Категория: Събития

Работодателите още по-активно ще си сътрудничат с Министерство на външните работи

IMG_8842-crop_1500

Това стана ясно на първата среща на представителните на национално равнище организации на работодателите с вицепремиера и министър на външните работи г-жа Екатерина Захариева

Срещата се проведе по инициатива на бизнеса и в нея участваха г-н Васил Велев – председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България и ротационен председател на АОБР, г-н Божидар Данев – изпълнителен председател на Българска стопанска камара, г-н Цветан Симеонов – председател на Българска търговско-промишлена палата, г-н Евгений Иванов – изпълнителен директор и член на УС на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България.

От името на Асоциацията на организациите на българските работодатели нейният ротационен председател г-н Васил Велев отбеляза задоволството на бизнеса у нас от това, че външната политика на страната все повече си поставя икономически цели. Това бе подкрепено и от работата на настоящия външен министър г-жа Екатерина Захариева, която непосредствено следи посланиците на страната и екипите на посолствата ни зад граница да оказват съдействие на българските компании. „В рамките на посланическата конференция отправих молба към всички представители на дипломатическите ни мисии в чужбина да бъдат активни и да съдействат на българския бизнес. Той има капитал и самочувствие да създава работни места и да работи за увеличаване на износа”, заяви министър Захариева в рамките на срещата.

Акценти в разговора на работодателите с министъра на външните работи днес бяха въпросите за подготовката на двустранни споразумения на България за обмен на работна сила с Украйна, Молдова и Армения, и членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

„Приели сме членството на България в ОИСР за един от най-важните външнополитически приоритети. Усилията на страната ни са оценени и имат подкрепата на много европейски държави”, каза вицепремиерът Захариева.

Бизнесът приветства работата на правителството за присъединяването на страната ни към ОИСР, защото това ще допринесе за подобряването на бизнес средата в България, а България ще допринесе в организацията с опита си и политическите си позиции в региона.

Прилагаме прессъобщение в PDF и MS Word формат.

Доц. Борислав Великов, член на НС на АИКБ, поиска нов закон за професионалното обучение и образование

Education 2-1200

Това стана на кръгла маса с Юрки Катайнен, заместник-председател на ЕК.

Кръглата маса се проведе на 21 юли 2017 г. и бе организирана от сдружение „Образование България 2030”, което обединява усилията на повече от 40 организации от публичния, частния и социалния сектор в страната. В дискусията със заместник-председателя на Европейската Комисия по въпросите на заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността Юрки Катайнен участваха министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, представители на работодателските организации, представители на бизнеса и др. Всеки от поканените имаше възможност да сподели мнението си по въпроса: „Умения на 21-ви век за икономически растеж – какво можем да постигнем заедно?”.

Пръв в дискусията се включи министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Той наблегна на необходимостта от по-големи грижи за професионалната подготовка на учителите в страната. След това думата взе представителят на АИКБ, доц. д-р Борислав Великов, член на Националния съвет на АИКБ, бивш народен представител и председател на 39-тото Народно събрание. Г-н Великов поздрави организаторите и заместник-председателя на Европейската Комисия, Юрки Катайнен за тяхната ангажираност с решаването на въпроса за качеството на образованието и усилието да се насърчат най-добрите практики. Той подчерта необходимостта от развитие на политики и инструменти за по-добро професионално образование у нас. Като дългогодишен член на Българския парламент доц. Великов поиска подкрепа от г-н Юрки Катайнен за усилията на правителството и 44-тото Народното събрание на България да приемат нов закон за професионално образование и обучение, в който да бъде регламентирана ролята на бизнеса при подготовката и обучението на младите хора у нас. Този закон би регулирал и засилил ролята на индустрията и работодателските организации при създаването на кадри, подготвени за пазара на труда. Участие в дискусията взе и г-н Бойко Недялков, член на управителния съвет на АИКБ.

Заместник-председателят на Европейската Комисия Юрки Катайнен подкрепи идеята на АИКБ относно приемането на нов закон за професионалното образование и обучение. В допълнение Борислав Великов подчерта, че ако не се отдели нужното внимание на професионалното обучение у нас, нарастването на Брутния вътрешен продукт на страната и качеството на живот на българските граждани няма да се повишават с нужните темпове.

Прилагаме прессъобщение в PDF и MS Word формат.

Покана за пресконференция на 24 юли 2017 г. (понеделник) от 11.00 ч. в БТА

press2

На 24 юли 2017 г. (понеделник) в 11.00 часа в БТА ще се проведе пресконференция на Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР).

На пресконференцията национално представителните работодателски организации ще обосноват своето предложение за отмяна на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (т. нар. „клас прослужено време“).

