Категория: Събития

АИКБ настоява Националния икономически съвет да обсъди българската програма за инвестиционна имиграция

Investment

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) внесе предложение Националния икономически съвет да обсъди българската програма за инвестиционна имиграция. Програмата, която позволява на граждани на трети страни да придобиват разрешение за пребиваване или гражданство чрез инвестиции, е една от добрите възможности за привличане на чуждестранен капитал в страната. Преустановяването ѝ би довело до допълнително орязване на и без това недостатъчния размер на инвестициите у нас. Работодателската организация вече е изпратила до Министерство на икономиката и Министерство на правосъдието концепция за развитие на програмата, както и необходимите изменения и допълнения в нормативната уредба.

Част от изпратените до двете министерства предложения на работодателската организация за подобряване на програмата включват актуализация на инвестиционните опции съгласно икономическите нужда на България, разглеждане на молбите на инвеститорите за гражданство по отделен ред, въвеждане на минимални изисквания и лицензиране на лицата, предоставящи услуги на инвеститори, както и оптимизация на административните процеси и контрол. Предложенията на АИКБ са в пълно съответствие на направените в началото на януари т.г. препоръки на Европейската комисия, държавите опериращи инвестиционни програми да предприемат допълнителни мерки с цел намаляване на рисковете, свързани със сигурността, прането на пари, корупцията, заобикалянето на законодателството на ЕС и избягването на данъчно облагане.

По данни от края на 2018 г. над половината от държавите в световен мащаб (105) прилагат такъв тип икономически инструменти. От тях 18 са държави-членки на ЕС, като тенденцията в Европа е техния брой да продължава да расте. Сред тях са Обединеното кралство, Ирландия, Кипър, Малта, Португалия, Литва, Латвия, Естония, Германия, Испания, Гърция, Румъния и Франция.

За последните десет години българската програма е успяла да привлече над 327 млн. евро инвестиции, като затова е издала 530 разрешения за пребиване и 46 разрешения за гражданство. От АИКБ считат, че успешният път за програмата е нейното оптимизиране и при системна държавна подкрепа и избор на орган за координация и управление тя може да постигне далеч по-задоволителни резултати.

За сравнение само за 2018 г. чрез имиграционната си програма Гърция е успяла да привлече 1,09 млрд. евро, Испания – 1,014 млрд. евро, а Португалия – 839 млн. евро.

За повече информация вижте също:

  • Концепция за развитие на българската програма за инвестиционна имиграция;
  • Писмо на АИКБ относно предложение за обсъждането от НИС на Концепция за развитие на българската програма за инвестиционна имиграция, сканирано с входящите номера.

Обуваме спортни обувки в офиса в „Деня на маратонката“

Multisport_SneakerDay_1000

На 22 март тази година в страната ни ще се проведе първият по рода си „Ден на маратонката“. Символ на социално-отговорната кампания, която подкрепя нуждата от физическа активност, ще е обуването на маратонки на работното място. Работодателите ще могат да насърчат служителите си да обуят спортни обувки и по този начин всички да изразят желанието си да преборят заседналия начин на живот и да заявят подкрепата си към това хората да бъдат по-активни.

Кампанията се реализира от Бенефит Системс България, компанията издател на карти MultiSport. „Целта е да мотивираме работещите хора да водят по-активен и осъзнат начин на живот и се надяваме да ги вдъхновим, освен да обуят маратонки в „Деня на маратонката“, да намерят време и желание да спортуват през цялата година“, коментира Алиция Любенов, маркетинг мениджър на компанията. „Знаем, че има много компании, в които ежедневно се носят маратонки, както има и други със строг дрескод – въпросът е в този ден всеки от нас да сложи спортните си обувки с идеята, че подкрепя кауза“, допълни тя.

Според данни от проучване, 68% от българите никога не са спортували, а почти 50% от хората у нас прекарват над 5 часа на ден в седнало положение. Липсата на физическо натоварване и прекаленото застояване водят до редица здравословни проблеми. Затлъстяването, сърдечно-съдовите заболявания, високото кръвно са само част от последствията за здравето, които се наблюдават при немалка част от работещите хора.

Много компании вече заявиха своята подкрепа и участието си в инициативата „Ден на маратонката“ на 22 март. Партньори са неправителствени организации и институции. Подробна информация за деня, каузата и как всеки може да се включи в нея, вижте ТУК.

MultiSport е програма за социални придобивки, предназначена за работодатели и техните служители. Това e карта, базирана на месечен абонамент, която дава ежедневен достъп до стотици фитнес центрове, студиа и плувни комплекси в цяла България.

Форум „ЗА конкурентоспособна и просперираща българска икономика“ събра представители на правителството и бизнеса, под патронажа на Президента на РБ

54462282_2302116463446013_5748273861191794688_o

„Постигнато на икономика с висок и устойчив темп на развитието е възможно само при производства с висока добавена стойност, където водещи са науката и иновациите. Така ще се постигнат и целите на страната ни за високи доходи на гражданите, висок стандарт на живот, изкореняване на бедността и неравенствата, качествена  инфраструктура, образование, здравеопазване.“

С тези думи президентът на РБ Румен Радев откри кръгла маса на тема „ЗА конкурентоспособна и просперираща българска икономика“, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК) и Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Форумът се проведе днес, 14 март 2019 г., в София хотел Балкан, с участието на вицепремиерите Томислав Дончев и Марияна Николова, министрите на икономиката – Емил Караниколов, на финансите – Владислав Горанов, и на образованието и науката – Красимир Вълчев, председателите на парламентарните комисии по икономическа политика и туризъм – Петър Кънев, и по труда, социалната и демографската политика – Хасан Адемов, ръководители на браншови организации, собственици и управители на компании от различни сектори на икономиката.

