Категория: Събития

АИКБ обсъди проектобюджета на София за 2019 г.

2018-Dec7-Barbalov-crop1200

Заместник-кметът на София Дончо Барбалов представи проектобюджета за 2019 г. пред Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ). Очакванията на Столична община са той да е с 30 млн. лв. по-голям, в сравнение с този за 2018 г.

„Рязък скок в бюджета за следващата година няма, тъй като не предвиждаме никакво увеличение на данъците и таксите, с изключение на промените в данък МПС и данък сгради за курортните селища, приети от парламента. Но от по-високия данък за старите автомобили приходите ще са толкова, колкото ще е отстъпката за новите коли с Евро 5 и Евро 6. Нарастването на собствените приходи на Столична община очакваме да е в резултат на ръста на икономиката и данъка за възмездно придобиване. Сумата, която сме заложили от данъчни приходи е с 28 млн. лв. повече, а от местните такси, в това число и строителни разрешителни очакваме увеличението да е с 6,5 млн. лв. В последните години успяваме да изпълним прогнозните си бюджети, като са надявам и през следващата отново да е така”, заяви Дончо Барбалов.

По думите му, през 2019 г. Столична община ще задели повече средства в секторите образование, здравеопазване, култура, социални дейности, отбрана и сигурност, както и транспорт и осветление. И през следващата година, както и през 2018 г. най-много средства общината предвижда за изграждането на метрото и пускане на основната част от третия метродиаметър. Другият важен проект, за който ще бъдат заделени не малко средства е за енергийна ефективност на 26 училища и детски градини.

Заместник-кметът на столицата поиска от АИКБ подкрепа по два важни за Столична община въпроса. Първият е обсъждането на възможности да изграждане на паркинги на терени, собственост на общината. За целта ще се търсят публично-частни партньорства с бизнеса. Вторият въпрос, по който ще се търси подкрепата на Асоциацията е при новото райониране на страната София да не бъде извадена като самостоятелен район, тъй като това би довело да лишаване на града от средства по европейски програми. Председателят на управителния съвет на АИКБ Васил Велев декларира, че Асоциацията ще подкрепи такова райониране на страната, което да не лишава София от  достъп до еврофондовете, но и да не намалява интензитета на подкрепата за Югозападна България, което за съжаление е факт през настоящия програмен период. Новото райониране трябва да води до нарастване на подкрепата за страната ни като цяло през новия програмен период.

Представителите на АИКБ и заместник-кметът на София коментираха още теми като реформата при „Такса битови отпадъци“ на принципа „замърсителят плаща“,  въвеждането на система за почасово таксуване на пътници в градския транспорт, възможност за привличане на инвеститори – производители на „зелен транспорт“, изграждането на нови булеварди и улици и др.

По време на срещата главният изпълнителен директор на Столична общинска агенция за приватизация и инвестиции Владимир Данаилов представи дейността на агенцията, чиято основна мисия е да превърне София в притегателно и предпочитано място за стартиране и развитие на бизнес от български и чуждестранни компании.

АИКБ посрещна над 400 гости за 22-рия си рожден ден

DSC_0763-crop1200

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) посрещна над 400 гости на официалното честване на 22-рия си рожден ден. Сред тях бяха представители на изпълнителната и законодателната власт, председатели на бизнес, браншови, синдикални и неправителствени организации, дипломати и др.

„През тези малко повече от две десетилетия Асоциация на индустриалния капитал в България не просто стана говорител на българския бизнес, а се превърна в реален защитник на интересите на малки и големи предприятия, публични дружества и компании, оказващи услуги от общ интерес. Мога смело да заявя, че и занапред ще продължаваме да участваме активно в процеса по създаване и актуализиране на нормативната уредба в страната и добрите административни практики”, заяви председателят на Управителния съвет на АИКБ Васил Велев.

През 2019 г. за свои приоритети АИКБ отново посочи справянето с един от основните проблеми, пред които е изправена българската икономика – липсата на квалифицирана работна ръка за ключови сектори, реализирането на реформа във финансирането на висшето образование и включване на повече представители на бизнеса в определянето на план-приема за средното образование. Борбата със сивата икономика, която се превърна в запазена марка на АИКБ, също ще е сред приоритети на най-представителната работодателска организация у нас.

Представяне на първия Рейтинг на професиите по проект на АИКБ – 07.12.2018 г.

Profess-600x330

ПОКАНА

до медиите

за заключителна пресконференция по

Проект BG05M9OP001-1.011 – 0002  „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори”

От името на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) имам удоволствието да Ви поканя на пресконференция във връзка с приключването и отчитането на дейностите по проект BG05M9OP001-1.011-0002  „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори” и представяне на първия Рейтинг на професиите за четирите пилотни бранша „Машиностроене и металообработване“, „Електротехника и електроника“, „Транспорт и спедиция“ и „Медицина и услуги за красота и здраве“.

Пресконференцията ще се проведе на 07.12.2018 г. от 11.00 часа, в Конферентната зала на АИКБ (1527 София, ул. „Тракия“ №15). В нея участие ще вземат: 

Г-н Васил Велев – председател на УС на АИКБ;
Проф. д-р Стефан Петранов – ключов експерт по проекта;
Проф. д-р Емилия Ченгелова – ключов експерт по проекта.

Изпълнението на проекта стартира на 02.01.2017 г., като неговата основна цел бе да създаде пилотен модел за решаване на един от основните проблеми на пазара на труда през последните 15 години – дисбалансът между търсенето на квалифицирана работна сила в ключови за развитието на българската икономика области и предлагането на човешки ресурси със съответната квалификация.

Моля, потвърдете Вашето участие в събитието по електронна поща или телефонно обаждане в офиса на АИКБ (е-mail: office@bica-bg.org; тел.: 02/963 37 52).

С уважение, 

Милена Ангелова,
Ръководител на проекта,
Главен секретар на АИКБ

АИКБ официално представи Институт за устойчиво икономическо развитие

photo1-crop1200

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) официално представи учредения от нея Институт за устойчиво икономическо развитие и първото му изследване върху колективното договаряне в България.

„Учредихме института в началото на т.г. с мисията  да насърчава предприемачеството у нас. Целта му е чрез изследвания и специализирани програми да работи за устойчиво икономическо развитие, подобряване на бизнес средата и инвестиционния климат в България. Други ключови думи при представянето на института са: „корпоративно управление“, „конкуренция“, „ре-индустриализация“. Сред задачите му е да работи и за укрепване на партньорството между бизнеса, държавата, общините и организациите на гражданското общество, както и повишаване на информираността и научната обоснованост на предлаганите от АИКБ решения“, заяви председателят на УС на АИКБ Васил Велев.

Институтът за устойчиво икономическо развитие се ръководи от управителен съвет с мандат от 3 години. За негов председател е избран проф. Стефан Петранов, ръководител на катедра „Икономика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Изпълнителен директор на института е доц. Теодор Дечев, директор „Индустриални политики“ в АИКБ и преподавател във Висшето училище по сигурност и икономика. В управителния съвет влизат още проф. Емилия Ченгелова, Институт за изследване на обществата и знанието при БАН, проф. Богдан Угърчински, член на националния съвет на АИКБ, проф. Елка Тодорова, преподавател в УНСС – катедра „Икономическа социология, проф. Маргарита Колева, професор по трудова медицина, д-р Милена Ангелова, заместник-председател на Европейския икономически и социален съвет и главен секретар на АИКБ и д-р Милчо Близнаков, преподавател в Икономически университет – Варна.

По време на официалното представяне на института доц. Теодор Дечев разгледа „наследството” на бипартитния социален диалог и колективното договаряне в България, както и перспективите пред него и потенциалният му принос за постигане на икономически растеж.

„Резултатите, които получихме от изследването на браншовете в периода 2001 – 2018 г. ясно показват, че темпът на нарастването на минималната работна заплата, в рамките на отрасловото и браншово колективно трудово договаряне е много по-различен от ръста на административно определяната минимална месечна работна заплата за цялата страна. Безконтролното и неаргументирано повишаване на МРЗ е заплаха за съществуването на 15 икономически дейности, в които работят 330 817 души, а за други икономически дейности няма практически никакво влияние“, заяви доц. Дечев.

