Категория: Събития

АИКБ настоява за незабавни действия в подкрепа на МСП

IMG_1689-1200

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) обсъди позицията си по подготвяната Национална стратегия за малки и средни предприятия. Предложенията включват редица специални мерки и политики за развитието им, посредством които да се премине от “Мисли първо за малките!” към “Действай в полза на МСП!”. Това стана ясно на проведения в петък Национален съвет на Асоциацията, по време на който с изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия Бойко Таков и екип на Министерство на икономиката беше обсъден проекта на Стратегията. За АИКБ принципите, залегнали в Акта за малкия бизнес (SBA), трябва без отлагане да бъдат нормативно уредени в българското законодателство.

„Всяко забавяне може да окаже изключително негативно въздействие, тъй като МСП са изправени пред сериозни предизвикателства – ожесточена конкуренция, недостиг на човешки ресурси, нови форми на организация на производството и труда, най-високите цени на енергоносителите в ЕС и висока зависимост от конюнктурни промени, при ограничени възможности за реакция. За да се подпомогнат тези компании, АИКБ настоява Стратегията да бъде основана на по-прецизно формулирани и по-ефективно изпълнявани инструменти и мерки за насърчаване на МСП“, заяви председателят на работодателската организация Васил Велев.

Предложенията на АИКБ са свързани и с мерки за подобряване на достъпа на МСП до финансиране, подпомагане на достъпа им до пазари, оползотворяване на възможностите, предоставяни от цифровата революция, за преодоляване на затрудненията, произтичащи от недостига на персонал и неадекватна квалификация. Повече от десет години АИКБ настоява и за актуализация на дефиницията за МСП. По думите на главния секретар на АИКБ д-р Милена Ангелова, дефиницията е инструмент за осигуряване на по-добър достъп до финансиране и мерки за подкрепа. Тя заяви още, че българската държава трябва да даде свобода на малките и средни компании сами да избират на кои два от трите критерия – численост на персонала, годишен оборот, годишен баланс, да отговарят, вместо да им бъде налаган като единствен критерият за численост на персонала. Според д-р Ангелова, Стратегията трябва да въведе по-детайлизиран и диференциран подход при изготвянето на мерки за насърчаване, който да отчита широкото разнообразие и множеството различни характеристики на МСП.

От АИКБ припомниха, че за развитието на МСП сектора е необходима подкрепяща регулаторна среда, а не несъобразено дълги и скъпи процедури и такси, които надвишават многократно стойностите за администриране. Според Асоциацията, държавата ни трябва да въведе принципа на мълчаливо съгласие, да приеме по-благоприятно законодателство за търговската несъстоятелност така, че да се стимулира в умерени граници поемането на риск и да работи за издигане на престижа на предприемачеството. От АИКБ искат още ролята на Българска банка за развитие да бъде описана в Стратегията, както и да се създаде национален „кредитен омбудсман“, към който МСП да се обръщат при отказан достъп до кредитиране по неразбираеми за тях причини.

Сред другите предложения, които АИКБ представи на Министерство на икономиката бяха: идентифициране, привличане и обучение на човешки ресурси; създаване на мрежа от клъстери за развитие на специфични умения сред работниците и осигуряване на извънсезонни програми за обучение на кадрите на МСП.

По време на дискусията бяха обсъдени и възможностите за насърчаване на достъпа на МСП до международните пазари, посредством въвеждането на разнообразни мерки и инструменти за продукти и услуги, както и за непрекъснат ангажимент за намаляване на регулативните и административни бариери.

„Радвам се, че имаме възможност да говорим за Стратегията с вас, с бизнеса. До момента направихме 6 регионални консултации, чрез които събираме мнения и обратна връзка. Обещавам ви, че на всеки завършен етап ще консултираме с вас готовите текстове“, заяви Желяз Енев, директор на Дирекция „Икономическа политика“ в Министерство на икономиката.

НС обсъди и възможности за предприемане на съвместни действия на правителството и социалните партньори за справяне с проблемите в най-приоритетните области за бизнес средата и икономиката, енергетиката, демографията, образованието, пазара на труда, трудовата миграция, политиките за социална защита. Част от по-важните мерки са приемане на балансирана национална енергийна стратегия до 2030 г., основана на реална оценка на националните приоритети и насърчаване въвеждането на иновационни технологии в производството, съхранението и доставката на енергия, както и прилагане на нова индустриална политика „Индустрия 2030“, базирана на приоритетно развитие на отрасли, за които страната ни има конкурентни предимства и на производства с висока добавена стойност, базирани на технологични иновации. Особен фокус бе поставен и върху разработването на комплекс от мерки срещу демографската криза и разширяване на функциите на Агенция по заетостта с цел посредничество за внос на работници и специалисти от трети страни за удовлетворяване на нуждите на българската икономика.

Това бе и поредното заседание на Националния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България, при което работодателската организация прие нови членове и увеличи още повече представителността си в страната. Към голямото семейство на АИКБ се присъединиха: Университетът по хранителни технологии – Пловдив, „Дупница Табак“ АД, „Нактайм“ ЕООД, Сдружение „Център за професионално обучение, знание и прогрес“, „Техно одит експерт“ ЕООД.

