Бъдещите евродепутати трябва да работят за конкурентоспособна индустрия в Европа, намаляване на бюрокрацията и за прекратяване на държавната помощ за „американските централи“

Photo2 (5)-1500

Бъдещите представители на България в европейския парламент трябва да работят за насърчаване на конкурентоспособността на индустрията, която да е в основата на изграждането на устойчива Социална Европа, посредством по-добро регулиране и осигуряване на човешки ресурси. Конкретно, те трябва да настояват за прекратяване на държавната помощ за т.нар. американски централи. Около това се обединиха Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и кандидатът за евродепутат Валери Симеонов.

Според АИКБ договорните условия между „НЕК“ ЕАД и „Ей и ЕС ЗС Марица Изток 1“ ЕООД  и „Контур Глобал Марица изток 3“ са в нарушение на Договора за създаване на Европейската общност и се считат за неправомерна държавна помощ. Договорът задължава българското държавно дружество да изкупува дългосрочно произведената от двете дружества енергия при условия и цени, които поставят тези електрически централи в по-изгодно икономическо положение спрямо останалите производители на ел. енергия в България. Само през последния едногодишен регулаторен период двете централи изземват 548 млн. лева от домакинствата и бизнеса в България чрез високите си преференциални цени за произвежданата от тях електроенергия.

Валери Симеонов и представителите на АИКБ обсъдиха „План от 10 точки за конкурентоспособна индустрия за устойчива Социална Европа“. Документът е изготвен от европейската секторна работодателска организация CEEMET, която дава работа на 49% от заетите в производството в ЕС. В началото на март общото събрание на АИКБ подкрепи изцяло констатациите и предложенията в Плана и неговата философия.

„За избирателите позицията на кандидатите за депутати по „Плана от 10 точки“ със сигурност ще бъде много важен ориентир при взимането на окончателно решение за кого да гласуват. От европейската индустрия – от металообработването, машиностроенето, електрониката, ИКТ и свързаните с тях технологии зависи цялостното представяне на целокупната икономика на ЕС. Всички искаме рязко повишаване на средствата за образование, по-добро здравеопазване и по-високи пенсии. Въпросът е, че за да заделим тези средства, трябва да ги изработим. А това означава на първо място повишаване на производителността с общите усилия на управляващи, работодатели и работници“, заяви заместник-председателят на АИКБ Никола Зикатанов.

Г-н Зикатанов подчерта, че европейският социален модел може да бъде поддържан само от конкурентоспособна в глобален план Европейска индустрия и припомни, че въпреки че в Европа живее 7% от световното население и се генерира 22% от световния БВП, 28-те страни-членки извършват 40% от социалните разходи в световен план. Той настоя за спешни мерки за справяне с недостига на работна сила в европейски мащаб чрез насочването на младите хора към образование и квалификация в сферата на точните науки, математиката, инженерството, цифровите технологии и превръщането на професионалното образование и обучение в най-предпочитана възможност за избор. Наблегна и на необходимостта от конкретни решения за справяне с недостига на персонал в България, посредством улеснено издаване на разрешения за пребиваване и работа в страната и по-гъвкави пазари на труда.

АИКБ от години алармира за все по-острия проблем с недостига на човешки ресурси и работи системно за привеждане на системата на план-прием в България в съответствие с търсенето на пазара на труда, както и за повишаване на привлекателността на професии с ключово за конкурентоспособността на България значение и предотвратяването на изтичането на специалисти зад граница. Тези изключително важни реформи обаче ще дадат резултат едва след няколко години. От друга страна – демографската картина и тенденции ясно показват, че единственият реалистичен подход за справяне с дефицита е наемането на кадри от трети страни. За целта може да се издава т.нар. Българска карта, която да дава право за пребиваване и работа в страната за срок от 5 години.

По време на срещата беше поставен и въпросът за по-активното развитие на програмата за инвестиционна емиграция у нас, която дава възможност за привличане на чуждестранен капитал, като позволява на граждани от трети страни да придобиват разрешение за пребиваване или гражданство чрез инвестиции. Като инструмент инвестиционната емиграция носи милиарди приходи в страните от ЕС, а у нас има предложение програмата да бъде прекратена. По думите на представителите на АИКБ, страната ни е от първите в ЕС, въвели подобна програма в националното си законодателство през 2009 г. и настояха за запазване на една добра възможност за привличане на капитал в страната.

Според работодателите консултацията с индустрията трябва да се превърне в естествен рефлекс на политиците на всички нива и да служи за намиране на решения за проблемите на реалната икономика и нейните компании. Това ще гарантира, че те са годни за глобална конкуренция и осигуряват качествени работни места, финансирайки социална Европа. Специално внимание в дискусията беше отделено и на необходимостта от насърчаване на МСП и прилагането на специални мерки за подкрепа, особено по отношение на достъпа до финансиране и на посрещането на предизвикателствата на цифровизацията.

Част от исканията на АИКБ бяха още бъдещите евродепутати да работят съвместно със социалните партньори за по-добро инвестиране на европейските фондове от следващата Многогодишна финансова рамка, които да са насочени към инициативи за придобиване на подходящи умения в новите условия на трудовите пазари и изискванията на бизнеса. Те настояха за отчитане на мнението на бизнеса и на социалните партньори при определянето на приоритетите за финансиране и за формулиране и прилагане на важни политики посредством съвместни действия на социалните партньори.

Сред другите основни теми на разговора бяха международната конкурентоспособност, глобалната търговия и Брекзит, инвестициите в технологии и индустрията, пазарите на труда, опростяване на регулаторната рамка и др.

По дискутираните въпроси Валери Симеонов и работодателите констатираха пълно сходство във възгледите.