В изказването си президентът Румен Радев посочи, че икономиката ни е изправена пред редица сериозни предизвикателства – и във вътрешен, и особено в глобален план, затова са необходими структурни промени и решения със стратегически хоризонт. Според държавния глава най-важното при изграждането на силна, конкурентоспособна, устойчива на предизвикателства българска икономика е откровеният и навременен диалог между всички участници в този процес – държавата, бизнеса, образованието и науката. По думите на Румен Радев, за привличането у нас на инвеститори, особено стратегически, вече не са достатъчни само ниски данъци и нископлатена работна ръка – предимства, които са имали значение до преди няколко години.

Аналогична теза изказа и вицепремиерът Томислав Дончев. Според него, трябва да се търси по-адекватен начин на взаимодействие между държавата, бизнеса и науката, за да се осигури ефективен и реален преход към икономиката на знанието, на високите технологии, генерираща висока добавена стойност и привличаща ново качество на инвестициите.

Министърът на финансите Владислав Горанов акцентира върху усилията на правителството за поддържане на финансова стабилност за постигане на конкурентоспособност, вкл. отказа от промяна на нивата на данъчно облагане. Сред правителствените приоритети в сферата на фискалните мерки за насърчаване на растежа министър Горанов посочи и стъпките, които се предприемат за присъединяване на България към ERM II, респ. – към еврозоната.

Министърът на икономиката Емил Караниколов фокусира вниманието на аудиторията върху мерките за насърчаване на инвестициите и призова българските инвеститори да ползват по-активно възможностите по Закона за насърчаване на инвестициите, вкл. за държавна финансова подкрепа за изграждане на инфраструктура, за възстановяване на разходи за социални осигуровки на заетите, за обучение на новоназначени кадри и др.

Според министъра на образованието и науката Красимир Вълчев цялата образователна система трябва да се префокусира към изграждането на ключови компетенции у децата, а не просто към изучаване на определен материал. Той благодари на представителите на работодателските организации за взаимодействието през последните 2 години, в които министерството е реализирало едно от най-важните си политики, като стартиране на пилотни проекти за въвеждане на дуално обучение и участието на бизнес в план-приема на професионалните училища.

„Правителството полага усилия за стимулиране на връзката между бизнеса и образованието, както и либерализирането на режима за участие на работници и висококвалифицирани специалисти от трети страни. Трябва обаче да се продължи с работата, защото въпреки намаляващата безработица, през последните 15 години демографското заместване драстично се влошава. В момента при 100 души, излизащи от пазара на труда, влизат 62, докато през 2001 г. те са били 124“, каза вицепремиерът Марияна Николова. (Цялото изказване на заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Марияна Николова в панел „Пазар на труда: демография, образование, трудово законодателство, трудова миграция, вътрешни резерви“ вижте ТУК.)

Председателят на БТПП, Цветан Симеонов изнесе доклад в първия панел на кръглата маса, посветен на мерките за насърчаване на инвестициите и разкриване на качествени работни места, както и фискалните мерки за насърчаване на растежа. Акцент бе поставен на мястото на България в различни международни класации, като бе отчетен спад в Класацията за правене на бизнес  на Световната банка за 2019г. , отчитайки различни показатели, сред които свързване с електричество, откриване и закриване на фирма и плащане на данъци. Симеонов добави, че останалите страни са станали по-гъвкави по отношението на откриване на фирма и от там произтича спадът в класацията. А по отношение на закриването на фирма, председателят на БТПП определи като скъп и дълъг процеса.  Цветан Симеонов отчете спрямо Индекса на икономическата свобода подобрение във фискалното здраве на страната, както и подобрение в правителствените разходи и свободата на труда. Подобрение на макроикономическата стабилност, висшето образование и обучения бяха отчетени и спрямо Индекса на конкурентоспособността на Световния икономически форум.

„Добрият бизнес климат изисква: ефективна администрация, ниско ниво на корупция, стабилна система на облагане с данъци и такси, стабилност на законодателството и ясна регулаторна среда, високо ниво на сигурност и ефективно правосъдие“, каза пред участниците във форума председателят на БСК Радосвет Радев. Той цитира данни от проучване на БСК, според което 72% от промените в законодателството се правят през преходни и заключителни разпоредби на други закони. Освен това, често срещана практика е задължителното съгласуване на законопроекти с Националния съвет за тристранно сътрудничество да бъде заобикаляно чрез внасяне на проекти за промени от народни представители, вместо от Министерския съвет. „Тази „къса писта“ е предпочитан начин за бързо прокарване на най-често лобистки или от популистки характер промени. Така по един напълно законен, но не толкова етичен начин се игнорира мнението на социалните партньори“, каза още председателят на БСК. Според него, е налице законодателна нестабилност, чести и понякога противоречиви нормативни промени, които създават несигурност по отношение осъществяването на стопанска и всякаква друга дейност, вкл. предпоставка е за отлив на инвестиции, създаване и поддържане на работни места и т.н. Не са малко примерите на буквално преписване и дори завишаване на европейски изисквания, без съобразяване с националните особености и/или състоянието на икономиката, а това прави законодателството неприложимо и е генератор на корупционни практики. Често се приема сложно и неразбираемо законодателство, подлежащо на допълнително „тълкуване“, което затруднява ефективното му прилагане и е предпоставка за корупционни практики сред контролиращите органи.

Според председателят на АИКБ Васил Велев ускоряването на трудовата имиграция и създаването на необходимите за икономиката кадри са от съществено значение за растежа ѝ. „В момента у нас 9 от 10 предприемачи изпитват проблеми с намирането на квалифициран персонал. А за половината от тях това е главен проблем за повишаване на производителността и увеличаване приходите на компаниите им. В средносрочен план България ще има недостиг от 500 000 души на пазара на труда. В страната ни има известен резерв на човешки ресурс, който следва да бъде използван. Това са хората с увреждания, трайно безработните, както и раздутия щат в държавната и общинската администрация“, заяви Васил Велев. Тези резерви обаче не са алтернатива на облекчаването на трудовата имиграция. Той  предложи да се въведе т.нар. Българска карта, която да дава право на граждани на трети страни да работят и пребивават у нас за период от 5 г.  По време на форума той призова за широка обществена подкрепа за извършващата се образователна реформа. По думите му обществените  ресурси трябва да бъдат насочи към финансиране на природо-математически и технически специалности, като завършилите млади хора да имат стимули и ангажимент да се реализират в страната за определен период от време. Поставени на дискусия са предложенията за задължителна матура по математика и премахването на 12-ти клас.

________

Вж. ВИДЕОЗАПИС  и СНИМКИ от събитието.

Презентации:

  • Цветан Симеонов – председател на БТПП, тема „Мерки за насърчаване на инвестициите и разкриване на качествени работни места. Фискални мерки за насърчаване на растежа“;
  • Радосвет Радев – председател на БСК, тема „Устойчива нормативна и регулаторна среда, правна сигурност, сигурност на собствеността“;
  • Васил Велев – председател на АИКБ, тема „Пазар на труда: демография, образование, трудово законодателство, трудова миграция, вътрешни резерви“;
  • Десислава Николова – главен икономист на Института за пазарна икономика, тема „Пазар на труда, демография и образование“.

Кръгла маса „ЗА конкурентоспособна и просперираща българска икономика“

52609143_2030702576967657_6822135415995105280_o

Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара и Българска търговско-промишлена палата, под патронажа на Президента на Република България, Ви канят на Кръгла маса „ЗА конкурентоспособна и просперираща българска икономика“. 

Форумът ще се проведе на 14 март (четвъртък) 2019 г., от 10:00 до 12.30 ч., в зала „Сердика“ на София хотел Балкан. 

Основната цел на форума е да бъдат набелязани мерки за премахване на задържащите фактори на икономическия растеж в България. Дискусиите с представители на национално представителните работодателски организации, институциите и икономически анализатори са фокусирани в три тематични области: пазар на труда, нормативна среда и инвестиционен климат.

За повече информация, вижте предварителния ПРОЕКТ НА ПРОГРАМА


Моля, имайте предвид, че по време на събитието ще бъдат направени снимки, видео и/или аудио записи. С участието си в събитието давате на организаторите правото да използват тези материали за некомерсиални цели, включително да публикуват снимки и/или видеоклипове в уебсайтове и профили в социални мрежи.

Позиция на Комисията по капиталови пазари към НС на АИКБ: право на отговор във връзка с изразената от „Централен депозитар“ AД подкрепа на концепцията за „спящите“ акции

Centralen depozitar tabela

Следва пълният текст на позицията на Комисията по капиталови пазари към Националния съвет на АИКБ, като право на отговор относно тиражираните в последните дни специални интервюта с г-н Васил Големански, изпълнителен директор на „Централен депозитар“ AД, във връзка с изразената от депозитарната институция подкрепа на концепцията за „спящите“ акции.


В последните дни медиите тиражираха специални интервюта с г-н Васил Големански, изпълнителен директор на „Централен депозитар“ AД, във връзка с изразената от депозитарната институция подкрепа на концепцията за „спящите“ акции. Подобна положителна нагласа от страна на „Централен депозитар“ АД не е изненада, предвид факта, че тази институция е авторът на концепцията. Дори да оставим настрана използването на лишени от правен и икономически смисъл „термини“ от институционално ангажирано лице, като „спящи акции“, „неработещи акции“, „неработещи акционери“ и т. н., същественият проблем  е, че с подобни изявления се манипулира общественото мнение и се въвеждат в заблуждение акционерите.

Ето няколко групи твърдения, с които се манипулират гражданите и обществеността:

ВНУШЕНИЕТО, ЧЕ АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ „СПЯЩИ“ АКЦИИ МОГАТ ДА НОСЯТ ПО-ГОЛЯМ ДОХОД НА ПРИТЕЖАТЕЛИТЕ СИ, АКО БЪДАТ ИЗЗЕТИ 

В медийното пространство се правят внушения, че всички, участвали в процеса на приватизация, ще извлекат само ползи, ако прехвърлят притежаваните акции по сметка на инвестиционен посредник или оставят акциите да бъдат иззети от Инвестиционен фонд, при това срещу дялове с неясна стойност, с неясна доходност, с неясни разходи за управление и изцяло на риск на хората.

Ако това наистина е така, защо това решение се налага принудително на акционерите, а не се остави на тяхната воля? Ако тази собственост сега е спяща, как точно ще я „събуди“ фондът и каква е ползата за хората, ако спящите акции се превърнат в спящи дялове, а след това се национализират?

МАНИПУЛАТИВНА ЗАПЛАХА ЗА ИЗМАМИ С „НЕРАБОТЕЩИ“ АКЦИИ 

Четейки тези интервюта, средностатистическият гражданин – акционер остава с впечатление, че незабавно трябва да избяга от регистър А на „Централен депозитар“ АД, прехвърляйки акциите си при инвестиционен посредник, защото споменатият регистър е извор на измами. Впрочем, логично е да се предположи, че ако един регистрационен сегмент, част от по-голяма регистрационна структура е измамен и манипулируем, същото следва да важи и за структурата, която го включва. С други думи – институцията Централен депозитар е извор на измами? Такова твърдение е неподкрепено с факти и надяваме се – невярно. Процедурите за извършване на действия с ценни книжа са сложни и минават последователно през многостранни проверки с цел, ако измамникът премине успешно през едно звено по веригата, да бъде засечен от друго.

Как стават измамите при толкова рестриктивната нормативна уредба? Ако такъв проблем действително съществува, то изваждането на акциите от регистър А няма да го реши. 

„СПЯЩИ“ И „НЕРАБОТЕЩИ“ АКЦИИ – НЕПРАВИЛНО ДЕФИНИРАНИ ПОНЯТИЯ – КАКВИ ВСЪЩНОСТ АКЦИИ СЕ ВОДЯТ В РЕГИСТЪР А 

Създава се погрешно впечатление, че в кръга на т. нар. „спящи“ акции се включват само акциите, придобити по реда на масовата приватизация срещу инвестиционни бонове. В регистър А обаче се водят не само акциите, придобити по време на масовата приватизация, но и тези на работници и служители, които са акционери в съответните дружества. В последните няколко години много акционери – физически и юридически лица, предпочетоха също да преместят акциите си от инвестиционен посредник към безплатния за тях регистър А. В този регистър се намират и много акции, притежавани от граждани на други държави. Там попадат и акции на клиенти на инвестиционни посредници, които са преместени след фалит или прекратяване на дейността на посредника. В регистър А се съхраняват даже мажоритарни пакети акции – ако те са спящи и неработещи, кои тогава не са? Спящи ли са акциите, за които собствениците им периодично са получавали дивидент?

НАСАЖДАНА ЗАБЛУДА ЗА НЕВЪЗМОЖНОСТ НА АКЦИОНЕРИТЕ ДА УЧАСТВАТ В ОБЩИ СЪБРАНИЯ 

Публичните компании и техните ръководства злонамерено се компрометират, като в тези изявления се посочва като отрицателен пример, че общите събрания се организират и провеждат в работни дни и по този начин акционерите не могат да вземат участие. Същевременно се премълчава законовата възможност да се участва в събранието чрез пълномощник. Всъщност именно провеждането на Общо събрание в неработен ден е порочна корпоративна практика, многократно коментирана като такава на национално и международно ниво, т. к. решенията на Общото събрание по правило се оповестяват в деня на провеждане на същото и в тази връзка, подобно оповестяване в неработен ден, когато капиталовите пазари почиват,  се отхвърля от всички радетели на прозрачността и добрите взаимоотношения с акционерите.

ШУМНО СЕ РЕКЛАМИРА БЕЗПЛАТНАТА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРОВЕРКА ЧРЕЗ ПИК, ИЗДАДЕН ОТ НАП, НО СЕ ПРЕМЪЛЧАВА, ЧЕ ВЪПРОСНАТА ПРОЦЕДУРА НЕ Е ВАЛИДНА ЗА НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ПОЧИНАЛИТЕ ЛИЦА. 

Защо досега „Централен депозитар“ АД не е предприел мерки за подобен безплатен достъп до своите данни за наследниците на такива акции. Понастоящем една подобна справка може да достигне до 80 лева, като не гарантира, че по партидата на наследодателя ще има изобщо някакви финансови инструменти.

НАИСТИНА ЛИ АКЦИОНЕРИТЕ ОТ РЕГИСТЪР А НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ИДЕНТИФИЦИРАНИ 

В статиите и интервютата се твърди, че в регистър А има „само три имена и ЕГН на притежателите на бонове. Няма лични карти, няма  подпис. Никой не може да знае това лице ли е собственик, или не е.“ Като институционално ангажирано лице, авторът на подобно твърдение би следвало да знае, че няма в регистър А собственици на бонове (доколкото внушението явно е относимо към инвестиционните бонове от процеса на масова приватизация).

Истината е, че „Централен депозитар“ АД разполага с възможност да актуализира адресите на акционерите. Защо не го прави?

„ЦЕНТРАЛЕН ДЕПОЗИТАР“ АД И „ГРИЖАТА“ КЪМ ГРАЖДАНИТЕ 

Невярно е и твърдението, че ежедневно Депозитарната институция се посещава от над 100 човека. Практически това е невъзможно, тъй като „Централен депозитар“ АД е недостъпен за граждани и институцията не работи с физически лица.