АИКБ е съорганизатор на Кариерен форум за българи в Лондон

2020-02-05_BG_Embassy_London

Министерството на труда и социалната политика, съвместно с Агенция по заетостта, Българската търговско-промишлена палата и Асоциацията на индустриалния капитал в България, има удоволствието да Ви покани да участвате в Кариерен форум за българи във Великобритания, който ще се проведе на 7 март (събота) 2020 г. в Посолството на Република България в Лондон, на адрес: 186-188 Queen’s Gate, London SW7 5HL.

Кариерното изложение в Лондон е част от планирана поредица форуми в чужбина за мотивиране и привличане на български граждани, учащи и живеещи извън пределите на родината, да намерят своята професионална реализация в България.

Традиционен домакин на събитието в Лондон е Посолството на Република България във Великобритания. Сградата на мисията е разположена в централната част на Лондон с удобна връзка до публичен транспорт, което позволява лесен достъп от всички части на града.

По време на кариерния форум в Лондон български студенти и посетители ще бъдат запознати с възможностите за реализация в България и ще осъществят директен контакт с фирми-работодатели. Посетителите ще бъдат информирани за положителните тенденции на пазара на труда, доброто трудово и социално законодателство в страната, както и за провежданите мерки и политики в тяхна подкрепа.

Участието на фирмите-изложители е безплатно, като работодателите сами покриват своите разходи за транспорт и настаняване. Работодателите получават и възможност да публикуват безплатно своите работни места на сайта на EURES България – www.eures.bg, да получават документи за кандидатстване по обявите си и да поканят за интервю на форума одобрени кандидати.

Компании, които нямат възможност да присъстват, могат да бъдат представяни безплатно от организаторите, като изпратят кратка презентация (до 2-3 слайда) на посочените имейли за контакт, съдържаща дейността на фирмата и работните места, за които набират персонал.

По данни на британската Агенция за статистика във висшето образование, броят на студентите от България в Обединеното кралство  е над 6000 души, обучаващи се в повече от 50 направления. Студентите в чужбина са все по-склонни да търсят професионално развитие у дома, като това важи с особена сила за българските студенти във Великобритания от гледна точка на излизането на страната от ЕС.

С кариерния форум се цели възможно повече български граждани да бъдат запознати с възможностите за стартиране или продължаване на тяхната професионална реализация в родината, за да могат да вземат информирано решение за тяхното завръщане в България.

Регистрацията за посетители и работодатели-изложители е отворена и е налична на сайта www.eures.bg и по-конкретно на този линк. С отделен формуляр можете да се регистрирате като РАБОТОДАТЕЛ.

Информация за кариерните форуми се публикува на страницата на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), Агенция по заетостта (АЗ) и посолствата в съответните държави, както и в социалните мрежи, което я прави достъпна за външни читатели.

Асоциация на индустриалния капитал подкрепя работата по стратегията за дигитализация на София

photo_3 (2)

Кметът на София Йорданка Фандъкова проведе среща с Асоциация на индустриалния капитал в България 


Подкрепа и партньорство в работата по реализиране на стратегията за дигитална трансформация на София заявиха на среща с кмета на София Йорданка Фандъкова от Асоциацията на индустриалния капитал в България, провела се днес в Столичната община по предложение на асоциацията. Дигитализацията е в основата на подобряване на услугите и качеството на живот. Тя е стратегически инструмент за икономиката на града и дава възможност за развитие на повече услуги, както за гражданите, така и за бизнеса, каза кметът на София Йорданка Фандъкова.

На срещата присъстваха зам.-кметът на София по финанси и здравеопазване Дончо Барбалов, председателят на надзорния съвет на общинската агенция за инвестиции и общински съветник Николай Стойнев и зам.-кметът по дигитализация, иновации и икономическо развитие Владимир Данаилов.

Кметът Фандъкова заяви, че както е поела ангажимент, в Столична община е създаден ресор дигитализация, иновации и икономическо развитие със заместник-кмет Владимир Данаилов.

„Работим в няколко приоритетни стъпки: първо – най-използваните услуги, които не са дигитални, да се дигитализират, да се модернизира системата и да се увеличи броят на дигиталните услуги, необходими на гражданите и бизнеса. Важна стъпка е администрацията на общината да не изисква от гражданите и бизнеса документ, който самата тя издава, а да прави вътрешна проверка“, каза кметът Фандъкова. Тя припомни развитието на дигиталните услуги за бизнеса чрез сайта на Направление „Архитектура и градоустройство“.

В направлението се предлагат електронни услуги като „Издаване на удостоверение за устройствен статут“ и предстои пускане на още 3 нови електронни услуги: „Електронно заявление за издаване на разрешение за строеж“; „Електронно заявление за издаване на разрешение за поставяне“; „Електронно заявяване и получаване на виза по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ“.

През 2015 г. Столична община разработи и внедри 45 електронни услуги, а общината е първата, която стартира процеса на отваряне на данни.

„Новият ресор по дигитализация на градската среда работи по няколко важни задачи: да гарантира цялостен подход, а не работа «на парче» и несъгласувани самостоятелни решения; да превърне града в платформа за иновации; да намали административната тежест и превърне София в пазар на дигитални продукти и услуги“, каза Владимир Данаилов. По думите му Стратегията за дигитализация не е шаблон, който налагаме на София, тя е направена в резултат на проучване на обществеността и бизнеса в столицата, с над 100 експерти, организации и ИТ компании в София. „Първо сме дефинирали къде сме като дигитална зрялост и след това сме поставили целите си в дигиталната сфера“, посочи зам.-кметът. Софийската стратегия за дигитална трансформация на града е по проект Digital Cities Challenge на Европейската комисия.

