Категория: Събития

Ново поредно проучване на Агенция по заетостта (АЗ) за потребностите на работодателите от кадри

AZ-765x286

Агенцията по заетостта стартира второто за 2019 г. анкетно проучване на потребностите на работодателите в България от работна сила. То ще се извърши в периода от 1 август до 20 септември 2019 г. включително, на основание чл. 10, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта, съвместно с Комисиите по заетост към Областните съвети за развитие в 28-те области в страната.

Два пъти годишно Агенцията по заетостта отчита конкретната необходимост от знаещи, можещи и  желаещи да работят кадри и очертава тенденциите в търсенето на специалисти и работници.

Това е четвърто поред проучване на Агенцията, като във всяко от тях над 2500 работодатели в страната споделиха своите нужди от кадри и очакванията си към пазара на труда. С новото анкетиране ще продължи проследяването на потребностите на работодателите от работна сила и ще се анализира развитието на тенденции, очертани в предишните проучвания, какви професии и умения са необходими на бизнеса в краткосрочен план. И този път анкетирането ще обхване работодатели от национално представителна извадка въз основа на данни, предоставени от НСИ.

Работодателите от статистическата извадка ще могат да използват актуализиран онлайн въпросник, в който да посочат от какви специалисти със средно и висше образование ще имат нужда през следващите 12 месеца. Формулярът включва и въпроси за потребностите от работници без специална квалификация и кадри, притежаващи специфична правоспособност. Представителите на бизнеса и администрацията ще могат да посочат и кои са най-необходимите умения, които трябва да притежава търсеният от тях персонал.

Получените резултати ще очертаят нуждите на работодателите от работна сила през следващите 12 месеца. Както досега, данните ще бъдат използвани при подготовката на краткосрочни мерки и програми за организиране и провеждане на подходящи обучения за професионални и ключови умения с цел ориентация съобразно изискванията на работодателите.

В анкетата се запазва възможност работодателите да посочат очакванията си за необходимите им специалисти с висше и средно образование след 3 до 5 години. Набраната информация ще се използва при определяне на приоритети на областната и националната политика в сферата на образованието, обучението и насърчаването на заетостта.

За работодатели, които не попадат в статистическата извадка, но имат желание да участват в проучването, е изготвен отделен електронен формуляр с аналогични въпроси. Той ще бъде достъпен на електронната страница на Агенцията по заетостта в периода 1 септември – 20 септември 2019 г.

Агенцията по заетостта отново разчита на активно включване на работодателите и отговорно отношение за предоставяне на реална и конкретна информация за обхвата, професиите, компетенциите, знанията и уменията на търсените от тях кадри.

Предоставената информация ще се използва само в обобщен вид и за статистически цели, при спазване на Политиката за защита на личните данни на Агенцията по заетостта, в качеството й на администратор на лични данни.

При необходимост, можете да запазите частично попълнената анкета и да я продължите по-късно.

Покана за обучение на тема „Корпоративна социална отговорност – модели и приложимост“

Logo-GBITK-708x168

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Германо–Българската индустриално–търговска камара (ГБИТК) Ви канят на обучение на тема „Корпоративна социална отговорност – модели и приложимост“ на 27.09.2019 г. от 9.00 часа в конферентната зала на ГБИТК, Интерпред – СТЦ София, сграда А, ет. 3, бул. „Драган Цанков“ 36, 1040 София.

Обучението ще помогне на фирмите с актуална информация и практически съвети как да прилагат нови и иновативни модели на корпоративната социална отговорност (КСО) с цел привличане на квалифицирана работна ръка и подобряване на производителността на служителите и работниците си. Специалисти и практици в областта на КСО от водещи европейски и български организации ще споделят своята експертиза и опит.

Таксата за участие на членове на АИКБ и ГБИТК е 180 лв. без вкл. ДДС, а за нечленове – 210 лв. без вкл. ДДС.

(В цената са включени семинарни материали и кафе пауза. Разходите за транспорт и по настаняване на участниците, ако има такива, са за сметка на самите участници.) 

Регистрирайте се за обучението онлайн тук.

Крайният срок регистрация и заплащане на таксата е 20.09.2019 г. 

За въпроси на Ваше разположение е Соня Банкова, ГБИТК, тел.02/8163028.

Ще се радваме на Вашето участие!

Екипите на АИКБ и ГБИТК

Асоциация на индустриалния капитал в България става партньор на Career Show 2019

career_show

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) става официален партньор на Career Show 2019 – кариерното експо на България за квалифицирани кадри. То ще се проведе на 10 септември в зала Арена Армеец и ще събере на едно място над 150 от най-големите работодатели и над 2000 кандидати.

“В Career Show искаме да покажем добрата среда за развитие, събирайки на едно място едни от най-добрите работодатели и квалифицираните кадри, които са доказателство за потенциала, който страната ни има. Радваме се, че Асоциация на индустриалния капитал в България стои зад нас и показва национално отговорно поведение, подкрепяйки каузата ни”, споделя Емил Томов, Event Manager в Career Show.

Подкрепата на АИКБ ще увеличи шанса на повече квалифицирани кадри да направят крачка към развитието си. Събитието показва, че България има висок ресурс на квалифицирана работна ръка, успешни бизнеси и платформа, която да ги свърже.

Компаниите могат да очакват над 2000 кандидати, преминали през предварително селектиране. Организаторите са заложили минимални критерии, на които трябва да отговарят те – минимум 2 години опит, минимум завършен бакалавър и отлично владеене на чужд език. Повече за очаквания профил на кандидатите може да научите тук. Регистрацията за кандидати е напълно безплатна, но задължителна.

Част от събитието са и Национални награди за най-добър работодател Career Show Awards. Това е напълно прозрачен конкурс, който цели да представи най-добрите примери от работодателската практика в България, както и да покаже потенциала на страната по отношение на кариерното развитие. Експертното жури, част от което е и председателят на УС на АИКБ г-н Васил Велев, ще оцени компаниите в общо двадесет категории, разделени в три групи – Най-добър работодател, Ангажираност и иновации и Здраве и екология.

Повече за участие като работодател и събитието можете да видите ТУК.

Декларация на Асоциация на индустриалния капитал в България във връзка с пробив в сигурността на данните на Националната агенция за приходите

Teenage Hacker Girl Attacks Corporate Servers in Dark, Typing on Red Lit Laptop Keyboard. Room is Dark

Доверието в държавността е основополагащо за всяко общество, а за демократичното е ключово. Пробивът в системата за лични данни е пробив именно в това доверие и всякакъв опит за замитане на случилото се руши българската държава. Затова АИКБ настоява за пълно разследване на случая от независими външни на системата експерти и поемане на съответната отговорност.

В епохата на всеобхватна цифровизация подобно събитие може да се определи единствено като катастрофа. Фактите говорят сами – изтеклите бази данни на НАП показват драстичен пробив в защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни, неизпълнение на задължения за страната ни, произтичащи от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), в това число  компрометирани  данни на милиони български граждани, съдържащи се в договори,  информация за възнаграждения, доходи, кредити, IP-адреси, декларации, имена, ЕГН, адреси, данни на български фирми с техните ЕИК и адреси, мейли, регистрационни номера на автомобили, номера на сертификати за електронни подписи; пълната органиграма на НАП с хеширани пароли и пълни данни на служителите на НАП със заеманите позиции; данни на българите, живеещи в чужбина, които получават пенсии извън България и са се отказали от здравно осигуряване в България.

Особено загрижени сме относно изнесените факти, че кражбата на данните е осъществена 20 дни преди откриването й, а НАП въобще не са отчели и регистрирали неправомерното извличане на данните от сървърите им, и едва след публикуването на част от информацията е констатирана кражбата. Всичко това говори за ниско ниво на защита и сигурност на данните, за некомпетентност или небрежност на отговорните лица, което поставя под риск националната сигурност и функционирането на държавата.

На фона на случилото се още по-скандално и необяснимо е желание на НАП чрез Наредба 18, безполезно за фиска, но излагащо на риск компаниите, да „наднича“ он-лайн в технологичните и търговските им тайни.

АИКБ призовава изпълнителната власт незабавно да изготви и изпълни  план за действие за намаляване на вредата от случилото се и управление на произтичащите рискове, както и да оповести публично кой носи отговорност за тази безпрецедентна катастрофа и какви наказания ще бъдат наложени.

АИКБ с дълбоко безпокойство напомня за предишни много тревожни сривове на държавната цифрова политика, а именно проблемите с търговския регистър, преминаването към електронни винетки и др. Подобни провали са изключително обезпокоителни, недопустими и позорящи за държава, която има претенциите да бъде регионален лидер в информационните технологии.

АИКБ подчертава, че подобни катастрофи ще продължат и в бъдеще, ако не се осъществи незабавна промяна в начина, по който работи държавата с електронните данни на българските граждани и българския бизнес. Създаването, поддръжката и управлението на електронните услуги е непрекъснат процес, като при проектирането на системите сигурността е водеща. Държавните институции, както и външни експерти и компании за сигурност би трябвало да одитират и да опитват пробиви на изградената инфраструктура, а Държавната агенция за електронно управление трябва да наложи минимални критерии за сигурност при проектиране и изпълнение на е-услуги от държавните институции. В тази връзка, за да се предотвратят подобни събития, АИКБ настоява за незабавен одит на IT сигурността във всички държавни институции при въвеждането на електронно управление, каквото трябваше отдавна да е факт.

Работодателските организации със сигнал до Главния прокурор относно пазара на ел. енергия

tok-620x310

Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България изпратиха сигнал до Главния прокурор на РБ относно пазара на електрическа енергия и, по-конкретно – недостатъчното предлагане на количества от производителите на ел. енергия на платформата „Ден напред“.

Това е първият от поредицата сигнали относно пазара на електрическа енергия.

В сигнала се отбелязва, че на пазара на електрическа енергия, осъществяван на Българската независима енергийна борса (БНЕБ), на платформата „Ден напред“ средната цената за 1 MWh базова мощност за 3 юли 2019 г. е била 195.40 лв. – най-скъпата в цяла Европа, като по часове достига дори до 270.04 лв./ MWh. Нещо повече – тази цена е над двойно по-висока от средната за ЕС, над три пъти по-висока от цената на електроенергията във Германия, Франция, Австрия и Швейцария и с 84% над цената за предния ден (2 юли).

Според авторите на сигнала, налице е бездействие и неупражняване на задължения от лица с управителни функции в ТЕЦ „Марица изток 2″ ЕАД и БЕХ, което се отразява като ключово значим ценообразуващ елемент на пазара на електроенергия. Това пряко се отразява на конкурентоспособността на българската индустрия (която се конкурира с пазари с 2 до 3 пъти по-евтин ток), както и върху цените на всички стоки и услуги до крайните потребители. Така за пореден път българските граждани и българския бизнес ще платят за безотговорността и безстопанственото управление, което се е наложило като практика в българските държавни дружества, включително в енергетиката.

В тази връзка, работодателските организации настояват Главният прокурор да разпореди обстоятелствена проверка за установяване на фактите по случая и, при преценка за достатъчно данни за извършени престъпления, да разпореди образуване на съответните досъдебни производства.


Целия сигнал може да видите тук.

Приложенията към сигнала може да видите тук.

Писмо от Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) до министъра на енергетиката Теменужка Петкова

krim-ostana-bez-tok-sled-vzriv-na-dalekoprovodi-339866

Следва пълният текст на писмо от АОБР до министъра на енергетиката Теменужка Петкова, относно цената на електроенергията, договорена за ден на доставка 3 юли 2019 г.


ДО

Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА,
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,

Цената на електроенергията, договорена през борсов сегмент „Пазар ден напред“ за ден на доставка 3 юли 2019 г., е най-високата в Европа – базовата цена за мегаватчас достигна 195,40 лв., при цени на офпик и пик – съответно 144,08 лв. и 246,72 лв. Това ценово ниво надхвърля средноевропейското 2 пъти, а спрямо пазарите с най-развити икономики – Германия и Франция превишението е 3 пъти!