АСОЦИАЦИИТЕ, КОИТО ВЪЗРАЗЯВАТ СРЕЩУ КОНЦЕПЦИЯТА, СЕ КРИЕЛИ ЗАД ТЕЗАТА ЗА НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ И НЕ ЖЕЛАЕЛИ ИНФОРМАЦИОННА КАМПАНИЯ 

Това набеждаване не отговаря на истината и уронва престижа и доброто име  на организации, които работят дългогодишно не само на капиталовия пазар, а способстват за  развитието на икономиката като цяло.

Всички национално представителни организации, както на работодателите, така и на синдикатите, се обявиха публично срещу концепцията, като представиха мотивирани позиции. И всички те настояват за информационна кампания за облекчаване и поевтиняване на наследяването и управлението на въпросните акции.

Факт е, че концепцията не предлага равнопоставеност на всички инвеститори, притежаващи безналични акции от търговски дружества, не предлага доброволност и възмезност на сделките, напротив – концепцията предлага различно третиране на инвеститорите – инвеститори от масова приватизация, инвеститори в публични дружества, инвеститори в непублични дружества, инвеститори в „спящи“ акции и т.н.

ОБЕЩАНИЯ ЗА ВЪЗХОД НА ЦЕНИТЕ НА „СПЯЩИТЕ АКЦИИ“    

Отправянето на такива обещания чрез медии, освен че е откровена манипулация, противоречи и на изрични разпоредби на закона. А и всъщност – какво отношение има Централния депозитар към цените на акциите?

ЗАЩО УМИШЛЕНО НЕ СЕ ПОСОЧВА ПАЗАРНАТА СТОЙНОСТ НА „СПЯЩИТЕ“ АКЦИИ, А МАНИПУЛАТИВНО СЕ АКЦЕНТИРА ВЪРХУ ТЯХНАТА НОМИНАЛНА СТОЙНОСТ, ПРИ ТОВА НАПЪЛНО  НЕВЯРНА? 

Освен изложеното дотук, в медийното пространство нееднократно се твърди от „Централен депозитар“ АД, че номиналната стойност на „спящите“ акции е около 2 млрд. лева. Елементарната сметка, която всеки може да направи, показва съвсем друго число: 2 милиона души по 25 инвестиционни лева в бонова книжка (отчитайки деноминирането след 5 юли 1999 г.) прави 50 милиона, а не 2 милиарда! А и защо се размахва числото с милиардите, а не се посочи приблизителната пазарна стойност на тези книжа? Впрочем, как точно ще се определи тя, при положение, че съвсем малка част от тях отговарят на критериите за активно търгувани. Една  груба, но рационална за случая обобщена оценка предполага: 2 милиона души по 75 лева средна пазарна цена на бонова книжка прави 150 милиона лева пазарна цена. Отново прави впечатление огромната разлика с внушаваните 2 милиарда лева. Тук оставяме настрана факта, че стотици хиляди души са си продали акциите, респективно, милиони акции изобщо не са спящи дори по литературните критерии на списалите въпросната концепция.

Възниква и друг въпрос: Защо се предвижда толкова кратък срок за „спасяване“ от Фонда и последващата национализация на „спящите акции“, превърнали се без изразено съгласие от собствениците им в „спящи дялове“? Дали зад тезата на защита на обществения интерес не се крие защита на частен или групов такъв? Защото за всички е ясно, че няколкостотин хиляди емигранти няма да се върнат специално, за да прехвърлят акциите си от един регистър в друг, респективно няколко стотин хиляди наследници няма да успеят да дочакат облекчаването и поевтиняването на процедурите по наследяване, обещавано от „Централен депозитар“ АД вече трета година.

Писмо на АОБР до министъра на финансите с искане за оттегляне на Концепцията за личните сметки на физически и юридически лица, водени от ЦД

Bonova-Knizhka

Следва пълният текст на писмото, което АОБР изпрати до министъра на финансите, във връзка с искането за оттегляне на Концепцията за „спящите“ приватизационни бонове.


 

  ДО Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
 
ОТНОСНО: Оттегляне на Концепцията за личните сметки на физически и юридически лица, водени от „Централен депозитар“ АД в т.нар. Регистър А

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГОРАНОВ,

Във връзка с постъпили многобройни аргументирани възражения от предприятия и сдружения, членуващи в национално представителните организации на работодателите, обединени в АОБР, и наше общо становище по този въпрос, с настоящото предлагаме да бъде оттеглен, без отлагане, проектът на „Концепция за личните сметки на физически и юридически лица, водени от „Централен депозитар“ АД в т.н. Регистър А“.

При необходимост сме готови да проведем среща в удобно за Вас време за допълнително представяне на нашите аргументи, очакваните проблеми при прилагането, свързаното нарушаване на правата на собственост на гражданите и предприятията – емитенти, както и на значимото негативно въздействие върху инвестиционната среда.

 

Предложение на АИКБ за допълнение към Закона за изменение на закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ

photo_verybig_827236

 

Изх. № 154/31.01.2019 г.

 

 

ДО

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА,

МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Относно: Предложение за допълнение към Закона за изменение на закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, изготвен от Министерство на правосъдието

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЦАЧЕВА,

Обявеното за обществено обсъждане изменение на чл. 19, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ предвижда заявленията за обявяване на декларациите по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. на предприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период, да бъдат разглеждани отделно от другите заявления, заедно със заявленията за обявяване на годишните финансови отчети и доклади.

Това изменение е особено належащо и цели да се избегне претовареност в работата на ТРРЮЛНЦ и като следствие – забавяне при обработването и разглеждането на всички категории заявления за вписване и обявяване на актове.

Обръщаме внимание, че през настоящата година отново може да се стигне до претовареност на търговския регистър, поради предстоящата кампания по вписване в търговския регистър на действителните собственици на учредените на територията на Република България юридически лица.

Съгласно чл. 63, ал. 1, във вр. с § 9, ал. 2 от ДР на ЗМИП, срокът за това е от 01 февруари до 31 май 2019 г.

Юридическите лица, за които се прилага това задължение за вписване, са огромен брой, много повече от онези 200 000 фирми без дейност, които през 2018 г. подадоха заявления за обявяване на своите декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч., вследствие на което се стигна до голямо забавяне в работата на търговския регистър за вписване на промени, обявяване на покани за свикване на общи събрания на акционерите и т.н.

Заявленията за вписване на действителен собственик по чл. 63 от ЗМИП, съобразно действащите правила на чл. 19, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ ще подлежат на разглеждане наред със заявленията за вписване и заличаване на обстоятелства и обявяване на актове, включително и тези за първоначална регистрация.

В резултат на това ще има ново много по-голяма забавяне от случилото се през пролетта на 2018 г.

Имайки предвид, традицията в България задълженията да се изпълняват в последния момент преди изтичане на срока, кампанията по вписване на действителен собственик ще доведе отново до претоварването на регистъра в този период. Това ще рефлектира върху дейността на търговските дружества и най-вече акционерните такива, които в този период свикват и провеждат своите общи събрания и вписват приетите от тях решения.

Въпреки че кампанията по вписване на действителен собственик ще бъде еднократна, предвид изложеното считаме за необходимо заявленията за вписване на действителен собственик по чл. 63 от ЗМИП да бъдат разглеждани отделно от другите заявления, аналогично на тези за обявяване на ГФО и декларациите по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч.

За целта предлагаме допълнение в нормата на чл. 19, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, като текстът придобие следната редакция:

  • 1. В чл. 19, ал. 3 изречение последно се изменя така: „Заявленията за обявяване на годишните финансови отчети и доклади, когато това се изисква по закон, на декларациите по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, както и на заявленията за вписване на действителен собственик по чл. 63 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, се разглеждат по реда на постъпването им отделно от другите заявления.“

 

 

С УВАЖЕНИЕ,

                                                                      

ВАСИЛ ВЕЛЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА

АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ

КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Министърът на образованието и науката обсъди реформата в образованието с представители на АИКБ във Велико Търново

IMG_1056-1500

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев обсъди реформата в професионалното и висше образование с над 30 от координаторите за Северна България на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ). Дискусията беше част от поредицата срещи, които Асоциацията организира, за да представи приоритетите си за 2019 г. Освен реформата в образованието сред тях са още подобряване на бизнес климата, ускорено решаване на проблема с недостига на човешките ресурси, възможностите за подкрепа на Регионалните иновационни центрове, цялостна реформа в енергетиката. Сред гостите на събитието, с които регионалните координатори обсъдиха възможностите за взаимодействие, бяха кметът на Велико Търново Даниел Панов, главни и държавни експерти от Министерство на образованието и науката, Министерство на икономиката, Министерство на труда и социалната политика и Агенция по заетостта.

Акцент при обсъждането на реформата в образованието беше поставен върху механизма за план-прием в професионални гимназии и паралелки за професионална подготовка, както и на предложенията за промени в Закона за висшето образование. Според Асоциацията са необходими съвместни действия между всички заинтересовани страни за повишаване на привлекателността на ключови за икономиката специалности, по които се очаква сериозен недостиг на квалифицирани кадри в следващите години. Сред предложенията са увеличаване на ролята на бизнеса при определяне на част от изучаваното съдържание, възможностите за дуално обучение и отпускането на стипендии на учениците от съответните специалности. На студентите от тези ключови специалности, които учат „държавна поръчка“, да бъдат отпускани стипендии за финансиране на образованието им и за месечна издръжка, но при условия, че за определен период от време работят в България или за българска компания.

Председателят на Управителния съвет на АИКБ Васил Велев заяви готовността на работодателската организация да продължава да бъде основен двигател и да работи за преодоляването на недостига на човешки ресурси. Сред другите мерки за справяне с един от най-наболелите от икономическа и социална гледна точка проблеми у нас ще са ускоряването на реформите в здравеопазването и интегрирането на пазара на труда на обезкуражени, хора с увреждания и временно лишени от свобода.

По време на срещата бяха представени възможностите за подкрепа на Регионални иновационни центрове. Чрез възможностите за изграждане и развитие на съвременна научноизследователска и иновационна инфраструктура ще се способства ускорено икономическо и социално развитие на българските региони. Целта е да бъдат създадени сдружения от минимум три предприятия и поне една научна организация, като по този начин да се създаде нужната синергия между бизнеса и науката.

