Резултати от търсенето: либерализация

АОБР представи приоритетите си за 2022 г.

На пресконференция днес, 26 януари 2022  г., Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) представи приоритетите си за 2022 година. В пресконференцията участваха ръководителите на членуващите в АОБР работодателски организации: Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Добри Митрев – председател на Българската стопанска камара (БСК) и ротационен председател на АОБР за 2022 г., Цветан Симеонов – председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), и Кирил Домусчиев – председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България ( КРИБ).

Преди повече от пет години някои аналитици отбелязаха, че след приемането на България в ЕС страната ни няма обединяваща национална цел за нас. Тогава АОБР издигна за такава цел членството на България в ОИСР и неизменно оттогава този приоритет е важен за нас. Ние успяхме тази цел да я включим в дневния ред, както на правителството, така и на Президентството. Съставен беше български план за постигането й. Това не е самоцел, а членството в ОИСР означава постигнати стандарти за върховенство на правото, за работещи институции и регулатори, конкуренция, антимонополно право, малък сив сектор, ниско ниво на корупция, макроикономическа и финансова стабилност и т.н. Всичко това, което подобрява инвестиционния климат и рейтинг на страната, привлича инвестиции, създава условия за ускорен икономически растеж и по-висок жизнен стандарт. Щастливи сме, че с решение от вчера започват преговори на ОИСР за приемане на страната ни в този престижен клуб от държави“, сподели председателятя на АИКБ Васил Велев, представяйки националните приоритети, около които са обединени членовете на АОБР. Друг приоритет на Асоциацията е ускорено приемане на страната в Еврозоната без отлагане.

Председателят на БСК Добри Митрев представи приоритетите на АОБР по отношение на бизнес среда и развитието на икономиката. „Необходимо е да се предвидят достатъчно стимули към всеки предприемач за инвестиции в посока т.нар. зелен преход. Пряката подкрепа за инвестиции в дигиталната и зелената икономика ще допринесат за постигане на целите за декарбонизация. Тази подкрепа трябва да намери място в Националния план за възстановяване и устойчивост и в новия програмен период по оперативните програми. По НПВУ имаме притеснения, че директната подкрепа за българските предприемачи беше орязана и беше даден приоритет на финансовите инструменти“, сподели Добри Митрев. АОБР очаква през 2022 г. реални действия по изграждане на електронното управление, въвеждане на ключови показатели за ефективност на държавната администрация, преминаване към реално програмно бюджетиране, намаляване на бюрокрацията и възможностите за корупция, прилагане на разходо-покривния принцип при определяне на държавните такси, запазване на съществуващия данъчен модел, намаляване броя на регулаторните режими на принципа „1-in-2-out“ (при въвеждане на нова регулация или изисквания към бизнеса да се извеждат/премахват две съществуващи) и борба със сивата икономика, корупцията, монополизацията и картелизацията.

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев представи приоритетите на АОБР в сферата на енергетика и „зеления преход“. „На първо място, важно е коригиране на всички изкривявания, които наблюдаваме на пазара на електроенергия. Много важно е при сегашната криза какъв ще бъде подходът в нашата държава с цел компенсация на потребителите на свободния пазар, в т.ч. приемане на процедури и механизъм за сключване на дългосрочни договори за енергоинтензивната индустрия. Значително изоставаме в работата по тези проблеми. Трябва да благодарим за компенсациите, които са предвидени за индустрията, но те са значително закъснели и недостатъчни“, каза Кирил Домусчиев. Той подчерта, че наръчникът на ЕК от октомври м.г. дава възможност на всяка страна да бъде гъвкава в политиките и мерките в подкрепа на засегнатите от кризата с цените на енергоносителите. Като пример Кирил Домусчиев посочи Франция, Испания, Гърция, Румъния и други европейски държави, където се прилагат ефективни мерки за достъп до допълнителни квоти от евтина електроенергия за бизнеса (при цени от 40 до 60 евро на мегаватчас). „Много предприятия започнаха да затварят или да си намаляват мощностите, заради високите цени на ел.енергията. Благодарни сме за помощите, но това не са пари на енергийните централи или на бюджета – тези пари са взети от нас и сега генерират милиарди левове свръхпечалби. Това са парите, които се изземат от българските предприятия и искаме част от тях да се върнат обратно в икономиката“, настоя Кирил Домусчиев. Други приоритети на АОБР в енергийната сфера са: Активизиране на оперативната работа на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка с оглед постигане на структуриран подход при формиране на националните политики по т.нар. зелен преход; Актуализация на националната Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г. с хоризонт до 2050 г.; Изработване и системно прилагане на Пътна карта за прехода към климатична неутралност и развитие на енергийния сектор в Република България с последващи мониторинг, контрол и коригиращи мерки; Повишаване на капацитета и активността на КЕВР за разследване и санкциониране на пазарни злоупотреби и пазарна концентрация; Насърчаване на производството и съхранението на електроенергия от ВИ за собствено потребление – както чрез облекчаване на процедурите, така и чрез адекватни финансови стимули и инструменти; Изграждане на нови производствени мощности в областта на електропроизводството само на пазарен принцип; Повишаване на ефективността на държавните предприятия в сектор „Енергетика“; Подготовка за пълна либерализация на пазара на електрическа енергия и защита на енергийно уязвимите.

Системно не достигат квалифицирани работници на пазара на труда (не само в България). Системата за обучение на възрастни в България не работи, както това става в ЕС. В ЕС 9,2 е процентът на тези, които се обучават на по-висока възраст, а в България сме все още на ниво 1,6%. Искаме да се продължат усилията за връзка на образованието с нуждите на пазара на труда – доста неща се направиха, но все още сме далеч. Много важен елемент за България е привличането на висококвалифицирани специалисти от чужбина. В периода от 2012 до 2020 г. у нас са привлечени 1040 такива специалисти – това е смешно. Всички прогнози сочат, че безработицата ще продължи да намалява, а недостигът на работна сила ще расте“, посочи Цветан Симеонов, председател на БТПП, представяйки приоритетите на АОБР в сферата на образованието и пазара на труда. Сред тях са: Подобряване на възможностите за привличане на чуждестранни студенти и осигуряване на възможност чуждестранни граждани, придобили висшето си образование в България, да получават достъп до пазара на труда в България; Повишаване на дигиталните умения на работната сила; Програма за приобщаване на трайно изолираните от образователния процес и/или пазара на труда лица чрез задължително образование чрез труд и др., вкл. принудителни мерки, както и стимули; Създаване на условия за активно участие на пазара на труда на работещи майки чрез осигуряване на достъпни услуги за отглеждане на деца (строителство на детски ясли, градини и кътове, вкл. чрез публично-частно партньорство).

Приоритетите на АОБР в сферата на социалната политика, европейските политики и инвестициите представи председателят на АИКБ Васил Велев. „През тази година възнамеряваме да сме по-активни в тази сфера, да не я даваме на политиците и синдикатите, защото техният популизъм ни води не към храма, а в обратна посока. Не трябва да помагаме на здравите, силните, но мързеливи и неграмотни да продължават да живеят по този начин, на измамниците, които източват обществените фондове. Трябва да помагаме на уязвимите, болните, нетрудоспособните. В момента не правим разлика между двете категории хора. Освен това, не правим разлика между „социално осигуряване“ и „социално подпомагане“. Минималната пенсия от популизъм я вдигнахме до нивото на медианната и повече от половината пенсионери ще получават еднаква пенсия независимо от осигурителния си принос. По същия начин минималната работна заплата се възприема като социална помощ. МРЗ е работна заплата и тя трябва да се изработи“, каза Васил Велев. Сред приоритетите на АОБР в социалната сфера са: Финализиране на преговорите по изработването и приемането на прозрачен механизъм за засилване на договорното начало при определянето на МРЗ за страната, съобразен с Конвенция № 131 на МОТ; Развитие на пенсионния модел, стимулиращ работещите да се осигуряват върху реалните си доходи, и интегриране на уязвимите социални групи в пазара на труда. Подкрепа и развитие на частните пенсионни фондове и повишаване на информираността на обществото за капиталовия стълб на пенсионното осигуряване; Подобряване на адекватността на подкрепата, предоставяна по линия на системата за социално подпомагане, и обвързването й, където е възможно, с участие в програми за базова грамотност, образование, обучение, полагане на труд и пр.; Преразглеждане на държавната политика, свързана с Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (ДФГУДПС), по отношение на стабилността на пенсионната система с цел ДФГУДПСда бъде реален буфер; Подобряване на съгласувателната процедура със социалните партньори по ключови за бизнеса досиетата, предмет на обсъждане от Съвета на министрите на ЕС; Създаване на Консултативен съвет за наблюдение на изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост.

***

Тук можете да изтеглите следните материали от пресконференцията:

АИКБ настоява Националния икономически съвет спешно да обсъди предлаганата Програма за икономическа трансформация в Националния план за възстановяване и устойчивост

Работодателите предлагат план за замяна на въглищните централи с крайна дата  31-12-2035 г.

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) иска спешно свикване на Националния икономически съвет, на който да бъдат обсъдени въпросите, които забавят внасянето на Плана за възстановяване и устойчивост, както и фиша за икономическа трансформация. Това стана ясно след проведеното заседание на Управителния съвет на Асоциацията.

АИКБ настоява за бързо внасяне на плана и призовава да се възстановят в пълен размер средствата за пряката подкрепа на инвестициите и иновациите в предприятията, пренасочени към финансови инструменти.

„За нас острият проблем е замразяването на пари за създаване на финансови инструменти и пилеенето на ресурс за такси за управление за обогатяване на нови кръгове. Това е сериозен риск от подмяна на промяната. АИКБ иска доказателства, че афишираната промяна не е подмяна на бенефициентите и не създава възможности за корупция. Такова доказателство може да бъде отказ от грешното пренасочване на пряката подкрепа на инвестициите в предприятията към финансови инструменти, при това, управлявани от свързани лица“, заяви председателят на УС Васил Велев.

Според управителния съвет на АИКБ и в момента на българския пазар има достатъчно много финансови инструменти, които обаче бизнеса не припознава и по никакъв начин не може да се постигне търсения от министерството на икономиката ефект. Като пример бяха посочени гаранционните програми на ББР, по които до предприятията са стигнали  под 15% и фондовете за дялово инвестиране, управлявани от „Фонда на фондовете“, където са инвестирани няма и 14% за 5 години! От началото на Ковид кризата българските предприятия са декапитализирани, силно задлъжнели и с ограничени възможности да инвестират. Предложените финансови инструменти няма да осигурят бързо възстановяване. За разлика от тях обаче пряката подкрепа ще осигури нуждата от ликвидност и ще активира допълнителни частни инвестиции.

АИКБ категорично подчертава необходимостта от съществено преработване и актуализация на основните програмни документи в сферата на енергетиката и климата, а именно Стратегията за устойчиво енергийно развитие до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., Интегрирания план в областта на енергетиката и климата 2021-2030 г., както и свързаните с това национални планове, в т.ч. Плана за развитие на преносната електрическа мрежа на България. Въпреки многократните и навременни предупреждения от страна на бизнеса, вече сме свидетели на пагубни за икономиката ни последици от лошо управлявания процес на договаряне на механизми за капацитет, половинчатите усилия в посока либерализация на електроенергийния пазар, включително нереализирано преразглеждане на проблемни дългосрочни договори. Ето защо, предвид заплахата от пропускането на всякакви възможности за осигуряване на адекватно солидарно европейско финансиране при осъществяване на нужните секторни реформи, настояваме държавните институции да се ангажират с формулиране на пътна карта за съкращаване на въглеродоинтензивното електропроизводство при ясно поставени поетапни междинни цели за въглероден отпечатък с междинни срокове 2025 г., 2030 г. и 2035 г., както и с крайна дата за преустановяване на въглищното електропроизводство – например 31 декември 2035 г. Убедено твърдим, че тази цел е напълно постижима и дори не е амбициозна при наличието на политическа воля. За същия период трябва да се разработят плановете за своевременно изграждане на заместващи мощности, за реализиране на нужните социално-икономически мерки в засегнатите региони, за подкрепа и реализация на нови технологии за производство и съхранение на енергия. Това трябва да се случи по един прозрачен, съгласуван и утвърден от обществото ни модел на преход, хармонизиращ на националните ни и на общоевропейските ни интереси – без фалшиви популистки обещания, които единствено водят до трайно влошаване на икономическите перспективи (регионални и национални), до ощетяване на засегнатите групи, до необратими демографски деформации и загуба на национален ресурс!

На бъдещото заседание на Националния икономически съвет Асоциация на индустриалния капитал в България ще предложи за обсъждане напредъка по изграждането на Единна входна точка (ЕВТ) за подаване на икономическа информация. Това е проблем, за който бизнеса алармира от повече от 5 години и решаването, на който се блокира за пореден път. НИС трябва да настоява за спешно прехвърляне на изграждането и управлението на ЕВТ от Агенция по вписванията към Националния статистически институт. Така чрез свързване на системите на НСИ, НАП и Агенция по вписванията бизнеса ще подава безплатно годишните си финансови отчети на едно-единствено място. От АИКБ считат, че създаването на тази Единна входна точка би допринесло за намаляване на административната тежест върху бизнеса и съответно за подобряване на бизнес климата в страната.

На заседанието на УС беше обсъден и въпроса за промяна на районирането на България на ниво NUTS 2, с което да се даде възможност за пренасочване на повече средства към по-слабо развитите региони у нас. Новото райониране на ниво NUTS 2 ще премахне видимите отрицателни ефекти от сегашното райониране върху по-слабо развитите области на Югозападен планов район – Благоевградска, Кюстендилска и Пернишка и Софийска области  и ще повиши интензитета на безвъзмездната помощ получавана от ЕС за финансиране на проекти.

ОБРЪЩЕНИЕ от АИКБ по повод свикването на 46-тото Народно Събрание на Република България

В демократичните страни управлението се избира от Суверена. В модерните страни правителствата водят „тристранен диалог“ с работодателите и синдикатите, наричани заедно „социални партньори“ по всички важни за обществото въпроси, особено за тези касаещи стандарта на живота. Такъв е и европейският модел на демократично устройство, социално партньорство и индустриални отношения.

В нашата страна на последните (а и предпоследните) избори, Суверенът избра промяната.  Управляващата досега коалиция получи значително по-малко от половината подадени на изборите гласове. В същото време Суверенът не припозна нито една партия, на която да довери извършването на промяната.  Нещо повече! Като вземем предвид участието в изборите, никоя партия не получи дори 10% подкрепа от имащите право на глас. Суверенът разпореди промяната да се извърши с обединените усилия на няколко партии.

Всичко това очевидно налага диалог за постигане на съгласие и формиране на мнозинство от избраните в парламента за извършване на промяната, за дълбоки реформи в редица сектори и съгласие за неотложни решения в парламента за антикризисни мерки и актуализация на бюджета, за управление на средствата от европейските програми и бюджета за 2022 г. И на основата на постигнатото в диалог съгласие, парламентарно мнозинство да определи изпълнителите/формира правителството. Страната има нужда от парламент и излъчено в диалог правителство, а не от нови избори. Нов народен вот едва ли ще произведе принципно различна структура в парламента. Мнозинството българи искат промяна на модела на управление и това личи от двата вота. България не трябва да губи повече критично ценно време в момент, в който Европа тръгва бързо да се възстановява и решително да обновява икономиката си.

АИКБ призовава за открит диалог първо по приоритетите и политиките, а след това по персоналния състав на бъдещото правителство, което да ги реализира. Призоваваме за обединително усилие от всички представени в парламента партии и депутати като напомняме, че и ролята на опозиция е достойна, когато аргументирано критикува, но не минира управлението на страната.

За АИКБ приоритет на приоритетите е добрата и стабилна бизнес среда и условия за развитие на предприемачеството – тъй като влошената бизнес среда е главната пречка пред ускореното развитие на Родината ни. А подобряването на живота на всеки българин пряко зависи от условията за предприемачество, зависи от функционирането на правова държава, от неприкосновеността на собствеността, от решително ограничаване на корупцията, сивия сектор, кражбите и разхищенията на публични средства, ограничаване на картелите и монополите. За нас е важно запазването на добре работещия данъчен модел, продължаване на реформите в образованието, ускоряване на подготовката ни за встъпване в ОИСР, Шенген и Еврозоната. Не като самоцел, а като постигнати стандарти.

Притеснителна е липсата на съгласие сред политическите сили по приоритетите, особено в областта на съдебната реформа, правната сигурност, защитата на собствеността. България е на първо място в ЕС по дял от БВП на бюджетните разходи за сектор сигурност и за съдебна система, а усещането на българските граждани и бизнес за сигурност е проблематично. В същото време страната ни е сред последните по дял на разходите за здравна превенция и профилактика, но по отношение на болничната помощ е над средното ниво – тоест, обществото плаща хората да се лекуват, а не за да не се разболяват. Липсва споделена визия за реформи в сектор „енергетика и климат“ – за либерализацията на пазара и защита на уязвимите, за прехода от въглеродна към неутрална към климата енергетика и икономика, дати за затваряне на въглищните централи и заместващи мощности плюс пълноценна реализация на работещите във въглищните региони и безвъглеродно развитие на регионите. Липсва съгласие по основни аспекти на пенсионната система, като актуализацията на пенсиите и връзката им с осигурителния принос.

Демокрацията изисква публичен диалог за постигане на съгласие за политиките в името на по-добър живот за всеки гражданин.

Настояваме за такъв диалог и за такова съгласие.

Приоритети в дейността на АИКБ за 2021-2024 г.

Асоциацията на индустриалния капитал в България, като отчита актуалните за членовете на организацията въпроси и проблеми, ще работи за провеждането на приоритетните политики, описани по-долу.

1. Макроикономическа политика.

1.1. Категорично недопускане на всякакви опити за преразглеждане на механизма на валутен борд – както по отношение ниво на обменен курс, така и като времеви ограничения, смекчаване на условия и т.н.

Периодично, в моменти на политическа и парламентарна криза, използвайки общественото недоволство, се надигат гласове срещу механизма на валутен борд с благовидното обяснение, че чрез контролиран инфлационен процес може да бъде подпомогнат икономическият растеж в България. Такава теза е дълбоко погрешна и категорично вредна за обществото ни – АИКБ последователно и системно ще оказва категорична подкрепа на съществуващия паричен модел у нас, включително до успешното присъединяване на Република България към Еврозоната по текущия валутен курс.

Приемането на България в ОИСР да бъде национален приоритет.

1.2. Финансова стабилност и предвидимост чрез придържане към разумна финансова дисциплина и изпълнение на закона за Държавния бюджет:

  • АИКБ подкрепя мерки за финансова дисциплина, балансиран бюджет и данъчна стабилност при ниски равнища на данъчните ставки – това са основните фактори за цялостна финансова стабилност, за привличане на инвестиции и за осигуряване на условия за икономически растеж. Предвидимостта и стабилността на данъчната политика в страната са от изключителна важност за изграждане и поддържане на обществено доверие и сигурност;
  • АИКБ неизменно остава на позицията, че поддържане на дела на средствата, преразпределяни от държавния бюджет под 40 % е най-важният стимул за повишаване на ефективността на държавната администрация и има основен антикорупционен ефект;
  • АИКБ ще подкрепя запазването на пропорционални преки данъци от 10 %, както и запазване на размерите на осигурителните вноски за общественоосигурителните фондове и запазване на размера на здравноосигурителните вноски;
  • Равностоен диалог в данъчния процес с възможност за арбитраж и споразумение;
  • Прекратяване на порочната практика за повторно събиране на ДДС от изрядни търговци по линия на „солидарната отговорност“ вместо от търговците-нарушители, които го дължат;
  • Прозрачност и ефективност в изразходването на финансовите средства чрез паритетно представителство на държавата и на социалните партньори в органите за управление и контрол на съответните публични фондове.

1.3. Ефективен контрол над публичните разходи, както и над дружества с монополно положение на пазара, произтичащо от държавна регулация:

  • АИКБ последователно защитава тезата, че само ефективен обществен контрол над публичните разходи е в състояние да преустанови утвърдени корупционни практики, които водят кумулативно до съществено изземване и преразпределяне по несправедлив начин на доходи;
  • АИКБ подкрепя усилията за засилване и развиване на прилагането на програмното бюджетиране. Добре структурираните програмни бюджети на министерствата и ведомствата са гаранция за ефективност на бюджетните разходи;
  • Като организация с членове – водещите публични компании в България, както и като член на европейския социален партньор, представляващ работодателите, предоставящи услуги от общ интерес – SGI Europe, АИКБ винаги категорично е настоявала дружествата с монополно положение да бъдат задължени да разкриват информация по реда на ЗППЦК и приветства приетите законови промени, които гарантират това. Отстоява позицията, че принципите на Националния кодекс за корпоративно управление следва да имат задължителен характер за тези дружества – това води до публичност, проследимост на ценообразуването, прозрачност в разходите на тези дружества, а гражданското общество има лесен достъп до информация, към която оправдано проявява чувствителност. Тази мярка има и дългосрочен стабилизиращ ефект по цялата верига на ценообразуване на услугите и продуктите, които тези дружества предоставят.

