Категория: Събития

АИКБ обсъди с представители на правителството нови мерки за подкрепа на предприятията във връзка с втората вълна на COVID -19

5

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) обсъди с представители на правителството възможностите за въвеждане на различни мерки в подкрепа на икономиката в условията на пандемията от COVID-19. Основен акцент беше поставен върху новата възможност, която ЕК предоставя чрез Временната рамка за мерки за държавна помощ, а именно помощ под формата на подкрепа за непокрити фиксирани разходи, както и за отсрочване на данъци и/или социалноосигурителни вноски до края на юни 2021 г. Това стана по време на проведеното онлайн заседание на Националния съвет на Асоциацията, на което гости бяха министърът на труда и социалната политика Деница Сачева, заместник-министърът на икономиката Яна Топалова и ръководителят на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ Илияна Илиева.

По думите на министър Деница Сачева от началото на следващата година мерките за подкрепа на заетостта ще бъдат окрупнени. Това са мерките 60/40, за краткосрочна заетост 80/20, и новата мярка за затворени бизнеси, която ще стартира в края на ноември. Тя заяви, че ще направи всичко възможно до края на месец ноември документът с новия дизайн на единната мярка да бъде предоставен на социалните партньори и до средата на декември да са минали обсъжданията по него. Това окрупняване ще е изключително важно най-вече по отношение на т.нар. „де минимис“, защото ще ни даде възможност да влезем в Общата рамка на ЕК и изплатените средства да не се зачитат за държавна помощ. „МТСП ще настоява част от заема SURE да бъде използван за продължаващи мерки за подкрепа на заетостта и през следваща година.“, допълни министър Сачева. Тя заяви още, че според министерството мерките трябва да продължат да работят до края на юни 2021 г., за да не става зависим бизнеса от държавно финансиране.

„В момента проблемът за фирмите е острата нужда от ликвидна подкрепа. Краткосрочната и бърза помощ на държавата със средства от държавния бюджет може да се окаже решаваща за спасяването на икономиката на страната. Министерство на финансите, както и НАП разполагат с достатъчно експертен капацитет, както и с технологична инфраструктура, така че да се създаде механизъм за отсрочване на определена част от дължими суми. Така от една страна приходите в републиканския бюджет няма да бъдат сериозно засегнати, а от друга страна в бизнеса ще останат ликвидни средства, които да бъдат използвани за покриване на текущи разходи, запазване на заетост и стимулиране на потреблението, което в момента се явява основен проблем в кризата“, заяви по време на заседанието председателят на АИКБ Васил Велев.

АИКБ предлага създаването на специален алгоритъм за отсрочване на данъчни и социалноосигурително вноски в определен процент. Той ще е приложим за предприятия, които имат реализиран спад в оборота, проследим от справките-декларации за ДДС, които се подават в НАП. Предложението е спадът в оборота да може автоматично да се изчислява в портала на приходната агенция и да показва допустимата сума и срок за отсрочване на задълженията.

Като друга изключително належаща мярка, която АИКБ поиска правителството да обмисли, беше представена възможността за помощ под формата на подкрепа за непокрити фиксирани разходи. Тя е насочена към предприятията, за които разпространението на COVID-19 е довело до преустановяване или намаляване на стопанската дейност. Целта е от помощта да се възползват компании, които имат спад в оборота през настоящата година с най-малко 30% в сравнение със същия период през 2019 г. Възможностите, които ЕК предоставя е интензитетът на помощта да не надвишава 70% от непокритите фиксирани разходи, като за микро- и малките предприятия тя ще е до 90%. Средствата могат да бъдат предоставени въз основа на прогнозирани загуби, докато окончателният размер на помощта се определя след изясняване на загубите въз основа на одитирани счетоводни отчети.

4

Ръководителят на ОПИК Илияна Илиева пое ангажимент да запознае министъра на икономиката с предложенията на АИКБ, като помоли Асоциацията активно да се включи с предложения и за структуриране на процедурите по механизма React-EU. Тя запозна членовете на Националния съвет и с решението на ЕК, според което средствата по механизма ще бъдат преведени на два транша, съответно през 2021 г. и 2022 г., като по първия транш страната ни очаква 413 млн. евро.

По време на онлайн заседанието бе обсъден и проектът за механизъм по договаряне и определяне на размера на минималната работна заплата за страната. Членовете на Националния съвет на АИКБ отново категорично заявиха своето несъгласие с административното определяне на размера на МРЗ. В период на икономическа криза това поредно повишаване на МРЗ носи още по-сериозни заплахи и рискове за икономиката на страната от преди.

Асоциацията за пореден път се обърна към правителството и към социалните партньори с предложение за приемане на решение за своеобразна дерогация на размера на минималната месечна работна заплата в застрашените икономически дейности, в които средният осигурителен доход се изравнява или се доближава до минималната работна заплата в страната. АИКБ предлага за тези икономически сектори да остане действащ досегашния размер на МРЗ – 610 лева, както и новият размер на минималната работна заплата за страната (650 лв.) да бъде брутен и да включва всички законоустановени задължителни допълнителни възнаграждения към основното възнаграждение, като възнаграждението за прослужено време и други подобни.

 

Позиция на АИКБ относно Проект на Постановление на МС за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения

thumb_1200x630_rabotodateli

Следва пълният текст на писмо на АИКБ относно Проект на Постановление  на МС за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.


 

ДО

Г-ЖА МАРИЯНА НИКОЛОВА,

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА И МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

 

Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА,

МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

 

КОПИЕ

Г-ЖА ЗОРНИЦА РУСИНОВА,

ЗАМЕСТНИК -МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

 

Г-ЖА МАРИЕТА СТОЯНОВА,

СЕКРЕТАР НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

 

 

Относно: Проект на Постановление  на МС за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО НИКОЛОВА,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО САЧЕВА,

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) принципно подкрепя проекта на Постановление  на МС за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, доколкото това е мярка за подпомагане запазването на заетостта и подкрепа за работниците/служителите да се справят с последиците от въведените извънредни мерки породени от пандемията от Covid-19.

Проектът за ПМС беше широко обсъден от членовете на АИКБ, както и неговата практическа приложимост. В тази връзка възникнаха редица въпроси, които по-скоро биха създали затруднения на адресатите на постановлението, отколкото реално да решат проблеми. Предлагаме на Вашето внимание конкретни решения на идентифицирани проблеми:

  1. Като цяло считаме, че неправилно постановлението е адресирано за изпълнение от работодателите. Целта му, видна и от самото наименование на акта, е да се изплатят „компенсации на работниците и служителите“, а не на предприятията. Самото постановление решава хибридна ситуация, при която лицата вместо да бъдат освободени, са пуснати в неплатен отпуск, като за периода на отпуска не получават възнаграждение. Т. е. те нито са безработни, нито имат достъп до доходи за преживяване. Именно поради това те имат право на определен вид компенсация, при определени условия.

Предлагаме: Проектът на ПМС да бъде изцяло насочен към работниците и служителите, като им се даде право и възможност при настъпване на описаните обстоятелства да кандидатстват пред Дирекции „Бюро по труда“ за получаване на компенсация. Съответно работодателят да бъде освободен от ангажимента да администрира процеса, като в неговите задължения да остане единствено информирането на работниците и служителите и предоставянето на всяко лице на копие от заповедта за неплатен отпуск.

  1. В тази връзка считаме за абсолютно неадекватно на работодателя да се начислява помощ de minimis за средствата за компенсация, които се изплащат на неговите работници. Предприятието не получава средства за запазване на заетостта. Напротив – тук е налице ситуация, при която средствата се изплащат на работника/служителя като компенсация за това, че със заповед на държавен орган предприятието е преустановило дейността си, а работниците/служителите са загубили доходите си. Целта на компенсацията е в периода на неплатения си отпуск работникът/служителят да има възможност да се издържа. При това положение за работодателя е по-изгодно да освободи работника/служителя, но да запази предприятието от натрупването на държавна помощ, която на практика не му помага с нищо, дори напротив – лишава го от възможността да използва други мерки или инструменти за укрепване на дейността му и запазване на жизнеспособността на фирмата.

Предлагаме: Предприятията да бъдат освободени от режима на държавна помощ – de minimis, като се промени адресата на постановлението и се вмени на самия работник/служител да подаде своите документи в ДБТ, и съответно да му се изплати посочената компенсация. Видно от цялата идея на мярката бенефициент на безвъзмездната финансова помощ са работниците/служителите.

  1. Не на последно място отправяме препоръка за отпадане на чл. 3 от проекта на постановление, тъй като в предложения вид на тази норма на предприятията се вменява задължение да запазят заетостта, за която работниците/служителите им са получили компенсации по реда на постановлението, за период, равен на периода, за който са изплащани компенсациите. Това е неправилно на първо място, защото не работодателите са получили компенсации, а работниците им и то в период, в който самото предприятие е лишено от приходи заради прекратяване на дейност с заповед на държавен орган, и на второ място – в случай че работникът по своя инициатива и без значение поради каква причина поиска трудовото му правоотношение да бъде прекратено, то работодателят не разполага с механизъм да съхрани заетостта на този човек против волята му.

Предлагаме: Нормата на чл. 3 да отпадне от постановлението, като още веднъж апелираме към правилно адресиране на мярката.

 

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА

АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ: Само зрели и балансирани индустриални отношения и ефективен социален диалог могат да осигурят устойчиви конкурентни предимства и достъп до социални права

D-r Milena Angelova_26102020_6-crop1200

„Национално представителните организации на българските работодатели твърдо вярват, че само зрели и балансирани индустриални отношения и ефективен социален диалог могат да осигурят устойчиви конкурентни предимства и равен и ефективен достъп до социални права на всички граждани. По тази причина, ние сме активно ангажирани с реалното изпълнение на всички елементи на Европейския стълб на социалните права, заедно с нашите партньори – синдикатите. Това е много важен ангажимент, който може да бъде изпълнен, само ако всички социални партньори в България имат доказан демократичен мандат и ако социалният диалог е запазено автентичен и чист от всякакви политически влияния“.

Това заяви в свое изказване главният секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България и заместник-председател на Европейския център на предприятията, оказващи услуги от общ интерес СЕЕР д-р Милена Ангелова по време на дискусия за бъдещия План за действие за прилагане на Европейския стълб на социалните права. В обсъждането, което е организирано от Европейската Комисия, в рамките на серия консултации на Никола Шмит, европейския комисар с ресор „Работни места и социални права“, участие взеха и министърът на труда и социалната политика Деница Сачева, председателят на КНСБ Пламен Димитров, както и представители на граждански организации.

„Българските работодатели подкрепят последователен и балансиран подход, насочен към справяне с отрицателните ефекти от разпространението на Ковид-19 и към възстановяване на устойчивостта и икономическия растеж. За справяне с кризата е от изключително значение да се гарантира, че компаниите не са непропорционално натоварвани с допълнителни административни изисквания и разходи, особено по време, когато е необходимо да съсредоточат своите ресурси във възстановяването и осигуряването на устойчивост. Приветстваме инициираната широка дискусия от ЕК с всички държави членки, региони и национални социални партньори, тъй като за работодателските организации Стълбът трябва да се основава в по-малка степен на европейско законодателство. По-скоро той трябва да насърчава националната отговорност към прилагането на принципите, залегнали в него посредством Европейския семестър“, каза още д-р Ангелова по време на дискусията.

Планът за действие по изпълнението на Стълба следва да бъде управляван, изпълняван и наблюдаван в рамката на Европейския семестър и националните програми за реформи, тъй като те са доказано ефективен и действен инструмент.

По думите ѝ организациите на работодателите виждат потребност от повече гаранции на европейско равнище за улеснен достъп до европейския пазар на труда на квалифицирани граждани от трети страни и подкрепа за предотвратяването на изтичането на мозъци – специално от страните от Централна и Източна Европа. Според нея ще е по-добре, ако държавите членки имат повече свобода при наблюдаване и подобряване техните съответни рамки за определяне на минимални заплати посредством специфичните национални препоръки. Това ще даде възможност да бъдат предприети много важни стъпки на национално равнище като финализиране на договарянето на механизъм за обективно определяне на минимална работна заплата, отмяна на класовете и планираното като временно задължение, вменено на работодателите да плащат първите 3 дни болнични.

Според д-р Милена Ангелова новата инициатива за прозрачност на заплащането не трябва да застрашава правото на бизнеса да бъде иновативен при привличането и задържането на все по-оскъдните човешки ресурси, като настоява за разкриването на елементи от стратегиите за човешките ресурси и иновативни мотивационни инструменти. От преразглеждане пък има нужда Директивата за командироване на работниците, която е показала множество недостатъци, както и целия Пакет мобилност.

По време на онлайн дискусията д-р Ангелова засегна и въпроса за намаляването на въглеродните емисии в българската икономика. По думите ѝ страната ни ще има сериозни трудности при осъществяването на всяка цел над обявените първоначално 40% (които в момента се движат към 55 %) за намаляване на въглеродните емисии, тъй като нашата икономика е силно енергийно интензивна и твърде зависима от енергия от изкопаеми горива. Тя допълни, че предвид платената вече от България цена за присъединяваме към ЕС – затварянето на ядрени енергийни мощности, държавата ни ще се нуждае от повече подкрепа, ако целта бъде повишена, включително административна подкрепа от страна на ЕК за прекратяването на непазарни енергийни договори.

Цялата позиция на българските работодатели, представена от г-жа Ангелова, може да намерите в приложение ТУК.

Препоръки на АИКБ към Държавния бюджет на Република България за 2021 г.

Бюджет2021

Законът за държавния бюджет е фундаментална законодателна норма, в която намират отражение възприетите от парламентарното мнозинство и излъченото от него правителство политики в различните сфери на обществено – икономическия живот и по отношение на функционирането на държавния апарат. От тази гледна точка Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) представя своите препоръки към Бюджет 2021 г. и с цел осигуряването в неговата структура на финансирането на политики за подобряване на бизнес средата, политики за противодействие на последиците от кризата, създадена от пандемията COVID-19 и последвалата икономическа криза, както и  възможности за осигуряване на икономически растеж на България.

Макар и вече за нас да е ясно, че най-мрачните прогнози за срив на БВП в диапазона минус 7.1% –  минус 8,5% няма да се сбъднат (АИКБ прогнозира спад на БВП за 2020 при различните сценарии от – 3,5% до – 5,5%), също така е ясно, че икономиката ни няма да се възстанови бързо и по-скоро БВП през 2021 г. също ще е под нивото на 2019 г. Очакваме тези реалности да са отчетени в проекто-бюджет 2021 поне със същата тежест, като предизборната ситуация.

Според АИКБ основните политики, на които трябва да се обърне особено внимание и да се осигури необходимото финансиране в Бюджет 2021 г., са:

  1. Политики, свързани с човешките ресурси.

Данните на Националния статистически институт (НСИ) ясно показват, че безработицата в България върви устойчиво нагоре, а заетостта спада все по-осезаемо.

България е на трето място в ЕС (cлeд Cлoвaĸия и Xъpвaтия) по ръcт нa бeзpaбoтицaтa в резултат на ĸopoнaĸpизaтa.

Прилагането на мярката за изплащане на средства за запазване на заетостта на работници и служители (мярката 60/40) смекчи нарастването на безработицата и частично предотврати закриването на работни места и съкращаването на заети лица. Трябва да отбележим, обаче, че изработването на антикризисно законодателство за запазване на заетостта се забави. Дизайнът на мярката 60/40 не беше приет след обществен консенсус и широко обществено обсъждане и в първоначалния му вид стана причина през април България да стане европейски лидер по загуба на постоянни работни места в ЕС, за която опасност АИКБ своевременно предупреди. В допълнение, редица двусмислени и сбъркани текстове се налагаше да бъдат тълкувани и коригирани „в движение“.

АИКБ апелира за изработване на постоянно действащо антикризисно законодателство за подкрепа на заетостта и доходите в българската икономика, което да е обсъдено и прието с обществен консенсус и което да се активира автоматично при настъпване на кризи водещи до нарастването на безработицата и да противодейства на закриването на работни места и съкращаването на наети.

Предвид бавното възстановяване на икономиката от наложените принудителни мерки и евентуално продължаващо разпространение на COVID-19 в България е необходимо държавата да продължи подкрепата си за засегнатите сектори чрез удължаване на мярката за подкрепа на заетостта и доходите на работници и служители и през 2021 г., като в Бюджет 2021 трябва да бъдат предвидени съответните средства. Заедно с това трябва да се разработят и други механизми на подкрепа на затруднените предприятия, които да поощряват бенефициентите да прилагат собствени програми и действия за възстановяване и растеж на компаниите, а не просто привикване към постоянна държавна субсидия.

Увеличеният брой на безработни лица с ниска или без никаква квалификация е възможност по-лесно да бъде извършена предстоящата трансформация на българската икономика в посока увеличаване на дела на отраслите с висока добавена стойност и намаляване на дела на нископроизводителните, ресурсоемки и с ниска добавена стойност отрасли, което може да бъде осъществено с квалификация и преквалификация на работната сила, за което също трябва да бъдат предвидени средства в Бюджет 2021. В тази връзка, АИКБ отново настоява за  увеличение на средствата за активни политики за насърчаване на заетостта чрез Националния план за действие по заетостта.

АИКБ се обявява против увеличаването на минималната работна заплата  за страната в период на криза и ръст на безработицата. Административно увеличение на МРЗ, класовете, МОД и неадекватната на икономиката и производителността на труда политика по доходите като цяло водят до „посивяване“ на трудовите правоотношения, намаляване на заетостта и невъзможност за допълнително нарастване на БВП.

АИКБ отново се обявява срещу продължаващото вменяване на несвойствени за бизнеса социални разходи, ощетяващи предприятията и работещите реалния сектор като например:

  • Заплащането от предприятията на първите три дни от обезщетенията за временна нетрудоспособност;
  • Заплащането от предприятията на отпуск за времето на ползване на отпуск по майчинство – „отпуск за отпуск“;
  • Допълнителното възнаграждение за прослужено време, т. нар. „класове“, определяни административно от МС и нарушаващо принципа „равно възнаграждение за равен труд“.

АИКБ настоява  да бъде намален несправедливо високия коефициент на редукция на пенсиите от първия стълб за хората, които се осигуряват и във втория стълб, което да бъде отразено в бюджета на ДОО, а от там – и в общия държавен бюджет. Предвид размера на невнесените осигуровки в ДОО като отсъстващ принос, редукцията на „първата пенсия“ не трябва да бъде по-голяма от 6-7 процента, а в момента тя е около 20 процента. Редукцията, особено в този висок размер, действа изключително негативно на мотивацията на хората за осигуряване върху пълния размер на доходите им, за спестявания в капиталовите стълбове и като цяло ограничава растежа и влошава перспективата.

АИКБ разбира и подкрепя предоставянето на подпомагане, но само на наистина нуждаещите се, при конкретни, ясни и обективни правила. От тази гледна точка, се обявява против анонсираните намерения за увеличение на пенсиите по начин, изкривяващ връзката с осигурителния принос; за предоставяне на помощи за всички деца, включително на тези, от заможни семейства, както и други мерки за подкрепа, която не е социално и икономически обоснована. 2021 г. ще е напрегната в бюджетно отношение година, поради непредвидимото развитие на пандемията, задържащо икономическото развитие и финансирането през държавния бюджет трябва да се планира с подчертан приоритет към реалните, обосновани потребности.

  1. Политики в област „Енергетика“.

АИКБ многократно предупреждаваше, че при настоящите трудности в генерацията на електроенергия от въглища и скъпите емисионни квоти, ако и допълнително се създават условия за концентрация, респективно – контролирано ограничено предлагане, пазарът ще изпитва хроничен недостиг на електроенергия, а цените ще са лесно манипулируеми. При това, концентрацията не се изразява в съществуването на един борсов оператор, нито в законовото изискване за реализация изцяло през борсата – все манипулативни тези, периодично изтъкване от заинтересовани среди. Концентрацията е в резултат на доминиращото предлагане на електроенергия от държавните дружества, координирани в структурата на управление на Български енергиен холдинг ЕАД. Ръководството на това дружество реализира държавната политика в областта на енергетиката, акцентирайки на стратегически цели и мерки за постигането им, осъществявани впоследствие от оперативното ръководство на съответното дъщерно дружество. Следователно, АИКБ настоява за ясна и обществено защитена управленска програма по всяка от следните теми:

  • Развитие на въгледобива в Маришки басейн;
  • Развитие на ядрената електроенергетика;
  • Развитие на въглищната електроенергетика;
  • Развитие на алтернативни енергийни мощности и системи за съхранение;
  • Ангажираност и политики на предлагане на електроенергия на пазара на електроенергия, с цел обезпечаване на прозрачност, ликвидност и постигане на свободни пазарни цени;
  • Развитие на електропреносната мрежа и постигане на пълноценен интегритет с общия европейски пазар;
  • Ангажираност и политики на предлагане на природен газ;
  • Развитие на газопреносната система и съхранението на природен газ.

Естествено, реализацията на такива политики изисква не само държавен корпоративен ресурс, но и бюджетен такъв, следователно, трябва да намери своето място при разработването и на държавния бюджет.

АИКБ настоява за прекратяване на:

  • неправомерната държавна помощ, която се дава на „Ей и Ес – 3С Марица изток 1″ и „Контур Глобал Марица изток 3″ по сключените дългосрочни договори за производство и изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени и въвеждане на т.н. капацитетен механизъм и тръжна процедура за осигуряване на сигурността на електроенергийната система на България.
  • всички ненотифицирани държавни помощи в енергетиката, в т.ч. към държавни мини и топлоцентрали и участие на всички производители, желаещи да получават такива помощи в адекватни тръжни процедури и/или поемане на ясни ангажименти за реализация на програми, които да адресират натрупаните проблеми и да аргументират решения и планове за развитие. Всяка привилегированост – било на база собственост, на географски принцип или въз основа на социални политики, неминуемо води до съществени деформации на пазара. Това с особена сила важи за прилагането на временни мерки, единствената цел на които е отлагане на непопулярни, но неизбежни решения.

           3. Политики в област „Водоснабдяване и канализация“.

Водната криза в гр. Перник, както и потенциално задаващите се водни кризи в други части на страната показват, че секторът спешно се нуждае от реформиране. Целевото отделяне на средства от Държавния бюджет за реализацията на конкретни ВиК проекти и капитализацията на държавния ВиК холдинг не е достатъчно за гарантирането на стабилността на сектора и постигане на реална „стойност на вложените средства“. Необходимо е да бъдат заложени конкретни мерки за повишаване ефективността и ефикасността на ВиК дружествата чрез стриктното прилагане на Закона за публичните предприятия, актуализиране на „Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014-2023 г“, изготвянето на секторен Закон за ВиК, както и привличането на частния сектор в предоставянето на ВиК услугите чрез различни форми на публично-частно партньорство,

Основните държавни органи, имащи отношение към ВиК сектора – МРРБ, МОСВ, КЕВР и МФ следва да обединят усилията си за подкрепа на сектора и изготвянето и прилагането на конкретна стратегия за дългосрочното му финансиране, с цел подобряване на предоставяните услуги, привличането на частни инвеститори и покриване на европейските норми и изисквания.

Създаването на обща управленска визия за развитие на сектора е повече от необходимо и с оглед на факта, че през 2022 г. започва да тече следващия регулаторен период 2022-2026, за който ВиК дружествата трябва да предвидят конкретни инвестиции и цели, постигането на които неминуемо ще доведе до повишаване на цената на ВиК услугите. Ето защо е жизнено важно да бъдат разработени конкретни механизми, които да гарантират, че повишаването на цената на услугата ще доведе и до подобряване на нейното качество.

  1. Политики в област „Образование, наука и култура“.

АИКБ обръща внимание, че една от областите, където пандемията нанесе особени щети, е образованието, като нанесените поражения имат най-различен характер. Във връзка с този безспорен факт, АИКБ предлага да бъдат разработени компенсационни мерки и програми за подобряване на качеството на образованието, особено що се отнася до средното професионално и висшето техническо образование, но без да се подминават никои направления и специалности. Тези компенсационни мерки и програми, които е силно препоръчително да бъдат разработени заедно със социалните партньори, трябва да бъдат обезпечени с адекватно бюджетно финансиране.

Образованието и научните изследвания с фундаментален и приложен характер са недофинансиран сектор. Акцентът в разходването на допълнителното финансиране следва да е насочен не само в увеличение на учителските заплати и издръжката на образователните институции, а приоритетно към развитие на техническите университети, професионалното образование, приложните научни изследвания, „защитените“ професии и тези с очакван недостиг на пазара на труда и държавни стипендии,  с ангажимент за реализация на студентите в страната.

България се нуждае от кадри с добро образование по търсените от работодателите професии. Все още системата на висшето образование „произвежда“ кадри с квалификация, която не е търсена от пазара на труда и “свръх квалифицираните“ кадри с висше образование работят на работни места, които имат по-ниски образователни и квалификационни изисквания.

Реформата в сферата на образованието следва да се подкрепи и ускори, поради което АИКБ настоява за предвиждане на съответните средства и механизми в Бюджет 2021 за:

  • Продължаване на поетапното съкращаване на план-приема във висшите училища, финансиран от държавния бюджет до 50% от числеността на завършващите средно образование, и привеждането му в тясно съответствие с потребностите на пазара на труда;
  • Промяна на системата на финансиране на висшето образование и въвеждане на ангажимент за работа в страната за определен период на завършилите студенти – държавна поръчка;
  • Осъвременяване на учебните планове и програми и съкращаване на обучението по остарели и ненужни учебни дисциплини, както и намаляване на срока на обучение в бакалавърска степен до 3 години, при запазване на размера на финансирането;
  • Стипендии за обучение на студенти и ученици по дефицитни и непривлекателни професии, търсени на пазара на труда;
  • Обвързване на докторантските стипендии с оценка на напредъка на работата им на всеки шест месеца и повишаване размера на стипендиите;
  • Въвеждане на облекчени и приложими на практика договори за обучение чрез работа;
  • Засилване на работата със семействата и децата от ранна възраст за привличане на техния интерес към технически и природоматематически специалности – включително посредством извънкласни кръжочни и други форми;
  • Съкращаване на срока на средното образование до 11 клас посредством оптимизиране на учебните програми и скъсяване на ненужно дългите летни ваканции;
  • Въвеждане на задължителна матура по математика при завършване на средно образование;
  • Въвеждане на задължителна лятна практика за учениците от 8 да 11 клас, особено на тези, включени в професионално образование;
  • Ползване на възможностите на кариерно ориентиране, менторство и наставничество.

АИКБ би подкрепила ръст на средствата за наука и култура, като очаква те да бъдат разходвани ефективно и ефикасно.

Лавинообразно нарастващата функционална неграмотност сред младите поколения налага да се предвидят съответни средства и механизми за финансиране на политики за популяризиране на четенето.

  1. Политики в област „Здравеопазване“.

АИКБ препоръчва в Бюджет 2021 да се включат разчети, които недвусмислено да показват развитие и реализация на конкретни реформи в здравноосигурителната система.

АИКБ смята, че заплащането на извършените здравни услуги трябва да е функция на резултатите.

АИКБ препоръчва увеличаване на дела на  разходите за превенция и профилактика за сметка на дела на разходите за болнична медицинска помощ и разходите за медикаменти. Пледира за въвеждането на модел, при който стремежът и акцентът е хората да не се разболяват, да се улавят в ранен стадий отклоненията, а не да се печели от лекуване на скъпоструващи тежки заболявания, когато за успешно лечение е станало вече непоправимо късно. Изказва своята загриженост за продължаващото влошаване на качеството на здравните услуги и за продължаващото изтичане на кадри извън страната.

В период на здравна пандемия трябва да се използват всички възможности за ефективност и ефикасност на разходите за здравеопазване и оптимизиране на здравната система, така че същата да е подготвена за адекватна реакция и противодействие на предстоящите здравни кризи, в това число осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и  адекватни и конкурентни възнаграждения на медицинския персонал.

  1. Политики в област „Сигурност и отбрана“.

АИКБ се обявява категорично за намаляване на разходите за сектор „Вътрешен ред и сигурност” както като абсолютна стойност, така и като относителен дял спрямо БВП и спрямо общата сума на бюджетните разходи и превеждането на този дял в съответствие със средноевропейските стойности.

Настоява за редукция на бюджетите на първостепенните разпоредители в сектор „Вътрешен ред и сигурност”, предвид неизвършените реформи в сектора, които рефлектират в доказано неефективни и неефикасни разходи.

Отбелязваме, че през миналата година, България стана рекордьор в световен мащаб по ръст на разходите за въоръжаване според Стокхолмския международен институт за изследване на проблемите на мира (Stockholm International Peace Research Institute – SIPRI). Действително, това е резултат от влиянието на една единствена сделка върху статистиката, но би било целесъобразно ако темпът на харченето на пари за оръжия се забави, поне докато трае възстановяването от икономическите последици от пандемията.

  1. Политики в област „Държавно управление и електронно правителство“.

АИКБ отбелязва, че изминалата година доказа важността на електронните публични услуги и нуждата от функциониращо електронно управление в т.ч. на правителство и показа, че на практика обхватът на електронните услуги е ограничен, въпреки постоянно отделяните средства за целта. АИКБ настоява за формулиране и финансиране на политики за въвеждането на електронно правосъдие, електронно здравеопазване, електронно образование, киберсигурност, цифровизация на кадастъра, изграждане на единна входна точка за подаване на годишните финансови отчети, издаване на нови лични документи, съдържащи квалифициран електронен подпис и въвеждането на национални схеми за електронна идентификация и т.н., както и за изпълнението на „пътната карта“ с фиксирани в нея конкретни дейности, изпълнители, отговорни институции и срокове за реализирането им.

 Несъмнено внедряването на електронни услуги и създаването на функциониращо електронно правителство ще намали административната тежест на бизнеса и гражданите, ще ограничи корупцията и ще намали персонала в държавната администрация. Цели, които всяко правителство си поставя при изготвянето на държавния бюджет за следващата година и които повече от две десетилетия не са постигнати.

 АИКБ би подкрепила преструктурирането и редуцирането на бюджетите на министерствата и ведомствата – нещо повече, смятаме, че в издръжката на държавната и общинските системи и администрация има резерви, които могат да бъдат използвани. Настояваме за адекватен функционален анализ – убедени сме, че това ще аргументира предприемането на рационални мерки за закриване на държавни структури с отпаднали, дублирани или затихващи функции.

АИКБ смята, че правителството трябва да положи още по-големи усилия за засилване и развиване на прилагането на програмното бюджетиране. Увеличението на финансирането за бюджетните разпоредители (особено за заплати на държавната администрация) трябва да бъде еднозначно свързано с постигането на определени цели и конкретни резултати. Именно добре структурираните програмни бюджети на министерствата и ведомствата са гаранцията за ефективност на бюджетните разходи.

АИКБ продължава убедено и последователно да подкрепя данъчната стабилност при запазване на равнищата на данъчните ставки и на равнищата на осигурителните вноски за 2021 година. Оценяваме данъчната стабилност и предвидимост като един от основните фактори за насърчаване на инвестициите и за осигуряване на условия за икономически растеж.

В същото време, АИКБ препоръчва в разходната част на Бюджет 2021 да бъдат предвидени капиталови разходи, които осигурят завършването на започнати в текущата и предходните години проекти и средства за бързо разплащане с бизнеса. Трябва да бъдат предвидени и буфери, които да бъдат използвани реализирането на мерки за запазване на работните места и за подкрепа на успешните предприятия, пострадали от кризата, намаляване на негативните ефекти от кризата и недопускане на прекомерен бюджетен дефицит, който да ни отдалечи от еврозоната.

АИКБ апелира за ефективно управление на държавния дълг. Емитирането на нов държавен дълг, макар и формално аргументирано с тезата за покриване на дефицити, реално трябва да е съобразено с възможностите на българската икономика при ясно заявен приоритет – финансиране на мерки и инвестиции, които ще повишат конкурентоспособността и противодействат на икономическата криза, а не за предизборни социални плащания и помощи.


Целия документ във формат PDF може да изтеглите ТУК.

Социален, устойчив и приобщаващ план за възстановяване на ЕС

3-crop

Главният секретар на АИКБ участва в панелна дискусия в рамките на Глобалната среща на върха по въпросите на производството и индустриализацията (GMIS)

Главният секретар на АИКБ, заместник-председател на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) с ресор „Бюджет“ и заместник-председател на Европейския център на предприятията с обществено участие (CEEP) д-р Милена Ангелова участва в панелна дискусия на тема: „Възстановяване на промишлеността в Европа и Централна Азия: Ускоряване на дигиталната трансформация за микро, малки и средни предприятия“. Дискусията се проведе в рамките на Глобалната среща на върха по въпросите на производството и индустриализацията (GMIS), която е създадена през 2015 г. като индустриална асоциация за изграждане на мостове между производители, правителства, неправителствени организации, технолози и инвеститори за овладяване на трансформациите към Четвъртата индустриална революция и към възстановяване на глобалната икономика.

GMIS е съвместна инициатива на Обединените арабски емирства и Организацията на ООН за индустриално развитие (UNIDO). Тя предоставя на производствения сектор възможности да допринесе за глобалното добро, работещо в полза на всички, и е първата в света междуиндустриална и многофункционална платформа, която предлага глас и място за лидерите да трансформират производството, да насърчават повече инвестиции в способности, да подкрепят иновации и да стимулират глобалното развитие на уменията. Срещата на върха обединява влиятелни делегати, включително световни визионери, изпълнителни директори на експертно ниво, специалисти – изследователи и учени, като поставя производството в основата на икономическото възстановяване и правителствените политики, използвайки го като инструмент за глобално сътрудничество.

В началото на своето изказване, д-р Милена Ангелова изрази задоволство от участието си в този значим дебат, ангажиран с търсенето на адекватни решения в помощ на ММСП за справяне с коронакризата. Тя посочи, че разглежданата тема е не само интересна, но и засяга регионални аспекти. Според нея, възстановяването от последиците на пандемията ще бъде успешно само ако е придружено от преструктуриране на обществото. „ЕС прави именно това – да гарантира добро управление и същевременно, демократично развитие на страните“, подчерта тя.

За да се избегнат трайни загуби и ограничаване на промишленото производство, д-р Ангелова счита за необходимо: да се очертае въздействието на COVID-19 върху отделните сектори и вериги за доставки; да се отговори на техните специфични нужди и за успешно възстановяване на производството и заетостта; да се пре/изградят интегрираните индустриални вериги за създаване на стойност в рамките на ЕС; да се пренасочат стратегически дейности и да се гарантират доставките в сектори като енергетика, здравеопазване, фармация.

Главният секретар на АИКБ определи Плана за възстановяване на ЕС (включително: Фонда за възстановяване на ЕС от следващо поколение/Next Generation Recovery Fund) като „истински европейски отговор на пандемичната криза“. Според нея, приоритетните краткосрочно-спешни мерки, които са ключови за МСП и особено за микробизнеса, трябва да бъдат насочени към осигуряване на ликвидност, към прозрачно и своевременно отреагиране на настоящата ситуация, чрез въвеждане на справедлив лихвен процент, без създаване на неоправдани пречки и необосновани административни тежести. При това, мерките за подкрепа на ниво ЕС трябва да достигнат ефективно до МСП възможно най-бързо, като се насърчава повишаването на квалификацията и обучението на предприемачите. Развиването на ефективни IT умения чрез въздействие върху учебните програми на училищата също е от ключово значение.

„Жизненоважно е успешното утвърждаване и надграждане на цифровите умения на работната сила в ЕС за предстоящата нова фаза на индустриализация“, каза д-р Ангелова и поясни: „Настъпването на дигиталната ера може да бъде постигнато само чрез добре квалифицирана и подготвена работна сила. Пандемията ни показа, че цифровата революция е важна част от повишаването на устойчивостта на нашите общества. Подобряването на цифровия капацитет на МСП е от изключително значение и това трябва да започне от най-малко подготвените групи МСП, а именно, напр. микрофирмите и МСП в селските райони. Трябва да се гарантира свободното движение на данни. Трябва да се насърчава споделянето на данни между всички участници на пазара, за да се подобри сътрудничеството в рамките на веригите за доставки.“

Тя подчерта, че кризата с Covid-19 има дълбоко и безпрецедентно въздействие и Европа би трябвало да отговори със силен, социален, устойчив и приобщаващ план за възстановяване на ЕС, който ще подкрепи компаниите и хората. В това отношение Европейският икономически и социален комитет интегрира измерението Covid-19 във всички свои неотдавнашни становища, като посочва важността на спешната и дълбока реакция, предлагайки конкретни решения за приобщаващо и всеобхватно възстановяване.

В изказването си д-р Ангелова се спря и на други актуални проблеми на микро, малките и средни предприятия в настоящата ситуация, а именно: достъп до международни пазари; устойчивост и диверсификация на глобалните вериги за доставки; необходимост от устойчива програма за търговия и инвестиции в съответствие със Зелената сделка; кръговата икономика като практически пример за изграждане на устойчиви икономики; пазар на труда; новата стратегия на ЕС за равенство между половете; справедливо оценяване на женския труд; създаване и развитие на мрежа от „финансови омбудсмани“, координирана от ЕС; източници на финансиране за ММСП и др.

В заключение, тя обобщи: „Възстановяването от последиците на коронавирусната криза ще бъде успешно само ако е придружено от преструктуриране на нашето общество. Не можем просто да върнем това, което сме имали и били в миналото. Трябва да го преструктурираме и подобрим.“

За повече информация, вижте приложените:

Стартира обучителната програмата „EXPO1” за развитие на експортния потенциал на МСП в рамките на Експортен хъб България

Export-Hub_wide

От 01.10.2020 г., български предприятия от всички сектори ще могат да подават своите кандидатури в обучителната програма EXPO1”, чиято цел е да подпомогне развитието на експортния потенциал на българските предприятия, които притежават необходимия капацитет за излизане на международните пазари, част от инициативата Експортен хъб България, зад която застават 16 публични и частни организации.

