Български
Политика по човешките ресурси
- Образование и квалификация:
– Повишаване на квалификацията на вече съществуващия персонал, както и на новоприетите работници и служители;
– Мониторинг на механизма за съгласуване на план-приема и предметните области на образование за системата на висшето образование:
o Приоритетно развитие на обучението по професии, необходими за развитие на производството и внедряването на иновации и особено – на технически специалности в системите на средно и висше образование – статут на защитени специалности в професионалните училища, но и на ниво технически университети – например държавна поръчка и държавни стипендии в инженерни области и съгласуван с работодателите план-прием;
o Отстояване позиция за намаляване броя на приеманите за обучение студенти по професии и специалности, за които има ограничено търсене на пазара на труда и приоритетно насърчаване приема по професии необходими на фирмите;
o Насърчаване и разширяване на връзката между браншови камари, сдружения и фирми с висши технически училища за пилотно въвеждане на дуално обучение на бакалаври по най-важните за предприятията специалности;
o Структуриране на надеждни гаранции за ангажимент за постъпване за определен период на работа в българската икономика на ученици и студенти, които завършват образованието си с финансиране от държавния бюджет (например – за период от 5 години);
– Активно развиване на модела за партньорство „професионална гимназия-предприятие” съгласно утвърдени практики от Германия, Австрия, Швейцария, включително оценка на реализираните пилотни проекти и разширяване на успешните практики;
– Актуализация на учебните програми с активно участие на представители на утвърдени предприятия, водещи в своята област, вкл. консултиране на преподаватели, въвеждане на позицията „ментор” или „наставник” от работещите в реалния сектор, привличане на представители на предприятия в процеса на обучение – както в професионалните училища, така и във висшите технически университети;
– Разработване на програми по аналогия на съществуващата схема „Ново начало – от образование към заетост” на АЗ и ЕСФ, като може да се разшири обхвата на финансиращи партньори – съществува интерес от страна на бизнеса и самостоятелно да финансира такива инициативи;
– Индивидуални стимули за изграждане на технически знания и умения по аналогия с добри практики от миналото по примера на ТНТМ;
– Ангажиране на учебните заведения с реализацията на подготвените от тях кадри на пазара на труда;
– Осигуряване на квалифицирани кадри, в тясно съответствие с потребностите на бизнеса;
– Поощряване на интердисциплинарното образование;
– Ангажиране на кметовете на общини, ръководителите на основните фирми даващи облика на индустрията в общините, директорите на средните училища, на бюрата по труда и регионалните инспекторати по образование за привеждане приема по професии и специалности в съответствие с потребностите на пазара на труда, в т.ч.:
o ограничаване на държавния план – прием на ученици по специалности, за които няма търсене на пазара на труда;
o оптимизиране на мрежата от професионални гимназии в общините;
o изготвяне на предложения на най-важните за развитието на бизнеса в общините професии, които да бъдат включвани в списък на защитените професии;
– Насърчаване на реализацията на кадрите в страната за професиите, които изпитват недостиг на специалисти, както и повишаване на имиграцията на чуждестранни кадри, особено от държави и територии с български малцинства, чрез опростяване на механизмите за издаване на „синя карта“.
- Заетост, доходи, осигуряване и трудово законодателство:
– Постигане на максимална гъвкавост по отношение работно време, осигурителен стаж, отпуски;
– Активно и ангажирано участие в работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество по отношение внесени за обсъждане трудовоправни актове; - Реформа на системата на службите по трудова медицина в страната;
– Реформиране на медицинската и трудовата експертиза;
– Пълноценна здравна реформа – с посочени източници на финансиране, програмни бюджети, крайни и междинни цели, срокове и отговорности;
– Ефективен пазар и конкуренция вместо замразяване на цени на лекарства или субсидиране на цени;
– Работа за постигане на оптимален баланс между равнищата на минималното възнаграждение за труд и на социалните помощи;
– Политиката в областта на доходите, основана на трипартитно договорени цели, параметри и механизми следва да е пряко отражение на икономическите резултати и повишената номинална производителност на труда върху заплащането, чрез ежегодно договаряне между работодател и синдикати:
o Преустановяване на договарянето на МОД. Изследванията на АИКБ показват недвусмислено, че минималните осигурителни доходи/прагове (МОД) вече са изиграли ролята си и практиката около тях отразява предимно негативно на икономиката и политиката по заетостта;
o Премахване на административното определяне на МРЗ и въвеждане на пряко договаряне на МРЗ по браншове или икономически дейности между синдикати и работодатели, отчитайки и регионални специфики. Механизъм за обективно, а не административно определяне на минималната работна заплата;
o Премахване на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (т.нар. „класове“);
– Проучване на подходи, принципи и нови форми на въздействие за определяне на трудовите възнаграждения, успешно прилагани в други страни;
– Стимулиране на доброволното договаряне на браншово ниво на мерки за ограничаване или преодоляване на нелоялната конкуренция;
– Фокусиране на социалното подпомагане върху наистина социално слабите – това са хора едновременно с ниски доходи и безимотни – това отговаря както на принципа за справедливост, така и на концепцията за ефективно управление на оскъден финансов ресурс – мисли първо за малките и слабите;
– По-ефективно разходване на социалните фондове чрез ограничаване на ранното пенсиониране, преразглеждане на категоризацията и обхвата на категорийни стимули в държавната сфера, в частност – военни, служители към МВР и други специализирани силови ведомства и категорично прекратяване на злоупотребите с инвалидни пенсии и болнични;
– Прекратяване на резките и несъгласувани действия при провеждане на пенсионната реформа и продължаването й в дух на консенсус със социалните партньори за осигуряване на реално действаща и ефективна тристълбова пенсионна система.
