Категория: Новини

Препоръки на Асоциация на индустриалния капитал в България към Държавния бюджет на Република България за 2022 г.

Бюджет2022

Законът за държавния бюджет (ДБ) е фундаментална законова норма, в която намират отражение възприетите от парламентарното мнозинство и излъченото от него правителство политики в различните сфери на обществено – икономическия живот и по отношение на функционирането на държавния апарат. Европейската нормативна рамка и добри практики предполагат ДБ да бъде консултиран със социалните партньори. Според закона, министерският съвет внася проекта на държавния бюджет в Народното събрание не по-късно от два месеца преди началото на бюджетната година.

Настоящата политическа ситуация е извънредна и особена, тъй като не функционира редовно избрано Народно събрание. Съответно – не съществува парламентарно мнозинство, което да е излъчило и избрало правителство, а предстоят трети по ред за тази година парламентарни избори и действа служебно правителство, назначено от Президента на Република България. Поради липсата на законодателна власт, дори служебното правителство да изработи проект на Държавен бюджет за 2022 г., то той няма къде да бъде внесен и гласуван. Друг е въпросът дали парламентарното мнозинство в едно бъдещо Народно събрание би припознал приоритетите и политиките, заложени в Държавен бюджет, изработен от служебно правителство.

Конституцията на Република България регламентира, че при липса на приет и обнародван Държавен бюджет за следващата година действа и се изпълнява Държавният бюджет за предходната година до приемането и обнародването на нов ДБ. Въпреки сложната политическа обстановка дебатите по приоритетите и политиките, които трябва да бъдат заложени в ДБ за 2022 г., трябва да бъдат в дневния ред на обществото, така че при „разплитане на политическия възел“ в ускорени срокове да бъде внесен, гласуван и обнародван ДБ на България за 2022 г., по който да има обществено съгласие. От тази гледна точка Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) представя своите препоръки към Бюджет 2022 г.  с цел осигуряването в неговата структура на финансирането на политики за противодействие на последиците от кризата, създадена от пандемията COVID-19, и последвалата икономическа и енергийна криза, политики за подобряване на бизнес средата, както и възможности за осигуряване на икономически растеж на България.

Към настоящия момент Министерство на финансите не е представило актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г., както и средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г., което допълнително затруднява прогнозирането на макрорамката за развитие на българската икономика през 2022 г. Въпреки това с високо ниво на вероятност можем да смятаме, че икономиката ни няма да се възстанови бързо и по тази причина може да очаквам, че БВП ще достигне и надмине предкризисните нива от 2019 г.  по съпоставими цени едва през 2022 г..

Според АИКБ основните политики, на които трябва да се обърне особено внимание и да се осигури необходимото финансиране в Бюджет 2022 г., са:

  1. Политики, свързани с антикризисни мерки, включително ускорено инвестиране на европейските фондове.

На 30.09.2021 г. Европейската комисия представи предложение за удължаване на Временната рамка за държавни помощи до 30.06.2022 г. Това позволява Република България да продължи предоставянето на подкрепа на засегнатите компании за преодоляване на негативните последствия от пандемията и АИКБ настоятелно предлага ДБ 2022 г. да предвиди ресурс за прилагане на следните мерки, чиито дизайн да бъде актуализиран, така че да отговоря най-пряко на потребностите на засегнатите компании:

1.1. Прилагане на мярката за изплащане на средства за запазване на заетостта и доходите на работници и служители (така наречената мярка 60/40), която да смекчи нарастването на безработицата и частично да предотврати закриването на работни места и съкращаването на заети лица. В стратегически план – въвеждане на система по примера на т.нар. модел „Kurzarbeit в немскоговорящите страни, подкрепяща финансово запазването на заетостта в краткосрочни периоди на ниско натоварване на предприятията.

1.2. Прилагане на мярката за частично финансиране на постоянните разходи на предприятия със спад в приходите от продажби над 30 % спрямо реализираните през 2019 г., която да подкрепи ликвидността на българските предприятия.

1.3. Прилагане на адекватни мерки за компенсиране на българските предприятия за безпрецедентно високите, категорично надхвърлящи разчетите на КЕВР, цени на електрическата енергия и на природния газ.

В стратегически план АИКБ апелира за изработване на постоянно действащо антикризисно законодателство за подкрепа на заетостта, доходите и ликвидността в българската икономика при настъпване на неочаквани бедствия и кризи, което да е обсъдено и прието с обществен консенсус и което да се активира автоматично при настъпване на кризи, водещи до нарастването на безработицата и да противодейства на закриването на работни места и съкращаването на наети.

1.4 Забавянето на ефективното стартиране на изпълнението на Споразумението за партньорство (СП) и програмите към него с почти година (към момента няма нито един одобрен елемент от него), заедно с огромното забавяне на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), са абсолютно неприемливи. Забавянето не може да бъде оправдано по никакви причини, тъй като не позволява вливането в българската икономика и в обществения сектор жизнено необходими средства, с които страната ни би следвало да разполага в спешен порядък. АИКБ предлага ДБ 2022 г. да предвиди амбициозен план за пред- и съфинансиране на проекти, допустими за финансиране по СП, НПВУ и останалите европейски инструменти. Настоява спешно да бъдат създадени Комитет за наблюдение на НПВУ и Комитет за наблюдение на ползването на финансови инструменти – по технологията на Комитета за наблюдение на СП и при спазване на изискванията на Европейския регламент за партньорство.

  1. Политики, свързани с човешки ресурси.

2.1. АИКБ се обявява против административното увеличаване на минималната работна заплата за страната в период на криза. АИКБ подкрепя политика за ръст на доходите, основана на ясна обвързаност с производителността на труда и при конструктивен социален диалог, като предлага договарянето на минималните работни заплати да се извършва на браншово равнище от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите. Административно увеличение на МРЗ, класовете, МОД и неадекватната на икономиката и производителността на труда политика по доходите като цяло водят до „посивяване“ на трудовите правоотношения, намаляване на заетостта и невъзможност за допълнително нарастване на БВП. Още повече, че МРЗ в България в момента е достигнала 60 % от медианната стойност на работната заплата – което съответства на препоръките на ЕК.

2.2. АИКБ отново се обявява срещу продължаващото вменяване на несвойствени за бизнеса социални разходи, ощетяващи предприятията и работещите в реалния сектор, и настоява да бъдат прекратени, като най-неприемливи са:

  • Заплащането от предприятията на първите три дни от обезщетенията за временна нетрудоспособност;
  • Заплащането от предприятията на отпуск за времето на ползване на отпуск по майчинство – „отпуск за отпуск“ и заместването на липсващата инфраструктура за грижа за децата като детски ясли и градини с дълъг отпуск по майчинство, който спъва професионалната реализация на майките и влияе негативно на икономическия растеж;
  • Допълнителното възнаграждение за прослужено време, т. нар. „класове“, определяни административно от МС и нарушаващо принципа „равно възнаграждение за равен труд“.

2.3. АИКБ настоява да бъде възстановена справедливостта и да бъде спряно разрушаването на пенсионно-осигурителната система, като бъде преустановено увеличаването на размера на минималната пенсия, откъснато от реалните разчети. Нещо повече – трябва да бъде премахнат институтът на минималната пенсия и размерът на пенсията трябва да се определя единствено съобразно осигурителния принос на лицето, а подпомагането на нуждаещите пенсионери с ниски пенсии да е задача на системата на социалното подпомагане.

2.4. АИКБ смята, че размерът на максималния осигурителен доход не трябва да се променя до момента, в който средният осигурителен доход в България не достигне 1500 лв. Апелира за въвеждане на прогнозируемост на размера на максималния осигурителен доход като той се фиксира на двукратния размер на средния осигурителен доход за страната.

  1. Политики в области „Европейска зелена сделка“ и „Енергетика“.

3.1. АИКБ настоява за пълноценно функциониране на Консултативния съвет във връзка с Европейската зелена сделка, създаден с ПМС 86/30.04.2020 г. След единственото до момента заседание на 16 юни 2020 г. няма никаква активност от страна на институциите – изпълнителна власт (представена от вицепремиер и десет министерства), Народно събрание и Президентство. Дейността на този съвет е от съществено значение за формирането на национално отговорни и ангажирани политика, сред които:

  • Съвместяването на националните приоритети в областта на енергийната сигурност, ускореното икономическо развитие, социалната справедливост и защитата на околната среда;
  • Насърчаване въвеждането на иновационни технологии в производството, съхранението и доставката на енергия;
  • Разработването на актуализираната национална енергийна стратегия до 2030 г. с поглед до 2050 г.;
  • Разработването на планове и стратегически национални документи, произтичащи и относими към европейските документи, утвърдени от Европейския парламент, Европейската комисия, Европейския съвет, ЕИСК, Комитета на регионите.

3.2. Отчитайки ролята на енергийния сектор за осигуряване на качествени и достъпни енергийни ресурси за потребителите в България (бизнес, публични, обществени и битови), както и системното отлагане или повърхностно провеждане на нужните за сектора реформи поради тясно партийни интереси, политическа конюктура и краткосрочни намерения, с всички произлизащи от това общонационални последствия, АИКБ предлага създаването на действащ Национален съвет по енергетика. Този съвет трябва да бъде конституиран по начин, обезпечаващ както висока експертиза и безспорна репутация, но и независимост от текущите политически процеси и властови проекции.

3.3. АИКБ многократно предупреждаваше за основателни съмнения, че българската енергетика се управлява некадърно, користно и в ущърб на обществения интерес, а цените на електроенергията, търгувана на БНЕБ, лесно биват манипулирани. АИКБ настоява за ясна и обществено защитена управленска програма по всяка от следните теми:

  • Преразглеждане на целия модел за предлагане на електрическа енергия и природен газ – провеждане на ангажирани прозрачни политики на предлагане на електроенергия, с цел обезпечаване на адекватност, ликвидност, прогнозируемост и постигане на устойчиви пазарни цени;
  • Развитие на ядрената електроенергетика;
  • Бъдещето на въглищната електроенергетика –ограничено от ангажиментите, поети от страната ни в рамките на Европейския пакет „Готови за 55“ и с категорична необходимост от изготвяне на Пътна карта за поетапното извеждане на мощности от експлоатация;
  • Насърчаване на производството на електроенергия от ВЕИ, включително за собствени нужди;
  • Минимизиране на бюрокрацията при изграждане на фотоволтаични инсталации до 1MW и съкращаване на процеса на присъединяване към мрежата.
  • Въвеждане на т.нар модел на “smart metering“ при производителите на енергия от ВЕИ по примера на други европейски държави, където той се прилага. При този модел неизползваната енергия, влизаща в мрежата, се кредитира по сметка на производителя й и може да бъде използвана от него в друг период.
  • Допускането на частни търговски платформи за търговия със „зелена“ енергия.
  • Развитие на алтернативни енергийни мощности и системи за съхранение;
  • Развитие на националната енергийна инфраструктура, в частност и електропреносната мрежа с оглед осигуряване на качествена, сигурна и достъпна енергия, както и постигане на пълноценен интегритет с общия европейски пазар;
  • Ангажираност и политики на предлагане на природен газ на вътрешния пазар, в т.ч. развитие на националната газопреносна система и съхранението на природен газ.
  • Финансова подкрепа за домакинствата за включване към газовата мрежа.

Естествено реализацията на такива политики изисква не само държавен инвестиционен ресурс, но и бюджетен такъв, следователно, трябва да намери своето място при разработването и на държавния бюджет.

  1. Политики в област „Водоснабдяване и канализация“.

АИКБ отново настоява в ДБ да бъдат заложени конкретни мерки за повишаване ефективността и ефикасността на ВиК дружествата чрез стриктното прилагане на Закона за публичните предприятия, актуализиране на „Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014-2023 г“, изготвянето на секторен Закон за ВиК, както и привличането на частния сектор в предоставянето на ВиК услугите чрез различни форми на публично-частно партньорство, създаване на нормативна база за осигуряване на свързване на водоснабдителните мрежи между отделни региони, задължително изграждане на пречиствателни станции за всички общини, съответно свързването на техните системи за отпадни води към по-големи регионални пречиствателни станции.

Създаването на обща управленска визия за развитие на сектора е повече от необходимо и с оглед на факта, че през 2022 г. започва да тече следващият регулаторен период 2022-2026 г., за който ВиК дружествата трябва да предвидят конкретни инвестиции и цели, постигането на които неминуемо ще доведе до повишаване на цената на ВиК услугите. Ето защо е жизнено важно да бъдат разработени конкретни механизми, които да гарантират, че повишаването на цената на услугата ще доведе и до подобряване на нейното качество.

  1. Политики в област „Образование, наука и култура“.

5.1. Реформата в сферата на образованието следва да се подкрепи и ускори, поради което АИКБ настоява за предвиждане на съответните средства и механизми в Бюджет 2022 за:

  • Продължаване на поетапното съкращаване на план-приема във висшите училища, финансиран от държавния бюджет до 50% от числеността на завършващите средно образование, и привеждането му в тясно съответствие с потребностите на пазара на труда;
  • Промяна на системата на финансиране на висшето образование и въвеждане на ангажимент за работа в страната за определен период на завършилите студенти – държавна поръчка;
  • Осъвременяване на учебните планове и програми и съкращаване на обучението по остарели и ненужни учебни дисциплини, както и намаляване на срока на обучение в бакалавърска степен до 3 години, при запазване на размера на финансирането;
  • Стипендии за обучение на студенти и ученици по дефицитни и непривлекателни професии, търсени на пазара на труда;
  • Обвързване на докторантските стипендии с оценка на напредъка на работата им на всеки шест месеца и повишаване размера на стипендиите;
  • Въвеждане на облекчени и приложими на практика договори за обучение чрез работа;
  • Засилване на работата със семействата и децата от ранна възраст за привличане на техния интерес към технически и природоматематически специалности – включително посредством извънкласни кръжочни и други форми;
  • Съкращаване на срока на средното образование до 11 клас посредством оптимизиране на учебните програми и скъсяване на ненужно дългите летни ваканции;
  • Въвеждане на задължителна матура по математика при завършване на средно образование;
  • Въвеждане на задължителна лятна практика за учениците от 8 до 11 клас, особено на тези, включени в професионално образование;
  • Ползване на възможностите на кариерно ориентиране, менторство и наставничество;
  • Равнопоставеност при финансирането на учащи в сферата на държавното и частното образование.

5.2. АИКБ би подкрепила ръст на средствата за образование, наука и култура, като очаква те да бъдат разходвани ефективно и ефикасно. Лавинообразно нарастващата функционална неграмотност сред младото поколение налага да се предвидят съответни средства и механизми за финансиране на политики за насърчаване на книгопечатането и книгоразпространението и за популяризиране на четенето, включително посредством ясен механизъм за гарантиране на спазването на чл. 46 от библиотечния стандарт.

  1. Политики в област „Здравеопазване“.

АИКБ препоръчва в Бюджет 2022 да се включат разчети, които недвусмислено да показват плановете за развитие и да обезпечават реализирането на конкретни реформи в здравноосигурителната система.

АИКБ препоръчва увеличаване на дела на  разходите за превенция и профилактика за сметка на дела на разходите за болнична медицинска помощ и разходите за медикаменти. Пледира за въвеждането на модел, при който стремежът и акцентът е хората да не се разболяват и да се улавят в ранен стадий отклоненията, а не да се печели от лекуване на скъпоструващи тежки заболявания, когато за успешно лечение е станало вече непоправимо късно. Изказва своята загриженост за продължаващото влошаване на качеството на здравните услуги и за продължаващото изтичане на кадри извън страната. Изисква въвеждането на системен контрол на всички издавани болнични листове чрез интелигентни IT-решения, но и паралелно на място чрез фактически проверки на лицата, намиращи се в „болничен престой“.

  1. Политики в област „Сигурност и отбрана“.

АИКБ се обявява категорично за намаляване на разходите за сектор „Вътрешен ред и сигурност” – както като абсолютна стойност, така и като относителен дял спрямо БВП и спрямо общата сума на бюджетните разходи и превеждането на този дял в съответствие със средноевропейските стойности.

  1. Политики в област „Държавно управление и електронно правителство“.

8.1. АИКБ отбелязва, че пандемията COVID-19 подчерта важността на електронните публични услуги и нуждата от функциониращо електронно управление в т.ч. на правителство и показа, че на практика обхватът на електронните услуги е ограничен, въпреки постоянно отделяните средства за целта. АИКБ настоява за формулиране и финансиране на политики за въвеждането на електронно правосъдие, електронно здравеопазване, електронно образование, киберсигурност, цифровизация на кадастъра, изграждане на единна входна точка за подаване на годишните финансови отчети, издаване на нови лични документи, съдържащи квалифициран електронен подпис и въвеждането на национални схеми за електронна идентификация и т.н., както и за изпълнението на „пътната карта“ с фиксирани в нея конкретни дейности, изпълнители, отговорни институции и срокове за реализирането им.

8.2. АИКБ би подкрепила преструктурирането и редуцирането на бюджетите на министерствата и ведомствата – нещо повече, смятаме, че в издръжката на държавната и общинските системи и администрация има резерви, които могат да бъдат използвани. Настояваме за адекватен функционален анализ – убедени сме, че това ще аргументира предприемането на рационални мерки за закриване на държавни структури с отпаднали, дублирани или затихващи функции.

8.3. АИКБ смята, че правителството трябва да положи още по-големи усилия за засилване и развиване на прилагането на програмното бюджетиране. Увеличението на финансирането за бюджетните разпоредители (особено за заплати на държавната администрация) трябва да бъде еднозначно свързано с постигането на определени цели и конкретни резултати. Именно добре структурираните програмни бюджети на министерствата и ведомствата са гаранцията за ефективност на бюджетните разходи.

8.4. АИКБ продължава убедено и последователно да подкрепя данъчната стабилност при запазване на равнищата на данъчните ставки и на равнищата на осигурителните вноски за 2022 година. Оценяваме данъчната стабилност и предвидимост като един от основните фактори за насърчаване на инвестициите и за осигуряване на условия за икономически растеж.

8.5. Също така трябва да бъдат предвидени и средства за капиталови разходи, които да осигурят завършването на започнати в текущата и предходните години проекти и средства за бързо разплащане с бизнеса. Да се осигури прозрачно бюджетиране и предотвратяване на възможностите за осъществяване на порочни практики и схеми.

8.6. АИКБ възразява категорично срещу непрекъснатото отлагане на изчисляването на ТБО на основа на реалното замърсяване и настоява ДБ 2022 г. да бъде изработен на основа на ТБО на принципа „замърсителят плаща“.

8.7. АИКБ настоява за стриктното спазване на разходопокривния принцип при формирането на държавни и общински такси и провеждане на политики за ограничаване на административните и финансови тежести за бизнеса. Така например, на основа на спазването на принципа на пропорционалност при регулирането, настоява за повишаване на праговете за задължителен одит на предприятията, така че на МСП да не бъдат вменявани неприсъщи и скъпоструващи задължения.

  1. Политики в област „Публично напояване и отводняване” и област „Предпазване от вредното въздействие на водите”.

АИКБ настоява в ДБ да бъдат заложени конкретни мерки за възстановяване на услугата „Публично напояване и отводняване” и възстановяване на обхвата на съществуващите  съоръжения от Държавния хидромелиоративен фонд. Настояваме да бъдат осигурени средства за създаването и поддържането на Комитет за изпълнение на инвестиционните проекти в хидромелиоративна инфраструктура, обединяващ всички компетентни и заинтересовани страни, с прякото участие на водоползвателите и селскостопанската общност, научните среди и компетентните министерства и държавни институции.

Бизнес и синдикати излязоха на общонационален протест за цената на електроенергията

DSC_0030

На 19-ти октомври 2021 г. бизнесът и синдикатите излязоха на протест срещу драстичното увеличаване на цената на електроенергията, с искания за незабавни компенсации на небитовите потребители. Те настояха да се компенсира поне 75 % от разликата между прогнозната цена на КЕВР (119 лева за мегаватчас) и реалната цена за небитови потребители (около 400 лева през последните дни)  – разлика, с която държавата разполага.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България, един от основните организатори на протеста, настояха компенсациите да бъдат изплатени със следващите сметки за ток.

Председателят на АИКБ Васил Велев заяви, че мерките трябва да бъдат бързи, незабавни и несимволични, за да не се стигне до колапс – спиране на предприятия, фалит на търговци, риск от невъзможност за доставка на електроенергия.

По данни на бизнеса над 600 хиляди небитови абонати са подложени на ценови шок – не са само големите и средните промишлени предприятия, но и малкият бизнес, болници, училища, детски ясли и градини, ВиК дружества, театри, музеи и други културни институции, държавни и общински ведомства и предприятия и др.

Ръководствата на работодателските и синдикалните организации се срещнаха с правителството по време на протестните действия. Мерките, предприети по време на срещата, бяха обявени от председателя на АИКБ Васил Велев и президента на КНСБ Пламен Димитров.

По време на разговора са били предложени няколко възможни варианта за компенсиране на надвзетите суми. Като първа и неотложна мярка, е бил обсъден размерът на компенсациите.

Васил Велев коментира, че социалните партньори ще настояват първата такава компенсация да бъде за месец октомври. Заедно с това бяха набелязани и други варианти за намаляване цената на електроенергията занапред чрез механизма на доставчика от последна инстанция както и събиране на пул от ел. енергия, която да се продава на цени „себестойност + разумна печалба“, така че тази цена да не надхвърли 160 лв. Обсъждани са 2 варианта – единият е чрез отрицателно задължение към обществото, което към този момент е 7-8 лева, а другият вариант е чрез доставчик от последна инстанция.

Очаква се в сряда да бъде разгледан пакетът от мерки на заседанието на Министерски съвет.

Покана за протест на 19 октомври от 12:00 ч. пред сградата на МС срещу високите цени на електроенергията за небитови потребители

2018-Jan-Poster_energetika-815x335

ОБРЪЩЕНИЕ

Уважаеми потребители на електроенергия на свободния пазар, ръководители на общински предприятия, болници, училища, детски ясли и градини, ВиК дружества, театри, музеи и други културни институции, работници, специалисти и мениджъри на големи, средни, малки и микропредприятия,

Икономическата конюнктура, предизвикана от продължаващата пандемия, създава огромни затруднения пред редица икономически дейности и цели отрасли. Много предприятия се задъхват, а някои и спират работа, във възникналата ситуация. Към този фактор се прибави непосилното бреме на стремително нарасналата цена на електроенергията, търгувана на т. нар. свободен пазар.

Потребителите на електроенергия, закупена на свободния пазар, не могат да издържат на сегашното ниво на цената й. В държавата с най-скромни възможности в Европейския съюз често се плаща най-скъпата електроенергия и цената е вече непосилна. Всеки небитов потребител в България – не само промишлените предприятия, но и болници, училища, детски ясли и градини, ВиК дружества, театри, музеи и други културни институции, държавни и общински ведомства и предприятия и други потребители, които закупуват електроенергията на свободния пазар, са подложени на ценови шок.

Бездействието на компетентните държавни органи, което продължава вече много години, ни накара да предложим и решение на въпроса – компенсация на СВРЪХразхода за всеки НЕбитов стопански потребител на електроенергия, с което цената на електроенергията за индустрията поне да се доближи до тази на регулирания пазар.

Предупредихме, че трябва да се съсредоточим върху следващите две тримесечия, които са най-рискови за икономиката ни. Предложихме и подробно описан механизъм за осигуряване на финансирането и разплащане на компенсационните мерки, а именно от СВРЪХпечалбата на производителите на електрическа енергия собственост на държавата чрез авансово изплатен дивидент. Свръхпечалба, която е над планираната. Платена е от всички небитови потребители и вече е налична в банковите сметки на АЕЦ „Козлодуй“, НЕК и енергийните дружества.

Засега от отговорните институции не са предприети адекватни действия за овладяване на кризисната ситуация. Никой не казва, че още преди месец една след друга европейските държави започнаха да прилагат точно такива мерки, каквито вече предложихме на правителството. Никой не казва и че при нас ситуацията беше по-лоша още преди кризата по причини, за които носят отговорност всички управляващи.

Днес, когато икономиката е на ръба, можем да заявим, че търпението ни е изчерпано. Изпълнителната власт наблюдава 3 пъти по-скъпата цена на електроенергията от прогнозата на КЕВР  с равнодушие. Ресорният министър на енергетиката не проявява никаква активност.

Единственият отговор на такова поведение може да бъде нашият общонационален протест. Протест, организиран от всички социалните партньори – работодатели и синдикати.

Всички небитови потребители на електрическа енергия, които не могат и не искат да плащат тройно за ток, трябва да излезем пред Министерския съвет и на висок глас да кажем какво мислим за бездействието на правителството, преди да се стигне до загуба на хиляди работни места и бюрата по труда да се окажат затрупани с работа и населението да обеднее непоносимо.

Затова нека на 19 октомври 2021 година да излезем на общонационален протест в София пред сградата на Министерския съвет с искания:

  • Да спре бездействието на изпълнителната власт по отношение на цената на електроенергията на „свободния“ пазар!
  • Незабавно компенсиране на ВСИЧКИ потребители, които получават електрическа енергия от „свободния пазар“!
  • Ангажиране на компетентни експерти в отговорните институции, които да предложат и реализират допълнителни мерки за ограничаване щетите за българската икономика от скока на цените на тока и другите енергоносители.

АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА

БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ

КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА „ПОДКРЕПА“

АОБР иска в Бюджет 2022 да се осигурят средства за финансиране на политики за справяне с последиците от COVID-19 и енергийната криза

2021-10-13-Photo_1500

Асоциация на организациите на българските работодатели поиска в държавния бюджет за 2022 г. да бъдат предвидени средства за финансиране на политики за справяне с последиците от кризата, причинена от COVID-19 и енергийната криза. В препоръките си към бюджета четирите национално представителни организации искат в бюджета за следващата година да бъде заложен ресурс за провеждане на политики за подобряване на бизнес средата, както и възможности за осигуряване на икономически растеж на България. Това стана ясно вчера след проведена среща между представители на АОБР и БСП, която беше инициирана от политическата партия.

Според работодателските организации независимо от сложната политическа обстановка дебатите по приоритетите и политиките на „Бюджет 2022“ трябва да бъдат в дневния ред на обществото и при конструиране на новия парламент проекта да бъде внесен и гласуван в ускорени срокове.

„БСП вече е готова с програма и спешни мерки за първите 100 дни на следващото управление. Каквото и да се случи след 14 ноември нашето желание е да влезем в 47-то народно събрание с разумни и работещи решения за справяне с икономическата и енергийната криза. Сред тях са възможности за намаляване на ДДС на храните, удължаване на мерките за държавна помощ след 31.12.2021 г., механизъм за компенсиране на шоковите цени на ел. енергията. Поискахме тази среща, защото искаме да чуем и предложенията на бизнеса“, заяви председателят на БСП Корнелия Нинова.

Като изключително важни от АОБР бяха посочени политиките, свързани с антикризисни мерки, включително ускорено инвестиране на европейските фондове. Сред тях са запазване на мярката за запазване на заетостта, прилагане на мярка за финансиране на постоянните разходи на предприятия със спад в приходите от продажби над 30% спрямо реализираните през 2019 г., която да подкрепи ликвидността на българските предприятия, както и мерки за компенсиране на българските предприятия за безпрецедентно високите, надхвърлящи в пъти разчетите на КЕВР, цени на електрическата енергия и на природния газ.

Представителите на АОБР категорично обявиха подкрепата си за запазване на данъчна стабилност при запазване на равнищата на данъчните ставки и на равнищата на осигурителните вноски за 2022 година. Според организацията това е един от основните фактори за насърчаване на инвестициите и за осигуряване на условия за икономически растеж. В допълнение на това АОБР настоя за стриктното спазване на разходопокривния принцип при формирането на държавни и общински такси. За пореден път работодателските организации отправиха забележка срещу непрекъснатото отлагане на изчисляването на Такса „Битови отпадъци“ на основа на реалното замърсяване и настояха Бюджет 2022 г. да бъде изработен на основа, при която таксата се изчислява на принципа „замърсителят плаща“.

Сред другите важни препоръки на АОБР бяха да се търсят възможности за включване в бюджета на разчети за реализиране на конкретни реформи в здравноосигурителната система, преустановяване на административното увеличаване на минималната работна заплата и пенсия, прекратяване на заплащането от предприятията на първите три дни болнични и други.

Анкетно онлайн проучване на Българска банка за развитие (ББР) сред МСП

ББР-1

Българска банка за развитие (ББР) се стреми да отговори по най-добрия начин на търсенето на финансиране от малките и средните предприятия (МСП) в страната. По този повод се провежда проучване сред мениджърите на МСП, чрез което ББР изследва как да отговори на търсенето, като разбере по-добре инвестиционната активност, нуждата от кредит и източниците на финансиране, както и настроенията и подготовката на бизнеса за зелен преход.

Целта на изследването е:
1. Да събере данни за по-добра оценка и разбиране на нуждите, възможностите и ограниченията пред бизнеса за достъпа до финансиране и получаване на достатъчно финансиране за инвестиции, и вземане на решения за привличане на инвестиционно и/ или оборотно финансиране;
2. Да подпомогне Банката за актуализация и дефиниране на нови цели и сектори за финансиране.

Тъй като ББР е в процес на рефокусиране и актуализация на стратегията за дейността си за 2021-2023 г., чрез това онлайн анкетно проучване сред мениджърите на МСП банката търси да посрещне по най-добрия начин нуждата от банкови кредити за МСП в страната.

Вашите отговори ще останат анонимни и представените от Вас данни ще се тълкуват като поверителни. Информацията ще бъде използвана единствено в обобщен вид. Самото попълване на анкетата ще Ви отнеме около 10 минути. Изследването ще приключи на 16.11  с обобщаващ анализ.

Най-учтиво молим да попълните анкетата ТУК и/или да препратите линка към нея на Ваши контакти от сферата на МСП, които биха проявили интерес:
https://www.surveymonkey.com/r/FJZXTYM

Предварително Ви благодарим за съдействието!

АИКБ: Костно-мускулните увреждания са водещи сред заболяванията на работещите

DSC_1055_1

Костно-мускулните увреждания са водещи сред заболяванията на работещите. Те са посочени като най-сериозна причина за здравословни проблеми, свързани с работата от около 60% от всички работници в ЕС. Тези увреждания се нареждат на второ място по размера на икономическите загуби за обществото. Това стана ясно по време на националната конференция „Мускулно-скелетните увреждания във фокуса на превенцията и рехабилитацията. Здравно наблюдение на работещите в условията на COVID-19“, която се организира от Асоциация на индустриалния капитал в България и Центъра за превенция на здравето.

„Решението на  проблема с мускулно-скелетни увреждания се усложнява от непрекъснато нарастващия брой на хората, работещи от дома във връзка с развитието на комуникационните технологии и промените в характера на труда на редица професии. Те могат да бъдат предотвратени и контролирани чрез интегриран подход, основан на общите принципи на превенция – подобряване на условията на труд и организацията на трудовия процес, обучение и реализиране на промоционални програми за повишаване на здравната култура и мотивиране за здравословно поведение, въвеждане на съвременни форми за динамично здравно наблюдение и други. Предотвратяването на свързаните с работата заболявания, в т.ч. на мускулно-скелетните увреждания, беше в основата на инициативата на АИКБ за създаване и подкрепа на развитието на Центъра за превенция на здравето, който е един от организаторите на днешното събитие“, заяви по време на откриването на конференцията председателя на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев.

Един от сериозните негативни ефекти, върху който беше акцентирано в хода на дискусията, беше нарушаването на установените механизми за здравно наблюдение на работещите вследствие въведения режим на ограничени контакти и ролята на службите по трудова медицина и медицинските специалисти за преодоляването му.

Експертите по трудова медицина отбелязаха, че е най-трудно е да се мотивират хората сами да обръщат внимание на симптоми на опорно-двигателния им апарат. Те посочиха още, че най-често проблемите започват да се проявяват с навършване на 40 години. Сред оплакванията с най-голям дял при мускулно-скелетните увреждания са болките в гърба и кръста, следвани от тези в ръцете и рамената. За да бъдат предотвратени сериозни усложнения експертите посочиха, че трябва всеки човек да следи симптоми като болка, оточност, повишена чувствителност и изтръпване.

DSC_1058_1

„Благодаря на АИКБ за дългогодишните им усилия за повишаване на информираността за превенцията на здравето и безопасните и здравословни условия на работа. Вярвам, че работодателите ще стават все по-отговорни по отношение здравето на служителите си и ще предприемат значителни мерки за намаляване на мускулно-скелетните увреждания и това ще е тяхна основна мисия“, каза инж. Румяна Михайлова, изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда“ по време на встъпителното си слово.

На конференцията, която се провежда в рамките на кампанията на Европейската агенция за здраве и безопасност „Здравословни работни места“ 2020-2022 г., бяха обсъдени още възможностите за практическо приложение на процедурите за здравно наблюдение на рисковите групи, в това число на работещите със сърдечносъдови заболявания, в условията на COVID-19 и организирането на ефективна долекарска помощ в предприятието.

Европейският икономически и социален комитет предлага създаване и развитие на Мрежа от финансови омбудсмани във всички държави-членки на ЕС

Picture_07

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) предлага създаване и развитие на Мрежа от финансови омбудсмани във всички държави-членки на ЕС. Мрежата да бъде координирана от Европейската комисия (ЕК), като целта й е да обхване достъпа на малките и средни предприятия (МСП) до всички възможни източници на финансиране и да предлага системни решения за справяне с проблемите. Освен, че ще помага на МСП за достъп до средства ежедневно, такава мрежа може да оказва съдействие на ЕК при събирането и анализирането на данни, за оцени ефективността, с която банките посредници използват финансови инструменти, за да достигнат до МСП. Това заяви вицепрезидентът на SGI Europe https://sgieurope.org/, докладчик на ЕИСК https://www.eesc.europa.eu/en по Стратегията на МСП и главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България д-р Милена Ангелова по време на срещата на Европейската мрежа на пратениците на МСП (https://ec.europa.eu/growth/smes/sme-strategy/sme-envoys_en), която се състоя в Брюксел.

„Днес повече от всякога европейските малки и средни предприятия са изправени пред предизвикателства, които изискват бързи и иновативни решения, които да им позволят да се възползват от възможностите за дигитализация и успешен преход към неутрална икономика. Те трябва да бъдат подкрепени от центровете за цифрови иновации и други мрежи и да се възползват от мерките за насърчаване, описани в Стратегията за МСП. Пандемията от COVID-19, нарастващата инфлация, безпрецедентното покачване на цените на електроенергията и природния газ отразяват изключително отрицателно икономическо въздействие върху МСП. Това са фактори, които стоят в основата на спада в приходите на МСП, прекъсванията на веригата на доставки, недостиг на ликвидност, липса на ноу-хау за усвояване и ускоряване на цифровизация и други“, заяви д-р Милена Ангелова.

По думите ѝ мисията на пратениците на МСП е изключително важна, тъй като е мост между ЕК, МСП и техните представителни организации, чрез който може да се подпомогне по-бързото възстановяване на бизнеса. А докладите, които Европейската мрежа на пратениците на МСП предоставя са в основата на по-добрия маркетинг на мерките за подкрепа на МСП, които ЕК създава.

По време на срещата вицепрезидентът на ЕИСК отправи няколко предложения за подобряване работата на Мрежата и пратениците за МСП. Сред тях са взаимодействието между организациите на МСП на европейско и национално ниво и мрежата на пратениците за МСП да бъде поставено на системна и директна основа. На национално ниво всички организации на МСП да са тясно ангажирани с назначаването и следенето на пратениците на МСП, като ЕИСК се ангажира да помогне за повишаване на ефективност им.  Сред другите предложения, за което ЕК вече е уведомена, е спешно да бъде назначен и да стартира работа пратеник на ЕС за МСП, който да има оперативен статут в институциите.

От името на ЕИСК д-р Милена Ангелова приветства публикуването на така чаканата стратегия за МСП и заяви, че успешното ѝ изпълнение изисква синхронизирани действия на различни нива на управление, за което ще трябват съвместни действия между европейските институции, националните правителства и МСП. „Трябва да се осигури активното участие на организации, представляващи малкия и средния бизнес на европейско, национално и регионално ниво. Средствата, които ЕС предоставя по Многогодишната финансова рамка за 2021-2027 г. и Механизма за възстановяване и устойчивост са ключови за подпомагане и извличане на максималния потенциал на МСП. Постоянният диалог с бизнес общността и заинтересованите страни ще даде възможност своевременно да се предлагат действия за по-бързото и успешно изпълнение на стратегията за МСП“, допълни още тя.

Д-р Милена Ангелова обърна внимание на възможностите да се проучат специфичните нужди на различни подгрупи малки и средни предприятия, които имат потенциал да добавят стойност към процеса на икономическо развитие. Така ще могат да се разработят и да се предоставят ефективно портфолио от политически мерки за насърчаване на растежа на МСП. По думите ѝ дефиницията за МСП е важен инструмент за подобряване на достъпа до мерки за подпомагане и държавите-членки трябва да я прилагат, като вземат предвид собствените си национални характеристики. Пратениците на МСП са тези, които ще организират тези препоръки в конкретни политически мерки и схеми за подпомагане в съответните държави, за да отговорят на всяка конкретна ситуация.

За Европейската мрежа за пратеници на МСП

Европейската мрежа за пратеници на МСП създадена през 2011 г. като част от прегледа на Закона за малкия и среден бизнес. Основната роля на европейската мрежа е да подобрява комуникацията между ЕК, МСП и представителните организации на бизнеса. За целта тя и насърчава интересите на малкия и средния бизнес и гарантира ефективно прилагане на принципа „мисли за малкия“ в стратегията „Европа 2020“. Всяка държава-членка на ЕС има свой национален представител.

АИКБ стартира проект, насочен към развитие на дигиталните умения на работната сила

20211001_114449-1500

От днес, 01.10.2021 г. Асоциация на индустриалния капитал стартира изпълнението на проект BG05M9OP001-1.128-0004 „Развитие на дигиталните умения“. Проектът e финансиран от Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси 2014 – 2021”, по процедура BG05M9OP001-1.128 – Развитие на дигиталните умения – Компонент 2.

Проектът „Развитие на дигиталните умения“ цели транспониране на актуалните политики на ЕК за подобряване и развитие на дигиталните умения в контекста на Европейската дигитална стратегия. Той изцяло отговаря на целите и изискванията на Препоръката на Съвета от 22.5.2018г. относно ключовите компетенции за учене през целия живот и на целите на Плана за действие по Европейския стълб за социални права за обучение на възрастни, като цели да надгради на национално ниво Европейската рамка за цифрови компетенции на гражданите 2.0.

Основната цел на проекта е преодоляване на дисбалансите в областта на дигиталните умения и знания, привеждането им в съответствие с нуждите на бизнеса и по този начин ускоряване на дигитализацията. Същинските дейности по проекта ще стартират с извършването на проучване за установяване на потребностите от дигитални умения на работната сила по определени като ключови за пилотните сектори професии, последващо тестване на текущите умения чрез специално разработени инструменти за оценка на дигиталните компетенции и изготвяне на тази основа на анализ на дисбалансите и на състоянието и потребностите от дигитални умения на три нива за всяка идентифицирана професия.

Дигиталните умения са тези, необходими за използване на цифрови устройства, комуникационни приложения и мрежи за достъп и управление на информация, но от друга страна, тези умения са вече задължителни в ерата на Индустрия 4.0 и все по-мащабното и бързо навлизане на информационните технологии във всички бизнес сектори изисква все по-напреднали дигитални умения свързани с конкретни бизнес процеси. Именно към идентифициране на тези умения е насочен проектът на АИКТ, като той предвижда изпълнението на общо девет основни дейности насочени към разработване, тестване и валидиране на унифицирани профили за дигитални умения по ключови професии/длъжности, секторни квалификационни рамки и учебни програми за развитие на дигиталните умения в 13 пилотни сектора от ключово значение за българската икономика, които са: Растениевъдство и животновъдство; Производство и преработка на месо и месни продукти; Производство на текстил и изделия от текстил; Производство на други трикотажни изделия; Обработка на кожи и производство на обувки; Производство на почистващи препарати; Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти; Производство на машини и оборудване; Въздушен транспорт; Издателска дейност; Дейности по наемане и предоставяне на работна сила; Артистична и творческа дейност и Ремонт на компютърна техника.

Изпълнението на проекта ще стъпи на постигнатите резултати по Компонент 1 на операцията „Развитите на дигиталните умения“, който се изпълнява от Министерство на труда и социалната политика. В рамките на проекта АИКБ е заложила да се разработят минимум 65 унифицирани профили за дигитални умения, общо 13 пакета с тестови учебни програми за развитие на дигиталните умения, минимум 4 модела са социално сътрудничество. Всички постигнати резултати ще се тестват и апробират в реална работна среда, като за тяхното постигане АИКБ ще си партнира с Конфедерация на независимите синдикати, Конфедерация на труда „Подкрепа“, МТСП и Националната агенция за професионално образование и обучение.

Проектът е пилотен като се очаква постигнатите по него резултати да бъдат основа за реализиране на дейности по новата Програма „Развитите на човешките ресурси“ 2021-2027 г. насочени към национално развитие на дигиталните компетенции. След приключване на проекта всички резултати ще бъдат собственост на МТСП.

Проектът е с период на изпълнение 20 месеца, а одобреният бюджет е в размер на 2 052 482.74 лв. от които 1 744 610.33 лв. съфинансиране от Европейския социален фонд и 307 872.41 лв. национално финансиране.

АИКБ предлага компенсации за всички участници на свободния пазар

2017-March30-El_Energy1

В продължение на системната политика на АИКБ за постигане на устойчива социално-икономическа и бизнес среда в България и отчитайки необходимостта от прилагане на срочни мерки за подпомагане на всички електроенергийни потребители – без ограничение или преференции, в т.ч. малък и среден бизнес, индустриални предприятия, но и малки търговски практики (кантори, дизайнерски бюра и пр.), държавни институции, общински структури, вкл. болници, училища, детски градини, Управителният съвет отправи предложение до Министерски съвет и КЕВР за краткосрочна мярка зе подпомагане на българската икономика (следва пълният текст).


ДО

Г-Н СТЕФАН ЯНЕВ,

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Г-ЖА ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА,

МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

 

Г-Н АНДРЕЙ ЖИВКОВ,

МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

 

Г-Н ВАЛЕРИ БЕЛЧЕВ,

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

 

КОПИЕ

Г-Н ИВАН ИВАНОВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КЕВР

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 

за краткосрочна мярка за енергийно подпомагане на българската икономика

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

От началото на настоящия ценови период (01.07.2021 г. – 30.06.2022 г.) сме свидетели на огромен ръст на цените на електроенергията за свободния пазар в България, доминиран от сегмент „Ден напред“ на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД.

Именно това са минималните цени, на които всеки небитов потребител от всички сектори на българската икономика закупува необходимата му електроенергия. Средната цена на базов товар за м. юли 2021 г. е 185,59 лв./MWh, а за м. август 2021 г. е 218,17 лв./MWh (впрочем при максимална часова цена – абсурдните 407,05 лв./MWh, абсолютен рекорд до момента!). Средната цена на базов товар за настоящия месец септември (до текущата дата 21.09.2021 г.) е 238,28 лв./MWh.

Отчитайки фючърсите за българския пазар, съпоставяйки ги и с тези за румънския и унгарския пазар – за четвърто тримесечие на 2021 г. (164,65 евро/MWh) и за първите две тримесечия на 2022 г. (166,60 евро/MWh и 90,20 евро/MWh съответно), както и предвид средните фактически цени от началото на настоящия ценови период до момента, имаме основания да предполагаме средна прогнозна цена на базов товар за целия период в размер на 259,37 лв./MWh. Съгласно Решение № Ц-27 от 01.07.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) определената прогнозна годишна пазарна цена за базов товар за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. е в размер на 119,00 лв./MWh.

Следователно – всеки небитов потребител от българската икономика ще бъде подложен на ценови шок за цялата потребявана електроенергия средно за периода с по 140,37 лв./MWh над официалните разчети на регулатора!

Даваме си сметка, че е възможно бъдещо стабилизиране на изключително стресираните европейски пазари на електроенергия – напр. при консолидиране около адекватни ценови нива на електроенергията след зимните месеци, междинно частично трансфериране на оперативни разходи за електроенергия в ново ценообразуване по веригите на добавена стойност и т.н. Имаме обаче всички основания да считаме, че това са възможни хипотези не по-рано от второто тримесечие на 2022 г.

Междувременно правителства от водещи европейски страни предприемат решителни действия за подпомагане на икономическите си субекти, стопански потребители на електроенергия – ежедневно през последните дни се съобщават такива мерки, напр. в Испания, Франция, Гърция … Неминуемо процесът ще продължи.

Неприемането от страна на българското правителство на енергични и решителни мерки в адекватно къси срокове ще доведе до мащабна загуба на конкурентоспособност на българската икономика.

Отчитайки всичко гореизложено, настояваме да се пристъпи към частична компенсация на свръхразхода от 140,37 лв./MWh за всеки небитов стопански потребител на електроенергия, с което поне да се доближи цената на електроенергията до тази на регулирания пазар (битовите потребители).

Да се съсредоточим над следващите две тримесечия, които считаме за най-рискови пред икономиката ни. Очакванията за електропотреблението на небитовите стопански потребители за четвърто тримесечие на настоящата година и първото тримесечие на 2022 г. са за 12 TWh (без технологичните разходи в размер на около 1,5 TW, които ще намерят отражение в бъдещите калкулации за мрежовите такси). При компенсация от 70,00 лв./MWh (или 50% от прогнозираното надвишение спрямо досегашните разчети) това предполага необходим ресурс в общ размер 840 млн. лева.

Как може да се осигури нужния ресурс – именно опитът на други страни членки е адекватното решение в случая: чрез преразпределение и балансиране на ангажирания в електроенергийния пазар финансов поток, респективно, нетиран резултат (разходите за потребителите са приходи за производителите на електроенергията).

Изчислената от КЕВР цена за енергията, произведена от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. е в размер на 55,01 лв./MWh при нетна електрическа енергия 15 601 067 MWh и прогнозирайки общо необходими приходи в размер на 858 220 хил. лева с възвръщаемост 59 603 хил. лева (6,94%). При изложените очаквания по-горе и отчитайки прогнозите за нетно енергопроизводство от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД за четвърто тримесечие на настоящата година и първото тримесечие на 2022 г. общо 8,3 TWh, от които 1,87 TWh са за регулиран пазар, а 6,43 TWh са за свободния пазар, допълнителният нетен резултат (над заложената възвръщаемост и над огромната, вече акумулирана печалба до момента) само за същия шестмесечен период би надхвърлил 1,31 млрд. лева!

Следователно – в целия си обем, нужният компенсационен ресурс за всички небитови стопански потребители на електроенергия в България (840 млн. лева) е под 64% от шестмесечната свръхпечалба (над планираната и вече постигнатата) на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. В системата на енергетиката (БЕХ-АЕЦ-МЕ) има установена практика за междинно разпределяне на дивидент, което означава, че текущи трансфери към държавния бюджет (в т.ч. и след данъчно облагане) няма да представляват технически проблем, вкл. и за Министерство на финансите.

Възможен вариант за организиране и администриране на компенсационния механизъм е компенсациите към всеки небитов стопански потребител да се разплащат от НАП ежемесечно, за изминалия месец, срещу предоставените разходни счетоводни документи, удостоверяващи текущото индивидуално електропотребление.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

Предлагаме да утвърдите компенсация за потребената електроенергия за периода 01.10.2021 г. – 31.03.2022 г. от всеки небитов стопански потребител (без тези за технологични разходи) в размер на 70 лв./MWh. Убедени сме, че това е адекватна, своевременна, финансово обезпечена и националноотговорна мярка за запазване на българската икономика, с оглед преодоляване на текущата ценова криза на пазарите на електроенергия.

 

С УВАЖЕНИЕ,

 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА
АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Писмо на АИКБ относно отлагателно действие (мораториум) върху прилагането на чл. 109 от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г.

int trade

ДО                                                                         

Г-Н РУМЕН РАДЕВ, ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н СТЕФАН ЯНЕВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ВАЛЕРИ БЕЛЧЕВ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

Г-Н ХРИСТО АЛЕСКИЕВ, МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА

Относно: Отлагателно действие (мораториум) върху прилагането на чл. 109, от Закона за  изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. (ЗИД на ЗДБ)

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ,

Асоциацията на индустриалния капитал в България споделя изводите, подробно изложени в писмо до Вас (приложено) от Асоциация на българските авиокомпании (АБА).

Българските авиокомпании многократно предлагаха на компетентните институции работещи и прилагани в европейските страни решения за подпомагане на въздушния транспорт, които предложения бяха декларативно възприети. С актуализацията на бюджета стана ясно, че широко оповестеното подпомагане на авиопревозвачите с 60 млн. лева се отнася до текущи задължения до 31.12.2019 г., (една от силните за авиацията години) и то само за част от реализирани чартърни програми и наем на самолети към този период, което няма нищо общо с противоепидемичните икономически мерки и на практика означава, че въздушният транспорт е лишен от подпомагане за справяне с последиците от кризата. Нещо повече! За получаването на държавна подкрепа по антикризисните КОВИД – 19 мерки необходимо общо условие (условие за допустимост) е компаниите да не са били в затруднено финансово положение към 31.12.2019 г. и съответно да нямат задължения към фиска към тази дата.

С приетата в последния момент редакция на чл. 109 от Закона за  изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. нито една от авиокомпаниите няма да получи финансова подкрепа, която да компенсира загуби, предизвикани от КОВИД пандемията. Нещо повече – съгласно приетата редакция на ал. 2 евентуално ще бъдат подпомагани само компании за текущо дължими към 31 декември 2019 г. средства и то само за част от оборота за реализирани чартърни програми и наем на самолети за същата година. Ясно е, че ако се цели преодоляване на последици от кризата, то в периода преди нея подпомаганите компании следва да са били в изрядно финансово състояние, а проблемите за тях да са възникнали след март 2020 г. Ясно е също, че следва да се подпомага дейността „въздушен транспорт“, а не отделни и ограничени по приложно поле нейни съставни, каквито са чартърните програми и наемът на самолети.

На основание изложеното настояваме средствата, предвидени в чл. 109 от обнародвания в ДВ, бр. 77/16.09.2021 г. ЗИД на ЗДБ за 2021 г. да не бъдат разходвани до конституирането на 47-мо Народно събрание. Подобна стъпка е в съответствие с приетата редакция на чл. 109, ал. 1, според която предвидените средства са в общ размер до 60 000 хил. лева и ще даде възможност следващото Народно събрание да преразгледа и реши въпроса в полза на българските авиопревозвачи.

Разчитаме на отговорни управленски решения.

Приложение: съгласно текста.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

1 2 3 4 38