Васил Велев: Медиите трябва да подобряват достъпа до качествено професионално обучение

bgonair.bg Васил Велев: Медиите трябва да подобряват достъпа до качествено професионално обучение

01.10.2015

Програмите за развитие на професионалната квалификация трябва е част от управлението на всяка отговорна компания, коментира той

Медиите трябва да подобряват достъпа до качествено професионално обучение, заяви за Bulgaria ON AIR председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Повод за коментара му е организираната на 5 октомври конференция на тема „Образование и медии“, организирана от Bulgaria ON AIR в сътрудничество с Bloomberg TV.

Неговото мнение е, че програмите за развитието и поддържането на професионалната квалификация трябва да са част от управлението във всяка отговорна компания.

Ето и цялото интервю:

Какви допълнителни знания са необходими най-често за новоназначените ви служители според спецификата на индустрията, в която работите.

През последните години в България се наблюдава системен отлив на кадри от инженерните и технически професии. Причините за това са много, но най-вече са свързани със системното ерозиране на обществените ценности, които тласкат младите хора към звучащи модерно, но без перспективи за стабилна реализация професии.

Поради тези причини е много трудно да бъдат открити и наети квалифицирани кадри, като в много случаи на новоназначените работници им липсват не само професионални умения, но и основни трудови навици. Почти невъзможно е да бъде нает специалист, който веднага да се включи ефективно в работния процес. Така че работодателите трябва да инвестират сериозно в обучението и интегрирането на новонаетия персонал.

За съжаление, много често, след като са инвестирали доста време и средства, обучените кадри напускат и често заминават да търсят работа извън България.

Специализираните катедри от икономическия сектор намират общ език с бизнеса, но като цяло основата на проблема е, че при нас няма система за проучване потребностите на пазара на труда и има разминаване в това, което произвежда образователната система и това, което се търси на пазара на труда. Има голям излишък в хуманитарните специалности и сериозен недостиг на инженерно-технически кадри. Не само в ИТ сектора, но и за традиционните индустрии – машиностроене, електротехника. Доколкото има такава система за държавната поръчка, за формирането на план приема, в нея бизнесът, със своите потребности, не участва адекватно.

Тук отново се връщаме към въпроса за план приемът. Ние в продължение на 10 години бием камбаната за реиндустриализацията. Но това не е само проблем за нас, но и за Европа. Тя също се деиндустриализира, а не може да разчитаме само на услугите за постигането на устойчив растеж. Това видяхме и от кризата. А индустрия се прави с инженерно-технически кадри и предприемачи. Но именно от тях има най-голям недостиг в момента.

Обучавате ли новоназначените служители допълнително?

Всеки новопостъпил служител има нужда от въвеждащо обучение. Тези, които имат нужната квалификация и опит се адаптират по-бързо към работния процес. Основно големите предприятия и тези, които са на международния пазар, доста често прилагат въвеждащи програми за новоназначените си служители. По-малките предприятия осъществяват периодични обучения в зависимост от потребностите в конкретния момент. Разбира се, това изисква сериозни подходи на време и средства и по този начин работодателите плащат два пъти – веднъж чрез платените данъци издържат образователната система, която произвежда непригодни (в повечето случаи) кадри, а след това – отново трябва да инвестират за допълнително обучение и квалификация на същите тези кадри.

Забелязвате ли желание у служителите си да научават нещо ново, което да използват в работата си?

Желанието е индивидуално за всеки служител. То също така зависи и от политиката на предприятието – дали там се насърчава развитието на служителите, обученията.

Програмите за развитието и поддържането на професионалната квалификация трябва да са част от управлението във всяка отговорна компания. Освен повишена мотивация и оценка на служителите, те неизменно произвеждат иновации и тласкат развитието на компаниите напред.

По-младите или по-опитните служители имат по-често и повече желание да научават нови неща?

Това също е индивидуално за всеки служител. По-младите служители, които са по-амбициозни, непрекъснато се опитват да се докажат и научават нови неща. При по-опитните служители има понякога една психологическа нагласа за страх към новото. Но с подходяща политика на фирмата и добро обучение тези прегради могат да бъдат преодолени. В същото време в редица професии изцяло липсват млади хора – например, ако нещо не се промени, след 10 години у нас почти няма да има инженери.

Как медиите могат да помогнат в образованието на младите хора и обществото?

Медиите днес имат много важна роля за изграждането на нагласите в обществото и утвърждаването на ценности. В този смисъл медиите трябва да дават ценностни послания и добри примери на младите хора.

Медиите имат незаменима роля като фактор за промяна на обществените нагласи. Промяната на стереотипа „учи, за да не работиш“ е много важна и по тази тема медиите могат да бъдат изключително полезни.

Много подходящи са класациите за най-добри фирми и условията на работа в тях, публикуването на добри практики. От тях младите хора трябва да разберат, че в България има фирми, в които има възможност за добра реализация, но и че успехът се постига с ежедневен труд.

Имат ли място медиите в процеса на образование?

Разбира се, безспорно. Интернет е основен източник на информация за младото поколение. В този смисъл е важно медиите да са съдържателни, да представят информацията на добро ниво и достъпен език.

Медиите трябва да отстояват обществените интереси и да отразяват добрите практики, които подобряват достъпа до качествено професионално образование и обучение, както и обективно да отразяват законодателните мерки и инициативи, предприети в тази посока.