Това отдавна не е изолиран случай само в един пазарен ден – сигнализирали сме многократно с конкретни данни. Системно от началото на 2019 г. или 183 последователни дни средната цена на електроенергията за индустрията в България е по-висока от тази във вече споменатите Германия и Франция, че и Австрия, Чехия, Словакия, Швейцария. А като се добавят доплащанията за преференциалните цени на т.н. „американски централи“ /каквито доплащания няма в нито една друга европейска страна/, се получава като краен резултат това, че българските предприятия получават най-скъпата електроенергия в цяла Европа!

Всъщност на пазара се случи това, за което предупреждавахме в медиите през последните седмици – при настоящите трудности в генерацията на електроенергия от въглища и скъпите емисионни квоти, ако и допълнително се създадат условия за концентрация, респективно контролирано ограничено предлагане, пазарът ще изпитва хроничен недостиг на електроенергия, а цените биха били лесно манипулируеми.

При очаквано завишено търсене на електроенергия през „Пазар ден напред“, видно и от дневните търгувани обеми за първите три календарни дни на месеца, съответно 30,4 ГВтч, 31,3 ГВтч и 29,1 ГВтч. Този среднодневен обем от 30 ГВтч, сравнен със среднодневния обем от 21 ГВтч през предходната седмица за същия период, беше лесно прогнозируем и очакванията бяха да се посрещне с адекватно структурирано предлагане. Частично това бе постигнато за 1-ви и 2-ри юли, но след реализираните продажби на електроенергия, генерирана от ВЕИ с мощност между 1 и 4 МВт през НЕК (което ние настоявахме да не се прави), среднодневното предлагане бе съкратено с 2,5 ГВтч.

Както многократно сме подчертавали, именно в такава ситуация е важно адекватното управление на електрогенериращи мощности, съобразено с рационално предлагане. При постигнати цени, надминаващи 135,30 лв./МВтч (Решение на КЕВР № Ц-19 от 01.07.2019 г.), че и 147,87 лв./МВтч (по разчети на ръководството на ТЕЦ Марица изток – 2, съгласно заявление от 29.03.2019 г.), както и отчитайки разполагаемите мощности на дружеството, основателен е въпросът защо ТЕЦ Марица изток – 2 не осигури „дефицитните“ 100 МВт мощност. Обръщаме внимание и на изричната препоръка от страна на КЕВР по отношение на това държавно дружество да е активно на пазара на електроенергия при цени, надхвърлящи 93,33 лв./МВтч (вижте стр. 34 от цитираното ценово решение).

Остава актуален и многократно поставяният от нас въпрос за осигуряването на капацитети за адекватен внос на електроенергия именно в такива случаи – както за целите на интрадей търговията, така и за обезпечаване на ликвидност за сегмент „Пазар ден напред“.

С УВАЖЕНИЕ, 

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА БТПП,
РОТАЦИОНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АОБР ЗА 2019 Г. ПО ПОРЪЧЕНИЕ НА АИКБ, БСК, БТПП И КРИБ

Рекорден ръст на светлия бизнес в България

Photo1

Композитният индекс „Икономика на светло“, чрез който Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) измерва светлата част на българската икономика, се е повишил с 4,55 пункта и е достигнал рекордно ниво от 79,10 пункта. Данните бяха оповестени днес на пресконференция, на която АИКБ обяви за девета поредна година стойността на индекса.

АИКБ изчислява Композитния индекс „Икономика на светло“ от 2010 г. До 2013 г. той нараства плавно, като единственият спад от 1,2 пункта отбелязва през 2014 г. От 2015 г. продължава тенденцията на неговия ръст:

Повишаването на стойността за изминалата година отразява не само обективни положителни явления и процеси в икономиката, които се отчитат от статистическия под-индекс, но и положителна промяна в оценките на бизнеса и служителите за динамиката и дела на неформалната икономика, което се отчита от социологическия под-индекс (макар и в по-малка степен).

Анализът на Композитния индекс показва увеличение на стойността и на двата под-индекса. Статистическият индекс отчита ръст от 4,4 %, а социологическият – 0,15 %. Това означава, че постигнатите реални успехи все още не са оценени от работодателите и заетите лица и че е необходима по-сериозна информационна кампания.

Сред основните причини за положителните тенденции са финансовата и икономическа стабилност в страната, предприетите нови мерки за подобряване на бизнес средата и ограничаване на неформалната икономика, увеличаване на обема на износа на България, общото намаляване на интензивността на основните стресогенни фактори, които създават негативни психологически нагласи сред бизнеса, както и отсъствието на миграционен натиск по границите на страната ни.

От АИКБ отчитат, че през 2018 г. причините, които задържат засилването на положителните тенденции в изменението на индекса „Икономика на светло“, са липсата на работна ръка, която е основен проблем на българския бизнес, новото рязко административно повишаване на минималната работна заплата, което пък от своя страна е довело до повишаване на „сивите“ практики в някои сектори. Външните фактори, които са повлияли на повишаването на индекса са задълбочаващата се икономическа криза в Турция, продължаващите санкции на ЕС срещу Русия и съответни контрасанкции, както и назряващите търговски конфликти между САЩ и Китай, САЩ и ЕС и САЩ и партньорите им то NAFTA.

Докладът за изчисляването на КИ и материалите от негово представяне може да намерите ТУК.

Покана за пресконференция

press2

Асоциацията на индустриалния капитал в България и Национален център „Икономика на светло“ имат удоволствието да Ви поканят на пресконференция, на която ще бъде оповестена стойността на Композитния индекс „Икономика на светло“ за 2018 г., както и ще бъде направен анализ на ситуацията, предизвикателствата и тенденциите на изсветляването на икономиката в България. Събитието ще се състои на 1 юли 2019 г. (понеделник) от 11:00 часа в Конферентната зала на АИКБ на адрес: 1504 София, ул. „Тракия“ №15.

Участие в пресконференцията ще вземат г-н Васил Велев, председател на УС на АИКБ,   проф. д-р Стефан Петранов, ръководител на екипа, създал Композитния индекс „Икономика на светло“, д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ и ръководител на проект „Ограничаване и превенция на неформалната икономика“ и г-н Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ.

Композитният индекс „Икономика на светло“ е иновация в методологията за проследяване и измерване на процесите на неформалната икономика, както у нас, така и на европейско равнище.

Имаме удоволствието да Ви поканим и на официална церемония за връчването наградите „Икономика на светло“ за 2018 г., която ще се състои същия ден: 1 юли (понеделник) от 18:00 ч. в зала „Средец“, София Хотел Балкан (бивш Шератон)

Предварително Ви благодарим и Ви очакваме! 

Вашето присъствие е важно за нас!

ПИСМО НА АОБР ДО ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА Националната електрическа компания

item_itemitemnek

Следва пълният текст на писмото от Асоциацията на организациите на българските работодатели във връзка с търговията с електроенергия.


                  ДО

            Г-Н ПЕТЪР ИЛИЕВ,

            ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА

            НЕК ЕАД

           

КОПИЕ

            Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА,

МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ИЛИЕВ,

В края на миналата седмица бе обявен търг за продажба на електроенергия от НЕК ЕАД на платформата за двустранни договори на БНЕБ, организиран за 19 юни 2019 г. Срокът на доставка, както и обявените от продавача отклонения дават основания да предположим, че това е електроенергия, генерирана от ВЕИ с мощност между 1 и 4 МВт.

Като приветстваме решението тази електроенергия да бъде реализирана на свободен пазар, изразяваме несъгласие с начина, по който планирате това.

Становището на АОБР е, че такова голямо количество (потенциално над 390 МВт) при зададената стъпка от 98 МВт и възможностите за обезпечаване на бъдещи плащания със застраховка, ще породи бъдещи спекулации, тъй като ще бъде закупено от единствен купувач. При настоящите трудности в генерацията на електроенергия от въглища и скъпите емисионни квоти, ако и допълнително се създадат условия за концентрация, респективно контролирано ограничено предлагане, пазарът ще изпитва хроничен недостиг на електроенергия, а цените биха били лесно манипулируеми.

Впрочем, именно за да се избегнат подобни рискове, Народното събрание прие законодателни промени, обезпечаващи реализацията на електроенергията, генерирана от ВЕИ с мощност между 1 и 4 МВт на свободен пазар. Мотивирайки решението си, законодателят ясно декларира, че цели пазарно определяне на цените и повече ликвидност на енергийната борса. Въпреки първоначалните намерения излизането на свободен пазар да стартира с началото на новия ценови период, за съжаление, това бе отложено с едно тримесечие. Следователно, до края на септември 2019 г. именно НЕК ЕАД ще се разпорежда с тази електроенергия.

