Категория: Събития

Писмо на АОБР до министър-председателя относно проблема с болничните

AOBE_LOGO-smaller_450

Следва пълният текст на писмо от Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) до председателя на Министерския съвет на Република България относно проблема с болничните. В него се настоява работодателите да участват в заседание на НСТС само ако и когато в дневния ред бъде включено предложение за решаване на въпроса за първите три дни болнични. Така те на практика изразяват решимост да напуснат тристранния диалог и да не се върнат в него, преди да се предложат адекватни мерки за ограничаване на кражбите с болнични.


ДО 

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ,
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, 

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) категорично не приема продължаване на вмененото задължение работодателите да заплащат първите три дни болнични – мярка, която трябваше отдавна да бъде отменена.

С тревога отбелязваме, че въпреки нашите усилия да се направи реформа, правителството планира да се запази статуквото. Години наред неглижирането на проблема с фалшивите болнични доведе до източването на огромен ресурс и от осигурителните фондове, и от работодателите.

Задължението на работодателите да изплащат първите три дни болнични беше въведено като временна антикризисна мярка за една година през 2010 г., а действа вече девет години.

Чрез този вменен на работодателите допълнителен ангажимент те фактически биват облагани тройно – чрез осигуровките, които внасят за своите работници, дължимите обезщетения за първите три дни от временната нетрудоспособност и изплащането на допълнителни възнаграждения за заместващи работници.

В случаите на масови злоупотреби в отделни предприятия през летния сезон и прибиране на реколтата се нарушават производствените графици, технологичните изисквания и изпълнението на заявките, и изплащат неустойки за неспазване на договорените срокове за изпълнение.

Междувременно въвеждането на компенсация с неработен ден при съвпадение на официалните национални празници с дните за междуседмична почивка оказа допълнителен натиск за увеличаване на злоупотребите с болничните листа.

При представянето на проекта на Закон за бюджет на ДОО за 2020 г. в свои становища работодателските организации възразиха срещу забавянето на необходимите реформи в пенсионно осигурителната система, вкл.:

–    съхраняване на режима на изплащане на обезщетенията за първите три дни от временната нетрудоспособност в противоречие с ангажиментите по т.нар. антикризисни мерки от 2010 г.;

– незабавни промени в медицинската експертиза на работоспособността и уврежданията, вкл. отказа от приемане на Международната класификация на функционалността, уврежданията и човешкото здраве  /ICF/ на СЗО;

– необходимост от ускорена подготовка за прилагане на последната 11-та ревизия на Международната класификация на болестите, МКБ-11 (ICD-11) на СЗО. МКБ-11  унифицира създаването, кодирането и използването на информация за новите диагностични и терапевтични процедури, осигурява съвместимост със съвременните електронни здравни приложения и информационни системи с цел пресичане на злоупотребите с краткосрочните обезщетения за временна нетрудоспособност, инвалидните пенсии, придобиване на права за социални помощи и услуги, и скъсяване на средния ефективен трудов живот;

– интеграция на регистрите и данните за осигурените лица, сключените трудови договори, на наети лица по служебни правоотношения и електронния здравен профил /лично здравно досие/ на българските граждани;

–    въвеждане на адекватна оценка на риска вкл. по общини, населени места, икономически дейности, заемани длъжности, възрастови групи, издатели – лекуващи лекари и болнични заведения;

–    обвързване придобиването на права на краткосрочни обезщетения и пенсии  (осигурителен стаж) само срещу изплатени осигурителни вноски. Следва да се отбележи отново нарастващият брой и размери на осигурителните измами чрез начисляване на осигурителни вноски на фиктивно наети лица и последващо неправомерно изтегляне на обезщетения от ДОО и придобиване на фиктивен осигурителен, пенсионни права, право на гарантирани вземания за неизплатени трудови възнаграждения при несъстоятелност на работодателя;

– въвеждане на ефективни санкции и контролни мерки вкл. от страна на НЗОК, Агенция Медицински одит и Министерство на здравеопазването по издаването на т. нар. болнични листа;

– регламентиране на правомощия на службите по трудови медицина за допълнително потвърждаване (заверка) на издадените болнични листа за определен списък от заболявания, по искане на работодателя;

–    внасяне на промени в приходната основа, инвестиционната политика и отказ от използване на средства предназначени за т. нар. Сребърен фонд за финансиране на текущи дефицити в публичния сектор;

–    необходимост от отстраняване на противоречията между изискванията за категоризация на труда, регламентирани в КСО, свързани с условията на труда и характера на извършваната работа и действащата подзаконова нормативна уредба (Наредба за  категоризиране на труда при пенсиониране, приета с приета с ПМС № 235/20.10.1998 г.) и др.

Липсата на напредък и своевременни действия по прилагане на тези мерки,  налагат незабавно да бъде представена изчерпателна агрегирана информация за издадените болнични листа и изплатени обезщетения в държавната администрация и реалната икономика, по общини, населени места, икономически дейности, заемани длъжности, възрастови групи, и издатели – лекуващи лекари и болнични заведения.

С оглед на гореизложеното, настояваме и ще участваме в заседание на НСТС само ако и когато в дневния ред бъде включено предложение за решаване на въпроса за първите три дни болнични.

Форумът “Да извадим успеха от анонимност” дискутира по-широка публичност за успехите на българските предприятия и предприемачи

DSC_0750-1200x592
  • 74% смятат, че в електронните медии преобладават негативните новини.
  • 63% от попитаните искат да научават за българските предприемачи!
  • 39% от българите са на мнение, че е възможно у нас да се прави успешен бизнес, докато 34% не са съгласни с това.
  • На въпроса в каква посока се развива българската икономика 31% от анкетираните казват, че се развива в позитивна, а 49% – в негативна.
  • Половината анкетирани не са информирани относно износа на страната и посочват маслодайната роза и млечните продукти за едни от най-търгуваните продукти, забравяйки изцяло за електротехническата индустрия и машиностроенето, които формират по-голямата част от българския износ.
  • 52% са на мнение, че българският износ като продукция е качествен, докато едва 12% са на обратното мнение. 36% не знаят или не могат да преценят, което пък показва слаба информираност.

Това показва национално представително проучване на изследователски център „Тренд“, представено днес (18.11.2019 г.) от Димитър Ганев в рамките на форума “Да извадим успеха от анонимност”, организиран от Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Българската стопанска камара (БСК). Форумът е част от кампанията „Да успеем в България!“, чиято цел е постигането на по-широка публичност на успехите на българските предприятия и предприемачи.

В дискусията взеха участие председателите на ГБИТК, АИКБ, БСК, СЕМ и Българското дружество за връзки с обществеността, зам.-председателят на парламентарната Комисия по култура и медии Тома Биков, отговорни представители на Съюза на българските национални електронни медии, Българския форум на бизнес лидерите, Българския дарителски форум, Института за пазарна икономика, социолози, икономически анализатори, фирми, неправителствени организации и медии. Модератор на форума бе Лидия Шулева, главен координатор на инициативата „Да успеем в България!“ и председател на Специализираната комисия по икономическо развитие към ГБИТК.

„Икономиката на България е излязла от 19 век“, смята главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов. По думите му износът на България в периода 2008 – 2018 г. е претърпял значителни промени. За 10 години ръстът на износ на електрически съоръжения се покачва повече от три пъти, търгуването с машини – два пъти, а износът на автомобилната индустрия – с рекордните шест пъти. За сравнение, през 2001 г. основният износ е бил облекла, плетива и метали.

Предлагаме Ви извадки от изказванията на участниците: 

Митко Василев, главен управител на ГБИТК: Инициативата „Да успеем в България!“ е провокирана от неспоменаването от страна на медиите на имена на фирми и третирането на всяко назоваване на компания или марка като скрита реклама. Проблемът, който се поражда от това, е многоизмерен – на обществото не се предоставя пълноценна информация, а от друга страна, се изгражда един негативен образ на страната, а съществуващите възможности за реализация в български предприятия остават незабелязани. Важно е да говорим за успеха на компаниите, не само заради приноса им към икономиката, но и заради това, че служат като положителен пример за бъдещи инвеститори в България. „Човек вижда толкова, колкото знае“, е казал Гьоте.

Васил Велев, председател на АИКБ: „У нас нищо не се произвежда. В България няма индустрия.“ Това е нещото, което най-често четем в социалните мрежи и слушаме по улиците. Всъщност, малко от българите знаят, че България е далеч от над средноевропейското равнище по дял на индустрията в брутната добавена стойност. Малко хора знаят, че първите пера в българския износ са машиностроенето и автомобилостроенето и електротехниката и електрониката – все сектори с висока и средна добавена стойност. Колко българи познават компаниите, които са български и са основание за национално самочувствие и гордост, които са в ТОП 10 в света в своя сектор? Защо преобладава негативното у нас – то ли се харесва повече на хората? Защо успехът и добрите практики са анонимни, а проблемите са назовани поименно? Има ли проблем в закона или това е автоцензура? И какъв образ на страната искаме да създадем? Изобщо, черногледството в България специална религия ли е? Успехът вдъхновяващ пример ли е, или е повод за завист? Ако слушаме новините, излиза, че всички са маскари. Това са въпроси, на които е добре да се отговори.

Радосвет Радев, председател на БСК: Генералната ми оценка е, че този разговор е смислен, а като време е леко закъснял. Имаме уверението от парламентарната Комисия по култура и медии, че предстои реконструкция в медийния закон и някои регулации могат да бъдат подобрени. Като медиен предприемач, аз съм вкусил и от меда, и от катрана на медийното законодателство. В медийното си битие ние сме били и санкционирани, и несанкционирани за споменаването на добри бизнес практики, с назоваването на марки и фирми. Всички големи медии имат тежки задачи за постигане на планове, покриване на аудитории и пр., и те са свързани с продажбата на реклама. Съществува съждението „Ако съобщя, че фирмата Х е направила живота на хората по-добър, следващия месец ще ми падне бюджетът за търговска реклама, затова – никакво споменаване!“. Аз, обаче, съм убеден, че връзка между двете няма – споменаването на добри примери няма да намали рекламните постъпления. Много важна е автоцензурата. Цялото това дългогодишно балтавене на регулаторните практики създаде високи нива на автоцензура – не само у медиите, у журналистите, но и у самите участници в телевизионни и радиопредавания. Ние сме произвели у работещите в медията уплаха да казват очевидното. В подтекста на днешния форум е „Да върнем свободата на журналистите!“.

Лидия Шулева, ГБИТК: Бих искала всички, които сме се събрали тук днес, да се обединим, да си партнираме и заедно да потърсим успеха и да го извадим от анонимност. Целта ни не е да търсим виновни, а да гледаме напред, да се обединим и да си дадем сметка, че ако искаме да запазим младите хора в България, има голяма стойност да показваме успеха с име. Нека видим какво ни пречи и какво би ли помогнало, за да постигнем тази цел. Нямаме илюзии, че от утре нещата ще се променят, но ако не говорим ясно, открито, с примери, няма да намерим правилния път за промяна на нагласите. Това е труден и дълъг процес.

Ираван Хира, зам.-председател на БФБЛ: БФБЛ беше създаден преди повече от 20 г. по инициатива на принц Чарлз при неговото посещение в България. Тогава в БФБЛ членуваха десетина компании, предимно чуждестранни инвеститори. Днес вече над 150 компании са членове, като над 80% от тях са български. Всички те се стремят да инвестират по най-добър начин в благосъстоянието в обществото. Почти няма българска компания, която да не е ангажирана по един или друг начин с корпоративна социална отговорност. Над 80% от българския бизнес се ангажира да помага на обществото, но ако преглеждате медиите, ще видите, че 75-80% от обществото има негативно отношение към бизнеса. Положително развитие е, че през последните години 90% от проектите в областта на КСО са инициирани от служителите. В компаниите, които са социално активни, имат високо ниво на съпричастност на служителите, ниско ниво на напуснали, по-високи бизнес резултати. Обществото не знае за такива истории, поради това, че има рестрикции за споменаване на фирмата. Наложително е да извадим от анонимност всички компании, които правят добро. Това е дискусия, която дължим. Сигурен съм, че ако говорим по-често какви добри неща се случват у нас, ще стимулираме бизнеса да се ангажира, да помага на обществото, да обменя добри практики.

