Категория: Новини

Декларация на АИКБ във връзка с приключилите редовни избори за 45-то Народно събрание

p1080546-3.m

Във връзка с приключилите редовни избори за 45-то Народно събрание АИКБ се обръща към всички парламентарно представени партии и към всички депутати, за да подчертае, че:

  • ефективното и прозрачно управление в полза на хората, икономиката и държавата е върховният смисъл на демократичната система и всички народни избраници носят индивидуална, партийна и национална отговорност за това;
  • независимо какво правителство ще се състави – редовно или служебно, България се нуждае от работеща администрация, предвидимо и устойчиво управление, което да инициира и проведе дълго отлагани жизненонеобходими реформи, които да извадят страната от дъното на множество класации в ЕС и света.

Заявените от всички политически сили икономически приоритети:

  • членство на страната ни в Еврозоната, Шенгенското пространство и ОИСР;
  • запазване на финансова и макроикономическа стабилност, запазване на модела на данъчната система и по-нататъшно ограничаване на сивия сектор;
  • развитие на антикризисното законодателство и навременно прилагане на мерки за подкрепа;
  • отстояване на върховенството на правото и правовата държава, сигурността на собствеността, свободната и честна конкуренция, решително ограничаване на корупцията, цялостна политика за по-добър бизнес и инвестиционен климат и равнопоставеност на българския производител;
  • доработване и подаване в срок на Националния план за възстановяване и устойчивост и другите инструменти за участие на страната ни в Европейския план „Ново поколение“ и Многогодишната финансова рамка на съюза

изискват координирани съвместни усилия и работа от държавните институции –  Народното събрание,  Президента, Правителството.

АИКБ ще подкрепя активно всички адекватни политики и действия във връзка с тези национални приоритети.

Стартират номинациите за осмото издание на конкурса за наградите „Икономика на светло“

AIKB_0606

Асоциация на индустриалния капитал в България обявява началото на номинациите за ежегодните награди „Икономика на светло“, които ще бъдат връчени на предстоящата церемония през месец юни 2021 г.

Целта на конкурса е да открои стимулиращи примери за успехи в борбата с неформалната икономика и да отличи водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивата икономика. По този начин АИКБ цели да повиши обществената нетърпимост към неформалната икономика, да поощри предприемането на активни действия в тази посока и да популяризира градивната роля на бизнеса в обществото за подобряване на социално-икономическата среда.

Призът „Икономика на светло“ за 2020 г. се присъжда в три категории:

• За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата.
Присъжда се на държавна/общинска администрация или на нейни представители за предлагането/въвеждането на нормативен акт или административна практика, които водят до ефективно ограничаване на сивия сектор и подобряване на бизнес средата.

• За личност или организация, допринесли за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция.
Присъжда се на личност, НПО, научна организация, компания, която има задълбочени изследвания по темата, постоянни и активни медийни изяви, или е генерирала предложения за промени в законови актове и/или административни практики и т.н.

• За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформалната икономика.
Присъжда се на журналист или медия за принос в актуалното и многостранно отразяване на проблемите и постиженията, свързани с дейностите по ограничаване и превенция на неформалната икономика, в насърчаване и промотиране на светлия бизнес и формиране на обществена нетърпимост към сивия сектор.

Номинации можете да направите, като попълните приложената форма, или като директно изпращате предложения в Национален център „Икономика на светло“ (1527 София, ул. „Тракия“ № 15; електронна поща: v.radeva@bica-bg.org). За повече информация прочетете РЕГЛАМЕНТ ЗА НАГРАДИТЕ „ИКОНОМИКА НА СВЕТЛО“.

Номинации се приемат за институции, личности и организации в посочените категории за работата им през 2020 г. Срокът за изпращане на номинации е до 14 май 2021 г.

Призьорите в категориите ще бъдат избрани от създадено за целта експертно жури, в което участват над 100 изявени личности от областта на икономиката, научните среди, бизнеса, финансите, политиката, медиите. Сред тях са членовете на Националния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България, членовете на Обществения съвет по „Ограничаване и превенция на неформалната икономика и недекларираната заетост“ и други видни икономисти и общественици. Експертите ще направят своя избор за победители в трите категории на наградата. Резултатите ще бъдат оповестени на специална церемония през месец юни.

Наградите „Икономика на светло“ са първото по рода си признание за постиженията в борбата с неформалната икономика в България. Всяка година изданията на конкурса предизвикат заслужен обществен и медиен интерес. Събитието популяризира сред обществото както приноса на българските предприемачи, бизнесмени и политици за подобряването и развитието на бизнес средата, така и добрите практики за ограничаване и превенция на неформалната икономика в страната.

Във времена на изпитание и икономическа криза ще се радваме заедно с Ваша помощ да определим носителите на наградите „Икономика на светло“ за 2020 г.!

Статуетките в трите категории очакват своите победители като заслужена награда за положените усилия за ограничаване и превенция на неформалната икономика през 2020 г.

Сега е моментът да ги подкрепим! Кои от тях да бъдат номинирани, определяте Вие!

Приоритети в дейността на Асоциация на индустриалния капитал в България за 2021-2024 г.

2021

Асоциацията на индустриалния капитал в България, като отчита актуалните за членовете на организацията въпроси и проблеми, ще работи за провеждането на приоритетните политики, описани по-долу.

1. Макроикономическа политика.

1.1. Категорично недопускане на всякакви опити за преразглеждане на механизма на валутен борд – както по отношение ниво на обменен курс, така и като времеви ограничения, смекчаване на условия и т.н.

Периодично, в моменти на политическа и парламентарна криза, използвайки общественото недоволство, се надигат гласове срещу механизма на валутен борд с благовидното обяснение, че чрез контролиран инфлационен процес може да бъде подпомогнат икономическият растеж в България. Такава теза е дълбоко погрешна и категорично вредна за обществото ни – АИКБ последователно и системно ще оказва категорична подкрепа на съществуващия паричен модел у нас, включително до успешното присъединяване на Република България към Еврозоната по текущия валутен курс.

Приемането на България в ОИСР да бъде национален приоритет.

1.2. Финансова стабилност и предвидимост чрез придържане към разумна финансова дисциплина и изпълнение на закона за Държавния бюджет:

  • АИКБ подкрепя мерки за финансова дисциплина, балансиран бюджет и данъчна стабилност при ниски равнища на данъчните ставки – това са основните фактори за цялостна финансова стабилност, за привличане на инвестиции и за осигуряване на условия за икономически растеж. Предвидимостта и стабилността на данъчната политика в страната са от изключителна важност за изграждане и поддържане на обществено доверие и сигурност;
  • АИКБ неизменно остава на позицията, че поддържане на дела на средствата, преразпределяни от държавния бюджет под 40 % е най-важният стимул за повишаване на ефективността на държавната администрация и има основен антикорупционен ефект;
  • АИКБ ще подкрепя запазването на пропорционални преки данъци от 10 %, както и запазване на размерите на осигурителните вноски за общественоосигурителните фондове и запазване на размера на здравноосигурителните вноски;
  • Равностоен диалог в данъчния процес с възможност за арбитраж и споразумение;
  • Прекратяване на порочната практика за повторно събиране на ДДС от изрядни търговци по линия на „солидарната отговорност“ вместо от търговците-нарушители, които го дължат;
  • Прозрачност и ефективност в изразходването на финансовите средства чрез паритетно представителство на държавата и на социалните партньори в органите за управление и контрол на съответните публични фондове.

