Категория: Новини

Становище на Асоциация „Българска книга“ относно Проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България

knigi

Следва пълният текст на становището на Асоциация „Българска книга“ относно Проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България, изпратено до министър-председателя Бойко Борисов, заместник министър председателя Томислав Дончев, министъра на културата Боил Банов и министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. 


ДО
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ,
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ:
КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ,
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ,
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

Г-Н БОИЛ БАНОВ,
МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА

Г-Н КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ,
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

 

С Т А Н О В И Щ Е

НА АСОЦИАЦИЯ „БЪЛГАРСКА КНИГА“

ОТНОСНО:   Проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България 

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, 

Асоциация „Българска книга“ (АБК) е единствената организация на книгоиздатели, книготърговци и литературни агенти в България с над 130 членове, които издават над 90% от книгите (годишно около 10 000 заглавия) и реализират над 90% от книготърговията у нас. Тя е създадена през 1994 г. и осъществява целенасочена и последователна дейност, насочена към запазване и развитие на националното книгоиздаване съобразно стандартите на ЕС, насърчаване на развитието на българската книга като уникален продукт на националната култура в общоевропейската съкровищница и стимулиране на четенето като основен фактор за духовно развитие на личността.

Общ коментар

Нашето категорично становище по така предложения проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България е, че този проект силно неглижира българската култура и в частност четенето и книгите. Думата „култура“ е спомената едва три пъти в проекта, а в него по същество отсъстват мерки за подкрепа на културния сектор и по-специално мерки за по-широк достъп до книгата и за възпитаване на четящи поколения. Нещо повече, предложената в проекта мярка за дигитализация на библиотечните фондове в този й вид, без допълнителни защитни механизми за компенсиране на българските автори и издатели, практически ще доведе до легализиране на нарушенията на авторските права – проблем, с който ние се борим от години и по който държавата не е предприела решителни действия. Сериозното подценяване на културния сектор в Националния план е необяснимо, предвид огромната добавена стойност, която секторът има за развитието на икономиката. Известно е, че секторът съставлява 4,2% от БВП на ЕС и осигурява 7,4 милиона работни места в рамките на Съюза.

Според нас е неправилно и поставянето на културата в Стълб 4 „Справедлива България“, приоритет „Социално включване“. Развитието на културата и на книжния бранш не е въпрос само, нито дори основно на справедливост и на социално включване. Това е въпрос на цялостна стратегия за развитие на човешкия капитал. Наред с демографията и образованието, културата е секторът, който има най-пряко отражение върху човешкия фактор, а той, както знаем, е ключов за просперитета на държава като България, която не е богата на природни и стратегически ресурси.

С особена тревога отчитаме принципно неправилния контекст и твърде беглото отбелязване на мерките в областта на културата и най-вече пълната липса на мерки за подкрепа на четенето и книгите. Убедени сме, че е нужно обособяване на нов стълб в Плана, който да е посветен на развитието на човешкия капитал и със сигурност на специален раздел с мерки, насочени към създаването на четящи и функционално грамотни хора.

Голяма част от мерките за насърчаването на четенето и книгите, за които АБК се бори последователно от създаването си, са отлагани с години и отдавна е назрял моментът за тяхното налагане. Считаме, че част от тях могат да намерят своето място в Плана за възстановяване и устойчивост поне на две основания.

От една страна, няма как да се гарантира устойчивост на икономическите и социалните политики, ако не се инвестира в хората и тяхното развитие. Предвидените проекти за развитие на инфраструктурата, които заемат значително място в Плана, няма да доведат до очаквания ефект, без наличието на достатъчно знаещи и можещи хора, които да използват тази инфраструктура. Всички добри намерения се провалят, когато отсъства критичен минимум от функционално грамотни хора, а функционалната грамотност се оказва решаваща за развитие и надграждане на знания, умения и компетентности, които са нужни на съвременния човек, за да бъде той пълноценен гражданин и участник на пазара на труда.

От друга страна, културният сектор беше сред най-тежко засегнатите от пандемията и той най-трудно ще се възстанови предвид спецификите на създаването на творческия продукт, изискващ значително време и участие на разнообразен кръг тясно квалифицирани кадри, които не могат лесно да бъдат заместени.

Това важи с пълна сила и за книжния сектор. По данни от проучване, проведено сред членовете на АБК през ноември 2020 г., през тази година се наблюдава общ спад от около 30% в продажбата на книги спрямо 2019 г., а в някои месеци този спад достига до 70%. Над 70% от издателите и книготърговците само частично са възстановили дейността си в последните месеци, а близо 20% продължават да изпитват много сериозни затруднения. За съжаление, втората вълна на пандемията ще увеличи негативните въздействия върху сектора, когато поради очакваното намаление на доходите хората ще трябва да приоритизират нуждите си и книгите няма да са първият им избор. Макар и да е налице лек ръст на онлайн търговията на книги, не може да се очаква трайна възходяща тенденция и защото разходите за доставка са непропорционално високи спрямо цената на стоката книга (при индивидуалните доставки те са между 1/3 и ½ от цената).

АБК подкрепя изцяло отправения призив от културните асоциации в Европа към европейските институции и националните правителства поне 2% от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост да бъдат отделени за сектора на културата и творческите индустрии, в това число книгоиздаването, което е в съответствие с Резолюцията на Европейския парламент „Културното възстановяване на Европа“.

Състояние и тенденции

Позволяваме си да припомним постигнатото през предходните години по отношение на книгите и четенето и, за съжаление, трайно отсъстващия ангажимент на държавата в това отношение и свързаните с това негативни последици.

Още през 2006 г. АБК бе сред инициаторите на националната програма „Четяща България“, с която се поставиха основите на национална стратегия за развитие на четенето и книжния пазар у нас. Преди повече от 10 години АБК и Министерство на културата заедно с още 15 институции подписаха меморандум, в който е записано, че „основно мерило за културата на една нация е нейната книжнина“.  През 2009 г. най-сетне бе приет Закон за обществените библиотеки, а след продължителен обществен натиск на 5 юни 2015 г. министърът на културата подписа и необходимия Стандарт за библиотечно-информационно обслужване. В Стандарта бе предвидено през първия тригодишен период  от влизането му в сила броят на новите книги в библиотеките да расте с от 0,10 до 0,15 книги годишно на жител от  страната, т. е. в изпълнение на стандарта за 2016, 2017 и 2018 г. обществените библиотеки трябваше да бъдат подпомогнати от  държавата за обновяване на своите фондове с поне 30 милиона лева (съответно 8, 10 и 12 милиона лева). Тази средства естествено щяха да преминат и през книготърговията и част от тях да достигнат и до книгоиздателския бранш.

В крайна сметка почти нищо от тези дългогодишни усилия не даде резултат. Законът за обществените библиотеки остана само на хартия, след като свързаният с него Стандарт за библиотечно-информационно обслужване вече  6 години не е осигурен финансово от държавата.

С активната „подкрепа“ на държавата книгата и четенето у нас слизат все по-надолу в скалата на обществените ценности.

Показателни в това отношение са резултатите от последното международно  сравнително оценяване  на учениците (PISA) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), проведено през април и май 2018 г. с фокус върху четивната грамотност, дефинирана като „разбиране, използване, оценяване и осмисляне на текстове за постигане на цели, задълбочаване на познанията на ученика, личностно развитие и ефективно участие в обществото“. Анкетираните 9600 15-годишни български ученици показаха среден резултат 420 т. (при средно 487 т. за проучените 79 страни) – най-слаб от всички страни-членки на Европейския съюз, далеч зад „отличниците“ Китай (555 т.), Сингапур (549 т.), Естония (523), Финландия и Канада (по 520 т.) и т.н. Очевидно не ни притеснява и тенденцията на трайно намаляване на и без това слабия резултат – от 436 т.  за 2012 г., през 432 т. за 2015 г., до 420 т. за 2018 г.

Най-обезпокоително е, че 47,1% от българските ученици са на ниво под критичното равнище по четивна грамотност (по този показател средният процент за 79-те страни е 22,7%), като и тук тенденцията у нас е низходяща – 41% през 2009 г., 39,4% през 2012 г., 41,5% през 2015 г. и 47,1% през 2018 г. Намаляват и учениците на пето и шесто ниво (т. е. които могат да разбират дълги абстрактни текстове, да установяват разлика между факт и мнение и т.н. ) – от 4,3 % през 2012 г. на 3,6 % през 2015 г. и едва 2,4 % през 2018 г. А четивната грамотност по дефиниция „включва основните операции, свързани с четенето и придобиването на познание чрез четене – способност на читателя да формира смисъл от текста, а при осмислянето да свързва прочетеното със своите представи и опит“.

Въпреки успокоителните изявления на МОН, че „България е в група със стабилни резултати от началото на провеждане на изследванията“ и че „не е фатално, че сегашните резултати са малко по-лоши – това може да се дължи на статистическа грешка“, тенденцията е ясно откроена – поредното  изследване PISA през април-май 2021 г. нищо чудно да ни „изненада“ с още по-дълбоко засядане на дъното на неграмотността в ЕС и света с повече от половината функционално неграмотни и едва един от сто младежи, успяващ да осмисли прочетеното. При това става дума за поколенията, които през втората четвърт на ХХI век очакваме да осъществяват технологичен прелом и да внедряват иновации в българската икономика – и така българинът от заглавната илюстрация на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България може да се окаже абсолютно  бос…

Защо се стигна дотук? Според нас – заради системно неглижиране на книгата и четенето в последните десетилетия.

На първо място – честно е да се признае, че в последните десетилетия държавата е оставила на доизживяване обществените библиотеки, а популяризирането на четенето и книгата е оставено единствено на инициативи на организации, като АБК, ББИА и отделни кампании на неправителствени организации, издателства и активни общественици.  Време е да видим фактите:

– През 1989 г. в България има 9347 обществени библиотеки, през 2000 г. – 6942, през 2008 г. – 2351, след което НСИ неясно защо наблюдава само 46 – 47 библиотеки с над 200 000 тома книжен фонд – т.е. за три десетилетия като брой библиотеките са 4 пъти (!) по-малко!?

– Към 31.12.2017 г. НСИ отчита 3045 читалища с функциониращи библиотеки (от общо 3321);

– През 1990 г. в България има 3269 училищни библиотеки, през 2000 г. – 2599 (от които 638 без дейност, т.е. на практика не функционират), а за 2013 г. представително изследване на НСИ сочи вече едва 1065 библиотеки в 2552 училища със 742 304 ученици. Според данни на МОН от тази година от 2277 държавни и общински училища 1386 имат  библиотеки, от които 356 училищни библиотеки разполагат с от 30 (!?) до 1000 книги и само 57 библиотеки имат между 20 000 и 50 000 книги;

– През 1989 г. в библиотечните фондове са постъпили близо 4 милиона библиотечни единици, през 2000 г. – само 740 000, а през 2020 г., рекордна като отпуснати средства по програмите на МК „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ (820 библиотеки с проекти за 1 997 135 лв.) и МОН „Библиотеките като образователна среда“ (142 проекта за 700 000 лв., но неясно колко от тях за книги) – около 200 000 – 250 000 тома;

– Липсва всякаква информация за осъвременяването на книжния фонд на училищните и читалищните библиотеки, за физическото и моралното овехтяване на наличните книги, за отдалечаването им с две до три десетилетия от съвременните читателски вкусове и интереси;

– През последните 15 години не се събира информация за книжния фонд на читалищните и училищните библиотеки, за брой читатели и за заетите от тях книги;

– 25% от участвалите в изследването PISA-2018 български ученици сочат, че имат до 10 книги в дома си; само 9% от учениците посочват, че имат от 200 до 500 книги вкъщи, като те имат много висок среден резултат и са по-напреднали с равностойността на около 4 години обучение в училище спрямо съучениците си, които имат до 10 книги; Данните показват, че колкото по-често българските ученици четат художествена и документална литература, толкова по-високи са техните резултати – разликата в четивната грамотност на ученици, които четат редовно художествена литература, и тези, които никога не четат подобна литература, се равнява на почти двегодишно обучение в училище;

– Според данни на НСИ за 2016 г. 52,1 % от българите са прочели до 5 книги годишно (по-вероятно нито една), 27,7 % – от 5 до 10 книги, 20,2% – над 10 книги. И по този показател България е на дъното в ЕС. За сравнение – средният норвежец чете 15,5  книги годишно;

– Средният тираж в България през 1989 г. е бил 13 000 екз., през 2002 г. – 1000 екз., за последните години няма точни данни, но се движи между 600 и 400 екз. В същото време книгоиздаването почти е удвоило приноса си – по данни на НСИ през 2011 г. са издадени 5078 книги и брошури с общи тираж 3,2 милиона екз., през 2012 г. – 8263 с 5,0 милиона, през 2013 г. 6853 с 4,4 милиона, през 2014 г. – 7515 с 4,0 милиона, през 2015 г. – 9320 с 4,9 милиона (от които само книги – 8221 заглавия с общ тираж 3 901 000). В последните няколко години броят на издадените заглавия доближава или надхвърля 10 000.

– У нас държавата няма последователна политика в подкрепа на четенето и книгоиздаването и за попълване и обновяване на книжния фонд на обществените (вкл. читалищните и училищните) библиотеки. От приемането през 2009 г. на Закона за обществените библиотеки до края на 2020 г., т.е. за 12 години, през бюджета на Република България по програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ са отделени общо под 7 милиона лева, т.е. по 0,96 лв. или средно по 0,08 лв. на глава от населението годишно. По години картината е печална:

  • 2009 – 0
  • 2010 – 0
  • 2011 – 0,10 лв.
  • 2012 – 0,15 лв.
  • 2013 – 0
  • 2014 – 0,03 лв.
  • 2015 – 0,02 лв.
  • 2016 – 0
  • 2017 – 0
  • 2018 – 0,14 лв.
  • 2019 – 0,24 лв.
  • 2020 – 0,28 лв.

 – При начален стандарт от 0,1 книга на глава от населението годишно и средна цена на книгите в продажба през 2015 г. 11,22 лв., за общо 12 години държавата е изпълнила 85 % … от едногодишното си задължение. Което при това трябваше на третата година да е нараснало с още 50%. За сравнение: в Обединеното кралство всяка библиотека има осигурено финансиране и трябва да купува по 216 книги на 1000 души население, в Ирландия годишно на глава от населението са осигурени по 2,75 евро за книги за публичните библиотеки, в Италия – по 0,63 евро, в Германия 7774 обществени библиотеки разполагат годишно с 2 милиарда евро за книги, във Финландия 863 обществени библиотеки имат осигурени 800 000 евро за непопулярна литература, в Норвегия всяка година от 600 новоизлезли книги държавата изкупува между 770 и 1550 екз. и ги предоставя на публичните библиотеки за безплатно ползване там.

Конкретни предложения

Във връзка с изложеното дотук предлагаме обособяване на специален раздел в Плана „Развитие на четенето и популяризиране на книгата“ със следните ключови мерки:

1. Незабавно възстановяване на училищните библиотеки във всички 2277 общински и държавни училища чрез залагане на ясни количествени стойности  в Наредбата за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностното развитие (обн. ДВ, бр. 84 от 29.09.2020 г.– въвеждане на минимум библиотечен фонд в училище, минимален % на годишно обновяване на фонда и включване в стандарта за издръжка на един ученик на средства за закупуване на книги за училищните библиотеки.

2. Привеждане в действие на Стандарта за библиотечно-информационно обслужване, в това число чрез приемането му с акт на Министерския съвет, и гарантиране на средства за обновяване на фондовете на обществените библиотеки при стартов размер 0,1 книги на глава от населението с нарастване през периода, както следва:

2021 – 0,10 книги на жител –  8 милиона лева;

2022  – 0,15 книги на жител – 12 милиона лева;

2023 – 0,20 книги на жител -16 милиона лева;

2024 – 0,25 книги на жител – 24 милиона лева;

2025 – 0,30 книги на жител – 30 милиона  лева.

Така в края на 5-годишния период общо 7 милиона книги ще обновят библиотечните фондове, ще върнат за живот над 5000 регионални, общински, читалищни и училищни библиотеки и ще активизират възвръщането на четенето в живота на българина, а 54 милиона лева ще подпомогнат косвено книгоиздаването и 36 милиона лева ще останат в книготърговията.

3. Създаване на механизъм и програми за финансиране на модернизацията на библиотеките с цел превръщането им в привлекателни места за четене, учене, творчество и креативност, особено за младите хора. 

Предложените мерки ще стимулират силно книгоиздателския сектор, което ще доведе до издаването на повече и по-разнообразна и качествена литература. С тях ще се осигури по-широк достъп до книгите, ще се насърчи четенето, а това на свой ред ще доведе до повишаване на академичните резултати на младите хора. Така през следващите десетилетия ще се изградят поколения от четящи и грамотни хора, които ще произвеждат повече добавена стойност в социално-икономическия живот на страната и ще съдействат за създаването на хармонично и проспериращо общество.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Всяка криза ражда и възможности.  Съзнаваме колко е сложно в труден момент като този да се вземат правилните решения и отпуснатите европейски средства да се насочат по начин, позволяващ действително възстановяване и устойчивост. Важно е да се разбере, че устойчивостта значи преди всичко инвестиции в хората и тяхната грамотност, в техните знания и умения. Вярваме, че може да се подходи стратегически правилно и да се инвестира силно в подкрепата на книгите и четенето. От избора, който правителството ще направи днес, зависи бъдещето и просперитета на България.

Разчитаме, че ще получим подкрепа и за другите наши предложения, които ще създадат условия за издаването на повече и по-разнообразна и качествена литература у нас и за изграждането на общество от четящи и знаещи хора – превръщането на намалената ставка на ДДС върху книгите в постоянна мярка; решителни мерки за борба с интелектуалното пиратство; създаване на механизъм и осигуряване на средства за заплащане на репроправата; уреждане на възнаграждения за отдадени под наем книги, приемането на закон за фиксираната цена на книгата и др. По тези ключови мерки сме направили предложения и сме внесли съответни обосновки и проекти на закони в Министерството на културата.

Днес, повече от всякога е важно да бъдат взети мерки в дългосрочен план, които да подпомогнат книгоиздателската индустрия и в същото време да гарантират съществуването на книгата, като уникален продукт, необходим за духовното и културно оцеляване на българското общество. Във времена на криза, на изолация и ограничения, книгите може да са от огромно значение за превъзмогване на трудностите. Без подкрепата на държавата обаче издаването и разпространението на книги в следващите години ще е изключително проблематично и така достъпът до книги на гражданите ще е още по-ограничен.

Оставаме на разположение за обсъждане на предложенията ни по Плана за възстановяване, както и на всички други мерки за подкрепата на книгите и четенето.

С УВАЖЕНИЕ,

ВЕЛИЗАРА ДОБРЕВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯ „БЪЛГАРСКА КНИГА“

АИКБ апелира за пълна прозрачност при вземането на решения за промяна в бъдеще на Наредба № Н-18

osnovni-promeni-Naredba-H-18-29-03-2019

С Решение № 14406 по Административно дело № 8705 от 2019 г. Върховния административен съд отмени текстове от Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Делото е образувано против три наредби за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, обнародвани съответно в ДВ, бр. 80/28.09.2018 г., ДВ, бр. 10/01.02.2019 г. и ДВ, бр. 26/29.03.2019 г.

Според ВАС при приемането на измененията в Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са достатъчно основание за тяхната незаконосъобразност, както и че същите водят и до нарушение на материалния закон.

Със своето решение ВАС констатира нарушения на ЗНА (чл. 28 и чл. 26), АПК (чл. 77) и чл. 6, § 1 от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество, като:

  • липса на обосновка в докладите и мотивите за финансовите и други средства за прилагане на новата уредба;
  • липса на анализ за съответствие с правото на Европейския съюз;
  • не е налице обсъждане на Портала за обществени консултации във връзка с направените предложения, становища и възражения – същото е направено само формално;
  • нарушени са сроковете от тридесет дни за предложения и становища по проектите, след публикуване за обществени консултации;
  • нарушено е и правото на ЕС, тъй като след постъпили уведомления (нотификации) за промени в законовите уредби, касаещи интересите и правата на дружества от целия ЕС, не са спазени тримесечните срокове за отправяне на възражения, преди публикуването на измененията в технически регламенти.

Поради гореизброените нарушения всички непроменени след завеждане на делото оспорени части на Наредба Н-18 се ОТМЕНЯТ.

Единственото разумно решение сега е да се преработят всички оспорени текстове, така че те да станат логически обвързани, технически и административно изпълними. Промените следва да се направят при недопускане на нарушения.

АИКБ апелира за пълна прозрачност на вземането на решения за промяна в бъдеще на този така съществен и печално известен административен акт. Участниците в процеса по предложения за всички бъдещи изменения трябва да осигурят необходимия баланс между интересите на фиска и правото на българския бизнес за работа в нормална, предвидима среда и липса на възможности за административен произвол.

Най-добрите работодатели у нас бяха отличени в партньорство с АИКБ

CS-Main

Водещото кариерно събитие за квалифицирани кадри Career Show 2020 тази година ще е изцяло онлайн на 24 и 25 ноември

Само преди броени дни бяха обявени победителите в конкурса за наградите Career Show Awards 2020, който всяка година отличава най-добрите работодатели в България и постиженията им в сферата на работодателската марка. Те бяха избрани измежду общо 326 кандидатури, чийто списък може да намерите тук. За втора поредна година Асоциацията на индустриалния капитал в България беше партньор на събитието, а председателят на УС на АИКБ Васил Велев оценяваше кандидатурите в две от най-престижните категории като член на авторитетното жури.

Career Show Awards се връчват ежегодно, за да откроят най-забележителните успехи на компаниите в сферата на човешките ресурси и работодателската марка. Конкурсът поощрява и популяризира най-добрите практики в привличането, задържането и развитието на служителите и е витрина на бизнес климата у нас.

Поради предпазните мерки за карантиниране в страната, тази година организаторите на Career Show Awards и Career Show 2020 предвиждат водещото кариерно експо за квалифицирани кадри да се проведе изцяло онлайн. В рамките на два дни, на 24 и 25 ноември, над 150 от най-добрите работодатели у нас ще се срещнат с повече от 5 000 кандидати. Въпреки трудната икономическа обстановка, Career Show 2020 ще събере рекорден брой кандидати, търсещи работа и възможности за развитие.

CS2020

Онлайн събитието ще ни изненада приятно с напълно ново и модерно решение чрез иновативна платформа за видео интервюта, която ще се използва за първи път в България. Чрез нея работодатели и кандидати ще се свържат с помощта на специална „мачмейкинг“ технология, предоставяща максимално ефективно изживяване за участниците.

Career Show 2020 е събитие с предварително одобрение и за да се включите, трябва да получите потвърждение след направена регистрация и попълнен профил. Това е така, тъй като събитието е насочено към квалифицирани кандидати. Ето тук са посочени условията за участниците.

Може да заявите участие, като се регистрирате на: https://careershow.bg/register/ Актуален списък на фирмите-участници можете да разгледате тук. Организаторите препоръчват предварително да се запознаете с компаниите, с които бихте искали да се срещнете виртуално, както и да си подготвите съвсем кратко представяне, с което да започвате разговорите си.

Career Show 2020 е още едно стъпало нагоре в кариерните събития и освен лични видео срещи с работодатели, ще можете да гледате и богатата онлайн програма.

Вижте цялата програма тук.

АИКБ се обяви срещу административното увеличение на МРЗ

51654_660_370

Асоциацията на индустриалния капитал в България изпрати своя позиция относно Проект на ПМС за определяне на нов размер на минималната работна заплата в страната за 2021 г. до г-жа Марияна Николова, заместник министър-председател по икономическата и демографска политика и министър на туризма, и г-жа Деница Сачева, министър на труда и социалната политика. В нея АИКБ отново категорично заявява своето несъгласие с административното и волунтаристично определяне на размера на МРЗ.

Работодателската организация за пореден път констатира, че дори и когато се смята, че разговорите за постигане на съгласие за модела на договаряне на МРЗ, едва ли не са излезли на „последната права“, Министерският съвет, открито насърчаван от национално представителните организации на работниците и служителите, бърза да повиши минималната месечна работна заплата за страната колкото е възможно повече, преди механизмът на договарянето й да стане факт.

АИКБ посочва данни, илюстриращи необоснования и рязък ръст на минималната работна заплата, като този път представените сведения са за периода 2000 – 2017/2018 г. Чрез тях работодателите отново напомнят за няколко факта:

1. Административно определената минимална работна заплата расте „експлозивно“ на фона на останалите икономики в ЕС;
2. Минималната работна заплата представлява неприемливо голям дял от средната работна заплата за страната;
3. Нарастването на административно определяната минимална работна заплата изпреварва договаряните минимални работни заплати по отрасли и браншове;
4. България е лидер по отношение на съотношението между годишния размер на минималната работна заплата и брутния вътрешен продукт на глава от населението за страните от ЕС.

Във връзка с изложените аргументи, Асоциацията на индустриалния капитал в България продължава да апелира за нов подход при определяне на минималната работна заплата за страната, като настоява оттук нататък, независимо от формата, която ще вземе договарянето на минималната месечна работна заплата за страната, средносрочната бюджетна прогноза да се консултира със социалните партньори. Поне в частта й, където се залага минималната месечна работна заплата в перспектива.

В заключение – що се отнася до предложението на правителството минималната месечна работна заплата за страната да достигне 650 лева от 1 януари 2021 г., Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) категорично отхвърля това предложение, опирайки се на изнесените по-горе аргументи и съображения. Според работодателската организация това поредно повишаване на МРЗ носи още по-сериозни заплахи от преди.

АИКБ със съжаление повтаря своето много сериозно съмнение, че повишаването на размера на МРЗ на 650 лева е предрешен въпрос. По тази причина Асоциацията се обръща към правителството и към социалните партньори с предложение за приемане на решение за своеобразна дерогация на размера на минималната месечна работна заплата в застрашените икономически дейности, които могат лесно да бъдат анализирани на база на данните за средния осигурителен доход, като за тях новият размер на минималната месечна работна заплата, който вероятно ще влезе в сила от 1 януари 2021 г., да бъде заменен с досегашния размер от 610 лева.

АИКБ настоятелно предлага на правителството, както и на социалните партньори, да подкрепят това компромисно решение, което би дало глътка въздух на застрашените икономически дейности. В редица от тях ниският среден осигурителен доход се дължи на крайно неблагоприятна международна конюнктура, а в други, като частния охранителен сектор, доходите буквално са „смачкани“ от порочната система на обществени поръчки по единствен критерий – най-ниска цена.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) апелира в случай, че правителството реши да наложи размер на МРЗ от 650 лева, считано от 1 януари 2021 година, да бъде отложено въвеждането й за застрашените икономически дейности, където предложената минимална работна заплата надхвърля средния осигурителен доход, или е твърде близка до него.

Повече информация може да намерите в следните приложения:

  • Цялата позиция на АИКБ;
  • Приложение 1 – Данни за минималната месечна работна заплата за страните от Централна и Източна Европа и за страните от „стара“ Европа, където има нормативно закрепена минимална работна заплата, за периода 1999 – 2020 г., както и данни за нарастването в пъти за периодите 1999 – 2020 г., и за 2000 – 2019 г.;
  • Приложение 2 – Презентация на съотношението между годишния размер на минималната работна заплата и брутния вътрешен продукт на глава от населението за страните от ЕС, където има нормативно установена минимална работна заплата, за периода 2000 – 2020 година.

Становище на АИКБ по проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България

ea97800a0e062d0c5d555d8cc2b404e9

Изх. № 356/06.11.2020 г.

ДО
Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ,
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: Становище на АИКБ по проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДОНЧЕВ,

Асоциацията на индустриалния капитал в България приветства широката обществена консултация на проекта на План за възстановяване и устойчивост на Република България и споделя напълно целта му „да способства икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от КОВИД-19 пандемията … чрез набор от мерки и реформи, които не просто да възстановят потенциала за растеж на икономиката, но и да го развият, като осигурят устойчивост на негативни външни въздействия“. Финансовият ресурс от 11,2 млрд. лева представлява безпрецедентна възможност за подкрепа на българската икономика, на бизнеса и на гражданите, за да се справят с тази тежка криза, като преодолеят последиците от нея и дори надградят постигнатото.

АИКБ високо оценява и подкрепя напълно заявеното от правителството твърдо намерение този ресурс да бъде инвестиран по прозрачен, достъпен начин, при опростени правила и процедури, при проследяемост на инвестициите и постигнатите резултати, така че да се избегнат всякакви съмнения за сиви и корупционни практики и ще бъде конструктивен и диалогичен партньор за постигането му.

Определено, проектът е структуриран прагматично, развит е в разбираема форма и предлага множество приносни моменти, сред които особено положително впечатление правят:

  • Обособяването на четири ясно разграничени стълба, с пропорционален ресурс за изпълнението на всеки от тях;
  • Обвързването на областите на политика във всеки от стълбовете с конкретни програми;
  • Планирането на конкретни проекти, в допълнение към националното финансиране и това по Споразумението за партньорство – 2021 – 2027 г.

Като отчита сериозната работа, извършена по подготовката на Плана, АИКБ в настоящото становище отправя препоръки, коментари и предложения за прецизиране и преформулиране, с оглед на важността му като документ, неговият хоризонтален характер и огромният финансов ресурс, а и на чиято основа ще се програмират мерките за подкрепа на МСП за програмния период 2021 – 2027 г.

  1. Общи бележки.
  • Безспорно, инвестиционният ресурс, предвиден в Плана, представлява безпрецедентна възможност за подобряване на социално – икономическата среда в страната. Предвид на това, както и на дългосрочния характер на изпълнението, АИКБ счита, че трябва да се обърне съществено внимание на въпроса за управлението на инвестициите, в съответствие с принципите на партньорство при инвестирането на средствата от ЕСИФ. Предлага наблюдението да се извършва или в рамките на Комитета за наблюдение на Споразумението за партньорство, или да се създаде по аналогия Комитет за наблюдение на изпълнението на Плана. Това би позволило участието на социалните партньори по прозрачен начин във вземането на решения по детайлизирането на процедурите за изпълнение и мониторинг на интервенциите по области на политика.
  • АИКБ препоръчва в Плана да се включи встъпителен раздел – обосновка, който да представя отчетените и прогнозни въздействия на КОВИД-кризата върху българската икономика и социален живот, като на тази база се очертаят насоките за интервенция. Това би позволило обвързване на политиките с конкретните предизвикателства.
  • Предвидените проекти и инвестиции следва да бъдат обобщени в таблица, така че лесно да се проследява планираният ресурс по области на интервенция. Предвид сериозните суми по области на политика във всеки един от четирите стълба, предлагаме проектите да бъдат представени по-подробно, като се представи информация, а разбивките да бъдат за максимално 8-цифрени суми. Добре е да се представи в прегледен и лесночетим вид обобщена информация за връзките и допълняемостта на интервенциите, предвидени в рамките на Споразумението за партньорство и програмите към него и в рамките на Фонда за справедлив преход и ReactEU.
  • Демографската криза е най-сериозното предизвикателство, пред което България е изправена. Тя се утежнява допълнително от негативните ефекти, предизвикани от КОВИД пандемията, което изисква с още по-голяма острота и неотложност планирането на политики и мерки за справяне с нея. АИКБ предлага Планът да посвети специална област на политика за справяне с демографската криза, в съответствие с договорените мерки в Националното тристранно споразумение.
  • Общото впечатление от Плана е, че дава аналогов отговор на дигитални по своята същност предизвикателства, в ерата на дигитални трансформации, тъй като основната част от инвестициите са насочени към изграждане или подобрения на сграден фонд, инфраструктура и т.н., вместо към изграждането на системи от интелигентни мрежи и връзки. Поради това, АИКБ препоръчва да се отдели по-сериозно внимание на обвързването на областите на политика с реформите, за чието изпълнение те допринасят, включително посредством актуализиране и прецизиране на системата от индикатори.
  • АИКБ нееднократно е изразявала своите резерви по отношение на ефективността на създаването на различни фондове, които да администрират и опосредстват достъпа до европейски средства. Освен високите административни разходи по създаването и функционирането на подобни фондове, проблем е прозрачността, ясното проследяване на ефекта от мерките за подкрепа, съмнения за равнопоставен достъп на бенефициенти, за обективността на оценката и подбора на проекти и т.н. По тази причина АИКБ предлага преимуществено да се програмират директни разплащания, а за предвидените индиректни плащания да не бъдат създавани нови фондове, а да се ползва капацитета на вече съществуващите фондове, органи за управление и структури.
  1. Бележки по конкретни текстове и раздели.
  • Бележки по Иновативна България.
  • Образование и умения.

АИКБ подкрепя изграждането на STEM образователна среда и насърчаването на електронно обучение, както и модернизирането на образователните институции. Определено повече и по-качествено образование е най-сигурният и бърз начин за повишаването на конкурентоспособността. По отношение на предвидените Центрове за личностно развитие на ученици и младежи – АИКБ подчертава необходимостта инвестициите в тях да бъдат насочени  и към насърчаването на талантите на младите хора и поощряване на интереса им към природо-математически дисциплини. АИКБ предлага обхватът на тези центрове да бъде разширен, за да включи и „Центрове за развитие на таланти“, както и да се предвиди партньорство с работодатели, за да се осигури практика в реална среда. Предлага да се инвестира и в създаването на менторски и наставнически онлайн мрежи, които да насърчават кариерната ориентация посредством лично наставничество и да подпомагат успешното навлизане на младите хора на пазара на труда, включително посредством личен пример и контакт. АИКБ предлага обхвата на областта на политика да бъде разширена, за да обхване и дуалното обучение, както и да се предвидят инвестиции за здравна превенция на учащите се младежи.

  • Научни изследвания и иновации.

АИКБ подкрепя всяка възможна инициатива за разширяване на успешното участие на български бенефициенти в Хоризонт Европа, при условие, че подкрепата ще е директно насочена към български предприятия и НПО.

Като подкрепя целта за насърчаване на изследователската дейност, включително посредством създаването на мрежи от университети, АИКБ напомня настоятелно, че подобна дейност не би била успешна без участието на бизнеса и предлага да се изисква изрично такова партньорство. За целта ще е необходима и промяна в регламентирането на публично-частните партньорства, поради действащото в момента ограничение в Постановление 61 на МС. Участието на бизнеса в тази област е от ключово значение, тъй като в много случаи университетите нямат достъп до необходимото оборудване, включително лабораторно.

  • Интелигентна индустрия.

АИКБ подкрепя напълно мярката за подпомагане на процеса на преход към кръгова икономика на предприятията и предлага тази подкрепа да бъде разширена и стойността на ресурса за подкрепа да бъде увеличен, за сметка на намаляване на подкрепата за изграждане на инфраструктура. Необходими се сериозни инвестиции в технологично преструктуриране и модернизация на компаниите, за да бъдат те ефективни участници в скъсяването на веригите на стойността. АИКБ предлага да се поиска блоково изключение по схеми за подкрепа на големи предприятия за насърчаване на участието им в скъсяване на веригите на стойността. АИКБ нееднократно се е обявявала категорично против инвестирането в индустриални паркове и финансирането на техническа инфраструктура, от които няма ясно изразени бизнес потребности. Предлага целият ресурс да бъде насочен именно към инвестиции в скъсяване на веригите за доставка и реиндустриализация – посредством технологична модернизация и преструктуриране и преориентиране на производства, за сметка на отпадането на финансиране на физическа инфраструктура. Счита, че това са най-важните области за подкрепа, тъй като именно по този начин се гарантира справянето с икономическата криза и осигуряването на висок растеж, и предлага към тях да бъде пренасочен ресурс в рамките и на Зелена България – на стойност поне 2,5 млрд. лева, за сметка на проектите за енергийна ефективност.

  • Бележки по Зелена България.
  • Кръгова и нисковъглеродна икономика.

В документа е записано, че българската икономика изразходва средно 3,6 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП от средния енергиен разход в ЕС. Това изчисление е направено, без да се отчита стандарта на покупателната способност при обема на БВП, а коректното сравнение между страни и със средното за ЕС, препоръчано от Евростат, показва енергийна интензивност за България през 2018 г. 171,92 кг.н.е. за 1 000 евро БВП (PPS) при средноевропейско ниво 119,77 (за ЕС-27). Препоръчваме запис: „българската икономика изразходва средно 1,5 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП (PPS) от средния енергиен разход в ЕС“, а изречението за сектора на услугите да се махне. Това е не по-малко вярно и достатъчно убедително като аргумент за необходимостта от решително повишаване на енергийната ефективност. С това уточнение АИКБ подкрепя нуждата от насърчаване на кръгова и нисковъглеродна икономика. Със съжаление отбелязва липсата на мерки за подкрепа на въвеждането на електрически превозни средства, производството на електродвигатели, акумулатори, батерии. Липсват и мерки за насърчаване на разработки в посока на съхраняване на енергия, насърчаване на електрическата мобилност и развитие на технологии, основани на водород.

Необходими се сериозни инвестиции в технологично преструктуриране и модернизация на компаниите, за да бъдат те ефективни участници в кръговата икономика и за да постигнат целите за климатична неутралност. АИКБ предлага да се поиска блоково изключение по схеми за подкрепа на технологично обновяване на големи предприятия за насърчаване на участието им в кръгова икономика и за постигане на климатична неутралност.

АИКБ не подкрепя насочването на подобен огромен ресурс в енергийна ефективност и предлага 2,5 млрд. лв. да бъдат пренасочени – както вече бе посочено по-горе – в насърчаването на зелени технологии. Оставащият 1 млрд. да се разпредели на три части поравно – 1/3 за енергийна ефективност в жилищния фонд, 1/3 за енергийно обновяване на промишлени сгради и 1/3 за енергийно обновяване на държавни и общински сгради и за енергийна ефективност на системи за изкуствено външно осветление. Тъй като подобни проекти се изплащат от реализираните икономии, те следва да бъдат приоритетно финансирани посредством предоставянето на нисколихвени, дългосрочни кредити, които да бъдат връщани от постигнатите икономии при енергопотребление. В крайни случаи, ако се предвижда грантово финансиране, интензитетът на подкрепа следва да не надвишава 25 – 50 %. А предвид на икономическата рентабилност на подобни проекти и тяхното откупуване в бъдеще, насоченият към тях ресурс да бъде ограничен.

АИКБ изразява резерви и по отношение на планираната подкрепа за ЕСО в размер на 511 млн. лева.

  • Устойчиво селско стопанство.

Селското стопанство в България е частно. Ако държавата инвестира ресурс в хидромелиорации, редно е да се знае предварително за какви проекти, кой ще бъде бенефициент и как държавата ще обоснове инвестицията с анализ разходи-ползи. По този начин ще се избегнат евентуални съмнения, че се цели облагодетелстване на конкретни „латифундисти“, освен ако не става дума за водоеми за напояване, които са преимуществено общински и държавни. АИКБ по-скоро би подкрепила мерки за интелигентно управление на водните ресурси и за осигуряване на алтернативни водоизточници за индустриални нужди и може да приеме ограничена интервенция в това направление, но само в съчетание с мерки за директна подкрепа на засегнатите от КОВИД-кризата селскостопански производители – в размер на поне половината от планирания ресурс – 470 млн. лв.

АИКБ настоява за финансиране на български генетичен фонд от сортове растения и породи животни, включително посредством стимулиране на селскостопанските производители да отглеждат растения и животни с гарантирана чистота за нуждите на подобен генетичен фонд. България имаше много добри традиции в тази област, която е също толкова важна, колкото и иновациите, но за съжаление те са почти напълно изгубени и трябва спешно да се работи за тяхното възстановяване – включително посредством конкретни проекти с бенефициенти предприятия и/или научни звена, насочени към създаване на сертифицирани пепиниери и развъдни стопанства за ценни местни сортове растения и животински породи.

  • Бележки по Свързана България.

Не е ясна връзката на антикризисните мерки и предложените области за интервенция, с изключение на цифровата свързаност. Поради изоставането на инвестициите в железопътна и ВиК инфраструктура, АИКБ все пак може да приеме подобно финансиране, но с особено мнение.

  • Бележки по Справедлива България.
  • Бизнес среда.

АИКБ не приема със средства, предназначени за справяне с КОВИД-кризата, да се финансират закъснели, неуспешни и неотговорно извършвани операции за постигането на ефективно електронно правителство. В подобни действия, по някои изчисления, до момента са налети милиарди левове през последните 10 години, без видим резултат. Вместо това, да се работи по съвместимост и взаимен достъп до ключови регистри, в съответствие с приетото в ЕС законодателство, като се прилагат глобални стандарти за идентифициране и обмен на данни.

  • Социално включване.

В този раздел АИКБ възразява на ползването на средствата, предназначени за справяне с КОВИД-кризата, за финансиране на закъснели реформи и настоява подкрепата да бъде за съвместни действия на социалните партньори по насърчаване на социалното включване – като борба с недекларираната заетост, със сивата икономика, подкрепа на доброволната събираемост, повишаване привлекателността на професии от ключово значение за конкурентоспособността, в които има недостиг на персонал, достъп до дигитални компетенции и т.н. Възразява срещу поименното посочване на само малка част от подобни инициативи – като MyCompetence и сребърна икономика и настоява да бъде предвидена подкрепа за всички полезни инициативи.

  • Здравеопазване.

АИКБ подкрепя нуждата от модернизация на материалната база на лечебните заведения и нуждата от мотивация и задържане на персонала в тях. Но настоява поне половината от предвидения ресурс да бъде насочен към превенция на здравето и към системи за ранна диагностика и предотвратяване на хронични заболявания. В България отделеният за превенция ресурс е 2 пъти по-малко от средните за Европа стойности, а за болнична помощ и лекарства – 2 пъти повече като дял в разходите за здраве. Приоритетното финансиране на превенция на здравето би повишила ефективността на цялата система на здравеопазване.

В заключение считаме, че представеният проект следва да бъде доработен. Декларираме своята готовност да бъдем конструктивен и диалогичен партньор в процеса.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ


Приложения:

СТАНОВИЩЕ НА АИКБ ОТНОСНО БЮДЖЕТ 2021

Businessman Analyzing Graph And Doing Financial Calculations

Следва пълният текст на становището на Асоциацията на индустриалния капитал в България относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г.; Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г.; Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.


Изх. 350/27.10.2020 г.

 

ДО

Г-ЖА МАРИЯНА НИКОЛОВА

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА, МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСТС

 

Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА,

МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

 

КОПИЕ

Г-ЖА МАРИЕТА СТОЯНОВА,

СЕКРЕТАР НА НСТС

 

Относно: Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г.; Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г.; Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО НИКОЛОВА,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО САЧЕВА,

Асоциацията на индустриалния капитал в България, след като разгледа задълбочено горепосочените законопроекти и обсъди същите с членовете си – бизнес организации и компании, изразява следното становище:

Подкрепяме:

  1. Запазването през 2021 г. на данъчния модел и на данъчните ставки;
  2. Ниската преразпределителна функция на Бюджета (38.3% от БВП приходи по КФП);
  3. Относително реалистичната прогноза за ръст на БВП през 2021 (2.5%);
  4. Относително реалистичната прогноза за ниво на безработицата през 2021 (5.2%), за ръст на заетостта (0.9%) и за ръст на компенсациите на заетите (5.9%). Ръстът ще бъде по-голям, ако липсва грубата административна намеса на пазара на труда с минималната работна заплата, допълнителното възнаграждение за прослужено време (класове) и минимални осигурителни доходи;
  5. Увеличението на разходите за сектор „Образование“  с 648 млн. лв., от тях 410 млн. за увеличение на трудовите възнаграждение на работещите в сектора;
  6. Модернизацията на училищни кабинети и изграждане на STEM среда (20 млн. лв.);
  7. 9 млн. лв. за въвеждане на Национална здравна информационна система като крачка към електронното здравеопазване;
  8. Увеличаването на средствата за активна политика на пазара на труда за дигитални обучения на безработни лица (10 млн. лв.);
  9. Запазването на размера на максималния осигурителен доход;
  10. Субсидията за туроператорите за въздушни превозвачи, извършващи чартъри до България с цел туризъм – 35 евро на седалка (общо 40 млн. лв.);
  11. Субсидията за българските творци и артисти, пострадали от преустановяването на масови мероприятия;
  12. Промяната в Закона за народните читалища и възстановяване на ежегодната субсидия за Съюза на народните читалища;

Не подкрепяме:

  1. Необоснованото в период на икономическа криза и значителен спад на БВП административно увеличение на минималната работна заплата (650 лв.);
  2. Необоснованото административно увеличение на минималните осигурителни доходи, като следствие на увеличената минимална работна заплата;
  3. Запазването на допълнителното възнаграждение за прослужено време (класове) за частния сектор, определяно административно;
  4. Увеличаването на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (650 лв.);
  5. Запазването на режима за изплащане на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност – първите 3 дни за сметка на предприятията;
  6. Само 300 млн. лв. за изплащане на преходни остатъци от 2020 г и за продължаване на мярката 60/40 през 2021 г.;
  7. Запазването на продължителността на отпуск за бременност и раждане (410 дни), най-дългият подобен отпуск в Европа и последващ отпуск върху този отпуск за сметка на предприятията;
  8. Липсата на реформи в медицинската и трудовата експертиза, ограничаващи злоупотребите при отпускането на инвалидни пенсии;
  9. 10% увеличение на трудовите възнаграждения на заетите в бюджетния сектор (допълнителни 658 млн. лв.) без визия за реформа в бюджетния сектор и предложение за съкращаване на структурите с дублиращи функции, както и за оптимизация на броя на заетите в бюджетния сектор;
  10. 1 млрд. лв. за сектор „Вътрешен ред и сигурност“, в т.ч. увеличение на средствата за трудовите възнаграждения. Липса на реформи в сектор сигурност и оптимизиране на числеността на персонала и общите разходи, силно превишаващи като дял от бюджета средните такива за ЕС;
  11. 4 млрд. лв. (2.2% от БВП) и ново увеличение на издръжката на общите държавни служби отново без воля за реформи. Допълнителни 380 млн. за изпълнителни и законодателни органи;
  12. Увеличението на финансирането за сектор „Здравеопазване“ без визия за промяна на модела на финансиране и реформа в сектора. Отново акцентът на финансирането са лекарствената политика и болничната помощ, а не превенцията и профилактиката на здравето;
  13. 9 млн. лв. за увеличаване на минималния размер на пенсията от 250 на 300 лв., без да се отчита осигурителния принос на пенсионерите. Това разрушава основни принципи на пенсионния модел и насърчава сивия сектор;
  14. 318 млн. лв. за допълнителни 50 лв. за всички пенсии за периода 01-03.2021 г., без да се отчита нито осигурителния принос на пенсионерите, нито имущественото им състояние. Това разрушава както принципите на пенсионния модел, така и на социалното подпомагане;
  15. Липсата на средства в бюджета на НОИ за намаляване на несправедливия коефициент на редукция на пенсиите от НОИ и привеждането му в съответствие с отсъстващия принос поради вноски за втора пенсия от пенсионните фондове. Не е нормативно уредена фазата за изплащане на вторите пенсии;
  16. 390 млн. лв. за временно (предизборно) отпадане на доходния критерий за помощите за отглеждане на деца, както и за помощите за ученици. Много по-голям ефект би имало, ако тези пари се дават за нови детски градини и  конкретни услуги – храна в детски ясли и градини, начално образование; за спорт в по-горните курсове и т.н.;
  17. Липсата на реформи в сектор “Енергетика”. От началото на 2020 г. България отново е с най-висока цена на електроенергията за бизнеса в Европа. Липса на средства в бюджета за намаляване на таксите до средноевропейското ниво, чрез което да се намали и крайната цена на електроенергията за бизнеса;
  18. Увеличението на инвестиционните разходи за отбрана. 1.704 млрд. за периода 2021-2023 г., ненужно и непонятно изпреварване на графика за достигане на 2% от БВП;
  19. Средствата за наука намаляват от 571.6 млн. през 2020 г. (0.5% от БВП) до 534.2 млн. през 2021 г. (0.4% от БВП);
  20. Намаляват средствата за икономически дейности и услуги с над 1 млрд. лв. от 8.505 млрд. – 2020 г. (7.1% от БВП) на 7 501.1 млрд. – 2021 г. (6% от БВП);
  21. Недостатъчно средства за рекламна политика на националния туристически продукт (5 млн. лв.);
  22. Само 9.5 млн. за инвестиционни проекти по Закона за насърчаване на инвестициите. Разходи за ДМА към БВП са се свили под 18%, при цел 23%;
  23. Финансиране със средства от държавния бюджет за ДП “Държавна петролна компания”, още по-малко в размер на 35 млн. лв. на година за периода 2021-2023, който намираме за изключително прекомерен.

 

Изложеното ни мотивира да се въздържим от подкрепа и за трите законопроекта както поотделно, така и в съвкупност.

С оглед на по-балансирано структуриране и приложимост в подкрепа на българския бизнес и гражданите на обсъжданите законопроекти представяме допълнително няколко конкретни предложения:

  1. Да се планират адекватни по размер средства за подкрепа на заетостта и доходите на работници и служители, работещи в предприятия, преустановили дейност или регистрирали значителен спад на продажбите поради COVID-19;
  2. НОИ да започне изплащането на обезщетение за временна нетрудоспособност от втория ден на периода на нетрудоспособността;
  3. Да се въведе годишен максимален размер от 150 000 лева за предприятие на плащанията за Задължения към обществото;
  4. Да се планират средства за намаляване на ДДС на 9% за доставките на храна от ресторантите по домовете;
  5. Да се увеличи лимита за ваучери за храна от 350 млн. лв. на 500 млн. лв. и на месечните лимити от 60 лв. на 100 лв. (съответно годишните лимити от 720 лв. на 1200 лв.), както и ваучерите освен в магазините за храна  да служат за платежно средство и в ресторанти и хотели в страната;
  6. Да се планират средства за справедливо намаляване на редукцията на пенсиите от НОИ на родените след 1959 г., които ще получават допълнителна пенсия от пенсионните фондове;
  7. Да се повишат праговете за задължителен одит на малките предприятия до нивото определно от Директива 2013/34/ЕС и при нужда да се планират средства за подкрепа на одиторите намалили значително ангажираността си следствие на тази промяна.

 

С УВАЖЕНИЕ, 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ

НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

 

Анализ на изпълнението на ПМС 55, хронология и мащаб на компенсациите по мярката в подкрепа на заетостта и доходите на работещите

phpcqa3cf_559x345

От 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г. мярката за подкрепа на заетостта и доходите на работещите вече е с нов по-добър дизайн (в резултат и на усилията на АИКБ). Публикуваме анализ на резултатите от стария дизайн. В анализа няма да видите негативните сравнения с ЕС, които АИКБ предвиди и за които своевременно предупреди. Самият нов дизайн косвено също потвърждава грешката. За месец април в България безработицата нарасна 8 (осем) пъти повече от средния ръст в ЕС според Евростат. В резултат на сбъркан дизайн на мярката по 55 ПМС за подкрепа на заетостта (наричана 60/40) в България имаме сега около 100 хиляди безработни в повече и близо 200 хиляди заети по-малко. Това нямаше да се случи, ако ни бяха послушали навреме.

Анализът на изпълнението на ПМС 55 може да видите тук.

Макар и с по-добър за компаниите дизайн, действащата през трето тримесечие мярка за подкрепа на заетостта също има дефект, който би довел до стагнация на продажбите, ако се прилага дълго. Затова АИКБ настоява от сега да се уреди в закон такава мярка в съответствие с добрите европейски практики. Мярка, която да е в сила от 1-ви октомври и да действа винаги, когато има нужда.

Припомняме, че АИКБ осъществяваше редовна статистика на хронологията и мащаба на компенсациите по мярката в подкрепа на заетостта и доходите на работещите.

В таблицата по-долу може да видите данните и ефекта, които има мярката от стартирането си до 12.08.2020 г.

Предложения на АИКБ за смекчаване на икономическите последици от мерките за ограничаване на разпространението на коронавирус – COVID-19

Bulgaria High Resolution Economy Concept

Следва пълният текст на писмото, изпратено до г-жа Марияна Николова, заместник-министър председател по икономическата и демографска политика и г-жа Деница Сачева, миинистър на труда и социалната политика относно предложения на АИКБ за смекчаване на икономическите последици от мерките за ограничаване на разпространението на коронавирус – COVID-19.


Изх. № 152/16.04.2020 г.

ДО

Г-ЖА МАРИЯНА НИКОЛОВА,

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКА

ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСТС

 

Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА,

МИНИСТЪР НА ТРУДА И

СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

КОПИЕ

Г-ЖА ВАСКА ШУШНЕВА,

СЕКРЕТАР НА НСТС

 

Относно: Предложения на АИКБ за смекчаване на икономическите последици от мерките за ограничаване на разпространението на коронавирус – COVID-19 съгласно решение на НСТС от 13.04.2020 г.

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО НИКОЛОВА,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО САЧЕВА,

Законът за извънредното положение поради своята спешност не беше разглеждан в НСТС. Ето защо в продължение на дискусията в НСТС от 13.04.2020 г. АИКБ представя на Вашето внимание предложения за смекчаване на икономическите последици от извънредното положение върху икономиката.

  1. Промени в нормативни актове, приети без консултации в НСТС

1.1 Необходими изменения и допълнения в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (ЗМДВИП), за да се промени така наречената мярка 60/40 на 60/0, което означава за периода от обявяване на извънредното положение до неговата отмяна държавата да поеме 60 на сто от осигурителния доход на  работник или служител (при съответните критерии), и това да е всичко, което неработещия работникът получава като компенсация. Друго плащане от страна на предприятието с преустановена дейност или непълно работно време да не се дължи.

 

1.1.1. В § 4., т. 2:

А. Заглавието да се измени, както следва: думата „преустановяване“ да се замени с думата „спиране“ и да придобие следната редакция: „Спиране на работата при обявено извънредно положение“.

Б. Текстът на алинея 120в да придобие следната редакция:

„Когато при обявено извънредно положение са въведени противоепидемични мерки, ограничаващи пряко или косвено упражняваната дейност, работодателят може със заповед да спре работата на предприятието, на част от него или на отделни работници или служители“.

Действащата редакция на алинея 2 урежда несъществуваща хипотеза, с която работата на предприятието или на част от него се преустановена със заповед на държавен орган. За работодателя се създава задължение да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта. Със Заповед РД-01-124 от 13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването не се преустановява работата на предприятията, а се преустановяват посещенията в редица обекти. Предложената редакция на чл. 120в отразява действителната ситуация.

1.1.2. В ПЗР ЗМДВИП, § 4., т. 3, буква „а“:

Ал. 2 на чл. 138а да бъде изменена и допълнена, както следва:

„(2) В предприятието, в част от него или за отделни работници или служители работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.“

Предложената редакция позволява гъвкавост на работодателя при установяване на непълно работно време, съобразно реалната си необходимост.

1.1.3.  В ПЗР ЗМДВИП, § 4., т. 4:

Алинея 1 на чл. 173а да бъде изменена и допълнена, както следва:

Думите „със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган“ да бъдат заличени, а думата „преустановена“ да бъде заменена с думата „спряна“ и текстът да придобие следната редакция:

„(1) Когато поради обявено извънредно положение е спряна работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.“

1.1.4. В ПЗР ЗМДВИП §4., т. 5:

А. Заглавието да бъде изменено, както следва:

„Обезщетение при спиране на работата и при установено непълно работно време при обявено извънредно положение“

Б. Текстът на чл. 267а да бъде изменен, както следва:

„Чл. 267а. (1) За времето на спиране на работата в случаите по чл. 120в, както и при установяване на непълно работно време от работодателя по чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, работникът или служителят има право на парично обезщетение по реда на §6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Периодът на спиране на работа се зачита за трудов стаж.

(2) При въвеждане на непълно работно време от работодателя по чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда размерът на паричното обезщетение се определя пропорционално на неотработеното време.“

1.1.5. В ПЗР ЗМДВИП §5:

Добавя се нова т. 2 със следното съдържание:

В чл. 9 ал. 2 се добавя нова т. 6:

„т. 6. през което лицето е получавало парично обезщетение по чл. 267а КТ.“

Досегашната т. 2 става т. 3.

С предлаганото изменение се предвижда периодът на получаване на обезщетение по реда на чл. 267а да се зачита за осигурителен стаж, без да се дължи внасяне на осигурителни вноски.

1.1.6. В ПЗР ЗМДВИП § 6:

Текстът да придобие следната редакция:

§6. (1) По време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда парично обезщетение в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. на лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответните осигурени лица в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация.

(2) Средствата, превеждани по реда на ал. 1, са за сметка на фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване.

(3) Осигурителите по ал. 1 подават до Агенция по заетостта информация за лицата, попадащи в режима по чл. 120в или 267а по ред и условия, определени в акт на Министерския съвет.

1.1.7. Да се създаде точка в ПРЗ ЗМДВИП със следното съдържание:

„Дължимите обезщетения на осигурените лица, посочени в заявленията, подадени по реда на § 6. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., преди влизане в сила на този закон, се изплащат по реда на този закон.“

С предложения текст се уреждат случаите на вече подадените заявления.

Мотиви: Отстраняване на същностни дефекти в Закона, транспонирани и в ПМС-55, които работят в посока, обратна на желаната – вместо да способстват за запазване на работните места чрез разумно компенсиране, тези норми правят запазването на заетостта невъзможно или неизгодно, разпореждайки работникът да получи брутното си трудово възнаграждение (т.е. цялото си възнаграждение) за времето, през което не полага труд. При това положение предприятието има много повече мотиви да освободи работника, за когото е забранено или не може да осигури работа, отколкото да заплаща на същия работник пълно възнаграждение срещу никакъв труд и при никакви приходи за предприятието. И тогава обезщетението за безработица в същия месечен размер се поема напълно от държавата, при това за по-дълъг период (до една година), държавата се лишава от приходи от осигуровки и данък, работникът губи работа и се създава предпоставка за включването му в сивия сектор в последствие, вместо той да бъде запазен в заетост с по-малък нетен разход от държавата.

Мярката 60/0 е доказала пригодността си в ЕС като добра европейска практика (Германия). Тя освобождава предприятията от задължението да доплащат до 100% от загубения доход и да внасят осигуровки върху неизработени доходи. Тази мярка подкрепя реално заетостта и доходите на хората в предприятията – както напълно, така и частично прекратили дейността си или преминали на непълно работно време.

Въвеждането на подобна мярка ще предостави реална подкрепа на предприятията, които не разполагат със значителни финансови резерви да запазят работните места и по този начин ще преодолеят основен порок на сега действащата мярка – така наречената 60 на 40. Тя, освен че е невярна като съотношение на подкрепата (реалното нетно съотношение в нетния доход на работника е 38 на 62), има за резултат това, че неработещите живеят по-добре от работещите си колеги защото:

а) получават същата заплата;

б) имат по-малко разходи;

в) имат повече свободно време;

г) изразходват по-малко енергия:

д) изложени са на по-малко рискове.

Не намерихме друг такъв пример никъде по света.

Такова плащане се явява доход, който замества неизработения и следователно недължим трудов доход на работника или служителя, във времето през което той не полага труд. Поради това АИКБ предлага да се прилага именно моделът 60/0, който е значително по-справедлив и следователно – ще бъде по-добре възприет и широкоприложим и за работодателите, и за работниците, които работят. Това в крайна сметка ще доведе до по-ефективно използване на предвидените средства, респективно – до запазване на по-голям брой работни места. Трябва да се посочи, че предложеното, платимо от държавата плащане от 60% е силно занижено спрямо много страни в ЕС и ОИСР – като Австрия (90%, 85%, 80%), Великобритания (80%), Швейцария (80%), Словения (80%), Дания (75%), Латвия (75%), Канада (75%), Кипър (70%) и т.н.

Държавата широко прокламира, че предоставя държавна помощ, но на практика плащанията са част от дължимите помощи за настъпването на риска „безработица“, които тя ще трябва да плати на същите работници, ако бъдат съкратени. Само че ще дължи тези помощи за безработица за срок до 12 месеца, а не за 3 месеца, какъвто е срокът на компенсация при извънредното положение, и няма да получи обратно близо 3/5 от сумата под формата на данък и осигуровки. Т.е. държавата иска да „икономиса“ на гърба на останалите да работят и плащат данъци в тези тежки условия работници.

На практика финансирането ще бъде насочено основно към предприятия, имащи значителни финансови резерви, а малките и средни предприятия, в който са заети ¾ от работещите българи, нямащи финансови средства, за да доплатят до нетното възнаграждение на работника (че и осигуровки върху тях), на практика няма да могат да участват в мярката. 344 000 фирми имат спестявания до 1000 лв., а това са именно малките компании с до няколко служители. Първите резултати потвърждават тезата – заявилите желание да ползват мярката предприятия са под 1 (един) %, а вече регистрираните безработни са в пъти повече от тези, които разчитат на подкрепата, за да запазят работата си. Мярката ще бъде провал. И вместо да се търсят аргументи защо този провал е успех, по-добре да се коригира навреме по примера на другите държави от ЕС и ОИСР.

Така вложеният за финансиране на мярката обществен ресурс няма да постигне целта си, а именно да бъдат запазени работните места, държавата ще понесе големи загуби веднага (обезщетения за безработни) и много по-големи загуби в средносрочен план (непроизведен БВП и несъбрани данъци).

Ето защо АИКБ предлага в рамките на същия ресурс, след преработване, схемата да стане  60/0.

1.2. Допълнение на Постановление № 162 на МС от 2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г.

Текстът на чл. 8а да приеме следната редакция:

„Чл. 8а С мотивирано решение ръководителят на управляващият орган може да прекрати открита процедура чрез подбор при обявено извънредно положение или когато е настъпило бедствие, съгласно Закона за защита при бедствия с цел осигуряване на финансиране съобразно необходимостта от мерки и за преодоляване на настъпилите последици, с изключение на процедури, по които има вече сключени договори с бенефициенти търговски дружества, земеделски производители и организации с нестопанска цел“.

Мотиви: Привеждане на текста в съответствие с действащото в момента законодателство, като се има предвид, че измененият текст на ПМС предвижда ръководителят на УО еднолично да може да прекратява процедури. Такова прекратяване не може да стане без предварително одобрение/съгласуване с Комитета за наблюдение (КН) на съответната оперативна програма, защото прекратяването на процедура и нейното сваляне от Индикативната работна програма и от Оперативната програма въобще е по същество изменение на програмата, което подлежи на одобрение от КН (съгласно разписаните от закона правомощия на този орган). Следва да се има предвид също, че приетият Закон за извънредното положение не дава подобна възможност, като в чл. 21 се посочва единствено, че „До отмяната на извънредното положение управляващите органи на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове имат право да изменят едностранно договори за безвъзмездна финансова помощ съобразно необходимостта от мерки при криза“, но не и да прекратяват.

  1. Мерки от общ характер

2.1. Прекратяване на задължението за заплащане на ТБО и данък сгради за затворени обекти и предприятия за периода, за който те са прекратили дейността си.

Мотиви: При прекратена дейност не се генерират отпадъци, респективно намаляват разходите за сметосъбиране, сметоизвозване и третиране. Поради това, както и поради невъзможността да генерират приходи в следствие на прекратената дейност, обекти и предприятия, намиращи се в подобно положение, следва да бъдат освободени от задължението за заплащане на ТБО. Мотив в тази посока е и спазването на принципа „замърсителят плаща“, въведен в българското законодателство чрез Закона за местните данъци и такси (Чл. 67., ал. 1 и 4). Аргумент в същата посока е и че таксата битови отпадъци трябва да е разходоориентирана, т.е. да е равна на разходите, които местната власт прави за извършване на дейността. Когато няма отпадъци, не трябва да има и извършена дейност, не трябва да има и направени разходи, не трябва да се дължи и такса.

По аналогия – те не ползват и услуги от общините, така че освобождаването от задължение следва да се разпростре и по отношение на редуцирането на дължимия данък сгради. Освобождаването от тези плащания при липса на дейност се обвързва с липсата на приходи, което, ако не подпомогне, то със сигурност няма влоши финансовото състояние на предприятията, което само по себе си е реално облекчение.

2.2. Извънредна еднократна безвъзмездна помощ от 1 000 лева за самонаети, микропредприятия с до 9 заети включително, за т. нар. независими работещи.

Мотиви: Правителството вече обяви подпомагането на артисти в размер на три месечни минимални работни заплати и осигуровките върху тях. Считаме, че в същата степен са засегнати и всички самонаети лица и микропредприятия и предлагаме същата мярка да бъде разпростряна и към тях. Затова АИКБ предлага тази мярка като същинско подпомагане на много хора, които иначе са притиснати в значителна степен от липсата на доходи поради ограничителните мерки. Подобни мерки са въведени в Гърция, Хърватия, Италия и други европейски страни. Подобна мярка представлява и изпълнение на конституционно задължение на държавата (чл. 48 и 51 от КРБ).

Тази мярка ще даде непосредствена, пряка, бърза и навременна помощ на голяма група хора, които ще могат да получат парична средства в момент, в който са лишени от възможността да извършват трудова или стопанска дейност. За микропредприятията (до 9 заети лица) тази помощ ще даде възможност да се включат в мярката за запазване на заетостта. Ще доведе и до намаляване на междуфирмената задлъжнялост, като в резултат на мултипликационния ефект тя може да намалее с няколко милиарда лева.

Не на последно място – голяма част от средствата, вложени в предложената мярка, ще се върнат в държавния и общинските бюджети чрез плащане на преки и косвени данъци. Стимулираното чрез мярката потребление отново ще мултиплицира полза за бюджета и икономиката като цяло. Подобна мярка се предлага и в САЩ, Канада, Япония и други страни от ОИСР.

Финансови измерения на мярката: (Методологията на изчисленията е дадена изцяло в Приложение № 1.)

Разчетите са дадени в три сценария – оптимистичен, умерен и песимистичен във връзка с прогнозата за броя предприятия, които ще останат да работят в деня на вдигане на извънредното положение (наричан за краткост Деня „Д”). Методологията на прогнозиране и пълните данни по трите прогнози са дадени в Приложение № 1.

Оптимистична прогноза:

Общ брой микрофирми с наети между 0 и 9 души: 317 834 броя

Общо брой НЕработещи фирми към деня „Д”: 170 995 броя (53,8 %)

Необходими средства за еднократно подпомагане при оптимистичен сценарий:

170 995 000 лева

Умерена прогноза:

Общ брой микрофирми с наети между 0 и 9 души: 317 834 броя

Общо брой НЕработещи фирми към деня „Д”: 243 354 броя (76,6 %)

Необходими средства за еднократно подпомагане при умерен сценарий:

243 354 000 лева

Песимистична прогноза:

Общ брой микрофирми с наети между 0 и 9 души: 317 834 броя

Общо брой НЕработещи фирми към деня „Д”: 277 798 броя (87,40 %)

Необходими средства за еднократно подпомагане при умерен сценарий:

277 798 000 лева.

2.3. Експресно подпомагане (финансово или материално) за санитарно-хигиенни мероприятия и осигуряване на лични предпазни средства и дезинфектанти според броя на заетите на трудов договор преди обявяването на извънредното положение.

Мотиви: След като държавата въвежда задължения за ползване на определени консумативи и препарати, то следва да осигури с такива задължените лица, а не да прехвърля разхода за тяхна сметка. Това е задължение на държавата, произтичащо от чл. 52 от КРБ. Аргумент в същата посока е и ограниченото и дори липсващо предлагане в търговската мрежа на отделни артикули, както и нарасналите им цени.

2.4. Още отсега да започне разработване на програма за излизане от кризата, като се набелязват мерките, които ще трябва да се прилагат СЛЕД вдигането на извънредното положение.

Мотиви: Отмяната на въведеното извънредно положение ще преустанови действието на мерките, въведени със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и допълващото го Постановление на Министерски съвет 55 от 30 март 2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение. В този момент може би ще е отминала или поне ще е отслабнала кризата с COVID-19, но икономическите последици и безпрецедентната икономическа криза ще бъдат в разгара си. Именно сега е моментът да започне разработване на програма за излизане от икономическата кризата, като се набелязват мерките, които ще трябва да се прилагат СЛЕД вдигането на извънредното положение. Поне ориентировъчно да се планират необходимите финансови и други ресурси за осъществяване на програмата. Обезателно да се заделят финансови ресурси за нуждите на експресните статистически изследвания, които да дадат картина с по-висока точност за щетите, нанесени от кризата на предприятията към датата на вдигане на извънредното положение, за да може в спешен порядък да се актуализират мерките в програмата за излизане от кризата, както и техният мащаб.

  1. Мерки в сферата на насърчаване на туризма

3.1. Облекчено издаване на визи на основните групи туристи – като например руски и турски, при пристигането им в България, на място.

Мотиви: Туризмът вероятно ще отчете най-тежкия и сериозен спад в дейността и приходите от всички икономически дейности, затова и мерките за подпомагането трябва да са сред най-значимите. Облекченият достъп на чужди туристи е такава мярка, но далеч недостатъчна, просто необходима. Ясно е, че делът на туризма в БВП заедно със съпътстващите го дейности няма да е както досега (~ 12 %), но трябва да се направи необходимото спадът да е поне контролируем. Това е мярка, която цели поне частичното спасяване на очертаващия се катастрофален летен туристически сезон. Също така трябва да отчетем, че благодарение на навременните ограничителни и други мерки, наложени от Националния оперативен щаб и от българското правителство, до момента България е слабо засегната от разпространението на COVID-19 в сравнение с държавите, явяващи се преки конкуренти в туризма – Турция и Гърция. Тази възможност за привличане на намаляващия брой туристи, които ще предприемат пътувания и почивки, трябва да бъде използвана и трябва да бъдат създадени условия за бързото им приемане и обслужване.

3.2. Разрешаване на дейността на малки семейни хотели и ресторанти при стриктно спазване на отстоянията и изискванията за безопасност.

Мотиви:  Кризата с коронавируса няма да бъде окончателно преборена до момента на отмяна на извънредното положение в България. Много вероятно е до откриването на лечение или ваксина за COVID-19 да има предпазливост и въздържание от потребление на туристически услуги. Въпреки това трябва да бъде намерен начин за нормализиране на трудовия и социалния живот на хората, така че те, освен да могат да се върнат на работните си места, да полагат труд и да получават доходи, да имат възможност да почиват и да възстановяват работната си сила, като ползват услугите на ресторанти и хотели, естествено при стриктно спазване на санитарно-хигиенните изисквания и условията за дистанциране. Освен предложенията по предходната точка, тази мярка отчита обстоятелството, че туристическият бизнес и свързаните с него съпътстващи дейности е единствен източник на приходи на десетки хиляди семейства.

3.3. След нормализирането на ситуацията да се проведе масирана маркетингова кампания за представяне на страната като туристическа дестинация. Да се потърсят и въведат механизми за насърчаване на българите да пътуват вътре в страната.

Мотиви: Мотивите към предложения 2.1 и 2.2 се отнасят и за това предложение.

3.4. Да се осигурят средства за дължимите наеми за неработещи обекти (там, където наемодател са държавата и общините, те да се откажат от наема за срока на извънредното положение).

Мотиви: Освобождаването от тези плащания при липса на дейност се обвързва с липсата на приходи, което ще облекчи допълнително финансовото състояние на фирмите, преустановили дейност. Столична община вече предлага въвеждането на подобна мярка.

3.5. Допълване на възможност за предоставяне на „ВАУЧЕРИ ЗА ЗДРАВНА ПРЕВЕНЦИЯ“ от страна на работодателите към служители чрез промяна на Наредба № 7 от 2003 г. на Министерство на финансите за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна. (Стойност – 720 лв.) за един човек (на постоянен трудов договор) за една календарна година. Срок за използване на ваучера по предназначение – 7 дни (минимум срок на престой в хотел). Дестинация: България – във всички сертифицирани по Наредба 04-14 от 9 октомври 2019 г. на Министерство на туризма и Министерство на здравеопазването центрове – медикъл/СПА, СПА , уелнес и таласо.

            Мотиви: Преки ползи за ИКОНОМИКАТА на държавата от въвеждане на ваучери за здравна превенция (здравна почивка):

  • Ще допринесат за развитието на вътрешния туризъм и преоткриването на България като любима дестинация за почивка;
  • Ще имат значително финансово въздействие върху консолидирания държавен бюджет както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Най-съществено въздействие се очаква върху разширяване на капацитета за настаняване чрез инвестиции в сферата на туризма. А възстановяването на една такава инвестиция се прогнозира за срок от две години – годината на издаване на календарен ваучер и непосредствено следващата;
  • Ще окажат значително влияние в развитието на туризма по региони, както и развитието на местната икономика;
  • Ще създадат нови работни места в сектор туризъм;
  • Ще увеличат наличните средства за инвестиции и разработване на нови услуги в сектор туризъм;
  • Ще допринесат за значителен ръст в различни икономически сектори – производство на храни, търговия с храни, транспорт и др.;
  • Ще насърчат работодателите да наемат служители на трудови договори, за да се възползват от данъчните предимства, предоставящи ваучерите за здравна превенция (здравна почивка);
  • Ще насърчат инвеститорите в сектор туризъм да декларират приходите си, чрез включването им в мрежовата принадлежност на системата за ваучери, съответно да декларират сумите за използваните при тях ваучери за здравна превенция (здравна почивка), съответно да заплащат данъци върху тях.

Пряк ефект върху ЗДРАВЕТО на работещото население от въвеждане на ваучери за здравна превенция (здравна почивка):

  • Повишаване работоспособността на служителите;
  • Ежегодното провеждане на комплексно климато- и балнеолечение при някои хронични заболявания на вътрешните органи води до разреждане на обострянията им и съответно до намаляване на хоспитализациите на пациентите;
  • Подобряване здравния статус на населението – оттам увеличаване продължителността на живота.
  1. Мерки за осигуряване на безпрепятственото движение на стоки и товари

4.1. Въвеждане на електронни товарителници.

Мотиви: България е ратифицирала Допълнителния протокол към Конвенция CMR относно електронната товарителница (влязъл в сила на 05.06.2011 г.), с което на практика са поставени основите за нейното приложение на територията на страната. Използването на електронната пред хартиената товарителница води до пестене на време, по-добра отчетност, по-добър контрол от страна на държавните органи, има екологичен ефект и води до подобрение в междуфирмената задлъжнялост и би имало и ефект по отношение ограничаването на хартиения документооборот, разглеждан като потенциален преносител на вируса COVID-19 между всички участници в подготовката, изпълнението, приключването и контролирането на дадена транспортна операция.

4.2. За времето на кризата с COVID-19 логистичните бази да се разглеждат като обекти от критичната инфраструктура на страната, по смисъла на дефиницията, съдържаща се в §1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита при бедствия.

Мотиви: Логистичните бази са от важно значение за поддържането на обществени функции като икономическото и социалното благосъстояние, осигурявани чрез дейността на тези бази, чието нарушаване или унищожаване би имало значителни негативни последици за Република България в резултат на невъзможността да се запазят тези функции. По смисъла на §1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита при бедствия „критична инфраструктура“ е система или части от нея, които са от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции, здравето, безопасността, сигурността, икономическото или социалното благосъстояние на населението и чието нарушаване или унищожаване би имало значителни негативни последици за Република България в резултат на невъзможността да се запазят тези функции. Видно е, че нормалното функциониране на логистичните бази е ключово за снабдяването със стоки, което е жизненоважно за осъществяване на веригата на доставки с всички произтичащи последици от евентуалното й прекъсване. Подобно решение може да се разглежда като логично продължение на обособените на ниво ЕС и в нашата страна „зелени коридори“ за придвижване на стоки.

  1. Мерки за подкрепа на допълващите образователни дейности

Преразглеждане на Приложението към чл. 2, ал. 1, т. 2 на ПМС 55 от 30.03.2020 г. с цел включване на частните фирми в сектора на други/помощни дейности в образованието (код 85.4, 85.5 и 85.6), в частност – центрове за професионално обучение; детски центрове; занимални; школи; спортни, културни и артистични дейности с деца и младежи и др.

Мотиви: В настоящото постановление гореизброените са изключени от достъп за кандидатстване по мярката 60/40, тъй като попадат в сектор Образование, макар и да са спрени със заповед на Министъра на здравеопазването от 13.03.2020 г., т. 4., която постановява преустановяване на “всякакви групови форми на дейност и работа с деца и ученици, извън системата на предучилищното и училищното образование, които се организират и провеждат от физически и юридически лица, независимо от правно-организационната им форма”.

Настоящата формулировка поставя всички доставчици на допълващи образователни услуги, които не получават държавна субсидия, в неравнопоставено положение и е предпоставка за съкращаване на много работни места и фалиране на малкия бизнес.

  1. Мерки за подкрепа на фиска

6.1. Замразяване на заплатите в публичния сектор на равнището на 2019 г. 

6.2. Редуциране на публични разходи, свързани с покупки на вносни стоки, които не са свързани с COVID – 19.

Приложения: Съгласно текста.

 

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ  НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ


Приложение 1.

Прогнози за размера на щетите, които биха били нанесени на общинските бюджети за цялата страна в случай на опростяване на данък недвижими имоти и на такса „Битови отпадъци” на предприятията, които изпитват затруднения, поради кризата от пандемията на COVID-19

Данни за средната събираемост на данъка върху недвижимите имоти, на данъка върху превозните средства и на осредненото равнище на събираемост на двата местни данъка в Р. България за 2015, 2016, 2017, 2018, и 2019 г. в %

 

Година

Данък недвижими имоти – средно равнище на събираемост Данък превозни средства – средно равнище на събираемост Осреднено равнище на събираемостпо чл. 130а, ал. 1, т. 6, от ЗПФ
Средно за РБ – 2019 74,78 % 70,93 % 72,85 %
Средно за РБ – 2018 72,05 % 70,77 % 71,4 %
Средно за РБ – 2017 72,26 % 69,14 % 70,70 %
Средно за РБ – 2016 73,43 % 69,58 % 71,51 %
Средно за РБ – 2015 68,32 % 63,40 % 65,86 %


Източник:
 Анализ на данните в края на четвъртото тримесечие на 2019 година, спрямо края на 2018 година за финансовото състояние на общините и на общините със съгласувани планове за финансово оздравяване на основание на член 130е, ал. 4 във връзка с член 130 ж от Закона за публичните финанси (ЗПФ), стр. 5, https://www.minfin.bg/bg/810

Кайнарджа – 48,6 %

Цар Калоян – 51,0 %

Макреш – 52,6 %

Ружинци – 53,2 %

Бойчиновци – 53,8 %

С цел подпомагане на общинските администрации и увеличаване на събираемостта на местни данъци и такси от страна на Министерството на финансите (МФ) се реализират редица услуги, предоставяни безвъзмездно на общините[1].

Данни за събираемостта на данъка върху недвижимите имоти, на данъка върху превозните средства и на осредненото равнище на събираемост на двата местни данъка за 2019 г. в %

Община Събираемост на данъка върху недвижимите имоти в % Събираемост на данъка върху превозните средства в % Осреднено равнище на събираемост на двата данъка за 2019 г. в %
Благоевград 81,80 % 65,59 % 73,70 %
Бургас 82,07 % 76,09 % 79,08 %
Варна 82,96 % 74,28 % 78,62 %
Велико Търново 84,43 % 78,39 % 81,41 %
Видин 61,86 % 53,61 % 57,74 %
Враца 71,56 % 66,60 % 69,08 %
Габрово 84,08 % 79,51 % 81,80 %
Добрич 77,11 % 64,91 % 71,01 %
Кърджали 81,81 % 72,86 % 77,33 %
Кюстендил 73,43 % 60,18 % 66,81 %
Ловеч 66,65 % 72,50 % 69,57 %
Монтана 75,46 % 65,23 % 70,35 %
Пазарджик 79,56 % 72,78 % 76,17 %
Перник 75,61 % 72,01 % 73,81 %
Плевен 77,63 % 69,73 % 73,68 %
Пловдив 78,76 % 71,42 % 75,09 %
Разград 78,21 % 64,33 % 71,27 %
Русе 80,83 % 58,91 % 69,87 %
Силистра 83,50 % 51,53 % 67,52 %
Сливен 78,76 % 71,81 % 75,28 %
Смолян 76,82 % 75,47 % 76,14 %
София – Столична 72,88 % 76,30 % 74,59 %
Стара Загора 81,66 % 77,85 % 79,75 %
Търговище 81,99 % 69,92 % 75,95 %
Хасково 80,85 % 72,71 % 76,78 %
Шумен 77,97 % 72,10 % 75,03 %
Ямбол 79,47 % 71,93 % 75,70 %
Средно за РБ 74,78 % 70,93 % 72,85 %

Източник: Финансови данни за общини по член 130г, ал.2, от ЗПФ, към края на 2018 и към края на 2019 година, както и данни във връзка с член 130в, ал. 1 от ЗПФ, https://www.minfin.bg/bg/810

От таблицата се виждат две неща.

Едното е, че има определена несъбираемост на данъка върху недвижимите имоти.

Средната събираемост за страната по данни на Министерството на финансите е 74,78 %, тоест средната НЕсъбираемост за Република България е 25,22 %.

За София НЕсъбираемостта е 100 – 72,88 = 27,12 %. За Пловдив е 100 – 78,76 = 21,24 %. И така нататък.

По-горе са представени таблични данни за областните градове, които са и най-индустриализирани и би трябвало да се предполага, че ако се освободят закъсалите предприятия в тях от данък върху недвижимия имот за даден период, то в тези общини ще се очакват най-големи загуби за общинските бюджети.

От табличните данни се вижда, че в областните градове събираемостта на данъка върху недвижимите имоти варира между максималната събираемост от 84,43 % (за Велико Търново) до минималната събираемост от 61,86 % (за Видин).

Тоест НЕсъбираемостта на данъка върху недвижимите имоти в областните центрове варира между 15,57 % и 38,14 %.

Първото заключение е, че когато общините претендират, че бюджетите им ще бъдат ощетени, те НЕ могат да претендират за тези НЕсъбираемости от данъка върху недвижимите имоти – средно за страната 25,22 %, а за областните, индустриализирани градове – в интервала от 15,57 % до 38,14 %.

Трябва да се подчертае, че тази несъбираемост е устойчива през годините и общините не бележат особени успехи в постигане на по-голяма събираемост.

Събираемостта на данъка върху недвижимите имоти варира в интервала 68,32 % и 74,78 %, като съответно НЕсъбираемостта е между 31,68 % и 25,22 %.

Събираемостта на данъка върху превозните средства варира между 63,40 % и 70,93 %, като съответно НЕсъбираемостта е между 36,6 % и 29,07 %.

Осредненото равнище на събираемост на двата местни данъка варира между 65,86 % и 72,85 %, като съответно НЕсъбираемостта е между 34,14 % и 27,15 %.

Също така, трябва да се подчертае, че данните биха били още по-негативни, ако не беше относително по-успешната 2019 година.

Второто нещо, което се констатира е, че когато става дума за местни данъци, общините имат голяма несъбираемост на данъка върху моторните превозни средства. Събираемостта на тези местни данъци за 2019 година, средно за Република България е 70,93 %. Тоест тази събираемост е по-ниска от събираемостта на данъка върху недвижимите имоти. Странното е, че това е така, въпреки МАСИРАНАТА подкрепа, получавана от държавата. (По въпроса – вижте бележката под черта малко по-горе).

Средната НЕсъбираемост на данъка върху моторните превозни средства за 2019 година у нас възлиза на 100 – 70,93 = 29,07 %.

За областните центрове – индустриализираните градове, събираемостта на данъка върху моторните превозни средства варира в интервала от 51,53 % (за Сливен) до 79,51 (за Габрово). Тоест НЕсъбираемостта на данъка върху моторните превозни средства варира между 48,47 % и 20,49 %.

Тази на места драстична несъбираемост на данъка върху моторните превозни средства всъщност е един резерв на общинските бюджети. В условията на криза, при положение, че има отлагане на плащането и на други данъци, общинските администрации биха могли да положат усилия да постигнат по-висока събираемост на тези данъци, още повече, че както вече стана дума, тук те имат тоталната подкрепа на държавата (най-вече в лицето на МВР, както и на Нотариалната камара).

За съжаление, не разполагаме с данни за пропорцията при данъка върху недвижимите имоти между сборовете от жилищни имоти и от недвижими имоти с индустриално, производствено или логистично предназначение.

Но изрично трябва да се има пред вид, че ако закъсалите предприятия бъдат временно освободени от данък върху недвижимите имоти, загубите на общинските бюджети няма да бъдат в размер на целия „данък сгради”.

Те дори няма да бъдат в целия размер на данъка, който се събира от „индустрия – производство – логистика”, защото колкото и песимистични да са нашите прогнози за броя на предприятията, които ще работят към деня „Д” (деня на вдигането на извънредното положение), все пак няма да сме свидетели на пълно затваряне на икономиката.

Тук трябва да се подчертае, че ако мерките на правителството за защита на работните места бяха по-ефективни (не 23/77, а 60/0), тогава повече предприятия щяха да продължат работа и частичното опрощаване на данъка върху недвижимите имоти щеше да се иска за по-малък сграден фонд.

Дял на общинските приходи в БВП, на общинските бюджети в КДБ, на общинските данъчни приходи  към всички данъчни приходи и дял на общинските капиталови разходи към всички публични разходи в Р. България за периода 2008 – 2018 г.

  2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018
Дял на общинските приходи в БВП 0,07 0,07 0,06 0,05 0,05 0,05 0,06 0,05 0,05 0,05 0,06
Дял на общинските бюджети в КДБ 0,2 0,19 0,16 0,16 0,15 0,15 0,15 0,13 0,16 0,16 0,19
Дял на общинските данъчни приходи към всички данъчни приходи 0,03 0,03 0,03 0,03 0,03 0,03 0,03 0,03 0,03 0,03 0,03
Дял на общинските капиталови разходи към всички публични капиталови разходи 0,33 0,37 0,37 0,34 0,31 0,28 0,34 0,56 0,25 0,27 0,3

БВП – брутен вътрешен продукт;

КДБ – консолидиран държавен бюджет;

Източник: Интернет платформа за местни финанси, Макропоказатели, Дял на местните власти в България,

http://www.namrb.obuchi-se.org/norway/bg-bg/mac1.aspx?Type1=%d0%9c%d0%90%d0%9a%d0%a0%d0%9e%d0%9f%d0%9e%d0%9a%d0%90%d0%97%d0%90%d0%a2%d0%95%d0%9b%d0%98&Type2=%d0%9c%d0%b0%d0%ba%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b8&ColumnName=%d0%94%d1%8f%d0%bb+%d0%bd%d0%b0+%d0%bc%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5+%d0%b2%d0%bb%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b8+%d0%b7%d0%b0+%d0%91%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f+(%25)&ColumnValue=3

Сравнение на дела на общинските приходи в БВП, на общинските бюджети в КДБ, на общинските данъчни приходи  към всички данъчни приходи и дял на общинските капиталови разходи към всички публични разходи между Р. България и средното за ЕС за 2018 г.

РБ – 2018 ЕС – 2018
Дял на общинските приходи в БВП 0,06 0,12
Дял на общинските бюджети в КДБ 0,19 0,24
Дял на общинските данъчни приходи към всички данъчни приходи 0,03 0,15
Дял на общинските капиталови разходи към всички публични капиталови разходи 0,3 0,12

БВП – брутен вътрешен продукт;

КДБ – консолидиран държавен бюджет;

Източник: Интернет платформа за местни финанси, Макропоказатели, Дял на местните власти в България,

http://www.namrb.obuchi-se.org/norway/bg-bg/mac1.aspx?Type1=%d0%9c%d0%90%d0%9a%d0%a0%d0%9e%d0%9f%d0%9e%d0%9a%d0%90%d0%97%d0%90%d0%a2%d0%95%d0%9b%d0%98&Type2=%d0%9c%d0%b0%d0%ba%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b8&ColumnName=%d0%94%d1%8f%d0%bb+%d0%bd%d0%b0+%d0%bc%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5+%d0%b2%d0%bb%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b8+%d0%b7%d0%b0+%d0%91%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f+(%25)&ColumnValue=3

Според последните сравними данни на Евростат, приходите на местните власти в България възлизат на едва 6,0 % от БВП през 2018 г., което два пъти по-ниска стойност от средната за ЕС – 12,0% (За 2017 година, средната за ЕС е била 15,4%.)

Българските общини продължават да се намират в много силна зависимост от трансферите от централната власт, които формират близо 2/3 от всички техни приходи.

Наличните канали за осигуряване на собствени средства (основно от имуществени данъци) представляват твърде ограничено фискално пространство. Налага се да се съгласим с мнението на редица изследователи на местните данъци в България, че „с много малко изключения (големи градове, курортни общини и общини с големи концесии), общинските бюджети по никакъв начин не отразяват случващото се в местната икономика”[2].

От друга страна обаче, местните данъци, в частност – данъкът върху недвижимите имот са реална тежест за предприятията. Дадено НЕработещо предприятие е затруднено с извършването на всякакви възможни плащания, така че прекратяването на задължението му за заплащане на Данъка върху недвижимите имоти („данък сгради”), както и на такса „Битови отпадъци” (ТБО), за периода за който предприятието е прекратило дейността си ще бъде реална помощ за него. Едновременно с това, спирането на тези приходи за общината НЯМА да е от фатален характер за общинския бюджет.

Данни за собствените приходи на общините от данъка върху недвижимите имоти, групирани по области, за периода 2015 – 2018 г. в лева.

Област 2018 2017 2016 2015 2014 2013
Благоевград 8 652 750 8 447 617 6 728 153 6 608 148 6 216 942 6 013 667
Бургас 37 834 186 36 020 403 31 148 706 26 379 843 24 978 164 26 261 183
Варна 38 757 606 38 341 331 37 055 972 33 267 687 31 347 716 31 560 328
Вел. Търново 8 607 849 8 728 833 8 138 849 7 684 418 7 280 488 7 096 391
Видин 1 381 389 1 436 476 1 355 400 1 298 139 1 286 602 1 241 218
Враца 4 474 886 4 359 530 3 449 779 2 970 827 2 833 404 2 828 082
Габрово 3 301 619 3 210 297 3 128 472 2 355 906 2 291 081 2 288 642
Добрич 5 614 955 5 252 326 4 760 485 4 513 413 4 821 377 4 640 519
Кърджали 2 202 323 3 070 797 2 571 129 2 504 169 2 209 662 2 191 051
Кюстендил 2 101 708 1 984 049 1 924 330 1 888 898 1 836 627 1 807 467
Ловеч 3 326 613 3 470 922 3 544 762 3 243 803 2 901 774 2 987 794
Монтана 2 349 176 2 261 605 2 150 687 2 081 722 2 194 266 2 077 394
Пазарджик 5 013 744 5 028 136 4 811 062 4 418 188 4 284 886 4 143 044
Перник 4 101 306 4 097 646 3 989 199 4 257 473 4 064 812 3 555 128
Плевен 9 898 829 9 639 697 9 750 223 9 141 475 8 971 661 7 277 435
Пловдив 29 659 356 28 133 609 27 660 233 24 054 528 24 818 818 22 397 508
Разград 2 128 534 2 074 318 2 050 811 2 028 204 1 994 052 1 998 158
Русе 8 060 586 8 009 977 5 564 435 5 106 758 5 050 714 4 843 918
Силистра 1 537 802 1 402 520 1 343 465 1 298 886 1 289 654 1 352 215
Сливен 7 384 306 7 954 888 7 623 804 4 591 773 4 542 833 3 962 930
Смолян 3 062 588 3 110 129 2 772 529 2 460 716 2 395 398 2 256 392
София – Стол. 106 291 739 102 078 881 101 480 250 95 349 175 90 140 151 87 297 085
София – област 8 458 711 8 178 898 7 049 595 6 861 358 6 512 204 6 426 361
Стара Загора 10 209 178 10 298 834 9 929 745 9 852 007 10 506 310 9 653 659
Търговище 2 138 560 2 073 348 2 006 949 2 103 886 1 880 769 1 683 047
Хасково 6 587 162 6 405 134 6 519 503 5 788 944 5 816 356 5 710 235
Шумен 4 298 307 4 456 577 4 459 600 3 645 557 3 549 603 3 534 779
Ямбол 3 329 433 3 254 800 2 923 566 2 665 823 2 664 050 2 340 676
Общо за РБ 330 765 201 322 781 578 305 891 693 278 421 724 268 680 374 259 426 306

Източник: Интернет платформа за местни финанси, Приходи, Собствени приходи, § 13-01 Данък върху недвижимите имоти, http://www.namrb.obuchi-se.org/norway/bg-bg/inc1.aspx?Type1=%d0%9f%d0%a0%d0%98%d0%a5%d0%9e%d0%94%d0%98&Type2=%d0%a1%d0%be%d0%b1%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8+%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%85%d0%be%d0%b4%d0%b8&ColumnName=%c2%a7+13-01+%d0%94%d0%b0%d0%bd%d1%8a%d0%ba+%d0%b2%d1%8a%d1%80%d1%85%d1%83+%d0%bd%d0%b5%d0%b4%d0%b2%d0%b8%d0%b6%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%82%d0%b5+%d0%b8%d0%bc%d0%be%d1%82%d0%b8&ColumnValue=R1301

Данни за собствените приходи на общините от данъка върху недвижимите имоти, дадени по групи в зависимост от броя жители, за 2018 г. в лева.

Група Граница брой жители Приходи в лева за цяла година Осреднено в лева за три месеца Осреднено в лева за четири месеца Осреднено в лева за пет месеца
1. група до 5 хил ж. 3 382 509 845627 1127503 1409379
2. група 5-10 хил.ж. 17 287 880 4321970 5762626 7203283
3. група 10-20 хил.ж. 25 811 632 6452908 8603877 10754846
4. група 20-30 хил.ж. 27 333 158 6833290 9111053 11388815
5. група 30-50 хил.ж. 19 551 928 4887982 6517309 8146637
6. група 50-75 хил. ж. 12 607 243 3151811 4202414 5253018
7. група 75-100 хил.ж. 20 691 528 5172882 6897176 8621470
8. група 100 – 160 хил.ж. 29 955 456 7488864 9985152 12481440
9. група 160 – 500 хил.ж. 67 852 128 16963032 22617376 28271720
10. група София 106 291 739 26572935 35430580 44288225
Всичко: 330 765 201 82691300 110255067 137818834

Източник: Интернет платформа за местни финанси, Приходи, Собствени приходи, § 13-01 Данък върху недвижимите имоти, http://www.namrb.obuchi-se.org/norway/bg-bg/inc1.aspx?Type1=%d0%9f%d0%a0%d0%98%d0%a5%d0%9e%d0%94%d0%98&Type2=%d0%a1%d0%be%d0%b1%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8+%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%85%d0%be%d0%b4%d0%b8&ColumnName=%c2%a7+13-01+%d0%94%d0%b0%d0%bd%d1%8a%d0%ba+%d0%b2%d1%8a%d1%80%d1%85%d1%83+%d0%bd%d0%b5%d0%b4%d0%b2%d0%b8%d0%b6%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%82%d0%b5+%d0%b8%d0%bc%d0%be%d1%82%d0%b8&ColumnValue=R1301

Посочените в горната таблица осреднени данни за собствените приходи на общините от данъка върху недвижимите имоти, дадени по групи в зависимост от броя жители, за 2018 г. за три, четири и пет месеца, на практика представляват горната граница на загубата на общинските бюджети, в зависимост от продължителността на извънредното положение.

Това е свръхпесимистичната прогноза за загубите на общинските бюджети, ако държавата реши да се откаже от пълния размер на данъка върху недвижимите имоти за срока на извънредното положение (три, четири или пет месеца).

Тук обаче трябва да се отбележи, че според направеното предложение за освобождаване на закъсалите предприятия от данък върху недвижимите имоти (и от такса „Битови отпадъци”) не се предвижда изобщо жилищният фонд да се освобождава от „данък сгради”. Това означава, че от прогнозата трябва да се изключат изцяло данъците, които се плащат за жилищата.

Освен това трябва да се отчете факта, че няма как всички предприятия да бъдат затворени, за да се възползват от неплащане на данък сгради (и такса „Битови отпадъци”) за периода на извънредното положение.

АИКБ има своя прогноза за дела на предприятията по сектори и общо за страната, които ще продължат да работят към деня на вдигане на извънредното положение. Тя е изложена в долните две таблици.

В първата таблица са дадени достоверни статистически данни за структурата на предприятията по сектори, в зависимост от броя на заетите в тях лица.

Във втората таблица е дадена прогнозата, колко предприятия по сектори ще продължават да работят към деня на вдигане на извънредното положение.

Брой предприятия по сектори и по групи според броя на заетите в тях лица за 2018 г.

Сектори по КИД-2008 Общо 0-9 10-19 20-49 50-249 250+
Добивна промишленост 338 218 43 34 31 12
Преработваща промишленост 31486 24006 2850 2666 1679 285
Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива 1698 1565 60 29 26 18
Доставяне на води; канализационни услуги; управление на отпадъци и възстановяване 787 533 70 81 65 38
Строителство 20539 17349 1620 1018 517 35
Търговия; ремонт на автомобили и мотоцикл. 142028 134261 4502 2367 818 80
Транспорт, складиране и пощи 23321 21212 1153 633 272 51
Хотелиерство и ресторантьорство 27182 24156 1742 935 328 21
Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения 14321 13081 548 427 220 45
Операции с недвижими имоти 23316 22774 354 Конф. Конф. 5
Професионални дейности и научни изследвания 46091 44793 815 343 123 17
Административни и спомагателни дейности 11749 10490 507 423 258 71
Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи 3432 3396 25 Конф. Конф. няма

Източник: Числата от изходните данни в таблицата са цитирани по данните на НСИ за 2018 година – последната, за която има готова разбивка на броя на предприятията по сектори и групи в зависимост от броя на заетите в едно предприятие:

https://www.nsi.bg/bg/content/7697/%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

Прогноза колко предприятия по сектори ще продължават да работят към деня на вдигане на извънредното положение

Сектори по КИД-2008 Общо Умерена % Брой Песимист % Брой
Добивна промишленост 338 25 % 85 16 % 53
Преработваща промишленост 31486 33 % 10495 15 % 4723
Производство и разпредление на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива 1698 38 % 645 17 % 290
Доставяне на води; канализационни услуги; управление на отпадъци и възстановяване 787 49 % 387 34 % 270
Строителство 20539 17 % 3490 8 % 1643
Търговия; ремонт на автомобили и мотоцикл. 142028 15 % 21300 9 % 12780
Транспорт, складиране и пощи 23321 55 % 12826 40 % 9328
Хотелиерство и ресторантьорство 27182 0 % 0 0 % 0
Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения 14321 24 % 3437 8 % 1146
Операции с недвижими имоти 23316 18 % 4197 9 % 2098
Профеионални дейности и научни изследвания 46091 46 % 21200 21 % 9679
Административни и спомагателни дейности 11749 25 % 2937 11 % 1292
Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи 3432 30 % 1029 10 % 343
346288 23,69 % 82028 12,60 % 43645

От дадените в горната таблица „умерен” и „песимистичен” сценарий може да се приеме, че ВЪЗМОЖО НАЙ-ОБЩО казано, броят на предприятията, които ще продължат да работят към деня на вдигане на извънредното положение (който условно наричаме Деня „Д”), при по-скептично отношение към нещата е някъде между 12% и 24%. Към тях прибавяме и „оптимистичния” сценарий, който е изчислен по-просто:

Общият брой предприятия, минус спрените със заповед на изпълнителната власт, разделен на две:

(346288 – 27182) : 2 = 159553 все още работещи предприятия. Излиза, че спорез оптимистичния сценарий 46 % от предприятията ще останат на крака в края на извънредното положение.

Така че, имаме три сценария с три стойности:

„Оптимистичен” – 46% работещи предприятия в Деня „Д”; Загубени са 54%.

„Умерен” – 23,69% работещи предприятия в Деня „Д”; Загубени са 76,31%.

„Песимистичен” – 12,60% работещи предприятия; Загубени са 87,4%.

Ще направим оценка на предполагаемите загуби на данък върху недвижимите имоти за тези три сценария на оцеляване на фирмите в страната, както и за трите хипотези за продължителност на извънредното положение – три, четири и пет месеца.

Отчитане на загубите на база на предприятията, които ще спрат работа до края на извънредното положение, на база на пълния обем на данъка върху недвижимите имоти за три, четири и пет месеца

Загуби от данък върху недвижимите имоти в лева за три месеца Загуби от данък върху недвижимите имоти в лева за четири месеца Загуби от данък върху недвижимите имоти в лева за пет месеца
Осреднени приходи от данък върху недвижимите имоти за предполагаемата продължителност на извънредното положение 82691300 110255067 137818834
„Оптимистичен” – 54% 44653302 59537736 74422170
„Умерен” – 76,31% 63101731 84135642 105169552
„Песимистичен” – 87,4% 72272196 96362929 120453661

На база на прогнозата за дела на предприятията по сектори и общо за страната, които ще продължат да работят към деня на вдигане на извънредното положение и на приетите три хипотези за продължителността на извънредното положение получихме деветте числа от горната таблица, които представляват отчитане на загубите от опростен „данък сгради” за цялата страна, без да се отчита съотношението между данъка върху сградите от индустрията, производството и логистиката и общия обем на данъка върху недвижимите имоти.

По-долу вече отчитаме и въпросното съотношение, като сме разгледали три хипотези: че съотношението на данъка върху сградите от индустрията, производството и логистиката и общия обем на данъка върху недвижимите имоти е:

1 към 10;

1,5 към десет;

2 към десет.

По-горе беше подчертано, че, за съжаление, не разполагаме с данни за пропорцията при данъка върху недвижимите имоти между сборовете от жилищни имоти и от недвижими имоти с индустриално, производствено или логистично предназначение. Получаването на точни данни би могло да бъде обект на много сериозно изследване, за което сега нямаме нито ресурси, нито технически средства, нито най-вече време.

Затова разглеждаме формулираните по-горе три възможни очаквания за размера на пропорцията.

Оценка на предполагаемите загуби от данък върху недвижимите имоти на база на предприятията, които ще спрат работа до края на извънредното положение и на база на отчитане на пропорцията между данъка, дължим за сградите на промишлените предприятия и пълния обем на данъка върху недвижимите имоти за три, четири и пет месеца

Загуби от данък върху недвижимите имоти в лева за три месеца Загуби от данък върху недвижимите имоти в лева за четири месеца Загуби от данък върху недвижимите имоти в лева за пет месеца
Осреднени приходи от данък върху недвижимите имоти за предполагаемата продължителност на извънредното положение 82691300 110255067 137818834
„Оптимистичен” – 54% 44653302 59537736 74422170
1 към 10 4465330 5953774 7442217
1,5 към 10 6697995 8930661 11163326
2 към 10 8930660 11907548 14884434
„Умерен” – 76,31% 63101731 84135642 105169552
1 към 10 6310173 8413564 10516955
1,5 към 10 9465260 12620346 15775433
2 към 10 12620346 16827128 21033910
„Песимистичен” – 87,4% 72272196 96362929 120453661
1 към 10 7227220 9636293 12045366
1,5 към 10 10840830 14454440 18068049
2 към 10 14454440 19272586 24090732

Вижда се, че максималният размер на прогнозните щети, които биха понесли общинските бюджети за цялата страна, при най-неблагоприятно стечение на обстоятелствата (песимистичен сценарий за оцеляването на фирмите, петмесечно извънредно положение и най-голям дял на промишлените сгради), възлиза на 24090732 лева.

Дори само при облекчаване на един от показателите – четири вместо петмесечно извънредно положение размерът на загубите спада драстично на 19272586 лева.

Заключението е, че колкото и условности да има в направената финансова оценка, опрощаването на данък недвижими имоти за предприятията със затруднения за периода на извънредното положение е ИЗПЪЛНИМА мисия.

Аналогичен подход може да бъде приложен и при изчисляваненто на щетите, които биха понесли общинските бюджети в страната като цяло, ако на предприятията със затруднения бъде опростена такса „битови отпадъци” за срока на протичането на извънредното положение.

Работим със същите сценарии за оцеляване на фирмите, със същите хипотези за продължителността на срока на извънредното положение и със същите пропорции между промишлените и жилищните сгради, от които се събират битовите отпадъци. (Тук се извиняваме за абсолютно неуместното използуване на термина „битови отпадъци” за промишлените, производствените и логистичние предприятия, но така е по закон).

Оценка на предполагаемите загуби от такса „Битови отпадъци” на база на предприятията, които ще спрат работа до края на извънредното положение и на база на отчитане на пропорцията между таксата , дължима за сградите на промишлените предприятия и пълния обем на таксата върху недвижимите имоти за три, четири и пет месеца

Загуби от такса „Битови отпадъци” в лева за три месеца Загуби от такса „Битови отпадъци” в лева за четири месеца Загуби от такса „Битови отпадъци” в лева за пет месеца
Осреднени приходи от такса „Битови отпадъци” за предполагаемата продължителност на извънредното положение 147703200 196937600 246172001
„Оптимистичен” – 54% 79759728 106346304 132932880
1 към 10 7975973 10634630 13293288
1,5 към 10 11963959 15951946 19939932
2 към 10 15951946 21269260 26586576
„Умерен” – 76,31% 112712312 150283084 187853854
1 към 10 11271231 15028308 18785385
1,5 към 10 16906847 22542462 28178078
2 към 10 22542462 30056616 37570770
„Песимистичен” – 87,4% 129092596 172123464 215154329
1 към 10 12909260 17212346 21515433
1,5 към 10 19363890 25818519 32273149
2 към 10 25818520 34424692 43030866

Вижда се, че максималният размер на прогнозните щети, които биха понесли общинските бюджети за цялата страна, при най-неблагоприятно стечение на обстоятелствата (песимистичен сценарий за оцеляването на фирмите, петмесечно извънредно положение и най-голям дял на промишлените сгради), възлиза на 43030866 лева.

Дори само при облекчаване на един от показателите – четири вместо петмесечно извънредно положение, размерът на загубите спада драстично на 34424692 лева.

Заключението е, че колкото и условности да има в направената финансова оценка, опрощаването на такса „Битови отпадъци” за предприятията със затруднения за периода на извънредното положение също е ИЗПЪЛНИМА мисия.

Финансови разчети за мярката „Извънредна еднократна безвъзмездна помощ от 1 000 лева за самонаети, микропредприятия с до 9 заети включително, за т. нар. независими работещи».

Брой ма микро-предприятията по сектори и по групи – УМЕРЕНА прогноза за броя на работещите и броя на спрелите към деня на вдигане на извънредното положение

Сектори по КИД-2008 0-9 Умерена % Работещи Неработещи
Добивна промишленост 218 25 % 54 164
Преработваща промишленост 24006 33 % 7922 16084
Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива 1565 38 % 144 1421
Доставяне на води; канализационни услуги; управление на отпадъци и възстановяване 533 49 % 261 272
Строителство 17349 17 % 2949 14400
Търговия; ремонт на автомобили и мотоцикл. 134261 15 % 20139 114122
Транспорт, складиране и пощи 21212 55 % 11667 9545
Хотелиерство и ресторантьорство 24156 0 % 0 24156
Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения 13081 24 % 3139 9942
Операции с недвижими имоти 22774 18 % 4099 18675
Професионални дейности и научни изследвания 44793 46 % 20465 24328
Административни и спомагателни дейности 10490 25 % 2623 7867
Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи 3396 30 % 1018 2378
317834   243354

Брой ма микро-предприятията по сектори и по групи – ПЕСИМИСТИЧНА прогноза за броя на работещите и броя на спрелите към деня на вдигане на извънредното положение

Сектори по КИД-2008 0-9 Песимист % Работещи Неработещи
Добивна промишленост 218 16 % 35 183
Преработваща промишленост 24006 15 % 3601 20405
Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива 1565 17 % 266 1299
Доставяне на води; канализационни услуги; управление на отпадъци и възстановяване 533 34 % 181 352
Строителство 17349 8 % 1388 15961
Търговия; ремонт на автомобили и мотоцикл. 134261 9 % 12083 122178
Транспорт, складиране и пощи 21212 40 % 8485 12727
Хотелиерство и ресторантьорство 24156 0 % 0 24156
Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения 13081 8 % 1046 12035
Операции с недвижими имоти 22774 9 % 2050 20724
Професионални дейности и научни изследвания 44793 21 % 9407 35386
Административни и спомагателни дейности 10490 11 % 1154 9336
Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи 3396 10 % 340 3056
317834   73036 277798

Оптимистична прогноза:

Общ брой микрофирми с наети между 0 и 9 души: 317834 броя

Общо брой НЕработещи фирми към деня „Д”: 170995 броя (53,8 %)

Необходими средства за еднократно подпомагане при оптимистичен сценарий:

170 995 000 лева

Умерена прогноза:

Общ брой микрофирми с наети между 0 и 9 души: 317834 броя

Общо брой НЕработещи фирми към деня „Д”: 243354 броя (76,6 %)

Необходими средства за еднократно подпомагане при умерен сценарий:

243 354 000 лева

Песимистична прогноза:

Общ брой микрофирми с наети между 0 и 9 души: 317834 броя

Общо брой НЕработещи фирми към деня „Д”: 277798 броя (87,40 %)

Необходими средства за еднократно подпомагане при умерен сценарий:

277 798 000 лева

[1] Ежедневно предоставяне на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерство на вътрешните работи, на основание чл. 54 ал. 1 и ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ);

Уеб услуга за проверка на ползвани данъчни облекчения за основно жилище от данъчен субект чрез валидация в предоставените от общините данни по чл. 5а от ЗМДТ;

Автоматизиран обмен на информация по чл. 60, ал. 6 от ЗМДТ между информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на пътни превозни средства, поддържана от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и системата за обмен на информация (СОИ), поддържана от МФ в изпълнение на чл. 5а от ЗМДТ. Услугата предоставя възможност за автоматизирана проверка за платен данък върху превозното средство, което е условие за редовност при извършване на периодични прегледи за техническа изправност;

Автоматизиран обмен на данни по чл. 50, ал. 2 от ЗМДТ между информационната система на нотариусите и системата за обмен на информация, поддържана от МФ в изпълнение на чл. 5а от ЗМДТ, при посредничеството на информационната система на Министерството на вътрешните работи. С услугата се дава възможност за автоматизирана проверка от нотариуса на платения данък върху превозното средство – предмет на сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права върху превозното средство;

Автоматизиран обмен на информация по чл. 61с от ЗМДТ между Единната система за туристическа информация (ЕСТИ) и системите за администриране на местни данъци и такси в общините чрез посредничеството на Системата за обмен на информация, поддържана от МФ, относно броя на предоставените нощувки от местата за настаняване в конкретна община;

Електронно подаване в портала на Националната агенция за приходите на декларациите за данък върху превозните средства по чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ.

[2] Алексиев, Явор, Местните данъци продължават да се увеличават, 20. 07. 2018 г., ИПИ, Преглед на стопанската политика, https://ime.bg/bg/articles/mestnite-danyci-prodyljavat-da-se-uveliavat/ , Според автора, ниският дял на собствените приходи на общините създава дори безпокойства, че съществува реална НЕвъзможност за осъществяване на местни политики, дори при наличие на обществен и политически консенсус на местно ниво, което би могло дори да обезсмисли демократичния изборен процес на някои места.

Предложения на АОБР по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение

AOBE_LOGO-smaller_450

ДО

Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ 

НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ 

ОТНОСНО: Предложения  за  изменение  и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (ЗМДВИП)

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА, 

Представителните на национално равнище организации на работодателите АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в АОБР, чиито членове осигуряват работа на над 82% от наетите в България, за да се съхрани заетостта и подкрепят доходите на трудовите хора в рамките на заделения ресурс от 1 млрд. лева, изразяваме своето безпокойство от факта, че при над 60 000 принудително спрели работа и над 350 000 засегнати от кризата предприятия, при 5 000 души, оставащи без работа всеки ден, едва 228 предприятия (което е статистическа нула) искат да се възползват от подкрепата по реда на параграф 6 от ЗМДВИП.  Причината  много под 1% от предприятията да виждат възможност за запазване на работни места по предлагания ред е в същностни дефекти на закона (в параграфи 4 и 6 от преходните и заключителните му разпоредби), които работят в посока, обратна на желаната – вместо да способстват за запазване на работните места чрез разумно обезщетяване, тези норми правят запазването на заетостта невъзможно, разпореждайки работникът да получи брутното си трудово възнаграждение (т.е. цялото си възнаграждение) за времето, през което не полага труд. При това положение, предприятието е принудено да освободи работника, за когото е забранено или не може да осигури работа, т.к. не е в състояние да доплаща на същия работник пълно възнаграждение срещу никакъв труд. И тогава обезщетението за безработица се поема напълно от държавата, за период до една година, вместо той да бъде запазен в заетост с по-малко разходи.

