Категория: Новини

Електротехниката и електрониката на първо място по износ у нас

Export_800x450

Електротехниката и електрониката са на първо място по износ в България. Стойността на износа на бранша за 2018 г. достига близо 7 млрд. лв. или малко над 12% от общия износ, който страната ни е реализирала. Това показват данните на Националния статистически институт и на Българската асоциация по електротехника и електроника.

От 2007 г. до края на миналата година това е секторът с най-значителен прогрес в износа, като за периода той се е увеличил 4 пъти. В самото начало общата му стойност е била над 1,5 млрд. лв., а в края на 2018 г. достига  6,963 млрд. лв. Така за 11 години постепенно успява да измести износа на минерални горива, мед и медни изделия, облекла и от пето място се е изкачва до първо.

Най-големият пазар на сектора е Германия, за която се изнасят 20% от общия експорт. Като от 2016 г. страната ни изнася за водещата икономика на ЕС повече продукти на електротехниката и електрониката, отколкото внася. За миналата година България е експортирала към Германия продукти от сектора за над 1,1 млрд. лв. Сред тях водещи са хладилници, електрически апарати, кабелни форми за автомобили, електрически табла, пултове, панели, конзоли и др.

Според специалисти браншът има потенциал за още по-голям прогрес в износа на продукти на електротехниката и електрониката, но среща проблеми при намирането на квалифицирана работна ръка.

Предоставяме на Вашето внимание информационен материал за приноса на бранш „Електротехника и електроника“ за износа на България.

Главна инспекция по труда, Дойче Веле и депутатът Христиан Митев взеха наградите „Икономика на светло“

DSC_0789

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) връчи за шеста поредна година наградите „Икономика на светло“. Отличията бяха раздадени на официална церемония в София Хотел Балкан, а гости на събитието бяха заместник министър-председателят на Република България Томислав Дончев, кметът на Столична община Йорданка Фандъкова,  председателите на Комисии към 44-то Народно събрание на РБ – Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Кристиан Вигенин и Комисията по правни въпроси Анна Александрова, министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, министърът на туризма Николина Ангелкова, посланици и още над 100 представители на правителството, Столична община, бизнеса, неправителствени организации и социални партньори.

Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ взе приза в категорията за „За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция“. Отличието бе присъдено за усилията да бъде актуализирана своевременно системата за онлайн предоставяне, регистриране и отчитане на образците на договори за наемане на работници за краткотрайна сезонна селскостопанска работа. Грамоти в категорията получиха още директорът на дирекция „Управление на риска“ в НАП Николай Петков, директорът на дирекция „Авторско право и сродни права“ в Министерство на културата Мехти Меликов и Институтът за пазарна икономика. 

Народният представител Христиан Митев грабна отличието за „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“. Внесеният от него законопроект за изменение в чл. 37, ал. 2 от Закона за счетоводството, с което се намалиха административните и финансови тежести за малкия бизнес на светло, пребори конкуренцията на Национална агенция за приходите, Министерство на туризма и Комисията по правни въпроси към 44-то Народни събрание, които бяха отличени с грамоти.

Българската редакция на Дойче Веле е тазгодишният победител в категорията „Журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформална икономика“. Другите номинирани за приза и отличени с грамоти бяха журналистът от Нова телевизия Георги Георгиев, водещите на предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria Живка Попатанасова и Христо Николов, и репортерът на bTV Нели Тодорова.

Номинациите за наградите бяха направени чрез широко обществено допитване сред членовете на Асоциацията на индустриалния капитал в България, всички социални партньори, членовете на Обществения съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика, в чийто състав влизат представители на редица държавни институции, и медиите. Победителите се излъчиха чрез тайно гласуване от голямо експертно жури, което е съставено от над 100 изявени личности: видни икономисти, общественици, представители на медиите, членове на Националния и Контролния съвет на АИКБ, на Обществения съвет по Ограничаване и превенция на неформалната икономика и др.

Конкурсът има за цел да открои и награди водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивите практики. Така за поредна година АИКБ поощрява предприемането на активни действия в борбата с неформалната икономика и популяризира градивната роля на бизнеса в обществото за подобряване на социално-икономическата среда.

За изминалата година Композитният индекс „Икономика на светло“, чрез който АИКБ измерва светлата част на българската икономика, се е повишил с рекордните до момента 4,55 пункта до 79.10. Асоциацията отчита ясна тенденция на ускоряване на динамиката на свиване на „сивата“ икономика през последните четири години, като през 2018 г. тя е спаднала до 21%.

Годишните награди „Икономика на светло“ ще бъдат връчени на 1 юли

AIKB_0606-e1522334856412-794x280

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) ще връчи наградите „Икономика на светло“ за 2018 г. на официална церемония на 1 юли в София Хотел Балкан. Сред гостите на събитието, което ще започне в 18:00 ч., ще бъдат министър-председателят на Република България Бойко Борисов, кметът на София Йорданка Фандъкова, министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, министърът на туризма Николина Ангелкова, представители на бизнеса, неправителствени организации и социални партньори.

Целта на ежегодния и добил вече популярност конкурс е да открои стимулиращи примери за успехи в борбата с неформалната икономика и да отличи водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивата икономика. Наградите са част от цялостната дейност на АИКБ за повишаване обществената нетърпимост към сивата икономика, поощряване предприемането на активни действия в тази посока и популяризиране градивната роля на бизнеса в обществото за подобряване на социално-икономическата среда.

Номинациите за тазгодишните награди „Икономика на светло“ може да видите тук.

Френската федерация на местните публични предприятия се запозна с добрите практики на общинските дружества в София и Пловдив

IMG_7814cjpg

Френската федерация на местните публични предприятия (FedEpl) се запозна с добрите практики на общинските дружества в двете най-големи български общини – Столична община и Община Пловдив. Визитата на френската делегация за обмен на опит е организирана със съдействието на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Българската работодателската организация е член на Европейския център на работодателите и предприятията с публично участие и предприятия, предоставящи услуги от общ интерес (CEEP). Чрез членството си АИКБ черпи опит и привнася в българската социално-икономическа среда най-добрите модели и практики от европейския икономически модел.

„Развитието на услугите от общ интерес играят изключително важна роля при осигуряването на социално, икономическо и териториално сближаване на страните в ЕС. Те са от жизнено значение за устойчивото развитие по отношение на заетостта, икономическия растеж социалната интерграция и околната среда както на отделните държави, така и на Европа като цяло. Радвам се, че имаме възможност да създадем партньорства между българските и френските предприятия, които предоставят услуги от общ интерес“, заяви доц. Борислав Великов, член на Националния съвет на АИКБ и заместник председател на Работната група по водите към СЕЕР.

По време на срещата в София бяха представени публични предприятия като Столична общинска агенция за инвестиции, „Софийски имоти“, Центъра за градска мобилност. Френската делегация посети и третия лъч на метрото, както и съоръжения за биопреработка на отпадъци.

Участие в срещата взеха кметът на Столична община Йорданка Фандъкова, почетният председател на Европейския комитет на FedEPl Жан-Леонс Дюпон, главният секретар на АИКБ и заместник-председател с ресор Бюджет на Европейския икономически и социален комитет д-р Милена Ангелова, членове на Националния съвет на АИКБ, както и над 20 представители на публични предприятия от Франция.

Френската федерация на местните публични предприятия (FedEpl) е създадена през 1956 г. В нея членуват 1 300 местни публични предприятия, които дават работа на 65 300 души. Общият годишен оборот на дружествата е близо 14 млрд. евро.

Всяка година френската федерация организира за своите членове проучвателни визити в различни европейски страни с цел получаване на повече информация за работата на местните власти там и как развиват услугите от общ интерес. В последните пет години Френската федерация на местните публични предприятия се е запознала с опита в Хамбург, Севиля, Болоня, Виена и Стокхолм.

