Категория: Новини

Предложения на АОБР по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение

AOBE_LOGO-smaller_450

ДО

Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ 

НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ 

ОТНОСНО: Предложения  за  изменение  и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (ЗМДВИП)

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА, 

Представителните на национално равнище организации на работодателите АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в АОБР, чиито членове осигуряват работа на над 82% от наетите в България, за да се съхрани заетостта и подкрепят доходите на трудовите хора в рамките на заделения ресурс от 1 млрд. лева, изразяваме своето безпокойство от факта, че при над 60 000 принудително спрели работа и над 350 000 засегнати от кризата предприятия, при 5 000 души, оставащи без работа всеки ден, едва 228 предприятия (което е статистическа нула) искат да се възползват от подкрепата по реда на параграф 6 от ЗМДВИП.  Причината  много под 1% от предприятията да виждат възможност за запазване на работни места по предлагания ред е в същностни дефекти на закона (в параграфи 4 и 6 от преходните и заключителните му разпоредби), които работят в посока, обратна на желаната – вместо да способстват за запазване на работните места чрез разумно обезщетяване, тези норми правят запазването на заетостта невъзможно, разпореждайки работникът да получи брутното си трудово възнаграждение (т.е. цялото си възнаграждение) за времето, през което не полага труд. При това положение, предприятието е принудено да освободи работника, за когото е забранено или не може да осигури работа, т.к. не е в състояние да доплаща на същия работник пълно възнаграждение срещу никакъв труд. И тогава обезщетението за безработица се поема напълно от държавата, за период до една година, вместо той да бъде запазен в заетост с по-малко разходи.

Задължението за заплащане на пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, без каквато и да било насрещна престация, без положен труд, не намира опора нито в правната, нито в икономическата доктрина. Това е задължение за предприятията да заплащат еднакво както на работник, който е отработил пълно работно време, така и на работник отработил ½ работно време, така и на такъв, който за същия период не е работил изобщо. С такова задължение не се компенсира липсващ доход от неположен труд, а се заплаща пълно възнаграждение срещу никакъв труд. Това не е компенсация, а ощетяване на предприятието и на работещите в него работници, които трябва да изработят и осигурят пари за подобна необоснована компенсация, която облагодетелства единствено неработещите.

Принципът на компенсиране на неполучен доход предполага даване на част от неполученото, никога даване на целия доход. Така е и при определяне на размера на пенсиите, където те са малко над 40% от осигурителния доход, като търсената стойност е 60%. Обезщетението за безработица е 60% от получаваното възнаграждение. Това е така, защото тези плащания се явяват заместващ доход, който замества трудовия доход на работника или служителя във времето през което той не полага труд и в никакъв случай те не могат и не трябва да компенсират на 100% липсващия доход, защото това е лишено от икономическа и осигурителна логика и ще доведе до изкривяване на социално-осигурителния модел. Освен това, следва да се отчита фактът, че когато не се полага труд, разходите за издръжка спадат – средно с 40 % според обективни проучвания.

За да се използват максимално, ефикасно и ефективно ограничените финансови ресурси на държавата, така че в рамките на същия ресурс да се осигури на повече хора адекватна подкрепа, най-вече там, където е най-потребно, цялостна компенсация на дохода може да е допустима само по отношение на възнаграждения равни на минималната работна заплата, а с нарастване на дохода интензитетът на компенсация следва да намалява.

Поради извънредно кратките срокове на приемане, Закона страда и от други пропуски и противоречия, които следва да бъдат отстранени.

С §4, т. 2 на Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ЗМДВИП в Кодекса на труда (КТ) се създава нов правен институт „преустановяване на работата при обявено извънредно положение“, без да му се дава легална дефиниция.

Понастоящем, Кодексът на труда борави с понятията „спиране на работа“ и „преустановяване на дейността“ на предприятието. Понятието „преустановяване на дейността на предприятието“ е въведено в Кодекса на труда през 2010 г., за да уреди възможността на работник и служител на прекрати трудовото си правоотношение, в случаите когато работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор. Съгласно §1, т. 14 на Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, „преустановяване на дейността е фактическото преустановяване на производствената и/или стопанската дейност на предприятието за повече от 15 работни дни, без да е обявен престой или спиране на работа, поради технологични причини или производствена необходимост“.

На практика, при така създалата се ситуация, дейността на работодателя се спира и работникът или служителят се намира в престой. Въвеждането на нов правен институт подвига въпроса каква е разликата между спиране на работата, престой и преустановяване на дейността, без да носи добавена стойност. По тази причина смятаме, че следва да се използват установените институти (спиране на работата), прилагането на които е ясно и непротиворечиво.

С §4, т. 5 ПЗР ЗМДВИП се създава нов чл. 267а КТ – „Трудово възнаграждение при преустановяване на работата при обявено извънредно положение“, съгласно който за времето на преустановяване на работата работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.

Трудовото възнаграждение е насрещната престация от работодателя срещу предоставянето на работната сила на работника. Ето защо, извън установените изключения (напр., при ползване на платен годишен отпуск), ако задължението на работника или служителя да престира труд се спира, то се спира и насрещното задължение за работодателя да начислява и изплаща трудово възнаграждение. Доколкото трудовото правоотношение за периода на спиране на работата не е прекратено, за него на работника или служителя ще се полага и платен годишен отпуск (арг. чл. 351, ал. 1 КТ), което допълнително ще натовари финансово предприятията.

Задължението за начисляване и изплащане на брутното трудово възнаграждение на работниците при престой, скрепено със задължението за начисляване и изплащане на брутното трудово възнаграждение, в ситуация на извънредно положение от неработещи предприятия, за неопределено дълъг период от време, е предпоставка за постигане на точно обратния на целения ефект, а именно – съкращения на работници и служители, вместо запазване на заетостта.

С §6 на ПЗР ЗМДВИП  се въведе норма, съгласно която по време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител. В случай че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени средствата, той се задължава да ги възстанови.

С Постановление № 55 от 30 март 2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. (Постановлението), Министерският съвет прие критерии и ред за кандидатстване от работодателите за компенсации. Мярката е проектирана по начин, който препятства възможностите да бъдат подпомогнати онези, които най-много се нуждаят от подкрепа. Съществува реална опасност повечето работници и служители в предприятия, чиято дейност е засегната от противоепидемичните мерки, да останат без всякакъв доход, поради невъзможност на предприятията да осигурят 40 на сто от възнагражденията, осигурителните вноски и възможността да заплащат пълния размер на възнагражденията на работниците и служителите, за които е получена компенсацията за двойно по-дълъг срок, какъвто е сега установеният ред. Същевременно, редица предприятия ще трябва да направят значителен разход, за да извършат съкращения, за да могат работниците да се регистрират и да получат обезщетения за безработица. В допълнение, при масови  уволнения, процедурата отнема между 30 и 45 дни. Ако работодател не отговаря на критериите, заложени в Постановлението, или какъвто е масовия случай – не разполага с финансов ресурс да плаща 40% от брутните заплати плюс близо 20 % осигуровки при спряна работа, работниците са поставени под риск да не разполагат с никакви финансови средства – нито под формата на трудови възнаграждения, нито под формата на обезщетения.

За да се постигне реален ефект от предложената мярка и да се преодолеят идентифицираните проблеми, е необходимо работодателите да не бъдат натоварвани с разходи за трудови възнаграждения и свързаните с тях осигурителни вноски, в случаите, когато работата на предприятието е спряна (напълно или частично) и когато работникът или служителят не полага труд. За периода на престой, работникът или служителят следва да получава обезщетение от фонд Безработица, като същевременно запази работното си място.

За да се избегне дискриминация между обезщетяване на работници и служители, които са в престой, и тези, които работят на непълно време, предлагаме доходът на работещите при непълно работно време по реда на чл. 138а, ал. 2 да бъде допълнен с обезщетение, в размер пропорционално на неотработеното време.

Предложението създава възможност едновременно за запазване на интересите на работниците и служителите, работодателите и тези на фиска, доколкото се намалява периодът до 3 месеца на изплащане на обезщетение, в сравнение с хипотезата, при която същите тези лица могат да получават същия размер на обезщетение за период до 12 месеца. По този начин работодателят ще запази заетостта в предприятието си.

С оглед на горното, единодушното ни мнение е, че за да е работеща мярка за запазване на заетостта, е необходима законодателна промяна, чрез която със средствата да могат да бъдат подпомагани пряко и частично отсъстващите доходи  на работниците и служителите, без да се поставят неизпълними условия пред предприятията. В тази посока е и нашето предложение. 

  1. В ПЗР ЗМДВИП, § 4., т. 2:
    • Заглавието да се измени, както следва: думата „преустановяване“ да се замени с думата „спиране“ и да придобие следната редакция: „Спиране на работата при обявено извънредно положение“
    • Текстът на алинея 120в да придобие следната редакция:

„Когато при обявено извънредно положение са въведени противоепидемични мерки, ограничаващи пряко или косвено упражняваната дейност, работодателят може със заповед да спре работата на предприятието, на част от него или на отделни работници или служители.“

Действащата редакция на алинея 2 урежда несъществуваща хипотеза, с която работата на предприятието или на част от него се преустановена със заповед на държавен орган. За работодателя се създава задължение да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта. Със Заповед РД-01-124 от 13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването не се преустановява работата на предприятията, а се преустановяват посещенията в редица обекти. Предложената редакция на чл. 120в отразява действителната ситуация.

  1. В ПЗР ЗМДВИП, § 4., т. 3, буква „а“:

Ал. 2 на чл. 138а да бъде изменена и допълнена, както следва:

„(2) В предприятието, в част от него или за отделни работници или служители работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.“

Предложената редакция позволява гъвкавост на работодателя при установяване на непълно работно време, съобразно реалната си необходимост.

  1. В ПЗР ЗМДВИП, § 4., т. 4:

Алинея 1 на чл. 173а да бъде изменена и допълнена, както следва:

Думите „със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган“ да бъдат заличени, а думата „преустановена“ да бъде заменена с думата „спряна“ и текстът да придобие следната редакция:

„(1) Когато, поради обявено извънредно положение е спряна работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

  1. В ПЗР ЗМДВИП §4., т. 5.

4.1. Заглавието да бъде изменено, както следва:

„Обезщетение при спиране на работата и при установено непълно работно време при обявено извънредно положение“

4.2. текстът на чл. 267а да бъде изменен, както следва:

„Чл. 267а. (1) За времето на спиране на работата в случаите по чл. 120в, както и при установяване на непълно работно време от работодателя по чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, работникът или служителят има право на парично обезщетение по реда на §6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Периодът на спиране на работа се зачита за трудов  стаж.

(2) При въвеждане на непълно работно време от работодателя по чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, размерът на паричното обезщетение се определя пропорционално на неотработеното време.“

  1. В ПЗР ЗМДВИП §5
  2. Добавя се нова т. 3 със следното съдържание:
  3. В чл. 9 ал. 2 се добавя нова т. 6:

„т. 6. през което лицето е получавало парично обезщетение по чл. 267а КТ.“

С предлаганото изменение се предвижда периодът на получаване на обезщетение по реда на чл. 267а да се зачита за осигурителен стаж, без да се дължи внасяне на осигурителни вноски.

  1. В ПЗР ЗМДВИП § 6

Текстът да придобие следната редакция:

  • 6. (1) По време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда парично обезщетение в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. на лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответните осигурени лица в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация.

(2) Средствата, превеждани по реда на ал. 1, са за сметка на фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване.

(3) Осигурителите по ал. 1 подават до Агенция по заетостта информация за лицата, попадащи в режима по чл. 120в или 267а по ред и условия, определени в акт на Министерския съвет.

  1. Да се създаде точка в ПРЗ ЗМДВИП със следното съдържание:

„Дължимите обезщетения на осигурените лица, посочени в заявленията, подадени по реда на §6. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., преди влизане в сила на този закон, се изплащат по реда на този закон.“

С предложения текст се уреждат случаите на вече подадените заявления.


Пълен текст на предложенията в PDF формат може да изтеглите ТУК.

Само компании, които все още не са в дълбока криза ще могат да приложат схемата 23/77 (наречена 60/40) за запазване на работните места

b_Nadpis-2-Kalkulator-e04f923118

Законът за извънредното положение трябва да бъде променен, за да помогне на повече хора да запазят работата си в рамките на същия ресурс от 1 млрд. лв.

Само предприятия и компании, които все още не са изпаднали в дълбока криза, ще могат да приложат предлаганата схема за помощ 60/40, която по изчисления на Асоциация на индустриалния капитал в България реално е 23/77 от нетния разполагаем доход на работника. Така от нея няма да се възползват онези фирми, които имат най-голяма нужда от подкрепа, за да запазят работните места на хората.

Числата показват (виж Приложение 1), че при брутна заплата от 1 008,00 лв. /примерът на Министерство на финансите по Нова ТВ/ предприятието прави общ разход в размер на 1 203,75 лв., а осигурителни и данъчни плащания за сметка на работника са за 225,81 лв., а за сметка на предприятието 195,75 лв. Така държавата получава общо 421,56 лв. обратно. Ако компанията реши да се възползва от държавната помощ 60/40, то при гореописаната заплата държавата реално ще помогне със 183,23 лв. (604,80 – 225,56 – 195,75), което представлява едва 23%, а не 60 на сто от нетното възнаграждение на работника (183,23 / 787,45 * 100%).

Тази схема е финансово изгодна за неработещите работници и държавата и ощетява предприятието и останалите на работа работници и служители. Тя дискриминира работещите работници за сметка на неработещите, които ще получават пълното си възнаграждение, тъй като работещите освен, че ще изработват собствената си заплата, ще трябва да изработват и 77% от заплатите на колегите им, които почиват вкъщи. Държавата широко прокламира, че предоставя държавна помощ, като на практика това са същите  помощи за настъпването на риска „безработица“, които тя трябва да плати на работниците, ако бъдат съкратени. Само че, ще дължи тези помощи за безработица до 12 месеца, а не 3 месеца, какъвто е срока на компенсация при извънредното положение и няма да получи обратно близо 2/3 от сумата под формата на данък и осигуровки. Т.е. държавата иска да „икономиса“ на гърба на останалите да работят и плащат данъци в тези тежки условия работници. Предложената мярка за компенсиране на бизнеса не отчита степента на засегнатост на отделното предприятие от кризата с COVID-19 и обявеното извънредно положение в страната. Предлага се в еднаква степен да бъдат компенсирани предприятия, които са намалили приходите си от продажби с 20 % и с 80-100 %. На практика финансирането ще бъде насочено основно към предприятия, имащи финансови резерви, а малките и средни предприятия, нямащи финансови средства, за да доплатят 77% от нетното възнаграждение на работника, няма да могат да участват в мярката. Така вложения за финансиране на мярката обществен ресурс няма да постигне целта си, а именно: запазване на работните места.

 „При така направената мярка държавата ще понесе големи загуби веднага и много по-големи загуби в средносрочен план. Цялото общество ще загуби и ще се отдалечим още от стандарта на другите европейски народи.“, смята председателят на АИКБ Васил Велев.

От Асоциацията сме категорични, че малкият и средният бизнес, в който са заети ¾ от работещите българи, няма достатъчно резерви, за да приложи подобна мярка. 344 000 фирми имат спестявания до 1000 лв., а това са именно малките компании с до няколко служители.

От АИКБ разбираме, че  предложеното за съгласуване  постановление е най-доброто при така приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение и утвърдената законова рамка. „Категорични сме, че то ще има малък ефект за икономиката на България. За нас мерките трябва да стартират в този вариант, тъй като не може незабавно да се поправят, но да важат само за първия месец, а през това време да се направи промяна на Закона, за да се спаси това, което е останало и може да се спаси със същия ресурс“, допълни Васил Велев.

От АИКБ предлагаме в рамките на същия ресурс, след преработване, схемата да работи и след отмяна на въведеното извънредно положение в страната, до края на август или септември – без дискриминиране и противопоставяне на интересите на работещи и неработещи работници и служители, с по-интензивна подкрепа за ниските доходи и в по-голяма степен засегнати предприятия,  с частична, а не пълна компенсация на отсъстващия доход поради отсъстваща работа.

 

Приложение 1

Пример МФ, излъчен по Нова тв на 29/03/2020 – приемаме 0.9% ТЗПБ  
Основна  заплата          1 008,00  
доплащане за стаж                       –  
Брутна заплата          1 008,00  
     
Осигурителни плащания от работодателя:  
                   лв дял, %
фонд Пенсии                82,86 8,22%
фонд ОЗМ                21,17 2,10%
фонд Безработица                  6,05 0,60%
общо фондове за ДОО              110,07  
фонд ДЗПО в УПФ                28,22 2,80%
фонд ТЗПБ                  9,07 0,90%
фонд Здравно осигуряване                48,38 4,80%
Общо осигурителни вноски              195,75  
Разход за работодателя – общо          1 203,75  
     
Осигурителни и данъчни плащания от работника:  
                   лв дял, %
фонд Пенсии                66,33 6,58%
фонд ОЗМ                14,11 1,40%
фонд Безработица                  4,03 0,40%
общо фондове за ДОО                84,47  
фонд ДЗПО в УПФ                22,18 2,20%
фонд Здравно осигуряване                32,26 3,20%
Общо осигурителни вноски              138,90  
Данъчна основа              869,10  
ДДФЛ                86,91  
Чиста сума за получаване              782,19  
     
Равносметка без помощ от държавата  
               лв дял, %
Работодателят плаща:          1 203,75 154%
Работникът получава:              782,19 100%
Държавата взема:              421,56 54%
     
Равносметка с помощ от държавата 60/40  
                 лв дял, %
Държавата заявява, че дава:              604,80 60%
Работодателят плаща:              598,95 77%
Работникът получава „чисто“:              782,19 100%
Държавата реално помага с:                                                              (604,80 – 421,57) =              183,23 23%

Оригиналът на прессъобщението може да изтеглите ТУК.

Спират работа най-големите фирми – поддоставчици за автомобилостроенето

MachineBuilding-620x348

Следва пълният текст на информация от Българска браншова камара машиностроене във връзка със спирането на работа на най-големите фирми, поддоставчици за автомобилостроенето, в обстоятелствата на въведеното извънредно положение заради коронавируса. 

  1. „Линамар България“, Русе („Монтюпе“) – първоначално съобщи, че спират работа от 6 до 10 април. На 25 март съобщиха, че спират работа от 30 март до 10 април.
  2. „ВИТТЕ Аутомотив“, Русе – от 16 до 20 март са в отпуск 30% от работещите; от 23 до 27 март други 30%. Спира работа цялото производство от 30 март, засега обявено за две седмици. Причини: спрени производствата на европейските автомобилопроизводители и доставчици, от друга страна – невъзможност за осигуряване безопасността на работещите (безопасен транспорт, разстояния между работните места и т.н.). Опасенията на ръководството са, че китайските поддоставчици възстановяват производството си, а поддоставчиците (конкуренти) от Мексико не са спирали работа и вероятността да бъдат изместени от тях е много голяма.
  3. Друга ключова фирма временно спира работа изцяло в двата завода за две седмици – поради въведеното извънредно положение и временното спиране на производството в заводите на клиентите им.
  4. Вече знаем, че „Язаки“ спря работа и в трите си завода.
    Заключение:
    Поддоставчиците за автомобилостроенето са в тежка ситуация.
    – Невъзможност да извозват работещите, голяма част от които живеят на 70-80 км. от завода – поради коронавируса;
    – Започваща криза поради спиране на европейски фирми, произвеждащи автомобили;
    – Не е изключено при ненамеса от страна на държавата отделни производства да бъдат изнесени в други страни.

Корабостроене (основно кораборемонт):

  1. „Бургаска корабостроителница“ остава без работа. Има договор с Русия за ремонт на определени кораби по график. Руските специалисти, които трябва да присъстват и консултират дейностите по ремонта, не могат да дойдат в България.
    Договорът за ремонт на руски кораби не е прекратен, но изпълнението му се отлага неопределено във времето.
    Забавят се и срокове за доставка на материали от западните страни. Вместо за 10-12 дни доставките стават за 20-25 дни.
  2. Най-големият кораборемонтен завод „Одесос“, Варна.
    В момента довършва ремонта на кораб, но не е ясно кога и как ще пристигнат други кораби за ремонт, за които има договор, тъй като от тези страни не могат да пристигнат специалисти, контролиращи ремонта.
  3. „Корабно машиностроене“, Варна – спира работа за две седмици. Не може да експедира изработена продукция за Италия.

В тежка ситуация са и редица фирми от другите подсектори на машиностроенето, за което браншовата камара е сигнализирала нееднократно.


Информацията във формат PDF може да изтеглите ТУК.

АИКБ предлага сформирането на Икономически антикризисен щаб за предотвратяване на срив на българската икономика и създаване на предпоставки за бързото й възстановяване

980x551_1584126638

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) апелира за незабавно създаване на Икономически антикризисен щаб, който да набележи набор от мерки за спасяването на българската икономика посредством целева подкрепа и помощ от държавата за справяне със затрудненията вследствие на епидемията от COVID-19 и икономическата криза, която те отпушват. Това се казва в официално писмо на работодателската организация до министъра на труда и социалната политика Деница Сачева.
Като подкрепя необходимостта от незабавни действия с оглед осигуряването на безопасността на българските граждани, АИКБ апелира към пропорционални мерки за подкрепа на икономиката, на предприятията и работещите в тях. Нарушаването на нормалната стопанска дейност, на производствени процеси и на оказване на услуги, дори и за кратък период от време, застрашава сериозно икономиката на страната ни и може да доведе до трайна загуба на пазарни дялове, рефлектиращи в дългосрочна загуба на икономически растеж. Това беше отчетено и от Европейската комисия, която именно по тази причина разреши неспазване на правилата за държавни помощи при изработването на мерки за подкрепа на икономиката.
АИКБ отправя конструктивни предложения за подкрепа на българските предприятия, включително следване на практиката, въведена в редица държави от ЕС за подкрепа на възнагражденията при преминаване на намалено работно време, като мярката важи за всички засегнати предприятия. Ако се стигне до пълно спиране на дейността, от АИКБ предлагат държавата да опрости осигуровките, които са за сметка на предприятието. Ако е необходимо, следва да се измени Законът за целта, в едно с набор на още целеви мерки за подкрепа на МСП и доходите на работещите хора.
Според АИКБ от подкрепа в момента се нуждаят ключови за българската икономика сектори. Като пример са посочени производствените сектори, които търпят вреди както заради нарушените вериги на доставка и реализация, поради ограниченията, свързани с придвижване или отказ на поръчки, така и заради затруднения на производствен процес, поради необходимостта от засилени мерки за превенция на разпространението на вируса и свързаните с това допълнителни непредвидени разходи.
От АИКБ припомнят, че ЕК одобри временна правна рамка за гъвкавост по отношение на държавната помощ в условията на епидемията от болестта COVID-19. Временната рамка включва защитни мерки, като свързва пряка финансова помощ, субсидирани заеми или гаранции за бизнеса, съобразени с мащаба на тяхната икономическа дейност, основавайки се на разходите им за заплати, оборота или ликвидността и използването на бюджетна подкрепа за оборотен или инвестиционен капитал.

Рамката допълва останалите възможности на разположение на държавите за смекчаване на социално-икономическото въздействие от епидемията, според правилата на ЕС за държавната помощ. ЕК даде възможност на държавите да предприемат действия в полза на дружествата, например с отлагане на плащането на данъци или насърчаване на временна заетост. Държавите могат също да предоставят обезщетение на дружествата за претърпени вреди от епидемията.

Декларация за преминаване през КПП в областните градове

Образец-1100рх

За Ваше улеснение бихте могли да изтеглите ТУК образец на декларацията за преминаване през КПП в областните градове.

Декларацията служи за представяне пред контролно-пропускателните пунктове, които бяха изградени във връзка с изпълнението на заповедта на министъра на здравеопазването, с която се въвеждат нови противоепидемични мерки от 21 март 2020 г.

Припомняме, че от 00:00 часа днес на входовете и изходите на областните градове са изградени контролно-пропускателни пунктове, през които се допуска влизането и излизането на граждани само при възникнала неотложна необходимост – полагане на труд, здравословни причини или завръщане на постоянния или настоящ адрес.

ВАЖНО! Препоръки за предприятията във връзка с COVID 19!

5

Световната здравна организация обяви разпространението на коронавируса (COVID-19) за световен проблем, в страната е обявено извънредно положение. В момента не са известни методи за профилактика и лечение на заболяването. Прогнозите за преодоляване на пандемичната криза варират от 1 до 4 и повече месеци.  Разпространението на вируса може да предизвика сериозни затруднения в работата на предприятията от всички икономически дейности и влошаване на икономическите показатели на страната като цяло. Със сигурност всеки работодател ще предприеме мерки за предотвратяване на разпространението на вируса в предприятието му.

Във връзка с това отправяме към Вас следните препоръки:

1. Определете кризисен екип (работна група, щаб) или длъжностни лица (в малките и средни предприятия) за планиране, организиране и контрол на мерките за справяне с коронавируса. Включете в него представители на работещите (напр. от КУТ).

2. Преценете рисковете за дейността на предприятието. Идентифицирайте потенциалните източници и възможните огнища за разпространение на вируса. Източници на риск могат да бъдат: заболели работници и служители, лица пътували в страни и региони с разпространение на вируса, лица с контакти със заболели в т.ч. членове на семействата им, а огнища – местата за събиране на големи групи хора.

3. Определете уязвимите групи персонал – лицата с ЕР на ТЕЛК и доказани заболявания на дихателната система, сърдечносъдови и онкологични заболявания, бременни и лица на възраст над 60 г.

4. Разпространете информационни материали и указания за безопасно поведение на персонала. Проведете извънреден инструктаж на работещите, като ги запознаете с рисковете и мерките за предпазване от заразяване (без събиране на големи групи от хора).

5. Провеждайте онлайн и с конферентни връзки дейности, като общи събрания, конференции, семинари, обучения, оперативки и други подобни.

6. Осигурете необходимите средства за защита на работещите (маски, ръкавици, резервно работно облекло за изпиране на използваното), отделно съхранение на работното облекло и защитните средства и др.

7. Определете дейностите, които могат да се изпълняват дистанционно, разпределете работата и изпратете вкъщи работещите от дома. Въведете, където е възможно, гъвкаво работно време, сменен режим на работа и други форми, с оглед намаляване на персонала, работещ в едно помещение.

Използвайте възможностите на трудовото законодателство, за да създадете организация на работата, която не позволява събирането на множество хора на едно място в предприятието, с оглед намаляване на прекия контакт както между работниците и служителите, така и между тях и клиентите на работодателя.

Помислете за въвеждане на надомна и/или дистанционна работа, където е възможно. При възможност да се регламентира работата от разстояние (от дома).

8. Създайте подходяща организация на работата, включително въвеждане на променливо работно време, използване на свободни работни помещения и др. Когато се въвежда променливо работно време, определете различни за работниците и служителите фиксирани периоди от време, в които те да бъдат на работните си места. В този случай е възможно да съчетаете променливото работно време с дистанционна и/или надомна работа. Така от една страна ще се избегне едновременното присъствие на всички работници в работните помещения, а от друга – няма да се прекъсне ежедневната връзка с работодателя с оглед ефективно изпълнение на работата.

9. Присъственото полагане на труд да се извършва при спазване на строги мерки, на основа на издаване на заповед от страна на мениджмънта на компанията за задължителни мерки, които трябва да се спазват от служителите и работниците с цел превенция:

– Раздаване на адекватни лични предпазни средства на всички служители и работници, регулярна дезинфекция на работните помещения, регулярна дезинфекция на ръцете, прекратяване на ползването на посуда за многократна употреба;

– Строг ежедневен контрол на входа на производственото предприятие и мониторинг на здравословното състояние на служителите и работниците;

– Ограничаване на командировки и срещи, както във фирмата, така и с клиенти и доставчици. Използване на скайп, вайбър и други методи за провеждане на конферентна връзка по интернет.

10. Определете критичните дейности (процеси, поръчки), както и организационните и технологични процеси, които не могат да бъдат прекратени, или които ще бъдат от особено значение за бъдещата дейност на предприятието. Определете и минимално необходимия персонал за продължаване на работата на предприятието в екстремни условия. Разработете варианти на работа в намален и силно намален състав.

11. Ако в предприятието има свободни помещения, обособете нови работни места за работниците и служителите си така, че да се ограничи възможността голям брой работници и служители да полагат труд в едно помещение и да се осигури достатъчно пространство с оглед намаляване на контактите между тях. Възможно е да се ограничи прекият контакт между работещите в едно помещение чрез поставяне на вътрешни прегради.

12. Определете и осигурете ограничаване на необходимите организационни контакти (срещи, заседания, при предаване на работната смяна, на местата за хранене и др.). Определете реда за хранене, ако поддържате столови и места за хранене, с мерки за ограничаване на контактите и мерки, насочени към обслужващия персонал, допълнителни мерки за хигиена.

13. Определете специални мерки и изисквания към външните лица (шофьори, доставчици) по целия маршрут и за времето на пребиваването им в предприятието за ограничаване и обезопасяване на контактите. Определете подходящи мерки за фирми/външни лица, работещи продължително на територията на предприятието и правила за безопасни комуникации между работещите и външните лица.

14. Създайте процедура, определете и обзаведете обособено помещение, при установени случаи на заразени лица – работник със симптоми (температура над 37,3 С, суха кашлица и затруднено дишане), до явяване на здравните служби, на заболели или със съмнение за заболяване по време на работа лица. Поддържайте списък на заболелите лица.

Направете план при положителна проба на такъв работник, да има общ режим на информиране на ръководителите на засегнатите лица, в т.ч. с цел оперативно установяване на кръга от контактни лица в съответното дружество.

15. Определете периодичността на събиране на кризисния екип за оценка на ситуацията и проверка за изпълнение на плана за действие.

16. Следете за изявленията и материалите и спазвайте разпорежданията и препоръките на Националния кризисен щаб.

17. Изгответе план за действие с конкретни мерки, запознайте с него всички работещи и контролирайте изпълнението му. Ползвайте услугите на лекарите от службата за трудова медицина.

18. При невъзможност за организация на работата по посочените по-горе начини, помислете за възможност да пуснете служителите в платен или неплатен отпуск, в зависимост от ситуацията.

19. Граждани, компании и организации могат да задават своите въпроси относно COVID-19 денонощно на телефонен номер 02 807 87 57.

Приложения:

1. 10 прости правила за предотвратяване на разпространението на Коронавирус.

2. Как да предпазим себе си и околните?

3. Как се пренася COVID-19?

4. Коронавирус или грип.

5. Указания към персонала.

6. Примерен план за действие.

7. Примерна заповед за мерките за превенция.

8. Примерна инструкция за действие при работещи с прояви на симптоми на коронавирус, настъпили на работното място.

9. Заповед за външни посетители в предприятието.

10. Бъдете отговорни към Вашето здраве и здравето на останалите! (инфографика)

Ограничаване на достъпа до работните помещения на АИКБ

Exif_JPEG_420

Уважаеми госпожи и господа,

Информираме Ви, че от 16 до 30 март 2020 г. достъпът до работните помещения в Асоциация на индустриалния капитал в България ще бъде ограничен за посетители, в т.ч. се отменят всички събития и срещи.

Целта е превенция срещу коронавируса COVID-19 и гарантиране здравето на служителите и гостите на АИКБ.

Служебна поща ще бъде приемана от охраната на сградата.

При необходимост от контакт, пишете ни на адрес office@bica-bg.org или на персоналните електронни пощи на служителите. Може също така да се свържете с нас и на телефон 02/963 37 52.

Предварително Ви благодарим за разбирането!

Бъдете здрави!

АИКБ и КНСБ подкрепят министър Сачева за решаване на проблемите във връзка със Закона за личната помощ

Sacheva1

Ръководствата на Асоциацията на индустриалния капитал в България  и  на Конфедерацията на независимите синдикати в България подкрепят усилията на министъра на труда и социалната политика Деница Сачева да решава проблемите, възникващи с прилагането на приетия в края на 2018 г. под безпрецедентен натиск Закон за личната помощ.

Настоящата ситуация показва, че прибързаното и недомислено законодателство не само не работи в полза на хората, но ражда и съвършено нови проблеми. Още в хода на обсъждане на законопроекта, в т.ч. в Народното събрание, инициаторите му – тогавашният омбудсман и отделни представители на хората с увреждания, бяха предупреждавани за вредите, които могат да настъпят от приемането на един нормативен акт, който не разглежда и не решава достатъчно задълбочено и комплексно проблемите на българските граждани, нуждаещи се от дълготрайни социални услуги. За съжаление, и законодателите към онзи момент предпочетоха да се съобразят с уличния натиск, а не с разума и аргументите на специалистите и не направиха правилната преценка за последиците от съобразяването с всевъзможни и максималистични искания.

Фактите сочат, че докато през септември миналата година ползвателите на механизма за лична помощ са били около 5000 души, то до началото на този месец са подадени 287 000 заявления за изготвяне на индивидуална оценка,  30 000 са заявилите потребност от включване в механизма за лична помощ, а за 28 708 е установено, че отговарят на разпоредбите на закона.

Не трябва да се забравя, че в сегашната си редакция Законът за личната помощ от една страна изключва от подпомагане хора с по-малка степен на увреждане, а от друга осигурява значителни средства за правоимащите, до степен, че в много случаи се оказва, че полагането на грижи като личен асистент е по-доходоносно от досегашната трудова дейност на асистента (ако е имал такава). Не е без значение да се знае, че са налице случаи, когато за асистенти се посочват лица с трайни увреждания с определено право на чужда помощ, лица под 18-годишна възраст в редовна форма на обучение, лица над 85-годишна възраст, лица с различни заболявания и т.н., което е недопустимо по регламент.

Очевидно е, че законът способства за злоупотреби и то във вреда на наистина нуждаещите се от личен асистент хора. Очевидно е също, че без промяна този сериозен човешки и социален проблем не може да бъде решен. Най-малко би се решил с оставката на министър, който по никакъв начин не е бил ангажиран с приемането на неработещ закон, искана точно от същите хора, които имат основната заслуга този закон  да бъде приет във вида, в който те желаят.

АИКБ и КНСБ считат, че в създалата се ситуация осигуряването на необходимата и адекватна подкрепа на хората с увреждания може да се осъществи чрез Национална програма за предоставяне на грижи в домашна среда и експертите и ръководствата на двете организации ще подкрепят решително усилията на министъра на труда и социалната политика в тази насока.

Предстои най-голямата конференция за киберсигурност SOFIA CYBERSEC 2020

2020-03-04_CyberSec

Тази година SOFIA CYBERSEC 2020 е със специално издание за мениджъри и IT специалисти


Най-голямата конференция за киберсигурност идва с второ издание на 24 март 2020 г. в София Тех Парк от 9,30 ч.

Sofia CyberSec 2020 се организира от Дигитална Национална Коалиция, списание „Икономика“, www.economic.bg и “Клико България”, с подкрепата на дирекция „Публична дипломация“ на НАТО. Сред участниците ще бъдат представители на държавните институции и международни организации, експерти в сферата на киберсигурността – както на местно, така и на международно ниво. Те ще обсъдят съвременните киберзаплахи, злонамерените дейности като кибершпионаж, намеса в демократичните избори, разпространение на фалшиви новини и стратегиите за тяхното предотвратяване.

Представителите на бизнеса ще могат да се запознаят с най-актуалните решения за защита на дигиталната структура. Над 40 лектори ще дискутират казуси в сферата на киберсигурността и ще представят конкретни мерки в различни области.

Sofia CyberSec 2020 има амбицията да създаде фокусиран и всеобхватен диалог между всички участници: правителства, международни организации, гражданско общество, бизнес и крайни потребители.

Сред лекторите на събитието са: вицепремиерът Марияна Николова, която е председател на Съвета по киберсигурността; Националният координатор по киберсигурност комисар Явор Колев; Ираван Хира, изпълнителен директор на Hewlett Packard Enterprise, operated by Selectium; Такам Илдем, помощник на генералния секретар на НАТО; Бруно Лете, от Германския фонд „Маршал“; Вихрен Славчев, CEO на „Мнемоника“ и други.

Визионерски дискусии – за мениджъри

Мениджърите на компании могат да научат каква стратегия да изградят за по-сигурна дигитална среда за работа, какви са предизвикателствата на бъдещето и да получат отговор на конкретни въпроси от водещите експерти по киберсигурност. Билетът за основната зала е 120 лв. с ДДС и осигурява достъп за целия ден.

Практически курсове – за IT специалисти

Паралелно с дискусиите на основната сцена, ще се провеждат и практически учебни лаборатории, водени от световни лидери по киберзащита. Те са подходящи за IT специалистите в компаниите, които искат да повишат знанията и квалификацията си. Цената на всеки курс е 60 лв. с ДДС, с предварително записване.

Повече за програмата на събитието, гост-лекторите, уъркшопите и лабораториите, може да научите на www.sofiacybersec.com. Билети за събитието се предлагат на www.sabitie.bg Местата са ограничени!

За въпроси и съдействие:
Виктория Илкова,
Мениджър „Маркетинг и реклама“,
„Медия Икономика България“ ООД
A: София, ж.к. „Яворов“, бл. 73, ет. 6
Т: +359 2 852 9696
М: +359 888 870 406

ДЕКЛАРАЦИЯ НА АОБР ОТНОСНО ЦЕНАТА НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯТА ЗА ИНДУСТРИЯТА В БЪЛГАРИЯ

electricity-500х314-500x280

От началото на годината цената на електроенергията за индустрията в България е най-висока в цяла Европа! Това добре се вижда при сравняването на цените на борсовия сегмент „Ден напред“, на който се търгуват около 2/3 от количествата на свободния пазар и който е референтният пазар за цената на тока както за институциите, така и за търговците, производителите и потребителите. Единствената по-висока цена, тази в Гърция, е несъпоставима, тъй като включва и някои мрежови такси, освен активната енергия. Да, ние имаме най-скъпия ток, а трябва да прибавим към тази цена и ненотифицираните държавни помощи, които доплащаме допълнително за всеки мегават чрез таксата „Задължение към обществото“. И така, няма грешка, няма увъртания! Бедна България се е докарала до там, индустрията й да плаща от 20 до 50 на сто повече за електроенергия от конкурентите си в Европа. И за това няма други причини, освен некадърно и/или корумпирано управление на БЕХ, ТЕЦ „Марица Изток 2“ и БНЕБ.

БЕХ е монополист на борсата и очевидно използва монопола си като не управлява според регламента РЕМИТ предлагането, а управлява във вреда на българската индустрия и българската икономика. Във вреда на България!

ТЕЦ „Марица Изток 2“ упорито не изпълнява препоръките на КЕВР да продава на цени над 93,33 лева за мегаватчас, престоява и трупа загуби, а индустрията внася електроенергия на значително по-високи цени. Да, при некадърното и/или корумпирано управление на енергетиката България от страна, изнасяща над 15% от произведената електроенергия, съкрати производството с тези 15% и се превърна във вносител.

БНЕБ за 2 години така и не разбра, че трябва да предложи стандартизирани по време продукти на пазара на „Дългосрочни договори“ и че не е нормално да има възможност да се оферират отклонения от – 100% до +500% и т.н. и т.н.

Поредният връх на цинизма и престъпното безгрижие бе достигнат в неделя, 9 февруари 2020 г., когато цената в България беше не просто най-висока в Европа, а над ДВА пъти по-висока от средната в Европа и над 40 пъти по-висока от тази в Германия!

Работодателските организации многократно са посочвали пороците на системата, от които се възползват енергийните олигарси на прехода, прекрачвайки често Закона в свой интерес и в ущърб на цялото общество.

Бизнесът в България казва „СТИГА ВЕЧЕ!“
Няма да търпим повече да се ограбва трудът на нашите работници!

Искаме незабавни оставки!
На ръководството на БЕХ.
На ръководството на ТЕЦ „Марица Изток 2“.
На ръководството на БНЕБ.

Ние, представителните на национално равнище организации на работодателите – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, си запазваме правото за всички позволени от закона радикални действия с цел защита на интересите на нашите членове.

1 2 3 32