Позиция на АОБР по проекта на споразумение за процедура за договаряне и определяне на МРЗ

2017-Jan-AOBR_4Logos1

Следва пълният текст на внесената в МТСП и МФ позиция на национално представителните работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), по проекта на Рамково споразумение за процедура по договаряне и определяне на размера на минималната работна заплата за страната.

Вижте текст на документа в PDF формат.


ДО 

Г-Н БИСЕР ПЕТКОВ,
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ:      

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ,
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 

 

Относно: Проект на Рамково споразумение за процедура по определяне на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 10.11.2017 г., изх. на МТСП № 9116-6/13.11.2017 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕТКОВ, 

Национално представителните работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), винаги са приветствали открития и конструктивен диалог за постигане на взаимно приемливи решения по процедурите, индикаторите и методиката за договаряне и определяне на МРЗ. По предложения проект на Рамково споразумение изразяваме следната обща позиция:

Проектът отчита значителна част от заявените позиции на социалните партньори и дава възможност за постигане на напредък в изготвянето на взаимно приемливо и балансирано споразумение.

Предлагаме промени на проекта на Рамково споразумение, както следва:

  • В чл. 1, т. 1 срокът 1 февруари да се замени с 1 април;
  • В чл. 1, т. 2 срокът 31 март да се замени с 30 юни;
  • В чл. 1, т. 3 буква „г“ да се заличи.

Предлагаме тези промени в сроковете за начало и край на процедурата със следните мотиви:

  1. Крайната дата за приключване на договарянето на размера на МРЗ между социалните партньори следва да бъде съобразена с възможността за предоставяне в пълен обхват на актуални данни по всички индикатори от приложението, към датата на откриване на преговорите. Следва да се отчете, че данните за ръста на БДС на един зает и относителния дял на компенсацията на един нает в БВП за годината, предхождаща преговорите, се предоставят от НСИ през м. март, т. е. непосредствено преди края на преговорите по предложения проект.
  2. В началото на преговорите на социалните партньори следва да бъде предоставен проекта на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, който се одобрява с решение на МС. Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза следва да посочва  очакваните стойности за ръста на ключово значими показатели за годината, за която се определя МРЗ, като:
  • компенсацията на един нает;
  • наетите и заетите лица.
  1. По отношение на предложението ни за заличаване на буква „г“ в чл. 1, т. 3 сме на позицията, че целеви стойности на МРЗ не са сред предвидените в Конвенция 131 на МОТ и не могат да бъдат основа за договаряне.

Във връзка с горното изразяваме настоятелно искане, проектите на РМС за одобряване на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза да бъдат консултирани в НСТС в съответствие с чл. 3 на КТ. Това законово изискване следва да бъде отразено и в текста на процедурата за договаряне и определяне на МРЗ, като бъде посочен съответен срок – края на март на текущата година.

По проекта на Методика за определяне на размера на МРЗ изразяваме следното становище:

  1. Горната граница на предложения интервал от 40 – 50 % за определяне на МРЗ спрямо средната работна заплата надхвърля значително средното съотношение за 18-те ДЧ на ЕС, прилагащи месечни МРЗ, което варира в интервала 41 – 43 %. Предложената горна граница от 50 % надхвърля и граничното съотношение на МРЗ към медианната работна заплата от 66 %, съответстващо на определенията за нископлатен труд и нископлатени работници, използвано от Евростат. В тази връзка, настояваме за фиксиране на долна и горна граница на интервала за преговори, в размер на, съответно – линията на бедност и средното съотношение на минимална към средна работна за държавите, в които има определена месечна МРЗ.
  2. Вторият абзац от предложеното Приложение 2, визиращ достигнатото равнище на МРЗ за предходната календарна година да се приема за долна граница на интервала следва да отпадне изцяло, дори само поради икономически волунтаристичната презумпция, че заплатите могат само да нарастват. Съответно, тази промяна следва да се отрази и във формулата.
  3. Следва да бъдат осигурени актуални ежегодни данни за медианната, средната работна заплата и за броя на наетите лица за предходната година, от информационната система на НАП за администриране на вземанията по ЗДДФЛ, вкл. по общини, области и на национално ниво.
  4. Основен параметър при определяне на МРЗ в предложената формула е „прогнозната стойност на нарастването на компенсацията на един нает от последната актуална средносрочна бюджетна прогноза на правителството“. Тъй като това е прогнозна величина и съществуват различни методики  за прогнозиране на този ключов индикатор, следва от Министерство на финансите да бъде осигурен достъп до конкретната прилагана методика и параметри за прогнозирането.
  5. Доколкото в преамбюла на проекта на Рамково споразумение се съдържа позоваване на общата воля Република България да се присъедини към държавите, ратифицирали Конвенция № 131 на МОТ за определяне на минимална работна заплата и по повод на започналата процедура по ратификация, обръщаме внимание, че предложеният превод на Конвенцията е некоректен и дори превратен в частта чл. 3, буква „а“ („обезщетенията за социално осигуряване“).
  6. В Методиката трябва да се работи със съпоставими величини – в момента МРЗ, определяна от правителството, е основна, а СРЗ, мерена от статистиката, е брутна, тъй като включва задължителни плащания за прослужено време. Отбелязваме отново негативните ефекти върху прилагането на механизма за определяне на МРЗ, на многократно обсъжданите деформации на пазара на труда и организацията на заплащането, свързани с допълнителното възнаграждение за трудов стаж и придобит професионален опит и прагове за т. нар. минимален осигурителен доход. В своята съвкупност те водят до дискриминация на отделните групи наети лица по възраст и заетост в частния и обществен сектор, узаконяват недекларирания труд и пасивните нагласи при упражняване на контрола върху нарушенията на трудовото, осигурително и данъчно законодателство. Предлагаме:
  • Да отпадне законовото задължение за допълнително заплащане за прослужено време,
  • Или до отпадането, да се договаря брутна, а не основна, МРЗ.

С УВАЖЕНИЕ,

ОТ ИМЕТО И ПО ПОРЪЧЕНИЕ НА

АИКБ, БСК, БТПП И КРИБ:     

 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АИКБ И

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АОБР ЗА 2017 Г.