АОБР с писмо до институциите относно проекта на ПМС за прилагане на Регламент 1854 на СЕ

Изх. № 02-00-58/24.11.2022 г. ДО

Г-Н ВЕЖДИ РАШИДОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ГЪЛЪБ ДОНЕВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ:  

Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА
ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ПЕТЪР ЧОБАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н МАРТИН ДИМИТРОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ИНОВАЦИИ
ПРИ 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ХРИСТО АЛЕКСИЕВ
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КРИЗИСНИЯ ЩАБ ПО ЕНЕРГЕТИКАТА

Г-ЖА РОСИЦА ВЕЛКОВА-ЖЕЛЕВА
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

Г-Н РОСЕН ХРИСТОВ
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Г-ЖА ЛЮБОМИРА ГАНЧЕВА
СЕКРЕТАР НА КРИЗИСНИЯ ЩАБ ПО ЕНЕРГЕТИКАТА

 

ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията и внесени предложения за нови преходни и заключителни разпоредби в Закона за корпоративното подоходно облагане със сигнатура 48-254-04-33 от 23.11.2022 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

На 21 ноември 2022 г. за обществено обсъждане е публикуван Проект на Постановление на Министерския съвет за мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията (Регламентът). С него се определят таваните на приходите на производителите на електрическа енергия.

Подобни текстове са предложени и от група народни представители във вид на предложения за нов параграф в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане. Текстовете са със сигнатура 48-254-04-33 и са внесени между първо и второ четене на 23.11.2022 г.

Изразяваме енергичния си протест срещу така определените стойности!

На първо място, за пореден път не е представен анализ по какъв начин са определени тези тавани, какъв ресурс ще се генерира при изземването на неочакваните приходи от производителите, както и дали тези средства ще са достатъчни за осигуряването на бюджета на програмата за компенсиране на крайните небитови клиенти на електрическа енергия.

Отново се прилага обратна логика. Вместо да се оцени бюджетът на програмата за компенсиране и на тази база да се приложи Регламент (ЕС) 2022/1854, се залагат тавани на приходите, а бюджетът за компенсациите ще се сметне въз основа на каквото се събере. Отбелязваме, че съгласно чл. 8, пар. 1, б. а) от регламента, страните-членки могат допълнително да ограничат приходите на производителите по чл. 7, пар. 1. Считаме, че настоящите тавани са далече и подозрително щедро над равнищата, които гарантират нормална възвръщаемост на производителите и настояваме те да бъдат променени, в някои случаи – в пъти!

На второ място, с писмо на АОБР с изх. № 03-00-30/25.10.2022 г., адресирано до заместник министър-председателя по икономическите политики и председател на кризисния щаб по енергетиката г-н Христо Алексиев, изразихме протеста на бизнеса относно таваните на приходите, които бяха разисквани и в рамките на заседания на щаба и на срещи в Министерството на енергетиката. Нашите аргументи на практика не са взети под внимание.

  1. По отношение на атомната електрическа централа, предложения таван на приходите в размер на 180 ,00 лв./MWh е три пъти по-висок от определената от КЕВР цена за регулирания пазар, в която освен гарантирана възвръщаемост, са включени както разходите за гориво, така и всички останали разходи. Поради това, намираме, че действителният таван на приходите на ядрената централа следва да се намали над 2 пъти.

82,09лв/MWh е рационален праг за АЕЦ Козлодуй ЕАД (Приложение 1)

  1. Противопоставяме се на практическото изключване на големите ВЕЦ на НЕК с предвиденото изваждане на всички ВЕЦ с изравнител от механизма за прилагане на таван на приходите. Чл. 8, пар. 1, б. д) на Регламента дава възможност за включването им в механизма за налагане на таван на приходите. Изключването на най-големия производител на енергия от ВЕЦ в страната и един от крупните електропроизводители по принцип[1] е необосновано и създава допълнителни изкривявания в предложения с проекта на ПМС подход.

96,08 лв/MWh е рационален праг за водноелектрическите централи на НЕК е цена от (Приложение 1).

  1. За пореден път възразяваме срещу завишаването на тавана на кондензационните въглищни централи от и без това високият 180 лв./MWh + разходите за емисии на 350 лв./MWh + разходите за емисии. Благодарение на пазарната конюнктура тези централи реализират производствени рекорди, съответно – пазарна реализация и произтичащите оттам завишени приходи и свръх печалби, които не се дължат на повишена технологична или финансово-икономическа ефективност.

Припомняме, че работата на тези централи дълго време беше подпомагана от бизнеса и цялото общество през цена „задължения към обществото“ с около 750 млн. лв. годишно, тъй като не можеха да работят на пазарен принцип. Считаме, че е справедливо в настоящата ситуация кондензационните централи да подкрепят потребителите на електроенергия, възстановявайки част от платените от тях средства, получени единствено поради наличието на пазарен дефект.

125 лв/MWh + разходите за СО2 квоти е обоснования праг за тези производители (вж. разчетите в Приложение 1).

  1. Намираме определянето на таван на приходите от 350 лв./MWh на ВЕИ производителите без договори за премии за необосновано. Предлаганата сега стойност е дори по-висока от предлаганите по-рано 320 лв./MWh. Това са производители с ниски производствени разходи, при които не се заплащат гориво (с изключение на биомасата, която е с малка инсталирана мощност) и емисии. Самото равнище на пазарните цени е обусловено от високите цени на изкопаемите горива и цените на емисиите. Следователно, и тези ВЕИ производители реализират неочакван приход, който не се дължи на повишената им технологична и икономическа ефективност. Смятаме, че този таван за ВЕИ без премии може да бъде свален поне 2 пъти.

160 лв/MWh е обоснованият праг за производителите на електрическа енергия от ВИ без договор за компенсиране с премии (Приложение 1).

Нещо повече, основната част от ВЕИ производителите (тези с право на договори с премии) също дълго време са подпомагани пряко или непряко от потребителите с около 750 млн. лв. годишно. Освен това, този тип производители бяха изключени от механизма за финансиране на компенсациите за небитовите крайни клиенти, а някои от тях получиха двоен приход от премия и от високата пазарна цена.

  1. Не намираме основания и за изключването на „Мини Марица-изток“ от вноските в солидарния фонд. Наистина, цената на въглищата се определя със заповед на Министъра на енергетиката, а предприятието дълго време имаше незадоволителни финансови резултати. Припомняме, обаче, че дружеството понастоящем изнася въглища. Износът на източномаришки въглища никога не е бил предвиждан, което според нас е основание за облагането минимум на приходите от износ на въглища.

От гореизложеното се вижда, че не се максимизират възможностите за осигуряване на приходите, необходими за компенсиране на небитовите потребители на електроенергия, което е крайната цел на Регламент (ЕС) 2022/1854. Регламентът цели подпомагане на икономиката в кризисна ситуация, а не осигуряване на разточително охолство и комфорт на енергетиката за сметка на  съсипване на икономиката!

Приложение 1: Аргументация на таваните на приходите по типове производители за определяне размера на целевите вноски

АСОЦИАЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ НА
БЪЛГАРСКИТЕ РАБОТОДАТЕЛИ
(АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ)

Ежедневен медиен мониторинг

АИКБ в медиите
Важни обществено-икономически и политически теми

Теми от медиите 01.03.2024 Архив

Присъединете се към АИКБ

Заявка за членство
Top