Категория: Новини

Предстои най-голямата конференция за киберсигурност SOFIA CYBERSEC 2020

2020-03-04_CyberSec

Тази година SOFIA CYBERSEC 2020 е със специално издание за мениджъри и IT специалисти


Най-голямата конференция за киберсигурност идва с второ издание на 24 март 2020 г. в София Тех Парк от 9,30 ч.

Sofia CyberSec 2020 се организира от Дигитална Национална Коалиция, списание „Икономика“, www.economic.bg и “Клико България”, с подкрепата на дирекция „Публична дипломация“ на НАТО. Сред участниците ще бъдат представители на държавните институции и международни организации, експерти в сферата на киберсигурността – както на местно, така и на международно ниво. Те ще обсъдят съвременните киберзаплахи, злонамерените дейности като кибершпионаж, намеса в демократичните избори, разпространение на фалшиви новини и стратегиите за тяхното предотвратяване.

Представителите на бизнеса ще могат да се запознаят с най-актуалните решения за защита на дигиталната структура. Над 40 лектори ще дискутират казуси в сферата на киберсигурността и ще представят конкретни мерки в различни области.

Sofia CyberSec 2020 има амбицията да създаде фокусиран и всеобхватен диалог между всички участници: правителства, международни организации, гражданско общество, бизнес и крайни потребители.

Сред лекторите на събитието са: вицепремиерът Марияна Николова, която е председател на Съвета по киберсигурността; Националният координатор по киберсигурност комисар Явор Колев; Ираван Хира, изпълнителен директор на Hewlett Packard Enterprise, operated by Selectium; Такам Илдем, помощник на генералния секретар на НАТО; Бруно Лете, от Германския фонд „Маршал“; Вихрен Славчев, CEO на „Мнемоника“ и други.

Визионерски дискусии – за мениджъри

Мениджърите на компании могат да научат каква стратегия да изградят за по-сигурна дигитална среда за работа, какви са предизвикателствата на бъдещето и да получат отговор на конкретни въпроси от водещите експерти по киберсигурност. Билетът за основната зала е 120 лв. с ДДС и осигурява достъп за целия ден.

Практически курсове – за IT специалисти

Паралелно с дискусиите на основната сцена, ще се провеждат и практически учебни лаборатории, водени от световни лидери по киберзащита. Те са подходящи за IT специалистите в компаниите, които искат да повишат знанията и квалификацията си. Цената на всеки курс е 60 лв. с ДДС, с предварително записване.

Повече за програмата на събитието, гост-лекторите, уъркшопите и лабораториите, може да научите на www.sofiacybersec.com. Билети за събитието се предлагат на www.sabitie.bg Местата са ограничени!

За въпроси и съдействие:
Виктория Илкова,
Мениджър „Маркетинг и реклама“,
„Медия Икономика България“ ООД
A: София, ж.к. „Яворов“, бл. 73, ет. 6
Т: +359 2 852 9696
М: +359 888 870 406

ДЕКЛАРАЦИЯ НА АОБР ОТНОСНО ЦЕНАТА НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯТА ЗА ИНДУСТРИЯТА В БЪЛГАРИЯ

electricity-500х314-500x280

От началото на годината цената на електроенергията за индустрията в България е най-висока в цяла Европа! Това добре се вижда при сравняването на цените на борсовия сегмент „Ден напред“, на който се търгуват около 2/3 от количествата на свободния пазар и който е референтният пазар за цената на тока както за институциите, така и за търговците, производителите и потребителите. Единствената по-висока цена, тази в Гърция, е несъпоставима, тъй като включва и някои мрежови такси, освен активната енергия. Да, ние имаме най-скъпия ток, а трябва да прибавим към тази цена и ненотифицираните държавни помощи, които доплащаме допълнително за всеки мегават чрез таксата „Задължение към обществото“. И така, няма грешка, няма увъртания! Бедна България се е докарала до там, индустрията й да плаща от 20 до 50 на сто повече за електроенергия от конкурентите си в Европа. И за това няма други причини, освен некадърно и/или корумпирано управление на БЕХ, ТЕЦ „Марица Изток 2“ и БНЕБ.

БЕХ е монополист на борсата и очевидно използва монопола си като не управлява според регламента РЕМИТ предлагането, а управлява във вреда на българската индустрия и българската икономика. Във вреда на България!

ТЕЦ „Марица Изток 2“ упорито не изпълнява препоръките на КЕВР да продава на цени над 93,33 лева за мегаватчас, престоява и трупа загуби, а индустрията внася електроенергия на значително по-високи цени. Да, при некадърното и/или корумпирано управление на енергетиката България от страна, изнасяща над 15% от произведената електроенергия, съкрати производството с тези 15% и се превърна във вносител.

БНЕБ за 2 години така и не разбра, че трябва да предложи стандартизирани по време продукти на пазара на „Дългосрочни договори“ и че не е нормално да има възможност да се оферират отклонения от – 100% до +500% и т.н. и т.н.

Поредният връх на цинизма и престъпното безгрижие бе достигнат в неделя, 9 февруари 2020 г., когато цената в България беше не просто най-висока в Европа, а над ДВА пъти по-висока от средната в Европа и над 40 пъти по-висока от тази в Германия!

Работодателските организации многократно са посочвали пороците на системата, от които се възползват енергийните олигарси на прехода, прекрачвайки често Закона в свой интерес и в ущърб на цялото общество.

Бизнесът в България казва „СТИГА ВЕЧЕ!“
Няма да търпим повече да се ограбва трудът на нашите работници!

Искаме незабавни оставки!
На ръководството на БЕХ.
На ръководството на ТЕЦ „Марица Изток 2“.
На ръководството на БНЕБ.

Ние, представителните на национално равнище организации на работодателите – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, си запазваме правото за всички позволени от закона радикални действия с цел защита на интересите на нашите членове.

АОБР възразява срещу „спасяването“ на „ТЕЦ Марица Изток 2“

Tec-2

Следва пълният текст на писмото на АОБР до министър-председателя Бойко Борисов във връзка с решението на НС за ТЕЦ „Марица Изток 2“.


Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ:

Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ
ВИЦЕПРЕМИЕР

Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ,

Бизнес организациите възразяват категорично срещу „спасяването“ на „ТЕЦ Марица Изток 2“ със заповед на министъра на енергетиката или с решение на НС. Това са непазарни практики от периода преди 1989 г., против европейските политики и ЗАБАВЯЩИ икономическия растеж на България. През 2019 г. министърът на енергетиката издаде Е-РД-16-417/18.06.2019 г., а през тази година идентична заповед Е-РД-16-39/29.01.2020 г. Тези заповеди увеличават недопустимо неефективността на пазара защото:

1. „ТЕЦ Марица Изток 2“ ще работи на непазарна цена. Това ще струва на фонд Сигурност на електроенергийната система в годишен план над 150 млн. лева, което ще се плати от потребителите през фиксираната компонента от крайната цена на електроенергия, наречена „Задължение към обществото“. Това ще повиши допълнително цената на електроенергията.

2. „ТЕЦ Марица Изток 2“ получавайки „пари наготово“ не се стреми да си оптимизира разходите. Работи на 50% и по-малко от капацитета си без да оптимизира и без това раздутата численост на персонала. В края на 2019 г. централата има близо 2400 служители, при инсталирана мощност от 1620 МВ. За сравнение в „КонтурГлобал Марица изток 3“ работят малко над 400 служители, при инсталирана мощност от 908 МВ, а в „Ей и Ес 3С Марица изток 1“ при мощност от 690 МВ има близо 380 заети. За тази неефективност на държавната ТЕЦ плащат всички потребители в България.

3. Не се изпълнява препоръката, направена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в ценовото решение С-19, стр. 34 през юни 2019 г, а именно: „КЕВР счита, че поведението на дружеството следва да е ориентирано към търсене на възможности на пазара за покриване на разходите си чрез реализация на произведената електрическа енергия на балансиращ пазар, на пазара ден напред, на пазара в рамките на деня, в периодите, когато средните ценови нива са над променливите разходи на дружеството 93,33 лв./Мвтч, за да се покрият или поне намалят загубите на дружеството от отчитаните условно-постоянни разходи.“

4. „ТЕЦ Марица Изток 2“ намалява производството си и увеличава стабилно загубите си – към септември 2019 г. централата отчита отрицателен финансов резултат от 173 млн.лв., с което допринася за високата цена на ел.енергията в България, като страната ни се превърна във вносител на електроенергия, всички потребители трябва да покриват нарастващите загуби. Крайният резултат: ще продължим да имаме най-високата цена на тока в Европа, достигаща разлика от 25 до 50% над средната. За м. януари 2020 г. нямаше държава в ЕС с по-висока от нашата цена на електроенергията за индустрията.

Категорично бизнесът иска „ТЕЦ Марица Изток 2“ да работи максимално дълго. Но по следния начин:

1. България следва да въведе т.н. капацитетен механизъм и да въведе тръжна процедура за осигуряване на сигурността на електроенергийната система. Това обеща публично енергийният министър Теменужка Петкова в края на 2019 г., но опроверга с издаването на заповед Е-РД-16-39/29.01.2020 г..

2. Всички ненотифицирани държавни помощи в енергетиката следва да бъдат прекратени, а получаващите такива помощи производители да участват в търг за капацитети. Тези, които предложат по-ниски цени за осигуряване на недостигащия капацитет ще получат одобрена от ЕК държавна помощ при съответните ангажименти. Очакваме размера на тази помощ да бъде значително по-малак от надплащания без одобрение на ЕК досега, към който режим се прикачи и „ТЕЦ Марица Изток 2“ вместо да се откачат другите.

3. Задължително „ТЕЦ Марица Изток 2“ трябва да си оптимизира разходите. За да има шанс да спечели квота в търга за капацитет.

4. „ТЕЦ Марица Изток 2“ да продава електроенергия, съгласно препоръката от ценовото решение С-19/юли 2019 г. на КЕВР.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ,

Всичко казано по-горе пряко влошава конкурентоспособността на българския бизнес и устойчивостта на публичните финанси. Икономическият растеж ще бъде „изяден“, спасявайки непазарно търговското дружество „ТЕЦ Марица Изток 2“. Защото парите за инвестиции на икономиката, в т.ч. и на енергетиката ще бъдат изразходвани без да има полза от това. Търпението ни се изчерпва и ще бъдем принудени да сезираме ЕК за тези практики, които са против интересите на България.

АИКБ и Софийския университет ще си сътрудничат за подобряване на интеграцията между бизнеса и образованието

photo_1

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Софийски университет „Св. Климент Охридски“ ще си сътрудничат за подобряване на интеграцията между бизнеса и образованието. Това стана ясно днес след проведена среща между председателя на работодателската организация Васил Велев и ректора на висшето учебно заведение проф. Атанас Герджиков. Участие в разговора взеха още Румен Радев, заместник-председател на АИКБ, Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ и заместник-ректора по учебната дейност на Софийския университет доц. д-р Анета Антонова.

До края на февруари двете организации ще подпишат меморандум, чиято основна цел е да подобри взаимодействието, като се осигури необходимата основа от знания и умения на студентите, която българските компании търсят. Сътрудничеството ще даде възможност на студентите да получат по-добър достъп до стажантски програми и свободни работни места, а също и представители на членовете на АИКБ да участват в лекции, семинари и конференции, организирани от Софийския университет, както и ще подпомогне развитието на учебните програми, за да отговарят те по-пълно на потребностите на бизнеса.

„Осигуряването на човешки ресурси в последните години се превърна в най-острия проблем за българския бизнес. Той измести по значимост дори необосновано високите цени, които компаниите у нас заплащат за ел. енергия и тромавите административни процедури. За съжаление скоростта, с която се увеличава производителността у нас е значително по-ниска от скоростта, с която се обезлюдява България. За нас е от изключително значение да насърчим реализацията на студентите в български предприятия и считаме, че партньорството ни със Софийския университет е изключително важна стъпка към осъществяването на тази задача“, заяви Васил Велев.

Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Атанас Герджиков изрази пълната си готовност да включи представители на членове на работодателската организация при изготвянето на учебни планове, които да отговарят на нуждите на бизнеса. Той предложи още да бъде изготвен специален портал, който да даде възможност на българските компании и учените от университета да обсъждат нуждите на бизнеса от специфични научни изследвания. „Считам, че можем да си бъдем изключително полезни и при изготвяне на съвместни проекти за промени в нормативната уредба в образованието, така че да сме в помощ както на младите хора, така и на бизнеса“, каза още проф. Герджиков.

АИКБ работи в тясно сътрудничество и с Техническия университет – София, Университета за национално и световно стопанство и Университета по хранителни технологии – Пловдив.

Асоциацията на индустриалния капитал в България е организацията на работодателите в България с най-широка представителност. В нея членуват над 90 браншови камари, представляващи 3/4 от икономическите дейности в страната, и над 10 000 компании, които осигуряват работа на близо 500 000 души.

АИКБ ще работи заедно с Университета по хранителни технологии – Пловдив за подобряване на съответствието между образованието и потребностите на бизнеса и за насърчаване на започването на работа на дипломирани студенти в български предприятия

Photo2

Водени от убеждението, че завършващите студенти трябва да бъдат насърчавани да изберат реализация в български компании, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Университетът по хранителни технологии – Пловдив днес сключиха споразумение за сътрудничество. То бе подписано от председателя на АИКБ Васил Велев и ректора на университета проф. Пламен Моллов.

Целта на споразумението е да се подобри взаимодействието между бизнеса и висшето образование, като се осигури необходимата основа от знания и умения на студентите, която българските компании търсят. Сътрудничеството ще даде възможност на студентите да получат по-добър достъп до стажантски програми и свободни работни места, а също и представители на членовете на АИКБ да участват в лекции, семинари и конференции, организирани от Университета по хранителни технологии – Пловдив, както и ще подпомогне развитието на учебните програми, за да отговарят те по-тясно на потребностите на бизнеса.

„Ние сме работодателската организация, която най-активно работи в областта на образованието и реформите, които се случват в него в последните години. АИКБ е инициатор на промяната в план-приема в професионалните училища, чиято основна цел е от учебните заведения да излизат така необходимите кадри на българската икономика и бизнес. Подобна реформа трябва да бъде извършена и във висшето образование, за което успяхме да обединим всички работодателски и синдикални организации“, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

По време на събитието ректорът на Университета по хранителни технологии – Пловдив проф. Пламен Моллов представи идеите си за развитие на учебното заведение. „Българската индустрия изпитва сериозен глад за наши кадри и затова считам, че университетът трябва да работи в тясно сътрудничество с бизнеса и да организира обучението на студентите по един по-практично насочен начин. Желанието ми е още като първокурсници да запознаваме младите хора с българските предприятия от хранително-вкусовата промишленост, в които да получават така необходимата им за по-нататъшно развитие подготовка. Сигурен съм, че във ваше лице ще намерим един дългогодишен и отговорен партньор“, допълни проф. Моллов.

Това е още едно висше учебно заведение, с което работодателската организация подписва споразумение за партньорство. АИКБ работи в тясно сътрудничество и със Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Техническия университет – София и Университета за национално и световно стопанство.

Асоциацията на индустриалния капитал в България е организацията на работодателите в България с най-широка представителност. В нея членуват над 90 браншови камари, представляващи 3/4 от икономическите дейности в страната, и над 10 000 компании, които осигуряват работа на близо 500 000 души.

Лошото управление на енергетиката и недостигът на човешки ресурси са двата основни проблема на българския бизнес

IMG_6732

Коефициентът на редукция на първата пенсия е несправедлив, ощетява хората, трябва да бъде намален три пъти

„Енергетиката е един от двата сериозни проблема за българската индустрия и българския бизнес. Ние плащаме най-скъпата цена за електроенергия в ЕС, при това даже и без да включваме добавката „Задължение към обществото“, която в голямата си част е добавка „Задължение към т.нар. американски централи“. И това при положение, че имаме огромни престояващи мощности, които биха могли да работят и да продават на борсата електроенергия на цена от 100 лв. за мегават час, както и да изнасят такава. Вместо това мощности престояват, трупат загуба, а ние внасяме електроенергия на 110 лева. Едно неумело управление на тесния ни пазар води до една абсолютно ненормална ситуация, пред която е изправена българската индустрия. Това се предава веднага на конкурентоспособността и възможността да се увеличават възнагражденията на хората. Вторият проблем е свързан с недостига на човешки ресурси. В следващите 20 години България ще губи от пазара на труда по близо 50 000 души годишно. Страната ни трябва да започне много бързо да взима адекватни мерки. За нас основен приоритет за набиране на човешки ресурс са българските диаспори в чужбина, но само те няма да са достатъчни. Трябва да започнем да използваме добрите европейски модели като на Германия, Полша и Чехия. Агенция по заетостта не трябва вече да е агенция, която изнася български работници в чужбина, а агенция, която внася чужденци в България по заявки на българските предприятия“.

Това обяви председателят на АИКБ Васил Велев по време на официалното представяне на приоритетите на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) за 2020 г. АОБР ще работи по 31 мерки в три основни направления: подобряване на бизнес климата, ускорено решение на проблемите с човешките ресурси и цялостна реформа в енергетиката. Сред тях са ускорено изграждане на електронно управление, борба със сивата икономика, присъединяване на България към ERM II, Шенген и ОИСР, отмяна на временната мярка работодателите да плащат първите три дни болнични, промени в трудовото и осигурителното законодателство, облекчаване вноса на чуждестранни работници, преговори за уреждане на отношенията с т.нар. американски централи и др.

По думите на Васил Велев, няколко действия трябва да се извършват синхронизирано в енергетиката през първото полугодие. Това са защита в Брюксел на механизъм за капацитети на база на анализ на съществуващата ситуация в страната и региона, прекратяване на договорите с т.нар. американски централи, провеждане на търгове за капацитети, поетапно либерализиране на пазара за бита и защита на уязвимите потребители. Трябва още да се повиши капацитета и ефективността на държавните и регулаторни органи, както и бъдещото изграждане на нови мощности да става само на пазарен принцип. Да се повиши енергийната свързаност на България, за да се ползват предимствата на големия европейски пазар, където цените на енергийните ресурси са значително по-ниски.

Сред другите изключително важни теми бе и искането за промяна на изчислението на Коефициента за редукция на първите пенсии. По думите на председателя на АИКБ, заради законодателството ни в момента, на родените след 1959 г. несправедливо ще им бъдат намалени пенсиите от първия стълб – от НОИ. Това се случва, защото сега коефициентът редуцира първата пенсия за целия период от 40 г. стаж, въпреки, че през първите 20 г. у нас не са съществували допълнителни пенсионни фондове и всички осигуровки са били внасяни в НОИ. Освен това, през всичките тези години дефицитът на НОИ се финансира и чрез данъците на същите тези хора, което коефициентът на редукция не отчита.

Предложението на работодателските организации е коефициентът за редукция да бъде намален три пъти. Така ще се постигне справедливост и ще се укрепи и развие втория стълб, което е от изключително значение, предвид застаряващото население на България и тенденцията, че все по-малко работещи хора ще трябва да изплащат чрез НОИ пенсиите на все повече пенсионери.

Васил Велев заяви също, че България трябва да се рекламира с продуктите си и с успеха на компаниите си както в чужбина, така и у нас. Да извади успеха от анонимност. Да покаже вдъхновяващите примери за успех. „Това е много важно както за инвеститорите, така и за привличането и връщането на българи обратно в страната“, завърши той.

Пълният текст на всички приоритети на АОБР за 2020 г. може да видите ТУК.

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА АОБР: ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРИОРИТЕТИТЕ ЗА 2020 Г.

AOBE_LOGO-smaller_450

На 24 януари 2020 г., петък, от 13.00 часа, в Пресклуба на БТА (бул. Цариградско шосе 49), ще се проведе пресконференция на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), която обединява Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Ще бъдат представени приоритетите на АОБР за 2020 г.

В пресконференцията ще участват:

  • Кирил Домусчиев – председател на КРИБ
  • Васил Велев – председател на АИКБ
  • Радосвет Радев –  председател на БСК
  • Цветан Симеонов – председател на БТПП

_____________

Моля, имайте предвид, че по време на събитието ще бъдат направени снимки, видео и/или аудио записи. С участието си в събитието давате на организаторите правото да използват тези материали за некомерсиални цели, включително да публикуват снимки и/или видеоклипове в уебсайтове и профили в социални мрежи.

Силна социална Европа за справедлив преход

Banner-EU_MRZ_791x441

Предвид широкия обществен интерес и факта, че досега Европейската комисия сравнително рядко е ползвала подобна форма на консултации, предлагаме на Вашето внимание кратка информация, която обобщава и представя основните моменти в публикувания на 14.01.2020 г. от Комисията Документ за консултация (може да го изтеглите и от сайта на ЕК). Като член на семейството на Европейските социални партньори, АИКБ активно участва във формирането на позиция на Европейския център на предприятията, предлагащи услуги от общ интерес (СЕЕР) – член на „европейския тристранен съвет“.

АИКБ ще участва също и в предстоящите обсъждания на изключително важните за България предложения за Европейска зелена сделка, европейска Стратегия за индустрията и европейска Стратегия за малките и средни предприятия, както и на целия пакет документи, които са част от предложението „Силна Европа за справедлив преход“. АИКБ периодично ще Ви информира за напредъка на работата.

Оставаме на разположение за допълнителна информация. За повече яснота по темата, вижте инфографика на ЕК за някои от съвременните предизвикателства и времевия план за справяне с тях, както и видео с участието на д-р Милена Ангелова, вицепрезидент на Европейския икономически и социален комитет и главен секретар на АИКБ, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria на 16 януари 2020 г.


Силна социална Европа за справедлив преход 

Урсула фон дер Лайен – „Преходът към климатично неутрална Европа, подготвена за цифровата ера, трябва да бъде приобщаващ. Никой не трябва да бъде изоставен“.

На 14.01.2020 Европейската комисия публикува Документ за консултации – – първа фаза на консултации по чл. 154 от ДФЕС (с европейските социални партньори) за предприемането на възможни действия, за да се отговори на предизвикателствата, свързани със справедливи минимални работни заплати. Срокът за отговор на консултацията от страна на европейските социални партньори е 25.02.2020 г.

Консултацията НЕ ЦЕЛИ:

  • Директно хармонизиране на равнищата на МРЗ в държавите – членки на ЕС. Националните традиции, автономността на социалните партньори и свободата на колективно договаряне ще бъдат спазвани;
  • Установяването на единен механизъм за определяне на МРЗ;
  • Определянето на равнище на МРЗ, тъй като това е прерогатив на свободно договаряне между социалните партньори на национално равнище и е съответно компетентност на държавите – членки;
  • Въвеждането на задължителна МРЗ в страни с високо покритие на колективното договаряне, в които определянето на работните заплати се договаря предимно посредством колективи преговори.

Консултацията е мотивирана от следните съображения:

  • Въпреки умерения растеж в Европа, в някои държави – членки ситуацията за ниско платените работници се влошава и нарастват неравенствата. 1 от 6 работници в ЕС е ниско платен и това е засилваща се тенденция – като относителният дял на ниско платените работници нараства от 16.7 % през 2006 г. до 17.2 % през 2014 г. Работещите бедни нарастват от 8.1 % през 2005 г. до 9.6 % през 2018 г.;
  • Сред нископлатените работници, особено застрашени от бедност са заетите в нестандартни форми на работа;
  • МРЗ защитава работниците с ниски заплати и слаби позиции за преговори;
  • От икономическа гледна точка, подходящата МРЗ подкрепя цялостният ръст на работните заплати.;
  • 22 държави – членки имат задължителна национална МРЗ, а в останалите 6 МРЗ се определя посредством колективно договаряне. Делът на работниците, получаващи МРЗ варира от 5 % (Белгия и Малта) до 20 % (Португалия и Румъния);
  • Много работници не са защитени от адекватна МРЗ в Европа – в някои случаи размерът на МРЗ не може да се счита за адекватен, в други има пропуски в обхвата на МРЗ, липсва участие на социалните партньори при определянето на МРЗ, или рамка за определяне на МРЗ;
  • Колективното договаряне е основополагащо при определянето на МРЗ. Страни със силно колективно договаряне имат по-нисък дял на ниско платени работници. Покритието му е много различно – от 20 % в Естония, Литва и Полша, до 80 % в Белгия, Франция и Холандия.

Предизвикателства:

  • Адекватност на заплатите – при отчитане на икономическата ситуация във всяка страна:
  • Направено е сравнение (Фиг. 2) на брутната МРЗ (gross minimum wage) с брутната медиана (gross median – заплатата, получавана от лице, намиращо се в средата на разпределението на получаваните работни заплати). С най-високо съотношение са страните с развито колективно договаряне (Дания и Италия – близо 80 %, като България също е сред страните с високи МРЗ, заедно с Франция и Португалия. Най-ниски съотношения се наблюдават в Чехия, Естония и Испания;
  • Фиг. 3 сравнява влиянието на данъците и социалните осигуровки;
  • Оценена е и частта от МРЗ, която остава за работника. Страните, в които МРЗ не е достатъчно адекватна, за да предотврати риск от бедност са Чехия, Естония, Малта, Германия, както и Латвия и Люксембург;
  • Оценена е и адекватността на МРЗ спрямо ценовите равнища в държавите – фиг. 4;
  • Покритие на МРЗ – в държавите със задължителна МРЗ почти всички работници са покрити със закон от нея;
  • Участие на социалните партньори при договаряне на МРЗ – в някои страни се оценява като недостатъчно. Таблица 1 представя практиките на определяне на МРЗ по страни;
  • Национални механизми – обикновено отчитат условията на пазара на труда, промените в работните заплати и цените. В малък брой държави липсват критерии за определянето на МРЗ.

 

Вицепремиерът Марияна Николова, дипломати, народни представители и бизнесмени присъстваха на 23-тия рожден ден на АИКБ

DSC_0204-crop

Вицепремиерът Марияна Николова и над 400 представители на дипломатически мисии, изпълнителната и законодателната власт, бизнеса, синдикалните и неправителствени организации, бяха част от официалното честване на 23-тия рожден ден на Асоциация на индустриалния капитал в България.

„Искам да благодаря на всички, които сте тук, както и на тези, които не успяха да дойдат, но намериха време да поздравят АИКБ за 23-тия рожден ден. За нас това е признание за конструктивната и обективна позиция на Асоциацията. Изпращаме една успешна година, както за АИКБ, така и за България. Ръстът на БВП ще надмине 3,5%, безработицата е под санитарния минимум, имаме ръст на доходите над 10% и ръст на производителността около 3-3,5 на сто. Това ни нарежда на 5-то място в ЕС по ръст на БВП. Такива са прогнозите за следващите 2 години, през които очакваме България отново да бъде в челната петица. Нещата обаче могат да се случат и по-добре и АИКБ ще направи всичко по силите си, за да бъдат проведени всички необходими реформи”, заяви председателят на Управителния съвет на АИКБ Васил Велев.

Работодателската организация ще продължи да работи за повишаване на икономическия ръст на страната, чиито основни „спирачки“ са засилващият се недостиг на трудови ресурси и недостатъчната либерализация на трудовата имиграция. Борбата със сивата икономика, с която АИКБ се е ангажирала в последните 10 години, отново ще бъде ключов приоритет. И през 2020 г. АИКБ ще продължи да работи за реализирането на редица реформи в сектори като енергетиката, образованието, трудовото законодателство.

Асоциацията настоява за повече последователност и устойчивост при определянето на държавните политики за развитие на електроенергийния сектор при спазване на принципите за конкурентност, прозрачност и равнопоставеност. АИКБ очаква доброто сътрудничество с Министерство на образованието да доведе до финализирането на реформата в професионалното и висше образование, чрез която в следващите години да се подготвят необходимите на бизнеса кадри за ключови сектори на икономиката. Наред с това очакванията на българския бизнес са да се работи за отпадане на минималните осигурителни прагове, административното определяне на минимална работна заплата и усъвършенстване и развитие на втори и трети пенсионен стълб чрез въвеждане на мултифондове, определяне на справедлив коефициент на редукция на първа пенсия, по-добро регулиране.


Събитието се проведе със спонсорството на:

Позиция на АОБР по проект на ПМС за определяне на нов размер на минималната работна заплата за 2020 г.

MRZ-crop

Асоциацията на организациите на българските работодатели не подкрепя предложението за увеличаване на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 560 на 610 лв. от началото на 2020 г.

Обръщаме внимание на следните аргументи, които не са отчетени при предварителния анализ и изготвената оценка на въздействие:

  1. Увеличението на МРЗ следва поетите предварителни обещания при липсата на механизъм, критерии и прозрачна методология за нейното определяне, в съответствие с многократно отправените специфични препоръки на ЕК и при неспазване на принципите и изискванията на ратифицираната Конвенция 131 на МОТ, в сила от началото на 2019 г.
    Неясни и непрозрачни към момента остават използваната методология, модели, очаквания и конкретни изходни параметри, на основата на които се определят прогнозните размери на МРЗ, компенсацията на един нает и други ключови показатели с критично значение за икономическото състояние на отделни предприятия, отрасли и региони, с ниско равнище на произведена добавена стойност, заплащане на труда, социално включване и висока безработица.
  2. Предвиденият ръст от 8.9% на МРЗ за 2020 г. не съответства на ключови параметри, регламентирани от влязлата в сила от началото на т. г. Конвенция № 131 на МОТ, като 3.3% реален ръст на производителността (средно за прогнозния период до 2022 г.), прогнозна средногодишна инфлация по ХИПЦ за 2020 г. от 2.1%, което води до намаляване на конкурентоспособността, изразена чрез увеличение на номиналните разходи на труд за единица продукция – Unit labor cost (4.9% за 2019 г. и очакван ръст от 3.0% през 2022 г.).
  3. Следва да бъдат прецизирани изводите в ЧПОВ, че „нарастването на МРЗ не оказва влияние върху заетостта сред нискоквалифицираните работници и наети на МРЗ“ и „Последните данни на НСИ за пазара на труда доказват, че увеличенията на минималната работна заплата през последните три години не оказват негативно влияние върху заетостта и безработицата.“
    По данни на НСИ, през първите девет месеца на 2019 г. в половината от общо 28 административни области е налице намаление на броя на наетите лица (Ловеч, В. Търново, Силистра, Търговище, Ст. Загора, Ямбол, Благоевград, Кюстендил, Перник, София – област, Кърджали, Пловдив, Смолян, Хасково).
    В тази връзка, работодателските организации са представяли неколкократно свои проучвания и корелационни анализи на връзката между съотношението на МРЗ/СРЗ и равнището на безработица по административни области, като е подчертан негативният ефект върху заетостта на младежите, хората с ниска квалификация и образование, жените – майки, ромските общности и други уязвими групи на пазара на труда. Освен това  в условията на административно определяне на МРЗ, тя трябва да се разглежда като брутна минимална заплата с включен размер на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (клас, който също се определя административно).
  4. В представената частична предварителна оценка на въздействието е направена още една обща констатация без особена аналитична стойност, че „През 2019 г. минималната работна заплата в България е с 33.4% по-ниска от минималната работна заплата в Латвия и с 35.08% по-ниска от тази в Румъния.“ Подобни сравнения имат смисъл, само при паралелно проследяване на разликите в производителността на труда, дела на социално-осигурителните и данъчни вноски за сметка на работника и равнището на цените, което не е направено. Тук следва да се отбележи, че в Доклад за ЕК за България за 2019 г., включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, COM(2019)150 final e посочено, че производителността на труда се увеличава непрекъснато, но все още е значително под средното равнище за ЕС. Повишаването на равнищата на производителността е от решаващо значение за намаляването на различията в доходите и запазването на конкурентоспособността, като се имат предвид все по-високите равнища на трудовото възнаграждение и застаряването на населението. Въпреки своята възходяща тенденция, през 2017 г. производителността на труда на отработен час достигна едва 45.3% от средния за ЕС стандарт на покупателна способност, което нарежда България на последно място в ЕС. Посочено е, че от 2000 г. насам производителността на труда се е увеличила само с 12.8 пр. п., въпреки че е нараснала с 26 пр. п. средно за Балтийските държави. Не е създаден и Национален съвет по производителността.
  5. Изложените обстоятелства подчертават отново необходимостта от елиминиране на всички пречки пред присъединяването в съответствие с обявените намерения до м. април на следващата година на Р. България към ERM II и спазване на т. нар. Маастрихтски критерии за ускорено присъединяване към еврозоната. Това очевидно налага провеждане на по-предпазлива политика по доходите и прецизиране на подхода при изготвяне на Закона за ДБ за 2020 г., вкл. умерен ръст на бюджетните заплати и компенсацията на едно наето лице, и запазване на сегашното равнище на МРЗ в рамките на около 41-42% към СРЗ (средното съотношение в 21 ДЧ на ЕС, определящи национална МРЗ).
1 2 3 4 32