1.3. Ефективен контрол над публичните разходи, както и над дружества с монополно положение на пазара, произтичащо от държавна регулация:

  • АИКБ последователно защитава тезата, че само ефективен обществен контрол над публичните разходи е в състояние да преустанови утвърдени корупционни практики, които водят кумулативно до съществено изземване и преразпределяне по несправедлив начин на доходи;
  • АИКБ подкрепя усилията за засилване и развиване на прилагането на програмното бюджетиране. Добре структурираните програмни бюджети на министерствата и ведомствата са гаранция за ефективност на бюджетните разходи;
  • Като организация с членове – водещите публични компании в България, както и като член на европейския социален партньор, представляващ работодателите, предоставящи услуги от общ интерес – SGI Europe, АИКБ винаги категорично е настоявала дружествата с монополно положение да бъдат задължени да разкриват информация по реда на ЗППЦК и приветства приетите законови промени, които гарантират това. Отстоява позицията, че принципите на Националния кодекс за корпоративно управление следва да имат задължителен характер за тези дружества – това води до публичност, проследимост на ценообразуването, прозрачност в разходите на тези дружества, а гражданското общество има лесен достъп до информация, към която оправдано проявява чувствителност. Тази мярка има и дългосрочен стабилизиращ ефект по цялата верига на ценообразуване на услугите и продуктите, които тези дружества предоставят.

2. Индустриална политика.

Основните насоки при реализирането на индустриалната политика на АИКБ са подчинени на стремеж към формирането на бизнес среда, по-добра от тази на другите европейски държави, с цел създаване на условия за ускорен икономически растеж и включват:

2.1. Активен диалог и съвместна работа със сродните работодателски организации и социалните партньори, с държавни и обществени институции при разработването на позиции, свързани с приоритетите в развитието на българската индустрия:

  • Разработване на позиции по текущи икономически мерки с оглед обезпечаване изпълнението на стратегическите приоритети;
  • Активизиране и обогатяване дейността на създадените към министъра на икономиката Национален икономически съвет, с оглед реализирането на политики и мерки за насърчаване развитието на производството;
  • Изготвяне на съвместни позиции по процедури и реализация на проекти, финансирани с европейски средства, включително Националното споразумение за партньорство и оперативните и национални програми към него, както и Националния план за възстановяване и устойчивост;
  • Разработване на планове за действие на отраслово ниво;
  • Активен и конструктивен диалог в рамките на НСТС и органите, изградени на тристранен принцип;
  • Активна позиция и работа в Икономическия и социален съвет на Република България;
  • Насърчаване разширяването на партньорството между представителните на национално равнище организации на работодателите и правителството чрез подписване на двустранни споразумения по въпросите на бизнес средата и икономическото развитие;
  • Активно участие на БРО – членове на АИКБ в отрасловите съвети към министерства, агенции и други държавни ведомства.

2.2. Усъвършенстване на нормативната рамка за свободно развитие на бизнеса и насърчаване на стартирането и извършването на бизнес дейности:

  • Изготвяне на позиции с оглед постигането на ефективна държавна администрация;
  • Максимално опростяване на всички процедури и услуги, администрирани от изпълнителната власт;
  • Повишаване прозрачността на процедурите за възлагане на обществени поръчки (включване в комисиите по оценка на представители на браншови организации, разширяване кръга на данните, вписвани в регистъра на обществените поръчки), разкъсване на връзката между възложителя и органа, извършващ класирането;
  • Провеждане на консултации с всички заинтересовани страни при изготвяне на нормативни актове и въвеждане на задължителна предварителна оценка на въздействието им, включително върху бизнес средата;
  • Изграждане на интегрирани регистри с цел освобождаване на физическите и юридически лица от задължението да доказват пред администрацията данни от тези системи;
  • Мониторинг на съответствието между таксите по административно регулиране и административните разходи по упражняването им;
  • Прилагане на принципа на мълчаливото съгласие по презумпция – принципът на мълчаливото съгласие да се въведе в нормативната уредба като правило за всички случаи, в които изрично не е записано друго;
  • Регулаторните режими да следват минимално изискуемите по европейското законодателство и да няма усложняване на регулациите от българската държава с норми и документи, които не се изискват от европейското законодателство.

2.3. Електронно правителство – ускоряване на дейностите за въвеждане на електронно управление, за да може държавата да комуникира с бизнеса и гражданите прозрачно, по-ефективно, подобрявайки бизнес средата и намалявайки нивото на корупция.

2.4. Ефективно инвестиране на средства от европейските фондове за развитие на българската икономика:

  • Участие в мониторинга по изпълнението на стратегическите документи за програмен период 2014 – 2020 г. на финансиране със средства от европейските фондове, както и иницииране на изготвянето на пълен анализ на постигнатото изпълнение, установените проблеми, пропуски и набелязаните мерки за подобрение на процедурните реализации в следващия планов период;
  • Участие в разработването и изпълнението на програми и механизми по инструментите на Next Generation EU, Механизма за възстановяване и устойчивост, Споразумението за партньорство и оперативните програми по Кохезионна политика – 2021-2027, Механизма за справедлив преход, REACT-EU, както и останалите мерки и политики на Европейския съюз в т.ч. по миграцията, управлението на границите и сигурността, както и общата селскостопанска политика;
  • Разработване на становища и провеждане на активни политики в следните области:
    – Развитие на предприемачеството, основано на научните изследвания, растежа и иновациите – приоритетна подкрепа за мерки, насочени към разработване и внедряване на продуктови и производствени иновации;
    – Повишаване конкурентоспособността на българските предприятия чрез директни мерки за развитие на управленски капацитет, технологична модернизация, продуктова диверсификация;
    – Повишаване на общата ресурсна ефективност на предприятията, в т.ч. енергийна ефективност, оптимизация на човешки ресурси, максимално оползотворяване на материални ресурси и възможностите за рециклиране, приоритизиране на развитие на зелена икономика, в т.ч. внедряване на нови технологични решения;
    – Поощряване на възможностите за коопериране между предприятията, в т.ч. подкрепа на проекти за развитие на клъстерни структури, отраслово интегрирани технологични зони, ресурсно-обособими производствени хъбове, логистични центрове и др.;
  • Активно участие в разработването, реализацията и мониторинга по изпълнение на политики и проекти в областта на нисковъглеродната икономика, кръговата икономика и заявения преход към водородна икономика във всички направления – индустрия, енергетика, транспорт, селско стопанство и други;
  • Активно участие при структурирането на работата на Държавната агенция за научни изследвания и иновации и активно сътрудничество при осъществяването на функциите й;
  • Приоритизиране на секторни политики с цел фокусиране на финансов ресурс по стратегически отрасли с откроими конкурентни предимства, висока добавена стойност и експортен потенциал;
  • Подпомагане на предприемачеството и утвърждаване на индустриална инфраструктура за устойчиво развитие на МСП;
  • Поощряване и енергична подкрепа на предприемачи, инвестиращи в модернизация и/или изграждане на производствени мощности и технологични процеси, водещи до трайно подобряване на технологичните възможности за ефективно производство чрез данъчни стимули, преки или непреки финансови субсидии, посочване на добри примери, популяризиране на установени практики, работни визити на място в предприятията и сътрудничество с медии (включително в рамките на кампанията „Да извадим успеха от анонимност“), институционална подкрепа и демонстриране на чувство за национален интерес при държавнически посещения в чужбина, респективно прием на чужди делегации;
  • Разработване на адекватни финансови инструменти за растеж на предприятията и съдействие за осигуряване на допълнителен ресурс към съществуващи и нови инструменти – както като грантови възможности, така и с възмезден характер;
  • Разработване на мерки за подпомагане на предприемачеството чрез обмен с международни партньорски организации по линия на участие в европейски проекти;
  • Участие в разработването на квалификационни критерии при проекти, финансирани по оперативните програми.

