Категория: Новини

Призив за съпричастност

Нашите партньори от Bulgaria Wants You са загрижени за съдбата на украинския народ и като платформа за кариера и живот в България вярват, че могат да бъдат полезни на бежанците от Украйна, търсещи работа и подслон у нас.

„С подкрепата на българските работодатели се надяваме те да намерят тук стабилност и спокойствие в тази трудна ситуация“, се казва в призива им, който споделяме тук и във Фейсбук страницата на АИКБ. „Обръщаме се към всички компании с призив да споделите с нас подходящи обяви за работа, както и информация за актуални инициативи в отговор на кризата в Украйна. Bulgaria Wants You ще популяризира вашия акт на съпричастност и ще публикува безплатно всяко предложение за работа, което осигурява подслон или друг вид хуманитарна помощ“.

За повече информация:
Еmail: info@bulgariawantsyou.com
Телефон: +359 877 496 777

До 28.02.2022 г. очакваме номинации в Деветото издание на конкурса за наградите „Икономика на светло“

До края на м. февруари продължава набирането на номинации за наградите на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) – годишните награди „Икономика на светло“ за 2021 г., които ще бъдат връчени на предстояща церемония през м. март 2022 г.

Целта на ежегодния и добил вече широка популярност и признание конкурс е да открои стимулиращи примери за успехи в борбата с неформалната икономика и да отличи водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивата икономика. Наградите са част от цялостната дейност на АИКБ за повишаване обществената нетърпимост към неформалната икономика, поощряване предприемането на активни действия в тази посока и популяризиране градивната роля на бизнеса в обществото за подобряване на социално-икономическата среда.

Призът „Икономика на светло“ за 2021 г. ще се присъди в три категории:

  • За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата.

Присъжда се на държавна/общинска администрация или на нейни представители за предлагането/въвеждането на нормативен акт или административна практика, които водят до ефективно ограничаване на сивия сектор и подобряване на бизнес средата.  

  • За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция.

Присъжда се на личност, НПО, научна организация, компания, която има задълбочени изследвания по темата, постоянни и активни медийни изяви, или е генерирала предложения за промени в законови актове и/или административни практики и т.н.

  • За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформалната икономика.

Присъжда се на журналист или медия за принос в актуалното и многостранно отразяване на проблемите и постиженията, свързани с дейностите по ограничаване и превенция на неформалната икономика, в насърчаване и промотиране на светлия бизнес и формиране на обществена нетърпимост към сивия сектор.

Съгласно приетия регламент, номинации се правят от членовете на АИКБ, социалните партньори, членовете на Обществения съвет „Икономика на светло“, медиите. За повече информация вижте приложеното писмо и изтеглете ТУК формуляра за номиниране.

Срокът за изпращане на номинации е до 28.02.2022 г.

Апел към бизнеса: „Дари книга, подари любов!“

Асоциация „Българска книга“ отбелязва Международния ден на даряването на книги 14 февруари с призив към компаниите и частните лица да дарят книги. Кампанията под наслов „Дари книга, подари любов“ е още един повод да подарим книга на институциите, които се грижат за духовното ни израстване и образование, съхраняват книгата като ценност и озаряват със знания, а именно – училища, библиотеки, читалища.

Международният ден на даряването на книги или International Book Giving Day, се чества за пръв път през 2012 година. Към момента 44 държави подкрепят инициативата, сред които Франция, Индия, Бразилия, Дания, Германия, Египет, Канада, Мексико, Унгария и България.

В България Международният ден на книгодаряването (International Book Giving Day) се отбелязва за пети пореден път. Традиционно благотворителната кампания ще продължи през целия февруари и събраните книги ще бъдат изпратени в библиотеки и читалища – там, където книгата е на почит. Приемат се книги за читатели от всички възрасти в добър търговски вид, издадени не по-рано от 2016 година.

Пунктовете за приемане на книги в София са: Книжарница „Кибеа“ – ул. „Хан Крум“ № 15, Книжарница „Рибка“ – ул. „6-и септември“ № 37.

