План от 10 точки за конкурентоспособна индустрия за устойчива Социална Европа

ceemet_bg_plan10_Page_01-crop

В навечерието на поредните избори за Европейски парламент, европейската секторна работодателска организация CEEMET представи пред широката публика своя План от 10 точки за конкурентоспособна индустрия, която да направи Социална Европа устойчива. Зад организацията РЕАЛНО стоят 200 000 компании в областта на металообработването, машиностроенето и свързаните с тях технологии. Това са група икономически дейности, в които работят 17 000 000 души, което отговаря на 49 процента от всички служители в производствения сектор в рамките на ЕС. В тези 200 000 компании в периода 2013-2017 г. са създадени 1 250 000 нови, качествени работни места. Там са инвестирани 119 милиарда евро само в материални стоки като „първа стъпка” в процеса на дигитализация. Отделно 90 милиарда евро са инвестирани в иновации за намиране на устойчиви решения на проблеми, най-вече свързани с дигитализацията и със света на труда. Заплатите в металообработването, машиностроенето и свързаните с тях технологии са средно с десет процента по-високи в сравнение с останалите производствени отрасли. Социална Европа е построена върху конкурентоспособни заплати. Вижда се, че става дума за документ, зад който стои работодателска организация с огромна представителност, която е признат социален партньор на ниво ЕС.

ceemet_bg_plan10_Page_32

Организацията CEEMET представлява металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET). Тя покрива отрасли като производството на метални изделия, машинно инженерство, електроника, информационни и комуникационни технологии, производство на автомобили и други транспортни средства – цялата мехатроника в широкия смисъл на понятието. Българският представител в CEEMET е Българска браншова камара „Машиностроене“, която е член на Асоциацията на индустриалния капитал в България. АИКБ запозна всички свои членове с „Плана от 10 точки” и организира обсъждането му по време на общото събрание на АИКБ, състояло се на 1 март 2019 г. Беше проведена задълбочена дискусия по съдържанието на плана. В резултат от дискусията беше взето решение за подкрепа на „Плана от 10 точки” и за широкото му представяне през обществеността и в частност пред политическите сили и техните кандидати за депутати в Европейския парламент. Създадена бе работна група от Управителния съвет на Асоциацията, която подготви коментарите на АИКБ към „Плана от 10 точки”. Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изцяло подкрепя констативната част на „Плана от 10 точки” и неговата философия.

Планът е задълбочен и обхващащ различните аспекти и посоки за развитие на конкурентоспособността на бизнеса. От тази гледна точка АИКБ се присъединява към така предложения План, който ще може да се надгражда в процеса на обсъждането му, а и в следващ период на прилагането му.

ceemet_bg_plan10_Page_02

Затова и политическите сили, които са готови да премерят сили на изборите за депутати в Европейския парламент и самите кандидати за депутати, би трябвало да се отнесат с подобаващо внимание към този документ. Те би трябвало да отговорят на себе си, на представителите на европейската индустрия и на обществото като цяло, как гледат на написаното в документа. Всички имат право да знаят, какво мислят кандидатите за място в Европейския парламент за предложенията на работодателите от възможно най-стратегическия сектор в европейската икономика. За избирателите, позицията на кандидатите за депутати по „Плана от десет точки“ със сигурност ще бъде много важен ориентир при взимането на окончателно решение за кого да гласуват. Има неща, които трябва да се подчертават постоянно. От европейската индустрия и в огромна степен от металообработването, машиностроенето, електрониката, ИКТ и свързаните с тях технологии, зависи цялостното представяне на целокупната икономика на ЕС. А от представянето на европейската икономика зависи, дали ще можем да поддържаме забележителния резултат, че 40 процента от ВСИЧКИ социални разходи в света се правят в 28-те страни на ЕС. Въпреки диспропорциите между различните страни – членки на ЕС, България също не е без принос за посочения по-горе резултат. Всеки може да се осведоми за размера на месечния трансфер от бюджета към социално-осигурителната система, за финансиране на пенсиите в България и да изчисли каква част от БВП е това. Всеки може да си начертае диаграма на постоянно растящите разходи за здравеопазване у нас.

Диаграмата сама по себе си е впечатляваща. Друг е въпросът, че колкото повече харчим, толкова повече негодуваме, че качеството на здравеопазването се влошава. Но това е въпрос за ефективността на харченето на средствата, а не за добрата воля на законодателя, на данъкоплатците (сред които работодателите са „на първа линия“) и на обществото като цяло. Добрата воля е на лице и това е доказано през годините.

Всички искаме рязко повишаване на средствата за образование. Въпросът е, че за да заделим тези средства, трябва да ги изработим. А това означава единствено повишаване на производителността с общите усилия на работодатели и работници. А иначе, България не е без участие в постигането на тези 40 процента от всички социални разходи в света. Не бива да се забравя също така, че в ЕС живее ЕДВА 7 на сто от населението в света, а икономиката на ЕС 28 произвежда около 22 процента от БВП в света.

„Планът от 10 точки“ ясно заявява, че трябва „постигането на контрол върху тези безпрецедентни разходи и правенето им устойчиви, може да се постигне само чрез изграждането на иновативна и конкурентоспособна на глобалния пазар икономика и индустрия в Европа. Това трябва да бъде свръх приоритетът на Европейския съюз“. Как би могло да стане това ни казва „Планът от 10 точки“.


Повече информация може да намерите в брошурата.