По думите му е необходим окончателен отказ от административното определяне на минималната месечна работна заплата (МРЗ) и сключване на националното споразумение за въвеждане на механизъм за договарянето й по икономически дейности. Всякакви опити да се договаря минималната работна заплата в страната са обречени, ако не се промени начинът на определяне на МРЗ в средносрочната бюджетна прогноза. Необходимо е и пълно прехвърляне на определянето на допълнителните възнаграждения за прослужено време и професионален опит (т. нар. „класове“) в сферата на колективното договаряне. Според доц. Дечев обаче шанса да се сключи такова споразумение намалява, защото средносрочната бюджетна прогноза е разписана до 2021 година включително.

Според данните от направеното изследване заетостта и доходите при европейските държави, които нямат регламентирана национална минимална месечна работна заплата са  значително по-висока. Това се дължи не толкова на отсъствието на минимална заплата, а най-вече на факта, че в тези държави работят изключително добре уредени системи за колективно договаряне. Договорените минимални работни заплати по икономически дейности в тези държави са изключително адекватни и това е в подкрепа на икономическия растеж и на създаването на работни места.

При колективното договаряне трябва да се отчита динамиката на производителността на труда в предприятието, икономическата дейност, отрасъла (бранша), страната. Измерването на ефективността (респективно на производителността на труда), трябва да се основава на съответни адекватни индекси за изпълнение на работните стандарти. Трябва да има ефективен контрол, който да гарантира, че проектираните нараствания на ефективността са постигнати и че по-високото заплащане или други придобивки са станали факт, след като повишаванията на ефективността са осигурени.

Вижте приложено ПРЕССЪОБЩЕНИЕ от събитието.

Покана за официално представяне на Института за устойчиво икономическо развитие (ИнУИР)

LOGO2

Институтът за устойчиво икономическо развитие (ИнУИР) има удоволствието да Ви покани на официалното си представяне. Събитието ще се състои на 3 декември (понеделник) от 16:00 часа в заседателната зала на АИКБ на адрес: 1527 София, ул. „Тракия“ №15.

Участие в срещата ще вземат проф. Стефан Петранов, председател на УС на ИнУИР, доц. Теодор Дечев, изпълнителен директор на ИнУИР и г-н Васил Велев, председател на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България.

По време на срещата ще се направи презентация, на която ще се разгледа „наследството” на бипартитния социален диалог и колективното договаряне в България, както и перспективите пред него и потенциалният му принос за постигане на икономически растеж.

Институтът за устойчиво икономическо развитие е създаден в началото на 2018 г. Основната му цел е чрез изследвания и специализирани програми да работи за устойчиво икономическо развитие, подобряване на бизнес средата и инвестиционния климат в България, както и за развитието на индустриалните отношения и за укрепването на социалния диалог. ИнУИР ще работи и за укрепване на партньорството между бизнеса, държавата, социалните партньори, общините и организациите на гражданското общество.

Предварително Ви благодарим и Ви очакваме. Вашето присъствие е важно за нас!

АИКБ подкрепя законодателно предложение между първо и второ гласуване на Законопроекта за хората с увреждания

2018-Nov12-SpecialNeeds1

Асоциация на индустриалния капитал в България безусловно подкрепя внесеното (Вх. № 854-04-185 от 9 ноември 2018  г.) от народните представители Христиан Митев, Калин Поповски, Атанас Стоянов, Йордан Апостолов и Георги Колев предложение за изменения в Законопроекта за хората с увреждания.

Предвиденото в приетия на първо гласуване Законопроект за хората с увреждания задължение за работодателите с 50 и повече работници и служители да назначават по квоти хора с трайни увреждания е сериозна административна и финансова тежест за работодателите и пречка за икономическото развитие, която същевременно не осигурява защита за хората с увреждания. Според чл. 315 от Кодекса на труда работодателите са длъжни да определят ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване (от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност). Така, без гарантиране на права за хората с увреждания, се налагат допълнителни имуществени санкции за работодателите, вместо същите тези средства да бъдат вложени в развитието на предприятията и за повишаване на доходите на работещите.

Внесеното от н. п. Христиан Митев, Калин Поповски, Атанас Стоянов, Йордан Апостолов и Георги Колев предложение аргументирано премахва горното задължение и свързаните с него компенсационна вноска (в размер на 30 на сто от минималната работна заплата за страната за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане) и глоба/имуществена санкция за неизпълнение (в размер до 10 000 лева).

Предложението на народните представители, внесено между първо и второ гласуване на законопроекта ограничава задължителната закрила по чл. 333 от Кодекса на труда по отношение на работници или служители, които към момента на възникване на трудовото правоотношение са с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или боледуват от болест, определена в наредбата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Тази „закрила“ понастоящем е обективна пречка за назначаване на такива хора, като отпадането й ще облекчи достъпа им до пазара на труда и ще улесни назначаването им на работа. Тази промяна беше искана и подкрепена и от представителни организации на и за хората с увреждания.

Разчитаме на отговорността и рационалното поведение на народните представители за приемането на посочените предложения.

Позиция на АОБР относно предложението на КТ „Подкрепа“ за увеличаването на възнагражденията за полагане на нощен труд

0000374199-article2
Изх. № 04-00-57/ 08.11.2018 г. вх. № МТСП – 61-354/08-11-18 ДО Г-Н ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ,
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Г-Н БИСЕР ПЕТКОВ,
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

 

ОТНОСНО: Предложение на КТ „Подкрепа“ относно заплащането на нощния труд

 

УВАЖАЕМИ Г-Н СИМЕОНОВ,

УВАЖАЕМИ Г-Н ПЕТКОВ,

 

Във връзка с предложение на КТ „Подкрепа“ относно заплащането на нощния труд, разгледано на 22.10.2018 г. на заседание на Комисията по доходи и жизнено равнище към НСТС, представям на вниманието Ви следното становище на Асоциацията на организациите на българските работодатели.

С приемането на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Обн. ДВ. бр.9 от 26 януари 2007г.) е приет и текстът на чл. 9 относно заплащането на нощния труд, който до момента не е претърпял редакция, а именно: „За всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв.“.

Възможно е след повече от единадесет години цитираната нормативна разпоредба да бъде преразгледана, тъй като през периода от 2007 г. досега са настъпили съответни промени в цените и трудовите възнаграждения, които следва да бъдат отразени в заплащането на нощния труд, но както Ви е известно Асоциацията на организациите на българските работодатели има опредени приоритети в областта (като отпадане на добавката за т.нар. „клас прослужено време“, отпадане на задължението за заплащане на първите три дни болнични от страна на работодателя, въвеждане на механизъм за определяне на минималната работна заплата и др. ) и настояваме всички въпроси да бъдат разглеждани успоредно. В този смисъл промяната в заплащането на нощния труд би могла да бъде част от бъдещи преговори в областта на трудовите отношения. Разбира се, считаме, че скокообразното нарастване на добавката за нощен труд, предложена от КТ „Подкрепа“, не е приемлива за нас по принцип, защото не е обвързана с някакви обективни показатели (например ръст на производителността на труда за съответния период или друг обективен критерий).

„Заплата в плик“ не е опция в европейска държава

DSC_0729-1

АИКБ подкрепя НАП в непрестанните усилия за борба с недекларираната заетост, която нанася вреди на цялото ни общество и най-много – на изрядния бизнес 

„За да няма „заплата в плик“, трябва да няма сиви пари в обръщение. Повече от 20 години, Асоциация на индустриалния капитал в България се бори срещу всяка проява на сиви практики. Като държава – членка на Европейския съюз, страната ни не може да позволи да приема никакви прояви на недекларирана заетост – тя нанася вреди на цялото ни общество, включително на работодателите, работниците и служителите“. Това заяви в своята реч по време на кръгла маса „Заплата в плик“, организирана от Национална агенция за приходите, д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и заместник – председател на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).

Вредите, които нанася недекларираната заетост, засягат не само държавата, но и в много голяма степен работещите. Те възпрепятстват гъвкавостта и адаптивността на пазара на труда и водят до ерозия на осигурителната и пенсионната системи. Щетите за всички граждани са под формата на по-ниски обезщетения при болест, майчинство, безработица, по-труден достъп до кредити, както и получаването след време на по-ниска пенсия. Ограничаването и превенцията на неформалната икономика в България оказва директен ефект на подобряване на баланса на пазара на труда.

„Заплата в плик безспорно е явление, което не просто носи загуби за държавата в размер на над 400 млн. лв. годишно, но и изкривява конкуренцията и пазара у нас. Секторите, в които по-често се срещат подобни нарушения са строителството, търговията на едро и дребно, ресторантьорството, туризмът и транспортът. Планираме в началото на 2019 г. да съберем експертен съвет, в който участие да вземат представители на НАП, НОИ, ИА „Главна инспекция по труда“, работодателските и синдикалните организации. На него ще обсъдим мерки за намаляване на тези сиви практики. Част от тях могат да бъдат насочени към изключване на компаниите – нарушители от участие в обществени поръчки и др.“, заяви Росен Бъчваров, директор „Комуникации и протокол“ на НАП.

Според анализ на АИКБ, неформалната заетост се среща най-често в микро и малки предприятия и почти липсва в средните и големите предприятия, които представляват 1,3% от всички компании у нас , но осигуряват близо 50 на сто от работните места в България. Данните показват още, че в този тип взаимоотношения по-често се включват работници и служители с ниска или средна квалификация и много по-рядко висококвалифицирани такива.

Работата в сивия сектор ощетява и работещите, като ограничава техните трудови и осигурителни права и възможностите им да намерят по-качествена работа. По оценки на АИКБ, около 25% от брутния вътрешен продукт се произвежда в сенчестата икономика, а над 35 % от работната сила упражнява недекларирана заетост под една или друга форма. Нелоялната конкуренция, като резултат от неформалната икономика, влошава адаптивността на предприятията към промените.

Сивата икономика е пречка пред конкурентоспособността и икономическия растеж на страната и генерира проблеми, които засягат както бизнеса, така и работната сила. Обичайна е връзката между бедност и обществена маргинализация и работата в неформалната икономика. Работещите в сивите сектори не са регистрирани и съответно защитени от трудовото законодателство. Не са обхванати и от останалите социално-защитни системи в държавата.

Предприятията, прилагащи сиви практики, в повечето случаи нямат или имат крайно недостатъчни умения, за да се възползват от достъпа до обучения, технологии, подкрепящи бизнеса дейности и инструменти, пазари, инвестиционен капитал (дори под формата на малки заеми).

„Композитният индекс „Икономика на светло“, чрез който измерваме светлата част на българската икономика всяка година, се е повишил с над 3 пункта до 74.78 пункта за 2017 г. Така през последните три години отчитаме ясна тенденция на ускоряване на динамиката на свиване на неформалната икономика. Част от основните причини за положителните тенденции при индекса са финансовата и икономическа стабилност в страната, предприетите мерки за подобряване на бизнес средата и ограничаване на „сивата“ икономика. Като добри примери за борба с този тип неформална икономика спокойно мога да посоча кампанията на НАП „Заплата в плик“, както и създадения от АИКБ Национален център за ограничаване и превенция на неформалната икономика „Икономика на светло“, заяви д-р Ангелова.

По думите ѝ е необходимо държавата и работодателите да работят заедно за намаляване на недекларираната заетост чрез създаване на обществена нетърпимост към всичките ѝ форми на проявление. Освен тях, трябва да се повиши количеството и качеството на контролната дейност на държавата, облекчаването на реда за сключване на еднодневни трудови договори по отношение на администриране и документация и др. Промените в информационните технологии през последните десет години, включително увеличената миграция, поставят допълнителни предизвикателства пред изсветляването на икономиката. Наред с това, основните причини, задържащи засилването на положителните тенденции в изменението на Композитния индекс „Икономика на светло“, са липсата на реформи или недостатъчни реформи в сектори, в които те са спешно нужни, като – правосъдие, сигурност, обществени поръчки, здравеопазване, образование и енергетика. Категорично най-неблагоприятно е влиянието на състоянието на образованието и пазара на труда, като липсата на квалифицирана работна ръка е най-големият проблем на българските предприемачи.

Административно налаганите политики по доходите също са предпоставка за увеличаване на сивата икономика. Необоснованото административно увеличение на МРЗ и вследствие на това и на МОД, увеличаването на максималния осигурителен доход, безспорно ще доведат до укриване на доходи и плащане „под масата“.

Участие в кръглата маса взеха над 30 души. Сред тях бяха представители на Национална агенция за приходите, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Националния осигурителен институт, работодателски организации и други заинтересовани страни.

Информация на АИКБ по повод второ четене от Народното събрание на предложения за промени на Закона за счетоводство

калкулатор-счетоводител-сметки
На вниманието на народните представители във връзка с предложени промени в чл. 37 от Закона за счетоводство: Европейски принцип: Мисли първо за малките!
Предизборни обещания: Ще сведем регулациите до минимално изискуемите от правото на ЕС!
Действителност:
Прагове за  одит – в България, на Балканите
и според Директива 2013/34/ЕС
ДЪРЖАВА БАЛАНСОВА СТОЙНОСТ НА АКТИВИТЕ  (в евро) НЕТНИ ПРИХОДИ ОТ ПРОДАЖБИ   (в евро)
ЕС – Директива                   4,000,000                             8,000,000    
България                   1,000,000                         2,000,000
България*

 0

                                   300
Хърватска                   2,000,000                         4,000,000
Кипър                   3,400,000                         7,000,000
Румъния                   3,650,000                         7,300,000
Гърция                   4,000,000                         8,000,000
Словения                   4,000,000                         8,000,000
Сърбия                   4,400,000                         8,800,000
* За АД, КДА и консолидирани дружества – допълнителна рестрикция само в България

А с тях даже и не се сравняваме:

Италия**                                   4,400,000                                            8,800,000
Белгия**                                   4,500,000                                            9,000,000
Австрия**                                   5,000,000                                         10,000,000
Германия**                                   6,000,000                                         12,000,000
Нидерландия**                                   6,000,000                                         12,000,000
Великобритания**                                   6,541,000                                         13,082,000
Швейцария                                 18,203,000                                         36,405,000
** Възможна е дерогация, от която някои страни са се възползвали

Да, това е картината. В България има най-рестриктивните прагове за задължителен одит на финансовите отчети. Праговете са ЧЕТИРИ пъти по-рестриктивни от тези в съответната Директива на ЕС, а и от праговете в останалите страни на Балканите. И нещо, което одиторите удобно премълчават – за няколко хиляди малки и микро предприятия като акционерните дружества, командитните дружества с акции, както и консолидирани дружества – прагове изобщо няма! Т.е. колкото и микроскопични да са, те подлежат на задължителен одит. Достатъчно е да имат повече от 500 лева годишни приходи, за да не са „без дейност“.  И всичко това, за да могат одиторите  да получават още по-големи доходи.  Срещу никому ненужни доклади, които никой никога не чете, но над 6 хиляди микро и малки предприятия са задължени да плащат по силата на лобистки разпоредби в Закона за счетоводство, прокарани без обсъждане между две четения.

Списък на  манипулациите във връзка със задължителния одит

Някои от одиторите носят от седем кладенеца вода за да защитят привилегиите си.  Ето какви са най-често използваните манипулации:

  1. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Праговете ни са актуализирани наскоро и не са ниски. Отнесени към БВП са по-високи отколкото в Германия.“

ИСТИНАТА:  Няма по-рестриктивен закон от нашия (моля, вижте таблицата). А одитор, който твърди, че размерът на предприятието в ЕС се определя от БВП  на страната, в която оперира, сам издава безполезността си. И нещо, което одиторите премълчават – за няколко хиляди малки и микро предприятия като акционерните дружества, командитните дружества с акции, както и консолидирани дружества – прагове изобщо няма!

          2. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Фискът има нужда от одитите ни.“

ИСТИНАТА:  Фискът не знае за тази своя „нужда“. Той има свои методи за установяване и събиране на дължимите данъци. И нека не забравяме, че предприятията избират одитора и заплащат одита. А и вижте таблицата. В Сърбия, Румъния и Гърция фискът защо няма такава нужда?

