СТАНОВИЩЕ НА АИКБ ОТНОСНО БЮДЖЕТ 2021

Businessman Analyzing Graph And Doing Financial Calculations

Следва пълният текст на становището на Асоциацията на индустриалния капитал в България относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г.; Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г.; Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.


Изх. 350/27.10.2020 г.

 

ДО

Г-ЖА МАРИЯНА НИКОЛОВА

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА, МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСТС

 

Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА,

МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

 

КОПИЕ

Г-ЖА МАРИЕТА СТОЯНОВА,

СЕКРЕТАР НА НСТС

 

Относно: Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г.; Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г.; Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО НИКОЛОВА,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО САЧЕВА,

Асоциацията на индустриалния капитал в България, след като разгледа задълбочено горепосочените законопроекти и обсъди същите с членовете си – бизнес организации и компании, изразява следното становище:

Подкрепяме:

  1. Запазването през 2021 г. на данъчния модел и на данъчните ставки;
  2. Ниската преразпределителна функция на Бюджета (38.3% от БВП приходи по КФП);
  3. Относително реалистичната прогноза за ръст на БВП през 2021 (2.5%);
  4. Относително реалистичната прогноза за ниво на безработицата през 2021 (5.2%), за ръст на заетостта (0.9%) и за ръст на компенсациите на заетите (5.9%). Ръстът ще бъде по-голям, ако липсва грубата административна намеса на пазара на труда с минималната работна заплата, допълнителното възнаграждение за прослужено време (класове) и минимални осигурителни доходи;
  5. Увеличението на разходите за сектор „Образование“  с 648 млн. лв., от тях 410 млн. за увеличение на трудовите възнаграждение на работещите в сектора;
  6. Модернизацията на училищни кабинети и изграждане на STEM среда (20 млн. лв.);
  7. 9 млн. лв. за въвеждане на Национална здравна информационна система като крачка към електронното здравеопазване;
  8. Увеличаването на средствата за активна политика на пазара на труда за дигитални обучения на безработни лица (10 млн. лв.);
  9. Запазването на размера на максималния осигурителен доход;
  10. Субсидията за туроператорите за въздушни превозвачи, извършващи чартъри до България с цел туризъм – 35 евро на седалка (общо 40 млн. лв.);
  11. Субсидията за българските творци и артисти, пострадали от преустановяването на масови мероприятия;
  12. Промяната в Закона за народните читалища и възстановяване на ежегодната субсидия за Съюза на народните читалища;

Не подкрепяме:

