Категория: Новини

АИКБ с приз от годишните награди за принос в развитието на сектора за учене през целия живот

Г-жа Росица Стелиянова, директор „Програми и проекти“ в Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), бе отличена за втора година с приз за принос към развитието на сектора за учене през целия живот в категорията „Социален партньор“ за 2021 г. Наградата беше връчена от заместник-министрите на труда и социалната политика г-н Лазар Лазаров и на образованието и науката проф. Петрова в рамките на Годишните награди за принос в развитието на сектора за учене на възрастни. Събитието се организира от Министерството на образованието и науката с финансовата подкрепа на Програма „Еразъм+“ на Европейския съюз.

За мен е чест да получа за втори пореден път тази висока оценка за работата на Асоциация на индустриалния капитал в България и за моя скромен принос в разработване и прилагане на политиките в сферата на ученето през целия живот. Образованието и обучението на възрастни е важен сегмент от образователната система и през следващите години следва да се постави по-голям акцент върху него. Крайно време е обаче да имаме отделен закон за ученето на възрастните и да проведем качествена реформа в тази насока, за да постигнем високите европейски цели за 60% включване на възрастните в учене през целия живот„, заяви Росица Стелиянова по време на церемонията.

Призове бяха раздадени в още две категории – за „Медии“ и „Най – активен областен координатор“.

Васил Велев пред Powers Summit: Компенсирането на високите цени на електроенергията е задача, която трябва да бъде решена за дни

Компенсирането на безпрецедентно високите цени на електроенергията в България е най-важната и спешна задача, която трябва да бъде решена за дни,  а и енергийната стратегия на страната във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост ще трябва да се обнови за седмици. Европейската комисия дава възможност всяка страна индивидуално да реши как да компенсира индустрията и потребителите за тези свръхцени на енергията. Това заяви по време на дискусионния панел „План за устойчивост, енергия и Зелена сделка“ на първия Powers Summit председателят на УС на АИКБ Васил Велев.

„В съседна Сърбия цената за небитовите потребители е 130 лева, а в Румъния цената е от порядъка на 180 лева, в Турция също е в този диапазон. У нас е 448 лева за мегават час, като средно за ноември тази стойност беше 408 лева. Хубавото в нашия случай е, че всички тези надвзети от бизнеса и другите потребители от свободния пазар суми остават в страната. Източникът на финансиране за компенсации биха могли да са извънредните приходи от ДДС в бюджета, излишъкът на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, както и извънредната печалба на АЕЦ, НЕК и другите производители“, допълни още Васил Велев.

Photo_2

Асоциацията на индустриалния капитал в България счита, че задачата за по-ранно прекратяване на въглищното електропроизводство има решение, при това добро, което е изгодно както за природата, така и за икономиката на страната. То ще е на база баланса на мощности, на база на производствения баланс на електроенергия, развитието на преносната мрежа, като се вземе предвид националният суверенитет и сигурност, като се държи сметка за конкурентоспособността на икономиката и за заетостта в страната.

За АИКБ Планът за възстановяване и устойчивост е добър и трябва да бъде отстояван, а ако се налага на места и коригиран, но изпълнението както на проектите, така и на реформите по него трябва да започне максимално бързо.

По време на дискусионния панел единодушно бяха определени четири от най-важните приоритети да енергетиката и Зелената сделка. Като първи беше посочен изграждането на Националната енергийна стратегия на България в посока, гарантираща възможност за устойчив и справедлив преход. Националната стратегия по енергийна ефективност трябва да е фокусирана върху подобряване на енергийните характеристики на сградите, намаляване на интензитета в индустрията и създаване на нови сектори с добавена стойност в икономиката на страната.

Като трети приоритет беше поставена дигитализацията като предпоставка за бъдещето развитие на бизнеса, дигиталните умения и образование. И на четвърто място – осигуряване на суровинно критичните природни ресурси, свързани със стратегическите сектори и верифициране на европейския Зелен пакт.

Сред участниците в панела бяха министърът на енергетика Александър Николов, бившият вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов, председателят на БСК Добри Митрев, членът на УС на КРИБ Стоян Ставрев и инж. Иван Митев, изпълнителен директор на Българска минно-геоложка камара.

АИКБ отчете лек ръст на сивата икономика в България

За първи път Асоциацията представи и нов под-индекс „Заетост на светло“.

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) отчете лек ръст на сивата икономика за 2020 г. спрямо година по-рано. Композитният индекс „Икономика на светло“, чрез който Асоциацията измерва светлата част на българската икономика, е 77,49 пункта, при 78,54 през 2019 г.

От АИКБ отчитат, че през 2020 г. основните причини, довели да минималния ръст на сивата икономика, се дължат на Ковид кризата. Сред основните причини за ръста на сивата икономика са практики, породени на трудовия пазар. За Асоциацията предприетите от правителството мерки за подкрепа на заетостта са довели до изсветляване на част от сивите практики в някои сектори, докато в други заради липса на подкрепа са подействали точно обратното. Сред негативните фактори АИКБ отбелязва поредното административно повишаване на минималната работна заплата, което е довело до „избуяване“ на нови сиви практики, лошо конструираното пенсионно осигуряване, което не стимулира по никакъв начин внасянето на осигуровки върху реалните доходи, в т.ч. минимална пенсия близка до медианната и максимална пенсия по-малка от съответстващата на максималния осигурителен доход.

За първи път АИКБ следи и измерва и втори индекс – „Заетост на светло“. Той има същия характер и компоненти като Композитния индекс „Икономика на светло“. Чрез него във фокуса на изследванията попада трудовия пазар, при който през годините са се откроявали едни от най-съществени проблеми, при това с дълготраен ефект върху националната икономика. За 2020 г. стойността му е 78,31 пункта. За да се направи сравнение под-индексът е изчислен и за 2019 г., когато е бил 78,87 пункта.

„Трябва да се полагат усилия, за да възстановим тенденцията за намаляване на дела на сивата икономика. Това може да стане само чрез непрестанното прилагане на мерки за насърчаване на доброволното изпълнение, намаляване на административните тежести и засилване на връзката „данък/осигуровка – публична услуга“ от една страна и за санкциониране на нарушенията от друга, чрез които България да достигне средните за Европейския съюз нива“, заяви председателя на УС на АИКБ Васил Велев.

Повече от десет години АИКБ изчислява Композитният индекс „Икономика на светло“, чиято цел е да се опознаят различните проявления на сивата икономика и да се стимулират политиките за нейното ограничаване. От началото на изчисленията до момента Индексът нараства, като единствената година преди 2020 г., през която е отчетен спад от 1,2 пункта, е 2014 г.

В началото на 2022 г. АИКБ стартира ново проучване за изчисляване на двата индекса като очаква стабилизиране и постепенното им повишаване в следващите години на база очаквания ръст на българската икономика.

Двата индекса се изчисляват по проект „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“ съфинансиран от ЕСФ чрез ОПРЧР 2014 -2020 г.


Повече информация може да намерите в презентацията.

Сърдечни и искрени думи от поздравителните адреси за 25-годишнината на АИКБ

Тази година отбелязваме четвърт век от основаването на нашата Асоциация. За нас това е едно много емоционално събитие, защото зад него стои изпълнената със съдържание и динамика многогодишна история на най-представителната на национално равнище работодателска организация, обединяваща 3/4 от икономическите дейности и над 10 хиляди компании в България – утвърден говорител и последователен защитник на реалния производствен сектор.

АИКБ не спира да работи за индустрията, за производителите, за малките и средните предприятия, за публичните дружества и компаниите, предоставящи услуги от общ интерес, и е единственият социален партньор в страната, защитаващ техните позиции.

Ние успешно служим на обществото, защото за негово добро е индустрията да работи, икономиката да се развива, да има висока заетост и квалифицирани кадри, българите да се реализират в България, да се инвестира в предприятия, за да имаме по-висока производителност, здравословни и безопасни условия на труд, по-високи доходи, чиста околна среда… Постоянно нарастващото доверие на предприемачите към АИКБ, в това число на микро, малките и средните предприятия, членуващи в Асоциацията, е индикатор, че заедно се движим в правилна посока.

Заедно можем повече – всеки от нас го знае, повтаряме си го често, но е особено радостно да ти го припомнят сърдечните, искрени думи от поздравителните адреси, които получихме до този момент.

Може да ги разгледате ТУК.

Предстоящ форум създава устойчиви решения за бъдещето на България

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев ще участва в POWERS SUMMIT I ВЛАСТ, ЧУВАЙ! (част от Webit 2021), който е иновативна платформа за градивен, оперативен диалог, лице в лице, между властта, бизнес лидерите и гражданския сектор.

Събитието, определяно от някои като “Българският Давос”, цели да инвестира колективната интелигентност на страната в създаването на устойчиви решения за бъдещето на България и ще се проведе на 14 декември 2021 г. от 9.00 ч. в София Тех Парк. Васил Велев е един от панелистите в Дискусионен панел „План за устойчивост, енергия и зелена сделка“ (10:35 – 11:15 ч.).

В присъствена форма Powers Summit ще събере лидерите на всички политически формации и техните екипи, за да се търсят решения в реално време по водещите теми в диалог с бизнеса, гражданския сектор и науката.

Основни теми на срещата на върха са бизнес и иновации в следните сфери:

  • План за възстановяване и развитие;
  • Енергия и „зелената сделка“;
  • Градове на бъдещето, киберсигурност;
  • Здравеопазване;
  • Банки и Финтех;
  • Образование.

Като част от Webit Global Impact Week, ще имате възможност да чуете и световни лидери, които ще говорят на теми за очертаване на желаното бъдеще, а именно постигането на целите за устойчиво развитие на ООН, здравеопазването като инструмент за щастие и успех, колко са важни свободата и доверието в днешно време и много други.

Сред лекторите са: Ерик Шмид, Тим Дрейпър, Дон Тапскот и над 500 от най-значимите технологични, икономически, политически и обществени лидери от цял свят. Можете да видите кои са те ТУК.

АИКБ е партньор на форума.


Моля, имайте предвид, че по време на събитието ще бъдат направени снимки, видео и/или аудио записи. С участието си в събитието давате на организаторите правото да използват тези материали за некомерсиални цели, включително да публикуват снимки и/или видеоклипове в уебсайтове и профили в социални мрежи.

Управителният съвет на АИКБ обсъди резултатите от преговорите за изработване на програма за управление

Следва пълният текст на позицията на Асоциацията на индустриалния капитал в България относно резултатите от преговорите за изработване на програма за управление.


АИКБ приветства и подкрепя предприемането на подход на прозрачни и задълбочени преговори по важните за България теми от „Продължаваме промяната“, „БСП за България“, „Има такъв народ“ и „Демократична България“, на основа на които да формират програмата за управление на бъдещото правителство. Изразява своята надежда, че то ще продължи да работи в духа на прозрачност и демократичност за извеждане на страната ни от настоящата трудна ситуация чрез енергични реформи за върховенство на правото и ограничаване на корупцията, по пътя към успешен дигитален и климатично неутрален преход. АИКБ заявява своята воля и готовност да бъдем диалогичен и конструктивен партньор в този процес в духа на европейските добри практики в социалния диалог и в този дух предлага своите коментари по отделните преговорни теми.

  1. Финанси
    • АИКБ подкрепя като основен приоритет ускореното приемане на България в ОИСР и в еврозоната – при запазване на валутния борд, фиксирания курс към еврото и мащабна разяснителна кампания.
    • АИКБ приветства целта да се положат всички усилия за приемане на Бюджет 2022 до края на януари 2022 г. Но препоръчва целта да бъде приемането на бюджет с разумен дефицит (незатрудняващ движението на страната към еврозоната), подкрепящ важните за страната ни политики и реформи, вместо да залага още на предварителен етап актуализация през юли. Предварителните намерения за актуализация на полугодие могат да доведат до влошаване на бюджетната дисциплина и създаване на напрежения поради множество очаквания.
    • АИКБ приветства спазването на законовия принцип за парламентарен контрол върху разходването на средства, формирани на база излишъци и/или по-висока събираемост,  и разглеждане на ролята и въвеждането на цялостно капиталово бюджетиране и дългосрочен план на капиталовите разходи, който следва да се изпълнява.
    • АИКБ вярва, че отчитането на вижданията на социалните партньори и заинтересованите страни следва да се извършва при ползването на механизмите в държавата – включително тези за контрол. Подкрепя напълно принципа за увеличаване на доходите през увеличаване на производителността на труда и счита, че ако той се възприеме, това следва да се отрази и в обвързването на ръста на МРЗ с ръста на производителността на труда.
    • АИКБ настоява за запазването на нисък относителен дял на преразпределение на държавни разходи през БВП и създаването на среда, насърчаваща ускореното икономическо развитие. Настоява бюджетният дефицит да има антикризисна, но не проциклична роля и да е подчинен на целта за бързо влизане в еврозоната.
    • АИКБ предупреждава, че ефектите от една промяна в режима за регистрация по ДДС са разнопосочни и че подобна промяна може да бъде планирана единствено след внимателен анализ на последствията и оценка на въздействието.
    • АИКБ приветства укрепването на капиталовопокривния стълб чрез увеличаване на необлагаемата вноска до 120 лв. след съгласуване със социалните партньори, което ще даде възможност на хората сами да осигурят старините си. По отношение на предложението за определяне на максималния осигурителен праг на база коефициент 2,3 от СРЗ за предходната година, АИКБ предлага коефициентът да бъде 2.00 – 2.20 от СОД, а не от СРЗ – както показват анализите на добрите европейски практики.
    • АИКБ напомня, че в НОИ няма индивидуални партиди и по тази причина те не могат да бъдат популяризирани, преди да бъдат създадени. Подкрепя предложението бъдещи промени в начина на формиране на пенсиите да бъдат съобразени с индивидуалния принос към пенсионноосигурителната системата.
    • АИКБ се противопоставя твърдо на административното определяне на МРЗ, което е порочна практика. Припомня, че в момента предложението за Директива за справедлива и адекватна минимална работна заплата в ЕС влиза на триалог и че след като се приеме, държавите членки ще имат 3 до 5 г. да го приложат в националното си законодателство – така че не приема мотиви за увеличаване на МРЗ през 2023 г., свързани с това предложение.
    • АИКБ подкрепя усилията за одобряване на ПВУ и подготвяне на проекти за дълговата част. Подкрепя всички усилия за съкращаване на сроковете между одобряване и получаване на безвъзмездни финансови помощи, както и за опростяване на свързаните с това процедури.
    • АИКБ подкрепя идеята за оптимизация на щатната численост на държавната администрация с цел 15% съкращения, както и свързаната с това атестация на административния капацитет и бързото въвеждане на дигитални процеси и услуги. АИКБ вярва, че реформата и съкращаването на държавната администрация може да бъде по-амбициозно.
    • По отношение на обявеното намерение за премахване на данък „уикенд“, АИКБ напомня, че това е данък върху личното ползване, който е регламентиран в Директивата за ДДС и премахването му ще противоречи на директивата. АИКБ препоръчва да се обмислят възможности за облекчение на бизнеса при прилагането му.
    • АИКБ подкрепя запазването на антикризисните мерки до края на 2022 г., като настоява за чувствително подобряване на техния дизайн при отчитане на многократно даваните бележки от страна на социалните партньори с оглед постигане на повече ефективност и ефикасност.
    • Влизане в еврозоната възможно най-скоро е национална кауза, която може да бъде успешна само при извършване на заявените реформи, но и с мащабна разяснителна кампания и прозрачност и публичност на процеса.
    • Въвеждането на софтуерна фискализация чрез промяна на Наредба Н-18 до март 2022 г. трябва да бъде извършено изключително внимателно и в диалог с бизнеса, тъй като предходните действия в тази посока показаха колко деликатна е тази материя и колко сериозни сътресения могат да причинят на предприятията погрешни решения.
    • АИКБ не подкрепя предложението за промяна във формата на месечните ДДС декларации и подаване на информация за касови наличности и на информация дали фактура е платена, неплатена или частично платена. Информацията за плащанията и касовите наличности е динамична и към датата на подаване на декларацията най-вероятно ще е различна от тази към края на отчетния период. Предложението създава прекомерна административна и финансова тежест особено за МСП. Получената информация ще е негодна за анализ, а и анализирането й ще е загуба на време за администрацията, защото информацията ще е неточна.
    • АИКБ подкрепя категорично листването на борсата на големи държавни предприятия с миноритарни пакети. В случай че за някои предприятия това не е възможно, то АИКБ настоява на тях посредством поправки в нормативната уредба да бъде вменено като задължение спазването на Националния кодекс за корпоративно управление (одобрен от КФН) и разкриването на информация за сделки със свързани лица, възнаграждения на мениджмънта и т.н. – като при борсово търгуемите компании.
    • АИКБ не подкрепя предложението за изплащане на дивидент само по банков път. Задължението за плащане на данък върху дивидента не зависи от начина на изплащането му и такъв се дължи във всички случаи на разпределена печалба. Ако това е мярка, с която се цели да се предотврати практиката на някои предприятията чрез касово плащане на разпределен дивидент да се намаляват прекомерни касови наличности в предприятието, тази цел няма да бъде постигната, тъй като са налице редица законни счетоводни техники, с които да бъде заобиколено подобно изискване. В същото време в много случаи това би било административна и финансова тежест за предприятията. Ако се въвежда такова изискване, то следва да има разумен праг. Такъв праг може да бъде прагът за плащания в брой.
  1. Икономика
    • АИКБ подкрепя визията за изграждане на икономика на висока добавена стойност чрез стимулиране на иновации, развитие на човешкия капитал, развита бизнес среда, подобрено управление на държавните предприятия, но предлага да се стремим към устойчиви и продуктивни, а не само към високоплатени работни места. Разбира се, подкрепя напълно целта за пълно изкореняване на корупцията, както и за работеща и ефективна администрация и регулации, които помагат за развитие на бизнес средата и работят в подкрепа на бизнеса.
    • АИКБ не споделя предложението за създаването на специално дружество за стартиращи и иновативни компании. Счита, че този процес следва да бъде насърчаван със специални усилия в рамките на общото подобряване на бизнес средата и посредством насърчаване на предприемачеството и бизнес инициативата.
    • АИКБ подкрепя изграждането на индустриални паркове и зони на база на реален пазарен интерес от инвеститори според регионалните ресурси и приоритизиране на база реална възвращаемост и на база регионално развитие с приоритет върху въгледобивните региони и върху тези с нисък икономически растеж. Настоява в този процес пряко участие да вземат и социалните партньори – посредством изградените и добре функциониращи областни и общински съвети за развитие. Същият принцип да бъде валиден и при вземането на решения за инвестиции в развитието на регионални екосистеми, включително достъпно финансиране, създаване на регионални клъстери и други механизми.
    • Като подкрепя инициативата за по-добро регулиране, АИКБ иска преглед и свеждане на регулаторните режими до минимално изискуемите от правото на ЕС, с такси до размера на съответните разходи и с мълчаливо съгласие навсякъде, където е възможно.
    • България по демографски причини губи всяка година около 50 хил. души на пазара на труда. Трябва да се облекчат и опростят процедурите за трудова имиграция в съответствие с добрите европейски практики, разбира се, с приоритет, но не само, на граждани с български произход и завършили в България, а според потребностите на икономиката.
    • АИКБ настоява приоритизирането на сектори да става единствено на основа на аргументирана експертна дискусия. Настоява приоритетни да бъдат секторите с най-висока добавена стойност и с най-голям дял в българския износ, като, но не само – тези на инженерните индустрии, машиностроенето и металообработването и електротехниката и електрониката.
  1. Енергетика

