Категория: Събития

АОБР ПРЕДСТАВИ ПРИОРИТЕТИТЕ СИ ЗА 2019 Г.

DSC_0625 (002)1

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) представи на пресконференция днес, 22 януари 2019 г., приоритетите си за текущата година. В пресконференцията участваха: Васил Велев – председател на АИКБ, Радосвет Радев –  председател на БСК, Цветан Симеонов – председател на БТПП, и Евгений Иванов – изпълнителен директор на КРИБ.

Председателят на БТПП Цветан Симеонов, който е и ротационен председател на АОБР за 2019 г., заяви в официалното откриване, че представя приоритетите в един малко по-късен момент, когато всички държавни институции вече са заработили пълни обороти.

Приоритетите на АОБР за 2019 г. са разпределени в три основни групи, свързани с мерки за подобряването на бизнес климата, ускореното решение на проблемите с човешките ресурси и необходимостта от цялостна  реформа в енергетиката.

Цветан Симеонов, председател на БТПП, заяви, че няма как България да просперира, ако електронното правителство не стане факт. „Един от дефектите на икономическата и политическата среда е липсата на електронно правителство, която създава предпоставки за тормоз над бизнеса и корупция. Макар и да е налице поетапното преминаване на регистрите от хартиената към електронната форма, темповете са бавни, а всяко едно забавяне спира развитието на страната, както и рефлектира върху чуждестранните инвестиции“, каза още той. Симеонов отбеляза и необходимостта от мерки в областта на киберсигурността, тъй като няма публична система или регистър, които да не са се сринали или да нямат пропуски. В своето изказване той акцентира още върху: разширяване на принципа на действие на обратното начисляване на ДДС с цел предотвратяване на данъчни измами, отмяната на данъка върху дивидента и намаляване с 5% на данъка върху доходите на едноличните търговци и др.

VVB

Васил Велев, председател на АИКБ, акцентира върху мерките за насърчаване на българската икономика – на първо място, регламентиране на равноправни условия за търговия с български продукти и, на второ място, създаване на Национален фонд за реклама на България – не само туристическа, но и за реклама на български продукти като вина, храни, мебели, козметика, фармация. Той взе отношение и по трудовото законодателство: „Нашият Кодекс на труда е на ниво „Индустрия 2“, а сега сме „Индустрия 4.0“,  имаме редица предложения за промени на КТ, едно от които е, за да има прозрачност и съпоставимост, в трудовите и служебни правоотношения /договори да се записват две числа – нетната заплата и общия разход за труд , който включва всички осигуровки  равно разпределени (50/50) между работодател и работник/служител, както и данъчните разходи и отчитането им за статистически цели в брутния размер на средната работна заплата“. Председателят на АИКБ съобщи още, че „срещу 100 пенсионирани на пазара на труда влизат 62-ма нови работещи, трудовите ресурси намаляват. Направихме добри стъпки в облекчаване на вноса, но са и нужни още усилия. Предлагаме издаването на карта за достъп до българския трудов пазар /Българска карта/, както и разширяване на функциите на Агенцията по заетостта като доставчик на човешки ресурси от трети страни за нуждите на българската икономика.“

Радосвет Радев, председател на БСК, обърна внимание върху цифровизацията на индустрията и необходимостта администрацията да насърчи процесите в българската икономика по различни способи. „България се конкурира за инвестиции със своите съседи и, за съжаление, губим конкурентни позиции, заради тежките регулации и неадекватните административни процедури. Каквато и да е реклама да направим на страната ни, няма да има ефект, без да се намали тежестта за фирмите“ – продължи своето изказване председателят на БСК. Той обърна внимание и върху проблемите на предприятията при процедурите за свързаност към ел. мрежата и други комуникационни структури, и даде пример с Естония, където достъпът до ел. мрежата се осъществява за 91 дни, а у нас за това са необходими 262 дни (по данни на Световната банка). Българските работодателите са ощетени с 876 млн. лв.,  заради уж временната антикризисна мярка, действаща вече 10 години, а именно работодателят да изплаща първите три дни за временна нетрудоспособност. Ще настояваме това да бъде променено“, допълни Радосвет Радев.

Евгений Иванов, изпълнителен директор на КРИБ, съобщи, че сивата икономика продължава да е наказание за всички икономически оператори, контрол има, но не е достатъчен. Той обърна внимание и върху дейността на някои екологични организации, които буквално рекетират и спират инвестиционни проекти. Даде конкретни примери за обжалването на проекти от фирми, които нямат нищо общо като сфера на дейност. „Искаме критерии за екологичните асоциации, така както и за нас като работодателски организации има критерии“ – продължи своето изказване  Евгений Иванов. Той обърна внимание и върху необходимостта от по-бърз напредък при присъединяване на България към ERM II, Шенген  и ОИСР. „Нужен е нов закон за енергетиката, с който ще можем да решим проблемите за българската индустрия, тази флуктуация в цените от 200 лв. или 300 лв. за МВт/ч. ни засягат и е пълен абсурд  да се твърди, че токът у нас е най-евтин“. След заплащане на всички допълнителни такси и налози, вкл. такса „задължение към обществото“, цената му става като цената на тока в Германия. Но в Германия има сериозни отстъпки за индустрията“ – завърши своето изказване изпълнителният директор на КРИБ.

Както досега, работодателските организации, обединени в АОБР, ще информират парламентарните групи, Министър-председателя и Президента на РБ за своите приоритети и работна програма за 2019 г.


Запис от пресконференцията може да видите тук.

Вицепремиерът по икономическата и демографската политика и министърът на икономиката се срещнаха с браншовите работодателски организации на АИКБ

Photo5-1

Вицепремиерът по икономическата и демографската политика Марияна Николова и министърът на икономиката Емил Караниколов се срещнаха с браншовите работодателски организации на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ). На срещата бяха обсъдени възможностите за взаимодействие по част от приоритетите, които АИКБ определи за свои ключови през 2019 г. Сред тях са подобряване на бизнес климата, ускорено решаване на проблема с недостига на човешките ресурси, план-приема в професионалното и висшето образование, възможностите за подкрепа на Регионалните иновационни центрове, цялостна реформа в енергетиката.

По думите на вицепремиера единствено чрез общи усилия на държавата и работодателите може да се подобри бизнес климата в страната. Тя призова за предприемане на общи мерки за намаляване на бариерите пред инвеститорите в България, както и за продължаване на общите усилия за реформиране на важни сектори за страната като образование и енергетика. „Взаимодействието ни е показало, че създава добавена стойност.  И аз съм убедена, че постигнатото до момента е само една малка част от реалните възможности на нашето сътрудничество“, допълни още Марияна Николова.

„През изминалата година АИКБ бе сред основните двигатели на редица мерки, които целят съществено да подобрят икономическата среда в страната ни. Визирам и реформите в професионалното и висше образование и мерките, които стартирахме за преодоляване на недостига на човешки ресурси и още много други инициативи, по които ще продължаваме да работим до тяхното реализиране“, заяви председателят на УС на АИКБ Васил Велев.

За подобряването на бизнес климата работодателската организация ще продължи да работи за ускорено изграждане на електронното управление, ограничаване на държавната намеса в икономиката, по-добрата работа на регулаторите и намаляване на административната тежест за бизнеса. Облекчаването на процедурите за свързаност на предприятията към мрежови структури като ВиК, електропреносна мрежа и газ също ще бъде сред целите на организацията за подобряване на бизнес климата. АИКБ счита още, че България трябва да предприеме всички мерки за присъединяване към ERMII, Шенген и ОИСР.

По време на срещата министър Емил Караниколов представи възможностите за подкрепа на Регионални иновационни центрове. По думите му чрез възможностите за изграждане и развитие на съвременна научноизследователска и иновационна инфраструктура ще се способства ускорено икономическо и социално развитие на българските региони.

“Процедурата за създаване на регионални иновационни центрове ще даде възможност да създадем нужната синергия между бизнеса и науката. Целта е да бъдат създадени сдружения от минимум три предприятия и поне една научна организация. Призовавам ви да бъдете по-активни при кандидатстването, тъй като без наука няма как да има бизнес. За да насърчим тази синергия в Министерство на икономиката планираме мерки, чрез които научната и развойната дейност да бъдат освободени от данъци”, добави още Емил Караниколов.

