Работодателите искат отмяна на минималните осигурителни доходи

capital.bg Работодателите искат отмяна на минималните осигурителни доходи

15.09.2015

Праговете вече вредят на икономиката и на пазара на труда, смятат бизнес организациите

Определяне на минимални осигурителни доходи (МОД) по икономически дейности е система, която все повече вреди на икономиката и на пазара на труда. Това е становището на четирите национално представени работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ. По време на обща пресконференция във вторник те се обявиха против административно увеличение в дейностите без споразумения, равно на средното договорено досега. Данните на работодателските организации показват, че общото средно увеличение на минималните прагове в 48-те дейности със споразумения е 7.5%, а ако има административно увеличение – 8.6%.

Работодателите искат тази година социалното министерство да остави без промяна праговете в недоговорените сектори, а след това тази система да отпадне напълно. „Настояваме осигуряването да е върху реалните заплати, а не върху административно определени прагове, които практически узаконяват сивия сектор и създават нелоялна конкуренция“, каза председателят на АИКБ Васил Велев. Според него преди 10 години от праговете е имало необходимост, защото делът на сивата икономика е бил голям. „Минималните прагове на практика узаконяват пасивността на регулаторните органи“, смята Велев.

Бойкот на работодателите

Четирите работодателски организации предупредиха, че ако все пак МТСП вземе решения да вдигне праговете и при недоговорените икономически дейности, те просто ще спрат да участват в преговорите. „Все по-трудно убеждаваме нашите членове да участват в преговорите“, каза председателят на АИКБ. Той предупреди, че четирите работодателски организации са взели решение, ако техните искания не бъдат взети предвид, да напуснат преговорите. „Смятаме да се оттеглим, защото ако не присъстваме, няма да има с кой да преговарят“, обясни Велев. Той е на мнение, че ако и тогава министерството вдигне административно праговете, поне ще е видно, че държавата управлява икономиката.

Според него има сектори, в които минималните прагове са вдигнати нереално много. Такива са месопреработвателната индустрия (24.3% повишение спрямо 2016 г.), производството на млечни продукти (17.9%) и производство на мебели (13.3%). „В тези сектори производителността на труда със сигурност не е нараснала толкова много“, смята Велев. Също така се оказва, че има сектори като Централния кооперативен съюз и железопътния транспорт, където увеличението е с по-малко от 1%. Според работодателите усредняването при такава разлика би нарушило баланса, би довело до повишаване на сивия сектор и безработицата.

Негативни резултати

Според резултати от социологическо проучване, поръчано от работодателите, повишаването на МОД ще окаже негативно влияние върху крайните цени на стоките и услугите, върху заетостта и сивата икономика. Около 23% от запитаните представители на фирми са отговорили, че крайните цени ще скочат, 36% очакват да има съкращаване при нискоквалифицираните работници, а над 40% са на мнение, че ще има преназначаване на хора на длъжности с по-ниски прагове. Близо ¾ от анкетираните са на мнение, че ще има „посивяване“ на трудовите взаимоотношения, увеличаване на разходите за труд и масово назначаване на хора на непълно работно време.

Оказва се, че в периода 2000 – 2015 г. минималната заплата в България е скочила с над 450% и единствено Румъния е пред нас по този показател. Също така се оказва, че МРЗ в България е около 50% от средната. За сравнение, средното съотношение в ЕС е около 40%. Това според Васил Велев е обезкуражаващо за по-висококвалифицираните служители, които в един момент започват да получават съвсем малко над нивото на нискоквалифицираните.