АИКБ подкрепя част от договорените в тази област мерки и настоява за тяхното бързо и ефективно прилагане, тъй като те са от критично значение за конкурентоспособността на българската икономика. Отправя и следните допълнителни препоръки с цел повишаване на ефективността на някои от мерките.

  • Публично обсъждане на Стратегическите насоки за развитие на българската енергетика на базата на експертни доклади, мощностни баланси, баланси на енергопроизводството, развитието на преносни инфраструктури. Да бъдат отчетени и ефектите върху националния суверенитет, конкурентоспособността на българската икономика и устойчивостта на системи като макроикономическата и демографската среда.
  • Компенсиране за свръхвисоката цена на електроенергията на ВСИЧКИ потребители на свободния пазар. Допълнителни преференции за електроинтензивната индустрия в съответствие с европейските политики.
  • АИКБ счита, че връщане към регулиран пазар на някои категории потребители и забрана на износа са в противоречие с европейските политики и няма да решат проблемите. АИКБ иска промяна на модела на ценообразуване (съвместно от КЕВР и МС), така че при екстремни/извънредни цени на борсите в Европа на потребителите в България да се осигуряват поносими цени чрез промени в добавката „Задължения към обществото“, която да придобива несимволични по размер и отрицателни по знак стойности. Така електроенергията за износ ще продължи да бъде на високи цени и ще осигурява добри печалби на българските производители на енергия, без да се ограничава износът, а за вътрешния пазар тези високи борсови цени ще се редуцират за местните потребители с отрицателните стойности на добавката „Задължения към обществото“.
  • АИКБ подкрепя диверсификацията на доставките на природен газ, в т.ч. проучване на собствени находища, разширяване на Чирен, но и проучване на залежи от шистов газ.
  • АИКБ подкрепя засилване на възможностите и капацитета на специализираните институции като КЗК и КЕВР за действия срещу картели и срещу пазарни манипулации.
  • При вземане на решения в областта на съхранение на енергия да се разработват всички възможности, като се спазва принципът за технологична неутралност.
  • АИКБ подкрепя нотифициране на механизъм за капацитет и провеждане на търгове в едно с преобразуване на договорите с т.нар. „американски“ централи.
  • АИКБ подкрепя облекчаването на изграждането на ВЕИ за собствени нужди за предприятия и домакинства, както и преминаването от разрешителен към уведомителен режим.
  1. Труд и социална политика
    • АИКБ подкрепя предложението за изготвянето на прозрачен законовоопределен автоматичен механизъм за определяне на МРЗ след консултации със социалните партньори. Но възразява категорично с набиращите скорост спекулации с предложението за европейска директива, която няма за цел да определя нито равнището на работните заплати, нито да предлага количествени параметри за тяхното определяне, тъй като това би било нарушение на договорите за създаване и функциониране на ЕС. Обвързването на МРЗ еднозначно със СРЗ всъщност противоречи на принципа за прозрачно и честно договаряне със социалните партньори, тъй като предопределя крайния резултат от подобни преговори, без да се съобразява с пазарните принципи, производителността на труда и икономически реалности, вкл. икономическия цикъл. Когато се сравнява МРЗ и СРЗ, следва да се отчита фактът, че СРЗ е брутна и да се определя БРУТНА МРЗ. За нас правилният начин на определяне на МРЗ е договарянето й по икономически дейности между браншовите организации на работодатели и синдикати. Настоява за премахване на доплащанията за прослужено време, които нямат аналог никъде в Европа, както и премахване на задължението работодателите да плащат първите 3 дни болнични.
    • АИКБ счита, че дистанционната работа е добре регламентирана в Кодекса на труда.
    • АИКБ подкрепя актуализирането и осъвременяването на стратегията за дългосрочна грижа на основа на европейските добри практики и уроците от пандемията, както и поради демографските тенденции.
    • АИКБ напомня, че и сега укриването на осигуровки е криминализирано по отношение на работодателя, като подкрепя разпростирането и върху доплащането на ръка над официално договорените плащания за труд. Подкрепя засилването на контрола върху изпълнението, както и въвеждането на санкции и към работниците. Не споделя включването на счетоводителите към извършителите, т.к. в повечето случаи те даже не са информирани за деянието, освен че не са страна и не взимат решението.
    • АИКБ настоява да няма минимално обезщетение за безработица. Вместо това то да бъде определено на 60% от осигурителния принос на съответното лице за последните 6 или 12 месеца, за да не се стимулира сивият сектор.
    • Насърчаване на родителите да се връщат на работа възможно най-бързо след отпуск по майчинство посредством осигуряването на достъпни детски заведения и стимули за връщане на работа, а не стимули за стоене вкъщи с увеличаване на заплащането на втората година. България е сред страните с най-дълго майчинство, но това не помага за справянето с демографската криза, а води до обедняване и деквалификация.
    • АИКБ категорично подкрепя засилването на контрола и санкциите при отпускане на социални помощи и обезщетения за безработица на трудоспособни лица. Т. нар. „испанска безработица“, с която се източват обществени фондове и се практикува недекларирана заетост, придобива извънредни размери и изисква решителни мерки.
    • АИКБ подкрепя решителна реформа на медицинската и трудовата експертиза и закриване на ТЕЛК. Трябва да се сложи край на тази масова корупция и източване на фондове, без да се решават проблемите на действително нуждаещите се хора с увреждане за трудова реинтеграция чрез определяне на остатъчна трудоспособност, преквалификация при необходимост и подкрепа за среда.
