Категория: Новини

Позиция на АОБР във връзка със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда

EcoGreen

Следва пълният текст на писмо от Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) до Президента на Република България Румен Радев относно позиция на представителните организации на работодателите в България във връзка със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, приет от Народното събрание на 27.07.2017 г.

За повече информация, вижте документа в PDF и MS Word формат.


 

ДО
ПРЕЗИДЕНТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н РУМЕН РАДЕВ

ПОЗИЦИЯ 

НА ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, приет от Народното събрание на 27.07.2017 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Представителните организации на работодателите у нас, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели – Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – с настоящото изразяват подкрепата си на приетия от Народното събрание на 27.07.2017 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.

Категорично заставаме зад основната цел на въведените промени, а именно облекчаване на процедурите по обжалване във връзка с осъществяването на инвестиционни проекти от най-значим обществен интерес, а именно обектите от национално значение и стратегическа важност.

Бихме искали да подчертаем, че приетият законопроект по никакъв начин не ограничава правото на заинтересованите граждани и юридически лица да обжалват актовете на компетентния орган във връзка с екологичните процедури по допускането на реализацията на тези най-значими за обществото инвестиционни проекти. Съгласно чл. 93, ал. 2, т. 4 и чл. 94, ал. 1, т. 5 от действащия Закон за опазване на околната среда (ЗООС) компетентен орган относно преценката за необходимостта от извършване на ОВОС и вземане на решение по ОВОС за обекти с национално значение е винаги Министъра на околната среда и водите (МОСВ). Освен това, съгласно чл. 6а, т. 1, б. „в“ от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (във връзка със съответните разпоредби от ЗУТ: чл. 124а, ал. 4, т. 2; чл. 129, ал. 3, т. 2, б. „б“; чл. 141 ал. 6, т. 2, б. „б“; чл. 145, ал. 1, т. 3, б. „б“; чл. 148, ал. 3, т. 2, б. „б“), МОСВ е компетентен орган относно издаването на съответните административни актове по оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, касаещи обекти с национално значение. Следователно МОСВ е винаги компетентния орган за издаване на административните актове във връзка с екологичните процедури, касаещи обекти с национално значение.

Наред с това, действащата правна уредба предвижда двуинстанционно разглеждане на жалбите срещу административните актове във връзка с екологичните процедури, касаещи обекти с национално значение. Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), компетентен да разглежда жалби срещу актове на МОСВ е Върховния административен съд (ВАС) като първа инстанция. Същевременно, предвид разпоредбата на чл. 217, ал. 1 от АПК, решението на ВАС като първа инстанция, подлежи на обжалване отново пред ВАС като касационна инстанция. С други думи действащата правна уредба предвижда въпросните жалби да се разглеждат два пъти от един и същ съд – ВАС. В тази връзка, следва да се обърне внимание, че по принцип касационното обжалване включва единствено проверка относно правилното прилагане на закона, на база на вече установените от първата инстанция факти (чл. 220 от АПК). т.е. в случая предмет на касационното обжалване би могло да бъде единствено проверката от страна на ВАС (макар и действащ в различен състав) на правилното приложение на закона отново от страна на ВАС като първа инстанция. Подобна допълнителна проверка би била оправдана единствено, ако не би довела до заплаха за реализацията на проекта. В тази връзка трябва да се има предвид, че с оглед натовареността на ВАС, разглеждането на въпросните жалби от ВАС на две инстанции действително отнема значително време, което поставя под съществен риск реализацията на проектите. Очевидно е, че за инвестиционни проекти от най-значим обществен интерес, каквито са обектите, които са едновременно от национално значение и стратегическа важност, повторното разглеждане на казуса на ВАС е неоправдано и всъщност не отговаря на обществения интерес.

Бихме искали да обърнем внимание, че законодателството ни вече е възприело принципа за едноинстанционно разглеждане на жалбите срещу административни актове, касаещи реализацията на обекти от национално значение. В този смисъл са действащите разпоредби на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ.

