Наредбата за прехвърляне от пенсионен фонд към НОИ създава рискове за измами

capital.bg – Наредбата за прехвърляне от пенсионен фонд към НОИ създава рискове за измами

19.08.2015

В проектодокумента за прехвърляне не се искат лични данни и няма нотариална заверка, предупреждават от АИКБ

Бързането на държавата да осигури възможност част от осигурените да прехвърлят партидите си от частен фонд в държавното осигуряване роди проектонаредба, в която работодателите намират редица непълноти и противоречия. Документът е към новите текстове в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и беше публикувана за обществено обсъждане от Министерството на финансите още преди да бъде обнародван кодексът. До вторник изтече срокът, в който заинтересованите страни е трябвало да предадат своите становища по наредбата.

Според Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) в сегашния си вид тя и нейните разпоредби не гарантират равнопоставеност. А за да бъде упражнено правото на избор, осигурените трябва да разполагат с необходимата информация. Тъй като става въпрос за две несравними по естеството си системи на пенсионно осигуряване – разходопокривна и капиталова, НАП би трябвало да предостави подробна информация за последиците от прехвърляне на средства от частните пенсионни фондове към съответните държавни фондове, смятат от АИКБ.

С две имена и без ЕГН

Според проекта се предвижда осигурените, които изберат да прехвърлят средства, да подадат заявление. В него обаче не се изисква попълване на три имена на собственика на партида, посочването на документ за самоличност, номер, дата на издаване, в проекта не е посочено, че към него се прилагат определени документи, например копие на документ за самоличност, нито пък, че заявленията за прехвърляне ще са в няколко екземпляра, като единият остава у лице. Всичко това е предпоставка за грешки и злоупотреби.

В същото време при първоначален избор на частен пенсионен фонд наредбата на Комисията за финансов надзор (КФН) изисква подробни данни за осигурения, нотариална заверка на подписа му, данни на представителя на пенсионното дружество, който е приел заявлението. Освен това се изискват документи при евентуална промяна в личните данни. Екземпляр от заявлението задължително се предоставя на осигурения, който има право и да си оттегли заявлението. При прехвърляне на средства осигуреният в частен фонд получава информация за техния конкретен размер.

„Всичко това по необясними причини липсва в проектонаредбата при прехвърляне на средствата между частните пенсионни фондове и НАП или съответните държавни фондове (Сребърен фонд и тези на ДОО). Не намираме логика да има подобен различен подход“, коментира Теодор Дечев, директор „Индустриални политики“ в АИКБ. Той допълва, че според наредбата на КФН при първоначален избор или при последващо прехвърляне на осигуреното лице се представя детайлна писмена информация за фонда, който ще избере, за да има информиран избор. В проектонаредбата към КСО обаче това липсва. „Проектонаредбата не предвижда осигурените да получат документ колко пари се прехвърлят от партидата им към Сребърния фонд, което не им дава възможност за контрол върху техните лични средства и нарушава правото им на свободен избор“, смята Дечев.

Нотариалната заверка

Според АИКБ би трябвало да има нотариална заверка при прехвърлянето на партида от частен фонд към държавното осигуряване.

В практически аспект винаги е възможен натиск, особено там, където държавата може да упражни властнически правомощия – държавни институции и ведомства, дружества с държавно участие, в които на практика работят стотици хиляди служители, смята той.

Според него не би могло да се осъществи натиск някой да прехвърли партидата въпреки волята си, ако има изискване и за нотариална заверка. От АИКБ е притеснително, че наредбата възлага множество правомощия на министъра на финансите да определя реда за прехвърляне.