Васил Велев: Еднодневните договори биха били…

focus-news.net Васил Велев: Еднодневните договори биха били неприложими за други дейности, освен земеделието

27.08.2015

Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, в интервю за предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: 19 хиляди еднодневни трудови договора за краткотрайна сезонна работа в селското стопанство са сключени месец след въвеждането им, съобщават от Главна инспекция по труда. Ефективни ли са тези договори и могат ли да намерят приложение и в други сектори, освен в земеделието – това ще попитаме Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Господин Велев, еднодневните трудови договори бяха въведени преди малко повече от месец. Може ли вече да направим изводи за ефективността им?

Васил Велев: Да, макар и да е малко рано, можем да направим извод, че стартът е обнадеждаващ. Все пак трябва да се вземе предвид, че малко закъсняхме с въвеждането им. Така например розоберът и черешоберът на практика бяха изтървани тази година от обхвата на еднодневните трудови договори, но и този един месец практика беше достатъчен за някои първи внимателни изводи. Разбира се, по-задълбочен анализ може да се направи, когато приключи кампанията с прибирането на реколтата есента. На този етап това, което веднага се вижда, е, че има все още непознаване на спецификата на този вид договори и има страх от работниците за подписването им. Те не са сигурни, че това, което е декларирано, ще се случи, а именно няма да загубят социалните си помощи. Всъщност причината за въвеждането на тези договори е големият дял на сивия сектор при събирането на реколтата, тъй като се налага за кратко време да се мобилизира много голяма численост на персонала в кампаниите по прибиране на реколтата. В такива случаи винаги се прибягва до услугите на хора, които са трайно безработни, на социални помощи, а те не искат да подписват каквито и да било договори, за да не загубят тези социални помощи. Именно с тези еднодневни трудови договори се решава този проблем, т.е. при работа по тях за определен период от време, не повече от 90 дни, не се загубват тези социални придобивки, не е изрично уговорено в нормативната уредба, но тъй като няма основна практика, не се познава от хората и има един страх. Това е една от причините все пак да говорим само за 19 хиляди такива договора за едномесечен период. Другата причина е като цяло липсата на традиции и гъвкавост в нашия пазар на труда. Ние сме всъщност на последните места по такива показатели и такива видове взаимоотношения като работа от разстояние, надомна работа, работа чрез агенции за временна заетост, чрез наемане на персонал. Еднодневните трудови договори са от този тип нови, по-съвременни взаимоотношения, които идват да отговорят на реалностите на променения вече пазар на труда. От гледна точка на работодателите също има какво да се доразвива. Може би недостатъчната активност от тяхна страна, което е продиктувано от факта, че тези договори са излишно оскъпени. За еднодневните трудови договори се заплащат осигуровки за пенсия например, което е значителна част от разходите за труд, а в същото време те не се броят за трудов стаж. Това е едно малко престараване от страна на законодателят, тъй като причината да са в сивия сектор, от една страна, е нежеланието на самите работници да подписват трудовия договор, а, от друга страна, и на работодателите. Очевидно така им е по-изгодно и едно прекалено оскъпяване демотивира едната страна, а непознаването плаши другата. Така че това са проблемите, които могат да се анализират по-задълбочено след приключване на сезона и да се направят съответните изводи.

Водещ:Явно има още накъде да се подобри ефективността на системата на еднодневните трудови договори. Чисто технически затруднения при административните процедури имате ли?

Васил Велев: Специално се внимаваше да са максимално облекчени тези договори за тази форма на заетост, но нашето мнение е, че може да се постигне още в това отношение – да се опрости допълнително формата и изискванията към двете страни, така че да отнема по-малко време и да ангажира по-малко усилия. Относно това, дали имат приложение и в други сектори – мисля, че на този етап трябва по-внимателно да се подходи към други сектори, тъй като строителството и туризмът, макар и да са донякъде сезонни дейности, са от по-друг тип, по-друго естество и там с еднодневните договори мисля, че не трябва да се прибързва. А що се касае до ремонти, домашни помощници – там по-скоро формата е агенции за временна заетст или ваучери за временни услуги.

Водещ:Т.е. там този модел не е приложим, както в селското стопанство?

Васил Велев: Да. Нашата позиция е такава, че трябва да останат на този етап за селското стопанство и то за този вид дейности в селското стопанство, които изискват ръчен труд. Там където има механизация не би следвало да се използват временните трудови договори.

Водещ:През есента предстои събирането на реколтата на още плодове – грозде, ябълки. Ще се назначават ли хора на временни трудови договори и за тези дейности?

Васил Велев: Да, при всички случаи ние смятаме, че е добре да се популяризират тези договори и очакваме техен ръст по експонента през оставащите месеци до края на сезона за прибиране на реколтата.

Водещ:Възможно ли е според Еас въвеждането на тези еднодневни договори, след като вече и самите работници имат повече информация за тях, да доведе до увеличение на желаещите да работят в селското стопанство именно за такава краткотрайна сезонна работа?

Васил Велев: Да. Би могло да има и такъв ефект, тъй като все пак тези договори са една законна форма на заетост. Те могат да бъдат използвани не само от компактни ромски маси, а и от учащи се, от хора, които са в една или друга форма временно свободни. Може да се получи и такъв ефект, но основното им предназначение всъщност е за легализиране на заетостта в селското стопанство, временната заетост от компактни маси безработни лица.