Становище на Асоциация „Българска книга“ относно Проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България

knigi

Следва пълният текст на становището на Асоциация „Българска книга“ относно Проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България, изпратено до министър-председателя Бойко Борисов, заместник министър председателя Томислав Дончев, министъра на културата Боил Банов и министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. 


ДО
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ,
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ:
КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ,
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ,
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

Г-Н БОИЛ БАНОВ,
МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА

Г-Н КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ,
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

 

С Т А Н О В И Щ Е

НА АСОЦИАЦИЯ „БЪЛГАРСКА КНИГА“

ОТНОСНО:   Проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България 

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, 

Асоциация „Българска книга“ (АБК) е единствената организация на книгоиздатели, книготърговци и литературни агенти в България с над 130 членове, които издават над 90% от книгите (годишно около 10 000 заглавия) и реализират над 90% от книготърговията у нас. Тя е създадена през 1994 г. и осъществява целенасочена и последователна дейност, насочена към запазване и развитие на националното книгоиздаване съобразно стандартите на ЕС, насърчаване на развитието на българската книга като уникален продукт на националната култура в общоевропейската съкровищница и стимулиране на четенето като основен фактор за духовно развитие на личността.

Общ коментар

Нашето категорично становище по така предложения проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България е, че този проект силно неглижира българската култура и в частност четенето и книгите. Думата „култура“ е спомената едва три пъти в проекта, а в него по същество отсъстват мерки за подкрепа на културния сектор и по-специално мерки за по-широк достъп до книгата и за възпитаване на четящи поколения. Нещо повече, предложената в проекта мярка за дигитализация на библиотечните фондове в този й вид, без допълнителни защитни механизми за компенсиране на българските автори и издатели, практически ще доведе до легализиране на нарушенията на авторските права – проблем, с който ние се борим от години и по който държавата не е предприела решителни действия. Сериозното подценяване на културния сектор в Националния план е необяснимо, предвид огромната добавена стойност, която секторът има за развитието на икономиката. Известно е, че секторът съставлява 4,2% от БВП на ЕС и осигурява 7,4 милиона работни места в рамките на Съюза.

Според нас е неправилно и поставянето на културата в Стълб 4 „Справедлива България“, приоритет „Социално включване“. Развитието на културата и на книжния бранш не е въпрос само, нито дори основно на справедливост и на социално включване. Това е въпрос на цялостна стратегия за развитие на човешкия капитал. Наред с демографията и образованието, културата е секторът, който има най-пряко отражение върху човешкия фактор, а той, както знаем, е ключов за просперитета на държава като България, която не е богата на природни и стратегически ресурси.

С особена тревога отчитаме принципно неправилния контекст и твърде беглото отбелязване на мерките в областта на културата и най-вече пълната липса на мерки за подкрепа на четенето и книгите. Убедени сме, че е нужно обособяване на нов стълб в Плана, който да е посветен на развитието на човешкия капитал и със сигурност на специален раздел с мерки, насочени към създаването на четящи и функционално грамотни хора.

Голяма част от мерките за насърчаването на четенето и книгите, за които АБК се бори последователно от създаването си, са отлагани с години и отдавна е назрял моментът за тяхното налагане. Считаме, че част от тях могат да намерят своето място в Плана за възстановяване и устойчивост поне на две основания.

От една страна, няма как да се гарантира устойчивост на икономическите и социалните политики, ако не се инвестира в хората и тяхното развитие. Предвидените проекти за развитие на инфраструктурата, които заемат значително място в Плана, няма да доведат до очаквания ефект, без наличието на достатъчно знаещи и можещи хора, които да използват тази инфраструктура. Всички добри намерения се провалят, когато отсъства критичен минимум от функционално грамотни хора, а функционалната грамотност се оказва решаваща за развитие и надграждане на знания, умения и компетентности, които са нужни на съвременния човек, за да бъде той пълноценен гражданин и участник на пазара на труда.

