Категория: Новини

Становище на АИКБ по проекта на ПМС за определяне на нов размер на минималната работна заплата в страната за 2019 г.

MRZ-NovaCrop

Изх. № 421/16.12.2018 г. 

ДО
Г-ЖА МАРИЯНА НИКОЛОВА,
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО 

Г-Н БИСЕР ПЕТКОВ,
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 

Г-ЖА ВАСКА ШУШНЕВА,
СЕКРЕТАР НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО 

ДО
НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА СОЦИАЛНИТЕ ПАРТНЬОРИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: Проект на ПМС за определяне на нов размер на минималната работна заплата в страната за 2019 година

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА, 

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) многократно е заявявала своето отрицателно отношение към съществуващия начин на определяне на минималната месечна работна заплата (МРЗ) в страната, както и към нейното продължаващо необосновано повишаване.

Тази наша позиция срещу административното и волунтаристично определяне на размера на минималната работна заплата беше изложена още с писмото на АИКБ от 21 юли 2015 г. относно предложения тогава Проект на постановление за определяне и актуализиране размера на минималната работна заплата в страната – писмо до заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин с изх. № 329 от 21 юли 2015 г[1].

Със съжаление се налага да констатираме, че няма изгледи „консултациите“ относно проекта за Постановление на Министерския съвет за определяне на нов размер на минималната работна заплата в страната за 2019 г. да се окажат последните в историята на индустриалните отношения в Република България. По всичко личи, че има огромна вероятност тази много лоша практика да оцелее чак до края на 2021 г., ако се съди по това до кога е „разписана“ средносрочната бюджетна прогноза.

Тук е мястото още един път да подчертаем подкрепата на АИКБ за общото становище на представителните работодателски организации – членки на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), средносрочната бюджетна прогноза да бъде консултирана с национално представителните организации на българските работодатели и със социалните партньори като цяло в рамките на законоустановените процедури в НСТС.

Тази необходимост следва пряко от член 2 на Кодекса на труда, където изрично се посочва, че „държавата регулира трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище след консултации и диалог с работниците, служителите, работодателите и техните организации в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните“[2].

По същия начин, както и преди една година АИКБ подчертава, че залагането на минималната месечна работна заплата в средносрочната бюджетна прогноза прави последната документ от първостепенно значение в областта на въпросите на жизненото равнище, точно така, както то е дефинирано в съответното Решение на Министерския съвет. През 2018 година отбелязахме, а сега остро протестираме срещу факта, че в момента процедурата по подготовка и оповестяване на средносрочната бюджетна прогноза представлява техника за заобикаляне на изискванията на Кодекса на труда и на практика – за предопределяне на размера на минималната месечна работна заплата за страната.

Веднъж заложен в средносрочната бюджетна прогноза, размерът на минималната месечна работна заплата за страната става непроменяем, а последващата процедура по „консултиране“ на определянето му става напълно формална и дори бутафорна. Продължава да се възпроизвежда порочната практика, „консултациите“ да се провеждат единствено, за да е спазена формалната процедура. Заседанията на съответните комисии към НСТС и на самия НСТС продължават да имат изцяло „ритуален“ характер и продължават да са изпразнени от съдържание. Те нямат никакво значение за крайния резултат на обсъждане на този ключов макроикономически параметър.

Преди време Европейската комисия даде своята оценка за процедурата по определяне на минималната месечна работна заплата за страната, като я оцени като „нечестна и непрозрачна“ и подчерта необходимостта от приемане на обективен механизъм за определянето на МРЗ, който да е „устойчив на политически влияния“. Ние вече отлично знаем защо само работодателската страна протестираше през последните вече две години срещу формалния и бутафорен начин на „консултиране“ на минималната работна заплата.

АИКБ със съжаление констатираме, че обявеното общо съгласие, че досегашният модел на определяне на минималната месечна работна заплата не може да продължава да се прилага е било само отчасти искрено сред социалните партньори. Това широко афиширано съгласие послужи за снемането на въпроса за създаване на честен и прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата от списъка на известните ни „специфични препоръки“ (“Country Specific Recommendations”). Това обаче се оказа преждевременно.

В АИКБ продължаваме да смятаме ролята на Европейската комисия за придвижване на българските социални партньори към идеята за договаряне на МРЗ за един от най-благоприятните ефекти от членството на Република България в Европейския съюз. Едновременно с това виждаме, че за определени участници в общия процес е достатъчно, че очите на ЕК са били „замазани“ в достатъчна степен и че е създадено впечатление, че има устойчив напредък в посока на постигане на трипартитно споразумение за механизма на договаряне и определяне на минималната месечна работна заплата (МРЗ).

Затова Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) си запазва правото да сезира Европейската комисия за откровеното нежелание на част от участниците в преговорите за трипартитно споразумение за механизма на договаряне и определяне на минималната месечна работна заплата (МРЗ), да ги доведат до край.

АИКБ смята, че в момента страните в тристранното сътрудничество са изправени пред избора дали сегашните „консултации“ да се извършат по същия формален начин както досега или да се направи опит, дори и при сегашното административно определяне на минималната месечна работна заплата, да се направят някакви усилия от страна на изпълнителната власт да балансира натиска за повишаване на МРЗ с някакво полезно действие в интерес на тези икономически дейности, които ще понесат истински удар с въвеждането на новия размер на МРЗ от 560 лева.

Не бихме искали тази декларация да се възприема като някаква заплаха. Макар че оптимизмът ни е значително понижен, ние оставаме с надеждата, че в даден момент ще се стигне до подписване с общо съгласие и при разумни взаимни отстъпки на трипартитно споразумение за въвеждане на нов механизъм на ДОГОВАРЯНЕ на минималната месечна работна заплата.

Все пак станахме свидетели на ратификацията на Конвенция 131 на МОТ, която създаде някои важни предпоставки за постигане на споразумение. Отново ще напомним и за постигнатото известно придвижване напред в разговорите за постепенен преход към създаване на механизъм за договаряне на минималните работни заплати на ниво икономически дейности.

Асоциацията на индустриалния капитал в България вярва в потенциала на българските индустриални отношения и социален диалог. Дълго време, с отлично институционализираните си и работещи индустриални отношения, България беше дори модел и пример за подражание за страните от Централна и Източна Европа. Време е да се върнем към тези практики и да преодолеем сегашната стагнация в социалния диалог. Смятаме, че можем да постигнем това чрез възстановяване на доверието между социалните партньори и чрез определени иновации в индустриалните отношения.

По-долу ще представим за пореден път данните, илюстриращи необоснования, волунтаристичен и рязък ръст на минималната работна заплата, като този път сведенията са за периода 2000 – 2017/2018 г.

  1. Административно определената минимална работна заплата расте „експлозивно“ на фона на останалите икономики в ЕС – „стара“ Европа, „нова“ Европа, както и Турция.

Данните за ръста на минималната работна заплата в Република България са дадени по-долу в Таблица 1 в евро.

Таблица 1.

Минимална работна заплата (МРЗ) в България по тримесечия за 2000 – 2017

Год. – Тримес. 2000-1 2000-2 2000-3 2000-4 2001-1 2001-2 2001-3 2001-4
1 МРЗ в  EURO 38,35 38,35 38,35 40,42 40,42 43,65 43,65 51,38
2 Год. – Тримес. 2002-1 2002-2 2002-3 2002-4 2003-1 2003-2 2003-3 2003-4
3 МРЗ в  EURO 51,38 51,38 51,38 51,38 56,28 56,28 56,28 56,28
4 Год. – Тримес. 2004-1 2004-2 2004-3 2004-4 2005-1 2005-2 2005-3 2005-4
5 МРЗ в  EURO 61,36 61,36 61,36 61,36 76,69 76,69 76,69 76,69
6 Год. – Тримес. 2006-1 2006-2 2006-3 2006-4 2007-1 2007-2 2007-3 2007-4
7 МРЗ в  EURO 81,79 81,79 81,79 81,79 92,03 92,03 92,03 92,03
8 Год. – Тримес. 2008-1 2008-2 2008-3 2008-4 2009-1 2009-2 2009-3 2009-4
9 МРЗ в  EURO 112,49 112,49 112,49 112,49 122,71 122,71 122,71 122,71
10 Год. – Тримес. 2010-1 2010-2 2010-3 2010-4 2011-1 2011-2 2011-3 2011-4
11 МРЗ в  EURO 122,71 122,71 122,71 122,71 122,71 122,71 122,71 138,05
12 Год. – Тримес. 2012-1 2012-2 2012-3 2012-4 2013-1 2013-2 2013-3 2013-4
13 МРЗ в  EURO 138,05 148,28 148,28 148,28 158,50 158,50 158,50 158,50
14 Год. – Тримес. 2014-1 2014-2 2014-3 2014-4 2015-1 2015-2 2015-3 2015-4
15 МРЗ в  EURO 173,84 173,84 173,84 173,84 184,07 184,07 194,29 194,29
16 Год. – Тримес. 2016 – 1 2016 – 2 2016 – 3 2016 – 4 2017 – 1 2017 – 2 2017 – 3 2017 – 4
17 МРЗ в  EURO 214,75 214,75 214,75 214,75 235,20 235,20 235,20 235,20
18 Год. – Тримес. 2018 – 1 2018 – 2 2018 – 3 2018 – 4 2019 – 1 2019 – 2 2019 – 3 2019 – 4
19 МРЗ в  EURO 260,76 260,76 260,76 260,76 286,32 286,32 286,32 286,32

Фиг. 1. Динамика на минималната работна заплата в Република България в периода 1999 – 2018 г.

Данните за стойностите на минималната работна заплата за страните от ЕС, които имат нормативно закрепена МРЗ и Турция за периода 2000 – 2018 и съотношение МРЗ2018 / MРЗ2000, са както следва:

Таблица 2

Данни за минимални месечни заплати през 2000 г. и през 2018 г. (МРЗ2000 и МРЗ2018) и съотношението МРЗ2018/МРЗ2000

Държава МРЗ 2018 МРЗ  2000 МРЗ 2018 / МРЗ 2000 Нарастване в проценти (%)*
1 Румъния 407,86 24,53 16,6269 1562,69%
2 България 260,76 34,26 7,6112 661,12%
3 Естония 500,00 89,48 5,5878 458,78%
4 Словакия 480,00 94,34 5,0880 408,80%
5 Латвия 430,00 85,02 5,0576 405,76%
6 Унгария 418,47 100,12 4,1797 317,97%
7 Чехия 468,87 110,79 4,2321 323,21%
8 Литва 400,00 107,05 3,7366 273,66%
9 Полша 480,20 161,11 2,9806 198,06%
10 Хърватско 465,72 204,70 2,2751 127,51%
11 Словения 842,79 373,35 2,2574 125,74%
12 Турция 380,16 201,62 1,8855 88,55%
13 Португалия 676,67 371,27 1,8226 82,26%
14 Люксембург 1998,59 1191,13 1,6779 67,79%
15 Испания 858,55 495,60 1,7323 73,23%
16 Белгия 1562,59 1095,89 1,4259 42,59%
17 Нидерландия 1594,20 1092,00 1,4599 45,99%
18 Франция 1498,47 1049,49 1,4278 42,78%
19 Гърция 683,76 542,69 1,2599 25,99%

*Процентът на нарастването на МРЗ е равен на резултата изчислен по формулата:

PCOTROTMS = [(MРЗ 2017 – MРЗ 2000) / MРЗ 2000] х 100 ; PCOTROTMS = Per Cent of the Raise of the Minimum Salary.