След приемането на стратегията от Столичния общински съвет ще се премине към конкретна програма, а бизнесът може да участва в работни групи с конкретни предложения.

Кметът Фандъкова запозна Асоциацията на индустриалния капитал с възможности за сътрудничество в проекти в сферата на социално-отговорния бизнес.

От Асоциацията на индустриалния капитал изразиха готовност да се включат в новата програма на кмета Фандъкова за залесяване на междублокови пространства в кварталите. Досега общината заедно с граждани, неправителствения сектор и бизнеса активно работи по проекта „Новата гора на София“, по който са засадени 88 000 фиданки, а заедно с училища и детски градини – „Моето зелено училище“ и „Моята зелена детска градина“.

Други възможности за партньорство, които бяха обсъдени, са участие за изграждане на детски и спортни площадки и публично-частни проекти за изграждане на паркинги в кварталите.

В София почти няма безработица, но липсата на подготвени кадри е общо предизвикателство за бизнеса. Една от възможностите за подготовката на кадри е участието на бизнеса в програми за професионално ориентиране, посочи кметът Фандъкова. Столична община работи по проекти за дуално образование и професионално ориентиране, където столични училища и бизнес си партнират.

„Столична община не е обикновена община, тук е съсредоточена голяма част от икономиката на България, при това във високотехнологичните сектори. И въпреки това, София трябва да се справи с няколко основни предизвикателства в кратък период, като подобряването и повишаването на електронните услуги, демографските проблеми и недостига на работна ръка. Като работодателска организация за нас е важно да бъде изготвена оценка на потребностите на столичната икономика от работна ръка, както и да бъдат набелязани мерки за привличането и интегрирането на висококвалифицирани работници от трети страни. Може да разчитате на експертизата на АИКБ, като заявявам пълната ни готовност да участваме както при разработването, с предложения и в съвместни работни групи, така и при реализацията на важни за Общината и бизнеса проекти“, заяви председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев.

От Асоциацията присъстваха и Боян Бойчев, член на УС на АИКБ, д-р Милена Ангелова – гл. секретар на АИКБ, Добрин Иванов – изп.-директор на АИКБ.

Отлагането на новите разпоредби на Наредба Н-18 е далновидно и държавническо решение на правителството

Naredba_N-18

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) подкрепя напълно решението на правителството за отлагане на влизането в сила на промените в наредба Н-18, която въвежда нови изисквания към софтуерите за управление на продажбите.

„Благодарим за проявената далновидност и разбиране от страна на правителството да отложи влизането в сила на Наредбата с шест месеца. Удължаването на срока е необходимо, за да се изчистят всички неясни текстове по прилагането и изискванията на наредбата и да се направи адекватно обучение на всички служители, които ще работят със специализираните софтуери. За нас борбата със сивата икономика е основен приоритет и считаме, че само един ясно разписан нормативен документ може да ограничи недекларираните плащания“, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

Работодателската организация счита още, че в рамките на тези шест месеца има сериозна необходимост в Наредбата да се направи ясно дефиниране и разграничаване на поставяните изисквания към софтуера за управление на продажбите и останалите софтуерни системи в предприятията. Допълнително трябва да се намалят възможностите за административен произвол при контрола за прилагането на наредбата, чрез публикуване на ясни насоки за провеждането на данъчни проверки и ревизии на системите, както и на административната тежест при регистрацията и актуализацията на тяхната регистрация. АИКБ предлага още да се помисли за осигуряване на законова възможност всяка една софтуерна система да генерира стандартни одиторски файлове (SAF-T), чрез които да се елиминира заплахата тя да бъде обявена за „дублираща“ функционалност на СУПТО продуктите.

Асоциацията на индустриалния капитал в България е категорична, че в рамките на съвместни работни групи между представители на бизнеса, приходната агенция и Министерство на финансите, трябва да се обсъдят възможностите  за облекчаване на регистрационния режим на СУПТО, осъществяван от НАП, както и да се продължат усилията за дефиниране на режим на софтуерна фискализация като канал за пряка отчетност на софтуерните системи и осигуряване на тяхната независимост от хардуерните фискални устройства.

Позиция на АИКБ по Документа за консултации с европейските социални партньори за предприемането на възможни действия на европейско равнище, за да се отговори на предизвикателствата, свързани със справедливи минимални работни заплати

zaplata-810

Дискусията, по повод на това как да бъде определяна минималната работна заплата и доколко тя е справедлива в България, има дълга история, но сега тя се активизира с публикувания тази седмица от Комисията документ за консултации. АИКБ подчертава, че консултацията не цели нито едно от изброените по-долу действия, тъй като те са прерогатив единствено на държавите–членки. Всяко потенциално действие от страна на ЕК в тези области би било обжалвано легитимно в Европейския съд. Комисията НЕ цели:

  • Директно хармонизиране на равнищата на МРЗ в държавите – членки на ЕС;
  • Установяването на единен механизъм за определяне на МРЗ;
  • Определянето на равнище на МРЗ, тъй като това е прерогатив на свободно договаряне между социалните партньори на национално равнище и е съответно компетентност на държавите–членки;
  • Въвеждането на задължителна МРЗ в страни с високо покритие на колективното договаряне, в които определянето на работните заплати се договаря предимно посредством колективни преговори[1].

