Парите ще се върнат на борсата, когато …

capital.bg Парите ще се върнат на борсата, когато се подобри прозрачността

27.09.2015

Комуникацията между инвеститорите и компаниите е от огромна важност за двустранното доверие, смятат участниците в „IR днес – в окото на тигъра?“

Липсата на прозрачност и информация за състоянието и перспективите пред компаниите е в основата на проблемите за развитие на капиталовия пазар в България. Около тази теза се обединиха участниците в Международната конференция за директори връзки с инвеститорите (ДВИ) „IR днес – в окото на тигъра?“, организирана от Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България (АДВИБ).

Страховете на инвеститорите

Надя Неделчева, портфолио мениджър в „Карол капитал мениджмънт“, посочи, че сегашният размер на пазара в страната от 4.1 млрд. евро е повече от 3 пъти по-малък от пиковите времена през 2007 г., когато капитализацията достигна 14.8 млрд. евро. По думите ѝ сред основните причини са липсата на нови компании. „Напротив, ние дори виждаме обратната тенденция – делистване на компании, част от които и много големи“, коментира тя. Още по-тревожна е статистиката и за дневния оборот, който през 2007 г. бе 17.1 млн. евро, а днес – едва 0.7 млн. евро. Неделчева посочи, че чуждестранните инвеститори са изплашени както от затрудненията, свързани с навлизането на пазара, така и от тези опасенията за трудно излизане, в случай че това се налага бързо. „Днес чуждестранните инвеститори на БФБ са 3.7%, докато през 2009 г. бяха 7.8%. Въпреки големия брой листнати компании (370 – бел. авт.) това не се отразява на реалната икономика. Освен това няма държавна стратегия за развитието на пазара“, отбеляза тя.

Перспективите

Според директорът „Корпоративни услуги“ в IPREO Андреас Позавак пазарните участници в Европа не знаят много за българския пазар. „Това е една от причините да сме тук, за да популяризираме пазара и да увеличим ликвидността му. Позитивно за България е, че е развиващ се пазар. Това прави конкуренцията по-малка, а възможностите – далеч по-големи. „Навън има инвеститори, които ви наблюдават и чакат да им дадете правилните сигнали“, добави той. По думите му сред основните възможности за малки страни като България е гладът за нови компании. „От една страна, има голямо количество депозити на частни лица по банките в цяла Европа, а от друга, финансовата култура на хората се подобрява постоянно. Тези предпоставки заедно с появата на разнообразни продукти на пазара като ETF, опции, фючърси отварят вратите пред малките гранични пазари на европейския континент“, коментира още Позавак.

Сходни проблеми на тези в България открои за Гърция Никос Полименакос, ръководител на отдел „Връзки с инвеститорите“ в най-голямата компания за спортни залагания и лотария в страната – OPAP. Той отбеляза, че пазарната капитализация на атинската борса е отстъпила до 36 млрд. евро от пика през 2007 г. в размер на 195.5 млрд. евро. В момента гръцката борса все пак е нагоре от дъното през 2011 г., когато капитализацията беше едва 26.9 млрд. евро. „През миналата година статутът на Гърция беше понижен до напреднал развиващ се пазар. За нас обаче това е възможност, а не повод за притеснение. Сред развиващите се страни конкуренцията е по-слаба и това ни позволява да привлечем повече инвеститори“, коментира Полименакос. Според него липсата на гръцка браншова асоциация по подобие на АДВИБ е сред сериозните минуси за страната. „Пазарът на Балканите разполага с огромен потенциал, който може да бъде бързо развит при липса на политически проблеми. Има изградена добра вътрешна мрежа. Инвеститорите се оглеждат все повече за активи от региона“, посочи той.

Ролята на ДВИ

Комуникацията между инвеститорите и компаниите е от огромна важност за двустранното доверие, което прави ролята на ДВИ все по-голяма, отбеляза Ралф Хазлбек, специалист по приложенията на Bloomberg за ценни книжа, деривати, фондове и технически анализи. „В условията на глобализация и все повече трансгранични инвестиции трябва да бъдат дадени по-големи права на миноритарните инвеститори. Това ще спомогне за свиването на пропастта между краткосрочните и дългосрочните инвестиции“, коментира Хазлбек.

За инвеститорите е важен миксът между ликвидността, риска и възвращаемостта, посочи Веселин Радойчев, анализатор в „Първа финансово-брокерска къща“. „Проблем на българския пазар са дивидентите, които са с особена важност за пазарните участници. Освен това компаниите имат малък фрий флоут, няма достатъчно корпоративни събития. Отдръпване от българския пазар наблюдаваме и поради опасенията за одитните процедури и големите регулации. „Трябва да има ясно обособено разделение на мениджмънта на компаниите от мажоритарните собственици, ясна визия и стратегия за бъдещето“, добави Радойчев. Според него сериозен проблем е и календарът за отчетите, който не е по модела на Запад. По думите му това внася допълнителна липса на прозрачност и неизвестност сред инвестиционната общност.