Информация относно периодите на изчакване и участието на работодателите при паричните обезщетения поради болест в държавите-членки на ЕС

Ситуация към 1 януари 2019 г.

 

1. Период на изчакване

Под „период на изчакване“ се разбира периодът от време от настъпването на осигурения риск и до момента на изплащане на обезщетението.

Към 1 януари 2019 г. от общо 28 държави-членки, само в 9 няма никакви периоди на изчакване (нито за наети, нито за самонаети лица). Това са Белгия, България, Германия, Люксембург, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария.

В 3 държави (Дания, Хърватия, Финландия) период на изчакване няма за наетите лица, като такъв има само за самонаетите.

В останалите държави най-често периодът за изчакване за наетите лица е между 1 и 3 дни. В някои случаи (напр. Ирландия), периодът на изчакване е по-голям (6 дни).

Периодът на изчакване за самоосигуряващите се (самонаетите) по правило е по-голям в сравнение с този за наетите лица.

Често пъти, при определени обезщетения (напр. при парични обезщетения за рехабилитация или реинтеграция след дълготрайно заболяване в Австрия), при определени заболявания (най-често туберкулоза) или при определени събития (напр. хоспитализация, хирургическа интервенция, намалена работоспособност поради злополука и др.), периодът на изчакване е по-малък или отсъства.

Подробности относно периодите за изчакване в различните държави са представени в следващата таблица (държавите са подредени по азбучен ред):

Таблица № 1:

Информация за периодите на изчакване при получаване на парични обезщетения поради болест в държавите-членки на ЕС (ситуация към 1 юли 2017 г.)

Държава Описание
Австрия Обезщетение при болест (Krankengeld):3 дни. Ако неработоспособността не е декларирана в рамките на седмица, обезщетението се изплаща от деня на уведомяване на компетентните органи.Обезщетение за рехабилитация (Rehabilitationsgeld) и реинтеграция след дълготрайно заболяване (Wiedereingliederungsgeld):
Няма период на изчакване.
Белгия Няма период на изчакване.
България Няма период на изчакване.
Германия Няма период на изчакване.
Гърция 3 дни.
Дания Наети лица:
Няма период на изчакване.
Самонаети лица:
2 седмици.
Естония 3 дни.
9 дни за самонаетите и за лица, осигурени по договори за услуги.
Ирландия 6 дни.
Испания 3 дни.
Италия 3 дни. Няма период на изчакване при туберкулоза.
Кипър Наети:
3 дни.
Самонаети:
9 дни (3 дни, ако са хоспитализирани или с увреждане поради злополука – без значение дали е трудова или не).
Латвия 1 ден.
Литва Няма период на изчакване, освен за авторите. Осигурените лица – автори, получават парично обезщетение поради болест след 3-ия ден на болестта.
Люксембург Няма период на изчакване.
Малта 3 дни.
Обединено кралство 7 дни.
Полша Няма период на изчакване.
Португалия 3 дни.Няма период на изчакване в случай на: (1) хоспитализация; (2) хирургическа интервенция; (3) при болест, настъпила при получаване на обезщетение за отглеждане на дете, която надхвърля периода на обезщетението; (4) при туберкулоза.
Румъния Няма период на изчакване.
Словакия Няма период на изчакване.
Словения Няма период на изчакване.
Унгария Няма период на изчакване.
Финландия Наети:Денят на неработоспособността и следващите 9 работни дни.Самонаети и земеделски производители:Денят на неработоспособността (самонаети) и денят на неработоспособността и следващите 3 работни дни.
Франция 3 дни.
Холандия 2 дни.
Хърватия Наети лица:
Няма период на изчакване.
Самонаети лица:
Период на изчакване от 42 дни (7 дни за самонаети с увреждане).
Чехия 3 работни дни.
Швеция Наети лица:
Няма период на изчакване.Самонаети лица:Могат да избират период от 1, 14, 30, 60 или 90 дни. Ако не бъде направен избор, периодът е 7 дни.Безработни:
1 ден.