 АИКБ намира много от цитираните от Комисията основания за започването на процеса на консултации за неоснователни и непропорционални. Например,  основният мотив, свързан с нарастването на относителния дял на ниско платените работници – от 16.7 % през 2006 г. до 17.2 % през 2014 г. и на работещите бедни – от 8.1 % през 2005 г. до 9.6 % през 2018 г. АИКБ счита, че нито размерът (под 10–18 %), нито ръстът (под 1 пр. пункта за 12-13 години), на тези относителни дялове, оправдават подобна мащабна законодателна инициатива, която изисква сериозни административни и експертни ресурси от Комисията, държавите – членки и социалните партньори.

В България минималната работна заплата отдавна е закрепена в законодателството и има добре установени практики на социален диалог. Документът на ЕК поставя България сред отличниците в областта на справедливото определяне на минималната работна заплата по всички изследвани критерии. Нещо повече, ако прокламираната цел на  Европейската комисия брутната минимална работна заплата да достигне навсякъде в страните – членки 60 % от брутната медианна[2] заплата придобие задължителен характер, в България изглежда ще се наложи не да се увеличи, а да се намали размера на минималната работна заплата. За 2019 г. например, 60% от медианната брутна заплата е около 525 лева, а МРЗ беше 560 лева. АИКБ не цели такова намаление, а договаряне на МРЗ между социалните партньори.

За да допринесе за обективността на дебата АИКБ припомня, че точно в страните, където няма регламентирана минимална работна заплата, средно претеглената средна месечна работна заплата е по-висока, а безработицата е по-ниска. Причината за това е, че в тези страни работната заплата се договаря (както и други важни параметри в индустриалните отношения) между социалните партньори – най-често на ниво отрасъл, бранш или икономическа дейност. По този начин работната заплата се определя много по-прецизно и много по-адекватно на икономическата реалност, като се отчитат както интересите на двете страни (работодатели и работници), но и спецификата на съответните отрасли, браншове и икономически дейности. Представители на тези страни – председателят на Шведската конфедерация на професионалните работници, както и министърът на труда на Дания, вече се обявиха категорично против предприемането на всякакви действия от страна на Европейската комисия, които да засягат определянето на минимални работни заплати.

Държавите, където няма нормативно закрепена минимална месечна работна заплата, са: Австрия, Кипър, Германия, Дания, Финландия, Ирландия, Италия, Малта, Швеция и Обединеното кралство. В тях, по данни от 2016 – 2017 г., средно претеглената средна месечна работна заплата е с 66 % по-висока, а безработицата е с 40 % по-ниска, отколкото в страните, където има регламентирана минимална месечна работна заплата. Средната работна заплата е реален икономически показател, която говори за състоянието на пазара на труда, а не абстракция и политически инструмент като нормативно определяната минимална работна заплата.

Твърдението, че в повечето държави в ЕС има регламентирана минимална месечна работна заплата е подвеждащо. Разликата по брой заети е едва 5,5 % – броят на заетите в страни, които нямат регламентирана задължителна МРЗ, е 119 млн. души, а в страните, където има – 125,5 млн. души.

На основа на горепосочените факти, АИКБ подчертава, че в страните, където има много добре функциониращи системи за колективно договаряне на ниво икономическа дейност и съответно на ниво отрасъл, бранш или сектор (в зависимост от това кой термин предпочитаме), това се отразява по най-благоприятен начин на развитието на икономиката, а от там и на нивото на безработицата и на средната работна заплата. Липсата на регламентирана МРЗ също е следствие на съществуването на много добре работеща система за колективно договаряне на ниво икономическа дейност и на отраслово ниво.

Асоциацията на индустриалния капитал в България категорично ще настоява в своята работа при формирането на позиция на наднационалната, представителна пред Европейската комисия работодателска организация, в която членува – CEEP, за остро противопоставяне срещу каквато и да е намеса на Европейската комисия в процеса на определяне на работните заплати в държавите от Европейския съюз. АИКБ ще застъпва тезата, че свободното колективно договаряне на минималната заплата на нива отрасъл и икономическа дейност е най-добрият механизъм за нейното справедливо определяне, като припомня постоянно многобройните злокачествени дефекти на нормативно закрепената минимална месечна работна заплата, които всяка година идентифицира, описва и довежда до знанието на правителството и Народното събрание.

АИКБ настоява добрите практики в политиката по доходите да бъдат защитени и запазени. Настоява тези практики да бъдат прилагани и доразвивани и в България, а не да бъдат унищожени в целия Европейски съюз.

За повече информация, факти и аргументи, вижте приложението.


[1]Brussels, 14.1.2020, C(2020) 83 final, CONSULTATION DOCUMENT, First phase consultation of Social Partners under Article 154 TFEU on a possible action, addressing the challenges related to fair minimum wages, стр. 2.

[2] У нас често се бърка медианната със средната работна заплата, а медианната заплата в България е около 70% от средната.

Нов срок за кандидатстване в Наградите за отговорен бизнес 2019

Vizia_Nagradi_2019_BG

Компаниите могат да подават КСО проекти до 31 януари 

Поради повишения интерес в последните дни крайният срок за кандидатстване в Наградите за отговорен бизнес 2019 се удължава до 31 януари. Подаването на проекти е безплатно и се извършва на сайта на Форума тук. Компании от всички сектори могат да кандидатстват с най-добрите си инициативи в полза на хората, природата и разнообразни обществени каузи и да получат признанието, което заслужават.

Бизнес конкурсът се организира от БФБЛ за 17-а поредна година и ще отличи социалните ангажименти на компаниите в следните шест категории – „Инвеститор в обществото“, „Инвеститор в знанието“, „Инвеститор в околната среда“, „Инвеститор в човешкия капитал“, „Маркетинг, свързан с кауза“ и „Най-добра социална политика на МСП“.

Класираните на първите три места в екологичната категория получават възможност да представят проектите си и на международно ниво – БФБЛ ще ги номинира за участие в Европейските бизнес награди за околна среда, на които е координатор за България. Всички подадени кандидатури във всички категории се състезават и за специалната награда Еngage за принос на служителите към кауза или инициатива на компанията.

Проектите ще бъдат оценени от независимо жури от признати експерти в различни области, а победителите ще бъдат обявени по време на официална гала церемония през февруари 2020 г. в София. Всички номинации ще бъдат представени както по време на церемонията, така и в специалната онлайн КСО платформа на БФБЛ.

Годишните награди за отговорен бизнес – най-престижните национални отличия в областта на социалната отговорност и устойчивото развитие, имат за цел да популяризират усилията на бизнеса в подкрепа на каузи като образование, здравеопазване, екология, развитие на талантите и на местните общности. Целта на БФБЛ е да насърчи и популяризира приноса на частния сектор към създаването на по-справедливо общество и по-устойчиво бъдеще и с това да направи страната ни добро място за инвестиции, работа и живот.

За повече информация: www.bblf.bg.


За Годишните награди за отговорен бизнес 

Годишните награди за отговорен бизнес на БФБЛ са учредени през 2003 г. Целта им е да популяризират дейностите на компаниите с най-сериозен принос към корпоративната социална отговорност в България и да мотивират останалите фирми да развиват активна социална политика. За още информация: www.bblf.bg и в социалните мрежи с #BBLFAwards2018, #отговоренбизнес. 

За БФБЛ 

БФБЛ е лидерски форум от организации със споделени ценности, чиято мисия е да създават стойност за обществото по отговорен, прозрачен и етичен начин. Те приобщават ключови лидери от политиката, бизнеса, дипломацията, неправителствения сектор и медиите, за да трансформират заедно обществото. Визията на Форума е България да стане желано място за инвестиции, работа и живот.

Работодатели и синдикати призовават спешно да се прекрати опасното изкривяване на енергийния пазар, предизвикано от неправомерна държавна помощ

Марица Изток-1_1

Дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия по преференциални цени от „Ей и Ес  – 3С Марица изток 1″ и „Контур Глобал Марица изток 3″ трябва да бъдат прекратени преди обявяването на търг за капацитети 

(принципна позиция на работодатели и синдикати)


Поводът да повдигнем остро въпроса отново точно сега е фактът, че инвестицията на една от централите вече е напълно изплатена. Това бе потвърдено и от Брюксел, и от наетата от българското правителство водеща световна консултантска компания. Категорични сме, че българските потребители нямат „излишни“ милиони за неправомерни печалби чрез недопустима държавна помощ. В същото време цените на електроенергия за индустрията в България отново са най-високи в ЕС и търпението ни се изчерпва. Време за поредно отлагане вече няма. Предстои въвеждане на капацитетен механизъм, при който въглищните централи могат да получат средства в конкуренция с други производители от страната и чужбина и съобразно европейските правила /след нотификация – допустима държавна помощ/.

Каква е ситуацията с въпросните две централи? По силата на подписани договори преди присъединяването на България към ЕС те получават в противоречие с правото на ЕС държавна помощ. Само за регулаторната година от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г., без необходимото в такива случаи одобрение от ЕК,  над 700 млн. лв. ще се платят непазарно на инвеститорите в „Ей и Ес – 3С Марица изток 1″ и „Контур Глобал Марица изток 3″, от които 301 млн. лева са за втората, изплатена напълно електроцентрала.

Припомняме, че държавните гаранции за инвестиции се забраняват от Договора за функциониране на ЕС, който е подписан и от България по време на присъединяването. Да, двете централи са нужни на българската енергийна система. Без тяхното производство няма да има достатъчно електроенергия. Да, те ползват местен ресурс – български въглища. Но за тях важат същите правила и закони. Конкуренцията и върховенството на правото е за всички!

Крайно време е компетентните органи да вземат мерки, за да се прекрати ненужното натоварване на българския бизнес и да се потърси отговорност на тези, които е трябвало да предложат навременни решения и действия за прекратяване на неправомерната тежест за българския бизнес и домакинства.

Поради важността на поставените въпроси настояваме за обсъждане в тристранен формат на предприети действия за прекратяване на дългосрочни договори, подготвени предложения за механизми за капацитети и текста на актуализирания Интегриран план за енергетиката и климата.

Заместник -министър Лазар Лазаров оглави Обществения съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика и недекларираната заетост

Photo3_1200x600

Заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров беше избран за председател на Обществен съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика и недекларираната заетост, който проведе своето заседание на 05.12.2019 г. Съветът е създаден по идея на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) в партньорство с Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) през 2009 г.