2.5. Подобряване на условията за конкурентоспособност:

  • Гарантиране на необратимост на реформаторските процеси в енергетиката – пълна либерализация, преодоляване на дефицити и дисбаланси в сектора, изграждане на адекватна енергийна инфраструктура, пълноценна търговска и мрежова свързаност с общия европейски електроенергиен пазар и намаляване на енергийната зависимост;
  • Ограничаване на разграбването и безстопанствеността в българската енергетика и намаляване цената на електроенергията за промишлеността, в т.ч. намирането на решение на проблемите, които създават дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия;
  • Разработване на становища, съгласуване на законодателни и нормативни инициативи, както и активно налагане на позиции при реализацията на ценообразуването в сектор „Електроенергетика”:
    – Контрол при административно определените ценови компоненти, в частност при определянето на компонента „задължения към обществото”, в т.ч. мониторинг на функционирането на фонда за сигурност на електроенергийната система;
    – Контрол над търговските практики на производители на електроенергия, търговци и оператори на разпределителни системи с оглед гарантиране на открити, справедливи пазарни механизми – през платформите на „Българска независима енергийна борса” ЕАД;
  • Институционално и организационно укрепване и развитие на създадения Национален център „Икономика на светло“;
  • Поощряване на мерки за бързо реализиране на административни и наказателни санкции при нарушения за ограничаване на сивия сектор в икономиката и при корупция;
  • Ефективно регулиране на монополните дейности и ефективно прилагане на законовата разпоредба монополните дружества, доставчиците на обществени услуги и държавните предприятия да разкриват информация като публични компании, включително посредством укрепване на регулатора КФН;
  • Подпомагане на националните политически ресурси за противопоставяне срещу въвеждане на такива общи европейски политики, включително и данъчна хармонизация в рамките на Европейския съюз и въвеждането на квоти в бордовете на компаниите за жени и/или представители на малцинствени групи, които лишават икономиката на страната от конкурентни предимства;
  • Изграждане и утвърждаване на ясни правила и условия за реализация на публично – частното партньорство с оглед разширяването на участието на бизнеса във финансирането и изграждането на обекти на публичната държавна и общинска собственост чрез концесии и други форми на съвместна дейност;
  • Участие в разработването на мерки за преодоляване на междуфирмената задлъжнялост, включително чрез повишаването на ефективността на съдебната система и на процедурите по несъстоятелност;
  • Насочване на национални и международни фондове за финансиране, подпомагащи малките и средни предприятия в сфери, съгласувани със социалните партньори.

2.6. Насърчаване на експорта на български стоки и услуги:

  • Икономизиране на външната политика, т.е. съобразяване и подчиненост на националния икономически интерес;
  • Службите по търговско-икономическите въпроси към съответните задгранични мисии да са изцяло на разположение на българския бизнес, с годишни планове за дейността, атестирани от работодателските организации;
  • Разработване и системно изпълнение на програма за информираност на бизнеса за възможностите за успешна реализация на български стоки и услуги на външни за страната ни пазари;
  • Насочване на фондове за целево финансиране на малките и средни предприятия в инициативите им за реализация на български стоки и услуги на външни за страната ни пазари;
  • Насърчаване прилагането на схеми за гарантиране кредитите на експортно-ориентирани предприятия и експортното застраховане.

2.7. Насърчаване на съвместното проектно участие на български дружества с партньори от страните членки на ЕС

АИКБ отчита значимостта на развитието на модела на Важни Проекти от Общоевропейски Интерес (ВПОИ) – още IPCEI – тези проекти представляват много важен принос за икономическия растеж, заетостта и конкурентоспособността на промишлеността и икономиката на ЕС с оглед на техните положителни вторични последици за вътрешния пазар и европейското общество. Моделът ВПОИ дава възможност за обединяване на знания, експертен опит, финансови ресурси и икономически субекти от целия ЕС, така че да се преодолеят значима пазарна неефективност или съществени системни слабости и обществени предизвикателства, към които не би могло да се подходи по друг начин. Те са предназначени да обединяват публичния и частния сектор за предприемането на широкомащабни проекти, които носят значителни ползи за ЕС и неговите граждани. Отчитайки гореизложеното, АИКБ ще работи по разработване на стратегическите документи, проектните концепции и критерии за изпълнение по следните направления:

  • Главни базови технологии – Батерии, Водород и водородни технологии;
  • Енергийна стратегия за Европа;
  • Политики в областта на климата и енергетиката;
  • Енергийна сигурност;
  • Електроника, трансевропейски транспортни и енергийни мрежи, в т.ч. водещите инициативи като Съюз за иновации, Програма в областта на цифровите технологии за Европа, Европа за ефективно използване на ресурсите и Индустриална политика за ерата на глобализацията;
  • Цифровизация на индустрията и бизнеса.

3. Политика за развитие на капиталовите пазари

  • Програма „Капиталов референдум” – при разработване на инвестиционни проекти със значим обществен интерес, включително участие в международни дружества, изграждане на енергийни, индустриални мощности, както и инфраструктурни проекти, финансирането да става и чрез набиране на ресурс на организиран капиталов пазар (напр. „Българска фондова борса – София” АД) посредством емисии на дялови и/или дългови книжа при ограничения за размера на директното държавно финансиране, съобразени с публичния ефект. Така по най-добър и пазарно мотивиран начин ще се отговори еднозначно на евентуални съмнения относно ефективност и целесъобразност на конкретни управленски (в т.ч. политически) решения;
  • Осъществяване на приватизационни сделки преимуществено през фондовата борса, в т.ч. миноритарни дялове от държавни дружества като: ДП „Български спортен тотализатор“, „АДИС“ ЕООД, Български енергиен холдинг (БЕХ), АЕЦ „Козлодуй“, НЕК, Булгаргаз, Булгартрансгаз, Електроенергиен системен оператор, ТЕЦ „Марица Изток 2“, „Пристанище Варна“ ЕАД;
  • Подпомагане работата на Националната комисия за корпоративно управление като постоянно действащ независим орган, създаден на принципа на публично-частното партньорство за осъществяване на консултации и сътрудничество на национално равнище по въпросите на корпоративното управление;
  • Популяризиране на изработения с активното участие на АИКБ Кодекс за корпоративно управление:
    – Действия за подкрепа на приемането и прилагането на Кодекса от членовете на АИКБ и всички публични компании;
    – Развитие на механизми за насърчаване на обмена на добри практики в рамките на Асоциацията;
    – Разработване и представяне на насоки за най-добри практики в специфични области на корпоративното управление
  • Утвърждаване на механизми за мониторинг върху прилагането на Кодекса;
  • Разработване на препоръки към регулаторните органи за подобряване на корпоративното управление;
  • Утвърждаване на система на поощрение на добрите практики и доброволното изпълнение, която да допълни съществуващия чисто санкциониращ механизъм;
  • Активно участие в усъвършенстването на законодателството в областта на капиталовите пазари, както и в предварителната задължителна оценка на въздействието на приеманите нормативни актове;
  • Активно участие при разработването на въпроси, свързани с регулацията и интеграцията на европейските капиталови пазари, при гарантиране на защитата на интересите на българските публични компании;
  • Преразглеждане в посока намаляване на размера на такси и комисиони, събирани от КФН, „БФБ – София“ АД и „Централен депозитар“ АД;
  • Облекчено отписване от регистъра на КФН при определени условия/критерии на компании, снети от търговия на БФБ;
  • Професионално управление на публични активи (публични фондове, дружества, имоти);
  • Преразглеждане на ограниченията за инвестиране на средствата на пенсионните фондове, включително и Сребърния фонд, въвеждане на мултифондове при ДЗПО и въвеждане на минимални лимити за инвестиции в акции, облигации или дялове, издадени от български дружества, търгувани на „БФБ – София“ АД.

