Недекларираната заетост в българската икономика според работодателите намалява през последните три години

Picture_01

Недекларираната заетост в българската икономика според работодателите е 25,3%, а според работниците – около 33%. Това стана ясно днес на онлайн Кръгла маса, организирана от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) за представяне на Национална карта на недекларираната заетост в страната. В събитието взеха участие над 60 представители на изпълнителната и законодателната власт, работодателски, синдикални, научни и неправителствени организации, медии.

„Повече от 10 години АИКБ неотклонно и последователно провежда политики и инициира действия пред изпълнителната власт за ограничаване на сивата икономика. Последната стойност на сивия сектор у нас, която е отчел Композитния индекс е 21,48%, а през 2010 г., когато стартирахме измерването му той беше 36,65%.Въпреки сериозният отчетен спад стойностите му са значително по-високи спрямо средноевропейското ниво. От 2019 г. специален фокус в усилията ни е и ограничаването и превенцията на недекларираната заетост. Целта на Националната карта на недекларираната заетост, която представяме днес, е да формулира конкретни препоръки за провеждане на мерки и политики, чрез които в българското общество да настъпят трайни и устойчиви промени в нагласите към сивите практики, така че толерантността към недекларираната заетост да бъде сведена до минимум.“, заяви по време на откриването на онлайн събитието председателят на УС на АИКБ г-н Васил Велев.

„Темата за недекларираната заетост е изключително важна за всички участници на трудовия пазар. Виждаме тенденция на намаляване, която може да отдадем и на редицата законодателни и правоприлагащи мерки, които правителството предприе през последните години. Вярвам, че с продължаване на съвместните ни усилия ще допринесем за още по-голямо намаляване на сивата икономика в България.“ посочи заместник- министърът на труда и социалната политика г-н Лазар Лазаров, който е и председател на Обществения съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика и недекларираната заетост. Неговото изказване беше подкрепено и от г-жа Маринела Петрова заместник-министър на финансите, която каза, че „Кризата, причинена от пандемията КОВИД-19 е допринесла за промяна в нагласите по отношение на декларирането на заетост, защото само по този начин бизнеса и гражданите могат да ползват антикризисните мерки на правителството. Хората трябва да разберат, че декларирането на труд води до подобряване на събираемостта, което от своя страна дава на държавата възможност за използване на повече средства за инвестиции“

З.Русинова - АИКБ 12

Председателят на Икономическия и социален съвет г-жа Зорница Русинова, сподели с участниците в кръглата маса, че „Съветът е една изключително подходяща трибуна, на която да продължим последващите дебати за ограничаване на недекларираната заетост. Категорично мога да заявя готовността на екипа на ИСС да работим съвместно с правителството и социалните партньори за изследване на връзката между съществуващите сиви практики и новите форми на заетост

Националната карта е първия по рода си подобен документ не само в България, но и на европейско равнище. Тя е плод на едногодишния труд на повече от 50 експерта, анализирали резултатите от две национално представителни проучвания, от фокус групи, кабинетни проучвания, дълбочинни интервюта и други.

Според проучванията пет са най-често срещаните форми на недекларирана заетост – работа без договор, работата с договор с фиктивни клаузи и допълнително доплащане на необлагаема сума в брой, прикрити трудови договори, фалшива самонаетост и извънреден труд без заплащане.

По думите на д-р Милена Ангелова, която е главен секретар на асоциацията и ръководител на проекта, и работодателите, и работниците са посочили, че най-често срещаната практика е работата с договор с фиктивни клаузи и допълнително доплащане на необлагаема сума в брой. „Нейният обхват е между 25%  и 30%. На второ и трето място и двете групи поставят съответно полагането на извънреден труд без заплащане и прикритите трудови договори. Резултатите ни показаха, че най-силно уязвими са секторите „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“, „Строителство“, „Хотелиерство и ресторантьорство“, „Транспорт, складиране и пощи“ и „Селско, горско и рибно стопанство““, допълня още тя.

Най-високи дялове на недекларираната заетост се отчитат в областите Видин (33,5 %), Ямбол (32,6%) и София-област (32,5 %). Докато най-ниски са установени в областите Кюстендил (24,1 %), Смолян (23,6 %) и Търговище (21,1 %). А най-уязвими са младите хора, навлизащи тепърва на пазара на труда, както и пенсионерите – хората, които вече са излезли от активната трудова възраст и търсят начини за повишаване на своите доходи.

Проведените изследвания потвърждават стартовите хипотези на АИКБ за наличието на зависимости между образователните и квалификационните характеристики на наетите лица и вероятността да бъдат включени в сиви практики на работното място. Най-голяма е вероятността това да се случи при най-ниско образованите и неквалифицирани служители.

За да се ограничат формите на недекларирана заетост на преден план е изведена необходимостта от намаляване на възможностите за генериране на плащания в брой, които са източник на сиви практики.

Сред основните препоръки на анкетираните работодатели е да се промени сега действащия модел на 57% осреднен размер на осигуровки  за всички осигурителни фондове за сметка на работодателя и 43% осреднен размер на осигуровки за сметка на работника. Предлага се повишаване на дела на осигурителните вноски за сметка на работника при запазване размера на нетното трудово възнаграждение. Това ще намали в значителна степен икономическия интерес на работодателя от недекларирана заетост, а заедно с това ще увеличи икономическия интерес на работника не само да работи на трудов договор, но и да бъде осигуряван върху пълната сума на брутното трудово възнаграждение.

„През последните години недекларираният труд винаги е бил във фокуса на работа на ГИТ. И през 2021 г. екипите ни ще направят проверка на 2000 предприятия, за които считаме че имат високорисков профил по отношение на работата с договор с фиктивни клаузи. Напълно подкрепям изведените препоръки, като смятам, че те трябва да са част от единна национална стратегия за ограничаване на недекларираната заетост, в която задължително участие да вземат и социалните партньори.“ посочи г-жа Румяна Михайлова, изпълнителен директор на Главна инспекция по труда.

Резултатите от проведените различни анализи показват, че са необходими по-широки обществени кампании сред работодателите и заетите лица за ползите от декларирания труд, както и търсенето на механизми за въвеждане на системи от бонуси и стимули за коректните работодатели, спазващи трудовото законодателство.


За повече информация вижте видеото: