АИКБ изложи аргументите си по повод проект на Постановление на МС за определяне на нов размер на МРЗ

2017-July6-NSTS_V-Velev

Това стана по време на вчерашното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Председателят на АИКБ Васил Велев отново представи на социалните партньори мотивите на работодателите срещу увеличението на минималната работна заплата (МРЗ). Той заяви, че в България се провежда грешна политика по доходите, която гони квалифицираните хора извън страната и маргинализира нискоквалифицираните. Политиката по доходите, която се провежда, отглежда търтеи. Както вече АИКБ информира, увеличението на МРЗ на 460 лв. е ръст, който заедно с този от предходните години ни нарежда на първо място сред страните членки на Европейския съюз. Съотношението на МРЗ към средната в момента е 51% /като се отчете средния „клас“/, при 43% средно за ЕС. България е с 5-тата най-висока минимална работна заплата в ЕС, отнесена към произвеждания БВП на глава от населението. Производителността на труда в страната е 15,26 на сто от тази в ЕС-28, а възнагражденията са 21,07 на сто от тези за ЕС-28, което показва, че заплатите изпреварват производителността на труда, сравнено с останалите страни в ЕС.

България има и по-висок размер на съотношението компенсация на наетите като процент от БВП от повечето източноевропейски страни, а от всички държави членки на ЕС има най-високия ръст на това съотношение за периода 2005-2016 г.

Председателят на АИКБ цитира данни, според които доходите на работещите в страните от ЕС без регламентирана месечна минимална работна заплата са 1,6 пъти по-високи от тези на трудещите се, където има регламентирана минимална работна заплата, а безработицата е 1,4 пъти по-ниска.

Председателят на АИКБ запозна социалните партньори с визията на АИКБ за промени в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Според него работодателите са удовлетворени, че най-съществените за българския бизнес предложения са възприети и отразени в проекта, с което се въвежда, макар и с 15 години закъснение, принципа „замърсителят плаща“. Асоциацията настоява да се приеме европейското правило, че количеството битови отпадъци трябва да бъде единствена основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци (ТБО). Затова е важно в закона изрично да се уточни, че броят на ползвателите на имотите следва да бъде единствена възможност за определяне на частта от ТБО за дейностите и услугите по поддържане чистотата на местата за обществено ползване. Само по този начин прилагането на принципа „замърсителят плаща” ще бъде въведено несъмнено и безалтернативно. Също така АИКБ настоява да отпадне задължението за плащане на ТБО за имоти, в които се извършва дейност, при която не се генерират битови отпадъци.

По време на заседанието на НСТС от организацията коментираха още няколко документа. АИКБ подкрепя с редица резерви Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Критичните бележки на Асоциацията са мотивирани от обстоятелството, че в законопроекта отново не се предлага въвеждането на мултифондовете. Липсва предложение за създаване на гаранционен фонд, а същевременно се запазва механизмът на минимална доходност, който беше определен от Комисията за финансов надзор като неефективен. Има известно пререгулиране, а същевременно най-съществената липса, е уредбата на фазата на изплащането, която да създаде възможности за предлагане на различни пенсионни продукти.

Относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца АИКБ се въздържа от подкрепа на предложените промени. Организацията е мотивирана за това от принципното решение на управителните си органи да не се подкрепят частични, спорадични мерки, а да се прилагат системни мерки за реализиране на определени политики. Ранното отпадане на децата от образователната система е голям проблем, който дава отражение и върху пазара на труда. Според АИКБ, предложените законодателни промени – да се увеличи с три години срокът на изплащане на семейните помощи за учениците от първи до четвърти клас, ще имат съмнителен ефект. Практиката на целево финансиране на социални помощи в България показва, че много често разходването на отпуснатите финансови средства не се извършва за целите, за които същите са отпуснати. АИКБ винаги е настоявала да се търсят възможности за замяна и ограничаване на системата на социалните помощи със системата на данъчните облекчения. Такъв подход би мотивирал социално слабите и базработните да повишават своята квалификация и да търсят работа.

Снимка: Агенция „КРОСС“