АОБР ще мотивира отново многократно декларираната своя позиция за отказ от провеждане на преговори за определяне на прагове на МОД до приемане от социалните партньори и държавата на консенсусен модел за определяне на минимална работна заплата в България.

В пресконференцията ще вземат участие:

  • г-н Васил Велев – председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България и ротационен председател на АОБР;
  • г-н Божидар Данев – изпълнителен председател на Българска стопанска камара;
  • г-н Цветан Симеонов – председател на Българска търговско-промишлена палата;
  • г-н Кирил Домусчиев – председател на УС на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България.

За повече информация, моля, отворете приложената покана.

АОБР се срещна с Омбудсмана на Република България по повод предложенията за промени в законодателството, свързани с подобряване на защитата на работниците и служителите в случаи на неизплащане на работни заплати

IMG_8814-1500

Днес, по инициатива на представителните работодателски организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ се проведе работна среща с Омбудсмана на Република България г-жа Мая Манолова, на която бяха обсъдени в детайли внесените по нейна инициатива законодателни предложения. Страните се обединиха около виждането, че текстовете следва да бъдат внимателно прецизирани, така че да бъдат защитени както интересите на работниците, така и да не се създават възможности за злоупотреби и влошаване на бизнес средата в страната.

Работодателите изразиха своите притеснения за част от вече подготвените законодателни промени. По време на разговора участниците сближиха вижданията си по някои въпроси и се съгласиха, че законодателството трябва да се прилага ефективно, и само когато има дефицити – да се променя.

Представителите на работодателите и Омбудсмана се разбраха да прецизират текстовете, които се отнасят до предлаганите промени в Търговския закон, Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, Гражданския процесуален кодекс и Закона за обществените поръчки, така че предложенията да не възпрепятстват както правенето на бизнес, така и коректното плащане на трудовите възнаграждения на служителите.

В заключение, участниците в срещата решиха, че диалогът по подобни проблеми на трудовите правоотношения трябва да е постоянен процес и да предшества законодателни инициативи, за да се гарантират по-добре обществените интереси.

Вижте и приложеното прессъобщение от срещата.

АИКБ приветства реалните стъпки на правителството за решаването на острия проблем с липсата на кадри

DSC_1491-1500

Това стана на заседание на Националния икономически съвет, който обсъди проблемите на трудовата миграция и вноса на квалифицирани и дефицитни специалисти от трети страни у нас. Доклад по темата изнесе министърът на труда и социалната политика Бисер Петков.

От началото на годината до 7 юли са издадени 395 разрешения за постоянна работа у нас на граждани от 39 държави. 105 от тях са за внос на високо квалифицирани специалисти, които ще получат „Синя карта” и които няма да полагат пазарен тест, за да доказват уменията си, посочи министър Петков. До 7 юли министерството е получило и 503 декларации от работодатели в страната, които са за внос на сезонни работници в т.ч. 2534 души от Украйна, 68 – от Турция, 57 – от Молдова, 52 – от Русия и др., общо – внос на 2725 души персонал за срок до 90 дни. Така туристическият сезон ще е по-добре обезпечен с кадри, отчетоха от ведомството.

Министър Петков съобщи, че Министерският съвет е приел типови двустранни спогодби по чл.5 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност за регулиране на обмена на кадри с три страни – Украйна, Молдова и Армения. Очаква се публикуването им в Държавен вестник, за да започне реалната работа по съгласуването на документите. В тази връзка председателят на АИКБ Васил Велев информира, че партньорите на АИКБ в Украйна и Армения вече са определели организации от тяхна страна, които да извършват подбор на кадри за работа в България. Велев благодари на вицепремиера Валери Симеонов, министрите Емил Караниколов и Бисер Петков, като подчерта, че най-накрая правителството прави реални стъпки за решаването на проблем №1 за бизнеса, а именно – липсата на кадри. Той коментира и четирите мита, които се разпространяват по този въпрос, а именно „имаме висококвалифицирани и трудолюбиви специалисти и работници“, „има недостиг само на Ай Ти специалисти“, „безработицата е проблема“, „с внос на персонал ще се направи дъмпинг“. Истината е, че липсват не само Ай Ти специалисти, а има недостиг на машинни и електро инженери и на много други специалности. Не ни достигат не само висококвалифицирани, а и средно и ниско квалифицирани кадри. Проблем не ни е безработицата, а че няма кой да работи. Разходите за чуждия работник са по-високи от тези за българския, защото те включват транспорт, държавни такси и квартира и никой няма да внася от вън, ако може да намери в България.

