Заплатите ще скочат с 4-5%

standartnews.com – Заплатите ще скочат с 4-5%

08.01.2016

Миналогодишният растеж се дължи на еврофондовете и на по-големия бюджетен дефицит

Очакваме едва 1,5% ръст на икономиката заради външната несигурност и скъпия ток, казва Васил Велев

Васил Велев е председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/. Попитахме го какви са прогнозите му за икономиката и кои са основните пречки пред бизнеса.

– Господин Велев, според вас 2016 г. ще бъде ли по-добра в икономически план от 2015 г.?

– Да. Най-общо ние в АИКБ очакваме 2016 г. да е по-добра от 2015 г. Нашата традиционна анкета показва, че нашите членове очакват неголям ръст на продажбите – от порядъка на 3-4%. Това ще доведе до по-голяма добавена стойност, която основно ще се разпредели в по-високи възнаграждения на наетите лица и в много по-малка степен – в по-висока печалба и увеличаване на заетостта. Нашите членове прогнозират на практика запазване нивото на кредитирането и минимален, почти незабележим, ръст на инвестициите.

– Откъде ще дойде ръстът на продажбите? От повишен износ или повишено вътрешно потребление?

– И от двете, но очакваният ръст на потреблението е по-висок от този на износа. За експорта се прогнозира почти незабележимо увеличение.

– До каква степен проблемите за бизнеса от миналата година, свързани с увеличенията на цената на тока и на минималната работна заплата, се отразяват на очакванията за растеж?

– Тези проблеми имат сериозно отражение, защото потенциалът за растеж на нашата икономика е много по-голям. АИКБ прогнозира много по-малък ръст на БВП от заложените 2.1% от правителството. Що се отнася до реализирания през 2015 г. растеж от 3%, веднага трябва да отбележим, че това не означава пораснала икономика, а направени повече разходи от правителството за сметка на еврофондовете и на по-големия бюджетен дефицит през 2015 г. Ако нямахме такова ударно усвояване на еврофондове или ако дефицитът, който се финансираше с увеличен външен дълг, беше по-нисък, БВП щеше дори да се свива. Така че този ръст от 3% не е в никакъв случай устойчив и не бива да ни успокоява.

– Какви са прогнозите ви за ръст през 2016 г.?

– Прогнозата на АИКБ е за 1.3-1.5%. За нея влияние оказва на първо място сложната международна ситуация, която води до повече несигурност и по-малко инвестиции. Друга причина за по-ниските очаквания са тези проблеми, за които предупреждавахме – прекомерният ръст на цената на електроенергията и прекомерната административна намеса на пазара на труда от страна на държавата чрез непремереното увеличение на минималната заплата и административното увеличение на минималните осигурителни доходи в секторите, където нямаше споразумения между синдикати и работодатели. Сериозна задържаща роля върху икономиката ни продължават да оказват и разменените санкции между Русия и ЕС.

– Нагласите на бизнеса от анкетата за увеличение на възнагражденията заради ръста на минималната заплата и осигурителните прагове ли са?

– Не, това е трайна тенденция. Бизнесът все по-често посочва недостига на работна сила, не само висококвалифицирана, като фактор, задържащ развитието. В България имаме догонващо увеличение на възнагражденията през последните 10 г., като за 2015 г. то е порядъка на 7% – едно на най-високите в ЕС. Причината за това е и ниската база у нас, както и това, че сме един общ пазар. Емиграцията е факт и стремежът тя да бъде ограничена, води до прекомерно нарастване на възнагражденията спрямо ръста на производителността. Тази тенденция ще се запази и през новата година. Ние предвиждаме почти незабележим ръст на заетостта и по-забележим на доходите – от порядъка на 4-5%, което при дефлация или минимална инфлация е нормален ръст, който може като сумарен ефект да доведе до по-голямо потребление. Но по-високото потребление не означава непременно и веднага ръст в икономиката. Може да означава повече приходи в хазната от вносни стоки, което не стимулира производството. Това, което може да внесе устойчивост, е ръст в индустрията и в износа, за което трябват пазари и инвестиции. А от нашата анкета се вижда, че почти няма да има ръст в инвестициите и в кредитирането.

– Имат ли основания очакванията на премиера за 4.5% ръст на БВП през т.г.?

