АИКБ и КНСБ подкрепят министър Сачева за решаване на проблемите във връзка със Закона за личната помощ

Sacheva1

Ръководствата на Асоциацията на индустриалния капитал в България  и  на Конфедерацията на независимите синдикати в България подкрепят усилията на министъра на труда и социалната политика Деница Сачева да решава проблемите, възникващи с прилагането на приетия в края на 2018 г. под безпрецедентен натиск Закон за личната помощ.

Настоящата ситуация показва, че прибързаното и недомислено законодателство не само не работи в полза на хората, но ражда и съвършено нови проблеми. Още в хода на обсъждане на законопроекта, в т.ч. в Народното събрание, инициаторите му – тогавашният омбудсман и отделни представители на хората с увреждания, бяха предупреждавани за вредите, които могат да настъпят от приемането на един нормативен акт, който не разглежда и не решава достатъчно задълбочено и комплексно проблемите на българските граждани, нуждаещи се от дълготрайни социални услуги. За съжаление, и законодателите към онзи момент предпочетоха да се съобразят с уличния натиск, а не с разума и аргументите на специалистите и не направиха правилната преценка за последиците от съобразяването с всевъзможни и максималистични искания.

Фактите сочат, че докато през септември миналата година ползвателите на механизма за лична помощ са били около 5000 души, то до началото на този месец са подадени 287 000 заявления за изготвяне на индивидуална оценка,  30 000 са заявилите потребност от включване в механизма за лична помощ, а за 28 708 е установено, че отговарят на разпоредбите на закона.

Не трябва да се забравя, че в сегашната си редакция Законът за личната помощ от една страна изключва от подпомагане хора с по-малка степен на увреждане, а от друга осигурява значителни средства за правоимащите, до степен, че в много случаи се оказва, че полагането на грижи като личен асистент е по-доходоносно от досегашната трудова дейност на асистента (ако е имал такава). Не е без значение да се знае, че са налице случаи, когато за асистенти се посочват лица с трайни увреждания с определено право на чужда помощ, лица под 18-годишна възраст в редовна форма на обучение, лица над 85-годишна възраст, лица с различни заболявания и т.н., което е недопустимо по регламент.

Очевидно е, че законът способства за злоупотреби и то във вреда на наистина нуждаещите се от личен асистент хора. Очевидно е също, че без промяна този сериозен човешки и социален проблем не може да бъде решен. Най-малко би се решил с оставката на министър, който по никакъв начин не е бил ангажиран с приемането на неработещ закон, искана точно от същите хора, които имат основната заслуга този закон  да бъде приет във вида, в който те желаят.

АИКБ и КНСБ считат, че в създалата се ситуация осигуряването на необходимата и адекватна подкрепа на хората с увреждания може да се осъществи чрез Национална програма за предоставяне на грижи в домашна среда и експертите и ръководствата на двете организации ще подкрепят решително усилията на министъра на труда и социалната политика в тази насока.