Категория: Събития

Покана за пресконференция на 16.04.2021 г. в БТА

press2

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТТП), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерация на труда „Подкрепа“ (КТП) организират съвместна пресконференция, на която ще бъдат представени две важни теми:

  • Обръщение до всички парламентарно представени партии във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост;
  • Предложения за продължаване на антикризисните мерки в икономически и социален план до края на 2021 г.

В пресконференцията ще участват:

  • Васил Велев – председател на УС на АИКБ,
  • Пламен Димитров – президент на КНСБ,
  • Радосвет Радев – председател на БСК,
  • Евгений Иванов – изпълнителен директор на КРИБ,
  • Димитър Манолов – президент на Конфедерация на труда „Подкрепа“,
  • Васил Тодоров – главен секретар на БТПП.

Заповядайте на 16 април 2021 г., петък, в 12:00 часа, в Пресклуб БТА. 

Предварително Ви благодарим и Ви очакваме. Вашето присъствие е важно за нас!

АИКБ и Прокуратурата на Република България подписаха меморандум за сътрудничество

2021-04-12-Прокуратура

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Прокуратурата на Република България сключиха меморандум за сътрудничество. Документът беше официално подписан днес от председателя на УС на АИКБ Васил Велев и главния прокурор Иван Гешев. Целта на споразумението е двете организации да си партнират при разработването и изпълнението на комплексни мерки за предотвратяване, установяване и санкциониране на нарушенията на нормативните правила във всички области на стопанството.

За АИКБ е изключително важно не просто да бъдат констатирани наличието на сиви практики и да бъдат идентифицирани противозаконните действия в областта на енергетиката, строителството, транспорта, лицензионните и другите регулаторни режими, но и нарушителите да бъдат наказвани с оглед възпиращо действие и превенция. Сивата икономика, корупционните практики и липсата на сигурност за инвестициите са сред основните фактори за задържане на ръста на българската икономика. АИКБ може и има готовност да окаже съдействие на Прокуратурата с обективен и компетентен анализ на дейности в различни сектори на икономическия живот в страната.

АИКБ ще сигнализира Прокуратурата при констатирани нередности, пораждащи съмнение за извършването на противозаконна дейност като корупция, безстопанственост в публични предприятия, които са държавна или общинска собственост, пазарни манипулации при търговията с електроенергия, кражби на предприятия, източване на обществените фондове чрез злоупотреби с инвалидни пенсии, получаване на наследващи се обезщетения за безработица и болнични, издаване на решения на органите на медицинската експертиза при установяване на работоспособността, вида и степента на увреждане на лица в нарушение на нормативната уредба и др.

В меморандума е записано още, че ще се проучват и прилагат добри европейски и световни практики в противодействието на корупцията, изпирането на пари и данъчните престъпления. А страните ежегодно ще извършват преглед на изпълнението на този меморандум.

Декларация от АОБР относно правната уредба на сумираното изчисляване на работното време

3

Следва пълният текст на декларация на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), излъчена по повод на съвместната декларация на синдикатите от днес относно сумираното изчисляване на работното време.


ДЕКЛАРАЦИЯ

 на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР)

ОТНОСНО: Правна уредба на сумираното изчисляване на работното време

По повод на съвместната декларация на синдикатите от 30.03.2021 г. относно сумираното изчисляване на работното време Асоциацията на организациите на българските работодатели (Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска търговско-промишлена палата, Българска стопанска камара и Конфедерация на индустриалците и работодателите в България) отстоява позицията, че правната уредба на сумираното изчисляване на работното време, която е в сила у нас от 1 януари тази година, е в пълно съответствие с международните актове – Конвенция № 1 относно работното време (Индустрия) от 1919 г. на МОТ и Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време от 4 ноември 2003 г.

 С изменението в чл. 142 от КТ Република България се възползва от възможността, изрично уредена с Директива 2003/88/ЕО, чл. 19 „Ограничения за дерогации от референтните периоди“, където ясно е записано, че „…държавите-членки имат възможност, при спазване на общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, по обективни или технически съображения или съображения, свързани с организацията на работа, да допуснат с колективни трудови договори или споразумения, сключени между социалните партньори, да се определят референтни периоди, които в никакъв случай не надвишават 12 месеца“. Уреждането на такава възможност беше препоръчано и от Икономическия и социален съвет на Република България в становище на тема: „Проблеми при прилагането на системата за сумирано изчисляване на работното време“, прието на пленарна сесия, проведена на 10 май 2019 г.

Синдикалните организации дълго време настояваха референтния период, за който се установява сумирано изчисляване на работното време, да е с продължителност до 4 месеца (не шест, както беше до края на миналата година), а работодателските – да се уреди възможността при постигане на КТД да се въведе период за сумираното изчисляване на работното време до 12 месеца. С промените в КТ (ДВ, бр. 107 от 2020 г.) и двете искания бяха удовлетворени, като съответстващи на европейските норми и балансиращи интересите на страните. Сега обаче синдикатите настояват да се запази само 4 – месечния референтен период, но не и възможността за постигането на съгласие за по-дълъг период посредством колективното трудово договаряне на отраслово и браншово равнище.

Ние, работодателските организации приветствахме уеднаквяването на нормите на КТ с възможността, която предоставя цитираният чл. 19 от Директива 2003/88/ЕО, а именно – с колективен трудов договор по чл. 51б да може да бъде определен период за сумираното изчисляване на работното време до 12 месеца. Тази възможност е в съответствие с общностното право и отразява свободната воля на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите да се договарят с колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище.

Различно тълкуване означава половинчатост и пренебрегване на интересите на страните в двустранния диалог, които биха договорили такива клаузи, приемайки, че те са от взаимен интерес. Означава също и липса на гъвкавост на работното време, особено необходима в днешните условия на все по-трудно оцеляване на множество предприятия, и най-вече на хората, работещи в тях.

Като представителни организации на работодателите в България и социални партньори ние също така изразяваме своята загриженост от факта, че синдикалната страна се противопоставя точно на възможността даден проблем да се регулира чрез колективно договаряне. Само по себе си това е противопоставяне на самата същност на социалния диалог и поставя под въпрос смисъла от съществуването на организациите на социалните партньори. В крайна сметка – точно колективното договаряне е една от основните и най-важни функции на организациите на социалните партньори и отхвърлянето му е в разрез с фундаменталната логика на индустриалните отношения.

 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ, /П/

Председател на УС на

Асоциация на индустриалния

капитал в България

РАДОСВЕТ РАДЕВ, /П/

Председател на УС на

Българска стопанска камара

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ,  /П/

Председател на УС на

Българска търговско-промишлена

палата

 КИРИЛ ДОМУСЧИЕВ, /П/

Председател на УС на

Конфедерация на работодателите и

индустриалците в България

 

 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АОБР ЗА 2021 Г.

Общото събрание на АИКБ избра нови органи за управление

ОС-1200

Общото събрание на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) избра нови органи за управление. Досегашният председател на Управителния съвет на Асоциацията Васил Велев беше преизбран за нов мандат, а негови заместници ще са Данета Желева, Никола Зикатанов, Румен Радев и Кънчо Стойчев. В УС на АИКБ влизат още Боян Бойчев, Кирил Бошов, Стефан Василев, Мариана Итева и Стефан Чайков. По време на заседанието беше обновен състава и на Националния и Контролния съвет  на АИКБ.

Общото събрание одобри и приоритетите в дейността на АИКБ за следващите четири години. Асоциацията ще работи за подобряване на бизнес климата в страната, за повишаване на конкурентоспособността на икономиката, за развитие на капиталовите пазари и научно-изследователската дейност и за насърчаване провеждането и продължаването на реформи в сферите на енергетиката и човешките ресурси.

Според АИКБ макроикономическата политика на страната ни трябва да бъде насочена в три основни направления. Това са запазване на данъчния модел, ефективен контрол над публичните разходи и дружествата с монополно положение на пазара и курс към Еврозоната и ОИСР. Асоциацията ще подкрепя запазването на пропорционалния данък от 10% и размерите на осигурителните вноски.

Акцент в приоритетите на АИКБ е индустриалната политика, за да се подкрепи развитието на икономиката, така че да се създадат условия за ускорен икономически растеж, а от там ръст на доходите.

„Ускоряването на дейностите за въвеждане на електронно управление, по-доброто регулиране за свободно развитие на бизнеса, реализиране на стратегия за модернизация и цифровизация на индустрията и насърчаването на инвестициите и иновациите са само част от приоритетите, които страната ни трябва да осъществи през следващите няколко години, ако искаме да имаме конкурентоспособен бизнес. Това са и основните предпоставки за необходимия ръст от над  6% на БВП, чрез който да постигнем догонващо развитие, обръщане на миграционните потоци и бъдеще за децата и внуците ни в България“, заяви Васил Велев.

Акцент АИКБ поставя и върху развитието на капиталовите пазари. Капиталовият пазар у нас може да бъде използван за набиране на ресурс за финансиране на инвестиционни проекти както на МСП, така и на проектите със значим обществен интерес, включително участие в международни дружества, изграждане на енергийни, индустриални мощности, както и инфраструктурни проекти. Приватизационните сделки следва да се осъществяват преимуществено през фондовата борса, в т.ч. миноритарни дялове от държавни дружества, като АЕЦ Козлодуй, НЕК, Булгартрансгаз, АДИС, Български спортен тотализатор, Електроенергиен системен оператор и други.

По време на заседанието на Общото събрание изпълнителният директор на Фонда на фондовете Владимир Данаилов и изпълнителният директор на Българска агенция за експортно застраховане Момчил Ройнев представиха пред АИКБ възможностите за подпомагане и финансиране на българските компании чрез различните финансови инструменти на двете дружества.

За повече информация, вижте техните презентации:

Становище на АИКБ по проекта на План за възстановяване и устойчивост на Република България

item_ikonomika

Следва пълният текст на становището на Асоциация на индустриалния капитал в България относно проекта на План за възстановяване и устойчивост на Република България.


 

Изх. № 103/16.03.2021 г.

ДО

Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ,

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Г-ЖА МАРИЯНА НИКОЛОВА,

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО

ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА

И МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ

ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

 

 

Относно: Становище на АИКБ по проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България – версия от 08.02.2021 година

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДОНЧЕВ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО НИКОЛОВА,

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) е изключително ангажирана с подготовката на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на Република България и следи с нестихващ интерес процеса на неговата подготовка. На 08.02.2021 г. беше публикувана негова нова версия, по която представяме на Вашето внимание

Становище

на Асоциацията на индустриалния капитал в България по

проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България

версия от месец февруари 2021 г.

АИКБ вярва, че широката обществена консултация и реалното отчитане на мнението на социалните партньори и други заинтересовани страни по проекта на ПВУ е задължително условие за успешната подготовка и реализация на Плана. Тя е и необходимо условия за съгласуването на ПВУ с Европейската комисия. АИКБ представи своето становище по предишната версия на плана – с вх. № 03.04-44/26.11.2020 г., внесено официално в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) и разисквано по време на заседание на НСТС. АИКБ активно участва и в изготвянето на становище на Икономическия и социален съвет на Република България (ИСС)[1] по ПВУ и настоява препоръките и заключенията от него да бъдат взети предвид.

 И сега, както и тогава, АИКБ споделя напълно целта на националния план: „да способства икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от КОВИД-19 пандемията … чрез набор от мерки и реформи, които не просто да възстановят потенциала за растеж на икономиката, но и да го развият, като осигурят устойчивост на негативни външни въздействия“.

АИКБ потвърждава позицията си, че заделените финансови ресурси в размер на 12,2 милиарда лева представлява безпрецедентна възможност за подкрепа на българската икономика, на бизнеса и на гражданите, за да се справят с тази тежка криза, като преодолеят последиците от нея и дори да преструктурират икономиката на България, като я направят по-конкурентоспособна и иновативна.

АИКБ отново подчертава, че високо оценява и подкрепя напълно заявеното от правителството твърдо намерение този ресурс да бъде инвестиран по прозрачен, достъпен начин, при опростени правила и процедури, при проследяемост на инвестициите и постигнатите резултати, така че да се избегнат всякакви съмнения за сиви и корупционни практики и ще бъде конструктивен и диалогичен партньор за постигането му.

АИКБ одобрява и оценява положително прагматичната структура на проекта, разбираемата му форма и идентифицираните приносни моменти[2]. Изразява своята удовлетвореност от следните подобрения в новата версия на ПВУ:

  • Добавянето на конкретни цели, със съответни количествени измерители и индикатори;
  • Обвързването на инвестициите с необходимите реформи;
  • Добавянето на някои допълнителни детайли по предлаганите проекти;
  • Раздел, посветен на прилагането на ПВУ и неговия контрол;
  • Оценка на въздействието.

В същото време АИКБ изказва своето съжаление, че редица конкретни предложения, отправени както от Асоциацията, така и от всички представителни на национално равнище организации на работодателите, от социалните партньори, както и от ИСС, не са възприети и в тази версия на ПВУ, като например:

  • Предвиждане на ясен механизъм за планиране, наблюдение и контрол на изпълнението на ПВУ – с участието на социалните партньори и заинтересовани страни;
  • Обхващане на всички реформи, предвидени в Националното тристранно споразумение, а не само на част от тях. Липсват напълно:
  • От бизнес среда – намаляването на броя на административните структури (всъщност ПВУ предвижда създаването на нови), мерки и инвестиции за по-слабо развити и изоставащи региони, насърчаване и подкрепа на МСП;
  • От демография, образование, пазар на труда и трудова миграция – комплекс от мерки за справяне с демографската криза, национална програма за строителство на детски ясли и градини, осигуряване на учене през целия живот и продължаващо професионално обучение;
  • Обособяване на ясна таблица с предвидения ресурс по стълбове и области на инвестиции в тях;
  • Предвиденото допълнително национално финансиране от държавния бюджет ли ще се осигурява?
  • Липсват основни данни и приложения към ПВУ, включително връзката с Европейския семестър и таблиците с ключови етапи, цели, времеви план, финансиране и разходи;
  • Липсва конкретика по отделните проекти – такива със стойност над 10 млн. лева;
  • Увеличеният ресурс за подкрепа на реалната икономика, за съжаление, е предвиден като финансови инструменти, което далеч не е толкова ефективно, тъй като голяма част от ресурса се изразходва за управление и администрация.

Като припомня препоръките, коментарите и предложенията за прецизиране и преформулиране на ПВУ, направени вече в предходното становище, АИКБ предоставя допълнителни коментари и съображения по версията на Плана от месец февруари 2021 г.

  1. Общи бележки.

 

  • В предишното си становище (вх. № 04-44/26.11.2020 г.) АИКБ, отчитайки безпрецедентна възможност за подобряване на социално – икономическата среда в страната, както и дългосрочния характер на изпълнението на плана, заяви позицията, че трябва да се обърне съществено внимание на въпроса за управлението на инвестициите, в съответствие с принципите на партньорство при инвестирането на средствата от ЕСИФ. АИКБ предложи наблюдението да се извършва или в рамките на Комитета за наблюдение на Споразумението за партньорство, или да се създаде по аналогия Комитет за наблюдение на изпълнението на Плана. Съображенията са, че това би позволило участието на социалните партньори по прозрачен начин във вземането на решения по детайлизирането на процедурите за изпълнение и мониторинг на интервенциите по области на политика.

Тъй като предложеният подход не е възприет в новата версия на Плана от месец февруари 2021 г., АИКБ подновява настояването си за възприемането му – в съответствие с препоръките на Европейския икономически и социален комитет и на Европейската комисия.

Липсват и данни за допълняемостта и синергията с другите стратегически планове и програми – които задължително трябва да бъдат добавени.

  • От гледна точка на АИКБ демографската криза е най-сериозното предизвикателство, пред което България е изправена. И в предишното си становище АИКБ подчерта, че тя се утежнява допълнително от негативните ефекти, предизвикани от COVID-19 пандемията, което изисква с още по-голяма острота и неотложност планирането на политики и мерки за справяне с нея. АИКБ предложи Планът да посвети специална област на политика за справяне с демографската криза, в съответствие с договорените мерки в Националното тристранно споразумение.

Въпреки големите очаквания за предвиждането на ресурс по този толкова важен приоритет, в Плана такава област все още липсва. По тази причина АИКБ подновява предложението си в Плана да се създаде и обособи специална област на политика за справяне с демографската криза.

  • В предишното си становище АИКБ подчерта, че Планът дава аналогов отговор на дигитални по своята същност предизвикателства в ерата на дигитални трансформации. Ние оставаме на тази своя позиция, тъй като основната част от инвестициите са насочени към изграждане или подобрение на сграден фонд, инфраструктура и т. н., вместо към иновации, технологична модернизация, цифровизация и роботизация, подобряване на енергийната ефективност на индустрията и изграждането на системи от интелигентни мрежи и връзки. Като оценява и подкрепя насочването на допълнителен ресурс от 0,9 млрд. лева посредством създаването на три фонда и приветства изготвения индикативен график за стартирането на тяхната работа, АИКБ призовава този ресурс да бъде удвоен, предвид важността на Програмата за подпомагане процеса на преход към кръгова икономика в предприятията. АИКБ предлага този ресурс да се осигури посредством комбиниране на финансирането на проектите за енергийна ефективност в публичния сектор с дългосрочни нисколихвени дългови инструменти, които да бъдат погасявани от спестените благодарение на по-високата ефективност средства.   Поддържайки множеството си бележки по отношение на ефективността на финансовите инструменти и усложненото им администриране[3], АИКБ се надява управлението на ПВУ да преодолее тези недостатъци.

           АИКБ остава на принципната си позиция преимуществено да се програмират директни разплащания, а за предвидените индиректни плащания да не бъдат създавани нови фондове, а да се ползва капацитета на вече съществуващите фондове, органи за управление и структури.

  1. Бележки по конкретни текстове и раздели.

 

  • Бележки по Част 1. Общи цели и съгласуваност на Плана

АИКБ подкрепя напълно общите цели на ПВУ и приветства тяхното декомпозиране и обвързване с реални индикатори и макроикономически показатели. Предлага следните коментари и съображения по тях:

  • Цел: Кумулативен растеж на БВП за периода 2021-2025 г. – 21,7%

АИКБ приветства поставянето на цел, свързана с растежа на БВП. Счита, че тази цел следва да бъде по-амбициозна – като се стреми към постигането на ръст от поне 6 % годишно. Но е интересно как ще се изчисли факторният ефект от интервенциите на ПВУ и каква е допълняемостта с останалите стратегически документи и програми на България. Не става ясно и как са взети решенията за насочване на държавно съ-финансиране към определени мерки и инвестиции (липсва анализ на алтернативи).

  • Цел: Кумулативно намаление на енергийната интензивност на икономиката за периода 2021-2024 г. – 10%

Българската икономика се характеризира с висока енергийна интензивност – това се дължи на спецификата на конкретните производства, а не на неефективни технологии. Интересно е какво се има предвид с тази цел и как тя се планира да бъде постигната – особено предвид на крайно недостатъчния ресурс, насочен към конкретни интервенции в производствените предприятия.

В предишното си становище АИКБ посочи, че в тогавашната версия на ПВУ беше записано, че българската икономика изразходва средно 3,6 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП от средния енергиен разход в ЕС. Ние подчертахме, че това изчисление е направено, без да се отчита стандарта на покупателната способност при обема на БВП. Всъщност коректното сравнение между нашата страна и средното за ЕС, препоръчано от Евростат, показва енергийна интензивност за България през 2018 г. 171,92 кг.н.е. за 1 000 евро БВП (PPS) при средноевропейско ниво 119,77 (за ЕС-27).

Във връзка с това бяхме препоръчвали запис: „българската икономика изразходва средно 1,5 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП (PPS) от средния енергиен разход в ЕС“, предвид стандарта на покупателна способност, като също така бяхме препоръчали изречението за сектора на услугите да отпадне.

  • Връзка с Европейския семестър

Този раздел е от изключителна важност. Като подкрепя декомпозираните Препоръки, АИКБ настоява конкретните мерки за тяхното изпълнение да бъдат обсъдени със социалните партньори и тяхното мнение да бъде конкретно и прецизно отразено.

  • Бележки по Иновативна България.

 

  • Образование и умения.

АИКБ поддържа подкрепата си за изграждането на STEM образователна среда и насърчаването на електронното обучение, както и модернизирането на образователните институции. Ние твърдо стоим на позицията си, че повече и по-качествено образование е най-сигурният и бърз начин за повишаването на конкурентоспособността. Още един път подчертаваме по отношение на предвидените Центрове за личностно развитие на ученици и младежи, че е необходимо инвестициите в тях да бъдат насочени  и към насърчаването на талантите на младите хора и поощряване на интереса им към природо-математически дисциплини. АИКБ изразява съжаление, че не са предоставени повече данни и конкретни подробности за предвидените за финансиране проекти, като липсват дори основните числови характеристики от предходния вариант.

АИКБ поддържа предложението си обхвата на тези центрове да бъде разширен, за да включи и „Центрове за развитие на таланти“, както и да се предвиди партньорство с работодатели, за да се осигури практика в реална среда.

Поддържаме и предложението си да се инвестира и в създаването на менторски и наставнически онлайн мрежи, които да насърчават кариерната ориентация посредством лично наставничество и да подпомагат успешното навлизане на младите хора на пазара на труда, включително посредством личен пример и контакт.

Още един път АИКБ предлага обхватът на областта на политика да бъде разширен, за да обхване и дуалното обучение, както и да се предвидят инвестиции за здравна превенция на учащите се младежи.

Има разминаване между записаната обща сума на този компонент – 1497,4 млн. лв. и сумата на отделните инвестиции в неговите рамки – 1688,5 млн. лв. Не е ясно откъде произтича това разминаване. Ако се дължи на предвидени разходи за управление, АИКБ изказва опасенията си от твърде големия размер и предлага подобни разходи да се планират по прозрачен начин.

  • Научни изследвания и иновации.

АИКБ оценява възприемането на предложението, представено в предишното й становище за подкрепа и разширяване на успешното участие на български бенефициенти в Хоризонт Европа, при условие, че подкрепата ще е директно насочена към български предприятия и НПО – в рамките на предвидените в първия стълб на Инвестиция 1 средства. Настоява изпълнението на втория стълб да се изпълнява в тясно сътрудничество с бизнеса.

Като потвърждаваме и подкрепата си по отношение на целта за насърчаване на изследователската дейност (включително посредством създаването на мрежи от университети), на нас ни се налага да напомним много настоятелно, че подобна дейност не би била успешна без участието на бизнеса – който отново липсва почти напълно в предвидените реформи и интервенции. Акцент върху трансфер на технологии и насърчаване на комерсиализацията има по-скоро последващ, а не изпреварващ характер. Бизнесът трябва да е включен още на етап проектиране, за да се гарантира необходимостта на съответните разработки. АИКБ поставя още един път на дневен ред необходимостта изрично да се изисква такова партньорство.

За постигането на подобна цел ще е необходима и промяна в регламентирането на публично-частните партньорства, поради действащото в момента ограничение в Постановление 61 на МС. Участието на бизнеса в тази област е от ключово значение, тъй като в много случаи университетите нямат достъп до необходимото оборудване, включително лабораторно.

  • Интелигентна индустрия.

АИКБ оценява завишаването на ресурса за насърчаване на икономическата трансформация. За да се гарантира неговото ефективно инвестиране, е необходимо трите предвидени фонда да бъдат структурирани в тясно сътрудничество с бизнеса. Необходимо е също поне 80 % от предвидения ресурс да бъде за грантово финансиране и не повече от 20 % – за финансови инструменти.

АИКБ напомня, че са необходими сериозни инвестиции в технологично преструктуриране и модернизация на компаниите, за да бъдат те ефективни участници в скъсяването на веригите на стойността. АИКБ подновява предложението си да се поиска блоково изключение по схеми за подкрепа на големи предприятия за насърчаване на участието им в скъсяване на веригите на стойността.

АИКБ нееднократно се е обявявала категорично против инвестирането в индустриални паркове и финансирането на техническа инфраструктура, от които няма ясно изразени бизнес потребности. Тази наша позиция е отмината в новата версия на ПВУ.

АИКБ подновява предложението си поне половината от ресурсите за индустриални паркове и техническа инфраструктура да бъде пренасочен именно към инвестиции в скъсяване на веригите за доставка и реиндустриализация – посредством технологична модернизация и преструктуриране и преориентиране на производства.

АИКБ продължава да смята, че това са най-важните области за подкрепа, тъй като именно по този начин се гарантира справянето с икономическата криза и осигуряването на висок растеж, и предлага към тях да бъде пренасочени ресурси и в рамките на „Зелена България“. Предложението ни е обемът на насочените към инвестиции в скъсяване на веригите за доставка и реиндустриализация средства да бъде в размер поне на 2,0 милиарда лева (каквото е и предложението на Икономическия и социален съвет) за сметка на безвъзмездните средства за енергийна ефективност, които могат дори да бъдат увеличени, но за сметка на ползването на кредити. Това е наша принципна позиция, ние стоим зад нея и силно възразяваме срещу мълчаливото й подминаване.

  • Бележки по Зелена България.
  • Кръгова и нисковъглеродна икономика.

АИКБ би подкрепила създаването на Национален фонд за декарбонизация, само ако социалните партньори участват в неговото структуриране и управление. Консултативен съвет предполага по-скоро формална консултация и по тази причина АИКБ предлага към управителя на Фонда да се създаде Борд с участието на социалните партньори.

Като продължава да подчертава нуждата от насърчаване на кръгова и нисковъглеродна икономика, АИКБ с голямо съжаление отбелязва липсата на мерки за подкрепа на въвеждането на електрически превозни средства, производството на електродвигатели, акумулатори, батерии.

АИКБ вече посочи, че липсват и мерки за насърчаване на разработки в посока на съхраняване на енергия и насърчаване на електрическата мобилност.

