Категория: Събития

23/77, а не 60/40 – предложението е подвеждащо, неефективно и неработещо за спрените предприятия

2020-March28-Coronavirus_smetki-crop

Следва пълният текст на прессъобщение на АИКБ във връзка с широко прокламираната държавна подкрепа за бизнеса от 60 %, която всъщност е едва 23 % (Приложение 1). Прекратилите дейност предприятия все едно няма да могат да се възползват от нея, тъй като им се поставят неизпълними за повечето от тях условия. Забранено им е да работят, поради което нямат приходи, а се очаква да платят оставащите реално 77 %, за да получат от държавата работниците им 23 % от нетния им доход. Подкрепата ще ползват само онези, които имат пари в кеш, нямат ликвидни затруднения и следователно не се нуждаят особено от нея. По този начин обществените средства няма да се инвестират ефективно и ефикасно в запазването на човешките ресурси. АИКБ не подкрепя тази мярка за спрените предприятия.


Като подкрепя предприетите мерки за опазване здравето на гражданите, Асоциация на индустриалния капитал в България призовава за предприемане на незабавни, работещи, ефективни мерки за подкрепа на икономиката, която е тежко засегната и ако не бъде насърчена, ще бъде тласната в трудно обратима рецесия.

Широко прокламираната подкрепа от 60 %, всъщност е едва 23 % (Приложение 1), а прекратилите дейност предприятия все едно няма да могат да се възползват от нея, тъй като им се поставят неизпълними за повечето от тях условия. Забранено им е да работят поради което нямат приходи, а се очаква да платят оставащите реално 77 %, за да получат от държавата работниците им 23 % от нетния им доход. Подкрепата ще ползват само онези, които имат пари кеш, нямат ликвидни затруднения и следователно не се нуждаят особено от нея и по този начин обществените средства няма да се инвестират ефективно и ефикасно в запазването на човешките ресурси.

АИКБ не подкрепя тази мярка за спрените предприятия по три основни причини:

  1. Тя е неработеща и контрапродуктивна, защото няма да изпълни главната потребност на обществото и икономиката – запазването на работните места и в този си вид тласка към съкращения в предприятията спрели работа.
  2. Тя е неефективна и неефикасна от гледна точка на разходване на ограничения ресурс на държавата.
  3. Тя е дълбоко подвеждаща и ще доведе до засилване на общественото напрежение.

АИКБ настоява размерът на подкрепа да бъде диференциран спрямо тежестта на негативното влияние на извънредните мерки върху дейността на предприятията, като най-интензивна подкрепа – компенсиране на възнагражденията и осигурителна ваканция, получат онези предприятия, които са преустановили напълно дейността си и интензитетът бъде намаляван пропорционално за онези, които запазват част от дейността си. Подкрепата за прекратилите дейността си предприятия трябва да бъде безусловна и да компенсира напълно доходите на работниците, получаващи минимални заплати, а интензитетът й да намалява, за средните и високи заплати. Само така ще е максимално ефективна, ефикасна и справедлива и ще стигне до много повече хора. Ако подкрепата не бъде оказана сега, България е застрашена от нарастване на безработицата, прекратяване на дейността на структуроопределящи, иначе жизнени предприятия, вълна от фалити и от трайна рецесия и драстичен срив на приходите в бюджетната система и доходите на хората.

АИКБ ПРИЗОВАВА ЗА НЕЗАБАВНА ПРОМЯНА НА § 6 на Преходните и заключителни разпоредби от Закона за мерките (Приложение 2) с цел отстраняване на описаните непоправими по друг начин дефекти


Приложение 1 – Преведен на езика на реалния живот, 60/40 означава 23/77 

Работник от машиностроене, роден след 1960 г., трета категория на труд, с 10 г. стаж

Основна  заплата 1 100,00
доплащане за стаж                 66,00 0,60% 10 години
Брутна заплата 1 166,00
преработваща промишленост 1165 лв. – НСИ, средна брутна месечна заплата за м. 12 на 2019 г.

Осигурителни плащания от работодателя:

Лв. дял, %
фонд Пенсии             95,85 8,22%
фонд ОЗМ             24,49 2,10%
фонд Безработица               7,00 0,60%
общо фондове за ДОО              127,33
фонд ДЗПО в УПФ           32,65 2,80%
фонд ТЗПБ               10,49 0,90%
фонд Здравно осигуряване               55,97 4,80%
Общо осигурителни вноски              226,44  
Разход за работодателя – общо 1 392,44

Осигурителни и данъчни плащания от работника:

Лв. дял, %
фонд Пенсии               76,72 6,58%
фонд ОЗМ               16,32 1,40%
фонд Безработица               4,66 0,40%
общо фондове за ДОО               97,71
фонд ДЗПО в УПФ               25,65 2,20%
фонд Здравно осигуряване               37,31 3,20%
Общо осигурителни вноски         160,67
Данъчна основа 1 005,33
ДДФЛ         100,53
Чиста сума за получаване         904,79

Равносметка без помощ от държавата

Лв. дял, %
Работодателят плаща: 1 392,44 154%
Работникът получава:         904,79 100%
Държавата взема:           487,64 54%

Равносметка с помощ от държавата

Лв. дял, %
Държавата заявява, че дава:           699,60 60%
Работодателят плаща:           692,84 77%
Работникът получава „чисто“:              904,79 100%
Държавата  помага с (699,60 – 487,64) =         211,96 23%
Нека вече да наричаме схемата 23/77. От 100 лева нето получени от работника по схемата 60/40
държавата дава 23, а предприятието 77.

Приложение 2. Дефектен текст от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. 

§ 6. (1) По време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г., за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация.

(2) Средствата, превеждани по реда ал. 1, са за сметка на фонд „Безработица“ на  държавното обществено осигуряване.

(3) В случай че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени средствата по   ал. 1, той ги възстановява.


Оригиналът на прессъобщението може да изтеглите ТУК.

КОМЕНТАР НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА АОБР ПО ИКОНОМИЧЕСКИТЕ МЕРКИ, ОБЯВЕНИ ОТ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ИЗВЪНРЕДЕН БРИФИНГ НА 24.03.2020 г.

AOBE_LOGO-smaller_450

Бяха анонсирани 4,5 млрд. лв. за икономически мерки, насочени към бизнеса и заетостта, от тях:

  1. 500 млн. лв. за ББР за портфейлни гаранции за търговските банки за обезпечаване на кредити на бизнеса в размер на 2,5 млрд. лв.

Коментар:

Анонсирана вече мярка. Съответства на препоръките на ЕК. Практикува се в повечето страни, обявили мерки. Размер – малко над 2% от БВП. В някои страни достига до 15%. Има анонс да се увеличи, ако е необходимо. Кредитите към нефинансовите предприятия по последни данни на БНБ са 35 млрд. лв. Един на всеки 14 ще може да се възползва при недопускане на концентрация. Мярката няма спешен характер. Не е оповестена процедурата за кандидатстване. В анкетно проучване сред бизнеса само 42% я определят като „силно необходима“. При конкретизиране на механизма за кандидатстване, ползване и издължаване трябва да се търси максимална бързина и минимална сложност, за да не стане тя неизползваема.

  1. 200 млн. лв. за безлихвени кредити през търговските банки в размер до 1500 лв., на лица, които са в неплатен отпуск, при запазване на трудовите правоотношения.

Коментар:

Единствената нова мярка. Малко над 130 000 лица ще имат достъп на тази мярка (изчислението е на база максималния възможен размер). Вероятно ще е добра мярка, като временен буфер за около месец.

  1. Над 1 млрд. лв. за финансиране на мярката „60/40“

Коментар:  

Добра идея, лоша реализация дотук. Неработеща мярка, поради недомислени изисквания. Анонсирана и уредена в Закона за извънредното положение. Сега се определя размерът на средствата.

Предлаганата мярка има силно стеснен обхват – само тези предприятия, които са преустановили работа, въз основа на акт на държавен орган. Не включва предприятия със силен спад на продажбите поради кризата, т.е. масовия случай.

Реалното съотношение не е 60/40. За служител с месечна брутна заплата (осигурителен доход) от 1000 лв., НОИ ще преведе 600 лв., а служителят струва на работодателя 1 190 лв. Около 19 на сто осигуровки за сметка на работодателя. Съотношението е по-скоро 50/50. Или предприятие, на което му е забранено да работи  и, съответно – няма приходи, трябва да поеме ангажимент за 3 плюс три (общо 6) месеца да изплаща пълното възнаграждение и да запази числеността на персонала, за да получи подкрепа в размер на разходи за труд за месец и половина. Плащайки Данък сгради, Такса битови отпадъци, разходи за охрана, наем или ипотека! Спряно предприятие без никакви приходи за неизвестен период от време!

От тези 60 на сто, 2/3 ще се върнат обратно в хазната до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на заплатите, под формата на осигурителни плащания от работодателя и осигурените лица и като удържан авансов данък от възнагражденията на служителите.

От друга страна, работниците се очаква да получават пълен размер на януарския си доход, без да работят, без да имат съответните разходи, които имат, когато ходят на работа.

Не намираме такива условия никъде в ЕС и ОИСР. За да работи такава мярка, следва държавата да подкрепи дохода на работещите в предприятия, преминали на намалено работно време, поради голям спад на продажбите. В такива случаи правителствата компенсират ЧАСТ от загубения доход.

Предвидените срокове в ПМС показват, че ще са необходими около 20 работни дни след приемането му, за да стигнат първите суми до бизнеса, т.е. най-рано в края на април! Това не е спешна мярка. Твърде много бюрокрация – копие на заповеди, заявления, декларация, списък на служителите, с посочване на осигурителния доход (!?). Последното е най-безсмислено. Подкрепата ще се изплаща на база осигурителния доход за м. Януари 2020 г. Данните за този период са представени от осигурителите на НАП/НОИ до 25.02.2020 г. Това показва, че има още резерви за опростяване на процедурите, ако това не се направи, от експресното проучване до бизнеса се очертава по-висока вероятност работодателите да предпочетат директно да освободят работниците и служителите, вместо финансовото натоварване на фирмата, без директна възвръщаемост.

Бюджетът на Фонд Безработица  за 2020 г. е в размер на 438 млн. лв. Още при приемането му е заложен дефицит близо 95 млн. лв. Бюджетът е съставен на база прогноза за 66 000 безработни лица за 2020 г., със среден размер на обезщетението 547 лв., като част от тези безработни лица са придобили това качество през 2019 г. (т.е. действителният брой безработни лица е далеч по-малък). В България се завръщат освободени от работа от други европейски страни наши граждани  с права да получават до 1500 лв. до 12 месеца обезщетение, дължимо от същия фонд, което не е калкулирано в бюджета. Не става ясно без бюджетна актуализация откъде ще се вземат тези над милиард лева, които всъщност няма да се изхарчат, а заетостта и доходите на работещите хора няма да бъдат подкрепени, ако не се промени новоприетият Закон за ИП.

Мярката е рестриктивна и като обхват, и като условия за ползване. Необходимо е да се прецизират предприятията, които могат да се възползват от нея, т.е. точен анализ на засегнатите браншове и отрасли. Промяна и в условията – да се заложат реални икономически показатели, които да са основа за обективна преценка за влиянието на кризата върху предприятието – намален % на обем продажби и т.н., вместо използваното сега субективно изброяване на сектори.

  1. Отлагане до 30 юни на плащане на данъци – 600 млн. лева.

Коментар:

Отлага се плащането на корпоративния данък за тези, които са на печалба и дължат такъв. Не е нова мярка. Уредено е в Закона за извънредното положение. Препоръчва се от ЕК и се прилага под една или друга аналогична или по-силна форма на подкрепа в страните, обявили мерки за подкрепа на икономиката. Ако фирмите изхарчат сумите, предвидени за данъци, откъде ще ги набавят на 1.07.?

Това не е реално оставяне на пари в бизнеса, а само краткосрочно времево изместване. В този смисъл може да се помисли и за още по-ускорено възстановяване на ДДС на експортно ориентираните компании (за 1 седмица от подаване на СД), а на останалите да се мине временно към процедура на възстановяване като на износителите – максимум месец след подаване на СД.

Телефонът за сигнали за задължения на държавните институции към фирмите следва да се допълни с електронен адрес, на който да се набират тези сигнали и, когато е възможно, да се съпровождат със съответните документи, като ангажимент на държавата да придвижи претенциите в най-кратки срокове.

  1. За извънредните разходи с МЗ, МВР и МО – 500 млн. лв. Не коментираме размера. Трябва да бъде за сметка на замразяване на заплатите в останалата бюджетната сфера. Необходима мярка. Не е свързана пряко с подкрепа на икономиката.
  2. 50 млн. лева за Великденски добавки към пенсиите. Традиционно плащане. Няма пряка връзка с подкрепа на икономиката.

АИКБ призовава държавния глава да наложи частично вето върху текста за фиксирането на ценови равнища от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение

phpred8ks_559x345
Апелираме към пропорционални мерки за подкрепа на бизнеса.


Следва пълният текст на предложението на на АИКБ относно упражняване на правото на Президента за налагане на частично вето върху § 12а. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., приет от 44-то Народно събрание на Република България на 20 март 2020 г.


ДО
Г-Н РУМЕН РАДЕВ,
ПРЕЗИДЕНТ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Относно: Предложение за упражняване на правото на Президента за налагане на частично вето върху § 12а. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., приет от 44-то Народно събрание на Република България на 20 март 2020 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Асоциацията на индустриалния капитал в България приветства бързата реакция на българските институции и правителство и приемането на структурирани мерки за справяне с отрицателните ефекти върху икономиката на действията по ограничаване на разпространението на COVID-19. Като подкрепя необходимостта от незабавни действия с оглед осигуряването на безопасността на българските граждани, АИКБ апелира към пропорционални мерки за подкрепа на бизнеса. Нарушаването на нормалната стопанска дейност, на производствени процеси и на оказване на услуги, дори и за кратък период от време, застрашава сериозно икономиката на страната ни и може да доведе до трайна загуба на пазарни дялове, рефлектиращи в дългосрочна загуба на икономически растеж. Това беше отчетено и от Европейската комисия, която именно по тази причина разреши неспазване на правилата за държавни помощи при изработването на мерки за подкрепа на икономиката.
АИКБ подкрепя приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и изразява увереност в необходимостта от спешни действия. Но изразява дълбоко безпокойство от предвиденото в § 12а. от Преходните и заключителни разпоредби: „всички стопански субекти са длъжни да предоставят на населението предлаганите от тях стоки и услуги на цени, равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях стоки и услуги през последните три месеца“ преди въвеждането на извънредно положение. За нарушение на разпоредбата на „виновните лица се налага имуществена санкция в размер на 5 на сто от оборота“ за предходната година, а на представляващите ги физически лица – глоба в размер от 20 000 до 100 000 лв.“ Това на практика представлява връщане от пазарна към централизирана икономика. Фиксирането на ценови равнища е грешен инструмент за ограничаване на опасността от спекула и ще доведе не до по-ниски цени, а до тежки последици за българската икономика – дефицити на стоки и услуги, хаос, корупция, фалити, спекула, черна борса, увеличаване на сивия сектор и спад на приходите в държавния бюджет точно когато те са най-нужни. Единствено свободната конкуренция може да гарантира ниски цени. Безброй примери по света и у нас са доказателство за това.
АИКБ разбира потребността от ограничаване на спекулата с някои продукти и стоки от първа необходимост – като предпазни средства и дезинфектанти, но предлага това да бъде извършвано посредством премерени интервенции от страна на държавата – като например осигуряване на количества дефицитни стоки от държавния резерв, възлагане на целеви производства, проверки от компетентните органи за неправомерно пазарно поведение и други. Въвеждането на фиксирани цени е изключително опасно, тъй като ще доведе до огромни пазарни диспропорции и злоупотреби.
Дезинфектантите съвсем ще изчезнат от пазара, защото в момента себестойността им (заради цената на спирта) е в пъти по-висока от средноаритметичната им цена през последните 3 месеца. Така е и с много други стоки. Да не говорим за абсурда, който ще се получи с цената на горива, газ, зеленчуци и други, чиито цени трябва да намалеят.
Например – в сферата на енергетиката текстът ще забрани намаляването на цените. Например – природният газ не може да поевтинее от 1 април с 41%, нито парното с 25%, както е планирано, защото новият закон го забранява и задържа цените същите, каквито са били последните три месеца. Цените на горивата спаднаха през последните седмици от 2.20 лева за литър бензин до около 2 лева и ще продължат да спадат, поради по-ниските цени на нефта, но те ще трябва да се върнат на старите по-високи нива от 2.20 лева според закона. Същото е валидно за очакваната нова реколта от пролетни зеленчуци, които сезонно ще поевтинеят – но законът ще забрани това и те ще трябва да запазят високите си цени.
Проблемите с този текст са огромни, предвид нормалните сезонни вариации и икономическите флуктуации в цените на различни стоки и продукти. Вместо да помогне на потребителите, замразяването на цените всъщност ще им навреди, тъй като няма да има доставки на търсени от тях стоки.
По същия начин сезонно са поскъпнали и други вносни продукти, които са по-скъпи не само в България, но и на световните пазари. Ако в България се сложи пределна цена под световната, просто никой няма да внася тези продукти в България. Резултатът ще е дефицит и празни рафтове по магазините.
Инфлацията в момента е ниска и се очаква да намалее още през следващите седмици с влизането в сила на по-евтиния природен газ, с поевтиняването на енергията на борсата, със спада на цените на петрола, което, макар и бавно, води до по-евтини горива. Спадът на потреблението заради ограничителните мерки също води до рязко забавяне на инфлацията. За повечето стоки и услуги така или иначе цените не поскъпват или дори ще спадат. Съответно като цяло няма инфлационен натиск и никаква причина да се налага контрол върху всички цени в икономиката.
Цените са най-важният сигнален механизъм в пазарната икономика, те показват равновесието между капацитета за създаване и предлагане на стоките и услугите и нуждите и възможностите на потребителите. Те единствени вярно насочват решенията на стопанските субекти, обвързвани от механизмите на действаща пазарна икономика, във фино работеща система на обмен на суровини, материали, компоненти и готови продукти и услуги. Без свободно определяни цени няма пазарна икономика, а спекула, черна борса и хаос.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

АИКБ апелира към Вашата трезва преценка и национално отговорно поведение и Ви призовава да наложите частично вето върху текста на § 12а. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, който да отпадне от приетия на 20 март 2020 г. от Народното събрание. Ние подкрепяме необходимостта от координирани мерки за предотвратяване на разпространението на заразата и за ограничаване на отрицателните ефекти от нея върху икономиката и ежедневието на страната ни, но призоваваме българските институции да не вземат прибързани решения, да ги съгласуват със заинтересованите страни и да не всяват допълнителна паника в и без това предизвикателната ситуация.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА
АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ
КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Писмо на АИКБ относно Законопроект за мерките по време на извънредното положение

parlament1

Следва пълният текст на писмо на АИКБ относно Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-04-67, внесен на 18.03.2020 г . от н. п. Менда Стоянова и група народни представители между първо и второ гласуване на Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-01-24, внесен на 16 март 2020 г. от н. п. Цвета Караянчева и група народни представители, приет на първо гласуване на 18.03.2020 г.