Източник: MISSOC Comparative Tables Database

2. Участие на работодателите

Практиката в държавите-членки на ЕС показва, че работодателите имат редица ангажименти при компенсиране на работника или служителя в случай на отсъствие от работа поради временна неработоспособност. Въведените механизми са различни, например продължаващо изплащане на възнаграждение в случай на отпуск поради болест, изплащане на компенсация или на обезщетение.

Обикновено участието на държавата започва след като изтече периодът на участие на работодателите, а той на свой ред – след изтичане на периода на изчакване. По този начин отговорността по поемане на тежестите от риска се разпределя между осигуреното лице, осигурителя и осигурителната система се разпределя според утвърдения модел на социална държава (welfare state).

Не е маловажно и обстоятелството, че колективните споразумения и колективни трудови договори могат да внесат изменения в националните практики, което показва важността на тристранното сътрудничество и социалния диалог.

Подробности относно участието на работодателите при изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност в различните държави са представени в следващата таблица (държавите са подредени по азбучен ред):

Практиката в държавите-членки на ЕС показва, че работодателите имат редица ангажименти при компенсиране на работника или служителя в случай на отсъствие от работа поради временна неработоспособност. Въведените механизми са различни, например продължаващо изплащане на възнаграждение в случай на отпуск поради болест, изплащане на компенсация или на обезщетение.

Обикновено участието на държавата започва след като изтече периодът на участие на работодателите, а той на свой ред – след изтичане на периода на изчакване. По този начин отговорността по поемане на тежестите от риска се разпределя между осигуреното лице, осигурителя и осигурителната система се разпределя според утвърдения модел на социална държава (welfare state).

Не е маловажно и обстоятелството, че колективните споразумения и колективни трудови договори могат да внесат изменения в националните практики, което показва важността на тристранното сътрудничество и социалния диалог.

Подробности относно участието на работодателите при изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност в различните държави са представени в следващата таблица (държавите са подредени по азбучен ред):

Таблица № 2:

Информация за участието на работодателите при изплащане възнаграждение, компенсация или обезщетение при отсъствие поради временна неработоспособност

Държава Описание
Австрия Обезщетение при болест (Krankengeld):Продължаващо изплащане на заплатата между 6 и 12 седмици от неработоспособността в зависимост от продължителността на трудовия стаж. След изтичане на този период – 50% от заплатата за период от 4 седмици.От осигурителната система не се изплаща парично обезщетение за периода, в който работодателят изплаща 100% от заплатата. Дължи се обезщетение в размер на 50% от дължимия размер за периода, в който и работодателят изплаща 50% от заплатата.

 

Обезщетение за рехабилитация (Rehabilitationsgeld) и реинтеграция след дълготрайно заболяване (Wiedereingliederungsgeld):
Неприложимо.

Белгия Работници:-          Първите 7 дни – 100% от заплатата;-          От 8 до 14 ден – 85,88% от заплатата;

–          От 15 до 30 ден – 25,88% за част от заплатата до максималния осигурителен доход и 85,88% за частта от заплатата над максималния осигурителен доход.

Служители:

100% от заплатата за период от 1 месец.

България Първите три дни от временната неработоспособност поради общо заболяване в размер на 70% от брутното трудово възнаграждение за текущия месец.От 4-тия ден – 80% от референтния осигурителен доход за сметка на осигурителната система.
Германия Работодателят заплаща 100% от възнаграждението за максимум първите 6 седмици от неработоспособността.
Гърция Неприложимо.
Дания Неприложимо, освен ако не е уговорено в колективно споразумение или колективен трудов договор.
Естония Работодателят участва с плащания за лицето от 4-тия до 8-мия ден на временната неработоспособност.
Ирландия Неприложимо.
Испания Работодателят изплаща компенсация при болест от 4-тия до 15-тия ден на отсъствието при временна неработоспособност.
Италия Работодателят заплаща 100% от възнаграждението за период на временна неработоспособност за максимум 180 дни за календарна година.
Кипър Неприложимо, освен ако не е уговорено в колективно споразумение или колективен трудов договор.
Латвия Работодателят заплаща компенсация в размер на не по-малко от 75% от референтното възнаграждение за 2-рия и 3-тия ден от неработоспособността, и не по-малко от 80% – от 4-тия до 10-тия ден от неработоспособността. Общият период на изплащане на компенсация не може да бъде по-голям от 10 последователни календарни дни.
Литва Работодателят изплаща компенсация в размер между 62,06% и 100% от референтния доход на лицето за първите 2 дни.
Люксембург Работникът продължава да получава възнаграждението си до края на месеца, в който се пада 77-мия ден на неработоспособността (13 седмици – средно).
Малта Работодателят изплаща възнаграждение за периода на полагаемия се по трудовото законодателство отпуск за временна неработоспособност.
Обединеното кралство Работодателят заплаща по 102 евро на седмица при временна неработоспособност, продължила поне 4 последователни дни за максимум 28 седмици. При доходи под определен размер не се дължи компенсация.
Полша За първите 33 календарни дни от болестта за календарна година работодателят изплаща 80% от референтната заплата на лицето за месец (100% от референтната заплата при трудова злополука, професионална болест или бременност).
Португалия Неприложимо.
Румъния Работодателят изплаща на работника обезщетение от 1-вия до 5-тия ден на временната неработоспособност.
Словакия Работодателят изплаща:-          25% от референтния доход – за първите 3 календарни дни;-          55% от референтния доход – от 4-тия до 10-тия календарен ден.
Словения Работодателят изплаща обезщетение за първите 30 дни от отсъствието от работа. Размерът варира според причината за отсъствието.
Унгария Работодателят заплаща 70% от брутното дневно възнаграждение за максимум 15 работни дни на годишна база.
Финландия Работодателят заплаща 100% от възнаграждението за първите 9 дни, ако правоотношението е продължило повече от 1 месец. Ако е по-малко от 1 месец се заплаща 50% от възнаграждението.
Франция Работодателят заплаща цялата или част от разликата между размера на паричното обезщетение от осигурителната система и трудовото възнаграждение в зависимост от уговореното в сключените национални или колективни споразумения, което е по-благоприятно.
Холандия Работодателят изплаща 70% от възнаграждението за първите 104 седмици. Има определен максимален референтен дневен доход за изчисляване на дължимото възнаграждение. Процентът може да бъде увеличен на база колективно споразумение или колективен трудов договор.
Хърватия Продължаващо заплащане на заплатата за първите 42 дни от временната неработоспособност. Размерът зависи от наличието на колективно споразумение в сектора, но не може да бъде по-малко от 70% от референтния осигурителен доход.
Чехия Работодателят заплаща възнаграждение от 4-тия до 14-тия календарен ден на временната неработоспособност в размер на 60% от приложимата референтна средна часова ставка. Ставката се изчислява според размера на дохода на лицето.
Швеция Работодателят изплаща компенсация при болест до 14-тия ден от болестта в размер на 80% от възнаграждението.


Източник
: MISSOC Comparative Tables Database


Какво е МISSOC?

MISSOC, „Взаимна информационна система за социална закрила“ за насърчаване на непрекъснат обмен на информация относно социалната закрила между държавите-членки на ЕС.  Базата данни включва информация за системите за социална защита и тяхната организация в 28-те държави-членки на Европейския съюз, трите държави от Европейското икономическо пространство – Исландия, Лихтенщайн и Норвегия – както и Швейцария. 

Ежедневен медиен мониторинг

АИКБ в медиите
Важни обществено-икономически и политически теми

Теми от медиите 11.10.2024 Архив

Присъединете се към АИКБ

Заявка за членство
Top