Индустриална политика

Основните насоки при реализирането на индустриалната политика на АИКБ са подчинени на стремеж към формирането на бизнес среда по-добра от тази на другите европейски държави, с цел създаване на условия за ускорен икономически растеж и включват:


  • Активен диалог и съвместна работа със сродните работодателски организации и социалните партньори, с държавни и обществени институции при разработването на позиции, свързани с приоритетите в развитието на българската индустрия:

    – Разработване на позиции по текущи икономически мерки с оглед обезпечаване изпълнението на стратегическите приоритети;

    – Активизиране и обогатяване дейността на създадените към министъра на икономиката Национален икономически съвет и Консултативен съвет за индустриална стабилност и растеж, с оглед реализирането на политики и мерки за насърчаване развитието на производството;

    – Изготвяне на съвместни позиции по процедури и реализация на проекти, финансирани с европейски средства, включително Националното споразумение за партньорство и оперативните и национални програми;

    – Разработване на планове за действие на отраслово ниво;

    – Активен и конструктивен диалог в рамките на НСТС и органите, изградени на тристранен принцип;

    – Насърчаване разширяването на партньорството между представителните на национално равнище организации на работодателите и правителството чрез подписване на двустранни споразумения по въпросите на бизнес средата и икономическото развитие.


  • Усъвършенстване на нормативната рамка за свободно развитие на бизнеса и насърчаване на стартирането и извършването на бизнес дейности:

    – Изготвяне на позиции с оглед постигането на ефективна държавна администрация;

    – Максимално опростяване на всички процедури и услуги, администрирани от изпълнителната власт;

    – Повишаване прозрачността на процедурите за възлагане на обществени поръчки (включване в комисиите по оценка на представители на браншови организации, разширяване кръга на данните, вписвани в регистъра на обществените поръчки), разкъсване на връзката между възложителя и органа, извършващ класирането;

    – Провеждане на консултации с всички заинтересовани страни при изготвяне на нормативни актове и въвеждане на задължителна предварителна оценка на въздействието им, включително върху бизнес средата;

    – Изграждане на интегрирани регистри с цел освобождаване на физическите и юридически лица от задължението да доказват пред администрацията данни от тези системи;

    – Спазване на принципа „налична информация в един държавен орган да не се изисква от друг“, например по отношение на вписването на финансовите отчети в Търговския регистър и отпадане на изискването за представяне на свидетелство за съдимост;

    – Мониторинг на съответствието между таксите по административно регулиране и административните разходи по упражняването им;

    – Прилагане на принципа на мълчаливото съгласие по презумпция – принципът на мълчаливото съгласие да се въведе в нормативната уредба като правило за всички случаи, в които изрично не е записано друго;

    – Регулаторните режими да следват минимално изискуемите по европейското законодателство и да няма усложняване на регулациите от българската държава с норми и документи, които не се изискват от европейското законодателство.


  • Електронно правителство – ускоряване на дейностите за въвеждане на електронно управление, за да може държавата да комуникира с бизнеса и гражданите прозрачно, по-ефективно, подобрявайки бизнес средата и намалявайки нивото на корупция.

  • Ефективно инвестиране на средства от европейските фондове за развитие на българската икономика:

– Участие в изпълнението на стратегическите документи за програмен период 2014 – 2020 г. на финансиране със средства от европейските фондове;
– Разработване на становища и провеждане на активни политики в следните области:
o Развитие на предприемачеството, основано на научните изследвания, растежа и иновациите – приоритетна подкрепа за мерки, насочени към разработване и внедряване на продуктови и производствени иновации;
o Повишаване конкурентоспособността на българските предприятия чрез директни мерки за развитие на управленски капацитет, технологична модернизация, продуктова диверсификация;
o Повишаване на общата ресурсна ефективност на предприятията, в т.ч. енергийна ефективност, оптимизация на човешки ресурси, максимално оползотворяване на материални ресурси и възможностите за рециклиране, приоритизиране на развитие на зелена икономика, в т.ч. внедряване на нови технологични решения;
o Поощряване на възможностите за коопериране между предприятията, в т.ч. подкрепа на проекти за развитие на клъстерни структури, отраслово интегрирани технологични зони, ресурсно-обособими производствени хъбове, логистични центрове и др.;
– Приоритизиране на секторни политики с цел фокусиране на финансов ресурс по стратегически отрасли с откроими конкурентни предимства, висока добавена стойност и експортен потенциал;
– Подпомагане на предприемачеството и утвърждаване на индустриална инфраструктура за устойчиво развитие на МСП;
– Поощряване и енергична подкрепа на предприемачи, инвестиращи в модернизация и/или изграждане на производствени мощности и технологични процеси, водещи до трайно подобряване на технологичните възможности за ефективно производство чрез данъчни стимули, преки или непреки финансови субсидии, посочване на добри примери, популяризиране на установени практики, работни визити на място в предприятията, институционална подкрепа и демонстриране на чувство за национален интерес при държавнически посещения в чужбина, респективно прием на чужди делегации;
– Разработване на адекватни финансови инструменти за растеж на предприятията и съдействие за осигуряване на допълнителен ресурс към съществуващи и нови инструменти – както като грантови възможности, така и с възмезден характер;
– Разработване на мерки за подпомагане на предприемачеството чрез обмен с международни партньорски организации по линия на участие в европейски проекти;
– Участие в разработването на квалификационни критерии при проекти, финансирани по оперативните програми.


  • Подобряване на условията за конкурентоспособност:– Ограничаване на разграбването и безстопанствеността в българската енергетика и намаляване цената на електроенергията за промишлеността, в т.ч. намирането на решение на проблемите, които създават дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия, произведена от т. нар. „американски“ централи;

    – Гарантиране на необратимост на реформаторските процеси в енергетиката – преодоляване на дефицити и дисбаланси в сектора, изграждане на адекватна енергийна инфраструктура и намаляване на енергийната зависимост;

    – Разработване на становища, съгласуване на законодателни и нормативни инициативи, както и активно налагане на позиции при реализацията на ценообразуването в сектор „Електроенергетика”:

    o Контрол при административно определените ценови компоненти, в частност при определянето на компонента „задължения към обществото”, в т.ч. мониторинг на функционирането на фонда за сигурност на електроенергийната система;

    o Контрол над търговските практики на производители на електроенергия, търговци и оператори на разпределителни системи с оглед гарантиране на открити, справедливи пазарни механизми – приоритетно налагане на търговските сделки през платформите на „Българска независима енергийна борса” ЕАД;

    – Институционално и организационно укрепване на създадения Национален център Икономика на светло;

    – Поощряване на мерки за бързо реализиране на административни и наказателни санкции при нарушения за ограничаване на сивия сектор в икономиката и при корупция;

    – Ефективно регулиране на монополните дейности и ефективно прилагане на законовата разпоредба монополните дружества, доставчиците на обществени услуги и държавните предприятия да разкриват информация като публични компании, включително посредством укрепване на регулатора КФН;- Подпомагане на националните политически ресурси за противопоставяне срещу въвеждане на такива общи европейски политики, включително и данъчна хармонизация в рамките на Европейския съюз, които лишават икономиката на страната от конкурентни предимства;- Изграждане на ясни правила и условия за реализация на публично – частното партньорство с оглед разширяването на участието на бизнеса във финансирането и изграждането на обекти на публичната държавна и общинска собственост чрез концесии и други форми на съвместна дейност;- Участие в разработването на мерки за преодоляване на междуфирмената задлъжнялост, включително чрез повишаването на ефективността на съдебната система и на процедурите по несъстоятелност;- Насочване на национални и международни фондове за финансиране, подпомагащи малките и средни предприятия в сфери, съгласувани със социалните партньори.


  • Насърчаване на експорта на български стоки и услуги:

    – Икономизиране на външната политика, т.е. съобразяване и подчиненост на националния икономически интерес;

    – Службите по търговско-икономическите въпроси към съответните задгранични мисии да са изцяло на разположение на българския бизнес, с годишни планове за дейността, атестирани от работодателските организации;

    Разработване и системно изпълнение на програма за информираност на бизнеса за възможностите за успешна реализация на български стоки и услуги на външни за страната ни пазари;

    – Насочване на фондове за целево финансиране на малките и средни предприятия в инициативите им за реализация на български стоки и услуги на външни за страната ни пазари;

    – Насърчаване прилагането на схеми за гарантиране кредитите на експортно-ориентирани предприятия.

     


  • Четвърта индустриална революция. АИКБ е сериозно обезпокоена от липсата на разбиране и амбиция за адекватно позициониране на българската индустрия за по-активно участие в четвъртата индустриална революция. Страната ни е поставена на последно място в групата на „колебаещите“ се страни, като оценката е, че България е неспособна да гарантира бъдещето на икономиката си. АИКБ ще работи активно за:

    – Популяризиране на европейските документи и програми за подпомагане на цифровизацията на производството и услугите с цел активно включване на българската индустрия в 4-тата индустриална революция;

    – Разработване на национална стратегия за мястото на България в 4-тата индустриална революция и общия дигитален пазар;

    – Активизиране на международните контакти за включване на български компании в състава на международните консорциуми за подпомагане на цифровизацията на индустрията и услугите, които ще бъдат подпомагани и чрез средства по програма Хоризонт 2020. Ориентиране интереса на софтуерните услуги към индустриални приложения;

    – Привличане на чуждестранните инвеститори от производството и услугите за съдействие и лидерство във въвеждането на технологиите на 4-тата индустриална революция;

    – Привличане на национално представените индустриални организации за издаване на общ МАНИФЕСТ за развитието на българската индустрия;

    – Сътрудничество със социалните партньори за безконфликтно решаване на възникващите проблеми от смяната на традиционните бизнес модели и възможно изнасяне на добавената стойност от индустрията към услугите;

    – Активно изпълнение на Европейския план за действие за електронното управление относно цифровизацията на публичните услуги.