Основната цел на Обществения съвет е да осигури синергия между социалните партньори, различните държавни институции и медиите за ограничаване и превенция на недекларираната заетост и неформалната икономика, както и да дава препоръки за подобряване на изпълнението на проектните дейности при необходимост по Проект BG05M9OP001-1.051-0001 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“. Той заседава поне веднъж на шест месеца и генерира идеи за изпълнение на действия за ограничаването и превенцията на недекларираната заетост.

На своето заседание Общественият съвет прие актуализирани правила за своята работа, както и разгледа Методология за провеждане на национални проучвания, чрез които да се анализират формите и да се оцени размера на недекларираната заетост в национален мащаб и проявленията й в най-засегнатите отрасли. Събраните данни и направените анализи ще послужат за изработването на Национална карта на недекларираната заетост.

„За нас борбата със сивата икономика е основен приоритет и не мога да не отбележа, че страната ни постигна забележителен успех за последните 10 години. По наши измервания тя е намаляла с близо 15 процентни пункта спрямо 2010 г. – от 35,4% на 20,9%.. Недекларираната заетост обаче остава най-масовата и устойчива сива практика в България, с която все още не можем да се преборим. От укриването на доходите, които физическите лица получават от трудови договори се „икономисват“ най-голям процент данъци – 53%. Вярвам, че с работата си по този проект ще съумеем да набележим мерки за ограничаване на тази недекларирана заетост, която ощетява всички българи“ каза Васил Велев, председател на УС на АИКБ, който откри заседанието. Новоизбраният председател Лазар Лазаров подкрепи работата на съвета и заяви, че „Уверявам ви, че като председател на Съвета ще положа всички усилия работата ни да доведе до намаляване на процента на недекларирана заетост. Това е дълъг процес, който изисква промяна на стереотипа на мислене на всички участници в него – работодатели, служители и работници и държава. Благодаря Ви за оказаното доверие“.

Борбата с недекларираната заетост и сивата икономика не са само приоритети на АИКБ и затова в Обществения съвет участват представители на Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Националния статистически институт, Главна инспекция по труда, Агенция по заетостта, Национална агенция по приходите, Държавната комисия по стоковите борси и тържища, представители на различни комисии от Народното събрание, КНСБ, КТ „Подкрепа“, Българска стопанска камара, БТПП, КРИБ, БНР, сп. „Икономист“, Дарик радио, агенция „Монитор“ и други.

Проектът „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост “ се изпълнява от партньорите АИКБ и КНСБ в периода 2019 – 2022 г., като неговите цели са да се разработят специални инструменти за превенция и ограничаване на недекларираната заетост, да се разработи Под-индекс за изчисляването й и да се обучат и консултират 4 000 лица и 300 предприятия как да прилагат тези инструменти, като проектът акцентира и върху новите форми на заетост.

Повече информация за проекта може да получите на: www.bica-bg.org

Председателят на АИКБ Васил Велев взе участие в извънредното събрание на Международния конгрес на индустриалците и предприемачите

1

Председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев взе участие в извънредното събрание и Асамблеята на Международния конгрес на индустриалците и предприемачите (МКИП) на 3 и 4 декември. На събитието, което се проведе в Москва, присъстваха над 120 делегати, представители на бизнеса от 21 страни от Централна и Източна Европа, и Азия.

На участниците бяха представени състоянието и перспективите на отношенията между бизнес общността на Руската Федерация и партньори – членове на Международния конгрес на индустриалците и предприемачите. Бяха обсъдени още възможностите за сътрудничество между МКИП и бизнес организации и обединения от страни от Далечния изток и Азиатско-Тихоокеанския регион, редакция на устава с цел подобряване на дейността и по-нататъшното му функциониране. На заседанието организацията прие редица нови членове, сдружения на бизнеса от Азиатско-Тихоокеанския регион.

По време на Асамблеята председателят на българската работодателска организация представи очакванията на бизнеса за развитието на икономиката ни. По думите му за 2019 г. се очаква ръстът на икономиката да е около 3,5%, безработицата да падне под 4 на сто, а увеличението на доходите да скочи с над 10%. Според есенната прогноза на ЕК българската икономика ще запази сравнително висок темп на развитие и през следващите 2 години – около 3%. Това нарежда България на 5-то място от 28 страни в ЕС, след Малта, Румъния, Ирландия и Полша, чиито икономики се очаква да нараснат с 4,2 – 3,2% при очакван ръст от 1,4% за целия ЕС. Васил Велев подчерта, че икономиката на страната ни расте два пъти по-бързо от средното за ЕС, но за да приближим стандарта на живот на западноевропейските държави в обозримо бъдеще, трябва да расте поне 3-4 пъти по-бързо.

„Сътрудничеството ни с Руския съюз на индустриалците и предприемачите се развива предимно в мрежата на МКСОР и ние бихме желали да го разширим, както него, така и двустранните ни взаимоотношения с Русия и не само във връзка с големите енергийни проекти, а и на равнище средни, а защо не и малки предприятия“, каза още Васил Велев.

