Възможностите за дигитализация и учене през целия живот ще помогнат за развитието на „сребърната икономика” в България

2021-11-19_10h46_02

Възможностите за дигитализация и ученето през целия живот са двата ключови фактора, които ще помогнат за развитието на „сребърната икономика” в България. Страната ни е на едно от челните места по застаряване на населението, а демографските тенденции показват, че хората над 65 години ще стават все повече. Това е и причината да се фокусираме върху предвиждането на бъдещите потребности на тези хора, за да могат те да останат самостоятелни, активни и да допринасят за развитието на икономиката и на обществото възможно най-дълго време. Това заяви по време на участието си в Националната кръгла маса по образование, наука и дигитални иновации д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България и член на групата на работодателите в Европейски икономически и социален комитет.

„Едно от основните предизвикателства е ученето през целия живот и непрекъснатото усвояване на нови компетенции, което би могло да бъде насърчено допълнително при ползването на възможностите за дигитализация, така че на възрастните хора да им е удобно да приемат краткосрочни курсове за повишаване или за промяна на квалификацията, включително дигитални такива. АИКБ вече работи по изпълнението на проект, който е насочен към пилотен анализ на потребностите от дигитални компетенции в 13 различни сектора. Целта ни е да разработим дигитални профили на компетенциите в тези професии на ниско, средно и високо равнище. Тъй като останалите 6 социални партньори работят по създаването на подобни профили в други сектори, считам че ще постигнем пълна обхватност на българската икономика“, допълни д-р Ангелова.

По думите ѝ „сребърната икономика” и нейното развитие е отговорът, който нашето общество трябва да даде веднага на предизвикателствата, пред които страната ни е изправена заради негативните демографски тенденции. Качеството и икономическата, и физическата достъпност на пенсионната и здравната системи, дългосрочните грижи, социалните услуги са от определящо значение за успеха на политики по насърчаване на заетостта сред възрастните хора.

Д-р Милена Ангелова сподели още, че в редица държави-членки на ЕС през последните години са предприети мерки за модифициране на пенсионните системи, така че да позволяват плавно повишаване на пенсионната възраст, като те са съчетани с допълнителни стимули за хората над 65 години като гъвкаво работно време, намалено работно време, почасова заетост и удобства на работното място, които да ги насърчат да бъдат продуктивни възможно най-дълго.

По време на доклада си тя обърна внимание и на другите елементи на сребърната икономика като активния социален живот, достъпа до качествени здравни услуги, потребностите от дългосрочни грижи, подкрепящата среда и обезпечаването на възрастните хора със собствени жилища.

По време на кръглата маса изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов представи разработени от асоциацията предложения за законодателни промени с цел ограничаване на недекларираната заетост.

„Вече близо 20 години борбата със сивия сектор е приоритет на АИКБ, като през 2019 г. поставихме акцент върху недекларираната заетост. В последните години дигитализацията започна да навлиза с изключително бързи темпове, което доведе до стремглаво създаване на нови професии и форми на заетост. Липсата на регулация при тях обаче се оказа възможност за създаване на сиви практики. След редица извършени анализи и оценки идентифицирахме общо 51 законодателни мерки, които искаме да обсъдим, за да могат предложенията ни да са подходящи за всички заинтересовани страни, да са реално приложими и да допринесат за ограничаването на недекларираната заетост“, каза Добрин Иванов.

Мерките, които бяха обсъдени на кръглата маса, са разделени в три големи групи. Първата група има за цел създаване на нормативни и административни предпоставки за ограничаване и превенция на недекларираната заетост. Чрез втората ще се търси повишаване степента на спазване на трудовото и осигурителното законодателство. А последната е с фокус върху повишаването на данъчната дисциплина на населението като цяло, и в частност – на работодателите и наетите лица.

По думите на Добрин Иванов последните изследвания и дискусиите, които АИКБ е провела, са показали по категоричен начин, че има необходимост от повишаване на правната култура на населението. Препоръката е да се въведе такава дисциплина както в средните училища, така и в първите курсове на висшето образование, като нивото на преподаване се съобрази с възрастовите групи. Така още в ранна възраст младите хора да получават достоверни знания за трудовото законодателство, да са наясно как се извършва наемането на лица и какво представлява трудовото законодателство.