Категория: Новини

Членовете на АИКБ и министър Ангелкова обсъдиха съвместни инициативи, изразиха удовлетворение от доброто сътрудничество

Untitled_1

Министърът на туризма връчи грамота на председателя на УС на АИКБ на среща с ръководството и членовете на Асоциацията


Министерството на туризма работи усилено за привличане на инвеститори в сектора и световни брандове от най-висок клас хотелски вериги като Four Seasons, Taj, Marriott и др. Това заяви министърът на туризма Николина Ангелкова по време на работна среща с Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Тя добави, че световни вериги като Hyatt и Marriott вече изграждат няколко нови луксозни обекта по Черноморието, в София и вътрешността на страната. Преди броени седмици бе официално открит в столицата и най-новият луксозен хотел от веригата InterContinental в Европа, който носи името на София, поясни министърът.

Министър Ангелкова разясни, че една от основните цели на министерството е утвърждаването на България като търсена и конкурентна туристическа дестинация за четири сезона. „Фактът, че географски страната ни е разположена в непосредствена близост до едни от най-силните туристически държави в Европа и света, не ни обезкуражава, напротив – амбицира ни“, поясни тя.

През последните три години след създаването на Министерството на туризма като самостоятелна институция в края на 2014 г. България отбелязва рекордни резултати в цялата история на отрасъла. За периода от януари до септември 2018 г. посещенията на чужди туристи у нас вече са с 31% повече от същия период на 2015, приходите пък са нараснали с 38%.

Министърът цитира и данни, според които страната ни става все по-разпознаваем и привлекателен маршрут за милиони туристи, които превишават собственото й население. Статистиката на НСИ сочи, че общо над 7,9 млн. чуждестранни туристи са посетили България за периода януари-септември 2018 г., като ръстът е 5,5% спрямо същия период на миналата година.

photo3

Приходите от международен туризъм пък възлизат на 3,2 млрд. евро през периода януари-септември тази година, показват последните данни на БНБ. Ръстът спрямо същите месеци на 2017 г. е 7 на сто.

Министър Ангелкова съобщи още, че в началото на следващата година се очаква да бъде пусната демоверсията на Единната система за туристическа информация (ЕСТИ), която ще свързва в реално време информационните регистри на местата за настаняване с Министерството на туризма, Националната агенция за приходите и Министерството на вътрешните работи. „Целта е да направим пребиваването на туристите още по-сигурно, но и да се изсветли секторът с отчитане на реалния брой нощувки. До тази информация ще имат достъп само оторизираните по закон лица“, заяви министърът на туризма. Тя поясни, че в помощ на бизнеса ще бъдат организирани информационни курсове, а специалисти и представители на фирмата изпълнител ще бъдат на разположение за въвеждане на промените.

С измененията в Наредбата за категоризация ще се въведе възможност за електронно подаване на всички заявления до регистрите не само чрез електронен подпис, а и с лицево разпознаване. Министерството на туризма е сред първите администрации, които ще предлагат лицева идентификация на ползващите услугите му. Това ще става по електронен път и до дни ще бъде демонстрирано. С такава идентификация потребителите ще заявяват конкретна услуга и достъп до регистрационни режими.  Промяната ще улесни предприемачите и инвеститорите, а предоставянето на административни услуги ще става в много съкратени срокове.

Пред представителите на бизнеса министърът припомни, че министерството вече предприе мерки за намаляване на административната тежест в съответствие с правителствената програма. „Вече са факт 19 вида по-малко на брой документи на хартиен носител по регистрационните ни режими“, обясни министърът.

Васил Велев, председател на УС на АИКБ заяви, че за Асоциацията и за бизнеса въобще, сектор туризъм е от изключително голямо значение и заради свързаните с туризма дейности и индустрии, производство, авиокомпании, пътища.

Членовете на АИКБ и министър Ангелкова обсъдиха съвместни инициативи за осигуряване на кадри в туризма, за подобряване на транспортната инфраструктура към туристическите обекти, мерки и стимули за удължаване на летния сезон, увеличаване на средствата за реклама и др. И двете страни изразиха удовлетворението си от доброто сътрудничество след създаването на самостоятелно Министерство на туризма и увереност, че то ще бъде още по-ползотворно.

Министър Ангелкова връчи грамота на г-н Велев за ползотворно сътрудничество в туризма с АИКБ и изказа удовлетворение за добрата съвместна работа.

Васил Велев бе избран за председател на Съвета на настоятелите на Технически университет – София

tu_ed_department_640x300

Васил Велев, председател на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Кирил Домусчиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), д-р инж. Венцислав Славков, основател и управител на „Спесима“ ООД, Иван Михайлов, председател на „Автомобилен клъстер България“ (АКБ) и Георги Стефанов, представител на Студентски съвет, са новите членове на настоятелството на Технически университет – София.

На 19 ноември, 2018 г. се проведе заседание на настоятелите на ТУ – София, на което членовете единодушно избраха Васил Велев за председател на Съвета на настоятелите.

Съветът на настоятелите е активен партньор на университета за осъществяване на ефективно и прозрачно управление и предоставяне на качествено образование. Настоятелите са сред най-добрите възпитаници на университета, изявени експерти в своята област и известни на обществото личности с активна позиция и авторитет. Те активно съдействат за решаване на актуалните проблеми на Университета и засилване на връзката с бизнеса и обществените и съсловните организации.

Съветът на настоятелите се състои от 7 членове. Петима от членовете се избират от Академичния съвет по предложение на ректора, а останалите двама се определят съответно от министъра на образованието и науката и от Студентския съвет.

АИКБ подкрепя предложенията за изменения и допълнения в Кодекса за застраховането и в Закона за задълженията и договорите

insurance2

Следва пълният текст на становището на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) относно подкрепата от страна на Асоциацията за направените предложения за изменения и допълнения в Кодекса за застраховането и в Закона за задълженията и договорите във връзка с Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. на ВКС.


 

Изх. № 389/09.11.2018 г.

 

ДО

Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И

ФИНАНСИ ПРИ 44-ТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Относно: Подкрепа от страна на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) за направени предложения за изменения и допълнения в Кодекса за застраховането и в Закона за задълженията и договорите във връзка с Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. на ВКС

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СТОЯНОВА,

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) с безпокойство следи настъпващите изменения на застрахователния пазар в България, произхождащи от новото Тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС) № 1/2016 от 21.06.2018 г. С това Тълкувателно решение в значителна степен се разширява кръгът на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки. В този кръг вече са включени братята и сестрите на починалия (починалата) и съответните възходящи и низходящи роднини от втора степен, както и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни морални болки и страдания.

Регистрираме и трайна тенденция на постоянен ръст на сумите, които се присъждат от българския съд за неимуществени вреди на близки на починало лице. В съчетание с разширяването на кръга на правоимащите лица в съответствие с цитираното Тълкувателно решение, лицата, причинили неимуществени вреди, несъмнено ще бъдат ангажирани със значително по-големи размери на дължимите обезщетения.

За съжаление, тук сме изправени пред липсата на методика, в съответствие с която да се определят размерите на обезщетенията за неимуществени вреди. Няма и законов лимит на техния размер, макар че в останалите държави членки на ЕС има решения в тази насока.

Така се създава невъзможност да бъдат обосновавани размерите на присъжданите обезщетения, а това е предпоставка за неизбежна субективност и предпоставка за създаване на социална несправедливост.

Тук трябва да прибавим и промяната в подсъдността, с която значителна част от съдебните спорове ще бъдат разглеждани от съдилищата по настоящ адрес на ищеца (увредено или пострадало лице), съгласно последните промени в Гражданскопроцесуалния кодекс. При отсъствието на методика или на законовo установени лимити неминуемо щe възникнат сериозни различия при определянето на размера на дължимите обезщетения.

В тази обстановка е ясно, че високите застрахователни лимити предопределят нуждата от високи по размер застрахователни премии, за да могат застрахователните компании да посрещат плащанията по застраховките. Последното е логично, но среща открит публичен отпор – застрахованите реагират остро и открито враждебно на анонсите за повишаване на застрахователните премии. Повече от сигурно е, че немалка част от многомилионния автомобилен парк у нас няма да бъде изобщо застрахован при необходимия в пъти по-висок размер на застраховките.

Въз основа на изложените дотук съображения Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) подкрепя тезата за необходимостта от въвеждане на методика за определяне размера на имуществените и неимуществени вреди в случаите на увреждане на здравето на лицата, които са пострадали от непозволено увреждане.

Подкрепяме и въвеждането на законови лимити за определяне на размера на неимуществените вреди на близките на починало лице от непозволено увреждане.

Ние приемаме за достоверни предварителните актюерски разчети, огласени от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), според които излиза, че „ако кръгът на новите правоимащи лица за смъртните случаи, причинени в ПТП през последните 5 години, се увеличи средно с 2,5 души, при средния размер на присъжданите обезщетения през 2017 г. от 95 000 лв. на увредено лице, то това ще означава допълнителни 800 млн. лв. да бъдат заделени като застрахователни резерви само за покриване на претенции по минали събития“.

Ясно е, че ако тази прогноза се сбъдне, а вероятността за това е изключително висока, цялата тази верига от причини и следствия ще доведе до удвояване на премията по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, само за да се посрещнат плащанията по вече сключените полици.

Ясно е, че изчислената очаквана нова цена на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ще бъде посрещната „на нож“, без значение до къде ще се простира спонтанното недоволство на застрахованите и докъде – възможните спекулации на заинтересувани среди.

Разбира се, би могло да се пледира, че размерът на средната цена на застраховката „Гражданска отговорност“ в България е един от най-ниските в Европа, но това със сигурност няма да срещне никакво разбиране сред застрахованите.

Средна цена на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2016 г. в европейски държави в евро

Източник: Анализ на АБЗ по данни на „Insurance Europe“

Забележка: Средната цена за Гърция е за 2013 г. поради липса на по-актуални данни

Още по-лоша новина са сравнителните данни за броя на смъртните случаи при пътнотранспортни произшествия на милион жители в България и средно за ЕС. От тях се вижда, че България има впечатляващо „превъзходство“, което е изключително неблагоприятно за застрахователите.

Смъртни случаи при пътнотранспортни произшествия на милион жители в България и средно за ЕС за 2010 г. и периода 2014-2017 г.

Източник: Анализ на АБЗ по статистически данни за пътната безопасност в ЕС:

https://ec.europa.eu/transport/road_safety/specialist/statistics_en#

На фона на тези неблагоприятни данни, оказва се, че присъжданите обезщетения в България (средно около 95 000 лв. на всяко лице) далеч надхвърлят неимуществените вреди (морални болки и страдания) за близките на починал в другите европейски държави.

По-долу привеждаме една сборна таблица на анализ на опита  на 11 държави членки на ЕС, в която е дадена информация за практиката и законодателните подходи в различни европейски страни при определяне на обезщетения за неимуществени вреди в случаи на пътни инциденти. Страните, включени в таблицата, са тези, които са отговорили на запитване на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), отправено чрез  Insurance Europe.

От таблицата ясно се вижда, че обезщетенията в България рязко надхвърлят европейските показатели в АБСОЛЮТЕН размер.

Държава Размери на обезщетението за неимуществени вреди („болки и страдания“) Пояснения
Австрия 10 000 – 20 000 евро според съдебна практика
Белгия 1 500 – 24 000 евро Има лимити в табличен вид (методика), определени в закон
Великобритания Около 11 000 евро според съдебна практика
Германия 5 000 – 15 000 евро очакван размер на обезщетенията Наскоро е прието законодателство, с което се въвежда възможност за компенсиране на неимуществени вреди (болки и страдания)  на трети лица в случай на внезапна (мъчителна) смърт.
Гърция Няма лимити Размерът на обезщетенията се определят от съда.
Дания До 13 400 евро Има определен горен лимит, конкретната индивидуална сума се определя със съдебно решение.
Испания 10 000 – 90 000 евро Според  методика с лимити в табличен вид, определени в закон
Италия 24 020 – 331 920 евро Според лимити в табличен вид, прилагани от Милански съд и използвани като модел в Италия за 2018 г.
Малта        – В законодателството не се предвиждат обезщетения за неимуществени вреди в случаи на пътни инциденти.
Румъния 8 836 евро

Среден размер на обезщетение към март 2018 г.Подписан е меморандум за сътрудничество между Комисията за застрахователен надзор и Висшия съдебен съвет, като една от целите е унифициране на съдебната практика по отношение на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди.Словакия     -В законодателството не се предвиждат обезщетения за неимуществени вреди (морални болки и страдания) в случаи на пътни инциденти.Франция6 000 – 30 000 евроИма лимити в табличен вид (методика), определени в закон.Холандия12 500 – 20 000 евроНаскоро е прието законодателство, съдържащо лимити в табличен вид (методика) за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди (емоционална загуба).Чехия3 300 – 9 300 евроЗаконово са предвидени еднократно платими и фиксирани обезщетения .ПолшаНяма лимитиРазмерът на обезщетенията се определят от съда.

Описаната неблагоприятна ситуация съвсем естествено генерира голям риск за възникване на сериозни загуби по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Точно такъв е и изводът от Анализа на пазара на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Република България, публикуван от Комисията за финансов надзор (КФН) на 20.07.2018 г. Същото сочат и от пазарните данни за 2017 г. на Комисията на финансов надзор (КФН).

По тази причина Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) подкрепя предложенията за промени в Кодекса за застраховането и в Закона за задълженията и договорите, с които да се въведат:

  1. Делегация, чрез която Комисията за финансов надзор (КФН), Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика да приемат съвместна наредба за утвърждаване на Методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие увреждане здравето на пострадало лице и за определяне на имуществени вреди на правоимащо увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице.
  2. Лимити на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди (морални болки и страдания) за близките на починал.
  3. Съгласуваност между Кодекса за застраховането и Закона за задълженията и договорите относно определянето на размера на обезщетенията за неимуществени вреди (морални болки и страдания) за близките на починал, за които би могъл да бъде задължен причинителят на непозволеното увреждане (виновният водач) и неговият застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

АИКБ подкрепя и предложението Гаранционният фонд да изготви проект на методика, която да отчита както най-добрите международни практики, така и българската правна традиция и система на българското право. Методиката би трябвало да бъде утвърдена със съвместна наредба на КФН, Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика.

Във връзка с изложеното дотук АИКБ подкрепя вече направените предложения за изменения в Кодекса за застраховането, както следва:

  • 66. Създава се чл. 493а:

Определяне размера на неимуществените и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт

  • В случаите на увреждане здравето на пострадалото лице се дължи обезщетение за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди.
  • Комисията, Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика приемат съвместна наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие увреждане здравето на пострадало лице и за определяне на имуществени вреди на правоимащо увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице.
  • В случай на смърт на пострадало лице, всяко от правоимащите лица, увредени от тази смърт, има право на еднократно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер до:
  1. 20 000 лева на съпруг, съпруга или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала по време на настъпване на непозволеното увреждане, довело до смъртта;
  2. 20 000 лева на всяко дете, включително осиновено дете;
  3. 20 000 лева на всеки родител, включително осиновител;
  4. 15 000 лева на всеки брат или сестра;
  5. 5 000 лева на друго лице, по изключение, поради създадените емоционални отношения с починалото лице по време на настъпване на непозволеното увреждане, довело да смъртта.
  • 67. В чл. 499, ал.1 се изменя така:

           

“(1) При смърт или телесни увреждания на физически лица размерът на обезщетението се определя от застрахователя на виновния водач или по съдебен ред при спазване на чл. 493а.”

Преходни и заключителни разпоредби

  • 84. В срок до шест месеца от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на този кодекс, Гаранционният фонд подготвя проект на методиката по чл. 493а, ал. 2 и я предоставя на Комисията, Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика.
  • 85. Наредбата по чл. 493а, ал. 2 се приема в срок до една година от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на този кодекс.
  • 86. Чл. 493а, ал. 3 се прилага за всички застрахователни събития, включително и за събития, настъпили преди влизането в сила на този закон.
  • 87. В Закона за задълженията и договорите се правят следните допълнения:

В чл. 52 се добавя изречение второ:

“Размерът на обезщетението за неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие се определя съгласно Кодекса за застраховането.”

ПОЗИЦИЯ НА АОБР ОТНОСНО НЕОБХОДИМО ИЗМЕНЕНИЕ В ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ

aa57d5b1ea7e44a880b45bdfb86c02ea
Изх. № 17-00-50/08.11.2018 г. ДО Г-Н БОЙКО БОРСОВ
МИНСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО

Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ПРИ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-ЖА ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОТНОСНО: Необходимо изменение в Закона за мерките срещу изпирането на пари (Обн. ДВ. бр.27 от 27 март 2018г.)

       

УВАЖАЕМИ Г-Н БОРИСОВ,

УВАЖАЕМА Г-ЖО ЦАЧЕВА,

УВАЖАЕМИ Г-Н КИРИЛОВ,

На 30 март 2018 година влезе в сила новият Закон за мерките срещу изпирането на пари.

С Преходните и заключителни  разпоредби (ПЗР), § 9, ал. 2 и ал. 3 се задължават почти всички юридически лица в България, в срок до 1 февруари 2019 г., да впишат данни за действителния си собственик по партидата си в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) и в регистър БУЛСТАТ.

Посоченият срок е обвързан със задължение на Агенцията по вписванията, уредено с § 9, ал. 1 от ПЗР, а именно до 1 октомври 2018 г. да осигури възможност за вписване на данните.

Също с ПЗР, § 10, Министерският съвет в 5-месечен срок от влизането на закона в сила следва да приеме правилника за прилагането му. Този срок вече е изтекъл (на 30 август 2018 г.), но до този момент, два месеца по-късно, все още няма дори публикуван за обществени консултации проект.

В създадената ситуация Агенцията по вписванията няма възможност да изпълни разпоредбата на Закона, докато правилникът за прилагането му не влезе в сила. Така сме в ситуация, която може да доведе до пореден нов огромен проблем във функционирането на ТРРЮЛНЦ, предлагаме на вниманието ви следното решение:

В § 9 от ПЗР на Закона за мерките срещу изпирането на пари, в алинея 2 и в алинея 3 думите „изтичането на срока по ал. 1“ да се заменят с „влизането в сила на правилника по § 10.“.

Позиция на АИКБ по проекта на Държавния бюджет на България за 2019 г, бюджета на ДОО и бюджета на НЗОК за 2019 г.

byudzhet

Във връзка с обсъждането на проекта на държавния бюджет на Република България за 2019 г., бюджета на ДОО и бюджета на НЗОК за 2019 г. Асоциация на индустриалния капитал в България изпрати днес своята позиция до вицепремиера и председател на НСТС Валери Симеонов и до председателите на Парламентарните комисии при 44-тото Народно събрание на Република България.

ПОЗИЦИЯ

НА АСОЦИАЦИЯТА НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Законът за държавния бюджет е фундаментална законодателна норма, чрез която парламентарното мнозинство и излъченото от него правителство разработват политики в различните сфери на обществено-икономическия живот и реализират функционирането на държавния апарат.

Позицията на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) е фокусирана основно върху предвижданите параметри на Бюджет – 2019 и предвидените в него политики на българското правителство и е съобразена с дадените вече препоръки на бизнеса към Бюджет 2019 г. за подобряване на бизнес средата в България.

  I. Изразяваме своето принципно положително становище по проекта за държавен бюджет на Република България за 2019 г., което мотивираме с изброените факти и политики, като в същото време правим някои бележки и препоръки:

  • Относително реалистична прогноза на ръста на БВП – 3.7%, която се доближава до прогнозирания от АИКБ ръст на БВП (3.8%) в дадените препоръки към Бюджет 2019 и направеното сред членовете на Асоциацията проучване за нагласите на бизнеса за 2019 г. Трябва да отбележим, че за да се осъществи така желаната конвергенция на българската икономика, тя се нуждае от по-голям растеж, който може да се осъществи само след провеждане на редица политики и реформи в сферата на пазара на труда, пенсионното осигуряване, трудово-медицинската експертиза, здравеопазването, енергетиката, сигурността, съдебната система, образованието, административната реформа и електронното управление;
  • Относително реалистична прогноза за нивото на безработицата – 4.8%, ръст на заетостта – 0.3% и ръст на компенсациите на заетите – 8.4%. АИКБ смята, че тези показатели могат да продължат динамиката си на подобряване, ако се премахне грубата административна намеса на пазара на труда чрез ежегодното необосновано повишаване на минималната работна заплата и минималните осигурителни доходи, както и запазването на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за частния сектор;
  • Запазване на ниска преразпределителна функция на бюджета – 38.3%,  въпреки че тя се увеличава рязко спрямо очакваното изпълнение на разходите в Бюджет 2018 – 35.7%, като отчитаме ефекта на новите източници на приходи и разходи в бюджета, а именно: Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и „Въвеждането на ТОЛ такса и електронна винетка“;
  • Намаляване на нивото на държавния дълг и лихвите по него, очаква се размерът му към 31.12.2019 г. да бъде сведен до 22.2 млрд. лв. или около 19.1% от БВП;
  • Очаква се Бюджет 2018 да бъде изпълнен с 0.5% бюджетен излишък, т.е. приходите да надвишат разходите с около 600 млн. лв.;
  • Запазване на данъчния модел и на данъчните ставки и прогноза за увеличено ниво на приходите по консолидираната фискална програма за 2019 г. – 4 650 млн. лв. повече от очакваното изпълнение на приходите за 2018 г., отново отчитайки ефекта на новите източници на приходи в бюджета, а именно: Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и „Въвеждането на ТОЛ такса и електронна винетка“;
  • Увеличаване на разходите за сектор „Образование“ с 358.9 млн. лв., като от тях 330 млн. лв. са за увеличение на заплатите с 20% на педагогическия персонал. Само мотивирането на учителския състав няма да осигури качествена промяна на резултатите в образованието. За да се модернизира образователната система, задължително трябва в бюджета да се предвидят средства за капиталови разходи за ремонт на сградите на училищата и за електронизация на учебния процес.

Въпреки това не можем да не отбележим различния подход при съставянето на бюджета на сектор „Образование“ и поставянето на ключови индикатори за изпълнение и целеви стойности на очакваните резултати.

Оценяваме положително започналите реформи в областта на професионалното образование и особено мерките в областта на дуалното обучение и финансирането на извънкласните форми. Подкрепяме:

– Увеличение на учениците в професионалното образование, включени в дуална форма на обучение – 2800 ученици и 200 работодатели;

– Допълнително финансиране за приоритетни направления и защитени специалности в образованието;

– Допълнителни средства (9.8 млн. лв.) за допълващ стандарт (2% от основния стандарт) за учениците в гимназиалния етап;

– Транспорт за учениците в професионалните гимназии;

– 25,1 млн. лв. за занимания по интереси на 700 хил. ученици;

– 1.6 млн. лв. допълнителни средства за стипендии за учениците от професионалните училища, обучавани в дуална форма и/или защитени професии.

В областта на висшето образование отбелязваме като добра мярка осигуряването на 2 млн. лв. за освобождаване от такси за обучение на студенти в дефицитни специалности.

  • Опит за реформа в сектор „Здравеопазване“, както и увеличаване на разходите с 545.9 млн. лв. в това число: 490 млн.лв. в бюджета на НЗОК и 55.9 млн. лв. в бюджета на Министерство на здравеопазването.

Не подкрепяме предложените в държавния бюджет:

  • Бюджетен дефицит в размер на 0.5%. След 2 години с реализиран бюджетен излишък, които бяха планирани с бюджетен дефицит, отново прогнозираме дефицит на държавния бюджет за 2019 г. Годините на икономически ръст трябва да се използват за правене на реформи и натрупване на резерви, с които да бъде посрещната предстоящата криза;
  • Увеличение на заплатите и възнагражденията за полиция и вътрешен ред и сигурност, без извършване на необходимите реформи и намаляване на числеността на персонала. Нови 116 млн. лв., след извънредно разходваните 100 млн. през 2018 г. и отново 95% от общия бюджет на сектора е за възнаграждения. България е страната в ЕС с най-много служители на МВР на глава от населението и най-голям дял от БВП за сектор „Вътрешен ред и сигурност“. Това не прави гражданите ни по-спокойни и защитени. Трябва спешно да бъде извършена реформа в сектора;
  • Увеличение на възнагражденията на заетите в бюджетния сектор с 10% без извършване на необходимите реформи и намаляване на числеността на персонала. Изпълнителната власт категорично се отказа от реформа в държавната администрация. В проектите за държавния бюджет през последните години поне виждахме намерения за централизация на дейности, аутсорсване на услуги, съкращаване на персонал и т.н. АИКБ е на позицията, че чрез електронизация и модернизация на държавната администрация е възможно да бъде спестен човешки и финансов ресурс, с което значително да се увеличат възнагражденията на заетите в бюджетния сектор;
  • Липса на достатъчно средства за капиталови разходи в бюджета на Министерство на здравеопазването. Държавните болници (общо 64 на брой) са в окаяно материално и техническо състояние и разчитат главно на дарения от пациентите за ремонт на болнични стаи и зали. Държавата е абдикирала от задълженията си и под натиска на европейските ни партньори предвижда повече капиталови разходи за ремонт на институциите за лишаване от свобода (затворите), отколкото за ремонти в рушащите се държавни болници;
  • Увеличение на капиталовите разходи в сектор „Отбрана“. АИКБ настоява при увеличаване на разходите за въоръжение, приоритет да има българската отбранителна промишленост там, където това е възможно, а където не е – да се ползва активно практиката на офсетни поръчки;
  • Културата и науката остават недофинансирани. Настояваме за увеличение на средствата за култура, като настояваме те да се използват ефективно по предназначение, конкретно в изпълнение на стандарта за попълване на фондовете от книги и периодика на публичните библиотеки в Република България;
  • Средствата, предвидени за Националния план за действия по заетостта (НПДЗ), за поредна година са непроменени и крайно недостатъчни. Трябва да се осигури финансиране за обучения за преодоляване на структурната безработица;
  • Недостатъчно средства за рекламна политика на националния туристически продукт;
  • Само 9 млн. лв. бюджет за мерки по Закона за насърчаване на инвестициите. При рекорден срив на инвестициите държавата отново няма адекватно да финансира насърчаването на инвестициите.

  II. Категорично НЕ ПОДКРЕПЯМЕ заложените в Бюджет 2019 г. административно налагани политики по доходите, без съгласието на социалните партньори, а някои от тях – и без проведени консултации и преговори. Изброените по-долу намерения са и причината да не подкрепим бюджета на държавното обществено осигуряване.

  • Необосновано административно увеличение на МРЗ от 510 лв. на 560 лв. Преговорите между работодателите и синдикатите за изработване на прозрачен механизъм за определяне на размера на МРЗ отново са в „задънена улица“. Министерството на труда и социалната политика трябва да положи усилия за завършване на процеса на преговорите, а дотогава МРЗ трябва да не се променя;
  • Вместо отмяна на минималните осигурителни прагове, които от 3 години не се договарят, отново се получава необосновано административно увеличение на МОД като следствие на увеличената МРЗ;
  • Запазването на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит /класове/ за частния сектор;
  • Увеличаването на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица от 2 600 лв. на 3 000 лв. в противоречие с програмата за управление и пролетната средносрочна бюджетна прогноза;
  • Увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица – съответно за 2019 г. в размер на 560 лв.;
  • Увеличаване с 60% на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 350 лв. на 560 лв. от началото на 2019 г.;
  • Запазване на режима за изплащане на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност. Остават първите 3 дни болнични за сметка на работодателя. Предвиждаме нов ръст на разходите за обезщетенията за временна нетрудоспособност;
  • Недостатъчни реформи в областта на медицинската и трудовата експертиза и в отпускането на инвалидни пенсии. Предвиждаме нов ръст на инвалидните пенсии;
  • Запазване на 410 дни отпуск поради бременност и раждане. След който майките имат право на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст срещу ниското обезщетение в размер на 380 лв. на месец, което задържа работната сила на майките извън пазара на труда, където има дефицит на работна ръка. Връщането им на работа след 2 години води до загуба на трудовите им навици и прави трудна адаптацията им на работното място.

АИКБ принципно не възразява срещу проекта за бюджет на НЗОК

Вече традиционно бюджетът на НЗОК расте, като през 2019 г. се увеличава с над 490 млн. лв. Разликата в настоящия бюджет е, че в него „прозира“ воля за реформи и за увеличаване на контрола при разходването на финансовите средства, както и опит за подобряване на качеството за здравните услуги.

Надяваме се, че създаването на Агенция за медицински надзор чрез обединяването на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ и Изпълнителна агенция по трансплантация ще доведе до подобряване на регулирането и контрола на медицинските дейности.

Въвеждането на предварителен контрол за създаването на нови лечебни заведения за болнична помощ и разширяване дейността на съществуващите лечебни заведения и предвиденото в проектозакона, че Народното събрание ще дава съгласие за създаване на нови лечебни заведения за болнична помощ, е позитивна мярка, която ще ограничи  безконтролното и без оценка на нуждите увеличаване на броя на лечебните заведения.

Регламентирането на механизъм за предварителен контрол върху откриването на нови медицински дейности в съществуващи лечебни заведения за болнична помощ, като предварителното съгласие за извършването на такива дейности да бъде давано от Министерския съвет и да бъде задължителна предпоставка за извършване на промени в разрешението за лечебна дейност от Агенцията за медицински надзор, е мярка, която ще ограничи безконтролното и без оценка на нуждите откриване на нови медицински дейности в съществуващи лечебни заведения за болнична помощ.

Предложението за въвеждане на принцип за предписване на лекарствените продукти на база терапевтичния курс съобразено с неговата разходна ефективност трябва да доведе до предвидимост в разходите на НЗОК за лекарствени продукти, но не за сметка на достъпа на здравноосигурените лица до лекарствена терапия, нито за сметка на нейната терапевтична ефикасност.

АИКБ одобрява целите, с които се създава и ще се поддържа Национална здравно-информационна система, но като има предвид представената визия, се отнася скептично към очаквания резултат.

В същото време трябва да отбележим, че за поредна година не се променя структурата на бюджета на НЗОК и най-големи ресурси отново са предвидени за осигуряването на лекарствени средства за лечение и за болнична помощ. Недофинансирана отново остава превенцията на здравето. Практиката в Западна Европа е точно обратната, като логиката е, че финансирането на превенцията и навременното лечение винаги е значително по-евтино от последващото болничното лечение.

Бизнесът очаква ръст на икономиката и доходите през 2019 г.

item_oeconomicgrowthfacebook

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) очаква през 2019 г. брутния вътрешен продукт на България да постигне ръст в размер на 3,8%, а общите разходи на работодателите за един отработен час на наетите лица в страната да нараснат с 8,4%. Това предположение е направено на базата на анализ на статистически данни, данни за капацитета на българската икономика, очакванията за развитие на пазара на труда в България и резултатите от ежегодното анкетно проучване, което АИКБ провежда сред членовете си.

55% от анкетираните очакват през 2019 г. продажбите на предприятията да нараснат, а 32 на сто – запазване на нивата от настоящата 2018-та година. Сходни са данните и за очакваните финансовите резултати през 2019 г. 47% смятат, че ще увеличат печалбата си през следващата година, докато 36% са заявили, че ще достигнат размера, реализиран през 2018 г.

Сериозни са очакванията за ръст на възнагражденията в частния сектор и разкриването на нови работни места. Над 60% от мениджърите, участвали в анкетата, са посочили, че в техните компании се очаква увеличение на заплатите, а 40 на сто от тях смятат, че ще разкрият нови работни места. Около 40% са и мениджърите, които имат намерение да увеличат инвестициите в бизнеса си.

Въпреки оптимистичните очаквания  за 2019 г., трябва да отбележим, че година по-рано българските предприемачи са били значително по-големи оптимисти по отношение на развитието на бизнеса им. Охлаждане в нагласите на предприемачите се наблюдава основно за очакваните финансови резултати, които могат да постигнат, инвестиции, които биха направили и увеличението на възнагражденията в компаниите им.

Всеки втори от анкетираните счита, че минимална работна заплата трябва да е в размер на 510 лв. или по-ниска. 60% са отговорили, че максималният осигурителен доход трябва да се запази в размер на 2 600 лв.

По данни на Асоциация на индустриалния капитал в България факторите, които оказват влияние върху очакванията на бизнеса и биха попречили на по-осезаем икономически ръст през следващата година са недостига на работна ръка, административно определяната минимална работна заплата и осигурителни прагове, липсата на  функциониращо електронно управление.

В началото на октомври АИКБ изпрати препоръки до правителството във връзка  с изготвянето на новата бюджетна рамка. Сред препоръките на АИКБ отбелязва необходимостта от реалистично планиране на бюджетните приходи и нулев бюджетен дефицит, както и ускоряване на преструктурирането и редуцирането на бюджетите на някои министерствата. От Асоциацията поискаха бюджет 2019 г. да осигури инструменти и стимули за ускоряване на реформите в сферата на пазара на труда, образованието, енергетиката, съдебната система, здравеопазването, сигурността и пенсионното осигуряване. Асоциацията е категорично против административното определяне на минималната работна заплата, повишаването на максималния осигурителен доход и повишаването на размера на социалните помощи и обезщетения за здрави хора в работоспособна възраст.


Препоръките към бюджет 2019 година

Сравнителни резултати от проведените анкети сред членовете на АИКБ за очакванията на бизнеса през 2018 и 2019 г.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА АОБР ЗА ПРОМЯНА В ЧЛ. 164 ОТ КТ

калкулатор-счетоводител-сметки

Следвa пълният текст на позиция на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) относно решение на Съда, съгласно което периодът на родителски отпуск не може да се приравни на период на действително полагане на труд.

Изх. № 17-00-48/15.10.2018 г. ДО ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ,
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВОГ-Н БИСЕР ПЕТКОВ,
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

       

ОТНОСНО: Решение на Съда на ЕС по дело C-12/17 Tribunalul Botoşani и Ministerul Justiţiei/Maria Dicu съгласно което, периодът на родителски отпуск не може да се приравни на период на действително полагане на труд

 

УВАЖАЕМИ Г-Н СИМЕОНОВ,

УВАЖАЕМИ Г-Н ПЕТКОВ, 

Горепосоченото Решение на Съда на ЕС по дело C-12/17 Tribunalul Botoşani и Ministerul Justiţiei/Maria Dicu, съгласно което периодът на родителски отпуск не може да се приравни на период на действително полагане на труд, отново ни дава основание да поставим за решение въпросът с натрупване на платен годишен отпуск, за период, в който работникът или служителя ползва друг отпуск, по причини, които не са непредвидими и независещи от волята на служителя, каквито безспорно са отпускът при настъпване на временна неработоспособност и отпускът при бременност и раждане.

В нашето законодателство родителският отпуск не е регламентиран като самостоятелен вид отпуск. Разпоредбите на Директива 2010/18 за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) и за отмяна на Директива 96/34/ЕО са транспонирани, чрез инкорпорирането им в различни текстове на Кодекса на труда, в т.ч. чл. 163, ал. 8, 164, 164а, 164б, 165, 167 и 167а.

Според решението на Съда на ЕС, работник, който ползва родителски отпуск, през периода на този отпуск остава работник по смисъла на правото на Съюза, но когато изпълнението на трудовото му правоотношение е спряно въз основа на националното право[1], временно спира и изпълнението на взаимните задължения на работодателя и на работника.

С тези аргументи, съдът заключава, че положението на работника в родителски отпуск се отличава от това на работник, който не е в състояние да изпълнява задълженията си, поради отсъствие по болест, която е надлежно доказана, също и от това на работничката, която упражнява правото си на отпуск по майчинство, тъй като, за разлика от посочените по-горе отпуски, „ползването на родителски отпуск … не е непредвидимо и в повечето случаи е следствие от желанието на работника…“

Съгласно чл. 2 на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, съгласно която (Чл. 2, Определения) „работно време“ означава всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика“.

С оглед на изложеното, настояваме да бъдат предприети действия за съответните изменения на Кодекса на труда, като времето на отпуск, през който не е полаган труд по причини, които не са извън волята на работника и служителя, да не се взема в предвид при изчисляване на полагаемия се платен годишен отпуск и изплащане на обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, като визираме основно родителския отпуск (всички текстове за отглеждане на дете до 8-годишна възраст). Считаме, че този въпрос следва да бъде оставен в полето на колективното трудово договаряне, а не да бъде уреден с императивни норми.

Съгласно чл. 9, ал. 2 на Кодекса за социално осигуряване, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. Резонно, за времето на ползване на тези отпуски, работникът и служителят получава обезщетение от държавното обществено осигуряване, а не трудово възнаграждение, тъй като не полага труд. Няма никаква причина, този период да се взема в предвид, при изчисляване на размера на полагаемия се платен годишен отпуск, който има съвсем друго предназначение, а именно – възстановяване на работника и служителя от положения при работодател труд.

Изменения от такъв характер няма да засегнат правото на работниците и служителите да ползват тези видове отпуск, нито да правото им да ползват парично обезщетение, в този смисъл няма да се отразят негативно на провежданите политики и цели за съвместяване на трудовия и личен живот, намаляване на дискриминацията между двамата родители/осиновители и осигуряване на своевременно завръщане на майките на пазара на труда. Същевременно, ще се отстрани едно законодателно решение, което неоправдано прехвърля финансова тежест върху работодателите.

Разчитаме на вашата ангажираност и отговорност да предприемете необходимото за прецизиране на българската трудово-правна уредба, в т.ч. и в светлината на последната съдебна практика на Съда на ЕС.

[1] Директива 2010/18, клауза 5, точка 3 от Рамковото споразумение за родителския отпуск

АОБР протестира срещу сепаративните разговори за промени в осигурителната система

2017-July20-MOD-620x348

Следва пълният текст на позиция на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) относно обявени намерения за промени в основни параметри на пенсионно-осигурителната система.