    • АИКБ подкрепяме прелицензиране на ЦПО и извършване на дейностите по НПДЗ по квалификация на безработни от работодателските и браншови организации и предприятията, а не от общини и НПО.
  1. Електронно управление
    • АИКБ подкрепя намеренията на политическите партии за ефективно, ефикасно и ускорено въвеждане на е-правителство в Република България. Предлага социалните партньори да бъдат активни участници при определяне на обхвата на услугите към гражданите и бизнеса и вътре в държавната/общинска администрация – така че те да подкрепят и подсилят капацитета на държавната администрация за изпълнение на заявените намерения и срокове.
    • Всички промени и заявени намерения за промени трябва да се предшестват от бизнес анализи за ползите, заплахите, рисковете и предизвикателствата, свързани с тях.
    • АИКБ препоръчва заявленията за създаването на нови държавни структури – министерства, агенции и т.н. да бъдат оптимизирани от отношение на техните бюджети и планирани резултати. Предупреждава, че само цифровизацията на услугите няма да бъде ефективна без ефективна промяна и оптимизация на бизнес процесите в самата администрация.
  1. Транспорт
    • АИКБ препоръчва внимателно обмисляне на възродената идея за връщане на АПИ в Министерството на транспорта. От една страна, Договорът за присъединяване на България към Европейския съюз ясно подчертава, че политиката в областта на транспорта се осъществява от Министерството на транспорта. От друга страна – нито един от приетите стратегически документи в областта на транспортната инфраструктура (които бяха „предварителни условия“ в предходния програмен период) не предвижда изваждането на АПИ от МРРБ. Предвид сложността на процеса, свързана с промяна на множество нормативни документи и изграждани с години взаимовръзки, препоръчваме решението за такава структурна реформа да се вземе след задълбочен анализ и разширен дебат с участието на неправителствения сектор.
    • АИКБ счита за излишно създаването на Единен одитен орган, който да приема строежите. Предлага вместо това ефективно и прозрачно прилагане на ЗУТ, който урежда изчерпателно тази материя.
    • АИКБ приветства декларираната готовност за фокусиране на инвестиции и конкретни действия в подобряване на пътната безопасност. Необходимо е преформулиране на стратегията в тази област и укрепване на капацитета на ангажираните администрации. Участието на всички заинтересовани страни е единствената политика, гарантираща успешна реализация на амбициозните задачи.
    • Включването в коалиционното споразумение на множество мащабни инфраструктурни обекти създава условия за разфокусиране, особено предвид лимитираните възможности на бюджета. Затова АИКБ препоръчва концентриране на усилията в завършване на изграждането или реконструкцията на основната и разширена TEN-T мрежа на територията на страната. Европейските директиви изискват това да стане до 2030 г. и са необходими спешни мерки за ускоряване на процесите, както в пътната, така и особено в железопътната инфраструктура на България
  1. Образование
    • АИКБ препоръчва съкращаване на годишния план-прием в държавни ВУЗ до 50% от абитуриентите, като същевременно приемът се преструктурира в съответствие със заетостта на висшистите в България в полза на инженерните специалности.
    • За дефицитни професии и такива с недостиг на пазара на труда да се отпускат държавни стипендии и да се намаляват (премахват) такси при подписване на договор за реализация в България за 5 години след завършване.
    • Да продължи увеличаването на професионалните паралелки в съответствие със заетите в икономиката специалности.
  1. Правосъдие
    • АИКБ счита за необходимо да се ограничат функциите на прокуратурата само в повдигане и поддържане на обвинение, а всички останали функции максимално да бъдат ограничени и да се въведе съдебен контрол върху отказа да се образува досъдебно производство срещу главния прокурор, както и да се повиши допълнително отчетността му. АИКБ подкрепя използването на законови механизми, за да бъде прекратен мандатът на настоящия главен прокурор, както и да се намали мандатът от 7 на 5 години.
    • АИКБ подкрепя закриването на Специализирания съд и Специализираната прокуратура. Счита за правилно и Висшият съдебен съвет да се раздели на два съвета – прокурорски съвет, избран преобладаващо от парламента, и съвет на съдиите, избран преобладаващо от съдиите.
    • АИКБ подкрепя въвеждането на електронно правосъдие, като акцентира върху неоходимостта за развие и усъвършенстване на Единната информационна система на съдилищата и Единният портал за електронно правосъдие, които създават порзрачност и проследимост на управлението на делата и улесняват достъпа на гражданите до тях.
    • АИКБ подкрепя идеята за разделяне на съществуваща сега КПКОНПИ на два отделни органа – Антикорупционен орган или Бюро за превенция и противодействие на корупцията, на който ще е възложена и проверката на декларациите за имущественото състояние и конфликта на интереси, и Национално бюро за възстановяване на незаконно придобити активи – от престъпления, административни нарушения и други противоправни действия/бездействия на физическите или юридически лица.
    • Реформа на регулаторните органи, ограничаване на броя на мандатите.
  1. Регионално развитие
    • АИКБ подкрепя финансовата децентрализация, но смята, че за да е успешна, тя следва да бъде предшествана от промяна в административно-териториалното делене на страната, което може да бъде извършено със следващите местни избори.
    • АИКБ предлага още при следващия прозорец през февруари 2022 г. да бъдат заявени промени в броя и границите на районите за планиране (NUTS 2) с оглед повишаване на интензитета на подкрепа в изостанали области и намаляване на регионалните различия.

Комисията за финансов надзор (КФН) утвърди изменения в Националния кодекс за корпоративно управление

Комисията за финансов надзор утвърди изменения в Националния кодекс за корпоративно управление (НККУ) с решение от 25-и ноември т.г.

С новите промени в НККУ годишният доклад за дейността на емитентите на ценни книжа, чиито акции са допуснати до търговия на регулиран пазар, трябва да включва освен информация по Закона за счетоводството и декларация за корпоративно управление. Съгласно чл. 100н, ал. 8, т. 1, буква „а” от ЗППЦК, декларацията за корпоративно управление съдържа информация дали емитентът спазва по целесъобразност кодекса за корпоративно управление, одобрен от КФН.

Корпоративното управление е част от съвременната делова практика. Утвърдено е в страни с развита пазарна икономика и в страни с развиващи се пазари. То е тясно свързано с ефективното функциониране на капиталовите пазари. Съвременното корпоративно управление съдейства за конкурентоспособността на бизнеса и националните икономики, както и за устойчивото развитие в национален и международен план. Българските дружества спазват години наред установените с Търговския закон и Закона за публичното предлагане на ценни книжа принципи и норми на корпоративно управление. Публичните дружества успешно прилагат програми за корпоративно управление. Развитието на капиталовия пазар, изискванията на инвеститорите и натрупаният опит поставиха въпроса за изработване и приемането на Национален кодекс за корпоративно управление (Кодекса) през 2007 година, като стандарт за добра практика и средство за общуване между бизнеса от различните страни.

Настоящият кодекс е допълнено и актуализирано издание на Националния кодекс за корпоративно управление с неговите редакции от 2007-ма, 2012-та, 2016-та год., приети и спазвани от българските публични компании.

В редакцията от 2021 г. на Националния Кодекс за корпоративно управление са включени допълнения, съответстващи на политиката на ЕС и Република България за устойчиво развитие. Взети са под внимание целите, заложени в Зелената сделка, Регламентът за таксономията, Директивата за докладване на корпоративна устойчивост. Разпоредбите на Кодекса са съобразени с Целите за устойчиво развитие на ООН от 2015 г., както и с Насоките на ООН за бизнеса и човешките права (2011).

Кодекса във формат PDF може да видите ТУК.

Писмо на АОБР относно промяна на срока на действие и размера на компенсацията за високите цени на електрическата енергия за небитовите потребители

Изх. № 401/23.11.2021 г.

ДО

Г-Н СТЕФАН ЯНЕВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ

Г-Н ВАЛЕРИ БЕЛЧЕВ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ;
Г-ЖА ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА, МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ;
Г-Н АНДРЕЙ ЖИВКОВ, МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: Промяна на срока на действие и размера на компенсацията за високите цени на електрическата енергия за небитовите потребители

            УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Действащата понастоящем Програма за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия, одобрена с Решение на Министерския съвет № 739/26.10.2021 г., предвижда изплащане на компенсации в размер на 110 лв./MWh на стопанските потребители за цените на електроенергията за м. октомври и м. ноември 2021 г. Този размер на компенсацията е непълен, имайки предвид получаващите се в дневните часове цени, които надвишават вече на моменти 680 лв./MWh.

Срокът на действие на тази мярка изтича в края на настоящия месец, а борсовите цени на електроенергията продължават да нарастват на прага на зимния сезон. Средноаритметичната цена за м. октомври 2021 г. е 368,61 лв./MWh (249,61 лв./MWh над прогнозната пазарна цена от 119,00 лв./MWh), а за периода 1 – 23 ноември 2021 г. е 403,49 лв./MWh (284,49 лв./MWh над прогнозната пазарна цена).

Имайки предвид тези обстоятелства, смятаме, че компенсаторният механизъм следва да продължи докато има екстремно високи цени, като същевременно бъде калибриран, така че да отразява адекватно техния размер.

