Категория: Събития

План от 10 точки за конкурентоспособна индустрия за устойчива Социална Европа

ceemet_bg_plan10_Page_01-crop

В навечерието на поредните избори за Европейски парламент, европейската секторна работодателска организация CEEMET представи пред широката публика своя План от 10 точки за конкурентоспособна индустрия, която да направи Социална Европа устойчива. Зад организацията РЕАЛНО стоят 200 000 компании в областта на металообработването, машиностроенето и свързаните с тях технологии. Това са група икономически дейности, в които работят 17 000 000 души, което отговаря на 49 процента от всички служители в производствения сектор в рамките на ЕС. В тези 200 000 компании в периода 2013-2017 г. са създадени 1 250 000 нови, качествени работни места. Там са инвестирани 119 милиарда евро само в материални стоки като „първа стъпка” в процеса на дигитализация. Отделно 90 милиарда евро са инвестирани в иновации за намиране на устойчиви решения на проблеми, най-вече свързани с дигитализацията и със света на труда. Заплатите в металообработването, машиностроенето и свързаните с тях технологии са средно с десет процента по-високи в сравнение с останалите производствени отрасли. Социална Европа е построена върху конкурентоспособни заплати. Вижда се, че става дума за документ, зад който стои работодателска организация с огромна представителност, която е признат социален партньор на ниво ЕС.

ceemet_bg_plan10_Page_32

Организацията CEEMET представлява металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET). Тя покрива отрасли като производството на метални изделия, машинно инженерство, електроника, информационни и комуникационни технологии, производство на автомобили и други транспортни средства – цялата мехатроника в широкия смисъл на понятието. Българският представител в CEEMET е Българска браншова камара „Машиностроене“, която е член на Асоциацията на индустриалния капитал в България. АИКБ запозна всички свои членове с „Плана от 10 точки” и организира обсъждането му по време на общото събрание на АИКБ, състояло се на 1 март 2019 г. Беше проведена задълбочена дискусия по съдържанието на плана. В резултат от дискусията беше взето решение за подкрепа на „Плана от 10 точки” и за широкото му представяне през обществеността и в частност пред политическите сили и техните кандидати за депутати в Европейския парламент. Създадена бе работна група от Управителния съвет на Асоциацията, която подготви коментарите на АИКБ към „Плана от 10 точки”. Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изцяло подкрепя констативната част на „Плана от 10 точки” и неговата философия.

Планът е задълбочен и обхващащ различните аспекти и посоки за развитие на конкурентоспособността на бизнеса. От тази гледна точка АИКБ се присъединява към така предложения План, който ще може да се надгражда в процеса на обсъждането му, а и в следващ период на прилагането му.

ceemet_bg_plan10_Page_02

Затова и политическите сили, които са готови да премерят сили на изборите за депутати в Европейския парламент и самите кандидати за депутати, би трябвало да се отнесат с подобаващо внимание към този документ. Те би трябвало да отговорят на себе си, на представителите на европейската индустрия и на обществото като цяло, как гледат на написаното в документа. Всички имат право да знаят, какво мислят кандидатите за място в Европейския парламент за предложенията на работодателите от възможно най-стратегическия сектор в европейската икономика. За избирателите, позицията на кандидатите за депутати по „Плана от десет точки“ със сигурност ще бъде много важен ориентир при взимането на окончателно решение за кого да гласуват. Има неща, които трябва да се подчертават постоянно. От европейската индустрия и в огромна степен от металообработването, машиностроенето, електрониката, ИКТ и свързаните с тях технологии, зависи цялостното представяне на целокупната икономика на ЕС. А от представянето на европейската икономика зависи, дали ще можем да поддържаме забележителния резултат, че 40 процента от ВСИЧКИ социални разходи в света се правят в 28-те страни на ЕС. Въпреки диспропорциите между различните страни – членки на ЕС, България също не е без принос за посочения по-горе резултат. Всеки може да се осведоми за размера на месечния трансфер от бюджета към социално-осигурителната система, за финансиране на пенсиите в България и да изчисли каква част от БВП е това. Всеки може да си начертае диаграма на постоянно растящите разходи за здравеопазване у нас.

Диаграмата сама по себе си е впечатляваща. Друг е въпросът, че колкото повече харчим, толкова повече негодуваме, че качеството на здравеопазването се влошава. Но това е въпрос за ефективността на харченето на средствата, а не за добрата воля на законодателя, на данъкоплатците (сред които работодателите са „на първа линия“) и на обществото като цяло. Добрата воля е на лице и това е доказано през годините.

Всички искаме рязко повишаване на средствата за образование. Въпросът е, че за да заделим тези средства, трябва да ги изработим. А това означава единствено повишаване на производителността с общите усилия на работодатели и работници. А иначе, България не е без участие в постигането на тези 40 процента от всички социални разходи в света. Не бива да се забравя също така, че в ЕС живее ЕДВА 7 на сто от населението в света, а икономиката на ЕС 28 произвежда около 22 процента от БВП в света.

„Планът от 10 точки“ ясно заявява, че трябва „постигането на контрол върху тези безпрецедентни разходи и правенето им устойчиви, може да се постигне само чрез изграждането на иновативна и конкурентоспособна на глобалния пазар икономика и индустрия в Европа. Това трябва да бъде свръх приоритетът на Европейския съюз“. Как би могло да стане това ни казва „Планът от 10 точки“.


Повече информация може да намерите в брошурата.

АИКБ настоя за реформиране на образователните системи за справяне с недостига на персонал в Европейския Съюз на Конференцията на високо равнище за бъдещето на труда, организирана от Европейската комисия

IMG_20190409_113432

„Липсата на човешки ресурси и несъответствието между търсените и предлаганите умения е най-сериозното предизвикателство пред работодателите в Европа. Това е причина Европа да търпи ежегодни загуби, равни на 2% от БВП и за постоянно намаляване на конкурентоспособността на европейския бизнес.“, подчерта в своето изказване на конференцията на високо равнище за бъдещето на труда в Брюксел днес д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ. Тя взе участие в срещата в качеството на действащ председател на Европейския център на предприятията, предлагащи публични услуги.

Конференцията бе организирана от Европейската комисия и в нея участие взе президента Юнкер, министрите на труда и социалната политика на България, Ирландия, Испания, Франция, Хърватска, Швеция, комисарите Домбровскис и Тисен и социални партньори.

Д-р Ангелова призова за спешни мерки за справяне с изтичането на таланти, като подчерта, че от 1992 г. до сега трудовия пазар в България са напуснали над 800 000 млади хора, а страната е претърпяла над 13 милиарда евро само преки загуби от вложените в тяхното образование средства. Подчерта, че българските работодатели активно работят и предлагат стратегии за преодоляване на тази ситуация и посочи важното значение на съвместните действия на социалните партньори, подкрепени от Европейския социален фонд. Призова и за политики и мерки за справяне с недостига на работна сила в европейски мащаб чрез насочването на младите хора към образование и квалификация в сферата на точните науки, математиката, инженерството, цифровите технологии и превръщането на професионалното образование и обучение в най-предпочитана възможност за избор.

Министърът на труда и социалната политика на Република България Бисер Петков подчерта важността на прилагането на политики за активиране и подобряване на пригодността за заетост на дългосрочно безработните и обезкуражени лица, с цел мобилизиране на трудовия ресурс в България.

Програмата на събитието може да прочетете тук.


Европейският център на предприятията с публично участие и предприятията от общ икономически интерес (www.ceep.eu) е един от трите признати социални партньора на Комисията на ЕС. Като асоциация, която представлява предприятията и организациите на работодателите с публично участие и предприятията, които извършват дейности от общ икономически интерес, независимо какъв е статутът им или юридическата им собственост, центърът представлява обществените работодатели при водене на европейския социален диалог.

Недостигът на човешки ресурси, както и несъответствието в уменията, е най-големият проблем на работодателите

DSC_1138

Около този извод се обединиха членовете на МКСОР – работодателски организации от четиринадесет държави от Източна и Централна Европа, както и от Азия.

Недостигът на персонал е задържащ фактор на растежа в България. Страната ни е на второ място след Румъния по остър недостиг на човешки ресурси – 68% от българските работодатели изпитват системни трудности при наемане на работници. В световен мащаб с подобен проблем се сблъскват 45 на сто от работодателите. От изключително значение е бизнесът, правителството, а и цялото ни общество да работи за ранно кариерно информиране и ориентиране на младите хора. Това обяви днес председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев по време на Общото събрание на Международния координационен съвет на организациите на работодателите (МКСОР). Основна тема на срещата, чиито домакин беше АИКБ, бяха проблемите на пазара на труда и възможностите за реформи на образователните системи, така че да отговарят на изискванията на бизнеса.

По думите на вицепрезидента на Европейския икономически и социален комитет Милена Ангелова несъответствията между уменията и знанията на работниците и служителите и изискванията и нуждите на пазара на труда са едно от най-големите предизвикателства, които понастоящем застрашават растежа и създаването на устойчиви работни места в световен мащаб. Те са причина Европа да губи 0.80 евро на всеки отработен час, поради намалена производителност. Според нея е необходимо да се обърне сериозно внимание на участието на бизнеса в разработването на програмите за дуално и професионално обучение, като основният фокус да пада върху техническите специалности. Д-р Ангелова допълни още, че трябва да се обмисли вариант за намаляване на фундаменталните и общи дисциплини в курса на висшето образование, за съкращаване на срока на обучението, за възприемане на модулен принцип и акцент върху това как се търси и проверява достоверността на информацията, а не върху запаметяването на фактите.

Президентът на Съюза на индустриалците и предприемачите в Русия Александър Шохин представи опита на руските работодатели в хармонизирането на пазара на труда. „Напълно съм съгласен, че проблемите с намирането на квалифицирани кадри е сред основните за бизнеса по целия свят. През последните четири години в Русия също отбелязваме сериозен дефицит на квалифицирани работници. Това е причината в момента страната ни да разработва нова система за квалификация и инструментариум за устойчиво развитие на човешкия капитал“, заяви Шохин. Той обяви още, че за пет години със сериозното участие на бизнеса са разработени 1 200 стандарта за професионални компетенции, които да бъдат основа за създаване на образователните програми в училищата и университетите. Руският бизнес, заедно с правителството, участва в Национален съвет по професионално обучение и провежда специална олимпиада „Аз съм професионалист“, която дава възможност за изява на талантливи млади хора, като разработват проекти за решения по поставени от бизнеса проблеми. Представителите на полските, латвийските, естонските, грузинските, казахстанските и беларуските работодателски организации също представиха мерките на бизнеса и правителствата си за справяне с наболелия проблем. Така например, в Латвия работят по възможността за разработват образователни програми, които изграждат компетентности подкрепят извънкласните дейности в техническата и инженерната сфера. Сред другите предложения в прибалтийската страна са въвеждане на система за мониторинг на заетостта и разработване и оптимизиране на програми за специализации в стратегически сектори. В Грузия бизнесът сам е започнал на създава частни училища, за да реши проблема с недостига на кадри.

По време на Общото събрание беше подписан и Меморандум за сътрудничество между Международния съюз на публичните организации, Международния конгрес на индустриалците и предприемачите и Международния координационен съвет на организациите на работодателите.

За МКСОР 

Международният координационен съвет на организациите на работодателите е учреден през 2010 г. В него членуват представителни на национално равнище работодателски организации от четиринадесет държави от Източна и Централна Европа, както и от Азия. Неговата цел е да съдейства за установяването на устойчиви връзки и сътрудничество между националните съюзи на работодателите и предприемачите, за обмен на опит в сферата на регулирането на социално-трудовите отношения, за изработване на  мерки за ускоряване на икономическия растеж предвид сходните икономически проблеми в държавите от региона.

Покана към представители на медиите за Общо събрание на МКСОР

press2

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) има удоволствието да покани представители на медиите на Общо събрание на Международния координационен съвет на организациите на работодателите. По време на Общото събрание ще бъдат обсъдени възможностите за преодоляване на несъответствията между търсени и предлагани умения на пазара на труда.

Събитието ще се състои на 1 април 2019 година от 9.30 часа в зала „Рила”, София Хотел Балкан.

Участие в събитието ще вземат представители на 15 от най-големите работодателски организации от държави от Европа и Азия. Сред тях ще бъдат Васил Велев, председател на АИКБ; Александър Шохин, президент на Съюз на индустриалците и предприемачите в Русия; Анджей Малиновски, президент на Работодатели на Република Полша; Виталис Гавриловс, президент на Конфедерация на работодателите на Латвия; Кадир Байкенов, председател на Конфедерация на работодателите на Казахстан; Елгуджа Меладзе, председател на Грузинската организация на работодателите; Юрий Воробьов, вицепрезидент на Организацията на работодателите в Украйна; Ен Вескимяги, Конфедерация на работодателите на Естония.

Специално участие в заседанието на Общото събрание на МКСОР ще вземе и вицепрезидентът на Международния конгрес на индустриалците и предприемачите Вячеслав Пшеничников.


*При интерес за интервюта, моля направете предварителна заявка на office@bica-bg.org или на тел. 02/963 37 52.

*Събранието ще е открито за медии включително до презентацията на Анджей Малиновски.

*Вижте програма на събитието на всеки от работните езици, които ще бъдат английски и руски.

АОБР с предложение за увеличаване на субсидията за обучение на студенти от област на висше образование и професионално направление „Технически науки“

careersr2_students_1up-hero-page-header-_1536x864

Следва пълният текст на писмото на Асоциацията на организациите на работодателите в България (АОБР), изпратено до министъра на финансите и министъра на образованието и науката във връзка с предложение за увеличаване на субсидията за обучение на студенти от област на висше образование и професионално направление „Технически науки“.


До

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

 

Г-Н КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ

МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

 

 

Относно: Предложение за увеличаване на субсидията за обучение на студенти от област на висше образование и професионално направление „Технически науки“ 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГОРАНОВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВЪЛЧЕВ,

От името на Асоциацията на организациите на работодателите в България (АОБР), обединяваща четирите представителни организации на работодателите на национално равнище, се обръщаме към Вас, силно разтревожени от факта, че нашите предприятия и българската индустрия като цяло отчитат значителен дефицит на инженери в страната. Повече от три години работодателите алармират, че държавата следва да се намеси по-категорично при определяне на план-приема в областта на техническите науки. Малка стъпка в тази насока беше направена през 2018 г. с включването на три нови инженерни професии в Списъка на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти на българския пазар на труда. Това са инженери в промишленото производство, инженер-химици, електроинженери. Въпреки това, задълбочаващият се проблем с кадрите въобще не е решен. Качествените инженери са тези, които могат да изведат икономиката на ново стъпало. Затова и Стратегията на МОН за развитие на висшето образование в Република България до 2020 г. дава приоритет на подготовката на инженерни кадри. Важно е обаче как и кога изпълнението на този приоритет ще се осъществява. Една от стъпките, за които работодателите настояват, е увеличаване на средствата за издръжка по инженерни специалности и създаването на специалности свързани с познания съгласно новите Европейските законодателни изисквания и отговарящи на изискванията на пазара на труда. Индустриалният сектор създава 27.4%[1] от добавената стойност на икономиката и по този начин същият се явява структуроопределящ за нея. Важно е не само да запазим този дял, но и да го увеличим, като се има предвид, че индустриалният сектор включва предприятия с висока добавена стойност.

Защо е необходимо да бъдат увеличени средствата за издръжка на обучението в инженерните специалности?

Инженерното образование има редица специфики, които трябва да бъдат отчетени. До този момент бюджетът на висшите училища се определя основно на база на средно приравнения брой студенти. Демографската криза в страната, намаляването на броя на завършващите средно образование, насочването на част от тях за обучение в чужбина и не на последно място – трудността на инженерното образование, намаляват рязко броя на кандидат-студентите и студентите, желаещи да се обучават в инженерни специалности.

Бизнесът често отправя сериозни и основателни (което се признава и от университетите) упреци към качеството на висшето инженерно образование. При всичките издания на рейтинговите системи на МОН се посочва, че има различие между това, което иска бизнесът и това, което предлагат университетите като инженерно обучение. Желанието на бизнеса е да се осигури качество на инженерното обучение с акцент върху професионалните знания и умения, за да се постигне бърза адаптация в реална работна среда и успешна професионална реализация. Ефективността на инженерното образование изисква внедряване и на иновативни методи на обучение и адекватни промени на учебното съдържание.

Качественото инженерно образование изисква лаборатории и зали, оборудвани със скъпо струваща техника и създаване на нова модерна инфраструктура. Същевременно бързото развитие на науката, техниката и технологиите, особено в инженерната сфера, налага непрекъснато обновяване на учебната среда и образователния процес. Иновационното обслужване на бизнеса е невъзможно без увеличаването на инвестиционното финансиране (капиталовите разходи) за модернизиране на материално-техническата база на инженерното образование.

Качествената подготовка на инженерни кадри изисква засилено провеждане на практическо обучение и то със съвременна техника и оборудване. Техническите лаборатории са капиталоемки и енергоемки, което налага необходимостта от подходящ сграден фонд, специализирана инфраструктура, съществени завишени разходи за консумативи и поддръжка. Специалното оборудване изисква и поддържане на условията на работна среда и създаване на условия за безопасна работа на обучаваните студенти. Фирмите разполагат с модерно, съвременно оборудване. За разлика от тях университетите не могат да си позволят обзавеждането на лаборатории със скъпоструваща техника. От друга страна е невъзможно провеждането на обучение и практики само с фирмената инфраструктура. Специално внимание трябва да се обръща на издръжката на учебно-производствени бази, където се придобиват професионални умения.

Наблюдава се и тенденция за увеличаване на желаещите да се обучават в задочна форма на обучение. При тази форма на обучение държавната субсидия е 1/3 от тази на обучаващите се в редовна форма, а обучението се реализира с обем 1/2 от учебния план за специалността.

Качественото инженерно образование е немислимо без провеждането на научно-изследователска работа на съвременно технологично ниво. 3а обучение, научни изследвания и симулация на сложни процеси е необходимо закупуването на нови софтуерни продукти и поддържане на лиценз за работни места. Необходими са допълнителни финансови средства за поддържане на библиотечен фонд, за закупуване на скъпа чуждестранна литература и абонамент за чуждестранни периодични издания. Повишаването на ефективността на самостоятелната работа на студентите, както и обучението в ОНС „доктор“ изисква закупуването на уникална техника, която да позволи извършването на нови научни изследвания и експерименти.

Липсата на нужния обем от финансови средства затруднява научното израстване и на преподавателския състав. Така например, таксите за публикуване в издания с импакт фактор и импакт ранг са непосилни за по-голяма част от преподавателския състав, а броят на публикациите е заложен в наукометричните показатели за професионално израстване. При темповете на нарастване на минималната работна заплата в последните години, средствата с които разполагат университетите не могат да осигурят качествено и адекватно заплащане на труда на академичния състав с оглед изискванията за висока квалификация и непрекъснато развитие в съответните научни области. Не е тайна, че част от преподавателите напускат висшите училища, поради ниските възнаграждения и търсят по-добра реализация.

Във връзка с изложените мотиви, като взехме предвид:

Ангажираността на представителните организации на работодателите на национално равнище да съдействат на правителството за решаване на ключови за българската икономика проблеми, чрез даване на предложения и активно участие във формирането на политики в качеството им на социални партньори;

Грижата на АОБР за защита на интересите на своите членове и на българската  икономика;

Все повече изострящият се проблем с дефицита на квалифицирани кадри за  индустрията;

Фактът, че обучението по държавна поръчка във висшите учебни заведения се финансира със средства от националния бюджет, в който основен принос чрез плащаните данъци има българският бизнес;

Започналата процедура за подготовката на бюджетната рамка за 2020 г. и с цел да бъде осигурено качествено висше образование в областта на техническите науки

ПРЕДЛАГАМЕ:

  1. Поетапно увеличаване на размера на издръжката на обучението за един студент по професионално направление „Технически науки“ чрез увеличаване на базовия коефициент от 2,4 на 5,0.
  2. Задочната форма на обучение да се субсидира с 50 на сто от издръжката на студент – редовна форма на обучение, в съответствие с учебните планове, така както се обучават.
  3. Увеличаване на инвестиционното финансиране за модернизиране на материално-техническата база за инженерно образование, като средствата за капиталови разходи да се изчисляват на база минимум 1/3 от базовата издръжка на общия брой студентите в професионалното направление.
  4. Да се предвиди целева стипендия за студенти в инженерни специалности чрез промяна на Постановление № 90 на Министерския съвет от 2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации или да се утвърди специален ред за предоставяне на такива стипендии за специалности с недостиг на висококвалифицирани специалисти. Целевата стипендия да нараства в съответствие с успеха и годината на обучение, като предлагаме базов размер от 300 лв. с цел да се насърчи влагането на повече усилия в обучението и задържането на студентите в учебното заведение до завършване на съответната специалност. Стипендиите да са изискуеми от студентите при нереализация на пазара на труда в България в рамките на 5 години след завършване.
  5. За най-дефицитните специалности – да се възстановяват таксите за обучение, платени от студентите за периода на обучение, в случай че след завършване се реализират, за срок минимум 5 години, в рамките на българския трудов пазар.
  6. Да се създадат още нови инженерни специалности отговарящи на политиките на Европейския съюз за нисковъглеродна икономика и променящите се условия на труд.

[1] По данни на НСИ за 2018 г.

Становище на АИКБ относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане

1484556828-promeni-v-pravilnika-za-prilagane-na-zakona-za-socialno-podpomagane

Следва пълният текст на становището на АИКБ относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане.


 

Изх. № 204/25.03.2019 г.

ДО

Г-ЖА МАРИЯНА НИКОЛОВА,

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

 

КОПИЕ

Г-ЖА ВАСКА ШУШНЕВА,

СЕКРЕТАР НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

 

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане № 954-01-13, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 08.03.2019 г

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО НИКОЛОВА,

 

Във връзка с обсъждането на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане № 954-01-13, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 08.03.2019 г., представяме на Вашето внимание следното

 

СТАНОВИЩЕ

на Асоциацията на индустриалния капитал в България по законопроекта

Подкрепяме изцяло посочения законопроект като целесъобразен и отговарящ на  обществената потребност за повече справедливост при социалното подпомагане.

Споделяме и мотивите на вносителите за преодоляване на негативните последици от явленията „трайно безработен“ и „самотна многодетна майка“, без да обсъждаме основателността на правата, свързани и следващи от тях. Отражението на последиците от тези правопораждащи обстоятелства върху социалната система и данъкоплатците трябва да има своето балансирано и законосъобразно решение.

Обвързването на права с ангажименти за спазване на определени със законопроекта конкретни задължения от ползващите се лица и завишаването на контрола върху социалните помощи са мерки, които са справедливи и правилни и поради това срещат нашата безусловна подкрепа.

Законопроектът не предвижда допълнителни разходи на бюджетни средства, но може да допринесе за ограничаване на неследващи се плащания – факт, който сме призвани да оценим положително, като се надяваме, че при обсъждането народните представители ще възприемат предлаганите изменения и допълнения на Закона за социално подпомагане по същия обективен начин.

Становище на АИКБ относно проект на Правилник за прилагане на Закона за хората с увреждания и проект на Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания

2018-Nov12-SpecialNeeds1

Изх. № 205/26.03.2019 г.

ДО

Г-ЖА МАРИЯНА НИКОЛОВА,

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

 

КОПИЕ

Г-ЖА ВАСКА ШУШНЕВА,

СЕКРЕТАР НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

 

 

Относно: Проект на Правилник за прилагане на Закона за хората с увреждания и проект на Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО  НИКОЛОВА,

Във връзка с предстоящото обсъждане от НСТС на проекта на Правилник за прилагане на Закона за хората с увреждания и на проекта на Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания на Асоциация на индустриалния капитал в България изразява следното

 

СТАНОВИЩЕ:

 

  1. По проекта на Правилник за прилагане на Закона за хората с увреждания (т. 1 от дневния ред)

Проектът на Правилник за прилагане на Закона за хората с увреждания възпроизвежда слабостите на по-висшия нормативен акт, които посочихме в хода на разработването на ЗХУ. Според нас предложеният проект на правилник е по-скоро е политически инструмент, който  по дефиниция не е предназначен да компенсира недъзите на закона. Основно съдържанието му се свежда до разписване на процедури по различните части на Закона, които в повечето случаи са стандартни, но има и проблематични като:

  1. Процедурата за избор на членове на Съвета за наблюдение е сложна, тромава и неясна. Предвид правомощията на този орган по закон (чл. 14, а именно: 1. изготвя становища, препоръки и предложения до отговорните институции за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на правата на хората с увреждания; 2. изготвя ежегодни доклади по предприетите действия за прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания; 3. осъществява периодичен преглед и оценка на националното законодателство, практики и проекти на нормативни актове за съответствие с разпоредбите на Конвенцията за правата на хората с увреждания; 4. осъществява и други дейности, свързани с насърчаване, защита и наблюдение по прилагането на Конвенцията) ефективната му работа зависи от компетентността и професионалния опит на членовете му. Правилникът би било добре да разпише „длъжностна характеристика“ или условия, на които да отговарят номинираните кандидати. Например добре е да има изискване за подходящо образование, професионален опит в анализ на политики по уврежданията, опит в гражданско застъпничество и прочее, така щото наблюдението на политиките да бъде полезно за онези, които вземат политически решения, като същевременно обслужва интересите на хората с увреждания и тяхното социално включване.
  2. Нормите на проекта на правилник (чл. 22 и чл. 41), свързани със заетостта, изискват сериозно преразглеждане, тъй като създават прекалена административна тежест за работодателите. Освен това – очевидно е противоречието на тези допълнителни задължения с норми от по-висш нормативен акт – чл. 2 от Закона за електронното управление (Еднократно събиране и създаване на данни) и чл. 5, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (Административният орган не може да изисква предоставяне на информация или документи, които са налични при него или при друг орган, а ги осигурява служебно за нуждите на съответното производство).
  3. Правилникът не съдържа регламент за създаване на Национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност по чл. 56, ал. 1 от ЗХУ, а условията за ползване на ресурса от самите хора с увреждания по такава програма (ако бъде създадена – са неясни (Раздел III Достъпна среда и разумни улеснения, достъпна информация и осигуряване на лична мобилност). Не е ясно дали средствата по тази програма ще допълват финансовата подкрепа за адаптиране на жилище, покупка и адаптиране на МПС или се предвижда да се предоставят, ако човекът с увреждане не отговаря на изискванията по чл. 74 и чл. 75 от Закона за хората с увреждания. Поради това въпросната програма изглежда повече пожелателна, отколкото реална мярка.
  4. Раздел III „Финансова подкрепа“ е номериран погрешно, а оттам и следващите.
  5. Финансирането на национално представителните организации на и за хора с увреждания (чл. 111 – 117) е разписано подробно в този правилник – което не беше така в правилника за прилагане на предишния закон. Най-важното обаче отново липсва, а именно – целта на това финансиране, т.е. за какво са предназначени средствата от финансовата субсидия на държавата. Тези средства трябва да бъдат обвързани с принос към политическия процес, да гарантират информиране и консултиране с хората с увреждания, обществени кампании, а не дейностите за индивидуална подкрепа (социална, образователна или развлекателна). Социалните дейности на тези организации трябва да се финансират на проектен принцип, каквато е практиката по отношение на всички останали неправителствени организации.

    2. По проекта на Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания (т. 2 от дневния ред)

Проектът на Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания е лишен от смисъл проект на акт, доколкото всички придобивки се предоставят въз основа на загубената работоспособност, вид и степен на увреждане по ТЕЛК. Това се отнася дори за лимитирането на часовете лична помощ. Направен е неудачен опит за адаптиране на Международната класификация на човешкото функциониране, уврежданията и здравето (известна като ICF).

Методиката за индивидуална оценка има редица смущаващи решения, като например превръщането на точките в часове, когато става въпрос за лична помощ, липсата на обучение за ползвателите на тази методика – както за социалните работници, които ще правят оценки, така и за хората с увреждания, които ще се самооценяват. Това се отнася и до приложенията както за самооценката за затрудненията в домашни условия и извън тях, така и за заключенията с конкретни подкрепящи мерки (Приложение № 1 към чл. 2 от Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания). В Приложение № 2 към чл. 3 от Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания отново водещи са констатациите на комисии и органи на медицинската експертиза (НЕЛК/ТЕЛК /ЛКК) с произтичащите от тези решения последици.


Цялото становище четете тук.

АИКБ настоява Националния икономически съвет да обсъди българската програма за инвестиционна имиграция

Investment

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) внесе предложение Националния икономически съвет да обсъди българската програма за инвестиционна имиграция. Програмата, която позволява на граждани на трети страни да придобиват разрешение за пребиваване или гражданство чрез инвестиции, е една от добрите възможности за привличане на чуждестранен капитал в страната. Преустановяването ѝ би довело до допълнително орязване на и без това недостатъчния размер на инвестициите у нас. Работодателската организация вече е изпратила до Министерство на икономиката и Министерство на правосъдието концепция за развитие на програмата, както и необходимите изменения и допълнения в нормативната уредба.

Част от изпратените до двете министерства предложения на работодателската организация за подобряване на програмата включват актуализация на инвестиционните опции съгласно икономическите нужда на България, разглеждане на молбите на инвеститорите за гражданство по отделен ред, въвеждане на минимални изисквания и лицензиране на лицата, предоставящи услуги на инвеститори, както и оптимизация на административните процеси и контрол. Предложенията на АИКБ са в пълно съответствие на направените в началото на януари т.г. препоръки на Европейската комисия, държавите опериращи инвестиционни програми да предприемат допълнителни мерки с цел намаляване на рисковете, свързани със сигурността, прането на пари, корупцията, заобикалянето на законодателството на ЕС и избягването на данъчно облагане.

По данни от края на 2018 г. над половината от държавите в световен мащаб (105) прилагат такъв тип икономически инструменти. От тях 18 са държави-членки на ЕС, като тенденцията в Европа е техния брой да продължава да расте. Сред тях са Обединеното кралство, Ирландия, Кипър, Малта, Португалия, Литва, Латвия, Естония, Германия, Испания, Гърция, Румъния и Франция.

За последните десет години българската програма е успяла да привлече над 327 млн. евро инвестиции, като затова е издала 530 разрешения за пребиване и 46 разрешения за гражданство. От АИКБ считат, че успешният път за програмата е нейното оптимизиране и при системна държавна подкрепа и избор на орган за координация и управление тя може да постигне далеч по-задоволителни резултати.

За сравнение само за 2018 г. чрез имиграционната си програма Гърция е успяла да привлече 1,09 млрд. евро, Испания – 1,014 млрд. евро, а Португалия – 839 млн. евро.

За повече информация вижте също:

  • Концепция за развитие на българската програма за инвестиционна имиграция;
  • Писмо на АИКБ относно предложение за обсъждането от НИС на Концепция за развитие на българската програма за инвестиционна имиграция, сканирано с входящите номера.

Обуваме спортни обувки в офиса в „Деня на маратонката“

Multisport_SneakerDay_1000

На 22 март тази година в страната ни ще се проведе първият по рода си „Ден на маратонката“. Символ на социално-отговорната кампания, която подкрепя нуждата от физическа активност, ще е обуването на маратонки на работното място. Работодателите ще могат да насърчат служителите си да обуят спортни обувки и по този начин всички да изразят желанието си да преборят заседналия начин на живот и да заявят подкрепата си към това хората да бъдат по-активни.

Кампанията се реализира от Бенефит Системс България, компанията издател на карти MultiSport. „Целта е да мотивираме работещите хора да водят по-активен и осъзнат начин на живот и се надяваме да ги вдъхновим, освен да обуят маратонки в „Деня на маратонката“, да намерят време и желание да спортуват през цялата година“, коментира Алиция Любенов, маркетинг мениджър на компанията. „Знаем, че има много компании, в които ежедневно се носят маратонки, както има и други със строг дрескод – въпросът е в този ден всеки от нас да сложи спортните си обувки с идеята, че подкрепя кауза“, допълни тя.

Според данни от проучване, 68% от българите никога не са спортували, а почти 50% от хората у нас прекарват над 5 часа на ден в седнало положение. Липсата на физическо натоварване и прекаленото застояване водят до редица здравословни проблеми. Затлъстяването, сърдечно-съдовите заболявания, високото кръвно са само част от последствията за здравето, които се наблюдават при немалка част от работещите хора.

Много компании вече заявиха своята подкрепа и участието си в инициативата „Ден на маратонката“ на 22 март. Партньори са неправителствени организации и институции. Подробна информация за деня, каузата и как всеки може да се включи в нея, вижте ТУК.

MultiSport е програма за социални придобивки, предназначена за работодатели и техните служители. Това e карта, базирана на месечен абонамент, която дава ежедневен достъп до стотици фитнес центрове, студиа и плувни комплекси в цяла България.

Форум „ЗА конкурентоспособна и просперираща българска икономика“ събра представители на правителството и бизнеса, под патронажа на Президента на РБ

54462282_2302116463446013_5748273861191794688_o

„Постигнато на икономика с висок и устойчив темп на развитието е възможно само при производства с висока добавена стойност, където водещи са науката и иновациите. Така ще се постигнат и целите на страната ни за високи доходи на гражданите, висок стандарт на живот, изкореняване на бедността и неравенствата, качествена  инфраструктура, образование, здравеопазване.“

С тези думи президентът на РБ Румен Радев откри кръгла маса на тема „ЗА конкурентоспособна и просперираща българска икономика“, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК) и Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Форумът се проведе днес, 14 март 2019 г., в София хотел Балкан, с участието на вицепремиерите Томислав Дончев и Марияна Николова, министрите на икономиката – Емил Караниколов, на финансите – Владислав Горанов, и на образованието и науката – Красимир Вълчев, председателите на парламентарните комисии по икономическа политика и туризъм – Петър Кънев, и по труда, социалната и демографската политика – Хасан Адемов, ръководители на браншови организации, собственици и управители на компании от различни сектори на икономиката.

В изказването си президентът Румен Радев посочи, че икономиката ни е изправена пред редица сериозни предизвикателства – и във вътрешен, и особено в глобален план, затова са необходими структурни промени и решения със стратегически хоризонт. Според държавния глава най-важното при изграждането на силна, конкурентоспособна, устойчива на предизвикателства българска икономика е откровеният и навременен диалог между всички участници в този процес – държавата, бизнеса, образованието и науката. По думите на Румен Радев, за привличането у нас на инвеститори, особено стратегически, вече не са достатъчни само ниски данъци и нископлатена работна ръка – предимства, които са имали значение до преди няколко години.

Аналогична теза изказа и вицепремиерът Томислав Дончев. Според него, трябва да се търси по-адекватен начин на взаимодействие между държавата, бизнеса и науката, за да се осигури ефективен и реален преход към икономиката на знанието, на високите технологии, генерираща висока добавена стойност и привличаща ново качество на инвестициите.

Министърът на финансите Владислав Горанов акцентира върху усилията на правителството за поддържане на финансова стабилност за постигане на конкурентоспособност, вкл. отказа от промяна на нивата на данъчно облагане. Сред правителствените приоритети в сферата на фискалните мерки за насърчаване на растежа министър Горанов посочи и стъпките, които се предприемат за присъединяване на България към ERM II, респ. – към еврозоната.

Министърът на икономиката Емил Караниколов фокусира вниманието на аудиторията върху мерките за насърчаване на инвестициите и призова българските инвеститори да ползват по-активно възможностите по Закона за насърчаване на инвестициите, вкл. за държавна финансова подкрепа за изграждане на инфраструктура, за възстановяване на разходи за социални осигуровки на заетите, за обучение на новоназначени кадри и др.

Според министъра на образованието и науката Красимир Вълчев цялата образователна система трябва да се префокусира към изграждането на ключови компетенции у децата, а не просто към изучаване на определен материал. Той благодари на представителите на работодателските организации за взаимодействието през последните 2 години, в които министерството е реализирало едно от най-важните си политики, като стартиране на пилотни проекти за въвеждане на дуално обучение и участието на бизнес в план-приема на професионалните училища.