Сериозно внимание беше обърнато на механизма за план-прием в професионални гимназии и паралелки за професионална подготовка, както и на предложенията за промени в Закона за висшето образование. Според Асоциацията са необходими съвместни действия между всички заинтересовани страни за повишаване на привлекателността на ключови за икономиката специалности, по които се очаква сериозен недостиг на квалифицирани кадри в следващите години. Сред предложенията са увеличаване на ролята на бизнеса при определяне на част от изучаваното съдържание, възможностите за дуално обучение и отпускането на стипендии на учениците от съответните специалности. На студентите от тези ключови специалности, които учат „държавна поръчка“, да бъдат отпускани стипендии за финансиране на образованието им и за месечна издръжка, но при условия, че за определен период от време работят в България или за българска компания.

Сред другите мерки за справяне с един от най-наболелите от икономическа и социална гледна точка проблеми у нас ще са ускоряването на реформите в здравеопазването и интегрирането на пазара на труда на обезкуражени, хора с увреждания и временно лишени от свобода.

Като един от най-значимите си приоритети АИКБ посочи реформата в енергетиката. Асоциацията заяви готовност да окаже пълна подкрепа с експерти при създаването на нов закон за енергетиката, въвеждащ пълна либерализация на пазара, както и приемане на балансирана национална енергийна стратегия до 2030 г. Освен това АИКБ ще настоява за прекратяване на държавната помощ за „американските централи“, отговорно пазарно поведение на компаниите от Българския енергиен холдинг и засилване на контрола от КЕВР срещу пазарните злоупотреби на Българска независима енергийна борса.

За повече информация, вижте пълните текстове на: 

Становище на АИКБ относно проект на Наредба за реда и условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (НРУВРЛОИДСНПНП)

2018-July19-Neft

ДО
Г-Н ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ,
МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА 

Относно: Проект на Наредба за реда и условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (НРУВРЛОИДСНПНП)

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КАРАНИКОЛОВ, 

Асоциацията на индустриалния капитал в България изразява следното

СТАНОВИЩЕ 

по проекта на Наредба за реда и условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (НРУВРЛОИДСНПНП): 

Процедурно – позоваването на изключителен случай по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗНА за общественото обсъждане за нас е неоснователно и с неубедително посочени причини, тъй като дори при спазване на общия 30 дневен срок няма пречка проектът да бъде приет своевременно, предвид влизането на закона в сила от 28.01.2019 г. Предвид спорния характер на редица норми и тяхното отражение върху бизнеса с горива, според нас ще е целесъобразно отлагане на влизането в сила на Закона за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП). Същото се отнася и до обсъждания проект на наредба.

Ползваме повода отново да заявим неотклонно следваната от нас принципна позиция за подкрепа на всички мерки, насочени към ограничаване на сивата икономика, което е сред декларираните основни цели на закона. Според нас обаче постигането на подобна цел е несъвместимо с ограничаване на реалната конкуренция от каквото са сериозно обезпокоени множество оператори в бранша.

След обстоен анализ на проекта на наредба констатираме:

  1. Проектът възпроизвежда нормите на Закона за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, при очевидно съблюдаване на явните му противоречия с чл. 19 от Конституцията на Република България по отношение на свободната стопанска инициатива, създаването и гарантирането на еднакви правни условия за стопанска дейност, предотвратяването на злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция, защитата на потребителите, инвестициите и стопанската дейност;
  2. Както правилно е отбелязано на стр. 2 от Доклада на междуведомствената работна група, създадена със Заповед № РД-16-1053/11.09.2018 г. на министъра на икономиката (за изготвяне на Проект на Наредба, с която се определят реда и условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход) „С проекта на Наредба не се въвеждат текстове от европейско законодателство“. Спестено е обаче обстоятелството, че с този проект се нарушават норми на общностни актове като:
  • Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година, относно услугите на вътрешния пазар, (Преамбюл (52) – опростяване на административните процедури и формалностите, Преамбюл (69) „Когато изискванията са дискриминационни или не са обективно оправдани от наложителни причини, свързани с обществения интерес, или когато са непропорционални, те трябва да бъдат премахнати или изменени“, Преамбюл (99) “Застраховката или гаранцията следва да са адекватни на характера и степента на риска“, Преамбюл (110) „За държавите-членки следва да бъде невъзможно да заобикалят правилата, определени в настоящата директива, включително разпоредбата за свободата на предоставяне на услуги, чрез провеждане на проверки, инспекции или разследвания, които са дискриминационни или непропорционални“, Член 5 Опростяване на процедурите, Член 10 Условия за предоставяне на разрешение, Член 14 Забранени изисквания, параграф 7 и т. н).
  • Директива (ЕС) 2015 /1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество, (Преамбюл (2) – „забраната за количествени ограничения на движението на стоки и на мерките, които имат същия ефект, е един от основните принципи на Съюза“, Преамбюл (7) „Целта на вътрешния пазар е да създава среда, която допринася за конкурентноспособността на предприятията“).

и най-вече

  • Актът за малкия бизнес (Small Business Act), прокламирал европейския принцип за конкурентоспособност – „Мисли първо за малките”.
  1. Основен порок на проекта на НРУВРЛОИДСНПНП е, че за множество от разписаните норми липсва законова делегация. Такива е предвидена в ЗАРИДСНПНП, чл. 4, ал. 4 във връзка с чл. 16, ал. 1. Делегацията се свежда до това министърът на икономиката да издаде наредба, с която се определят само редът и условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Не такова е решението в проекта на наредба:
  • В чл. 14, ал. 1 т. 4 се въвежда изискване за представяне на документи за собственост, удостоверяващи наличието на вещни или облигационни права за дейностите по чл. 2, ал. 1, т. 1-6 от Закона;
  • В чл. 16, ал. 1, т. 4 и чл. 17, ал. 1, т. 6 се въвежда изискване за представяне на обяснителни записки от съответния заявител;
  • В чл. 19, ал. 1, т. 4 и в чл. 21, ал. 1, т. 1 се въвежда изискване за представяне на документ за собственост;
  • В чл. 35, ал. 1 депозитът в пари се предоставя за срок, не по-кратък от една година и шест месеца, считано от датата на подаване на заявлението до прекратяване на регистрацията или замяна на паричния депозит с банкова гаранция. В чл. 10, ал. 3 от Закона, срокът е ограничен единствено до една година и шест месеца от подаване на заявлението, без допълнително ограничение.

Посочените (неизчерпателно) съществени пороци обосновават позицията ни против проекта на Наредба за реда и условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (НРУВРЛОИДСНПНП).

С УВАЖЕНИЕ,

 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Прес-съобщение относно проблемите в пазара на електроенергия

2017-March30-El_Energy1

Вижте по-долу пълния текст на прес-съобщение относно проблемите в пазара на електроенергия, разпространено днес от Пресцентъра на АИКБ.


В продължение на действията ни като отговорна национално представителна работодателска организация по сигнализираните от нас проблеми в пазара на електроенергия, приветстваме усилията за нормализиране на търгуеми обеми и ценообразуване на платформите на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД. Очакваме резултати както за сегмент „ден напред“, така и на „пазара на двустранни договори“ – с особено внимание ще следим този пазар от перспективата на индустриални потребители.

Уверени сме, че именно адекватното предлагане, както и отговорното и ангажирано поведение на търговските участници, ще позволи постигането на разумни балансирани ценови нива.

Анализирайки обемите през последната седмица, в нас се затвърждава убеждението, че има още значителни възможности по отношение предлаганите за търговия през двустранни договори обеми – както в ТЕЦ Марица изток 2 АД, така и в АЕЦ Козлодуй АД, покриващи проблемния зимен период за първото тримесечие на 2019 г., без това да засегне обемите, предлагани от споменатите дружества на сегмент „ден напред“.

АИКБ обсъди проектобюджета на София за 2019 г.

2018-Dec7-Barbalov-crop1200

Заместник-кметът на София Дончо Барбалов представи проектобюджета за 2019 г. пред Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ). Очакванията на Столична община са той да е с 30 млн. лв. по-голям, в сравнение с този за 2018 г.

