Категория: Събития

Внесени предложения за мерки за разрешаване на действителните проблеми, свързани с придобитите акции от български граждани в хода на приватизацията и реституцията в България

Bonova-Knizhka

ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Г-ЖА МАРИЯНА НИКОЛОВА

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА

И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

 

Относно: Предложения за мерки за разрешаване на действителните проблеми, свързани с придобитите акции от български граждани в хода на приватизацията и реституцията в България

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО НИКОЛОВА, 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГОРАНОВ,

Приложено предоставяме на Вашето внимание предложения за мерки за разрешаване на действителните проблеми, свързани с придобитите акции от български граждани в хода на приватизацията и реституцията в България.

Мотивирани от ясно заявеното желание и воля за адресиране на въпросите, представени като основание за разработване на проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, призоваваме да бъдат предприети предложенията и мерките, многократно и задълбочено обсъждани и предложени с общо съгласие от инвестиционната общност, както и от национални представителните организации на работодателите и на работниците и служителите.

Приложение: Съгласно текста.

 

София, 03. 07. 2020 г.

 

С УВАЖЕНИЕ,   

ЗА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ:   

 

 

ЗА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА „ПОДКРЕПА“:   

 

ЗА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ:   

 

 

ЗА БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА:   

 

ЗА БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА:   

 

ЗА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ И ИНДУСТРИАЛЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ:   

 

 

ЗА АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ:   

 

ЗА АСОЦИАЦИЯ НА ДИРЕКТОРИТЕ ЗА ВРЪЗКА С ИНВЕСТИТОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ:   

 

 

ЗА БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВАТА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ:   

 

 

 

ЗА НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ ПО КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ:   

 


ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА МЕРКИ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ С ПРИДОБИТИТЕ АКЦИИ ОТ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ В ХОДА НА ПРИВАТИЗАЦИЯТА И РЕСТИТУЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ

І. Организациите на работодателите, синдикатите и асоциациите от капиталовия пазар (по-надолу наричани „организациите“) не считат, че следните, изтъквани в мотивите към законопроекта, проблеми представляват действително проблеми:

  1. Съхраняването на акции в Регистър А на Централен депозитар АД.

Не съществува изискване съгласно националното или европейско законодателство, което да въвежда ограничения или забрани за съхраняването на акции на граждани в Регистър А при ЦД. Съществуват редица други държави в ЕС, където сметките на гражданите се съхраняват, и регистри като Регистър А на ЦД. Нещо повече – там те се съхраняват при по-благоприятни условия за хората –  сигурно и безплатно (емитентите плащат за водене на книгата на акционерите). Съществуването на Регистър А остава и според законопроекта за титуляри – държавни и общински предприятия и за непублични компании.

  1. Количеството по номинал на тези акции.

Независимо, че количеството по номинал на тези акции е в пъти (по-скоро в порядък) по-малко. Тук е налице тиражирана грешка. Твърди се, че това са акции от масовата приватизация и са на 2,5 милиона души с номинална стойност около 2 милиарда лева. Следва да се има предвид, че участниците в масовата приватизация са получили 25 деноминирани инвестиционни лева, което означава, че 2,5 милиона души по 25 лева е 62,5 млн. лв. по номинал. Тази оценка е много по-близо до действителността. Тиражираната грешка за 2 милиарда е в резултат на неотчитането на факта, че в Регистър А се съхраняват акциите и редица мажоритарни акционери на компании. Предлаганият законопроект си поставя цели, напълно противоречащи на европейски нормативни актове, каквато е Директивата 2007/36/ЕО за дългосрочната ангажираност на акционерите.

  1. Дългосрочното притежаване и неизвършване на сделки с акциите.

Тези акции погрешно са  наричани „спящи“. Липсата на движение (смяна на собствеността) на тези акции е проблем САМО за инвестиционните посредници и БФБ, тъй като не се получават такси и комисионни от тези пазарни участници, когато не се извършват сделки.  Липсата на търговия не представлява проблем за притежателите на тези акции, компаниите, нито за икономиката. Нещо повече – има Европейска директива 2007/36/ЕО за насърчаване на дългосрочната ангажираност и притежание на акции. Ето защо –  проблемните случаи не са „спящите акции“, а „забравените акции“. В това число акции на наследници и на емигранти.

  1. Управление на компаниите с миноритарни пакети.

Управление на листвани компании с миноритарни пакети е една от основните цели на капиталовите пазари в цял свят и не представлява порок. Такава е и водещата световна практика. В тази връзка от важно значение са корпоративното управление и защита правата на миноритарните акционери. Според авторитетни международни класации правата на миноритарните акционери в България са защитени изключително добре. От своя страна регулаторът в лицето на КФН има достатъчно правомощия да пресича и наказва всякакви посегателства върху акционерната собственост на миноритарните акционери. (Виж „Да правим бизнес 2020“ – доклад на Световната банка –https://www.doingbusiness.org/en/data/exploreeconomies/bulgaria# )

  1. Начин на плащане на дивиденти.

Дивидентите се изплащат много по-удобно за гражданите, когато акциите им са в Регистър А, отколкото когато са в Регистър Б в подсметка при инвестиционен посредник. И като време, и като място – в продължение на повече време и чрез клоновете на големи банки. За непотърсения дивидент се прилага действащото законодателство и международни счетоводни стандарти. Непотърсеният дивидент остава там, където е изработен, и увеличава стойността на акциите на хората. Получаването на дивидент е право, а не задължение, неизпълнението на което да води до отнемане на акциите на хората.

 

ІІ. Организациите идентифицират следните действителни проблеми, свързани с придобитите в хода на приватизацията и реституцията акции от български граждани в български предприятия:

  1. Липса на информираност от страна на лицата, съответно на наследниците им за притежаваните от тях акции, придобити в процеса на масовата приватизация (инвестирани бонове в приватизационни фондове или директно в предприятия), касовата приватизация (безплатни акции за работниците от предприятието) и реституцията (обезщетяване чрез акции вместо в реални граници или идеални части) и съответно неупражняване на правата, произтичащи от тях. Липса на лесен, отдалечен и безплатен начин за информиране.
  2. Високи транзакционни разходи и сложна административна процедура при наследяване на безналични ценни книжа и при разпореждането с тях.
  3. Липса на реална възможност за продажба на акциите на много от делистваните компании.

ІІІ. За разрешаване на действителните проблеми, свързани със „забравените акции“, като приемат с общо съгласие неприкосновеността на собствеността на гражданите върху акциите и недопустимостта на каквото и да е разпореждане с акциите без изрично изразена воля за това от собствениците им, организациите предлагат с общо съгласие следните мерки:

  1. Повишаване на информираността

1.1. ЦД и/или Агенция по вписвания да разработи и поддържа публичен регистър, от който онлайн с ЕГН и без нищо друго и напълно безплатно да може да се провери какви акции притежава в Регистър А лицето. Включително това да е възможно и за починалите по ЕГН, което са имали приживе, включително емигрантите. (Алтернативно решение, което изключва емигрантите обаче – допускане на възможност за извършване на проверка на наличността по сметки в Централен депозитар от наследник по ЕГН на титуляря и ПИК/КЕП на наследника. Да се предвиди изискване ЦД да има възможност служебно да извършва справка за гражданското състояние, в това число и на наследниците, на притежателите на акции от Регистър А, чрез осигуряване на достъп до съответните регистри (ГРАО, НБД „Население“, Регистър на имуществените отношения на съпрузите и др.).

1.2. Събиране и предоставяне по подходящ начин на наличната публична информация за приватизираните дружества, включително създаване на специална електронна страница с всички 1050 предприятия и 80 приватизационни фонда и други предприятия/емисии в Регистър А – фирма на дружеството преди, код на акциите тогава; фирма на дружеството сега, код на акциите сега; статус /борсово търгуеми, нетъргуеми на борсата, с безналични акции или с налични акции; активни или без дейност, или в ликвидация, или заличени. Последна цена на борсата за борсово търгуемите, балансова стойност на една акция за нетъргуемите на борсата = собствения капитал/ брой акции; години на плащане на дивиденти и дивидент на една акция; адрес, телефон, мейл, интернет страница на дружеството.