В обобщение, приетите промени по никакъв начин не ограничават правото на жалби, нито застрашават законосъобразното протичане на екологичните процедури. За това сам по себе си гарантира и фактът, че актовете по тези процедури се издават от най-висшия държавен орган в областта на защитата на екологията и околната среда, а именно МОСВ, а жалбите по тях се разглеждат от най-висшия административен съд – ВАС.

Може да цитираме редица стратегически инфраструктурни обекти, чиято реализация беше забавена с години заради безпредметни жалби и твърдо вярваме, че единствените, които биха имали полза от налагането на вето върху приетия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда са няколко псевдо-природозащитни организации, които години наред препятстват инвестиционния процес и растежа на икономиката ни, превръщайки т.нар. екологичен рекет в своя основна дейност.

6 август 2017 г.

С УВАЖЕНИЕ,

ОТ ИМЕТО И ПО ПОРЪЧЕНИЕ НА
АИКБ, БСК, БТПП И КРИБ:

ВАСИЛ ВЕЛЕВ, 
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АИКБ И
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АОБР ЗА 2017 Г.

 

Работодателските организации сезираха Комисията за защита от дискриминация

Signal_AOBR_KZD_Page_1-crop

Вчера (25 юли 2017 г.) в Комисията за защита от дискриминация беше внесен сигнал от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) относно наличие на дискриминация в чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и в ПМС № 147/29.06.2007 г.

Така работодателските организации за пореден път аргументираха несъгласието си с добавката за стаж (т.нар. „клас прослужено време“), като сезираха Комисията за защита от дискриминация.

Според Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, наличието на клас прослужено време дискриминира младите работници и служители. Освен това, в неравностойно положение са поставени и държавните служители, тъй като за тях т.нар. клас беше отменен.

За повече информация, вижте пълния текст на документа в PDF и MS Word формат.

Представителните работодателски организации излязоха с обща позиция по преговорите за изготвяне на механизъм за определяне на МРЗ, МОД и „класовете“

TSV_6037-1500

МРЗ да се определя като брутна величина с включени всички допълнителни възнаграждения или алтернативно да се отмени „клас прослужено време” 

На пресконференция в БТА днес представителните на национално равнище работодателски организации заявиха своята готовност за постигане на общоприемлив механизъм за определяне на минималната работна заплата /МРЗ/. В пресконференцията взеха участие г-н Васил Велев – председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България и ротационен председател на АОБР, г-н Божидар Данев – изпълнителен председател на Българската стопанска камара, г-н Цветан Симеонов – председател на Българската търговско-промишлена палата, г-н Кирил Домусчиев – председател на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

Работодателите предлагат да се постигне съгласие със социалните партньори за диапазон от минимална и максимална граница при определянето на МРЗ. Работодателите считат, че „Линията на бедност” е подходяща долна граница, защото при определянето й са отчетени всички значими за качеството на живот параметри и тя се изчислява на основата на обективни статистически показатели. Според тях следва да се прилагат и изискванията на чл. 3 от Конвенция № 131 на Международната организация на труда: „при определянето на МРЗ се вземат предвид потребностите на работниците и техните семейства, вземайки под внимание общото равнище на работната заплата в страната, стойността на живота, социалните помощи и сравнителното равнище на живот на другите социални групи”.

От АОБР предлагат за максимална граница на диапазона да се счита средното съотношение между МРЗ и средната работна заплата /СРЗ/ в страните от Европейския съюз, където такова съотношение е приложимо, т. к. в 10 страни от ЕС няма изобщо месечна минимална работна заплата.

След споразумение със социалните партньори относно долната и горната граница на диапазона за определяне на МРЗ, от АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ настояват МРЗ да се определя като брутна величина с включени всички допълнителни възнаграждения или алтернативно – да се отмени допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, т. нар. „клас прослужено време”. Според работодателските организации с това ще се преустанови двойната дискриминация между млади и възрастни в частния сектор, както и между държавните служители, за които т. нар. „клас” беше отменен, и останалите заети.

Национално представителните работодателски организации са категорични, че мястото, където следва да се обсъди тяхното предложение за отпадането на доплащането за „клас прослужено време” е Националният съвет за тристранно сътрудничество. Те са входирали на 14 юли 2017 г. своето предложение за това. В зависимост от решението въпросът да се внесе или не в Министерския съвет, работодателите ще предприемат следващите си стъпки. Според председателя на АИКБ и председател на ротационен принцип на АОБР – Васил Велев, тези стъпки могат да бъдат – отнасяне на въпроса в Комисията за защита от дискриминация и/или в Европейската комисия.

В допълнение с писмо от 18 юли тази година до вицепремиера по икономическата и демографската политика Валери Симеонов, министъра на труда и социалната политика Бисер Петков и министъра на финансите Владислав Горанов членовете на АОБР заявяват общата си позиция за незабавна отмяна на чл. 6, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, регламентиращ определянето на минимален осигурителен доход /МОД/ по длъжности и икономически дейности и отказ от провеждането на преговори за определяне на прагове на МОД за 2018 г. до приемането от социалните партньори и държавата на консенсусен модел за определяне на МРЗ в България.

Приложения: 

Становище на АИКБ по законопроекта за изменение на Закона за МСП, поставен на обществено обсъждане

2017-July21-ZMSP

В становище, изпратено днес до министъра на икономиката на Република България, Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) подкрепя предложения законопроект за изменение на Закона за малките и средни предприятия, поставен на обществено обсъждане на 20.07.2017 г. като насочен към хармонизиране на националното законодателство и европейската нормативна уредба, регламентираща категоризацията и свързаността на предприятията.

Според АИКБ, предложената за изменение редакция допуска отклонение от правилата в областта на държавните помощи и в частност на Регламент (ЕС) 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. Налице е и противоречие с определенията за свързаност на малките и средните предприятия съгласно Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г. относно дефиницията за микропредприятията, малките и средните предприятия. Това препятства коректното прилагане на мерките за помощ по Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО), подпомагащи МСП и допускащи партньорство с МСП.

Същевременно АИКБ намира за уместно да припомни, че е налице и друг, далеч по-сериозен проблем, касаещ МСП, за чието разрешаване както в национален, така и в европейски план тече дискусия, инициирана от АИКБ. Става дума за това, че на равнище Европейски съюз статутът на малките и средни предприятия (МСП, включително микропредприятията) се дефинира от различни актове, по различен (в зависимост от целта) начин.

Различният подход (за различни цели) не способства за интензивното развитие на МСП. Проблемът е още по-значим като се има предвид, че по официални данни от 2007 г. (ЕС – 25) като МСП могат да бъдат определени около 23 милиона предприятия, представляващи 99 % от всички европейски фирми, в които работят около 75 милиона души.

Известно е, че МСП могат да ползват едновременно редица облекчения и стимули за развитие като право на помощ по линия на програми на ЕС за подкрепа на бизнеса, насочени специално към МСП (в т. ч. финансиране на научни изследвания, финансиране за насърчаване на конкурентоспособност и иновации и подобни национални програми за подкрепа, които иначе могат да бъдат забранени като недопустима държавна помощ), по-малко изисквания или намалени такси за спазване на административни изисквания в ЕС и др.

За да се случи това АИКБ счита, че критериите, заложени в Директива 2013/34/ЕС трябва да бъдат възприети като единствен общоевропейски стандарт за МСП.

Пълен текст на становището може да изтеглите в PDF и MS Word формат.

Писмо от АОБР до ръководствата на браншовите работодателски организации за преустановяване на преговорите и административното определяне на МОД за 2018 г.

2017-July20-MOD-620x348

Следва пълният текст на писмо от Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) до ръководствата на браншовите работодателски организации относно преустановяване на преговорите и административното определяне на минималните осигурителни доходи (МОД) за 2018 г.

Писмото може да изтеглите в PDF и MS Word формат.


ДО
РЪКОВОДСТВАТА НА БРАНШОВИТЕ
РАБОТОДАТЕЛСКИ ОРГАНИЗАЦИИ

ОТНОСНО: Преустановяване на преговорите и административното определяне на минималните осигурителни доходи /МОД/ за 2018 г.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Както сте информирани на 27.07.2016 г. национално представителните работодателски организации /НПРО/ обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели отправиха предложение за незабавна отмяна на чл. 6, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, регламентиращ определянето на МОД по длъжности и икономически дейности.

В съответствие с единодушно декларираната подкрепа от страна на браншовите работодателски организации беше отказано участие в преговори за МОД за 2017 г. до приемане от социалните партньори и държавата на консенсусен модел за определяне на минималната работна заплата в България.

В тази връзка и с оглед на отправени предложения на браншови работодателски организации, с настоящото предлагаме да бъде препотвърдена отново позицията за отказ от определяне на нови размери на МОД за 2018 г. до приемане от социалните партньори и държавата на консенсусен модел за определяне на минималната работна заплата.

Моля да ни уведомите своевременно при наличие на предложения или въпроси по настоящата позиция, от страна на членуващи предприятия или Вашите ръководни органи.

Припомняме отново, че:

1. НПРО декларираха многократно подкрепа на колективното трудово договаряне на фирмено и браншово ниво по условията и заплащането на труда с валидност за представените страни.

2. В годините след отключване на глобалната икономическа криза от 2008 г., и в условията на икономическо оживление, административно определяните прагове на МОД се разминават драстично с икономическото състояние на отделните сектори и предприятия, с динамиката на заетостта, общата и секторна производителност на труда и ръста на цените.

3. НПРО многократно са заявявали, че този подход увеличава сивия сектор и ограничава заетостта в отделни региони, сектори, предприятия и на уязвими социални групи с ниска квалификация. Тези аргументи са представяни многократно и в препоръки на Европейската комисия, Световната банка и Международния валутен фонд.

4. Подобни механизми за определяне на прагове на МОД по отделни професии, длъжности и икономически дейности не се прилагат в нито една от държавите членки на ЕС.

5. В ход е увеличаване на ставките на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ на ДОО, независимо от първоначално заявените намерения за отказ от увеличаване на данъчно осигурителната тежест.

6. По предложение и под натиск на синдикалните организации, в Наказателния кодекс бяха приети текстове за наказателно преследване само към длъжностни лица на предприятията – осигурители за отклоняване от осигурителни задължения в значителни размери, което обезсмисля определянето на прагове за МОД.

Изразяваме отново нашата благодарност и удовлетворение за проявеното разбиране и досегашна категорична подкрепа на тези позиции на АОБР.

С УВАЖЕНИЕ,

ОТ ИМЕТО И ПО ПОРЪЧЕНИЕ НА
АИКБ, БСК, БТПП И КРИБ:

ВАСИЛ ВЕЛЕВ, 
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АИКБ И
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АОБР ЗА 2017 Г.

По инициатива на АИКБ: Ново изследване на оценките за ефективността на политиките на ЕС към МСП

2017-July14-EU_SME-1_crop1500

Малките и средни предприятия са гръбнакът на икономиката в Европейския съюз и бяха поставени в центъра на европейската политика вследствие на приемането на Small Business Act през 2008 г. Това изследване, проведено по инициатива на АИКБ, представя цялостен преглед на инициативите на ЕС в подпомагане на МСП през периода 2007-2015 г. с цел да се оцени ефективността на политиките на ЕС за МСП – както по отношение на формулирането им, така и по отношение на тяхното прилагане.

Въз основа на преглед на литература по темата и пет казуса с представители на МСП от Австрия, Белгия, България, Италия и Унгария, проучването идентифицира напредъка, постигнат по ключовите приоритетни области в политиките на ЕС за МСП: намаляване на тежестите; насърчаване на предприемачеството; достъп до пазари и интернационализация; достъп до финансиране; конкурентоспособност, иновации и ключови мрежи за подкрепа – за да се очертаят предизвикателствата, които все още затрудняват растежа на МСП.

Резултатите показват, че независимо от многобройните инициативи в тази насока, политиките на ЕС спрямо МСП биха могли още повече да се възползват от преминаването към диверсификация на мерките за подкрепа, от опростяване на приложимите правила и от оптимизиране на комуникацията и сътрудничеството с МСП и техните организации. Това ще създаде възможности за по-ефективно справяне с хетерогенността и разнообразните им потребности.

Проучването също така прави изводи за предизвикателствата на нивото на приоритетните области в политиките и препоръчва начини за подобряване на тяхната ефективност.

Пълният текст на изследването може да изтеглите ТУК, или като кликнете върху снимката на корицата. Източник: Европейски икономически и социален комитет (EESC).

АИКБ предложи на МТСП и социалните партньори своите три сценария за МРЗ

2017-July10_MRZ_chasovnik

Индикативният й размер за следващата година е 385,50 лв. по първия сценарий; 487, 76 лв. по втория и 500,52 лв. по третия. От АИКБ настояват „класът“ за прослужено време да отпадне и да бъде включен в основното възнаграждение

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изпрати писмо до г-н Бисер Петков, министър на труда и социалната политика, с което изразява „значително удовлетворение“ от неговото писмо от 30 юни 2017 г., с което се предлага проект на „Рамково споразумение“ между синдикатите и работодателите за процедура и механизъм за определяне на МРЗ. Според АИКБ, с това писмо МТСП е извадило преговорите за механизма на определяне на МРЗ в България „от задънената улица, в която те бяха попаднали за кой ли път“. АИКБ потвърждава готовността си да участва конструктивно в по-нататъшните преговори по тази изключително важна тема за българската икономика.

На второ място, без да подценява по какъвто и да е начин компетентността на МТСП АИКБ предлага в случай на непостигане на споразумение, служебното предложение до Министерския съвет за размера на минималната месечна работна заплата в страната да се внася СЪВМЕСТНО от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и от Министерството на икономиката (МИ).

По механизма за определяне на МРЗ, коментирайки предложените от МТСП три ориентировъчни сценария за определяне на „репери“ за размера на МРЗ, АИКБ на практика внася три свои алтернативни сценария. Те имат сериозни допирни точки с предложението на МТСП, но имат и своите отчетливи разлики.

По първия сценарий от гледна точка на АИКБ е неприемливо и силно завишено да се използва формула, в която МРЗ е 66 на сто от медианната работна заплата. Предложението на АИКБ по този сценарий, при който МРЗ е функция на медианната работна заплата, е МРЗ да бъде 50 на сто от медианната работна заплата.

От гледна точка на АИКБ, вторият сценарий е този, при който се открива най-голяма икономическа логика що се отнася до ръста на МРЗ. Недостатъкът е, че той НЕ коментира адекватността на базата. АИКБ обръща изрично внимание, че при изчисленията по втория сценарий не бива да се допуска в изчисленията инфлацията да бъде отчитана два пъти.

АИКБ отхвърля третия сценарий на МТСП изцяло. Това не е само експертно мнение, това е становището на Националния съвет на АИКБ, където предложенията на МТСП са детайлно разгледани на заседание, проведено на 7 юли 2017 г.

Философията на третия сценарий е, че с МРЗ трябва да може да се издържа „средностатистическо домакинство” с „подходяща големина”.

АИКБ категорично се противопоставя на идеята на МРЗ отново да се дават функции на инструмент за социално подпомагане. Освен това, третият сценарий противоречи и на заложеното в член 3 на Конвенция 131 на Международната организация по труда. АИКБ твърдо държи на ратификацията на Конвенция № 131 на МОТ. По тази причина, а и по принципното съображение, че работната заплата не бива да се смесва с елементи на социално подпомагане, АИКБ отхвърля третия сценарий.

АИКБ смята, че сценарий № 3 може да бъде заменен с вариант, при който средната работна заплата в страната се умножава по коефициент, който е съотношението на средно претеглената минимална МЕСЕЧНА работна заплата за държавите от ЕС, които имат регламентирана такава и средно претеглената средна месечна работна заплата за същите държави.

Също така, АИКБ категорично настоява, средният размер на „класовете” да се отчита при договарянето на минималната месечна работна заплата за Р България. „Класовете” би могло да не бъдат отчитани, само ако междувременно бъдат премахнати, което е най-правилното решение.

АИКБ категорично не е съгласна, страна по евентуалното бъдещо споразумение, (което ние се надяваме да бъде подписано скоро), да бъде Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) тъй като е известно, че прокуратурата е сезирана за документна измама при оформянето на документите на ССИ, с които тази организация е призната за национално представителна.

Приложения:

  • Писмо до Бисер Петков, министър на труда и социалната политика, в отговор на негово писмо от 30 юни 2017 г. (в PDF и MS Word формат);
  • Прессъобщение (в PDF и MS Word формат).

АИКБ изложи аргументите си по повод проект на Постановление на МС за определяне на нов размер на МРЗ

2017-July6-NSTS_V-Velev

Това стана по време на вчерашното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Председателят на АИКБ Васил Велев отново представи на социалните партньори мотивите на работодателите срещу увеличението на минималната работна заплата (МРЗ). Той заяви, че в България се провежда грешна политика по доходите, която гони квалифицираните хора извън страната и маргинализира нискоквалифицираните. Политиката по доходите, която се провежда, отглежда търтеи. Както вече АИКБ информира, увеличението на МРЗ на 460 лв. е ръст, който заедно с този от предходните години ни нарежда на първо място сред страните членки на Европейския съюз. Съотношението на МРЗ към средната в момента е 51% /като се отчете средния „клас“/, при 43% средно за ЕС. България е с 5-тата най-висока минимална работна заплата в ЕС, отнесена към произвеждания БВП на глава от населението. Производителността на труда в страната е 15,26 на сто от тази в ЕС-28, а възнагражденията са 21,07 на сто от тези за ЕС-28, което показва, че заплатите изпреварват производителността на труда, сравнено с останалите страни в ЕС.

България има и по-висок размер на съотношението компенсация на наетите като процент от БВП от повечето източноевропейски страни, а от всички държави членки на ЕС има най-високия ръст на това съотношение за периода 2005-2016 г.

Председателят на АИКБ цитира данни, според които доходите на работещите в страните от ЕС без регламентирана месечна минимална работна заплата са 1,6 пъти по-високи от тези на трудещите се, където има регламентирана минимална работна заплата, а безработицата е 1,4 пъти по-ниска.

Председателят на АИКБ запозна социалните партньори с визията на АИКБ за промени в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Според него работодателите са удовлетворени, че най-съществените за българския бизнес предложения са възприети и отразени в проекта, с което се въвежда, макар и с 15 години закъснение, принципа „замърсителят плаща“. Асоциацията настоява да се приеме европейското правило, че количеството битови отпадъци трябва да бъде единствена основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци (ТБО). Затова е важно в закона изрично да се уточни, че броят на ползвателите на имотите следва да бъде единствена възможност за определяне на частта от ТБО за дейностите и услугите по поддържане чистотата на местата за обществено ползване. Само по този начин прилагането на принципа „замърсителят плаща” ще бъде въведено несъмнено и безалтернативно. Също така АИКБ настоява да отпадне задължението за плащане на ТБО за имоти, в които се извършва дейност, при която не се генерират битови отпадъци.

По време на заседанието на НСТС от организацията коментираха още няколко документа. АИКБ подкрепя с редица резерви Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Критичните бележки на Асоциацията са мотивирани от обстоятелството, че в законопроекта отново не се предлага въвеждането на мултифондовете. Липсва предложение за създаване на гаранционен фонд, а същевременно се запазва механизмът на минимална доходност, който беше определен от Комисията за финансов надзор като неефективен. Има известно пререгулиране, а същевременно най-съществената липса, е уредбата на фазата на изплащането, която да създаде възможности за предлагане на различни пенсионни продукти.

Относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца АИКБ се въздържа от подкрепа на предложените промени. Организацията е мотивирана за това от принципното решение на управителните си органи да не се подкрепят частични, спорадични мерки, а да се прилагат системни мерки за реализиране на определени политики. Ранното отпадане на децата от образователната система е голям проблем, който дава отражение и върху пазара на труда. Според АИКБ, предложените законодателни промени – да се увеличи с три години срокът на изплащане на семейните помощи за учениците от първи до четвърти клас, ще имат съмнителен ефект. Практиката на целево финансиране на социални помощи в България показва, че много често разходването на отпуснатите финансови средства не се извършва за целите, за които същите са отпуснати. АИКБ винаги е настоявала да се търсят възможности за замяна и ограничаване на системата на социалните помощи със системата на данъчните облекчения. Такъв подход би мотивирал социално слабите и базработните да повишават своята квалификация и да търсят работа.

Снимка: Агенция „КРОСС“

Ръководството на АИКБ обсъди с Министерство на икономиката приоритетите на българското председателство

????????????????????????????????????

Изготвянето на стратегия за индустриална политика на Европейския съюз ще бъде един от приоритетите в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС в сектор „Икономика“. Разискванията за подобен документ вече са започнали в Съюза и имат подкрепата на всички страни-членки. Това стана ясно по време на среща на заместник-министъра на икономиката Александър Манолев с ръководството на Асоциацията на индустриалния капитал в България. В срещата участваха председателят на Асоциацията Васил Велев, нейният изпълнителен директор Добрин Иванов и Елеонора Негулова, член на Националния съвет на АИКБ и председател на Национално сдружение на малкия и среден бизнес.

Участниците в срещата запознаха заместник-министър Манолев с планираните събития от АИКБ при подготовката и осъществяването на Председателството на ЕС. Първата среща, за която Асоциацията има ангажимент, е среща на групата на работодателите на Европейския икономически и социален комитет в София на 22 и 23 март 2018 г. Работната тема на форума е „Липсата на умения – пречка пред конкурентоспособността на европейския бизнес”.

Второто планирано събитие по време на Председателството на ЕС е под егидата на Европейския център на работодателите и предприятията с публично участие и предприятията, предоставящи услуги от общ интерес, съвместно с Международния координационен съвет на организациите на работодателите от Централна и Източна Европа и Азия, и то ще се проведе на 1 юни 2018 г.

Предложението на АИКБ относно приоритетите на българското председателство на ЕС е при подготовката на законодателната рамка на програмния период 2021- 2027 г. да се работи по ревизията на дефиницията за малки и средни предприятия. Председателят на Асоциацията Васил Велев препоръча на държавните институции да бъдат настоятелни, въпреки че Европейската комисия декларира, че не иска да преразгледа една или друга своя позиция. Той сподели, че усилието да отворят наново темата за дефиницията на малко и средно предприятие в ЕС е отнело една година на представителите на АИКБ, но въпреки отказите на ЕК за разговори по проблема, е започнала процедура по преразглеждане на дефиницията.

Бизнесът настоява да се обърне и внимание на ниво ЕС за предотвратяване случаите на свръх регулация – тема, която често касае националното законодателство на страните-членки. „Вече е приета Декларация на страните от Вишеградската четворка и България, Румъния, Словения и Хърватия в тази посока и имаме обща позиция на 8 страни-членки, която ще защитаваме на ниво ЕС“, информира зам.-министър Александър Манолев.

Министерството на икономиката ще подкрепи работодателските организации за включване в дневния ред на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност на обсъждането на мерки срещу задълбочаващия се недостиг на човешки ресурси за европейската икономика и по въвеждането на законов ангажимент за спазване на принципите на Акта за малкия бизнес „мисли първо за малките“ и „само веднъж“ на Европейско, национално и регионално равнище, стана ясно по време на срещата. Други теми, които могат да залегнат в дневния ред на Съвета са ревизия на регламентите за държавна помощ, въвеждане в реално действие на принципа за партньорство и управление на множество равнища, както и разглеждане на услугите от общ интерес като възможност за подобряване на социалната и териториална кохезия и насърчаване на икономическия растеж.