Вижда се, че съотношението между стойността на минималните месечни заплати за 2000 г. и 2018 г. (съотношение МРЗ 2018/МРЗ 2000) за България е 7,6112.

Увеличението на минималната месечна работна заплата през 2017 г., в сравнение с 2000 г. е 661,12%.

България и Румъния имат стремителен, експлозивен ръст на минималната работна. Държавата с третия „резултат“ в тази класация е Естония с повече от 200 (двеста) процента по-нисък ръст на минималните работни заплати спрямо България.

Докато за останалите европейски страни ръстът на МРЗ към 1 юли 2018 г. е незначително по-голям в сравнение с 2016 и 2017 г. или дори е останал със същия размер, в Румъния и България растежът запазва и ускорява стремителния си ръст.

Данните от Румъния са по-скоро тревожни от колкото успокояващи. От край време, Румъния води класацията ръст на размера на минималната работна заплата. Румъния обаче не е във валутен борд, там няма здравословните ограничения върху безконтролното и „политически мотивираното“ харчене, характерни в някаква степен за България. Това води до сериозни проблеми, които са надлежно отбелязани от Европейската комисия в така наречените специфични препоръки за отделните страни от ЕС (“country specific recommendations”). В специфичните препоръки за Румъния за 2018 г. четем:

„На 16 юни 2017 г., Съветът реши в съответствие с Член 121(4) от Договора за функциониране на Европейския съюз (Treaty on the Functioning of the European Union – TFEU), че през 2016 г., в Румъния е забелязано съществено отклонение от средносрочната цел. С оглед на установеното значително отклонение, на 16 юни 2017 г., Съветът препоръча на Румъния да вземе необходимите мерки за да осигури положението, че номиналният ръст на нетните първични правителствени разходи няма да надхвърли 3,3 % през 2017 г., в съответствие с годишното структурно „изглаждане“ на 0,5 % от БВП.

На 5 декември 2017 г., Съветът установи, че Румъния не е предприела ефективни действия в отговор на препоръките на Съвета от 16 юни 2017 г., и издаде преразгледана препоръка. В новата препоръка, Съветът поиска от Румъния да вземе необходимите мерки за да осигури положението, че номиналният ръст на нетните първични правителствени  разходи няма да надвиши 3,3 % през 2018 г., в съответствие с годишното структурно „изглаждане“ на 0,8 % от БНП.

На 20 юни 2018 г., Съветът установи, че Румъния не е предприела ефективни действия в отговор на препоръката на Съвета от 5 декември 2017 г. Нещо повече, въз основа на данните от 2017 г., е открито съществено отклонение на Румъния от препоръчаната корекция през 2017 г. В съответствие с Член 121 (4) от  Договора за функциониране на Европейския съюз (TFEU) и с Член 10 (2) от Council Regulation (EC) No 1466/97, Комисията отправи предупреждение до Румъния на 23 май 2018 г., че през 2017 г. е забелязано сериозно отклонение от корекционната пътека към средносрочната бюджетна цел.

На същата дата, Съветът прие последваща препоръка, която потвърждава необходимостта Румъния да предприеме необходимите мерки за да осигури положението, че номиналният ръст на нетните първични правителствени разходи няма да надхвърли 3,3 % през 2018 г., в съответствие с годишното структурно „изглаждане“ на 0,8 % от БВП. Въз основа на пролетната прогноза на Комисията за 2018 година има риск от отклоняване от тази препоръка през 2018 г.“[3].

Разходите на Румъния в публичната сфера определено не са съобразени нито с препоръките на Европейската комисия, нито с икономическото благоразумие. По тази причина в Румъния е на лице много тревожен тренд на инфлацията – тя е европейски лидер по този показател. Ние с безпокойство следим това развитие на нещата, защото Румъния е наш важен търговски партньор и евентуални икономически сътресения в нея ще се отразят неблагоприятно и на нашата икономика.

Числата изглеждат още по-драстично, ако се направи сравнение спрямо подготвяната минимална месечна работна заплата за 1 януари 2019 г. – 560 лева. Сега вече процентът на увеличението за България ще бъде 735,73 %.

  1. Минималната работна заплата представлява неприемливо голям дял от средната работна заплата за страната.

Данните са не по-малко красноречиви, ако направим проверка за съотношението между средната месечна работна заплата (СРЗ) в България и на минималната работна заплата (MРЗ).

По-долу представяме данни за това съотношение по тримесечия, като стойността на минималната работна заплата е увеличена с 11,09 % процента, тоест изчислили сме своеобразна средна брутна минимална работна заплата (СМРЗ). Изчислявайки съотношението СРЗ/(1,1109 х MРЗ), ние отчитаме влиянието на средния размер на допълнителните възнаграждения за страната, най-вече надбавката за придобит трудов стаж и професионален опит, позната ни като „клас“. С отчитане на това допълнително трудово възнаграждение, резултатите по области са представени в Таблица 3а, а резултатите по икономически дейност – в Таблица 3б. (СМРЗ=1,1109хМРЗ=566,61).

Таблица за дял на СМРЗ=(1,1109 х МРЗ) от средната работна заплата (СРЗ) по области в проценти.

  Област СРЗ по области в лева 1,1109хМРЗ като дял от СРЗ по области в % МРЗ като дял от СРЗ по области в %
1 София (Столица) 1504 41,37% 37,23%
4 София 1109 56,10% 50,50%
2 Стара Загора 1096 56,77% 51,09%
3 Варна 1054 59,03% 53,13%
5 Враца 1040 59,82% 53,85%
7 Разград 1002 62,09% 55,89%
6 Пловдив 991 62,78% 56,51%
8 Габрово 982 63,36% 57,03%
9 Бургас 918 67,77% 61,00%
10 Русе 914 68,07% 61,27%
16 Ловеч 906 68,67% 61,81%
19 Ямбол 901 69,05% 62,15%
11 Шумен 899 69,21% 62,29%
15 Велико Търново 885 70,30% 63,28%
14 Пазарджик 877 70,94% 63,85%
13 Търговище 872 71,35% 64,22%
21 Перник 871 71,43% 64,29%
12 Плевен 863 72,09% 64,89%
23 Кърджали 849 73,28% 65,96%
22 Смолян 841 73,98% 66,59%
20 Сливен 839 74,15% 66,75%
18 Добрич 836 74,42% 66,99%
17 Монтана 828 75,14% 67,63%
24 Хасково 800 77,77% 70,00%
26 Кюстендил 783 79,46% 71,52%
25 Силистра 781 79,66% 71,70%
28 Видин 747 83,29% 74,97%
27 Благоевград 743 83,74% 75,37%

Таблицата е изготвена по данни на Националния статистически институт (НСИ) за третото тримесечие (Q3) на 2018 година.

Минималната работна заплата (МРЗ) е в размер на 560 лева, съгласно средносрочната бюджетна прогноза.

СМРЗ=1,1109хМРЗ= 622,16 лева.

Среден размер на допълнителното заплащане за страната по данни на НСИ  = 11,09 %.

Виждаме, че в края на 2018 г. минималната работна заплата с отчитане на средния размер на допълнителното заплащане за страната достига до дял, надхвърлящ 83 % от стойността на средната месечна работна заплата. Минималната месечна работна заплата пък достига до дял, надхвърлящ 75 % от средната месечна работна заплата. В контекста на ЕС България продължава да е страната с най-високо съотношение на минималната работна заплата към средната работна заплата, като това съотношение е МНОГО над средния размер за Общността – под 43%.

През 2018 г. от 28 области на страната само в София делът на СМРЗ=1,1109хМРЗ е под средния за ЕС. В София (Столица) той е 41,37 %. Аналогично е положението при МРЗ – делът му е 37,23%.

По показателя дял на СМРЗ=1,1109хМРЗ от средната работна заплата, в 4 области делът е между 50 % и 60 %. В 8 области делът е между 60 % и 70 %,  в 13 области – между 70 % и 80 %, а в 2 области е над 80 %. В сравнение с 2017 г. тенденцията е по-скоро негативна – нараснал е броят на областите, където делът на СМРЗ от СРЗ е между 70% и 80%, за сметка на броя на областите, където делът на СМРЗ е между 60% и 70%.

По показателя дял на МРЗ от средната работна заплата в 7 области МРЗ е между 50% и 60% от СРЗ. В 15 области МРЗ е между 60% и 70% от СРЗ. В пет области МРЗ е над 70% от СРЗ.

Проследяването на изменението на размера на дела на средната брутна минимална работна заплата (СМРЗ) и на минималната работна заплата (МРЗ) от СРЗ в регионален план показва, че на  цялата територия на страната с единствено изключение София-град има неблагоприятни съотношения СМРЗ/СРЗ и МРЗ/СРЗ. Приближаването на СМРЗ и на МРЗ до СРЗ действа демотивиращо на работниците с ниска и средна квалификация квалификация и по чисто психологически причини потиска повишаването на производителността на труда.

Таблица 3б 

Дял на СМРЗ=(1,1109 х МРЗ) от средната работна заплата (СРЗ) по икономически дейности (ИД) в проценти.

Икономическа дейност СРЗ по ИД в лева 1,111хМРЗ като дял от СРЗ по ИД в % МРЗ като дял от СРЗ по ИД в %
ИКТ 2661 23,38% 21,04%
Финансови и застрахователни дейности 1815 34,28% 30,85%
Енергетика 1804 34,49% 31,04%
Добивна промишленост 1656 37,57% 33,82%
Професионални дейности и научни изсл. 1645 37,82% 34,04%
Държавно управление 1263 49,26% 44,34%
Хуманно здравеопазване и социал. работа 1154 53,91% 48,53%
Общо 1117 55,70% 50,13%
Образование 1073 57,98% 52,19%
Транспорт, складиране и съобщения 1040 59,82% 53,85%
Култура, спорт и развлечения 1016 61,24% 55,12%
Преработваща промишленост 1014 61,36% 55,23%
Търговия, ремонт на автомоб. и мотоц. 991 62,78% 56,51%
Операции с недвижими имоти 975 63,81% 57,44%
Селско, горско и рибно стопанство 929 66,97% 60,28%
ВиК и отпадъци 918 67,77% 61,00%
Строителство 885 70,30% 63,28%
Административни и спомагател. дейности 881 70,62% 63,56%
Други дейности 788 78,95% 71,07%
Хотелиерство и ресторантьорство 707 88,00% 79,21%

Таблицата е изготвена по данни на Националния статистически институт (НСИ) за третото тримесечие (Q3) на 2018 година.

Минималната работна заплата(МРЗ) е в размер на 560 лева, съгласно средносрочната бюджетна прогноза.

СМРЗ=1,1109хМРЗ= 622,16  лева.

Среден размер на допълнителното заплащане за страната по данни на НСИ  = 11,09 %.

Когато пък правим анализ по икономически дейности, прави впечатление, че само бюджетни, финансови, монополни и олигополни сектори са под средното съотношение за ЕС. Има само едно изключение – ИКТ. Във всички сектори, които оперират на свободните конкурентни пазари, съотношението е много по-неблагоприятно от средното за ЕС. При хотелиерството и ресторантьорството регионалният „таван“ на дела на СМРЗ=1,1109хМРЗ от средната работна заплата (СРЗ) за Благоевград – 83,74% и за Видин – 83,29% са „счупени“.

Таблица 4.

Данни за минималните месечни работни заплати (МРЗ) в страните от Европейския съюз, където има нормативно закрепени такива, за средната брутна месечна работна заплата (СРЗ) в страните от ЕС и за съотношението МРЗ / СРЗ

  Държава Миним. заплата Средна месеч. заплата СМРЗ / СРЗ
1 BE Белгия 1562,59 3401,00 0,4595
2 BG България 286,32 580,00 0,5485
3 CRO Хърватско 465,72 1124,00 0,4143
4 CZ Чехия 468,87 1236,00 0,3793
5 EE Естония 500,00 1291,00 0,3873
6 EL Гърция 683,76 1060,00 0,6451
7 ES Испания 858,55 2189,00 0,3922
8 FR Франция 1498,47 2957,00 0,5068
9 HU Унгария 418,47 1054,00 0,3970
10 LT Латвия 430,00 1006,00 0,4274
11 LV Литва 400,00 935,00 0,4278
12 LU Люксембург 1998,59 5030,00 0,3973
13 NL Нидерландия 1594,20 2855,00 0,5583
14 PL Полша 480,20 1145,00 0,4194
15 PT Португалия 676,67 1158,00 0,5843
16 RO Румъния 407,86 975,00 0,4183
17 SK Словакия 480,00 1138,00 0,4218
18 SI Словения 842,79 1659,00 0,5080

Още при МРЗ=380 лева България беше на трето място в ЕС по дял на СМРЗ от СРЗ. При МРЗ=460 лева България излезе на първо място по дял на СМРЗ от СРЗ сред страните от Европейския съюз. При сегашните намерения на правителството минималната работна заплата да достигне 560 лева (която е заложена в средносрочната бюджетна прогноза и по всичко личи, че ще ни бъде наложена след формално проведените консултации със социалните партньори), съотношението МРЗ/СРЗ ще бъде равно на 0,4937, а при отчитане на  средния размер на допълнителните заплащания в страната, който е равен на 11,09%, тогава (1,1109хМРЗ)/СРЗ=0,5485.

При това положение „лидерството“ на България в тази класация ще се оспорва  само от Нидерландия и Португалия.

В дадения случай изключваме от класацията Гърция, поради много специфичния характер на протичащите там икономически турбуленции. От една страна, с приемането на така наречените „непопулярни мерки“ (подложени дори на прословутия „охи“ референдум), минималната заплата в Гърция беше рязко намалена. Теоретически, това би трябвало да доведе и до намаляване на дела на МРЗ от СРЗ. Само че, очевидно е, че в Гърция е на лице и срив на средната заплата, причинен и от работа на не пълен работен ден. Това отново „изстрелва“ нагоре съотношението МРЗ/СРЗ, т.к. това не е реално получаваното минимално възнаграждение, а теоретична величина. Реалната МРЗ е значително по-ниска поради същите причини – работа на непълен работен ден. По тази причина, в анализа се отказваме да правим каквито и да са заключения на база на данните от Гърция (които представяме единствено в името на изчерпателността), макар че те с нищо не променят общата картина.

В заключение може да се обобщи, че на фона на страните в ЕС, които имат нормативно установена минимална месечна работна заплата, установената пред годините устойчива тенденция на поддържане на много високи съотношения МРЗ/СРЗ в България продължава и пазарът на труда ще продължи да бъде деформиран по възможно най-неприемлив начин.

  1. Нарастването на административно определяната минимална работна заплата изпреварва договаряните минимални работни заплати по отрасли и браншове.

Много показателен е фактът, че нарастването на административно определяната минимална работна заплата изпреварва договаряните минимални работни заплати по отрасли и браншове. По-долу, в Таблица 5. са представени данни за 28 сектора/отрасъла в българската индустрия. Тя обхваща така наречената „реална икономика“ като цяло.

В Таблица 5 е направено сравнение между съотношенията на минималните заплати, договорени между браншовите профсъюзи и браншовите работодателски организации в ОКТД и БКТД през 2018 г. и 2001 г. В редица случаи последното колективно договаряне е проведено преди 2018 г., като датата му е отбелязано във втора колона. Когато последната договорена стойност за минимална месечна работна заплата е по-малка от определената от държавата за 2018 г., валидна е стойността на МРЗ от актуалното постановление и се взима за извършване на изчисленията[4].

Таблица 5.

Данни за месечните минимални работни заплати, валидни през 2018 г. по отрасли (браншове), договорени между браншовите профсъюзи и браншовите работодателски организации в ОКТД и БКТД. Данни за съотношението между минималните заплати валидни за 2018 г. и 2001 г.

Отрасъл / бранш МРЗ2018 в EUR МРЗ2018/МРЗ2001
1 Енергетика – обслужващ персонал 312,91 6,0002
2 Туризъм (договорено през май 2016) 260,76 6,0000
3 Енергетика – квалифициран персонал 391,14 5,9999
4 Минно дело (договорено през март 2017) 365,06 5,1001
5 Транспорт (договорено през юли 2015) 338,99 5,1000
6 Здравеопазване (договорено през 2014 – приета е МРЗ) 260,76 5,1000
7 Земеделски кооперации (договорено през 2007 – приета е МРЗ) 260,76 5,0825
8 Птицевъдна промишленост (договорено през юни 2013) 260,76 4,6365
9 Захарна промишленост (договорено през юни 2013  – приета е МРЗ) 260,76 4,6365
10 Шивашка промишленост (договорено през 2007 – приета е МРЗ) 260,76 4,6365
11 Преработване на плодове и зеленчуци (договорено през 2002 – приета е МРЗ) 260,76 4,6365
12 Текстилна промишленост (договорено през 2009 – приета е МРЗ) 260,76 4,6365
13 Трикотажна промишленост (договорено през 2008 – приета е МРЗ) 260,76 4,6207
14 Горско стопанство (договорено през декември 2016) 260,76 4,4347
15 Кожарска, кожухарска, обувна и галантерийна промишленост (дог. през 2013 – МРЗ) 260,76 4,4346
16 Фуражна промишленост (договорено през 2011 – приета е МРЗ) 260,76 4,6153
17 Мелничарска промишленост (договорено през 2009 – приета е МРЗ) 260,76 4,2499
18 Металообработване и машиностроене (договорено през 2017) 260,76 4,2499
19 Електротехническа и електронна индустрия (договорено през август 2016) 260,76 4,2495
20 Целулозна и хартиена промишленост (договорено през 2014) 260,76 4,2354
21 Памучна, ленена и конопена промишленост (договор. през2006 – МРЗ) 260,76 3,9229
22 Производство на растителни масла (договорено през 2008 – приета е МРЗ) 260,76 3,9229
23 Металургия (договорено през май 2017) 286,32 3,7340
24 Строителство 299,87 3,6655
25 Търговия (договорено през декември 2015) 260,76 3,6429
26 Водоснабдяване и канализация (договорено през април 2016) 273,80 3,5702
27 Дървообработване и мебелна промишленост (договорено през 2014 – приета е МРЗ) 260,76 3,5171
28 Тютюнева промишленост (договорено през 2014 – приет е МРЗ) 260,76 2,8333
29 Минимална работна заплата – по средносрочна бюджетна прогноза 2019 260,76 6,4512

Забележка: Отраслите са подредени по размера на съотношението МРЗ2018/МРЗ2001, което се получава за всеки от тях.

Направеното сравнение между съотношенията за минималните работни заплати за 2018 и 2001 година ни позволява да сравним данните от въвеждането на промените в Кодекса на труда през 2001 година до 2018 година, тоест – до днес.

От представените данни се вижда ясно, че и в 28-те изследвани сектора (клонове) на реалната икономика в България съотношението MРЗ 2018/MРЗ 2001 е по-ниско, в сравнение със същото съотношение за минималната месечна работна заплата, определена от правителството и валидна за 2018 г.

АИКБ е на твърдото мнение, че увеличаването на МРЗ на 560 лева през 2019 г. ще доведе само до задълбочаване на тази диспропорция.

Това е още едно сериозно доказателство, че административният начин за определяне на минималната месечна работна заплата от правителството е в сериозно противоречие с реалностите в икономиката и в различните промишлености (индустрии).

И преди АИКБ е обръщала внимание на факта, че съществува дълъг списък от икономически дейности, където разликата между средния осигурителен доход (СОД) и брутната средна минимална месечна работна заплата, която отчита средния размер на допълнителните възнаграждения в Република България (в момента СМРЗ=1,1109хМРЗ), е плашещо малка. През 2014 – 2015 г. делът на СМРЗ от СОД се движеше в границите от 94,12 до 99,48 % – там, където СОД е все пак по-голям от СМРЗ и беше между 100,45 и 132,29 % – там, където СМРЗ е по-голяма от СОД.

Днес, през 2018 г., в навечерието на новата 2019 г., делът на СМРЗ от СОД в тези икономически дейности, където повишаването на МРЗ ще доведе практически до уеднаквяване на средния осигурителен доход със средната брутна минимална месечна работна заплата (СМРЗ) се движи между  92,05 до 98,16 – там, където СОД е по-голям от СМРЗ и между 100,80 и 127,85 % – там, където СМРЗ е по-голяма от СОД.

По-долу, в Таблица 6. за пореден път е дадено сравнението между стойностите на различни средни осигурителни доходи по икономически дейности, спрямо средната брутна минимална работна заплата (СМРЗ), както и спрямо предвидената минималната работна заплата за страната (МРЗ) за 2019 г., със средносрочната бюджетна прогноза.

Таблица 6.