С оглед на това предлагаме да бъде взето решение за удължаване на срока на действие на Програмата за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия за декември 2021 г., като размерът на компенсацията бъде актуализиран на 190 лв./MWh (75% от разликата между октомврийската цена и прогнозната пазарна цена). Тази мярка вече има категорично положително становище от страна на ЕК, относима е до всички потребители на свободен пазар и ги адресира по ясен, равнопоставен начин. Източникът на финансиране биха могли да са извънредните приходи от ДДС в бюджета, получени в резултат на нарасналите цени на електроенергията. Други средства могат да бъдат ползвани от излишъка на ФСЕС, както и извънредната печалба на АЕЦ, НЕК и другите производители. Смятаме, че компенсациите следва да се изплащат докато има екстремно високи цени, като се запази принципът за определяне на размера им – 75% от разликата между борсовата цена и прогнозната пазарна цена.

Водени от разбирането, че следва да се разработят спешно механизми за устойчиво ценообразуване на произведената и предлагана електроенергия на българския енергиен пазар, насочени към всички участници (битови и небитови), отчитайки справедливо интересите им, предлагаме експертите в КЕВР и МЕ да обсъдят модел на структура и размер на специфични ценови компоненти като „задължения към обществото“, такива, че да позволят: адекватна прогнозна цена – за регулиран и свободен пазар; да не трансферират свръхпечалби към отделни търговски участници; компенсиране на свръхцените за небитовите потребители, т.е. крайна цена, намалена спрямо ирационалните цени на търгуваната активна енергия.

Като важна допълнителна мярка за специфична група от стопански потребители предлагаме и създаване на платформа на борсата, чрез която потребители, отговарящи на определени критерии за енергоинтензивност (напр. допустимост по наредбата за зелена отстъпка), да могат да наддават за дългосрочни договори. Подобен механизъм би съответствал на чл. 3, б. о) от Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно вътрешния пазар на електроенергия. Допълнителен аргумент за такава платформа е, че почти половината от произведената електроенергия в България се изнася (виж доклад на европейския регулатор ACER за екстремните цени от ноември 2021 г.[1]). Няма друга държава с такава експортна експозиция в ЕС.

Комбинирането на гореописаните три мерки, отчитайки потенциален кумулативен ефект – така че да не се постигне свръхкомпенсиране на едни за сметка на други участници на електроенергийния пазар (напр. може да се обоснове стойността 150 лв./MWh като резултативна цена след приложимите компенсационни механизми), убедени сме, ще доведе до справедливо редуциране на безпрецедентния ценови натиск над крайните потребители – както битови (през регулирания пазар), така и небитови (през приложния режим на функциониране на свободния пазар).

Въпреки отминалите избори и очакванията за съставяне на ново правителство на страната Ви призоваваме да вземете решение като действащ Министерски съвет за удължаване на срока на действие и изменение на размера на компенсацията по Програмата за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия поради неотложността на ситуацията.

С УВАЖЕНИЕ,            

ВАСИЛ ВЕЛЕВ, /П/

Председател на УС на

Асоциация на индустриалния

капитал в България

ДОБРИ МИТРЕВ, /П/

Председател на УС на

Българска стопанска камара

 

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ,  /П/

Председател на УС на

Българска търговско-промишлена

палата

 

КИРИЛ ДОМУСЧИЕВ, /П/

Председател на УС на

Конфедерация на работодателите и

индустриалците в България

                                 ВАСИЛ ВЕЛЕВ,

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АОБР ЗА 2021 Г.

[1]https://documents.acer.europa.eu/Official_documents/Acts_of_the_Agency/Publication/ACER’s%20Preliminary%20Assessment%20of%20Europe’s%20high%20energy%20prices%20and%20the%20current%20wholesale%20electricity%20market%20design.pdf

АОБР и „Има такъв народ“ обсъдиха спешни мерки за компенсиране на свръхвисоките цени на електроенергията и приоритети на Бюджет 2022

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) и „Има такъв народ“ обсъдиха спешни мерки за компенсиране на свръхвисоките цени на електроенергията и препоръките на бизнеса към бюджета за 2022 г. По време на проведената среща представителите на национално представителните работодателските организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ бяха категорични, че неотложна задача пред управлението е  компенсиране за небитовите потребители за свръхвисоките цени на електроенергията за месец декември, тъй като предвидените от служебния кабинет средства са само за месеците октомври и ноември тази година и вече не са достатъчни като размер предвид актуалните цени.

По данни на бизнеса над 600 хиляди небитови абонати са подложени на ценови шок. Това са малки, средни и големи предприятия, болници, училища, детски ясли и градини, ВиК дружества, театри, музеи и други културни институции, държавни и общински ведомства и предприятия и др. Ако не бъдат взети спешни мерки, АОБР счита, че може да се стигне до колапс – спиране на предприятия, фалит на търговци, риск от невъзможност за доставка на електроенергия. На срещата бяха коментирани и различни механизми за подкрепа през първото тримесечие на 2022 г., сред които отрицателно задължение към обществото, както и необходимостта за компенсиране на топлофикациите за цената на природния газ с цел недопускане на голям скок на цената на парното и топлата вода.

Работодателите препотвърдиха приоритета си за присъединяване на страната ни към еврозоната и ОИСР и заявиха, че ще разчитат на „Има такъв народ“ за ускоряване на необходимите реформи в съдебната система и постигане на необходимите стандарти за върховенство на правото, сигурност на собствеността, ограничаване на корупцията, ефективно управление на публичните предприятия и финанси. Представителите на АОБР категорично обявиха подкрепата си за запазване на данъчна стабилност при запазване на равнищата на данъчните ставки и на равнищата на осигурителните вноски за 2022 година. Според организацията това е един от основните фактори за насърчаване на инвестициите и за осигуряване на условия за икономически растеж.