1.3. Провеждане на мащабна информационна кампания, която да достигне до максимално широк кръг от акционери от масовата приватизация. На институционално ниво да се предприемат комплекс от допълнителни мерки за повишаване на финансовата грамотност и култура на населението. Безусловни гаранции за собствениците на акции, че същите ще бъдат надлежно уведомени за нормативните промени и правото им да ползват свободно активите си няма да бъде засегнато. Възможно е да се предвиди и изпращане на писма до персонален държавен имейл адрес на всяко лице за наличната му собственост от акции в Регистър А и правата, и възможностите пред него.

  1. Разработване и внедряване на ефективна процедура за наследяване на акции

2.1. Да се облекчи административно и финансово наследяването на безналични акции. Да се облекчат процедурите за разпореждане с акции/финансови инструменти (особено при наследяване) чрез намаляване на изискуемите документите (например изискването за представяне на депозитарна разписка при безналични акции). Достатъчно е само идентификация на лицето с документ за самоличност и удостоверяване с подпис на волята за разпореждане.

2.2. Оптимизиране на процедурата за доброволна делба на акции на починали акционери – отпадане на нотариалната форма и заместването й със споразумение за разпределяне.

2.3. Намаляване на административната и финансова тежест за притежателите на  акции от Регистър А, особено по отношение на дължимите такси, свързани с наследяване и прехвърлянето им, както и за необходимите пререгистрации/корекции в Централен депозитар.

2.4. Законодателно и технологично интегриране на ЦД с регистрите на ЕСГРАОН, НАП и НОИ с цел идентифициране и контакт с притежателите на безналични ЦК и техните наследници и директно изплащане на дивиденти по обявени банкови сметки от притежатели на безналични ЦК.

2.5. При невъзможност/нежелание от страна на ЦД, да се справи и защити обществените интереси, да се разработи необходимата функционалност към Търговския регистър при Агенцията по вписванията.

2.6. Наследниците трябва да могат да се разпореждат с наследената от тях съвкупност от акции и без делба (арг. от чл. 177 от Търговския закон), като упълномощят един от тях или трето лице, което да извърши разпоредителните действия и да получи продажната цена.

2.7. Да се създаде възможност за дистанционно разпореждане/продажба с акциите (мейл и/или телефон), включително и въвеждане на национална схема за електронна идентификация.

  1. Разработване от ЦД на ефективна процедура за изпащане на дивиденти

3.1. Законодателно и технологично интегриране на ЦД с регистрите на ЕСГРАОН, НАП и НОИ с цел идентифициране и контакт с притежателите на безналични ЦК и техните наследници;

3.2. Директно изплащане на дивиденти по обявени банкови сметки от притежатели на безналични ЦК.

  1. Доброволност на собствениците при разпореждането и конкурентен избор на инвестиционен фонд за управлението на техните акции

4.1. Иницииране създаването на множество фондове, като акционерите могат да вземат обосновано инвестиционно решение дали да продават според предлаганата цена за акциите им.

4.2. Да се изясни правната фигура на предвидения инвестиционен фонд, както и да се предвидят възможности за създаване на конкуриращи се фондове на пазарен принцип, при спазване на изискванията на ЗППЦК (изготвяне на проспект, контрол от КФН и др.), които да набират капитал, като се предвиди възможността за участие с ценни книжа. По-подробно и с по-голяма систематика следва да се уредят отношенията, свързани със създаването, вида и режима на инвестиционния фонд, изискванията към управляващото дружество и управителя на портфейли, в това число.

4.3. В закона трябва детайлно да се разпишат разпоредби относно вида и правно-организационната форма на този фонд, неговите основни характеристики, приложимите разпоредби от действащото законодателство, преди всичко Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИСДПКИ). По-конкретно следва да бъдат разписани в Проектозакона и основните изисквания към Управляващото дружество (УД) на ИФ. Трябва да има изрични разпоредби, отнасящи се до опита на това УД в управлението на подобни инвестиционни фондове, размера на активите под управление, добра репутация и притежаваните ресурси (човешки, финансови и организационни). Специални изисквания следва да има и към депозитаря на инвестиционния фонд.

4.4. Предвиждане на възможност прехвърлянето на акции от Регистър А в Инвестиционен фонд да се извършва САМО с изрично волеизявление от страна на държател или наследник, като алтернатива на възможността да останат в регистър А.

4.5. Да се регламентират правата и задълженията на Инвестиционния фонд при промяна на собствеността от притежателите на акции от Регистър А към Фонда (включително чрез уреждане на хипотезите, изискващи изготвяне на проспект за емитиране на дялове (ако няма да се заплащат/купуват внасяните акции), съответно за отправяне на търгово предложение към останалите акционери, в хипотезите, когато фондът придобива като акционер значително участие в дружества). Участието във фонда да става с изрично писмено волеизявление на притежателите на активите.

4.6. Да не се допусне изцяло нова регулация в България на отношенията, свързани с упражняването на права, въз основа на акции от масова приватизация. (Дейността на Централния депозитар не е в противоречие с Регламент (ЕС) 909/2014 и Директива 2014/65/ЕС, тъй като депозитарната институция на практика не осъществява директна комуникация с крайните собственици (притежатели) на ценни книжа).

 

03.07.2020 г.,

гр. София

КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ
КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА „ПОДКРЕПА“ БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА
  БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

 

КОНФЕДЕРАЦИЯ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ И ИНДУСТРИАЛЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ

АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ

АСОЦИАЦИЯ НА ДИРЕКТОРИТЕ ЗА ВРЪЗКА С ИНВЕСТИТОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВАТА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ

НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ ПО КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ

 

 

Вицепремиерът Томислав Дончев обсъди с Националния съвет на АИКБ как най-ефективно да бъдат инвестирани в българската икономика средствата от ЕС за икономическо възстановяване от кризата поради пандемията от коронавирус

photo3 (4)-crop1200

В дискусия с членовете на Националния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) днес заместник министър-председателят на България Томислав Дончев подчерта необходимостта от спешно определяне на приоритетните области и механизмите, по които да бъдат инвестирани средствата от програмата Next Generation EU. Тези решения трябва да бъдат взети до септември, а хоризонтът на интервенция е по-кратък в сравнение с този по оперативните програми, тъй като инвестирането на антикризисните фондове ще бъде възможно в рамките на следващите четири години.

За следващия програмен период страната ни ще разполага с възможност за достъп до финансов ресурс в размер на над 29 млрд. евро. Освен средствата по Многогодишната финансова рамка 2021-2027, които ще са на обща стойност 16,9 млрд. евро, се очаква да заработи и новият план с антикризисни мерки на ЕС – Next Generation EU, с бюджет от над 12,3 млрд. евро.

„Въпреки че все още не сме постигнали общо съгласие, аз вярвам, че Next Generation EU ще заработи. С този план Европейският съюз има шанс не просто да се възстанови икономически след пандемията от COVID-19, но и да се развие. В момента работим по актуализиране на подхода, намаляване на броя и по-добър фокус на целите и преработваме програмите за следващия програмен период, за да бъдат те актуални спрямо предизвикателствата, наложени от коронакризата и от Зеления пакт.  Очаквам до есента да сме готови с новите предложения“, каза Томислав Дончев.

Вицепремиерът на България маркира няколко важни акцента, сред които бъдещите мерки в посока енергийна ефективност, възобновяемите енергийни източници и развитие на технологии за съхраняване на енергия като пряко свързани с Европейския зелен пакт; иновациите, включително развитието на индустриални зони и цифровизация на публичния и частния сектор, образованието и науката. Той подчерта необходимостта от комбиниране на грантовото финансиране с финансови инструменти, както и от чувствително разширяване на обхвата на бенефициентите, посредством предлагането на хоризонтални мерки в подкрепа на важни приоритети и дейности за бизнеса, населението и публичните услуги.

„Благодаря на заместник министър-председателя Томислав Дончев за днешното му участие в заседанието на Националния съвет на АИКБ, както и затова, че успяхме с неговото активно съдействие да доведем до успешен край преговорите и да подпишем двугодишно Национално тристранно споразумение между правителство, работодатели и синдикати. Радвам се, че представените от него приоритети за следващия програмен период в значителна степен се припокриват с мерките и политиките, заложени в споразумението. Мерките за излизане от кризата малко се забавят, но след редица възприети предложения за промени, мярката 60/40 вече е с нов работещ дизайн, като очакваме скоро грантовете за микро- и малки предприятия да започнат да се изплащат, както и да стартират мерките за подкрепа на средни компании“, заяви председателят на УС на АИКБ Васил Велев. НС на АИКБ обсъди подробно предизвикателствата пред страната ни, свързани с Европейския зелен пакт и възможни решения.

По време на заседанието бяха обсъдени още и предложения за мерки за разрешаване на действителните проблеми с т.нар. „спящи акции“. НС на АИКБ прие пакет от мерки за улесняване на упражняването на правата върху тях от страна на техните притежатели, облекчено удостоверяване и унаследяване на собствеността. АИКБ предложи решения на основните проблеми, свързани с придобитите в хода на приватизацията акции от български граждани в български предприятия – като липсата на информираност за притежаваните акции, високите транзакционни разходи, сложната и скъпа административна процедура при наследяване и разпореждане и липсата на реална възможност за продажба на акциите на множество компании. Предложенията включват и създаване на безплатен публичен регистър, облекчаване на административната процедура за наследяване и разпореждане с безналични акции, създаване на алтернативни фондове, които да предлагат цена след оценка на безналични акции от нелистнати компании и борсова цена за листнатите. В мерките са включени още предложения за законодателно и технологично интегриране на Централния депозитар с регистрите на ЕСГРАОН, НАП и НОИ с цел идентифициране и контакт с притежателите на безналични акции и техните наследници и директно изплащане на дивиденти по обявени от тях банкови сметки.

Националният съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България прие за членове на АИКБ няколко нови организации и компании, сред които: Българска асоциация на заведенията, „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД, „Бадер България“ КД и др.

Конкурс за споделяне на добри практики, доказващи ползите от работата на светло

104770270_158701512378963_6893504057933884252_o

Български работещи и работодатели имат шанс да спечелят предметни награди до 500 евро, ако се включат в конкурса #EU4FairWork за споделяне на добри практики, доказващи ползите от работата на светло. Той се организира в рамките на Европейската кампания за деклариран труд. До 21 август 2020 г. желаещите да участват трябва да изпратят снимка или видео до 90 секунди, заедно с кратко описание за ползите от декларирания труд за тях и техните семейства (ако са работещи) или за тяхното предприятие (ако са работодатели). Работният език на конкурса е английски.

Снимките и видеата в категория „Работещи“ ще се популяризират във Фейсбук страницата на EURES https://www.facebook.com/EURESjobs/. Историите на работодателите за ползите за бизнеса от декларирания труд ще се популяризират главно през профила на Европейския орган по труда (ELA) в LinkedIn https://www.linkedin.com/company/european-labour-authority/ и по-рядко в профила му в Twitter https://mobile.twitter.com/EU_ELA/

Директен достъп до профилите в социалните мрежи на организацията е осигурен и през сайта й https://www.ela.europa.eu/

„Имате ли някакви лични истории и опит в това да научите какви са Вашите права, което Ви е помогнало да започнете да декларирате труда си? Искате ли просто да помогнете в разпространението на посланието, че декларираният труд се отплаща? Ние искаме да Ви чуем, като ни разкажете какво означава за Вас декларираният труд и ползите от него за Вас“, е анонсът на конкурса за работещите.  

Това, което трябва да направят те, е:

Снимка или видео с продължителност до 90 секунди, чрез които да споделят своя опит и/или ползи от декларирания труд.

Да включат по креативен начин посланието на кампанията: Earn, declare, Benefit ( (Изкарвай, декларирай, печели) и хаштага #EU4FairWork.

Задължително е да има анонс/заглавие, което да обяснява по креативен начин как тяхната  снимка/видео представя ползите от декларирания труд.

Участниците в категория „Работещи“ трябва да качат своите снимки или видеа тук: https://www.wishpond.com/lp/2548406/

През септември 2020 г. трима победители ще могат да избират своята награда на стойност до 500 евро между VR очила; таблет по избор; фотоапарат с обектив по избор; преносим мини PC; едногодишен  абонамент за LinkedIn Premium.

По какъв начин в последно време Вашият бизнес извлича полза от декларирания труд?  Искате ли да разпространите посланието, че декларираният труд се отплаща и да насърчите останалите компании да „играят честно“?  Ако да, помогнете ни да повишим осведомеността относно ползите от декларирания труд. Искаме да Ви чуем!“, е анонсът към конкурса за работодатели.

Това, което работодателите трябва да направят, е:

  • Да изпратят снимка или видео с продължителност до 90 секунди, заедно с кратко описание на важността на декларирания труд за тяхната организация. Визуализацията може да включва и логото на компанията.
  • Да включат по креативен начин посланието на кампанията Fair work, Fair play  (Честен труд – честна игра) и „хаштага“ на Кампанията #EU4FairWork по креативен начин.

Участниците в категория „Работодатели“ могат да качват своите видеа или снимки тук: https://dff46c7e.wishpondpages.com/eu4fairwork/

Тримата победители, които ще бъдат обявени през септември 2020 г., могат да избират една от следните награди, на стойност до 500 евро: специално изготвено корпоративно видео; ваучер за онлайн обучение на всякаква тема и в канал по избор – (LinkedIn LearningEdxUdemyCoursera или други); организиране на фирмено парти; промоционални артикули, включващи логото на кампанията.

Като организатор на Европейската кампания за деклариран труд за България Инспекцията по труда кани българските участници да предоставят своите снимки или видеа за популяризиране и през Фейсбук страницата „Всички права запазени“ и в YouTube канала на кампанията.

Бизнес, правителство и синдикати подписаха Тристранно споразумение за икономическо развитие на България

ea97800a0e062d0c5d555d8cc2b404e9

Работодателите и синдикатите подписаха Национално тристранно споразумение. Целта на споразумението е да се посрещат съвременните предизвикателтва пред България в областта на бизнеса, икономиката, социалната защита, енергетиката, Зелената сделка, образованието, демографията, миграцията, трудовия пазар и доходите. Всички предизвикателства са съсредоточени в краткосрочни, средносрочни и дългсрочни цели.

Следва пълният текст на Националното тристранно споразумение между работодатели и синдикати, подписано на 17.06.2020 г. в Министерски съвет.


НАЦИОНАЛНО ТРИСТРАННО СПОРАЗУМЕНИЕ

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СОЦИАЛНИТЕ ПАРТНЬОРИ, НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ И НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ,

водени от своята отговорност на гарант на конституционното право на сдружаване и воля за развитие на националния социален диалог и колективното договаряне, както и от необходимостта да се ускорят процесите на подобряване на икономическата среда и жизнения стандарт на населението;

като съзнават съвременните предизвикателства пред България като част от ЕС за изграждане на съвременна конкурентоспособна икономика и преодоляване на социалните и регионални дисбаланси;

и като си дават ясна сметка за необходимостта от ефективно използване на механизмите на Европейския семестър и тясното му обвързване с принципите на Европейския стълб на социалните права, в т.ч. чрез активното включване на социалните партньори;

сключиха настоящото 2-годишно тристранно споразумение с акцент върху първите 6 месеца за:

I. Бизнес среда и икономика

Издигане в национален приоритет приемането на България в ОИСР, Шенгенското пространство и ERM II.

Прилагане на общи съгласувани политики и мерки на държавата и социалните партньори за борба със сивата икономика и недекларирания труд, корупцията, монополизацията и картелизацията.

Намаляване броя на административните структури и продължаване на административната реформа.

Разработване и прилагане на мерки за насърчаване на инвестициите в по-слабо развитите и изоставащи региони.

Прилагане на нова индустриална политика „Индустрия 2030“, базирана на приоритетно развитие на отрасли, за които страната ни има конкурентни предимства и на производства с висока добавена стойност, базирани на технологични иновации. Приемане на „Национална стратегия за участие на България в четвъртата индустриална революция Индустрия 4.0“.

