НАПОО: Българите на възраст между 40 и 50 г. са по-склонни да се обучават за нова професия

Gender-diversity

Проучване на Националната агенция за професионално обучение и образование показва, че всеки трети обучаван очаква курсът за професионална квалификация да му помогне да подобри доходите си или да намери нова работа

  • Всеки шести българин не се притеснява да се яви на изпит, проведен от външна за обучителния център, в който се обучава, комисия
  • В резултат на проведените обучения значителна част от курсистите считат, че биха се представили много добре или отлично на изпитите както по теория, така и по практика
  • Курсистите очакват да имат повече часове практика в самите центрове и в реална работна среда

Според резултати, получени от непредставително проучване* на нагласите на участници в курсове за професионално обучение, реализирано по поръчка на Националната агенция за професионално обучение и образование (НАПОО), най-активно участие в обучения за професия имат хората на средна възраст между 40–49 години (34%), следвани от групата на 30-39 годишните (29%). Сравнително по-слабо представени в обученията са най-младите (16-29 г.) и хората на възраст 50-59 г. Жените са по-силно (60%) представени сред групата на обучаващите се лица, отколкото мъжете (40%). Местоживеенето оказва съществено влияние върху участието на хората в учебни дейности. Живеещите в областните градове лица имат почти 3 пъти по-голям дял на участие (54%), отколкото живеещите в малките градове (18%) и 5 пъти по-голям дял от тези в селата (9%). На челните места сред областните градове са София с 18%, Пловдив с 12% и Бургас с 11%. 

Степента на образование също влияе върху участието в професионалното обучение. С най-голям дял са лицата, които имат средно образование, близо 60%, следвани от лицата, които имат висше образование (33%). Участието на хората с основно и по-ниско образование има нисък относителен дял (6%). Това прави степента на участие в обучение на лицата с по-ниско от средно образование 5 пъти по-ниска от тази на висшистите и 10 пъти по-ниска, отколкото тази на завършилите средно образование.

Една трета от участниците в допитването са се информирали за центъра за професионално обучение, в който се обучават, от Бюрото по труда. Друг важен източник на информация по отношение на възможностите за обучение в ЦПО са личните контакти  –  всеки пети е научил от приятел или роднина. Интернет има значителна преднина (16%) над традиционните медии, чиито дял е пренебрежимо нисък. Работодателите са били източник на информация в 12% от случаите.

Резултатите от изследването показват, че най-често използваната форма за провеждане на занятията е груповата – при над 90% от анкетираните. В мнозинството от случаите (74%) курсовете се провеждат в дневна форма на обучение. Близо една пета от обучаващите се са присъствали във вечерна форма на обучение.

Участниците в допитването (80%) споделят мнението, че съотношението между теория и практика в курсовете е оптимално. Все пак трябва да се отбележи, че 16% са на мнение, че е необходимо да има повече практика в самия център, а също и практика на реални работни места (в предприятие). Изискванията на обучаващите се към нивото на професионалното обучение в центъра не зависи толкова от това дали сами заплащат за него. Мнозинството от тях заявяват, че биха били взискателни във всички случаи, без значение кой го финансира.

Всеки втори (58%) от анкетираните се чувства подготвен за изпита, който се провежда в края на обучението, като голямо мнозинство от анкетираните посочват, че биха получили много добра или отлична оценка. Прави впечатление, че анкетираните оценяват една идея по-високо практическите умения, придобити в обучението, отколкото теоретичните. Възможността за явяване на изпит пред външна комисия среща подкрепата на близо една четвърт от анкетираните. Докато 15% биха се явили пред външна комисия безусловно, други 9% биха склонили, само ако това им носи допълнителен шанс за реализация. Близки са дяловете на хората, които са настроени скептично (39%) или не могат да преценят дали това е по-добра възможност (37%).

При очакваните резултати от проведеното обучение хората, които смятат, че ще намерят нова работа, са почти толкова, колкото тези, за които новите знания и умения носят удовлетвореност. 35% считат, че записаният курс ще подобри материалното им благосъстояние, а 18% се надяват, че по този начин ще успеят да запазят работата си.  Обучаваните лица изразяват висока степен на увереност по отношение на своята подготвеност за работа в реална работна среда. В една или друга степен това мнение се споделя от 90% от участниците в допитването. В една или друга степен 97% от обучаващите се в центровете са удовлетворени от придобитите от тях теоретични и практически умения. Това се потвърждава и от високия дял на участниците в допитването (95%), които биха препоръчали курса на свои приятели и познати.

Статистиката на НАПОО показва, че от близо 1000 лицензирани центрове за професионално обучение у нас, само 43 са държавни. Почти 80 000 българи са преминали през курсове за квалификация и преквалификация през миналата година, като всеки пети от тях е получил свидетелство за нова професия, по данни на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО). И през 2020 г. продължава да е голям интереса към курсовете за придобиване на степен на професионална квалификация по професии в сферата на информатиката, производството на облекло, строителството и услугите за красота. В кратките курсове (за обучение по част от професия) най-много лица са обучавани по професиите охранител, монтьор на автотранспортна и монтьор на подемно-транспортна техника.


* Проучването е реализирано в изпълнение на проект „Качество и ефективност“, договор BG05M9OP001-3.020-0001-C01, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.