Като един от най-значимите си приоритети АИКБ посочи реформата в енергетиката. Асоциацията заяви готовност да окаже пълна подкрепа с експерти при създаването на нов закон за енергетиката, въвеждащ пълна либерализация на пазара, както и приемане на балансирана национална енергийна стратегия до 2030 г. Освен това АИКБ ще настоява за прекратяване на държавната помощ за „американските централи“, отговорно пазарно поведение на компаниите от Българския енергиен холдинг и засилване на контрола от КЕВР срещу пазарните злоупотреби на Българска независима енергийна борса.

За повече информация, вижте пълните текстове на: 

АОБР ПРЕДСТАВИ ПРИОРИТЕТИТЕ СИ ЗА 2019 Г.

DSC_0625 (002)1

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) представи на пресконференция днес, 22 януари 2019 г., приоритетите си за текущата година. В пресконференцията участваха: Васил Велев – председател на АИКБ, Радосвет Радев –  председател на БСК, Цветан Симеонов – председател на БТПП, и Евгений Иванов – изпълнителен директор на КРИБ.

Председателят на БТПП Цветан Симеонов, който е и ротационен председател на АОБР за 2019 г., заяви в официалното откриване, че представя приоритетите в един малко по-късен момент, когато всички държавни институции вече са заработили пълни обороти.

Приоритетите на АОБР за 2019 г. са разпределени в три основни групи, свързани с мерки за подобряването на бизнес климата, ускореното решение на проблемите с човешките ресурси и необходимостта от цялостна  реформа в енергетиката.

Цветан Симеонов, председател на БТПП, заяви, че няма как България да просперира, ако електронното правителство не стане факт. „Един от дефектите на икономическата и политическата среда е липсата на електронно правителство, която създава предпоставки за тормоз над бизнеса и корупция. Макар и да е налице поетапното преминаване на регистрите от хартиената към електронната форма, темповете са бавни, а всяко едно забавяне спира развитието на страната, както и рефлектира върху чуждестранните инвестиции“, каза още той. Симеонов отбеляза и необходимостта от мерки в областта на киберсигурността, тъй като няма публична система или регистър, които да не са се сринали или да нямат пропуски. В своето изказване той акцентира още върху: разширяване на принципа на действие на обратното начисляване на ДДС с цел предотвратяване на данъчни измами, отмяната на данъка върху дивидента и намаляване с 5% на данъка върху доходите на едноличните търговци и др.

VVB

Васил Велев, председател на АИКБ, акцентира върху мерките за насърчаване на българската икономика – на първо място, регламентиране на равноправни условия за търговия с български продукти и, на второ място, създаване на Национален фонд за реклама на България – не само туристическа, но и за реклама на български продукти като вина, храни, мебели, козметика, фармация. Той взе отношение и по трудовото законодателство: „Нашият Кодекс на труда е на ниво „Индустрия 2“, а сега сме „Индустрия 4.0“,  имаме редица предложения за промени на КТ, едно от които е, за да има прозрачност и съпоставимост, в трудовите и служебни правоотношения /договори да се записват две числа – нетната заплата и общия разход за труд , който включва всички осигуровки  равно разпределени (50/50) между работодател и работник/служител, както и данъчните разходи и отчитането им за статистически цели в брутния размер на средната работна заплата“. Председателят на АИКБ съобщи още, че „срещу 100 пенсионирани на пазара на труда влизат 62-ма нови работещи, трудовите ресурси намаляват. Направихме добри стъпки в облекчаване на вноса, но са и нужни още усилия. Предлагаме издаването на карта за достъп до българския трудов пазар /Българска карта/, както и разширяване на функциите на Агенцията по заетостта като доставчик на човешки ресурси от трети страни за нуждите на българската икономика.“

Радосвет Радев, председател на БСК, обърна внимание върху цифровизацията на индустрията и необходимостта администрацията да насърчи процесите в българската икономика по различни способи. „България се конкурира за инвестиции със своите съседи и, за съжаление, губим конкурентни позиции, заради тежките регулации и неадекватните административни процедури. Каквато и да е реклама да направим на страната ни, няма да има ефект, без да се намали тежестта за фирмите“ – продължи своето изказване председателят на БСК. Той обърна внимание и върху проблемите на предприятията при процедурите за свързаност към ел. мрежата и други комуникационни структури, и даде пример с Естония, където достъпът до ел. мрежата се осъществява за 91 дни, а у нас за това са необходими 262 дни (по данни на Световната банка). Българските работодателите са ощетени с 876 млн. лв.,  заради уж временната антикризисна мярка, действаща вече 10 години, а именно работодателят да изплаща първите три дни за временна нетрудоспособност. Ще настояваме това да бъде променено“, допълни Радосвет Радев.

Евгений Иванов, изпълнителен директор на КРИБ, съобщи, че сивата икономика продължава да е наказание за всички икономически оператори, контрол има, но не е достатъчен. Той обърна внимание и върху дейността на някои екологични организации, които буквално рекетират и спират инвестиционни проекти. Даде конкретни примери за обжалването на проекти от фирми, които нямат нищо общо като сфера на дейност. „Искаме критерии за екологичните асоциации, така както и за нас като работодателски организации има критерии“ – продължи своето изказване  Евгений Иванов. Той обърна внимание и върху необходимостта от по-бърз напредък при присъединяване на България към ERM II, Шенген  и ОИСР. „Нужен е нов закон за енергетиката, с който ще можем да решим проблемите за българската индустрия, тази флуктуация в цените от 200 лв. или 300 лв. за МВт/ч. ни засягат и е пълен абсурд  да се твърди, че токът у нас е най-евтин“. След заплащане на всички допълнителни такси и налози, вкл. такса „задължение към обществото“, цената му става като цената на тока в Германия. Но в Германия има сериозни отстъпки за индустрията“ – завърши своето изказване изпълнителният директор на КРИБ.

Както досега, работодателските организации, обединени в АОБР, ще информират парламентарните групи, Министър-председателя и Президента на РБ за своите приоритети и работна програма за 2019 г.


Запис от пресконференцията може да видите тук.

Вицепремиерът по икономическата и демографската политика и министърът на икономиката се срещнаха с браншовите работодателски организации на АИКБ

Photo5-1

Вицепремиерът по икономическата и демографската политика Марияна Николова и министърът на икономиката Емил Караниколов се срещнаха с браншовите работодателски организации на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ). На срещата бяха обсъдени възможностите за взаимодействие по част от приоритетите, които АИКБ определи за свои ключови през 2019 г. Сред тях са подобряване на бизнес климата, ускорено решаване на проблема с недостига на човешките ресурси, план-приема в професионалното и висшето образование, възможностите за подкрепа на Регионалните иновационни центрове, цялостна реформа в енергетиката.

По думите на вицепремиера единствено чрез общи усилия на държавата и работодателите може да се подобри бизнес климата в страната. Тя призова за предприемане на общи мерки за намаляване на бариерите пред инвеститорите в България, както и за продължаване на общите усилия за реформиране на важни сектори за страната като образование и енергетика. „Взаимодействието ни е показало, че създава добавена стойност.  И аз съм убедена, че постигнатото до момента е само една малка част от реалните възможности на нашето сътрудничество“, допълни още Марияна Николова.

„През изминалата година АИКБ бе сред основните двигатели на редица мерки, които целят съществено да подобрят икономическата среда в страната ни. Визирам и реформите в професионалното и висше образование и мерките, които стартирахме за преодоляване на недостига на човешки ресурси и още много други инициативи, по които ще продължаваме да работим до тяхното реализиране“, заяви председателят на УС на АИКБ Васил Велев.

За подобряването на бизнес климата работодателската организация ще продължи да работи за ускорено изграждане на електронното управление, ограничаване на държавната намеса в икономиката, по-добрата работа на регулаторите и намаляване на административната тежест за бизнеса. Облекчаването на процедурите за свързаност на предприятията към мрежови структури като ВиК, електропреносна мрежа и газ също ще бъде сред целите на организацията за подобряване на бизнес климата. АИКБ счита още, че България трябва да предприеме всички мерки за присъединяване към ERMII, Шенген и ОИСР.

По време на срещата министър Емил Караниколов представи възможностите за подкрепа на Регионални иновационни центрове. По думите му чрез възможностите за изграждане и развитие на съвременна научноизследователска и иновационна инфраструктура ще се способства ускорено икономическо и социално развитие на българските региони.

“Процедурата за създаване на регионални иновационни центрове ще даде възможност да създадем нужната синергия между бизнеса и науката. Целта е да бъдат създадени сдружения от минимум три предприятия и поне една научна организация. Призовавам ви да бъдете по-активни при кандидатстването, тъй като без наука няма как да има бизнес. За да насърчим тази синергия в Министерство на икономиката планираме мерки, чрез които научната и развойната дейност да бъдат освободени от данъци”, добави още Емил Караниколов.

Сериозно внимание беше обърнато на механизма за план-прием в професионални гимназии и паралелки за професионална подготовка, както и на предложенията за промени в Закона за висшето образование. Според Асоциацията са необходими съвместни действия между всички заинтересовани страни за повишаване на привлекателността на ключови за икономиката специалности, по които се очаква сериозен недостиг на квалифицирани кадри в следващите години. Сред предложенията са увеличаване на ролята на бизнеса при определяне на част от изучаваното съдържание, възможностите за дуално обучение и отпускането на стипендии на учениците от съответните специалности. На студентите от тези ключови специалности, които учат „държавна поръчка“, да бъдат отпускани стипендии за финансиране на образованието им и за месечна издръжка, но при условия, че за определен период от време работят в България или за българска компания.

Сред другите мерки за справяне с един от най-наболелите от икономическа и социална гледна точка проблеми у нас ще са ускоряването на реформите в здравеопазването и интегрирането на пазара на труда на обезкуражени, хора с увреждания и временно лишени от свобода.

Като един от най-значимите си приоритети АИКБ посочи реформата в енергетиката. Асоциацията заяви готовност да окаже пълна подкрепа с експерти при създаването на нов закон за енергетиката, въвеждащ пълна либерализация на пазара, както и приемане на балансирана национална енергийна стратегия до 2030 г. Освен това АИКБ ще настоява за прекратяване на държавната помощ за „американските централи“, отговорно пазарно поведение на компаниите от Българския енергиен холдинг и засилване на контрола от КЕВР срещу пазарните злоупотреби на Българска независима енергийна борса.

За повече информация, вижте пълните текстове на: 

1 2 3 4 5 6 22