4. Политика по насърчаване и подпомагане на инвестициите, научноизследователската и развойна дейност

  • Поставяне на научноизследователската и развойната дейност като основен приоритет пред България чрез:
    – Насърчаване на приложните научни изследвания;
    – Подкрепа за стимулиране на НИРД и иновациите в предприятията;
    – Инвестиции в иновационната и развойната инфраструктура.
  • Стимулиране на инвестиционния процес чрез система от данъчни и структурни мерки;
  • Активно участие в работата на национални иновационни инициативи, в т.ч. Национален съвет по иновации, консултативни работни групи и др.;
  • Инвестициите в хидромелиорации, предвидени в Националния план за възстановяване и устойчивост, да се извършват след подбор на конкурентни проекти, основани на капиталови инвестиции в конкретен обект – собственост на „Напоителни системи“ ЕАД, план за управление на обектите и дейностите, свързани с експлоатацията и поддръжката, и при ясни правила за публичен контрол на разходваните средства;
  • Участие в работата на основната научна организация в България – БАН, вкл. в Консултативните съвети и в частност – отделните институти и лаборатории;
  • Подкрепа за научноизследователски проекти с приложна насоченост в приоритетните области и насърчаване на интеграцията на научните изследвания и производството;
  • Подкрепа за стартирането на иновационни предприятия чрез активни политики за насърчаване развитието на рисковото инвестиране в страната. За целта да се използват както финансовите инструменти, предвидени в новите оперативни програми, така и създаването на национални финансови схеми за съфинансиране на публично-частни фондове за рисково инвестиране и подкрепа на частни венчърни фондове;
  • Изграждане на качествена научна инфраструктура с цел успешно усвояване на планираните внушителни средства, вкл. чрез преразглеждане на статута и функционирането на Фонда за научни изследвания;
  • Дейността на Националния иновационен фонд да бъде изцяло подчинена на изисквания към приложността на финансираните разработки;
  • Съдействие на членовете на АИКБ в разработването на проекти, финансирани по направление „Иновации и иновационни системи“.

 5. Политика по човешките ресурси

5.1. Образование и квалификация:

  • Повишаване на квалификацията на вече съществуващия персонал, както и на новоприетите работници и служители;
  • Насочване на публичен ресурс за ПОО към предприятията, вместо към ЦПО, несвързани с работодателски организации, предприятия и училища;
  • Мониторинг на механизма за съгласуване на план-приема и предметните области на образование за системата на висшето образование:
    – Приоритетно развитие на обучението по професии, необходими за развитие на производството и внедряването на иновации, и особено на технически специалности в системите на средно и висше образование – статут на защитени специалности в професионалните училища, но и на ниво технически университети – например държавна поръчка и държавни стипендии в инженерни области и съгласуван с работодателите план-прием;
    – Отстояване на позиция за намаляване броя на приеманите за обучение студенти по професии и специалности, за които има ограничено търсене на пазара на труда и приоритетно насърчаване на приема по професии, необходими на фирмите;
    – Насърчаване и разширяване на връзката между браншови камари, сдружения и фирми с висши технически училища за пилотно въвеждане на дуално обучение на бакалаври по най-важните за предприятията специалности;
    – Структуриране на надеждни гаранции за ангажимент за постъпване за определен период на работа в българската икономика на ученици и студенти, които завършват образованието си с финансиране от държавния бюджет (например – за период от 5 години);
  • Активно развиване на модела за партньорство „професионална гимназия-предприятие” съгласно утвърдени практики от Германия, Австрия, Швейцария, включително оценка на реализираните пилотни проекти и разширяване на успешните практики;
  • Актуализация на учебните програми с активно участие на представители на утвърдени предприятия, водещи в своята област, вкл. консултиране на преподаватели, въвеждане на позицията „ментор” или „наставник” от работещите в реалния сектор, привличане на представители на предприятия в процеса на обучение – както в професионалните училища, така и във висшите технически университети;
  • Разработване на програми по аналогия на съществуващата схема „Ново начало – от образование към заетост” на АЗ и ЕСФ, като може да се разшири обхватът на финансиращи партньори – съществува интерес от страна на бизнеса и самостоятелно да финансира такива инициативи;
  • Индивидуални стимули за изграждане на STEM знания и умения по аналогия с добри практики от миналото по примера на ТНТМ;
  • Оценяване и финансиране на учебните заведения според реализацията на подготвените от тях кадри на пазара на труда;
  • Осигуряване на квалифицирани кадри в тясно съответствие с потребностите на бизнеса;
  • Поощряване на интердисциплинарното образование;
  • Ангажиране на кметовете на общини, ръководителите на основните фирми, даващи облика на индустрията в общините, директорите на средните училища, на бюрата по труда и регионалните инспекторати по образование за привеждане на приема по професии и специалности в съответствие с потребностите на пазара на труда, в т.ч.:
    – ограничаване на държавния план-прием на ученици по специалности, за които няма търсене на пазара на труда;
    – оптимизиране на мрежата от професионални гимназии в общините;
    – изготвяне на предложения за най-важните за развитието на бизнеса в общините професии, които да бъдат включвани в списък на защитените професии;
  • Насърчаване на реализацията на кадрите в страната за професиите, които изпитват недостиг на специалисти, както и повишаване на имиграцията на чуждестранни кадри, особено от държави и територии с български малцинства, чрез опростяване на механизмите за издаване на „синя карта“ и други добри европейски практики.

5.2. Заетост, доходи, осигуряване и трудово законодателство:

  • Постигане на максимална гъвкавост по отношение работно време, осигурителен стаж, отпуски;
  • Активно и ангажирано участие в работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество по отношение на внесени за обсъждане трудовоправни актове;
  • Реформа на системата на службите по трудова медицина в страната;
  • Реформиране на медицинската и трудовата експертиза;
  • Пълноценна здравна реформа – с посочени източници на финансиране, програмни бюджети, крайни и междинни цели, срокове и отговорности;
  • Ефективен пазар и конкуренция вместо замразяване на цени на лекарства или субсидиране на цени;
  • Работа за постигане на оптимален баланс между равнищата на минималното възнаграждение за труд и на социалните помощи;
  • Политиката в областта на доходите, основана на трипартитно договорени цели, параметри и механизми, следва да е пряко отражение на икономическите резултати и повишената номинална производителност на труда върху заплащането, чрез ежегодно договаряне между работодател и синдикати:
    – Премахването на МОД. Изследванията на АИКБ показват недвусмислено, че минималните осигурителни доходи/прагове (МОД) вече са изиграли ролята си и практиката около тях отразява предимно негативно на икономиката и политиката по заетостта;
    – Премахване на административното определяне на МРЗ и въвеждане на пряко договаряне на МРЗ по браншове или икономически дейности между синдикати и работодатели, отчитайки и регионални специфики. Механизъм за обективно, а не административно определяне на минималната работна заплата;
    – Премахване на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (т.нар. „класове“);
  • Проучване на подходи, принципи и нови форми на въздействие за определяне на трудовите възнаграждения, успешно прилагани в други страни;
  • Стимулиране на доброволното договаряне на браншово ниво на мерки за ограничаване или преодоляване на нелоялната конкуренция;
  • Фокусиране на социалното подпомагане върху наистина социално слабите – това са хора едновременно с ниски доходи и безимотни – това отговаря както на принципа за справедливост, така и на концепцията за ефективно управление на оскъден финансов ресурс – мисли първо за малките и слабите;
  • По-ефективно разходване на социалните фондове чрез ограничаване на ранното пенсиониране, преразглеждане на категоризацията и обхвата на категорийни стимули в държавната сфера, в частност – военни, служители към МВР и други специализирани силови ведомства и категорично прекратяване на злоупотребите с инвалидни пенсии и болнични;
  • Прекратяване на резките и несъгласувани действия при провеждане на пенсионната реформа и продължаването й в дух на консенсус със социалните партньори за осигуряване на реално действаща и ефективна тристълбова пенсионна система.

5.3. Насърчаване на инвестиционната имиграция и улесняване на достъпа до българския пазар на труда на чуждестранни кадри.

5.4. Политика в областта на културата. Насърчаване на развитието на културата посредством целеви инвестиции и подкрепа, развитие на детския потенциал и творчество, интегриране на образованието и културата, насърчаване на книгоиздаването и книгоразпространението.

6. Международна политика

6.1. Работа в рамките на членството в МОТ/МОР.

6.2. Работа в рамките на участие в организации в ЕС:

  • Активна работа за изготвяне на становища на ЕИСК по въпроси, приоритетни за АИКБ;
  • Запазване на позициите и по-активно представителство в органите на SGI Europe;
  • Aктивно сътрудничество със SMEUnited посредством „Произведено в България“.

 6.3. Работа в рамките на участие в МКСОР и МКПП:

  • Разширяване и укрепване на членския състав на МКСОР и МКПП;
  • Работа за развитие на двустранните бизнес контакти между членове на АИКБ и членове на организациите от МКСОР и МКПП.

6.4. Задълбочаване на сътрудничеството с UNIDO.

  • Споделяне на добри практики в сферата на насърчаване на корпоративната социална отговорност;
  • Участие на членове на АИКБ в национални, регионални и глобални проекти на UNIDО;
  • Изготвяне на становища при формулиране на общи цели за устойчиво развитие в интерес на членовете на АИКБ.

6.5. Привличане за членство, разширяване на сътрудничеството и активно взаимодействие с билатерални камари за развитие на бизнес отношенията и обмяна на опит със съответните страни.

АОБР и коалиция ГЕРБ-СДС обсъдиха икономическите си приоритети

АОБР-ГЕРБ_1500

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) и коалиция ГЕРБ-СДС обсъдиха икономическите си приоритети. Срещата е част от поредицата дискусии, които представителите на четирите работодателски организации, членове на АОБР (АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ), организират с партиите и коалициите, за които социологическите агенции предвиждат  участие в следващия парламент.

Основа на обсъждането бяха приоритетите на АОБР за 2021 г., като работодателските организации поставиха акцент на запазването на съществуващия данъчен и пенсионен модел, намаляването на регулаторната тежест върху бизнеса, промяна на такса битови отпадъци чрез въвеждане на принципа „Замърсителят плаща“, реформите в сектор „Енергетика“, включително либерализиране и интегриране на пазара с европейския и прекратяване на договорите с т.нар. „американски централи“, премахване на административното определяне на минималната работна заплата, както и подобряване на политиките за човешки ресурси, вкл. продължаване на реформите в образованието и подобряване на регулациите за привличане на квалифициране работници от трети страни.

Смятаме, че в следващия четиригодишен мандат на Народното събрание са напълно постижими три изключително важни за България цели – влизане в ОИСР, Еврозоната и Шенген. Чрез реализирането на тези национални приоритети ще постигнем по-конкурентна икономика и по-висок стандарт на живот за българските граждани. За да догоним обаче Европа имаме нужда от ускорен икономически растеж, трябва да се целим в ръст от над 6 % на БВП. За нас като работодатели е важно, че в програмата ви са залегнали повечето договорености, които сме записали в Националното тристранно споразумение между работодатели, синдикати и правителството. Трябва обаче да се положат максимални усилия за постигане на по-конкурентна бизнес среда чрез реализиране на реформите в енергетиката, човешките ресурси и намаляването на административната тежест върху предприятията “, заяви Васил Велев, председател а АИКБ и настоящ ротационен председател на АОБР.

От своя страна вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че коалиция ГЕРБ-СДС е поставила основен фокус върху възстановяването на нормалния политически диалог и създаването на икономика от следващо поколение, с по-висока добавена стойност. „Благодаря на АОБР за добрата работа през последните четири години и то не само в НСТС. Ще разчитаме на вас, за да реализираме заедно миксът от политики, който ще е насочен към образование и наука, иновации и икономика на знанието. В програмата ни сме записали, че няма да пипаме данъчния модел, ще работим за привличане на част от талантливите българи, работещи зад граница и ще сме основен катализатор за дигитализацията на бизнеса. Водени от новите приоритети обаче не трябва да забравяме и старите такива, които все още не са доведени до край, а такива са реформите в енергетиката, ВиК сектора, транспортната инфраструктура и образованието“, допълни още Томислав Дончев.

По думите на министъра на икономиката Лъчезар Борисов, ако коалицията успее да направи следващо правителство Министерство на икономиката ще продължи да съгласува всички важни за бизнеса решения с работодателските организации. Той гарантира, че държавата ще компенсира енергоинтензивните индустрии, като реализирането на мярката е само въпрос на време.

По отношение на политиките за човешки ресурси Деница Сачева потвърди, че няма различия в приоритети на коалицията и тези на АОБР. „В програмата предвиждаме обвързване на социалните помощи със заетост, като считаме че това е голяма възможност за осигуряване на близо 160 000 души работна ръка за българската икономика. Както и повече услуги и възможности за работа за хората с увреждания“, каза още Деница Сачева.

На срещата бяха коментирани още възможностите за подкрепа на бизнеса, които дава Плана за възстановяване и устойчивост, развитие на капиталовия пазар, възможностите важни стратегически проекти на държавата да се финансират чрез набиране на капитал през БФБ, улесняването на достъпа до участие в обществени поръчки и други.

АОБР и ВМРО обсъдиха икономическите си приоритети

АОБР-ВМРО1_1500

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) и ВМРО обсъдиха икономическите си приоритети. Двете организации констатираха сходство в голяма част от обсъжданите приоритети, като отличиха три ключови – подобряване на състоянието на човешките ресурси, развиване на капиталовия пазар и насърчаване на инвестициите. Обсъждането на приоритетите е част от поредицата срещи, които представителите на четирите работодателски организации, членове на АОБР, организират с партиите и коалициите, за които социологическите агенции дават шанс за участие в следващия парламент.