„Правителството полага усилия за стимулиране на връзката между бизнеса и образованието, както и либерализирането на режима за участие на работници и висококвалифицирани специалисти от трети страни. Трябва обаче да се продължи с работата, защото въпреки намаляващата безработица, през последните 15 години демографското заместване драстично се влошава. В момента при 100 души, излизащи от пазара на труда, влизат 62, докато през 2001 г. те са били 124“, каза вицепремиерът Марияна Николова. (Цялото изказване на заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Марияна Николова в панел „Пазар на труда: демография, образование, трудово законодателство, трудова миграция, вътрешни резерви“ вижте ТУК.)

Председателят на БТПП, Цветан Симеонов изнесе доклад в първия панел на кръглата маса, посветен на мерките за насърчаване на инвестициите и разкриване на качествени работни места, както и фискалните мерки за насърчаване на растежа. Акцент бе поставен на мястото на България в различни международни класации, като бе отчетен спад в Класацията за правене на бизнес  на Световната банка за 2019г. , отчитайки различни показатели, сред които свързване с електричество, откриване и закриване на фирма и плащане на данъци. Симеонов добави, че останалите страни са станали по-гъвкави по отношението на откриване на фирма и от там произтича спадът в класацията. А по отношение на закриването на фирма, председателят на БТПП определи като скъп и дълъг процеса.  Цветан Симеонов отчете спрямо Индекса на икономическата свобода подобрение във фискалното здраве на страната, както и подобрение в правителствените разходи и свободата на труда. Подобрение на макроикономическата стабилност, висшето образование и обучения бяха отчетени и спрямо Индекса на конкурентоспособността на Световния икономически форум.

„Добрият бизнес климат изисква: ефективна администрация, ниско ниво на корупция, стабилна система на облагане с данъци и такси, стабилност на законодателството и ясна регулаторна среда, високо ниво на сигурност и ефективно правосъдие“, каза пред участниците във форума председателят на БСК Радосвет Радев. Той цитира данни от проучване на БСК, според което 72% от промените в законодателството се правят през преходни и заключителни разпоредби на други закони. Освен това, често срещана практика е задължителното съгласуване на законопроекти с Националния съвет за тристранно сътрудничество да бъде заобикаляно чрез внасяне на проекти за промени от народни представители, вместо от Министерския съвет. „Тази „къса писта“ е предпочитан начин за бързо прокарване на най-често лобистки или от популистки характер промени. Така по един напълно законен, но не толкова етичен начин се игнорира мнението на социалните партньори“, каза още председателят на БСК. Според него, е налице законодателна нестабилност, чести и понякога противоречиви нормативни промени, които създават несигурност по отношение осъществяването на стопанска и всякаква друга дейност, вкл. предпоставка е за отлив на инвестиции, създаване и поддържане на работни места и т.н. Не са малко примерите на буквално преписване и дори завишаване на европейски изисквания, без съобразяване с националните особености и/или състоянието на икономиката, а това прави законодателството неприложимо и е генератор на корупционни практики. Често се приема сложно и неразбираемо законодателство, подлежащо на допълнително „тълкуване“, което затруднява ефективното му прилагане и е предпоставка за корупционни практики сред контролиращите органи.

Според председателят на АИКБ Васил Велев ускоряването на трудовата имиграция и създаването на необходимите за икономиката кадри са от съществено значение за растежа ѝ. „В момента у нас 9 от 10 предприемачи изпитват проблеми с намирането на квалифициран персонал. А за половината от тях това е главен проблем за повишаване на производителността и увеличаване приходите на компаниите им. В средносрочен план България ще има недостиг от 500 000 души на пазара на труда. В страната ни има известен резерв на човешки ресурс, който следва да бъде използван. Това са хората с увреждания, трайно безработните, както и раздутия щат в държавната и общинската администрация“, заяви Васил Велев. Тези резерви обаче не са алтернатива на облекчаването на трудовата имиграция. Той  предложи да се въведе т.нар. Българска карта, която да дава право на граждани на трети страни да работят и пребивават у нас за период от 5 г.  По време на форума той призова за широка обществена подкрепа за извършващата се образователна реформа. По думите му обществените  ресурси трябва да бъдат насочи към финансиране на природо-математически и технически специалности, като завършилите млади хора да имат стимули и ангажимент да се реализират в страната за определен период от време. Поставени на дискусия са предложенията за задължителна матура по математика и премахването на 12-ти клас.

________

Вж. ВИДЕОЗАПИС  и СНИМКИ от събитието.

Презентации:

  • Цветан Симеонов – председател на БТПП, тема „Мерки за насърчаване на инвестициите и разкриване на качествени работни места. Фискални мерки за насърчаване на растежа“;
  • Радосвет Радев – председател на БСК, тема „Устойчива нормативна и регулаторна среда, правна сигурност, сигурност на собствеността“;
  • Васил Велев – председател на АИКБ, тема „Пазар на труда: демография, образование, трудово законодателство, трудова миграция, вътрешни резерви“;
  • Десислава Николова – главен икономист на Института за пазарна икономика, тема „Пазар на труда, демография и образование“.
1 2 3 4 5 22