Категория: Новини

Доброто корпоративно управление е сред факторите за увеличаване на доверието на инвеститорите към капиталовия пазар в България

IMG_6404

Доброто корпоративно управление е едно от важните условия за увеличаване на доверието на местните и чуждестранните инвеститори към българския капиталов пазар, както и основа за устойчивото развитие на българските компании. Около това се обединиха участниците в кръгла маса на тема „Корпоративно управление – изграждане на устойчиви практики или регулаторно бреме“. Целта на събитието бе да представи гледните точки на участниците на капиталовия пазар, регулаторните органи, различните държавни институции, работещи в областта на корпоративното управление, както и на всички заинтересовани лица. То се организира от Национална комисия по корпоративно управление (НККУ) и е част от официалното честване на 10-годишния юбилей на комисията.

Участие в кръглата маса взеха заместник-министърът на икономиката Лъчезар Богданов, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор Мария Филипова, председателят на Асоциация на индустриалния капитал Васил Велев, предишните председатели на Националната комисия по корпоративно управление – Иван Такев, проф. Стефан Петранов и Румен Радев.

“Днес празнуваме 10 години от създаването на Комисията. Десет години, в които концепцията за корпоративното управление и принципите на корпоративното управление претърпяха значително развитие в национален и световен мащаб. Днес корпоративното управление не е само система от правила за ефективно управление на акционерната собственост и защита на тази собственост. Все по активно се коментира и неговата стабилизираща роля за устойчивото развитие на компаниите. Днес корпоративното управление е лидерство, водещо до изграждането на  устойчиви практики за развитието на компаниите.

И в същото време 10 години не бяха достатъчни,  за да популяризираме Националния кодекс за корпоративно управление, за да стане той разпознаваем не само сред публичните компании, но сред големите компании от обществен интерес, компании с държавно и общинско участие.

Надявам се, когато празнуваме следващия юбилей Комисията да бъде водещ фактор в икономическия живот на България, разпознаваема структура, която действително е в помощ на бизнеса и добавя стойност за компаниите и техните корпоративни ръководства”, каза Даниела Пеева, председател на НККУ по време на юбилейната кръгла маса.

По думите на зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов през последните десет години българската икономика се е трансформирала като е реализирала изключителен напредък. „България се превърна във фактор на инвестиционната карта на Балканите. Ще работим за повече инвестиции в страната, като очакваме съвсем скоро България да бъде избрана за член на Съвета за корпоративно управление на ОИСР. Министерство на икономиката ще бъде ваш партньор като ви обещавам, че ще се стараем регулациите да бъдат във ваша полза, а не да ви затрудняват. Защото не може да има устойчиво икономическо развитие, без добро корпоративно управление.“

Думите му бяха потвърдени от проф. Бистра Боева. Тя цитира данни от годишната класация на Международния икономически форум, според които България заема 40-то място от общо 140 държави в класацията за корпоративно управление.

„Регулациите не са самоцел и не са създадени да пречат на публичните дружества, те дават прозрачност и ясно представят ролята на всички участници на българския капиталов пазар. Една от основните задачи на КФН е повишаване на удовлетвореността на тези участници. Силно се надявам, че ще постигнем това със създаването на единна входна точка, чрез която да намалим административната тежест. Считам, че чрез добро ефективна комуникация с НККУ, ще постигнем това.“, допълни зам.-председател на Комисията за финансов надзор Мария Филипова.

Участниците в кръглата маса обсъдиха още ролята на Кодекса за корпоративно управление, картата за самооценка, важността от популяризиране на добрите практики, работата и ролята на НККУ, както и трудностите, пред които са изправени публичните дружества.

В края на септември Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България пое председателството на НККУ за тригодишен мандат. Като основна цел за новия период беше посочено разработването на пакет от инициативи, които да повишат информираността на корпоративните ръководства относно новите тенденции в областта на корпоративното управление, корпоративното лидерството и устойчиво развитие.


За Националната комисия по корпоративно управление

Националната комисия по корпоративно управление е обединение на физически и юридически лица с доказан принос в областта на корпоративното управление. Тя е създадена през 2009 г. с основна цел насърчаване прилагането на добрите практики по корпоративно управление и развитието на Българския национален кодекс за корпоративно управление. Комисията е постоянно действащ независим орган и бе създаден под егидата на Българска фондова борса и Комисия за финансов надзор, с подкрепата на Световната Банка и Международната финансова корпорация (IFC).

Информация относно периодите на изчакване и участието на работодателите при паричните обезщетения поради болест в държавите-членки на ЕС

zx640c_2254437

Ситуация към 1 януари 2019 г.

 

1. Период на изчакване

Под „период на изчакване“ се разбира периодът от време от настъпването на осигурения риск и до момента на изплащане на обезщетението.

Към 1 януари 2019 г. от общо 28 държави-членки, само в 9 няма никакви периоди на изчакване (нито за наети, нито за самонаети лица). Това са Белгия, България, Германия, Люксембург, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария.

В 3 държави (Дания, Хърватия, Финландия) период на изчакване няма за наетите лица, като такъв има само за самонаетите.

В останалите държави най-често периодът за изчакване за наетите лица е между 1 и 3 дни. В някои случаи (напр. Ирландия), периодът на изчакване е по-голям (6 дни).

Периодът на изчакване за самоосигуряващите се (самонаетите) по правило е по-голям в сравнение с този за наетите лица.

Често пъти, при определени обезщетения (напр. при парични обезщетения за рехабилитация или реинтеграция след дълготрайно заболяване в Австрия), при определени заболявания (най-често туберкулоза) или при определени събития (напр. хоспитализация, хирургическа интервенция, намалена работоспособност поради злополука и др.), периодът на изчакване е по-малък или отсъства.

Подробности относно периодите за изчакване в различните държави са представени в следващата таблица (държавите са подредени по азбучен ред):

Таблица № 1:

Информация за периодите на изчакване при получаване на парични обезщетения поради болест в държавите-членки на ЕС (ситуация към 1 юли 2017 г.)

Държава Описание
Австрия Обезщетение при болест (Krankengeld):3 дни. Ако неработоспособността не е декларирана в рамките на седмица, обезщетението се изплаща от деня на уведомяване на компетентните органи.Обезщетение за рехабилитация (Rehabilitationsgeld) и реинтеграция след дълготрайно заболяване (Wiedereingliederungsgeld):
Няма период на изчакване.
Белгия Няма период на изчакване.
България Няма период на изчакване.
Германия Няма период на изчакване.
Гърция 3 дни.
Дания Наети лица:
Няма период на изчакване.
Самонаети лица:
2 седмици.
Естония 3 дни.
9 дни за самонаетите и за лица, осигурени по договори за услуги.
Ирландия 6 дни.
Испания 3 дни.
Италия 3 дни. Няма период на изчакване при туберкулоза.
Кипър Наети:
3 дни.
Самонаети:
9 дни (3 дни, ако са хоспитализирани или с увреждане поради злополука – без значение дали е трудова или не).
Латвия 1 ден.
Литва Няма период на изчакване, освен за авторите. Осигурените лица – автори, получават парично обезщетение поради болест след 3-ия ден на болестта.
Люксембург Няма период на изчакване.
Малта 3 дни.
Обединено кралство 7 дни.
Полша Няма период на изчакване.
Португалия 3 дни.Няма период на изчакване в случай на: (1) хоспитализация; (2) хирургическа интервенция; (3) при болест, настъпила при получаване на обезщетение за отглеждане на дете, която надхвърля периода на обезщетението; (4) при туберкулоза.
Румъния Няма период на изчакване.
Словакия Няма период на изчакване.
Словения Няма период на изчакване.
Унгария Няма период на изчакване.
Финландия Наети:Денят на неработоспособността и следващите 9 работни дни.Самонаети и земеделски производители:Денят на неработоспособността (самонаети) и денят на неработоспособността и следващите 3 работни дни.
Франция 3 дни.
Холандия 2 дни.
Хърватия Наети лица:
Няма период на изчакване.
Самонаети лица:
Период на изчакване от 42 дни (7 дни за самонаети с увреждане).
Чехия 3 работни дни.
Швеция Наети лица:
Няма период на изчакване.Самонаети лица:Могат да избират период от 1, 14, 30, 60 или 90 дни. Ако не бъде направен избор, периодът е 7 дни.Безработни:
1 ден.

Източник: MISSOC Comparative Tables Database

2. Участие на работодателите

Практиката в държавите-членки на ЕС показва, че работодателите имат редица ангажименти при компенсиране на работника или служителя в случай на отсъствие от работа поради временна неработоспособност. Въведените механизми са различни, например продължаващо изплащане на възнаграждение в случай на отпуск поради болест, изплащане на компенсация или на обезщетение.

Обикновено участието на държавата започва след като изтече периодът на участие на работодателите, а той на свой ред – след изтичане на периода на изчакване. По този начин отговорността по поемане на тежестите от риска се разпределя между осигуреното лице, осигурителя и осигурителната система се разпределя според утвърдения модел на социална държава (welfare state).

Не е маловажно и обстоятелството, че колективните споразумения и колективни трудови договори могат да внесат изменения в националните практики, което показва важността на тристранното сътрудничество и социалния диалог.

Подробности относно участието на работодателите при изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност в различните държави са представени в следващата таблица (държавите са подредени по азбучен ред):

Практиката в държавите-членки на ЕС показва, че работодателите имат редица ангажименти при компенсиране на работника или служителя в случай на отсъствие от работа поради временна неработоспособност. Въведените механизми са различни, например продължаващо изплащане на възнаграждение в случай на отпуск поради болест, изплащане на компенсация или на обезщетение.

Обикновено участието на държавата започва след като изтече периодът на участие на работодателите, а той на свой ред – след изтичане на периода на изчакване. По този начин отговорността по поемане на тежестите от риска се разпределя между осигуреното лице, осигурителя и осигурителната система се разпределя според утвърдения модел на социална държава (welfare state).

Не е маловажно и обстоятелството, че колективните споразумения и колективни трудови договори могат да внесат изменения в националните практики, което показва важността на тристранното сътрудничество и социалния диалог.

Подробности относно участието на работодателите при изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност в различните държави са представени в следващата таблица (държавите са подредени по азбучен ред):

Таблица № 2:

Информация за участието на работодателите при изплащане възнаграждение, компенсация или обезщетение при отсъствие поради временна неработоспособност

Държава Описание
Австрия Обезщетение при болест (Krankengeld):Продължаващо изплащане на заплатата между 6 и 12 седмици от неработоспособността в зависимост от продължителността на трудовия стаж. След изтичане на този период – 50% от заплатата за период от 4 седмици.От осигурителната система не се изплаща парично обезщетение за периода, в който работодателят изплаща 100% от заплатата. Дължи се обезщетение в размер на 50% от дължимия размер за периода, в който и работодателят изплаща 50% от заплатата.

 

Обезщетение за рехабилитация (Rehabilitationsgeld) и реинтеграция след дълготрайно заболяване (Wiedereingliederungsgeld):
Неприложимо.

Белгия Работници:-          Първите 7 дни – 100% от заплатата;-          От 8 до 14 ден – 85,88% от заплатата;

–          От 15 до 30 ден – 25,88% за част от заплатата до максималния осигурителен доход и 85,88% за частта от заплатата над максималния осигурителен доход.

Служители:

100% от заплатата за период от 1 месец.

България Първите три дни от временната неработоспособност поради общо заболяване в размер на 70% от брутното трудово възнаграждение за текущия месец.От 4-тия ден – 80% от референтния осигурителен доход за сметка на осигурителната система.
Германия Работодателят заплаща 100% от възнаграждението за максимум първите 6 седмици от неработоспособността.
Гърция Неприложимо.
Дания Неприложимо, освен ако не е уговорено в колективно споразумение или колективен трудов договор.
Естония Работодателят участва с плащания за лицето от 4-тия до 8-мия ден на временната неработоспособност.
Ирландия Неприложимо.
Испания Работодателят изплаща компенсация при болест от 4-тия до 15-тия ден на отсъствието при временна неработоспособност.
Италия Работодателят заплаща 100% от възнаграждението за период на временна неработоспособност за максимум 180 дни за календарна година.
Кипър Неприложимо, освен ако не е уговорено в колективно споразумение или колективен трудов договор.
Латвия Работодателят заплаща компенсация в размер на не по-малко от 75% от референтното възнаграждение за 2-рия и 3-тия ден от неработоспособността, и не по-малко от 80% – от 4-тия до 10-тия ден от неработоспособността. Общият период на изплащане на компенсация не може да бъде по-голям от 10 последователни календарни дни.
Литва Работодателят изплаща компенсация в размер между 62,06% и 100% от референтния доход на лицето за първите 2 дни.
Люксембург Работникът продължава да получава възнаграждението си до края на месеца, в който се пада 77-мия ден на неработоспособността (13 седмици – средно).
Малта Работодателят изплаща възнаграждение за периода на полагаемия се по трудовото законодателство отпуск за временна неработоспособност.
Обединеното кралство Работодателят заплаща по 102 евро на седмица при временна неработоспособност, продължила поне 4 последователни дни за максимум 28 седмици. При доходи под определен размер не се дължи компенсация.
Полша За първите 33 календарни дни от болестта за календарна година работодателят изплаща 80% от референтната заплата на лицето за месец (100% от референтната заплата при трудова злополука, професионална болест или бременност).
Португалия Неприложимо.
Румъния Работодателят изплаща на работника обезщетение от 1-вия до 5-тия ден на временната неработоспособност.
Словакия Работодателят изплаща:-          25% от референтния доход – за първите 3 календарни дни;-          55% от референтния доход – от 4-тия до 10-тия календарен ден.
Словения Работодателят изплаща обезщетение за първите 30 дни от отсъствието от работа. Размерът варира според причината за отсъствието.
Унгария Работодателят заплаща 70% от брутното дневно възнаграждение за максимум 15 работни дни на годишна база.
Финландия Работодателят заплаща 100% от възнаграждението за първите 9 дни, ако правоотношението е продължило повече от 1 месец. Ако е по-малко от 1 месец се заплаща 50% от възнаграждението.
Франция Работодателят заплаща цялата или част от разликата между размера на паричното обезщетение от осигурителната система и трудовото възнаграждение в зависимост от уговореното в сключените национални или колективни споразумения, което е по-благоприятно.
Холандия Работодателят изплаща 70% от възнаграждението за първите 104 седмици. Има определен максимален референтен дневен доход за изчисляване на дължимото възнаграждение. Процентът може да бъде увеличен на база колективно споразумение или колективен трудов договор.
Хърватия Продължаващо заплащане на заплатата за първите 42 дни от временната неработоспособност. Размерът зависи от наличието на колективно споразумение в сектора, но не може да бъде по-малко от 70% от референтния осигурителен доход.
Чехия Работодателят заплаща възнаграждение от 4-тия до 14-тия календарен ден на временната неработоспособност в размер на 60% от приложимата референтна средна часова ставка. Ставката се изчислява според размера на дохода на лицето.
Швеция Работодателят изплаща компенсация при болест до 14-тия ден от болестта в размер на 80% от възнаграждението.


Източник
: MISSOC Comparative Tables Database


Какво е МISSOC?

MISSOC, „Взаимна информационна система за социална закрила“ за насърчаване на непрекъснат обмен на информация относно социалната закрила между държавите-членки на ЕС.  Базата данни включва информация за системите за социална защита и тяхната организация в 28-те държави-членки на Европейския съюз, трите държави от Европейското икономическо пространство – Исландия, Лихтенщайн и Норвегия – както и Швейцария. 

Позиция на АИКБ по оповестените намерения на управляващата коалиция за промени в Законопроекта за държавния бюджет за 2020 г.

Businessman Analyzing Graph And Doing Financial Calculations

Позиция

на Асоциация на индустриалния капитал в България

по оповестените вчера, 14 ноември 2019 г. намерения на управляващата коалиция за промени в Законопроекта за държавния бюджет за 2020 г.

  1. По предложението за увеличаване на минималната пенсия на 250 лв.

Категорично  против сме увеличението на минималната пенсия с различен процент от общото увеличение на пенсиите. Винаги сме отстоявали позицията за обвързаност на осигурителния принос на конкретния човек с размера на неговата пенсия. Всяка различна теза е демотивираща и деморализираща плащанията на осигуровки върху реалния размер на дохода, което ерозира целия пенсионен модел. Ако държавата държи да подпомогне пенсионерите с ниски доходи, това в никакъв случай не трябва да се прави чрез пенсии, а посредством мерките на социалното подпомагане.

  1. По предложението за задължително посещаване на детска градина и поемане на разходите за това от държавата.

Убедено подкрепяме тази мярка. Освен фактор за ранна социализация с всички съпътстващи положителни последици тя отразява и отношението на държавата към справяне с демографския проблем чрез вид подпомагане на семействата с ниски доходи.

  1. По предложението първият ден от болничните да не се заплаща.

Убедено подкрепяме тази мярка, която според нас ще има за резултат ограничаване на пандемичното разрастване в последните години (от 2012 г. насам) на злоупотребите с болнични листове (2 пъти като брой и 3 пъти като разходвани средства). Обръщаме внимание, че в повечето страни членки на ЕС има период на изчакване, а във всички страни членки от Южна Европа този период е от три дни. До днес, въпреки че всички без изключение са съгласни с наличието на сериозен и задълбочаващ се във времето проблем, никой освен работодателите не е предложил работеща мярка за ограничаването му. Вярваме, че анонсираното решение на коалиционния съвет, макар и недостатъчно радикално, ще има положително и дисциплиниращо отражение върху обема на злоупотребите с болнични листове и върху ръста на доходите на работещите и незлоупотребяващи с болнични работници и служители.

АИКБ заедно с други работодателски организации ще поиска срещи с ръководствата на парламентарните групи и с премиера, както и с ръководствата на икономическата, на социалната и на бюджетната комисия в Народното събрание.

Конкурсът „Наградите на БАИТ 2019“ търси най-успешните решения за дигитализация на българския бизнес: покана към членовете на АИКБ

БАИТ

Регистрацията за конкурса „Наградите на БАИТ“ за 2019 г. стартира преди броени дни. За 9-та поредна година БАИТ ще връчи награди в различни категории за принос в развитието на информационните и комуникационните технологии.

По традиция кампанията и церемонията по награждаването се провеждат под патронажа на Президента на Република България Румен Радев.

И в това издание БАИТ съзнателно търси публичност и извън сектора на информационните и комуникационни технологии, за да покаже, че тази най-бързо развиващата се индустрия в икономиката на страната дава тласък на развитието на всички останали индустрии.

Конкурсът отново отделя специално внимание на предприятията и от другите сектори на икономиката, защото дигитализирането на дейността им ги прави все по-конкурентни, в условията на европейския цифров единен пазар.

В тази връзка отправяме покана към всички компании-членове на АИКБ, които са внедрили успешни решения за дигитализация, да се включат в конкурса, като опишат внедряването на проекта и ползите от него.

В конкурса, в категория „Успешен ИКТ проект в полза на българската икономика“, могат да участват компании от други сектори на икономиката, чието решение е в експлоатация и поддръжка към 2019 г. То може да е разработено и внедрено както от българска ИТ фирма, така и от собствения ИТ отдел на кандидатстващата компания.

Регистрацията е безплатна и ще бъде отворена до 24.00 ч. на 13 януари 2020 г. включително на http://bait-awards.bg/pages/Registration/.

Това издание на конкурса ще определи носителите на 8 отличия в следните категории: Образователна награда, Младежка награда, Журналистически принос, Публична администрация, Start Up Компания, Успешен български ИКТ продукт/услуга, Успешен ИКТ проект в полза на българската икономика и Награда за специален принос.

Наградата за специален принос се връчва по решение на журито, чрез вътрешни номинации, като за тази категория не се подават кандидатури.

Победителите във всяка категория ще получат ваучер от „Сиела Норма“, за чиято стойност могат да закупят книги в книжарници „Сиела“. „Ардес Информационни Технологии“ (Ardes.bg) ще осигурят на наградените електронни устройства. СуперХостинг.БГ ще предостави на победителя във всяка една категория, хостинг и домейн за една година. Отличените в конкурса ще получат и Acronis True Image 2020 – персонално решение за киберзащита, предоставено от „Акронис България“.

Консултации за изготвяне на Национална стратегия за МСП 2021-2027

SME_Strategy-800х284

В изпълнение на проект „Изготвяне на Национална стратегия за малки и средни предприятия (МСП) в България 2021 – 2027 г.“, финансиран от Службата за подкрепа на структурни реформи в държавите-членки на ЕС към Европейската комисия, чийто бенефициент е Министерство на икономиката, се организират регионални срещи с представители на малкия и средния бизнес, работодателски и синдикални организации, неправителствени организации и всички заинтересовани страни, които желаят да допринесат за разработването на „Национална стратегия за малки и средни предприятия“ за периода 2021 – 2027 г.

Новият дългосрочен стратегически документ ще послужи за основа на следващата многогодишна финансова рамка (МФР) 2021-2027 и ще определи единни политически приоритети и мерки с цел:

  • Подпомагане на заинтересованите институции да идентифицират стимулите и предизвикателствата, свързани с развитието на МСП в България;
  • Подобряване на стратегическата рамка за развитие на МСП в България, чрез установяване на интегриран подход, който да осигурява съответствие между целите и средствата за постигането им в отделните сектори.

Една от ключовите стъпки за успешна реализация на проекта е консултирането със заинтересованите страни с оглед включването на регионални перспективи в стратегическия документ. За целта е предвидено провеждане на 6 (шест) регионални консултации за обмяна на мнения и идеи.

Възползвайте се от приложените покани за регионални консултации, които ще се проведат:

Участието е безплатно.

Очаквайте повече информация и график за останалите региони.

Националната комисия по корпоративно управление организира юбилейна кръгла маса „Корпоративно управление – изграждане на устойчиви практики или регулаторно бреме“

header_image-920х248

Националната комисия по корпоративно управление е обединение на физически и юридически лица с доказан принос в областта на корпоративното управление. Тя е създадена преди 10 години за целите на насърчаване прилагането на добрите практики по корпоративно управление и развитието на Българския национален кодекс за корпоративно управление. Комисията е постоянно действащ независим орган, и бе създаден под егидата на Българска фондова борса (БФБ) и Комисия за финансов надзор (КФН), с подкрепата на Световната Банка и Международната финансова корпорация (IFC).

Мисията на Комисията е да насърчи утвърждаването на добрите практики в областта на корпоративното управление, за да подпомогне дружествата да привлекат капитал и подобри тяхното представяне на пазара. През 2019 г. се навършват 10  години от създаване на Комисията.

На 30.09.2019 г.  Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България пое председателството на Националната комисия по корпоративно управление от Българска фондова борса АД за нов три годишен мандат.

На 21.10.2019 г. беше проведено първото заседание след избора на нов председател на НККУ, на което беше прието решение за провеждането на юбилейна кръгла маса „КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ – ИЗГРАЖДАНЕ НА УСТОЙЧИВИ ПРАКТИКИ ИЛИ РЕГУЛАТОРНО БРЕМЕ“, организирана от НККУ по повод 10 години от създаването й.

Събитието ще се проведе на 19 ноември 2019 г. от 14 .00 часа в гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 5, Софарма Бизнес Таурс Event Center.

В приложението можете да намерите покана и програма за събитието.

Ще бъде  изключително важно и полезно да бъдат чути гледните точки на всички участници на капиталовия пазар, на заинтересованите лица, на регулаторните органи, както и на различните държавни институции, работещи за подобряване на добрите практики в областта на корпоративното управление.

Можете да потвърдите своето присъствие до 11 ноември 2019 г. на info@nkku.bg  или на тел.: + 359 2 988 24 13.

АИКБ и Организацията на ООН за промишлено развитие продължават и разширяват партньорството си

2019-10-17_UNIDO-crop

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Организацията на ООН за промишлено развитие – United Nations Industrial Development Organization (UNIDO) подновиха споразумението си за сътрудничеството и разшириха неговия обхват. Документът беше подписан от генералния директор на UNIDO Ли Йонг и главния секретар на АИКБ д-р Милена Ангелова в седалището на международната организация във Виена. Споразумението дава възможност на най-представителната работодателска организация в България да получава и обменя знания, опит, информация и технологии, които да допринесат за подобряване на производителността на българската икономика.

В края на 2016 г. АИКБ стана първата работодателска организация в България, която стартира партньорство с UNIDO. Сътрудничеството с Организацията на ООН за промишлено развитие е важен елемент за постигане на целите на АИКБ в областта на устойчиво развитие и за оказването на съдействие на членовете на организацията за достъп до информация и добри практики в тази област.

Меморандумът за партньорство дава възможности и на двете организации за разработване на проекти и политики за повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия за справяне с ключови глобални предизвикателства като дигитализация и киберсигурност, за балансиране на знанията и уменията на бъдещата работна сила и използването на нови технологии.

„За АИКБ е чест да разшири сътрудничеството си с UNIDO. Решени сме да проучим и допълнителни възможности за задълбочаване на партньорството ни, включително чрез оказване на подкрепа по дейностите за техническо сътрудничество на UNIDO, стартиране на съвместни инициативи за изграждане на допълнителен капацитет, както и споделяне на опит и добри практики с другите държави членки на Организацията на ООН за промишлено развитие“, заяви главният секретар на АИКБ д-р Милена Ангелова по време на подписването.

Д-р Ангелова приветства идеята за участието на АИКБ при изграждане на капацитет за държавите членки на UNIDO, които са кандидати за членство в ЕС, по отношение на подготовката на проекти за кандидатстване за структурните фондове на Съюза. Тя изказа увереност, че българското правителството би проявило интерес да подкрепи подобни действия.

UNIDO е създадена през 1966 г. с основна цел да съдейства за промишленото развитие и повишаване на производителността, водещо до намаляване на бедността в развиващите се страни. През 1985 г. UNIDO е трансформирана и понастоящем представлява специализирана агенция на ООН с мандат да насърчава и съдейства за ускоряването на устойчивото индустриално развитие в развиващите се страни и икономиките в преход. България е пълноправен член на UNIDO от 1985 г.

За разликата между мегават и киловат и за правомерната и неправомерната държавна помощ

electricity-500х314-500x280

Следва пълният текст на писмо – право на отговор до г-жа Стояна Георгиева, главен редактор на Mediapool.bg


ДО

Г-ЖА СТОЯНА ГЕОРГИЕВА,
ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА
Mediapool.bg 

Право на отговор 

За разликата между мегават и киловат и за правомерната и неправомерната държавна помощ 

На 14 октомври 2019 година в Мediapool.bg беше публикувана статията на Владислава Пеева със заглавие „Струва ли си за стотинка по-евтин мегаватчас да стряскаш инвеститорите“ и подзаглавие: „Развалянето на договора за ток с „Контур Глобал“ може да повлече надолу ТЕЦ-а и мините и да струва скъпо на държавата, смятат експерти“. Това не е първото внушение, разпространено в медийното пространство, че е безсмислено да се разваля дългосрочният договор с „ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 3“. Не е ново и основното „послание“ или по-точно основното страхово внушение: „струва ли си за стотинка по-евтин мегаватчас да стряскаш инвеститорите“.

На това би могло да се отговори най-кратко по следния начин:

В момента в условията на сега действащия договор за „Контур Глобал“ само за тази топлоелектрическа централа целокупното население – домакинствата плюс индустрията надплащаме над 300 милиона лева годишно над пазарните цени. Сто милиона плаща битът и 200 милиона – индустрията. Според нас това положение е много по-стряскащо и за обществото, и за инвеститорите, а не развалянето на договорите, които:

  • доказано са противоречащи на законите на ЕС;
  • са видимо оскъпяващи електроенергията;
  • по непазарен начин изземват доход на домакинствата и на индустрията;
  • влошават конкурентоспособността на индустрията;
  • неправомерно обогатяват едно предприятие за сметка на цялото общество;

И изобщо – наистина ли някой смята, че високата цена на електроенергията в България, често рекордна за целия ЕС, може да бъде по какъвто и да е начин привлекателна за инвеститорите?

Защо авторката на статията в буквалния смисъл на думата ни третира като недоучили прогимназисти и проверява дали четем внимателно написаното от нея? Надплащането, което тя развява още в заглавието на текста, си е в размер на една (1) стотинка, но не за мегаватчас, а за киловатчас. Един мегаватчас има хиляда киловатчаса.

Последното пишем за сведение на авторката, а не за да обиждаме интелигентността на останалите читатели на сайта. Така че разликата в сметките е хиляда пъти. Разликата за мегават е в размер на 8 лева и 98 стотинки. Последното е видно от  ценовото решение на КЕВР за текущия едногодишен ценови период. Сега нека умножим потреблението в размер на 33523423 мегаватчаса годишно по въпросните 8,98 лева на мегаватчас и получаваме числото 300 933 000 – почти триста и един милиона лева годишно.

Това е размерът на дупката в джоба ни, който е генериран с договора на топлинната електроцентрала „Контур Глобал“ от комплекса „Марица Изток“.

И понеже сме членове на ЕС да напомним – България е подписала Договора за функциониране на ЕС. Там ясно е поет ангажимент от наша страна да не позволяваме така наречената недопустима държавна помощ.

Според авторитетната международна консултантска компания „Фронтиер Економик“ инвестицията във въпросната централа вече се е изплатила. Това е станало с помощта на споменатото по-горе надпазарно плащане за произвежданата от ТЕЦ-а електроенергия само за едногодишен регулаторен период в размер над 300 милиона лева. Ще повторим – това означава, че домакинствата са ощетени със 100 милиона лева, а индустрията е ограбена с 200 милиона лева.

Защо твърдим, че държавната помощ за двете маришки топлоелектроцентрали, в това число за „Контур Глобал“ е недопустима? Защото това е непазарно поведение, което се  заплаща от всички български потребители.

Защото това е против принципите на свободния пазар, а България се опитва от 2004 година да либерализира пазара си на електроенергия.

Защото това означава гарантиране на неправомерни печалби за определен инвеститор и прогонва нормалните инвеститори, които инвестират в България на свой страх и риск, без да са толерирани с нерегламентирана държавна помощ.

Защото един инвеститор с такъв договор, какъвто е този на „Контур Глобал“, работи „на сянка“, а не се „пържи“ в условията на конкуренция, на каквато са изложени всички останали.

И пак да не забравяме – не се привличат нито чуждестранни, нито родни инвеститори с висока цена на електроенергията, на каквото ние се радваме вече доста време.

Полша и Унгария решиха същия проблем с прекратяване на договори и пазарна интеграция на съответните централи преди много години. Най-нормалното нещо е такъв дългосрочен договор да се прекрати, след като е изплатена инвестицията в съответната топлоелектрическа централа.

Естествено, трудно е да се откажеш от привилегированото си положение. Затова и мениджърите, пиарите и подставените лица на „ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 3“ ще продължават да ни обясняват, какви „рискове“ поемаме и ще продължават да внушават страхове на широката публика.

Без прекратяването на договорите е невъзможна пълна либерализация на пазара на едро на електроенергия, която България закъснява да извърши и сметката от това се представя на всички ни.

Ние не искаме повече да плащаме за грешките и лошите практики от миналото! Вижте финансовите отчети на централите, в частност този на „Контур Глобал“. Свръхпечалби за сметка на непазарно изземване на доход от всички потребители на електроенергия в България – това можем да прочетем от така наречената “bottom line” на годишните им финансови отчети. Затова нека се безпокоим от това колко инвеститори са прогонили привилегированите електроцентрали (къде си „Фолксваген“?), а не че ще нарушим спокойствието на едно търговско дружество с непазарна ориентация.

С УВАЖЕНИЕ, 

Васил Велев,
Председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)

Кирил Домусчиев,
Председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ)

Константин Стаменов,
Председател на Управителния съвет на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК)

Ежегоден конкурс за наградата „Еврика” за млад мениджър

Evrika_logo-crop

Фондация „Еврика”, съвместно с Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), организира ежегоден конкурс за наградата „Еврика” за млад мениджър.

Наградата ще получи този млад мениджър на възраст до 35 години, който е успял да постигне значими успехи през годината и е показал видими способности за самоусъвършенстване и развитие. Кандидатите могат да бъдат предложени от своите фирми, от редакции, обществени организации или сами да заявят участието си.

Заявките-предложения трябва да съдържат информация за:
– имената и рождената дата;
– адрес за кореспонденция, телефон и e-mail;
– основна професия, къде и какво е завършил, допълнителна квалификация, какви езици владее и в каква степен;
– кратко описание на професионалната кариера;
– принос за просперитета на фирмата и постиженията през последната година, в т.ч.:
* бизнес резултати;
* личен принос за развитие на бизнеса;
* професионални качества на кандидата;
* иновативност, качество и бизнес съвършенство;
* социална отговорност на бизнеса;
* изграждане на партньорства.

Журито, съставено от компетентни специалисти, ще направи предварителна селекция по предоставените резултати и доказателства и обективно и непреднамерено ще определи участниците в заключителния етап. Победителят ще бъде определен след провеждане на среща с журито, за да могат да се изявят знанията и способностите. Носителят на наградата „ЕВРИКА” ще получи слава и престиж, паметна пластика и почетен диплом.

Не пропускайте да изпратите заявките си до 15 декември във Фондация „ЕВРИКА” на адрес: София 1000, бул. „Патриарх Евтимий” 1. За справки: 02/981-51-81, 02/981-54-83 и 02/981-37-99, office@evrika.org

Конкурс „Млад мениджър на годината” – Критерии за оценка на качествата и постиженията на участниците

1. Бизнес резултати:
* Основни характеристики на бизнеса. Номенклатура. Обем на продукцията – в стойностно и натурално изражение. Пазари. Конкурентноспособност. Растеж на бизнеса. Стратегии за развитие.
2. Личен принос за развитие на бизнеса:
* Кое оценява кандидатът като свой най-съществен принос за развитие на бизнеса.
* Мнения и оценки на партньори.
3. Професионални качества на кандидата:
* В конкретна предметна област на бизнеса.
* Управленски умения, вкл. междуличностни умения.
4. Иновативност, качество и бизнес съвършенство:
* Внедрени иновации. Организационни механизми за иновиране.
* Организацията има ли сертифицирана система за управление на качеството? Кои са най-важните организационни механизми за управление на качеството и постигане на бизнес съвършенство?
5. Социална отговорност на бизнеса:
* Организацията осъществява ли социално отговорно поведение? В какво се изразява то?
6. Изграждане на партньорства:
* Какви партньорски взаимоотношения изгражда организацията? Какъв е техният смисъл за организацията и партньорите?

Корпоративната социална отговорност е вече неразделна част от новите стратегии за развитие на човешките ресурси

Press2-crop1500

Корпоративната социална отговорност е вече неразделна част от новите стратегии за развитие на човешките ресурси, това дискутираха днес, 27.09.2019 г., участниците в организираното от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Германо–българската индустриално–търговска камара (ГБИТК) обучение на мениджъри човешки ресурси в областта на Корпоративната социална отговорност (КСО), което премина при голям интерес.

Обучението беше открито от д-р Милена Ангелова – заместник председател на Европейския икономически и социален съвет и главен секретар на АИКБ и от г-н Петър Начев, директор на дирекция „Жизнено равнище, демографска политика и социални инвестиции“ в МТСП, които посочиха важността на използването на КСО практики и модели от предприятията за повишаване на привлекателността на професиите, набиране на качествени човешки ресурси и задържането на персонала, но и за устойчиво развитие.

Обучението постигна поставената си цел да помогне на фирмите с актуална информация и практически съвети как да прилагат нови и иновативни модели на КСО с цел подобряване на производителността на служителите и работниците си и утвърждаване на името на компанията сред клиентите й. Беше посочено, че всички промени започват с лидери, които са готови да предприемат една вдъхновяваща цел – мисията за издигане на своята организация на ново ниво. Развитието на технологиите е донесло много от подобренията в качеството ни на живот, но е отговорно и за някои от най-големите ни негативни въздействия върху обществото и околната среда. В рамките на това обучение беше изследван начина, по който тези последици могат да бъдат обърнати в положителни тенденции. Беше посочено, че КСО увеличава популярността на марката, но не може да бъде цел на маркетинга.

Ключова презентация пред участниците изнесе инж. Огнян Траянов, в качеството му на председател на Българската мрежа на глобалния договор на ООН и председател на БАИТ, който посочи основните предизвикателства пред обществото ни: 22.2% от младите в България не работят и не се обучават (за EU 14.8%), 53% от завършилите висше образование не работят по специалността, над 12% отпадат преждевременно от училище, а в малките селища – над 20%.

Със свои актуални съвети към обучаващите се обърнаха лекторите г-жа Паула Бърн, водещ специалист в областта на КСО като представител на CSR Europe и г-жа Карлота Астори от Европейски център на работодателите и предприятията, предоставящи обществени услуги, която представи европейския етикет за използване и качество на КСО и инструмент за самооценка на предприятието. Последните тенденции и добри практики в прилагането на КСО и устойчивото развитие на компаниите бяха представени от д-р Марина Стефанова – председател на управителния съвет на Българската асоциация на КСО специалистите, доц. Теодор Дечев – директор „Индустриални политики“ в АИКБ, както и от изпълнителния директор на Фондация BGCause г-жа Елица Баракова. А основните резултати в областта на КСО постигнати по Проект BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори”, изпълняван от АИКБ, бяха представени от проф. Емилия Ченгелова от Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Модератор на обучението беше г-жа Лидия Шулева – председател на специализираната комисия по „Икономическо развитие“ към ГБИТК.

Участие в обучението взеха множество фирми от банковата и застрахователната сфера, машиностроенето, веригите за доставки, електротехниката, фармацията.

1 2 3 30