Предвид всичко гореизложено, логично, рационално и пазарно адекватно е НЕК ЕАД да продава електроенергията, генерирана от ВЕИ с мощност между 1 и 4 МВт, изцяло на борсовия сегмент „Пазар ден напред“. Припомняме, че именно това е и сегментът, признат от ЕК и българското законодателство за определяне на референтна пазарна цена за изминали периоди. В допълнение, ако НЕК ЕАД адекватно структурира пакетни краткосрочни продукти – като седмични пикови продукти около 5МВт (следвайки, примерно, профила на малките фотоволтаични инсталации), продукти с различни (+) отклонения и т.н., малки обеми (кумулативно до 15-20%) могат да бъдат предлагани и на платформата за двустранно договаряне. Така ще се избегнат възможностите за пазарни манипулации, на каквито сме били нееднократно свидетели.

Становище по Законопроекта за публичните предприятия

full_tablet_2e914281-8e8a-4a4f-8675-5fa6e0294fa4

Следва пълният текст на становището на АИКБ относно Законопроект за публичните предприятия, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2019 г. То е внесено и в Народното събрание, НСТС и Министерството на икономиката.


 

Изх. № 382/14.06.2019 г.

ДО

Г-Н ПЕТЪР КЪНЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ ПРИ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА, БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ ПРИ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ ПРИ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОПИЕ

Г-Н ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ,

МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

Относно: Законопроект за публичните предприятия, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2019 г.

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КЪНЕВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВЕСЕЛИНОВ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СТОЯНОВА,

 

Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепя Законопроекта за публичните предприятия, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2019 г.

Законопроектът е в синхрон с постигането на поставената национална цел – влизане във валутно-курсовия механизъм ERM II, като предпоставка за членство в еврозоната. Отразени са принципите на OИСР за корпоративно управление на държавните предприятия, което допринася за постигането на друга национална цел – присъединяването ни към ОИСР.

Приветстваме въвеждането на изискване за разработване на държавна политика в областта на публичните предприятия и механизъм за определяне на конкретни цели (финансови и нефинансови), както и предвиденото съдържание, в това число ролята на държавата в ръководенето на публичните предприятия, изпълнението на политиката,  ролята и отговорностите на министрите, упражняващи правата на държавата и другите държавни организации, участващи в изпълнението.

            Според АИКБ законът би се подобрил, ако се отразят следните препоръки:

  1. В Глава четвърта „Правомощия на държавата в публичните предприятия“, в чл. 17 да се предвиди мандатност при сключването на договори за възлагане на контрола с членовете на надзорния съвет, когато това е приложимо, и на договори за възлагане на управлението с членовете на съвета на директорите, както и да се разпишат реда и условията за предсрочно прекратяване на тези договори. Предвид важността на тези въпроси систематичното им място е по-скоро в закона, отколкото в правилника за прилагането му;
  1. В Глава пета „Изисквания към органите на управление и контрол и номиниране на кандидати“, в чл. 20 е предвидено подборът, номинирането и назначаването на членове на органи за управление и контрол в едноличните публични предприятия и определянето на кандидатите за заемането на тези длъжности в публичните предприятия, в които държавата е съдружник/акционер, да се уреждат в методика, приета от Министерския съвет. Според нас по-доброто решение е тези въпроси да бъдат уредени с висшия нормативен акт – законът, така както е предвидено в Закона за кредитните институции (Глава Втора);
  1. В Глава седма „Публично оповестяване“ в чл. 31 и следващите да възприеме режимът, предвиден в ЗППЦК (Глава шеста „а“ Разкриване на информация), като много по-детайлен и по тази причина отговарящ в по-висока степен на обществения интерес от разкриване на информация. Освен това и в израз дългогодишно отстояваната от нас принципна позиция за максимална прозрачност на дейността на публичните (държани и общински) предприятия, така ще се постигне пълно уеднаквяване с режима, прилаган за публичните частни предприятия.
1 2 3 22