Категория: Събития

Продължава набирането на номинации за Седмото издание на конкурса за наградите „Икономика на светло“

AIKB_0606

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) продължава набирането на номинации за годишните награди „Икономика на светло“ за 2019 г., които ще бъдат връчени на предстояща церемония.

Целта на ежегодния и добил вече широка популярност и признание конкурс е да открои стимулиращи примери за успехи в борбата с неформалната икономика и да отличи водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивата икономика. Наградите са част от цялостната дейност на АИКБ за повишаване обществената нетърпимост към неформалната икономика, поощряване предприемането на активни действия в тази посока и популяризиране градивната роля на бизнеса в обществото за подобряване на социално-икономическата среда.

Призът „Икономика на светло“ за 2019 г. ще се присъди в три категории:

  • За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата.

Присъжда се на държавна/общинска администрация или на нейни представители за предлагането/въвеждането на нормативен акт или административна практика, които водят до ефективно ограничаване на сивия сектор и подобряване на бизнес средата.  

  • За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция.

Присъжда се на личност, НПО, научна организация, компания, която има задълбочени изследвания по темата, постоянни и активни медийни изяви, или е генерирала предложения за промени в законови актове и/или административни практики и т.н.

  • За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформалната икономика.

Присъжда се на журналист или медия за принос в актуалното и многостранно отразяване на проблемите и постиженията, свързани с дейностите по ограничаване и превенция на неформалната икономика, в насърчаване и промотиране на светлия бизнес и формиране на обществена нетърпимост към сивия сектор. 

Съгласно приетия регламент, номинации се правят от членовете на АИКБ, социалните партньори, членовете на Обществения съвет „Икономика на светло“, медиите.

Формуляр за номиниране може да изтеглите ТУК. Срокът за изпращане на номинации е до 31.10.2020 г.

Без политическа намеса в бизнеса!

Industry_BG-768x432

И незрящите в България виждат как политическото напрежение в страната нараства с всеки ден. Преобладаващо е мнението, че развитието на България в последните години не се осъществява с необходимите темпове и дистанцията спрямо другите страни в преход в ЕС се увеличава. Основни вътрешни задържащи фактори са:

  • Проблемна бизнес среда, особено по отношение на малкия и среден бизнес, където се трудят близо ¾ от наетите и който създава над 2/3 от брутната добавена стойност. Мерките, съгласувани с правителството в рамките на тристранния диалог, или се изпълняват мудно и половинчато, или както е в мнозинството от случаите – изобщо не се изпълняват;
  • Недостатъчна прозрачност и контрол върху обществените поръчки. Усещането е, че те са лобистко-партизирани и се използват политически за захранване на поредица от „обръчи“;
  • Корупцията се усеща повсеместно и ежедневно;
  • Електронното управлението закъснява отчайващо;
  • Ключовите за всяко производство енергоносители се ценообразуват по непазарен, лобистки, национално-предателски начин;
  • Качеството на законодателството и законотворчеството е ниско, а приложението на законите е избирателно.

Списъкът може значително да се продължи, но най-обезпокоителното е, че все по-често в него се включват и нови злокобни практики:

  • Рекет през държавната машина с цел отнемане на бизнес;
  • Сплашване чрез законоохранителните структури с цел политическо послушание.

Расте  усещането за липса на правова държава и сигурност на частната собственост. Повод за това дават не само известните от медиите случаи, в т. ч. „Хиполенд“, а и законопроекти като този за заграбване на „спящите акции“ и чрез тях – заграбване на „будните предприятия“, или нововъведенията в Наредба Н-18, чрез които определени лица биха получили достъп в реално време (чрез информационните системи на предприятията) до ноу-хау, всички технологични и търговски тайни на частни предприятия, без никаква полза за фиска, съпроводено с огромни ненужни разходи за бизнеса, и поставяйки с непрецизни дефиниции всички в ситуация „винаги виновен“ и т.н., и т.н.

Това са причините за незадоволителния размер на инвестициите през последните години (потвърждава се и от данните на НСИ за разходите за придобиване на ДМА, както и от данните на БНБ за ПЧИ в България).  Връзката е пряка – липсата на върховенство на правото и сигурност за собствеността, лошото регулиране и корупцията водят до ниско равнище на инвестициите и оттам – до по-ниски ръстове на БВП и жизненото равнище и увеличаване на разликата (изоставане) спрямо другите бивши соцстрани. И в материален, и в духовен план.

Истината трябва да се каже на висок глас – при такива условия за работа значима част от българския бизнес напуска страната така, както направи и значима част от населението. Да, производствените разходи в ЕС и САЩ са по-високи, но законността е гарантирана. Така България отново губи – и данъци, и предприемачески талант, и бъдеще.

Бизнесът и всички негови представители, служители и работници имат равни и неотменими граждански права и отговорности, включително правото на протест и задължението за опазване на социалния мир. Каквато и да била намеса в бизнеса от страна на държавни и правоохранителни органи по повод свободната воля за политически избор и политическо действие на собственици или служители е престъпление, което следва да се разследва и наказва. За пълнота следва да добавим – в България се съгласихме преди 30 години, че трябва да приключим с партийното строителство по месторабота, което означава не само да няма партийни организации по месторабота, но и да няма контролиран вот, както и забрани за протести или принудително извеждане на протест на наетите работници. В предприятията се работи. Гражданско и партийно действие се прави извън предприятията, съответно държавните органи нямат място в предприятията по повод на политически изяви на свързани с тях лица.

Експортен хъб България е с нов сайт

Picture2-2000x1000

Експортен хъб България представя своя нов сайт, съдържащ актуална информация за инициативата, която беше създадена от 16 български публични и частни организации в подкрепа на бизнес.

На www.exporthub.bg всички заинтересовани могат да открият информация за предстоящите събития, организирани в рамките на ЕХБ, за инициативите с международен характер и експортна насоченост от партньорите на инициативата, анализи за състоянието на МСП в България, международни изследвания на световните пазари, двустранни търговски споразумения, новини и полезни връзки.

Предстои да бъде обявена и предстоящата обучителна програма за развитие на експортния потенциал на българските предприятия, през която ще преминат 15 предварително избрани компании.

Експортен хъб България бе учреден на 02.12.2019 г. в София Тех Парк чрез подписване на споразумение между 12 учредители. През месец февруари 2020 г. беше подписан анекс за присъединяването на 4 други организации към партньорите на инициативата, всеки от които ще работи за насърчаването на експортната дейност в България чрез своята експертиза.

Учредителите на инициативата са следните организации:

  • Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия – инициатор
  • София Тех Парк – домакин
  • Българска агенция за експортно застраховане
  • Асоциация на индустриалния капитал в България
  • Българска стопанска камара
  • Българска търговско-промишлена палата
  • Конфедерация на работодателите и индустриалците в България
  • Висше училище по застраховане и финанси
  • Институт по икономическа политика
  • Клийнтех България
  • М3 Къмюникейшънс Груп
  • Българска консултантска организация
  • Българската стартъп асоциация (BESCO
  • Професионална асоциация по роботика и автоматизация
  • БРАИТ (старо наименование Асоциация на бизнес клъстерите)
  • Софтуерен университет

Може да последвате Експортен хъб България и в социалните мрежи:

Facebook LinkedIn  YouTube

Становище на АИКБ във връзка с обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда

Gobs-dokuments

Следва пълният текст на становището на Асоциацията на индустриалния капитал в България относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 03.08.2020 г.


Изх. № 279/03.09.2020 г.

ДО

Г-Н ПЕТЪР КЪНЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА

И ТУРИЗЪМ ПРИ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

На Ваш изх. № кип 053-01-26 от 06.08.2020 г.

 

Д-Р ХАСАН АДЕМОВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА,

СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКА ПОЛИТИКА

ПРИ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

Г-Н ДРАГОМИР СТОЙНЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ ПРИ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 03.08.2020 г.

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Във връзка с обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 03.08.2020 г., предлагаме на Вашето внимание следното

СТАНОВИЩЕ

на Асоциацията на индустриалния капитал в България

 

Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 03.08.2020 г.

Този законопроект съдържа предложения за изменения и допълнения в Кодекса на труда – резултат от дейността на работна група, създадена със заповед на министъра на труда и социалната политика, в които участваха наши представители. Някои от тях не са безспорни като намаляването (в общия случай съгласно § 14, нова ал. 3, в чл. 142) на референтния период, за който се установява сумирано изчисляване на работното време (от 6 сега) до 4 месеца, но отчитаме като положителна новата алинея 4 в чл. 142, съгласно която с колективен трудов договор по чл. 51б може да бъде определен период за сумираното изчисляване на работното време до 12 месеца. Това е в пълно съответствие с чл. 19 от Директива 2003/88/ЕО и е в интерес на двете страни по КТД.

Удовлетворени сме, макар не напълно, от предвижданата с §15 възможност (чл. 146, нова ал. 2) с колективен трудов договор по чл. 51б да може да се уговаря по-голяма продължителност на извънредния труд по ал. 1, но не повече от 300 часа през една календарна година. Намираме тази норма за правилна и необходима, полезна (в сравнение със сега действащата) за договарящите се и за икономиката, и дори я разглеждаме като недостатъчно смела, предвид факта, че императивни ограничения на продължителността на извънредния труд през една календарна година (до 150 часа у нас понастоящем съгласно чл. 146, ал. 1 от КТ) не се предвиждат нито в актовете на МОТ, нито в правото на ЕС. Освен това в чл. 146, ал. 2 от КТ продължителността на извънредния труд е допълнително ограничена в рамките на:

  1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
  2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
  3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.

Според нас тези ограничения са напълно достатъчни, за да обезпечат здравето на работещите хора, поради което смятаме, че годишното ограничение не е необходимо и може да отпадне изцяло.

На заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено на 14 юли 2020 година, АИКБ ясно обвърза цялостната си подкрепа с това как ще бъде решен въпросът с предлаганата в чл. 51б, алинея 4, която към онзи момент предвиждаше съществена промяна на действащата редакция – от изискването КТД да е сключен между всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите от отрасъла или бранша и по тяхно общо искане министърът на труда и социалната политика да може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша, до създаване на възможност за разпростиране на КТД само на основание общо искане на страните по договора. Докато в действащата редакция дори само една неучаствала в подписването на КТД браншова/отраслова организация може да препятства разпростирането му, то в предлагания на обсъждането в НСТС вид на нормата дори представителна на национално равнище организация да изрази отрицателно становище, това не представлява пречка за разпростиране.

С удовлетворение констатираме, че изразената от АИКБ в писмо до министъра на труда и социалната политика и на НСТС позиция е била възприета от вносителя и отразена в законопроекта. Така разпростирането на КТД ще може да се прави след изразено писмено съгласие от всички организации на работниците и служителите и на работодателите, признати за представителни на национално равнище.

Това, както и уместните според нас като цяло изменения и допълнения ни мотивират да подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 03.08.2020 г.

С УВАЖЕНИЕ, 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА

АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ

КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Становище на АИКБ по Проект на Закон за индустриалните паркове

Божурище-800x450

  Изх. № 278/01.09.2020 г.    

 

ДО

Г-Н ПЕТЪР КЪНЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА

ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА

В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

 

Относно: Проект на Закон за индустриалните паркове, 002-01-36/13.08.2020 г., вносител Министерски съвет

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КЪНЕВ,

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) участва в общественото обсъждане на законопроекта за индустриалните паркове, като изпрати становището си до Министерския съвет на Република България с писмо с изх. № 153 от 16.04.2020 г.

Тогава ние изложихме подробно своите несъгласия и направихме конкретни предложения. Ние внимателно проследихме всичко, което е изменено и допълнено между месец април, когато Министерският съвет инициира обществено обсъждане, и месец август, тоест сега, когато законопроектът е внесен в Народното събрание.

При прегледа на представения ни законопроект се забелязва, че нашите възражения в определена степен са довели до очакваните от нас промени – следствие на обсъжданията съвместно с експертите на Министерството на икономиката и другите ведомства, участвали в подготовката на законопроекта.

Същевременно, водени от убеждението ни, че са необходими още корекции, в т.ч. и концептуални, с оглед постигането на адекватен и насърчаващ разумните икономически политики текст, предлагаме на вниманието Ви следните възражения, несъгласия и предложения:

  1. Според АИКБ законопроектът не насърчава частните инвестиции в техническа инфраструктура на държавни и общински индустриални паркове. Законопроектът в член 8 необосновано акцентира върху държавно и/или общинско (една или повече общини) участие със съответната блокираща квота, респективно лимитира активност на съвместна собственост, при условия на публично-частно партньорство между общинско и частно дружество или между държавно и частно дружество.

Законопроектът не регламентира инвестиционния процес в инфраструктурата на индустриалните паркове, а именно инфраструктурата е основният фактор, определящ индустриалния парк като такъв. Предполага се, че субектът „собственик“ ще инвестира в тази скъпоструваща техническа инфраструктура, но не е ясно при случая на държавна или общинска собственост как ще се осигури финансиране, кой ще поеме отговорността на кредитополучател за него и кой ще отпусне това финансиране, което да обезпечи изграждането на функционална и качествена техническа инфраструктура на индустриалния парк, съответстваща на международните стандарти. Режимът на публично-частно партньорство също остава неразработен.

Законопроектът дефинира като „инвеститор” потенциалните клиенти на индустриалните паркове, които са производители, инвестиращи в собствени производствени мощности на територията на съответния индустриален парк. Намираме това за относително ограничено и непълно интерпретиране на модела за изграждането на индустриални паркове, установен в международен план. Засегнати от този подход биха били всякакви частни инвестиции в техническа инфраструктура на държавни и общински индустриални паркове за електрозахранване, водоподаване, канализация, пречиствателна станция за отпадните води, пътища, комуникации с оптични кабели, социални съоръжения като заведения за хранене, детски градини, медицински пункт, пожарна служба, спортни съоръжения, данъчни и банкови клонове и др.

Стойността на такава техническа инфраструктура в много случаи ще се окаже непосилна инвестиция както за българската държава, така и за българските общини. Допълнително ограничение по отношение на собствеността въвежда и чл. 16, което от своя страна лимитира по презумпция и потенциалния интерес за частни инвестиции в техническа инфраструктура.

Не на последно място – недоумение буди моделът на публично-частно партньорство по отношение на оператора и дейността му – по презумпция се очаква изборът му да минава през концесионна процедура – чл. 9, алинеи 2, 3 и 4. Но, от друга страна, се очаква, че още с началното предложение за създаване на индустриален парк следва да се представи от инициатора (чл. 24, ал. 1) и бизнес план на оператора (чл. 24, ал. 2, т.2).

  1. По мнение на АИКБ, представеният законопроект не решава основни моменти за съществуващите, вече изградени индустриални зони.

Съществуващи производствени площадки, с изградена инфраструктура, захранени с електроенергия, вода, пара, газ и пр., могат да добият статута на индустриални паркове по смисъла на така представения ни законопроект, но това е уредено само с параграф 4 от Преходни и заключителни разпоредби от законопроекта.

На практика съществуващите индустриални зони имат бизнес модел, който не кореспондира в редица случаи на разработения в законопроекта подход, обособяващ субектите към индустриалните паркове (раздел IV), респективно това ще затрудни, а в някои случаи може и да направи процедурно невъзможно, пререгистрирането им и вписването им в регистъра на индустриалните паркове. Относимо е както към субекта „оператор“ (чл. 9), така и в още по-голяма степен към субекта „инвеститор“ (чл. 10). Впрочем, не очакваме проблеми по отношение на дефинирани като „партньор“ субекти, но обръщаме изрично внимание, че именно в текстовете за определяне на този субект (чл. 11) е разписана алинея 3, която гласи: „Лице, което е собственик на елементи на техническата инфраструктура, разположени на територията на индустриалния парк, но не предоставя услуги по ал. 2, не е партньор.“

Реалността обаче показва, че в преобладаваща част от съществуващите зони са налице значително по-сложни отношения, включително и на съсобственост над елементи от техническата инфраструктура между ползватели (по смисъла на законопроекта биха били определени като инвеститори) – в различни комбинации с или без участие и на собственика на имота – например електросилови съоръжения, кабели и елементи от електропреносната мрежа, водовземни съоръжения, съоръжения за преработка на води и т.н.

  1. Според АИКБ законопроектът не урежда ангажимент от страна на държавата за изграждане на свързваща инфраструктура за присъединяване на техническата инфраструктура на индустриалните зони за ток, вода, газ, канализация, път и комуникации към техническата инфраструктура на общините и към националната инфраструктура.

Не е разработен модел на заявяване, проектиране, изграждане и експлоатиране на такава свързваща инфраструктура. Липсва яснота за финансово-икономически модел по отношение на този ключов инвестиционен ангажимент за успешното разработване и функциониране на всеки бъдещ индустриален парк.

Споделяме виждането, че плановете за присъединяване следва да са синхронизирани със съответните национални и общински планове и програми за развитие – философия, която само е загатната в рамките на законопроекта (чл. 19), но с оглед въпросите около свързващата инфраструктура тази тема следва да се уреди нормативно в изрични текстове.

  1. Според АИКБ законопроектът не предлага данъчни стимули за потенциалните клиенти на индустриалните паркове – законопроектът предлага основно категоризация на индустриалните паркове в България, без да предлага данъчни, административни и икономически стимули, които да привличат български и чуждестранни производители в индустриалните зони на България. Това личи от скромното присъствие на такива производители в българските индустриални зони, сравнено със съседните на България страни и особено с Турция. Държавната политика за стимулиране на индустриалните паркове се свежда основно до определяне на преференциални местни данъци и такси с чл. 20 от законопроекта, което би било за сметка на общинските бюджети. Местните данъци и такси са единственият приход на общините, като и без това са недостатъчни за покриване на техните финансови задължения. Държавата дори приканва общините да повишават местните данъци и такси, за да увеличат недостатъчните си приходи. Така този законопроект е в противоречие с провежданата понастоящем държавна политика за стимулиране на общините да повишат местните данъци и такси.

Декларираните принципи за държавна подкрепа на инвестициите в индустриалните паркове не са развити в конкретни законодателни решения.

Законопроектът не дава и административни стимули за потенциалните клиенти на индустриалните паркове.

Добър пример от индустриалните зони в Турция е всяка зона да има право на самостоятелно одобрение на проектната документация на индустриалните обекти, находящи се в нея и съответно самостоятелно издаване на разрешения за строеж на своите клиенти. Това може да стане чрез адекватни изменения в Закона за устройство на територията или чрез назначаване на заместник главен архитект на главния архитект от прилежащата община. Този заместник главен архитект следва да се назначава само за нуждите на съответната индустриална зона, да се помещава там и да работи само за нейните клиенти.

Собствени офиси в индустриалните паркове биха могли да имат представителите на други специализирани администрации – например митници, НАП и т.н. Идеята на тази мярка е, от една страна, да се осигурят административни, данъчни и банкови услуги на място, за да се минимизира бюрокрацията и корупцията за клиентите на индустриалните зони, и, от друга страна, за да се облекчи общинската администрация по места от постоянното струпване на много хора от много предприятия, които са клиенти на индустриалните зони, прилежащи към съответните общини.

  1. По мнение на АИКБ законопроектът погрешно унифицира типовете „индустриална зона” и „технологичен парк” – законопроектът предлага основно категоризация на индустриалните паркове в България, като обединява погрешно понятията „индустриална зона” и „технологичен парк”. Това би затруднило ефективното създаване, функциониране и надграждане както на индустриалните зони, които имат производствени функции, така и на индустриалните паркове, които пък по дефиниция са ”start up” инкубатори и научно-изследователски звена. Ако България иска да е конкурентна, би трябвало да се сравнява с географски най-близко стоящия до нас, изключително успешен икономически модел за привличане на инвестиции на Турция. За сравнение – в Турция, която постоянно привлича инвестиции в производствени мощности за стотици милиарди евро, има три различни типа специални инвестиционни зони:

Първи тип: Зони за технологично развитие – технологични паркове.

Зоните за технологично развитие (TDZ) са области, предназначени да подкрепят научно-изследователската и развойна дейност и да привлекат инвестиции във високо-технологични области. Турция има 84 TDZ, от които 63 са в експлоатация, а 21 са одобрени и в момента са в процес на изграждане.

Втори тип: Организирани индустриални зони.

Организираните индустриални зони (OIZ) са проектирани така, че да позволят на компаниите да работят в удобна за инвеститорите среда с готова за употреба инфраструктура и социални съоръжения. Съществуващата инфраструктура, предоставяна в OIZs, включва пътища, вода, природен газ, електричество, комуникации, третиране на отпадъци и други услуги. Турция има 331 OIZs в 80 провинции, 234 от които в момента работят, а останалите 97 OIZ се изграждат в цяла Турция.

Трети тип: Свободни зони.

Свободните зони (FZ) са специални обекти, които се разглеждат извън митническата зона на страната. FZs са предназначени да увеличат броя на инвестициите, насочени към износ. Правните и административните разпоредби в търговската, финансовата и икономическата област, приложими в рамките на митническата област, или не се прилагат, или частично се прилагат във FZs. В Турция има общо 19 свободни зони, разположени в близост до пазарите на ЕС и Близкия Изток, 18 от които са активни, а 1 е на етап създаване. FZs са стратегически разположени на точки, които предоставят лесен достъп до международни търговски пътища чрез пристанища в Средиземно море, Егейско море и Черно море. 

Въз основа на изложеното по-горе АИКБ констатира, че не беше възприето нейното предложение да се проучат успешните модели, осъществени в други държави, да се проучи тяхното законодателство, и междуведомствена работна група с участието и на национално представителните работодателски организации да изготви и предложи адекватни изменения и допълнения в Законопроекта за индустриалните паркове на базата на постъпилите в срока за обществено обсъждане становища от заинтересованите страни.

Като изразяваме още веднъж своето задоволство от продължаващата ни съвместна работа, потвърждаваме своята готовност за по-нататъшно сътрудничество в интерес на българската икономика.

 

 

С УВАЖЕНИЕ,

 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА

АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ

КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Онлайн семинар на тема: “Преминаване на небитови потребители на електроенергия към свободен пазар от 01.10.2020 г.”

krim-ostana-bez-tok-sled-vzriv-na-dalekoprovodi-339866

2 септември 2020 г. (сряда), 10:00 часа, дистанционна връзка чрез платформата ZOOM

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Българската търговско-промишлена палата (БТПП) имат удоволствието да Ви поканят на онлайн семинар на тема: “Преминаване на небитови потребители на електроенергия към свободен пазар от 01.10.2020 г.”, който ще се проведе на 2 септември 2020 г. (сряда) от 10:00 часа чрез дистанционна връзка през платформата ZOOM.

На 26 юни 2020 г. беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката – брой 57 на Държавен вестник. В резултат на направените промени от 1-ви октомври 2020 г. небитовите клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа – ниско напрежение, трябва да излязат на свободния пазар. Това е поредна стъпка към пълната либерализация на електроенергийния пазар. Целта е да се осигури конкуренция между доставчиците на електроенергия при по-добри условия за ползвателите, съобразени с техните специфични профили на потребление.

Целта на провеждането на семинара е да се поставят въпросите и да се намерят възможно най-добрите отговори във връзка с предстоящите промени на пазара на електроенергия от 1 октомври 2020 г. за небитовите клиенти.

Повече информация за процедурата може да намерите на сайта на АИКБ на адрес http://bica-bg.org/, където са публикувани препоръки към МСП за своевременно преминаване към свободния пазар на ел. енергия.

Регистрация за участие в семинара може да направите на адрес office@bica-bg.org, като посочите Вашите имена, длъжност и компанията, която представлявате.

Данните за участие в дистанционната връзка на семинара са следните:

https://us02web.zoom.us/j/85916699068?pwd=N2ZjYmdCR2dldWI4ZXQ5NHhsdzFkQT09

Meeting ID: 859 1669 9068

Passcode: 231890

Участието в семинара е БЕЗПЛАТНО!

Предоставяме на Вашето внимание и проект на програма за събитието.

Препоръки към МСП за своевременно преминаване към свободния пазар на ел. енергия

electricity2-700

На 26 юни 2020 г. беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката – брой 57 на Държавен вестник. В резултат на направените промени от 1-ви октомври 2020 г. небитовите клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа – ниско напрежение, трябва да излязат на свободния пазар. Това е поредна стъпка към пълната либерализация на електроенергийния пазар. Целта е да се осигури конкуренция между доставчиците на електроенергия при по-добри условия за ползвателите, съобразени с техните специфични профили на потребление.

Как да процедираме

Вече следва да сте получили уведомление за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1-ви октомври 2020 г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниско напрежение от ползваните до момента крайни снабдители на електроенергия – „ЧЕЗ Електро България” АД, „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, „Енерго-Про Продажби” АД или „ЕСП Златни пясъци” ООД – според Вашия район. Внимание: това не означава, че няма да имате електроснабдяване след 1-ви октомври, а е просто известяване, че споменатите дружества вече ще имат статут на стандартен търговец на електроенергия и могат да бъдат сменени по Ваш избор!

Ако по някаква причина не сте сигурни за статута си, може да проверите в сайта на Вашия настоящ краен снабдител на електрическа енергия дали присъствате в списъка с небитовите клиенти на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, а именно:

Присъствието Ви в съответния списък означава, че този материал е именно за Вас!

Имате възможност до 30-ти септември 2020 г. да сключите договор с избран от Вас търговец на електроенергия, предоставящ най-добрите за Вас условия. Важно е да знаете, че избраният от Вас доставчик на електрическа енергия трябва да бъде и координатор на балансираща група в съответствие с Правилата за търговия на електрическа енергия.

Информация за всички доставчици на електрическа енергия, във връзка с издадените им от КЕВР лицензии, с имена, телефони за връзка, електронни адреси и друга контактна информация е налична на сайта на КЕВР.

За първоначална регистрация на пазара на електрическа енергия по свободно договорени цени с договора за доставка Вие упълномощавате доставчика да подаде заявление за първоначална регистрация при съответния мрежови оператор, както и да сключи от Ваше име и за Ваша сметка договори с мрежовия оператор и с доставчика от последна инстанция.

Избор и смяна на доставчик на електроенергия на свободен пазар може да се извършва всеки месец. Смяната на доставчик на свободен пазар е безплатна услуга.

Процедурата започва с избор и сключване на търговски договор с избрания от клиента доставчик, след което доставчикът заявява смяната пред мрежовия оператор. (Ако заявяването е до 10-то число на месеца, смяната ще бъде факт от 1-во число на следващия календарен месец. Ако заявката се подаде след 10-то число – смяната ще е факт от 1-во число на по-следващия месец.)

В случай че до 30-ти септември 2020 г., включително, не сте сключили договор с доставчик на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия от 1-ви октомври 2020 г. ще продължи да се извършва от досегашния Ви доставчик в качеството му на титуляр на лицензия за „търговия с електрическа енергия“.

За осъществяване на доставка на електрическа енергия в горепосочения случай досегашният Ви доставчик, но в качеството си на търговец, ще сключи типов договор с Вас. До сключването на типовия договор, дружеството като досегашен доставчик в качеството си на краен снабдител осигурява доставката на електрическа енергия, при условие че Вие своевременно заплащате всички дължими суми във връзка с доставката

Типовият договор е със срок от 1-ви октомври 2020 г. до 30-ти юни 2021 г. и се сключва по образец, утвърден от КЕВР, като в него се уреждат правата и задълженията на страните, условията за доставка на електрическа енергия от досегашния доставчик.

Ако въпреки всичко, в продължение на 11 месеца, т.е. до 1-ви юли 2021 г. не сте избрали доставчик на електрическа енергия по свободно договорени цени, ще се наложи да се снабдявате от досегашния си доставчик, но в качеството му на доставчик от последна инстанция. Това е скъпо и безсмислено, защото при сделки с доставчик от последна инстанция, цената на електрическата енергия е значително по-висока! Това се дължи на факта, че функцията на доставчик от последна инстанция е да снабдява с електрическа енергия инцидентно, до избора на друг доставчик. Смяната на доставчик от последна инстанция с друг доставчик се извършва съгласно предвидения ред в Закона за енергетиката и Правилата за търговия с електрическа енергия. Имате почти година, за да не се стигне до такава крайна мярка.

Как се формира цената на електрическата енергия

Основната част е цената на активната енергия – когато Ви говорят за борсова цена, пазарна цена, цена на производител – имат предвид именно цената на активната енергия. Практиката показва, че най-ниска е тази цена, в случай че потребявате едно и също количество електроенергия през цялото денонощие, както и за целия период на доставка (например една година). Това се нарича бандово (равномерно) потребление. Най-често потребителите са с неравномерно потребление – както в рамките на едно денонощие, така и през годината. Логично, това неравномерно потребление предполага малко по-висока средна цена на активната енергия.

Това, че потреблението Ви е неравномерно, не означава, че не е добре планирано. Когато планирате работата си, Вие планирате и Вашето електропотребление. Това става Ваше задължение пред ЕСО при регистрирането на Вашия денонощен потребителски график. Обичайно с това се занимава Вашия доставчик на електроенергия. Естествено, много вероятни са текущи отклонения и разлики между прогноза и потребление – именно тук идва мястото на услугата балансиране: когато отклонението води до недостиг на електроенергия – ще Ви се начисли допълнително количество и обратно – при излишък (напр. неочаквано решавате да изключите машина, електроуред и т.н.) ще Ви бъде отчислено количество електроенергия. Балансиращата енергия е значително по-скъпа от нормалната активна енергия – когато не Ви достига (включвате непланирано машина, електроуред и т.н.), а когато Ви е излишна – ще бъде „купена“ от Вас на значително по-ниска цена. Извод: всяко недобре планирано потребление, отклоняващо се от прогнозата, налага балансиране, а това ще Ви струва допълнителни разходи.

Възможно е някои търговци да Ви предложат само цена за активна енергия, а разходите за балансиране да не бъдат уточнени – това не е във Ваш интерес, освен ако не планирате и управлявате ефективно потреблението си. В общия и най-масов случай препоръчваме да уточните с избрания от Вас търговец как ще става балансирането, като поискате той да се ангажира с това.

Не забравяйте, че към образуваната сума – цена на активна енергия и цена на балансиране, до крайната цена трябва да заплатите още: цената за задължения към обществото (до 30-ти юни 2021 г. тази компонента е 0,02147 лв/кВтч, мрежови такси за достъп и пренос през електропреносната система – общо 0,01075 лв/кВтч, както и следните мрежови ценови компоненти:

  • ако сте в мрежата на ЧЕЗ Разпределение България – цена за пренос през мрежа на ниско напрежение 0,03355 лв/кВтч, както и цена за достъп 0,01989 лв/кВт/ден (внимание, изчислява се според заявената от Вас присъединена мощност, а не според потреблението Ви);
  • ако сте в мрежата на Електроразпределение Юг – цена за пренос през мрежа на ниско напрежение 0,03574 лв/кВтч, както и цена за достъп 0,01977 лв/кВт/ден (внимание, изчислява се според заявената от Вас присъединена мощност, а не според потреблението Ви);
  • ако сте в мрежата на Електроразпределение Север – цена за пренос през мрежа на ниско напрежение 0,03531 лв/кВтч, както и цена за достъп 0,02053 лв/кВт/ден (внимание, изчислява се според заявената от Вас присъединена мощност, а не според потреблението Ви);
  • ако сте в мрежата на Електроразпределение Златни пясъци – цена за пренос през мрежа на ниско напрежение 0,04429 лв/кВтч, както и цена за достъп 0,01349 лв/кВтч.

Горните цени са без ДДС и акциз (0,002 лв/кВтч).

При сключване на договор за доставка на електрическа енергия по свободно договорени цени страните сключват договор за комбинирани услуги, като предмет на този договор са продажбата на електрическа енергия и плащането на всички използвани от крайния клиент услуги в това число за мрежови услуги и за балансиране.

Следва да се има предвид, че при доставка на електрическа енергия по свободно договорени цени, цената за задължения към обществото се начислява във фактурата отделно от цената на електрическата енергия.

За по-пълна информираност и осигуряване на възможност за участие на пазара на електрическа енергия по свободно договорени цени, в срок до 31-ви декември 2020 г. КЕВР ще създаде платформа и ще определи правилата за работа с нея. Правилата ще бъдат публикувани на интернет страницата на КЕВР.

Позиция на АИКБ по повод оповестените от председателя на Комисията по енергетика към Народното събрание и министъра на енергетиката намерения, свързани с т. нар. студен резерв

Studen_Rezerv

Като приветстваме заявеното намерение за намаляване на разходите на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО) за резервиране и от там – намаляване на сметките на домакинствата и бизнеса за електроенергия, бихме искали да поощрим усилията на отговорните фактори за управление на енергетиката и към пълното премахване на модела „студен резерв”, без същият да бъде заменян с други, непазарни механизми, дори и с временен характер.

Правилният управленски подход е да се фокусират организационни, институционални и политически ресурси към ефективното и своевременно финализиране на пълноценното свързване на българския електроенергиен пазар с единния интегриран европейски пазар.

Поддържане на сигурността на енергийните доставки, повишаване на конкурентоспособността и енергия на достъпни цени – именно тези приоритети са фундамента на Регламент (ЕС) 2015/1222 на Комисията за установяване на насоки относно разпределението на капацитета и управлението на претоварването (CACM). Това се гарантира чрез Европейския целеви модел. Той се основава на интегрирани краткосрочни пазари на базата на имплицитно разпределение на капацитетите с един алгоритъм чрез двата пазарни сегмента: единен пазар “ден напред” (SDAC) и единен пазар “в рамките на деня” (SIDC).

България стартира локален пазар „ден напред“ през месец януари 2016 г. чрез българския борсов оператор „Българска независима енергийна борса“ АД (БНЕБ), като част от пазарното обединение MRC, но поради липсата на обща граница с него, той функционира в изолиран режим. ЕСО и БНЕБ са пълноправни членове на SDAC обединението, но още не са опериращи страни – това ще се промени при финализиране на пазарното обединение поне с Румъния, която е част от 4М МС. След срещите между преносните оператори и пазарните оператори на България и Румъния – ЕСО, БНЕБ, Transelectrica и Opcom, официално стартира Локален проект за пазарно обединение на двете пазарни зони, ръководен от ЕСО, и с детайлно определена пътна карта, според която се очаква пазарното обединение реално да функционира до края на 2020 г.

България стартира локален пазар „в рамките на деня“ през месец април 2018 г. с обособен сегмент на БНЕБ. Чрез реализирането на проекта LIP 15, който беше част от втората вълна на пазарното обединение на пазарите “в рамките на деня”, ЕСО и БНЕБ са оперативни страни от 19 ноември 2019 г., като българската пазарна зона стана част от единния пазар “в рамките на деня” SIDC посредством българо-румънската граница.

Обобщавайки гореизложеното, достатъчно е да се вложат нужните усилия за финализиране на пълноценната електроенергийна интеграция на страната ни към единния електроенергиен европейски пазар. Това е постижима цел до края на настоящата година и практически обезсмисля всякакви варианти за непазарно и излишно разходване на обществен финансов ресурс за поддържане на студен резерв.

Без съмнение, единният интегриран пазар ще позволи непрекъсната трансгранична търговия с електроенергия, висока ликвидност при конкурентни условия и в крайна сметка – ефективно използване на ресурсите за производство на електроенергия, обезпечавайки енергийните системи при съществено намалена необходимост от поддържането на резерви с присъщите им разходи.

В резюме – не е достатъчно да се „премести“ студения резерв от топлоелектроцентрали, свързвани с  Доган или Ковачки, към държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД. Трябва да се прекрати това ненужно оскъпяване на сметките за електроенергия на хората и предприятията за заплащането на „студен резерв“  и съответно наливането  на  десетки милиони лева всяка година в сметките на избрани получатели.

ПРЕСЦЕНТЪР НА АИКБ

Внесени предложения за мерки за разрешаване на действителните проблеми, свързани с придобитите акции от български граждани в хода на приватизацията и реституцията в България

Bonova-Knizhka

ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Г-ЖА МАРИЯНА НИКОЛОВА

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА

И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

 

Относно: Предложения за мерки за разрешаване на действителните проблеми, свързани с придобитите акции от български граждани в хода на приватизацията и реституцията в България

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО НИКОЛОВА, 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГОРАНОВ,

Приложено предоставяме на Вашето внимание предложения за мерки за разрешаване на действителните проблеми, свързани с придобитите акции от български граждани в хода на приватизацията и реституцията в България.

Мотивирани от ясно заявеното желание и воля за адресиране на въпросите, представени като основание за разработване на проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, призоваваме да бъдат предприети предложенията и мерките, многократно и задълбочено обсъждани и предложени с общо съгласие от инвестиционната общност, както и от национални представителните организации на работодателите и на работниците и служителите.

Приложение: Съгласно текста.

 

София, 03. 07. 2020 г.

 

С УВАЖЕНИЕ,   

ЗА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ:   

 

 

ЗА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА „ПОДКРЕПА“:   

 

ЗА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ:   

 

 

ЗА БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА:   

 

ЗА БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА:   

 

ЗА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ И ИНДУСТРИАЛЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ:   

 

 

ЗА АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ:   

 

ЗА АСОЦИАЦИЯ НА ДИРЕКТОРИТЕ ЗА ВРЪЗКА С ИНВЕСТИТОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ:   

 

 

ЗА БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВАТА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ:   

 

 

 

ЗА НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ ПО КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ:   

 


ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА МЕРКИ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ С ПРИДОБИТИТЕ АКЦИИ ОТ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ В ХОДА НА ПРИВАТИЗАЦИЯТА И РЕСТИТУЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ

І. Организациите на работодателите, синдикатите и асоциациите от капиталовия пазар (по-надолу наричани „организациите“) не считат, че следните, изтъквани в мотивите към законопроекта, проблеми представляват действително проблеми:

  1. Съхраняването на акции в Регистър А на Централен депозитар АД.

Не съществува изискване съгласно националното или европейско законодателство, което да въвежда ограничения или забрани за съхраняването на акции на граждани в Регистър А при ЦД. Съществуват редица други държави в ЕС, където сметките на гражданите се съхраняват, и регистри като Регистър А на ЦД. Нещо повече – там те се съхраняват при по-благоприятни условия за хората –  сигурно и безплатно (емитентите плащат за водене на книгата на акционерите). Съществуването на Регистър А остава и според законопроекта за титуляри – държавни и общински предприятия и за непублични компании.

  1. Количеството по номинал на тези акции.

Независимо, че количеството по номинал на тези акции е в пъти (по-скоро в порядък) по-малко. Тук е налице тиражирана грешка. Твърди се, че това са акции от масовата приватизация и са на 2,5 милиона души с номинална стойност около 2 милиарда лева. Следва да се има предвид, че участниците в масовата приватизация са получили 25 деноминирани инвестиционни лева, което означава, че 2,5 милиона души по 25 лева е 62,5 млн. лв. по номинал. Тази оценка е много по-близо до действителността. Тиражираната грешка за 2 милиарда е в резултат на неотчитането на факта, че в Регистър А се съхраняват акциите и редица мажоритарни акционери на компании. Предлаганият законопроект си поставя цели, напълно противоречащи на европейски нормативни актове, каквато е Директивата 2007/36/ЕО за дългосрочната ангажираност на акционерите.

  1. Дългосрочното притежаване и неизвършване на сделки с акциите.

Тези акции погрешно са  наричани „спящи“. Липсата на движение (смяна на собствеността) на тези акции е проблем САМО за инвестиционните посредници и БФБ, тъй като не се получават такси и комисионни от тези пазарни участници, когато не се извършват сделки.  Липсата на търговия не представлява проблем за притежателите на тези акции, компаниите, нито за икономиката. Нещо повече – има Европейска директива 2007/36/ЕО за насърчаване на дългосрочната ангажираност и притежание на акции. Ето защо –  проблемните случаи не са „спящите акции“, а „забравените акции“. В това число акции на наследници и на емигранти.

  1. Управление на компаниите с миноритарни пакети.

