За разликата между мегават и киловат и за правомерната и неправомерната държавна помощ

electricity-500х314-500x280

Следва пълният текст на писмо – право на отговор до г-жа Стояна Георгиева, главен редактор на Mediapool.bg


ДО

Г-ЖА СТОЯНА ГЕОРГИЕВА,
ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА
Mediapool.bg 

Право на отговор 

За разликата между мегават и киловат и за правомерната и неправомерната държавна помощ 

На 14 октомври 2019 година в Мediapool.bg беше публикувана статията на Владислава Пеева със заглавие „Струва ли си за стотинка по-евтин мегаватчас да стряскаш инвеститорите“ и подзаглавие: „Развалянето на договора за ток с „Контур Глобал“ може да повлече надолу ТЕЦ-а и мините и да струва скъпо на държавата, смятат експерти“. Това не е първото внушение, разпространено в медийното пространство, че е безсмислено да се разваля дългосрочният договор с „ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 3“. Не е ново и основното „послание“ или по-точно основното страхово внушение: „струва ли си за стотинка по-евтин мегаватчас да стряскаш инвеститорите“.

На това би могло да се отговори най-кратко по следния начин:

В момента в условията на сега действащия договор за „Контур Глобал“ само за тази топлоелектрическа централа целокупното население – домакинствата плюс индустрията надплащаме над 300 милиона лева годишно над пазарните цени. Сто милиона плаща битът и 200 милиона – индустрията. Според нас това положение е много по-стряскащо и за обществото, и за инвеститорите, а не развалянето на договорите, които:

  • доказано са противоречащи на законите на ЕС;
  • са видимо оскъпяващи електроенергията;
  • по непазарен начин изземват доход на домакинствата и на индустрията;
  • влошават конкурентоспособността на индустрията;
  • неправомерно обогатяват едно предприятие за сметка на цялото общество;

И изобщо – наистина ли някой смята, че високата цена на електроенергията в България, често рекордна за целия ЕС, може да бъде по какъвто и да е начин привлекателна за инвеститорите?

Защо авторката на статията в буквалния смисъл на думата ни третира като недоучили прогимназисти и проверява дали четем внимателно написаното от нея? Надплащането, което тя развява още в заглавието на текста, си е в размер на една (1) стотинка, но не за мегаватчас, а за киловатчас. Един мегаватчас има хиляда киловатчаса.

Последното пишем за сведение на авторката, а не за да обиждаме интелигентността на останалите читатели на сайта. Така че разликата в сметките е хиляда пъти. Разликата за мегават е в размер на 8 лева и 98 стотинки. Последното е видно от  ценовото решение на КЕВР за текущия едногодишен ценови период. Сега нека умножим потреблението в размер на 33523423 мегаватчаса годишно по въпросните 8,98 лева на мегаватчас и получаваме числото 300 933 000 – почти триста и един милиона лева годишно.

Това е размерът на дупката в джоба ни, който е генериран с договора на топлинната електроцентрала „Контур Глобал“ от комплекса „Марица Изток“.

И понеже сме членове на ЕС да напомним – България е подписала Договора за функциониране на ЕС. Там ясно е поет ангажимент от наша страна да не позволяваме така наречената недопустима държавна помощ.

Според авторитетната международна консултантска компания „Фронтиер Економик“ инвестицията във въпросната централа вече се е изплатила. Това е станало с помощта на споменатото по-горе надпазарно плащане за произвежданата от ТЕЦ-а електроенергия само за едногодишен регулаторен период в размер над 300 милиона лева. Ще повторим – това означава, че домакинствата са ощетени със 100 милиона лева, а индустрията е ограбена с 200 милиона лева.

Защо твърдим, че държавната помощ за двете маришки топлоелектроцентрали, в това число за „Контур Глобал“ е недопустима? Защото това е непазарно поведение, което се  заплаща от всички български потребители.

Защото това е против принципите на свободния пазар, а България се опитва от 2004 година да либерализира пазара си на електроенергия.

Защото това означава гарантиране на неправомерни печалби за определен инвеститор и прогонва нормалните инвеститори, които инвестират в България на свой страх и риск, без да са толерирани с нерегламентирана държавна помощ.

Защото един инвеститор с такъв договор, какъвто е този на „Контур Глобал“, работи „на сянка“, а не се „пържи“ в условията на конкуренция, на каквато са изложени всички останали.

И пак да не забравяме – не се привличат нито чуждестранни, нито родни инвеститори с висока цена на електроенергията, на каквото ние се радваме вече доста време.

Полша и Унгария решиха същия проблем с прекратяване на договори и пазарна интеграция на съответните централи преди много години. Най-нормалното нещо е такъв дългосрочен договор да се прекрати, след като е изплатена инвестицията в съответната топлоелектрическа централа.

Естествено, трудно е да се откажеш от привилегированото си положение. Затова и мениджърите, пиарите и подставените лица на „ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 3“ ще продължават да ни обясняват, какви „рискове“ поемаме и ще продължават да внушават страхове на широката публика.

Без прекратяването на договорите е невъзможна пълна либерализация на пазара на едро на електроенергия, която България закъснява да извърши и сметката от това се представя на всички ни.

Ние не искаме повече да плащаме за грешките и лошите практики от миналото! Вижте финансовите отчети на централите, в частност този на „Контур Глобал“. Свръхпечалби за сметка на непазарно изземване на доход от всички потребители на електроенергия в България – това можем да прочетем от така наречената “bottom line” на годишните им финансови отчети. Затова нека се безпокоим от това колко инвеститори са прогонили привилегированите електроцентрали (къде си „Фолксваген“?), а не че ще нарушим спокойствието на едно търговско дружество с непазарна ориентация.

С УВАЖЕНИЕ, 

Васил Велев,
Председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)

Кирил Домусчиев,
Председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ)

Константин Стаменов,
Председател на Управителния съвет на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК)