Категория: Новини

Писмо на АОБР в отговор на позиция на Комисията за защита на конкуренцията

krim-ostana-bez-tok-sled-vzriv-na-dalekoprovodi-339866

Следва пълният текст на писмото, изпратено от АОБР до председателя на Комисията за защита на конкуренцията, относно нарушения на Закона за защита на конкуренцията от страна на група участници на свободния пазар на електрическа енергия.


ДО

Г-ЖА ЮЛИЯ НЕНКОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

                                                               КОПИЕ:   

СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

 

Относно: Ваше писмо с изх. № ИПИ-358 от 02.08.2019, КЗК/82/2018, изпратено в отговор на писмо от АОБР с входящ № ВХР-1440/22.07.2019 г., относно нарушения на Закона за защита на конкуренцията от страна на група участници на свободния пазар на електрическа енергия

УВАЖАЕМА Г-ЖО НЕНКОВА,

С настоящото изразяваме своето пълно неудовлетворение от Вашия отговор на сигнала на АОБР за видими нарушения за Закона за защита на конкуренцията на свободния пазар на електрическа енергия.

Вашето писмо (изх. № ИПИ-358 от 02.08.2019, КЗК/82/2018), изпратено в отговор на писмо от АОБР (вх. № ВХР-1440/22.07.2019 г.), бихме квалифицирали като принадлежащо към един бюрократически жанр от минали времена. Иначе казано, Вие сте ни изпратили отговор, чиято единствена цел е срещу входящия номер на нашето писмо да има изходящ номер на някакъв Ваш отговор.

В представения от Ваша страна отговор личи ясна тенденция за игнориране на проблемите в енергетиката, като ни се изисква информация по въпроси, които Комисията би следвало сама да събере и установи чрез изискания до компетентните държавни институции или като извърши правни проучвания и анализи.

Зададените към четирите национално представителни работодателски организации въпроси ще групираме в четири отделни групи:

  1. Въпроси, чийто отговори се намират в законодателството на Р България и ЕС:

Въпроси № 5, № 6.3.1 (първо, второ и пето тире) и № 6.3.2 от писмото.

  1. Въпроси, които изискват задълбочен секторен или SWOT анализ:

Въпрос № 1, № 2, № 3, № 6.2, № 6.3.1/трето тире/ от писмото.

  1. Въпроси, чийто отговори можете да получите като изисквате информация от съответните държавни институции (Министерство на Енергетиката, КЕВР, Министерство на финансите), при които тя се събира и съхранява:

Въпрос № 6.1, № 6.3, №6.3.1/четвърто тире, №8 и №10 от писмото.

  1. Въпроси с искания за становище по промени в законодателството:

Въпроси № 4, № 7 и № 9 от писмото.

Недопустимо е да бъдем принуждавани да отговаряме на въпросници от по единадесет точки и да се очаква от нас в течение на 20 дни да свършим работата на Комисията по енергетика при Народното събрание, Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР), Прокуратурата на РБ, Комисията за защита на конкуренцията (т.е. Вашата работа), Комисията за финансов надзор (КФН), ДАНС, а може би и на още някой друг.

Налага се да Ви напомним, че заплатите на Вашите подчинени се финансират от държавния бюджет, тоест от данъците, които нашите членове, създаващи над 86% от брутната добавена стойност, плащат. На този фон, Вие се опитвате да ни възложите допълнителна работа, за да свършим това, за което се плаща на Вас.

Ние не знаем мотивите на КЗК да игнорира огромния проблем, надвиснал над пазара на електроенергия. Не знаем, дали някой в КЗК е размишлявал над въпроса какви щети нанася чудовищният спекулативен ръст на цените на българската индустрия. Спекулативен ръст, възможен благодарение на голяма концентрация.

От наша гледна точка е абсурдно, че всички в България отлично разпознават приложената елементарна схема с подставени лица, зад които според редица публикации в медиите стои преимуществено г-н Христо Ковачки. Единствено КЗК не е в състояние да го направи! Уведомявате ни, че още преди пет години не сте успели да разпознаете свързаността между отделните подставени лица. В случай че тогава това не е било възможно, сега имате възможността след приемането на Закона за мерките срещу изпирането на пари и други Европейски актове да поправите тази грешка и да откриете очевидното. Ако  продължавате да държите тезата, че това не са свързани лица, настояваме да си свършите работата и да ги разследвате за дейността им като картел.

Ние не сме привърженици на арогантността в изказа при диалога ни с институциите, нито пък желаем да Ви засегнем по някакъв начин лично, но реакцията на КЗК на нашия сигнал за ставащото на пазара на електроенергия може да се квалифицира по два начина:

  • Единият е пълна незаинтересуваност, безхаберие, нежелание за намеса и „главоболене“ с тази материя.
  • Вторият е съучастие в мащабното престъпление, което се извършва на пазара на електроенергия, при това в режим на продължаващо престъпление от 2014 година насам.

Ние сме склонни да смятаме, че вторият вариант е конспиративна теория и не отговаря на действителното положение на нещата. В този случай обаче Ви призоваваме да задействате ресорната Ви институция, за да извършите нещо полезно за конкурентната среда на пазара на електроенергия и за спасяването на българската индустрия от бремето на най-високите цени за електроенергия за промишлеността в Европа.

Смятаме за редно да Ви уведомим, че сме изпратили аналогичен сигнал до Европейската комисия и сме уверени, че там ни разбират по-добре. Информираме Ви, също така, че ще изпратим незабавно като допълнителен материал към сигнала ни до ЕК Вашето писмо, което ще покаже нагледно резултата от работата на КЗК, чието задължение е да защитава конкуренцията на пазара на електроенергия.

Сигнал до ЕК относно нарушения по чл. 15, 21 и 22 от Закона за защита на конкуренцията

EC-810x367

На 1-ви август 2019 г. в деловодството на Главна дирекция „Конкурентоспособност“ на Европейската комисия и в Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) беше изпратен сигнал от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) относно нарушенията в сектор енергетика.

Сигналът бе изпратен на 22 юли и до Комисията за защита на конкуренцията и се отнася за нарушения по чл. 15, 21 и 22 от Закона за защита на конкуренцията.

За повече информация и пълния текст на сигнала следвайте горните хипер-връзки.

Сигнал до КЗК относно нарушения по чл. 15, 21 и 22 от Закона за защита на конкуренцията

kzk

До
Комисията за защита на конкуренцията

СИГНАЛ

ОТ

Васил Велев – Председател на АСОЦИАЦИЯТА НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ 

Радосвет Радев –Председател на БЪЛГАРСКАТА СТОПАНСКА КАМАРА – СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС 

Цветан Симеонов – Председател на БЪЛГАРСКАТА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА 

Кирил Домусчиев – Председател на КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ И ИНДУСТРИАЛЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ 

Относно: Нарушения по чл. 15, 21 и 22 от Закона за защита на конкуренцията 

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА, 

С настоящия сигнал сезираме Комисията за защита на конкуренцията, за да разследва действията на група участници на свободния пазар на електрическа енергия, които считаме, че с поведението си по недопустим начин нарушават принципите на свободно договаряне и конкуренция, залегнали в българското законодателство.

Фактическите ни твърдения се основават на анализ на публично достъпна информация.

Конкретните факти и обстоятелства са следните:

Съществена част от електрическата енергия, произвеждана от мощности частна собственост на територията на страната, е под прекия или косвен контрол на субекти, които са свързани лица по смисъла на §1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон. Визираме следните дружества:

ЕИК Електрическа мощност,  MW
ТОПЛОФИКАЦИЯ – БУРГАС ЕАД 102011085  18
ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК АД 113012360 105
ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН ЕАД 114005624 68.18
ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД 117005106 400
ТОПЛОФИКАЦИЯ – ВТ ЕАД 104003977 2.81
ТОПЛОФИКАЦИЯ-ВРАЦА ЕАД 106006256 6.24
ТОПЛОФИКАЦИЯ-СЛИВЕН ЕАД 119004654 12.71
ТОПЛОФИКАЦИЯ ГАБРОВО ЕАД 107009273 12
БРИКЕЛ ЕАД 123526494 200
ТЕЦ – БОБОВ ДОЛ ЕАД 109513731 630
ТЕЦ МАРИЦА 3 АД 126526421 908

Обща инсталирана мощност 2362, 94 MW

Електрическата енергия, произведена от гореизброените дружества, се продава на свободния пазар на електроенергия от дружеството търговец „Гранд Енерджи дистрибюшън“, свързано със субектите –  производители. Следва да изтъкнем и факта, че търговецът „Гранд Енерджи дистрибюшън“ по силата на договор представлява „Топлофикация София“ ЕАД при продажба на електрическата енергия, произведена от когенерацията на дружеството с обем 186 МW.

Наличието на свързаност между собствениците на  производствени мощности и субекта – търговец на свободния пазар представлява концентрация, която обективно създава условия за манипулиране на пазара.

Налице са и условия за изкуствено създаване на дефицит на електрическа енергия чрез ограничаване на собственото производство и едновременно с това изкупуване чрез свързани търговци на цялото предлагано от държавните дружества – производители количество електроенергия на борсата.

Отделно от това под контрола на собствениците на производствените мощности е и застрахователно дружество.

Застрахователното дружество издава застрахователни полици като форма на гаранционно обезпечение при закупуване на електрическа енергия преимуществено на групата търговци, свързани с производителя, което пряко създава конкурентно предимство. Това обстоятелство подсказва, че е възможно и закупената енергия да не бъде платена и подсилва непазарното предимство.

От изложените обстоятелства може да се направи обосновано предположение за наличие на недопустима концентрация по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.

От друга страна – пазарното поведение на гореизброените участници на пазара на електрическа енергия създава съмнения за наличие на картелно споразумение в следната насока:

„Гранд Енерджи дистрибюшън“, Юропиън трейд оф енерджи“, „Сага комодитис“, „ТМ Технолоджи“, „Енерджи инвест юръп“ –  всичките, свързани със субектите – собственици на производствените мощности, са участвали в проведени тръжни сесии на Българска независима енергийна борса през периода от ноември 2018 г. до януари 2019 г., при които са търгувани предлагани от АЕЦ “Козлодуй“ количества електроенергия в размер на около 500 МW.

Всеки от изброените търговци е закупил на база на двустранен договор електрическа енергия от предложената от АЕЦ “Козлодуй“, като формално по всеки от договорите е спазено ограничението в тръжната документация за закупуване на количества до 10 МВтч, съответно 20 МВтч от един купувач.

На практика цялото количество електрическа енергия, предложено по време на споменатите борсови сесии, е закупено от цитираните дружества.

Проявява се ясна тенденция съществена част от електроенергията, предлагана на свободния пазар, да се закупува от изброените дружества при елиминиране на останалите търговци.

Данните ни сочат, че впоследствие закупеното количество електроенергия е търгувано между горецитираните търговци на база двустранни договори.             Преразпределените между тези търговци количества електроенергия се продава на клиентите им  – частни субекти и публични възложители при условия и цени, които заобикалят пазарния борсов механизъм.

На 19.06.2019 г. НЕК организира търг за продажба на 98МВт за периода 01.07-30.09.2019 г., при който предизвестено фаворизираше само един възможен купувач с потенциално разполагаемо почасово количество между 0МВт и 490МВт. След намесата на работодателските организации този скандален търг бе прекратен, междувременно НЕК организира още два търга за същия ден, отново с условия, съмнително фаворизиращи един потенциален участник, но и тези търгове бяха отменени. В крайна сметка НЕК проведе желания търг на 01.07.2019 г. и реализира електроенергия с потенциално разполагаемо почасово количество между 0МВт и 250МВт, което количество на 80% се изкупи от две от свързаните дружества, упоменати по-горе. Следователно тенденцията към концентрация се задълбочи с активното съдействие на НЕК. Настояваме да проверите и този търг.

Регистрационната система на БНЕБ позволява да се направи проверка и на връзката между оферираните позиции (количество и цена) на сегмент „Ден напред“ на гореспоменатите свързани дружества и тези на НЕК за периода 01.12.2018 г.-14.07.2019 г. – имаме основания да предполагаме координираност и произлизащи от това високи равновесни почасови цени.

Заслужава внимание и изследването на координирано поведение между споменатите търговци и крупни износители на електроенергия като ГЕН-И, Данске комодитис, Алпик отново за същия период 01.12.2018 г.-14.07.2019 г., установимо както през двустранни договори между тях, така и чрез оферираните позиции (количество и цена) на сегмент „Ден напред“. В тази връзка следва да се обърне внимание и на данните за трансграничен обмен от системата на ЕСО, затворените вътрешни сделки между споменатите лица (без физически трансграничен трансфер) и почасовите цени, постигнати за периода на сегмент „Ден напред“.

Изложените факти дават ясни индикации за манипулиране на свободния пазар на електроенергия и прилагане от определени субекти на непазарни търговски практики.

Пряка последица от действията на икономически свързаните субекти е ограничаването на възможностите на останалите търговци на свободния пазар на електроенергия да закупуват електрическа енергия при ясни и конкурентни условия.

Описаният модел на поведение на гореизброените дружества нарушава функционирането на либерализирания пазар на електроенергия. По този начин се създават условия за постоянен дефицит на електрическа енергия и непазарно формиране на цената й. Този процес пряко и негативно рефлектира върху функционирането на цялата българска икономика.

Сериозността и мащабите на проблема ни мотивираха да предприемем всички законови действия, за да предотвратим задълбочаване на тази тенденция и противозаконните практики да бъдат прекратени.

Уважаеми госпожи и господа членове на Комисията за защита на конкуренцията,

Молим да образувате производство по реда на Закона за защита на конкуренцията и да разпоредите извършване на проверка на гореизложените факти и обстоятелства, с оглед установяване налице ли е законова хипотеза на недопустима концентрация и/или картелно споразумение между изброените в жалбата субекти – участници на свободния пазар на електрическа енергия.

Изразяваме готовност при необходимост да предоставим допълнително наличната информация.

Националният съвет на АИКБ поиска от министъра на енергетиката спешни реформи

pic7-1200

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова участва в проведеното вчера (12 юли 2019 г.) заседание на Националния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) със своя екип, част от който бяха изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев, заместник-изпълнителният директор на БЕХ Северин Въртигов, директорът на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ Николай Налбантов и др. Срещата се състоя по инициатива на работодателската организация, след като от началото на 2019 г. българският бизнес заплаща цена на електроенергията често в пъти по-висока от средната в Европа.

Членовете на Националния съвет бяха единодушни и настоятелни в искането си за последователност и устойчивост при определянето на държавните политики за развитие на електроенергийния сектор, при спазване на принципите за конкурентност, прозрачност и равнопоставеност.

„Повод за острата ни реакция е поредното ескалиране на цените на сегмент „Ден напред“ на Българска независима енергийна борса, което отдавна не е единичен случай. Ако нещата в сектор енергетиката продължат по този начин, това ще е пагубно за българската индустрия и икономиката на страната“, заяви председателят на УС на АИКБ Васил Велев. „Реформите не търпят отлагане. НЕК трябва да се преструктурира възможно най-бързо чрез разделяне на дейностите по обществена доставка и по производство и търговия с електрическа енергия с цел избягване на манипулации. Държавата трябва да създаде условия за реална конкуренция между производителите на електроенергия, пазарна интеграция със съседни страни във всички пазарни сегменти.“

Според АИКБ пазарът на електроенергия за бизнеса у нас е манипулиран и се създава изкуствен търговски дефицит, въпреки двойно по-високия капацитет на действащите мощности в сравнение с вътрешното потребление. За това „спомага“ и недопустимата пазарна концентрация постигната от свързвани с Христо Ковачки компании и неприемливото им пазарно поведение. На фона на незначителни разлики спрямо последните години в параметрите производство, потребление и износ, се наблюдава драстично и необосновано повишение на цените, в което няма никаква пазарна логика. Работодателите посочиха, че през последните три месеца нееднократно е имало случаи, в които дружествата от Български енергиен холдинг и в частност НЕК и ТЕЦ Марица-изток 2 са предлагали недостатъчни количества, заради което цените на тока за бизнеса у нас са били най-високите в Европа. Това е била и причината да бъдат сезирани КЕВР и Прокуратурата от работодателски организации. Подготвят се и нови сигнали.

АИКБ счита, че подобни манипулации могат да бъдат прекратени с ефективно управление на държавните централи и настоява дружествата от БЕХ да оферират на сегмент „Ден напред“ адекватни количества при ценова структура, аналогична на утвърдената по ангажимента с Европейската комисия, както и с осигуряването на капацитети за адекватен внос на електроенергия.

От Асоциация на индустриалния капитал поискаха за пореден път прекратяване на договорите с т.н. „американски централи“, което се обещава, но и постоянно се отлага от поне 3 години. Ползвайки данните от последното ценово решение на КЕВР, сметките показват, че тези въглищни централи изземват непазарно от потребителите на електроенергия в страната 20,70 лв./мвтч, което също изкривява родния пазар. Като пряк негативен ефект бизнесът и гражданите надплащат 701 млн. лв годишно чрез такса „задължения към обществото“ и от фонд СЕС. От АИКБ предлагат тези дружества да се интегрират също на пазара, като за целта се създаде механизъм и се проведат търгове за капацитети.

„Не искаме цените за нас да са по-ниски, отколкото в другите европейски държави. Настояваме, обаче, да не ги превишават. Това е изключително важно за жизнеността, за конкурентоспособността и развитието, а и изобщо за оцеляването на българската индустрия като гръбнак на икономиката“, обобщи Васил Велев. „Високите цени на тока спъват повишаването на заплатите, оскъпяват цените на крайните продукти, забавят ръста на БВП. Настоящата ситуация е неприемлива, но и опасна. Тя се превръща в проблем за страната ни, защото засяга семействата на над 500 хил. души, заети в преработващата промишленост, както и българска продукция, продавана на световните пазари. Затова този проблем изисква незабавно, отговорно и трайно решение.“

Министърът на енергетиката заяви, че правителството е на страната на бизнеса и не би искало проблеми за българската индустрия. Тя апелира за честен и открит диалог, който да произведе работещи решения и припомни вече предприетите действия от нейното ведомство. За безпрецедентно високите цени на тока са били сезирани КЗК и КЕВР. Работи се и по създаването на отделна платформа специално за индустриалните консуматори. „И аз като г-н Велев смятам, че не бива условията на даден търг да предпоставят само един купувач. Напротив, търговете би трябвало да са максимално публични, прозрачни и да дават възможност на повече участници“, каза Теменужка Петкова. Министърът на енергетиката обеща да направи необходимото, така че решенията да бъдат добри и за индустрията, и за енергетиката, като подчерта, че и държавните производители на електроенергия са част от общността на българските производители изобщо и следователно напълно споделят вижданията и очакванията на индустриалните потребители.

Националния съвет на АИКБ обсъди и други въпроси, както и прие нови членове на АИКБ – Българската асоциация по информационни технологии, Националният борд по туризъм, Сдружение „Ръководители в областта на културата“ и други.

Електротехниката и електрониката на първо място по износ у нас

Export_800x450

Електротехниката и електрониката са на първо място по износ в България. Стойността на износа на бранша за 2018 г. достига близо 7 млрд. лв. или малко над 12% от общия износ, който страната ни е реализирала. Това показват данните на Националния статистически институт и на Българската асоциация по електротехника и електроника.

От 2007 г. до края на миналата година това е секторът с най-значителен прогрес в износа, като за периода той се е увеличил 4 пъти. В самото начало общата му стойност е била над 1,5 млрд. лв., а в края на 2018 г. достига  6,963 млрд. лв. Така за 11 години постепенно успява да измести износа на минерални горива, мед и медни изделия, облекла и от пето място се е изкачва до първо.

Най-големият пазар на сектора е Германия, за която се изнасят 20% от общия експорт. Като от 2016 г. страната ни изнася за водещата икономика на ЕС повече продукти на електротехниката и електрониката, отколкото внася. За миналата година България е експортирала към Германия продукти от сектора за над 1,1 млрд. лв. Сред тях водещи са хладилници, електрически апарати, кабелни форми за автомобили, електрически табла, пултове, панели, конзоли и др.

Според специалисти браншът има потенциал за още по-голям прогрес в износа на продукти на електротехниката и електрониката, но среща проблеми при намирането на квалифицирана работна ръка.

Предоставяме на Вашето внимание информационен материал за приноса на бранш „Електротехника и електроника“ за износа на България.

Главна инспекция по труда, Дойче Веле и депутатът Христиан Митев взеха наградите „Икономика на светло“

DSC_0789

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) връчи за шеста поредна година наградите „Икономика на светло“. Отличията бяха раздадени на официална церемония в София Хотел Балкан, а гости на събитието бяха заместник министър-председателят на Република България Томислав Дончев, кметът на Столична община Йорданка Фандъкова,  председателите на Комисии към 44-то Народно събрание на РБ – Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Кристиан Вигенин и Комисията по правни въпроси Анна Александрова, министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, министърът на туризма Николина Ангелкова, посланици и още над 100 представители на правителството, Столична община, бизнеса, неправителствени организации и социални партньори.

Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ взе приза в категорията за „За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция“. Отличието бе присъдено за усилията да бъде актуализирана своевременно системата за онлайн предоставяне, регистриране и отчитане на образците на договори за наемане на работници за краткотрайна сезонна селскостопанска работа. Грамоти в категорията получиха още директорът на дирекция „Управление на риска“ в НАП Николай Петков, директорът на дирекция „Авторско право и сродни права“ в Министерство на културата Мехти Меликов и Институтът за пазарна икономика. 

Народният представител Христиан Митев грабна отличието за „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“. Внесеният от него законопроект за изменение в чл. 37, ал. 2 от Закона за счетоводството, с което се намалиха административните и финансови тежести за малкия бизнес на светло, пребори конкуренцията на Национална агенция за приходите, Министерство на туризма и Комисията по правни въпроси към 44-то Народни събрание, които бяха отличени с грамоти.

Българската редакция на Дойче Веле е тазгодишният победител в категорията „Журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформална икономика“. Другите номинирани за приза и отличени с грамоти бяха журналистът от Нова телевизия Георги Георгиев, водещите на предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria Живка Попатанасова и Христо Николов, и репортерът на bTV Нели Тодорова.

Номинациите за наградите бяха направени чрез широко обществено допитване сред членовете на Асоциацията на индустриалния капитал в България, всички социални партньори, членовете на Обществения съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика, в чийто състав влизат представители на редица държавни институции, и медиите. Победителите се излъчиха чрез тайно гласуване от голямо експертно жури, което е съставено от над 100 изявени личности: видни икономисти, общественици, представители на медиите, членове на Националния и Контролния съвет на АИКБ, на Обществения съвет по Ограничаване и превенция на неформалната икономика и др.

Конкурсът има за цел да открои и награди водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивите практики. Така за поредна година АИКБ поощрява предприемането на активни действия в борбата с неформалната икономика и популяризира градивната роля на бизнеса в обществото за подобряване на социално-икономическата среда.

За изминалата година Композитният индекс „Икономика на светло“, чрез който АИКБ измерва светлата част на българската икономика, се е повишил с рекордните до момента 4,55 пункта до 79.10. Асоциацията отчита ясна тенденция на ускоряване на динамиката на свиване на „сивата“ икономика през последните четири години, като през 2018 г. тя е спаднала до 21%.

