Категория: Новини

Стартират номинациите за Деветото издание на конкурса за наградите „Икономика на светло“

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обявява началото на номинациите за годишните награди „Икономика на светло“ за 2021 г., които ще бъдат връчени на предстояща церемония през месец март 2022 г.

Целта на ежегодния и добил вече широка популярност и признание конкурс е да открои стимулиращи примери за успехи в борбата с неформалната икономика и да отличи водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивата икономика. Наградите са част от цялостната дейност на АИКБ за повишаване обществената нетърпимост към неформалната икономика, поощряване предприемането на активни действия в тази посока и популяризиране градивната роля на бизнеса в обществото за подобряване на социално-икономическата среда.

Призът „Икономика на светло“ за 2021 г. ще се присъди в три категории:

  • За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата.

Присъжда се на държавна/общинска администрация или на нейни представители за предлагането/въвеждането на нормативен акт или административна практика, които водят до ефективно ограничаване на сивия сектор и подобряване на бизнес средата.  

  • За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция.

Присъжда се на личност, НПО, научна организация, компания, която има задълбочени изследвания по темата, постоянни и активни медийни изяви, или е генерирала предложения за промени в законови актове и/или административни практики и т.н.

  • За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформалната икономика.

Присъжда се на журналист или медия за принос в актуалното и многостранно отразяване на проблемите и постиженията, свързани с дейностите по ограничаване и превенция на неформалната икономика, в насърчаване и промотиране на светлия бизнес и формиране на обществена нетърпимост към сивия сектор.

Съгласно приетия регламент, номинации се правят от членовете на АИКБ, социалните партньори, членовете на Обществения съвет „Икономика на светло“, медиите. За повече информация вижте приложеното писмо и изтеглете ТУК формуляра за номиниране.

Срокът за изпращане на номинации е до 28.02.2022 г.

Отворено писмо до министъра на енергетиката относно цените на природния газ

ДО
Г-Н АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ,
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА
КОПИЕ:
СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ


ОТНОСНО: Скок в цената на природния газ за индустрията

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Категорично протестираме индустрията да поеме нов удар в цената на природния газ!

Анонсираното на пресконференция на 12 януари 2022 г. от Вас поевтиняване на парното за сметка на скъп газ за индустрията ще затвори заводи. Досега евтиното отопление на софиянци беше за сметка на целия народ. Сега ще е за сметка само на работещите в индустрията.

Това ще задълбочи кръстосаното субсидиране на енергоносителите от индустрията към битовите потребители на топлинна енергия, което е абсолютно забранено от европейските директиви!

Ползите от дългосрочните договори на „Булгаргаз“ трябва да бъдат споделяни справедливо измежду всички пазарни участници, а не да се създават привилегировани касти на пазара. Индустрията в България трябва да може да функционира и това е част от обществения интерес.

Социалната политика трябва да спре да бъде изпълнявана през енергийната система!

Като индустриалци настояваме да продължаваме да закупуваме природния си газ на достъпни цени, за да се запазят конкурентоспособността, работните места и експортният потенциал на националната икономика.

Намираме се в безпрецедентна обстановка на пандемия, комбинирана с непосилно високи цени на електроенергия, сега се появява заплаха и от още по-високи цени на газа за предприятията в България, за сметка на други пазарни участници.

Как ще имаме икономика и растеж? Кой ще поеме отговорността за съсипване на индустрията?

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК
и председател на АОБР за 2022 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и
 КРИБ     

Покана за уебинар на тема „Необходими ли са бустерни дози при Covid-19 – какви ваксини се препоръчват? Кога и кои боледуват от Covid-19?“

П О К А Н А

Асоциация на индустриалния капитал в България и Медицински център „Център за превенция на здравето“ имат удоволствието да Ви поканят на уебинар на тема:

„Необходими ли са бустерни дози при  Covid-19 – какви ваксини се препоръчват? Кога и кои боледуват от Covid-19?“

