Експерти по трудова медицина, представители на бизнеса и ИА „Главна инспекция по труда“ обсъдиха здравното наблюдение и превенцията на работещите в условия на COVID-19 по време на национална конференция, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в рамките на кампанията „Безопасни работни места“ /2020 – 2022 г./ на Европейската Агенция по безопасност и здраве при работа.
От изнесените данни стана ясно, че около 60% от всички работници в ЕС, които имат свързан с работата здравословен проблем, посочват мускулно-скелетните увреждания като най-сериозната причина. Едновременно с това се отбелязва значителен ръст на оплакванията от мускулно-скелетните увреждания /МСУ/ сред работещите от къщи по време на пандемията COVID-19, най-често поради продължителна работа в неблагоприятна работна поза и ограничена физическа активност.
„Предотвратяването на свързаните с работата заболявания беше в основата на инициативата на АИКБ за създаване и подкрепа на развитието на Центъра за превенция на здравето, който е един от организаторите на днешното събитие. Решението на проблема с мускулно-скелетните увреждания се усложнява от непрекъснато нарастващия брой на хората работещи от дома във връзка с развитието на комуникационните технологии и промените в характера на труда на редица професии. В условията на COVID-19 броят на работещите от къщи в ЕС се увеличи значително и се очаква, че ще продължи да се увеличава. По тази причина приветстваме въведеното от „Центъра за превенция на здравето“ динамичното здравно наблюдение на работещите и препоръчахме то да бъде включено в обсъждането на аспектите на здравето и безопасността на работещите на настоящата конференция“, заяви по време на откриването на конференцията председателя на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев.
Един от сериозните негативни ефекти, върху който беше акцентирано в хода на дискусията, беше нарушаването на установените механизми за здравно наблюдение на работещите вследствие въведения режим на ограничени контакти и ролята на службите по трудова медицина и медицинските специалисти за преодоляването му.
„Изключително актуална ми се струва темата за здравното наблюдение в условията на COVID-19. Категорично мога да заявя, че повечето работодатели, върху които основно падна тежестта за предпазване на хората, изпълниха всички изисквания за провеждане на безопасен работен процес, но все още трябва да изискваме малко по-голяма дисциплина от самите работници. Надявам се, че днес ще успеем да намерим и обсъдим трайни решения как трябва да се случи това и какви са действията, които да предприемем за навременна превенция в тези условия“, каза изпълнителният директор на ИА „Главна инспекция по труда“ инж. Румяна Михайлова по време на встъпителното си слово.
Според експертите този тип увреждания при работещото население се нареждат на второ място по размера на икономическите загуби за обществото, като през 2015 г. повече от половината от работниците с МСУ съобщават, че са отсъствали от работа през изминалата година. Като водещи рискови фактори, свързани с работата, бяха посочени: повтарящи се движения на дланите или ръцете, продължително седене и вдигането или преместването на товари.
Експертите се обединиха около мнението, че МСУ могат да бъдат предотвратени и контролирани чрез интегриран подход, основан на общите принципи на превенция – подобряване на условията на труд и организацията на трудовия процес, въвеждане на добри практики и обучение на работещите, както и въвеждане на програми за повишаване на здравната култура на работещите и мотивиране здравословно поведение и начин на живот.
На конференцията бяха представени практиката на Центъра за превенция на здравето при здравното наблюдение на работещите в условията на пандемия и добри практики на предприятия за ограничаване на МСУ при работа.
За повече информация, вижте следните презентации, представени на събитието:
- Предотвратяване и контрол на свързани с работата мускулно-скелетни увреждания;
- Оценка на сърдечно-съдовия риск на работното място;
- Здравно наблюдение на работещите от уязвимите групи в условията на пандемия (добра практика);
- Компютър-томографска оценка на калциум скор;
- Оценка на сърдечно-съдовия риск (практическо приложение на летища Варна и Бургас).