     3. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Трябва да се одитират всички дружества, за да няма сива икономика.“

ИСТИНАТА: В България има над 400 хиляди работещи предприятия. По Директива подлежат на задължителен одит около 5 хиляди (толкова са средните + големите предприятия у нас, а малките и микро предприятията се освобождават от задължителен одит от Директивата, т. к. се смята, че представлява значителна тежест за тях и ползите са по-малко от вредите). Съгласно нашия рестриктивен закон, приет с лобистки текстове в угода на одиторите, на задължителен одит подлежат над 15 хил. предприятия. Да се твърди, че всички останали са на сиво, е откровена глупост.  Да се твърди, че там където има одит никога няма сиви практики, е смешно. Та нали, ако недобросъвестен предприемач иска да ползва сиви практики, винаги може да наеме одитор, който да не ги забележи. Например – този на КТБ. За това НАП не разчита на одита. С предлаганите промени на чл. 37 от ЗС ще отпаднат около 1/3 от подлежащите на одит предприятия, които поради малките си размери носят само 10% от доходите на одиторите. (Т.е. одиторското съсловие ще оцелее.)

     4. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Акционерите може да се сменят без предприятието да разбере, може да се скрият, да останат неизвестни? И за това трябва ВСИЧКИ акционерни дружества да се одитират, колкото и микроскопични да са те.“

ИСТИНАТА:  Акционерните дружества, които се търгуват на борсата, подлежат на одит като предприятия  от обществен интерес. Такива са около 350 у нас. И това няма нищо общо с останалите 3500 акционерни дружества, които са под праговете за одит даже на нашия рестриктивен закон и не са от обществен интерес. Освен това предприятията вече са длъжни да декларират крайните си собственици по силата на Закон за мерките срещу изпирането на пари. И пак вижте одита на КТБ. А той НЕ е изключение.

      5. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Одитът не е административна тежест, защото одиторите не са държавна администрация“?!

ИСТИНАТА: Без коментар. Може би само един цитат от Директивата на ЕС: „Годишните финансови отчети на малките предприятия не следва да подлежат на споменатото задължение за извършване на одит, тъй като одитът може да представлява значителна административна тежест за тази категория предприятия, като същевременно в много от малките предприятия едни и същи лица са както  акционери,  така  и  управители,  и  затова  не  се нуждаят особено от това трета страна да гарантира достоверността на финансовите отчети.“

       6. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Закона за счетоводство е приет само преди 3 години. Праговете са актуализирани. Защо толкова скоро се занимаваме пак с тях.“

ИСТИНАТА: Не „само“, а „цели“ 3 години микро и малките предприятия са подложени на  административни и финансови тежести, вследствие на лобистки текстове в закона, тежести, каквито Директивата не предполага. Вече 3 години малкият бизнес плаща още един данък в повече – „Данък одитори“. Крайно време е законът да се приведе в съответствие с директивата, така, както са го направили всичките ни съседи. Вижте отново таблицата. Съседи, които са ни и преки конкуренти на световните пазари, но нямат тежестите, с които е  натоварен малкият бизнес у нас.

    7. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Одитът е необходим на предприятията, за да кандидатстват за обществени поръчки или кредити.“

ИСТИНАТА: Ако и когато на съконтрагент на микро или малко предприятие му е необходим по някаква причина одитиран отчет, предприятието може да си го поръча, заплати и получи. Това е случай „едно на хиляда“. И не е необходимо в останалите 999 на 1000 случая малкият бизнес да губи време и пари единствено, за да увеличава доходите на одиторите.

*    *    *

Народните представители ще изберат на чия страна да застанат.

На страната на  около 6 хиляди микро и малки предприятия със над 100 000 работещи в тях, които произвеждат, създават БВП и пълнят бюджета

ИЛИ

На страната на няколко одитора, които събират „Данък одитори“ от тях, създавайки им ненужна административна и финансова тежест, т.е. пречейки им да работят.

А стоте хиляди заети в тези предприятия, чийто труд се ограбва с цинизъм, ще решават един ден за кого да гласуват.

Измененията в чл. 37 от Закона за счетоводство са предложени от АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ и са подкрепени единодушно от НСТС (вкл. КНСБ и КТ Подкрепа), както и от Националния икономически съвет.


