Категория: Събития

Недекларираната заетост в българската икономика според работодателите намалява през последните три години

Picture_01

Недекларираната заетост в българската икономика според работодателите е 25,3%, а според работниците – около 33%. Това стана ясно днес на онлайн Кръгла маса, организирана от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) за представяне на Национална карта на недекларираната заетост в страната. В събитието взеха участие над 60 представители на изпълнителната и законодателната власт, работодателски, синдикални, научни и неправителствени организации, медии.

„Повече от 10 години АИКБ неотклонно и последователно провежда политики и инициира действия пред изпълнителната власт за ограничаване на сивата икономика. Последната стойност на сивия сектор у нас, която е отчел Композитния индекс е 21,48%, а през 2010 г., когато стартирахме измерването му той беше 36,65%.Въпреки сериозният отчетен спад стойностите му са значително по-високи спрямо средноевропейското ниво. От 2019 г. специален фокус в усилията ни е и ограничаването и превенцията на недекларираната заетост. Целта на Националната карта на недекларираната заетост, която представяме днес, е да формулира конкретни препоръки за провеждане на мерки и политики, чрез които в българското общество да настъпят трайни и устойчиви промени в нагласите към сивите практики, така че толерантността към недекларираната заетост да бъде сведена до минимум.“, заяви по време на откриването на онлайн събитието председателят на УС на АИКБ г-н Васил Велев.

„Темата за недекларираната заетост е изключително важна за всички участници на трудовия пазар. Виждаме тенденция на намаляване, която може да отдадем и на редицата законодателни и правоприлагащи мерки, които правителството предприе през последните години. Вярвам, че с продължаване на съвместните ни усилия ще допринесем за още по-голямо намаляване на сивата икономика в България.“ посочи заместник- министърът на труда и социалната политика г-н Лазар Лазаров, който е и председател на Обществения съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика и недекларираната заетост. Неговото изказване беше подкрепено и от г-жа Маринела Петрова заместник-министър на финансите, която каза, че „Кризата, причинена от пандемията КОВИД-19 е допринесла за промяна в нагласите по отношение на декларирането на заетост, защото само по този начин бизнеса и гражданите могат да ползват антикризисните мерки на правителството. Хората трябва да разберат, че декларирането на труд води до подобряване на събираемостта, което от своя страна дава на държавата възможност за използване на повече средства за инвестиции“

З.Русинова - АИКБ 12

Председателят на Икономическия и социален съвет г-жа Зорница Русинова, сподели с участниците в кръглата маса, че „Съветът е една изключително подходяща трибуна, на която да продължим последващите дебати за ограничаване на недекларираната заетост. Категорично мога да заявя готовността на екипа на ИСС да работим съвместно с правителството и социалните партньори за изследване на връзката между съществуващите сиви практики и новите форми на заетост

Националната карта е първия по рода си подобен документ не само в България, но и на европейско равнище. Тя е плод на едногодишния труд на повече от 50 експерта, анализирали резултатите от две национално представителни проучвания, от фокус групи, кабинетни проучвания, дълбочинни интервюта и други.

Според проучванията пет са най-често срещаните форми на недекларирана заетост – работа без договор, работата с договор с фиктивни клаузи и допълнително доплащане на необлагаема сума в брой, прикрити трудови договори, фалшива самонаетост и извънреден труд без заплащане.

По думите на д-р Милена Ангелова, която е главен секретар на асоциацията и ръководител на проекта, и работодателите, и работниците са посочили, че най-често срещаната практика е работата с договор с фиктивни клаузи и допълнително доплащане на необлагаема сума в брой. „Нейният обхват е между 25%  и 30%. На второ и трето място и двете групи поставят съответно полагането на извънреден труд без заплащане и прикритите трудови договори. Резултатите ни показаха, че най-силно уязвими са секторите „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“, „Строителство“, „Хотелиерство и ресторантьорство“, „Транспорт, складиране и пощи“ и „Селско, горско и рибно стопанство““, допълня още тя.

Най-високи дялове на недекларираната заетост се отчитат в областите Видин (33,5 %), Ямбол (32,6%) и София-област (32,5 %). Докато най-ниски са установени в областите Кюстендил (24,1 %), Смолян (23,6 %) и Търговище (21,1 %). А най-уязвими са младите хора, навлизащи тепърва на пазара на труда, както и пенсионерите – хората, които вече са излезли от активната трудова възраст и търсят начини за повишаване на своите доходи.

Проведените изследвания потвърждават стартовите хипотези на АИКБ за наличието на зависимости между образователните и квалификационните характеристики на наетите лица и вероятността да бъдат включени в сиви практики на работното място. Най-голяма е вероятността това да се случи при най-ниско образованите и неквалифицирани служители.