Красимира Величкова, директор на Български дарителски форум: Над 37 млн. лв. са дарени от компании в България през 2018 г. Малко над 30% от българите смятат, че бизнесът инвестира в обществени каузи, защото не знае какво да си прави парите. Това показва социологическо проучване, което направихме тази година. Очевидно, в медиите има неяснота по прилагането на Закона за радиото и телевизията, защото законът оставя много възможности за тълкуване, плаши журналистите и редакторите. Заедно с група неправителствени организации подготвихме конкретен текст за промени в ЗРТ. Ще връчим на г-н Биков текста. Идеята не е да се насилват медиите да правят нещо, което не е в обществен интерес, а законодателството да внесе яснота, за да може общественият интерес да бъде обслужен. Защото, както видяхме, хората искат да научават повече за добрите примери. Регулаторът също може да помогне, като бъде част от тази кауза. Заедно да направим кампания за журналистите и редакторите, за да внесем яснота, така че самите журналисти да не се самоцензурират. Медиите също могат да бъдат полезни, като бъдат честни и, когато смятат, че една новина си заслужава да бъде съобщена на обществото, да я представят с имена. Медиите трябва качествено да информират аудиторията. Бизнесът също е длъжник на обществото, защото той инвестира и прави добри неща, но малка част от компаниите представят адекватна и пълноценна информация за социалните си инвестиции. Бизнесът трябва повече да говори, да разказва за мотивите си да инвестира в обществото. Гражданските организации също могат да направят много, като разказват каква промяна са постигнали с ресурс, получен от компаниите.

Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на „Лидл България“: Няма връзка между рекламните бюджети и споменаването на активностите на една компания в областта на корпоративната социална отговорност. Всяка уважаваща себе си компания, когато прави рекламния си календар, набляга на конкретни продуктови групи и таргети, което бива облечено в рекламен бюджет. Тук темата е друга – темата е „Обединение срещу Терминал 2″. Защото всички говореха за лошия имидж на страната и бизнеса, за нямането на хора… Но те няма да се върнат, ако не знаят, че могат да работят в отлични условия, да получават добри възнаграждения, да се реализират по най-добрия за тях начин. Имаме различни роли – държавниците имат ролята да говорят добре за това, което предлага държавата, ние като работодатели трябва да създаваме добри условия за работа, културните институции да ни търсят за партньорства, за да случваме добри проекти, а медиите – да информират. Всички, с нашите роли, трябва да се обединим, за да постигнем позитивен резултат.

Таня Кръстева, главен редактор на Bloomberg TV България: Бизнесът при нас има лице, имената на компаниите винаги се назовават, винаги отговаряме на въпроса „Кой?“, защото информацията няма стойност, ако не се знае кой стои зад нея. За нас успешните и неуспешните истории тежат еднакво – има истории, които са полезни за зрителя. Ние сме призвани да информираме, образоваме и възпитаваме зрителя, като разказваме реалността такава, каквато е. Според мен, големият проблем е, че много от информацията, която стига до нас, съдържа търговско послание, което е облечено по някакъв начин. Именно тук ние сме си обострили сетивата, за да разпознаваме тази информация. Вероятно другите колеги изпитват трудности в това отношение и се презастраховат като не споменават имена. Ако имаше проучване за най-четени новини, това щяха да са негативните новини. За щастие, тенденцията се променя – посоката е да се показват новини, в които се търсят решения. Да се надяваме, че тази световна тенденция скоро ще дойде и при нас.

Кирил Вълчев, главен секретар на СБНЕМ: Наистина има автоцензура, вкл. у събеседниците. Аз, като водещ на „Седмицата“, ги насърчавам сами да си казват фирмите. В събота ми гостуваше представител на Българо-швейцарската камара, който разказа как едни деца гостували в хотел „Сенс“, но преводачката преведе „един хотел“, т.е. вече и преводачите имат автоцензура. Няма никакъв спор, че законодателен проблем няма. Има методически указания на СЕМ, които ясно дефинират кое е информация и кое е реклама. По-големият проблем е, че имаме една безнадеждно остаряла законодателна уредба. Да имаш в 2020 г. Закон за радиото и телевизията при наличието на интернет, на социални мрежи, е неадекватно. Закон за интернет не можем да направим. Закон за печата нямаме. Така че, първият ми призив е този закон (ЗРТ) да бъде отменен, а материята за чувствително съдържание (за деца, вредности и др.) да бъде уредена в други специални закони – Закона за здравето, Закона за закрила на детето, Закона за хазарта и пр. Респективно – контролът да бъде поет от съответните регулаторни органи, а СЕМ да бъде закрит. Важно е да се регулира означаването на съдържанието като платено. Самите медии бяха много пъти упреквани, че водят политика, концентрирана върху рекламата, затова отказват да споменават марки и фирми извън т.нар. платени репортажи. Трябва да подчертаем също, че бизнесът често отказва да се показва, защото парите обичали тишината. Така че не е много лесно да накараш един бизнесмен да ти гостува в предаването. Призовавам за активно участие на самия бизнес в медиите. Махнете регламентите за реклама, защото тя тече вече по канали, които не можете да регулирате, или България трябва да стане Северна Корея. Закон за радиото и телевизията трябва да има, но той трябва да е Закон за БНТ и БНР, които трябва да дадат прекрасен пример как всичко, което тук се изговори, с обществени пари се прокарва като политика.