„Рязък скок в бюджета за следващата година няма, тъй като не предвиждаме никакво увеличение на данъците и таксите, с изключение на промените в данък МПС и данък сгради за курортните селища, приети от парламента. Но от по-високия данък за старите автомобили приходите ще са толкова, колкото ще е отстъпката за новите коли с Евро 5 и Евро 6. Нарастването на собствените приходи на Столична община очакваме да е в резултат на ръста на икономиката и данъка за възмездно придобиване. Сумата, която сме заложили от данъчни приходи е с 28 млн. лв. повече, а от местните такси, в това число и строителни разрешителни очакваме увеличението да е с 6,5 млн. лв. В последните години успяваме да изпълним прогнозните си бюджети, като са надявам и през следващата отново да е така”, заяви Дончо Барбалов.

По думите му, през 2019 г. Столична община ще задели повече средства в секторите образование, здравеопазване, култура, социални дейности, отбрана и сигурност, както и транспорт и осветление. И през следващата година, както и през 2018 г. най-много средства общината предвижда за изграждането на метрото и пускане на основната част от третия метродиаметър. Другият важен проект, за който ще бъдат заделени не малко средства е за енергийна ефективност на 26 училища и детски градини.

Заместник-кметът на столицата поиска от АИКБ подкрепа по два важни за Столична община въпроса. Първият е обсъждането на възможности да изграждане на паркинги на терени, собственост на общината. За целта ще се търсят публично-частни партньорства с бизнеса. Вторият въпрос, по който ще се търси подкрепата на Асоциацията е при новото райониране на страната София да не бъде извадена като самостоятелен район, тъй като това би довело да лишаване на града от средства по европейски програми. Председателят на управителния съвет на АИКБ Васил Велев декларира, че Асоциацията ще подкрепи такова райониране на страната, което да не лишава София от  достъп до еврофондовете, но и да не намалява интензитета на подкрепата за Югозападна България, което за съжаление е факт през настоящия програмен период. Новото райониране трябва да води до нарастване на подкрепата за страната ни като цяло през новия програмен период.

Представителите на АИКБ и заместник-кметът на София коментираха още теми като реформата при „Такса битови отпадъци“ на принципа „замърсителят плаща“,  въвеждането на система за почасово таксуване на пътници в градския транспорт, възможност за привличане на инвеститори – производители на „зелен транспорт“, изграждането на нови булеварди и улици и др.

По време на срещата главният изпълнителен директор на Столична общинска агенция за приватизация и инвестиции Владимир Данаилов представи дейността на агенцията, чиято основна мисия е да превърне София в притегателно и предпочитано място за стартиране и развитие на бизнес от български и чуждестранни компании.

АИКБ посрещна над 400 гости за 22-рия си рожден ден

DSC_0763-crop1200

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) посрещна над 400 гости на официалното честване на 22-рия си рожден ден. Сред тях бяха представители на изпълнителната и законодателната власт, председатели на бизнес, браншови, синдикални и неправителствени организации, дипломати и др.

„През тези малко повече от две десетилетия Асоциация на индустриалния капитал в България не просто стана говорител на българския бизнес, а се превърна в реален защитник на интересите на малки и големи предприятия, публични дружества и компании, оказващи услуги от общ интерес. Мога смело да заявя, че и занапред ще продължаваме да участваме активно в процеса по създаване и актуализиране на нормативната уредба в страната и добрите административни практики”, заяви председателят на Управителния съвет на АИКБ Васил Велев.

През 2019 г. за свои приоритети АИКБ отново посочи справянето с един от основните проблеми, пред които е изправена българската икономика – липсата на квалифицирана работна ръка за ключови сектори, реализирането на реформа във финансирането на висшето образование и включване на повече представители на бизнеса в определянето на план-приема за средното образование. Борбата със сивата икономика, която се превърна в запазена марка на АИКБ, също ще е сред приоритети на най-представителната работодателска организация у нас.

Представяне на първия Рейтинг на професиите по проект на АИКБ – 07.12.2018 г.

Profess-600x330

ПОКАНА

до медиите

за заключителна пресконференция по

Проект BG05M9OP001-1.011 – 0002  „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори”

От името на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) имам удоволствието да Ви поканя на пресконференция във връзка с приключването и отчитането на дейностите по проект BG05M9OP001-1.011-0002  „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори” и представяне на първия Рейтинг на професиите за четирите пилотни бранша „Машиностроене и металообработване“, „Електротехника и електроника“, „Транспорт и спедиция“ и „Медицина и услуги за красота и здраве“.