Организаторите на кампанията се обръща към бизнеса и всички хора, които вярват в силата на книгата, с апел да купят книги и да ги дарят на своите любими училища, библиотеки, читалища. Даряването на книга е акт на корпоративна социална отговорност, но не само. Включвайки се в Акция „Книгодаряване”, компаниите се превръщат и в посланици на четенето, изтъкват важността на книгите и четенето като част от формалното и неформално образование, споделят любовта си към книгите.

Акция „Книгодаряване” е естествено продължение на кампанията „Купи 1 книга”, която стартира през април 2019 година с цел да подпомогне книгата във време на пандемия, да я съхрани като ценност и да гарантира нейното бъдеще.

Националният съвет на АИКБ подкрепи категорично министър Даниел Лорер в необходимостта от създаването на условия за устойчив, бърз и качествен икономически растеж

Националният съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) подкрепи категорично министър Даниел Лорер в необходимостта от създаването на условия за устойчив, бърз и качествен икономически растеж – посредством решително ограничаване на корупцията, намаляване на административните тежести, създаване на условия за насърчаване на иновациите и инвестициите.

„Радвам се, че стартираме форма на диалог с бизнеса. За Министерство на иновациите и растежа е изключително важно, че в лицето на АИКБ откриваме поддръжници за най-голямата ни цел, а именно България да е добро място за правене на бизнес. Икономическият растеж е това, което ще извади страната ни от дъното на класациите и в името на тази идеология ще работим за повече иновативен и устойчив растеж. Основната ни цел е да гоним икономически ръст от 5%, да премахнем административните пречки пред бизнеса и, разбира се, нулева толерантност към корупцията“, заяви министър Даниел Лорер.

По думите му за пряка подкрепа на инвестициите в предприятия са предвидени 800 млн. лв. по ПВУ и ReactEU. От Министерство на иновациите и растежа заявиха готовност за съвместна работа с АИКБ по Стратегията за интелигентна специализация и възможността за по-голяма прогнозируемост за бизнеса.

Представителите на НС на АИКБ предложиха опростяване на процедурите за кандидатстване за европейски средства, повишаване на прозрачността, удължаване на сроковете за подаване на проектни предложения. Те подчертаха огромната роля на грантовото финансиране за мобилизиране на частни инвестиции и изразиха убеденост, че пазарът в България вече е добре наситен с финансови инструменти. Пряката подкрепа за предприятията от своя страна би осигурила нужната ликвидност и ще насърчи и активира допълнителни частни инвестиции за подкрепа на иновациите и инвестициите за технологична модернизация, цифровизация, киберсигурност, енергийна и ресурсна ефективност.

По думите на председателят на Управителния съвет на АИКБ Васил Велев 2/3 от иновациите в световен мащаб се правят в индустрията, а българските предприятия реализират инвестиции в размер на 20 млрд. лв. годишно. Целта е да ги направим 30 млрд. лв. При рязко подобряване на бизнес климата и по-агресивен подход при пряката подкрепа на инвестициите, тази цел е постижима.

„Като най-представителната организация на работодателите на национално равнище АИКБ е силно ангажирана с проблемите на бизнеса. АИКБ приветства амбициозната програма на правителството, която поставя акцент върху икономическа политика, насочена към насърчаване на иновациите, инвестициите и осигуряването на устойчив растеж на българската икономика. Смятаме, че с общи усилия ще успеем да помогнем за предприемането на резултатни мерки за преодоляване на трудностите и предизвикателствата и за ускоряване на икономическия растеж, който е средството за устойчиво повишаване на доходите“, заяви още Васил Велев.

По време на заседанието Националният съвет прие приоритетите в дейността на АИКБ за периода 2022 – 2024 г., които ще бъдат предоставени за одобрение от Общото събрание на АИКБ. Те са разделени в шест големи категории – Макроикономическа политика, Индустриална политика, Развитие на капиталови пазари, Насърчаване и подпомагане на инвестициите, научноизследователска и развойна дейност, Човешки ресурси и Международна политика. А сред ключовите са гарантиране на необратимост на реформите в енергетиката, регулаторните режими да бъдат прегледани и сведени до минимално изискуемите по европейското законодателство, с такси до размера на съответните разходи и с мълчаливо съгласие навсякъде, където е възможно, както и запазването на стабилна фискална политика и ниски равнища на данъчните ставки.

На заседанието бяха приети и нова група членове, с които АИКБ увеличава още повече представителността си. Сред тях са „Арсенал“ АД, Българска асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия, „Метрикс“ ООД и други.

Позиция на АИКБ по проекта на Бюджет 2022

Изх. № 056/26.01.2022 г.

 

ДО

Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ,

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСТС

 

 

Относно: Проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.; проект на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г.; проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г.

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

 

Асоциацията на индустриалния капитал в България разгледа задълбочено горепосочените законопроекти и отчитайки настоящата икономическа, политическа и здравна действителност в България и краткото време и условията, в които са изработени предложените проекти за бюджети, изразява следното становище:

По проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.

АИКБ многократно е препоръчвала увеличаване на дела на  разходите за превенция и профилактика за сметка на дела на разходите за болнична медицинска помощ и разходите за медикаменти. Винаги сме пледирали за въвеждането на модел, при който стремежът и акцентът е хората да не се разболяват и да се улавят в ранен стадий отклоненията в здравния статус, а не да се печели от лекуване на скъпоструващи тежки заболявания, когато за успешно лечение е станало вече непоправимо късно. Настоявали сме и за въвеждането на интелигентни IT-решения за осъществяване на постоянен контрол на всички нива, разходващи средства в здравната система.

С удовлетворение констатираме, че проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. предлага:

  • Допълнителни 581.1 млн. лв. в бюджета на НЗОК, от които 280 млн. лв. за доболнична помощ и профилактика;
  • Финансиране за ускорено изграждане на Националната здравно-информационна система.

Длъжни сме да отбележим, че това е само малка стъпка към промяна на модела на финансиране на здравните услуги в България. Здравноосигурителната система има спешна нужда от план за развитие, който да обезпечава реализирането на конкретни реформи. Така например увеличаването на дела на средствата за скрининг следва да се извършва на базата на нови, европейски стандарти за профилактични прегледи на населението.

С направените бележки и констатации АИКБ подкрепя проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.

По проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за        2022 г.

АИКБ смята, че през последните години политическите партии, водени от политически популизъм и търсейки бърза и пряка политическа и електорална изгода, приеха решения и извършиха действия и бездействия, които разрушават пенсионно-осигурителния модел в България. Предложеният законопроект затвърждава това наше становище – защото предлага продължаване на политики и мерки, които не подкрепяме, като:

  • Необоснованото в период на икономическа криза административно и необосновано от икономическите реалности увеличение на минималната работна заплата, вместо изработването на прозрачен механизъм за договаряне на размера на МРЗ по икономически дейности;
  • Административно увеличаване на максималния осигурителен доход на 3400 лв., въпреки изложените обективни аргументи от национално представителни работодателски и браншови организации против подобно действие и наличието на национално тристранно споразумение за ръст на максималния осигурителен доход по „Швейцарското правило“;
  • Запазване на рудимента – минимални осигурителни доходи, които социалните партньори престанаха да договарят, тъй като нямат практическа стойност и представляват тежест, както и административното им увеличение, като следствие на увеличената минимална работна заплата;
  • Административно увеличаване с 69 % на минималния осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 420 лв. на 710 лв.;
  • Запазването на допълнителното възнаграждение за прослужено време (класове) – дискриминационно плащане, без аналог в Европа, за частния сектор, определяно административно;
  • Запазването на режима за изплащане на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност – първите 3 дни за сметка на предприятията;
  • Запазването на продължителността на отпуск за бременност и раждане (410 дни) – най-дългият подобен отпуск в Европа и последващ отпуск върху този отпуск за сметка на предприятията;
  • Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2 годишна възраст на 710 лв., което представлява ръст с 87 % спрямо същото преди 1 година. Имайки предвид, че обезщетението е необлагаемо, то съответства на 910 лв. брутна работна заплата, което демотивира майките да се върнат на работа;
  • Липсата на реформи в медицинската и трудовата експертиза, ограничаващи злоупотребите при отпускането на инвалидни пенсии и интеграцията на хората с увреждания;
  • Увеличаване с 25% на минималния дневен размер на обезщетението за безработица, което разкъсва връзката с осигурителния принос и допълнително демотивира безработните лица да се върнат на пазара на труда.

Гореописаните политики, провеждани посредством проекта за бюджет, дават основание на АИКБ да откаже подкрепа на проекта на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г.

По проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г.

АИКБ счита, че прогнозата на Министерство на финансите (МФ) за ръст на БВП през 2022 г. (4.8 %) е оптимистична, тъй като все още има прекалено много рискове пред световната, европейската и българската икономика. Прогнозата за ръст е нереалистична и поради закъснението с внасянето, респективно – одобряването на Националния план за възстановяване и устойчивост и закъснението в сключването на Споразумението за партньорство – което забавя инвестирането на така необходимите средства от фондовете на ЕС в българската икономика. АИКБ счита за по-вероятно да се реализира алтернативният сценарий за макроикономическите показатели, при който ръстът на БВП за 2022 г. е в размер на 4 % . (ЕК прогнозира 4.1 % ръст на БВП на България за 2022 г.)

 АИКБ намира прогнозата за размер на инфлацията в България за 2022 г. (5.6 %) за твърде занижена. Счита за по-вероятно да се реализира алтернативният сценарий за макроикономическите показатели, при който ръстът на инфлацията за 2022 г. е в размер на     6.4 %.

Определя като относително реалистична прогнозата за ниво на безработицата – 5.0 %, ръст на заетостта – 1.1 % и ръст на компенсациите на заетите – 8.1 % , като подчертава, че макроикономическите показатели, характеризиращи пазара на труда, могат да бъдат и много по-добри, ако се прекрати административната намеса – чрез административно определяне на МРЗ, класове, максимален осигурителен доход и минимални осигурителни доходи.

АИКБ не подкрепя планирания в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. бюджетен дефицит, включващ мерки за подкрепа на бизнеса и населението в условията на пандемия в размер на 4.1 % от БВП, 2.5 % без мерките за подкрепа. Имайки предвид положителното бюджетно салдо от 2.1 % за 2021  г. и 0.2 % за 2020 г. и липсата на фискална консолидация през 2023 и 2024 г., АИКБ счита това за значително влошаване на фискалната позиция на България. Според Средносрочната бюджетна прогноза (ССБП) за периода 2022 – 2024 г., общият размер на бюджетния дефицит ще бъде 15.830 млрд. лв. Чл. 23 и чл. 25 на Закона за публичните финанси (ЗПФ) определят, че дефицитът на сектор „Държавно управление“ на годишна основа не може да надвишава 3 на сто от БВП и със ССБП трябва да се определят срокът и стъпките за достигане на нулево или положително салдо на този дефицит. Това в настоящата ССБП не е направено.

В тази връзка АИКБ не подкрепя и прекомерното и ускорено увеличаване на държавния дълг до 47.1 млрд. лв., или 29.3 % от БВП през 2024 г., при 31.2 млрд. лв. и 23.9 % от БВП през 2021 г. Увеличеният държавен дълг се използва за финансиране на бюджетни дефицити, формирани от прекомерни текущи разходи и увеличени пенсионни и социални разходи, което  поставя под риск устойчивостта на цялата бюджетна система, тласка инфлацията нагоре, отдалечава страната ни от приемане в еврозоната и заплашва в България да се реализира гръцкият сценарий, без при това държавата ни да може да разчита на външна подкрепа, тъй като не е член на еврозоната.

Според АИКБ в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г. е продължена порочната тенденция за занижено планиране на приходите в КФП с цел лесното им изпълнение и преизпълнение. Планирани са само 4.91 млрд. лв. повече приходи, които, според АИКБ, при прогнозирания ръст на БВП (4.8 %) и ръст на инфлацията (5.6 %), ще бъдат преизпълнени с поне 3 млрд. лв. (освен ако не е подценен БВП за 2021 г.).  За сравнение – през 2021 г. приходите са с 8 млрд. лв. повече от приходите през 2020 г. при ръст на БВП – 3.7 % и инфлация – 2.9 %. Залагането на ниски нива на приходите демотивира приходните агенции да повишават събираемостта и да ограничават сивата икономика. АИКБ не подкрепя и бързото харчене на евентуалния излишък, формиран при подобна занижена прогноза, което ще доведе до финансиране без стратегическо планиране на проекти, които не допринасят съществено за устойчив растеж и заетост.

АИКБ подкрепя запазването на данъчния модел и на данъчните ставки, отпадането на данък върху доходите от лихви по банкови сметки и увеличаването на размера на ваучерите за храна от 80 на 200 лв. и на общата сума за същите от 390 млн. лв. на 1000 млн. лв., както и разширяването на обхвата им – като освен за храна да могат да се използват за погасяване на сметки за електрическа енергия и вода.

АИКБ не подкрепя прекомерния номинален годишен ръст на разходите – 44,2 % от БВП за 2022 г. и 40 % от БВП без мерки за подкрепа в условията на пандемия и по-конкретно:

  • Посочените по-горе социални, пенсионни и осигурителни политики и мерки, описани в становището ни по проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г.;
  • Увеличението на средствата за издръжка на общи държавни служби с 290.4 млн. лв. Това е отстъпление от и е в противоречие със заявената реформа в държавната администрация и обявеното съкращаване на 15 % от заетите в публичния сектор;
  • Увеличението на средствата за полиция, вътрешен ред и сигурност (до 5 млрд. лв.), вкл. на заплатите и възнагражденията. Липса на реформи в сектор “Сигурност” (Полиция);
  • Увеличението на инвестиционните разходи за отбрана за периода 2022-2024 г.;
  • Липсата на нови политики за насърчаване на инвестициите в частния сектор.

АИКБ апелира за преосмисляне на предложението за освобождаването на родителите от заплащане на такси в детските ясли (13.2 млн. лв.) и детски градини (84.8 млн. лв.) и осигуряването на издръжката на детските заведения от държавния бюджет, тъй като счита, че тази мярка няма да реши проблема с липсата на достатъчно места в тях и няма да ги направи по-достъпни. Предлага тези средства да бъдат отредени за повишаване на капацитета на съществуващите детски ясли и детски градини и за построяването на нови.

Разходните политики, които АИКБ подкрепя, са:

  • Запазване на мярката 60/40 – 410 млн. лв. за първите 6 месеца, при подобряване на нейния дизайн – както за това настояват социалните партньори;
  • 70 млн. лв. за изграждане на детски градини, ясли и училища;
  • 100 млн. лв. за извънкласни дейности в училищното образование – като основният дял от тях следва да се предвиди за STEM) и 43 млн. лв. за защитени специалности и др.;
  • Увеличение на заплатите на педагогическите специалисти;
  • Компенсиране на разходите на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи и на небитовите потребители на електрическа енергия (481.5 млн. лв.);
  • Компенсиране на небитовите потребители за високите цени на електрическата енергия и газа (450 млн. лв.) и осигурено допълнително финансиране от бюджета на ФСЕС;
  • 20 млн. лв. за национална туристическа реклама;
  • Субсидия за туроператорите за въздушни превозвачи, извършващи чартъри до България с цел туризъм – 35 евро на седалка (общо 25 млн. лв.);
  • Увеличен размер на публичните инвестиции на 8,2 млрд. лв., в това число и увеличаване на бюджета на АПИ с 1 671.4 млн. лв.

АИКБ със съжаление констатира отстъплението от заявеното от МФ въвеждане на програмно бюджетиране при изготвяне на държавния бюджет, при което размерът на бюджетите на разпоредителите с бюджетни средства да се определя от целите и необходимите финанси и ресурси за постигането им. Вместо това отново заложените цели не са амбициозни и са лесно постижими и липсва връзка с постигнатите цели и индикатори за минали години, както и  информация за тях.

Общото впечатление за проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г. е, че липсват реформи. Все пак АИКБ се надява, че финансирането на договорените от управляващата коалиция реформи ще намери своето място в заявената актуализация на държавния бюджет за 2022 г. през юли.

С цел запазване на културно-историческото наследство на България и духовното израстване на нацията и с оглед на тежкото състояние на държавните, регионалните музеи, художествени галерии и библиотеки АИКБ представя допълнително две конкретни предложения:

  • Увеличаване на средствата за библиотеките до размер, който да гарантира спазването на чл. 46 от библиотечния стандарт. Това ще насърчи книгопечатането и книгоразпространението и ще популяризира четенето и представлява мярка за намаляване на нарастващата функционална неграмотност сред младото поколение;
  • 29 млн. лв. допълнително увеличение на стандартите на държавните, регионалните музеи и художествени галерии. Заради пандемията от Covid-19 собствените приходи на музеите и галериите са значително намалели, а разходите им за ел. енергия и газ са се увеличили в пъти. В комбинация с увеличението на МРЗ разходите на музеите и галериите превишават приходите и субсидиите им. В голяма част от музеите и галериите пазачите, чистачките, уредниците и директорът получават една и съща заплата – МРЗ.

С направените бележки, констатации и предложения АИКБ, като изказва резерви към Средносрочната бюджетна прогноза, подкрепя в аванс и с препоръки проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г., под условие, че евентуалните излишъци, формирани при изпълнението на бюджета, няма да бъдат харчени с лека ръка, а ще се ползват за намаляване на бюджетния дефицит.

С УВАЖЕНИЕ, 

 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ

НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Покана за пресконференция на АОБР

На 26 януари 2022 г., от 11.00 часа, в Пресклуба на БТА (бул. Цариградско шосе 49)
ще се проведе пресконференция на
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР).

Ще бъдат представени приоритетите на АОБР за 2022 г.

Участници в пресконференцията:

  • Васил Велев – председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)
  • Добри Митрев – председател на УС на Българската стопанска камара (БСК) и ротационен председател на АОБР за 2022 г.
  • Цветан Симеонов – председател на УС на Българската търговско-промишлена палата (БТПП)
  • Кирил Домусчиев – председател на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ)

АОБР е създадена през 1995 г. като обединение на национално представителните работодателски организации, с цел единно представителство на българските работодатели пред националните и международните институции.

Наетите в предприятията, членуващи в четирите организации (АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ), представляват 82% от всички наети в България, а брутната добавена стойност, която произвеждат, е 86%.

Съгласно устава на АОБР, Асоциацията се председателства на ротационен принцип – през 2022 г. ротационен председател на АОБР е БСК.

Повече за АОБР можете да научите на адрес www.aobe.bg

Отворено писмо до министъра на енергетиката относно цените на природния газ

ДО
Г-Н АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ,
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА
КОПИЕ:
СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ


ОТНОСНО: Скок в цената на природния газ за индустрията

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Категорично протестираме индустрията да поеме нов удар в цената на природния газ!

Анонсираното на пресконференция на 12 януари 2022 г. от Вас поевтиняване на парното за сметка на скъп газ за индустрията ще затвори заводи. Досега евтиното отопление на софиянци беше за сметка на целия народ. Сега ще е за сметка само на работещите в индустрията.

Това ще задълбочи кръстосаното субсидиране на енергоносителите от индустрията към битовите потребители на топлинна енергия, което е абсолютно забранено от европейските директиви!

Ползите от дългосрочните договори на „Булгаргаз“ трябва да бъдат споделяни справедливо измежду всички пазарни участници, а не да се създават привилегировани касти на пазара. Индустрията в България трябва да може да функционира и това е част от обществения интерес.

Социалната политика трябва да спре да бъде изпълнявана през енергийната система!

Като индустриалци настояваме да продължаваме да закупуваме природния си газ на достъпни цени, за да се запазят конкурентоспособността, работните места и експортният потенциал на националната икономика.

Намираме се в безпрецедентна обстановка на пандемия, комбинирана с непосилно високи цени на електроенергия, сега се появява заплаха и от още по-високи цени на газа за предприятията в България, за сметка на други пазарни участници.

Как ще имаме икономика и растеж? Кой ще поеме отговорността за съсипване на индустрията?

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК
и председател на АОБР за 2022 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и
 КРИБ     

Покана за уебинар на тема „Необходими ли са бустерни дози при Covid-19 – какви ваксини се препоръчват? Кога и кои боледуват от Covid-19?“

П О К А Н А

Асоциация на индустриалния капитал в България и Медицински център „Център за превенция на здравето“ имат удоволствието да Ви поканят на уебинар на тема:

„Необходими ли са бустерни дози при  Covid-19 – какви ваксини се препоръчват? Кога и кои боледуват от Covid-19?“

11 януари 2022 г., 15:00-16:00 часа, онлайн чрез платформата Zoom

  • На уебинара ще бъдат представени най-новите препоръки на института „Роберт Кох“ в Германия, почиващи  на научните постижения към момента.
  • Ще бъдат дадени отговори на най-честите въпроси, задавани от работодателите за ваксинирането, мерките и пр.
  • Лектори на уебинара ще бъдат д-р Петя Георева, дм и доц. д-р Кирил Карамфилов, дм.
  • Д-р Георева е член на Българския лекарски съюз и на Немския лекарски съюз. През месец ноември е посетила ваксинационния  център – Алт Тегел в Берлин с цел запознаване с организацията и препоръките за имунизация срещу Covid-19 по повод настъпващата нова вълна и нови щамове, както е и участвала в имунизациите в Берлин.
  • Доц. д-р Карамфилов е завеждащ Клиника в Александровска болница. Той притежава изключително богат опит в лечението на пациентите с Covid-19 при съпътстващи кардиологични заболявания.
  • В уебинара може да се включите онлайн чрез платформата Zoom на следните координати:

https://us02web.zoom.us/j/84198283782?pwd=MENTL3ZTVzFOSy9XL05uRkhPVWpQdz09

Meeting ID: 841 9828 3782
Passcode: 446080

  • Молим да потвърдите участието си на координатите на Асоциация на индустриалния капитал в България на електронен адрес: office@bica-bg.org или на телефон:02/963 37 52.
  • ВАЖНО: За участието в уебинара не се дължи такса!

Какво знаем за „SARS 2“ до момента? Ваксинирането ли е единствената алтернатива за справяне с него? Доколко ефективни са „Ковид 19“ ваксините, щом (въпреки повишения процент имунизирани) има все повече заразени и разболели се хора?
Отговорите на тези и още много други въпроси, свързани с усложнената епидемиологична обстановка в страната, ще намерите в приложената презентация на доц. д-р К. Карамфилов, дм, началник на Кардиологичната клиника в УМБАЛ „Александровска“ и д-р Петя Г. Георева, дм, управител на МЦ „Център за превенция на здравето“ ООД. Тя беше изнесена по време на уебинара.
Допълнителни въпроси по темата можете да изпратите на e mail: office@bica-bg.org Възможно е, също така, да запишете консултации с доц. Карамфилов на телефоните на МЦ „ЦПЗ“: (02) 822 04 58, (02) 963 37 52 и 0876 591 980 (Ангелина Соколова).

Бизнесът иска спешно свикване на КСНС и среща с министър-председателя заради изключително тежката ситуация с цената на електроенергията

Бизнесът иска спешно свикване на КСНС и среща с министър-председателя заради изключително тежката ситуация с цената на електроенергията

Асоциациите на индустриалните потребители на енергия в Европа с безпрецедентен призив към лидерите на ЕС и националните правителства

Представителните на национално равнище работодателски организации искат спешно свикване на Консултативния съвет за национална сигурност и среща с министър-председателя Кирил Петков заради изключително тежката ситуация с цената на електроенергията. Предложените мерки от страна на министъра на енергетиката не са работещи в променената ситуация, като предложението за таван на компенсиране на енергийните разходи ще има опустошителни последици за икономиката ни.

Ситуацията около цената на електроенергията за небитовите потребители е много по-заплашителна за икономиката ни спрямо финансовата криза, започнала през 2009 г. Очаква се средната цена за месец декември т.г. значително да превиши тази за ноември, а офертите на съседни европейски пазари и сделки на пазара „Двустранни договори“ на българската електроенергийна борса за първите два месеца на 2022 г. са за над 700 лева/MWh. От работодателските организации не изключват средните цени да надхвърлят и 1000 лева за мегаватчас, за което трябва да сме готови отсега.

Необходими са изключително бързи, концентрирани и съгласувани действия на държавните институции, за да се избегне вероятността много от първоешалонните и структуроопределящи предприятия да не подновят работа в началото на 2022 г., което пък би довело и до верижен ефект.

През октомври Европейската комисия предостави възможност на държавите членки да предприемат действия на национално ниво за компенсиране на небитовите потребители на електроенергия. Исканията на българските предприятия са за компенсиране на 75% от разликата между действителната пазарна цена за съответния месец и цената по мораториума за бита. Финансовият ресурс за компенсиране на свръхвисоките цени на потребителите на електроенергия на свободния пазар е наличен – извънредните печалби на АЕЦ, НЕК и други електропроизводители, извънредните приходи от ДДС върху свръхвисоките цени на енергията, излишъка на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Нещо повече – предвид баланса и себестойността на електропроизводството в страната ни българската икономика може да получи конкурентна цена на електроенергията и да се включи успешно в процеса на пренареждане и скъсяване на веригите на доставки. За целта следва да се възстановят надвзетите суми на предприятията и хората, които са ги произвели, вместо да се складират в места със съмнителна ефективност на разходването им.

Два дни преди Коледните празници организациите на индустриалните потребители на енергия в Европа в безпрецедентно общо обръщение отправиха призиви към лидерите на ЕС и националните правителства за бързи действия за справяне с непоносимите цени. Сред исканията са спешни действия на ниво ЕС, за да се даде възможност на засегнатите компании да преодолеят тази ситуация, която се очаква да продължи още няколко месеца, както и реформа на Директивата за системата за търговия с емисии.

Кризата с цените на енергията засегна европейските страни, като през последните месеци стойностите им са се повишили над 5 пъти. Продължаващата вече няколко месеца ситуация се отразява сериозно на конкурентоспособността и рентабилността на енергоемките сектори, при които разходите за енергия съставляват висок дял от производствените им разходи. Това принуждава редица предприятия да съкратят работници и/или временно да затворят заводи.

Приложения:

Българският бизнес настоява за незабавни и адекватни мерки за компенсиране на високите разходи за електроенергия

ДО
Г-Н КИРИЛ ПЕТКОВ,
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ

Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ,
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

Г-ЖА КОРНЕЛИЯ НИНОВА,
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
И МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА

Г-Н АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ,
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Относно: Схема за компенсиране на небитовите потребители за високите цени на електроенергията

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

В условия на критична за икономиката ситуация на растящи цени на електрическа енергия българският бизнес настоява за незабавни и адекватни мерки за компенсиране на високите разходи. Но днес, 21 декември 2021 г с изненада и неудовлетворение приемаме обявената от министъра на енергетиката на Република България схема за компенсиране на разходите на небитовите потребители за потребената от тях електрическата енергия, поради продължаващ ръст на борсовите цени. За наше съжаление и учудване беше обявено, че компенсацията ще има таван в размер на 30% от действителната пазарна цена. Това ограничение не отговаря на заявлението, че ще бъдат компенсирани 75% от разликата между действителната пазарна цена за м. юли т. г. (185,59 лв./MWh) и действителната пазарна цена за съответния месец. Към днешна дата (21 декември 2021 г.) средната цена за м. декември вече е 470 лв./MWh, с тенденция за растеж. Така прогнозната цена за утре, 22 декември 2021 г., е 824,55 лв./MWh, като в редица часове надвишава 1000 лв./MWh! Дори при запазване на сегашния среден за месеца размер, компенсацията би следвало да е 213,50 лв./MWh. Предложеният таван я сваля до 141 лв./MWh, което е крайно недостатъчно за енергоинтензивните и основни сектори на българската индустрия.
В създадената тежка и динамична обстановка приемането на таван за компенсация е не само неработещ механизъм, но той ще доведе до спиране и фалит на важни икономически сектори с висок дял в производството и износа. Много от предприятията вече са в затруднено финансово състояние и само бързото подпомагане с плаваща компенсация до ефективен размер от 75% между базовата цена, равна на прогнозната пазарна цена, която е и референтна цена за бита в размер на 119 лв./MWh и действителната пазарна цена при под на подкрепа 185 лв./MWh, може да окаже положително въздействие за запазване на производството и работните места.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Призоваваме Министерският съвет да отчете реалните заплахи пред българските производители от приемането на таван за компенсиране на енергийните разходи и силно негативните последиците от това решение. Като отговорни представители на националния бизнес настояваме да бъде прието направеното от нас предложение, като правителството отговори на очакванията на българските производители за незабавни мерки в подкрепа на националната икономика.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АИКБ,
ПО ПОРЪЧЕНИЕ НА
АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ И ССИ

1 2 3 4 40