АИКБ и ВМРО обсъдиха възможностите на българските депутати в новия Европейски парламент да подкрепят българската индустрия и МСП

photo1 (8)-1500x657

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и кандидатите за евродепутати на ВМРО обсъдиха възможностите на българските представители в новия Европейски парламент да работят за подобряване на бизнес климата и да подкрепят българската индустрия и МСП. В навечерието на изборите, работодателската организация потърси позицията на кандидатите по отношение на „План от 10 точки за конкурентоспособна индустрия за устойчива Социална Европа“. Документът  е изготвен от европейската секторна работодателска организация CEEMET, която дава работа на 49% от заетите в производството в ЕС.

Представителите на АИКБ поискаха всеки един от бъдещите български евродепутати да работи съвместно със социалните партньори за гарантиране на по-доброто инвестиране на европейските фондове в следващата Многогодишна финансова рамка, посредством ревизиране на дефиницията за малки и средни предприятия, облекчаване на режимите на държавна помощ и по-справедлива към новите държави – членки селскостопанска политика. Те настояха за отчитане на мнението на бизнеса и на социалните партньори при определянето на приоритетите за финансиране и за формулиране и прилагане на важни политики посредством съвместни действия на социалните партньори.

„АИКБ от години алармира за все по-острия проблем с недостига на човешки ресурси и работи системно за привеждане на план-приемa в България в съответствие с търсенето на пазара на труда, както и за повишаване на привлекателността на професии с ключово за конкурентоспособността на България значение и предотвратяването на изтичането на специалисти зад граница. Тези изключително важни реформи обаче ще дадат резултат едва след няколко години. От друга страна – демографската картина и тенденции ясно показват, че единственият реалистичен подход за справяне с дефицита е наемането на кадри от трети страни. За целта може да се издава т.нар. Българска карта /а не Европейска Синя карта/, която да дава право за пребиваване и работа в страната за срок от 5 години“, каза по време на срещата заместник-председателят на АИКБ Никола Зикатанов. Г-н Джамбазки се съгласи, че недостигът на човешки ресурси е остър проблем и подчерта необходимостта от активна работа с българската диаспора за осигуряване на възможности за образование и работа в България.

Според работодателите, консултацията с индустрията трябва да се превърне в естествен рефлекс на политиците на всички нива и да служи за намиране на решения за проблемите на реалната икономика. Това ще гарантира, че тя е годна за глобална конкуренция и осигурява качествени работни места, финансирайки социална Европа. Специално внимание беше отделено и на необходимостта от насърчаване на МСП и прилагането на мерки за подкрепа, особено по отношение на достъпа до финансиране и за посрещането на предизвикателствата на цифровизацията.

Според Никола Зикатанов за избирателите, позицията на кандидатите за депутати по „Плана от 10 точки“ ще бъде много важен ориентир при взимането на решение за кого да гласуват. От европейската индустрия – от металообработването, машиностроенето, електрониката, ИКТ и свързаните с тях технологии, зависи цялостното представяне на целокупната икономика на ЕС. Той допълни, че за рязкото повишаване на средствата за образование, по-добро здравеопазване и по-високи пенсии, трябва да има повишаване на производителността, за която се изискват съвместни усилия на управляващи, работодатели и работници.

От АИКБ категорично заявиха, че европейският социален модел може да бъде поддържан само от конкурентоспособна в глобален план Европейска индустрия и припомни, че, въпреки че в Европа живее 7% от световното население и се генерира 22% от световния БВП, 28-те страни-членки извършват 40% социалните разходи в световен план.

Другите теми, които представителите на АИКБ и ВМРО обсъдиха бяха възможностите за обединяване на усилията за активна промоционална кампания България да бъде избрана за седалище на Европейския орган по труда, прекратяването на държавната помощ за т.нар. американски централи, намаляването на свръх регулациите, които ЕС поставя на бизнеса, осигуряване на членство на страната ни в ОИСР.