От друга страна, културният сектор беше сред най-тежко засегнатите от пандемията и той най-трудно ще се възстанови предвид спецификите на създаването на творческия продукт, изискващ значително време и участие на разнообразен кръг тясно квалифицирани кадри, които не могат лесно да бъдат заместени.

Това важи с пълна сила и за книжния сектор. По данни от проучване, проведено сред членовете на АБК през ноември 2020 г., през тази година се наблюдава общ спад от около 30% в продажбата на книги спрямо 2019 г., а в някои месеци този спад достига до 70%. Над 70% от издателите и книготърговците само частично са възстановили дейността си в последните месеци, а близо 20% продължават да изпитват много сериозни затруднения. За съжаление, втората вълна на пандемията ще увеличи негативните въздействия върху сектора, когато поради очакваното намаление на доходите хората ще трябва да приоритизират нуждите си и книгите няма да са първият им избор. Макар и да е налице лек ръст на онлайн търговията на книги, не може да се очаква трайна възходяща тенденция и защото разходите за доставка са непропорционално високи спрямо цената на стоката книга (при индивидуалните доставки те са между 1/3 и ½ от цената).

АБК подкрепя изцяло отправения призив от културните асоциации в Европа към европейските институции и националните правителства поне 2% от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост да бъдат отделени за сектора на културата и творческите индустрии, в това число книгоиздаването, което е в съответствие с Резолюцията на Европейския парламент „Културното възстановяване на Европа“.

Състояние и тенденции

Позволяваме си да припомним постигнатото през предходните години по отношение на книгите и четенето и, за съжаление, трайно отсъстващия ангажимент на държавата в това отношение и свързаните с това негативни последици.

Още през 2006 г. АБК бе сред инициаторите на националната програма „Четяща България“, с която се поставиха основите на национална стратегия за развитие на четенето и книжния пазар у нас. Преди повече от 10 години АБК и Министерство на културата заедно с още 15 институции подписаха меморандум, в който е записано, че „основно мерило за културата на една нация е нейната книжнина“.  През 2009 г. най-сетне бе приет Закон за обществените библиотеки, а след продължителен обществен натиск на 5 юни 2015 г. министърът на културата подписа и необходимия Стандарт за библиотечно-информационно обслужване. В Стандарта бе предвидено през първия тригодишен период  от влизането му в сила броят на новите книги в библиотеките да расте с от 0,10 до 0,15 книги годишно на жител от  страната, т. е. в изпълнение на стандарта за 2016, 2017 и 2018 г. обществените библиотеки трябваше да бъдат подпомогнати от  държавата за обновяване на своите фондове с поне 30 милиона лева (съответно 8, 10 и 12 милиона лева). Тази средства естествено щяха да преминат и през книготърговията и част от тях да достигнат и до книгоиздателския бранш.

В крайна сметка почти нищо от тези дългогодишни усилия не даде резултат. Законът за обществените библиотеки остана само на хартия, след като свързаният с него Стандарт за библиотечно-информационно обслужване вече  6 години не е осигурен финансово от държавата.

С активната „подкрепа“ на държавата книгата и четенето у нас слизат все по-надолу в скалата на обществените ценности.

Показателни в това отношение са резултатите от последното международно  сравнително оценяване  на учениците (PISA) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), проведено през април и май 2018 г. с фокус върху четивната грамотност, дефинирана като „разбиране, използване, оценяване и осмисляне на текстове за постигане на цели, задълбочаване на познанията на ученика, личностно развитие и ефективно участие в обществото“. Анкетираните 9600 15-годишни български ученици показаха среден резултат 420 т. (при средно 487 т. за проучените 79 страни) – най-слаб от всички страни-членки на Европейския съюз, далеч зад „отличниците“ Китай (555 т.), Сингапур (549 т.), Естония (523), Финландия и Канада (по 520 т.) и т.н. Очевидно не ни притеснява и тенденцията на трайно намаляване на и без това слабия резултат – от 436 т.  за 2012 г., през 432 т. за 2015 г., до 420 т. за 2018 г.

Най-обезпокоително е, че 47,1% от българските ученици са на ниво под критичното равнище по четивна грамотност (по този показател средният процент за 79-те страни е 22,7%), като и тук тенденцията у нас е низходяща – 41% през 2009 г., 39,4% през 2012 г., 41,5% през 2015 г. и 47,1% през 2018 г. Намаляват и учениците на пето и шесто ниво (т. е. които могат да разбират дълги абстрактни текстове, да установяват разлика между факт и мнение и т.н. ) – от 4,3 % през 2012 г. на 3,6 % през 2015 г. и едва 2,4 % през 2018 г. А четивната грамотност по дефиниция „включва основните операции, свързани с четенето и придобиването на познание чрез четене – способност на читателя да формира смисъл от текста, а при осмислянето да свързва прочетеното със своите представи и опит“.

Въпреки успокоителните изявления на МОН, че „България е в група със стабилни резултати от началото на провеждане на изследванията“ и че „не е фатално, че сегашните резултати са малко по-лоши – това може да се дължи на статистическа грешка“, тенденцията е ясно откроена – поредното  изследване PISA през април-май 2021 г. нищо чудно да ни „изненада“ с още по-дълбоко засядане на дъното на неграмотността в ЕС и света с повече от половината функционално неграмотни и едва един от сто младежи, успяващ да осмисли прочетеното. При това става дума за поколенията, които през втората четвърт на ХХI век очакваме да осъществяват технологичен прелом и да внедряват иновации в българската икономика – и така българинът от заглавната илюстрация на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България може да се окаже абсолютно  бос…

Защо се стигна дотук? Според нас – заради системно неглижиране на книгата и четенето в последните десетилетия.

На първо място – честно е да се признае, че в последните десетилетия държавата е оставила на доизживяване обществените библиотеки, а популяризирането на четенето и книгата е оставено единствено на инициативи на организации, като АБК, ББИА и отделни кампании на неправителствени организации, издателства и активни общественици.  Време е да видим фактите:

– През 1989 г. в България има 9347 обществени библиотеки, през 2000 г. – 6942, през 2008 г. – 2351, след което НСИ неясно защо наблюдава само 46 – 47 библиотеки с над 200 000 тома книжен фонд – т.е. за три десетилетия като брой библиотеките са 4 пъти (!) по-малко!?

– Към 31.12.2017 г. НСИ отчита 3045 читалища с функциониращи библиотеки (от общо 3321);

– През 1990 г. в България има 3269 училищни библиотеки, през 2000 г. – 2599 (от които 638 без дейност, т.е. на практика не функционират), а за 2013 г. представително изследване на НСИ сочи вече едва 1065 библиотеки в 2552 училища със 742 304 ученици. Според данни на МОН от тази година от 2277 държавни и общински училища 1386 имат  библиотеки, от които 356 училищни библиотеки разполагат с от 30 (!?) до 1000 книги и само 57 библиотеки имат между 20 000 и 50 000 книги;

– През 1989 г. в библиотечните фондове са постъпили близо 4 милиона библиотечни единици, през 2000 г. – само 740 000, а през 2020 г., рекордна като отпуснати средства по програмите на МК „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ (820 библиотеки с проекти за 1 997 135 лв.) и МОН „Библиотеките като образователна среда“ (142 проекта за 700 000 лв., но неясно колко от тях за книги) – около 200 000 – 250 000 тома;

– Липсва всякаква информация за осъвременяването на книжния фонд на училищните и читалищните библиотеки, за физическото и моралното овехтяване на наличните книги, за отдалечаването им с две до три десетилетия от съвременните читателски вкусове и интереси;