Програмата ще предостави серия от лекции с теоретична и практическа част за 15 български компании, за да развие знанията и уменията им за преговори и комуникация с потенциални чуждестранни партньори при навлизането им на даден пазар. Лектори ще бъдат представители на организациите – учредители на Експортен хъб България (ЕХБ) с дългогодишен опит в областта на интернационализацията и развитието на бизнеса.

В рамките на програмата ще се провеждат присъствени срещи с времетраене 3 часа. Срещите ще бъдат веднъж седмично в продължение на 4 месеца в периода ноември 2020 – февруари 2021 г., а домакин на събитията ще е София Тех Парк.

Лекциите ще се  бъдат в сферата на финансите, маркетинга, транспорта, международното право и др. и ще бъдат съобразени със съответния сектор.

Практическата част ще бъде под формата на уъркшоп и ще включва разглеждането на реални казуси, с които се сблъскват предприятията в своята дейност, както и техники, които да им помогнат за подобряването на работния процес.

Всяка компания ще има собствен ментор, който да следи развитието и напредъка и по време на програмата, и който ще оказва съдействие в процеса на обучение. Освен обучителни сесии, представителите на бизнеса ще могат да вземат участие и в редица събития с международен характер с цел осъществяване на контакти и изграждане на партньорства.

Процедурата по кандидатстване е отворена за всички сектори, като задължително условие е участниците да са собственици/управители/търговски директори или на друга ръководна позиция, с компетенции за вземане на решения.

При кандидатстването фирмите трябва да предоставят следната информация:

  • Кратка биография на фирмата;
  • Сектор;
  • Годишен оборот – 2017,2018,2019;
  • Седалище;
  • Брой служители;
  • Потенциален продукт за износ;
  • Целеви пазар;
  • Социални мрежи;
  • Има ли фирмата чуждестранни инвеститори;
  • Има ли стратегия за развитие за следващите 2 години;
  • Информация за регистриращия се участник;
  • Кратко мотивационно писмо за участие в програмата.

Одобрените кандидати ще бъдат поканени на интервю, което ще се проведе в гр. София, в което ще събеседват с експертно жури. Участието в програмата е безплатно.

Формуляр за кандидатстване може да откриете на следния линк: https://forms.gle/wH3EBH9Nxk5xWXJX9

Краен срок за кандидатстване – 20 октомври 2020 г.

Експортен хъб България е публично-частна инициатива, която работи за повишаването на експортния потенциал на българския бизнес. Под егидата на Експортен хъб България се организират събития в страната с международен характер, като пълна информация може да откриете на официалния сайт www.exporthub.bg.

Зад ЕХБ застават:

  • Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия – инициатор
  • София Тех Парк
  • Българска агенция за експортно застраховане
  • Асоциация на индустриалния капитал в България
  • Българска стопанска камара
  • Българска търговско-промишлена палата
  • Конфедерация на работодателите и индустриалците в България
  • Висше училище по застраховане и финанси
  • Институт по икономическа политика
  • Клийнтех България
  • М3 Къмюникейшънс Груп
  • Българска консултантска организация
  • Българската стартъп асоциация
  • Професионална асоциация по роботика и автоматизация
  • БРАИТ (старо наименование Асоциация на бизнес клъстерите)
  • Софтуерен университет

Може да последвате Експортен хъб България в социалните мрежи:

 

Експерти обсъдиха здравното наблюдение и превенцията на работещите в условия на COVID-19

IMG_1968-crop

Експерти по трудова медицина, представители на бизнеса и ИА „Главна инспекция по труда“ обсъдиха здравното наблюдение и превенцията на работещите в условия на COVID-19 по време на национална конференция, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в рамките на кампанията „Безопасни работни места“ /2020 – 2022 г./ на Европейската Агенция по безопасност и здраве при работа.

От изнесените данни стана ясно, че около 60% от всички работници в ЕС, които имат свързан с работата здравословен проблем, посочват мускулно-скелетните увреждания като най-сериозната причина. Едновременно с това се отбелязва значителен ръст на оплакванията от мускулно-скелетните увреждания /МСУ/ сред работещите от къщи по време на пандемията COVID-19, най-често поради продължителна работа в неблагоприятна работна поза и ограничена физическа активност.

„Предотвратяването на свързаните с работата заболявания беше в основата на инициативата на АИКБ за създаване и подкрепа на развитието на Центъра за превенция на здравето, който е един от организаторите на днешното събитие. Решението на проблема с мускулно-скелетните увреждания се усложнява от непрекъснато нарастващия брой на хората работещи от дома във връзка с развитието на комуникационните технологии и промените в характера на труда на редица професии. В условията на COVID-19 броят на работещите от къщи в ЕС се увеличи значително и се очаква, че  ще продължи да се увеличава. По тази причина приветстваме въведеното  от „Центъра за превенция на здравето“ динамичното здравно наблюдение на работещите  и препоръчахме то да бъде включено в обсъждането на аспектите на здравето и безопасността на работещите на настоящата конференция“, заяви по време на откриването на конференцията председателя на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев.

Един от сериозните негативни ефекти, върху който беше акцентирано в хода на дискусията, беше нарушаването на установените механизми за здравно наблюдение на работещите вследствие въведения режим на ограничени контакти и ролята на службите по трудова медицина и медицинските специалисти за преодоляването му.

„Изключително актуална ми се струва темата за здравното наблюдение в условията на COVID-19. Категорично мога да заявя, че повечето работодатели, върху които основно падна тежестта за предпазване на хората, изпълниха всички изисквания за провеждане на безопасен работен процес, но все още трябва да изискваме малко по-голяма дисциплина от самите работници. Надявам се, че днес ще успеем да намерим и обсъдим трайни решения как трябва да се случи това и какви са действията, които да предприемем за навременна превенция в тези условия“, каза изпълнителният директор на ИА „Главна инспекция по труда“ инж. Румяна Михайлова по време на встъпителното си слово.

Според експертите този тип увреждания при работещото население се нареждат на второ място по размера на икономическите загуби за обществото, като през 2015 г. повече от половината от работниците с МСУ съобщават, че са отсъствали от работа през изминалата година. Като водещи рискови фактори, свързани с работата, бяха посочени: повтарящи се движения на дланите или ръцете, продължително седене и вдигането или преместването на товари.

Експертите се обединиха около мнението, че МСУ могат да бъдат предотвратени и контролирани чрез интегриран подход, основан на общите принципи на превенция – подобряване на условията на труд и организацията на трудовия процес, въвеждане на добри практики и обучение на работещите, както и въвеждане на програми за повишаване на здравната култура на работещите и мотивиране здравословно поведение и начин на живот.

На конференцията бяха представени практиката на Центъра за превенция на здравето при здравното наблюдение на работещите в условията на пандемия и добри практики на предприятия за ограничаване на МСУ при работа.

За повече информация, вижте следните презентации, представени на събитието:

Становище на АИКБ относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ДДС

DDS-999x650

Следва пълният текст на СТАНОВИЩЕ на АИКБ относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, изпратено днес до МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КИРИЛ АНАНИЕВ:


ДО
Г-Н КИРИЛ АНАНИЕВ,
МИНИСТЪР  НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН АНАНИЕВ,

Във връзка с обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, в преходните и заключителни разпоредби на който са предложени промени и в Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси и Закона за счетоводството, представяме на Вашето внимание следното

СТАНОВИЩЕ:

Асоциацията на индустриалния капитал в България разгледа обстойно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Като цяло сме удовлетворени от факта, че с предложения законопроект се следва политиката на правителството за предвидима данъчна среда, като не се предлагат радикални данъчни изменения и реформи, а по-скоро се оптимизира данъчното законодателство чрез въвеждане на нови разпоредби, хармонизиращи българските данъчни закони с изискванията на европейските директиви, както и разпоредби, целящи въвеждането на еднаква терминология и избягване на затруднения при прилагането, синхронизиране на нормативни разпоредби и намаляване на административната тежест.

Считаме за необходимо да отбележим, че предложеният законопроект е придружен от частична оценка на въздействието, която очевидно не е изготвена формално (както обикновено сме били свидетели), а обосновано аргументира предложените промени в данъчното законодателство, дефинира проблемите, определя целите, идентифицира заинтересованите страни и оценява въздействието на предложените промени в данъчните закони.

Оценяваме положително предложените нови разпоредби, свързани с въвеждане в ЗДДС на разпоредби на Директива (ЕС) 2017/2455 и Директива (ЕС) 2019/1995, приложими за трансгранична електронна търговия между данъчно задължени и данъчно незадължени лица, както и предложението за прецизиране на освобождаването от облагане с данък върху добавената стойност на застрахователни и презастрахователни услуги, с което освобождаването по чл. 47 от ЗДДС ще е в зависимост от вида на доставката, а не от формалните изискванията на Кодекса на застраховането.

Категорично подкрепяме предложената отмяна на чл. 118 от ЗДДС, с който се определят изискванията към софтуерите за управление на продажбите в търговски обекти (СУПТО). През последните две години изискванията за СУПТО и наредбата (Н-18), която го регламентира, претърпяха множество изменения и допълнения. В резултат на което около 300 хил. компании изгубиха време и платиха стотици милиони левове в опит да отговорят на изискванията на неясното законодателство. Крайните срокове за привеждане на търговската дейност на предприятията в съответствие с изискванията на Н-18 бяха измествани неколкократно, тъй като нито Националната агенция за приходите (НАП), нито бизнесът бяха способни да се ориентират в текстовете, а накрая всичко се оказа практически напразно. Агонията от последните две години показа на инвеститорите големия минус на България – политическата и регулаторната среда прави невъзможно планирането в частния сектор. НАП и Министерство на финансите показаха, че не познават сложността на бизнес процесите в контролираната от тях сфера. Бавно осъзнаха проблема и не успяха да го решат в нормален срок, а бизнесът плати сметката за този експеримент. След отмяната на чл.118 от ЗДДС отново стои неяснотата как ще бъде изменена Наредба Н-18.

Обсъждайки промени в ЗДДС, трябва да подкрепим предложението на сдружение „Българска асоциация на заведенията“ (БАЗ), член на АИКБ, да бъдат прецизирани текстовете, отнасящи се до прилагане на пълна и намалена данъчна ставка в сектор „Ресторантьорски и кетъринг услуги“, разписани в чл. 66, ал. 2, точка 3 от ЗДДС и Параграф 1, точки 61 и 62, букви (а), (б) и (в) на допълнителните разпоредби на ЗДДС, така че намалена данъчна ставка да се прилага и при доставка на преработени храни за вкъщи, офиси и други места. Мотивът за това е, че сегашната редакция поставя в неравностойно положение предлагането на храни в заведения и с доставка за вкъщи, без за това да има каквато и да е икономическа причина. Ето защо АИКБ настоява този проблем да бъде решен с настоящата промяна в ЗДДС.

По отношение на предложенията за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове – оценяваме положително създадената в закона правна рамка, която да урежда случаите, когато при необходимост и при изпълнение на определени условия лицензираните складодържатели да могат да надвишават определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение. Тази възможност определено ще доведе до намаляване на административната тежест спрямо лицензирани складодържатели, които нямат забавени плащания за акциз, но в определени случаи имат необходимост да надвишат предоставеното обезпечение.

Не можем да подкрепим изменението на Закона за корпоративното подоходно облагане, с което се променя срокът за подаване на декларацията за промени на авансовите вноски за корпоративен данък по чл. 88 от ЗКПО, като се определя 25 ноември на текущата година като краен срок за коригиране на авансовите вноски. Намаляването на срока за промяна на авансовите вноски на практика изключва от прогнозирането на финансовия резултат последните два месеца на годината, а трябва да бъде отчетено, че в четвъртото тримесечие и в частност – в последните 2 месеца на стопанската година, голяма част от икономическите сектори на българската икономика реализират най-големите си продажби и формират финансовия си резултат. Крайна дата 25 ноември изключва освен месец декември и месец ноември при определянето на прогнозния финансов резултат за годината от компаниите. Преобладаваща част от микро- и малките предприятия, които са задължени да правят тримесечни или месечни авансови вноски по ЗКПО, аутсорсват счетоводното си обслужване и получават информация за размера на приходите, разходите и финансовия резултат от счетоводните предприятия или счетоводителите, които ги обслужват, след предаване и обработване на документите си за текущия месец, а това обикновено се случва след 14-то число на месеца, следващ текущия месец. Също така трябва да се има предвид, че съкращаването на срока увеличава възможността след крайния срок да се реализират еднократни сделки (продажба на недвижим имот или на значително количество стоки и продукция), които значително да изменят текущия финансов резултат на предприятието и които да не бъдат взети предвид при определянето на размера на авансовия данък. Реализирането на такава хипотеза е особено вероятна при строителните компании. Министерството на финансите се опитва чрез промяна на срока да избегне концентрацията на значителни данъчни приходи от авансови вноски в средата на последния месец от годината и свързания с това кратък срок за уреждане на бюджетните взаимоотношения, но резултатът ще е по-скоро плащане от страна на бизнеса на лихви върху невнесени авансови вноски или обратното – надвнесени авансови вноски в следствие на неточно прогнозиран финансов резултат.

Подкрепяме определянето на доходите от разпореждане с финансови инструменти и на доходите от лихви от облигации и други дългови ценни книжа, търгувани на пазар за растеж, като необлагаеми доходи. Предлагаме тези данъчни облекчения да не се ограничават със срок, както е предложено в законопроекта (5 години).

С тревога отбелязваме, че за поредна година предложенията за изменение и допълнение за Закона за местните данъци и такси не променят срока за влизане в сила на методиката за определяне на размера на такса „битови отпадъци“, която въвежда принципа „замърсителят плаща“, така както е обективиран в Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви. Тези изменения и допълнения трябва незабавно да влязат в сила, за да се реализира дълго отлаганата реформа и да се създаде практика за коректно определяне на план-сметките на общините и възприемане на справедлива основа за разпределянето им в такса „битови отпадъци“.

Използваме повода, че с § 72 се предлагат изменения и допълнения в Закона за счетоводството, за да предложим за пореден път едно правилно според нормите на общностното право и желано от бизнеса изменение в този закон, а именно:

В чл. 37 да се направят следните изменения и допълнения:

  1. В ал. 1 буква „а“ числото „2 000 000“ да се замени с „4 000 000“.
  2. В ал. 1 буква „б“ числото „4 000 000“ да се замени с „8 000 000“.
  3. Алинеи 2 и 3 да се отменят.

Регламентираните в Закона за счетоводството критерии за извършване на независим финансов одит създават непропорционална на финансовите и административни възможности на предприятията тежест. Приетата национална мярка за изпълнение четири пъти надхвърля изискванията на общностния акт и по никакъв начин не благоприятства ефективното прилагане на Директива 2013/34/ЕС, а напротив – създава необосновани трудности за малките предприятия в осъществяваната от тях дейност.

В България извършването на одит на малки предприятия не се налага заради специфичните условия или потребности на тези предприятия и на ползвателите на финансовите им отчети и неясна остава причината за въвеждането на многократно по-ниски прагове за задължителен одит на предприятията. В почти 100 % от малките предприятия, които се одитират съгласно действащото законодателство, едни и същи физически лица са както  собственици на капитала,  така  и  управители,  и  затова  не  се нуждаят особено от това трета страна-одитор да гарантира достоверността на финансовите отчети на предприятията им.

В България свръхрегулирането по отношение на задължението за одит води до загуба на конкурентоспособност на голяма част от малките предприятия, като и ги поставя в неблагоприятна позиция спрямо техните конкуренти от съседни държави и други държави членки.

В българския Закон за счетоводството не е възприет подходът, който се препоръчва в Директива 2013/34/ЕС относно задължителните критерии за извършването на независим финансов одит на предприятията. Директивата определя задължението за одит не според правната форма, а на база реализирани приходи от продажби, налични активи и брой на служителите за отчетния период, т. е. според големината на предприятията. Според българския Закон за счетоводство на задължителен независим финансов одит за годишните и консолидираните финансови отчети подлежат акционерните дружества и командитните дружества с акции, които не са микропредприятия (надвишават 2 от 3 прага – 700 000 лв. активи, 1 400 000 лв. продажби и 10 души численост на персонала), т. е според правната им форма независимо от големината на предприятията. Същото важи и за годишните финансови отчети на предприятията, които консолидират своите отчети, дори и активите, продажбите и персоналът им да клонят или да са равни на нула. Това изискване създава огромна административна и финансова тежест за малки и средни предприятия, които са АД или КДА, или са част от икономическа група. По този начин не се възприеха изцяло благоприятните за бизнеса последици, които директивата изрично допуска. Ал. 1.т., ал.  2 и ал. 3 на член 37 от Закона за счетоводството трябва да се заличат.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

АИКБ обсъди със заместник-министъра на икономиката предложенията за инвестиране на средствата от ЕС за възстановяване на българската икономика и мерки за подобряване на бизнес климата

Photo1-crop1500px

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обсъди със заместник-министъра на икономиката Стамен Янев предложенията за инвестиране на допълнителни финансови средства от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ за преодоляване на негативните последици от пандемията КОВИД-19 и новия инструмент за възстановяване “Следващо поколение ЕС”.

За следващия програмен период страната ни ще разполага с възможност за достъп до финансов ресурс в размер на 29 млрд. евро. Освен средствата по Многогодишната финансова рамка – 2021-2027, които ще са на обща стойност 16,7 млрд. евро, се очаква да заработи и новият план с антикризисни мерки на ЕС – Next Generation EU, с бюджет за България от над 12,3 млрд. евро. Страната ни ще получи и допълнителни целеви средства за подкрепа на изоставащите региони в размер на 200 млн. евро.

„В лицето на АИКБ ние виждаме партньор, чрез който, вярвам, че ще работим успешно за подобряване на бизнес средата и определяне на приоритетните за разпределение на средствата от ЕС за възстановяване на българската икономика. През последния месец ускорихме рязко работата по антикризисните мерки за подкрепа на бизнеса и вече 70% от безвъзмездната помощ за микро- и малки предприятия е разплатена. Очаквам до края на месеца да я разплатим напълно, а в рамките на следващите 2-3 месеца да разплатим и програмата за подкрепа на средни компании. Надявам се, че до края на 2020 г. ще успеем да дадем старт и на двете процедури по механизма ReactEU. Едната е насочена към подкрепа на МСП за възстановяване и потенциален растеж и е с бюджет от 200 млн. лв. Втората е за цифрови и зелени иновации, а нейният капацитет е 191 млн. лв.“, заяви заместник-министърът на икономиката.

По думите на Стамен Янев с участието на Асоциацията на индустриалния капитал в България и в рамките на месец ще стартират две нови процедури за безвъзмездна помощ, които са насочени към т. нар. „големи малки“ предприятия и за адаптиране на производствени процеси и условия на труд при КОВИД-19, както и на договаряне на схемата за увеличаване на производствения капацитет на малките и средните предприятия.

На срещата Асоциацията обсъди с министъра и своите десет предложения за подобряване на бизнес климата, намаляване на административните прегради и по-доброто регулиране. Част от тях са влизане в сила на приетите промени за определянето на такса „битови отпадъци“, чрез които се въведе принципът „замърсителят плаща“; отпадане на въведената като временна антикризисна мярка първите 3 дни от болничните да са за сметка на работодателя; въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие; прекратяване на неправомерната държавна помощ за „Ей и Ес – 3С Марица изток 1″ и „Контур Глобал Марица изток 3″ чрез въвеждане на механизъм за капацитет; изработване на механизъм за определяне на национална минимална работна заплата и минимални работни заплати по браншове и отпадане на определяне на минимални осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии; премахване на рестриктивните прагове за задължителен финансов одит и уеднаквяването им с другите съседни на България държави; промяна в дефиницията на МСП и др.

„Свидетели сме на ускоряване на мерките за подкрепа и подобряване на диалога с бизнеса, което се вижда и от последните решения на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. И тези факти само ни дават основания да искаме и търсим засилване на сътрудничеството ни с Министерството на икономиката. Ние много разчитаме на подкрепата на министерството за постигане с общи усилия на по-добра бизнес среда и оттам – на ускоряване на икономическия растеж“, заяви по време на събитието председателят на УС на АИКБ Васил Велев.

Националният съвет обсъди и проекта за механизъм по договаряне и определяне на размера на минималната работна заплата за страната, като даде мандат на АИКБ да подпише рамково споразумение с другите национално представени работодателски и синдикални организации. Целта на предложенията, заложени в него, е МРЗ да се определя първо за страната, и в последствие браншовите структури на представителните национални организации на работниците и служителите и на работодателите да стартират преговори за определяне на минимални работни заплати по икономически дейности и квалификационни групи професии.

Продължава набирането на номинации за Седмото издание на конкурса за наградите „Икономика на светло“

AIKB_0606

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) продължава набирането на номинации за годишните награди „Икономика на светло“ за 2019 г., които ще бъдат връчени на предстояща церемония.

Целта на ежегодния и добил вече широка популярност и признание конкурс е да открои стимулиращи примери за успехи в борбата с неформалната икономика и да отличи водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивата икономика. Наградите са част от цялостната дейност на АИКБ за повишаване обществената нетърпимост към неформалната икономика, поощряване предприемането на активни действия в тази посока и популяризиране градивната роля на бизнеса в обществото за подобряване на социално-икономическата среда.

Призът „Икономика на светло“ за 2019 г. ще се присъди в три категории:

  • За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата.

Присъжда се на държавна/общинска администрация или на нейни представители за предлагането/въвеждането на нормативен акт или административна практика, които водят до ефективно ограничаване на сивия сектор и подобряване на бизнес средата.  

  • За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция.

Присъжда се на личност, НПО, научна организация, компания, която има задълбочени изследвания по темата, постоянни и активни медийни изяви, или е генерирала предложения за промени в законови актове и/или административни практики и т.н.

  • За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформалната икономика.

Присъжда се на журналист или медия за принос в актуалното и многостранно отразяване на проблемите и постиженията, свързани с дейностите по ограничаване и превенция на неформалната икономика, в насърчаване и промотиране на светлия бизнес и формиране на обществена нетърпимост към сивия сектор. 

Съгласно приетия регламент, номинации се правят от членовете на АИКБ, социалните партньори, членовете на Обществения съвет „Икономика на светло“, медиите.

Формуляр за номиниране може да изтеглите ТУК. Срокът за изпращане на номинации е до 31.10.2020 г.

1 2 3 29