11 януари 2022 г., 15:00-16:00 часа, онлайн чрез платформата Zoom

  • На уебинара ще бъдат представени най-новите препоръки на института „Роберт Кох“ в Германия, почиващи  на научните постижения към момента.
  • Ще бъдат дадени отговори на най-честите въпроси, задавани от работодателите за ваксинирането, мерките и пр.
  • Лектори на уебинара ще бъдат д-р Петя Георева, дм и доц. д-р Кирил Карамфилов, дм.
  • Д-р Георева е член на Българския лекарски съюз и на Немския лекарски съюз. През месец ноември е посетила ваксинационния  център – Алт Тегел в Берлин с цел запознаване с организацията и препоръките за имунизация срещу Covid-19 по повод настъпващата нова вълна и нови щамове, както е и участвала в имунизациите в Берлин.
  • Доц. д-р Карамфилов е завеждащ Клиника в Александровска болница. Той притежава изключително богат опит в лечението на пациентите с Covid-19 при съпътстващи кардиологични заболявания.
  • В уебинара може да се включите онлайн чрез платформата Zoom на следните координати:

https://us02web.zoom.us/j/84198283782?pwd=MENTL3ZTVzFOSy9XL05uRkhPVWpQdz09

Meeting ID: 841 9828 3782
Passcode: 446080

  • Молим да потвърдите участието си на координатите на Асоциация на индустриалния капитал в България на електронен адрес: office@bica-bg.org или на телефон:02/963 37 52.
  • ВАЖНО: За участието в уебинара не се дължи такса!

Какво знаем за „SARS 2“ до момента? Ваксинирането ли е единствената алтернатива за справяне с него? Доколко ефективни са „Ковид 19“ ваксините, щом (въпреки повишения процент имунизирани) има все повече заразени и разболели се хора?
Отговорите на тези и още много други въпроси, свързани с усложнената епидемиологична обстановка в страната, ще намерите в приложената презентация на доц. д-р К. Карамфилов, дм, началник на Кардиологичната клиника в УМБАЛ „Александровска“ и д-р Петя Г. Георева, дм, управител на МЦ „Център за превенция на здравето“ ООД. Тя беше изнесена по време на уебинара.
Допълнителни въпроси по темата можете да изпратите на e mail: office@bica-bg.org Възможно е, също така, да запишете консултации с доц. Карамфилов на телефоните на МЦ „ЦПЗ“: (02) 822 04 58, (02) 963 37 52 и 0876 591 980 (Ангелина Соколова).

Бизнесът иска спешно свикване на КСНС и среща с министър-председателя заради изключително тежката ситуация с цената на електроенергията

Бизнесът иска спешно свикване на КСНС и среща с министър-председателя заради изключително тежката ситуация с цената на електроенергията

Асоциациите на индустриалните потребители на енергия в Европа с безпрецедентен призив към лидерите на ЕС и националните правителства

Представителните на национално равнище работодателски организации искат спешно свикване на Консултативния съвет за национална сигурност и среща с министър-председателя Кирил Петков заради изключително тежката ситуация с цената на електроенергията. Предложените мерки от страна на министъра на енергетиката не са работещи в променената ситуация, като предложението за таван на компенсиране на енергийните разходи ще има опустошителни последици за икономиката ни.

Ситуацията около цената на електроенергията за небитовите потребители е много по-заплашителна за икономиката ни спрямо финансовата криза, започнала през 2009 г. Очаква се средната цена за месец декември т.г. значително да превиши тази за ноември, а офертите на съседни европейски пазари и сделки на пазара „Двустранни договори“ на българската електроенергийна борса за първите два месеца на 2022 г. са за над 700 лева/MWh. От работодателските организации не изключват средните цени да надхвърлят и 1000 лева за мегаватчас, за което трябва да сме готови отсега.

Необходими са изключително бързи, концентрирани и съгласувани действия на държавните институции, за да се избегне вероятността много от първоешалонните и структуроопределящи предприятия да не подновят работа в началото на 2022 г., което пък би довело и до верижен ефект.

През октомври Европейската комисия предостави възможност на държавите членки да предприемат действия на национално ниво за компенсиране на небитовите потребители на електроенергия. Исканията на българските предприятия са за компенсиране на 75% от разликата между действителната пазарна цена за съответния месец и цената по мораториума за бита. Финансовият ресурс за компенсиране на свръхвисоките цени на потребителите на електроенергия на свободния пазар е наличен – извънредните печалби на АЕЦ, НЕК и други електропроизводители, извънредните приходи от ДДС върху свръхвисоките цени на енергията, излишъка на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Нещо повече – предвид баланса и себестойността на електропроизводството в страната ни българската икономика може да получи конкурентна цена на електроенергията и да се включи успешно в процеса на пренареждане и скъсяване на веригите на доставки. За целта следва да се възстановят надвзетите суми на предприятията и хората, които са ги произвели, вместо да се складират в места със съмнителна ефективност на разходването им.

Два дни преди Коледните празници организациите на индустриалните потребители на енергия в Европа в безпрецедентно общо обръщение отправиха призиви към лидерите на ЕС и националните правителства за бързи действия за справяне с непоносимите цени. Сред исканията са спешни действия на ниво ЕС, за да се даде възможност на засегнатите компании да преодолеят тази ситуация, която се очаква да продължи още няколко месеца, както и реформа на Директивата за системата за търговия с емисии.