– През последните 15 години не се събира информация за книжния фонд на читалищните и училищните библиотеки, за брой читатели и за заетите от тях книги;

– 25% от участвалите в изследването PISA-2018 български ученици сочат, че имат до 10 книги в дома си; само 9% от учениците посочват, че имат от 200 до 500 книги вкъщи, като те имат много висок среден резултат и са по-напреднали с равностойността на около 4 години обучение в училище спрямо съучениците си, които имат до 10 книги; Данните показват, че колкото по-често българските ученици четат художествена и документална литература, толкова по-високи са техните резултати – разликата в четивната грамотност на ученици, които четат редовно художествена литература, и тези, които никога не четат подобна литература, се равнява на почти двегодишно обучение в училище;

– Според данни на НСИ за 2016 г. 52,1 % от българите са прочели до 5 книги годишно (по-вероятно нито една), 27,7 % – от 5 до 10 книги, 20,2% – над 10 книги. И по този показател България е на дъното в ЕС. За сравнение – средният норвежец чете 15,5  книги годишно;

– Средният тираж в България през 1989 г. е бил 13 000 екз., през 2002 г. – 1000 екз., за последните години няма точни данни, но се движи между 600 и 400 екз. В същото време книгоиздаването почти е удвоило приноса си – по данни на НСИ през 2011 г. са издадени 5078 книги и брошури с общи тираж 3,2 милиона екз., през 2012 г. – 8263 с 5,0 милиона, през 2013 г. 6853 с 4,4 милиона, през 2014 г. – 7515 с 4,0 милиона, през 2015 г. – 9320 с 4,9 милиона (от които само книги – 8221 заглавия с общ тираж 3 901 000). В последните няколко години броят на издадените заглавия доближава или надхвърля 10 000.

– У нас държавата няма последователна политика в подкрепа на четенето и книгоиздаването и за попълване и обновяване на книжния фонд на обществените (вкл. читалищните и училищните) библиотеки. От приемането през 2009 г. на Закона за обществените библиотеки до края на 2020 г., т.е. за 12 години, през бюджета на Република България по програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ са отделени общо под 7 милиона лева, т.е. по 0,96 лв. или средно по 0,08 лв. на глава от населението годишно. По години картината е печална:

  • 2009 – 0
  • 2010 – 0
  • 2011 – 0,10 лв.
  • 2012 – 0,15 лв.
  • 2013 – 0
  • 2014 – 0,03 лв.
  • 2015 – 0,02 лв.
  • 2016 – 0
  • 2017 – 0
  • 2018 – 0,14 лв.
  • 2019 – 0,24 лв.
  • 2020 – 0,28 лв.

 – При начален стандарт от 0,1 книга на глава от населението годишно и средна цена на книгите в продажба през 2015 г. 11,22 лв., за общо 12 години държавата е изпълнила 85 % … от едногодишното си задължение. Което при това трябваше на третата година да е нараснало с още 50%. За сравнение: в Обединеното кралство всяка библиотека има осигурено финансиране и трябва да купува по 216 книги на 1000 души население, в Ирландия годишно на глава от населението са осигурени по 2,75 евро за книги за публичните библиотеки, в Италия – по 0,63 евро, в Германия 7774 обществени библиотеки разполагат годишно с 2 милиарда евро за книги, във Финландия 863 обществени библиотеки имат осигурени 800 000 евро за непопулярна литература, в Норвегия всяка година от 600 новоизлезли книги държавата изкупува между 770 и 1550 екз. и ги предоставя на публичните библиотеки за безплатно ползване там.

Конкретни предложения

Във връзка с изложеното дотук предлагаме обособяване на специален раздел в Плана „Развитие на четенето и популяризиране на книгата“ със следните ключови мерки:

1. Незабавно възстановяване на училищните библиотеки във всички 2277 общински и държавни училища чрез залагане на ясни количествени стойности  в Наредбата за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностното развитие (обн. ДВ, бр. 84 от 29.09.2020 г.– въвеждане на минимум библиотечен фонд в училище, минимален % на годишно обновяване на фонда и включване в стандарта за издръжка на един ученик на средства за закупуване на книги за училищните библиотеки.