За да се ограничат формите на недекларирана заетост на преден план е изведена необходимостта от намаляване на възможностите за генериране на плащания в брой, които са източник на сиви практики.

Сред основните препоръки на анкетираните работодатели е да се промени сега действащия модел на 57% осреднен размер на осигуровки  за всички осигурителни фондове за сметка на работодателя и 43% осреднен размер на осигуровки за сметка на работника. Предлага се повишаване на дела на осигурителните вноски за сметка на работника при запазване размера на нетното трудово възнаграждение. Това ще намали в значителна степен икономическия интерес на работодателя от недекларирана заетост, а заедно с това ще увеличи икономическия интерес на работника не само да работи на трудов договор, но и да бъде осигуряван върху пълната сума на брутното трудово възнаграждение.

„През последните години недекларираният труд винаги е бил във фокуса на работа на ГИТ. И през 2021 г. екипите ни ще направят проверка на 2000 предприятия, за които считаме че имат високорисков профил по отношение на работата с договор с фиктивни клаузи. Напълно подкрепям изведените препоръки, като смятам, че те трябва да са част от единна национална стратегия за ограничаване на недекларираната заетост, в която задължително участие да вземат и социалните партньори.“ посочи г-жа Румяна Михайлова, изпълнителен директор на Главна инспекция по труда.

Резултатите от проведените различни анализи показват, че са необходими по-широки обществени кампании сред работодателите и заетите лица за ползите от декларирания труд, както и търсенето на механизми за въвеждане на системи от бонуси и стимули за коректните работодатели, спазващи трудовото законодателство.


За повече информация вижте видеото:

Представяне на Национална карта на недекларираната заетост

ShadowEconomy-1170x520

На 22 февруари 2021 г. от 11.00 часа Асоциация на индустриалния капитал в България организира онлайн кръгла маса за представяне и обсъждане на Национална карта на недекларираната заетост по проект BG05M9OP001-1.051-0001 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“.

Националната карта е единствена по рода си не само на национално, но и на европейско равнище, като същата съдържа огромна по обем информация за нагласите на работодателите и заетите лица към проявленията на недекларираната заетост, оценка на нейния дял, уязвимост на отделните възрастови групи към сиви практики, оценка на рисковете, които крият новите форми на заетост и тяхната приложимост по браншове, конкретни насоки за ограничаването й.

Националната карта е разработена въз основа на проведени две национално представителни проучвания сред работодатели и заети лица, дълбочинни интервюта на работодатели, кабинетни проучвания и дава ясна картина за проявленията на недекларираната заетост на национално равнище.

В дискусията ще вземат участие представители на държавната администрация, браншови и граждански организации, работодатели и заети лица.

АИКБ – Национален център „Икономика на светло“

Позиция на АОБР относно наложеното увеличаване на таксите на БФБ

БФБ3

Следва пълният текст на позицията на Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) относно наложеното увеличаване на таксите на Българската фондова борса, считано от 01.01.2021 г., и предложеното въвеждане на нови такси от Централния депозитар.
Позицията е изпратена до Министерство на финансите, Българската фондова борса и Централния депозитар.
АОБР счита, че е крайно наложително предприемането на адекватни мерки от страна на „БФБ-София“ АД и „Централен депозитар“ АД в съответствие със стандартите и добрите практики на корпоративното управление с цел подобряване на бизнес средата и повишаване на доверието в българския капиталов пазар, а оттам – и на конкурентоспособността на българските предприятия и съответно на икономиката в страната.
Позицията може да видите и/или изтеглите в PDF ТУК.

***

ДО

Г-Н КИРИЛ АНАНИЕВ,
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДОЦ. Д-Р МАНЮ МОРАВЕНОВ,
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКА ФОНДОВА БОРСА

Г-Н ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА „ЦЕНТРАЛЕН ДЕПОЗИТАР“ АД

Относно: Позиция на АОБР относно наложеното увеличаване на таксите на Българската фондова борса, считано от 01.01.2021 г., и предложеното въвеждане на нови такси от Централния депозитар

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

В контекста на трудната ситуация, свързана с епидемиологичната обстановка, предизвикателствата пред бизнеса, породени от COVID-19 и засилването на икономическа криза като последствие от пандемията и изолацията, на 29 декември 2020 г. Българска фондова борса едностранно уведоми емитентите на финансови инструменти за решение, взето от Съвета на директорите на БФБ седмица по-рано. Решението е за промяна на Тарифата на БФБ, считано от 01.01.2021 г., която се изразява в драстично увеличаване на таксите за първоначална регистрация и за поддържане на регистрация на емисии във всички сегменти на Основния пазар на БФБ, в сегментите на Алтернативния пазар, както и във въвеждане на нови такси.

От името на национално представителните работодателски организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, Асоциацията на организациите на българските работодатели изразява категорично несъгласие с възприетия от Съвета на директорите на БФБ подход за едностранно налагане на сериозна допълнителна административна и финансова тежест за всички емитенти на финансови инструменти в България в условията на разрастващата се икономическа криза, породена от COVID-19. Липсата на прозрачност, диалог и съгласуваност с участниците на капиталовия пазар, които са пряко засегнати от наложените промени, противоречи на широко прокламираната от Борсата дългосрочна стратегия за повишаване качеството на корпоративното управление като едно от важните условия за увеличаване на доверието на местните и чуждестранните инвеститори към българския капиталов пазар.

Внезапно обявените промени в Тарифата на БФБ доведоха до увеличаване от 50 до 200% на минималните и максималните прагове на годишните такси за поддържане на емисии не само на Основния пазар, а дори на стотици нисколиквидни емисии без сделки или с по две-три сделки годишно. За нас остава неясно как това е свързано с обещаното от ръководството на БФБ „подобряване на доверието в пазара“. Нещо повече – за пореден път констатираме обещания за „по-модерни услуги“ и „по-активна работа с емитентите по отношение на прилаганите принципи и практики при разкриване на информация“, които служат като мотив за сериозно увеличаване на вече съществуващи такси и въвеждане на нови.

Мотивите, свързани с обстоятелството, че тарифата за таксите на БФБ не е променяна от 10 години, а от тогава минималната работна заплата в страната и средномесечния осигурителния доход са се увеличили, са неотносими към въведеното едностранно и драстично увеличение на таксите, дължими към БФБ, особено в усложнената икономическа ситуация в национален и световен мащаб, обусловена от икономическата криза.

АОБР адмирира усилията на БФБ, насочени към постигане на изложените цели, но намира непрозрачното, немотивирано и несъгласувано едностранно въвеждане на нови такси и сериозното увеличение на съществуващи такива за крайно неприемливо средство за постигането им.

В допълнение към вече влязлата в сила нова Тарифа за таксите на БФБ, на 5 февруари 2021 г. ръководството на „Централен депозитар“ АД уведоми Комитета на ползвателите за проект на промени в Тарифата за цените на услугите на „Централен депозитар“ АД.

Проектът предвижда въвеждане на такса за услуги по информационно обслужване на корпоративни събития, която е в размер на 50 лева еднократно или 120 лева за пакет от три уведомления. Мотивите на ръководството на ЦД съобщават, че, от една страна, „цената е разходоориентирана и няма за цел натрупването на печалба“, като същевременно се твърди, че при тези цени вложените в проекта средства ще се възвърнат за период от 2 години и половина.

От друга страна – в мотивите се твърди, че размерът на базовата такса е формиран от 0.50 лв., което е себестойност на съобщението, което ще се разпространява до „приблизително“ 100 инвестиционни посредници – членове на ЦД, а на сайта на Комисията за финансов надзор техният брой е 61. „Централен депозитар“ АД разполага с информация за конкретния брой инвестиционни посредници, при които има открити сметки на акционери на даден емитент, което провокира въпроса, ако акционери на един емитент имат сметки при 5-10 посредника, защо е необходимо информацията да се изпраща до всички „приблизително“ 100 посредници – членове на Централен депозитар.

АОБР обръща внимание, че оповестяването на предварителна информация относно предстоящи корпоративни събития е регулаторно задължение за емитентите, за изпълнението на което се въвежда нова административна тежест под формата на такси, дължими към Централен депозитар. Напомняме, че за същата услуга (оповестяване на покана за общо събрание) Търговският регистър получава 15 лева.

Едностранното и необосновано налагане на нови такси за услуги и увеличаването на размера на съществуващи такива от ръководствата на БФБ и Централния депозитар, без съгласуване и отчитане на позицията на засегнатите пазарни участници, на практика е форма на злоупотреба с монополно положение, която вреди не само на емитентите на финансов инструменти, но и на цялата икономика на страната ни.

Устойчивото развитие на капиталовия пазар е сред приоритетите на АОБР за 2021 г. под ротационното председателство на АИКБ, а ограничаването на свръхрегулациите, намаляването на административната тежест за емитентите и подобряването на корпоративното управление са от съществено значение за постигане на тази цел.