2. Индустриална политика.

Основните насоки при реализирането на индустриалната политика на АИКБ са подчинени на стремеж към формирането на бизнес среда, по-добра от тази на другите европейски държави, с цел създаване на условия за ускорен икономически растеж и включват:

2.1. Активен диалог и съвместна работа със сродните работодателски организации и социалните партньори, с държавни и обществени институции при разработването на позиции, свързани с приоритетите в развитието на българската индустрия:

  • Разработване на позиции по текущи икономически мерки с оглед обезпечаване изпълнението на стратегическите приоритети;
  • Активизиране и обогатяване дейността на създадените към министъра на икономиката Национален икономически съвет, с оглед реализирането на политики и мерки за насърчаване развитието на производството;
  • Изготвяне на съвместни позиции по процедури и реализация на проекти, финансирани с европейски средства, включително Националното споразумение за партньорство и оперативните и национални програми към него, както и Националния план за възстановяване и устойчивост;
  • Разработване на планове за действие на отраслово ниво;
  • Активен и конструктивен диалог в рамките на НСТС и органите, изградени на тристранен принцип;
  • Активна позиция и работа в Икономическия и социален съвет на Република България;
  • Насърчаване разширяването на партньорството между представителните на национално равнище организации на работодателите и правителството чрез подписване на двустранни споразумения по въпросите на бизнес средата и икономическото развитие;
  • Активно участие на БРО – членове на АИКБ в отрасловите съвети към министерства, агенции и други държавни ведомства.

2.2. Усъвършенстване на нормативната рамка за свободно развитие на бизнеса и насърчаване на стартирането и извършването на бизнес дейности:

  • Изготвяне на позиции с оглед постигането на ефективна държавна администрация;
  • Максимално опростяване на всички процедури и услуги, администрирани от изпълнителната власт;
  • Повишаване прозрачността на процедурите за възлагане на обществени поръчки (включване в комисиите по оценка на представители на браншови организации, разширяване кръга на данните, вписвани в регистъра на обществените поръчки), разкъсване на връзката между възложителя и органа, извършващ класирането;
  • Провеждане на консултации с всички заинтересовани страни при изготвяне на нормативни актове и въвеждане на задължителна предварителна оценка на въздействието им, включително върху бизнес средата;
  • Изграждане на интегрирани регистри с цел освобождаване на физическите и юридически лица от задължението да доказват пред администрацията данни от тези системи;
  • Мониторинг на съответствието между таксите по административно регулиране и административните разходи по упражняването им;
  • Прилагане на принципа на мълчаливото съгласие по презумпция – принципът на мълчаливото съгласие да се въведе в нормативната уредба като правило за всички случаи, в които изрично не е записано друго;
  • Регулаторните режими да следват минимално изискуемите по европейското законодателство и да няма усложняване на регулациите от българската държава с норми и документи, които не се изискват от европейското законодателство.

2.3. Електронно правителство – ускоряване на дейностите за въвеждане на електронно управление, за да може държавата да комуникира с бизнеса и гражданите прозрачно, по-ефективно, подобрявайки бизнес средата и намалявайки нивото на корупция.

2.4. Ефективно инвестиране на средства от европейските фондове за развитие на българската икономика:

  • Участие в мониторинга по изпълнението на стратегическите документи за програмен период 2014 – 2020 г. на финансиране със средства от европейските фондове, както и иницииране на изготвянето на пълен анализ на постигнатото изпълнение, установените проблеми, пропуски и набелязаните мерки за подобрение на процедурните реализации в следващия планов период;
  • Участие в разработването и изпълнението на програми и механизми по инструментите на Next Generation EU, Механизма за възстановяване и устойчивост, Споразумението за партньорство и оперативните програми по Кохезионна политика – 2021-2027, Механизма за справедлив преход, REACT-EU, както и останалите мерки и политики на Европейския съюз в т.ч. по миграцията, управлението на границите и сигурността, както и общата селскостопанска политика;
  • Разработване на становища и провеждане на активни политики в следните области:
    – Развитие на предприемачеството, основано на научните изследвания, растежа и иновациите – приоритетна подкрепа за мерки, насочени към разработване и внедряване на продуктови и производствени иновации;
    – Повишаване конкурентоспособността на българските предприятия чрез директни мерки за развитие на управленски капацитет, технологична модернизация, продуктова диверсификация;
    – Повишаване на общата ресурсна ефективност на предприятията, в т.ч. енергийна ефективност, оптимизация на човешки ресурси, максимално оползотворяване на материални ресурси и възможностите за рециклиране, приоритизиране на развитие на зелена икономика, в т.ч. внедряване на нови технологични решения;
    – Поощряване на възможностите за коопериране между предприятията, в т.ч. подкрепа на проекти за развитие на клъстерни структури, отраслово интегрирани технологични зони, ресурсно-обособими производствени хъбове, логистични центрове и др.;
  • Активно участие в разработването, реализацията и мониторинга по изпълнение на политики и проекти в областта на нисковъглеродната икономика, кръговата икономика и заявения преход към водородна икономика във всички направления – индустрия, енергетика, транспорт, селско стопанство и други;
  • Активно участие при структурирането на работата на Държавната агенция за научни изследвания и иновации и активно сътрудничество при осъществяването на функциите й;
  • Приоритизиране на секторни политики с цел фокусиране на финансов ресурс по стратегически отрасли с откроими конкурентни предимства, висока добавена стойност и експортен потенциал;
  • Подпомагане на предприемачеството и утвърждаване на индустриална инфраструктура за устойчиво развитие на МСП;
  • Поощряване и енергична подкрепа на предприемачи, инвестиращи в модернизация и/или изграждане на производствени мощности и технологични процеси, водещи до трайно подобряване на технологичните възможности за ефективно производство чрез данъчни стимули, преки или непреки финансови субсидии, посочване на добри примери, популяризиране на установени практики, работни визити на място в предприятията и сътрудничество с медии (включително в рамките на кампанията „Да извадим успеха от анонимност“), институционална подкрепа и демонстриране на чувство за национален интерес при държавнически посещения в чужбина, респективно прием на чужди делегации;
  • Разработване на адекватни финансови инструменти за растеж на предприятията и съдействие за осигуряване на допълнителен ресурс към съществуващи и нови инструменти – както като грантови възможности, така и с възмезден характер;
  • Разработване на мерки за подпомагане на предприемачеството чрез обмен с международни партньорски организации по линия на участие в европейски проекти;
  • Участие в разработването на квалификационни критерии при проекти, финансирани по оперативните програми.

2.5. Подобряване на условията за конкурентоспособност:

  • Гарантиране на необратимост на реформаторските процеси в енергетиката – пълна либерализация, преодоляване на дефицити и дисбаланси в сектора, изграждане на адекватна енергийна инфраструктура, пълноценна търговска и мрежова свързаност с общия европейски електроенергиен пазар и намаляване на енергийната зависимост;
  • Ограничаване на разграбването и безстопанствеността в българската енергетика и намаляване цената на електроенергията за промишлеността, в т.ч. намирането на решение на проблемите, които създават дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия;
  • Разработване на становища, съгласуване на законодателни и нормативни инициативи, както и активно налагане на позиции при реализацията на ценообразуването в сектор „Електроенергетика”:
    – Контрол при административно определените ценови компоненти, в частност при определянето на компонента „задължения към обществото”, в т.ч. мониторинг на функционирането на фонда за сигурност на електроенергийната система;
    – Контрол над търговските практики на производители на електроенергия, търговци и оператори на разпределителни системи с оглед гарантиране на открити, справедливи пазарни механизми – през платформите на „Българска независима енергийна борса” ЕАД;
  • Институционално и организационно укрепване и развитие на създадения Национален център „Икономика на светло“;
  • Поощряване на мерки за бързо реализиране на административни и наказателни санкции при нарушения за ограничаване на сивия сектор в икономиката и при корупция;
  • Ефективно регулиране на монополните дейности и ефективно прилагане на законовата разпоредба монополните дружества, доставчиците на обществени услуги и държавните предприятия да разкриват информация като публични компании, включително посредством укрепване на регулатора КФН;
  • Подпомагане на националните политически ресурси за противопоставяне срещу въвеждане на такива общи европейски политики, включително и данъчна хармонизация в рамките на Европейския съюз и въвеждането на квоти в бордовете на компаниите за жени и/или представители на малцинствени групи, които лишават икономиката на страната от конкурентни предимства;
  • Изграждане и утвърждаване на ясни правила и условия за реализация на публично – частното партньорство с оглед разширяването на участието на бизнеса във финансирането и изграждането на обекти на публичната държавна и общинска собственост чрез концесии и други форми на съвместна дейност;
  • Участие в разработването на мерки за преодоляване на междуфирмената задлъжнялост, включително чрез повишаването на ефективността на съдебната система и на процедурите по несъстоятелност;
  • Насочване на национални и международни фондове за финансиране, подпомагащи малките и средни предприятия в сфери, съгласувани със социалните партньори.

2.6. Насърчаване на експорта на български стоки и услуги:

  • Икономизиране на външната политика, т.е. съобразяване и подчиненост на националния икономически интерес;
  • Службите по търговско-икономическите въпроси към съответните задгранични мисии да са изцяло на разположение на българския бизнес, с годишни планове за дейността, атестирани от работодателските организации;
  • Разработване и системно изпълнение на програма за информираност на бизнеса за възможностите за успешна реализация на български стоки и услуги на външни за страната ни пазари;
  • Насочване на фондове за целево финансиране на малките и средни предприятия в инициативите им за реализация на български стоки и услуги на външни за страната ни пазари;
  • Насърчаване прилагането на схеми за гарантиране кредитите на експортно-ориентирани предприятия и експортното застраховане.

2.7. Насърчаване на съвместното проектно участие на български дружества с партньори от страните членки на ЕС

АИКБ отчита значимостта на развитието на модела на Важни Проекти от Общоевропейски Интерес (ВПОИ) – още IPCEI – тези проекти представляват много важен принос за икономическия растеж, заетостта и конкурентоспособността на промишлеността и икономиката на ЕС с оглед на техните положителни вторични последици за вътрешния пазар и европейското общество. Моделът ВПОИ дава възможност за обединяване на знания, експертен опит, финансови ресурси и икономически субекти от целия ЕС, така че да се преодолеят значима пазарна неефективност или съществени системни слабости и обществени предизвикателства, към които не би могло да се подходи по друг начин. Те са предназначени да обединяват публичния и частния сектор за предприемането на широкомащабни проекти, които носят значителни ползи за ЕС и неговите граждани. Отчитайки гореизложеното, АИКБ ще работи по разработване на стратегическите документи, проектните концепции и критерии за изпълнение по следните направления:

  • Главни базови технологии – Батерии, Водород и водородни технологии;
  • Енергийна стратегия за Европа;
  • Политики в областта на климата и енергетиката;
  • Енергийна сигурност;
  • Електроника, трансевропейски транспортни и енергийни мрежи, в т.ч. водещите инициативи като Съюз за иновации, Програма в областта на цифровите технологии за Европа, Европа за ефективно използване на ресурсите и Индустриална политика за ерата на глобализацията;
  • Цифровизация на индустрията и бизнеса.