Кризата с цените на енергията засегна европейските страни, като през последните месеци стойностите им са се повишили над 5 пъти. Продължаващата вече няколко месеца ситуация се отразява сериозно на конкурентоспособността и рентабилността на енергоемките сектори, при които разходите за енергия съставляват висок дял от производствените им разходи. Това принуждава редица предприятия да съкратят работници и/или временно да затворят заводи.

Приложения:

Българският бизнес настоява за незабавни и адекватни мерки за компенсиране на високите разходи за електроенергия

ДО
Г-Н КИРИЛ ПЕТКОВ,
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ

Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ,
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

Г-ЖА КОРНЕЛИЯ НИНОВА,
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
И МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА

Г-Н АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ,
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Относно: Схема за компенсиране на небитовите потребители за високите цени на електроенергията

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

В условия на критична за икономиката ситуация на растящи цени на електрическа енергия българският бизнес настоява за незабавни и адекватни мерки за компенсиране на високите разходи. Но днес, 21 декември 2021 г с изненада и неудовлетворение приемаме обявената от министъра на енергетиката на Република България схема за компенсиране на разходите на небитовите потребители за потребената от тях електрическата енергия, поради продължаващ ръст на борсовите цени. За наше съжаление и учудване беше обявено, че компенсацията ще има таван в размер на 30% от действителната пазарна цена. Това ограничение не отговаря на заявлението, че ще бъдат компенсирани 75% от разликата между действителната пазарна цена за м. юли т. г. (185,59 лв./MWh) и действителната пазарна цена за съответния месец. Към днешна дата (21 декември 2021 г.) средната цена за м. декември вече е 470 лв./MWh, с тенденция за растеж. Така прогнозната цена за утре, 22 декември 2021 г., е 824,55 лв./MWh, като в редица часове надвишава 1000 лв./MWh! Дори при запазване на сегашния среден за месеца размер, компенсацията би следвало да е 213,50 лв./MWh. Предложеният таван я сваля до 141 лв./MWh, което е крайно недостатъчно за енергоинтензивните и основни сектори на българската индустрия.
В създадената тежка и динамична обстановка приемането на таван за компенсация е не само неработещ механизъм, но той ще доведе до спиране и фалит на важни икономически сектори с висок дял в производството и износа. Много от предприятията вече са в затруднено финансово състояние и само бързото подпомагане с плаваща компенсация до ефективен размер от 75% между базовата цена, равна на прогнозната пазарна цена, която е и референтна цена за бита в размер на 119 лв./MWh и действителната пазарна цена при под на подкрепа 185 лв./MWh, може да окаже положително въздействие за запазване на производството и работните места.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Призоваваме Министерският съвет да отчете реалните заплахи пред българските производители от приемането на таван за компенсиране на енергийните разходи и силно негативните последиците от това решение. Като отговорни представители на националния бизнес настояваме да бъде прието направеното от нас предложение, като правителството отговори на очакванията на българските производители за незабавни мерки в подкрепа на националната икономика.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АИКБ,
ПО ПОРЪЧЕНИЕ НА
АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ И ССИ

АИКБ с приз от годишните награди за принос в развитието на сектора за учене през целия живот

Г-жа Росица Стелиянова, директор „Програми и проекти“ в Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), бе отличена за втора година с приз за принос към развитието на сектора за учене през целия живот в категорията „Социален партньор“ за 2021 г. Наградата беше връчена от заместник-министрите на труда и социалната политика г-н Лазар Лазаров и на образованието и науката проф. Петрова в рамките на Годишните награди за принос в развитието на сектора за учене на възрастни. Събитието се организира от Министерството на образованието и науката с финансовата подкрепа на Програма „Еразъм+“ на Европейския съюз.

За мен е чест да получа за втори пореден път тази висока оценка за работата на Асоциация на индустриалния капитал в България и за моя скромен принос в разработване и прилагане на политиките в сферата на ученето през целия живот. Образованието и обучението на възрастни е важен сегмент от образователната система и през следващите години следва да се постави по-голям акцент върху него. Крайно време е обаче да имаме отделен закон за ученето на възрастните и да проведем качествена реформа в тази насока, за да постигнем високите европейски цели за 60% включване на възрастните в учене през целия живот„, заяви Росица Стелиянова по време на церемонията.

Призове бяха раздадени в още две категории – за „Медии“ и „Най – активен областен координатор“.

Васил Велев пред Powers Summit: Компенсирането на високите цени на електроенергията е задача, която трябва да бъде решена за дни

Компенсирането на безпрецедентно високите цени на електроенергията в България е най-важната и спешна задача, която трябва да бъде решена за дни,  а и енергийната стратегия на страната във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост ще трябва да се обнови за седмици. Европейската комисия дава възможност всяка страна индивидуално да реши как да компенсира индустрията и потребителите за тези свръхцени на енергията. Това заяви по време на дискусионния панел „План за устойчивост, енергия и Зелена сделка“ на първия Powers Summit председателят на УС на АИКБ Васил Велев.

„В съседна Сърбия цената за небитовите потребители е 130 лева, а в Румъния цената е от порядъка на 180 лева, в Турция също е в този диапазон. У нас е 448 лева за мегават час, като средно за ноември тази стойност беше 408 лева. Хубавото в нашия случай е, че всички тези надвзети от бизнеса и другите потребители от свободния пазар суми остават в страната. Източникът на финансиране за компенсации биха могли да са извънредните приходи от ДДС в бюджета, излишъкът на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, както и извънредната печалба на АЕЦ, НЕК и другите производители“, допълни още Васил Велев.

Photo_2

Асоциацията на индустриалния капитал в България счита, че задачата за по-ранно прекратяване на въглищното електропроизводство има решение, при това добро, което е изгодно както за природата, така и за икономиката на страната. То ще е на база баланса на мощности, на база на производствения баланс на електроенергия, развитието на преносната мрежа, като се вземе предвид националният суверенитет и сигурност, като се държи сметка за конкурентоспособността на икономиката и за заетостта в страната.

За АИКБ Планът за възстановяване и устойчивост е добър и трябва да бъде отстояван, а ако се налага на места и коригиран, но изпълнението както на проектите, така и на реформите по него трябва да започне максимално бързо.

По време на дискусионния панел единодушно бяха определени четири от най-важните приоритети да енергетиката и Зелената сделка. Като първи беше посочен изграждането на Националната енергийна стратегия на България в посока, гарантираща възможност за устойчив и справедлив преход. Националната стратегия по енергийна ефективност трябва да е фокусирана върху подобряване на енергийните характеристики на сградите, намаляване на интензитета в индустрията и създаване на нови сектори с добавена стойност в икономиката на страната.

Като трети приоритет беше поставена дигитализацията като предпоставка за бъдещето развитие на бизнеса, дигиталните умения и образование. И на четвърто място – осигуряване на суровинно критичните природни ресурси, свързани със стратегическите сектори и верифициране на европейския Зелен пакт.

Сред участниците в панела бяха министърът на енергетика Александър Николов, бившият вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов, председателят на БСК Добри Митрев, членът на УС на КРИБ Стоян Ставрев и инж. Иван Митев, изпълнителен директор на Българска минно-геоложка камара.

АИКБ отчете лек ръст на сивата икономика в България

За първи път Асоциацията представи и нов под-индекс „Заетост на светло“.

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) отчете лек ръст на сивата икономика за 2020 г. спрямо година по-рано. Композитният индекс „Икономика на светло“, чрез който Асоциацията измерва светлата част на българската икономика, е 77,49 пункта, при 78,54 през 2019 г.

От АИКБ отчитат, че през 2020 г. основните причини, довели да минималния ръст на сивата икономика, се дължат на Ковид кризата. Сред основните причини за ръста на сивата икономика са практики, породени на трудовия пазар. За Асоциацията предприетите от правителството мерки за подкрепа на заетостта са довели до изсветляване на част от сивите практики в някои сектори, докато в други заради липса на подкрепа са подействали точно обратното. Сред негативните фактори АИКБ отбелязва поредното административно повишаване на минималната работна заплата, което е довело до „избуяване“ на нови сиви практики, лошо конструираното пенсионно осигуряване, което не стимулира по никакъв начин внасянето на осигуровки върху реалните доходи, в т.ч. минимална пенсия близка до медианната и максимална пенсия по-малка от съответстващата на максималния осигурителен доход.

За първи път АИКБ следи и измерва и втори индекс – „Заетост на светло“. Той има същия характер и компоненти като Композитния индекс „Икономика на светло“. Чрез него във фокуса на изследванията попада трудовия пазар, при който през годините са се откроявали едни от най-съществени проблеми, при това с дълготраен ефект върху националната икономика. За 2020 г. стойността му е 78,31 пункта. За да се направи сравнение под-индексът е изчислен и за 2019 г., когато е бил 78,87 пункта.