В този смисъл считаме за крайно наложително предприемането на адекватни мерки от страна на „БФБ-София“ АД и „Централен депозитар“ АД в съответствие със стандартите и добрите практики на корпоративното управление с цел подобряване на бизнес средата и повишаване на доверието в българския капиталов пазар, а оттам – и на конкурентоспособността на българските предприятия и съответно на икономиката в страната.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ, /П/

Председател на УС на

Асоциация на индустриалния

капитал в България

РАДОСВЕТ РАДЕВ, /П/

Председател на УС на

Българска стопанска камара

 

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ,  /П/

Председател на УС на

Българска търговско-промишлена

палата

 

КИРИЛ ДОМУСЧИЕВ, /П/

Председател на УС на

Конфедерация на работодателите и

индустриалците в България

 

                                ВАСИЛ ВЕЛЕВ,

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АОБР ЗА 2021 Г. 

АОБР обединява национално представителните работодателски организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ. Основна цел на организацията е да консолидира, балансира и представлява интересите на членовете си. Наетите в предприятията, членуващи в четирите работодателски организации, представляват 82 % от всички наети у нас, а брутната добавена стойност, която произвеждат е 86 %.

Твоят избор има значение

Твоят-избор-има-значение-1200

Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия в партньорство с Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската стопанска камара и Българската национална телевизия обединяват сили в инициативата „Твоят избор има значение“.

Целта на информационната инициатива е да спомогне за преодоляването на икономическите последствия, настъпили в следствие на пандемията COVID-19, в частност спада в износа на стоки, произведени в България, през изминалата 2020 г.

„Твоят избор има значение“ полага своето послание на данни, които показват възможностите за компенсиране на спада в експорта в 8 категории чрез общи действия на българските потребители, базирани на избора им на родни продукти.

Вижте първите три видеоклипа, които ще бъдат излъчвани в ефира на БНТ и разпространявани в YouTube:

Писмо от АОБР относно искане за ново удължаване на преходния период за избор на нов доставчик на ел. енергия

tok-620x310

Следва пълният текст на писмо от Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) до председателя на Комисията по енергетика към 44-то Народно събрание Валентин Николов относно искане за ново удължаване на преходния период за избор на нов доставчик на ел. енергия.


ДО

Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА ПРИ

44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Относно: Искане за ново удължаване на преходния период за избор на нов доставчик на ел. енергия.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН НИКОЛОВ,

Както Ви е известно, енергетиката и нейното пазарно функциониране е един от най-важните приоритети на АОБР, затова ние стриктно следим всяко действие в този сектор и реагираме в защита на фирмите потребители. За съжаление опитите за забавяне на реформите не спират. Считаме, че е скандално да се иска ново удължаване на преходния период за избор на нов доставчик. Просто сe прави поредно отлагане на пълната либерализация. Предвиденият гратисен период от 9 месеца за намирането на нов доставчик на електроенергия от страна на стопанските потребители „ниско напрежение“ е достатъчен. Периодът не трябва да се удължава поради следните причини:

  1. На предходни етапи на либерализацията, като освобождаването на стопанските клиенти „средно напрежение“, не беше предвидено плавно излизане на пазара.
  2. С удължаването на „гратисния период“ се създават условия за задържане и увеличаване на пазарен дял от страна на крайните снабдители, макар и в качеството им на търговци по типови договори, и не се дава стимул на клиента да потърси алтернативни доставчици. Създава се ситуация, в която клиентите „ниско напрежение“ остават с разбирането, че са преместени „служебно“ на свободния пазар, което повлиява на поведението им. Отваря сe нов времеви прозорец за крайните снабдители да могат спокойно да прехвърлят и запазят клиентите си.
  3. В допълнение, платформата за сравнение на оферти на КЕВР следва да е функционираща, а институциите е трябвало да са извършили активно и адекватно информационната кампания.
  4. Малкият брой клиенти „ниско напрежение“, сменили доставчика си, може да се дължи на разбирането за „служебна“ смяна на сегмента (пак сме си при стария доставчик, само цената е друга). С удължаването на „преходния период“ проблемът ще се измести с една година, тъй като ще се затвърди впечатлението за „служебността“ на участието на свободния пазар.
  5. Няма равнопоставеност на клиентите, тъй като потребителите „високо напрежение“ и „средно напрежение“ преминават автоматично на доставка от последна инстанция, когато останат без доставчик, дори това да не е по тяхна вина. Същевременно, клиентите „ниско напрежение“, избрали друг доставчик, също биха били попаднали в хипотезата на доставка от последна инстанция, ако останат без доставчик преди да е изтекъл гратисният период, защото са прекратили типовия договор с крайния снабдител. Така се създава неравнопоставеност и между клиентите „ниско напрежение“ и пазарният подход не се поощрява, защото е вероятно повечето потребители да „играят на сигурно“ като отлагат свободния избор на доставчик до последния възможен момент.
  6. Задължение на клиента е да се информира за възможностите и рисковете, които предоставя свободният пазар. Ролята на институциите в случая е да предоставят адекватна и навременна информация на пазарните участници, а не да създават законодателна защита на цял сегмент потребители и да създават условия за изкуствено задържане на пазарните дялове на конкретни доставчици.

С УВАЖЕНИЕ,                  

 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ

Председател на УС на АИКБ
и председател на АОБР за 2021 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ     

Позиция на АОБР във връзка с разпространеното до медии писмо на производителите на фискални устройства до изпълнителния директор на НАП

ФискаленБон1

Следва пълният текст на Позиция на АОБР във връзка с разпространеното до медии писмо на производителите на фискални устройства до изпълнителния директор на НАП г-жа Галя Димитрова:


Многократните изменения в Наредба Н-18 от 2018 г. насам и опитите за поставяне на регулация в нея за СУПТО (Софтуери за управление на търговските обекти) – доказа невъзможността за поставянето на рамка и модел на работа при разнообразието от софтуерите за управление на дейността, както и тяхното подчинение на фискалните устройства. С последните промени в ЗДДС, които бяха правилни и категорично подкрепени от нас, ползването на СУПТО вече е по желание, а не задължително и многомилионни разходи за проучване, за разработка и за опити за внедряване на СУПТО законопослушно  извършени от страна на белия бизнес в България се обезсмислиха.

В условията на пандемията от Covid-19, станахме свидетели на навлизането на електронната (неприсъствена) търговия в ежедневието, като тя ще продължи да заема все по-голяма част от търговския оборот. За целите на неприсъствената търговия, при която продавачът на стоката и клиентът не се срещат за извършване на сделката, пренасянето на хартиен фискален бон представлява затруднение, а в случаите на продажбата на услуги от разстояние – е единственото, за което е нужно да се организира транспорт. Алтернативният режим – за издаване на фискален бон в електронен вид – е недостъпен за търговците, които имат и физически магазини, а освен това, задължава електронните магазини, които най-често са на наета компютърна инфраструктура, да имат директна връзка с фискално устройство, което на практика го прави неприложим за голямата част от търговците.

От позицията си на потребител на услугите за фискализация, работодателските организации апелират за създаването на справедлива, прозрачна и изпълнима алтернатива за фискализация за неприсъствената търговия. Предлаганата от работната група на НАП софтуерна фискализация има потенциал да бъде тази алтернатива, която да опрости модела на фискална отчетност чрез директна комуникация с НАП. Обсъжданият режим гарантира и сигурността на фискалната информация – чрез употребата на дигитални сертификати, които гарантират идентичността на търговеца еднозначно и криптират съдържанието на неговата търговска информация. В тази фискална отчетност няма нищо имагинерно, както се твърди от текущите лидери в сферата на производството и продажбата на фискални устройства. Това е модел за фискализация, прилаган успешно в страни от и извън Европейския съюз, който ще даде на българската икономика важен инструмент, чрез който да заеме подобаваща позиция в ерата на глобална дигитализация на търговската дейност. Цифровата трансформация на бизнеса означава отсъствието на хартиени документи в дигиталните бизнес модели, в противен случай дигитализацията ще остане само на хартия.


За АОБР:
АОБР обединява национално представителните работодателски организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ. Основна цел на организацията е да консолидира, балансира и представлява интересите на членовете си. Заетите в предприятията, членуващи в четирите работодателски организации дават работа на 82% от всички наети у нас, а брутната добавена стойност, която създават е 86 на сто.

АОБР представи приоритетите си за 2021 г.

photo_4

 Организацията ще работи по 47 мерки в шест ключови за икономиката области

Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) обяви основните си приоритети за 2021 г. Това стана на официална пресконференция, в която участие взеха ръководителите на четирите национално представителни работодателски организации, членове на АОБР – Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България; Радосвет Радев, председател на Българската стопанска камара; Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата, и Кирил Домусчиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

Организацията ще работи по 47 мерки в шест ключови за българската икономика области, сред които бизнес среда, енергетика, човешки ресурси, капиталов пазар, европейски политики и инвестиции. За основен национален приоритет беше обявено приемането на България в ОИСР и Шенгенското пространство, включително и активна работа за по-скорошното включване на България в Еврозоната.

„По традиция в началото на всяка година АОБР представя приоритети си. В тях няма да видите антикризисни мерки, а точно напротив мерки, които целят подобряване на бизнес средата и повишаване на конкурентоспособността на българските предприятия и съответно на икономиката. И тъй като тази година е изборна единодушно взехме решение да поканим партиите и коалициите, на които социологическите агенции дават шанс са влизане в парламента, които да запознаем с приоритетите си и очакванията на бизнеса“, каза ротационният председател на АОБР за тази година Васил Велев.

Председателят на БСК Радосвет Радев отбеляза, че от съществено значение за подобряване на бизнес средата у нас е запазването на съществуващия данъчен модел и понижаването на дела му, преразпределен през държавния бюджет. Като друг важен акцент той изтъкна намаляването на регулаторната тежест върху стопанската дейност на компаниите до минимално изискуемото от ЕС. По думите му българския бизнес иска максимално бързо изграждане на електронно управление, както и разширяване на приложното поле на мълчаливото съгласие.

„2020 г. ни показа колко голяма е необходимостта от електронно управление, за да можем да преминаваме малко по-лесно през подобни кризи. Забавянето на мерките и влошаването на бизнес средата до голяма степен се дължи и на лошата работа на институциите. Това показват данните от анкетата на БСК.  70 на сто от анкетираните отговарят, че икономическите показатели на компаниите им са се влошили, а 56% ще отложат всичките си инвестиции“, допълни Радосвет Радев.

Според него има необходимост и от усъвършенстване на правилата за легитимиране на национално представителните организации на работници и служители, и на работодатели. АОБР счита, че процедурата трябва да се прави на всеки 7 години, а не както е в момента на всеки 4, допълни още той.

Ротационният председател на АОБР за 2020 г. Кирил Домусчиев посочи, че енергетика е сред най-тежките проблеми за българския бизнес. „За съжаление през изминалата година не успяхме до доведем до финализиране така необходимата реформа в сектора и през 2021 г. ще продължаваме да настояваме за нейното реализиране. Енергетиката е сред основните ни приоритети, тъй като играе изключително роля за увеличаване на конкурентоспособността на българската икономика“, заяви председателят на КРИБ.

photo_3

По думите на Кирил Домусчиев АОБР ще настоява да изготвяне и подписване на Национално споразумение за осигуряване на ликвидност на пазара на електроенергия на пазара „Ден напред“, което да включва производителите от групата на БЕХ, Министерство на енергетиката, Министерство на икономиката, Министерство на финансите и национално представителните синдикални и работодателски организации.

Сред другите приоритети в сектор „Енергетика“ председателят на КРИБ посочи още приемането на балансиране национална стратегия до 2030 г., нотифициране и провеждане на търг за капацитети и уреждане на отношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК и т.нар. американски централи в съответствие с правилата за държавни помощи на ЕС, повишаване капацитета и активността на КЕВР за разследване и санкциониране на пазарни злоупотреби и пазарна концентрация, обединение на българския с европейския пазар на електроенергия. Кирил Домусчиев постави и акцент върху насърчаване на производството и съхранението на електроенергия от ВИ за собствени нужди, както и за приемането на законови промени за пълна либерализация на пазара на електроенергия.

Въпреки временните затруднения на част от бизнеса, в следствие на COVID-19 членовете на АОБР считат, че след няколко месеца предприятията отново ще започнат да изпитват недостиг на кадри. „Човешките ресурси са важен елемент от индустриалната политика. През настоящата година трябва да положат максимални усилия за разработване на политики за задържане на работници, които са се завърнали от чужбина, поради кризата. Те трябва да бъдат свързани с облекчаване на възстановяването на гражданския им статут, изграждане на допълнителни детски гради за децата им и др.“, каза председателят на БТПП Цветан Симеонов.

Той добави, че работодателските организации ще продължават да работят за извършване на промени в Закона за висшето образование, чрез които план-приема в учебните заведения да се привежда към нуждите на икономиката, както и за ускоряване на реформите в образователната система с акцент върху професионалното образование и разширяване на уменията и знанията в науката, технологиите, инженерството и математиката.

Като много важни мерки Цветан Симеонов подчерта разширяването на функциите на Агенция по заетостта с цел облекчаване на вноса на работници и специалисти от трети страни, както облекчаване на нормативната уредба, чрез което да се улесни достъпа до страната ни и до българския трудов пазар на чуждестранни работници и специалисти с български произход. Председателят на БТПП заяви, че исканията за отмяна на минималните осигурителни доходи и на задълженията на работодателя да заплаща първите три дни от болничния също са сред приоритети за 2021 г.

Васил Велев, който тази година е ротационен председател на АОБР, изтъкна, че Асоциацията настоява за активно участие в актуализацията и приемането на Плана за възстановяване и устойчивост на България, както и да участва в механизма за неговото изпълнение и мониторинг. „Бизнесът очаква поне 25%, а не коментираните до момента от 3 до 8 на сто, от средствата по Плана да бъдат насочени в подкрепа на инвестициите в съществуващите предприятия. Тези предприятия, които хранят хората и пълнят бюджета на страната днес“, допълни още Васил Велев. Според него България трябва да има изработена национална позиция по изпълнението на Европейската зелена сделка, чрез която да се гарантира справедлив, плавен и съобразен със спецификите на държавата ни преход към нисковъглеродна икономика.

Капиталовият пазар също е залегнал сред приоритети за 2021 г. По думите на председателят на АИКБ четирите национално представени работодателски организации ще работят за недопускане на опитите за държавен контрол върху частни листвани компании посредством отчуждаване на неактивни акции. Васил Велев допълни, че България трябва сериозно да усъвършенства нормативната уредба, за да бъдат ограничени свръхрегулациите и да се опростят и автоматизират процедурите, както и да подобряват условията за финансиране на МСП чрез капиталовия пазар. АОБР предлага и извършване на оценка на потенциала за листване на миноритарни дялове от държавни дружества и набиране на финансов ресурс за реализиране на големи инфраструктурни проекти чрез капиталовия пазар и подобряване на корпоративното управление на публичните предприятия.

АОБР обединява национално представителните работодателски организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ. Основна цел на  организацията е да консолидира, балансира и представлява интересите на членовете си. Заетите в предприятията, членуващи в четирите работодателски организации дават работа на 82% от всички наети у нас, а брутната добавена стойност, която произвеждат е 86 на сто.

Пълния запис от пресконференцията може да видите в YouTube канала на АОБР:

ПОКАНА ЗА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

press2

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

 

Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) има удоволствието да Ви покани на пресконференция, на която ще бъдат представени приоритетите на организацията за 2021 г. Събитието ще се състои на 25 януари 2021 г. (понеделник) от 12:00 ч. в Пресклуб БТА, бул. „Цариградско шосе“ №49.

Участие в пресконференцията ще вземат: Васил Велев, председател на Асоциация на индустриалния капитал в България, Радосвет Радев, председател на Българска стопанска камара, Цветан Симеонов, председател на Българска търговско-промишлена палата и Кирил Домусчиев, председател на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България.

АОБР обединява национално представителните работодателски организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ. Основна цел на  организацията е да консолидира, балансира и представлява интересите на членовете си. Заетите в предприятията, членуващи в четирите работодателски организации представляват 82% от всички заети у нас. А брутната добавена стойност, която произвеждат е 86 на сто.

През 2021 г. ротационен председател на АОБР е Асоциация на индустриалния капитал в България.

 

Предварително Ви благодарим и Ви очакваме!

Вашето присъствие е важно за нас!

АИКБ настоява за предвидима и съобразена със световните тенденции среда за електронна търговия

software_1

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) иска предвидима и съобразена със световните тенденции среда за електронна търговия. Единствено така българските компании ще бъдат конкурентни. Това стана ясно по време на проведената от НАП кръгла маса на тема „Електронната търговия в България – перспективи и възможности. Фискални и потребителски аспекти“.

„За нас е важно да се даде възможност за онлайн, софтуерна фискализация чрез директно обръщение на търговския софтуер към сървъри на НАП или на доверени независими посредници. Тази алтернативна форма на фискализация трябва да се дефинира така, че да е достъпна за всички фирми, извършващи електронна търговия, включително и тези, които извършват и производствена дейност или физическа търговия“, заяви Паско Пасков, експерт в АИКБ, член на работната група по софтуерна фискализация към НАП и управител на „Степ-Софт Алианс“ ЕООД. “Електронната търговия става основен търговски канал за все по-голяма част от фирмите, и всякакви регулации за нея трябва да поставят българския бизнес в конкурентно предимство, а не в неизгодна позиция.”

Software Fiscalization

Според АИКБ все по-голям дял от търговския оборот на бизнеса преминава през електронна търговия и е необходимо НАП да работи за подобряване на средата, като даде възможност на българския бизнес да бъде конкурентен. Решението е изграждане на предвидима и съобразена с последните тенденции в търговията среда, която дава възможност да използване на електронни пари, криптовалути и други платежни средства, които постепенно изместват парите в брой.

По думите на Паско Пасков всичко това трябва да се случи в режим на прозрачност и диалог, за да се избегнат лошите практики и изгубено време в последните две години, които се случиха с промените в Наредба Н-18. Ако страната ни не успее да създаде добра среда от АИКБ очакват част от търговския оборот на фирмите да премине към ползване на чуждестранни платформи като Amazon и Alibaba. Това от своя страна  ще доведе до изключително големи трудности при проследяване на оборотите и съответно много ниски нива на данъчна събираемост.