 

АИКБ и посланикът на Гватемала Марио Букаро обсъдиха възможности за бизнес сътрудничество

photo_4

Асоциация на индустриалния капитал в България и посланикът на Гватемала в Израел Марио Букаро обсъдиха възможности за засилване на бизнес сътрудничеството между двете страни. Очаква се до края на юли най-представителната работодателска организация у нас и Гватемалската индустриална камара да подпишат споразумение за сътрудничество. Това стана ясно след проведена среща между представители на Управителния съвет на АИКБ и гватемалския посланик, който е в България за връчване на акредитивните си писма.photo_1

Целта на споразумението е да допринесе за по-добро взаимодействие между компании от двете държави. По време на срещата председателя на АИКБ Васил Велев и посланик Марио Букаро заявиха готовност за организиране на специален видео семинар, по време на който български и гватемалски компании да се запознаят с условията за правене на бизнес и възможностите за реализиране на инвестиции в държавите. През втората половина на 2019 г. се очаква и посещение на специална бизнес делегация от централно американската държава.

„Вярвам, че заедно можем да допринесем за увеличаване на търговските взаимоотношения между България и Гватемала. Считам, че можем да работим за повишаване на стокообмена, като огромен потенциал виждаме в сфери като химическата и хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, електротехника, както и в туризма“, заяви Васил Велев.

По време на срещата председателят на АИКБ представи дейността на работодателска организация у нас и браншовите камари, които членуват в нея.

АИКБ обяви номинациите за Шестите награди „Икономика на светло“

DSC_0706

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обяви номинациите за Шестите награди „Икономика на светло“. Тази година церемонията ще се проведе на 1 юли. Призовете на най-представителната работодателска организация у нас се връчват в три категории – „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“, „За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция“ и „За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформалната икономика“.

В категория „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“ са отличени:

  • Национална агенция за приходите – за провеждането на две успешни кампании – контролна кампания спрямо фирми с голяма касова наличност, която ограничава сивите практики и за „Заплата в плик“, която ефективно намалява риска от нелоялна конкуренция чрез укриване на част от работните заплати;
  • Министерство на туризма – за създаването на Единна система за туристическа информация (ЕСТИ), благодарение на която гарантира по-висока събираемост на постъпленията от данъци и такси, свързани с туристическата дейност;
  • Комисията по правни въпроси към 44-то Народно събрание – за гласуваните промени в Наказателния кодекс, с които се криминализира разпространението и държането на акцизни стоки без бандерол;
  • Народният представител Христиан Митев – за внесения законопроект за изменение в чл. 37, ал. 2 от Закона за счетоводството, с което се намалиха административните и финансови тежести за малкия бизнес на светло.

„За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция“ са номинирани:

  • Директорът на дирекция „Управление на риска“ в НАП Николай Петков – за цялостната му работа по въвеждане на модел за управление на рисковете от неспазване на данъчното и осигурително законодателство;
  • Директорът на дирекция „Авторско прави и сродни права“ в Министерство на културата Мехти Меликов – за успешна политика по отношение на изсветляването на сивия сектор на пазара на разпространение на телевизионни програми;
  • Институтът за пазарна икономика – за активна позиция по отношение на преодоляване на дисбалансите в икономиката на страната и превенция на сиви икономически практики;
  • ИА „Главна инспекция по труда“ – за усилията да бъде актуализирана своевременно системата за онлайн предоставяне, регистриране и отчитане на образците на договори за наемане на работници за краткотрайна сезонна селскостопанска работа.

В третата категория „За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформална икономика“ за отличието ще се конкурират:

  • Журналистът от Нова телевизия Георги Георгиев;
  • Българската редакция на Дойче Веле;
  • Водещите на предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria Живка Попатанасова и Христо Николов;
  • Репортерът на bTV Нели Тодорова.