„Трябва да се полагат усилия, за да възстановим тенденцията за намаляване на дела на сивата икономика. Това може да стане само чрез непрестанното прилагане на мерки за насърчаване на доброволното изпълнение, намаляване на административните тежести и засилване на връзката „данък/осигуровка – публична услуга“ от една страна и за санкциониране на нарушенията от друга, чрез които България да достигне средните за Европейския съюз нива“, заяви председателя на УС на АИКБ Васил Велев.

Повече от десет години АИКБ изчислява Композитният индекс „Икономика на светло“, чиято цел е да се опознаят различните проявления на сивата икономика и да се стимулират политиките за нейното ограничаване. От началото на изчисленията до момента Индексът нараства, като единствената година преди 2020 г., през която е отчетен спад от 1,2 пункта, е 2014 г.

В началото на 2022 г. АИКБ стартира ново проучване за изчисляване на двата индекса като очаква стабилизиране и постепенното им повишаване в следващите години на база очаквания ръст на българската икономика.

Двата индекса се изчисляват по проект „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“ съфинансиран от ЕСФ чрез ОПРЧР 2014 -2020 г.


Повече информация може да намерите в презентацията.

Сърдечни и искрени думи от поздравителните адреси за 25-годишнината на АИКБ

Тази година отбелязваме четвърт век от основаването на нашата Асоциация. За нас това е едно много емоционално събитие, защото зад него стои изпълнената със съдържание и динамика многогодишна история на най-представителната на национално равнище работодателска организация, обединяваща 3/4 от икономическите дейности и над 10 хиляди компании в България – утвърден говорител и последователен защитник на реалния производствен сектор.

АИКБ не спира да работи за индустрията, за производителите, за малките и средните предприятия, за публичните дружества и компаниите, предоставящи услуги от общ интерес, и е единственият социален партньор в страната, защитаващ техните позиции.

Ние успешно служим на обществото, защото за негово добро е индустрията да работи, икономиката да се развива, да има висока заетост и квалифицирани кадри, българите да се реализират в България, да се инвестира в предприятия, за да имаме по-висока производителност, здравословни и безопасни условия на труд, по-високи доходи, чиста околна среда… Постоянно нарастващото доверие на предприемачите към АИКБ, в това число на микро, малките и средните предприятия, членуващи в Асоциацията, е индикатор, че заедно се движим в правилна посока.

Заедно можем повече – всеки от нас го знае, повтаряме си го често, но е особено радостно да ти го припомнят сърдечните, искрени думи от поздравителните адреси, които получихме до този момент.

Може да ги разгледате ТУК.

Предстоящ форум създава устойчиви решения за бъдещето на България

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев ще участва в POWERS SUMMIT I ВЛАСТ, ЧУВАЙ! (част от Webit 2021), който е иновативна платформа за градивен, оперативен диалог, лице в лице, между властта, бизнес лидерите и гражданския сектор.

Събитието, определяно от някои като “Българският Давос”, цели да инвестира колективната интелигентност на страната в създаването на устойчиви решения за бъдещето на България и ще се проведе на 14 декември 2021 г. от 9.00 ч. в София Тех Парк. Васил Велев е един от панелистите в Дискусионен панел „План за устойчивост, енергия и зелена сделка“ (10:35 – 11:15 ч.).

В присъствена форма Powers Summit ще събере лидерите на всички политически формации и техните екипи, за да се търсят решения в реално време по водещите теми в диалог с бизнеса, гражданския сектор и науката.

Основни теми на срещата на върха са бизнес и иновации в следните сфери:

  • План за възстановяване и развитие;
  • Енергия и „зелената сделка“;
  • Градове на бъдещето, киберсигурност;
  • Здравеопазване;
  • Банки и Финтех;
  • Образование.

Като част от Webit Global Impact Week, ще имате възможност да чуете и световни лидери, които ще говорят на теми за очертаване на желаното бъдеще, а именно постигането на целите за устойчиво развитие на ООН, здравеопазването като инструмент за щастие и успех, колко са важни свободата и доверието в днешно време и много други.

Сред лекторите са: Ерик Шмид, Тим Дрейпър, Дон Тапскот и над 500 от най-значимите технологични, икономически, политически и обществени лидери от цял свят. Можете да видите кои са те ТУК.

АИКБ е партньор на форума.


Моля, имайте предвид, че по време на събитието ще бъдат направени снимки, видео и/или аудио записи. С участието си в събитието давате на организаторите правото да използват тези материали за некомерсиални цели, включително да публикуват снимки и/или видеоклипове в уебсайтове и профили в социални мрежи.

1 2 3 39