АИКБ с конкретни послания в дебата за Бялата книга за бъдещето на Европа

IMG_8234-res-crop

Председателят на АИКБ Васил Велев посочи силните и слаби страни на петте сценария за развитието на Европейския съюз днес по време на дебат, организиран от Европейския икономически и социален комитет в София.

Г-н Велев отбеляза, че първият сценарий, залегнал в публикуваната от Европейската комисия през март 2017 г. Бяла книга за бъдещето на Европа „Размисли и сценарии за ЕС-27 до 2025 г.“ за запазване на статуквото вече е показал, че ЕС не е достатъчно подготвен за отговор в кризисни ситуации от глобален характер.

Вторият сценарий да „остане само единния пазар“ и връщане на правомощията обратно на държавите-членки по въпроси, несвързани с единния пазар, ще доближи вземането на решения до нивото на гражданите и така ще бъде преодолян проблемът за прекалена намеса на органите на общността в ежедневието. Същевременно обаче, ще възникнат бариери за бизнеса от 27-те различни законодателства по други области при въвеждане на специфични национални стандарти в областта на екологията, социалната сфера, защита на потребителите и др.

Сценарият „тези, които искат повече, правят повече“, чрез диференциране на интеграционния процес, ще даде възможност на група държави-членки да напредват по-бързо в определени области. Тук въпросът за отвореността и приобщаването на други желаещи страни, без да се поставят допълнителни (особено от двустранен характер) условия, е от съществено значение, за да не се допусне фрагментиране на ЕС.

На четвърто място изпълнението на сценария за „фокусиране върху избрани области на общата политика и оттегляне или минимално ниво на общоевропейско сътрудничество в други области“, ще позволи да се действа по-бързо и решително на ниво ЕС-27. Напредъкът на технологиите, глобализацията, демографската криза, миграционните процеси все повече укрепват разбирането за необходимостта от колективен отговор на новите предизвикателства. В допълнение, свеждането до минимум на въвеждането на нови стандарти и детайлна хармонизация ще даде повече гъвкавост на българската икономика да се адаптира към глобалната конкуренция.

Последният сценарий „правим повече заедно по всички области на политиката“ означава да се постигне консенсус за споделяне на повече правомощия и ресурси на общоевропейско ниво. АИКБ споделя разбирането, че подобен модел на конституционен скок за допълнително делегиране на национални правомощия на наднационално ниво е трудно осъществим.

И на края – по кой сценарий, все пак? Васил Велев заяви, че АИКБ е анализирала всяко предложение и счита, че посоката на развитие на ЕС следва да се основава на комбинация от елементи в отделните сценарии. От водените дискусии в АИКБ и от информацията, получена от европейските й партньори от CEEP се вижда, че категорично се отхвърля сценарият ЕС да остане само като един Общ пазар и нищо друго. Подобно бъдеще бизнесът изключва. От там нататък има различни нюанси и предпочитания. У нас има определен афинитет към „Правим по-малко, но по-ефективно“. В останалите страни от ЕС подходът към отделните сценарии е още по-диференциран и се подчертава, че е възможно дори в различни области да се осъществяват различни сценарии.

Особено важно е запазването на единството на ЕС-27 за по-нататъшно задълбочаване на общоевропейското сътрудничество в областта на 4-те свободи на движение (стоки, услуги, капитали и хора), завършване на единния дигитален пазар, на Банковия съюз, на Съюза на капиталовите пазари, Енергийния съюз, продължаване и разширяване на обхвата на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и на Европейския фонд за стратегически инвестиции. Намаляването на административните пречки пред бизнеса в рамките на цялостна програма за по-добро регулиране е друг съществен фактор за ускоряване на растежа и заетостта.

„Всъщност, „ЕС на различни скорости“ обективно съществува и целта на кохезионната политика е точно да смекчава съществуващите различия. Затова и се провежда политика по сближаването. Затова и отделяме такова внимание на въпроса за влизането на България в Еврозоната. Участието, респективно неучастието в Еврозоната е един от основните вододели между отделните „писти“, които съществуват обективно или пък някой се опитва да очертае. Ако постигнем интегрирането на България в една междувременно укрепнала Еврозона, ние ще дадем най-доброто решение за поведението на България в условията на „Европа на различни скорости“, заключи г-н Велев.

Прилагаме прессъобщение за срещата в PDF и MS Word формат.