Писмо от Асоциация на организациите на българските работодатели (АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ) до министъра на здравеопазването

Следва пълният текст на писмо от Асоциация на организациите на българските работодатели (АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ) до министъра на здравеопазването Кирил Ананиев във връзка с промени в нормативните актове, свързани с превенция на здравето на работещите.


Изх.№ 05-06-3/23.05.2018 г.

ДО
Г-Н КИРИЛ АНАНИЕВ,
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 

КОПИЕ:
Г-Н ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ,
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 

Г-Н БИСЕР ПЕТКОВ,
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 

Относно: Промени в нормативните актове, свързани с превенцията на здравето на работещите

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР, 

Известно е, че системата на здравеопазването в страната, в т.ч. превенцията на здравето на населението, се основава на ежемесечните осигурителни вноски на работещи и работодатели. Отделно и за сметка на работодателите са разходите за предпазване на работещите от професионалните рискове – периодичните профилактични прегледи, разходите за трудоустрояване, адаптиране на работното място и вграждане на лицата с намалена работоспособност в трудовия процес, подобряване на условията на труд и др.

В момента работни групи, определени с Ваши заповеди, разработват проекти на Наредби за изменение на Наредбата за дейността на службите по трудова медицина и Наредбата за предварителните и периодичните медицински прегледи на работещите. И двете наредби са тясно свързани с бъдещето на превенцията на здравето и поддържане на устойчива дееспособност на работещите.

Във връзка с това и за да се постигнат най-добрите нормативни решения предлагаме:

  1. Ясно да бъдат разграничени (без дублиране) профилактичните дейности, финансирани по НЗОК, и тези, заплащани от работодателя във връзка с условията на труд.
  2. Обхватът и съдържанието на прегледите и изследванията във връзка с условията на труд, заплащани от работодателя, да бъдат приведени в съответствие с европейските практики и стандарти, които се основават на съвременни, статистически проверени норми.

Досегашният подход на компенсиране на дефицити за сметка на работодателите чрез по-висока честота и брой на лекарите, извършващи прегледите във връзка с условията на труд (отразени в Наредба №3/1987 г.),  е доказано неефективен и не съответства на подхода и практиката на превенция на здравето при работа в Европа, в т.ч. в балканските страни, които не са членове на ЕС.

Смятаме за необходимо при предстоящите изменения и допълнения в горепосочените наредби да се вземат предвид установените в законодателството и практиките на Европейските страни принципи:

  1. Не подлежат на предварителни и периодични профилактични прегледи във връзка с условията на труд кандидатите за работа и работещите, които не са изложени на професионални рискове. Профилактиката в този случай се покрива от ежегодните прегледи и изследвания при общопрактикуващия лекар /ОПЛ/.
  2. От обхвата на периодичните медицински прегледи на работещите са изключени прегледите от специалист вътрешни болести/обща медицина, извършвани от ОПЛ. За сметка на работодателя са само прегледите във връзка с условията на труд.
  3. За всеки от рисковите фактори при работа са разработени и утвърдени стандарти за обхвата, съдържанието и начина на провеждане и документиране на прегледа и изследванията. Те са насочени към  разкриване в ранен стадий на свързани с условията на труд  заболявания. Със стандартите се гарантират качество на прегледа и възможност за сравнимост на резултатите по единни критерии, независимо от това кой и къде преглежда.
  4. Заключенията за пригодност на работещите, извършващи рискови дейности, препоръките въз основа на резултатите от прегледите към работещия и работодателя, се дават от преглеждащия лекар (Чл.16 (1) от Препоръка 171 на МОТ).

У нас правото на трудовите медици да преглеждат беше отнето през 2008 г. и тези заключения и препоръки се дават по имейл или факс, въз основа на  документи от прегледи и изследвания, направени от други лекари.

  1. Честотата на профилактичните прегледи във връзка с условията на труд се определя въз основа на съвременните медицински познания и статистически проверки. У нас тя е значително по-висока от установената в европейските страни.
  2. Прегледите по отделните рискови фактори в европейските страни се извършват по съответен стандарт от един лекар, притежаващ специфични  познания за възможните въздействия на рисковия фактор върху здравето на работещия и познания за конкретните условия на работа.

Във всички европейски страни тези прегледи се извършват от трудовите медици, като при необходимост (посочена в съответния стандарт) работещият се насочва към специалист в съответната медицинска дисциплина.

У нас прегледите при един рисков фактор се извършват от 2 до 4 специалисти, напр. при шум над 85 dB – от трима специалисти по „вътрешни болести“, „нервни болести“ и „УНГ“ с ЕКГ и изследване на слуха.

  1. Регламентира се ясно в кои случаи профилактичните прегледи са задължителни (с произтичащите от това последствия за работещия и работодателя) и кои са препоръчителни, на които работещият се явява по свой избор.
  2. В нормативните актове са записани ясно задълженията и отговорностите на работодателите и работещите, във връзка с организирането и участието в прегледите и изследванията, и на лекарите – за пропуски и неадекватни препоръки към работодателя.

Позицията на работодателите по поставените въпроси вече е дискутирана с Националния консултант по трудова медицина и с представители на МЗ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Считаме, че моментът е важен за бъдещето на превенцията на здравето на работещите и за поддържане на тяхната работоспособност.

Във връзка с това предлагаме:

  1. Профилактичните прегледи и изследвания във връзка с условията на труд да се извършват с обхват и периодичност и по стандарти, отделни за всеки рисков фактор, както това е въведено в Европейските страни.
  2. Да се направят необходимите изменения и допълнения в Закона за здравето и в Закона за лечебните заведения, за да бъде конкретно определено мястото на превенцията на здравето при работа като част от националната система за превенция и ролята на трудовите медици в нея.

С УВАЖЕНИЕ,

АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ
БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА
БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА
КОНФЕДЕРАЦИЯ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ И ИНДУСТРИАЛЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