Категория: Новини

АОБР: Високите цени на ел. енергията са проблем за цялото общество

01.07.2022 г. ДО

СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Както вече сте информирани, късно снощи (30 юни 2022 г.) с 203 гласа „за“, 1 „против“ и 20 „въздържал се“ Народното събрание прие на второ четене в пленарна зала предложението компенсациите за бизнеса срещу високите цени на ел. енергията да са 100% над цена от 250 лв. за мегаватчас. Компенсациите ще се прилагат от 1 юли до 31 декември 2022 г. Решението фактически обедини всички парламентарни групи, които след дълги дебати все пак преодоляха различията си и си припомниха, че са избрани, за да защитават интереса на българските граждани и, в частност – на българската икономика. Това заслужава нашата положителна оценка, а онези, които не успяха да преодолеят дребнавостта и тесногръдието, нито положиха достатъчно усилия да вникнат във важността на решението, да послужат за негативен пример на бъдещи членове на парламента.

Длъжни сме да припомним историята на това изстрадано решение, защото историята трябва да се помни, за да не се повтаря. Още повече, че отсега сме наясно, че същата тази история ще ни се наложи да преживеем през есента, когато започнат дебатите по Държавния бюджет за 2023 г. и когато отново ще трябва да обясняваме на народните представители защо е необходимо да бъде осигурена ел. енергия на достъпна и справедлива цена и защо неприлично високите цени на ел. енергията не са проблем само на небитовите потребители, а на цялото общество, тъй като генерират инфлация и обедняване на всеки български гражданин. И, не на последно място, правят българската икономика неконкурентоспособна, тъй като международните ни конкуренти ползват по-евтина енергия, респективно – продукцията им е с по-ниска себестойност, а това прави българското производство непродаваемо.

За проблема с високите цени на ел. енергията Асоциацията на организациите на българските работодател (АОБР), обединяваща национално представителните работодателски организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, алармира от лятото на 2021 г. Трудно е да бъдат изброени изпратените становища и писма, и проведените формални и неформални срещи с отговорните институции, и изключителните усилия, които през тази една година АОБР положи, за да бъде осигурена предвидимост и стабилност на енергийния пазар.

През пролетта на 2022 г. два пъти АОБР организира и отменя ефективни протестни действия след поети от страна на Правителството ангажименти за решаване на проблема с компенсациите за небитовите потребители. И двата пъти поетите ангажименти не бяха изпълнени, а се наложи да чакаме до последния момент решение на Народното събрание, няколко часа преди да изтече крайният срок за компенсиране на ел. енергията.

Поради очевидното неразбиране на проблема, длъжни сме още веднъж да поясним следното:

  1. Компенсациите за небитовите потребители не са за сметка на държавния бюджет (т.е. на данъкоплатците), а са за сметка на т.нар. неочаквани печалби на производителите на ел. енергия и се поемат от Фонда за сигурност на енергийната система (ФСЕС), средствата в който се акумулират в крайна сметка от пари на бизнеса.
  2. В групата на небитовите потребители попадат не само производствени предприятия, но и обществени институции като общини, болници, училища, детски градини, социални заведения, религиозни храмове, музеи, театри, читалища и др.
  3. Средната цена на енергийния микс в България, по данни на Министерството на енергетиката, е 250 лв. за мегаватчас. В тази средна цена влиза субсидираната евтина енергия за бита (82 лв.). По данни на КЕВР и изчисления на АОБР, цената на микса на държавните производители, който покрива цялото потребление на небитовите потребители в България, е под 200 лева за мегаватчас. За сравнение, средната цена на ел. енергията в Европа за МСП е 201 лв., за енергийно-интензивната индустрия е 135 лв., а за бита е 296 лв. за мегаватчас.
  4. Ако Народното събрание не беше гласувало компенсации, от 1 юли 633 000 небитови потребители на ел. енергия трябваше да заплащат цени в размер над 600 лв., като вече има прогнози за достигане през зимата на следващата година на цени от порядъка на 1000-1500 лв. Тези стойности неминуемо щяха да бъдат начислени в себестойността и в крайната цена на произвежданите стоки и услуги, което от своя страна означава инфлация, обедняване, закриване на производства и работни места! Ето защо, проблемът засяга всеки български гражданин!
  5. Бизнесът не иска помощи и подаяния, а възстановяване на надвзетото, и то – частично! Бизнесът иска прогнозируем енергиен пазар на достъпни цени, за да може продукцията му да е конкурентоспособна, да не се трупа инфлация, да поддържа качествени работни места, икономиката и обществото да се развиват възходящо, а не кризисно.

Безотговорно парламентарно гласуване обрича икономиката и благосъстоянието на българските граждани

На проведено на 28 юни 2022 г. заседание на Комисията по бюджет и финанси към 47-то Народно събрание бяха разгледани няколко предложения за промени в Закона за държавния бюджет на Република България, които предвиждаха да се регламентира дългосрочен механизъм за компенсиране на небитовите енергийни потребители за свръхвисоките цени на ел.енергията до отпадане на основанията за това.

След обсъждане, в което се включиха и представители на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), и след неколкократни опити от страна на председателя на Комисията с процедурни хватки да саботира гласуването, Парламентарната комисия ОТХВЪРЛИ предложенията. Това се случи с агресивното съдействие на вицепремиера и финансов министър Асен Василев, председателя на КЕВР Станислав Тодоров (чийто избор в момента се оспорва пред Конституционния съд), зам.-министъра на енергетиката Пламен Данаилов и други очевидно заинтересовани за всичко друго, но не и за икономиката на България и доходите на българите.

Гласовете, провалили решението, бяха от страна на (все още) управляващата коалиция ПП, БСП, ДБ и ИТН. Предложението на ГЕРБ (150 лв./МВтч базова цена и 80% компенсация за цената над този праг) беше подкрепено от ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“. Предложението на ДПС (200 лв./МВтч базова цена и 80% компенсация) беше подкрепено от ГЕРБ и ДПС.

С този си акт представителите на ПП, БСП, ДБ и ИТН лишиха 633 хиляди небитови потребители на ел.енергия (микро, малки, средни и големи предприятия, болници и училища, детски градини и театри, музеи и социални заведения, църкви и манастири) от компенсации срещу нереално високите енергийни цени, считано от 1 юли т.г. Това на практика означава, че от 1 юли 2022 г. предприятията ще плащат поне двойно по-високи сметки за ток, което неминуемо ще се отрази на крайните цени на произвежданата продукция и ще генерира инфлация, която, в крайна сметка, ще удари по джоба всеки български гражданин!

Въпреки дадената дума от премиера Кирил Петков и неговите министри за средносрочно решение, тези, които поеха този ангажимент, го провалиха при гласуването. Аргументите и представените разчети от страна на работодателските организации останаха без внимание. Политическото говорене и дребните политически сметки взеха връх над здравия разум и национално отговорното поведение!

Решението на Парламентарната комисия по бюджет и финанси е недалновидно и престъпно към българската икономика и към всеки български гражданин! То поставя под съмнение ефекта от вече гласуваните текстове за ръст на доходите, който ръст ще бъде „изяден“ многократно от увеличените цени на стоките и услугите.

Маските паднаха! Видя се кои политически сили се отнасят враждебното към българската индустрия, към българския бизнес – от дребния семеен до тежката индустрия.

Историята ще Ви запомни, уважаеми дами и господа народни представители, но НЕ с добро! Вашето поведение е срам за българския парламентаризъм и престъпление срещу българския народ!

Списък на „народните“ представители,
заради чието гласуване от 1 юли работниците и специалистите ще трябва да изработват
двойно и тройно за ток, а българите ще обеднеят още повече:

  1. Любомир Каримански, ИТН (председател на КБФ) – въздържал се;
  2. Венко Сабрутев, ПП (зам.-председател на КБФ) – против;
  3. Румен Гечев, БСП (зам.-председател на КБФ) – против;
  4. Андрей Гюров, ПП – против;
  5. Благовест Кирилов, БСП – против;
  6. Владимир Маринов, БСП – против;
  7. Владислав Панев, ДБ – против;
  8. Георги Ганев, ДБ – против;
  9. Ивайло Шотев, ПП – против;
  10. Искрен Митев, ПП – против;
  11. Пламен Шалъфов, ПП – против;
  12. Снежанка Траянска, ИТН – въздържал се.

Предложения за законодателни промени за запазване на конкурентоспособността на икономиката и спиране на обедняването на нацията

Изх. № 02-00-30/20.6.2022 г. ДО

Парламентарната група „Продължаваме Промяната“

Парламентарната група на ГЕРБ-СДС

Парламентарната група „Движение за права и свободи“

Парламентарната група „БСП за България“

Парламентарната група „Има такъв народ“

Парламентарната група на „Демократична България“

Парламентарната група на партия ВЪЗРАЖДАНЕ

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОПИЕ: Г-Н КИРИЛ ПЕТКОВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
  Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ЕВРОФОНДОВЕТЕ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
   

Относно: Необходими законодателни промени за запазване на конкурентоспособността на икономиката и спиране на обедняването на нацията

УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

В настоящата турбулентна и несигурна международна обстановка във Вашите възможности и правомощия е да предприемете необходимите действия и приемете належащите законодателни промени, които могат да гарантират предвидимостта на регулаторната среда, конкурентоспособността на предприятията, българската икономика и националното благосъстояние, и да спомогнат за овладяване на инфлационните процеси и натиск. Особено належащи са интервенциите в следните сфери:

  1. Регламентиране на дългосрочен механизъм за компенсиране на небитовите енергийни потребители за свръхвисоките цени на електрическата енергия до отпадане на основанията за това

Действието на съществуващия механизъм за компенсации изтича в края на месец юни 2022 г., при което не са предложени или приети гаранции за продължаването му през втората половина на годината. Некомпенсирането на свръхвисоките цени на електроенергията занапред ще доведе до загуба на конкурентоспособност на предприятията, нов силен тласък на инфлационните процеси, нова загуба на покупателна способност на текущите доходи и обезценка на спестяванията и обедняване на нацията.

Нашето предложение за конкретни текстове в ЗИД на ЗДБРБ са за създаване на нови параграфи в преходните и заключителните разпоредби, както следва:

„§….. (1) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ компенсира небитовите крайни клиенти на електрическа енергия в размер 80 на сто от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента „ден напред“ на „БНЕБ“ ЕАД за съответния месец и базовата цена в размер 200 лв./MWh.

(2) Не се изплаща компенсацията по ал. 1 за клиенти с цени под базовата цена от 200 лв./MWh .   

(3) На клиенти с цена, надвишаваща базовата с по-малка сума от размера на компенсацията, изчислена по реда на ал.1, се изплаща компенсация в намален размер така, че резултативната цена за клиента след компенсиране да не е по-ниска от 200 лв./ MWh.

  • … Параграф … влиза в сила от 1 юли 2022 г.“
  1. Разработване и прилагане на механизъм за гарантиране на дългосрочно предлагане на ел. енергия ЗА ЕЛЕКТРОИНТЕНЗИВНАТА ИНДУСТРИЯ в България, природен газ и петролни продукти за транспорта на достъпни цени.

Националният пазар има нужда от дългосрочни решения, които да гарантират предвидимост на цените, стабилност на физическата доставка и възможности за управление на риска.

Обръщаме внимание, че на пазара на електроенергия и понастоящем съществува възможност за предлагане на продукти с дълъг срок на доставка на сегмента „Централизиран пазар на двустранни договори“. Но поради екстремни цени на електроенергията в ЕС и свързаност на пазарите не е възможно провеждането на честен търг, на който българските потребители да закупят електроенергия на конкурентна цена за електроинтензивната индустрия. Ето защо е необходимо нотифициране на схема и заделяне на количества енергия от АЕЦ или НЕК, които да бъдат предоставени на ЕЛЕКТРОИНТЕНЗИВНАТА ИНДУСТРИЯ В БЪЛГАРИЯ на цени, на които се снабдява с електроенергия електроинтензивната индустрия в ЕС.

Тъй като изпълнението на такава необходима мярка за стабилизиране на пазара, като предлагането на стандартизирани продукти с дълъг срок на доставка на регулиран сегмент за електроинтензивната индустрия, се бави повече от година, Ви призоваваме да се предвидят текстове в Закона за енергетиката, които да гарантират предлагането за електроинтензивната индустрия на определени обеми електрическа енергия от производителите с господстващо положение със срок на доставка от поне 6 и/или 12 месеца  при условия, посочени по-горе.

Изключителна несигурност е налична и в областта на доставката на природен газ. Според наличната информация, „Булгаргаз“ ЕАД е закупил два танкера, които са достатъчни да задоволят търсенето в страната до края на юни 2022 г. Понастоящем, обаче, бизнесът и обществото все още не са информирани дали има подписани споразумения за дългосрочна доставка на природен газ от алтернативни доставчици.

За гарантиране производствената дейност на предприятията (особено на тези с непрекъсваем технологичен цикъл) е изключително важно да се гарантира осигуряването на договори за доставка в дългосрочен порядък и на конкурентни за този сегмент ценови нива.

  1. Прилагане на компенсаторен механизъм за цената на природния газ

Независимо от поетите от изпълнителната власт обещания, те не бяха реализирани в решения и компенсаторен механизъм за смекчаване на ефектите от извънредните цени на природния газ, а именно компенсации за разликата над утвърдената от КЕВР цена на природния газ за месец април 2022 г. от 142.59 лв./MWh  (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС).

Тъй като нашето разбиране е, че източникът на средствата за този компенсаторен механизъм следва да бъде държавният бюджет, призоваваме те да бъдат предвидени в настоящата му актуализация.

  1. Индексации на договорите в строителството

Настояваме да се предвидят необходимите средства за разплащане на дължимите от държавата средства към предприятията, както и да се ускорят стартиралите разплащания с пътностроителните компании по вече изпълнени обществени поръчки.

Необходимо е чрез спешна законодателна промяна да се уреди индексирането на договорите по обществени поръчки в сферата на строителството, както и да се осигурят от държавния бюджет средства за гарантиране на сигурността на транспортната мрежа поради увеличаващия се риск от спиране на процедурите и изпълнението по договори, финансирани по Оперативните програми, с последващи финансови корекции или възстановяване на средства към ЕК.

В тази връзка настояваме за спешна среща с Вашата парламентарна група и представителите на работодателските организации в България.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК
и председател на АОБР за 2022 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и 
 КРИБ

ПОЗИЦИЯ на Асоциацията на организациите на българските работодатели относно работата на тол системата, включително Тарифата за обхвата и таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа

Следва пълният текст на ПОЗИЦИЯ на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) относно работата на тол системата, включително Тарифата за обхвата и таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа.


Изх. № 12-00-5/13.06.2022 г.

ПОЗИЦИЯ

на Асоциацията на организациите на българските работодатели
относно
работата на тол системата, включително Тарифата за обхвата и таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа

Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) изразява своята принципна подкрепа по отношение исканията на автомобилните превозвачи и спедиторите относно тол системата и тол таксите в страната, като предлагаме следното:

  1. Мерки за намаляване на инфлационния индекс, в резултат на прилагането на тол системата:
  2. Ние сме против предложението за увеличение на таксите и обхвата на тол системата, предложен в проекта на ПМС.
  3. Призоваваме към запазване на тол таксите в сегашния им размер до края на 2022 година.
  4. Настояваме за изготвяне на план за постепенно и плавно увеличаване на пътните такси като размер с ясен времеви хоризонт.
  5. Механизми за увеличаване на приходите от тол такси:
  6. Включване в обхвата на тол системата на някои второкласни пътища, по които се наблюдава интензивен транзитен трафик.
  7. Облагане на транзитните второкласни пътища със същите такси, с които се облагат и първокласни пътища и магистрали, тъй като качеството на цялата пътна мрежа в България е сходно.
  8. Въвеждане на забрани чрез пътни знаци за преминаване на превозни средства, извършващи транзитни превози, по останалата пътна мрежа. Забраните да се въвеждат съгласно Закона за движение по пътищата, с пътни знаци и да важат независимо от държавата на регистрация на превозното средство.
  9. Облагане на тол таксите с ДДС.

III. Запазване правата и интересите на местния бизнес и българските потребители:

  1. Въвеждане на отстъпки в тол таксите за обем изминато разстояние на месец на превозно средство. Отстъпките следва да важат за пробег над 3000 км., над 5000 км. и над 7000 км. на месец по платената пътна мрежа.
  2. При констатирани нарушения с оглед недекларирани тол сегменти следва да се предостави седемдневен срок на превозвача да заплати незаплатените участъци от платената пътна мрежа и едва тогава да се пристъпва към начисляване на компенсаторна такса и максимален тол за деня.

АОБР апелира за своевременно намиране на решения от страна на държавата по горните искания.

АОБР ще си сътрудничи с БТА за разпространение на стопански новини от страната

В Националния пресклуб на БТА днес беше подписан договор за партньорство между Българската телеграфна агенция (БТА) и национално представителните организации на работодателите в България, обединени в Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР).

Договора подписаха Кирил Вълчев – генерален директор на БТА, Росица Стелиянова, директор „Програми и проекти“ в Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Добри Митрев – председател на УС на Българската стопанска камара (БСК), Васил Тодоров – главен секретар на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), и Ирина Йорданова – прессекретар на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Договорът всъщност формализира доброто сътрудничество между националната информационна агенция и българските бизнес организации, посочиха в своите изказвания всички участници в церемонията.

БТА винаги е разпространявала информациите на българските бизнес организации, които имат огромен капацитет за състоянието на икономиката на страната, добави генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Той припомни, че в агенцията е създадена отделна дирекция „Икономика“, която освен световната икономика представя и стопанските новини от страната и връзката между тях. БТА създава мрежа от икономически кореспонденти в страната. Вече намерихме регионален кореспондент за икономика във Враца и ще помогнем да подобрим образа на българския Северозапад, каза генералният директор на БТА.

Ще създадем мрежа от пресклубове и кореспонденти във всички областни градове, и в перспектива, в градовете с над 25 000 души, като те ще дават поне по две бизнес информации на седмица, каза Кирил Вълчев. В БТА вече се говори с имената на фирмите, защото това не е реклама, а информация. Надявам се да повлияем на цялата медийна среда, която гледаше на бизнеса само като на източник на реклама. Ние следим как се държат световните агенции, които не виждат проблеми да пишат за имената на фирмите или за търговски марки, добави той.

България има добра традиция на грижовни работодатели, работещи за просперитета на страната. Те разполагат с проучвания за различни аспекти на бизнеса и имат становища за развитие на законодателството. Всички ще спечелим, ако те получат по-голяма публичност, каза Кирил Вълчев.

Председателят на Асоциацията на организациите на българските работодатели Добри Митрев каза, че през годините назад работодателите са имали изключително ползотворни взаимоотношения с БТА. С договора, подписан днес, поставяме рамка за взаимните права и задължения за партньорство. Ние (АОБР) представляваме 86 процента от Брутната добавена стойност на страната и 82 на сто от заетите лица, каза Митрев. Това сътрудничество ще ни помогне да стигнем до всяка една институция и до всеки български гражданин. Ние сме фокусирани върху това да увеличим благосъстоянието на българската нация и като споделяме добрите практики увеличаваме приходите в бюджета, растежа на икономиката и доходите на хората, за да живеем в богата, спокойна и просперираща България, каза още Митрев.

Васил Тодоров, главен секретар на БТПП, каза, че екипът на БТА работи с изключителен професионализъм и представя бизнеса пред обществеността не само добре, но и навреме. БТА е най-често цитираната медия, каза той. Агенцията е „трансмисия на информация“ и с нея се стига до най-специфични аудитории, което е важно за нас, добави Васил Тодоров. Договорът, подписан днес, ще допринесе за разпространяване на нашите позиции до институциите и до цялото българско общество, каза още Васил Тодоров. Резултатите от анкетните проучвания на БТПП ще се представят и през БТА, не само пред държавните институции. Ще имаме други успешни конкретни инициативи, каза Тодоров.

Ирина Йорданова – прессекретар на КРИБ, каза, че за нея е особена чест и гордост да сложи подписа си под този договор. Аз съм работила в агенцията и съм част от т. нар. „бетеанци“, което означава професионализъм и обективност, каза Йорданова. Българският бизнес не само че се бори със сивата икономика, но и с фалшивите новини. Още преди 124 години БТА е отразявала стопанските новини в първия си бюлетин, припомни Ирина Йорданова.

Искам да изразя, че е чест и удовлетворение да си сътрудничим с БТА, каза Росица Стелиянова – директор на дирекция в АИКБ. Благодарни сме за обективния подход в отразяването на нашите събития. Вие сте изключително важна институция, защото задавете тона и дневния ред на информационния поток. Ние отдавна работим по темата за имената на фирмите – те са важни, защото успяваме да привлечем младите хора да остават в България. Опитваме с проекти и инициативи да подобрим уменията на работната сила. Това споразумение вече се случва и се надявам да надградим това сътрудничество, каза още Росица Стелиянова.

Интервю с председателя на УС на АИКБ Васил Велев в предаването „Неделя 150“ по програма „Хоризонт“ на БНР (05.06.2022 г.)

Както знаем, правителството предлага пакет от антикризисни мерки. Предстои актуализация на бюджета, където те би трябвало да бъдат имплементирани. Въпросът е, обаче, дали са удовлетворени от тях работодателските организации, които са сред най-важните субекти в българското общество.

Васил Велев, председател на УС на АИКБ, коментира темата в специално интервю за предаването „Неделя 150“ по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио (БНР) на 5-ти юни 2022 г. Следва пълният текст на интервюто:

„Вече има по-конкретни текстове, тъй като е представен и проектът за актуализация на бюджета. Всъщност, на трите бюджета. Има повече конкретика. Но предложеното не ни удовлетворява. Нека да обясним защо.

Идеята на тази актуализация първоначално беше да се направят анализи за няколко месеца, които да позволят да се започнат реформи и те да бъдат заложени в актуализацията на бюджета. Но този план се преформатира в друг план: антикризисни мерки. Тоест, няма да правим реформи, а ще има анти-кризисни мерки. Въпросът е каква е кризата, обаче. Защото и в новата прогноза се предвижда ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 2,9% – малко повече, отколкото ЕК предвижда за нас. Тя предвижда 2,1% за годината. Тоест, това е ръст на БВП, не е криза. В какво се състои тогава кризата? В огромната инфлация. Тя към м. април е 14,4% на годишна база, според статистиката ни. Според прогнозите и на правителството, и на Брюксел, за цялата година към предишната година ще бъде 11,9% при 6,1% за еврозоната, прогнозирано. Тоест това, срещу което се борим, е високата инфлация, която обезценява спестяванията и текущите доходи на хората, намалява покупателната им способност.

И как се борим срещу това… Основната, първата, главна, решаваща причина за този скок на цените е скокът на цените на електроенергията. Ние как борим този скок? В предлаганите мерки всъщност няма нито ред, нито запис за това, което се договорихме с правителството: от 1-ви юли да има средносрочна, трайна, установена програма за компенсиране на тези свръхвисоки цени на енергията. Което за България – подчертавам, повтарям за енти път е лесно, тъй като нашите суровини са запазили цените си и ние по тази причина, в резултат на свързаността ни с останалите страни и високите цени на международните пазари на електроенергия, формираме огромни печалби, които ЕК нарича „неочаквани печалби“ в електроенергийните дружества.

Относно правителствената програмата за компенсации: има решение за м. май и юни, но в актуализацията на бюджета няма заложен механизъм за продължаване и средства, съответно, като приход и разход на Фонда за сигурност на електроенергийната система. Нас ни притеснява, че не е разписано това нещо – и по този начин не е гарантирано. Има внесен един проектозакон за изменение на Закона за енергетиката, в който също са достатъчно общи текстовете, така че да няма гаранции, че това ще се реализира.

В същото време се изсипват близо 2 милиарда като повече разходи, 1,973 млрд., които са абсолютно нефокусирани. Те не са насочени към най-нуждаещите се, а в почти всички случаи – към всички. Но има още скрити 5 млрд., които са скрити като субсидия за всички, а не само за нуждаещите се, в проекта за решение на КЕВР. Там с един милиард се субсидира парното, но пак (забележете) на всички, а не само на тези, които имат затруднения да го плащат. И с още 4,2 млрд. се субсидира електроенергията – отново за всички, а не само за нуждаещите се, като по този начин се минира възможността икономиката у нас да работи на конкурентни цени.

Ние не искаме по-добри условия от тези, при които работят нашите конкуренти в другите европейски страни. Но в проекта за решение на КЕВР се субсидират всички – и тези, които имат нужда, и които нямат, с което се насърчава пилеенето на енергия и средства. Тази субсидия най-накрая я плащат работещите хора в предприятията, в заводите, във фабриките, защото техният ток е скъп, предприятията стават неконкурентоспособни… а колкото повече пари се плащат за ток, толкова по-малко пари остават за заплати и за тяхното увеличение. Тоест, евтиният ток на хората с възможности, евтиното парно на софиянци, го плащат работещите хора в заводите. Няма как с това да се съгласим.

Акцизът за електроенергия е 2 лв. на мегаватчас. Прогнозната пазарна цена е 431 лв. плюс още 105 лв. мрежови такси за малкия бизнес на ниско напрежение. Колко станаха – 536 лв. При такава цена 2 лв. е по-малко от половин процент, то не се усеща. Толкова е малко, че е безсмислено да се занимаваме с това. По подобен начин стои и въпросът с акциза върху природния газ. А ДДС-то за бизнеса, който е регистриран по ДДС, е неутрална мярка. Тя не води до намаляване на разхода в крайна сметка. Докато мярката за 25 ст. на литър е отново за гражданите, но не и за бизнеса – и то пак за всички граждани. Не само за тези, които имат затруднения. Същото е и с ДДС-то за хляба. То изобщо ако доведе до намаляване на цените – защо пак да се намаляват цените за всички, а не само за тези, които имат проблем? Отново е пилеене на средства.

Антикризисните мерки трябва да удрят по причината за високата инфлация, за да я ограничат. И ако може – да я стопират и върнат. А това става лесно чрез компенсиране на високите цени на електроенергията. За природния газ е по-трудно, тъй като ние сме вносители на този газ и парите заминават навън. Но електроенергията си я произвеждаме сами. Нещо повече, ние изнасяме от порядъка на 20% от производството си навън, от което много добре печелим допълнително.

С всичките тези средства, разликата между прогнозната пазарна цена, между тази сума, която се взема от пазара и себестойността на енергията, са милиарди левове. Само за сравнение, КЕВР ичислява 61 лв. (закръглявам) като себестойност, с нормативна рентабилност включена даже, на АЕЦ „Козлодуй“ за мегаватчас. А прогнозната пазарна цена е 431 лв. Това е за целия годишен ценови период. Е, като извадим 61 от 431 се получават 370 лв. на мегаватчас печалба в АЕЦ „Козлодуй“. Сега го умножете по 15 теравата, за да получите каква би била печалбата на АЕЦ „Козлодуй“ годишно, ако тя продава всичко на пазара – 5 милиарда и половина!

Част от тия милиарди отиват за субсидиране на тока за бита, защото за него цената, на която НЕК продава на ЕРП-тата е 82 лв. Тоест, на пазара е 431 лв., а за бита – 82, като тази субсидия е за всички – и за тези, които имат проблем, хората с по-малки доходи, но и за други, които си топлят с тази енергия басейните. Затова ние казваме, че тези мерки са нефокусирани. Те удрят по икономиката като я правят неконкурентоспособна и извличат ликвидност от нея, а тези пари щедро ги раздават на всички, „на калпак“, а не фокусирано на тези, които имат проблеми.

Цените на електроенергията се повишиха три пъти и половина, а след компенсацията са 2 пъти по-високи, отколкото миналата година. Тоест, след компенсацията цените на електроенергията на свободния пазар, за предприятията са 2 пъти по-високи от миналогодишните. Тази инфлация, това повишаване на цените прави инфлацията до момента. Тя даже… това покачване на цените не е приключило, тъй като инфлацията при цени на производител, промишлената инфлация, е 40%, не е 14%. Предприятията помежду си продават полуготови изделия, суровини и т.н. с 40% средно на по-високи цени, отколкото миналата година през април. И ако не се компенсира това три пъти и половина, близо четири пъти увеличение на цената, поне до два пъти, както беше до момента, то ще имаме още по 2 умножено това, което виждате.

Компенсиране на високите цени на електроенергията е и първата, и втората, и третата мярка – три пъти, за да стане ясно колко е важно. Това ще доведе до спиране на обедняването, защото тази висока инфлация води до там, че със същите пари хората могат да си купят по-малко неща – както с текущите заплати, така и със спестените в банките 100 млрд. Те тези 100 млрд. вече са 85, 15 млрд. са заминали, инфлацията ги е изтрила. И ако не вземем тези мерки, за които настояваме, ще стане така, че след още няколко месеца ще се изтрият още 10-на млрд.

Ако наистина искаме да имаме диверсификация, не трябва да изключваме доставчици на газ, а трябва да присъединяваме нови. Те да се конкурират помежду си и да получим по-добра цена… Просто трябваше да направим плащанията по начина, по който те предложиха. И нещо повече – ние този договор го имаме, той не е прекратен по взаимно съгласие или по някакъв друг начин, който да не води до неустойки. А в този договор има клауза „вземи или плати“. Това, което не сме взели, все едно дължим да го платим – 80% или 70% от него, в медиите има различни числа. Тоест ние стотици милиони може да се окаже, че трябва да плащаме през м. декември, без да сме потребили този газ – ако не го потребим в следващата половин година. Така че, това не е толкова безобидно. И да се отказваме сами от още един източник, при условие, че няма такава забрана на европейско равнище, доставките на газ от „Газпром“ не са включени в никакъв забранителен списък.

Самият факт, че Германия, Франция и Италия, трите най-големи държави в Европа, продължават да доставят газ от „Газпром“, говори за друго. Просто трябваше да се открият две сметки. Нашите ангажименти приключват с превода на долари по доларовата ни сметка (нашият договор е в долари). Оттам насетне те си правят арбитража, превалутират и заверяват сметката на „Газпром експорт“ с рубли. Единствената разлика е, че докато не пристигнат рублите в „Газпром експорт“, не се смята, че стоката е сменила собствеността си. И това е ясно защо е направено – за да не могат по пътя да бъдат блокирани парите и да не стане така, че хем е предадена газта, хем няма пари, които да се ползват срещу това. Какво неясно има?

Продължаваме да получаваме руски газ през Гърция и през други фирми, които оскъпяват доставката на същия този руски газ. Някои хора сигурно получават комисиони за това, което може да е другата причина за станалото, но ние продължаваме да потребяваме руски газ чрез посредници, вместо да го потребяваме директно и на по-добра цена… Тук е много „удобно“, защото са тайни договорите и преписката и няма как да се направи арбитраж на този спор. Но аз Ви давам косвени „улики“, така да се каже – Германия, Франция и Италия продължават да потребяват руски газ. И ще бъде така още дълго време, защото в Европа 40% от потреблението на газ е за сметка на „Газпром“, на Руската федерация. То не може да бъде заменено „от днес за утре“ – може да бъде заменено за няколко години. Ако „спре кранчето“ Европа, сама да си направи това харакири, се предвижда 5% спад на БВП в Германия. Има такива модели, които го показват. Това самоубийство, слава Богу, не си го причинихме. Защото Германия е наш основен икономически партньор, ние изнасяме над 10 млрд. всяка година за Германия. И ако германската индустрия – която е европейският мотор в икономиката спре, ще спрат всички.

Не може да има изгодни дългосрочни договори, без да се направи пазарна манипулация. Този „филм“ го гледахме на 29-ти септември миналата година. АЕЦ „Козлодуй“ изкара на пазара за дългосрочни договори 300 мегавата и ги предложи на половин цена спрямо пазара „ден напред“. Е, дойдоха чужди търговци, дадоха с 20% отгоре, купиха почти всичко и веднага го изнесоха на пазарни цени навън. По този начин АЕЦ „Козлодуй“ пропусна 108 млн. лв. за три месеца само, а ликвидността на пазара „ден напред“ се понижи, тъй като тези количества заминаха в чужбина. Това ли го искаме, и то в по-голям мащаб?

Дългосрочните договори са били решение преди година и половина, ако са били сключени за 3 години. Няма как сега, при пазар 400-450 лв., да се сключи дългосрочен договор на 150 лв. – това, което искат моите колеги, няколко предприятия. И заблуждават всички със своите щения. Няколко предприятия искат да сключат дългосрочни договори за 150, но на пазар, на който всъщност, за да се явят само те, трябва да се нотифицира такава схема. Ако е отворен и честен пазарът за всички, то някой ще дойде и ще даде 250, а не 150 и ще ги продаде веднага за 400, защото толкова е пазара. И България ще се лиши от тези количества, защото те ще заминат навън, а предприятията от енергетиката ще се лишат от тези печалби, с които да могат да компенсират всички, а не само тези 14 предприятия. Това 1 към 1 го гледахме на 29-ти септември. Защо си го говорим пак? Тоест, ние трябва да изманипулираме пазара – така да направим този търг, че никой в света да не разбере, че сме го изманипулирали и само няколко предприятия да сключат евтини договори, дългосрочни. Няма как да стане това. И колкото по-рано го разберем, толкова по-рано ще спрем да губим време за това.

Това може да стане с нотифицирана схема за държавна помощ на електроинтензивната индустрия. Тоест, прави се критерий коя е електроинтензивна, прави се схема, нотифицира се в Брюксел, и ако се получи съгласие – тогава хикс предприятия, които отговарят на тези критерии, имат право да закупят от АЕЦ „Козлодуй“ – така, както битът се снабдява с 61 лв. на мегаватчас от АЕЦ „Козлодуй“. Нека за предприятията да е 100-120, за да са конкурентни спрямо другите тяхни колеги от същите браншове.

Имаме тристранен съвет във вторник и сме поканени на заседание на Комисията по енергетика в сряда, която ще гледа на първо четене промените в Закона за енергетиката, които да позволят да се съберат такива приходи във Фонда за сигурност на електроенергийната система. Но пак повтарям: бюджетът и решението на КЕВР, което е предложено, всъщност ограничават много силно възможностите за несимволично компенсиране на цените за свободния пазар на електроенергия.

Битът се компенсира – при това за всички, а не само за тези, които имат нужда, с 4,2 млрд. лв. Ако приемем по формулата, която имаме за компенсиране – цената е 431, прогнозната, и над 200 се компенсира с 80%. Т.е. тези 231 лв. по 80% са 185 лв. (закръглявам) на мегаватчас компенсация. Потреблението на свободния пазар е от порядъка на 21 млн. мегаватчаса, 21 тераватчаса. Излиза сметката малко под 4 млрд. – 3 млрд. и 900 млн. Тоест за бита, който потребява 12 тераватчаса, компенсацията е 4,2 млрд., а за икономиката, която потребява 2 пъти повече – 21 тераватчаса, компенсацията би трябвало да е 3 млрд. и 900 млн. В резултат на тази конпенсация икономиката пак ще има 2 пъти по-висока цена, отколкото бита. Това са сметките.“

Интервюто на Явор Стаматов с Васил Велев можете да чуете и от звуковия файл.

АИКБ с предложения за бърз старт на програмите в подкрепа на бизнеса и заетостта

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) запозна заместник-министъра на финансите Ивайло Яйджиев с предложенията си за приоритетни операции в подкрепа на бизнеса и заетостта, с които Управляващите органи да стартират изпълнението на програмите за периода 2021-2027 г., веднага щом Споразумението за партньорство и те бъдат одобрени от Европейската комисия. Това стана по време на проведения вчера Национален съвет на Асоциацията. Предложенията са насочени към осигуряване провеждането на съответните политики, както и подготовка за бърз старт на грантови схеми, насочени към  подкрепа за: производствени инвестиции, „подобряване на енергийната ефективност, дигитализация на МСП, заетост и развитие на умения, подобряване на условията на труд, иновации  и др.

За АИКБ, освен бързото стартиране на процедурите, от изключително важност е и работното взаимодействие при подготовката им. За Асоциацията прозрачност и ефективност в изразходването на финансовите средства може да бъде постигнато само чрез паритетно представителство на държавата и социалните партньори в органите за управление и контрол.

„АИКБ е активен участник в процеса на подготовка и на Националния план за възстановяване и устойчивост, и на Споразумението за партньорство и на програмите за програмен период 2021–2027 г. За нас участието на социалните партньори в мониторинга е много важно, като сътрудничество относно публичността може да се търси и чрез Икономическия и социален съвет. Бързото стартиране на процедурите ще даде така необходимата спешна подкрепа на българските предприятия, като по този начин ще подкрепи инвестициите в икономиката ни“, каза председателят на УС на АИКБ Васил Велев.

По думите на заместник-министъра на финансите Ивайло Яйджиев за правителството бързото стартиране на процедурите по ПВУ е било от фундаментално значение и е много вероятно те да изпреварят значително тези по Оперативните програми.

„Благодаря за информацията и документите, които ни предоставихте. Срещи като тази за нас са изключително полезни. Това което мога да ви кажа е, че по ПВУ до края на юни ще стартираме процедурата за Технологична модернизация, като проектните предложения по нея ще се подават през ИСУН, която в момента търпи надграждане. През трето тримесечие ще тръгне Ваучерната схема за ИКТ решения и киберсигурност в МСП, а в края на 2022 г. и схемата за изграждане на ВЕИ“, допълни Ивайло Яйджиев.

Той заяви още, че страната ни ще има възможност за получи две плащания по ПВУ в рамките на една година на база изпълнени цели, като първото ще е за 2,6 млрд. лв. По думите му в момента се обсъжда формата за мониторинг и контрол на ПВУ, но участието на социалните партньори е важно и те ще бъдат включени.

По време на заседанието членовете на Националния съвет на АИКБ изразиха пълната си подкрепа към исканията на обявения за 18 май Национален протест за сигурна енергия на достъпни цени. В него се включват всички национално представителните работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ и ССИ, а подкрепа са дали и двете синдикални организации КНСБ и КТ „Подкрепа“. Сред исканията са конкурентни и прогнозируеми цени на енергията, намаляване на темповете на инфлация и спиране на обедняването на българите.

„С този проблем за наше съжаление се занимаваме от 2015 г., когато беше и първия протест срещу високите цени на електроенергията. Липсата на адекватни компенсации и предвидимост правят българските предприятия неконкурентоспособни, като допълнително с това увеличават ръста на инфлацията в страната“, каза председателят на УС на АИКБ Васил Велев.

Той даде пример с цената на ел. енергията за бизнеса във Франция, където индустрията има сключени дългосрочни договори при цена от 45 евро за МвтЧ или Испания, Румъния и Гърция, където има приети закони за допълнително облагане на извънредните печалби на електроенергийните компании с които суми се компенсират потребителите. По думите на Васил Велев Европейската комисия в свое становище препоръчва мерките за компенсиране на високите цени на електроенергия да продължат толкова дълго,  колкото е необходимо.

Пресконференция на Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР)

На 16 май 2022 г. (понеделник), от 12.00 часа, в Пресклуба на БТА
(София, бул. Цариградско шосе 49А)

Ще се проведе

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РАБОТОДАТЕЛИ

Ще бъде представена информация относно планирания за 18 май 2022 г.
НАЦИОНАЛЕН ПРОТЕСТ „ЗА СИГУРНА ЕНЕРГИЯ НА ДОСТЪПНИ ЦЕНИ“.

В пресконференцията ще участват:

  • Добри Митрев – председател на УС на Българската стопанска камара и ротационен председател за 2022 г. на Асоциацията на организациите на българските работодатели;
  • Добрин Иванов – изп. директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България;
  • Красимир Дачев – зам.-председател на Българската търговско-промишлена палата;
  • Евгений Иванов – изп. директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България;
  • Димитър Манолов – президент на КТ „Подкрепа“;;
  • Тодор Капитанов – вицепрезидент на КНСБ.

Работодателските организации подкрепят протеста на превозвачите

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПОДКРЕПА

Ние, национално представителните организации на работодателите – АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ и ССИ, изразяваме своята подкрепа за справедливите искания на представителите на транспортния сектор за:

  1. намаляване с 50% на акциза за горивата за период от най-малко 6 месеца,
  2. премахване на биодобавката от цената на горивата,
  3. отлагане на планираното разширяване на тол системата,
  4. компенсации за преференциалните пътувания на ученици, пенсионери и другите правоимащи в реален размер,
  5. възстановяване на диалога между браншовите органзации и изпълнителната власт.

Убедени сме, че изброените мерки са жизнено необходими за спасяването не само на транспортния бранш, но и за цялата българска икономика и общество.

Високите цени на енергията и горивата, както и разширяването на обхвата на тол системата неминуемо ще доведат до ръст в цените на транспортните услуги и влошаване на конкурентната среда. Това, на фона на влошените вериги на доставки и пълзяща инфлация, поставя под въпрос оцеляването на родната икономика.

Българският бизнес е преодолявал през годините множество изпитания, но натрупването на криза върху криза през последните две години изсмука почти всичките му жизнени сили. Време е отговарящите за управлението на страната да подходят съпричастно и отговорно към тежкото състояние и още по-тежките перспективи пред преобладаващата част от фирмите у нас.

Нужно е вслушване в аргументите и в гласа на разума, в името на търсенето на решения за изход от кризисната ситуация.

Очакваме от българските управляващи разум и отговорност!

ДЕКЛАРАЦИЯ на АИКБ по повод повдигнати въпроси относно представителността на национално представителните работодателски и браншови организации, реда за нейното установяване и модел на индустриални отношения в България и ЕС

Времето на назначаване на бизнесмени и работодателски организации отмина отдавна

Асоциацията на индустриалния капитал в България е представителна на национално равнище организация на работодателите, съгласно разпоредбите на Кодекса на труда от 2004 г., член на SGI Europe – представителна на европейско равнище организация на работодатели от 2008 г., като от 2011 г. до момента представител на АИКБ е заместник-председател на SGI Europe. От 2016 г. АИКБ, посредством своя колективен член „Произведено в България“, е член на SME United. За своята над 25-годишна история АИКБ е утвърден диалогичен партньор на българското правителство и институции, както и на Европейската комисия и европейските институции, и представлява интересите на предприятията от 65 икономически дейности.

Настоящата икономическа ситуация – крехко възстановяване от икономическата криза, предизвикана от КОВИД-пандемията, застрашено от стремителния, продиктуван от геополитически, а не пазарни причини, ръст на електрическата енергия, природния газ, горивата и набиращата скорост инфлация, изисква ползването на пълния инструментариум на индустриалните отношения за формулиране на незабавни и адекватни решения, на основа на диалог между легитимните представители на бизнеса и изпълнителната власт, така че да бъде запазена конкурентоспособността и жизнеността на икономиката като цяло и на най-засегнатите сектори от нея. В този диалог е изключително важно да участват представителни организации на работодателите и на работниците и служителите – чиито демократичен мандат бе установен през миналата година на основа на Кодекса на труда и които единствено са упълномощени да представляват заинтересованите страни – съгласно националната и европейската практика. Времето на назначаване на бизнесмени и работодателски организации отмина отдавна. Има европейски модел на индустриални отношения, има Закон (Кодекс на труда), който казва кой е представителен и по какъв ред се установява. Браншовият съюз за стопанска инициатива в транспорта (БССИТ) е браншова организация на работодателите , която отговаря на изискванията на чл. 35, ал. 1, точка 2 от КТ и това е констатирано в проведената процедура по установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите. БССИТ е член на представителна на национално равнище организация на работодателите – Асоциация на индустриалния капитал в България (Решение на Министерския съвет № 18 от 14 януари 2021 г., обн. ДВ, бр. 5 от 19.01.2021 г.) и на основание чл. 36, ал. 8 от Кодекса на труда е представителна работодателска организация за икономическа дейност Сектор Н от КИД – 2008, като по силата на закона има всички следващи от представителността правомощия.

Българските избиратели избират кой да ги управлява. Техният избор обаче не дава абсолютна власт и избираните да водят държавата трябва да проявят диалогичност, мъдрост и далновидност в тези трудни времена.

Ето защо АИКБ призовава за отговорни преговори, проведени с респект и разбиране към проблемите, както и желание за генериране на решения. АИКБ заявява своята позиция на гарант за това, както и предоставя експертния си потенциал за намиране на спешни решения – в открит и незабавен диалог. Забавянето и отбягването на преговори не може да генерира решения – това генерира само напрежения.

1 2 3 41