Предложения на АИКБ по проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни

2018-05-16-GDPR2

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изпрати писмо с предложения до министър-председателя Бойко Борисов, с копие до председателя на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов.

Следва пълният текст на писмото:


 УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ, 

Асоциацията на индустриалния капитал в България като официално призната представителна организация на работодателите се запозна с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, обявен за обществено обсъждане чрез интернет сайта на Комисията за защита на лични данни на 30 април 2018 година.

Във връзка с необосновано краткия срок за обществено обсъждане предлагаме следните изменения:

По §15 от законопроекта, член 25б, ал. 1 да се измени така: 

„Чл. 25б. (1) Извън случаите по чл. 37, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът или обработващият лични данни задължително определя длъжностно лице по защита на данните, когато обработва лични данни на над 200 000 физически лица.“

Мотиви: Член 37 на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския Парламент и на Съвета (Общ регламент относно защитата на данните) ясно посочва критериите, при които администраторът и обработващият лични данни определят длъжностно лице по защита на данните, а именно:

„Член 37. Определяне на длъжностното лице по защита на данните

1. Администраторът и обработващият лични данни определят длъжностно лице по защита на данните във всички случаи, когато:

a) обработването се извършва от публичен орган или структура, освен когато става въпрос за съдилища при изпълнение на съдебните им функции;

б) основните дейности на администратора или обработващия лични данни се състоят в операции по обработване, които поради своето естество, обхват и/или цели изискват редовно и систематично мащабно наблюдение на субектите на данни; или

в) основните дейности на администратора или обработващия лични данни се състоят в мащабно обработване на специалните категории данни съгласно член 9 и на лични данни, свързани с присъди и нарушения, по член 10.“

В предложените за общественото обсъждане „Мотиви към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни“ не виждаме аргументи за предложения нисък праг. Не е посочено сравнение с практиката в другите държави членки, а също така е пропусната финансовата тежест, която ще се отрази на редица предприятия, за които по смисъла и в духа на Общия регламент относно защитата на данните е предвиден облекчен режим. Смятаме, че предложеното решение (за праг от 10 000) противоречи и на правителствената политика за облекчаване на бизнеса откъм административни тежести.

За нас е необяснимо какво налага въвеждането на толкова нисък праг (10 000), което би увеличило неимоверно административната тежест върху българския бизнес, особено върху малките и средните предприятия. Факт е, че в архива на едно малко предприятие, в което работят от 30 до 50 наети лица, но е създадено преди 40-50 години, се съдържат над 10 хиляди досиета по реда на Кодекса на труда, които следва да се пазят 50 години. В този смисъл т. 10 от предложената „Предварителна частична оценка на въздействието“ е непълна и невярна.

По §15 от законопроекта, член 25й, ал. 2 да се измени така: 

„Член 25й. (2) Комисията приема наредба, с която определя минималните изисквания към администраторите при изпълнение на задължението им по ал. 1.“

Мотиви: Определянето на минимални изисквания, произтичащи от закон, е нормативен процес и е недопустимо това да става извън процедурата, предвидена в Закона за нормативните актове. Не смятаме за правилно КЗЛД да определя минималните изисквания към администраторите при изпълнение на задължението им чрез публикация на интернет страницата си.

Като имаме предвид, че Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета е от 27 април 2016 година, а срокът за обществено обсъждане на настоящия законопроект практически е осем работни дни (въпреки твърдението за формално спазване на чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове), Асоциацията на индустриалния капитал в България си запазва правото да продължи активното си участие в процеса на приемане на този изключително важен за българския бизнес и гражданите нормативен акт.

С УВАЖЕНИЕ, 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ 

НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