Ускорено изграждане на електронното управление, съгласно приетата от МС Актуализирана стратегия за развитие на електронното управление в Р България (2019-2023).

Продължаване на усилията за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност до обществено оправдани граници, в съответствие със закона. Разширяване на приложното поле на мълчаливото съгласие.

Предприемане на мерки, насочени към подкрепа и облекчаване на дейността на малките и средни предприятия в съответствие с европейския принцип „Мисли първо за малките“ и „Акта за малкия бизнес“.

Облекчаване на процедурите за свързаност на предприятията към мрежови структури (ВиК, ел. енергия, газ и др.).

II. Енергетика

 Приемане на балансирана национална енергийна стратегия до 2030 г. с поглед до 2050 г., основана на реална оценка на националните приоритети и насърчаване въвеждането на иновационни технологии в производството, съхранението и доставката на енергия.

Провеждане на преговори с цел уреждане на отношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК ЕАД и „Ей И Ес – ЗС Марица Изток 1“ ЕООД и НЕК ЕАД „Контур Глобал Марица изток 3“, в съответствие с правила на ЕС относно държавните помощи. Изготвяне на Национална програма за функционирането на комплекса Марица-Изток, която да е основана на реална оценка на текущото състояние на комплекса, наличния въглищен запас и техническите характеристики на централите, както и предприемане на действия за включване на Р България в платформата „Въглищни региони в преход“, без да се поема ангажимент за  затваряне на централи и/или намаляване на производствени  мощности.

Повишаване капацитета на държавната администрация (КЕВР) за разследване и наказване на пазарни злоупотреби и пазарна концентрация.

Приемане на законови промени, които да осигурят поетапно премахване на регулираните цени за битови и небитови потребители, присъединени към мрежи ниско напрежение за период от 3 до 5 години, считано от 01.07.2020 г., и въвеждане на мерки за защита на уязвимите потребители.

Насърчаване изграждането на нови производствени мощности в областта на електропроизводството на пазарен принцип.

Насърчаване усилията за пълна либерализация на електроенергийния пазар в България с цел оптимизиране цената на електрическата енергия и постигане на справедливи цени както за износ на електрическа енергия, така и за вътрешния пазар, респективно, повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.

Изработване и нотифициране пред ЕК на механизъм и провеждане на търгове за капацитети.

Мерки за подобряване и стабилизиране на финансово-икономическото състояние на държавните предприятия в сектор Енергетика, както и повишаване ефективността на сектора. Обсъждане с КЕВР на конкретни действия за установяване размера на натрупания в миналото тарифен дефицит в НЕК и изготвяне на план за неговото компенсиране, основан на дадените препоръки от страна на Световната банка.

Осигуряване на свързаност (пазарно обединение) на пазара „Ден напред“ с цел постигане на оптимално ценово балансиране на цените на електроенергията.

III. Европейска зелена сделка

Реализирането на високите амбиции по отношение на климата на ЕК, формулирани в Европейската зелена сделка, в заявената степен, със заявената скорост и недостатъчни компенсаторни механизми заплашва да застраши конкурентоспособността на ЕС като цяло, както и на България и то не само в ЕС, но и на местно ниво – на Балканите. Преходът към нисковъглеродна икономика следва да бъде справедлив, плавен и съобразен със спецификите на всяка една държава членка.

Търсене на баланс между необходимостта от енергийна сигурност, ускорено икономическо развитие, социална справедливост и опазване на околната среда, вкл. съгласно заложената национална стратегия в т. 1 от раздел ІІ.

В съответствие с т. 2 подготовка на план за устойчива работа на въглищните централи за следващите 5 години и извършване на анализ на възможностите за плавна енергийна трансформация в дългосрочен план.

Заявяване на национална позиция при обсъждане на Климатичния закон и свързаните с него инициативи на ЕК, включително за необходимост от дерогации за въглищните ни централи след 2025 година по отношение на ограниченията за ползване на допустима държавна помощ.

Проучване на възможностите за изграждане на паро-газови централи и на индустриална система за съхранение на енергия, включително на база ПЧП в комплекса „Марица изток“ в т. ч. в рамките на анализа по т. 3.

Поддържане на червената линия на България във връзка с повишаване на целите за намаляване на емисиите парникови газове над приетите вече 40 % до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. до заложените в Съобщението на ЕК 50 % със стремеж към 55 %.

Активно участие на Република България в процеса по идентифициране на региони на ниво NUTS 3, попадащи в обхвата на проекта на Регламент относно Фонда за справедлив преход, с цел разширяване на териториалния обхват на допустимите според ЕК региони.

Изготвяне на Териториални планове за справедлив преход на регионите съгласно бъдещия Регламент относно Фонда за справедлив преход.

Целево насочване на средства от Фонда за справедлив преход за социално-икономическо развитие съгласно изготвените Териториални планове по т. 8.

Икономическа диверсификация на регионите по т. 7, в т. ч. развитие на индустриални зони.

Планиране на пакети от социални мерки за гарантиране на плавен и справедлив преход.

Създаване на консултативен съвет с широко участие.

Заявяване на национална позиция при обсъждане на Климатичния закон и свързаните с него инициативи на ЕК, включително да не се пренасочват средства от националните постъпления от продажбата на CO2 емисии за покриване на бюджетен недостиг в ЕС.

IV. Демография, образование, пазар на труда и трудова миграция

Разработване на комплекс от мерки срещу демографската криза, в т.ч., но не само:

1.1. Разработване на национална програма за заселване в България на граждани от трети страни с български произход. Облекчаване на нормативната уредба с цел улесняване на достъпа до България и до българския пазар на труд на чуждестранните работници и специалисти с български произход. Аутсорсване на регистрацията им в целево създаден от социалните партньори, подписали това споразумение, бипартитен орган с цел информираност, превенция на дискриминация и експлоатация, както и защита на правата им.

1.2. Промяна във финансирането на висшето образование за насърчаване реализацията в страната (кредити за такси и стипендии, които да се поемат от бюджета при ангажимент за работа на завършилите през определен период в България).

1.3. Строителство на детски ясли, градини и кътове, вкл. чрез публично-частно партньорство.

1.4. Въвеждане на задължително предучилищно образование за децата от 4-годишна възраст.

1.5. Разработване на национална програма за жилищна политика включваща:

енергийна ефективност на жилищните сгради;

създаване на възможности за настаняване на важни за икономическото развитие на региона специалисти;

решаване на проблема с незаконните жилищни сгради.

1.6. Осигуряване на възможност чуждестранни граждани, придобили висшето си образование в България, да получават достъп до пазара на труда в България.

1.7. Осигуряване на възможност за лица от български произход за придобиване на статут на уседналост след 3 години законно пребиваване на територията на страната (18 месеца от които действителни).

1.8. Осигуряване на възможност за достъп до образование и пазар на труда на лица, на които един от родителите е с българско гражданство.

1.9. Други мерки с демографска насоченост и въздействие.

Приемане на мерки, вкл. чрез промени в Закона за висшето образование и Закона за професионалното образование и обучение, гарантиращи по-тясно свързване на образованието, професионалното обучение и квалификацията с нуждите на икономиката и публичния сектор, насочени към:

  • изграждане и поддържане на система за прогнозиране (в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план) на обществените потребности от определени професии, умения, компетенции, вкл. в перспективни и ключови за икономиката отрасли;
  • промени в структурата и управлението на държавното висше образование, създаване на механизъм, гарантиращ съответствие между план-приема в професионалните гимназии и във висшите училища с обществените потребности;
  • при финансирането на държавните поръчки в сферата на висшето образование приоритизиране на техническите специалности и бакалавърските и магистърски програми по фундаментални природни науки от решаващо значение за развитието на икономиката;
  • разширяване на възможностите за включване на практикуващи специалисти във всички нива на образованието и обучението;
  • ускоряване на реформите в образователната система с акцент върху професионалното образование и НТИМ (STEM) уменията (науката, технологиите, инженерството и математиката) и разширяване на обучението по математика, финанси и предприемачество.

Повишаване на дигиталните умения на българските граждани при споделена отговорност чрез подкрепа за провеждане на държавни политики в системите на средно и висше образование и системата за квалификация и преквалификация на човешките ресурси в страната. Подкрепа чрез операция за  „Развитие на цифровите умения за национално представителните социални партньори по ОП РЧР, която да открои ролята им в областта на повишаване на знанията, уменията и производителността на труда на работната сила, като първа стъпка към по-координирани действия за изработване на Национална стратегия за базово дигитално обучение, за която България да се обърне към Европейската комисия за финансиране.

Осигуряване на учене през целия живот и продължаващо професионално обучение чрез: изграждане на трипартитни секторни фондове за квалификация и преквалификация, въвеждане на индивидуални сметки за обучение, предоставяне на възможности за стажуване и чиракуване при работодател в реална производствена среда.

Програма за приобщаване на трайно изолираните от образователния процес и/или пазара на труда лица чрез задължително образование чрез труд и др., включително принудителни мерки, както и стимули.

Привеждане на правните регулации на извънредния труд и сумираното изчисляване на работното време в КТ и ЗДСл в съответствие с Конвенция №1 на МОТ за работното време и Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време. Въвеждане на обективна система за доплащане на всеки час положен нощен труд като функция от основната работна заплата на работника/служителя.

Възобновяване на преговорите по изработването и приемането на прозрачен механизъм за засилване на договорното начало при определянето на МРЗ за страната, съобразен с Конвенция № 131 на МОТ и надграждането му с процедура за последващо договаряне на минимални заплати по икономически дейности. Стартиране на бипартитни преговори по минималните заплати през 2020 и прилагане през 2021 г. Отмяна на минималните осигурителни доходи по ИД и групи професии. Създаване на работещ механизъм, недопускащ отказа от преговори, на който и да било от участниците в тях.

Ежегодно бипартитно договаряне на препоръчителен индекс за реален ръст на работните заплати в частния сектор и възможност за диференциация на препоръчителния индекс по сектори, отрасли и браншове, в зависимост от икономическата конюнктура в тях и по настояване на браншовите организации на социалните партньори.

Осигуряване на ежегоден ръст на заплащането на труда в бюджетните сектори, в т.ч. чрез оптимизиране на централните бюджетно финансирани министерства и административни структури с прекомерна заетост, с цел освобождаване на човешки ресурс за икономиката. Договаряне на минимални нива на нарастване и диференциране на заплатите след атестация на служителите. (В регионален план — през ОбСТС, в т.ч. предоставяне на информация и включване на социалните партньори в обсъждането на въпросите на работните заплати, изплащани от общинските бюджети).

Ратификация на Конвенция № 154 на МОТ за насърчаване на колективното договаряне и започване на процес по ратификация на Конвенция № 151 относно защитата на правото на организиране и реда за определяне условията при постъпване на държавна служба.

11. Разширяване функциите на Агенцията по заетостта с цел посредничество за внос на работници и специалисти от трети страни за удовлетворяване на нуждите на българската икономика. Привеждане на българското законодателство и административни процедури за трудова имиграция в съответствие с добрите европейски практики. Разработване на програма за внос на висококвалифицирани и дефицитни специалисти с пакет от мерки.

V. Политики за социална защита

Създаване на работна група с участието на социалните партньори за разработване на проект на Първи национален план за прилагане на ЕССП с мерки и политики, които третират областите „за наблюдение“ и „критична ситуация“ в таблицата с водещи социални показатели от Доклада на ЕК за страната.

Въвеждане на общ подход за повишаване на основните параметри по приходите и по разходите на ДОО, съобразно прогнозите на Правителството за ръст на инфлацията и на средния осигурителен доход в системата на ДОО за съответната бюджетна година, по метода на т.н. „Швейцарско правило“ (по 50 на сто от прогнозната стойност на посочените два показателя). Прилагането му да стане, както следва:

  • за минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, земеделските производители и тютюнопроизводителите – след като достигне равнището на МРЗ за страната;
  • за максималния осигурителен доход от 2022 г.

Разработване на нормативен регламент за предоставяне на услуги в дома (социални и битови за ограничен кръг потребители) и реализиране в 2022 г. като пилотен проект. В зависимост от резултатите на пилотния проект, преминаване към постоянно действие на нормативните решения. Социалните помощи да се обвържат с учене и/или политика на полагане на труд, вкл. в частния сектор, по законово установен ред.

Стартиране на цялостна реформа в социалното подпомагане, която да гарантира дългосрочна устойчивост и ефикасност на системата, основана на адекватна ресурсна осигуреност с цел постигане на максимално ефективно разходване на публичните финансови средства в защита на уязвимите социални групи за подобряване на тяхното благосъстояние в контекста на европейските приоритети.

Правителството и социалните партньори целят чрез изпълнението на горепосочените мерки и политики да обезпечат постигането на следите средносрочни цели към 2022 г.:

  •  производителност на труд в СПС- 60% от тази на ЕС
  •  БВП на глава от населението в СПС= 60% от този на ЕС
  •  компенсация на 1 нает в СПС = 60% от тази на ЕС
  •  разходи за социална защита – 20 % от БВП

Страните по настоящото споразумение се договориха, че за неговото изпълнение се разработват три последователни плана за действие, в които се конкретизират съответни дейности и се прави текуща оценка за изпълнението.

ЕС трябва да приложи спешно 17 мерки, за да подобри функционирането на европейските капиталови пазари и да осъществи проекта Съюз на капиталовите пазари

EU_Capital-Markets

Европейският съюз трябва спешно да приложи 17 взаимносвързани мерки, за да бъдат премахнати най-големите бариери на европейските капиталови пазари. Това става ясно от публикувания на 10.06.2020 г. окончателен доклад на High-Level Forum (HLF) за Съюза на капиталовите пазари в Европа.

Докладът съдържа поредица от ясни препоръки, обособени в четири големи групи – създаване на жизнена и конкурентна бизнес среда; изграждане на по-силна и по-ефективна пазарна инфраструктура; насърчаване на инвестициите на индивидуални инвеститори на капиталовите пазари и преминаване извън границите на вътрешния пазар.

Стартирането на Съюза на капиталовите пазари е от изключително значение в момента, за да се ускори възстановяването на европейските капиталови пазари от пандемията, причинена от COVID-19. Ефективно работещ Съюз на капиталовите пазари би спомогнал за възстановяването на икономиката на ЕС чрез предоставяне на нови източници на финансиране за бизнеса и възможности за инвестиции за европейските граждани. Това ще бъде от жизненоважно значение за мобилизирането на така необходимите дългосрочни инвестиции в нови технологии и инфраструктура, за справяне с изменението на климата и за постигането на новата програма за т.нар. „Зелена сделка“ и дигитализацията на Европа.

„Докладът е плод на активната работа и комуникация на 28-те експерти с Европейската комисия и Европейския орган за ценни книжа и пазари. Членовете на High-Level Forum определено вярват, че препоръчаните мерки настина ще имат ефект по отношение на европейските капиталови пазари. Част от седемнадесетте препоръки, които имат пряко въздействие върху българския капиталов пазар  включват: Създаване на единна европейска точка за оповестяване и разкриване на информация от емитентите (EU Single Access Point), която да бъде използвана не само от регулатора, но и от всички заинтересовани лица; Регулирането на централните депозитари на ценни книжа и уеднаквяване на правилата за тяхната дейност; Мерки за насърчаване на застрахователите да осигурят повече финансиране за капиталовите пазари; Повишаване на финансовата грамотност и инвестиционната култура на населението в Европа, което ще доведе до подобряване на условията за достъп до капиталовите пазари на индивидуалните инвеститори и ползвателите на инвестиционни услуги.

Докладът съдържа и конкретни препоръки относно облекчаване на процедурите за достъп до финансиране на емитентите, промени в редица европейски нормативни актове, които влязоха в сила през последните години и по мнение на експерти и пазарни участници представляват сериозна пречка за ефективното функциониране на капиталовия пазар в Европа, създавайки, излишни административни тежести“, заяви Даниела Пеева, която представляваше в продължение на 6 месеца страната ни и Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България в High-Level Forum CMU.

Съюзът на капиталовите пазари в Европа бе сформиран през ноември 2019 г. от 28 висококвалифицирани експерти от сектора на бизнеса и финансите, неправителствени организации и други институции, които дадоха своя принос, да споделят  идеите и опита си за следващия етап на развитие и финализиране на проекта Съюз на капиталовите пазари. Представителят на България – Даниела Пеева работи активно в подгрупа „Създаване на екосистема, позволяваща лесно привличане на капитал, с особено внимание върху иновативните МСП“ под ръководството на председателя на групата David WRIGHT.

Пълният текст на доклада е поместен на страницата на Европейската комисия на адрес https://ec.europa.eu/info/news/cmu-high-level-forum-final-report_en, като Ви го предоставяме и като приложение към настоящото прессъобщение.

Планирана в законопроект национализация се готви да конфискува собственост от над два милиона българи

Bonova-Knizhka

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) иска незабавно оттегляне на Законопроекта за т. нар. „спящи акции“, който застрашава над 2 милиона българи със загуба на собствеността им върху ценните книжа, които са придобили по време на приватизацията.

АИКБ припомня, че категорично против концепцията, материализирана сега в законопроект, са се обявили четирите национално представителни работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в АОБР, както и КНСБ, КТ „Подкрепа“, Асоциацията на директорите за връзки с инвеститори в България, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Националната комисия за корпоративно управление и други асоциации от капиталовия пазар, Омбудсманът на Република България, Министерство на правосъдието, юристи и акционери. Повечето от тях вече потвърдиха позицията си, като призоваха в свои становища проектозаконът да бъде оттеглен. Становищата на организации и граждани, публикувани на Портала за обществени консултации на Министерски съвет, можете да прочетете на адрес: http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5149

В изготвения законопроект е предвидено задължението собствениците на акции в едногодишен срок да прехвърлят ценните си книжа от Регистър А на “Централен депозитар” АД, където те се съхраняват безплатно и сигурно за акционера, в Регистър Б в подсметка към инвестиционен посредник, където ще носят риска на посредника и ще дължат такси. Хората, които не знаят, че притежават подобни акции (наследници) или не ги потърсят, ще ги загубят, защото държавата ще ги прехвърли срещу дялове по незнайна цена към специално създаден фонд, който да ги управлява незнайно как и незнайно от кого.

В текста е записано още, че при изтичане на втори допълнителен срок и непредприемане на действия от страна на дялопритежателите, паричната равностойност на дяловете ще бъде внесена в държавния бюджет, т. е. досегашният собственик губи окончателно всички права, които е имал.

Законопроектът противоречи на Конституцията на страната и на договора за функциониране на ЕС и ще окаже изключително негативно въздействие върху капиталовия пазар и икономиката на България. Нищо не налага предприемането на подобни мерки у нас, а и категорично можем да заявим, че няма държава в ЕС, в която да има подобна практика. Търговският закон и Законът за публично предлагане на ценни книжа достатъчно ясно и недвусмислено регулират материята. За нас е неразбираемо какви интереси налагат подобни неприемливи опити за конфискация на частна собственост.

Освен всички загуби, които ще претърпят тези над 2 милиона българи, АИКБ счита, че рискът страната ни да бъде зачеркната като инвестиционна дестинация е огромен, тъй като инвеститорите няма да имат никаква сигурност за частната си собственост.

Асоциацията е категорична, че предложеният законопроект, обоснован с „незаинтересоваността“ на собствениците на акции, не се различава по нищо от конфискация на банков депозит, по който притежателят му не е внасял или теглил суми известно време.

Асоциацията на индустриалния капитал в България и другите работодателски организации и асоциации на капиталовия пазар нееднократно са заявявали готовността си за участие в експертни групи за обсъждане на ефективни, пазарни и законосъобразни мерки за активизиране на пазара на ценни книжа, но законопроектът „Или продаваш на загуба, или губиш всичко“ (известен и като проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в регистрационната система на “Централен депозитар” АД) трябва да бъде оттеглен като противен на правовата държава, ощетяващ хората и вреден за икономиката.

Работодатели и синдикати поискаха свикването на извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество за обсъждане на проекта на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД. Заседанието е свикано за 10.06.2020 г.

АИКБ настоява за изработване на законодателство и алгоритъм на действие при кризи от мащаба на COVID-19

2020-March28-Coronavirus_smetki-crop

Необходим е широк обществен дебат, на който да се обсъдят приоритети за развитие в условията на нова обществена и социално-икономическа глобална среда


Във връзка с постепенния преход към възстановяване на нормалния житейски ритъм след периода на карантината АИКБ изразява задоволство от факта, че България се справи добре на фона на много от другите страни от европейското ни семейство.

Всички бяхме поставени в необичайна и безпрецедентна ситуация и затова е необходимо да се направи вярна равносметка както на добрите, така и на неудачните  решения, с оглед по-голяма адекватност на действията при евентуално повторение на подобно изпитание.

  1. Стриктно спазване на законите и Конституцията.

Пред лицето на непознатата глобална опасност правителството реагира навременно, съобразявайки се с препоръките на СЗО и действията на другите правителства по света. Целенасочено се осигуриха време и средства на здравната система, която тогава изглеждаше, че не беше готова да посрещне неизвестна по интензитет, обем и продължителност заболеваемост. Трябва да се признае, че в България не действаха забрани, до които стигнаха много други правителства в Европа и по света.

Въвеждането на епидемичен режим у нас, а и в повечето страни в ЕС, не отговаряше на изискванията на някакъв местен или на СЗО стандарт за брой заразени на милион население например, както и не се реализира през съществуващата законова уредба, в т.ч. институционално, организационно, ресурсно и времево. Същевременно обявената от СЗО пандемия не отменя местното законодателство за епидемичен режим, но у нас се приложи извънредно законодателство, писано на крак и оспорвано поради това и до момента. Ограничаването на правото на придвижване между областните центрове е нарушение на Конституцията и е спорно дали извънредно положение може да го постановява. Затварянето на парковете и планините е незаконно и вредно за здравето, а при работещ обществен транспорт и метро – е и неуместно.

Създаването на щаб без законова санкция и при съществуващи ясни правила и процедури в националното здравеопазване е неправомерно. Разпалването на страхова психоза е незаконно и вредно за здравето на населението. Прекратяване на работата на Народното събрание е недопустимо и напълно неоправдано.

Категорично човешкият живот е единствен приоритет в подобна обстановка. Но именно това поставя пред изпитание качеството на предприетите мерки – човешкият живот е също толкова важен и след прилагането на съответните решения, както и след привършване на ограничителния режим.

  1. Адекватност и подготвеност на здравната система.

Очакваме, че здравната ни система е вече много по-подготвена за посрещане на подобни и нови бедствия. Медицинският персонал, ангажираните с осигуряване на необходимите средства, както и разбирането и търпението на гражданите, заслужават високо признание и благодарност.

Кризата обаче открои системните проблеми в здравеопазването ни, които бяха видни и преди нея. Фокусирани върху материална база, координация на действия, формулиране на протоколи, дефицита на адекватни предпазни средства и спазването на правилата за защитеност на медицинския персонал, на практика системата ни на здравеопазване блокира по всички останали случаи, различни от Covid-19, а лечението им бе сериозно занемарено, стигна се до прекратяване на детски и женски консултации, трансплантации, планови операции, ранна диагностика и профилактика.

Докато в нито един момент не бяха използвани едновременно дори и 5 % от апаратите за обдишване и налични болнични легла за заразени с COVID-19, преустановяването на регулярната медицинска дейност недопустимо изложи на риск здравето на хората. Аргументът, че е възможно претоварване на болниците, е неправомерен, а се оказа и неверен. Прякото копиране на откъслечен чужд опит е нерелевантно.

Обобщавайки, натрапва се разочарованието в обществото, че въпреки все по-засиленото финансиране (ръст от над три пъти за десет години) здравната ни система е с все по-ниска ефективност.

  1. Компенсация на затворените дейности и услуги и антикризисни мерки в икономиката.

Когато държавата принудително затваря производства и услуги, следва автоматично да се приложат мерки за запазване на заетостта с компенсаторен характер – т.е. всеобхватно, дори и поради ограничен ресурс да е непълно.