Целта на ежегодния конкурс е да открои примери за успехи в борбата с неформалната икономика и да отличи водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивата икономика. Наградите са част от цялостната дейност на АИКБ за повишаване обществената нетърпимост към неформалната икономика, поощряване предприемането на активни действия в тази посока и популяризиране градивната роля на бизнеса в обществото за подобряване на социално-икономическата среда.

Номинациите за наградите бяха направени чрез широко обществено допитване сред членовете на Асоциацията на индустриалния капитал в България, всички социални партньори, членовете на Обществения съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика, в чийто състав влизат представители на редица държавни институции, и медиите. Победителите ще се излъчат чрез тайно гласуване от голямо експертно жури, което е съставено от 100 изявени личности: видни икономисти, общественици, представители на медиите, членове на Националния и Контролния съвет на АИКБ, на Обществения съвет по Ограничаване и превенция на неформалната икономика и др.

Приложение: Номинации за наградите Икономика на светло за 2018 г.

АИКБ и експерти по превантивна и трудова медицина поискаха промени в модела на здравноосигурителната система

1_1

Законодателни промени в модела на здравноосигурителната система в България и повече инвестиции за здравна превенция и безопасност при работа. Около това се обединиха участниците в конференция на тема „Превенция на здравето – Европейски политики и практики“. Събитието, което се провежда под патронажа и с участието на вицепремиера Марияна Николова, е организирано от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и „Център за превенция на здравето“.

5

Участие в международния форум взеха председателят на Комисията по труда, социалната и демографска политика д-р Хасан Адемов,  изпълнителният директор на ИА „Главна инспекция по труда“ инж. Румяна Михайлова, заместник областният управител на Пловдив Евелина Апостолова, представителите на Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика, Български лекарски съюз и над 100 международни и български експерти по здравна превенция.

„Българските предприятия са изправени пред редица проблеми и предизвикателства като увеличаващ се дефицит и нарастваща средна възраст на работната сила. На фона на това се наблюдава увеличение на дела на работещите с трайно намалена работоспособност и повишаване на общата заболеваемост, като средно един работник отсъства 8 дни годишно. Днешният работодател съзнава, че здравната превенция и профилактика е и негова отговорност. За да има обаче повече превенция трябва да има законодателни промени и повече средства да бъдат насочени към профилактика, за да не се стига до скъпоструваща и често неуспешна лечебна дейност, както е в момента“, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

За повече превенция и профилактика на здравето се застъпиха и председателят на Комисията по труда, социалната и демографска политика д-р Хасан Адемов, изпълнителният директор на ИА „Главна инспекция по труда“ инж. Румяна Михайлова, както и експерти от Министерство на труда и социалната политика и представители на синдикални и работодателски организации. Като основни цели за подобряване на здравната превенция експертите посочиха ранната разкриваемост на заболяванията, проследимостта и динамичното наблюдение на цялостния процес и контрола върху рисковите фактори в една компания.

Като основни приоритети бяха изведени укрепването на връзките между общественото здраве и здравето на работното място. Според експертите въвеждането на профилактични методи и стандарти за ранна диагностика по възраст, пол и рискови фактори на най-често срещаните заболявания, свързани с условията на труд са сред ключовите мерки, които трябва да бъдат предприети.

На събитието бяха засегнати и обсъдени предизвикателствата пред сферата на здравната превенция както у нас, така и в Европа, въвеждането на европейски практики за повишаване на здравословното състояние и продуктивността на обществото. Подробно бяха представени профилактични модели и стандарти за ранна диагностика в Германия и Северна Македония.

Утре на специален семинар българските специалисти ще имат възможност да се запознаят в детайли с немския опит по здравна превенция, както и с инструментариума, който използват за подобряване на здравословното състояние на служителите и работниците.