Любомир Аламанов, основател и управляващ директор на SiteMedia: Ние сме консултанти, ние помагаме в стратегическите комуникации. Разликата между рекламата и пиара е огромна – ние нямаме нищо общо. Пиарът е управленска функция, това е функция на предаване на информация, това не е реклама, не е продуктово позициониране, не са маркетингови комуникации. Липсата на комуникации често води до страхотни кризи, на които сме свидетели всеки ден. Например, благодарение на „Лидл“ много български производители са си променили износа в пъти за Западна Европа. Така че важна е икономическата информация. Това няма нищо общо с рекламата. Навремето имаше едно икономическо предаване „Плюс минус“, което даваше икономическа основа на познанията на масовата публика. В момента такова нещо почти не може да се случи, защото няма как да се дават примери. Финансовото възпитание на хората изостава, защото нямат добри примери. Съгласен съм, че понякога ние като комуникатори прекаляваме. Учим студентите да не прекаляват с прилагателните (уникални стоки, уникални услуги, уникални…). Имаме случай, в който наше прессъобщение беше отразено в 68 държави, а у нас само 2-3 медии му обърнаха внимание. Какво е бранд, какво е име? Името на г-н Биков също е бранд. Утре, ако направи модна линия, това вече име на политик ли е, име на бранд ли е, може ли  да се споменава? Марешки име ли е, или е бранд? Трябва ли всяка компания да си вкара представител в парламента, за да й споменават името? Споменаването на имената на компаниите е силно оръжие срещу фалшивите новини. Защото по-ясно могат да бъдат идентифицирани кои са говорители, какво говорят, кое е истина, кое не е. Предоставянето на информация не е реклама. Рекламните бюджети няма да спрат.

Елена Вълчева, управител на пиар агенция „Янев и Янев“: Опитът за вкарване на противоборство между медии и бизнес е вредно. Последните проучвания показват, че колкото и силно влияние да имат социалните мрежи върху хората – то е 20%, а влиянието на телевизиите е 70%. Телевизиите формират образи в главите на хората. Колко от вас са виждали по телевизията работещ човек, освен в реалити шоуто „Фермата“? Кога телевизиите са влезли в едно предприятие да заснемат хората, които работят там. Ако този образ редовно се показва, това влиза в главите на младите поколения и те се стремят към това. А ние този образ сме го изгубили. Това е изгубеният образ на просперитета, на проспериращия човек, на този, който постига нещо, благодарение на труда си. После се чудим защо сме най-нещастната нация. Човек е щастлив, когато е създал нещо. Разговорът е много важен и трябва да се вземат много бързо много сериозни мерки, затова най-влиятелните медии трябва да помогнат за това българската нация да повярва в това, че тук нещата вървят по-добре.

Розита Еленова, председател на СЕМ: Категорична съм, че СЕМ няма разнопосочни практики по темата, която дискутираме днес. Няма санкционирана медия за коректно споменаване на бранд, с информационна цел. Обединили сме се в общата мисия, когато има положителна новина, медията да не се притеснява да я показва. Налице е, обаче, сериозна автоцензура. Самите гости се автоцензурират. Тук са събрани най-точните организации и личности. Силно ангажиран е СЕМ и лично аз с тази тема. Ако „Кока Кола“ е отворила завод, трябва да се каже, че „Кока Кола“ е отворила завод. Този състав на СЕМ толерира създаването на икономическо предаване в обществената телевизия. Има липса на икономически предавания, това е една огромна липса в медийната среда.

Илияна Захариева, председател на БДВО и директор „Комуникации“ на А1: Простете ми скептицизма, но лично аз се занимавам с този процес поне пет години. Тук, на тази маса, може би сме правилните хора, но къде са бТВ и Нова ТВ? Всичко, което се каза дотук, е вярно. Да, има методически указания на СЕМ. Да, няма нормативен проблем. Но реално има проблем. Например, говорим за участие в телевизия на главен изпълнителен директор на А1, но не можели да кажат кой е той, не могат да споменат компанията. Какво знаете вие за 5G, някога нещо казаха ли ви по телевизията как 5G ще промени живота ви, как ще има дистанционна медицина, как телекомите работят реално по това? Не, показват ви всякакви Златки, но за 5G не ви говорят. Автоцензурата е страховита – тя е от страна на журналисти, водещи и гости. Единствено огромна кампания може да помогне да образоваме тези хора – журналисти, водещи, гости, редактори, собственици на телевизии. Аз съм отвратена от тази среда.

Тома Биков, зам.-председател на Комисията по култура и медии при 44-то НС: Нашата задача не е лесна, защото очевидно трябва да се борим с редица митове. Най-големият мит е, че законът е виновен. Законът не пречи на никого да съобщава факти. Когато отворим за промени в закона, сигурен съм, че тази поправка няма да бъде драматична и ще я приемем с консенсус. Наодявам се с ваша помощ да напишем в закона максимално ясно какво може и какво не може да прави една медия. По-големият проблем е, че трудно ще се преборим с другите митови, например – с мита кой е успешен и кой неуспешен бизнесмен. В интерес на истината, в България образът на бизнесмена е човек с анцунг, Мерцедес и приятелка от фолк средите, а не на някой, който произвежда модерни технологии. Телевизиите са пълни с подобен тип представители на бизнеса и не виждам там да има някакво притеснение откъм скрита реклама. Скрита реклама има – например, в много предавания се появяват диетолози, масажисти, астролози, фитнес инструктори… Знаете ли как вдига потреблението на подобен тип услуга това? Частните медии също са бизнес организации и търсят печалба, но трябва да зададем общ стандарт за това какво е успешен бизнес – че това означава полагане на усилия, а не бързо забогатяване. Медиите трябва да започнат да отразяват факти, а не да пускат полукриминали, представяйки ги като представители на бизнеса. И тези хора дават акъл на хората кое е добре и кое е лошо. Това е обществена функция на медиите – те да показват доброто и лошото, да задават стандартите. Законът сам по себе си няма да оправи нещата. Законът за радио и телевизия е важен и обхваща широк кръг теми, но е тотално остарял, неадекватен закон – на медиите се гледа като на постсоциалистически предприятия. Затова обществените медии се движат по този модел и са на път да фалират. Така че има нужда от този закон, но той трябва сериозно да бъде преработен. Пълна политическа воля има за това да бъдат подкрепени подобни промени. Медиите не трябва да бъдат санкционирани за съобщаване на факти. Призовавам медиите, независимо какъв е законът, да съобщават фактите. Защото е лицемерно да твърдим, че се борим с фалшивите новини, при положение че си измисляме общи конструкции, за да заобиколим съобщаването на определени факти.

