Васил Велев, АИКБ: Искаме в бюджета да има повече пари за образование, а не за въоръжаване

epicenter.bg Васил Велев, АИКБ: Искаме в бюджета да има повече пари за образование, а не за въоръжаване

04.11.2015

Срещу кого ще воюваме, кой ни застрашава? Има ли нормален човек в нашата страна, който да се притеснява, че Русия ще ни завземе? Защо тогава пълним гушите на чужди производители на оръжие, недоумява председателят на Асоциацията на индустриалния капитал

Васил Велев е роден на 1 април 1959 г. Завършил е Техническия университет в София, специалност “Aвтоматизация на производството” и Икономическия университет във Варна, специалност „Корпоративно развитие и управление“. Изпълнителен директор на “Стара планина Холд” АД. Председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

– Г-н Велев, стана ясно, че ще има актуализация на бюджета за 2015 г. Това притеснява ли ви?

– С тази актуализация се оказва, че вместо да намалят дефицита, а оттам и външния дълг, събраните допълнителни приходи в държавата ще отидат за разходи главно в две направления. Едното е свързано с финансирането по европейски програми, за да се усвои максимален размер на средствата по тях, това не го коментирам. Но другото е за издръжка на администрацията, като огромната част е за МВР – 180 млн. лв. допълнително, а за Министерство на отбраната – 57 млн. лв. Това означава липса на реформи и задълбочаване на проблема – от години говорим, че сектор „Отбрана и сигурност” у нас е прекалено финансиран – и като процент от БВП, и като дял от бюджета спрямо средното за ЕС равнище. А в същото време образованието е недофинансирано. Затова ние се обявяваме в категорична подкрепа на усилията на министъра на финансите Владислав Горанов през икономически лостове да повлияе за реформите. Казвам го по повод на протестите на МВР.

– Полицаите обаче са недоволни от разчетите на Горанов и искат да го „арестуват“!

– В МВР има много служители, които не работят на улицата, на терен, и от които могат да се съкратят една трета. От това работата на администрацията само ще се подобри. Всеки, който е опрял до някаква услуга от МВР срещу заплащане, вижда каква тромава бюрокрация и колко излишни хора има. Същите тези чиновници не стига, че предоставят ниско качество на услугата, но имат и право на ранно пенсиониране, на 20 заплати при пенсиониране и всякакви други привилигии. И срещу какво – тези пари идват от бюджета, но някой ги вкарва там. С какво трудът на тези, които създават добавената стойност, които произвеждат, на строителя през зимата по обектите или на машиностроителя, или на тъкача във фабриката при тоя шум на машините, е по-лек от този на служителите в МВР? Затова, ако има упрек относно актуализацията на бюджета, не трябва да го отнася министър Горанов, а министрите на вътрешните работи и на отбраната, които не са направили нужните реформи. Ние избираме да има повече пари за образование, а не за въоръжаване.

– С което стигаме и до проектобюджета за 2016 г., в който отново има заделени сериозни средства за отбрана и сигурност. Говори се за купуване на половин ескадрила, на фрегати…

– Да, въпросът е срещу кого ще воюваме, кой ни застрашава? Около нас са страни-съюзници от НАТО – Турция, Гърция, Румъния. Срещу Събрия ли ще воюваме. Или Македония? Или ще ни напада Русия? Има ли нормален, здравомислещ човек в нашата страна, който да се притеснява, че Русия ще ни завземе? Защо тогава се въоръжаваме? Защо харчим пари за това, защо пълним гушите на чуждите производители на оръжие? Ние сме категорично против заделянето на толкова средства за сектор сигурност. Това е най-човеконенавистният подход – да харчиш пари за оръжие вместо за образование, здравеопазване, инвестиции. Тези, които сме служили в армията, помним, че когато бяхме въоръжени до зъби по времето на Варшавския договор, нашата задача беше да удържим няколко часа, докато дойдат войските на договора… Никога не можем да се въоръжим, както тогава. Към какво тогава се стремим?

– Догодина ще има повече пари и за образование.

– Да, но отиват основно за увеличение на заплатите в средното образование. Голям проблем е подготовката на висшистите – има глад за редица специалности, а няма предлагане, редица професии не са привлекателни. Затова смятам, че  е време да се върне механизмът на държавните стипендии – държавата да определя стипендианти в секторите, в които има дефицит на кадри. Сега съществува огромна диспропорция – над 70 000 са местата в университетите при 50 000 завършващи средно образование. А в същото време няма инженери, АйТи специалисти, лекари, сестри, педагози, учители -особено по природоматематическите науки.

– Чуха се различни оценки за бюджета за догодина – от това, че е реалистичен до вкарване в гръцката спирала на криза. Вие как го оценявате?

– Проектобюджетът за догодина има предимства в сравнение с тазгодишния. Предвижда се по-малък бюджетен дефицит, върви се към по-бърза консолидация, което е безспорен плюс. Ще завършим годината с икономически ръст от порядъка на 1,5-2%. За догодина е заложен 2,1% прогнозен растеж на БВП. Антицикличната икономическа политика повелява като има ръст, да се трупат резерви, а при спад те да се харчат. Затова казвам, че сме за този стремеж за по-бърза консолидация. Бихме подкрепили и по-амбициозен бюджет в това отношение, което обаче безспорно е свързано с реформи – административна, в секторите сигурност и отбрана, в здравеопазването, не на последно място в инвалидните пенсии. Догодина явно ще продължи явлението 8 часа работещи инвалиди – в света няма такъв феномен. А при нас има шофьори на такси, които по документи са 100% инвалиди и следователно, без придружител не могат да се предвижват … Подкрепяме запазването на ниското равнище на преките данъци и сравнително ниския процент на преразпределине на БВП през бюджета – т.е. оставяне на повече средства в бизнеса и домакинствата, а не изземването и харченето им от чиновниците. Това са все предимства на проектобюджета за следващата година.

– Реален ли е заложеният за догодина ръст на БВП?

– Нашата прогноза е по-предпазлива – за растеж от 1,3-1,5%. Смятаме, че заложеният 2,1% няма да се достигне, тъй като не е достатъчно оценен рискът от няколко фактора. На първо място е свиването на индустрията заради прекомерното повишение на цената на тока за бизнеса. Това не е калкулирано при прогнозата за БВП. Ние гледаме и поръчките – трендът се променя. Има забавяне на износа, даже спад. В редица предприятия 5% от персонала вече е съкратен. Според нас не се дооценява и бежанската криза – тя вече дава ефект. Това, което най-ясно се вижда е срока на доставките – отдалечихме се с три дни от Западна Европа, т.е. с три дни повече пътуват нашите доставки – образно казано, вече сме като страна от Централна Азия, а не от Югоизточна Европа. А бързината на доставките е важно наше предимство. Не мога да подмина и администартивното вмешателство на пазара на труда. На първо място имам пред вид рязкото покачване на минималната заплата, която ще стане 420 лв. от 1 януари догодина. От декември 2014 г. до януари 2016 г. тя се повишава с 24%. Забележете – на фона на анемичен ръст на икономиката. Като се добави т.нар. клас прослужено време, който е средно 12%,  излиза, че тази заплата няма да е 420, а 470 лв. Какво да правят в дейностите като производство на облекло, например, в които средните възнаграждения сега са около тази сума. Какво им остава – да съкратят персонал или да минат в сивия сектор. Просто, защото не става така, с вълшебна пръчица, предприятието да оцелее с административно определената по-висока цена на труда.

– Какво предлагате?

– Минималната заплата да се договаря между бизнеса и синдикатите, и да бъде различна в отделните икономически дейности. Това няма да е някакъв български експеритемент – така е в Австрия, Дания, Италия, Швеция. Защо МРЗ в секторите „Хотели и Ресторанти“ и „Ай Ти“ трябва да е еднаква, ако средните работни заплати се различават близо 4 пъти!!!  Грубо вмешателство е и административното покачване на минималните осигурителни прагове. Според нас в проектобюджета за догодина са подценени и други фактори – например, ефектът, който оказват разменените санкци между Русия и ЕС по повод Украинската криза – за редица сектори вече има спад на продажбите от порядъка на 5-6%.

