Индустриална политика

Основните насоки при реализирането на индустриалната политика на АИКБ са подчинени на стремеж към формирането на бизнес среда, по-добра от тази на другите европейски държави, с цел създаване на условия за ускорен икономически растеж и включват:


  • Активен диалог и съвместна работа със сродните работодателски организации и социалните партньори, с държавни и обществени институции при разработването на позиции, свързани с приоритетите в развитието на българската индустрия:
    – Разработване на позиции по текущи икономически мерки с оглед обезпечаване изпълнението на стратегическите приоритети;
    – Активизиране и обогатяване дейността на създадените към министъра на икономиката Национален икономически съвет, с оглед реализирането на политики и мерки за насърчаване развитието на производството;
    – Изготвяне на съвместни позиции по процедури и реализация на проекти, финансирани с европейски средства, включително Националното споразумение за партньорство и оперативните и национални програми към него, както и Националния план за възстановяване и устойчивост;
    – Разработване на планове за действие на отраслово ниво;
    – Активен и конструктивен диалог в рамките на НСТС и органите, изградени на тристранен принцип;
    – Активна позиция и работа в Икономическия и социален съвет на Република България;
    – Насърчаване разширяването на партньорството между представителните на национално равнище организации на работодателите и правителството чрез подписване на двустранни споразумения по въпросите на бизнес средата и икономическото развитие;
    – Активно участие на БРО – членове на АИКБ в отрасловите съвети към министерства, агенции и други държавни ведомства.

  • Усъвършенстване на нормативната рамка за свободно развитие на бизнеса и насърчаване на стартирането и извършването на бизнес дейности:
    – Изготвяне на позиции с оглед постигането на ефективна държавна администрация;
    – Максимално опростяване на всички процедури и услуги, администрирани от изпълнителната власт;
    – Повишаване прозрачността на процедурите за възлагане на обществени поръчки (включване в комисиите по оценка на представители на браншови организации, разширяване кръга на данните, вписвани в регистъра на обществените поръчки), разкъсване на връзката между възложителя и органа, извършващ класирането;
    – Провеждане на консултации с всички заинтересовани страни при изготвяне на нормативни актове и въвеждане на задължителна предварителна оценка на въздействието им, включително върху бизнес средата;
    – Изграждане на интегрирани регистри с цел освобождаване на физическите и юридически лица от задължението да доказват пред администрацията данни от тези системи;
    – Мониторинг на съответствието между таксите по административно регулиране и административните разходи по упражняването им;
    – Прилагане на принципа на мълчаливото съгласие по презумпция – принципът на мълчаливото съгласие да се въведе в нормативната уредба като правило за всички случаи, в които изрично не е записано друго;
    – Регулаторните режими да следват минимално изискуемите по европейското законодателство и да няма усложняване на регулациите от българската държава с норми и документи, които не се изискват от европейското законодателство.

  • Електронно правителствоускоряване на дейностите за въвеждане на електронно управление, за да може държавата да комуникира с бизнеса и гражданите прозрачно, по-ефективно, подобрявайки бизнес средата и намалявайки нивото на корупция.

  • Ефективно инвестиране на средства от европейските фондове за развитие на българската икономика:
    – Участие в мониторинга по изпълнението на стратегическите документи за програмен период 2014 – 2020 г. на финансиране със средства от европейските фондове, както и иницииране на изготвянето на пълен анализ на постигнатото изпълнение, установените проблеми, пропуски и набелязаните мерки за подобрение на процедурните реализации в следващия планов период;
    – Участие в разработването и изпълнението на програми и механизми по инструментите на Next Generation EU, Механизма за възстановяване и устойчивост, Споразумението за партньорство и оперативните програми по Кохезионна политика – 2021-2027, Механизма за справедлив преход, REACT-EU, както и останалите мерки и политики на Европейския съюз в т.ч. по миграцията, управлението на границите и сигурността, както и общата селскостопанска политика;
    – Разработване на становища и провеждане на активни политики в следните области:
    ◊ Развитие на предприемачеството, основано на научните изследвания, растежа и иновациите – приоритетна подкрепа за мерки, насочени към разработване и внедряване на продуктови и производствени иновации;
    ◊ Повишаване конкурентоспособността на българските предприятия чрез директни мерки за развитие на управленски капацитет, технологична модернизация, продуктова диверсификация;
    ◊ Повишаване на общата ресурсна ефективност на предприятията, в т.ч. енергийна ефективност, оптимизация на човешки ресурси, максимално оползотворяване на материални ресурси и възможностите за рециклиране, приоритизиране на развитие на зелена икономика, в т.ч. внедряване на нови технологични решения;
    ◊ Поощряване на възможностите за коопериране между предприятията, в т.ч. подкрепа на проекти за развитие на клъстерни структури, отраслово интегрирани технологични зони, ресурсно-обособими производствени хъбове, логистични центрове и др.;
    – Активно участие в разработването, реализацията и мониторинга по изпълнение на политики и проекти в областта на нисковъглеродната икономика, кръговата икономика и заявения преход към водородна икономика във всички направления – индустрия, енергетика, транспорт, селско стопанство и други;
    – Активно участие при структурирането на работата на Държавната агенция за научни изследвания и иновации и активно сътрудничество при осъществяването на функциите й;
    – Приоритизиране на секторни политики с цел фокусиране на финансов ресурс по стратегически отрасли с откроими конкурентни предимства, висока добавена стойност и експортен потенциал;
    – Подпомагане на предприемачеството и утвърждаване на индустриална инфраструктура за устойчиво развитие на МСП;
    – Поощряване и енергична подкрепа на предприемачи, инвестиращи в модернизация и/или изграждане на производствени мощности и технологични процеси, водещи до трайно подобряване на технологичните възможности за ефективно производство чрез данъчни стимули, преки или непреки финансови субсидии, посочване на добри примери, популяризиране на установени практики, работни визити на място в предприятията и сътрудничество с медии (включително в рамките на кампанията „Да извадим успеха от анонимност“), институционална подкрепа и демонстриране на чувство за национален интерес при държавнически посещения в чужбина, респективно прием на чужди делегации;
    – Разработване на адекватни финансови инструменти за растеж на предприятията и съдействие за осигуряване на допълнителен ресурс към съществуващи и нови инструменти – както като грантови възможности, така и с възмезден характер;
    – Разработване на мерки за подпомагане на предприемачеството чрез обмен с международни партньорски организации по линия на участие в европейски проекти;
    – Участие в разработването на квалификационни критерии при проекти, финансирани по оперативните програми.

  • Подобряване на условията за конкурентоспособност:
    – Гарантиране на необратимост на реформаторските процеси в енергетиката – пълна либерализация, преодоляване на дефицити и дисбаланси в сектора, изграждане на адекватна енергийна инфраструктура, пълноценна търговска и мрежова свързаност с общия европейски електроенергиен пазар и намаляване на енергийната зависимост;
    – Ограничаване на разграбването и безстопанствеността в българската енергетика и намаляване цената на електроенергията за промишлеността, в т.ч. намирането на решение на проблемите, които създават дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия;
    – Разработване на становища, съгласуване на законодателни и нормативни инициативи, както и активно налагане на позиции при реализацията на ценообразуването в сектор „Електроенергетика”:
    ◊ Контрол при административно определените ценови компоненти, в частност при определянето на компонента „задължения към обществото”, в т.ч. мониторинг на функционирането на фонда за сигурност на електроенергийната система;
    ◊ Контрол над търговските практики на производители на електроенергия, търговци и оператори на разпределителни системи с оглед гарантиране на открити, справедливи пазарни механизми – през платформите на „Българска независима енергийна борса” ЕАД;
    – Институционално и организационно укрепване и развитие на създадения Национален център „Икономика на светло“;
    – Поощряване на мерки за бързо реализиране на административни и наказателни санкции при нарушения за ограничаване на сивия сектор в икономиката и при корупция;
    – Ефективно регулиране на монополните дейности и ефективно прилагане на законовата разпоредба монополните дружества, доставчиците на обществени услуги и държавните предприятия да разкриват информация като публични компании, включително посредством укрепване на регулатора КФН;
    – Подпомагане на националните политически ресурси за противопоставяне срещу въвеждане на такива общи европейски политики, включително и данъчна хармонизация в рамките на Европейския съюз и въвеждането на квоти в бордовете на компаниите за жени и/или представители на малцинствени групи, които лишават икономиката на страната от конкурентни предимства;
    – Изграждане и утвърждаване на ясни правила и условия за реализация на публично – частното партньорство с оглед разширяването на участието на бизнеса във финансирането и изграждането на обекти на публичната държавна и общинска собственост чрез концесии и други форми на съвместна дейност;
    – Участие в разработването на мерки за преодоляване на междуфирмената задлъжнялост, включително чрез повишаването на ефективността на съдебната система и на процедурите по несъстоятелност;
    – Насочване на национални и международни фондове за финансиране, подпомагащи малките и средни предприятия в сфери, съгласувани със социалните партньори.

  • Насърчаване на експорта на български стоки и услуги:
    – Икономизиране на външната политика, т.е. съобразяване и подчиненост на националния икономически интерес;
    – Службите по търговско-икономическите въпроси към съответните задгранични мисии да са изцяло на разположение на българския бизнес, с годишни планове за дейността, атестирани от работодателските организации;
    – Разработване и системно изпълнение на програма за информираност на бизнеса за възможностите за успешна реализация на български стоки и услуги на външни за страната ни пазари;
    – Насочване на фондове за целево финансиране на малките и средни предприятия в инициативите им за реализация на български стоки и услуги на външни за страната ни пазари;
    – Насърчаване прилагането на схеми за гарантиране кредитите на експортно-ориентирани предприятия и експортното застраховане.

  • Насърчаване на съвместното проектно участие на български дружества с партньори от страните членки на ЕС
    АИКБ отчита значимостта на развитието на модела на Важни Проекти от Общоевропейски Интерес (ВПОИ) – още IPCEI – тези проекти представляват много важен принос за икономическия растеж, заетостта и конкурентоспособността на промишлеността и икономиката на ЕС с оглед на техните положителни вторични последици за вътрешния пазар и европейското общество. Моделът ВПОИ дава възможност за обединяване на знания, експертен опит, финансови ресурси и икономически субекти от целия ЕС, така че да се преодолеят значима пазарна неефективност или съществени системни слабости и обществени предизвикателства, към които не би могло да се подходи по друг начин. Те са предназначени да обединяват публичния и частния сектор за предприемането на широкомащабни проекти, които носят значителни ползи за ЕС и неговите граждани. Отчитайки гореизложеното, АИКБ ще работи по разработване на стратегическите документи, проектните концепции и критерии за изпълнение по следните направления:
  • Главни базови технологии – Батерии, Водород и водородни технологии;
  • Енергийна стратегия за Европа;
  • Политики в областта на климата и енергетиката;
  • Енергийна сигурност;
  • Електроника, трансевропейски транспортни и енергийни мрежи, в т.ч. водещите инициативи като Съюз за иновации, Програма в областта на цифровите технологии за Европа, Европа за ефективно използване на ресурсите и Индустриална политика за ерата на глобализацията;
  • Цифровизация на индустрията и бизнеса.