– Нека да правим разлика между ръст в икономиката и на приходите. Аз не го възприемам това като прогноза, а по-скоро като амбициозна цел. Да, наистина трябва да си поставяме по-амбициозни цели, но трябва да държим сметка, че икономиката е инертна система и трудно може за кратък период да се постигне такава динамика. За да се получи по-голям устойчив ръст, за който потенциал има, трябва да се решат основни проблеми – бизнес средата и човешките ресурси, да се продължи с административната реформа и реформата в сигурността, да се ускори реформата в образованието. Трябва да се стимулира и регулирания внос на квалифицирани кадри.

– Промените в закона за насърчаване на заетостта и ускореното издаване на синя карта за чужди специалисти не ви ли удовлетворява?

– Той е в парламента, още не е приет. В него обаче с едната ръка дават, а с другата прибират. Например при облекчени условия се издават сини карти за високо квалифицирани специалисти, но има две условия – специалистът да е от списък с дефицитни професии, утвърден от министъра на труда по предложения на бизнеса, и второто условие – да има договор за наемане за 12 месеца на минимум три средни работни заплати за страната. АИКБ настоява да се въведе европейското изискване възнаграждението да е минимум една и половина средни заплати. Записаните 3 заплати всъщност задраскват използването на тази възможност, тя ще може да действа в много ограничен периметър. Тук не виждаме никакъв риск за дъмпинг на пазара на труда при нашето равнище на доходи.

– Как ще коментирате заплахата от поредна газова криза в първите дни на тази година?

– Всъщност нямаше газова криза. Проблемът бе преодолян по някакъв начин. Цената на природния газ пада и ще продължи да пада, защото там има лак от 9 месеца закъснение при определянето на цената от регулатора. Така че сега няма проблем.

– Какви други спирачки за бизнеса виждате през 2016 г.?

– Нерешен проблем остава недобрата работа на регулаторите – КЕВР, КЗК, КФН… Тук виждаме много голям потенциал за бързо подобряване на бизнессредата. Реформата в съдебната система, справедлив съдебен процес, сигурност на собствеността – това са все важни фактори, за да се насочат инвестиции към страната ни и да не изтичат български инвестиции навън. Това не са нови проблеми и за съжаление не виждаме успешни стъпки за решаването им. И тази година се отложи реформата в такса битови отпадъци. Ние имаме ниски преки данъци и нисък процент на преразпределение, но всъщност имаме много квази данъци и несправедливост, която възпрепятства развитието.

– Очакванията ви за данък „уикенд“ и данък „вредни храни“?

– Данък „вредни храни“ не бе подкрепен от бизнесорганизациите и синдикатите, някои от министрите също са против. Не смятаме, че ще се въведе наистина. Що се отнася до данък „уикенд“, там трябва по-скоро еднакво и справедливо третиране. Всъщност такъв данък съществува от много време и смятаме, че наистина трябва активите, които не се използват за икономическата дейност, да бъдат обложени с ДДС. Тук, разбира се, има и в обратна посока несправедливост – автомобилите, които са 5-местни и се използват за служебни цели, не ползват данъчен кредит. Но за нас по-важен проблем е таксата битови отпадъци, която води към укриване на реалната стойност на активите и тласка към сив сектор. Тази такса не стимулира ограничаване на замърсяването, защото всъщност не плаща замърсителят, а този, който е направил голяма инвестиция в материални активи.

– През тази година предстои преброяване на работодателите и синдикатите, защото изтича мандатът на представителността им в тристранката. Има ли промяна в ситуацията отпреди 4 г.?

– В края на януари трябва да стартира процедурата за доказване на представителността на работодателските и синдикалните организации и в края на юли да има решение на Министерски съвет. Преди 4 години имаше промяна в критериите за представителност след много дълги дебати. Част от новите разпоредби впоследствие бяха отменени от Конституционния съд. Амбицията на АИКБ е тази година да постигнем съгласие, ако се стигне до промяна на критериите, така че те да не бъдат атакувани и в тристранния съвет да бъдат изпратени наистина представителни общности на синдикатите и работодателите.

– Ако няма промени, очаквате ли да се повторят резултатите от преди 4 г.?

– Най-вероятно да. Но никак не е сигурно, че няма да има промени. Защото, когато преди 4 години новите критерии бяха наложени въпреки несъгласието на част от работодателските организации и после отменени от КС, се върнахме още по-назад и сега действащите критерии не са най-добрите

– Специално АИКБ ще направи ли някакви предложения?

– Да. Ще предложим малки промени, целящи постигане на съответствие между изискванията за представителност на работодателските и на синдикатите организации. Надяваме се да постигнем съгласие за промени. В противен случай не бихме настоявали.