За повече информация вижте презентациите:

Встъпително изказване на г-жа Марияна Николова, заместник министър-председател на Република България;

1-ви панел: 

– Здравната превенция в политиката на Асоциацията на индустриалния капитал в България – г-н Васил Велев;

 ПРЕВЕНЦИЯТА-ПРИОРИТЕТ В ПОЛИТИКИТЕ ПО БЕЗОПАСНОСТ И ЗДРАВЕ ПРИ РАБОТА – г-жа Дарина Колева;

Професионално здраве в Р Северна Македония – Роля на Националния институт по трудова медицина, Център за сътрудничество на СЗО – г-жа Йованка Бислимовска;

– Превенция на здравето – европейски практики – г-н Кирил Карамфилов;

2-ри панел:

– Основи на безопасността на труда в Германия – Петра Йон;

– Превенция на здравето – оценка на сърдечно-съдовия риск в трудовомедицинската практика – Пламен Дунев;

– Превенция на здравето – скрининг и ранна диагноза при белодробен карцином – Георги Хаджидеков;

– Функции и задачи на Центъра по превантивна и трудова медицина в Германия – PAP Med – Berlin.

АИКБ и Център за превенция на здравето събират над 100 международни и български експерти в Пловдив

timg8

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Центърът за превенция на здравето (ЦПЗ) събират над 100 международни и български експерти по превенция на здравето на 13 и 14 юни в Пловдив. Специалисти от Германия, Австрия, Македония и България ще вземат участие в конференция и семинар на тема „Превенция на здравето – европейски политики и практики“. Форумът ще премине под патронажа на вицепремиера по икономическата и демографската политика Марияна Николова.

За първи път на 13 юни страната ни ще е домакин на международна конференция, посветена на превенцията на безопасността и здравето при работа, която ще събере на едно място представители на Министерство на труда и социалната политика, Министерство на здравеопазването, висши учебни заведения, работодателски и синдикални организации, неправителствени организации, предприятия.

На събитието ще бъдат засегнати и обсъдени предизвикателствата пред сферата на превенцията на здравето както у нас, така и в Европа, въвеждането на европейски практики за повишаване на здравословното състояние и продуктивността на обществото. Избраните теми на конференцията са особено важни и актуални, предвид предстоящата реформа в здравеопазването, в която превенцията на здравето, съгласно Националната здравна стратегия 2020, трябва да бъде определена като приоритет на държавата и бизнеса.

Медиите са поканени да присъстват на конференцията на 13 юни (четвъртък), която ще започне от 10:00 часа (с регистрация в 9:30 часа) и ще се проведе в зала „Империал“ на хотел „Империал“ в гр. Пловдив. В приложение ще намерите програма за конференцията.

След международната конференция, на 14 юни, на специален семинар българските специалисти в тази област ще имат възможност да се запознаят с немския и австрийския опит по превенция на безопасността и здравето при работа, както и инструментариума за поддържане и укрепване на работещите.

За семинара е изключително важно да се отбележи, че ще бъде представена презентация от Главна инспекция по труда по Закона за хората с увреждания.

Отделно от ръководството й ще бъдат дадени разяснения по прилагането на Вътрешните правила за проверка по Закона за хората с увреждания, критериите за освобождаване от задължителните квоти от 2% за наемане на лица с трайно намалена работоспособност /50 и повече процента/, както и възможностите за ползване на алтернативна заетост.

Очаква се до датата на семинара Вътрешните правила да бъдат утвърдени.

Тъй като времето за реакция от работодателите е ограничено, това ще е от изключителна важност за всички Човешки ресурси и Отдели по БЗР на предприятията с над 50 души персонал.

Преференциална цена за семинара за членовете на Асоциация на индустриалния капитал в България, Асоциация по трудова медицина и Национално сдружение за здравословни и безопасни условия на труд – 110 лв.

За повече информация вижте:

АИКБ и ВМРО обсъдиха възможностите на българските депутати в новия Европейски парламент

photo1 (8)-1500x657

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и кандидатите за евродепутати на ВМРО обсъдиха възможностите на българските представители в новия Европейски парламент да работят за подобряване на бизнес климата и да подкрепят българската индустрия и МСП. В навечерието на изборите, работодателската организация потърси позицията на кандидатите по отношение на „План от 10 точки за конкурентоспособна индустрия за устойчива Социална Европа“. Документът  е изготвен от европейската секторна работодателска организация CEEMET, която дава работа на 49% от заетите в производството в ЕС.

Представителите на АИКБ поискаха всеки един от бъдещите български евродепутати да работи съвместно със социалните партньори за гарантиране на по-доброто инвестиране на европейските фондове в следващата Многогодишна финансова рамка, посредством ревизиране на дефиницията за малки и средни предприятия, облекчаване на режимите на държавна помощ и по-справедлива към новите държави – членки селскостопанска политика. Те настояха за отчитане на мнението на бизнеса и на социалните партньори при определянето на приоритетите за финансиране и за формулиране и прилагане на важни политики посредством съвместни действия на социалните партньори.

„АИКБ от години алармира за все по-острия проблем с недостига на човешки ресурси и работи системно за привеждане на план-приемa в България в съответствие с търсенето на пазара на труда, както и за повишаване на привлекателността на професии с ключово за конкурентоспособността на България значение и предотвратяването на изтичането на специалисти зад граница. Тези изключително важни реформи обаче ще дадат резултат едва след няколко години. От друга страна – демографската картина и тенденции ясно показват, че единственият реалистичен подход за справяне с дефицита е наемането на кадри от трети страни. За целта може да се издава т.нар. Българска карта /а не Европейска Синя карта/, която да дава право за пребиваване и работа в страната за срок от 5 години“, каза по време на срещата заместник-председателят на АИКБ Никола Зикатанов. Г-н Джамбазки се съгласи, че недостигът на човешки ресурси е остър проблем и подчерта необходимостта от активна работа с българската диаспора за осигуряване на възможности за образование и работа в България.

Според работодателите, консултацията с индустрията трябва да се превърне в естествен рефлекс на политиците на всички нива и да служи за намиране на решения за проблемите на реалната икономика. Това ще гарантира, че тя е годна за глобална конкуренция и осигурява качествени работни места, финансирайки социална Европа. Специално внимание беше отделено и на необходимостта от насърчаване на МСП и прилагането на мерки за подкрепа, особено по отношение на достъпа до финансиране и за посрещането на предизвикателствата на цифровизацията.

Според Никола Зикатанов за избирателите, позицията на кандидатите за депутати по „Плана от 10 точки“ ще бъде много важен ориентир при взимането на решение за кого да гласуват. От европейската индустрия – от металообработването, машиностроенето, електрониката, ИКТ и свързаните с тях технологии, зависи цялостното представяне на целокупната икономика на ЕС. Той допълни, че за рязкото повишаване на средствата за образование, по-добро здравеопазване и по-високи пенсии, трябва да има повишаване на производителността, за която се изискват съвместни усилия на управляващи, работодатели и работници.

От АИКБ категорично заявиха, че европейският социален модел може да бъде поддържан само от конкурентоспособна в глобален план Европейска индустрия и припомни, че, въпреки че в Европа живее 7% от световното население и се генерира 22% от световния БВП, 28-те страни-членки извършват 40% социалните разходи в световен план.

Другите теми, които представителите на АИКБ и ВМРО обсъдиха бяха възможностите за обединяване на усилията за активна промоционална кампания България да бъде избрана за седалище на Европейския орган по труда, прекратяването на държавната помощ за т.нар. американски централи, намаляването на свръх регулациите, които ЕС поставя на бизнеса, осигуряване на членство на страната ни в ОИСР.