Основа на обсъждането бяха приоритетите на АОБР за 2021 г., като работодателските организации поставиха акцент на запазването на съществуващия данъчен модел, намаляването на регулаторната тежест върху бизнеса, промяна на такса битови отпадъци чрез въвеждане на принципа „Замърсителя плаща“, реформите в сектор „Енергетика“, включително либерализиране и интегриране на пазара с европейския и прекратяване на договорите с т.нар. „американски централи“, премахване на административното определяне на минималната работна заплата, както и подобряване на политиките за човешки ресурси, вкл. продължаване на реформите в образованието и подобряване на регулациите за привличане на квалифициране работници от трети страни с приоритет за българската диаспора.

Смятаме, че в следващия мандат на Народното събрание са напълно постижими три изключително важни за България приоритета – влизане в ОИСР, Еврозоната и Шенген. За да може бизнеса да плаща заплатите, които политиците в момента обещават обаче е необходимо извършването на реформи в три ключови направления. Това са значително подобряване на бизнес средата, подобряване на състоянието на човешките ресурси и насърчаване на инвестициите чрез финансови стимули и подкрепа за иновации, за модернизацията и цифровизацията на индустрията “, заяви Васил Велев, председател на АИКБ и настоящ ротационен председател на АОБР.

От своя страна ВМРО заяви готовност при влизане в парламента да работи за реализиране на ускорен икономически растеж. Сред мерките, които икономическият екип на партията е разработил, са отпадане на данък дивидент и намаляване на данъка на едноличните търговци; увеличаване на прага за регистрация по ДДС на 150 000 лв.; финансова децентрализация на общините; актуализация на Кодекса на труда, която да го направи по-гъвкав; замразяване на минималните и максималните осигурителни прагове и създаване на интернет портал, чрез който бизнеса да подава сигнали за нивото на регулаторната тежест.

В изключително голяма част от обсъдените приоритети и мерки имаме пълно сходство и това ми дава основания да смятам, че икономическата ни програма е работеща и ще получи подкрепа на работодателите. Демографията и човешките ресурси е тема, която за ВМРО е ключова и ще работим за връщането на българите обратно в страната. Считаме, че трябва да се реализират сериозни реформи в средното професионално и висшето образование, така че да отговаря на нуждите на икономиката. За нас е важно да имаме добър диалог с хората, които създават работни места, плащат заплати и данъци“, допълни кандидатът за народен представител и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки.

На срещата бяха коментирани още възможностите за подкрепа на бизнеса, които дава Плана за възстановяване и устойчивост, развитие на капиталовия пазар, възможностите важни стратегически проекти на държавата да се финансират чрез набиране на капитал през БФБ, улесняването на достъпа до участие в обществени поръчки и други.

Над 200 компании заявиха желание да сключат договори със студенти

V.Velev

Над 200 компании от цялата страна са заявили желание да сключат договори със студенти. Това стана ясно по време на среща на Националния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България с представители на Министерство на образованието и науката, на която бяха обсъдени възможностите, които предоставя Наредбата за условията и реда за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател.

Наредбата дава възможност държавата да покрива разходите за обучение на студенти, които имат сключен договор с българска компания за осигуряване на стаж срещу ангажимент студентът да работи при работодателя след успешното си завършване. Предложението, което е по инициатива на бизнеса, беше официално обнародвано в края на януари т.г.

„От името на АИКБ на този етап предлагаме в списъка да бъдат включени 38 предприятия. Това са успешни и вече утвърдени компании, развиващи дейност в областта на машиностроенето, металообработката, електрониката и електротехниката, и хранително-вкусовата промишленост. Очаквано за нас в по-голямата си част заявките са насочени към инженерните специалности. В последните години бизнесът в България изпитва сериозен недостиг на именно такива кадри, за които АИКБ е алармирала неколкократно. Благодаря на министър Вълчев за възможността да участваме в процеса на набиране на заявки от работодателите. Считам, че участието ни е важно не само като инициатори, но и като знак, че са направени основни стъпки към укрепване на връзката между висшето образование и бизнеса“, каза председателят на УС на АИКБ Васил Велев.

От Министерство на образованието и науката потвърдиха, че до 31 май 2021 г. ще бъде утвърден Списък със специалностите, за обучението на които се осигуряват средства от държавния бюджет за напълно или частично заплащане на разходите за обучение по висши училища и брой студенти. А в най-кратък срок след това се очаква и Министерски съвет да приеме Списъка с работодателите, които са заявили желание да сключват договори със студентите по реда на наредбата. В него ще се посочват още специалностите и броят на студентите, за които всеки работодател е заявил готовност за сключване на договор.

Във връзка с оптимизиране на механизма за набиране на заявления от страна на работодателите Асоциацията на организациите на българските работодатели е поемала ангажимент да предложи промени в Наредбата, чрез които да се улесни и облекчи възможността на работодателите да участват в процедурата.

Една от основните цели на наредбата е да отговори на нуждата от засилване на връзката между висшето образование и потребностите на работодателите чрез стимулиране на обучението във важни за развитието на икономиката специалности, където има недостиг на висококвалифицирани кадри. Обнародваният документ урежда условията и редът по който ще се заявяват, сключват и прекратяват договорите със студентите и/или висшите учебни заведения, за пълното или частичното възстановяване на средствата от бюджета за финансиране на обучението, както и за минималният срок, през който студента следва да работи при работодателя след завършването си.

По време на срещата стана ясно, че Наредбата дава възможност работодателите да сключват договори и със студенти, които са платено обучение. В този случай държавата ще финансира образованието им по два начина. При първия ще се заплащат пълния размер на таксата за обучение, а при вторият ще покрива разликата между таксата за държавно обучение и таксата за платено обучение.

Въвеждането на посочения механизъм е в следствие на приетия в началото на 2020 г. Закон за висшето образование, с който се прие и разработването на Национална карта за висшето образование. От МОН очакват първият вариант на картата да бъде готов през март т.г. Картата ще бъде един от основните инструменти за формиране на държавния план-прием по висши училища и ще даде възможност за по-тясно обвързване на бизнеса с висшето образование.

T.Michaylova

По време на заседанието беше поставен акцент и върху средното професионално образование. „В МОН изключително много ценим работата с работодателските организации, защото това е механизмът чрез който успяваме да реализираме важни резултати, както по отношение на реформите в план-приема на професионалното образование, така и за висшето образование. С активното участие на АИКБ успяхме заедно да насочим образованието към СТЕМ науките, като по този начин съм сигурна, че даваме възможност на българските младежи да бъдат по-конкурентоспособни на своите европейски връстници. През настоящата учебна година повече от 60% от обучаващите се в професионалните гимназии са приети в технически специалности“, заяви по време на дискусията заместник-министърът на образованието и науката Таня Михайлова.

На заседанието Националният съвет одобри за внасяне в Общото събрание на АИКБ приоритетите в дейността на асоциацията за следващите четири години, чиято основна цел е създаване на условия за ускорен икономически растеж. Работодателската организация ще работи за провеждане на приоритетни политики, които да подобрят бизнес климата в страната, да повишат конкурентоспособността, развият капиталовите пазари и научно-изследователската дейност и да насърчат провеждането на реформи в сферите на бизнес климата, енергетиката и човешките ресурси.