АИКБ смята за свое задължение още един път да напомни, че са необходими много сериозни инвестиции в технологичното преструктуриране и модернизацията на компаниите, за да бъдат те ефективни участници в кръговата икономика и за да бъдат постигнати целите за климатична неутралност. С риск да бъдем обвинени, че се повтаряме, още един път акцентираме на предложението да се поиска блоково изключение по схеми за подкрепа на технологично обновяване на големи предприятия за насърчаване на участието им в кръгова икономика и за постигане на климатична неутралност.

Известно е, че подобни проекти се изплащат от осъществените икономии. Затова те трябва да бъдат приоритетно финансирани посредством предоставянето на нисколихвени, дългосрочни кредити, които да бъдат връщани от постигнатите икономии при енергопотребление. АИКБ остава на позицията си, че в крайни случаи, ако се предвижда грантово финансиране, интензитетът на подкрепа следва да не надвишава 25  %.

АИКБ продължава да има определени резерви и по отношение на планираната подкрепа за ЕСО в размер на 511 милиона лева.

Не става ясно също как е изчислен размерът на общото финансиране на компонента – 3377 (+227,3 държавно съфинансиране) – тъй като сборът от инвестициите не дава тази стойност.

  • Устойчиво селско стопанство.

АИКБ предлага инвестициите в хидромелиорации, предвидени в Националния план за възстановяване и устойчивост, да се извършват след подбор на конкурентни проекти, основани на: предвидени капиталови инвестиции в конкретен обект – собственост на „Напоителни системи“ ЕАД; план за управление на обектите и дейностите, свързани с експлоатацията и поддръжката и при ясни правила за публичен контрол на разходваните средства.

АИКБ предлага също да се даде възможност за изпълнението на частни проекти за сондиране за намиране на водни източници, които да се използват за напояване.

За сметка на това АИКБ продължава да настоява за финансиране на български генетичен фонд от сортове растения и породи животни, включително посредством стимулиране на селскостопанските производители да отглеждат растения и животни с гарантирана чистота за нуждите на подобен генетичен фонд[4].

 

  • Бележки по Свързана България.

В предишното си становище АИКБ отбеляза, че в тази част на Плана не е ясна връзката на антикризисните мерки и предложените области за интервенция, с изключение на цифровата свързаност. АИКБ остава на мнението си, че най-вече поради изоставането на инвестициите в железопътна и ВиК инфраструктура, все пак може да приеме подобно финансиране, без да се противопоставя по категоричен начин, но остава с особено мнение.

  • Бележки по Справедлива България.

 

  • Бизнес среда.

АИКБ вече декларира, че категорично НЕ приема със средства, предназначени за справяне с COVID кризата, да се финансират закъснели, неуспешни и неотговорно извършвани операции за постигането на ефективно електронно правителство. В предишното си становище ние изрично посочихме, че по някои изчисления до момента в несъществуващото „електронно управление“ през последните 10 години са налети милиарди левове, но БЕЗ видим резултат.

АИКБ остава на позицията си – вместо да продължи пълненето на „делвата на Данаидите“ при „електронното правителство“, работата да се съсредоточи върху постигането на съвместимост и взаимен достъп до ключови регистри, в съответствие с приетото в ЕС законодателство, като се прилагат глобални стандарти за идентифициране и обмен на данни.

  • Социално включване.

В предишното си становище АИКБ възрази и срещу използването на средствата, предназначени за справяне с COVID кризата, за финансиране на закъснели реформи и настоя подкрепата да бъде за съвместни действия на социалните партньори по насърчаване на социалното включване – като борба с недекларираната заетост, със сивата икономика, подкрепа на доброволната събираемост, повишаване привлекателността на професии от ключово значение за конкурентоспособността, в които има недостиг на персонал, достъп до дигитални компетенции и т.н.

Пак тогава възразихме и срещу поименното посочване на само малка част от подобни инициативи – като MyCompetence и сребърна икономика и настояхме да бъде предвидена подкрепа за всички полезни инициативи.

В новата версия на ПВУ от месец февруари 2021 г. не се забелязва възраженията на АИКБ в частта за социалното включване да се взети предвид по какъвто и да е начин. По тази причина ние подновяваме своите настоявания в тази област.

 

  • Здравеопазване.

В предишното си становище АИКБ подкрепи необходимостта от модернизация на материалната база на лечебните заведения и нуждата от мотивация и задържане на персонала в тях. Едновременно с това ние настояхме поне половината от предвидения ресурс да бъде насочен към превенция на здравето и към системи за ранна диагностика и предотвратяване на хронични заболявания[5].

В новата версия на ПВУ за превенция се говори единствено по отношение на онкологичните заболявания, като това беше заложено и в предишната версия, която коментирахме с предишното си становище (вх. № 03.04-44/26.11.2020 г.). Можем само да изкажем съжаление за това, че се демонстрира не просто недооценка, а откровено неразбиране на проблема с превенцията на здравето в Република България. Това не е печеливша стратегия.

АИКБ още един път отправя своето предложение за заделяне на финансови ресурси в подкрепа на превенцията на здравето и за осигуряване на системи за ранна диагностика и предотвратяване на хронични заболявания.

В заключение – АИКБ смята, че с преработения вариант на Плана за възстановяване и устойчивост във версията му от февруари 2021 г. е постигнато известно подобрение, но то е в минимална степен. По-съществено подобрение се забелязва сякаш само в областта на водородната икономика, което е радостно, но в никакъв случай не е достатъчно.

АИКБ смята, че все още има шанс много разумни предложения да бъдат включени в един доработен вариант на Плана за възстановяване и устойчивост. При анализа на предишния вариант ние декларирахме своята готовност да бъдем конструктивен и диалогичен партньор и смятаме, че това становище е част от изпълнението на този наш ангажимент.

Изказваме съжаление, че подобна дискусия трябва да се води по време на предизборна кампания, когато всяка критика и оценка могат да се използват със спекулативна цел, но няма как да оставим без последствие мълчаливото отхвърляне на цяла поредица наши предложения, които смятаме за адекватни, разумни и най-вече за добронамерени.

В този смисъл АИКБ продължава да смята процеса за изработване на Плана за възстановяване и устойчивост за недовършен и декларира готовността си да продължи участието си в общата ни отговорна работа по него.

 

С УВАЖЕНИЕ,

 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА

АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ

КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ


[1] http://www.esc.bg/bg/activities/opinions

[2] В предишното становище на АИКБ тези приносни моменти бяха посочени, както следва:

Обособяването на четири ясно разграничени стълба, с пропорционален ресурс за изпълнението на всеки от тях;

Обвързването на областите на политика във всеки от стълбовете с конкретни програми;

Планирането на конкретни проекти, в допълнение към националното финансиране и това по Споразумението за партньорство – 2021 – 2027 г.