Пресконференцията ще се проведе на 07.12.2018 г. от 11.00 часа, в Конферентната зала на АИКБ (1527 София, ул. „Тракия“ №15). В нея участие ще вземат: 

Г-н Васил Велев – председател на УС на АИКБ;
Проф. д-р Стефан Петранов – ключов експерт по проекта;
Проф. д-р Емилия Ченгелова – ключов експерт по проекта.

Изпълнението на проекта стартира на 02.01.2017 г., като неговата основна цел бе да създаде пилотен модел за решаване на един от основните проблеми на пазара на труда през последните 15 години – дисбалансът между търсенето на квалифицирана работна сила в ключови за развитието на българската икономика области и предлагането на човешки ресурси със съответната квалификация.

Моля, потвърдете Вашето участие в събитието по електронна поща или телефонно обаждане в офиса на АИКБ (е-mail: office@bica-bg.org; тел.: 02/963 37 52).

С уважение, 

Милена Ангелова,
Ръководител на проекта,
Главен секретар на АИКБ

АИКБ официално представи Институт за устойчиво икономическо развитие

photo1-crop1200

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) официално представи учредения от нея Институт за устойчиво икономическо развитие и първото му изследване върху колективното договаряне в България.

„Учредихме института в началото на т.г. с мисията  да насърчава предприемачеството у нас. Целта му е чрез изследвания и специализирани програми да работи за устойчиво икономическо развитие, подобряване на бизнес средата и инвестиционния климат в България. Други ключови думи при представянето на института са: „корпоративно управление“, „конкуренция“, „ре-индустриализация“. Сред задачите му е да работи и за укрепване на партньорството между бизнеса, държавата, общините и организациите на гражданското общество, както и повишаване на информираността и научната обоснованост на предлаганите от АИКБ решения“, заяви председателят на УС на АИКБ Васил Велев.

Институтът за устойчиво икономическо развитие се ръководи от управителен съвет с мандат от 3 години. За негов председател е избран проф. Стефан Петранов, ръководител на катедра „Икономика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Изпълнителен директор на института е доц. Теодор Дечев, директор „Индустриални политики“ в АИКБ и преподавател във Висшето училище по сигурност и икономика. В управителния съвет влизат още проф. Емилия Ченгелова, Институт за изследване на обществата и знанието при БАН, проф. Богдан Угърчински, член на националния съвет на АИКБ, проф. Елка Тодорова, преподавател в УНСС – катедра „Икономическа социология, проф. Маргарита Колева, професор по трудова медицина, д-р Милена Ангелова, заместник-председател на Европейския икономически и социален съвет и главен секретар на АИКБ и д-р Милчо Близнаков, преподавател в Икономически университет – Варна.

По време на официалното представяне на института доц. Теодор Дечев разгледа „наследството” на бипартитния социален диалог и колективното договаряне в България, както и перспективите пред него и потенциалният му принос за постигане на икономически растеж.

„Резултатите, които получихме от изследването на браншовете в периода 2001 – 2018 г. ясно показват, че темпът на нарастването на минималната работна заплата, в рамките на отрасловото и браншово колективно трудово договаряне е много по-различен от ръста на административно определяната минимална месечна работна заплата за цялата страна. Безконтролното и неаргументирано повишаване на МРЗ е заплаха за съществуването на 15 икономически дейности, в които работят 330 817 души, а за други икономически дейности няма практически никакво влияние“, заяви доц. Дечев.

По думите му е необходим окончателен отказ от административното определяне на минималната месечна работна заплата (МРЗ) и сключване на националното споразумение за въвеждане на механизъм за договарянето й по икономически дейности. Всякакви опити да се договаря минималната работна заплата в страната са обречени, ако не се промени начинът на определяне на МРЗ в средносрочната бюджетна прогноза. Необходимо е и пълно прехвърляне на определянето на допълнителните възнаграждения за прослужено време и професионален опит (т. нар. „класове“) в сферата на колективното договаряне. Според доц. Дечев обаче шанса да се сключи такова споразумение намалява, защото средносрочната бюджетна прогноза е разписана до 2021 година включително.