Годишните награди „Икономика на светло“ ще бъдат връчени на 1 юли

AIKB_0606-e1522334856412-794x280

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) ще връчи наградите „Икономика на светло“ за 2018 г. на официална церемония на 1 юли в София Хотел Балкан. Сред гостите на събитието, което ще започне в 18:00 ч., ще бъдат министър-председателят на Република България Бойко Борисов, кметът на София Йорданка Фандъкова, министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, министърът на туризма Николина Ангелкова, представители на бизнеса, неправителствени организации и социални партньори.

Целта на ежегодния и добил вече популярност конкурс е да открои стимулиращи примери за успехи в борбата с неформалната икономика и да отличи водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивата икономика. Наградите са част от цялостната дейност на АИКБ за повишаване обществената нетърпимост към сивата икономика, поощряване предприемането на активни действия в тази посока и популяризиране градивната роля на бизнеса в обществото за подобряване на социално-икономическата среда.

Номинациите за тазгодишните награди „Икономика на светло“ може да видите тук.

Френската федерация на местните публични предприятия се запозна с добрите практики на общинските дружества в София и Пловдив

IMG_7814cjpg

Френската федерация на местните публични предприятия (FedEpl) се запозна с добрите практики на общинските дружества в двете най-големи български общини – Столична община и Община Пловдив. Визитата на френската делегация за обмен на опит е организирана със съдействието на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Българската работодателската организация е член на Европейския център на работодателите и предприятията с публично участие и предприятия, предоставящи услуги от общ интерес (CEEP). Чрез членството си АИКБ черпи опит и привнася в българската социално-икономическа среда най-добрите модели и практики от европейския икономически модел.

„Развитието на услугите от общ интерес играят изключително важна роля при осигуряването на социално, икономическо и териториално сближаване на страните в ЕС. Те са от жизнено значение за устойчивото развитие по отношение на заетостта, икономическия растеж социалната интерграция и околната среда както на отделните държави, така и на Европа като цяло. Радвам се, че имаме възможност да създадем партньорства между българските и френските предприятия, които предоставят услуги от общ интерес“, заяви доц. Борислав Великов, член на Националния съвет на АИКБ и заместник председател на Работната група по водите към СЕЕР.

По време на срещата в София бяха представени публични предприятия като Столична общинска агенция за инвестиции, „Софийски имоти“, Центъра за градска мобилност. Френската делегация посети и третия лъч на метрото, както и съоръжения за биопреработка на отпадъци.

Участие в срещата взеха кметът на Столична община Йорданка Фандъкова, почетният председател на Европейския комитет на FedEPl Жан-Леонс Дюпон, главният секретар на АИКБ и заместник-председател с ресор Бюджет на Европейския икономически и социален комитет д-р Милена Ангелова, членове на Националния съвет на АИКБ, както и над 20 представители на публични предприятия от Франция.

Френската федерация на местните публични предприятия (FedEpl) е създадена през 1956 г. В нея членуват 1 300 местни публични предприятия, които дават работа на 65 300 души. Общият годишен оборот на дружествата е близо 14 млрд. евро.

Всяка година френската федерация организира за своите членове проучвателни визити в различни европейски страни с цел получаване на повече информация за работата на местните власти там и как развиват услугите от общ интерес. В последните пет години Френската федерация на местните публични предприятия се е запознала с опита в Хамбург, Севиля, Болоня, Виена и Стокхолм.

 

АИКБ и посланикът на Гватемала Марио Букаро обсъдиха възможности за бизнес сътрудничество

photo_4

Асоциация на индустриалния капитал в България и посланикът на Гватемала в Израел Марио Букаро обсъдиха възможности за засилване на бизнес сътрудничеството между двете страни. Очаква се до края на юли най-представителната работодателска организация у нас и Гватемалската индустриална камара да подпишат споразумение за сътрудничество. Това стана ясно след проведена среща между представители на Управителния съвет на АИКБ и гватемалския посланик, който е в България за връчване на акредитивните си писма.photo_1

Целта на споразумението е да допринесе за по-добро взаимодействие между компании от двете държави. По време на срещата председателя на АИКБ Васил Велев и посланик Марио Букаро заявиха готовност за организиране на специален видео семинар, по време на който български и гватемалски компании да се запознаят с условията за правене на бизнес и възможностите за реализиране на инвестиции в държавите. През втората половина на 2019 г. се очаква и посещение на специална бизнес делегация от централно американската държава.