Вижте в приложения файл праговете за освобождаване от одит в Европа, изготвен от Федерацията на европейските счетоводители.

АИКБ разработи законодателен пакет за въвеждане на менторство и застъпничество в предприятията

IMG_0765_1

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) разработи предложения за допълнение на Кодекса на труда, чрез които методите за обучение и подпомагане в работна среда „менторство“ и „застъпничество“ да бъдат правно регулирани и да се използват в българските предприятия. Предложението e отправено към Министерство на труда и социалната политика, като имащо право да предлага законодателни изменения и допълнения. С промените в законодателната уредба се цели да се повиши трудовата пригодност на новопостъпилите работници и да се осигури приемственост в работните процеси. Това обяви днес на специална кръгла маса за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов.

Предложението за промени в нормативната уредба е изготвено в рамките на изпълнението на проект BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори“ беше обсъдено от социалните партньори – КНСБ, КТ «Подкрепа», браншови и федеративни организации, представители на държавните институции работещи в областта на пазара на труда и от други заинтересовани страни.

IMG_0769a

Използването на менторство и застъпничество имат огромно значение за развитието на индустриалните отношения в страната ни. Без предлаганата уредба, и работодателите, и работниците са лишени от инструменти за взаимодействие в интерес на просперитета и на предприятия, и на работещите, каквито развитите държави ползват от десетилетия. Тези промени ще резултират положително на пазара на труда и за развитие на икономиката в цялост. Точно затова смятаме, че е крайно време двата инструмента да бъдат правно уредени у нас. Изключително много разчитаме на подкрепата на Министерство на труда и социалната политика, които са наш асоцииран партньор по проект, за да могат предложените от нас текстове за промени в Кодекса на труда да бъдат разгледани в парламента“, заяви Добрин Иванов, който е и главен финансист по проекта.

Менторството е инструмент, който дава възможността новоназначения работник бързо да се адаптира към работната среда и правилата за работа в предприятието, като по този начин упражняваната от него професия стане по-привлекателна и се създадат условия за устойчива заетост. Методът е насочен към това да подпомага компаниите да се възползват от възможния максимален потенциал на човешките ресурси и те да увеличат своя капацитет за постигане на целите и приоритетите в дейността. Така по-опитният служител прехвърля знанията и уменията си на по-малко опитен, за да се преодолеят всички трудности в кариерата и да се постигне социален растеж.

„Пропуснахме две поколения на пазара на труда, защото в средните ни училища масово се преподава дизайн и мениджмънт, а не професии, от които предприятията имат нужда. Работа на синдикати и работодатели е да се занимават с професионалното обучение на кадрите. И заедно трябва да убедим държавата да ни преотстъпи тази територия или поне да разшири присъствието ни. Ние сме тези, които най-добре знаем какви са приоритети на пазара на труда, какви умения се търсят и от какво образование и обучение имат нужда работниците“, заяви президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов.

Застъпничеството, от своя страна, е предназначено да отговори на практическите предизвикателства, пред които са изправени новоназначените работници. Това могат да бъдат подкрепа на професионалните отговорности на работника/служителя, подпомагане за усъвършенства комуникационните умения, подпомагане при търсенето на решения на възникнали проблеми и подкрепа при разрешаването на конфликти.

Според д-р Искрен Ангелов, началник отдел в Министерство на труда и социалната политика е добре текстовете за менторство и застъпничество да бъдат формализирани в нормативната уредба, тъй като това би оказало положителен ефект върху работодателите, като преди това обаче бъдат обсъдени в още по-широк формат. Като менторството дори трябва да бъде въведено като задължителна форма във държавния сектор.

Като пряк резултат от използването на двата метода за обучение и подпомагане в работна среда бяха посочени още увеличаването на ангажираността и удовлетворението от работата, увеличаването на производителността на работниците и служителите. Похватите подкрепят в голяма степен и кариерното развитие и управлението на талантите. Методика за прилагане на менторството и застъпничеството в предприятията беше разработена в рамките на проекта и успешно апробирана в 60 пилотни предприятия.

1 2 3 18