По данни, представени от него, руските инвестиции в България към 2018 г. са над 2 млрд. евро, но от тях – за последните 5 години са само 345 млн. евро. През 2012-2013 г. Русия си е оспорвала с Германия първото място по стокообмен, а в края на т.г. е шеста след Германия, Румъния, Италия, Турция и Гърция. Спад отчитаме и в туристопотока. През 2013 г. България е била посетена от 696 хиляди руски туристи от над 9 млн. чуждестранни туристи. В края на 2018 г. те са намалели до 522 хиляди от над 12 млн. чуждестранни туристи. По сходен начин са нещата и в сектора на недвижимите имоти. Ако през 2011-2013 г. руски граждани са купували от порядъка на 10-13 хиляди апартаменти в България, то днес са по-скоро нетни продавачи. По думите на Васил Велев за недостатъчно силните икономическите взаимоотношения между страните ни допринасят и санкциите, които Русия и ЕС си размениха. Той подчерта, че в официално становище АИКБ се е обявила за пълната им отмяна и развитие на естествените икономически връзки между икономиките на Европейския съюз и Руската  федерация.

Председателят на АИКБ изрази и положителните очаквания на българския бизнес в случай на реализиране на два големи енергийни проекти – Газов хъб Балкан и АЕЦ Белене. Той беше категоричен, че за страната ни е важно да има сигурни доставки на газ на конкурентни цени. „Вярваме, че това ще се постигне при здравословна конкуренция на руски, азерски, татарски, американски и други компании. Относно изграждането на АЕЦ Белене бизнеса у нас е категоричен, че проектът трябва да бъде реализиран на пазарен принцип – без гарантирани преференциални цени и дългосрочни договори за задължително изкупуване, без държавни гаранции за изплащане на инвестицията“ допълни още Васил Велев.


За МКИП

Международният конгрес на индустриалците и предприемачите e неправителствена обществена организация, създадена през 1992 г. В момента в нея членуват националните съюзи на индустриалци и предприемачи от 28 европейски и азиатски страни, а повече от 100 международни компании и организации от различни отрасли на икономиката са партньори на Конгреса. Основната цел на Конгреса е да разработва научни, индустриални, инвестиционни програми и проекти, които благоприятстват укрепването на икономическия и индустриален потенциал на регионите, в които членовете му развиват дейност.

ПИСМО НА АОБР ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ОТНОСНО КОРЕКЦИЯ НА ДОКЛАДА ПРЕД ЕС ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ВИДОВЕТЕ И ТИПОВЕТЕ МЕСТООБИТАНИЯ В БЪЛГАРИЯ

AOBE_LOGO-smaller_450

ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

                                                            МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

КОПИЕ:  Г-Н НЕНО ДИМОВ

МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И

ВОДИТЕ

 

Г-ЖА ПЕТЯ АВРАМОВА

МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

 

РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ

МИНИСТЪР НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА

 

ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ

МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

 

ОТНОСНО:  Корекция на доклада пред ЕС за състоянието на видовете и типовете местообитания в България, съгласно чл. 17 от Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО)

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

 

Остават няколко дни, в които Република България може да коригира изпратения от самата нея, силно негативен доклад относно състоянието на биоразнообразието в Република България!

Държавата спешно трябва да поиска от консорциум ДЗЗД „ЕНВИМОН“ да коригира, чрез общо европейска методология оценката на параметъра „Бъдещи перспективи” в доклада си, поръчан от МОСВ.

Факти относно докладването по чл. 17 от Директивата за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (за местообитанията):

  • България докладва състоянието на 212 вида в четири биогеографски района – алпийски, континентален, черноморски сухоземен и черноморски морски;
  • Общият брой доклади по чл. 17 (2019) е 440 – това включва доклади за всеки вид, във всеки биогеографски район, в който този вид е разпространен;
  • Природозащитното състояние на видовете се оценява поотделно за всеки биогеографски район и може да бъде: благоприятно (FV), неблагоприятно-незадоволително (U1), неблагоприятно-лошо (U2) и неизвестно (XX);
  • Броят на оценките по посочените четири категории е представено в таблицата по-долу, като е направено сравнение с докладването по чл. 17 през 2013 г.

Информацията е от официалната страница на Европейската агенция по околната среда: https://www.eea.europa.eu/themes/biodiversity/state-of-nature-in-the-eu/article-17-national-summaries

Съотношението на оценките на състоянието на видовете по категории природозащитно състояние за България

FV XX U1 U2 Общо
2007-2012 233 53% 38 9% 155 35% 11 3% 437 100%
2013-2018 84 19% 12 3% 308 70% 36 8% 440 100%

 

Цифрите в таблицата показват драстично влошаване на състоянието на видовете:

  • Благоприятните оценки намаляват почти три пъти – от 53% намаляването е до 19 %;
  • Неблагоприятните оценки се увеличават съответно от 35% на 70 %;
  • Лошите оценки се увеличават от 3% на 8%.

Нито една от останалите държави-членки не е доказала такова екстремно занижаване на оценките за природозащитно състояние на видовете, напротив, налице е подобрение, например:

  • Румъния докладва силно подобрение – от 108 оценки за благоприятно състояние на видовете през 2013 г., сега техният брой е 284;
  • Гърция докладва леко подобрение – от 100 оценки за благоприятно състояние на видовете през 2013 г., сега техният брой е 104;
  • Средно за Европа, едва около 1% от оценките за видовете показват влошаване.

Посоченото показва по категоричен начин, че методологичният подход, използван при оценката на природозащитното състояние на видовете в България е коренно различен от подхода, използван от останалите държави членки на ЕС.

При по-детайлен преглед на оценките на състоянието на видовете в България може да се установи, че причината за рязкото влошаване на състоянието на повече от 99% от видовете е оценка по показател „Бъдещи перспективи”. Съгласно указанията на ЕК, ако оценката на един от показателите за състояние е неблагоприятна, то и общата оценка на състоянието е неблагоприятна. По този начин, дори когато площта на разпространение и популация на даден вид е благоприятна, заради неблагоприятната оценка за бъдещи перспективи, състоянието на видовете става неблагоприятно.

Оценката по показател „Бъдещи перспективи” включва оценка на заплахите и въздействията върху състоянието на видовете. Съгласно чл. 17 от Директивата за местообитанията, отчетените въздействия се считат за минали или настоящи въздействия (настоящия отчетен период), които застрашават дългосрочната жизнеспособност на вида и неговите местообитания, докато заплахите са предвидими въздействия, които се очаква да действат в бъдеще (в следващия отчетен период), които застрашават жизнеспособност на вида и неговите местообитания.

При преглед на докладите по видове прави впечатление, че има редица случаи, при които разпространението и популацията на вида не са известни (за тези два показателя е поставена оценка ХХ) или са благоприятни, но по отношение на „Бъдещи перспективи” оценката е „U1”- съответно общата оценка също е „U1”.

Примери за оценка на състоянието на видовете, докладвано по чл. 17 (2019):

Вид Разпространение Популация Местообитание на вида Бъдещи перспективи Обща оценка
Червенокоремна бумка –  жаба – континентален биорегион FV XX XX U1 U1
Степен пор – континентален биорегион FV XX XX U1 U1
Рис – алпийски биорегион FV XX XX U1 U1
Вълк – континентален регион FV FV FV U1 U1
Dicranum viride (вид мъх) – континентален биорегион XX XX U2 U2 U2

 

Анализът на оценките на природозащитното състояние на видовете, докладвани по чл. 17 на Директивата за местообитанията, води до редица въпроси, като основните са следните:

  • Кои са авторите на оценките, представени в докладването, от името на България?
  • Какъв е техният опит и компетенции, като се има предвид, че голяма част от оценките са поставени на базата „Експертна оценка”?
  • Каква методика е използвана за определяне на оценките и сравнима ли е тя с подхода, използван от останалите държави – членки на ЕС?
  • Какво следва от тук нататък и какви действия МОСВ смята да предприеме, за да бъдат коригирани оценките на природозащитно състояние на голяма част от видовете?
  • Какви са последиците от докладваното влошено състояние на голяма част от видовете в България? 

Последствия:

  • Докладването внушава недвусмислено, но същевременно необосновано и при липса на надеждно оценени факти, че страната ни не изпълнява задълженията си по Директивата за местообитанията и допуска драстично влошаване на състоянието на видовете и природните местообитания по Натура 2000. Това може да доведе до наказателни процедури срещу България;
  • Поставя се под въпрос процеса на извършване на оценки за съответствието на инвестиционни предложения с предмета и целите на защитените зони – след като състоянието се е влошило до такава степен, държавата не е трябвало да допуска изграждането на редица финализирани и бъдещи инвестиционни предложения. Невъзможността за реализиране на магистрала Струма-Кресненското дефиле, нововъзникващи ситуации и около реализирането на магистрала Хемус, пълна невъзможност за изграждането на тунел под Шипка, невъзможността за изграждане на втори лифт в Банско, силно се доближава до казуса с Калиакра, за който България беше осъдена от европейския съд за законосъобразно изградените ветропаркове. „Виновни“ обаче се оказаха собствениците на имоти класифицирани като понто-сарматски степи. За всичките територии с понто-сарматски степи бе въведена забрана за извършване на икономически дейности, с което бяха отнети законови права на собствениците на имоти в тези територии, вкл. за извършване на дробено мащабно земеделие и животновъдство;
  • Ако държавата спешно не поиска от консорциума изготвил доклада да приложи недвусмислено и компетентно европейска методология за оценка на параметъра „Бъдещи перспективи”, то неправилно оцененото рязко влошаване по параметър „Бъдещи перспективи” може да бъде преодоляно единствено чрез въвеждане на строги административни забрани и инвестиционни ограничения. Досегашните искания на част от най-радикалните и комерсиализирани природозащитни организации в България е именно такова, в заповедите за обявяване на защитените зони да бъдат включени строги забрани и ограничения, за да се спре по презумпция всяко икономическо, индустриално развитие, строителство на магистрали и друга инфраструктура на територията на Натура 2000, което ще доведе до загуба на много работни места. Такъв тип политика противоречи категорично на приетия от ЕК План за действие „За природата, хората и икономиката”;
  • След като настоящата площ на Натура 2000 не е в състояние да осигури опазването на видовете и местообитанията от Натура 2000, значи тя би следвало да се увеличи. През следващите месеци със сигурност ще се появят редица предложения за определяне на нови зони от страна на зелените организации. Страната ни няма да е в състояние да предостави каквито и да е било аргументи срещу това, при положение, че самата тя е докладвала влошаването на своето биоразнообразие.

С оглед на горното, настояваме във възможно най-кратки срокове МОСВ, ако е необходимо и други компетентни институции, да предприемат мерки за корекции на доклада относно състоянието на биоразнообразието в Република България.


Целия текст на писмото четете тук.

1 2 3 25