3. Политика за развитие на капиталовите пазари

  • Програма „Капиталов референдум” – при разработване на инвестиционни проекти със значим обществен интерес, включително участие в международни дружества, изграждане на енергийни, индустриални мощности, както и инфраструктурни проекти, финансирането да става и чрез набиране на ресурс на организиран капиталов пазар (напр. „Българска фондова борса – София” АД) посредством емисии на дялови и/или дългови книжа при ограничения за размера на директното държавно финансиране, съобразени с публичния ефект. Така по най-добър и пазарно мотивиран начин ще се отговори еднозначно на евентуални съмнения относно ефективност и целесъобразност на конкретни управленски (в т.ч. политически) решения;
  • Осъществяване на приватизационни сделки преимуществено през фондовата борса, в т.ч. миноритарни дялове от държавни дружества като: ДП „Български спортен тотализатор“, „АДИС“ ЕООД, Български енергиен холдинг (БЕХ), АЕЦ „Козлодуй“, НЕК, Булгаргаз, Булгартрансгаз, Електроенергиен системен оператор, ТЕЦ „Марица Изток 2“, „Пристанище Варна“ ЕАД;
  • Подпомагане работата на Националната комисия за корпоративно управление като постоянно действащ независим орган, създаден на принципа на публично-частното партньорство за осъществяване на консултации и сътрудничество на национално равнище по въпросите на корпоративното управление;
  • Популяризиране на изработения с активното участие на АИКБ Кодекс за корпоративно управление:
    – Действия за подкрепа на приемането и прилагането на Кодекса от членовете на АИКБ и всички публични компании;
    – Развитие на механизми за насърчаване на обмена на добри практики в рамките на Асоциацията;
    – Разработване и представяне на насоки за най-добри практики в специфични области на корпоративното управление
  • Утвърждаване на механизми за мониторинг върху прилагането на Кодекса;
  • Разработване на препоръки към регулаторните органи за подобряване на корпоративното управление;
  • Утвърждаване на система на поощрение на добрите практики и доброволното изпълнение, която да допълни съществуващия чисто санкциониращ механизъм;
  • Активно участие в усъвършенстването на законодателството в областта на капиталовите пазари, както и в предварителната задължителна оценка на въздействието на приеманите нормативни актове;
  • Активно участие при разработването на въпроси, свързани с регулацията и интеграцията на европейските капиталови пазари, при гарантиране на защитата на интересите на българските публични компании;
  • Преразглеждане в посока намаляване на размера на такси и комисиони, събирани от КФН, „БФБ – София“ АД и „Централен депозитар“ АД;
  • Облекчено отписване от регистъра на КФН при определени условия/критерии на компании, снети от търговия на БФБ;
  • Професионално управление на публични активи (публични фондове, дружества, имоти);
  • Преразглеждане на ограниченията за инвестиране на средствата на пенсионните фондове, включително и Сребърния фонд, въвеждане на мултифондове при ДЗПО и въвеждане на минимални лимити за инвестиции в акции, облигации или дялове, издадени от български дружества, търгувани на „БФБ – София“ АД.

4. Политика по насърчаване и подпомагане на инвестициите, научноизследователската и развойна дейност

  • Поставяне на научноизследователската и развойната дейност като основен приоритет пред България чрез:
    – Насърчаване на приложните научни изследвания;
    – Подкрепа за стимулиране на НИРД и иновациите в предприятията;
    – Инвестиции в иновационната и развойната инфраструктура.
  • Стимулиране на инвестиционния процес чрез система от данъчни и структурни мерки;
  • Активно участие в работата на национални иновационни инициативи, в т.ч. Национален съвет по иновации, консултативни работни групи и др.;
  • Инвестициите в хидромелиорации, предвидени в Националния план за възстановяване и устойчивост, да се извършват след подбор на конкурентни проекти, основани на капиталови инвестиции в конкретен обект – собственост на „Напоителни системи“ ЕАД, план за управление на обектите и дейностите, свързани с експлоатацията и поддръжката, и при ясни правила за публичен контрол на разходваните средства;
  • Участие в работата на основната научна организация в България – БАН, вкл. в Консултативните съвети и в частност – отделните институти и лаборатории;
  • Подкрепа за научноизследователски проекти с приложна насоченост в приоритетните области и насърчаване на интеграцията на научните изследвания и производството;
  • Подкрепа за стартирането на иновационни предприятия чрез активни политики за насърчаване развитието на рисковото инвестиране в страната. За целта да се използват както финансовите инструменти, предвидени в новите оперативни програми, така и създаването на национални финансови схеми за съфинансиране на публично-частни фондове за рисково инвестиране и подкрепа на частни венчърни фондове;
  • Изграждане на качествена научна инфраструктура с цел успешно усвояване на планираните внушителни средства, вкл. чрез преразглеждане на статута и функционирането на Фонда за научни изследвания;
  • Дейността на Националния иновационен фонд да бъде изцяло подчинена на изисквания към приложността на финансираните разработки;
  • Съдействие на членовете на АИКБ в разработването на проекти, финансирани по направление „Иновации и иновационни системи“.

 5. Политика по човешките ресурси

5.1. Образование и квалификация:

  • Повишаване на квалификацията на вече съществуващия персонал, както и на новоприетите работници и служители;
  • Насочване на публичен ресурс за ПОО към предприятията, вместо към ЦПО, несвързани с работодателски организации, предприятия и училища;
  • Мониторинг на механизма за съгласуване на план-приема и предметните области на образование за системата на висшето образование:
    – Приоритетно развитие на обучението по професии, необходими за развитие на производството и внедряването на иновации, и особено на технически специалности в системите на средно и висше образование – статут на защитени специалности в професионалните училища, но и на ниво технически университети – например държавна поръчка и държавни стипендии в инженерни области и съгласуван с работодателите план-прием;
    – Отстояване на позиция за намаляване броя на приеманите за обучение студенти по професии и специалности, за които има ограничено търсене на пазара на труда и приоритетно насърчаване на приема по професии, необходими на фирмите;
    – Насърчаване и разширяване на връзката между браншови камари, сдружения и фирми с висши технически училища за пилотно въвеждане на дуално обучение на бакалаври по най-важните за предприятията специалности;
    – Структуриране на надеждни гаранции за ангажимент за постъпване за определен период на работа в българската икономика на ученици и студенти, които завършват образованието си с финансиране от държавния бюджет (например – за период от 5 години);
  • Активно развиване на модела за партньорство „професионална гимназия-предприятие” съгласно утвърдени практики от Германия, Австрия, Швейцария, включително оценка на реализираните пилотни проекти и разширяване на успешните практики;
  • Актуализация на учебните програми с активно участие на представители на утвърдени предприятия, водещи в своята област, вкл. консултиране на преподаватели, въвеждане на позицията „ментор” или „наставник” от работещите в реалния сектор, привличане на представители на предприятия в процеса на обучение – както в професионалните училища, така и във висшите технически университети;
  • Разработване на програми по аналогия на съществуващата схема „Ново начало – от образование към заетост” на АЗ и ЕСФ, като може да се разшири обхватът на финансиращи партньори – съществува интерес от страна на бизнеса и самостоятелно да финансира такива инициативи;
  • Индивидуални стимули за изграждане на STEM знания и умения по аналогия с добри практики от миналото по примера на ТНТМ;
  • Оценяване и финансиране на учебните заведения според реализацията на подготвените от тях кадри на пазара на труда;
  • Осигуряване на квалифицирани кадри в тясно съответствие с потребностите на бизнеса;
  • Поощряване на интердисциплинарното образование;
  • Ангажиране на кметовете на общини, ръководителите на основните фирми, даващи облика на индустрията в общините, директорите на средните училища, на бюрата по труда и регионалните инспекторати по образование за привеждане на приема по професии и специалности в съответствие с потребностите на пазара на труда, в т.ч.:
    – ограничаване на държавния план-прием на ученици по специалности, за които няма търсене на пазара на труда;
    – оптимизиране на мрежата от професионални гимназии в общините;
    – изготвяне на предложения за най-важните за развитието на бизнеса в общините професии, които да бъдат включвани в списък на защитените професии;
  • Насърчаване на реализацията на кадрите в страната за професиите, които изпитват недостиг на специалисти, както и повишаване на имиграцията на чуждестранни кадри, особено от държави и територии с български малцинства, чрез опростяване на механизмите за издаване на „синя карта“ и други добри европейски практики.

5.2. Заетост, доходи, осигуряване и трудово законодателство:

  • Постигане на максимална гъвкавост по отношение работно време, осигурителен стаж, отпуски;
  • Активно и ангажирано участие в работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество по отношение на внесени за обсъждане трудовоправни актове;
  • Реформа на системата на службите по трудова медицина в страната;
  • Реформиране на медицинската и трудовата експертиза;
  • Пълноценна здравна реформа – с посочени източници на финансиране, програмни бюджети, крайни и междинни цели, срокове и отговорности;
  • Ефективен пазар и конкуренция вместо замразяване на цени на лекарства или субсидиране на цени;
  • Работа за постигане на оптимален баланс между равнищата на минималното възнаграждение за труд и на социалните помощи;
  • Политиката в областта на доходите, основана на трипартитно договорени цели, параметри и механизми, следва да е пряко отражение на икономическите резултати и повишената номинална производителност на труда върху заплащането, чрез ежегодно договаряне между работодател и синдикати:
    – Премахването на МОД. Изследванията на АИКБ показват недвусмислено, че минималните осигурителни доходи/прагове (МОД) вече са изиграли ролята си и практиката около тях отразява предимно негативно на икономиката и политиката по заетостта;
    – Премахване на административното определяне на МРЗ и въвеждане на пряко договаряне на МРЗ по браншове или икономически дейности между синдикати и работодатели, отчитайки и регионални специфики. Механизъм за обективно, а не административно определяне на минималната работна заплата;
    – Премахване на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (т.нар. „класове“);
  • Проучване на подходи, принципи и нови форми на въздействие за определяне на трудовите възнаграждения, успешно прилагани в други страни;
  • Стимулиране на доброволното договаряне на браншово ниво на мерки за ограничаване или преодоляване на нелоялната конкуренция;
  • Фокусиране на социалното подпомагане върху наистина социално слабите – това са хора едновременно с ниски доходи и безимотни – това отговаря както на принципа за справедливост, така и на концепцията за ефективно управление на оскъден финансов ресурс – мисли първо за малките и слабите;
  • По-ефективно разходване на социалните фондове чрез ограничаване на ранното пенсиониране, преразглеждане на категоризацията и обхвата на категорийни стимули в държавната сфера, в частност – военни, служители към МВР и други специализирани силови ведомства и категорично прекратяване на злоупотребите с инвалидни пенсии и болнични;
  • Прекратяване на резките и несъгласувани действия при провеждане на пенсионната реформа и продължаването й в дух на консенсус със социалните партньори за осигуряване на реално действаща и ефективна тристълбова пенсионна система.

5.3. Насърчаване на инвестиционната имиграция и улесняване на достъпа до българския пазар на труда на чуждестранни кадри.

5.4. Политика в областта на културата. Насърчаване на развитието на културата посредством целеви инвестиции и подкрепа, развитие на детския потенциал и творчество, интегриране на образованието и културата, насърчаване на книгоиздаването и книгоразпространението.

6. Международна политика

6.1. Работа в рамките на членството в МОТ/МОР.

6.2. Работа в рамките на участие в организации в ЕС:

  • Активна работа за изготвяне на становища на ЕИСК по въпроси, приоритетни за АИКБ;
  • Запазване на позициите и по-активно представителство в органите на SGI Europe;
  • Aктивно сътрудничество със SMEUnited посредством „Произведено в България“.

 6.3. Работа в рамките на участие в МКСОР и МКПП:

  • Разширяване и укрепване на членския състав на МКСОР и МКПП;
  • Работа за развитие на двустранните бизнес контакти между членове на АИКБ и членове на организациите от МКСОР и МКПП.

6.4. Задълбочаване на сътрудничеството с UNIDO.

  • Споделяне на добри практики в сферата на насърчаване на корпоративната социална отговорност;
  • Участие на членове на АИКБ в национални, регионални и глобални проекти на UNIDО;
  • Изготвяне на становища при формулиране на общи цели за устойчиво развитие в интерес на членовете на АИКБ.

6.5. Привличане за членство, разширяване на сътрудничеството и активно взаимодействие с билатерални камари за развитие на бизнес отношенията и обмяна на опит със съответните страни.

Писмо от АОБР относно искане за ново удължаване на преходния период за избор на нов доставчик на ел. енергия

Следва пълният текст на писмо от Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) до председателя на Комисията по енергетика към 44-то Народно събрание Валентин Николов относно искане за ново удължаване на преходния период за избор на нов доставчик на ел. енергия.


ДО

Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА ПРИ

44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Относно: Искане за ново удължаване на преходния период за избор на нов доставчик на ел. енергия.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН НИКОЛОВ,

Както Ви е известно, енергетиката и нейното пазарно функциониране е един от най-важните приоритети на АОБР, затова ние стриктно следим всяко действие в този сектор и реагираме в защита на фирмите потребители. За съжаление опитите за забавяне на реформите не спират. Считаме, че е скандално да се иска ново удължаване на преходния период за избор на нов доставчик. Просто сe прави поредно отлагане на пълната либерализация. Предвиденият гратисен период от 9 месеца за намирането на нов доставчик на електроенергия от страна на стопанските потребители „ниско напрежение“ е достатъчен. Периодът не трябва да се удължава поради следните причини:

  1. На предходни етапи на либерализацията, като освобождаването на стопанските клиенти „средно напрежение“, не беше предвидено плавно излизане на пазара.
  2. С удължаването на „гратисния период“ се създават условия за задържане и увеличаване на пазарен дял от страна на крайните снабдители, макар и в качеството им на търговци по типови договори, и не се дава стимул на клиента да потърси алтернативни доставчици. Създава се ситуация, в която клиентите „ниско напрежение“ остават с разбирането, че са преместени „служебно“ на свободния пазар, което повлиява на поведението им. Отваря сe нов времеви прозорец за крайните снабдители да могат спокойно да прехвърлят и запазят клиентите си.
  3. В допълнение, платформата за сравнение на оферти на КЕВР следва да е функционираща, а институциите е трябвало да са извършили активно и адекватно информационната кампания.
  4. Малкият брой клиенти „ниско напрежение“, сменили доставчика си, може да се дължи на разбирането за „служебна“ смяна на сегмента (пак сме си при стария доставчик, само цената е друга). С удължаването на „преходния период“ проблемът ще се измести с една година, тъй като ще се затвърди впечатлението за „служебността“ на участието на свободния пазар.
  5. Няма равнопоставеност на клиентите, тъй като потребителите „високо напрежение“ и „средно напрежение“ преминават автоматично на доставка от последна инстанция, когато останат без доставчик, дори това да не е по тяхна вина. Същевременно, клиентите „ниско напрежение“, избрали друг доставчик, също биха били попаднали в хипотезата на доставка от последна инстанция, ако останат без доставчик преди да е изтекъл гратисният период, защото са прекратили типовия договор с крайния снабдител. Така се създава неравнопоставеност и между клиентите „ниско напрежение“ и пазарният подход не се поощрява, защото е вероятно повечето потребители да „играят на сигурно“ като отлагат свободния избор на доставчик до последния възможен момент.
  6. Задължение на клиента е да се информира за възможностите и рисковете, които предоставя свободният пазар. Ролята на институциите в случая е да предоставят адекватна и навременна информация на пазарните участници, а не да създават законодателна защита на цял сегмент потребители и да създават условия за изкуствено задържане на пазарните дялове на конкретни доставчици.

С УВАЖЕНИЕ,                  

 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ

Председател на УС на АИКБ
и председател на АОБР за 2021 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ     

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) представи приоритетите си за 2021 г.

 Организацията ще работи по 47 мерки в шест ключови за икономиката области

Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) обяви основните си приоритети за 2021 г. Това стана на официална пресконференция, в която участие взеха ръководителите на четирите национално представителни работодателски организации, членове на АОБР – Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България; Радосвет Радев, председател на Българската стопанска камара; Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата, и Кирил Домусчиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

Организацията ще работи по 47 мерки в шест ключови за българската икономика области, сред които бизнес среда, енергетика, човешки ресурси, капиталов пазар, европейски политики и инвестиции. За основен национален приоритет беше обявено приемането на България в ОИСР и Шенгенското пространство, включително и активна работа за по-скорошното включване на България в Еврозоната.

„По традиция в началото на всяка година АОБР представя приоритети си. В тях няма да видите антикризисни мерки, а точно напротив мерки, които целят подобряване на бизнес средата и повишаване на конкурентоспособността на българските предприятия и съответно на икономиката. И тъй като тази година е изборна единодушно взехме решение да поканим партиите и коалициите, на които социологическите агенции дават шанс са влизане в парламента, които да запознаем с приоритетите си и очакванията на бизнеса“, каза ротационният председател на АОБР за тази година Васил Велев.

Председателят на БСК Радосвет Радев отбеляза, че от съществено значение за подобряване на бизнес средата у нас е запазването на съществуващия данъчен модел и понижаването на дела му, преразпределен през държавния бюджет. Като друг важен акцент той изтъкна намаляването на регулаторната тежест върху стопанската дейност на компаниите до минимално изискуемото от ЕС. По думите му българския бизнес иска максимално бързо изграждане на електронно управление, както и разширяване на приложното поле на мълчаливото съгласие.

„2020 г. ни показа колко голяма е необходимостта от електронно управление, за да можем да преминаваме малко по-лесно през подобни кризи. Забавянето на мерките и влошаването на бизнес средата до голяма степен се дължи и на лошата работа на институциите. Това показват данните от анкетата на БСК.  70 на сто от анкетираните отговарят, че икономическите показатели на компаниите им са се влошили, а 56% ще отложат всичките си инвестиции“, допълни Радосвет Радев.

Според него има необходимост и от усъвършенстване на правилата за легитимиране на национално представителните организации на работници и служители, и на работодатели. АОБР счита, че процедурата трябва да се прави на всеки 7 години, а не както е в момента на всеки 4, допълни още той.

Ротационният председател на АОБР за 2020 г. Кирил Домусчиев посочи, че енергетика е сред най-тежките проблеми за българския бизнес. „За съжаление през изминалата година не успяхме до доведем до финализиране така необходимата реформа в сектора и през 2021 г. ще продължаваме да настояваме за нейното реализиране. Енергетиката е сред основните ни приоритети, тъй като играе изключително роля за увеличаване на конкурентоспособността на българската икономика“, заяви председателят на КРИБ.

photo_3

По думите на Кирил Домусчиев АОБР ще настоява да изготвяне и подписване на Национално споразумение за осигуряване на ликвидност на пазара на електроенергия на пазара „Ден напред“, което да включва производителите от групата на БЕХ, Министерство на енергетиката, Министерство на икономиката, Министерство на финансите и национално представителните синдикални и работодателски организации.

Сред другите приоритети в сектор „Енергетика“ председателят на КРИБ посочи още приемането на балансиране национална стратегия до 2030 г., нотифициране и провеждане на търг за капацитети и уреждане на отношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК и т.нар. американски централи в съответствие с правилата за държавни помощи на ЕС, повишаване капацитета и активността на КЕВР за разследване и санкциониране на пазарни злоупотреби и пазарна концентрация, обединение на българския с европейския пазар на електроенергия. Кирил Домусчиев постави и акцент върху насърчаване на производството и съхранението на електроенергия от ВИ за собствени нужди, както и за приемането на законови промени за пълна либерализация на пазара на електроенергия.

Въпреки временните затруднения на част от бизнеса, в следствие на COVID-19 членовете на АОБР считат, че след няколко месеца предприятията отново ще започнат да изпитват недостиг на кадри. „Човешките ресурси са важен елемент от индустриалната политика. През настоящата година трябва да положат максимални усилия за разработване на политики за задържане на работници, които са се завърнали от чужбина, поради кризата. Те трябва да бъдат свързани с облекчаване на възстановяването на гражданския им статут, изграждане на допълнителни детски гради за децата им и др.“, каза председателят на БТПП Цветан Симеонов.

Той добави, че работодателските организации ще продължават да работят за извършване на промени в Закона за висшето образование, чрез които план-приема в учебните заведения да се привежда към нуждите на икономиката, както и за ускоряване на реформите в образователната система с акцент върху професионалното образование и разширяване на уменията и знанията в науката, технологиите, инженерството и математиката.

Като много важни мерки Цветан Симеонов подчерта разширяването на функциите на Агенция по заетостта с цел облекчаване на вноса на работници и специалисти от трети страни, както облекчаване на нормативната уредба, чрез което да се улесни достъпа до страната ни и до българския трудов пазар на чуждестранни работници и специалисти с български произход. Председателят на БТПП заяви, че исканията за отмяна на минималните осигурителни доходи и на задълженията на работодателя да заплаща първите три дни от болничния също са сред приоритети за 2021 г.

Васил Велев, който тази година е ротационен председател на АОБР, изтъкна, че Асоциацията настоява за активно участие в актуализацията и приемането на Плана за възстановяване и устойчивост на България, както и да участва в механизма за неговото изпълнение и мониторинг. „Бизнесът очаква поне 25%, а не коментираните до момента от 3 до 8 на сто, от средствата по Плана да бъдат насочени в подкрепа на инвестициите в съществуващите предприятия. Тези предприятия, които хранят хората и пълнят бюджета на страната днес“, допълни още Васил Велев. Според него България трябва да има изработена национална позиция по изпълнението на Европейската зелена сделка, чрез която да се гарантира справедлив, плавен и съобразен със спецификите на държавата ни преход към нисковъглеродна икономика.

Капиталовият пазар също е залегнал сред приоритети за 2021 г. По думите на председателят на АИКБ четирите национално представени работодателски организации ще работят за недопускане на опитите за държавен контрол върху частни листвани компании посредством отчуждаване на неактивни акции. Васил Велев допълни, че България трябва сериозно да усъвършенства нормативната уредба, за да бъдат ограничени свръхрегулациите и да се опростят и автоматизират процедурите, както и да подобряват условията за финансиране на МСП чрез капиталовия пазар. АОБР предлага и извършване на оценка на потенциала за листване на миноритарни дялове от държавни дружества и набиране на финансов ресурс за реализиране на големи инфраструктурни проекти чрез капиталовия пазар и подобряване на корпоративното управление на публичните предприятия.

АОБР обединява национално представителните работодателски организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ. Основна цел на  организацията е да консолидира, балансира и представлява интересите на членовете си. Заетите в предприятията, членуващи в четирите работодателски организации дават работа на 82% от всички наети у нас, а брутната добавена стойност, която произвеждат е 86 на сто.

Пълния запис от пресконференцията може да видите в YouTube канала на АОБР:

Онлайн семинар на тема: “Преминаване на небитови потребители на електроенергия към свободен пазар от 01.10.2020 г.”

2 септември 2020 г. (сряда), 10:00 часа, дистанционна връзка чрез платформата ZOOM

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Българската търговско-промишлена палата (БТПП) имат удоволствието да Ви поканят на онлайн семинар на тема: “Преминаване на небитови потребители на електроенергия към свободен пазар от 01.10.2020 г.”, който ще се проведе на 2 септември 2020 г. (сряда) от 10:00 часа чрез дистанционна връзка през платформата ZOOM.

На 26 юни 2020 г. беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката – брой 57 на Държавен вестник. В резултат на направените промени от 1-ви октомври 2020 г. небитовите клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа – ниско напрежение, трябва да излязат на свободния пазар. Това е поредна стъпка към пълната либерализация на електроенергийния пазар. Целта е да се осигури конкуренция между доставчиците на електроенергия при по-добри условия за ползвателите, съобразени с техните специфични профили на потребление.

Целта на провеждането на семинара е да се поставят въпросите и да се намерят възможно най-добрите отговори във връзка с предстоящите промени на пазара на електроенергия от 1 октомври 2020 г. за небитовите клиенти.

Повече информация за процедурата може да намерите на сайта на АИКБ на адрес http://bica-bg.org/, където са публикувани препоръки към МСП за своевременно преминаване към свободния пазар на ел. енергия.

Регистрация за участие в семинара може да направите на адрес office@bica-bg.org, като посочите Вашите имена, длъжност и компанията, която представлявате.

Данните за участие в дистанционната връзка на семинара са следните:

https://us02web.zoom.us/j/85916699068?pwd=N2ZjYmdCR2dldWI4ZXQ5NHhsdzFkQT09

Meeting ID: 859 1669 9068

Passcode: 231890

Участието в семинара е БЕЗПЛАТНО!

Предоставяме на Вашето внимание и проект на програма за събитието.

Препоръки към МСП за своевременно преминаване към свободния пазар на ел. енергия

На 26 юни 2020 г. беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката – брой 57 на Държавен вестник. В резултат на направените промени от 1-ви октомври 2020 г. небитовите клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа – ниско напрежение, трябва да излязат на свободния пазар. Това е поредна стъпка към пълната либерализация на електроенергийния пазар. Целта е да се осигури конкуренция между доставчиците на електроенергия при по-добри условия за ползвателите, съобразени с техните специфични профили на потребление.

Как да процедираме

Вече следва да сте получили уведомление за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1-ви октомври 2020 г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниско напрежение от ползваните до момента крайни снабдители на електроенергия – „ЧЕЗ Електро България” АД, „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, „Енерго-Про Продажби” АД или „ЕСП Златни пясъци” ООД – според Вашия район. Внимание: това не означава, че няма да имате електроснабдяване след 1-ви октомври, а е просто известяване, че споменатите дружества вече ще имат статут на стандартен търговец на електроенергия и могат да бъдат сменени по Ваш избор!

Ако по някаква причина не сте сигурни за статута си, може да проверите в сайта на Вашия настоящ краен снабдител на електрическа енергия дали присъствате в списъка с небитовите клиенти на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, а именно:

Присъствието Ви в съответния списък означава, че този материал е именно за Вас!

Имате възможност до 30-ти септември 2020 г. да сключите договор с избран от Вас търговец на електроенергия, предоставящ най-добрите за Вас условия. Важно е да знаете, че избраният от Вас доставчик на електрическа енергия трябва да бъде и координатор на балансираща група в съответствие с Правилата за търговия на електрическа енергия.

Информация за всички доставчици на електрическа енергия, във връзка с издадените им от КЕВР лицензии, с имена, телефони за връзка, електронни адреси и друга контактна информация е налична на сайта на КЕВР.

За първоначална регистрация на пазара на електрическа енергия по свободно договорени цени с договора за доставка Вие упълномощавате доставчика да подаде заявление за първоначална регистрация при съответния мрежови оператор, както и да сключи от Ваше име и за Ваша сметка договори с мрежовия оператор и с доставчика от последна инстанция.

Избор и смяна на доставчик на електроенергия на свободен пазар може да се извършва всеки месец. Смяната на доставчик на свободен пазар е безплатна услуга.

Процедурата започва с избор и сключване на търговски договор с избрания от клиента доставчик, след което доставчикът заявява смяната пред мрежовия оператор. (Ако заявяването е до 10-то число на месеца, смяната ще бъде факт от 1-во число на следващия календарен месец. Ако заявката се подаде след 10-то число – смяната ще е факт от 1-во число на по-следващия месец.)

В случай че до 30-ти септември 2020 г., включително, не сте сключили договор с доставчик на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия от 1-ви октомври 2020 г. ще продължи да се извършва от досегашния Ви доставчик в качеството му на титуляр на лицензия за „търговия с електрическа енергия“.

За осъществяване на доставка на електрическа енергия в горепосочения случай досегашният Ви доставчик, но в качеството си на търговец, ще сключи типов договор с Вас. До сключването на типовия договор, дружеството като досегашен доставчик в качеството си на краен снабдител осигурява доставката на електрическа енергия, при условие че Вие своевременно заплащате всички дължими суми във връзка с доставката

Типовият договор е със срок от 1-ви октомври 2020 г. до 30-ти юни 2021 г. и се сключва по образец, утвърден от КЕВР, като в него се уреждат правата и задълженията на страните, условията за доставка на електрическа енергия от досегашния доставчик.

Ако въпреки всичко, в продължение на 11 месеца, т.е. до 1-ви юли 2021 г. не сте избрали доставчик на електрическа енергия по свободно договорени цени, ще се наложи да се снабдявате от досегашния си доставчик, но в качеството му на доставчик от последна инстанция. Това е скъпо и безсмислено, защото при сделки с доставчик от последна инстанция, цената на електрическата енергия е значително по-висока! Това се дължи на факта, че функцията на доставчик от последна инстанция е да снабдява с електрическа енергия инцидентно, до избора на друг доставчик. Смяната на доставчик от последна инстанция с друг доставчик се извършва съгласно предвидения ред в Закона за енергетиката и Правилата за търговия с електрическа енергия. Имате почти година, за да не се стигне до такава крайна мярка.

Как се формира цената на електрическата енергия

Основната част е цената на активната енергия – когато Ви говорят за борсова цена, пазарна цена, цена на производител – имат предвид именно цената на активната енергия. Практиката показва, че най-ниска е тази цена, в случай че потребявате едно и също количество електроенергия през цялото денонощие, както и за целия период на доставка (например една година). Това се нарича бандово (равномерно) потребление. Най-често потребителите са с неравномерно потребление – както в рамките на едно денонощие, така и през годината. Логично, това неравномерно потребление предполага малко по-висока средна цена на активната енергия.

Това, че потреблението Ви е неравномерно, не означава, че не е добре планирано. Когато планирате работата си, Вие планирате и Вашето електропотребление. Това става Ваше задължение пред ЕСО при регистрирането на Вашия денонощен потребителски график. Обичайно с това се занимава Вашия доставчик на електроенергия. Естествено, много вероятни са текущи отклонения и разлики между прогноза и потребление – именно тук идва мястото на услугата балансиране: когато отклонението води до недостиг на електроенергия – ще Ви се начисли допълнително количество и обратно – при излишък (напр. неочаквано решавате да изключите машина, електроуред и т.н.) ще Ви бъде отчислено количество електроенергия. Балансиращата енергия е значително по-скъпа от нормалната активна енергия – когато не Ви достига (включвате непланирано машина, електроуред и т.н.), а когато Ви е излишна – ще бъде „купена“ от Вас на значително по-ниска цена. Извод: всяко недобре планирано потребление, отклоняващо се от прогнозата, налага балансиране, а това ще Ви струва допълнителни разходи.

Възможно е някои търговци да Ви предложат само цена за активна енергия, а разходите за балансиране да не бъдат уточнени – това не е във Ваш интерес, освен ако не планирате и управлявате ефективно потреблението си. В общия и най-масов случай препоръчваме да уточните с избрания от Вас търговец как ще става балансирането, като поискате той да се ангажира с това.