Председателят на АИКБ очерта три пътя за решаването на проблема с липсата на кадри у нас. Промяна в системата на образованието, което ще даде резултати след поне 5 години. Премахването на административните прегради на пазара на труда и миграцията, която най-бързо дава решение. Васил Велев предложи повече високо специализирани кадри да получават разрешение за работа без „пазарен тест“. Вицепремиерът Симеонов и министрите на икономиката и труда – Караниколов и Петков се обединиха около идеята АИКБ да внесе отново предложение по въпроса, което да бъде обсъдено със синдикатите на следващото заседание на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност. Приети бяха и другите предложения на Асоциацията – да се разшири списъка на дейности, които подлежат на сезонна заетост до 90 дни, като в него се включи и строителния бранш, както и да не се бавят процедурите по издаването на разрешителни за сезонна работа, за да не остава реколтата на полето.

На Националния икономически съвет бе обсъден и изготвения в Министерството на икономиката Анализ на лицензионните и разрешителните режими, администрирани от министерството и от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към него, и на предложенията за облекчаване на процедурите. Заместник-министърът на икономиката Александър Манолев докладва, че от предлаганите 187 услуги в рамките на ведомството в 113 ще бъдат внесени промени. 67 броя такси са предложени за намаление, за да се спази разходопокривния принцип при образуването им. Таксите за 21 услуги отпадат. При 15 услуги се намалява броя на изискуемите документи, а режимите за 8 услуги отпадат. Занапред администрацията на министерство на икономиката сама ще си набавя 14 броя документи по служебен път. Работодателските организации оцениха промените, но бяха категорични, че много от лицензионните и разрешителните режими, които касаят бизнеса, са извън министерство на икономиката и затова настояха прегледа на тези режими да бъде повсеместен и периодичен.

Заместник-министърът на икономиката Лъчезар Богданов закри заседанието на Националния икономически съвет с още една новина за бизнеса. Концепцията за цифровизация на българската икономика „Индустрия 4:0”, изготвена с участието на АИКБ и приета от НИС, ще се публикува за обществено обсъждане със заповед на министър Караниколов. По този начин ще се спази законовото изискване документът да влезе в дневния ред на Министерския съвет.

Прилагаме прессъобщение в PDF и MS Word формат.

Посредническата дейност по наемане и внос на работна сила в страната обсъди Националният съвет на АИКБ

IMG_8778-crop1500

Членовете на Асоциацията на индустриалния капитал в България поставят на първо място като проблем липсата на кадри, подчерта председателят на работодателската организация Васил Велев. Според него през последните две години бизнесът упорито търси решение на този въпрос като инициира реформа в образованието, промяна на политиките по миграция, които облекчават вноса, както и намаляване на административните прегради на пазара на труда.

Голям интерес сред членовете на Националния съвет на АИКБ предизвика информацията относно посредническата дейност по наемане и внос на работна сила у нас, представена от проф. д-р Богдан Угърчински. По последни данни в Германия използват 17% чужда работна ръка, докато у нас тя няма и 1%. Причина за това са изискванията, които поставят синдикатите, подчерта проф. Угърчински. Камериерките по Черноморието от трети страни, например, трябва според тях нотариално да заверят в посолството ни свидетелството си за средно образование. Предложението на АИКБ за използване на „Синя карта” при внос на машинни и електро инженери, също се отхвърля от синдикатите. Проф. Угърчински информира, че Правителството подготвя двустранни спогодби за внос на работна сила с Украйна, Молдова и Армения. Той настоя АИКБ да се намеси в процеса на подготовка на документите, за да се гарантира, че работодателят ще избира и наема, а не да се стигне до парадокса държавата да определя кои специалисти приема конкретната фирма.

Членовете на Националния съвет на АИКБ апелираха да се разшири списъка на сезонните работници с облекчен достъп до пазара на труда в страната. Освен селско, горско и рибно стопанство, хотели и ресторанти в списъка следва да попадне и строителството. През 2019 г. пътното строителство ще изпитва сериозен недостиг на работна ръка при довършването на магистрала „Хемус” и др. одобрени за финансиране национални обекти, коментират от работодателската организация.

Председателят на АИКБ Васил Велев подчерта, че с нетърпение очаква доклада за проблемите пред трудовата миграция и внос на квалифицирана и дефицитна работна ръка у нас на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. Докладът ще бъде представен пред Националния икономически съвет в Министерство на икономиката следващия вторник.