В нея се декларира категорично несъгласие с провеждането на сепаративни срещи със синдикалисти, зад гърба на национално представителните организации на работодателите и други компетентни органи, с правомощия да провеждат политиките в областта на държавното обществено осигуряване. Според АОБР оповестените намерения влизат в драстично противоречие с огласените предизборни обещания и управленската програма на управляващата коалиция за отказ от увеличаване на данъчните и осигурителни задължения, съхраняване на условията за инвестиции и бизнес, както и със средносрочната бюджетна прогноза за 2019-2021 год.


 

Изх. № 17-0-47/08.10.2018 г. ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ,
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РБ

Г-Н ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ,
ВИЦЕПРЕМИЕР И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСТС

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ,
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

Г-Н БИСЕР ПЕТКОВ,
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Г-Н ИВАЙЛО ИВАНОВ,
УПРАВИТЕЛ НА НОИ

   
ОТНОСНО: ОБЯВЕНИ НАМЕРЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ НА ПЕНСИОННО-ОСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМА

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Във връзка с оповестените намерения за отказ от отпадане на тавана за новите пенсии от началото на 2019 г. и за рязко повишаване на т. нар. максимален осигурителен доход от 2600 на 3000 лв., Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изразява следната позиция:

  1. Декларираме категоричното си несъгласие с провеждането на сепаративни срещи със синдикалисти, зад гърба на национално представителните организации на работодателите и други компетентни органи, с правомощия да провеждат политиките в областта на държавното обществено осигуряване.
  2. Заявените намерения за промени в основни параметри на пенсионно осигурителната система са приети очевидно в условията на преобладаващи популистки нагласи преди провеждането на изборите за ЕП и за органи за местно управление, под синдикален натиск, без необходимата оценка на въздействие, без обществени и експертни консултации, вкл. с организациите на пенсионерите и други заинтересовани страни. Не са отчетени основни принципи на разходопокривната система на пенсионно осигуряване, вкл. различията в практиката на държавите-членки на ЕС и водещите пазарни икономики.
  3. Оповестените намерения влизат в драстично противоречие с огласените предизборни обещания и управленската програма на управляващата коалиция за отказ от увеличаване на данъчните и осигурителни задължения, съхраняване на условията за инвестиции и бизнес, както и със средносрочната бюджетна прогноза за 2019-2021, приета с РМС № 264 от 19.04.2018 г.

Настояваме за провеждане на незабавна среща с участието на Министър-председателя, Министъра на финансите, Министъра на труда и социалната политика и Управителя на Националния осигурителен институт.

Призоваваме Съвета на управляващата коалиция да обсъди незабавно всички негативни последици и да заяви отказ от прокарване на съответните решения в хода на приемане на държавния бюджет и бюджета на ДОО.

АИКБ сключи със Софийски арбитражен съд договор за арбитраж

IMG_0743

Днес Асоциацията на индустриалния капитал в България и Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ сключиха договор, по силата на който членовете на АИКБ ще могат да ползват услугите на Софийски арбитражен съд. Със споразумението страните се договориха да обменят взаимно информация и да подпомагат дейността си.IMG_0746

Целта е да се информират членовете на АИКБ и да се популяризира алтернативното разрешаване на търговски спорове. Ще бъдат организирани регулярни срещи с участие на членовете Асоциацията, на които ще бъдат представени предимствата при алтернативното решаване на спорове, включително и пред международни арбитражи.

Писмо на АИКБ относно упражняване на правомощие на КЕВР по повод на неоснователно завишени цени на пазарен сегмент „ден-напред“ на БНЕБ ЕАД

kevr-240464-810x0

Изх.№ 348/01.10.2018 г.

ДО

Г-Н ИВАН ИВАНОВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ

 

Относно: Упражняване на правомощие на КЕВР по повод на неоснователно завишени цени на пазарен сегмент „ден-напред“ на БНЕБ ЕАД с период на доставка 17-21.09.2018 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ИВАНОВ,

 

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) е национално представителна работодателска организация, призната за такава в съответствие с Кодекса на труда с изрично Решение на Министерския съвет.

Асоциацията е отговорен участник социалния диалог. В нея членуват над 10000 предприятия и компании и 80 браншови организации. По брой на икономически дейности, в които оперират членовете на АИКБ, тя е на първо място сред всички работодателски организации в страната. АИКБ е и гласът на публичните дружества, които се листват на фондовата борса, като повечето от тях са нейни членове.

Повод за настоящото сезиране са завишените цени на търгуема на Българска независима енергийна борса ЕАД електроенергия на пазарен сегмент „ден-напред“ с период на доставка 17-21.09.2018 г. За същите нарушения до КЕВР е адресирано писмо от „Асоциация свободен енергиен пазар” (АСЕП), в което се излагат подробно вида и характера на нарушенията (приложено).

Видно е, че за членовете на АИКБ като потребители на електроенергия е налице правен интерес от сезиране на КЕВР на основание чл. 74а, ал. 1 т. 3 от Закона за енергетиката с оглед на упражняване на правомощията на комисията по Глава седма „а“ Контрол по изпълнение на Регламент (ЕС) № 1227/2011 (нова – ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г.) и конкретно в частта нарушения на чл. 3 (Забрана за търгуване с вътрешна информация) и чл. 5 (Забрана за манипулиране на пазара).

На изложените основания настояваме да упражните посочените правомощия на КЕВР с оглед на навременно преустановяване и недопускане в бъдеще на посочените нарушения.

 

Приложение: съгласно текста.

 

 

С УВАЖЕНИЕ, 

                                                                                                                                   

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ

НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

1 2 3 4 25