АОБР обсъди с БСП и ДПС икономическите приоритети на България

IMG_0061-ДПС-1500

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) обсъди с БСП и ДПС приоритети на България, за които 45-то Народно събрание трябва да работи, за да подобри икономическата и социалната среда в страната. Това бяха първите две срещи на АОБР, която планира да се срещне с ръководствата на всички партии и коалиции, за които социологическите агенции дават шанс за участие в следващия парламент.

Основа на обсъждането бяха приоритетите на АОБР, като работодателските организации поставиха акцент на незабавното въвеждане на електронно правителство, запазването на съществуващия данъчен модел, намаляването на регулаторната тежест върху бизнеса, реформите в сектор „Енергетика“, включително либерализиране на пазара и прекратяване на договорите с т.нар. „американски централи“, премахване на административното определяне на минималната работна заплата, както и съгласуването на план-приемите в училищата и университетите с нуждите на бизнеса.

За АОБР има три национални приоритети, които са основополагащи за подобряване на бизнес средата в България. Това са приемането на страната ни в Шенгенското пространство и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и приемането на еврото.

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ определи срещата като изключително полезна и заяви, че двете организации са постигнали съгласие след изборите срещите да бъдат регулярни, тъй като от тях произтичат решения а конкретни проблеми. „Установихме, че над 90% от приоритетите на АОБР се припокриват с мерките и политиките на ДПС. За нас следващият парламент трябва да дефинира национални приоритети, независимо коя ще е управляващата партия, а бизнесът категорично трябва да ги подкрепи, ако искаме те да бъдат реализирани и страната ни да постига икономически растеж“, заяви Мустафа Карадайъ.

По време на срещата с работодателските организации БСП представи икономическата част от платформата си. По думите на Корнелия Нинова първото нещо, което партията ще направи  е да работи за трайно законодателство, което е предвидимо и има оценка за въздействие. „За нас е от изключително значение бързото стартиране на електронното правителство и използвахме възможността по време на срещата да представим вижданията си за изграждането на 6 електронни регистъра, които да улеснят гражданите и работата на бизнеса. Обсъдихме отмяната на ненужните такси и въвеждане на разходно покривен елемент при определянето им, както и възможността за децентрализация и оставяне на част от данъците в общините“, допълни още тя.

Представителите на АОБР са категорични, че независимо кои формации влязат в следващия парламент, те трябва да положат усилия да работят за решаването на общи проблеми както в икономически, така и в социален аспект, за да реализира страната ни догонващ растеж и да бъде по-конкурентоспособна. От АОБР изразиха надежда, че в 45-то Народно събрание ще се обсъждат мерки и политики, които да гарантират минимум 6% ръст на икономиката ни.

На срещите бяха коментирани още вижданията на двете партии по отношения на Кохезионните политики, Плана за възстановяване и устойчивост, Зелената сделка, Водородната икономика, възможностите важни стратегически проекти на държавата да се финансират чрез набиране на капитал през БФБ и други.

Доколкото няма пълно съвпадение между приоритетите на организациите и тези на партиите, бе договорено, че след публикуването им те ще бъдат обсъдени в работодателските организации, като се дадат становища в текущ порядък.

Възразяваме срещу предложенията на Националното сдружение на общините в РБ за поредно отлагане на прилагането на новата основа за определяне на такса битови отпадъци

zadalzhenie-obiaviavane-gfo-2012-1170x466

Следва пълният текст на позицията на Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР), която категорично възразява срещу предложенията на Националното сдружение на общините в РБ за поредно отлагане на прилагането на новата основа за определяне на ТБО, като се използва абсолютно недопустим и нерелевантен претекст – забавяне на преброяването на населението.

Позицията е изпратена до председателя на Комисията по бюджет и финанси при 44-то Народно събрание Менда Стоянова.


ДО Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО

БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ ПРИ 44-ТО

НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

ОТНОСНО: Предложение на НСОРБ за поредното отлагане на определянето на такса битови отпадъци (ТБО) на основата на количествата генерирани отпадъци и реално предоставяни услуги на обслужваното население и юридическите лица


УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СТОЯНОВА,

С настоящото Асоциацията на организациите на българските работодатели (Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара и Конфедерация на индустриалците и работодателите в България) категорично възразява срещу предложенията на Националното сдружение на общините в РБ за поредно отлагане на прилагането на новата основа за определяне на ТБО, като се използва абсолютно недопустим и нерелевантен претекст – забавяне на преброяването на населението.

Независимо от всички останали фактори, дори и да беше проведено в срок преброяването на населението, резултатите от него биха могли да бъдат ползвани не по-рано от 12 месеца след приключването му, след средата на 2022 г. Очевидно е, че предвид изключително интензивната вътрешна и външна мобилност на населението, валидността на получените данни е изключително кратка и вероятно не надхвърля повече от един-два месеца. Поради тези причини данните не могат да бъдат използвани по адекватен начин от общинските съвети при вземане на решения за определяне на основата и размера на ТБО до следващото преброяване, т.е. след 10 г., в съответствие с действащите процедури в ЕС. Що се отнася до жилищния фонд като предмет на наблюдение при преброяването, тази информация няма практическо приложение за анализа и процедурата за определяне на ТБО.

Актуалните данни от регистрацията на лицата по постоянен и настоящ адрес под контрола на кметовете на общини и органите на МВР се отразяват в регистрите на населението и са достъпни за администрацията. Още повече, че предвид предстоящите парламентарни избори тези регистри следваше да са актуализирани и надеждни, вкл. и за целите на формиране на основата и размера на ТБО. В същото време след 1989 г. процедурите и задълженията по функциониране на адресната регистрация в страната реално не са обект на ефективен контрол от страна на компетентните държавни органи. По този въпрос сме отправяли многобройни предложения до органите на изпълнителната и законодателна власт, по които не последва адекватна реакция, нито беше даден аргументиран отговор.

Принципът „замърсителят плаща“ беше приет в ЗМДТ в края на 2017 г. Оттогава до днес практическото му прилагане беше отлагано неколкократно. Обсъжданото сега предложение на НСОРБ е за поредно отлагане, макар и с видоизменени мотиви. Очевидно е, че отлаганията са само средство за отмяна на справедливостта, прозрачността и контрола при събирането на ТБО. Наясно сме, че винаги ще се намират претексти  за оправдания за несвършена работа, но целта на прилагането на „замърсителят плаща“ е точно обратната – работата да бъде извършена и то по най-ясния и справедлив начин, който се практикува във всички развити страни. Категорично се противопоставяме на манипулативното твърдение от страна на НСОРБ, „че новата формула драстично ще завиши таксата на голяма част от домакинствата за сметка на бизнеса, който в момента поема основната тежест на плащанията“. С въвеждането на принципа „замърсителят плаща“ всички физически и юридически лица ще бъдат стимулирани да събират разделно отпадъците, а това ще намали както количеството, така и дължимия размер на таксата за битови отпадъци.

Като представителни организации на бизнеса в страната настояваме промяната на базата на определяне на таксата да бъде приложена в срока, определен от ЗМДТ, и да бъдат отклонени решително всички опити за отлагане.

 

С УВАЖЕНИЕ,                     

ВАСИЛ ВЕЛЕВ, /П/

Председател на УС на

Асоциация на индустриалния

капитал в България

РАДОСВЕТ РАДЕВ, /П/

Председател на УС на

Българска стопанска камара

 

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ,  /П/

Председател на УС на

Българска търговско-промишлена

палата

 

КИРИЛ ДОМУСЧИЕВ, /П/

Председател на УС на

Конфедерация на работодателите и

индустриалците в България

 

 

                                ВАСИЛ ВЕЛЕВ,

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АОБР ЗА 2021 Г.

 

 

Държавата ще покрива разходите за обучение на студенти, които след завършването си ще работят в български компании

2017-Jan-Students

Предложението е по инициативата на бизнеса и вече е официално обнародвано

Държавата ще покрива разходите за обучение на студенти, които имат сключен договор с българска компания за осигуряване на стаж срещу ангажимент студентът да работи при работодателя след успешното си завършване, а възнаграждението, което ще получават младите специалисти ще е над средното за съответното предприятие. Предложението е по инициатива на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и беше одобрено с последните изменения на Закона за висшето образование. С официалното обнародване през изминалата седмица на Наредбата за условията и реда за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател беше даден старт на мярката.

Една от основните цели на наредбата е да отговори на нуждата от засилване на връзката между висшето образование и потребностите на икономиката и обществото чрез стимулиране на обучението във важни за развитието на страната специалности, където има недостиг на висококвалифицирани кадри. Обнародваният документ урежда условията и редът по който ще се заявяват, сключват и прекратяват договорите със студентите и висшите учебни заведения, за пълното или частичното възстановяване на средствата от бюджета за финансиране на обучението, както и за възнаграждението и минималният срок, през който студента следва да работи при работодателя след завършването си.

От Министерство на образованието и науката очакват организациите на работодателите на национално равнище да координират процеса по набиране заявки от предприятия, които биха желали да бъдат включени в списък на предприятията, които имат право да сключват договори със студентите.

Предвижда се до 31 май 2021 г. министърът на образованието и науката да утвърди Списък със специалностите, за обучението на които се осигуряват средства от държавния бюджет за напълно или частично заплащане на разходите за обучение по висши училища и брой студенти. Два месеца по-късно (31 юли 2021 г.) Министерски съвет ще приеме Списъка с работодателите, които могат да сключват договори със студентите по реда на наредбата. В него ще се посочват още специалностите и броят на студентите, за които всеки работодател е заявил готовност за сключване на договор.

АИКБ апелира предприятията да бъдат максимално активни и да подадат заявка за включване в списъка, като по този начин ще се допринесе за решаване  на проблема с дефицит на кадри, а от друга страна инвестициите в образованието ще се възвърнат в българската икономика.

Наредбата за условията и реда за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател може да намерите ТУК.

Заявка за включване в Списък с предложения за определяне на работодатели, които да имат право да сключват договори със студентите изтеглете ТУК.

За повече информация вижте също писмо до членовете на АИКБ и браншовите организации, членуващи в АИКБ, относно наредбата.

АИКБ и КНСБ с писмо до премиера заради забавените промени в наредбата за бъдещите шофьори

uchebna-kola-829х463

За нас е необяснимо забавянето и протакането за влизане в сила на предложените промени в Наредба № 37, които със сигурност ще доведат до подобряване на обучението на бъдещите шофьори, намаляване на броя на загиналите на пътя и защитата на интересите на гражданите.

Това се казва в писмо, изпратено до премиера Бойко Борисов, с копие до министъра на транспорта Росен Желязков, от председателя на АИКБ Васил Велев, президента на КНСБ Пламен Димитров и Красимир Георгиев, председател на УС на Асоциация за квалификация на автомобилистите в България. С него се иска съдействие от премиера „за постигане на по-добро обучение на бъдещите водачи на МПС, за намаляване процента на загиналите на пътя, за намаляване на сивия сектор в бранша и за осигуряване на по-големи приходи в държавния бюджет“. В писмото се посочва, че всичко това е невъзможно без приемане на необходимите промени в Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение.

Представена е и настоящата картина: делът на сивия сектор в този бранш е достигнал около 90% и продължава да расте. Расте и броят на загиналите на пътя при ПТП. По този показател България е на първо място от страните членки на ЕС (показателят е брой загинали на един милион души население).

За намаляване процента на сивия сектор, подобряване на обучението на бъдещите шофьори и по-малко загинали на пътя, са необходими спешни мерки и промени в Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 37.

Следва пълният текст на писмото:

ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ,
МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ

РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ,
МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА

Относно: Необходимо влизане в сила на промени в Наредба № 37 на МТИТС

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ,

Обръщаме се към Вас с настоящето писмо, за да Ви информираме и да потърсим съдействие от Ваша страна във връзка със следното:

В сектор обучение на кандидати за водачи на МПС делът на сивия сектор е достигнал около 90% и продължава да расте. Расте и броят на загиналите на пътя при ПТП. По този показател България е на първо място от страните членки на ЕС (показателят е брой загинали на един милион души население).

В тази връзка и с цел намаляване процента на сивия сектор, подобряване на обучението на бъдещите шофьори и по-малко загинали на пътя, са необходими спешни мерки и промени в Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение. Предложенията ни за промени в Наредба № 37 многократно са предоставяни на вниманието на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), както и представяни и обсъждани на редица национални, браншови и регионални форуми с участието на законодателната и изпълнителната власт, социалните партньори, неправителствени организации, бизнеса и медиите. В допълнение – през 2019 г. КНСБ, съвместно с АКАБ, реализира мащабна национална кампания „Сивото убива“[1], в рамките на която един от акцентите беше поставен именно на необходимостта от спешни законодателни промени, които да ограничат сивите практики и да гарантират подобряване качеството на обучение на бъдещите шофьори, намаляване броя на убитите на пътя и защита интересите на гражданите.

На фона на тези стряскащи показатели за нас е необяснимо забавянето и протакането за влизане в сила на предложените промени в Наредба № 37, които със сигурност ще доведат до подобряване на обучението на бъдещите шофьори, намаляване на броя на загиналите на пътя и защитата на интересите на гражданите.

Бихме искали да Ви обърнем внимание, че проблемите в БДП и сивия сектор не са нито в пътищата, които стават все по-добри, нито в държавата. Те се коренят в мудността и незаинтересоваността на МТИТС за реформирането на установения нормативен ред за обучение на водачи на МПС и за повече постъпления в хазната. За това ние се обръщаме към Вас с ясното съзнание и увереност, че ще ни помогнете за постигане на по-добро обучение на бъдещите водачи на МПС, за намаляване процента на загиналите на пътя, за намаляване на сивия сектор в бранша и за осигуряване на по-големи приходи в държавния бюджет. Всичко това, обаче, е невъзможно без приемане на необходимите промени в Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ, 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ, 

ПРЕЗИДЕНТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АСОЦИАЦИЯ ЗА КВАЛИФИКАЦИЯ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ


[1]
Интегрираният пакет от препоръки и мерки за борба с неформалната икономика и недекларираната заетост в България, разработен в края на 2019 г. и в резултат на кампанията „Сивото убива“ може да намерите на следния линк:  http://sivotoubiva.bg/docs/knsb-paket_merki_siva_ikonomika_opdu_zakluchitelen_forum-2020.12.09.pdf

1 2 3 34