Конкурентна индустрия може да има само със сигурна и достъпна енергия

Икономиката на ЕС в последните години не се развива достатъчно динамично


Сигурността и достъпността на енергията са важна предпоставка, за да имаме конкурентна европейска индустрия. Не може да има конкурентна индустрия без сигурни енергийни доставки на конкурентни цени. Това заяви председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев при откриването на конференцията на високо равнище "Устойчива и ефективна енергийна система за стабилна и сигурна икономика", която се проведе днес в София.

Икономиката на Европейския съюз (ЕС) напоследък не се развива достатъчно динамично и за това свидетелстват резултатите от миналата година, както и прогнозите за тази. "В последно време ръстът на брутния вътрешен продукт е в диапазона 0 и 1 процент, докато в САЩ е между 2 и 3, Руската федерация е 3 и над 3 процента, Китай между 4 и 5, Индия - 6-7", посочи още Васил Велев.

По думите му през последните 5 години Европа допълнително е намалила своя дял в световната икономика. Освен това делът на държавните разходи на европейските страни нараства. "Тоест има спадащ дял в икономиката и растящ дял на държавните и социалните разходи", коментира Васил Велев. Според него причините за това са много. Сред тях са демографската криза липсата на достатъчно кадри от инженерни специалности и регулациите.

Председателят на парламентарната Комисия по енергетика Делян Добрев заяви, че от около година с Електроенергийния системен оператор (ЕСО) се работи по идеята за въвеждане на гъвкава схема за присъединяване. Той обясни, че в България, ако се комбинира на една точка енергия от вятър и слънце, те ще се "засекат" само в 2 процента от времето. Затова сега се работи по механизъм, който да позволи мрежата да се уплътни, без да е нужно тя да се разширява.

Делян Добрев каза още, че в Народното събрание, и в частност в енергийната комисия,  нямаше да се постигнат и половината от резултатите, ако не е била подкрепата на бизнеса и българските работодатели.

„Устойчивата и ефективна енергийна система е предпоставка за стабилно икономическо развитие. В подкрепа на сектора Министерството на иновациите и растежа разполага със значителен ресурс. Само в синхрон с бизнеса възможностите могат да бъдат реализирани максимално ефективно“, това заяви министърът на иновациите и растежа Росен Карадимов.

По думите му през следващите 5 до 7 години страната ни ще мобилизира ресурс в рамките на 3,2 млрд. евро по различни програми и проекти, в които могат да бъдат включени и дейности, отнасящи се до насърчаване използването на водородни технологии, така че да се подпомогне декарбонизацията на българската икономика.

„Не може да има значим преход без участието на националната банка за развитие. Така е във всички развити държави и това се опитваме, смятам успешно, да направим и ние. Българската банка за развитие (ББР) не само може, а трябва да бъде активен партньор в енергийната стратегия на България, защото ББР разполага с ресурс, който да бъде използван“, каза  Цанко Арабаджиев, член на Управителния съвет и изпълнителен директор на ББР.

Той допълни, че предстои приключване на работата по изготвяне на споразумение между ББР и Европейката комисия по програма InvestEU. Чрез него ББР ще има възможност да издава гаранции за българския бизнес. Размерът на портфейлите, които ще се създадат по програмата InvestEU ще бъдат от порядъка на 2,7 млрд. лева. Около 60% от тези гаранции ще са за енергийна ефективност, производство на енергия, за ВЕИ.

В проекта на енергийната стратегия на България безспорен приоритет е гарантирането на енергийната сигурност в контекста на целите за декарбонизация с крайна цел постигане в дългосрочен план на сигурни доставки на достъпни цени за всички потребители. Това каза служебният заместник-министър на енергетиката Ива Петрова.

По отношение на производството на енергия в проекта на стратегия е заложено продължаващото въвеждане на ВЕИ, съчетани с нови гъвкави нисковъглеродни мощности. Приоритетът на стратегията ясно залага на ВЕИ – от слънце и вятър, но също така и на хидроенергийните ресурси, обърна внимание Петрова.

Специфичен фокус в енергийната стратегия е необходимостта от развитието на националния научен инженерен капацитет при иновации, научни изследвания и образование, изтъкна още Ива Петрова.