Прилагаме прессъобщение в PDF и MS Word формат.

Министърът на културата се ангажира пред АИКБ за провеждането на Национална среща на компаниите от културната индустрия

Banov-Velev-30-06-MK-crop_1500

Това стана по време на работна среща в самия край на работната седмица на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ с министъра на културата Боил Банов. В срещата участваха председателят на Асоциацията Васил Велев, Боян Бойчев, член на Управителния съвет и членовете на Националния съвет на АИКБ Николай Дойнов, Веселин Тодоров, както и заместник-министърът на културата г-жа Амелия Гешева, директорите на дирекции в министерството доц. д-р Венцислав Велев и Катерина Пашова.

Асоциация на индустриалния капитал в България е най-представителната организация на работодателите на национално равнище. В нея членуват над 80 браншови камари, които са представителни в 3/4 от икономическите дейности и над 10 000 предприятия, осигуряващи работа на над 500 000 души. АИКБ разполага с изградена мрежа от регионални камари, обхващащи 2/3 от общините в страната. Като такъв тип организация, АИКБ работи активно в защита на интересите на своите членове във връзка с намаляването на административните пречки за развиване на стопанска дейност в страната, включително в икономическите дейности от сектора на културата. Затова министърът на културата Боил Банов прие да бъде партньор на АИКБ при провеждането на Национална среща на фирмите, които работят в областта на културната индустрия. Над двеста такива компании са членове на Асоциацията. Необходимо е техният глас да бъде чут относно Националната стратегия за развитието на културата, която трябва да стане факт до края на годината.

В тази връзка председателят на Управителния съвет на АИКБ Васил Велев подчерта, че няколко теми и прилагането на определени нормативни актове са от особена важност както за българските издатели и книгоразпространители, така също и за българските читалища, чиито представителни организации са активни членове на работодателската организация. Сред обсъдените на работната среща въпроси се открояват промените в Закона за авторското право и сродните му права (в частта му за защита на авторското право, репрографските права, борбата с пиратството); прилагането на Закона за обществените библиотеки и финансирането им според утвърден от Министерството на културата Стандарт за библиотечно-информационното обслужване; каква е фондовата обезпеченост за функциониране на читалищата и библиотеките у нас; както и въпросите, свързани с по-доброто финансиране на театрите в страната и справедливото разпределение на публичните средства във филмовата индустрия.

Председателят на АИКБ поиска промяна в отношението и защита на репрографските права у нас. В тези случаи крайният потребител не плаща авторски права като стотиците хиляди души, които преснимат учебници и книги от библиотеката. Авторът може да търси компенсация чрез производителите и търговците на копирна техника – ксерокси, принтери, компютри, лаптопи, смартфони и т.н.

За да се обсъдят промени в Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ министър Банов се ангажира с формирането на работна група, която ще започне работа до месец. Дамян Яков, член на Управителния съвет на Асоциация «Българска книга», член на АИКБ, подчерта, че от 2011 г. в България има регистрирана организация за колективно управление на репрографски права – РЕПРО БГ. Според него сдружението, регистрирано в Министерство на културата, следва да бъде подкрепено за промяна в ЗАПСП. В Европейския парламент се споделя тезата, че изчезне ли репрографското право, ще се стигне или до поголовно пиратство, или до много строг режим на компенсация за авторски права, като този в САЩ и Обединеното кралство.

Министърът на културата се ангажира да подкрепи финансирането на библиотеките у нас като целта е да се доближим до стандартите на ЮНЕСКО за библиотечно-информационното обслужване. Това ще стане след договарянето на нов бюджет на ведомството за 2018 г. АИКБ ще изпрати писмо за подкрепа до Министерство на финансите и до Комисията по култура в Народното събрание.

Още следващата седмица АИКБ ще определи двама свои представители в Тристранния съвет към Министерство на културата. До момента той не е попълнен с представители на работодателите от сферата на културата.

Прилагаме прессъобщение в PDF и MS Word формат.

1 2 3 14