Такъв бе и е европейския принцип и действие. България изостана, подходи едностранно, не отчете факта, че победата на фронта се осигурява от тила. Въпреки настойчивите призиви на работодателските организации, изпълнителната власт не проведе навременен и ефективен диалог с бизнеса,  забави се с мерките,  допусна редица неефективности.

  1. Поглед към бъдещето.

Да, светът се променя, формулират се нови приоритети, включително и по отношение на икономически, здравни и социални политики. Именно това трябва отговорно да започнем да работим и на национално ниво.

АИКБ предлага, без да губим от погледа си необходимостта от продължаване на усилията за подобряване обезпечеността и работата на здравната система, да съсредоточим умения, ресурси и време за възстановяване на икономиката от претърпените щети, за извличане на необходимите изводи и за целенасочени действия с цел подобряване позициите на българската икономика в глобалното икономическо и обществено-политическо пространство, което без съмнение ще претърпи сериозна трансформация.

АИКБ настоява за широк и неполитизиран обществен дебат, както за изработване на законодателство и алгоритъм на действие при подобни кризи (втора вълна) с оглед предвидимост и минимизиране на неблагоприятните последици, така и за разработване на приоритети за развитие в условията на нова обществена и социално-икономическа глобална среда. Повод за последното ни дава и предложеният от Европейската комисия мащабен план за „устойчиво, съгласувано, приобщаващо и справедливо за всички държави членки“ възстановяване с  бюджет от 1,85 трилиона евро.


Прессъобщението във формат PDF може да изтеглите ТУК.

Стартират номинациите за седмото издание на конкурса за наградите „Икономика на светло“

AIKB_0606

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обявява началото на номинациите за годишните награди „Икономика на светло“ за 2019 г., които ще бъдат връчени на предстояща церемония през месец септември 2020 г.

Целта на ежегодния и добил вече широка популярност и признание конкурс е да открои стимулиращи примери за успехи в борбата с неформалната икономика и да отличи водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивата икономика. Наградите са част от цялостната дейност на АИКБ за повишаване обществената нетърпимост към неформалната икономика, поощряване предприемането на активни действия в тази посока и популяризиране градивната роля на бизнеса в обществото за подобряване на социално-икономическата среда.

Призът „Икономика на светло“ за 2019 г. ще се присъди в три категории:

  • За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата.

Присъжда се на държавна/общинска администрация или на нейни представители за предлагането/въвеждането на нормативен акт или административна практика, които водят до ефективно ограничаване на сивия сектор и подобряване на бизнес средата.  

  • За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция.

Присъжда се на личност, НПО, научна организация, компания, която има задълбочени изследвания по темата, постоянни и активни медийни изяви, или е генерирала предложения за промени в законови актове и/или административни практики и т.н.

  • За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформалната икономика.

Присъжда се на журналист или медия за принос в актуалното и многостранно отразяване на проблемите и постиженията, свързани с дейностите по ограничаване и превенция на неформалната икономика, в насърчаване и промотиране на светлия бизнес и формиране на обществена нетърпимост към сивия сектор. 

Съгласно приетия регламент, номинации се правят от членовете на АИКБ, социалните партньори, членовете на Обществения съвет „Икономика на светло“, медиите. За повече информация вижте приложеното писмо и изтеглете ТУК формуляра за номиниране.

Срокът за изпращане на номинации е до 31.07.2020 г.

Позиция на АИКБ по ЗИД на Закона за ДДС

articles__c62c2941b9863d4297a97d4715fb32b3

Следва пълният текст на позицията на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) относно Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност.


ДО

Г-Н ПЕТЪР КЪНЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО

ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И

ТУРИЗЪМ КЪМ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

КОПИЕ

Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО

БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ КЪМ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Относно: Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КЪНЕВ,

Асоциацията на индустриалния капитал в България е на принципна позиция в подкрепа на настоящата данъчна система на Република България, която е изготвена така, че да осигурява добри и предвидими условия за извършването на стопанска дейност в страната. Всяка промяна в системата би изложила на риск и би поставила под съмнение стабилността и предвидимостта на бизнес средата и би отправила неблагоприятни сигнали към предприятията и инвеститорите. Именно по тази причина, стабилността на данъчната система и избягването на каквито и да е промени в нея, особено след като е доказала своята адекватност посредством непрекъснатото подобряване на събираемостта и изпълнението на приходната част на бюджета, следва да бъде избягвано.

В същото време АИКБ отчита сериозността и дълбочината на предизвикателствата, пред които е поставена българската икономика и особено някои нейни сектори, поради мерките за предотвратяване на разпространението на епидемията от COVID-19. Във връзка с това приветства инициативите на законодателната и изпълнителната власт за предвиждане на мерки за подкрепа на икономиката като цяло, както и на най-засегнатите сектори. Като такива мерки приемаме предложенията за изменения в Закона за данъка върху добавената стойност, внесени от г-н Ципов и група народни представители. Обръщаме внимание на следните конкретни моменти:

  1. АИКБ припомня отново позицията си, че следва да бъдат подкрепяни доходите на хората, за да могат да си плащат сметките и покриват разходите, а не да се субсидират цени или поемат разходи от бюджета. Затова ние не подкрепяме намаляването на ДДС за храни, лекарства, детски стоки и др., правено с цел намаляване на цени за всички. Подкрепата на доходите на работещите в предприятията в затруднение с мярката за компенсиране на отсъстващия доход при спиране на работа или при непълно работно време (за времето когато не се работи) би помогнала за запазване на много повече работни места и би била много по-ефективна, ако бъде в съотношение 60/0 или 60/15. Така много повече предприятия, изпаднали в затруднение поради коронакризата, ще могат да се възползват от нея и да не извършват съкращения, а не само онези, които имат финансови резерви, за да доплащат нелогично и несправедливо възнаграждения до пълния им размер на работници, които не полагат труд.
  2. АИКБ подкрепя принципно всички мерки, които биха „изсветлили“ трудовите правоотношения, биха увеличили доходите и стимулирали потреблението. В тази посока подкрепя увеличението на минималния осигурителен доход за икономическите дейности 55, 56 и 79 – Хотелиерство, Ресторантьорство, Туристическа агентска и операторска дейност, други дейности, свързани с пътувания и резервации от 610 лв. на 800 лв., като споделя мотивите, с които това е направено, и вярва, че подобна стъпка отразява икономическите реалности в тези сектори, след като е предложена от браншовите им организации.
  3. АИКБ може да подкрепи евентуално намаляване на ставката на дължимия данък добавена стойност до 9 %, само като антикризисна мярка с временен характер, за подкрепа на сектора, като отчитаме, че дейността на хотели, места за настаняване, питейни заведения и заведения за хранене e най-засегната от мерките за предотвратяване на разпространението на COVID-19. АИКБ подкрепя и мярката, насочена към книгоиздаването и разпространението, тъй като тя обхваща и учебниците и учебните пособия, свързани с публични разходи, така че нейното въздействие върху бюджета ще е и по-ограничено.
  4. Не споделяме позицията, че намаляване на ставката за тези два сектора трябва да е съпроводено с увеличаване на други данъци. По-малкото приходи в бюджета (от порядъка на 160 млн. лева общо за двата сектора) могат да бъдат компенсирани с повишена събираемост, повече приходи от осигуровки и подоходен данък предвид увеличения осигурителен доход, както и с намаляване на разходите на администрацията. Даже и нищо от това да не се случи, бюджетният дефицит би се увеличил от едва 2,8% на не повече от 3,0 %. Това не представлява някакъв сериозен проблем предвид прогнозата на Европейската комисия за бюджетен дефицит за останалите страни в Съюза от 4,8% до 11,1% или средно за държавите членки в размер на 8,3%.

 

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ

НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ

КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

 

 

Позиция на АИКБ по проекта на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД

Centralen depozitar tabela

Във връзка с публикувания на портала за Обществени консултации на Министерски съвет проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, публикуван от Министерството на финансите за обществено обсъждане на 13.05.2020 г. по-долу публикуваме пълния текст на Позиция на АИКБ по проекта.


Изх. № 175/17.05.2020 г. 

