АИКБ обсъди с представители на правителството нови мерки за подкрепа на предприятията във връзка с втората вълна на COVID -19

5

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) обсъди с представители на правителството възможностите за въвеждане на различни мерки в подкрепа на икономиката в условията на пандемията от COVID-19. Основен акцент беше поставен върху новата възможност, която ЕК предоставя чрез Временната рамка за мерки за държавна помощ, а именно помощ под формата на подкрепа за непокрити фиксирани разходи, както и за отсрочване на данъци и/или социалноосигурителни вноски до края на юни 2021 г. Това стана по време на проведеното онлайн заседание на Националния съвет на Асоциацията, на което гости бяха министърът на труда и социалната политика Деница Сачева, заместник-министърът на икономиката Яна Топалова и ръководителят на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ Илияна Илиева.

По думите на министър Деница Сачева от началото на следващата година мерките за подкрепа на заетостта ще бъдат окрупнени. Това са мерките 60/40, за краткосрочна заетост 80/20, и новата мярка за затворени бизнеси, която ще стартира в края на ноември. Тя заяви, че ще направи всичко възможно до края на месец ноември документът с новия дизайн на единната мярка да бъде предоставен на социалните партньори и до средата на декември да са минали обсъжданията по него. Това окрупняване ще е изключително важно най-вече по отношение на т.нар. „де минимис“, защото ще ни даде възможност да влезем в Общата рамка на ЕК и изплатените средства да не се зачитат за държавна помощ. „МТСП ще настоява част от заема SURE да бъде използван за продължаващи мерки за подкрепа на заетостта и през следваща година.“, допълни министър Сачева. Тя заяви още, че според министерството мерките трябва да продължат да работят до края на юни 2021 г., за да не става зависим бизнеса от държавно финансиране.

„В момента проблемът за фирмите е острата нужда от ликвидна подкрепа. Краткосрочната и бърза помощ на държавата със средства от държавния бюджет може да се окаже решаваща за спасяването на икономиката на страната. Министерство на финансите, както и НАП разполагат с достатъчно експертен капацитет, както и с технологична инфраструктура, така че да се създаде механизъм за отсрочване на определена част от дължими суми. Така от една страна приходите в републиканския бюджет няма да бъдат сериозно засегнати, а от друга страна в бизнеса ще останат ликвидни средства, които да бъдат използвани за покриване на текущи разходи, запазване на заетост и стимулиране на потреблението, което в момента се явява основен проблем в кризата“, заяви по време на заседанието председателят на АИКБ Васил Велев.

АИКБ предлага създаването на специален алгоритъм за отсрочване на данъчни и социалноосигурително вноски в определен процент. Той ще е приложим за предприятия, които имат реализиран спад в оборота, проследим от справките-декларации за ДДС, които се подават в НАП. Предложението е спадът в оборота да може автоматично да се изчислява в портала на приходната агенция и да показва допустимата сума и срок за отсрочване на задълженията.

Като друга изключително належаща мярка, която АИКБ поиска правителството да обмисли, беше представена възможността за помощ под формата на подкрепа за непокрити фиксирани разходи. Тя е насочена към предприятията, за които разпространението на COVID-19 е довело до преустановяване или намаляване на стопанската дейност. Целта е от помощта да се възползват компании, които имат спад в оборота през настоящата година с най-малко 30% в сравнение със същия период през 2019 г. Възможностите, които ЕК предоставя е интензитетът на помощта да не надвишава 70% от непокритите фиксирани разходи, като за микро- и малките предприятия тя ще е до 90%. Средствата могат да бъдат предоставени въз основа на прогнозирани загуби, докато окончателният размер на помощта се определя след изясняване на загубите въз основа на одитирани счетоводни отчети.

4

Ръководителят на ОПИК Илияна Илиева пое ангажимент да запознае министъра на икономиката с предложенията на АИКБ, като помоли Асоциацията активно да се включи с предложения и за структуриране на процедурите по механизма React-EU. Тя запозна членовете на Националния съвет и с решението на ЕК, според което средствата по механизма ще бъдат преведени на два транша, съответно през 2021 г. и 2022 г., като по първия транш страната ни очаква 413 млн. евро.

По време на онлайн заседанието бе обсъден и проектът за механизъм по договаряне и определяне на размера на минималната работна заплата за страната. Членовете на Националния съвет на АИКБ отново категорично заявиха своето несъгласие с административното определяне на размера на МРЗ. В период на икономическа криза това поредно повишаване на МРЗ носи още по-сериозни заплахи и рискове за икономиката на страната от преди.

Асоциацията за пореден път се обърна към правителството и към социалните партньори с предложение за приемане на решение за своеобразна дерогация на размера на минималната месечна работна заплата в застрашените икономически дейности, в които средният осигурителен доход се изравнява или се доближава до минималната работна заплата в страната. АИКБ предлага за тези икономически сектори да остане действащ досегашния размер на МРЗ – 610 лева, както и новият размер на минималната работна заплата за страната (650 лв.) да бъде брутен и да включва всички законоустановени задължителни допълнителни възнаграждения към основното възнаграждение, като възнаграждението за прослужено време и други подобни.