Според данните от направеното изследване заетостта и доходите при европейските държави, които нямат регламентирана национална минимална месечна работна заплата са  значително по-висока. Това се дължи не толкова на отсъствието на минимална заплата, а най-вече на факта, че в тези държави работят изключително добре уредени системи за колективно договаряне. Договорените минимални работни заплати по икономически дейности в тези държави са изключително адекватни и това е в подкрепа на икономическия растеж и на създаването на работни места.

При колективното договаряне трябва да се отчита динамиката на производителността на труда в предприятието, икономическата дейност, отрасъла (бранша), страната. Измерването на ефективността (респективно на производителността на труда), трябва да се основава на съответни адекватни индекси за изпълнение на работните стандарти. Трябва да има ефективен контрол, който да гарантира, че проектираните нараствания на ефективността са постигнати и че по-високото заплащане или други придобивки са станали факт, след като повишаванията на ефективността са осигурени.

Вижте приложено ПРЕССЪОБЩЕНИЕ от събитието.

Покана за официално представяне на Института за устойчиво икономическо развитие (ИнУИР)

LOGO2

Институтът за устойчиво икономическо развитие (ИнУИР) има удоволствието да Ви покани на официалното си представяне. Събитието ще се състои на 3 декември (понеделник) от 16:00 часа в заседателната зала на АИКБ на адрес: 1527 София, ул. „Тракия“ №15.

Участие в срещата ще вземат проф. Стефан Петранов, председател на УС на ИнУИР, доц. Теодор Дечев, изпълнителен директор на ИнУИР и г-н Васил Велев, председател на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България.

По време на срещата ще се направи презентация, на която ще се разгледа „наследството” на бипартитния социален диалог и колективното договаряне в България, както и перспективите пред него и потенциалният му принос за постигане на икономически растеж.

Институтът за устойчиво икономическо развитие е създаден в началото на 2018 г. Основната му цел е чрез изследвания и специализирани програми да работи за устойчиво икономическо развитие, подобряване на бизнес средата и инвестиционния климат в България, както и за развитието на индустриалните отношения и за укрепването на социалния диалог. ИнУИР ще работи и за укрепване на партньорството между бизнеса, държавата, социалните партньори, общините и организациите на гражданското общество.

Предварително Ви благодарим и Ви очакваме. Вашето присъствие е важно за нас!

АИКБ подкрепя законодателно предложение между първо и второ гласуване на Законопроекта за хората с увреждания

2018-Nov12-SpecialNeeds1

Асоциация на индустриалния капитал в България безусловно подкрепя внесеното (Вх. № 854-04-185 от 9 ноември 2018  г.) от народните представители Христиан Митев, Калин Поповски, Атанас Стоянов, Йордан Апостолов и Георги Колев предложение за изменения в Законопроекта за хората с увреждания.

Предвиденото в приетия на първо гласуване Законопроект за хората с увреждания задължение за работодателите с 50 и повече работници и служители да назначават по квоти хора с трайни увреждания е сериозна административна и финансова тежест за работодателите и пречка за икономическото развитие, която същевременно не осигурява защита за хората с увреждания. Според чл. 315 от Кодекса на труда работодателите са длъжни да определят ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване (от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност). Така, без гарантиране на права за хората с увреждания, се налагат допълнителни имуществени санкции за работодателите, вместо същите тези средства да бъдат вложени в развитието на предприятията и за повишаване на доходите на работещите.

Внесеното от н. п. Христиан Митев, Калин Поповски, Атанас Стоянов, Йордан Апостолов и Георги Колев предложение аргументирано премахва горното задължение и свързаните с него компенсационна вноска (в размер на 30 на сто от минималната работна заплата за страната за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане) и глоба/имуществена санкция за неизпълнение (в размер до 10 000 лева).

Предложението на народните представители, внесено между първо и второ гласуване на законопроекта ограничава задължителната закрила по чл. 333 от Кодекса на труда по отношение на работници или служители, които към момента на възникване на трудовото правоотношение са с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или боледуват от болест, определена в наредбата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Тази „закрила“ понастоящем е обективна пречка за назначаване на такива хора, като отпадането й ще облекчи достъпа им до пазара на труда и ще улесни назначаването им на работа. Тази промяна беше искана и подкрепена и от представителни организации на и за хората с увреждания.

Разчитаме на отговорността и рационалното поведение на народните представители за приемането на посочените предложения.

1 3 4 5 6 7 23