Управление на листвани компании с миноритарни пакети е една от основните цели на капиталовите пазари в цял свят и не представлява порок. Такава е и водещата световна практика. В тази връзка от важно значение са корпоративното управление и защита правата на миноритарните акционери. Според авторитетни международни класации правата на миноритарните акционери в България са защитени изключително добре. От своя страна регулаторът в лицето на КФН има достатъчно правомощия да пресича и наказва всякакви посегателства върху акционерната собственост на миноритарните акционери. (Виж „Да правим бизнес 2020“ – доклад на Световната банка –https://www.doingbusiness.org/en/data/exploreeconomies/bulgaria# )

  1. Начин на плащане на дивиденти.

Дивидентите се изплащат много по-удобно за гражданите, когато акциите им са в Регистър А, отколкото когато са в Регистър Б в подсметка при инвестиционен посредник. И като време, и като място – в продължение на повече време и чрез клоновете на големи банки. За непотърсения дивидент се прилага действащото законодателство и международни счетоводни стандарти. Непотърсеният дивидент остава там, където е изработен, и увеличава стойността на акциите на хората. Получаването на дивидент е право, а не задължение, неизпълнението на което да води до отнемане на акциите на хората.

 

ІІ. Организациите идентифицират следните действителни проблеми, свързани с придобитите в хода на приватизацията и реституцията акции от български граждани в български предприятия:

  1. Липса на информираност от страна на лицата, съответно на наследниците им за притежаваните от тях акции, придобити в процеса на масовата приватизация (инвестирани бонове в приватизационни фондове или директно в предприятия), касовата приватизация (безплатни акции за работниците от предприятието) и реституцията (обезщетяване чрез акции вместо в реални граници или идеални части) и съответно неупражняване на правата, произтичащи от тях. Липса на лесен, отдалечен и безплатен начин за информиране.
  2. Високи транзакционни разходи и сложна административна процедура при наследяване на безналични ценни книжа и при разпореждането с тях.
  3. Липса на реална възможност за продажба на акциите на много от делистваните компании.

ІІІ. За разрешаване на действителните проблеми, свързани със „забравените акции“, като приемат с общо съгласие неприкосновеността на собствеността на гражданите върху акциите и недопустимостта на каквото и да е разпореждане с акциите без изрично изразена воля за това от собствениците им, организациите предлагат с общо съгласие следните мерки:

  1. Повишаване на информираността

1.1. ЦД и/или Агенция по вписвания да разработи и поддържа публичен регистър, от който онлайн с ЕГН и без нищо друго и напълно безплатно да може да се провери какви акции притежава в Регистър А лицето. Включително това да е възможно и за починалите по ЕГН, което са имали приживе, включително емигрантите. (Алтернативно решение, което изключва емигрантите обаче – допускане на възможност за извършване на проверка на наличността по сметки в Централен депозитар от наследник по ЕГН на титуляря и ПИК/КЕП на наследника. Да се предвиди изискване ЦД да има възможност служебно да извършва справка за гражданското състояние, в това число и на наследниците, на притежателите на акции от Регистър А, чрез осигуряване на достъп до съответните регистри (ГРАО, НБД „Население“, Регистър на имуществените отношения на съпрузите и др.).

1.2. Събиране и предоставяне по подходящ начин на наличната публична информация за приватизираните дружества, включително създаване на специална електронна страница с всички 1050 предприятия и 80 приватизационни фонда и други предприятия/емисии в Регистър А – фирма на дружеството преди, код на акциите тогава; фирма на дружеството сега, код на акциите сега; статус /борсово търгуеми, нетъргуеми на борсата, с безналични акции или с налични акции; активни или без дейност, или в ликвидация, или заличени. Последна цена на борсата за борсово търгуемите, балансова стойност на една акция за нетъргуемите на борсата = собствения капитал/ брой акции; години на плащане на дивиденти и дивидент на една акция; адрес, телефон, мейл, интернет страница на дружеството.

1.3. Провеждане на мащабна информационна кампания, която да достигне до максимално широк кръг от акционери от масовата приватизация. На институционално ниво да се предприемат комплекс от допълнителни мерки за повишаване на финансовата грамотност и култура на населението. Безусловни гаранции за собствениците на акции, че същите ще бъдат надлежно уведомени за нормативните промени и правото им да ползват свободно активите си няма да бъде засегнато. Възможно е да се предвиди и изпращане на писма до персонален държавен имейл адрес на всяко лице за наличната му собственост от акции в Регистър А и правата, и възможностите пред него.

  1. Разработване и внедряване на ефективна процедура за наследяване на акции

2.1. Да се облекчи административно и финансово наследяването на безналични акции. Да се облекчат процедурите за разпореждане с акции/финансови инструменти (особено при наследяване) чрез намаляване на изискуемите документите (например изискването за представяне на депозитарна разписка при безналични акции). Достатъчно е само идентификация на лицето с документ за самоличност и удостоверяване с подпис на волята за разпореждане.

2.2. Оптимизиране на процедурата за доброволна делба на акции на починали акционери – отпадане на нотариалната форма и заместването й със споразумение за разпределяне.

2.3. Намаляване на административната и финансова тежест за притежателите на  акции от Регистър А, особено по отношение на дължимите такси, свързани с наследяване и прехвърлянето им, както и за необходимите пререгистрации/корекции в Централен депозитар.

2.4. Законодателно и технологично интегриране на ЦД с регистрите на ЕСГРАОН, НАП и НОИ с цел идентифициране и контакт с притежателите на безналични ЦК и техните наследници и директно изплащане на дивиденти по обявени банкови сметки от притежатели на безналични ЦК.

2.5. При невъзможност/нежелание от страна на ЦД, да се справи и защити обществените интереси, да се разработи необходимата функционалност към Търговския регистър при Агенцията по вписванията.

2.6. Наследниците трябва да могат да се разпореждат с наследената от тях съвкупност от акции и без делба (арг. от чл. 177 от Търговския закон), като упълномощят един от тях или трето лице, което да извърши разпоредителните действия и да получи продажната цена.

2.7. Да се създаде възможност за дистанционно разпореждане/продажба с акциите (мейл и/или телефон), включително и въвеждане на национална схема за електронна идентификация.

  1. Разработване от ЦД на ефективна процедура за изпащане на дивиденти

3.1. Законодателно и технологично интегриране на ЦД с регистрите на ЕСГРАОН, НАП и НОИ с цел идентифициране и контакт с притежателите на безналични ЦК и техните наследници;

3.2. Директно изплащане на дивиденти по обявени банкови сметки от притежатели на безналични ЦК.

  1. Доброволност на собствениците при разпореждането и конкурентен избор на инвестиционен фонд за управлението на техните акции

4.1. Иницииране създаването на множество фондове, като акционерите могат да вземат обосновано инвестиционно решение дали да продават според предлаганата цена за акциите им.