[3] Нашите съображения, изложени в предишното ни становище бяха, че освен високите административни разходи по създаването и функционирането на подобни фондове, проблем са и прозрачността, ясното проследяване на ефекта от мерките за подкрепа, съмнения за равнопоставен достъп на бенефициенти, за обективността на оценката и подбора на проекти и т.н.

[4] България имаше много добри традиции в тази област, която е също толкова важна, колкото и иновациите, но за съжаление те са почти напълно изгубени и трябва спешно да се работи за тяхното възстановяване – включително посредством конкретни проекти с бенефициенти предприятия и/или научни звена, насочени към създаване на сертифицирани пепиниери и развъдни стопанства за ценни местни сортове растения и животински породи.

[5] Аргументите ни за това бяха не емоционални и умозрителни, а почиващи на статистически данни и на здравия разум. В България отделеният за превенция ресурс е 2 пъти по-малко от средните за Европа стойности, а за болнична помощ и лекарства – 2 пъти повече като дял в разходите за здраве. Приоритетното финансиране на превенция на здравето би повишила ефективността на цялата система на здравеопазване.

Допълнителна информация може да намерите в следното приложение.

АОБР и Патриотична коалиция „Воля и НФСБ“ констатираха пълно сходство на приоритетите за подобряване на бизнес средата в България

image1-crop1500

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) и Патриотична коалиция “Воля и НФСБ” констатираха пълно сходство на приоритетите за подобряване на бизнес средата в България. Обсъждането на приоритетите е част от поредицата срещи, които представителите на четирите работодателски организации, членове на АОБР, организират с партиите и коалициите, за които социологическите агенции дават шанс за участие в следващия парламент.

Основа на обсъждането бяха приоритетите на АОБР за 2021 г., като работодателските организации поставиха акцент на запазването на съществуващия данъчен модел, намаляването на регулаторната тежест върху бизнеса, промяна на такса битови отпадъци чрез въвеждане на принципа „Замърсителя плаща“, реформите в сектор „Енергетика“, включително либерализиране на пазара и прекратяване на договорите с т.нар. „американски централи“, премахване на административното определяне на минималната работна заплата, както и подобряване на политиките за човешки ресурси, вкл. продължаване на реформите в образованието и подобряване на регулациите за привличане на квалифициране работници от трети страни.

„Целта на срещите с политическите формации е да ги запознаем с действията и мерките, които според нас следващия парламент и правителство е добре да включат в програмата си, за да може страната ни да реализира ускорен икономически растеж. Очакваме енергични действия за подкрепа на индустрията и насърчаване на инвестициите в съществуващи предприятия, както чрез Плана за възстановяване и устойчивост, така и чрез по-широко използване на финансови инструменти като капиталовия пазар. Не е тайна, че през последните четири години сме имали подкрепата на г-н Валери Симеонов и г-н Марешки и разчитаме, че като представители на българския бизнес при влизане на формацията им в следващото Народно събрание ще продължим с успешното си сътрудничество“, заяви Васил Велев, председател а АИКБ и настоящ ротационен председател на АОБР.

За АОБР има и три изключително важни национални приоритети, които са основополагащи за подобряване на бизнес средата в България могат да бъдат реализирани в хоризонт до 2025 г. Това са приемането на страната ни в Шенгенското пространство и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и приемането на еврото.

По думите на председателя на НФСБ Валери Симеонов работодателските организации “чукат на отворена врата”, но за реализиране на приоритетите им трябват по-координирани общи действия с коалицията. „За пореден път установяваме пълно единомислие по отношение на това какви мерки трябва да се предприемат за подобряване на бизнес средата и съответно повишаване на ръста на икономиката в България. Можем да се похвалим с малко на брой, но значителни успехи в съвместната си работа по отношение на борбата с монополите и облекчаване на режима за внос на квалифицирани кадри от трети страни. Вярвам, че ако получим подкрепата на бизнес ще можем да доведем до успешен край и прекратяването на договорите с т.нар. “американски централи”, намаляването на дела на сивата икономиката и тежките регулаторни режими”, допълни още той.

За Боряна Георгиева, кандидат за народен представител от “Воля”, патриотичната коалиция е единствената формация, която напълно разбира исканията на бизнеса, тъй като повечето й представители идват именно от тези среди.

Недекларираната заетост в българската икономика според работодателите намалява през последните три години

Picture_01

Недекларираната заетост в българската икономика според работодателите е 25,3%, а според работниците – около 33%. Това стана ясно днес на онлайн Кръгла маса, организирана от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) за представяне на Национална карта на недекларираната заетост в страната. В събитието взеха участие над 60 представители на изпълнителната и законодателната власт, работодателски, синдикални, научни и неправителствени организации, медии.

„Повече от 10 години АИКБ неотклонно и последователно провежда политики и инициира действия пред изпълнителната власт за ограничаване на сивата икономика. Последната стойност на сивия сектор у нас, която е отчел Композитния индекс е 21,48%, а през 2010 г., когато стартирахме измерването му той беше 36,65%.Въпреки сериозният отчетен спад стойностите му са значително по-високи спрямо средноевропейското ниво. От 2019 г. специален фокус в усилията ни е и ограничаването и превенцията на недекларираната заетост. Целта на Националната карта на недекларираната заетост, която представяме днес, е да формулира конкретни препоръки за провеждане на мерки и политики, чрез които в българското общество да настъпят трайни и устойчиви промени в нагласите към сивите практики, така че толерантността към недекларираната заетост да бъде сведена до минимум.“, заяви по време на откриването на онлайн събитието председателят на УС на АИКБ г-н Васил Велев.

„Темата за недекларираната заетост е изключително важна за всички участници на трудовия пазар. Виждаме тенденция на намаляване, която може да отдадем и на редицата законодателни и правоприлагащи мерки, които правителството предприе през последните години. Вярвам, че с продължаване на съвместните ни усилия ще допринесем за още по-голямо намаляване на сивата икономика в България.“ посочи заместник- министърът на труда и социалната политика г-н Лазар Лазаров, който е и председател на Обществения съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика и недекларираната заетост. Неговото изказване беше подкрепено и от г-жа Маринела Петрова заместник-министър на финансите, която каза, че „Кризата, причинена от пандемията КОВИД-19 е допринесла за промяна в нагласите по отношение на декларирането на заетост, защото само по този начин бизнеса и гражданите могат да ползват антикризисните мерки на правителството. Хората трябва да разберат, че декларирането на труд води до подобряване на събираемостта, което от своя страна дава на държавата възможност за използване на повече средства за инвестиции“

З.Русинова - АИКБ 12

Председателят на Икономическия и социален съвет г-жа Зорница Русинова, сподели с участниците в кръглата маса, че „Съветът е една изключително подходяща трибуна, на която да продължим последващите дебати за ограничаване на недекларираната заетост. Категорично мога да заявя готовността на екипа на ИСС да работим съвместно с правителството и социалните партньори за изследване на връзката между съществуващите сиви практики и новите форми на заетост

Националната карта е първия по рода си подобен документ не само в България, но и на европейско равнище. Тя е плод на едногодишния труд на повече от 50 експерта, анализирали резултатите от две национално представителни проучвания, от фокус групи, кабинетни проучвания, дълбочинни интервюта и други.

Според проучванията пет са най-често срещаните форми на недекларирана заетост – работа без договор, работата с договор с фиктивни клаузи и допълнително доплащане на необлагаема сума в брой, прикрити трудови договори, фалшива самонаетост и извънреден труд без заплащане.

По думите на д-р Милена Ангелова, която е главен секретар на асоциацията и ръководител на проекта, и работодателите, и работниците са посочили, че най-често срещаната практика е работата с договор с фиктивни клаузи и допълнително доплащане на необлагаема сума в брой. „Нейният обхват е между 25%  и 30%. На второ и трето място и двете групи поставят съответно полагането на извънреден труд без заплащане и прикритите трудови договори. Резултатите ни показаха, че най-силно уязвими са секторите „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“, „Строителство“, „Хотелиерство и ресторантьорство“, „Транспорт, складиране и пощи“ и „Селско, горско и рибно стопанство““, допълня още тя.

Най-високи дялове на недекларираната заетост се отчитат в областите Видин (33,5 %), Ямбол (32,6%) и София-област (32,5 %). Докато най-ниски са установени в областите Кюстендил (24,1 %), Смолян (23,6 %) и Търговище (21,1 %). А най-уязвими са младите хора, навлизащи тепърва на пазара на труда, както и пенсионерите – хората, които вече са излезли от активната трудова възраст и търсят начини за повишаване на своите доходи.

Проведените изследвания потвърждават стартовите хипотези на АИКБ за наличието на зависимости между образователните и квалификационните характеристики на наетите лица и вероятността да бъдат включени в сиви практики на работното място. Най-голяма е вероятността това да се случи при най-ниско образованите и неквалифицирани служители.

За да се ограничат формите на недекларирана заетост на преден план е изведена необходимостта от намаляване на възможностите за генериране на плащания в брой, които са източник на сиви практики.

Сред основните препоръки на анкетираните работодатели е да се промени сега действащия модел на 57% осреднен размер на осигуровки  за всички осигурителни фондове за сметка на работодателя и 43% осреднен размер на осигуровки за сметка на работника. Предлага се повишаване на дела на осигурителните вноски за сметка на работника при запазване размера на нетното трудово възнаграждение. Това ще намали в значителна степен икономическия интерес на работодателя от недекларирана заетост, а заедно с това ще увеличи икономическия интерес на работника не само да работи на трудов договор, но и да бъде осигуряван върху пълната сума на брутното трудово възнаграждение.

„През последните години недекларираният труд винаги е бил във фокуса на работа на ГИТ. И през 2021 г. екипите ни ще направят проверка на 2000 предприятия, за които считаме че имат високорисков профил по отношение на работата с договор с фиктивни клаузи. Напълно подкрепям изведените препоръки, като смятам, че те трябва да са част от единна национална стратегия за ограничаване на недекларираната заетост, в която задължително участие да вземат и социалните партньори.“ посочи г-жа Румяна Михайлова, изпълнителен директор на Главна инспекция по труда.

Резултатите от проведените различни анализи показват, че са необходими по-широки обществени кампании сред работодателите и заетите лица за ползите от декларирания труд, както и търсенето на механизми за въвеждане на системи от бонуси и стимули за коректните работодатели, спазващи трудовото законодателство.


За повече информация вижте видеото:

Представяне на Национална карта на недекларираната заетост

ShadowEconomy-1170x520

На 22 февруари 2021 г. от 11.00 часа Асоциация на индустриалния капитал в България организира онлайн кръгла маса за представяне и обсъждане на Национална карта на недекларираната заетост по проект BG05M9OP001-1.051-0001 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“.

Националната карта е единствена по рода си не само на национално, но и на европейско равнище, като същата съдържа огромна по обем информация за нагласите на работодателите и заетите лица към проявленията на недекларираната заетост, оценка на нейния дял, уязвимост на отделните възрастови групи към сиви практики, оценка на рисковете, които крият новите форми на заетост и тяхната приложимост по браншове, конкретни насоки за ограничаването й.

Националната карта е разработена въз основа на проведени две национално представителни проучвания сред работодатели и заети лица, дълбочинни интервюта на работодатели, кабинетни проучвания и дава ясна картина за проявленията на недекларираната заетост на национално равнище.

В дискусията ще вземат участие представители на държавната администрация, браншови и граждански организации, работодатели и заети лица.

АИКБ – Национален център „Икономика на светло“

Позиция на АОБР относно наложеното увеличаване на таксите на БФБ

БФБ3

Следва пълният текст на позицията на Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) относно наложеното увеличаване на таксите на Българската фондова борса, считано от 01.01.2021 г., и предложеното въвеждане на нови такси от Централния депозитар.
Позицията е изпратена до Министерство на финансите, Българската фондова борса и Централния депозитар.
АОБР счита, че е крайно наложително предприемането на адекватни мерки от страна на „БФБ-София“ АД и „Централен депозитар“ АД в съответствие със стандартите и добрите практики на корпоративното управление с цел подобряване на бизнес средата и повишаване на доверието в българския капиталов пазар, а оттам – и на конкурентоспособността на българските предприятия и съответно на икономиката в страната.
Позицията може да видите и/или изтеглите в PDF ТУК.

***

ДО

Г-Н КИРИЛ АНАНИЕВ,
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДОЦ. Д-Р МАНЮ МОРАВЕНОВ,
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКА ФОНДОВА БОРСА

Г-Н ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА „ЦЕНТРАЛЕН ДЕПОЗИТАР“ АД

Относно: Позиция на АОБР относно наложеното увеличаване на таксите на Българската фондова борса, считано от 01.01.2021 г., и предложеното въвеждане на нови такси от Централния депозитар

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

В контекста на трудната ситуация, свързана с епидемиологичната обстановка, предизвикателствата пред бизнеса, породени от COVID-19 и засилването на икономическа криза като последствие от пандемията и изолацията, на 29 декември 2020 г. Българска фондова борса едностранно уведоми емитентите на финансови инструменти за решение, взето от Съвета на директорите на БФБ седмица по-рано. Решението е за промяна на Тарифата на БФБ, считано от 01.01.2021 г., която се изразява в драстично увеличаване на таксите за първоначална регистрация и за поддържане на регистрация на емисии във всички сегменти на Основния пазар на БФБ, в сегментите на Алтернативния пазар, както и във въвеждане на нови такси.

От името на национално представителните работодателски организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, Асоциацията на организациите на българските работодатели изразява категорично несъгласие с възприетия от Съвета на директорите на БФБ подход за едностранно налагане на сериозна допълнителна административна и финансова тежест за всички емитенти на финансови инструменти в България в условията на разрастващата се икономическа криза, породена от COVID-19. Липсата на прозрачност, диалог и съгласуваност с участниците на капиталовия пазар, които са пряко засегнати от наложените промени, противоречи на широко прокламираната от Борсата дългосрочна стратегия за повишаване качеството на корпоративното управление като едно от важните условия за увеличаване на доверието на местните и чуждестранните инвеститори към българския капиталов пазар.

Внезапно обявените промени в Тарифата на БФБ доведоха до увеличаване от 50 до 200% на минималните и максималните прагове на годишните такси за поддържане на емисии не само на Основния пазар, а дори на стотици нисколиквидни емисии без сделки или с по две-три сделки годишно. За нас остава неясно как това е свързано с обещаното от ръководството на БФБ „подобряване на доверието в пазара“. Нещо повече – за пореден път констатираме обещания за „по-модерни услуги“ и „по-активна работа с емитентите по отношение на прилаганите принципи и практики при разкриване на информация“, които служат като мотив за сериозно увеличаване на вече съществуващи такси и въвеждане на нови.

Мотивите, свързани с обстоятелството, че тарифата за таксите на БФБ не е променяна от 10 години, а от тогава минималната работна заплата в страната и средномесечния осигурителния доход са се увеличили, са неотносими към въведеното едностранно и драстично увеличение на таксите, дължими към БФБ, особено в усложнената икономическа ситуация в национален и световен мащаб, обусловена от икономическата криза.

АОБР адмирира усилията на БФБ, насочени към постигане на изложените цели, но намира непрозрачното, немотивирано и несъгласувано едностранно въвеждане на нови такси и сериозното увеличение на съществуващи такива за крайно неприемливо средство за постигането им.

В допълнение към вече влязлата в сила нова Тарифа за таксите на БФБ, на 5 февруари 2021 г. ръководството на „Централен депозитар“ АД уведоми Комитета на ползвателите за проект на промени в Тарифата за цените на услугите на „Централен депозитар“ АД.

Проектът предвижда въвеждане на такса за услуги по информационно обслужване на корпоративни събития, която е в размер на 50 лева еднократно или 120 лева за пакет от три уведомления. Мотивите на ръководството на ЦД съобщават, че, от една страна, „цената е разходоориентирана и няма за цел натрупването на печалба“, като същевременно се твърди, че при тези цени вложените в проекта средства ще се възвърнат за период от 2 години и половина.

От друга страна – в мотивите се твърди, че размерът на базовата такса е формиран от 0.50 лв., което е себестойност на съобщението, което ще се разпространява до „приблизително“ 100 инвестиционни посредници – членове на ЦД, а на сайта на Комисията за финансов надзор техният брой е 61. „Централен депозитар“ АД разполага с информация за конкретния брой инвестиционни посредници, при които има открити сметки на акционери на даден емитент, което провокира въпроса, ако акционери на един емитент имат сметки при 5-10 посредника, защо е необходимо информацията да се изпраща до всички „приблизително“ 100 посредници – членове на Централен депозитар.

АОБР обръща внимание, че оповестяването на предварителна информация относно предстоящи корпоративни събития е регулаторно задължение за емитентите, за изпълнението на което се въвежда нова административна тежест под формата на такси, дължими към Централен депозитар. Напомняме, че за същата услуга (оповестяване на покана за общо събрание) Търговският регистър получава 15 лева.

Едностранното и необосновано налагане на нови такси за услуги и увеличаването на размера на съществуващи такива от ръководствата на БФБ и Централния депозитар, без съгласуване и отчитане на позицията на засегнатите пазарни участници, на практика е форма на злоупотреба с монополно положение, която вреди не само на емитентите на финансов инструменти, но и на цялата икономика на страната ни.

Устойчивото развитие на капиталовия пазар е сред приоритетите на АОБР за 2021 г. под ротационното председателство на АИКБ, а ограничаването на свръхрегулациите, намаляването на административната тежест за емитентите и подобряването на корпоративното управление са от съществено значение за постигане на тази цел.

В този смисъл считаме за крайно наложително предприемането на адекватни мерки от страна на „БФБ-София“ АД и „Централен депозитар“ АД в съответствие със стандартите и добрите практики на корпоративното управление с цел подобряване на бизнес средата и повишаване на доверието в българския капиталов пазар, а оттам – и на конкурентоспособността на българските предприятия и съответно на икономиката в страната.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ, /П/

Председател на УС на

Асоциация на индустриалния

капитал в България

РАДОСВЕТ РАДЕВ, /П/

Председател на УС на

Българска стопанска камара

 

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ,  /П/

Председател на УС на

Българска търговско-промишлена

палата

 

КИРИЛ ДОМУСЧИЕВ, /П/

Председател на УС на

Конфедерация на работодателите и

индустриалците в България

 

                                ВАСИЛ ВЕЛЕВ,

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АОБР ЗА 2021 Г. 

АОБР обединява национално представителните работодателски организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ. Основна цел на организацията е да консолидира, балансира и представлява интересите на членовете си. Наетите в предприятията, членуващи в четирите работодателски организации, представляват 82 % от всички наети у нас, а брутната добавена стойност, която произвеждат е 86 %.

Твоят избор има значение

Твоят-избор-има-значение-1200

Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия в партньорство с Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската стопанска камара и Българската национална телевизия обединяват сили в инициативата „Твоят избор има значение“.

Целта на информационната инициатива е да спомогне за преодоляването на икономическите последствия, настъпили в следствие на пандемията COVID-19, в частност спада в износа на стоки, произведени в България, през изминалата 2020 г.

„Твоят избор има значение“ полага своето послание на данни, които показват възможностите за компенсиране на спада в експорта в 8 категории чрез общи действия на българските потребители, базирани на избора им на родни продукти.

Вижте първите три видеоклипа, които ще бъдат излъчвани в ефира на БНТ и разпространявани в YouTube:

1 2 3 31