Силна социална Европа за справедлив преход

Banner-EU_MRZ_791x441

Предвид широкия обществен интерес и факта, че досега Европейската комисия сравнително рядко е ползвала подобна форма на консултации, предлагаме на Вашето внимание кратка информация, която обобщава и представя основните моменти в публикувания на 14.01.2020 г. от Комисията Документ за консултация (може да го изтеглите и от сайта на ЕК). Като член на семейството на Европейските социални партньори, АИКБ активно участва във формирането на позиция на Европейския център на предприятията, предлагащи услуги от общ интерес (СЕЕР) – член на „европейския тристранен съвет“.

АИКБ ще участва също и в предстоящите обсъждания на изключително важните за България предложения за Европейска зелена сделка, европейска Стратегия за индустрията и европейска Стратегия за малките и средни предприятия, както и на целия пакет документи, които са част от предложението „Силна Европа за справедлив преход“. АИКБ периодично ще Ви информира за напредъка на работата.

Оставаме на разположение за допълнителна информация. За повече яснота по темата, вижте инфографика на ЕК за някои от съвременните предизвикателства и времевия план за справяне с тях, както и видео с участието на д-р Милена Ангелова, вицепрезидент на Европейския икономически и социален комитет и главен секретар на АИКБ, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria на 16 януари 2020 г.


Силна социална Европа за справедлив преход 

Урсула фон дер Лайен – „Преходът към климатично неутрална Европа, подготвена за цифровата ера, трябва да бъде приобщаващ. Никой не трябва да бъде изоставен“.

На 14.01.2020 Европейската комисия публикува Документ за консултации – – първа фаза на консултации по чл. 154 от ДФЕС (с европейските социални партньори) за предприемането на възможни действия, за да се отговори на предизвикателствата, свързани със справедливи минимални работни заплати. Срокът за отговор на консултацията от страна на европейските социални партньори е 25.02.2020 г.

Консултацията НЕ ЦЕЛИ:

  • Директно хармонизиране на равнищата на МРЗ в държавите – членки на ЕС. Националните традиции, автономността на социалните партньори и свободата на колективно договаряне ще бъдат спазвани;
  • Установяването на единен механизъм за определяне на МРЗ;
  • Определянето на равнище на МРЗ, тъй като това е прерогатив на свободно договаряне между социалните партньори на национално равнище и е съответно компетентност на държавите – членки;
  • Въвеждането на задължителна МРЗ в страни с високо покритие на колективното договаряне, в които определянето на работните заплати се договаря предимно посредством колективи преговори.

Консултацията е мотивирана от следните съображения:

  • Въпреки умерения растеж в Европа, в някои държави – членки ситуацията за ниско платените работници се влошава и нарастват неравенствата. 1 от 6 работници в ЕС е ниско платен и това е засилваща се тенденция – като относителният дял на ниско платените работници нараства от 16.7 % през 2006 г. до 17.2 % през 2014 г. Работещите бедни нарастват от 8.1 % през 2005 г. до 9.6 % през 2018 г.;
  • Сред нископлатените работници, особено застрашени от бедност са заетите в нестандартни форми на работа;
  • МРЗ защитава работниците с ниски заплати и слаби позиции за преговори;
  • От икономическа гледна точка, подходящата МРЗ подкрепя цялостният ръст на работните заплати.;
  • 22 държави – членки имат задължителна национална МРЗ, а в останалите 6 МРЗ се определя посредством колективно договаряне. Делът на работниците, получаващи МРЗ варира от 5 % (Белгия и Малта) до 20 % (Португалия и Румъния);
  • Много работници не са защитени от адекватна МРЗ в Европа – в някои случаи размерът на МРЗ не може да се счита за адекватен, в други има пропуски в обхвата на МРЗ, липсва участие на социалните партньори при определянето на МРЗ, или рамка за определяне на МРЗ;
  • Колективното договаряне е основополагащо при определянето на МРЗ. Страни със силно колективно договаряне имат по-нисък дял на ниско платени работници. Покритието му е много различно – от 20 % в Естония, Литва и Полша, до 80 % в Белгия, Франция и Холандия.

Предизвикателства:

  • Адекватност на заплатите – при отчитане на икономическата ситуация във всяка страна:
  • Направено е сравнение (Фиг. 2) на брутната МРЗ (gross minimum wage) с брутната медиана (gross median – заплатата, получавана от лице, намиращо се в средата на разпределението на получаваните работни заплати). С най-високо съотношение са страните с развито колективно договаряне (Дания и Италия – близо 80 %, като България също е сред страните с високи МРЗ, заедно с Франция и Португалия. Най-ниски съотношения се наблюдават в Чехия, Естония и Испания;
  • Фиг. 3 сравнява влиянието на данъците и социалните осигуровки;
  • Оценена е и частта от МРЗ, която остава за работника. Страните, в които МРЗ не е достатъчно адекватна, за да предотврати риск от бедност са Чехия, Естония, Малта, Германия, както и Латвия и Люксембург;
  • Оценена е и адекватността на МРЗ спрямо ценовите равнища в държавите – фиг. 4;
  • Покритие на МРЗ – в държавите със задължителна МРЗ почти всички работници са покрити със закон от нея;
  • Участие на социалните партньори при договаряне на МРЗ – в някои страни се оценява като недостатъчно. Таблица 1 представя практиките на определяне на МРЗ по страни;
  • Национални механизми – обикновено отчитат условията на пазара на труда, промените в работните заплати и цените. В малък брой държави липсват критерии за определянето на МРЗ.