„Вярвам, че заедно можем да допринесем за увеличаване на търговските взаимоотношения между България и Гватемала. Считам, че можем да работим за повишаване на стокообмена, като огромен потенциал виждаме в сфери като химическата и хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, електротехника, както и в туризма“, заяви Васил Велев.

По време на срещата председателят на АИКБ представи дейността на работодателска организация у нас и браншовите камари, които членуват в нея.

АИКБ обяви номинациите за Шестите награди „Икономика на светло“

DSC_0706

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обяви номинациите за Шестите награди „Икономика на светло“. Тази година церемонията ще се проведе на 1 юли. Призовете на най-представителната работодателска организация у нас се връчват в три категории – „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“, „За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция“ и „За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформалната икономика“.

В категория „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“ са отличени:

  • Национална агенция за приходите – за провеждането на две успешни кампании – контролна кампания спрямо фирми с голяма касова наличност, която ограничава сивите практики и за „Заплата в плик“, която ефективно намалява риска от нелоялна конкуренция чрез укриване на част от работните заплати;
  • Министерство на туризма – за създаването на Единна система за туристическа информация (ЕСТИ), благодарение на която гарантира по-висока събираемост на постъпленията от данъци и такси, свързани с туристическата дейност;
  • Комисията по правни въпроси към 44-то Народно събрание – за гласуваните промени в Наказателния кодекс, с които се криминализира разпространението и държането на акцизни стоки без бандерол;
  • Народният представител Христиан Митев – за внесения законопроект за изменение в чл. 37, ал. 2 от Закона за счетоводството, с което се намалиха административните и финансови тежести за малкия бизнес на светло.

„За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция“ са номинирани:

  • Директорът на дирекция „Управление на риска“ в НАП Николай Петков – за цялостната му работа по въвеждане на модел за управление на рисковете от неспазване на данъчното и осигурително законодателство;
  • Директорът на дирекция „Авторско прави и сродни права“ в Министерство на културата Мехти Меликов – за успешна политика по отношение на изсветляването на сивия сектор на пазара на разпространение на телевизионни програми;
  • Институтът за пазарна икономика – за активна позиция по отношение на преодоляване на дисбалансите в икономиката на страната и превенция на сиви икономически практики;
  • ИА „Главна инспекция по труда“ – за усилията да бъде актуализирана своевременно системата за онлайн предоставяне, регистриране и отчитане на образците на договори за наемане на работници за краткотрайна сезонна селскостопанска работа.

В третата категория „За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформална икономика“ за отличието ще се конкурират:

  • Журналистът от Нова телевизия Георги Георгиев;
  • Българската редакция на Дойче Веле;
  • Водещите на предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria Живка Попатанасова и Христо Николов;
  • Репортерът на bTV Нели Тодорова.

Целта на ежегодния конкурс е да открои примери за успехи в борбата с неформалната икономика и да отличи водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивата икономика. Наградите са част от цялостната дейност на АИКБ за повишаване обществената нетърпимост към неформалната икономика, поощряване предприемането на активни действия в тази посока и популяризиране градивната роля на бизнеса в обществото за подобряване на социално-икономическата среда.

Номинациите за наградите бяха направени чрез широко обществено допитване сред членовете на Асоциацията на индустриалния капитал в България, всички социални партньори, членовете на Обществения съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика, в чийто състав влизат представители на редица държавни институции, и медиите. Победителите ще се излъчат чрез тайно гласуване от голямо експертно жури, което е съставено от 100 изявени личности: видни икономисти, общественици, представители на медиите, членове на Националния и Контролния съвет на АИКБ, на Обществения съвет по Ограничаване и превенция на неформалната икономика и др.

Приложение: Номинации за наградите Икономика на светло за 2018 г.

1 2 3 4 29