Огнян Траянов, собственик на „ТехноЛогика“: Когато се каже кой е гостът и каква е неговата позиция, това показва за зрителя/слушателя каква е неговата компетентност по темата, но също и неговите интереси, т.е. това е средство да бъде филтрирана скритата реклама. На отговорния бизнес, когато прави КСО, не му трябва пиар. За нас е обидно да се казва, че правим КСО като някаква индулгенция. Когато някоя медия ни тласка да плащаме репортаж за КСО, ние не можем да го приемем за нормално. Ние правим нещо, което е полезно на обществото, и не можем да допуснем да си плащаме, от което да излезе, че правим всичко това за пиар. Това е неприемливо. Ясно е, че тези оправдания със санкции на СЕМ, когато става дума за някаква положителна акция, дейност, пример, това е насилие над бизнеса да плаща за реклама. Обществените медии не са да компенсират липсата на други медии, а да съсредоточат някои необходими дейности, които не са платежоизгодни за частните медии.

***

В заключение, Лидия Шулева заяви: Има рекламни интереси, има бизнес интереси, но ние преди всичко сме общество и трябва да мислим за обществения интерес и необходимостта от обективна информация за всички процеси и събития в нашата страна. Нещо повече, информацията за успеха и постиженията на хората не трябва да продължават да бъдат анонимни. Трябва да спрем да се оправдаваме с различни тълкувания и дефиниции, а да работим за постигане на партньорство между всички заинтересовани страни. Защото това е наша обща задача, включително и това как да преодолеем автоцензурата. Апелирам към политиците, които имат по-големия авторитет и възможности, да съберат заинтересованите страни, да поговорят по тези въпроси и да намерят разумните решения. Ние от своя страна ще продължим да работим по тези въпроси, тъй като нашите деца имат необходимост от истинските модели за подражаване и за това са необходими вдъхновяващите примери на успеха.

*** 

Вж. АУДИОЗАПИС, СНИМКИ от форума

Покана за дискусионен форум „Да извадим успеха от анонимност!“

Logos-800x143

Германо-българската индустриално-търговска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Българската стопанска камара Ви канят на ДИСКУСИОНЕН ФОРУМ „ДА ИЗВАДИМ УСПЕХА ОТ АНОНИМНОСТ!“, на 18.11.2019 г., понеделник, в София Хотел Балкан, зала „Сердика“. 

Дискусията е част от кампанията „Да успеем в България!“, чиято цел е постигането на по-широка публичност на успехите на българските предприятия и предприемачи.

За участие в дискусията са поканени представители на всички заинтересовани страни, а модератор на форума ще бъде Лидия Шулева, главен координатор на инициативата и председател на Специализираната комисия по икономическо развитие към ГБИТК.

ПРОГРАМА

09:30-10:00 Регистрация
10:00-10:15 Откриване и представяне на инициативата „Да успеем в България!“

–         Д-р Митко Василев – главен управител на ГБИТК

–         Васил Велев – председател на АИКБ

–         Радосвет Радев – председател на БСК

10:15-10:30 Представяне на резултатите от представително социологическо проучване за нагласите на българското общество към процесите в икономиката и стопанските субекти, както и към начина на медийното им отразяване.

Димитър Ганев, съосновател на социологическа агенция „Тренд“

10:30:12:20 Изказвания на участници в дискусията:

–          В каква посока се развива икономиката на България?
Лъчезар Богданов, Главен икономист в Институт за пазарна икономика

–          Какво не научиха българите за успеха?
Пламен Панчев, основател на Тракия икономическа зона

–          Корпоративната социална отговорност – работа в полза на обществото
Ираван Хира, зам.-председател на Български форум на бизнес лидерите

–          Доброто има нужда от име и лице
Красимира Величкова, директор на Български дарителски форум

–          Бизнес с име по Bloomberg TV България
Таня Кръстева, главен редактор на Bloomberg TV България

–          Гледната точка на електронните медии
Кирил Вълчев, гл. секр. на Съюз на българските национални електронни медии

–          Гледната точка на рекламния и PR бизнес
Любомир Аламанов, основател и управляващ директор на SiteMedia

–          Гледната точка на регулатора
Розита Еленова, член на Съвета за електронни медии

–          Гледната точка на законодателя
Тома Биков, член на Комисията по култура и медии при 44-то НС

–          Други изказвания

12:20-12:30 Обобщаване на резултатите от дискусията и закриване на форума.
Лидия Шулева, модератор на форума, председател на Специализираната комисия по икономическо развитие към ГБИТК

АИКБ с нови мерки за ограничаване на недекларираната заетост

photo_01

Над 400 млн. лв. годишно са вредите за бюджета 

В продължение на дългогодишните си усилия за изсветляване на българската икономика, Асоциация на индустриалния капитал в България сега  си поставя амбициозната цел да намали дела на недекларираната заетост, която, по данни на НАП, нанася вреди в размер на над 400 млн. лв. годишно на бюджета. АИКБ ще разработи специален под-индекс за нейното измерване, както и конкретни мерки за ограничаването и превенцията й. Тези цели ще бъдат реализирани чрез стартиращия нов проект „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“ (BG05M9OP001-1.051-0001), финансиран по ОП „Развитие на човешките ресурси 2014 -2020“.