Въздействие на „скока“ на минималната работна заплата върху икономически дейности, където средният осигурителен доход е близо до стойността на минималната работна заплата, без и с отчитане на допълнителното заплащане за прослужено време и придобита квалификация (1,1109хМРЗ)

(Средният осигурителен доход е даден в български левове)

ИД (A31) ИД (код по НКИД) Име на икономическата дейност (ИД) Брой заети Среден осигури-телен доход % от стойността на МРЗ % от стойността на 1,1109 х МРЗ
1 A 1.49 Отглеждане на други животни (пчеларство). 586 590,06 105,37 % 94,84 %
2 B 08.12 Добив на глина и каолин 139 563,68 100,66 % 90,61 %
3 C 10.7 и 10.8 без 10.81 и 10.82 Производство на хляб, сладкарски и тестени изделия.Производство на други хранителни продукти. 36264 648,95 115,88 % 104,32 %
4 C 14 без 14.3 Производство на облекло. 78480 618,62 110,47 % 99,44 %
5 C 15 Обработване на кожи; производство на обувки и други кожени изделия. 12247 609,06 108,76 % 97,91 %
6 C 16 Производство на дървен материал; Производство на изделия от дърво и корк (без мебели). 15924 587,16 104,85 % 94,38 %
7 C 31 Производство на мебели. 22239 694,35 123,99 % 111,61 %
8 I 55, 56, 79 Хотели; Ресторанти; Туристически агенции и оператори; други дейности, свързани с туризма. 135714 556,22 99,33 % 89,41 %
9 H 49.3, 49.4 Друг пътнически сухопътен транспорт; Товарен автомобилен транспорт и услуги по преместване. 95213 637,81 113,89 % 102,52 %
10 N 80 Дейности по охрана и разследване. 54261 553,50 98,84 % 88,97 %
11 Q 87, 88 Медико – социални грижи с настаняване; Социална работа без настаняване 8273 666,80 119,07 % 107,18 %
12 S, T 95, 96, 97 Ремонт на компютри, на лични и домакински стоки; други персонални услуги. Дейности на домакинствата като работодатели. 23058 488,81 87,29 % 78,57 %
13 Централен кооперативен съюз 4558 692,79 123,71 % 111,36 %
14 Q 86 без 86.1 Хуманно здравеопазване и социална работа (само за медицински сестри, акушерки и рехабилитатори) 8250 677,85 121,04 % 108,96 %
15 S 94, 91 Дейности на религиозни организации (отнася се само за Българската православна църква). 1490 684,54 122,24 % 110,04 %

*ИД – Икономическа дейност.

** НКИД – Национален класификатор на икономическите дейности в България (НКИД).

Стойността на 1,1109xМРЗ = 622,104 BGN

МРЗ = 560 BGN

Забележка: Таблицата е подготвена от Института за устойчиво икономическо развитие (ИнУИР) въз основа на официални данни на Националния осигурителен институт (НОИ) за декларирания осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за април 2018 г.

АИКБ констатира с голямо безпокойство, че на практика не е настъпило никакво подобрение спрямо предишните години, когато Асоциацията алармира и правителството, и социалните партньори за съвсем сходни проблеми и диспропорции. За съжаление, положението дори се влошава, защото икономическите дейности, където повишаването на МРЗ ще създаде критична ситуация, вече са станали 15 броя с общо 330 817 (триста и тридесет хиляди осемстотин и седемнадесет) заети.

  1. Позицията на АИКБ.

Във връзка с изложените по-горе факти, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) продължава да настоява за нов подход при определянето на минималната работна заплата за страната. Многократно сме изразявали удовлетворение от факта, че поне на етапа на официалните заявления и декларации, всички социални партньори са съгласни, че досегашното положение не може да се запази. Едновременно с това, последните развития около статута на минималната работна заплата у нас ни карат да бъдем по-скептични и да очакваме значително забавяне на преговорите, което няма да е по вина на работодателите, а още по-малко на АИКБ.

Ние можем само да съжаляваме, че още веднъж сме въвлечени във формално и бутафорно „консултиране“ на размера на минималната месечна работна заплата за страната, предопределен със средносрочната бюджетна прогноза.

Още един път настояваме оттук нататък, независимо от формата, която ще вземе договарянето на минималната месечна работна заплата за страната, средносрочната бюджетна прогноза да се консултира със социалните партньори, поне в частта й, където се залага минималната месечна работна заплата в перспектива.

Смятаме, че преговорите за политика по доходите, която да се опира на договаряне, което да се извършва по икономически дейности, не бива да се изоставят.

АИКБ многократно е аргументирала тезата си, че такова договаряне окончателно би ни освободило от вече изживялата времето си практика на договаряне на минималните осигурителни доходи (прагове). Неплащането на осигурителни вноски вече е криминализирано. При това положение договарянето на минимални заплати по икономически дейности, в съчетание с начисляване на осигуровките върху реалните заплати, ще бъде несравнимо по-адекватно на икономическата реалност в сравнение с досегашната практика на договаряне на МОД.

На тезата за бипартитно договаряне на минималните работни заплати обикновено се опонира с аргумента, че при досегашните договаряния на МОД (които смятаме, че никога вече няма да се подновят) оставаха така наречените „празни квадратчета“ – икономически дейности, където не са се водили преговори или не са постигнати споразумения. Тази теза не е издържана, защото оценката за „слабостта“ на отрасловото и браншово колективно договаряне е абсолютно тенденциозна.

В АИКБ сме наясно, че нашите партньори от синдикатите са склонни да подценяват постигнатото в тази област, поради естественото им желание отрасловото и браншовото колективно договаряне да са по-разпространени и с много по-голямо покритие. Някои работодателски организации от своя страна са склонни да неглижират като цяло това ниво на колективно договаряне, отдавайки предпочитание на колективното договаряне на ниво предприятие или пък на преговори на национално равнище по въпроси от типа на минималната работна заплата.

Съществува достатъчен потенциал, изградена е в много голяма степен необходимата „инфраструктура“ за договаряне на минималните работни заплати по икономически дейности. Последното съответно трябва да доведе до премахване на минималните осигурителни доходи (прагове) и до осигуряване върху реалните доходи на работниците, служителите и мениджърите.

В заключение – що се отнася до предложението на правителството минималната месечна работна заплата за страната да достигне 560 лева от 1 януари 2019 г., Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) категорично отхвърля това предложение, опирайки се на изнесените по-горе аргументи и съображения. Според нас това поредно повишаване на МРЗ носи още по-сериозни заплахи от преди, на първо място за изброените 15 икономически дейности.

АИКБ със съжаление повтаря своето много сериозно съмнение, че повишаването на размера на МРЗ на 560 лева е предрешен въпрос.

По тази причина АИКБ се обръща към правителството и към социалните партньори с предложение за приемане на решение за своеобразна дерогация на размера на минималната месечна работа заплата в застрашените икономически дейности, които бяха посочени и анализирани по-горе.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) предлага това да стане, като в текста на постановлението на Министерския съвет, с който се определя новият размер на минималната работна заплата, се запише, че за икономическите дейности: 1.49 Отглеждане на други животни (пчеларство); 08.12 Добив на глина и каолин; 10.7 и 10.8 без 10.81 и 10.82 Производство на хляб, сладкарски и тестени изделия. Производство на други хранителни продукти; 14 без 14.3 Производство на облекло; 15 Обработване на кожи; производство на обувки и други кожени изделия; 16 Производство на дървен материал; Производство на изделия от дърво и корк (без мебели); 31 Производство на мебели; 55, 56, 79 Хотели; Ресторанти; Туристически агенции и оператори; други дейности, свързани с туризма; 49.3, 49.4 Друг пътнически сухопътен транспорт; Товарен автомобилен транспорт и услуги по преместване; 80 Дейности по охрана и разследване; 87 и 88 Медико – социални грижи с настаняване; Социална работа без настаняване; 95, 96, 97 Ремонт на компютри, на лични и домакински стоки; други персонални услуги. Дейности на домакинствата като работодатели; [без код по НКИД] Централен кооперативен съюз; 86 без 86.1 Хуманно здравеопазване и социална работа (само за медицински сестри, акушерки и рехабилитатори); 94, 91 Дейности на религиозни организации (отнася се само за Българската православна църква), новият размер на минималната месечна работна заплата влиза в сила от 1 януари 2020 година, като до тогава за тях е валиден досегашният размер на МРЗ от 510  лева.

АИКБ настоятелно предлага на правителството, както и на социалните партньори да подкрепят това компромисно решение, което би дало глътка въздух на изброените икономически дейности. В редица от тях ниският среден осигурителен доход се дължи на крайно неблагоприятна международна конюнктура, а в други, като частния охранителен сектор, доходи буквално са „смачкани“ от порочната система на обществени поръчки по единствен критерий – най-ниска цена.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) апелира, в случай че правителството реши да наложи размер на МРЗ от 560 лева, считано от 1 януари 2019 година, да бъде отложено въвеждането й за изброените 15 икономически дейности, така, както е предложено по-горе.

С УВАЖЕНИЕ, 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА
АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ


[1] Тогава през 2015 г. организациите на социалните партньори бяха принудени да обжалват липсата на процедура за консултации в съда, тъй като минималната работна заплата бе определена едностранно от страна на правителството, дори без изпълнение на формалните „ритуални“ процедури в НСТС. Тогава съдът задължи правителството да осъществи тази процедура, след което последва формалното провеждане на дискусията, и потвърждаване от страна на правителството на вече обявената стойност за минималната работна заплата. (На 19 май 2015 г. съдът спря Постановление № 419/17.12.2014 г. на Министерския съвет за определяне на минималната работна заплата за 2015 година. Делото тогава беше заведено Асоциация на индустриалния капитал в България – АИКБ, Българска стопанска камара – БСК и Българска търговско-промишлена палата – БТПП). Вторият такъв случай беше през 2017 година. С решение № 6122 от 16.05.2017 г. по адм. дело № 1566/2017 г. Върховният административен съд – Първо отделение отмени Постановление № 22 от 2017 г., обн. в ДВ, бр. 11 от 2017 г., за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната за 2017 г. С този акт Върховният административен съд (ВАС) прие за основателна жалбата на четирите работодателски организации – Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. В нея те оспориха решението на кабинета за повишаване на минималната работна заплата от 1 януари т.г. на 460 лв. Основният аргумент на работодателските организации бе, че това е незаконно, защото не е било обсъждано в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

[2] Чл. 2 (Нов – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) от Кодекса на труда.

[3] European Commission, Brussels, 23.5.2018 COM(2018) 422 final, Recommendation for a COUNCIL RECOMMENDATION on the 2018 National Reform Programme of Romania and delivering a Council opinion on the 2018 Convergence Programme of Romania, https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/2018-european-semester-country-specific-recommendation-commission-recommendation-romania-en.pdf

[4] Източникът на данните са оригиналните колективни трудови договори, предоставени от ИА „ГИТ“, от браншовите организации на социалните партньори и от сайта на НИПА. Данните за колективното договаряне са осигурени и обработени от Института за устойчиво икономическо развитие (ИнУИР).

Състоянието на бизнес климата обсъдиха ръководителите на АОБР с Президента на РБ

Pres_AOBR

За мен е чест да посрещна хората, които дават заетост, защото развитието на нашето общество зависи от развитието на икономиката. Не може да има обществена промяна без силна икономика“. С тези думи президентът на РБ Румен Радев откри проведената днес, 11 декември 2018 г., по негова покана среща с ръководителите на национално представителните работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.

В срещата, освен членове на президентската администрация, участваха: Васил Велев – председател на УС на АИКБ и изп. директор на „Стара планина холдинг“, Радосвет Радев – председател на УС на БСК и изпълнителен директор на „Дарик холдинг“, Цветан Симеонов – председател на УС на БТПП, Евгений Иванов – главен изпълнителен директор и член на УС на КРИБ, Кънчо Стойчев – зам.-председател на УС на АИКБ и председател на Съюз „Произведено в България“, Добри Митрев – главен секретар на БСК, и Мирослава Маркова – гл. експерт „Международно сътрудничество и международни организации“ в БТПП.

Основна тема на разговора бяха възможностите за активизиране на диалога между Президентската институция и работодателските организации с цел идентифициране на проблемите и набелязване на мерки за подобряване на бизнес средата и ускоряване на икономическия растеж.

В стъпителните си думи Държавният глава отбеляза отличното сътрудничество с работодателските организации при организирането на бизнес форуми с потенциални партньори от Румъния, Полша, Израел, Армения, Македония, Малта, Индия и др. Като пример за добро партньорство и разбиране на проблемите на бизнеса Румен Радев посочи, също така, отказа си да наложи вето върху законите за трудовата миграция и за енергетиката. Според него, добрата комуникация и качествената аргументация са предпоставка за постигане на баланс в обществените отношения, така че да се отчитат в максимална степен интересите на всички заинтересовани страни и да се търсят най-добрите решения за развитието на икономиката.

Обща е загрижеността българският бизнес да надскочи оградата на ЕС и да възстанови позициите си на традиционни пазари като тези в арабския свят, Централна Азия, Куба и др. Бизнес климатът не води към сериозен растеж, основан на инвестиции с висока добавена стойност. Залага се на ограничения, вместо на стимули. Закъснява въвеждането на електронното управление. Корупцията изкривява пазарните отношения и демотивира бизнеса“, каза още Румен Радев. Според него, трябва да се работи активно за позитивния образ на България, защото се намираме в силно конкурентната среда на околните държави, които прилагат сериозни стимули за привличане на качествени инвестиции.

Приемаме тази среща като един добър тон в обществения договор между държавата и работодателите“, каза от своя страна Радосвет Радев – председател на БСК и ротационен председател на АОБР за 2018 г. Според него, налице е агресивно бюджетиране срещу бизнеса в посока непрекъснато нарастване на данъчно-осигурителната тежест, поради което не остава достатъчно свободен капитал за инвестиции в производства с висока добавена стойност. „Бизнес климатът се влошава, предприемаческият дух се губи. В началото на 90-те години всеки се стремеше да развие собствен бизнес. Днешните младежи искат да работят в държавната администрация или в големи международни корпорации, но не и да рискуват като предприемачи. Нужна е реабилитация на предприемачеството, ако искаме да вървим напред“, каза Радосвет Радев и допълни, че без модернизиране на икономиката няма да имаме модерна България. „Европа прави планове за 2030-2050 г., Китай – за 2100 г., а у нас хоризонтът е около един управленски мандат“, каза председателят на БСК.

Според председателя на АИКБ Васил Велев, българският предприемач е незаслужено охулван, вкл. по отношение на доходите, които растат по-бързо от производителността на труда. Като ключов проблем на икономиката той посочи липсата на квалифицирана работна ръка – и като количество, и като качество. „Първата причина за липсата на инвестиции е липсата на човешки ресурси. Германия приема законодателство за агресивно привличане на хора не само от трети за ЕС държави, но и от страни като нашата. Това ще ни постави в още по-затруднено положение и трябва спешно да търсим решения в тази посока“, подчерта Васил Велев. В заключение, той благодари на президента Радев за балансираната позиция в международните отношения, но достатъчно твърда при отстояване на националните интереси.

Председателят на Съюз „Произведено в България“ Кънчо Стойчев постави на внимание три базови въпроса – „Доходите и властта“, „Доходите и производителността“ и „Работодателите и затвора“. Според него, недопустимо е към работодателите да се подхожда с непремерена агресия, както е недопустимо да се мисли, че властта създава доход. „Имаме левичарско управление“, заключи Кънчо Стойчев и призова за по-малко популизъм и повече прагматизъм в управлението.

За засилено търсене на нови пазари, извън ЕС, стимули за инвеститорите и мерки за осигуряване на работна ръка, вкл. чрез облекчаване на процедурите за внос на работници от трети страни, призова и председателят на БТПП Цветан Симеонов. От БТПП бе поставен акцент на важността относно подобряване работата на контролните органи и ограничаване на тенденцията на прехвърляне на тежести върху бизнеса – като регистрации, уведомления и др., вместо подобряване работата на контролните органи, за което те имат ясни ангажименти в нормативните актове. БТПП посочи неефективността от наливане на средства в нереформирани сектори като образование, здравеопазване, държавна администрация и изтъкна нуждата от свързването на повече средства с постигане на конкретни подобрения в дейността на съответните сектори.

 „Говоренето на политиците е също важно за бизнеса. Капиталът е плашлив по дефиниция и е много важно в каква среда ще бъде поставен“, каза изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов. Той подчерта, че бизнесът не е престъпник и че политиците са му длъжници в това отношение, тъй като с действията и говоренето си често създават среда за обществена нетърпимост към инициативните хора. Пример в това отношение е протестът на строителите, предизвикан от непрекъснато негативно говорене на политици, което може да се пренесе върху цялата икономика. Евгений Иванов изрази несъгласие, че има изтичане на капитали. Според него, по-скоро има диверсификация на инвестициите и разпределяне на риска. „В случай че негативизмът от страна на политиците продължи, тези хора ще има къде да продължат своята икономическа дейност“, каза изпълнителният директор на КРИБ.

В заключение, президентът Румен Радев призова представителите на бизнеса и тази година да се включат активно в инициативата „Българската Коледа“, като отбеляза, че до момента са събрани 2,6 млн. лв., а 29 здравни заведения са получили модерна апаратура.

Участниците в срещата се договориха за регулярност на срещите, както и за организиране на съвместни събития, насочени към търсене на механизми за ускоряване на икономическия растеж.

Българска асоциация по водите (БАВ) обявява фотоконкурс на тема „Няма нищо по-хубаво от дъждовното време”

DSC_0874-crop1200

Станете част и от изложбата в София, посветена на дъжда. 
Желанието за участие е възможно да бъде заявено до 6 януари 2019 г. на електронна поща: photo-contest@bwa-bg.com


Българска асоциация по водите (БАВ), като най-голямата неправителствена организация във водния сектор, традиционно отбелязва Световния ден на водата – 22 март, с организирането в София на тематични прояви, обединени в събитието СЕДМИЦА НА ВОДАТА.

Част от проявите в рамките на емблематичната за БАВ Седмица за 2019 г. е фотоконкурсът с фотоизложба „Няма нищо по-хубаво от дъждовното време”, както и кръгла маса на значимата за целия свят тема „Устойчиво управление на дъждовните води“, която ще се проведе на 21 март в София.

Във връзка с това вижте повече информация за фотоконкурса с молба за съдействие при нейното разпространение, за да може да стигне до максимален брой хора, които биха желали да се включат в общественополезната инициатива на БАВ.

На снимката горе: инж. Иван Иванов, председател на Управителния съвет на Българската асоциация по водите (БАВ) и зам.-министъра на околната среда и водите Атанаска Николова на Фотоконкурса на БАВ с изложба през 2018 г. в Централната минерална баня в София.

„Лекар“ е най-привлекателната професия у нас

Photo3-1200

„Лекар“ е най-привлекателната професия у нас. Тя заема първо място с рейтинг от 55,46 от общо шестнадесет проучени професии от секторите „Машиностроене и металообработване“, „Електротехника и електроника“, „Транспорт и спедиция“ и „Медицина и услуги за красота и здраве“. Това, обаче, не решава проблемът с дефицита на лекари, поради нарастващото изтичане на квалифицирани кадри извън страната. Измерването на привлекателността им е част от изпълнението на проект BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори”. Това обяви на специална заключителна пресконференция по проекта днес председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. А най-малко привлекателната професия в посочените браншове е тази на локомотивния машинист.

В машиностроителния сектор най-привлекателна се оказва професията „Машинен инженер“ с 54,64 рейтинг. След нея се нареждат професиите на „Настройчик на машини с ЦПУ“, „Заварчик“ и съответно с най-нисък рейтинг е професията „Стругар“ със среден рейтинг от 35,44.

При сектор „Електроника и електротехника“ с най-висока оценка от 47,80 е професия „Електроинженер“. На второ място е „Електротехник“ с 38,36 рейтинг. Трети и четвърти са професиите „Техник на електронна техника“ и „Машинен оператор“.

„Локомотивен машинист“ е най-малко харесваната професия от „Транспорт и логистика“ с рейтинг от 26,02. Оценките на „Самолетен пилот“ и „Шофьор на тежкотоварен автомобил“ съответна са 54,64 и 46,54.

Другите професии от „Медицина и услуги за красота и здраве“ са „Акушерка“ и „Медицинска сестра“ със средни рейтинги, а с най-нисък рейтинг н бранша е професията на лаборанта с рейтинг от 33,14.

„Целта на проекта беше да създаде пилотен модел за решаване на един от основните проблеми на пазара на труда през последните 15 години – липсата на квалифицирана работна ръка за ключови за българската икономика сфери. Преодоляването на дисбаланса между търсенето и предлагането на човешки ресурси със съответната квалификация е една от най-големите и най-трудоемките цели на АИКБ. Считам, че предложенията към Министерство на труда и социалната политика и Министерство на образованието, които отправихме в следствие на резултатите от дейностите по проекта са реализируеми и ще бъдат взети под внимание“, обяви председателят на АИКБ Васил Велев.

В световната практика до сега не е създавана подобна система за отчитане на привлекателността на професиите, нито толкова богат инструментариум за повишаване на привлекателността им, който включва стратегия и план с конкретни мерки, модели за повишаване на привлекателността за всяка от 16-те професии, модул за насърчаване на работната сила и нейната мобилност, както и модел за обективна оценка на производителността на труда. Разработени са още нов модел за договаряне на минимална работна заплата и въвеждане на практиките на колективно договаряне на производителността на труда. Направени са и предложения за въвеждане на менторството и застъпничеството в българското законодателство след пилотното тестване на разработените по проекта процедури в над 85 предприятия от посочените четири бранша. Обучени са общо 40 кариерни консултанта и трудови посредника от Агенция по заетостта за прилагане на разработените инструменти по отношение на търсещите работа лица.

В рамките на проекта е изградена и Информационна система „Рейтинг на професиите“, чрез която всяка година ще се обявяват кампании за определяне на рейтинга на професиите с ниско предлагане на пазара на труда. Всички разработени системи и инструменти ще бъдат предоставени на МТСП и Агенция по заетостта за безвъзмездно ползване и доразвиване.

Проектът BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори” стартира на 02.01.2017 г., като в рамките на 24-те месеца от неговата реализация са участвали над 80 експерта в реализирането му. Като асоциирани партньори в проекта се включиха и експерти от Министерство на труда и социалната политика, Агенция по заетостта и Национална агенция за професионално образование и обучение.


Вижте приложено ПРЕССЪОБЩЕНИЕ от събитието.

Отворено писмо от АИКБ до премиера относно неаргументирано повишаване на цената на електроенергията

electricity-500х314

Следва пълният текст на отворено писмо от АИКБ до министър-председателя на Република България във връзка с неаргументирано повишаване на цената на електроенергията в страната.


Изх. № 408/04.12.2018 г. 