Според Димитрис Димитриадис, президент на Секция „Външни отношения“ в Европейския икономически и социален комитет, основният проблем не са инвестициите, а времето. И допълни, че Европа е закъсняла с 12 години, за да предприеме важни мерки за осигуряване на сигурна и устойчива енергия, която е необходима за икономическата сигурност на ЕС.

За председателят на КЕВР Иван Иванов енергийната стратегия на България, ако бъде приета, ще бъде документът, който ще даде общата рамка за развитие на българската енергетика. По думите му в разработваната в момента Енергийна стратегия потреблението на електроенергия в страната трябва да получи основополагащо място. 

Председателят на КЕВР отбеляза още, че в една енергийна стратегия трябва да има три основни елемента. Първият е разширяване на производството на възобновяема енергия в страната и създаване на условия това ускорено развитие да не бъде умишлено спъвано. Вторият е изграждане на системите за съхранение на енергия, а на трето място е развитие на електроенергийната мрежа в страната.

Той допълни още, че КЕВР е изработила нова методика за определяне цената на балансираща енергия, с която се цели предотвратяване възможността за злоупотреби.

Според изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев  бързото навлизане на генериращи мощности с непостоянен характер на работа и липсата на базови маневрени мощности, които да компенсират тази непостоянност, създават изключително големи предизвикателства при управлението на мрежите.

Пред ЕСО има три основни предизвикателства. Първото е присъединяването на всичките възобновяеми енергийни източници към мрежата. Второто е управлението на електроенергийната система. Третото предизвикателство, което ЕСО вече започва да среща, е ефективното използване на възобновяемата енергия.

По отношение на присъединяването ЕСО е направил инвестиции за над 1,2 млрд. лева в преносната мрежа на страната, добави Цачев. Много инвестиции са направени и от електроразпределителните дружества в техните мрежи и това е позволило през последните две години да се въведат в експлоатация над 2200 мегавата нови ВЕИ. Тази година се очаква в системата да "влязат" още между 800 и 1000 мегавата. За догодина заявките са в същия размер.

Изпълнителният директор на ЕСО изрази надежда, че последните законодателни промени и облекчаването на регулаторните политики ще насърчат бързи инвестиции в изграждането на маневрени мощности в страната.

На форума беше разгледано още как да се гарантира стабилното подаване на енергия от възобновяеми източници посредством комбинирането с устойчиви системи за съхранение.

В заключителните бележки на събитието Пиетро Франческо де Лотто,  заяви, че Европа е допуснала 3 огромни грешки, а именно станала е зависима по отношение на защитата си от САЩ, на енергията от Русия и на индустрията си от Китай. И сега, 25 години по-късно осъзнаваме, че се нуждаем от индустриална политика в стратегически сектори.

„Липсата на воля за създаване на истински вътрешен енергиен пазар в ЕС струва 30% повече за икономиките ни. Ако успеем да си гарантираме производство на ключови суровини ще можем да бъдем конкурентноспособни. Затова обаче е необходимо всички държави да говорят в един глас, защото държавите в ЕС са прекалено малки, за да се справят сами. Трябва да избегнем зависимостта от вън, ЕС трябва да има стратегическа автономия на икономиката си“, заключи Пиетро Де Лотто, президент на Консултативната комисия за индустриални промени в ЕИСК

Участие в събитието взеха и регионалният директор на "Веолия" за България и Гърция Франсоа Деберг, главният изпълнителен директор на НЕК Мартин Георгиев, председателят на специализираната секция „Транспорт, енергетика, инфраструктура и информационно общество“ на ЕИСК Байба Милтовица, докладчикът на ЕИСК Андреа Моне, както и представители на държавните и общински институции, бизнеса, социалните партньори и гражданското общество.

Презентация на г-н Панос Кефалас от Панел 1.

Презентации от Панел 2: Презентация на г-н Георги Тодоров, Презентация на г-жа Илка вон Далвигк и Презентация на г-н Мартин Георгиев.

Ежедневен медиен мониторинг

АИКБ в медиите
Важни обществено-икономически и политически теми

Теми от медиите 23.05.2024 Архив

Присъединете се към АИКБ

Заявка за членство
Top