По време на кръглата маса НАП взе решение за продължаване на работата на работната група за софтуерна фискализация. Изпълнителният директор на приходната агенция даде мандат за съставяне на групата и стартиране на работа по дефиниране на режим за фискализация за онлайн търговията. Групата трябва да даде предложение до края на януари 2021 г. за насоки за промените, така че да се облекчи работата на онлайн търговците, без да се увеличава риска за фиска.

Софтуерната фискализация представлява обмен на електронни фискални документи по сигурен канал към Националната агенция по приходите (вж. диаграма) и гарантира, че клиентът ще получи разписка по имейл (2) за своята покупка, едва след като НАП са получили и удостоверили нейната фискализация (1).

Сред темите, които бяха обсъдени на проведеното онлайн събитие, бяха още тенденциите и проблемите, които НАП срещат при събираемостта в търговията по електронен път.

АИКБ: Сивата икономика в България продължава да намалява

DSC_0145-crop

Асоциацията връчи за седми път наградите „Икономика на светло“

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) отчита продължаваща тенденция на спад на сивата икономика за пета поредна година. За 2019 г. Композитният индекс „Икономика на светло“, чрез който Асоциацията измерва светлата част на българската икономика, достига стойност от 78,52 пункта, при 77,76 година по-рано. Това стана ясно по време на официалното представяне на Композитния индекс и връчването на наградите „Икономика на светло“.

От АИКБ отчитат, че през 2019 г. основните причини, задържащи положителните тенденции в изсветляването на икономиката се дължат на липсата на реформи или недостатъчни такива в ключови сектори като здравеопазване, защита на конкуренцията, правосъдието, вътрешен ред и сигурност, пазар на труда. Сред  негативните фактори Асоциацията отбелязва и поредното административно повишаване на минималната работна заплата, което е довело до „избуяване“ на нови сиви практики сред нискоквалифицираните работници и служители.

През настоящата година АИКБ актуализира и разшири обхвата на индекса, за да се обхванат повече проявления на сивата икономика. За целта бяха усъвършенствани моделите и методологията за изчисляване на показателите. Разработен е и нов показател – „Заетост на светло“, като данните от него ще бъдат изчислявани и публикувани от 2021 г. Така във фокуса на изследванията ще попадне и трудовия пазар, при който през годините са се откроявали едни от най-съществени проблеми, при това с дълготраен ефект върху националната икономика. Дейностите са извършени в изпълнение на проект „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“.

Вече десет години АИКБ изчислява Композитният индекс „Икономика на светло“, чиято цел е да се опознаят различните проявления на сивата икономика и да се стимулират политиките за нейното ограничаване. От началото на изчисленията до момента Индексът нараства, като единствената година, през която е отчетен спад от 1,2 пункта, е 2014 г. Очакванията на АИКБ са, че и през следващите четири години българската икономика ще продължи плавна тенденция на изсветляване. Като през 2023 г. Композитният индекс ще достигне нива от над 82 пункта.

По време на събитието за седма поредна година Асоциация на индустриалния капитал връчи наградите „Икономика на светло“.

  • В категорията за „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“ победител стана отдел „Счетоводно законодателство“ на Министерство на финансите. Отличието бе връчено за направените промени в Закона за счетоводството, приети от 44-то Народно събрание. Промените в закона може да се определят като ефективна мярка за намаляване на административната тежест върху бизнеса в България и евентуални злоупотреби. Те подобряват бизнес средата в страната и облекчават търговците. Грамоти в категория получиха още Агенция „Митници“, Национална агенция за приходите и КНСБ.
  • Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов грабна отличието „За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция“. Той пребори конкуренцията на Агенция „Митници“, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“  и Софийският арбитражен съд към Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж”.
  • Цветан Петров от Economic.bg е тазгодишният победител в категорията „Журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформална икономика“. Другите номинирани за приза и отличени с грамоти бяха водещата и продуцент на предаването на БНТ „Бизнес.БГ“ Илина Бисерова, журналистът на БТВ Теодора Трифонова и екипа на вестник „Банкеръ“.

Конкурсът има за цел да открои и награди водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивите практики. А призьорите са излъчени чрез тайно гласуване от голямо експертно жури, което е съставено от над 100 изявени личности: видни икономисти, общественици, представители на медиите, членове на Националния и Контролния съвет на АИКБ, на Обществения съвет по Ограничаване и превенция на неформалната икономика и др.


За повече информация вижте също:

1 2 3 30