Бизнесът заплаши да напусне преговорите за праговете

dir.bg Бизнесът заплаши да напусне преговорите за праговете

15.09.2015

Работодателскине организации се обявиха против разпростирането на средния процент на увеличение на минималния осигурителен доход, постигнат в браншовете.

Договореност за повишение на осигурителните прагове има при над 40 от икономическите дейности, а при които не е постигнато споразумение остават още толкова. Социалният министър Ивайло Калфин заплаши, че ако няма споразумение ще увеличи тези прагове административно със средния процент от споразумелите се.

От бизнеса предупредиха, че ако се стигне до административно разпространение, ще се оттеглят от преговорите за минималните осигурителни доходи. Според работодателите договореният среден процент на ръст на минималните осигурителни доходи до момента е 6,2 на сто, а не 7,5 на сто, както твърдят от социалното министерство, каза Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал. По думите му разликите идват от неправилното тълкуване на постигнатото.

Велев аргументира искането на работодателите с това, че в общо пет икономически дейности средният осигурителен доход в момента е под 500 лв., а има и други пет, в които средният осигурителен доход е над 1500 лева, като при такава разлика на средния осигурителен доход, не може да има еднаква минимална работна заплата за всички.

Той допълни, че евентуално административно разпространение ще опорочи самите преговори и ще доведе до това все по-малко браншове да преговарят през следващи години. Той цитира и резултати от социологическо проучване, според които повишаването на минималния осигурителен доход през 2015 г. е довело до съкращаване на нискоквалифицирани кадри

Председателят на АИКБ обобщи, че вече влиянието на минималните осигурителни прагове е отрицателно и води до повече сива икономика, обратно на въздействието му в началото на прилагането.

По думите на Велев в стремежа си за догонващо развитие в доходите, което да бъде постигнато по административен път, а не с условия за икономически растеж, се стига до там, че България има най-висок ръст след Румъния на минималната работна заплата от началото на века. Велев показа графика, като се позова на статистиката, според която колкото повече минималната заплата доближава средната работна заплата, толкова безработицата в страната е по-голяма.