Не забравяйте, че към образуваната сума – цена на активна енергия и цена на балансиране, до крайната цена трябва да заплатите още: цената за задължения към обществото (до 30-ти юни 2021 г. тази компонента е 0,02147 лв/кВтч, мрежови такси за достъп и пренос през електропреносната система – общо 0,01075 лв/кВтч, както и следните мрежови ценови компоненти:

  • ако сте в мрежата на ЧЕЗ Разпределение България – цена за пренос през мрежа на ниско напрежение 0,03355 лв/кВтч, както и цена за достъп 0,01989 лв/кВт/ден (внимание, изчислява се според заявената от Вас присъединена мощност, а не според потреблението Ви);
  • ако сте в мрежата на Електроразпределение Юг – цена за пренос през мрежа на ниско напрежение 0,03574 лв/кВтч, както и цена за достъп 0,01977 лв/кВт/ден (внимание, изчислява се според заявената от Вас присъединена мощност, а не според потреблението Ви);
  • ако сте в мрежата на Електроразпределение Север – цена за пренос през мрежа на ниско напрежение 0,03531 лв/кВтч, както и цена за достъп 0,02053 лв/кВт/ден (внимание, изчислява се според заявената от Вас присъединена мощност, а не според потреблението Ви);
  • ако сте в мрежата на Електроразпределение Златни пясъци – цена за пренос през мрежа на ниско напрежение 0,04429 лв/кВтч, както и цена за достъп 0,01349 лв/кВтч.

Горните цени са без ДДС и акциз (0,002 лв/кВтч).

При сключване на договор за доставка на електрическа енергия по свободно договорени цени страните сключват договор за комбинирани услуги, като предмет на този договор са продажбата на електрическа енергия и плащането на всички използвани от крайния клиент услуги в това число за мрежови услуги и за балансиране.

Следва да се има предвид, че при доставка на електрическа енергия по свободно договорени цени, цената за задължения към обществото се начислява във фактурата отделно от цената на електрическата енергия.

За по-пълна информираност и осигуряване на възможност за участие на пазара на електрическа енергия по свободно договорени цени, в срок до 31-ви декември 2020 г. КЕВР ще създаде платформа и ще определи правилата за работа с нея. Правилата ще бъдат публикувани на интернет страницата на КЕВР.

Бизнес, правителство и синдикати подписаха Тристранно споразумение за икономическо развитие

Работодателите и синдикатите подписаха Национално тристранно споразумение. Целта на споразумението е да се посрещат съвременните предизвикателтва пред България в областта на бизнеса, икономиката, социалната защита, енергетиката, Зелената сделка, образованието, демографията, миграцията, трудовия пазар и доходите. Всички предизвикателства са съсредоточени в краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели.

Следва пълният текст на Националното тристранно споразумение между работодатели и синдикати, подписано на 17.06.2020 г. в Министерски съвет.


НАЦИОНАЛНО ТРИСТРАННО СПОРАЗУМЕНИЕ

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СОЦИАЛНИТЕ ПАРТНЬОРИ, НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ И НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ,

водени от своята отговорност на гарант на конституционното право на сдружаване и воля за развитие на националния социален диалог и колективното договаряне, както и от необходимостта да се ускорят процесите на подобряване на икономическата среда и жизнения стандарт на населението;

като съзнават съвременните предизвикателства пред България като част от ЕС за изграждане на съвременна конкурентоспособна икономика и преодоляване на социалните и регионални дисбаланси;

и като си дават ясна сметка за необходимостта от ефективно използване на механизмите на Европейския семестър и тясното му обвързване с принципите на Европейския стълб на социалните права, в т.ч. чрез активното включване на социалните партньори;

сключиха настоящото 2-годишно тристранно споразумение с акцент върху първите 6 месеца за:

I. Бизнес среда и икономика

  1. Издигане в национален приоритет приемането на България в ОИСР, Шенгенското пространство и ERM II.
  2. Прилагане на общи съгласувани политики и мерки на държавата и социалните партньори за борба със сивата икономика и недекларирания труд, корупцията, монополизацията и картелизацията.
  3. Намаляване броя на административните структури и продължаване на административната реформа.
  4. Разработване и прилагане на мерки за насърчаване на инвестициите в по-слабо развитите и изоставащи региони.
  5. Прилагане на нова индустриална политика „Индустрия 2030“, базирана на приоритетно развитие на отрасли, за които страната ни има конкурентни предимства и на производства с висока добавена стойност, базирани на технологични иновации. Приемане на „Национална стратегия за участие на България в четвъртата индустриална революция Индустрия 4.0“.
  6. Ускорено изграждане на електронното управление, съгласно приетата от МС Актуализирана стратегия за развитие на електронното управление в Р България (2019-2023).
  7. Продължаване на усилията за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност до обществено оправдани граници, в съответствие със закона. Разширяване на приложното поле на мълчаливото съгласие.
  8. Предприемане на мерки, насочени към подкрепа и облекчаване на дейността на малките и средни предприятия в съответствие с европейския принцип „Мисли първо за малките“ и „Акта за малкия бизнес“.
  9. Облекчаване на процедурите за свързаност на предприятията към мрежови структури (ВиК, ел. енергия, газ и др.).

II. Енергетика

  1. Приемане на балансирана национална енергийна стратегия до 2030 г. с поглед до 2050 г., основана на реална оценка на националните приоритети и насърчаване въвеждането на иновационни технологии в производството, съхранението и доставката на енергия.
  2. Провеждане на преговори с цел уреждане на отношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК ЕАД и „Ей И Ес – ЗС Марица Изток 1“ ЕООД и НЕК ЕАД „Контур Глобал Марица изток 3“, в съответствие с правила на ЕС относно държавните помощи. Изготвяне на Национална програма за функционирането на комплекса Марица-Изток, която да е основана на реална оценка на текущото състояние на комплекса, наличния въглищен запас и техническите характеристики на централите, както и предприемане на действия за включване на Р България в платформата „Въглищни региони в преход“, без да се поема ангажимент за  затваряне на централи и/или намаляване на производствени  мощности.
  3. Повишаване капацитета на държавната администрация (КЕВР) за разследване и наказване на пазарни злоупотреби и пазарна концентрация.
  4. Приемане на законови промени, които да осигурят поетапно премахване на регулираните цени за битови и небитови потребители, присъединени към мрежи ниско напрежение за период от 3 до 5 години, считано от 01.07.2020 г., и въвеждане на мерки за защита на уязвимите потребители.
  5. Насърчаване изграждането на нови производствени мощности в областта на електропроизводството на пазарен принцип.
  6. Насърчаване усилията за пълна либерализация на електроенергийния пазар в България с цел оптимизиране цената на електрическата енергия и постигане на справедливи цени както за износ на електрическа енергия, така и за вътрешния пазар, респективно, повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.
  7. Изработване и нотифициране пред ЕК на механизъм и провеждане на търгове за капацитети.
  8. Мерки за подобряване и стабилизиране на финансово-икономическото състояние на държавните предприятия в сектор Енергетика, както и повишаване ефективността на сектора. Обсъждане с КЕВР на конкретни действия за установяване размера на натрупания в миналото тарифен дефицит в НЕК и изготвяне на план за неговото компенсиране, основан на дадените препоръки от страна на Световната банка.
  9. Осигуряване на свързаност (пазарно обединение) на пазара „Ден напред“ с цел постигане на оптимално ценово балансиране на цените на електроенергията.

III. Европейска зелена сделка

  1. Реализирането на високите амбиции по отношение на климата на ЕК, формулирани в Европейската зелена сделка, в заявената степен, със заявената скорост и недостатъчни компенсаторни механизми заплашва да застраши конкурентоспособността на ЕС като цяло, както и на България и то не само в ЕС, но и на местно ниво – на Балканите. Преходът към нисковъглеродна икономика следва да бъде справедлив, плавен и съобразен със спецификите на всяка една държава членка.
  2. Търсене на баланс между необходимостта от енергийна сигурност, ускорено икономическо развитие, социална справедливост и опазване на околната среда, вкл. съгласно заложената национална стратегия в т. 1 от раздел ІІ.
  3. В съответствие с т. 2 подготовка на план за устойчива работа на въглищните централи за следващите 5 години и извършване на анализ на възможностите за плавна енергийна трансформация в дългосрочен план.
  4. Заявяване на национална позиция при обсъждане на Климатичния закон и свързаните с него инициативи на ЕК, включително за необходимост от дерогации за въглищните ни централи след 2025 година по отношение на ограниченията за ползване на допустима държавна помощ.
  5. Проучване на възможностите за изграждане на паро-газови централи и на индустриална система за съхранение на енергия, включително на база ПЧП в комплекса „Марица изток“ в т. ч. в рамките на анализа по т. 3.
  6. Поддържане на червената линия на България във връзка с повишаване на целите за намаляване на емисиите парникови газове над приетите вече 40 % до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. до заложените в Съобщението на ЕК 50 % със стремеж към 55 %.
  7. Активно участие на Република България в процеса по идентифициране на региони на ниво NUTS 3, попадащи в обхвата на проекта на Регламент относно Фонда за справедлив преход, с цел разширяване на териториалния обхват на допустимите според ЕК региони.
  8. Изготвяне на Териториални планове за справедлив преход на регионите съгласно бъдещия Регламент относно Фонда за справедлив преход.
  9. Целево насочване на средства от Фонда за справедлив преход за социално-икономическо развитие съгласно изготвените Териториални планове по т. 8.
  10. Икономическа диверсификация на регионите по т. 7, в т. ч. развитие на индустриални зони.
  11. Планиране на пакети от социални мерки за гарантиране на плавен и справедлив преход.
  12. Създаване на консултативен съвет с широко участие.
  13. Заявяване на национална позиция при обсъждане на Климатичния закон и свързаните с него инициативи на ЕК, включително да не се пренасочват средства от националните постъпления от продажбата на CO2 емисии за покриване на бюджетен недостиг в ЕС.

IV. Демография, образование, пазар на труда и трудова миграция

  1. Разработване на комплекс от мерки срещу демографската криза, в т.ч., но не само:

1.1. Разработване на национална програма за заселване в България на граждани от трети страни с български произход. Облекчаване на нормативната уредба с цел улесняване на достъпа до България и до българския пазар на труд на чуждестранните работници и специалисти с български произход. Аутсорсване на регистрацията им в целево създаден от социалните партньори, подписали това споразумение, бипартитен орган с цел информираност, превенция на дискриминация и експлоатация, както и защита на правата им.

1.2. Промяна във финансирането на висшето образование за насърчаване реализацията в страната (кредити за такси и стипендии, които да се поемат от бюджета при ангажимент за работа на завършилите през определен период в България).

1.3. Строителство на детски ясли, градини и кътове, вкл. чрез публично-частно партньорство.

1.4. Въвеждане на задължително предучилищно образование за децата от 4-годишна възраст.

1.5. Разработване на национална програма за жилищна политика включваща:

  • енергийна ефективност на жилищните сгради;
  • създаване на възможности за настаняване на важни за икономическото развитие на региона специалисти;
  • решаване на проблема с незаконните жилищни сгради.

1.6. Осигуряване на възможност чуждестранни граждани, придобили висшето си образование в България, да получават достъп до пазара на труда в България.

1.7. Осигуряване на възможност за лица от български произход за придобиване на статут на уседналост след 3 години законно пребиваване на територията на страната (18 месеца от които действителни).

1.8. Осигуряване на възможност за достъп до образование и пазар на труда на лица, на които един от родителите е с българско гражданство.

1.9. Други мерки с демографска насоченост и въздействие.

2. Приемане на мерки, вкл. чрез промени в Закона за висшето образование и Закона за професионалното образование и обучение, гарантиращи по-тясно свързване на образованието, професионалното обучение и квалификацията с нуждите на икономиката и публичния сектор, насочени към:

  • изграждане и поддържане на система за прогнозиране (в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план) на обществените потребности от определени професии, умения, компетенции, вкл. в перспективни и ключови за икономиката отрасли;
  • промени в структурата и управлението на държавното висше образование, създаване на механизъм, гарантиращ съответствие между план-приема в професионалните гимназии и във висшите училища с обществените потребности;
  • при финансирането на държавните поръчки в сферата на висшето образование приоритизиране на техническите специалности и бакалавърските и магистърски програми по фундаментални природни науки от решаващо значение за развитието на икономиката;
  • разширяване на възможностите за включване на практикуващи специалисти във всички нива на образованието и обучението;
  • ускоряване на реформите в образователната система с акцент върху професионалното образование и НТИМ (STEM) уменията (науката, технологиите, инженерството и математиката) и разширяване на обучението по математика, финанси и предприемачество.

3. Повишаване на дигиталните умения на българските граждани при споделена отговорност чрез подкрепа за провеждане на държавни политики в системите на средно и висше образование и системата за квалификация и преквалификация на човешките ресурси в страната. Подкрепа чрез операция за  „Развитие на цифровите умения за национално представителните социални партньори по ОП РЧР, която да открои ролята им в областта на повишаване на знанията, уменията и производителността на труда на работната сила, като първа стъпка към по-координирани действия за изработване на Национална стратегия за базово дигитално обучение, за която България да се обърне към Европейската комисия за финансиране.

4. Осигуряване на учене през целия живот и продължаващо професионално обучение чрез: изграждане на трипартитни секторни фондове за квалификация и преквалификация, въвеждане на индивидуални сметки за обучение, предоставяне на възможности за стажуване и чиракуване при работодател в реална производствена среда.

5. Програма за приобщаване на трайно изолираните от образователния процес и/или пазара на труда лица чрез задължително образование чрез труд и др., включително принудителни мерки, както и стимули.

6. Привеждане на правните регулации на извънредния труд и сумираното изчисляване на работното време в КТ и ЗДСл в съответствие с Конвенция №1 на МОТ за работното време и Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време. Въвеждане на обективна система за доплащане на всеки час положен нощен труд като функция от основната работна заплата на работника/служителя.

7. Възобновяване на преговорите по изработването и приемането на прозрачен механизъм за засилване на договорното начало при определянето на МРЗ за страната, съобразен с Конвенция № 131 на МОТ и надграждането му с процедура за последващо договаряне на минимални заплати по икономически дейности. Стартиране на бипартитни преговори по минималните заплати през 2020 и прилагане през 2021 г. Отмяна на минималните осигурителни доходи по ИД и групи професии. Създаване на работещ механизъм, недопускащ отказа от преговори, на който и да било от участниците в тях.

8. Ежегодно бипартитно договаряне на препоръчителен индекс за реален ръст на работните заплати в частния сектор и възможност за диференциация на препоръчителния индекс по сектори, отрасли и браншове, в зависимост от икономическата конюнктура в тях и по настояване на браншовите организации на социалните партньори.

9. Осигуряване на ежегоден ръст на заплащането на труда в бюджетните сектори, в т.ч. чрез оптимизиране на централните бюджетно финансирани министерства и административни структури с прекомерна заетост, с цел освобождаване на човешки ресурс за икономиката. Договаряне на минимални нива на нарастване и диференциране на заплатите след атестация на служителите. (В регионален план — през ОбСТС, в т.ч. предоставяне на информация и включване на социалните партньори в обсъждането на въпросите на работните заплати, изплащани от общинските бюджети).

10. Ратификация на Конвенция № 154 на МОТ за насърчаване на колективното договаряне и започване на процес по ратификация на Конвенция № 151 относно защитата на правото на организиране и реда за определяне условията при постъпване на държавна служба.

11. Разширяване функциите на Агенцията по заетостта с цел посредничество за внос на работници и специалисти от трети страни за удовлетворяване на нуждите на българската икономика. Привеждане на българското законодателство и административни процедури за трудова имиграция в съответствие с добрите европейски практики. Разработване на програма за внос на висококвалифицирани и дефицитни специалисти с пакет от мерки.

V. Политики за социална защита

  1. Създаване на работна група с участието на социалните партньори за разработване на проект на Първи национален план за прилагане на ЕССП с мерки и политики, които третират областите „за наблюдение“ и „критична ситуация“ в таблицата с водещи социални показатели от Доклада на ЕК за страната.
  2. Въвеждане на общ подход за повишаване на основните параметри по приходите и по разходите на ДОО, съобразно прогнозите на Правителството за ръст на инфлацията и на средния осигурителен доход в системата на ДОО за съответната бюджетна година, по метода на т.н. „Швейцарско правило“ (по 50 на сто от прогнозната стойност на посочените два показателя). Прилагането му да стане, както следва:
  • за минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, земеделските производители и тютюнопроизводителите – след като достигне равнището на МРЗ за страната;
  • за максималния осигурителен доход от 2022 г.

3. Разработване на нормативен регламент за предоставяне на услуги в дома (социални и битови за ограничен кръг потребители) и реализиране в 2022 г. като пилотен проект. В зависимост от резултатите на пилотния проект, преминаване към постоянно действие на нормативните решения. Социалните помощи да се обвържат с учене и/или политика на полагане на труд, вкл. в частния сектор, по законово установен ред.

4. Стартиране на цялостна реформа в социалното подпомагане, която да гарантира дългосрочна устойчивост и ефикасност на системата, основана на адекватна ресурсна осигуреност с цел постигане на максимално ефективно разходване на публичните финансови средства в защита на уязвимите социални групи за подобряване на тяхното благосъстояние в контекста на европейските приоритети.

Правителството и социалните партньори целят чрез изпълнението на горепосочените мерки и политики да обезпечат постигането на следите средносрочни цели към 2022 г.:

  •  производителност на труд в СПС- 60% от тази на ЕС
  •  БВП на глава от населението в СПС= 60% от този на ЕС
  •  компенсация на 1 нает в СПС = 60% от тази на ЕС
  •  разходи за социална защита – 20 % от БВП

Страните по настоящото споразумение се договориха, че за неговото изпълнение се разработват три последователни плана за действие, в които се конкретизират съответни дейности и се прави текуща оценка за изпълнението.

Подобряване на бизнес климата, реформа в енергетиката и ускорено решаване на проблема с човешките ресурси са приоритети на АИКБ за 2020 г.

Подобряване на бизнес климата, цялостна реформа в енергетиката и ускорено решаване на проблема с човешките ресурси са трите основни приоритета на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) за 2020 г. Те бяха официално представени днес на среща с деветдесетте браншови работодателски организации, членове на АИКБ и представители на изпълнителната власт.

За подобряване на бизнес климата основен фокус работодателската организация поставя върху ускореното въвеждане на електронно управление, ограничаването на държавната намеса в икономиката и намаляване на регулаторната тежест. АИКБ ще продължи да води и своята двадесетгодишна борба със сивата икономика, монополизацията, картелизацията и корупцията.

Промяна в Закона за енергетиката, чрез която да се въведе пълна либерализация на пазара и приемане на балансирана енергийна стратегия са две от предложенията за извършване на цялостна реформа в сектора. Сред другите мерки са прекратяване на държавната помощ за „американските централи“, провеждане на търг за капацитети, повишаване на ефективността на държавните дружества, включително чрез листването им на БФБ и постигане на по-голяма свързаност на българския пазар на електроенергия с европейския.

За по-бързо преодоляване на проблемите с човешките ресурси, Асоциация на индустриалния капитал в България предлага да оказва подкрепа за реформите в образованието, с основен акцент върху професионалното и висшето образование и облекчаване на режима за трудова имиграция на работници от трети страни. От АИКБ смятат, че чрез реформиране на бюджетно финансираните системи може да се освободи допълнителен човешки ресурс, който веднага да бъде привлечен като работна сила в българските предприятия. Работодателската организация иска още разрешаване на проблематичните въпроси в социално-осигурителната система и разработване и приемане на изменения и допълнения в Кодекса на труда, съобразени с новите реалности на трудовия пазар.

„Можем да заявим, че през 2019 г. АИКБ затвърди ролята си на утвърден говорител на бизнеса у нас. Успяхме да инициираме множество позиции и кампании в защита на българските компании, които доведоха до подобряване на конкретни елементи от бизнес средата. Сред успехите, които безспорно можем да отчетем, са приемането на методологията ни за определяне на план-приема в професионалните гимназии, принципното общо съгласие на социалните партньори за замяна на административното определяне на минималната работна заплата с договаряне, напредък по премахване на минималните осигурителни доходи, въвеждане на принципа „замърсителят плаща“ при изчисляването на размера на таксата в Закона за местните данъци и такси, стартирането на изготвяне на Стратегия за МСП и др.“, каза по време на срещата председателят на УС на АИКБ Васил Велев.

Участие в събитието взеха: Желяз Енев, директор дирекция „Икономическа политика“ в Министерство на икономиката; Кремена Калчева, главен директор на ГД „Услуги по заетостта“; Лилияна Георгиева, директор на дирекция „Международна трудова миграция и посредничество“ в Министерство на труда и социалната политика, както и представители на Министерство на науката и образованието, ИА „Главна инспекция по труда“, ИА „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ и др.


За повече информация вижте също:

1 2 3 4