ДО
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ,
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 

КОПИЕ:
Г-Н ИВАН ИВАНОВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, 

Вече месеци наред наблюдаваме неаргументирано повишаване на цената на електроенергията в страната. Нееднократно сме сигнализирали за абсурдни и видимо непазарни отклонения в търгувани количества и цени на платформите на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ), включително и при директни сравнения на дългосрочни продукти и резултати от сегмент „ден напред“ с количества и цени на румънската борса OPCOM и унгарската борса HUPX.

Припомняме, че с Решение № Ц-11 от 01.07.2018 г. КЕВР определи прогнозна годишна пазарна цена за базов товар за периода 01.07.2018 г. – 30.06.2019 г. в размер на 70 лв./MWh след анализ на търговските резултати на гореспоменатите три борси, както и при прогноза за цена на дългосрочните продукти на БНЕБ за периода 01.07.2018 г. – 30.06.2019 г. в интервала 72,00 – 75,00 лв./MWh. Естествено, това беше ясен референтен сигнал за индустриалните потребители в България за очаквани ценови нива. На тази база се изготвят програми за развитие във всяко едно дружество у нас – по начина, по който Министерство на финансите прави своите приходни и разходни бюджетни разчети.

В действителност резултатите след август 2018 г. не само че показват значителен ръст над прогнозираното, но през последните седмици и дни цените на електроенергията за свободен пазар у нас буквално се взривиха, за да достигнат абсурдните нива от 250-275 лв./MWh. Ръст от над 350% е всичко друго, но не и нормален!

Твърдения на ресорни управляващи сектора, че това е само резултат от пазара, са или съзнателно изричани неистини, или напълно недопустима некомпетентност! Цените, на които сме свидетели, са резултат и на системна безотговорност по отношение ресорни ангажименти и нихилизъм спрямо индустриалните енергопотребители – без претенции за изчерпателност, като се започне от недалновидно управление на държавната енергетика в частта добив и производство, мине се през непрозрачни интереси при резервиране на мощности и се стигне до елементарното „хитруване“ за компенсиране на високи цени за емисионни квоти, изземвайки ресурс от крайните индустриални потребители, чрез манипулирано ограничено предлагане на електроенергия. Впрочем, въпрос само на време е високите крайни цени на електроенергия да се прехвърлят и към битовите абонати през регулираната цена.

ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Вече получаваме сигнали за преустановяване на производствени режими в енергоинтензивни производствени мощности – ето защо настояваме за навременни енергични и конкретни действия!

С УВАЖЕНИЕ, 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Членовете на АИКБ и министър Ангелкова обсъдиха съвместни инициативи, изразиха удовлетворение от доброто сътрудничество

Untitled_1

Министърът на туризма връчи грамота на председателя на УС на АИКБ на среща с ръководството и членовете на Асоциацията


Министерството на туризма работи усилено за привличане на инвеститори в сектора и световни брандове от най-висок клас хотелски вериги като Four Seasons, Taj, Marriott и др. Това заяви министърът на туризма Николина Ангелкова по време на работна среща с Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Тя добави, че световни вериги като Hyatt и Marriott вече изграждат няколко нови луксозни обекта по Черноморието, в София и вътрешността на страната. Преди броени седмици бе официално открит в столицата и най-новият луксозен хотел от веригата InterContinental в Европа, който носи името на София, поясни министърът.

Министър Ангелкова разясни, че една от основните цели на министерството е утвърждаването на България като търсена и конкурентна туристическа дестинация за четири сезона. „Фактът, че географски страната ни е разположена в непосредствена близост до едни от най-силните туристически държави в Европа и света, не ни обезкуражава, напротив – амбицира ни“, поясни тя.

През последните три години след създаването на Министерството на туризма като самостоятелна институция в края на 2014 г. България отбелязва рекордни резултати в цялата история на отрасъла. За периода от януари до септември 2018 г. посещенията на чужди туристи у нас вече са с 31% повече от същия период на 2015, приходите пък са нараснали с 38%.

Министърът цитира и данни, според които страната ни става все по-разпознаваем и привлекателен маршрут за милиони туристи, които превишават собственото й население. Статистиката на НСИ сочи, че общо над 7,9 млн. чуждестранни туристи са посетили България за периода януари-септември 2018 г., като ръстът е 5,5% спрямо същия период на миналата година.

photo3

Приходите от международен туризъм пък възлизат на 3,2 млрд. евро през периода януари-септември тази година, показват последните данни на БНБ. Ръстът спрямо същите месеци на 2017 г. е 7 на сто.

Министър Ангелкова съобщи още, че в началото на следващата година се очаква да бъде пусната демоверсията на Единната система за туристическа информация (ЕСТИ), която ще свързва в реално време информационните регистри на местата за настаняване с Министерството на туризма, Националната агенция за приходите и Министерството на вътрешните работи. „Целта е да направим пребиваването на туристите още по-сигурно, но и да се изсветли секторът с отчитане на реалния брой нощувки. До тази информация ще имат достъп само оторизираните по закон лица“, заяви министърът на туризма. Тя поясни, че в помощ на бизнеса ще бъдат организирани информационни курсове, а специалисти и представители на фирмата изпълнител ще бъдат на разположение за въвеждане на промените.

С измененията в Наредбата за категоризация ще се въведе възможност за електронно подаване на всички заявления до регистрите не само чрез електронен подпис, а и с лицево разпознаване. Министерството на туризма е сред първите администрации, които ще предлагат лицева идентификация на ползващите услугите му. Това ще става по електронен път и до дни ще бъде демонстрирано. С такава идентификация потребителите ще заявяват конкретна услуга и достъп до регистрационни режими.  Промяната ще улесни предприемачите и инвеститорите, а предоставянето на административни услуги ще става в много съкратени срокове.

Пред представителите на бизнеса министърът припомни, че министерството вече предприе мерки за намаляване на административната тежест в съответствие с правителствената програма. „Вече са факт 19 вида по-малко на брой документи на хартиен носител по регистрационните ни режими“, обясни министърът.

Васил Велев, председател на УС на АИКБ заяви, че за Асоциацията и за бизнеса въобще, сектор туризъм е от изключително голямо значение и заради свързаните с туризма дейности и индустрии, производство, авиокомпании, пътища.

Членовете на АИКБ и министър Ангелкова обсъдиха съвместни инициативи за осигуряване на кадри в туризма, за подобряване на транспортната инфраструктура към туристическите обекти, мерки и стимули за удължаване на летния сезон, увеличаване на средствата за реклама и др. И двете страни изразиха удовлетворението си от доброто сътрудничество след създаването на самостоятелно Министерство на туризма и увереност, че то ще бъде още по-ползотворно.

Министър Ангелкова връчи грамота на г-н Велев за ползотворно сътрудничество в туризма с АИКБ и изказа удовлетворение за добрата съвместна работа.

Васил Велев бе избран за председател на Съвета на настоятелите на Технически университет – София

tu_ed_department_640x300

Васил Велев, председател на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Кирил Домусчиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), д-р инж. Венцислав Славков, основател и управител на „Спесима“ ООД, Иван Михайлов, председател на „Автомобилен клъстер България“ (АКБ) и Георги Стефанов, представител на Студентски съвет, са новите членове на настоятелството на Технически университет – София.

На 19 ноември, 2018 г. се проведе заседание на настоятелите на ТУ – София, на което членовете единодушно избраха Васил Велев за председател на Съвета на настоятелите.

Съветът на настоятелите е активен партньор на университета за осъществяване на ефективно и прозрачно управление и предоставяне на качествено образование. Настоятелите са сред най-добрите възпитаници на университета, изявени експерти в своята област и известни на обществото личности с активна позиция и авторитет. Те активно съдействат за решаване на актуалните проблеми на Университета и засилване на връзката с бизнеса и обществените и съсловните организации.

Съветът на настоятелите се състои от 7 членове. Петима от членовете се избират от Академичния съвет по предложение на ректора, а останалите двама се определят съответно от министъра на образованието и науката и от Студентския съвет.

АИКБ подкрепя предложенията за изменения и допълнения в Кодекса за застраховането и в Закона за задълженията и договорите

insurance2

Следва пълният текст на становището на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) относно подкрепата от страна на Асоциацията за направените предложения за изменения и допълнения в Кодекса за застраховането и в Закона за задълженията и договорите във връзка с Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. на ВКС.


 

Изх. № 389/09.11.2018 г.

 

ДО

Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И

ФИНАНСИ ПРИ 44-ТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Относно: Подкрепа от страна на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) за направени предложения за изменения и допълнения в Кодекса за застраховането и в Закона за задълженията и договорите във връзка с Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. на ВКС

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СТОЯНОВА,

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) с безпокойство следи настъпващите изменения на застрахователния пазар в България, произхождащи от новото Тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС) № 1/2016 от 21.06.2018 г. С това Тълкувателно решение в значителна степен се разширява кръгът на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки. В този кръг вече са включени братята и сестрите на починалия (починалата) и съответните възходящи и низходящи роднини от втора степен, както и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни морални болки и страдания.

Регистрираме и трайна тенденция на постоянен ръст на сумите, които се присъждат от българския съд за неимуществени вреди на близки на починало лице. В съчетание с разширяването на кръга на правоимащите лица в съответствие с цитираното Тълкувателно решение, лицата, причинили неимуществени вреди, несъмнено ще бъдат ангажирани със значително по-големи размери на дължимите обезщетения.

За съжаление, тук сме изправени пред липсата на методика, в съответствие с която да се определят размерите на обезщетенията за неимуществени вреди. Няма и законов лимит на техния размер, макар че в останалите държави членки на ЕС има решения в тази насока.

Така се създава невъзможност да бъдат обосновавани размерите на присъжданите обезщетения, а това е предпоставка за неизбежна субективност и предпоставка за създаване на социална несправедливост.

Тук трябва да прибавим и промяната в подсъдността, с която значителна част от съдебните спорове ще бъдат разглеждани от съдилищата по настоящ адрес на ищеца (увредено или пострадало лице), съгласно последните промени в Гражданскопроцесуалния кодекс. При отсъствието на методика или на законовo установени лимити неминуемо щe възникнат сериозни различия при определянето на размера на дължимите обезщетения.

В тази обстановка е ясно, че високите застрахователни лимити предопределят нуждата от високи по размер застрахователни премии, за да могат застрахователните компании да посрещат плащанията по застраховките. Последното е логично, но среща открит публичен отпор – застрахованите реагират остро и открито враждебно на анонсите за повишаване на застрахователните премии. Повече от сигурно е, че немалка част от многомилионния автомобилен парк у нас няма да бъде изобщо застрахован при необходимия в пъти по-висок размер на застраховките.

Въз основа на изложените дотук съображения Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) подкрепя тезата за необходимостта от въвеждане на методика за определяне размера на имуществените и неимуществени вреди в случаите на увреждане на здравето на лицата, които са пострадали от непозволено увреждане.

Подкрепяме и въвеждането на законови лимити за определяне на размера на неимуществените вреди на близките на починало лице от непозволено увреждане.

Ние приемаме за достоверни предварителните актюерски разчети, огласени от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), според които излиза, че „ако кръгът на новите правоимащи лица за смъртните случаи, причинени в ПТП през последните 5 години, се увеличи средно с 2,5 души, при средния размер на присъжданите обезщетения през 2017 г. от 95 000 лв. на увредено лице, то това ще означава допълнителни 800 млн. лв. да бъдат заделени като застрахователни резерви само за покриване на претенции по минали събития“.

Ясно е, че ако тази прогноза се сбъдне, а вероятността за това е изключително висока, цялата тази верига от причини и следствия ще доведе до удвояване на премията по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, само за да се посрещнат плащанията по вече сключените полици.

Ясно е, че изчислената очаквана нова цена на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ще бъде посрещната „на нож“, без значение до къде ще се простира спонтанното недоволство на застрахованите и докъде – възможните спекулации на заинтересувани среди.

Разбира се, би могло да се пледира, че размерът на средната цена на застраховката „Гражданска отговорност“ в България е един от най-ниските в Европа, но това със сигурност няма да срещне никакво разбиране сред застрахованите.

Средна цена на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2016 г. в европейски държави в евро

Източник: Анализ на АБЗ по данни на „Insurance Europe“

Забележка: Средната цена за Гърция е за 2013 г. поради липса на по-актуални данни

Още по-лоша новина са сравнителните данни за броя на смъртните случаи при пътнотранспортни произшествия на милион жители в България и средно за ЕС. От тях се вижда, че България има впечатляващо „превъзходство“, което е изключително неблагоприятно за застрахователите.

Смъртни случаи при пътнотранспортни произшествия на милион жители в България и средно за ЕС за 2010 г. и периода 2014-2017 г.

Източник: Анализ на АБЗ по статистически данни за пътната безопасност в ЕС:

https://ec.europa.eu/transport/road_safety/specialist/statistics_en#

На фона на тези неблагоприятни данни, оказва се, че присъжданите обезщетения в България (средно около 95 000 лв. на всяко лице) далеч надхвърлят неимуществените вреди (морални болки и страдания) за близките на починал в другите европейски държави.

По-долу привеждаме една сборна таблица на анализ на опита  на 11 държави членки на ЕС, в която е дадена информация за практиката и законодателните подходи в различни европейски страни при определяне на обезщетения за неимуществени вреди в случаи на пътни инциденти. Страните, включени в таблицата, са тези, които са отговорили на запитване на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), отправено чрез  Insurance Europe.

От таблицата ясно се вижда, че обезщетенията в България рязко надхвърлят европейските показатели в АБСОЛЮТЕН размер.

Държава Размери на обезщетението за неимуществени вреди („болки и страдания“) Пояснения
Австрия 10 000 – 20 000 евро според съдебна практика
Белгия 1 500 – 24 000 евро Има лимити в табличен вид (методика), определени в закон
Великобритания Около 11 000 евро според съдебна практика
Германия 5 000 – 15 000 евро очакван размер на обезщетенията Наскоро е прието законодателство, с което се въвежда възможност за компенсиране на неимуществени вреди (болки и страдания)  на трети лица в случай на внезапна (мъчителна) смърт.
Гърция Няма лимити Размерът на обезщетенията се определят от съда.
Дания До 13 400 евро Има определен горен лимит, конкретната индивидуална сума се определя със съдебно решение.
Испания 10 000 – 90 000 евро Според  методика с лимити в табличен вид, определени в закон
Италия 24 020 – 331 920 евро Според лимити в табличен вид, прилагани от Милански съд и използвани като модел в Италия за 2018 г.
Малта        – В законодателството не се предвиждат обезщетения за неимуществени вреди в случаи на пътни инциденти.
Румъния 8 836 евро

Среден размер на обезщетение към март 2018 г.Подписан е меморандум за сътрудничество между Комисията за застрахователен надзор и Висшия съдебен съвет, като една от целите е унифициране на съдебната практика по отношение на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди.Словакия     -В законодателството не се предвиждат обезщетения за неимуществени вреди (морални болки и страдания) в случаи на пътни инциденти.Франция6 000 – 30 000 евроИма лимити в табличен вид (методика), определени в закон.Холандия12 500 – 20 000 евроНаскоро е прието законодателство, съдържащо лимити в табличен вид (методика) за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди (емоционална загуба).Чехия3 300 – 9 300 евроЗаконово са предвидени еднократно платими и фиксирани обезщетения .ПолшаНяма лимитиРазмерът на обезщетенията се определят от съда.

Описаната неблагоприятна ситуация съвсем естествено генерира голям риск за възникване на сериозни загуби по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Точно такъв е и изводът от Анализа на пазара на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Република България, публикуван от Комисията за финансов надзор (КФН) на 20.07.2018 г. Същото сочат и от пазарните данни за 2017 г. на Комисията на финансов надзор (КФН).

По тази причина Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) подкрепя предложенията за промени в Кодекса за застраховането и в Закона за задълженията и договорите, с които да се въведат:

  1. Делегация, чрез която Комисията за финансов надзор (КФН), Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика да приемат съвместна наредба за утвърждаване на Методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие увреждане здравето на пострадало лице и за определяне на имуществени вреди на правоимащо увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице.
  2. Лимити на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди (морални болки и страдания) за близките на починал.
  3. Съгласуваност между Кодекса за застраховането и Закона за задълженията и договорите относно определянето на размера на обезщетенията за неимуществени вреди (морални болки и страдания) за близките на починал, за които би могъл да бъде задължен причинителят на непозволеното увреждане (виновният водач) и неговият застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

АИКБ подкрепя и предложението Гаранционният фонд да изготви проект на методика, която да отчита както най-добрите международни практики, така и българската правна традиция и система на българското право. Методиката би трябвало да бъде утвърдена със съвместна наредба на КФН, Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика.

Във връзка с изложеното дотук АИКБ подкрепя вече направените предложения за изменения в Кодекса за застраховането, както следва:

  • 66. Създава се чл. 493а:

Определяне размера на неимуществените и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт

  • В случаите на увреждане здравето на пострадалото лице се дължи обезщетение за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди.
  • Комисията, Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика приемат съвместна наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие увреждане здравето на пострадало лице и за определяне на имуществени вреди на правоимащо увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице.
  • В случай на смърт на пострадало лице, всяко от правоимащите лица, увредени от тази смърт, има право на еднократно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер до:
  1. 20 000 лева на съпруг, съпруга или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала по време на настъпване на непозволеното увреждане, довело до смъртта;
  2. 20 000 лева на всяко дете, включително осиновено дете;
  3. 20 000 лева на всеки родител, включително осиновител;
  4. 15 000 лева на всеки брат или сестра;
  5. 5 000 лева на друго лице, по изключение, поради създадените емоционални отношения с починалото лице по време на настъпване на непозволеното увреждане, довело да смъртта.
  • 67. В чл. 499, ал.1 се изменя така:

           

“(1) При смърт или телесни увреждания на физически лица размерът на обезщетението се определя от застрахователя на виновния водач или по съдебен ред при спазване на чл. 493а.”

Преходни и заключителни разпоредби

  • 84. В срок до шест месеца от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на този кодекс, Гаранционният фонд подготвя проект на методиката по чл. 493а, ал. 2 и я предоставя на Комисията, Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика.
  • 85. Наредбата по чл. 493а, ал. 2 се приема в срок до една година от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на този кодекс.
  • 86. Чл. 493а, ал. 3 се прилага за всички застрахователни събития, включително и за събития, настъпили преди влизането в сила на този закон.
  • 87. В Закона за задълженията и договорите се правят следните допълнения:

В чл. 52 се добавя изречение второ:

“Размерът на обезщетението за неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие се определя съгласно Кодекса за застраховането.”

ПОЗИЦИЯ НА АОБР ОТНОСНО НЕОБХОДИМО ИЗМЕНЕНИЕ В ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ

aa57d5b1ea7e44a880b45bdfb86c02ea
Изх. № 17-00-50/08.11.2018 г. ДО Г-Н БОЙКО БОРСОВ
МИНСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО

Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ПРИ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-ЖА ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОТНОСНО: Необходимо изменение в Закона за мерките срещу изпирането на пари (Обн. ДВ. бр.27 от 27 март 2018г.)

       

УВАЖАЕМИ Г-Н БОРИСОВ,

УВАЖАЕМА Г-ЖО ЦАЧЕВА,

УВАЖАЕМИ Г-Н КИРИЛОВ,

На 30 март 2018 година влезе в сила новият Закон за мерките срещу изпирането на пари.

С Преходните и заключителни  разпоредби (ПЗР), § 9, ал. 2 и ал. 3 се задължават почти всички юридически лица в България, в срок до 1 февруари 2019 г., да впишат данни за действителния си собственик по партидата си в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) и в регистър БУЛСТАТ.

Посоченият срок е обвързан със задължение на Агенцията по вписванията, уредено с § 9, ал. 1 от ПЗР, а именно до 1 октомври 2018 г. да осигури възможност за вписване на данните.

Също с ПЗР, § 10, Министерският съвет в 5-месечен срок от влизането на закона в сила следва да приеме правилника за прилагането му. Този срок вече е изтекъл (на 30 август 2018 г.), но до този момент, два месеца по-късно, все още няма дори публикуван за обществени консултации проект.

В създадената ситуация Агенцията по вписванията няма възможност да изпълни разпоредбата на Закона, докато правилникът за прилагането му не влезе в сила. Така сме в ситуация, която може да доведе до пореден нов огромен проблем във функционирането на ТРРЮЛНЦ, предлагаме на вниманието ви следното решение:

В § 9 от ПЗР на Закона за мерките срещу изпирането на пари, в алинея 2 и в алинея 3 думите „изтичането на срока по ал. 1“ да се заменят с „влизането в сила на правилника по § 10.“.

Позиция на АИКБ по проекта на Държавния бюджет на България за 2019 г, бюджета на ДОО и бюджета на НЗОК за 2019 г.

byudzhet

Във връзка с обсъждането на проекта на държавния бюджет на Република България за 2019 г., бюджета на ДОО и бюджета на НЗОК за 2019 г. Асоциация на индустриалния капитал в България изпрати днес своята позиция до вицепремиера и председател на НСТС Валери Симеонов и до председателите на Парламентарните комисии при 44-тото Народно събрание на Република България.

ПОЗИЦИЯ

НА АСОЦИАЦИЯТА НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Законът за държавния бюджет е фундаментална законодателна норма, чрез която парламентарното мнозинство и излъченото от него правителство разработват политики в различните сфери на обществено-икономическия живот и реализират функционирането на държавния апарат.

Позицията на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) е фокусирана основно върху предвижданите параметри на Бюджет – 2019 и предвидените в него политики на българското правителство и е съобразена с дадените вече препоръки на бизнеса към Бюджет 2019 г. за подобряване на бизнес средата в България.

  I. Изразяваме своето принципно положително становище по проекта за държавен бюджет на Република България за 2019 г., което мотивираме с изброените факти и политики, като в същото време правим някои бележки и препоръки:

  • Относително реалистична прогноза на ръста на БВП – 3.7%, която се доближава до прогнозирания от АИКБ ръст на БВП (3.8%) в дадените препоръки към Бюджет 2019 и направеното сред членовете на Асоциацията проучване за нагласите на бизнеса за 2019 г. Трябва да отбележим, че за да се осъществи така желаната конвергенция на българската икономика, тя се нуждае от по-голям растеж, който може да се осъществи само след провеждане на редица политики и реформи в сферата на пазара на труда, пенсионното осигуряване, трудово-медицинската експертиза, здравеопазването, енергетиката, сигурността, съдебната система, образованието, административната реформа и електронното управление;
  • Относително реалистична прогноза за нивото на безработицата – 4.8%, ръст на заетостта – 0.3% и ръст на компенсациите на заетите – 8.4%. АИКБ смята, че тези показатели могат да продължат динамиката си на подобряване, ако се премахне грубата административна намеса на пазара на труда чрез ежегодното необосновано повишаване на минималната работна заплата и минималните осигурителни доходи, както и запазването на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за частния сектор;
  • Запазване на ниска преразпределителна функция на бюджета – 38.3%,  въпреки че тя се увеличава рязко спрямо очакваното изпълнение на разходите в Бюджет 2018 – 35.7%, като отчитаме ефекта на новите източници на приходи и разходи в бюджета, а именно: Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и „Въвеждането на ТОЛ такса и електронна винетка“;
  • Намаляване на нивото на държавния дълг и лихвите по него, очаква се размерът му към 31.12.2019 г. да бъде сведен до 22.2 млрд. лв. или около 19.1% от БВП;
  • Очаква се Бюджет 2018 да бъде изпълнен с 0.5% бюджетен излишък, т.е. приходите да надвишат разходите с около 600 млн. лв.;
  • Запазване на данъчния модел и на данъчните ставки и прогноза за увеличено ниво на приходите по консолидираната фискална програма за 2019 г. – 4 650 млн. лв. повече от очакваното изпълнение на приходите за 2018 г., отново отчитайки ефекта на новите източници на приходи в бюджета, а именно: Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и „Въвеждането на ТОЛ такса и електронна винетка“;
  • Увеличаване на разходите за сектор „Образование“ с 358.9 млн. лв., като от тях 330 млн. лв. са за увеличение на заплатите с 20% на педагогическия персонал. Само мотивирането на учителския състав няма да осигури качествена промяна на резултатите в образованието. За да се модернизира образователната система, задължително трябва в бюджета да се предвидят средства за капиталови разходи за ремонт на сградите на училищата и за електронизация на учебния процес.

Въпреки това не можем да не отбележим различния подход при съставянето на бюджета на сектор „Образование“ и поставянето на ключови индикатори за изпълнение и целеви стойности на очакваните резултати.

Оценяваме положително започналите реформи в областта на професионалното образование и особено мерките в областта на дуалното обучение и финансирането на извънкласните форми. Подкрепяме:

– Увеличение на учениците в професионалното образование, включени в дуална форма на обучение – 2800 ученици и 200 работодатели;

– Допълнително финансиране за приоритетни направления и защитени специалности в образованието;

– Допълнителни средства (9.8 млн. лв.) за допълващ стандарт (2% от основния стандарт) за учениците в гимназиалния етап;

– Транспорт за учениците в професионалните гимназии;

– 25,1 млн. лв. за занимания по интереси на 700 хил. ученици;

– 1.6 млн. лв. допълнителни средства за стипендии за учениците от професионалните училища, обучавани в дуална форма и/или защитени професии.

В областта на висшето образование отбелязваме като добра мярка осигуряването на 2 млн. лв. за освобождаване от такси за обучение на студенти в дефицитни специалности.

  • Опит за реформа в сектор „Здравеопазване“, както и увеличаване на разходите с 545.9 млн. лв. в това число: 490 млн.лв. в бюджета на НЗОК и 55.9 млн. лв. в бюджета на Министерство на здравеопазването.

Не подкрепяме предложените в държавния бюджет:

  • Бюджетен дефицит в размер на 0.5%. След 2 години с реализиран бюджетен излишък, които бяха планирани с бюджетен дефицит, отново прогнозираме дефицит на държавния бюджет за 2019 г. Годините на икономически ръст трябва да се използват за правене на реформи и натрупване на резерви, с които да бъде посрещната предстоящата криза;
  • Увеличение на заплатите и възнагражденията за полиция и вътрешен ред и сигурност, без извършване на необходимите реформи и намаляване на числеността на персонала. Нови 116 млн. лв., след извънредно разходваните 100 млн. през 2018 г. и отново 95% от общия бюджет на сектора е за възнаграждения. България е страната в ЕС с най-много служители на МВР на глава от населението и най-голям дял от БВП за сектор „Вътрешен ред и сигурност“. Това не прави гражданите ни по-спокойни и защитени. Трябва спешно да бъде извършена реформа в сектора;
  • Увеличение на възнагражденията на заетите в бюджетния сектор с 10% без извършване на необходимите реформи и намаляване на числеността на персонала. Изпълнителната власт категорично се отказа от реформа в държавната администрация. В проектите за държавния бюджет през последните години поне виждахме намерения за централизация на дейности, аутсорсване на услуги, съкращаване на персонал и т.н. АИКБ е на позицията, че чрез електронизация и модернизация на държавната администрация е възможно да бъде спестен човешки и финансов ресурс, с което значително да се увеличат възнагражденията на заетите в бюджетния сектор;
  • Липса на достатъчно средства за капиталови разходи в бюджета на Министерство на здравеопазването. Държавните болници (общо 64 на брой) са в окаяно материално и техническо състояние и разчитат главно на дарения от пациентите за ремонт на болнични стаи и зали. Държавата е абдикирала от задълженията си и под натиска на европейските ни партньори предвижда повече капиталови разходи за ремонт на институциите за лишаване от свобода (затворите), отколкото за ремонти в рушащите се държавни болници;
  • Увеличение на капиталовите разходи в сектор „Отбрана“. АИКБ настоява при увеличаване на разходите за въоръжение, приоритет да има българската отбранителна промишленост там, където това е възможно, а където не е – да се ползва активно практиката на офсетни поръчки;
  • Културата и науката остават недофинансирани. Настояваме за увеличение на средствата за култура, като настояваме те да се използват ефективно по предназначение, конкретно в изпълнение на стандарта за попълване на фондовете от книги и периодика на публичните библиотеки в Република България;
  • Средствата, предвидени за Националния план за действия по заетостта (НПДЗ), за поредна година са непроменени и крайно недостатъчни. Трябва да се осигури финансиране за обучения за преодоляване на структурната безработица;
  • Недостатъчно средства за рекламна политика на националния туристически продукт;
  • Само 9 млн. лв. бюджет за мерки по Закона за насърчаване на инвестициите. При рекорден срив на инвестициите държавата отново няма адекватно да финансира насърчаването на инвестициите.

  II. Категорично НЕ ПОДКРЕПЯМЕ заложените в Бюджет 2019 г. административно налагани политики по доходите, без съгласието на социалните партньори, а някои от тях – и без проведени консултации и преговори. Изброените по-долу намерения са и причината да не подкрепим бюджета на държавното обществено осигуряване.

  • Необосновано административно увеличение на МРЗ от 510 лв. на 560 лв. Преговорите между работодателите и синдикатите за изработване на прозрачен механизъм за определяне на размера на МРЗ отново са в „задънена улица“. Министерството на труда и социалната политика трябва да положи усилия за завършване на процеса на преговорите, а дотогава МРЗ трябва да не се променя;
  • Вместо отмяна на минималните осигурителни прагове, които от 3 години не се договарят, отново се получава необосновано административно увеличение на МОД като следствие на увеличената МРЗ;
  • Запазването на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит /класове/ за частния сектор;
  • Увеличаването на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица от 2 600 лв. на 3 000 лв. в противоречие с програмата за управление и пролетната средносрочна бюджетна прогноза;
  • Увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица – съответно за 2019 г. в размер на 560 лв.;
  • Увеличаване с 60% на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 350 лв. на 560 лв. от началото на 2019 г.;
  • Запазване на режима за изплащане на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност. Остават първите 3 дни болнични за сметка на работодателя. Предвиждаме нов ръст на разходите за обезщетенията за временна нетрудоспособност;
  • Недостатъчни реформи в областта на медицинската и трудовата експертиза и в отпускането на инвалидни пенсии. Предвиждаме нов ръст на инвалидните пенсии;
  • Запазване на 410 дни отпуск поради бременност и раждане. След който майките имат право на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст срещу ниското обезщетение в размер на 380 лв. на месец, което задържа работната сила на майките извън пазара на труда, където има дефицит на работна ръка. Връщането им на работа след 2 години води до загуба на трудовите им навици и прави трудна адаптацията им на работното място.

АИКБ принципно не възразява срещу проекта за бюджет на НЗОК

Вече традиционно бюджетът на НЗОК расте, като през 2019 г. се увеличава с над 490 млн. лв. Разликата в настоящия бюджет е, че в него „прозира“ воля за реформи и за увеличаване на контрола при разходването на финансовите средства, както и опит за подобряване на качеството за здравните услуги.

Надяваме се, че създаването на Агенция за медицински надзор чрез обединяването на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ и Изпълнителна агенция по трансплантация ще доведе до подобряване на регулирането и контрола на медицинските дейности.

Въвеждането на предварителен контрол за създаването на нови лечебни заведения за болнична помощ и разширяване дейността на съществуващите лечебни заведения и предвиденото в проектозакона, че Народното събрание ще дава съгласие за създаване на нови лечебни заведения за болнична помощ, е позитивна мярка, която ще ограничи  безконтролното и без оценка на нуждите увеличаване на броя на лечебните заведения.

Регламентирането на механизъм за предварителен контрол върху откриването на нови медицински дейности в съществуващи лечебни заведения за болнична помощ, като предварителното съгласие за извършването на такива дейности да бъде давано от Министерския съвет и да бъде задължителна предпоставка за извършване на промени в разрешението за лечебна дейност от Агенцията за медицински надзор, е мярка, която ще ограничи безконтролното и без оценка на нуждите откриване на нови медицински дейности в съществуващи лечебни заведения за болнична помощ.

Предложението за въвеждане на принцип за предписване на лекарствените продукти на база терапевтичния курс съобразено с неговата разходна ефективност трябва да доведе до предвидимост в разходите на НЗОК за лекарствени продукти, но не за сметка на достъпа на здравноосигурените лица до лекарствена терапия, нито за сметка на нейната терапевтична ефикасност.

АИКБ одобрява целите, с които се създава и ще се поддържа Национална здравно-информационна система, но като има предвид представената визия, се отнася скептично към очаквания резултат.

В същото време трябва да отбележим, че за поредна година не се променя структурата на бюджета на НЗОК и най-големи ресурси отново са предвидени за осигуряването на лекарствени средства за лечение и за болнична помощ. Недофинансирана отново остава превенцията на здравето. Практиката в Западна Европа е точно обратната, като логиката е, че финансирането на превенцията и навременното лечение винаги е значително по-евтино от последващото болничното лечение.

1 2 3 25