Следва пълният текст на писмо на АИКБ относно Проект на Постановление на МС за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.
ДО
Г-ЖА МАРИЯНА НИКОЛОВА,
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА И МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА,
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
КОПИЕ
Г-ЖА ЗОРНИЦА РУСИНОВА,
ЗАМЕСТНИК -МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
Г-ЖА МАРИЕТА СТОЯНОВА,
СЕКРЕТАР НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Относно: Проект на Постановление на МС за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО НИКОЛОВА,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО САЧЕВА,
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) принципно подкрепя проекта на Постановление на МС за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, доколкото това е мярка за подпомагане запазването на заетостта и подкрепа за работниците/служителите да се справят с последиците от въведените извънредни мерки породени от пандемията от Covid-19.
Проектът за ПМС беше широко обсъден от членовете на АИКБ, както и неговата практическа приложимост. В тази връзка възникнаха редица въпроси, които по-скоро биха създали затруднения на адресатите на постановлението, отколкото реално да решат проблеми. Предлагаме на Вашето внимание конкретни решения на идентифицирани проблеми:
- Като цяло считаме, че неправилно постановлението е адресирано за изпълнение от работодателите. Целта му, видна и от самото наименование на акта, е да се изплатят „компенсации на работниците и служителите“, а не на предприятията. Самото постановление решава хибридна ситуация, при която лицата вместо да бъдат освободени, са пуснати в неплатен отпуск, като за периода на отпуска не получават възнаграждение. Т. е. те нито са безработни, нито имат достъп до доходи за преживяване. Именно поради това те имат право на определен вид компенсация, при определени условия.
Предлагаме: Проектът на ПМС да бъде изцяло насочен към работниците и служителите, като им се даде право и възможност при настъпване на описаните обстоятелства да кандидатстват пред Дирекции „Бюро по труда“ за получаване на компенсация. Съответно работодателят да бъде освободен от ангажимента да администрира процеса, като в неговите задължения да остане единствено информирането на работниците и служителите и предоставянето на всяко лице на копие от заповедта за неплатен отпуск.
- В тази връзка считаме за абсолютно неадекватно на работодателя да се начислява помощ de minimis за средствата за компенсация, които се изплащат на неговите работници. Предприятието не получава средства за запазване на заетостта. Напротив – тук е налице ситуация, при която средствата се изплащат на работника/служителя като компенсация за това, че със заповед на държавен орган предприятието е преустановило дейността си, а работниците/служителите са загубили доходите си. Целта на компенсацията е в периода на неплатения си отпуск работникът/служителят да има възможност да се издържа. При това положение за работодателя е по-изгодно да освободи работника/служителя, но да запази предприятието от натрупването на държавна помощ, която на практика не му помага с нищо, дори напротив – лишава го от възможността да използва други мерки или инструменти за укрепване на дейността му и запазване на жизнеспособността на фирмата.
Предлагаме: Предприятията да бъдат освободени от режима на държавна помощ – de minimis, като се промени адресата на постановлението и се вмени на самия работник/служител да подаде своите документи в ДБТ, и съответно да му се изплати посочената компенсация. Видно от цялата идея на мярката бенефициент на безвъзмездната финансова помощ са работниците/служителите.
- Не на последно място отправяме препоръка за отпадане на чл. 3 от проекта на постановление, тъй като в предложения вид на тази норма на предприятията се вменява задължение да запазят заетостта, за която работниците/служителите им са получили компенсации по реда на постановлението, за период, равен на периода, за който са изплащани компенсациите. Това е неправилно на първо място, защото не работодателите са получили компенсации, а работниците им и то в период, в който самото предприятие е лишено от приходи заради прекратяване на дейност с заповед на държавен орган, и на второ място – в случай че работникът по своя инициатива и без значение поради каква причина поиска трудовото му правоотношение да бъде прекратено, то работодателят не разполага с механизъм да съхрани заетостта на този човек против волята му.
Предлагаме: Нормата на чл. 3 да отпадне от постановлението, като още веднъж апелираме към правилно адресиране на мярката.
С УВАЖЕНИЕ,
ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА
АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ
