Категория: Новини

АИКБ се включва в призива за спешно предприемане на мерки за облекчаване достъпа на чуждестранни работници

2017-June20-Bulgaria1

В качеството си на най-представителна на национално равнище работодателска организация, пълномощник на интересите на повече от 10 хил. компании с над половин милионен персонал, който е ангажиран в 3/4 от икономическите дейности, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) нееднократно е изразявала тревога за драматично нарастващия недостиг на човешки ресурси в родната икономика. Този недостиг все повече излиза на преден план като първи и главен задържащ нашето по-ускорено развитие фактор. Затова е вече наистина неотложно да се вземат мерки, включително законодателни, за облекчаване на вноса на работници и специалисти от трети страни, които да компенсират емиграцията и да променят, поне временно и отчасти, неблагоприятните тенденции в пазара ни на труда.

Като поредна стъпка в търсенето на изход от ситуацията, днес Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изпрати писмо до министъра на труда и социалната политика Бисер Петков относно повишаване на възможностите за достъп на квалифицирана работна сила до българския пазар на труда с цел постигане на баланс между търсене и предлагане. То е изпратено съвместно с работодателските организации, членуващи в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР).

В писмото се подчертава, че ръководени от стремежа за по-балансиран пазар на труда и намаляване на дисбалансите между търсене и предлагане на квалифицирана работна сила, както и притеснени от все по-ограниченото предлагане на качествени кадри за реалния сектор, което се отразява негативно на българската икономика, Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) се обръща с призив за спешно предприемане на мерки за облекчаване достъпа на чуждестранни работници посредством сключване на спогодби за обмен на работна сила със заинтересовани страни като Молдова, Украйна и Армения или по друг подходящ начин.

От 1991 г. България изнася квалифицирана работна сила по различни спогодби с Германия, Швейцария, Испания, Великобритания, Франция и Израел основно в областта на транспорта, строителството, машиностроенето, туризма и здравеопазването. Към днешна дата тенденциите са обърнати и от нетен износител на работна сила българският бизнес изпитва остър недостиг на квалифицирани работници. Само в изброените сектори недостигът е над 45 000 специалисти. “Липсата на квалифицирани кадри се превърна в проблем номер едно за българския бизнес и главен, ограничаващ икономическия растеж фактор“, се изтъква в писмото.

След задълбочено проучване на опита в различни европейски държави, българските работодатели твърдят, че България вече закъснява с преговорите и приемането на процедури за привличане на специалисти от трети страни.

Например Молдова има подписани шест двустранни споразумения за трудова миграция с: Руската федерация (1993 г.), Украйна (1993 г.), Беларус (1994 г.), Азербайджан (2005 г.), Италия (2011 г.) и Израел (2012 г.). Считано от 2009 г. България има подписан договор с Молдова за социално осигуряване, който само би улеснил подписването на двустранно споразумение за обмен на работна сила.
Структурата на работниците, които имат желание да работят зад граница, са предимно:
– млади хора – съставени от икономически активното население на Молдова като с най-висок дял на мигрантите (79%) са лицата на възраст от 18 до 44 години.
– лица с квалификация – отличителен белег на миграцията от Молдова е, че значителна част от тези, които напускат страната, са сравнително добре образовани; 28% от всички мигранти – са завършили университети, 63% – средно образование или професионално/техническо образование.

Броят на молдовски мигранти е около 600 000 като от тях около 109 000 са в сезонна заетост. По сключените спогодби например, 88 000 работят в Руската федерация, 7700 – в Италия и т.н.

Армения също има подписани няколко споразумения за износ на работна сила:
– Спогодба за временна заетост на граждани за работа извън техните страни между Армения и Беларус от 2000 г.;
– Спогодба между правителството на Украйна и правителството на Република Армения за работа извън границите на техните страни от 1995 г.

Основната дестинация за емиграция от Армения през последните години е Русия. Годишно между 50 000-60 000 арменци започват работа в чужбина, като по-голяма част от този поток (93-97%) се насочва към Русия, САЩ, Украйна и дори към Турция.

С Украйна България също има сключена спогодба за социално осигуряване. В началото на 2017 г. при среща между служебния министър на труда Гълъб Донев и представители на национално представителните организации на работодателите беше посочено, че има предприети стъпки към подписване на спогодба с Украйна, но към днешна дата от страна на МТСП не е постъпвала друга информация.

От друга страна, за сравнение, други страни членки от последните вълни на приемане в ЕС отдавна сключват спогодби за приемане на работна сила от други страни. Например през 2009 г. Словакия сключва споразумение за наемане на висококвалифицирани – лекари от Украйна. От 2010 г. Словения наема висококвалифицирани работници от Босна и Херцеговина на базата на сключено двустранно споразумение. Чехия има споразумения и сътрудничи успешно с Украйна и Словакия. Полша има споразумения с Украйна и Беларус.

Към днешна дата единствено България изостава от тази тенденция за привличане на висококвалифицирани специалисти на основата на двустранни споразумения или чрез други инструменти като например т.н. зелена карта.

Въпреки, че законодателството на ЕС по отношение висококвалифицираните работници от трети страни се разви през последните години въз основа на въвеждането на Директивата за синята карта, все още прекомерната бюрокрация и често завишените изисквания спират нейното пълноценно прилагане.

Българските работодатели считат, че българското правителство в лицето на Министерство на труда и социалната политика следва да стартира преговори с посочените страни за привличане на висококвалифицирана работна сила в няколко насоки:

  1. Въвеждане на т. нар. зелена карта за привличане на имигранти от конкретни трети страни подобно на Чехия, която въвежда подобна карта още през 2008 г.;
  2. Карта за реинтеграция на лица с български произход, която да даде право на такива лица по-бързо да се реинтегрират, да се установят и да започнат да работят, подобно на опита на Полша.;
  3. Сключване на двустранни споразумения за обмен на работна сила с цел облекчен достъп до пазара на труда за сезонна и/или едногодишна заетост на чужди граждани в сектори с недостиг на квалифицирана работна ръка като машиностроене, електротехника, туризъм, здравеопазване и др. подобно на всички останали страни членки.

В заключение, в писмото се изразява очакване към министъра на труда и социалната политика и към неговия екип да подкрепят българските интереси и да помогнат на българската икономика да се издигне на по-конкурентоспособно ниво, целящо икономически растеж и конвергенция.

Прилагаме прессъобщение в PDF и MS Word формат.

В Женева АОБР представи България като страната с най-конкурентни условия за бизнес в европейски мащаб

BG delegacia-MOT-crop

От 5 до 16 юни в Женева сe провежда 106-та редовна сесия на Международната конференция на труда. За първи път Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) представлява на форума и четирите представителни работодателски организации у нас – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.

В обръщението си към участниците на сесията делегатът на българските работодатели г-н Ивелин Желязков, посочи, че АОБР отстоява единните приоритети на работодателите в България, а позициите им по ключови въпроси са по-добре защитени и в голямата си част възприети по време на срещите с президентската администрация, правителството и при обсъждането на законови промени в българския парламент. Това пролича при защитата на единните позиции на българските работодатели по отношение на размера на Минималната работна заплата и разписването на правила за нейното формиране, съобразени с Конвенция 131 на Международната организация на труда /МОТ/. Делегатът на българските работодатели подчерта и факта, че с обединени усилия социалните партньори у нас са успели да запазят един от най-ниските в Европейския съюз данъци върху доходите на физическите лица и фирмите – плосък данък от 10%. Нивото на държавния дълг на България е сред най-ниските в Европа и света, и страната успя отново да реализира излишък в бюджета си за първото полугодие на настоящата година, което е предпоставка в дългосрочен план за по-добра социална среда.

Г-н Желязков постави на форума и въпроса за продължаващата бежанска криза и нейните социални измерения. Европа не може да стои безучастна, докато на границите на ЕС да стоят милиони мигранти, без да има ясно и недвусмислено решение на проблемите, довели ги дотук. Затова АОБР ще настоява да се търсят точни формули в Конвенциите и препоръките на МОТ, за още по-активна ратификация и успоредно с това по-старателно съобразяване с установените стандарти – с или без присъединяване и/или ратификация, за прагматично и прозрачно решаване на социалните проблеми.

Консултативен съвет към МОН с участието на работодателските организации ще решава проблема с липсата на кадри за икономиката

Sresta_MON-crop1500

До месец към МОН ще започне функционирането на Консултативен съвет с участието на представители на бизнеса, за това постигнаха пълен консенсус Асоциацията на организациите на българските работодатели и министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, на проведената днес среща. Като работодателски организации АИКБ, БТПП, БСК и КРИБ изразиха своята загриженост за все по-задълбочаващите се проблеми в областта на образованието и връзката му с пазара на труда у нас. В срещата участваха г-н Васил Велев, председател на АОБР на ротационен принцип и на Асоциация на индустриалния капитал в България, г-н Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата, г-н Димитър Бранков, заместник председател на Българската стопанска камара, г-н Стоян Ставрев, член на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и експерти на четирите организации.

От името на АОБР г-н Васил Велев посочи, че образованието е първият от общо четири приоритета, около които работодателите са се обединили за настоящата година. „През последните две години недостигът на кадри е основен задържащ фактор за развитието на икономиката на страната. Само в сферата на мехатрониката липсват над 17 000 специалиста“, посочи Велев. Най-търсени от бизнеса в момента са машинни и електро инженери, енергетици, както и оператори на машини, стругари, шлосери, заварчици, които са със средно образование. От името на работодателите Велев апелира за по-бързото приемане на списъка на защитени професии, който се чака от 2014 г. Друг проблем, който се откроява е, че и малкото завършили от посочените специалности търсят по-добра реализация в чужбина. Работодателите настояха да се приемат икономически механизми и стимули, като например целеви държавни стипендии, за привличане на младите хора към дефицитни специалности в средното професионално и във висшето образование у нас. А също така икономически стимули, като опрощаване на кредити, такси и стипендии за реализация в страната. За да не се губи връзката между средното, висшето образование и бизнеса, асоциацията предложи, а министър Красимир Вълчев прие да се сформира Консултативен съвет към ведомството, който да заседава всеки месец, като се очаква същият да заработи до месец.

От страна на БТПП, г-н Цветан Симеонов настоя при предстоящото увеличение на учителските заплати да се отчита приноса на всеки учител, да се поставят критерии като „по-доброто представяне на учащите при външното оценяване” и след това да се увеличава конкретната учителска заплата. Според него въпросът за участие на специалисти от практиката в образованието стои открит от много дълго време.

Заместник-председателят на БСК Димитър Бранков посочи, че министерството трябва да обмисли въвеждането на интернатите като част от образователния процес, както и въвеждането на трудови договори за 16 и 18 годишни обучаеми, които са включени в дуалното обучение. От БСК предлагат осигуряване на допълнително финансиране за БАН при паралелно реформиране на системата за финансиране на НИРД.

Г-н Стоян Ставрев от КРИБ също подкрепи идеята за създаването на постоянен консултативен орган на МОН с участието на работодателските организации. Според него по различните оперативни програми много средства са вложени за по-добрата материална база на БАН и университетите у нас. Но реалната полза е незначителна, защото това до голяма степен е реализация на частни проекти от научни ръководители. Затова от КРИБ очакват МОН да ориентира политиката си регионални научни центрове, в които бизнесът да намери своето място.

В заключение министър Вълчев се ангажира образователното министерство да е готово с промените в Закона за предучилищно и училищно образование до есента и да ги внесе в Парламента заедно с обсъжданията на Закона за Държавния бюджет. Така една професионална паралелка, ако е оценена от местния трудов пазар, ще да получи по-високо финансиране. Министърът очаква подкрепа от бизнеса за съвместно иницииране на информационни кампании за популяризиране за привличане на младите хора към професионално образование и към повече технически специалности. Той подчерта, че в този процес е много важна работата с родителите и създаването на образователни навици у децата още в най-ранна възраст.

Прилагаме прессъобщение в PDF и MS Word формат.

АИКБ отчита рекордно повишение от 2.96 пункта на размера на Композитния индекс „Икономика на светло“ за 2016 г.

IMG_9160-res

За шеста поредна година Асоциацията на индустриалния капитал в България оповести стойността на Композитния индекс „Икономика на светло“, който представлява уникален за ЕС иновативен модел за измерване на светлата част от икономиката. В представения доклад се отбелязва, че през последните две години има устойчива тенденция в динамиката на Композитния индекс в посока на свиване на неформалната икономика.

Композитният индекс (КИ) се изчислява от 2011 г. и до 2013 г. той нараства плавно. За 2014 г. бележи спад от 1,2 пункта, а през 2015 г. нараства с 1,26 до 68,92 пункта и компенсира спада от 2014 г. През 2016 г. КИ „Икономика на светло“ нараства рекордно с 2,96 пункта и достига стойност от 71,88 пункта. От увеличението, 2,80 пункта се дължат на ръст на статистическия компонент на Композитния индекс и 0,16 пункта – на увеличението на социологическия компонент.

Основни причини за положителните тенденции в изменението на Композитния индекс „Икономика на светло“ през 2016 г. са два вида:

– Вътрешни:
• Финансова и икономическа стабилност;
• Предприети са редица мерки за подобряване на бизнес средата в страната и за ограничаване на „сивата“ икономика;

– Външни:
• Ръст на европейската и световната икономика, което се отразява в увеличаване на обема на износа на България;
• Намаляване на мигрантския натиск по границите на България.

Основните причини задържащи засилването на положителните тенденции в изменението на Композитния индекс „Икономика на светло“ през 2016 г. също са два вида:

– Вътрешни:
• Липса на реформи или недостатъчни реформи в сектори, в които те са спешно нужни, като – правосъдие, сигурност, обществени поръчки, здравеопазване, образование и енергетика. Категорично най-неблагоприятно е влиянието на състоянието на образованието и пазара на труда, като липсата на квалифицирана работна ръка е най-големия проблем на българските предприемачи;
• Новото рязко административно повишаване на минималната работна заплата, довело до повече „сиви“ практики след нискоквалифицираните работници и служители и дисбаланси между възнагражденията им спрямо средноквалифицираните работници и служители.

– Външни:
• Брекзит;
• Санкции и контрасанкции ЕС – Русия;
• Несигурност на Балканите, в Украйна и Близкия изток.

За повече информация вижте приложеното прессъобщение в PDF и MS Word формат, както и документите:

Доклад за актуализация на Композитен индекс „Икономика на светло”;

Презентация върху доклада за актуализация на Композитен индекс „Икономика на светло“.

Известни са номинираните за наградите „Икономика на светло“ за 2016 г.

AIKB_0606

Започна процедурата по гласуване, чрез която ще бъдат определени победителите в конкурса за годишните награди „Икономика на светло“ за 2016 г.

Призьорите в категориите ще бъдат избрани от експертно жури, в което участват над 100 изявени личности от областта на икономиката, научните среди, бизнеса, финансите, политиката, медиите.

Конкурсът откроява забележителни и вдъхновяващи примери за успехи в борбата с неформалната икономика и награждава водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сиви практики. По този начин АИКБ цели да повиши обществената нетърпимост към неформалната икономика, да поощри предприемането на активни действия в тази посока и да популяризира градивната роля на бизнеса в обществото за подобряване на социално-икономическата среда.

Наградите „Икономика на светло“ са първото по рода си признание за постиженията в борбата с неформалната икономика в България. Събитието популяризира сред обществото както приноса на българските предприемачи, бизнесмени и политици за подобряването и развитието на бизнес средата, така и добрите практики за ограничаване и превенция на неформалната икономика в страната.

За повече информация вижте списъка с номинациите в трите категории на Национален конкурс за награди „Икономика на светло“ за 2016 г., както и приложеното прессъобщение.

АИКБ иска коренна промяна в модела за организация на медицинската експертиза на работоспособността

2017-June6-TELK_crop

АИКБ като най-представителната организация на работодателите счита, че медицинската и трудовата експертиза беше обект на сериозно обществено внимание и еднозначна негативна оценка. Изработването на проект на Наредба за медицинската експертиза е провокирано от „съдебно оспорване на действащата наредба, при което съдът е установил нарушение на административно-производствените правила при изработването на наредбата, а именно – не са обявени мотиви на електронната страница на Министерство на здравеопазването при публикуване на проекта на наредбата през 2009 г.”, се чете в мотивите.

За Асоциацията е важно да се припомнят няколко обстоятелства.

Инвалидността – като формално състояние – се придобива чрез решение на някоя териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/. ТЕЛК-ът е резултат от медицинска диагноза, която намалява работоспособността с определен по наредба процент, пренебрегвайки факта, че едно и също заболяване протича различно при различните хора. Решението на ТЕЛК е най-универсалният документ в държавата. Той осигурява достъп до пенсия, до синьо картонче за безплатен паркинг и безплатна винетка, от статут за преференциално третиране в НАП до възможност за създаване на специализирано предприятие и използване на еврофондове. Онова, което ТЕЛК-ът не дава са точно нещата, от които хората с увреждания се нуждаят – оценка на остатъчната работоспособност, достъпна среда и транспорт, съвременни технически помощни средства, лична помощ и достъп до образование и пазара на труда.

Ревизия на инвалидните пенсии без дълбока, коренна и фундаментална промяна на политиките по уврежданията няма да доведе до нищо полезно – най-вероятно съдът ще бъде затрупан с дела, които ще бъдат безусловно спечелени от хората посочени за „фалшиви инвалиди”.

Сферата на уврежданията е една от най-нереформираните от 27 години и погрешната реформа е по-лоша от липсата на такава. Промените трябва да започнат с категоричното премахване на ТЕЛК и той да бъде заменен от оценка на потребностите и на възможностите на база остатъчна работоспособност.

В заключение АИКБ очаква нова Наредбата за медицинска експертиза, предшествана от промяна в принципите и концепцията, въвеждане на стандартите на СЗО и промяна в законите. Още в началото на 2015 г. Асоциацията е предоставила на Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика своите виждания по проблема за медицинската и трудовата експертиза и инвалидните пенсии у нас.

Прилагаме прессъобщение в PDF и MS Word формат.

АИКБ с конкретни послания в дебата за Бялата книга за бъдещето на Европа „Размисли и сценарии за ЕС-27 до 2025 г.”

IMG_8234-res-crop

Председателят на АИКБ Васил Велев посочи силните и слаби страни на петте сценария за развитието на Европейския съюз днес по време на дебат, организиран от Европейския икономически и социален комитет в София.

Г-н Велев отбеляза, че първият сценарий, залегнал в публикуваната от Европейската комисия през март 2017 г. Бяла книга за бъдещето на Европа „Размисли и сценарии за ЕС-27 до 2025 г.“ за запазване на статуквото вече е показал, че ЕС не е достатъчно подготвен за отговор в кризисни ситуации от глобален характер.

Вторият сценарий да „остане само единния пазар“ и връщане на правомощията обратно на държавите-членки по въпроси, несвързани с единния пазар, ще доближи вземането на решения до нивото на гражданите и така ще бъде преодолян проблемът за прекалена намеса на органите на общността в ежедневието. Същевременно обаче, ще възникнат бариери за бизнеса от 27-те различни законодателства по други области при въвеждане на специфични национални стандарти в областта на екологията, социалната сфера, защита на потребителите и др.

Сценарият „тези, които искат повече, правят повече“, чрез диференциране на интеграционния процес, ще даде възможност на група държави-членки да напредват по-бързо в определени области. Тук въпросът за отвореността и приобщаването на други желаещи страни, без да се поставят допълнителни (особено от двустранен характер) условия, е от съществено значение, за да не се допусне фрагментиране на ЕС.

На четвърто място изпълнението на сценария за „фокусиране върху избрани области на общата политика и оттегляне или минимално ниво на общоевропейско сътрудничество в други области“, ще позволи да се действа по-бързо и решително на ниво ЕС-27. Напредъкът на технологиите, глобализацията, демографската криза, миграционните процеси все повече укрепват разбирането за необходимостта от колективен отговор на новите предизвикателства. В допълнение, свеждането до минимум на въвеждането на нови стандарти и детайлна хармонизация ще даде повече гъвкавост на българската икономика да се адаптира към глобалната конкуренция.

Последният сценарий „правим повече заедно по всички области на политиката“ означава да се постигне консенсус за споделяне на повече правомощия и ресурси на общоевропейско ниво. АИКБ споделя разбирането, че подобен модел на конституционен скок за допълнително делегиране на национални правомощия на наднационално ниво е трудно осъществим.

И на края – по кой сценарий, все пак? Васил Велев заяви, че АИКБ е анализирала всяко предложение и счита, че посоката на развитие на ЕС следва да се основава на комбинация от елементи в отделните сценарии. От водените дискусии в АИКБ и от информацията, получена от европейските й партньори от CEEP се вижда, че категорично се отхвърля сценарият ЕС да остане само като един Общ пазар и нищо друго. Подобно бъдеще бизнесът изключва. От там нататък има различни нюанси и предпочитания. У нас има определен афинитет към „Правим по-малко, но по-ефективно“. В останалите страни от ЕС подходът към отделните сценарии е още по-диференциран и се подчертава, че е възможно дори в различни области да се осъществяват различни сценарии.

Особено важно е запазването на единството на ЕС-27 за по-нататъшно задълбочаване на общоевропейското сътрудничество в областта на 4-те свободи на движение (стоки, услуги, капитали и хора), завършване на единния дигитален пазар, на Банковия съюз, на Съюза на капиталовите пазари, Енергийния съюз, продължаване и разширяване на обхвата на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и на Европейския фонд за стратегически инвестиции. Намаляването на административните пречки пред бизнеса в рамките на цялостна програма за по-добро регулиране е друг съществен фактор за ускоряване на растежа и заетостта.

„Всъщност, „ЕС на различни скорости“ обективно съществува и целта на кохезионната политика е точно да смекчава съществуващите различия. Затова и се провежда политика по сближаването. Затова и отделяме такова внимание на въпроса за влизането на България в Еврозоната. Участието, респективно неучастието в Еврозоната е един от основните вододели между отделните „писти“, които съществуват обективно или пък някой се опитва да очертае. Ако постигнем интегрирането на България в една междувременно укрепнала Еврозона, ние ще дадем най-доброто решение за поведението на България в условията на „Европа на различни скорости“, заключи г-н Велев.

Прилагаме прессъобщение за срещата в PDF и MS Word формат.

Министърът на икономиката се ангажира пред АИКБ за ежемесечни срещи с бизнеса

BICA MI 3-crop

Първата среща на работодателските организации с вицепремиера Валери Симеонов и министъра на икономиката Емил Караниколов ще се проведе на 1 юни т.г. Това стана ясно след среща на икономическия министър с представители на АИКБ, проведена вчера (29.05.2017 г.) по тяхна инициатива.

В нея участваха председателят на Асоциацията Васил Велев, заместник-председателят Кънчо Стойчев и членовете на Националния съвет на АИКБ Елеонора Негулова, Румен Атанасов, Илия Келешев и Марин Генов. Те представиха вижданията на Асоциацията за облекчаване на регулаторните режими, намаляване на административните бариери пред бизнеса и насърчаване на иновациите и производството.

Председателят на АИКБ Васил Велев подчерта, че Асоциацията е най-представителната организация на работодателите на национално равнище. Тя представлява 3/4 от икономическите дейности в страната и над 10 000 компании. Асоциацията е говорител на малкия и среден бизнес в страната и има изградена мрежа от регионални камари, обхващащи 2/3 от общините у нас.

Проблемите, които представителите на АИКБ поставиха са липсата на кадри за основните сектори на икономиката, подобряването на бизнес климата у нас и липсата на държавен орган, който да се бори последователно с бюрокрацията.

Министър Караниколов призна, че ръководеното от него ведомство е загрижено за липсата на двустранни договори за внос на персонал. Той обеща да подкрепи предлаганите реформи в средното и висше образование, за да може учащите със стипендии или държавна поръчка да имат конкретен ангажимент към българските компании.

По отношение на регулаторните режими в страната министър Караниколов поиска справка за конкретни текстове на закони, които затрудняват бизнеса. Той подчерта, че ще следва принципа със събирането на държавни такси да не се формират печалби. Такъв според него е случаят в Агенцията по вписванията и Патентното ведомство. Председателят на АИКБ Васил Велев посочи, че такива такси се събират за услугата по вписване на финансовия отчет на фирмата в Търговския регистър, за свидетелство за съдимост и за удостоверението за отсъствие на задължения. Като за последната услуга, спазвайки разпоредбите на Закона за обществените поръчки, фирмата плаща такса освен за общината, където оперира, и на Столична община.

Васил Велев припомни, че АИКБ е подготвила проект на Постановление на МС за отпадане на класовете и доплащането към заплатата за прослужено време. Той даде пример с БАН, където този принцип на заплащане води до това хигиенистките в предпенсионна възраст да взимат по-голяма заплата от младите учени. Икономическият министър се ангажира да внесе проекта на Постановление в МС като настоя въпросът аргументирано да бъде представен и на срещата с работодателските организации този четвъртък. Той ще обсъди с бизнеса на 1 юни т.г. и възраженията относно административното определяне на минималната заплата в страната, както и конкретните предложения за промяна на тази практика.

От икономическото ведомство предложиха АИКБ да стане посланик на малкия бизнес. Представителите на Асоциацията изразиха готовност да поемат тази роля като предлагат в четвъртък да се обсъди и вариант на ротационен принцип тази функция да се делегира на всички национално представени работодателски организации.

Прилагаме прессъобщение за срещата в PDF и MS Word формат.

АИКБ призова за промяна на дефиницията за малки и средни предприятия и за по-ефективна политика за подкрепата им в ЕС

2017-May29_wide

Главният секретар на АИКБ д-р Милена Ангелова призова г-жа Кристин Шрайбер, директор в главна дирекция Вътрешен пазар, индустрия, предприемачество и предприятия на Европейската комисия да стартира оценка на това доколко дефиницията за МСП е актуална на съвременните предизвикателства, пред които те са представени, по време на специална дискусия, проведена днес в Солун. В отговор, г-жа Шрайбер огласи намерението на Комисията да започне публична консултация по този въпрос в началото на следващата година, когато ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз ще се поеме от България.

В дискусията взеха участие представители на Европейския инвестиционен фонд, на Европейския икономически и социален комитет, на гръцкия бизнес, евродепутати, политици.

„Въпреки, че МСП се декларират като фокус на икономическите политики в Европейския съюз, представителите на бизнеса считат, че все още е на лице съществена неефективност при формулирането и прилагането на мерки за тяхната подкрепа. Основният проблем произтича от това, че особеностите на различните групи МСП не се отчитат в този процес, а също и от факта, че дефиницията за МСП е остаряла и не отразява съвременните реалности. Ползването на брой заети като водещ критерий оставя извън обхвата на мерките за подкрепа множество предприятия, които са малки и средни от гледна точка на осъществявания оборот, но осигуряват заетост на по-голям брой работници – особено в страните – членки с по-нисък стандарт“, подчерта Милена Ангелова.

В дискусията проф. д-р Стефан Петранов, в качеството си на експерт на АИКБ, очерта основните насоки за подобряване на достъпа до финансиране на МСП, като подчерта необходимостта от по-прецизно обвързване на финансовите инструменти с потребностите на бизнеса, от предоставянето на точна и навременна информация за възможностите за финансиране, както и от развитието на капиталовите пазари.

Участниците във форума подчертаха важната роля на работодателските организации като изразител на интересите и потребностите на МСП. Те се обединиха около необходимостта за ефективното прилагане на принципа „мисли първо за малките“, включително посредством вменяването на подобен ангажимент посредством нормативна уредба в рамките на Европейския съюз. Те призоваха за по-тясно сътрудничество, за диалогичност и отчитане на мнението на работодателските организации при вземането на решения не само на национално, но и на регионално и местно равнище. Основен извод от обсъжданията беше необходимостта инструментите за подкрепа да бъдат по-тясно съобразени със специфичните потребностите на различните групи МСП. Беше подчертана и чувствителната полза на грантовото финансиране, в сравнение с по-скъпите и по-малко ефективни от гледна точка на бизнеса финансови инструменти.

Прилагаме прессъобщение за дискусията в PDF и MS Word формат.

АИКБ участва във Варна и Бургас на Националния бизнес форум „Силни региони за силна икономика“

2017-May25-Burgas-crop

Националният бизнес форум „СИЛНИ РЕГИОНИ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА“ продължава до края на юни, като всеки управител на фирма може да получи на място важна информация за развитието на своя бизнес. 20 големи общини в страната подкрепят инициативата, а Асоциацията на индустриалния капитал в България е партньор на форума. Фирмите-участници в него обсъждат новите форми на финансиране, най-актуалната информация около европроектите, данъчните облекчения и други.

В края на миналата седмица, на 19.05.17 г. във Варна, и днес на 25.05.17 г. в Бургас АИКБ бе представена от своите регионални представители г-н Милчо Близнаков и г-н Кирил Яков. Асоциацията обединява над 10 000 компании и предприятия, в които се трудят повече от половин милион души, посочи г-н Милчо Близнаков. Асоциацията представлява браншови организации от над 3/4 от икономическите дейности и е най-представителната работодателска организация в страната по този показател, изтъкна и г-н Кирил Яков. Представителите на АИКБ запознаха бизнеса с възможностите на Асоциацията да го представлява, тъй като през своята 20-годишна история тя доказа, че е реален защитник на малките и средни компании у нас като предоставя и възможности за повишаване на квалификацията на работещите в предприятията. Работодателската организация най-активно подкрепи изваждането на част от сезонните работници «на светло» посредством така наречените «еднодневни трудови договори» (юни 2015 г., промяна в КТ – Чл. 114а).

Усилията на АИКБ са насочени към подобряване на условията на бизнес средата за нейните членове. В тази връзка се реализират кампании срещу увеличението на ценовата добавка «задължение към обществото» и съответно драстичното увеличение на цената на електроенергията за индустрията. До момента бе приет мораториум върху преференциите, като при установяване на злоупотреби от страна на дружествата от ВЕИ-сектора, ще се премахва преференциалната цена.

Друга важна цел на АИКБ в защита на интереса на нейните членове е противопоставянето срещу произволното увеличаване на минималната работна заплата, като се предлага осигуряването да е върху реалните доходи за различните сектори.

НАЦИОНАЛНИЯТ БИЗНЕС ФОРУМ „СИЛНИ РЕГИОНИ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА“ ще събере представителите на бизнеса и следващата седмица. На 1 и 2 юни той ще се проведе съответно в градовете Стара Загора и Сливен.

Снимка: Община Бургас – официален уеб сайт.

1 2 3 13