Становище по Законопроекта за публичните предприятия

full_tablet_2e914281-8e8a-4a4f-8675-5fa6e0294fa4

Следва пълният текст на становището на АИКБ относно Законопроект за публичните предприятия, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2019 г. То е внесено и в Народното събрание, НСТС и Министерството на икономиката.


 

Изх. № 382/14.06.2019 г.

ДО

Г-Н ПЕТЪР КЪНЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ ПРИ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА, БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ ПРИ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ ПРИ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОПИЕ

Г-Н ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ,

МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

Относно: Законопроект за публичните предприятия, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2019 г.

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КЪНЕВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВЕСЕЛИНОВ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СТОЯНОВА,

 

Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепя Законопроекта за публичните предприятия, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2019 г.

Законопроектът е в синхрон с постигането на поставената национална цел – влизане във валутно-курсовия механизъм ERM II, като предпоставка за членство в еврозоната. Отразени са принципите на OИСР за корпоративно управление на държавните предприятия, което допринася за постигането на друга национална цел – присъединяването ни към ОИСР.

Приветстваме въвеждането на изискване за разработване на държавна политика в областта на публичните предприятия и механизъм за определяне на конкретни цели (финансови и нефинансови), както и предвиденото съдържание, в това число ролята на държавата в ръководенето на публичните предприятия, изпълнението на политиката,  ролята и отговорностите на министрите, упражняващи правата на държавата и другите държавни организации, участващи в изпълнението.

            Според АИКБ законът би се подобрил, ако се отразят следните препоръки:

  1. В Глава четвърта „Правомощия на държавата в публичните предприятия“, в чл. 17 да се предвиди мандатност при сключването на договори за възлагане на контрола с членовете на надзорния съвет, когато това е приложимо, и на договори за възлагане на управлението с членовете на съвета на директорите, както и да се разпишат реда и условията за предсрочно прекратяване на тези договори. Предвид важността на тези въпроси систематичното им място е по-скоро в закона, отколкото в правилника за прилагането му;
  1. В Глава пета „Изисквания към органите на управление и контрол и номиниране на кандидати“, в чл. 20 е предвидено подборът, номинирането и назначаването на членове на органи за управление и контрол в едноличните публични предприятия и определянето на кандидатите за заемането на тези длъжности в публичните предприятия, в които държавата е съдружник/акционер, да се уреждат в методика, приета от Министерския съвет. Според нас по-доброто решение е тези въпроси да бъдат уредени с висшия нормативен акт – законът, така както е предвидено в Закона за кредитните институции (Глава Втора);
  1. В Глава седма „Публично оповестяване“ в чл. 31 и следващите да възприеме режимът, предвиден в ЗППЦК (Глава шеста „а“ Разкриване на информация), като много по-детайлен и по тази причина отговарящ в по-висока степен на обществения интерес от разкриване на информация. Освен това и в израз дългогодишно отстояваната от нас принципна позиция за максимална прозрачност на дейността на публичните (държани и общински) предприятия, така ще се постигне пълно уеднаквяване с режима, прилаган за публичните частни предприятия.