„Недекларираният труд е  най-масовия и неподатлив на промяна компонент на сивата икономика, който води и до влошаване на качеството на работните места. АИКБ има амбицията да предложи конкретни нормативни промени, за да отговори на тези предизвикателства“ посочи Васил Велев, председател на Управителния съвет на АИКБ.

Недекларираната заетост не само ощетява бюджета, но и изкривява конкуренцията и пазара у нас. С изпълнението на проекта АИКБ ще продължи своята многогодишна работа по ограничаване на сивите практики, за да се гарантира ефективна конкурентна среда и да се преодолеят изкривяванията на пазара на труда. Одобрените по програмата средства ще послужат за финансиране на специално насочени изследвания и анализи на проявленията на сивата икономика при новите форми на заетост. На тази основа ще се изготвят пилотни инструменти и ще се увеличи броя на обхванатите заети в предприятията с въведени нови системи, практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и подобряване организацията и условията на труд.

Заместник министър Зорница Русинова заяви, че „Целите, които си поставя проекта са много навременни, а ролята, която имат социалните в усилията на държавата за известяване на сивата икономика и борбата с недекларираната заетост е ключова и нейната крайна цел е хората в България да имат по-високи доходи.

Проектът представлява съвместни действия между социалните партньори. Основен партньор на АИКБ ще бъде КНСБ. „Темата за недекларираната заетост и сивата икономика е една от темите, по които работодатели и синдикати работят заедно. България е прекалено малка икономика, за да си позволим съществен дял на недекларираната заетост“ каза г-н Пламен Нанков, вицепрезидент на КНСБ, по време на първата пресконференция по проекта.

Изпълнителният директор на Главна инспекция по труда г-жа Румяна Михайлова пожела успех на проекта и посочи, че „Стартирането на този проект е прекрасен отговор на препоръките дадени на България от екипа на Европейската платформа за недекларирана заетост“.

За постигането на заложените резултати АИКБ е предвидила изпълнението на три основни дейности:

  1. Разработване на методика за ограничаване и превенция на неформалната икономика и набор от иновативни инструменти и подходи за прилагане в практиката на предварително тествани, апробирани и прецизирани модели за борба с недекларираната заетост. Основа за това ще бъдат специално събрани посредством серия изследвания конкретни данни.
  2. Конструиране на електронна платформа към НЦ „Икономика на светло“ за масово въвеждане на разработени иновативните инструменти, модели и механизми за борба с недекларираната заетост и за разработване на под-индекс за нейното измерване. Той ще е част от утвърдилия се вече Композитен индекс, чиято стойност за светлостта на българската икономика се обявява ежегодно по време на церемонията за наградите „Икономика на светло“.
  3. Разработване на програми за обучение, информационни материали и инструкции за консултиране и методически материали за борба с недекларираната заетост и за надграждане на дейността на НЦ „Икономика на светло“.

Основните резултати от изпълнението на проекта, включват: изготвяне на Национална карта на недекларираната заетост и на методика, инструменти и мерки за борба с нея и разширяване и надграждане на дейностите на Националния център „Икономика на светло“ – включително посредством създаване на платформа за дистанционно обучение. Очаква се пилотно да бъдат обучени 3 000 лица, от които 2 000 дистанционно и 1 000 присъствено, както и тестово да бъдат подкрепени и консултирани 300 предприятия относно подобряване на състоянието на трудовоправните отношения.

Продължителността на проекта е 30 месеца, а одобрената безвъзмездна финансова помощ за неговото изпълнение е в размер на 2 033 230 лева, от които 1 728 245.90 лв. европейско и 304 984.57 лв. национално съфинансиране.

Участие в пресконференцията взеха още д-р Милена Ангелова, ръководител на проекта и главният секретар на Агенция по заетостта г-н Ангел Ангелов, както и ключовите експерти по проекта проф. Емилия Ченгелова и проф. Стефан Петранов.


За повече информация вижте презентациите:

Покана за пресконференция

press2-821x280

От името на Асоциация на индустриалния капитал в България, бихме искали да Ви поканим на първата пресконференция по повод стартирането на Проект BG05M9OP001-1.051-0001 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“. Основната цел на проекта е посредством съвместни действия на АИКБ и КНСБ, в тясно сътрудничество с институциите на пазара на труда и социалните партньори, да допринесе за ограничаване и превенция на недекларираната заетост, постигане на устойчивост на пазара на труда, подобряване достъпа на заетост и качеството на работните места.

За да научите повече за мерките, които предвиждаме за борба с недекларираната заетост и неформалната икономика, както и тяхното измерване, заповядайте на 01.11.2019 г. (петък) от 10:30 часа в Конферентната зала на Асоциация на индустриалния капитал в България на адрес: 1527 София, ул. Тракия № 15.

В пресконференцията ще вземат участие:

  • г-н Васил Велев, председател на УС на АИКБ;
  • г-жа Зорница Русинова, заместник – министър на труда и социалната политика;
  • г-н Пламен Нанков, вицепрезидент на КНСБ;
  • д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ и ръководител на проекта;
  • г-жа Румяна Михайлова, изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда“
  • проф. д.с.н. Емилия Ченгелова, ключов експерт по проекта;
  • проф. Стефан Петранов, ключов експерт по проекта.

Предварително Ви благодарим и Ви очакваме!

Вашето присъствие е важно за нас!

АИКБ настоява Бюджет 2020 да осигури инструменти и стимули за ускоряване на реформите в пазара на труда, образованието, науката и културата, здравеопазването, пенсионното осигуряване, енергетиката и електронното управление

IMG_1421-crop1200

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) настоява за балансиран бюджет, данъчна стабилност и ускоряване на реформите в сферата на пазара на труда, образованието, науката и културата, здравеопазването, пенсионното осигуряване, енергетиката и електронното управление.

Това са част от препоръките, които членовете на Националния съвет на АИКБ одобриха да изпратят до правителството и парламентарните групи във връзка с изготвянето на държавния бюджет за следващата година.