ДО
Г-ЖА АННА АЛЕКСАНДРОВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ПРИ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ 

Д-Р ХАСАН АДЕМОВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА ПРИ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ 

Д-Р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ПРИ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ 

Г-Н ПЛАМЕН НУНЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД ПРИ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ 

Относно: Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-04-67, внесен на 18.03.2020 г . от н. п. Менда Стоянова и група народни представители между първо и второ гласуване на Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-01-24, внесен на 16 март 2020 г. от н. п. Цвета Караянчева и група народни представители, приет на първо гласуване на 18.03.2020 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА, 

Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепя изцяло първото предложение, направено от вносителите на законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-04-67, а именно – предлаганото удължаване на сроковете в ЗКПО до 30 юни 2020 г.

Категорично против сме по отношение на второто направено предложение (чл. АА), с което се предлага изменение на реда за внасяне на авансови вноски за корпоративния данък на базата на данъчната печалба, декларирана за 2018 г.

По действащата редакция предприятията, които са задължени да внасят авансови вноски за корпоративен данък, сами определят размера му на база на прогнозната си печалба за годината. При очакван срив за редица бизнеси се предлага авансовите вноски за корпоративен данък за първите шест месеца от 2020 година да бъдат изчислени и определени служебно от НАП на база реализираната печалба през 2018 година, без право тези вноски да бъдат променяни за полугодието на 2020 г. Това на практика означава задължително авансово внасяне на данък в тежка обстановка – загуби на предприятията, освобождаване на работници, фалити, който е ясно, че в края на годината ще бъде недължим. Това е неизбежно в цели сектори на икономиката, които през 2018 г. са били печеливши – туризъм, транспорт, редица производства, търговия, и които през 2020 г. ще понесат огромен спад в приходите от продажби и ще реализират отрицателни финансови резултати на годишна база. Много от българските предприятия ще са длъжни да внесат този несправедливо определен авансов данък, но няма да имат финансовите възможности да го платят поради финансови проблеми, причинени от кризата. Точно тези финансово затруднени предприятия ще бъдат обложени с допълнителен разход, прекомерна лихва върху неплатения авансов данък (ОЛП+10%), което допълнително ще „убие“ жизнеспособността на тези предприятия.

Всички отговорни правителства по света търсят начини за облекчаване на бизнеса, като предлагат фискални стимули с цел предприятията да съществуват и да се развиват и утре, когато кризата отмине, а в България с направеното предложение се цели бизнесът да финансира авансово държавата, а ако не го направи, тя го натоварва с непосилни лихви за неплатени авансови данъци?!?

Нищо не налага тази предлагана промяна, настоящият начин на определяне на авансовите вноски е достатъчно справедлив и обективен. Никой не може по-точно да прогнозира финансовия резултат на предприятието от неговото ръководство или собственици. С предложената промяна се отнема възможността на бизнеса да променя/намалява размера на авансовите вноски за първото полугодие на 2020 г., т. е. дори конкретно предприятие да спре да осъществява търговска/производствена дейност, защото държавата е обявила извънредно положение в страната и го задължава да преустанови работа, което е лишило предприятието от приходи, но то генерира загуба най-малко в размер на постоянните разходи и същата тази държава го задължава да плати авансов данък върху определена от нея прогнозна печалба, на база реализираната печалба през 2018 г., когато корона вирусът не съществуваше. Много фирми са били на печалба през 2018 година, но ще прекъснат дейност или очакват загуба за 2020 г. Не е нормално тези фирми да са задължени да внасят авансовото данък върху несъществуващи печалби за 2020 година, нито сега е моментът този режим да бъде променян.

Авансов данък върху несъществуваща печалба през 2020 г. е икономическо самоубийство. Призоваваме народните представители да не приемат това предложение, което е както ненавременно, но нещо повече вредно за бизнеса и против нормалността при управление на криза. 

С УВАЖЕНИЕ, 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Информационни материали на Световната здравна организация (СЗО) – COVID 19

bd88350537d9a96b9fff0ba98fc9aa26-alcohol-gel-818254-1920

Уважаеми госпожи и господа,

Предоставяме на Вашето внимание информационни материали на Световната здравна организация (СЗО) в превод на Националния център по обществено здраве и анализи във връзка с разпространението на вируса COVID-19.

Препоръките в тях са насочени към работодателите с оглед своевременно предприемане на превантивни мерки, както и за действия при възникване на епидемиологична обстановка – подготовка на предприятието и работните места и взаимодействия с персонала и здравните служби.

Препоръчваме материалите да бъдат разгледани на заседания на Комитетите по условия на труд в предприятията (на срещи с участие на представители на работещите). За оценяване на риска в конкретния случай и планиране на подходящи мерки следва да се свържете със съответната служба по трудова медицина.

Конференция за цифровия единен пазар и МСП

Conference

На 10 април 2020 г. в София Европейският икономически и социален комитет, в партньорство с Асоциацията на индустриалния капитал в България и Организацията на ООН за промишлено развитие, организира конференция за цифровия единен пазар и МСП.

Събитието ще се проведе в София Хотел Балкан, зала „Роял“, площад „Света Неделя“ № 5, от 9,00 до 13,00 ч. 

Акцентът на конференцията ще бъде върху приоритетни теми като цифровизацията, изкуствения интелект, интернет на предметите и блоковата верига, както и последиците от тях върху единния пазар. Ще бъдат проучени възможностите, които тези нови технологии предоставят на европейските предприятия, особено на МСП. Освен това, ще бъдат отчетени предизвикателствата, пред които са изправени българските предприятия, както и възможностите за тях, ако успеят да се приспособят към цифровизирания свят.

Комисар Мария Габриел ще произнесе основното изказване. Ценен принос с изказвания и основни послания ще представят: Марияна Николова, заместник министър-председател по икономическата и демографска политика на РБ; Екатерина Захариева, заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи на РБ; Бернардо Калсадия-Сармиенто, директор, отдел „Търговия, инвестиции и иновации“ от UNIDO; Васил Велев, председател на АИКБ; Емил Караниколов, министър на икономиката на РБ; Йорданка Фандъкова, кмет на София; членове на ЕИСК и представители на водещи български ИКТ компании.

Повече информация ще намерите в приложените покана и проектопрограма за събитието.

За да се регистрирате, моля, попълнете формуляра до 2 април 2020 г. или изпратете потвърждение в секретариата на АИКБ. 

Участието е безплатно.

Подобряване на бизнес климата, реформа в енергетиката и ускорено решаване на проблема с човешките ресурси са приоритети на АИКБ за 2020 г.

photo_3 (3)

Подобряване на бизнес климата, цялостна реформа в енергетиката и ускорено решаване на проблема с човешките ресурси са трите основни приоритета на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) за 2020 г. Те бяха официално представени днес на среща с деветдесетте браншови работодателски организации, членове на АИКБ и представители на изпълнителната власт.

За подобряване на бизнес климата основен фокус работодателската организация поставя върху ускореното въвеждане на електронно управление, ограничаването на държавната намеса в икономиката и намаляване на регулаторната тежест. АИКБ ще продължи да води и своята двадесетгодишна борба със сивата икономика, монополизацията, картелизацията и корупцията.

Промяна в Закона за енергетиката, чрез която да се въведе пълна либерализация на пазара и приемане на балансирана енергийна стратегия са две от предложенията за извършване на цялостна реформа в сектора. Сред другите мерки са прекратяване на държавната помощ за „американските централи“, провеждане на търг за капацитети, повишаване на ефективността на държавните дружества, включително чрез листването им на БФБ и постигане на по-голяма свързаност на българския пазар на електроенергия с европейския.

За по-бързо преодоляване на проблемите с човешките ресурси, Асоциация на индустриалния капитал в България предлага да оказва подкрепа за реформите в образованието, с основен акцент върху професионалното и висшето образование и облекчаване на режима за трудова имиграция на работници от трети страни. От АИКБ смятат, че чрез реформиране на бюджетно финансираните системи може да се освободи допълнителен човешки ресурс, който веднага да бъде привлечен като работна сила в българските предприятия. Работодателската организация иска още разрешаване на проблематичните въпроси в социално-осигурителната система и разработване и приемане на изменения и допълнения в Кодекса на труда, съобразени с новите реалности на трудовия пазар.

„Можем да заявим, че през 2019 г. АИКБ затвърди ролята си на утвърден говорител на бизнеса у нас. Успяхме да инициираме множество позиции и кампании в защита на българските компании, които доведоха до подобряване на конкретни елементи от бизнес средата. Сред успехите, които безспорно можем да отчетем, са приемането на методологията ни за определяне на план-приема в професионалните гимназии, принципното общо съгласие на социалните партньори за замяна на административното определяне на минималната работна заплата с договаряне, напредък по премахване на минималните осигурителни доходи, въвеждане на принципа „замърсителят плаща“ при изчисляването на размера на таксата в Закона за местните данъци и такси, стартирането на изготвяне на Стратегия за МСП и др.“, каза по време на срещата председателят на УС на АИКБ Васил Велев.

Участие в събитието взеха: Желяз Енев, директор дирекция „Икономическа политика“ в Министерство на икономиката; Кремена Калчева, главен директор на ГД „Услуги по заетостта“; Лилияна Георгиева, директор на дирекция „Международна трудова миграция и посредничество“ в Министерство на труда и социалната политика, както и представители на Министерство на науката и образованието, ИА „Главна инспекция по труда“, ИА „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ и др.


За повече информация вижте също:

Покана за среща с браншовите организации на АИКБ за обсъждане на актуалните възможности и необходими действия в подкрепа на българския бизнес

Industry_BG-768x432

Асоциация на индустриалния капитал в България Ви кани на среща на тема „Актуални възможности и необходими действия в подкрепа на българския бизнес“. Събитието ще се състои на 21 февруари 2020 г. (петък) от 10:30 часа (регистрация в 10:00 часа) в зала „Сердика“, София Хотел Балкан. 

Срещата е посветена на дискусия с органите на изпълнителната власт за възможностите за подобряване на конкурентоспособността на българската икономика. В светлината на основните приоритети на АИКБ за 2020 г., представители на 90-те браншови работодателски организации – членове на АИКБ, ще обсъдят възможностите на бизнеса за участие в оперативни програми през новия програмен период, Стратегията за МСП и други важни въпроси. 

Приоритетите на най-широко представителната работодателска организация – АИКБ за настоящата година са в областите на преодоляване на недостига на човешки ресурси, ускоряване на реформите в образователната система, с акцент върху професионалното образование, ускорено изграждане на електронното управление, реформата в сектор „Енергетика“, изработване на механизъм за договаряне на минимална работна заплата по икономически сектори, отпадане на минималните осигурителни доходи и др.

В приложение представяме на Вашето внимание проект на програма за събитието.

Очакваме Ви! Вашето присъствие е важно за нас!

АИКБ настоява за незабавни действия в подкрепа на МСП

IMG_1689-1200

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) обсъди позицията си по подготвяната Национална стратегия за малки и средни предприятия. Предложенията включват редица специални мерки и политики за развитието им, посредством които да се премине от “Мисли първо за малките!” към “Действай в полза на МСП!”. Това стана ясно на проведения в петък Национален съвет на Асоциацията, по време на който с изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия Бойко Таков и екип на Министерство на икономиката беше обсъден проекта на Стратегията. За АИКБ принципите, залегнали в Акта за малкия бизнес (SBA), трябва без отлагане да бъдат нормативно уредени в българското законодателство.

„Всяко забавяне може да окаже изключително негативно въздействие, тъй като МСП са изправени пред сериозни предизвикателства – ожесточена конкуренция, недостиг на човешки ресурси, нови форми на организация на производството и труда, най-високите цени на енергоносителите в ЕС и висока зависимост от конюнктурни промени, при ограничени възможности за реакция. За да се подпомогнат тези компании, АИКБ настоява Стратегията да бъде основана на по-прецизно формулирани и по-ефективно изпълнявани инструменти и мерки за насърчаване на МСП“, заяви председателят на работодателската организация Васил Велев.

Предложенията на АИКБ са свързани и с мерки за подобряване на достъпа на МСП до финансиране, подпомагане на достъпа им до пазари, оползотворяване на възможностите, предоставяни от цифровата революция, за преодоляване на затрудненията, произтичащи от недостига на персонал и неадекватна квалификация. Повече от десет години АИКБ настоява и за актуализация на дефиницията за МСП. По думите на главния секретар на АИКБ д-р Милена Ангелова, дефиницията е инструмент за осигуряване на по-добър достъп до финансиране и мерки за подкрепа. Тя заяви още, че българската държава трябва да даде свобода на малките и средни компании сами да избират на кои два от трите критерия – численост на персонала, годишен оборот, годишен баланс, да отговарят, вместо да им бъде налаган като единствен критерият за численост на персонала. Според д-р Ангелова, Стратегията трябва да въведе по-детайлизиран и диференциран подход при изготвянето на мерки за насърчаване, който да отчита широкото разнообразие и множеството различни характеристики на МСП.

От АИКБ припомниха, че за развитието на МСП сектора е необходима подкрепяща регулаторна среда, а не несъобразено дълги и скъпи процедури и такси, които надвишават многократно стойностите за администриране. Според Асоциацията, държавата ни трябва да въведе принципа на мълчаливо съгласие, да приеме по-благоприятно законодателство за търговската несъстоятелност така, че да се стимулира в умерени граници поемането на риск и да работи за издигане на престижа на предприемачеството. От АИКБ искат още ролята на Българска банка за развитие да бъде описана в Стратегията, както и да се създаде национален „кредитен омбудсман“, към който МСП да се обръщат при отказан достъп до кредитиране по неразбираеми за тях причини.

Сред другите предложения, които АИКБ представи на Министерство на икономиката бяха: идентифициране, привличане и обучение на човешки ресурси; създаване на мрежа от клъстери за развитие на специфични умения сред работниците и осигуряване на извънсезонни програми за обучение на кадрите на МСП.

По време на дискусията бяха обсъдени и възможностите за насърчаване на достъпа на МСП до международните пазари, посредством въвеждането на разнообразни мерки и инструменти за продукти и услуги, както и за непрекъснат ангажимент за намаляване на регулативните и административни бариери.

„Радвам се, че имаме възможност да говорим за Стратегията с вас, с бизнеса. До момента направихме 6 регионални консултации, чрез които събираме мнения и обратна връзка. Обещавам ви, че на всеки завършен етап ще консултираме с вас готовите текстове“, заяви Желяз Енев, директор на Дирекция „Икономическа политика“ в Министерство на икономиката.

НС обсъди и възможности за предприемане на съвместни действия на правителството и социалните партньори за справяне с проблемите в най-приоритетните области за бизнес средата и икономиката, енергетиката, демографията, образованието, пазара на труда, трудовата миграция, политиките за социална защита. Част от по-важните мерки са приемане на балансирана национална енергийна стратегия до 2030 г., основана на реална оценка на националните приоритети и насърчаване въвеждането на иновационни технологии в производството, съхранението и доставката на енергия, както и прилагане на нова индустриална политика „Индустрия 2030“, базирана на приоритетно развитие на отрасли, за които страната ни има конкурентни предимства и на производства с висока добавена стойност, базирани на технологични иновации. Особен фокус бе поставен и върху разработването на комплекс от мерки срещу демографската криза и разширяване на функциите на Агенция по заетостта с цел посредничество за внос на работници и специалисти от трети страни за удовлетворяване на нуждите на българската икономика.

Това бе и поредното заседание на Националния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България, при което работодателската организация прие нови членове и увеличи още повече представителността си в страната. Към голямото семейство на АИКБ се присъединиха: Университетът по хранителни технологии – Пловдив, „Дупница Табак“ АД, „Нактайм“ ЕООД, Сдружение „Център за професионално обучение, знание и прогрес“, „Техно одит експерт“ ЕООД.

АИКБ е съорганизатор на Кариерен форум за българи в Лондон

2020-02-05_BG_Embassy_London

Министерството на труда и социалната политика, съвместно с Агенция по заетостта, Българската търговско-промишлена палата и Асоциацията на индустриалния капитал в България, има удоволствието да Ви покани да участвате в Кариерен форум за българи във Великобритания, който ще се проведе на 7 март (събота) 2020 г. в Посолството на Република България в Лондон, на адрес: 186-188 Queen’s Gate, London SW7 5HL.

Кариерното изложение в Лондон е част от планирана поредица форуми в чужбина за мотивиране и привличане на български граждани, учащи и живеещи извън пределите на родината, да намерят своята професионална реализация в България.

Традиционен домакин на събитието в Лондон е Посолството на Република България във Великобритания. Сградата на мисията е разположена в централната част на Лондон с удобна връзка до публичен транспорт, което позволява лесен достъп от всички части на града.

По време на кариерния форум в Лондон български студенти и посетители ще бъдат запознати с възможностите за реализация в България и ще осъществят директен контакт с фирми-работодатели. Посетителите ще бъдат информирани за положителните тенденции на пазара на труда, доброто трудово и социално законодателство в страната, както и за провежданите мерки и политики в тяхна подкрепа.

Участието на фирмите-изложители е безплатно, като работодателите сами покриват своите разходи за транспорт и настаняване. Работодателите получават и възможност да публикуват безплатно своите работни места на сайта на EURES България – www.eures.bg, да получават документи за кандидатстване по обявите си и да поканят за интервю на форума одобрени кандидати.

Компании, които нямат възможност да присъстват, могат да бъдат представяни безплатно от организаторите, като изпратят кратка презентация (до 2-3 слайда) на посочените имейли за контакт, съдържаща дейността на фирмата и работните места, за които набират персонал.

По данни на британската Агенция за статистика във висшето образование, броят на студентите от България в Обединеното кралство  е над 6000 души, обучаващи се в повече от 50 направления. Студентите в чужбина са все по-склонни да търсят професионално развитие у дома, като това важи с особена сила за българските студенти във Великобритания от гледна точка на излизането на страната от ЕС.

С кариерния форум се цели възможно повече български граждани да бъдат запознати с възможностите за стартиране или продължаване на тяхната професионална реализация в родината, за да могат да вземат информирано решение за тяхното завръщане в България.

Регистрацията за посетители и работодатели-изложители е отворена и е налична на сайта www.eures.bg и по-конкретно на този линк. С отделен формуляр можете да се регистрирате като РАБОТОДАТЕЛ.

Информация за кариерните форуми се публикува на страницата на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), Агенция по заетостта (АЗ) и посолствата в съответните държави, както и в социалните мрежи, което я прави достъпна за външни читатели.

1 2 3 25