България в Шенген – национална и европейска кауза

Следва пълният текст на писмо на АИКБ, изпратено до президента на РБ, председателя на 48-то Народно събрание на РБ, министър-председателя на РБ и др.:


ДО

Г-Н РУМЕН РАДЕВ, ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ВЕЖДИ РАШИДОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ГЪЛЪБ ДОНЕВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНО ПРЕДСТАВЕНИТЕ ПАРТИИ В 48-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н АТАНАС ПЕКАНОВ, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СРЕДСТВА

Г-Н НИКОЛАЙ МИЛКОВ, МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

МЕДИИТЕ

БЪЛГАРИЯ В ШЕНГЕН – НАЦИОНАЛНА И ЕВРОПЕЙСКА КАУЗА

Оставянето на България извън Шенгенското пространство и особено – отделянето от Румъния и Хърватия, е триумф на двойните стандарти в европейската политика. Това е ход, който игнорира системно полаганите от обществото ни усилия за възходящо развитие, включително работата ни по защитата на границата, борбата с корупцията и сивата икономика. Това е политически акт, който е не само необоснован, но и е опроверган от заключението на Европейската комисия и противоречи на позициите на всички държави членки и на недвусмисленото становище на Европейския парламент. Причините за това са различни, като българската държава, държавна администрация и съдебна власт също имат своя „значим“ принос, но външните причини са унизителни за България и предполагат адекватна реакция на държавата ни и всички български институции.

Изключването на България от Шенгенското пространство е грешка с организационни, технически, обществени и политически измерения, защото:

  • Създаването отделно на „европейска“ и на различна „шенгенска“ граница, точно в Югоизточна Европа, където и мигрантският, и контрабандният натиск са големи, не блести с далновидност и политическа визия;
  • Една нова, „шенгенска“ граница между България и Румъния ще доведе до нови усложнения, забавяния и разходи за „усилването“ й, до откровено объркване и дезорганизация по контрола на товаропотоците вътре в ЕС – допълнително напрегнати от настоящия конфликт, който пренасочи голяма част от тях именно през България и Румъния;
  • Е извършено не от властова структура на ЕС, чието предметно поле на дейност е целият ЕС, а от отделна държава – Нидерландия. Държава, която не изпрати свои представители в последните мисии, дали висока оценка за готовността на България за Шенген и за която има легитимни съмнения, че с този акт решава за пореден път вътрешнополитически проблеми;
  • Решението за изолиране на България от Шенгенското пространство влияе негативно на цели икономически отрасли като логистика, спедиция, транспорт, туризъм и на българските пристанища и летища. Този некоректен подход на Нидерландия може да се разглежда и като форма на нелоялна конкуренция по отношение на въпросните отрасли и инфраструктурни обекти.

Предвид всичко това АИКБ призовава българската изпълнителна и законодателна власт, социалните партньори и цялото общество да обединят усилия в името на националната и европейска кауза „България в Шенген“ за организирани действия по информиране на всички европейски институции за положените от нас усилия, за да ги убедим в несъстоятелността на мотивите на Нидерландия. Предлагаме и следните възможни действия:

  • Извикването на българския посланик в Хага за консултации в България – като символично, но решително действие, показващо, че България не може да бъде „възпитавана“ по този начин и че е готова да се учи от „Стара Европа“, но не точно на различните форми на политическа корупция;
  • България да планира реципрочно отношение към едни или други интереси на кралство Нидерландия в рамките на ЕС и извън него, както и ползването на правото си да прилага всички предвидени в Договорите за ЕС инструменти;
  • Българските власти и социални партньори да разгледат възможностите за ползване на „мека сила“ под формата на разясняване, че българските граждани не са длъжни да допринасят за обогатяването на нидерландското общество с човешки ресурси, студенти и туристи – без да се разпалва истерия, но и без да се рекламират работни места в Нидерландия, нито да се толерират лобистки усилия за насърчаване на достъпа на нидерландски фирми до български обществени поръчки. Не е задължително и да се препоръчва учене в нидерландските университети, нито да бъдат хвалени туристическите дестинации в Нидерландия;
  • България да не премълчава за случаите на нарушения на човешките права, извършвани от базирани в Нидерландия транснационални компании, нито за „затварянето на очите“ на нидерландската дипломация по случаи на нарушаване на човешките права от не дотам демократични политически режими, които партнират на такива компании.

Българското общество очаква от властите в България адекватни действия, а не празнословие. АИКБ напомня, че Европа внимателно следи всичко, което става в държавата ни и че изостреният тон на множеството предизборни кампании през последните две години също играе ролята на спирачка по пътя ни към Шенген. При това не бива да се забравя, че времето тече изключително бързо. Като абсолютен минимум следва да се настоява за незабавното приемане на България в Шенгенското пространство по въздух и ясна пътна карта за приемането й и в останалите аспекти на пространството – най-късно през 2023 г.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Ежедневен медиен мониторинг

АИКБ в медиите
Важни обществено-икономически и политически теми

Теми от медиите 01.03.2024 Архив

Присъединете се към АИКБ

Заявка за членство
Top