На своето заседание Националният съвет на АИКБ се запозна и с хода на преговорите за постигане на споразумение за нов механизъм на определяне на минималната работна заплата (МРЗ). Председателят на Управителния съвет на АИКБ Васил Велев припомни, че договарянето на МРЗ по браншове е трудно осъществимо в обозримо бъдеще, защото синдикатите като социални партньори нямат браншови организации във всички икономически дейности. Определянето на МРЗ в диапазона „линия на бедност” и процент от средна работна заплата също е отпаднало, защото работодатели и синдикати не са се разбрали за съотношенията. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков предлага нов механизъм за определяне на МРЗ, който има положителни страни според Велев. Механизмът включва и три сценария за определяне на минималната работна заплата в случай, че социалните партньори не стигнат до разбирателство. Именно по тях работодателите имат възражения, т. к. те не са икономически обосновани, не съответстват на Конвенция 131 на МОТ и не намират приложение в ЕС. Затова Националният съвет взе решение АИКБ, като ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели да обсъди и консолидира обща позиция с останалите работодатели и внесе възраженията им по предложения от министър Бисер Петков механизъм и сценарии за определяне на МРЗ. Допълнително в НСТС АИКБ да внесе своя проект на Постановление на Министерски съвет за отпадане на плащанията за „клас прослужено време”, като тези средства да бъдат включени в основната заплата на служителите и работниците.

Три частни болници, представител на най-голямата кланица за зайци в Европа и предприятие за прецизно леене са новите членове на Асоциацията на индустриалния капитал в България, след гласуване на представителите на Националния съвет на работодателската организация, обединяваща повече от 80 браншови камари и повече от 10 000 индустриални предприятия.

Прилагаме прессъобщение в PDF и MS Word формат.

Ако е необходимо – закрийте МВР и учредете ново министерство, което да отговаря за вътрешната сигурност в страната

police_bg

Следва пълният текст на позицията на АИКБ във връзка с обявените полицейски протести. Позицията може да изтеглите също в PDF и MS Word формат.


Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) смята заявленията на синдикалните лидери в системата на МВР, които заплашват обществото с нови полицейски протести, за преминаващи границата на поносимостта и за откровено изнудване на обществото, на изпълнителната власт и на Народното събрание.

Вече години наред, сме свидетели на постоянен натиск за увеличаване на разходите за сектор „Сигурност”, без да сме свидетели на подобряване на усещането на гражданите за гаранции за собствената им сигурност или за тяхното имущество. МВР продължава да бъде НЕреформирано и свръхнаселено, а исканията за увеличаване на заплатите са постоянно на дневен ред. Едновременно с това броят на извършените престъпления не намалява (превенцията е на ниско ниво), а разкриваемостта не бележи ръст.

На индустрията се налага да издържа, образно казано, още едно МВР в лицето на частните охранителни фирми, които охраняват собствеността на предприятията. Възниква парадоксът, че частните охранители се справят по-добре със задачите си при много по-ниско заплащане на служителите им, без да отчитаме изобщо допълнителните привилегии на служителите на МВР.

Служителите на МВР би трябвало да си дадат сметка, че те са финансирани от данъците на работещите в заводите, по строежите и на полето и трябва да се замислят над ефективността си, а не да изнудват обществото със заплахи за протести. Ние не можем да отминем с лека ръка щетите, които бяха нанесени на обществения ред под формата на организиран хаос в уличното движение при последните полицейски протести. Натискът на служителите на МВР граничи с рекет, а рекетът е наказуем.

Всъщност, по данни на Евростат, през 2014 г. България излиза на второ място в ЕС по дял на разходите за сигурност в държавния бюджет. За миналата година България е заделила за нуждите на сигурността цели 7 на сто от държавния бюджет. Средният дял на разходите за сигурност в ЕС е приблизително 3,7 на сто.

Тези дни беше направен опит обществеността да бъде измамена, като в медиите беше разпространено твърдението, че България е на 18 място в ЕС по брой полицаи на глава от населението. Това е изключително нагла манипулация, особено като се има предвид, че разпространителите на тези твърдения се позовават на Евростат. Добре е да се знае, че данните в Евростат за броя на полицаите в страните от ЕС обхващат периода от 2001 до 2007 г.(1) По тази причина там НЯМА информация за България, защото данните за личния състав на МВР престанаха да бъдат класифицирана информация и бяха огласени от министър Михаил Миков едва през 2008 г.

Тогава стана ясно, че щатният състав на МВР се състои от 63 000 души, от които 47 000 са били наречени полицаи, 8 000 – пожарникари, 5 000 – работници в администрацията и 3 000 души са работили в научно-практическите звена. Тогава наблюдателите бързо направиха изчислението, че при население от 7 640 238 души, по последните статистически данни от тогава, на България й се падат по 615 полицаи на 100 000 души от населението.

Това изчисление ни изпрати на първо място по брой на полицаи на глава от населението в ЕС, като след България идваха Италия с 552 полицаи на сто хиляди души население, Испания с 481 и Македония с 480. Тогава анализаторите не пропуснаха да покажат, че чудовищният ръст на броя на полицаите в България е в пълна дисхармония по отношение на данните за броя на извършените престъпления и още повече – за разкриваемостта им.(2) 

През 2013 г. „челната ни позиция” по брой полицаи на глава от населението вече беше верифицирана в световен мащаб.(3) Макар че „отстъпихме” пред Италия и Португалия, България „гордо” се класира на осмо място в света. Тази класация, съставена по данни на ООН, беше дълго време новина номер едно в социалните мрежи. Заслужава да се отбележи, че от седемте държави преди нас, четири са с изключително високо ниво на терористична заплаха – Русия, Турция, Италия и Алжир.

През 2015 г. тази класация отново беше потвърдена. Данните за България тогава сочат, че у нас се падат 398,1 полицаи на сто хиляди жители. Това е положението – към 2015 г. България е трета в ЕС и осма в света по брой полицаи на сто хиляди жители. Като тук НЕ включваме останалите служители на МВР! По брой служители на МВР на глава от населението, по общодостъпна информация, България е световен лидер /изключвайки държавите джуджета/.

АИКБ стои зад честните полицаи, които искат радикално подобрение в системата на МВР и безкомпромисна борба с престъпността. Ние знаем, че те имат редица основания за недоволство – най-вече, когато става дума за екипирането им и за неясноти и непрозрачност при провеждане на обществени поръчки, след които според изявленията и на редови полицаи и на синдикални лидери, личният състав в МВР получава униформи, които си сменят цвета при пране и обувки с рекордно кратък срок на годност.

Ние обаче призоваваме честните полицаи, тези, които рискуват здравето и живота си „на терен” според тяхната терминология, да проумеят, че проблемите на сигурността на гражданите, от една страна, и техните лични служебни проблеми – от друга, никога няма да се решат, докато под формата на колегиална, респективно синдикална солидарност, се защитава правото на паразитиране върху системата на МВР на огромен брой служители с неясни функции, наричани от самите полицаи „чантаджии”. Ние не отричаме необходимостта от униформена администрация въобще, но на всички е ясно, а най-много на полицаите, които са в пряка конфронтация с криминалната престъпност, че чудовищното раздуване на щатовете, всевъзможните синекурни длъжности и невъзможността на част от служителите да покрият елементарни изисквания за физическа и специална подготовка НЕ дават никакъв шанс за подобрение на работата на МВР.

Гражданите, които са и данъкоплатци, искат от МВР защита на живота си, на честта си и на имуществото си. Вече става ясно, че при сегашното положение на нещата, подобни цели не са постижими. Необходими са радикални мерки, ако искаме нещо да се промени в положителна посока.

АИКБ застава зад тезата, че е необходимо рязко съкращаване на „чантаджийските” длъжности в МВР за сметка на също така рязко повишаване на заплатите на хората, които работят „на терен” – очи в очи с криминалната престъпност. Може да се окаже, че съкращенията трябва да достигнат до неподозиран мащаб, като например, че 40 на сто от щатните длъжности в МВР са неоправдаващи съществуването си, дублиращи се длъжности, длъжности с неясни функции, длъжности, които откровено нямат функции. Това е огромен резерв за повишаване на броя на хората, които работят на терен, за увеличение на заплатите им и за рязко подобряване на техническата им осигуреност.

Ние не си правим илюзии, че подобна задача е лесно постижима. Ясно е, че далеч по-скромни и почти козметични реформи срещнаха яростна съпротива, синдикални протести и транспортен хаос по улиците на столицата.

Затова ние се обръщаме към изпълнителната власт, към парламентарното мнозинство, а също и към опозицията в Народното събрание – проявете смелост и политическа воля. Застанете зад необходимостта от радикална реформа и не играйте политически игри на дребно. Ако е необходимо – закрийте МВР и учредете ново министерство, което да отговаря за вътрешната сигурност в страната. Дайте шанс на тези, които искат реално да работят за безопасността на гражданите и за спазването на вътрешния ред. Утре може да бъде късно.


  1. Eurostat, Police Officers, http://ec.europa.eu/eurostat/en/web/products-datasets/-/CRIM_PLCE
  2. Манолова, Зорница, Колко много са много полицаи ?, Преглед на стопанската политика, ИПИ, 27 юни 2008 г., http://ime.bg/bg/articles/kolko-mnogo-sa-mnogo-policai/
  3. Виж: http://www.investor.bg/sviat/6/a/grafika-na-denia-stranite-s-nai-mnogo-policiia-187917/

Българо-румънският бизнес форум, подготвен от АИКБ в рамките на посещението на президента Радев в Букурещ, вече дава първи резултати

IMG_1037-crop_wide

Със 7 милиарда и 593 милиона лева стокообмен, Румъния е третият най-голям (след Германия и Италия) търговски партньор на България за 2016 г. по данни на НСИ. Румънските туристи водят категорично в класацията за посещения на чужденци в страната ни (близо 1,75 млн. души само през 2016 г. и почти половин милион преднина пред втория), а за българите нашата северна съседка е трета най-предпочитана дестинация за пътувания в чужбина (вижте приложените Топ 10 таблици).

По данни на румънската статистика от м. май 2017 г. в Румъния са регистрирани 2 293 български компании с общо над 154 млн. евро уставен капитал, което нарежда България на 26-то място сред 50-те водещи чуждестранни инвеститори. Приблизително толкова са и фирмите с румънско участие и капитал, работещи у нас.

Тези, и още много други данни и факти за потенциала на икономическото сътрудничество между двете държави, бяха оповестени на проведения днес, 29 юни в Букурещ българо-румънски бизнес форум, подготвен съвместно от Румънската търговско-промишлена палата и Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) в рамките на официалното посещение на президента Румен Радев.

Във форума участва бизнес делегация, организирана от АИКБ и съставена от членове на всички представителни на национално равнище организации на работодателите. Българо-румънският бизнес форум се проведе в бизнес центъра на Румънската търговско-промишлена палата в Букурещ и бе открит от президента на палатата Михай Дарабан.

Присъстващите имаха честта последователно да чуят приветствията на президента на Румъния Клаус Йоханис и на президента на Република България Румен Радев.

В словото си Клаус Йоханис изтъкна възможностите за сътрудничество между двете страни в областта на туризма, строителството, металургията, автомобилната промишленост. Важни са проектите в областта на културния туризъм и дестинации на трети пазари. Той отбеляза, че деловата среда има нужда от ефикасна законодателна рамка, от мощни институции, стабилни и предвидими закони. Само по този начин може да просперират икономиките на държавите. Диалогът и действията на правителствено равнище, както и днешното мероприятие, са от съществено значение. Стратегията на ЕС за Дунавския регион има за цел икономическо и социално развитие на Дунавския макрорегион, пристанищата, нови мостове. Форумът се провежда на 29 юни – международния ден на Дунав – истинският извор и източник на просперитет за икономиките на България и Румъния, която не разделя страните, а ги свързва.

Президентът Румен Радев сподели виждането на президента на Румъния, че България и Румъния имат обща цел за усъвършенстване и разширяване на енергийната и транспортна инфраструктура, която свързва двете държави и ще работят за изграждането на нови мостове и фериботни връзки през река Дунав, които да насърчат контактите между гражданите и бизнеса, както и за облекчаване на всички бюрократични процедури, които пречат на тези контакти. Президентът Радев подчерта, че ръстът на БВП в България, минималната инфлация, спомагат за създаване на по-добър климат. Президентската институция ще работи за запазване на макроикономическа и финансова стабилност и намаляване на броя на регулациите към бизнеса. Ниските данъчни ставки, предприемането на реформи в професионалното образование и обучение, стимулирането на връзката образование-бизнес са добри условия за бизнеса и г-н Радев призова румънските фирми да инвестират в България.

Председателят на УС на АИКБ Васил Велев в словото си подчерта, че доброто ниво и ръстове на стокообмена и туристопотока между двете страни са потвърдени от статистиката факти. Но потенциалът е много по-голям и двете правителства са длъжници на гражданите и бизнеса от Румъния и България за по-добра инфраструктурна свързаност, Железопътен коридор 4, повече мостове и пътища към тях, защо не и за хидроенергийни комплекси на река Дунав. Двете страни имат често съвпадащи приоритети и проблеми и формирането на партньорства и общи позиции в ЕС е недостатъчно използвана практика. В това отношение предстоящото председателстване на ЕС от България предоставя допълнителна възможност и трябва пълноценно да се използва. АИКБ е предизвикала преразглеждане на европейската дефиниция за МСП и поиска подкрепата на румънската страна, както и подкрепа за преосмисляне на ограниченията за големите горивни инсталации. Председателят на АИКБ отбеляза, че икономиките на двете страни се развиват добре – България е в призовата шестица в ЕС с ръст на БВП от 3,4% за първото тримесечие на 2017 г., но Румъния е шампионът с 5,6% ръст. Очевидно има от какво да се поучим, в т.ч. и за разрешаване на трите задържащи растежа фактора у нас. Като такива бизнесът посочи липсата на човешки ресурси за икономиката, административните прегради и корупцията.

