АИКБ за пореден път апелира за опростяване на формулярите за годишно отчитане

nsi

Следва пълният текст на позицията на АИКБ, изпратена до Националния статистически институт, във връзка със съгласуването на формулярите на годишните отчети за дейността на физическите и юридическите лица през 2018 г. и които българските предприятия са длъжни да подават в НСИ.


изх. № 323/16.08.2018 г.

 

ДО

Г-Н СЕРГЕЙ ЦВЕТАРСКИ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

НАЦИОНАЛНИЯ СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ

 

 

Относно: Съгласуване на годишните отчети за дейността на физическите и юридическите лица през 2018 г.

 

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЦВЕТАРСКИ,

Във връзка с Ваше писмо с изх. № 0704-496/02.08.2018 г. бих искал да Ви благодаря, че отново съгласувате с Асоциация на индустриалния капитал в България формулярите на годишните отчети за дейността на физическите и юридическите лица, които българските  предприятия са длъжни да подават в НСИ.

За съжаление, отново констатираме, че въпреки усилията в последните години за намаляване на обема за исканата информация, новите комплекти за годишното отчитане на дейността на юридическите лица са прекалено обемни и сложни и отново апелираме за опростяване на формите на документите, тъй като попълването изисква време и средства на всички действащи предприятия.

Според нас една от причините за лошото представяне на България в класацията на Световната банка „Doing Business“ по отношение на показателя „Време за плащане на данъци“, е времето, което предприятията отделят за попълване и подаване в НСИ на формулярите за годишни отчети за дейността си.[1]

С неудовлетворение констатираме, че в предложените ни за съгласуване формуляри, справките за дейността, които трябва да попълват нефинансовите предприятия не променят своя брой.

Над 90% от всички предприятия в България отговарят на критериите за микропредприятия и действащото европейско и национално законодателство предвижда множество облекчения относно отчетността и публичността на финансовите отчети на тази категория предприятия. Намаляването на административната тежест чрез намаляване на изискуемата статистическа информация за тези предприятия, трябва да е задача и на НСИ.

За илюстрация на казаното ще отбележим само няколко конкретни справки от годишния отчет за дейността на нефинансовите предприятия, които затрудняват респондентите микро и малки предприятия:

  • Справка за приходите от продажби на стоки, материали и комисионни от търговско-посредническа дейност в раздел “търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” през 2017 година;
  • Справка за продажбите и търговските обекти през 2017 година;
  • Справка за разходите на суровини и материали за 2017 година;
  • Отчет за разхода на горива и енергия за 2017 година .

Отчитайки, че голям брой от предприятията, които се занимават с търговия на дребно са микро и малки предприятия и в много малка част от търговските обекти се води аналитичност за продажбите по групи стоки, която да съвпада с аналитичността на НСИ, можем да отбележим, че много често (Справка за приходите от продажби на стоки, материали и комисионни от търговско-посредническа дейност в раздел “Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ и Справка за продажбите и търговските обекти) се попълват хаотично и не отговарят на действителното състояние на продажбите в търговските обекти на дребно.

Същото важи и за другите две справки (Справка за разходите на суровини и материали и Отчет за разхода на горива и енергия). По правило предприятията са потребители на горива и енергия. Те използват горивата и енергията в дейността си като непосредствено разходват закупените количества без да ги складират. За някои енергийни продукти, като електричество, топлоенергия и природен газ, складирането им е практически невъзможно. Тези продукти и материали се потребяват в момента на покупката им и когато непроизводствени микро и малки предприятия (услугите представляват над 60% от българската икономика) закупуват електроенергия, топлоенергия или природен газ, количественото им счетоводно отчитане се извършва единствено и само за целите на правилното попълване на статистическия отчет за разхода на горива и енергия на НСИ. Мениджърите и собствениците на тези предприятия се интересуват само от финансовата стойност на тези разходи. Тази информация не е важна при съставянето на годишните финансови отчети на предприятията, защото те се съставят само в хил. лева. Тази информация не е важна и за НАП, тъй като при изчисляване на годишната данъчна основа значение има само стойностното изражение на приходите и разходите на данъкоплатеца. Единствено и само НСИ изисква и настоява за информация за количествения разход на предприятията за електричество, топлоенергия и природен газ. Това е пример за необоснована и прекомерна административна тежест за бизнеса.

Обичайна практика е микро и малките предприятия да отчитат само стойностно разходите за енергия и горива, без да записват количествата на закупените и използвани такива, а в края на годината хаотично попълват справките на НСИ без записите в справките да отговарят на действителното състояние на разходите. Това води и до недостоверност на статистическата информация, т.е. със създадената излишна административна тежест за бизнеса не се изпълняват целите и задачите на НСИ. 

Предлагаме НСИ да оцени и преосмисли методологията и инструментариума за събиране на статистическа информация относно използваните от бизнеса горива и енергия. Смятаме, че тази информация много по-точно и без особена трудност може да бъде събрана от производителите и търговците на тези продукти, които продават на крайни потребители. Така същата информация ще бъде събрана от няколкостотин предприятия, а няколко стотици хиляди микро и малки предприятия ще бъдат освободени от това бреме.

Подобен подход трябва да бъде приложен за всички данни събирани от НСИ от бизнеса.

Също така смятаме, че годишната статистическа информацията, извън формите и данните на годишните финансови отчети, която се изисква от всички предприятия, може да се събере и на извадков принцип, което би улеснило и съкратило процеса на събиране на данните и би спестило време и средства на българския бизнес.

За поредна година АИКБ призовава отговорните държавни институции за създаване на „единна точка“ за подаване на годишните финансови отчети на юридическите лица. В настоящата ситуация бизнесът е длъжен да подава една и съща информация в НСИ и в Търговския регистър, което представлява ненужна административна тежест и загуба на време и пари за българските предприемачи. За съжаление отново отчитаме незаинтересованост, мудност и тромавост на всички отговорни за решаването на проблема държавни институции, включително и НСИ.

Оставам на разположение за обсъждане на предложенията и се надявам дългогодишното ползотворно сътрудничество между НСИ и АИКБ да продължи и занапред.

 

 

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА

АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

[1] В категорията „плащане на данъци” България се нарежда на 90-то място въпреки сравнително доброто представяне на страната при размера на данъците и осигуровките и високия резултат за размера на данъка върху печалбите. Причината за слабото представяне и тук се корени в тромавите процедури. В България плащането на данъци отнема 453 часа годишно при 218 ч. средно за Европа.