Алтернативен метод за решаване на правни спорове

МАПА

Във връзка със сключен договор за арбитраж между АИКБ и Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ (МАПА), приложено представяме на Вашето внимание дейността на Софийски арбитражен съд при сдружение МАПА – бързоразвиваща се институция, която адекватно отговаря на нуждите на бизнеса в синхрон с търговските обичаи при решаване на спорове. Участват и като институционален арбитър при решаване на спорове между неправителствени организации, а в екипа им са включени професионалисти с доказан международен опит. Имат сключени редица партньорства с водещи, световно признати правораздавателни институции. Ползват опита на нашите партньори, които имат над 100 години опит в арбитража и са отсъдили над 40 000 дела.

Първото международно споразумение за партньорство е договорено с Международния арбитражен съд в Москва. През 2018 г. стават пълноправен член на Международната арбитражна камара в Париж. На 18.04.2018 г. подписват Споразумение за сътрудничество с CAIP. Прогнозния резултат от подписването на международния меморандум е едно по-голямо доверие от страна на френската държава в частност на френския бизнес при водене на търговски спорове в Република България, а от своя страна това ще даде до възможност на българския бизнес и българската държава да участват равнопоставено в международни  спорове.

Софийският арбитражен съд към Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж” е независима правораздавателна институция. Арбитражното производство предхожда държавното правосъдие. Това е алтернативен метод за решаване на правни спорове. Предимствата на арбитражния съд са следните:

  • Продължителност на процеса – при арбитражното производство няма втора и трета инстанция. Обичайно решението не отнема повече от 30 до 60 дни. Продължителността на арбитражното производство за международни дела протича в рамките от 2 до 6 месеца. Арбитражното производство може да бъде особено полезно за компаниите, които имат сключен договор с чуждестранни фирми.
  • Достъпност – цените за арбитражно производство могат да бъдат до 4 пъти по-ниски от държавните такси. 
  • Страните могат да участват активно в процеса. 
  • Разходите за такси и разноски в арбитражния съд в зависимост от цената на иска са средно в размер на 6 % от материалния интерес, докато в държавния съд те са 16 % от него. Това е така именно, защото арбитражното производство е едноинстанционно, а не дву- или триинстанционно като държавното.
  • Трябва да изтъкнем не само цената и бързината на арбитражното производство, но и възможността фирмите да изберат процедура, приложим закон и арбитър (съдия), който е длъжен да спазва конфиденциалност при разглеждане и разрешаване на спора. Електронно правосъдие на МАПА предоставя възможност всички документи по процеса да бъдат подадени електронно, което едновременно се пести време и създава удобство на клиентите. 
  • Следва да се има предвид, че Софийски арбитражен съд работи с електронно правосъдие, което спестява изключително много разходи по явяване на юристи или адвокати по делата. 
  • Изграден процес за водене на виртуални заседания (чрез видео връзка), което дава възможност за улеснено финализиране на процеса.
  • Проведено бе обучение на представители от членовете на АИКБ за арбитри и вещи лица, които вече са вписани като такива. Клиентите имат възможност сами да изберат своя арбитър. По този начин сте сигурни, че Вашият интерес се защитава от компетентен специалист от Вашия бранш или такъв, отблизо запознат с дейността Ви. За контраст в държавното производство се назначават съдебни състави на случаен принцип.
  • При сключване на договор за арбитраж със Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ (МАПА), членовете на АИКБ получават 10% отстъпка от предварително обявената тарифа за таксите на Софийски арбитражен съд към МАПА. 
  • В случай, че желаете да се възползвате от предимствата на арбитража е необходимо търговските договори, които сключвате да съдържат т. нар. „арбитражна клауза“ със следното примерно съдържание:
    „Всички спорове, отнасящи се до настоящия договор, ще бъдат решавани от Софийския арбитражен съд при Международната асоциация за правосъдие и арбитраж съобразно неговия правилник“. 

Арбитражният съд дава възможност за бързо, евтино и ефективно решаване на спорове, а търговците успяват да запазят бизнеса си.


За повече информация вижте и кратко представяне на Софийския арбитражен съд към Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж”.

1 2 3 4 5 6 31