  1. Необоснованото в период на икономическа криза и значителен спад на БВП административно увеличение на минималната работна заплата (650 лв.);
  2. Необоснованото административно увеличение на минималните осигурителни доходи, като следствие на увеличената минимална работна заплата;
  3. Запазването на допълнителното възнаграждение за прослужено време (класове) за частния сектор, определяно административно;
  4. Увеличаването на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (650 лв.);
  5. Запазването на режима за изплащане на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност – първите 3 дни за сметка на предприятията;
  6. Само 300 млн. лв. за изплащане на преходни остатъци от 2020 г и за продължаване на мярката 60/40 през 2021 г.;
  7. Запазването на продължителността на отпуск за бременност и раждане (410 дни), най-дългият подобен отпуск в Европа и последващ отпуск върху този отпуск за сметка на предприятията;
  8. Липсата на реформи в медицинската и трудовата експертиза, ограничаващи злоупотребите при отпускането на инвалидни пенсии;
  9. 10% увеличение на трудовите възнаграждения на заетите в бюджетния сектор (допълнителни 658 млн. лв.) без визия за реформа в бюджетния сектор и предложение за съкращаване на структурите с дублиращи функции, както и за оптимизация на броя на заетите в бюджетния сектор;
  10. 1 млрд. лв. за сектор „Вътрешен ред и сигурност“, в т.ч. увеличение на средствата за трудовите възнаграждения. Липса на реформи в сектор сигурност и оптимизиране на числеността на персонала и общите разходи, силно превишаващи като дял от бюджета средните такива за ЕС;
  11. 4 млрд. лв. (2.2% от БВП) и ново увеличение на издръжката на общите държавни служби отново без воля за реформи. Допълнителни 380 млн. за изпълнителни и законодателни органи;
  12. Увеличението на финансирането за сектор „Здравеопазване“ без визия за промяна на модела на финансиране и реформа в сектора. Отново акцентът на финансирането са лекарствената политика и болничната помощ, а не превенцията и профилактиката на здравето;
  13. 9 млн. лв. за увеличаване на минималния размер на пенсията от 250 на 300 лв., без да се отчита осигурителния принос на пенсионерите. Това разрушава основни принципи на пенсионния модел и насърчава сивия сектор;
  14. 318 млн. лв. за допълнителни 50 лв. за всички пенсии за периода 01-03.2021 г., без да се отчита нито осигурителния принос на пенсионерите, нито имущественото им състояние. Това разрушава както принципите на пенсионния модел, така и на социалното подпомагане;
  15. Липсата на средства в бюджета на НОИ за намаляване на несправедливия коефициент на редукция на пенсиите от НОИ и привеждането му в съответствие с отсъстващия принос поради вноски за втора пенсия от пенсионните фондове. Не е нормативно уредена фазата за изплащане на вторите пенсии;
  16. 390 млн. лв. за временно (предизборно) отпадане на доходния критерий за помощите за отглеждане на деца, както и за помощите за ученици. Много по-голям ефект би имало, ако тези пари се дават за нови детски градини и  конкретни услуги – храна в детски ясли и градини, начално образование; за спорт в по-горните курсове и т.н.;
  17. Липсата на реформи в сектор “Енергетика”. От началото на 2020 г. България отново е с най-висока цена на електроенергията за бизнеса в Европа. Липса на средства в бюджета за намаляване на таксите до средноевропейското ниво, чрез което да се намали и крайната цена на електроенергията за бизнеса;
  18. Увеличението на инвестиционните разходи за отбрана. 1.704 млрд. за периода 2021-2023 г., ненужно и непонятно изпреварване на графика за достигане на 2% от БВП;
  19. Средствата за наука намаляват от 571.6 млн. през 2020 г. (0.5% от БВП) до 534.2 млн. през 2021 г. (0.4% от БВП);
  20. Намаляват средствата за икономически дейности и услуги с над 1 млрд. лв. от 8.505 млрд. – 2020 г. (7.1% от БВП) на 7 501.1 млрд. – 2021 г. (6% от БВП);
  21. Недостатъчно средства за рекламна политика на националния туристически продукт (5 млн. лв.);
  22. Само 9.5 млн. за инвестиционни проекти по Закона за насърчаване на инвестициите. Разходи за ДМА към БВП са се свили под 18%, при цел 23%;
  23. Финансиране със средства от държавния бюджет за ДП “Държавна петролна компания”, още по-малко в размер на 35 млн. лв. на година за периода 2021-2023, който намираме за изключително прекомерен.

 

Изложеното ни мотивира да се въздържим от подкрепа и за трите законопроекта както поотделно, така и в съвкупност.

С оглед на по-балансирано структуриране и приложимост в подкрепа на българския бизнес и гражданите на обсъжданите законопроекти представяме допълнително няколко конкретни предложения:

  1. Да се планират адекватни по размер средства за подкрепа на заетостта и доходите на работници и служители, работещи в предприятия, преустановили дейност или регистрирали значителен спад на продажбите поради COVID-19;
  2. НОИ да започне изплащането на обезщетение за временна нетрудоспособност от втория ден на периода на нетрудоспособността;
  3. Да се въведе годишен максимален размер от 150 000 лева за предприятие на плащанията за Задължения към обществото;
  4. Да се планират средства за намаляване на ДДС на 9% за доставките на храна от ресторантите по домовете;
  5. Да се увеличи лимита за ваучери за храна от 350 млн. лв. на 500 млн. лв. и на месечните лимити от 60 лв. на 100 лв. (съответно годишните лимити от 720 лв. на 1200 лв.), както и ваучерите освен в магазините за храна  да служат за платежно средство и в ресторанти и хотели в страната;
  6. Да се планират средства за справедливо намаляване на редукцията на пенсиите от НОИ на родените след 1959 г., които ще получават допълнителна пенсия от пенсионните фондове;
  7. Да се повишат праговете за задължителен одит на малките предприятия до нивото определно от Директива 2013/34/ЕС и при нужда да се планират средства за подкрепа на одиторите намалили значително ангажираността си следствие на тази промяна.

 

С УВАЖЕНИЕ, 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ

НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