Работодателите заплашиха да се оттеглят от преговорите за осигуровките

segabg.com Работодателите заплашиха да се оттеглят от преговорите за осигуровките

16.09.2015

Бизнесът обмисля да се оттегли от преговорите със синдикатите за минималните суми, върху които се внасят осигуровки, ако договореното за 2016 г. увеличение на праговете се разпростре и в браншовете, в които не е постигнато споразумение. Това обяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев, който представи позицията на работодателите относно резултатите от постигнатите браншови споразумения.

Преди дни социалните партньори се договориха за ръст на праговете в 48 сектора от общо 85, в които работят 56 на сто от осигурените у нас, или 1.175 млн. души. Най-голям е скокът при дейност „производство и преработка на месо“ (24.3%), в която средният праг е 543 лв., а най-нисък – при Централния кооперативен съюз (0.3%), където осигурителната база не трябва да пада под 433 лв. Според социалното министерство средното нарастване на осигуровките ще е със 7.5%. А ако социалният министър Ивайло Калфин реши да разпростре това увеличение и върху останалите 38 сектора без споразумения, тогава средният скок на минималните прагове би бил 8.6%.

Според бизнеса обаче изчисленията са неточни, тъй като социалното ведомство прави сметките при допускането, че догодина минималната работна заплата ще е 420 лв. Такова решение на кабинета обаче все още няма. Според работодателите реалното увеличение на минималните осигурителни прагове ще е 6.2%. Ако пък се запазят праговете в дейностите без споразумение на нивото им от тази година, както настоява бизнесът, тогава средният скок за всички ще е 4.4%, т.е. два пъти по-малко от това, което евентуално планира държавата. „Това е реално договореното от синдикати и работодатели, другото е административно и едностранно наложено“, коментира Васил Велев.

Според шефа на АИКБ практиката от последните 10 г. въпросните прагове да се договарят, а не осигуровки да се плащат на реалните заплати, вече е отживяла времето си. По думите му тя е вредна, защото увеличава безработицата, узаконява сивата икономика и следва да бъде премахната. Административното налагане на минимални прагове в сектори, в които не е постигнато споразумение, е пагубно за цели отрасли, но най-вече за малките фирми, които са заплашени от закриване, „посивяване“ или уволняване на работници, посочи и Александър Димитров от БТПП. Георги Шиваров от БСК пък мотивира искането на бизнеса с аргумента, че определянето на праговете чрез закона за бюджета на държавното обществено осигуряване узаконява пасивността на контролните органи спрямо недекларирания труд. Той напомни, че МВФ и ЕК настояват праговете да бъдат отменени.

Работодателите заплашиха, че ако скокът от 7.5% се разпростре и върху останалите дейности без споразумение, 4-те национално представителни организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, ще обмислят да се оттеглят от преговорите за осигурителните прагове. „Ако няма с кого да се договарят, няма да има и административно наложени прагове“, коментира Велев.

ПАРАДОКС

Според работодателите, ако минималната заплата догодина стане 420 лв., както планира правителството, то на практика заедно с прослужения клас тя ще е 470 лв. Тогава обаче ще се получи парадокс в 5 икономически дейности, в които средният осигурителен доход е под 470 лв. Това са ремонт на компютърна техника, лични и домакински вещи (355 лв.); дейности по охрана и разследване (414); хотелиерство и ресторантьорство (456 лв.); обработка на кожи (459 лв.) и производство на дървен материал (468 лв.). Т.е. ще излезе, че средната заплата в тях ще е по-ниска от минималната заплата.