Като изключително важни от АОБР бяха посочени политиките, свързани с антикризисни мерки, включително ускорено инвестиране на европейските фондове. Сред тях са запазване на мярката за запазване на заетостта, прилагане на мярка за финансиране на постоянните разходи на предприятия с голям спад в приходите, както и мерки за компенсиране на българските предприятия за безпрецедентно високите, надхвърлящи в пъти разчетите на КЕВР, цени на електрическата енергия и на природния газ, пряка подкрепа за инвестициите и иновациите в предприятията.

В допълнение на това АОБР настоя за стриктното спазване на разходопокривния принцип при формирането на държавни и общински такси, като предложението получи пълната подкрепа на „Има такъв народ“. За пореден път работодателските организации отправиха забележка срещу непрекъснатото отлагане на изчисляването на такса „Битови отпадъци“ на основа на реалното замърсяване и настояха Бюджет 2022 г. да бъде изработен на основа, при която таксата се изчислява на принципа „замърсителят плаща“.

Представителите на „Има такъв народ“ бяха категорични, че голяма част от приоритетите на работодателските организации присъстват в програмата им. Основни акценти те поставиха върху изработването на програмно бюджетиране, намаляването на регулациите за бизнеса, увеличаването на прага за регистрация по ДДС, въвеждане на електронно правителство, децентрализация на общините, въвеждане на необлагаем минимум, близък до нивото на средната заплата.

Сред другите обсъдени важни теми бяха търсенето на възможности за включване в бюджета на разчети за реализиране на конкретни реформи в здравноосигурителната система с акцент върху превенцията и профилактиката, преустановяване на административното определяне на минималната работна заплата и пенсия, прекратяване на заплащането от предприятията на първите три дни болнични и други.

Всички участниците в срещата бяха единодушни, че трябва да се ускори административната реформа и електронното управление за подобряване на бизнес средата и осигуряване на икономически растеж на България.

Заедно с АИКБ, подкрепете предстоящото Второ издание на Националния конкурс „Коледна звезда – Деца помагат на деца“

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) е партньор на събитието

Идеята за националния коледен конкурс за детско творчество се появява през зимата на 2020 г. в отговор на мрачната епидемична обстановка в страната. Първоначално е замислен от НЧ “Христо Ботев-1942 г.“, община Тутракан, като областен онлайн конкурс, но масовото участие в него автоматично го превръща в национален.

В първото издание на конкурса „Коледна звезда“ се включват над 700 деца от цяла България. Те се състезават в три големи направления :

  • Изработка на коледна/новогодишна картичка. Тази категория има и отделен надслов: „Деца помагат на деца“, което е и благотворителна кауза. Събраните картички се продават на благотворителен базар, а средствата от тях са дарени на дете в нужда;
  • Литературна творба /проза или поезия/ на тема „Моята коледна приказка‘‘;
  • Изпълнение на песен на коледно-новогодишна тема. Освен солово, децата участват и съвместно със своите семейства.

В трите категории журират изявени български творци, които прегръщат идеята абсолютно безвъзмездно. В деня на награждаването, излъчено от община Тутракан на 25.12.2020 г., видео обръщение и поздрав към децата отправя вицепрезидентът на страната г-жа Илияна Йотова.

През тази година предстои Второ издание на конкурса „Коледна звезда‘‘. По този повод организационният екип отправя молба към всички съпричастни на каузата добротворци за спонсорство, с което да се осигурят награди за отличените деца – участници. Благотворителната цел в „Деца помагат на деца“ този път е насочена към 4-годишния Георги Петров от Тутракан, който страда от тежка форма на аутизъм и се нуждае от лечение в чужбина, за да се подобри качеството на живота му. Организаторите на инициативата се надяват със събраната сума от продадени картички да успеят да помогнат на семейството.

Всяка година бележити български творци подават ръка на Националния конкурс „Коледна звезда“. Жури в тазгодишното издание по категории са: Недялко Йорданов, Евгени Будинов, проф. Живко Жечев, певиците Йорданка Христова, Мими Иванова, Михаела Маринова, композиторите Хайгашод Агасян и Георги Добрев, диригентът на „Космическите гласове на България“ Ганчо Гавазов, народната певица, солист на ансамбъл „Пирин“ Нели Андреева и др.

Като истински жест към малките писатели ще бъде видео драматизирането на най-добрия литературен разказ, в който героите ще „оживеят“. В това предизвикателство, отново безвъзмездно, ще се включат младите фотографи и оператори Толга Кантаров и Николета Тилкова, както и актьорът Евгени Будинов.

Авторски купи и медали всяка година изработва на символична цена дизайнерът Стефан Петров. В предходното издание организаторите са били очаровани от безкрайния детски талант и готовността за помощ.

За жалост, скромният читалищен бюджет не позволява да бъдат отличени подобаващо най-добре представилите се. Затова през тази година е въведена символична такса участие от 8 лв. Целта е с набраните средства да се покрият разходите за медали, купи и грамоти за децата, които според регламента на конкурса ще се състезават в 3 големи категории и няколко възрастови групи. Организаторите се надяват с малко допълнителна финансова помощ и подкрепа от съмишленици да подсигурят три еднократни стипендии за най-добрите в трите категории, за да бъдат зарадвани децата с по-стойностни предметни награди.

Още подробности за текущата подготовка на Националния конкурс за детско творчество „Коледна звезда – Деца помагат на деца“, както и за миналогодишното му издание, ще намерите във фейсбук страницата на събитието.

За допълнителна информация и въпроси може да се свържете с г-жа Антония Камбурова на телефон 0895 922 890 или на електронна поща: zvezdakoledna1@abv.bg

1 2 3 4 5 40