4.2. Да се изясни правната фигура на предвидения инвестиционен фонд, както и да се предвидят възможности за създаване на конкуриращи се фондове на пазарен принцип, при спазване на изискванията на ЗППЦК (изготвяне на проспект, контрол от КФН и др.), които да набират капитал, като се предвиди възможността за участие с ценни книжа. По-подробно и с по-голяма систематика следва да се уредят отношенията, свързани със създаването, вида и режима на инвестиционния фонд, изискванията към управляващото дружество и управителя на портфейли, в това число.

4.3. В закона трябва детайлно да се разпишат разпоредби относно вида и правно-организационната форма на този фонд, неговите основни характеристики, приложимите разпоредби от действащото законодателство, преди всичко Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИСДПКИ). По-конкретно следва да бъдат разписани в Проектозакона и основните изисквания към Управляващото дружество (УД) на ИФ. Трябва да има изрични разпоредби, отнасящи се до опита на това УД в управлението на подобни инвестиционни фондове, размера на активите под управление, добра репутация и притежаваните ресурси (човешки, финансови и организационни). Специални изисквания следва да има и към депозитаря на инвестиционния фонд.

4.4. Предвиждане на възможност прехвърлянето на акции от Регистър А в Инвестиционен фонд да се извършва САМО с изрично волеизявление от страна на държател или наследник, като алтернатива на възможността да останат в регистър А.

4.5. Да се регламентират правата и задълженията на Инвестиционния фонд при промяна на собствеността от притежателите на акции от Регистър А към Фонда (включително чрез уреждане на хипотезите, изискващи изготвяне на проспект за емитиране на дялове (ако няма да се заплащат/купуват внасяните акции), съответно за отправяне на търгово предложение към останалите акционери, в хипотезите, когато фондът придобива като акционер значително участие в дружества). Участието във фонда да става с изрично писмено волеизявление на притежателите на активите.

4.6. Да не се допусне изцяло нова регулация в България на отношенията, свързани с упражняването на права, въз основа на акции от масова приватизация. (Дейността на Централния депозитар не е в противоречие с Регламент (ЕС) 909/2014 и Директива 2014/65/ЕС, тъй като депозитарната институция на практика не осъществява директна комуникация с крайните собственици (притежатели) на ценни книжа).

 

03.07.2020 г.,

гр. София

КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ
КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА „ПОДКРЕПА“ БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА
  БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

 

КОНФЕДЕРАЦИЯ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ И ИНДУСТРИАЛЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ

АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ

АСОЦИАЦИЯ НА ДИРЕКТОРИТЕ ЗА ВРЪЗКА С ИНВЕСТИТОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВАТА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ

НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ ПО КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ

 

 

Вицепремиерът Томислав Дончев обсъди с Националния съвет на АИКБ как най-ефективно да бъдат инвестирани в българската икономика средствата от ЕС за икономическо възстановяване от кризата

photo3 (4)-crop1200

В дискусия с членовете на Националния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) днес заместник министър-председателят на България Томислав Дончев подчерта необходимостта от спешно определяне на приоритетните области и механизмите, по които да бъдат инвестирани средствата от програмата Next Generation EU. Тези решения трябва да бъдат взети до септември, а хоризонтът на интервенция е по-кратък в сравнение с този по оперативните програми, тъй като инвестирането на антикризисните фондове ще бъде възможно в рамките на следващите четири години.

За следващия програмен период страната ни ще разполага с възможност за достъп до финансов ресурс в размер на над 29 млрд. евро. Освен средствата по Многогодишната финансова рамка 2021-2027, които ще са на обща стойност 16,9 млрд. евро, се очаква да заработи и новият план с антикризисни мерки на ЕС – Next Generation EU, с бюджет от над 12,3 млрд. евро.

„Въпреки че все още не сме постигнали общо съгласие, аз вярвам, че Next Generation EU ще заработи. С този план Европейският съюз има шанс не просто да се възстанови икономически след пандемията от COVID-19, но и да се развие. В момента работим по актуализиране на подхода, намаляване на броя и по-добър фокус на целите и преработваме програмите за следващия програмен период, за да бъдат те актуални спрямо предизвикателствата, наложени от коронакризата и от Зеления пакт.  Очаквам до есента да сме готови с новите предложения“, каза Томислав Дончев.

Вицепремиерът на България маркира няколко важни акцента, сред които бъдещите мерки в посока енергийна ефективност, възобновяемите енергийни източници и развитие на технологии за съхраняване на енергия като пряко свързани с Европейския зелен пакт; иновациите, включително развитието на индустриални зони и цифровизация на публичния и частния сектор, образованието и науката. Той подчерта необходимостта от комбиниране на грантовото финансиране с финансови инструменти, както и от чувствително разширяване на обхвата на бенефициентите, посредством предлагането на хоризонтални мерки в подкрепа на важни приоритети и дейности за бизнеса, населението и публичните услуги.

„Благодаря на заместник министър-председателя Томислав Дончев за днешното му участие в заседанието на Националния съвет на АИКБ, както и затова, че успяхме с неговото активно съдействие да доведем до успешен край преговорите и да подпишем двугодишно Национално тристранно споразумение между правителство, работодатели и синдикати. Радвам се, че представените от него приоритети за следващия програмен период в значителна степен се припокриват с мерките и политиките, заложени в споразумението. Мерките за излизане от кризата малко се забавят, но след редица възприети предложения за промени, мярката 60/40 вече е с нов работещ дизайн, като очакваме скоро грантовете за микро- и малки предприятия да започнат да се изплащат, както и да стартират мерките за подкрепа на средни компании“, заяви председателят на УС на АИКБ Васил Велев. НС на АИКБ обсъди подробно предизвикателствата пред страната ни, свързани с Европейския зелен пакт и възможни решения.

По време на заседанието бяха обсъдени още и предложения за мерки за разрешаване на действителните проблеми с т.нар. „спящи акции“. НС на АИКБ прие пакет от мерки за улесняване на упражняването на правата върху тях от страна на техните притежатели, облекчено удостоверяване и унаследяване на собствеността. АИКБ предложи решения на основните проблеми, свързани с придобитите в хода на приватизацията акции от български граждани в български предприятия – като липсата на информираност за притежаваните акции, високите транзакционни разходи, сложната и скъпа административна процедура при наследяване и разпореждане и липсата на реална възможност за продажба на акциите на множество компании. Предложенията включват и създаване на безплатен публичен регистър, облекчаване на административната процедура за наследяване и разпореждане с безналични акции, създаване на алтернативни фондове, които да предлагат цена след оценка на безналични акции от нелистнати компании и борсова цена за листнатите. В мерките са включени още предложения за законодателно и технологично интегриране на Централния депозитар с регистрите на ЕСГРАОН, НАП и НОИ с цел идентифициране и контакт с притежателите на безналични акции и техните наследници и директно изплащане на дивиденти по обявени от тях банкови сметки.

Националният съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България прие за членове на АИКБ няколко нови организации и компании, сред които: Българска асоциация на заведенията, „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД, „Бадер България“ КД и др.

1 2 3 28