2. Привеждане в действие на Стандарта за библиотечно-информационно обслужване, в това число чрез приемането му с акт на Министерския съвет, и гарантиране на средства за обновяване на фондовете на обществените библиотеки при стартов размер 0,1 книги на глава от населението с нарастване през периода, както следва:

2021 – 0,10 книги на жител –  8 милиона лева;

2022  – 0,15 книги на жител – 12 милиона лева;

2023 – 0,20 книги на жител -16 милиона лева;

2024 – 0,25 книги на жител – 24 милиона лева;

2025 – 0,30 книги на жител – 30 милиона  лева.

Така в края на 5-годишния период общо 7 милиона книги ще обновят библиотечните фондове, ще върнат за живот над 5000 регионални, общински, читалищни и училищни библиотеки и ще активизират възвръщането на четенето в живота на българина, а 54 милиона лева ще подпомогнат косвено книгоиздаването и 36 милиона лева ще останат в книготърговията.

3. Създаване на механизъм и програми за финансиране на модернизацията на библиотеките с цел превръщането им в привлекателни места за четене, учене, творчество и креативност, особено за младите хора. 

Предложените мерки ще стимулират силно книгоиздателския сектор, което ще доведе до издаването на повече и по-разнообразна и качествена литература. С тях ще се осигури по-широк достъп до книгите, ще се насърчи четенето, а това на свой ред ще доведе до повишаване на академичните резултати на младите хора. Така през следващите десетилетия ще се изградят поколения от четящи и грамотни хора, които ще произвеждат повече добавена стойност в социално-икономическия живот на страната и ще съдействат за създаването на хармонично и проспериращо общество.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Всяка криза ражда и възможности.  Съзнаваме колко е сложно в труден момент като този да се вземат правилните решения и отпуснатите европейски средства да се насочат по начин, позволяващ действително възстановяване и устойчивост. Важно е да се разбере, че устойчивостта значи преди всичко инвестиции в хората и тяхната грамотност, в техните знания и умения. Вярваме, че може да се подходи стратегически правилно и да се инвестира силно в подкрепата на книгите и четенето. От избора, който правителството ще направи днес, зависи бъдещето и просперитета на България.

Разчитаме, че ще получим подкрепа и за другите наши предложения, които ще създадат условия за издаването на повече и по-разнообразна и качествена литература у нас и за изграждането на общество от четящи и знаещи хора – превръщането на намалената ставка на ДДС върху книгите в постоянна мярка; решителни мерки за борба с интелектуалното пиратство; създаване на механизъм и осигуряване на средства за заплащане на репроправата; уреждане на възнаграждения за отдадени под наем книги, приемането на закон за фиксираната цена на книгата и др. По тези ключови мерки сме направили предложения и сме внесли съответни обосновки и проекти на закони в Министерството на културата.

Днес, повече от всякога е важно да бъдат взети мерки в дългосрочен план, които да подпомогнат книгоиздателската индустрия и в същото време да гарантират съществуването на книгата, като уникален продукт, необходим за духовното и културно оцеляване на българското общество. Във времена на криза, на изолация и ограничения, книгите може да са от огромно значение за превъзмогване на трудностите. Без подкрепата на държавата обаче издаването и разпространението на книги в следващите години ще е изключително проблематично и така достъпът до книги на гражданите ще е още по-ограничен.

Оставаме на разположение за обсъждане на предложенията ни по Плана за възстановяване, както и на всички други мерки за подкрепата на книгите и четенето.

С УВАЖЕНИЕ,

ВЕЛИЗАРА ДОБРЕВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯ „БЪЛГАРСКА КНИГА“