Задължението за заплащане на пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, без каквато и да било насрещна престация, без положен труд, не намира опора нито в правната, нито в икономическата доктрина. Това е задължение за предприятията да заплащат еднакво както на работник, който е отработил пълно работно време, така и на работник отработил ½ работно време, така и на такъв, който за същия период не е работил изобщо. С такова задължение не се компенсира липсващ доход от неположен труд, а се заплаща пълно възнаграждение срещу никакъв труд. Това не е компенсация, а ощетяване на предприятието и на работещите в него работници, които трябва да изработят и осигурят пари за подобна необоснована компенсация, която облагодетелства единствено неработещите.

Принципът на компенсиране на неполучен доход предполага даване на част от неполученото, никога даване на целия доход. Така е и при определяне на размера на пенсиите, където те са малко над 40% от осигурителния доход, като търсената стойност е 60%. Обезщетението за безработица е 60% от получаваното възнаграждение. Това е така, защото тези плащания се явяват заместващ доход, който замества трудовия доход на работника или служителя във времето през което той не полага труд и в никакъв случай те не могат и не трябва да компенсират на 100% липсващия доход, защото това е лишено от икономическа и осигурителна логика и ще доведе до изкривяване на социално-осигурителния модел. Освен това, следва да се отчита фактът, че когато не се полага труд, разходите за издръжка спадат – средно с 40 % според обективни проучвания.

За да се използват максимално, ефикасно и ефективно ограничените финансови ресурси на държавата, така че в рамките на същия ресурс да се осигури на повече хора адекватна подкрепа, най-вече там, където е най-потребно, цялостна компенсация на дохода може да е допустима само по отношение на възнаграждения равни на минималната работна заплата, а с нарастване на дохода интензитетът на компенсация следва да намалява.

Поради извънредно кратките срокове на приемане, Закона страда и от други пропуски и противоречия, които следва да бъдат отстранени.

С §4, т. 2 на Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ЗМДВИП в Кодекса на труда (КТ) се създава нов правен институт „преустановяване на работата при обявено извънредно положение“, без да му се дава легална дефиниция.

Понастоящем, Кодексът на труда борави с понятията „спиране на работа“ и „преустановяване на дейността“ на предприятието. Понятието „преустановяване на дейността на предприятието“ е въведено в Кодекса на труда през 2010 г., за да уреди възможността на работник и служител на прекрати трудовото си правоотношение, в случаите когато работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор. Съгласно §1, т. 14 на Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, „преустановяване на дейността е фактическото преустановяване на производствената и/или стопанската дейност на предприятието за повече от 15 работни дни, без да е обявен престой или спиране на работа, поради технологични причини или производствена необходимост“.

На практика, при така създалата се ситуация, дейността на работодателя се спира и работникът или служителят се намира в престой. Въвеждането на нов правен институт подвига въпроса каква е разликата между спиране на работата, престой и преустановяване на дейността, без да носи добавена стойност. По тази причина смятаме, че следва да се използват установените институти (спиране на работата), прилагането на които е ясно и непротиворечиво.

С §4, т. 5 ПЗР ЗМДВИП се създава нов чл. 267а КТ – „Трудово възнаграждение при преустановяване на работата при обявено извънредно положение“, съгласно който за времето на преустановяване на работата работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.

Трудовото възнаграждение е насрещната престация от работодателя срещу предоставянето на работната сила на работника. Ето защо, извън установените изключения (напр., при ползване на платен годишен отпуск), ако задължението на работника или служителя да престира труд се спира, то се спира и насрещното задължение за работодателя да начислява и изплаща трудово възнаграждение. Доколкото трудовото правоотношение за периода на спиране на работата не е прекратено, за него на работника или служителя ще се полага и платен годишен отпуск (арг. чл. 351, ал. 1 КТ), което допълнително ще натовари финансово предприятията.

Задължението за начисляване и изплащане на брутното трудово възнаграждение на работниците при престой, скрепено със задължението за начисляване и изплащане на брутното трудово възнаграждение, в ситуация на извънредно положение от неработещи предприятия, за неопределено дълъг период от време, е предпоставка за постигане на точно обратния на целения ефект, а именно – съкращения на работници и служители, вместо запазване на заетостта.

С §6 на ПЗР ЗМДВИП  се въведе норма, съгласно която по време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител. В случай че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени средствата, той се задължава да ги възстанови.

С Постановление № 55 от 30 март 2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. (Постановлението), Министерският съвет прие критерии и ред за кандидатстване от работодателите за компенсации. Мярката е проектирана по начин, който препятства възможностите да бъдат подпомогнати онези, които най-много се нуждаят от подкрепа. Съществува реална опасност повечето работници и служители в предприятия, чиято дейност е засегната от противоепидемичните мерки, да останат без всякакъв доход, поради невъзможност на предприятията да осигурят 40 на сто от възнагражденията, осигурителните вноски и възможността да заплащат пълния размер на възнагражденията на работниците и служителите, за които е получена компенсацията за двойно по-дълъг срок, какъвто е сега установеният ред. Същевременно, редица предприятия ще трябва да направят значителен разход, за да извършат съкращения, за да могат работниците да се регистрират и да получат обезщетения за безработица. В допълнение, при масови  уволнения, процедурата отнема между 30 и 45 дни. Ако работодател не отговаря на критериите, заложени в Постановлението, или какъвто е масовия случай – не разполага с финансов ресурс да плаща 40% от брутните заплати плюс близо 20 % осигуровки при спряна работа, работниците са поставени под риск да не разполагат с никакви финансови средства – нито под формата на трудови възнаграждения, нито под формата на обезщетения.

За да се постигне реален ефект от предложената мярка и да се преодолеят идентифицираните проблеми, е необходимо работодателите да не бъдат натоварвани с разходи за трудови възнаграждения и свързаните с тях осигурителни вноски, в случаите, когато работата на предприятието е спряна (напълно или частично) и когато работникът или служителят не полага труд. За периода на престой, работникът или служителят следва да получава обезщетение от фонд Безработица, като същевременно запази работното си място.

За да се избегне дискриминация между обезщетяване на работници и служители, които са в престой, и тези, които работят на непълно време, предлагаме доходът на работещите при непълно работно време по реда на чл. 138а, ал. 2 да бъде допълнен с обезщетение, в размер пропорционално на неотработеното време.

Предложението създава възможност едновременно за запазване на интересите на работниците и служителите, работодателите и тези на фиска, доколкото се намалява периодът до 3 месеца на изплащане на обезщетение, в сравнение с хипотезата, при която същите тези лица могат да получават същия размер на обезщетение за период до 12 месеца. По този начин работодателят ще запази заетостта в предприятието си.

С оглед на горното, единодушното ни мнение е, че за да е работеща мярка за запазване на заетостта, е необходима законодателна промяна, чрез която със средствата да могат да бъдат подпомагани пряко и частично отсъстващите доходи  на работниците и служителите, без да се поставят неизпълними условия пред предприятията. В тази посока е и нашето предложение. 

  1. В ПЗР ЗМДВИП, § 4., т. 2:
    • Заглавието да се измени, както следва: думата „преустановяване“ да се замени с думата „спиране“ и да придобие следната редакция: „Спиране на работата при обявено извънредно положение“
    • Текстът на алинея 120в да придобие следната редакция:

„Когато при обявено извънредно положение са въведени противоепидемични мерки, ограничаващи пряко или косвено упражняваната дейност, работодателят може със заповед да спре работата на предприятието, на част от него или на отделни работници или служители.“

Действащата редакция на алинея 2 урежда несъществуваща хипотеза, с която работата на предприятието или на част от него се преустановена със заповед на държавен орган. За работодателя се създава задължение да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта. Със Заповед РД-01-124 от 13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването не се преустановява работата на предприятията, а се преустановяват посещенията в редица обекти. Предложената редакция на чл. 120в отразява действителната ситуация.

  1. В ПЗР ЗМДВИП, § 4., т. 3, буква „а“:

Ал. 2 на чл. 138а да бъде изменена и допълнена, както следва:

„(2) В предприятието, в част от него или за отделни работници или служители работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.“

Предложената редакция позволява гъвкавост на работодателя при установяване на непълно работно време, съобразно реалната си необходимост.

  1. В ПЗР ЗМДВИП, § 4., т. 4:

Алинея 1 на чл. 173а да бъде изменена и допълнена, както следва:

Думите „със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган“ да бъдат заличени, а думата „преустановена“ да бъде заменена с думата „спряна“ и текстът да придобие следната редакция:

„(1) Когато, поради обявено извънредно положение е спряна работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

  1. В ПЗР ЗМДВИП §4., т. 5.

4.1. Заглавието да бъде изменено, както следва:

„Обезщетение при спиране на работата и при установено непълно работно време при обявено извънредно положение“

4.2. текстът на чл. 267а да бъде изменен, както следва:

„Чл. 267а. (1) За времето на спиране на работата в случаите по чл. 120в, както и при установяване на непълно работно време от работодателя по чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, работникът или служителят има право на парично обезщетение по реда на §6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Периодът на спиране на работа се зачита за трудов  стаж.

(2) При въвеждане на непълно работно време от работодателя по чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, размерът на паричното обезщетение се определя пропорционално на неотработеното време.“

  1. В ПЗР ЗМДВИП §5
  2. Добавя се нова т. 3 със следното съдържание:
  3. В чл. 9 ал. 2 се добавя нова т. 6:

„т. 6. през което лицето е получавало парично обезщетение по чл. 267а КТ.“

С предлаганото изменение се предвижда периодът на получаване на обезщетение по реда на чл. 267а да се зачита за осигурителен стаж, без да се дължи внасяне на осигурителни вноски.

  1. В ПЗР ЗМДВИП § 6

Текстът да придобие следната редакция:

  • 6. (1) По време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда парично обезщетение в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. на лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответните осигурени лица в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация.

(2) Средствата, превеждани по реда на ал. 1, са за сметка на фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване.

(3) Осигурителите по ал. 1 подават до Агенция по заетостта информация за лицата, попадащи в режима по чл. 120в или 267а по ред и условия, определени в акт на Министерския съвет.

  1. Да се създаде точка в ПРЗ ЗМДВИП със следното съдържание:

„Дължимите обезщетения на осигурените лица, посочени в заявленията, подадени по реда на §6. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., преди влизане в сила на този закон, се изплащат по реда на този закон.“

С предложения текст се уреждат случаите на вече подадените заявления.


Пълен текст на предложенията в PDF формат може да изтеглите ТУК.

Само компании, които все още не са в дълбока криза ще могат да приложат схемата 23/77 (наречена 60/40) за запазване на работните места

b_Nadpis-2-Kalkulator-e04f923118

Законът за извънредното положение трябва да бъде променен, за да помогне на повече хора да запазят работата си в рамките на същия ресурс от 1 млрд. лв.

Само предприятия и компании, които все още не са изпаднали в дълбока криза, ще могат да приложат предлаганата схема за помощ 60/40, която по изчисления на Асоциация на индустриалния капитал в България реално е 23/77 от нетния разполагаем доход на работника. Така от нея няма да се възползват онези фирми, които имат най-голяма нужда от подкрепа, за да запазят работните места на хората.

Числата показват (виж Приложение 1), че при брутна заплата от 1 008,00 лв. /примерът на Министерство на финансите по Нова ТВ/ предприятието прави общ разход в размер на 1 203,75 лв., а осигурителни и данъчни плащания за сметка на работника са за 225,81 лв., а за сметка на предприятието 195,75 лв. Така държавата получава общо 421,56 лв. обратно. Ако компанията реши да се възползва от държавната помощ 60/40, то при гореописаната заплата държавата реално ще помогне със 183,23 лв. (604,80 – 225,56 – 195,75), което представлява едва 23%, а не 60 на сто от нетното възнаграждение на работника (183,23 / 787,45 * 100%).

Тази схема е финансово изгодна за неработещите работници и държавата и ощетява предприятието и останалите на работа работници и служители. Тя дискриминира работещите работници за сметка на неработещите, които ще получават пълното си възнаграждение, тъй като работещите освен, че ще изработват собствената си заплата, ще трябва да изработват и 77% от заплатите на колегите им, които почиват вкъщи. Държавата широко прокламира, че предоставя държавна помощ, като на практика това са същите  помощи за настъпването на риска „безработица“, които тя трябва да плати на работниците, ако бъдат съкратени. Само че, ще дължи тези помощи за безработица до 12 месеца, а не 3 месеца, какъвто е срока на компенсация при извънредното положение и няма да получи обратно близо 2/3 от сумата под формата на данък и осигуровки. Т.е. държавата иска да „икономиса“ на гърба на останалите да работят и плащат данъци в тези тежки условия работници. Предложената мярка за компенсиране на бизнеса не отчита степента на засегнатост на отделното предприятие от кризата с COVID-19 и обявеното извънредно положение в страната. Предлага се в еднаква степен да бъдат компенсирани предприятия, които са намалили приходите си от продажби с 20 % и с 80-100 %. На практика финансирането ще бъде насочено основно към предприятия, имащи финансови резерви, а малките и средни предприятия, нямащи финансови средства, за да доплатят 77% от нетното възнаграждение на работника, няма да могат да участват в мярката. Така вложения за финансиране на мярката обществен ресурс няма да постигне целта си, а именно: запазване на работните места.

 „При така направената мярка държавата ще понесе големи загуби веднага и много по-големи загуби в средносрочен план. Цялото общество ще загуби и ще се отдалечим още от стандарта на другите европейски народи.“, смята председателят на АИКБ Васил Велев.

От Асоциацията сме категорични, че малкият и средният бизнес, в който са заети ¾ от работещите българи, няма достатъчно резерви, за да приложи подобна мярка. 344 000 фирми имат спестявания до 1000 лв., а това са именно малките компании с до няколко служители.

От АИКБ разбираме, че  предложеното за съгласуване  постановление е най-доброто при така приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение и утвърдената законова рамка. „Категорични сме, че то ще има малък ефект за икономиката на България. За нас мерките трябва да стартират в този вариант, тъй като не може незабавно да се поправят, но да важат само за първия месец, а през това време да се направи промяна на Закона, за да се спаси това, което е останало и може да се спаси със същия ресурс“, допълни Васил Велев.

От АИКБ предлагаме в рамките на същия ресурс, след преработване, схемата да работи и след отмяна на въведеното извънредно положение в страната, до края на август или септември – без дискриминиране и противопоставяне на интересите на работещи и неработещи работници и служители, с по-интензивна подкрепа за ниските доходи и в по-голяма степен засегнати предприятия,  с частична, а не пълна компенсация на отсъстващия доход поради отсъстваща работа.

 

Приложение 1

Пример МФ, излъчен по Нова тв на 29/03/2020 – приемаме 0.9% ТЗПБ  
Основна  заплата          1 008,00  
доплащане за стаж                       –  
Брутна заплата          1 008,00  
     
Осигурителни плащания от работодателя:  
                   лв дял, %
фонд Пенсии                82,86 8,22%
фонд ОЗМ                21,17 2,10%
фонд Безработица                  6,05 0,60%
общо фондове за ДОО              110,07  
фонд ДЗПО в УПФ                28,22 2,80%
фонд ТЗПБ                  9,07 0,90%
фонд Здравно осигуряване                48,38 4,80%
Общо осигурителни вноски              195,75  
Разход за работодателя – общо          1 203,75  
     
Осигурителни и данъчни плащания от работника:  
                   лв дял, %
фонд Пенсии                66,33 6,58%
фонд ОЗМ                14,11 1,40%
фонд Безработица                  4,03 0,40%
общо фондове за ДОО                84,47  
фонд ДЗПО в УПФ                22,18 2,20%
фонд Здравно осигуряване                32,26 3,20%
Общо осигурителни вноски              138,90  
Данъчна основа              869,10  
ДДФЛ                86,91  
Чиста сума за получаване              782,19  
     
Равносметка без помощ от държавата  
               лв дял, %
Работодателят плаща:          1 203,75 154%
Работникът получава:              782,19 100%
Държавата взема:              421,56 54%
     
Равносметка с помощ от държавата 60/40  
                 лв дял, %
Държавата заявява, че дава:              604,80 60%
Работодателят плаща:              598,95 77%
Работникът получава „чисто“:              782,19 100%
Държавата реално помага с:                                                              (604,80 – 421,57) =              183,23 23%

Оригиналът на прессъобщението може да изтеглите ТУК.

1 2 3 33