ДО
Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ,
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ 

Относно: Проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, публикуван от Министерството на финансите за обществено обсъждане на 13.05.2020 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР, 

Управителният съвет и Комисията по капиталови пазари на Асоциацията на индустриалния капитал в България с дълбока загриженост се запознаха с публикувания за обществено обсъждане проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД. Асоциацията изразява своето учудване и недоумение защо този проект се предлага на обсъждане, когато подобни предложения, представени под формата на концепции, вече на два пъти бяха отхвърлени, в резултат на широкото обществено недоволство, изразено от: предшественика на Съвета за развитие на капиталовите пазари; работната група, създадена от Министерство на финансите; Министерство на правосъдието; представителните организации на капиталовите пазари – Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Национална комисия за корпоративно управление, Асоциация на директорите за връзки с инвеститорите в България; от Асоциация на организациите на българските работодатели; Българска стопанска камара; Българска търговско-промишлена палата; Конфедерация на независимите синдикати в България; Конфедерация на труда “Подкрепа”; Омбудсмана на Република България и Гражданския парламент на  България – Икономическия и социален съвет. В своята резолюция от 10.12.2018 г., ИСС предупреди:

„14.2. ИСС обръща внимание, че анонсираният начин за решаване на проблема със „спящите акции“, както и начинът за съхранение на финансови инструменти, придобити на капиталовия пазар в България, може да се отразят негативно на сигурността на собствеността, на инвеститорската активност и като цяло – на развитието на капиталовия пазар у нас.“

Трето поредно предложение, направено в безпрецедентно труден за българската икономика момент, поражда множество въпроси относно уместността му, както и относно това доколко се вписва в приоритетите и отговаря на актуалните предизвикателства, пред които всички сме изправени. По същество, то принуждава хората да прехвърлят акциите си от сигурно и неизискващо разходи от тяхна страна място (Регистър А на “Централен депозитар” АД, в който са сега коментираните сметки на физически и юридически лица) към инвестиционни посредници, където ще носят риска на посредника и ще дължат такси. Преместването на сметките означава съществено снижаване на сигурността, съпътствано с такси за различните услуги след изтичане на 24-месечен гратисен срок. Освен това предложеният законопроект принуждава акционерите да предприемат действия, свързани с пътувания (за българите, живеещи в чужбина, а и извън областните центрове), както и сложни и скъпи административни процедури, свързани с унаследяване. При това в условията на глобална пандемия, при която са в сила точно обратните мерки – ограничения за пътуване между държавите и физическа  дистанция. Насилени да правят избор, от една страна, между значителни разходи, рискувайки в т. ч. здравето си, и от друга – загубата на собственост, конституционно защитена формално, стотици хиляди акционери най-вероятно ще предпочетат да загубят две неща: своите акции и своята вяра в правовата защита и неприкосновеност на личната собственост в България. Очевидно подобен избор е в пряк ущърб на техните интереси, чиято защита се прокламира да е в основата на проекта за закон.

Предложението няма аналог в нито една европейска държава, нито е продиктувано от изискванията на европейското законодателство. Обратно – то противоречи недвусмислено на:

  1. Договор за функциониране на Европейския съюз (чл. 63 – свободно движение на капитали, чл. 49 – свободно право на установяване);
  2. Конституция на Република България (чл. 17 (3) – неприкосновеност на частната собственост);
  3. Решения на Конституционния съд:
  • Дело № 5/ 2013 г., където: „Принудителното отчуждаване е изключение от принципа за неприкосновеност на частната собственост, поради което е недопустимо“;
  • Дело № 4/ 1996 г., където: „Държавата е длъжна да се грижи и да предприема мерки за осъществяване на защита и контрол за опазване на историческото, националното и архитектурното наследство. Това обаче не означава, че може да се ограничава правото на разпореждане на собственика. Никъде в Конституцията не е регламентирано и следователно не е позволено принудително отчуждаване на частна собственост за обществени нужди“;
  1. Принципите на правовата държава, очертани по съдържание от редица решения на Конституционния съд;
  2. Правото на собственост в неговата цялост като съвкупност от правомощия – право на владение, право на ползване и право на разпореждане.

Освен описаните по-горе пороци, проектът на закон въвежда дискриминационно отношение според вида на собствеността, като за притежаваните от държавата и общините сметки за ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар (включително за акциите, придобити срещу инвестиционни бонове), служебното прехвърляне не се прилага, в отлика от всички останали титуляри на собственост в това число и на първо място – гражданите. Без да се държи сметка за волята или съгласието на собствениците, им се вменяват задължения за разпореждане със собственост, последвано от служебно прехвърляне, задължение за самоидентификация на дялопритежателите, погасява се правото им да получат паричната равностойност на дяловете си, и в крайна сметка средствата се изземват и прехвърлят в държавния бюджет. Впрочем същото се отнася и за акциите, които не са допуснати до търговия на регулиран пазар, и са държани по неактивни лични сметки, с други думи – дори не се отчита възможността за инициатива и търговска активност изобщо.

Представените мотиви към законопроекта съдържат множество неточности и дори неверни твърдения. Прост пример: направената неизвестно как оценка за 2 млрд. лева на акциите по номинал е несъстоятелна и драстично се различава от елементарно представената собственост на 2,5 млн. притежатели на бонове от масовата приватизация, притежаващи по номинал капитал от 25 (деноминирани) лева т. е. общо акции с номинал от порядъка на  62, 5 млн. лева  (2,5 млн. души по 25 лв. е 62,5 млн. лева, а не 2 млрд. лева). Разбира се, по-малката обща сума не означава по-безобидно национализиране на собственост, каквото ще се случи, ако такъв закон бъде приет.

Ефектът от предлагания проектозакон, обоснован с незаинтересоваността на титуляря на правото на собственост на „неактивни лични сметки“ (в предишни редакции на същата концепция се използваше „спящи“ акции),  не се различава от конфискация на банков депозит, по който няма нови вноски или тегления.

Или казано директно – този проектозакон е по същество едно конфискационно решение.

Ако той се приеме, стотици  хиляди граждани ще загубят собствеността си в такива акции напълно, а останалите до обявеното число 2,5 млн. ще понесат частични загуби от такси за инвестиционни посредници, такси за фонд за гарантиране на инвеститорите, разходи за възнаграждения, коли и офиси на управителите на безпрецедентния фонд. Малцината печеливши ще бъдат управителите на фонда и свързаните с тях лица и няколко инвестиционни посредници.

Кому е необходимо всичко това, на кого ще донесе ползи, освен за дузината мениджъри, които ще получат контрол над заграбените акции и дялове и ще се опитат да ги осребряват, за да си покриват разходите за заплати, офиси и автомобили, а за никого другиго няма да остане в крайна сметка нищо, още по-малко за държавния бюджет.

Неразбираемо е какви или чии интереси налагат продължаването на явно неприемливи и противоконституционни опити за конфискация, наричани  „нова регулация“ на отношения, продиктувани от особеностите на пазарната обстановка, и които са достатъчно ясно и недвусмислено регулирани от действащия Търговски закон и Закон за публично предлагане на ценни книжа.

С предлагания законопроект не се постигат анонсираните цели, а се създадат нови проблеми (собственост, акционерни права по вид и размер, управление на акционерни дружества при спорни участия в тях и пр.) и за гражданите, притежаващи такива акции, и за бизнеса, което ще рефлектира в крайна сметка върху държавното управление.

Всичко това ни мотивира да се противопоставим недвусмислено на Законопроекта за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, публикуван за обществено обсъждане на 13.05.2020 г., като настояваме  същият да бъде оттеглен и да не бъде предлаган за разглеждане от Министерски съвет.

Ако наистина има желание и воля за решаване на въпросите, формално заложени като основание за разработване на представения проектозакон, АИКБ  призовава да бъдат предприети мерките, многократно и задълбочено обсъждани и предлагани от инвестиционната общност, а именно:

– широко информиране на акционерите относно техните права и възможности;

– улесняване и поевтиняване  на унаследяването;

– електронната идентификация и отдалечения достъп и управление на тези активи.

Ако анонсираните периодично (от пет години) цели са действителните, то буди недоумение защо нищо от изброеното не е направено за постигането им за това време.

С УВАЖЕНИЕ

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

1 2 3 27