– Има идеи за данъчни промени.

– Данъчната стабилност е голямо предимство на бюджета. Няма как обаче да подкрепим предлаганите промени за т.нар. частично признаване на данъчен кредит за активи над 5000 лв., например. Ако това изобщо се прави, трябва да е за активи над 50 000 лв. Така ще бъде засегнат по-тесен кръг от фирми, няма да затормозява малкият и среден бизнес с купища документи. Как да познаем, че колата на фирмата се ползва 70% служебно, а не да речем 60% или 80%. Пътни листове ли ще пишем? Един вид няма да работим, а ще попълваме документи. Няма как да подкрепим и въвеждането на акциз на пропан бутана, защото това ще е удар също по малкия и среден бизнес – най-вече в хотели и ресторанти. Още повече, че това не е изискване на европейското законодателство и няма защо да се правим на по-големи католици от папата. За съжаление, продължават да действат и различни квазиданъци. Например задължението работодателят да плаща първите три дни болнични на служителите си е такъв. Такса битови отпадъци си е данък върху дълготрайни активи. Отдавна настояваме да се състои реформата и този такса да се събира на друг принцип – замърсителят плаща. Все още има време това да се случи, а не да се отложи за пореден път.

– А за т.нар. „данък вредни храни”?

– За него искаме да видим оценка на въздействието. Априори ние сме против всякакви нови данъци. Смятаме, че проблемът със здравословното хранене може да се реши по друг начин – чрез просвещение, информационни кампании… Ако чипсът стане по-скъп, консумацията му едва ли ще падне. Ето, наркотиците са още по-скъпи, че и забранени. Нека да се направят повече спортни площадки, а не да купуваме самолети и фрегати. Защо да плащаме на производителите за нещо, с което се убива, вместо да правим площадки за здрави деца?

Достатъчни ли са заделените в бюджета 73 млн. лв. за мерки на пазара на труда?

Не. Сумата си стои все такава от пет години. Ние предложихме тя да се завиши с 24% – колкото е ръстът на минималната заплата в последните две години. Има нужда от обучение и преквалификация на кадрите, за да отговорят на потребностите на предприятията.

– Откъде да се вземат пари?

– От адиминситративна реформа и от съкращаване на разходите в отбрана и сигурност. Малкото останали работници в реалния сектор вече не искат да издържат такава огромна администрация, такъв огромен и неефективен сектор  „Сигурност“.

– КЕВР взе решение за минимално намаление на цената тока за на индустрията. Как го посрещате, ще има ли нови протести на бизнеса?

– Разочаровани сме от това решение. Въпросното намаление с 2,8 на сто е пренебрежимо малко на фона на предишното решение за поскъпване със 100% на добавката „задължение към обществото”. Тя продължава да е най-високата у нас в Европа след Дания. Това прави българската индустрия неконкурентноспособна – не защото се управлява лошо, а защото КЕВР е определила такава цена на еленергията, която не зависи от никакъв пазар. Ние продаваме на пазара нашата продукция, но КЕВР ни определя цената на тока, а социалното министерство в съдружие със синдикатите ни определя цената на труда. Ако можеше да определят на купувачите на каква цена да купуват нашата продукция и да сметнат тези увеличния, щяхме да се върнем 30 години назад. Но нали сме пазарна икономика.

– Сега накъде?

– Сега търсим подновяване на разговорите в парламента, с изпълнителната власт и КЕВР. Те бяха прекратени заради изборите и защото Народното събрание не работеше. Внесени са предложения за законодателни поправки, срещнахме подкрепа от политиците. Протестите не са отменени. Те бяха отложени, защото срещнахме разбиране, а и за да не се смущава изборният процес. Но сега, ако управляващите ни кажат: Случаят е приключен, забравете, то тогава протестите остават като последна възможност. Ние сме парламентарна, а не кевърска република. Затова очакваме подновяването на диалога.