Програмата продължи с представяне на бизнес средата, възможностите за инвестиции и условията за бизнес в Румъния и в България. Първата презентация бе на домакините от InvestRomania. Веднага след тях говори Стамен Янев, изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции. Той подробно разясни облекчените условия за правене на бизнес в България и насърчи румънските компании да предприемат инвестиции в страната.

В рамките на това президентско посещение, Асоциацията на индустриалния капитал в България за първи път пое ангажимент да организира двустранни срещи между представители на български и румънски компании по време на бизнес форума. АИКБ, която през последните 20 години работи за насърчаване на производството, търговията и инвестициите у нас, заложи на оптимизиран и практичен подход при визитата в Румъния. Беше осигурен равен достъп на предприятия от всички сектори и от всички работодателски организации. Предварително бе съгласувано с румънската страна секторно групиране на фирмите-участници от двете бизнес делегации. Така икономическият фокус на срещите беше предпоставка за ползотворни по-нататъшни партньорства в областите: машиностроене, електротехника и отбранителна индустрия, производство и търговия с нехранителни стоки, хранително-вкусова промишленост, инфраструктура и строителство, туризъм, финансови услуги.

В двустранните бизнес разговори участваха представители на 51 български и 54 румънски компании. В резултат на добре обмислената от АИКБ подготовка при организирането на форума редица срещи завършиха с конкретни споразумения за договори и ангажименти между участниците.

Ето накратко първите резултати от приключилото двудневно посещение на президента на Република България Румен Радев и придружаващата го делегация в Румъния, както и от съпътстващия българо-румънски бизнес форум:

  1. Посещението на президента Радев даде стимули и нов тласък на добре развиващите се българо-румънски икономически отношения.
  2. Беше обменен полезен опит както в макроикономически контекст между работодателските организации, така и на микроикономическо равнище.
  3. Установиха се редица нови и се задълбочиха досегашни бизнес партньорства между български и румънски компании.
  4. Президентът Радев и представителите на българския бизнес, участвали във форума, планират последваща среща в София, на която да се набележат решения на най-острите и често възникващи проблеми, които форумът е откроил.

Прилагаме прессъобщение в PDF и MS Word формат.

Българо-румънски бизнес форум подготвя АИКБ в рамките на посещението на президента Радев в Букурещ

2017-June26-RO_BG_Forum

След двудневната официална визита в Република Гърция, която за българския държавен глава бе първа в страна от региона след встъпването му в длъжност, президентът Румен Радев ще посети и Румъния на 28 и 29 юни 2017 г. В програмата му там са предвидени срещи с представители на румънските бизнес среди. Заедно с президента на Румъния Клаус Йоханис на 29 юни той ще приветства участниците в Българо-румънски бизнес форум, организиран съвместно от Румънската търговско-промишлена палата в Букурещ и Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Във форума участва бизнес делегация, организирана от АИКБ и съставена от членове на всички представителни на национално равнище организации на работодателите. Според предварителната програма, Българо-румънският бизнес форум ще се проведе в бизнес центъра на Румънската търговско-промишлена палата на бул. „Октавиан Гога“ 2 в Букурещ и ще бъде открит от президента на палатата Михай Дарабан и от председателя на УС на АИКБ Васил Велев. Веднага след тях присъстващите последователно ще чуят обръщенията на президента на Румъния Клаус Йоханис и на президента на Република България Румен Радев.

Програмата ще продължи с представяне на бизнес средата, възможностите за инвестиции и условията за бизнес в Румъния и в България. Първата презентация е на домакините от InvestRomania. Веднага след тях ще говори Стамен Янев, изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции. Предвидена е близо половинчасова сесия за въпроси и отговори, последвана от кафе пауза.

В рамките на това президентско посещение, Асоциацията на индустриалния капитал в България за първи път поема ангажимент да организира двустранни срещи между представители на български и румънски компании по време на бизнес форума. АИКБ, която през последните 20 години работи за насърчаване на производството, търговията и инвестициите у нас, залага на иновативен подход при визитата в Румъния. Предварително е съгласувано с румънската страна секторно групиране на фирмите-участници от двете бизнес делегации. Така икономическият фокус на срещите ще е предпоставка за ползотворни по-нататъшни партньорства в областите: машиностроене, електротехника и отбранителна индустрия, производство и търговия с нехранителни стоки, хранително-вкусова промишленост, инфраструктура и строителство, туризъм, финансови услуги.

Както съобщиха съорганизаторите от Румънската търговско-промишлена палата, наскоро там се е състояла работна среща между президента на палатата Михай Дарабан и българския посланик в Букурещ Тодор Чуров (на снимката – вдясно), на която са били обсъдени предстоящото официално посещение на президента Румен Радев и съвместния Българо-румънски бизнес форум.

Румъния със 7 милиарда и 593 милиона лева стокообмен е третия /след Германия и Италия/ търговски партньор на България за 2016 г. по данни на НСИ. /виж. Топ 10 в таблицата/ По данни на румънската статистика от м. май 2017 г. в северната ни съседка са регистрирани 2 293 български компании с общо 15.4 млн. евро уставен капитал, което нарежда България на 26-то място сред 50-те водещи чуждестранни инвеститори в Румъния.

Вижте и приложеното прессъобщение.

АИКБ – партньор на Националния бизнес форум „Силни региони за силна икономика“

2017-June27-ForumSofia-crop1500

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) взе участие в София в най-мащабния национален икономически форум за 2017 г. „СИЛНИ РЕГИОНИ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА“. Форумът се провежда в редица големи общини на страната. В него участват експерти от министерства, бизнес организации и частния сектор с актуална информация за европроекти, данъчни облекчения, изисквания на НАП, инвестиции, злоупотреби при купуване на фирми и други. Всеки управител на фирма може да получи информация, която да е от полза за развитието на неговия бизнес.

По време на форума в София Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България отбеляза, че тя е най-представителната организация на работодателите на национално равнище. АИКБ представлява 3/4 от икономическите дейности и над 10 000 компании, в които са заети повече от половин милион души. АИКБ има регионални структури в повече от 2/3 от общините в страната.

Председателят на АИКБ запозна присъстващите с работата на организацията като посланик на малките и средните предприятия пред държавните институции и в международен план. Асоциацията, единствена от работодателските организации, подкрепи законовите промени, насочени към ограничаване на злоупотребите с пазарна сила на търговските вериги, а по нейно предложение е въведен специален режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност (ДДС). Целта е да се облекчи малкият бизнес, който среща затруднения при плащане на ДДС към бюджета, преди получено плащане от клиентите. АИКБ най-активно работи за изваждане на част от сезонните работници «на светло» посредством така наречените «еднодневни трудови договори». В резултат, през юли 2015 г. бе въведен Трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа (Чл. 114а КТ). Асоциацията работи и за промяна на европейската дефиниция за малко и средно предприятие. Крайната цел е предприятията, които нямат размер на годишния оборот над изискуемия според европейското определение, да се извадят от категорията на големите предприятия.

АИКБ е срещу произволното увеличаване на месечната минимална работна заплата и предлага осигуряването да се извършва върху реалните доходи, като чрез договаряне между работодателите и синдикатите се определят минималните работни заплати по икономически дейности.

Последните предложения на АИКБ към министерството на икономиката срещнаха разбиране и обещана подкрепа от министър Емил Караниколов. Сред тях са отмяната на добавката към трудовото възнаграждение за «Клас прослужено време», такса битови отпадъци – за въвеждане на принципа „замърсителят плаща“, за отпадане на изискването за предоставяне на свидетелство за съдимост пред административните органи, за листване на БФБ на големи държавни предприятия. Според АИКБ решение очакват и казусите с ползването на натрупаните отпуски по време на майчинство, както и отпадането на първите три дни болнични за сметка на работодателя. Асоциацията на индустриалния капитал настоява Министърът на труда и социалната политика да докладва какви действия ще предприеме страната ни за облекчаване на достъпа на квалифицирани и дефицитни специалисти от трети страни до българския пазар на труда.

В своята 20 годишна история АИКБ последователно се бори за по-добра икономическа среда за българския бизнес и ограничаване на неформалната икономика. За шеста поредна година АИКБ оповести стойността на Композитния индекс „Икономика на светло“, който представлява уникален за Европейския съюз иновативен модел за измерване на светлата част от икономиката. В представения доклад се отбелязва, че през последните две години има устойчива тенденция в динамиката на Композитния индекс към свиване на неформалната икономика. Композитният индекс (КИ) се изчислява от 2011 г. и до 2013 г. той нараства плавно. За 2014 г. бележи спад от 1,2 пункта, а през 2015 г. нараства с 1,26 до 68,92 пункта и компенсира спада от 2014 г. През 2016 г. КИ „Икономика на светло“ нараства рекордно с 2,96 пункта и достига стойност от 71,88 пункта. От увеличението, 2,80 пункта се дължат на ръст на статистическия компонент на Композитния индекс и 0,16 пункта – на увеличението на социологическия компонент.

НАЦИОНАЛНИЯТ БИЗНЕС ФОРУМ „СИЛНИ РЕГИОНИ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА“ в партньорство с АИКБ завършва със срещи на 29 юни в Благоевград. През есента ще бъдат подновени срещите в други големи общини.

Прилагаме прессъобщение в PDF и MS Word формат.

1 15 16 17 18 19 26