Основните приоритети, които АИКБ поставя, ще намерите в приложения документ Препоръки на Асоциация на индустриалния капитал в България към Държавния бюджет на Република България за 2020 г. 

Националният съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България поиска от членовете си да извършат оценка на нуждата от кадри. Искането на най-представителната работодателска организация са във връзка с подготовката на държавния план-прием за професионалните гимназии за учебната 2020/2021.

Браншовите организации и регионалните представители на АИКБ, ще трябва до 10 декември т.г. да организират срещи с представители на професионалните гимназии и директорите на Регионалните управления по образование, както и да дадат своите предложения за специалности и професии, които са нужни за развитие на българската икономика.

Повече от 3 години АИКБ алармира, че в част от секторите, които в момента имат най-голям принос в БВП на страната, се очаква сериозен недостиг на квалифицирани кадри в следващите години. Работодателската организация счита, че единствено чрез повишаване активността и участието на бизнеса в подготовката и реализирането на план-приема на пазара на труда ще се реализират така необходимите квалифицирани кадри за всеки бранш.

Европейската тристранка обсъди днес възможните насоки за гарантиране на конкурентоспособно, справедливо и устойчиво бъдеще на Европа

IMG-20191016-WA0000

Конкурентоспособността на Европа зависи директно от успеха на индустриалната политика. Формулирането на успешна индустриална политика трябва да отговори едновременно на множество предизвикателства – свързани с иновации, инвестиции, умения и въглеродна неутралност. Европа вече изостава от САЩ и Китай в сферата на свързаните с машинно обучение технологии. За да се насърчи производителността на труда и конкурентоспособността, са нужни значителни инвестиции в цифровизация, автоматизация, роботизация и изкуствен интелект. Европейската икономика е изправена пред сериозни предизвикателства и трябва да се справи с последствията от Brexit, търговската война между САЩ и Китай, както и с недостига на работна ръка.“ Това заяви в речта си д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ и вицепрезидент на Европейския център на работодателите и предприятията, предоставящи услуги от общ интерес (СЕЕР) по време на последната за Комисията „Юнкер“ Тристранна среща на върха на социалните партньори днес в Брюксел. Срещата бе открита от председателя на Съвета на Европейския съюз г-н Доналд Туск. На нея присъстваха г-н Жан Клод Юнкер, г-н Валдис Домбровскис, г-жа Мариане Тисен, министър-председателят на Финландия г-н Антти Ринне, министрите на заетостта на Финландия, Хърватия и Германия, представители на европейските социални партньори.

2019-10-16_MilenaAng-crop

Д-р Милена Ангелова приветства приоритетната ориентация на Комисията през изтичащия мандат към насърчаване на уменията и на образованието и професионалното обучение и изрази надежда, че въпросите, свързани с осигуряването на квалифицирани човешки ресурси ще продължат да бъдат приоритети и за новия състав на Европейската комисия.

 По отношение на Плана за устойчиви инвестиции, СЕЕР настоява за рамка, която да бъде приложима за широка гама от икономически дейности и която да бъде гъвкава и лесно да се променя при нужда. Борбата с климатичните промени трябва да отчита споделения ефект от политиките за намаляване на въглеродните емисии. Те ще засегнат някои региони и някои сектори в много по-висока степен, отколкото други, като ги поставят под риск от съкращаване на работните места и отлив на ресурси. Този ефект трябва внимателно да бъде отчитан и да се подкрепят най-засегнатите страни, с цел поддържане на социална кохезия.

IMG-20191016-WA0001

Д-р Ангелова подкрепи исканията на председателя на БизнесЮръп, г-н Пиер Гатаз за повече инвестиции в индустрията и цифровите иновации, за ускорено постигане на ефективно функциониращ единен пазар, за укрепване на евро зоната и по-амбициозна търговска политика на Европа на глобалната сцена.

Участниците в срещата се обединиха около мнението, че Европа може да се възползва ефективно от възможностите, предоставяни от цифровизацията и прехода към икономика, неутрална по отношение на климата, само ако прилага гъвкави политики, формулирани при отчитане на мнението на социалните партньори на всички равнища.

АИКБ подготвя Българо-Азербайджански бизнес форум

2019-10-15_Azerb

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) подготвя организирането на Българо-Азербайджански бизнес форум. Това стана ясно след проведени разговори между председателя на УС на АИКБ Васил Велев и ръководството на Азербайджанската академия на науките, в които участие взе и Н.Пр. Наргиз Гурбанова, посланик на Азербайджан в страната ни. Азербайджанските учени са у нас по повод официалното честване на 150-годишнината от създаването на Българска академия на науките.

Бизнес форумът ще се състои по време на шестото заседание на Междуправителствената българо-азербайджанска комисия за икономическо сътрудничество. Тя ще се проведе в Баку през есента на 2020 г.

Азербайджан е важен икономически партньор за България, а акцентът в икономическото сътрудничество между двете държави е върху енергийните, транспортните и търговските взаимоотношения.

От 2010 г. АИКБ и национално представителната работодателска организация на Азербайджан работят съвместно за установяването на устойчиви връзки и взаимноизгодно сътрудничество между националните съюзи на работодателите и предприемачите. Асоциацията поддържа ефективни контакти и със службата по търговско-икономическите въпроси към посолството на Азербайджан.

Д-р Милена Ангелова представи АИКБ на Конференцията на почетните консули на Република България

photo_3 (1)

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) е сред основните двигатели на редица мерки, които целят да подобрят икономическата среда в България, да насърчат конкурентоспособността и икономическия растеж и да гарантират финансовата стабилност. Един от най-сериозните проблеми е недостигът на персонал – и в количествен, и в качествен аспект. АИКБ е предложила редица реформи в професионалното и висше образование, в насърчаване на по-гъвкавия и улеснен достъп за чужди граждани до българския пазар на труда за преодоляване на недостига на човешки ресурси, за създаването на модерно и гъвкаво трудово законодателство, приспособено към цифровизирания свят.

Това заяви главният секретар на най-представителната работодателска организация у нас д-р Милена Ангелова по време на Конференцията на почетните консули на Република България.

След това засегна и приоритетите на АИКБ по отношение на продължаване на съвместната работа с държавните институции и парламента за ускорено изграждане на електронно управление, подобряване на работа на регулаторите и намаляване на административната тежест за бизнеса, както и пълна подкрепа на правителството за присъединяване на България към ERMII, Шенген и ОИСР.

Освен членствата си в МКСОР, СЕЕР и СМЕ Юнайтид, в международен план АИКБ успешно си сътрудничи с редица индустриални, търговски и работодателски организации. Сред тях са Индустриалната камара на Гватемала, Републикански съюз на работодателите на Армения, Конфедерация на работодателите в Полша, Испано-българска търговска камара, Канадско – български бизнес съвет,  Северноамериканско-българската търговска камара, Националната икономическа камара на Казахстан „Atameken“ и др.

Конференцията на почетните консули на Република България се организира от Министерство на външните работи. Участие в двудневния форум ще вземат 71 от общо 75 почетни консули, представляващи страната ни в 45 държави, както и представители на национално представителните работодателски организации.

Целта на конференцията е да бъде направен преглед на дейността на българските почетни консули зад граница, да бъдат обменени полезен опит и практики, както и да бъдат представени актуалните тенденции във външната политика, икономиката, търговията, туризма и инвестиционните възможности на България.

АИКБ предлага мерки за ограничаване на измамите с болничните

152

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) настоява по примера на повечето европейски страни при изплащане на болничните да се въведе период на изчакване. Това заяви председателят на работодателската организация Васил Велев по време на кръгла маса на тема: „Злоупотребите с болнични листове – вреден за обществото феномен“. В дискусията, която АИКБ организира, взеха участие председателят на Комисията по икономическа политика и туризъм Петър Кънев, председателят на Комисията по труда, социалната и демографска политика Хасан Адемов, министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, заместник-министърът на здравеопазването Светлана Йорданова, управителят на Националния осигурителен институт Ивайло Иванов и други представители на законодателната и изпълнителната власт, социални партньори, работодатели и медии.

„Решението първите три дни от болничния лист да се изплащат от работодателя беше взето през 2010 г. като временна, антикризисна мярка, която тогава бизнесът подкрепи. През последните години, обаче, ясно се вижда, че с нея се злоупотребява. Защото води до изгодна и безнаказана кражба. Един работник, ползващ неправомерно болничен лист, реално получава почти същата сума, каквато би получил, ако ходи на работа. Тази икономическа изгода е в основата на злоупотребите, в резултат на които мнимите болни ограбват труда на своите колеги“, допълни Васил Велев.

АИКБ представи данни, че болничните листове, изплатени от НОИ през 2018 г., са нараснали ДВА ПЪТИ спрямо 2013 г. В периода 2016-2018 г. са били установени близо 10 000 нарушения, но наказаните лекари са едва 20. Най-много болнични листове спрямо наетите се издават в областите Стара Загора, Кюстендил, Ямбол, Перник, Габрово и Пазарджик, а най-нисък процент – в областите Добрич, Шумен и Видин.

За министър Бисер Петков панацея за проблема не може да бъде намерена, но трябва да се търсят взаимоприемливи за всички страни решения, които да ограничат злоупотребите. Той предложи да се разгледа възможността за ограничаване на максималния брой дни, еднократно и общо годишно, за които личните лекари да могат да издават болнични листове.

Данните на НОИ също показват сериозно увеличение на разходите за обезщетения за временна нетрудоспособност, след като на годишна база стойността на изплатените болнични е над 550 млн. лв. при общо малко над 2.2 млн. наети лица на трудов договор. От тях се вижда още, че от 2012 г. има постоянен ръст на изплатените суми за болнични, като в началото средната сума на обезщетението за временна нетрудоспособност на едно наето лице е била 140,995 лв., а в края на 2018 г. тя е 245,372 лв.

Според управителя на НОИ Ивайло Иванов определено трябва засилване на контролната дейност, като може да се мисли и за вариант, в който бъде въведен период на изчакване при изплащането на обезщетенията, който да не се прилага при тежки заболявания.

От сравнение между българското законодателство и това на държави членки на ЕС, направено от председателя на парламентарната комисия Петър Кънев, стана ясно, че в 19 държави, сред които Швеция, Ирландия, Австрия, Испания, Италия, Франция, Холандия, Португалия и др., има всеобщо или частично изчакване от 1 до 7 дни преди да започне изплащането на краткосрочни обезщетения по болнични листове. У нас и в още 8 държави няма изчакване. Той предложи след кратък период на изчакване да се включат с изплащането работодателите, а след това НОИ.

Сравнителните данни показват още, че 22 от държавите членки облагат с данъци обезщетенията. Страните, в които няма подобно облагане, са само България, Германия, Португалия, Румъния, Словакия и Хърватия и процентът на компенсация в повечето страни е по-малък от този в България.

Председателят на парламентарната социална комисия Хасан Адемов и заместник-министърът на здравеопазването Светлана Йорданова поискаха създаване на работна група, в която да бъдат включени представители на държавата, работодатели, синдикати и общопрактикуващите лекари, и предложението на групата да се обсъди в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Асоциацията на индустриалния капитал в България заяви готовност да обсъди различни възможности за ограничаване на злоупотребите с болнични листове, които се оценяват на 200 млн. лв. годишно, и което е още по-лошо – водят до произведен в по-малко БВП над един милиард лева. В заформилата се дискусия председателят на работодателската организация Васил Велев предложи и втори вариант, при който първите два дни да са изчаквателни, третият и четвъртият ден да се поемат от работодателя, а НОИ да поеме изплащането на обезщетенията след четвъртия ден.


За повече информация вижте ПРЕЗЕНТАЦИЯТА.

1 2 3 24