Категория: Събития

Покана за участие в новото издание на „КСО знака на SGI Europe“

SGI-Europe-BG-831x316

На 14 юли 2021 г. SGI Europe – европейската асоциация, която представлява работодатели и предприятия, предоставящи обществени услуги и услуги от общ интерес, независимо от тяхната собственост и статут, – обяви началото на новото поредно издание на инициативата си „КСО знак на SGI Europe“ и кани всички заинтересовани да участват в него.

Както е било и в предишни години, участниците ще имат възможност да оценят нивото на съответствие на своята организация с договорените международни норми за корпоративна социална отговорност (КСО). Нещо повече, тазгодишното издание си поставя амбициозната цел да събере и удостовери огромния принос на членовете и партньорите на SGI Europe в подкрепа на гражданите, бизнеса и териториите, засегнати от COVID кризата, показвайки тяхното отговорно поведение и включване във възстановителните дейности за изграждане на по-устойчиво общество.

Способността за разкриване и работа с данни за устойчивост ще е ключов елемент за осигуряване на бъдещо финансиране и успех в законодателната рамка, в която се очакват големи промени. Поради тази причина, в това свое издание „КСО знак на SGI Europe“ ще предложи на участниците в кампанията специално учебно събитие, което ще предостави основни знания по Регламента за таксономията на ЕС – създаден, за да се превърне в един от най-важните инструменти на политиката за устойчиво развитие.

Корпоративната социална отговорност несъмнено се е променила през последните години. Затова церемонията по връчването на знака в Париж през февруари 2022 г. ще постави началото на ново поколение „КСО знак на SGI Europe“. Организаторите са поели ангажимент да създадат нова учебна рамка, която да подкрепя членовете и партньорите на SGI Europe в интегрирането и увеличаването на техните действия за постигане на екологична и социална устойчивост.

Цялата необходима за участие информация, включително инструмента за самооценка (преведен на 8 езика), вече е достъпна на уебсайта www.csr.sgieurope.org и ще остане там до 14 октомври 2021 г. Кандидатстването и проверката за спазване на нормите за КСО се извършва в няколко стъпки. За допълнителни пояснения или въпроси, може да се свържете със Стефан Еника на stefan.enica@sgieurope.org


SGI Europe (известна до м. декември 2020 г. като CEEP – Европейски център за работодатели и предприятия, предоставящи обществени услуги и услуги от общ интерес) е европейска асоциация, представляваща предприятия, които извършват услуги от общ интерес, независимо от тяхната собственост или статут. Тя е един от трите междуотраслови социални партньори на европейско ниво, признати като асоциации на работодателите от Европейската комисия. Организацията и нейният генерален секретариат в Брюксел представляват интересите на своите членове в Европейския социален диалог пред европейските институции.

Чрез контакти с институции като Европейския парламент, Икономическия и социален комитет, Европейския комитет на регионите и Европейската комисия, SGI Europe се консултира относно проекти на регламенти, директиви и други законодателни актове, представляващи интерес за членовете, изпраща свои представители и наблюдатели в комитети и консултативни органи на европейските институции, и по този начин е в състояние да информира своите членове за последните събития на европейско ниво. Членовете на SGI Europe, от своя страна, споделят национален опит и най-добри практики и се включват, когато SGI Europe участва в европейския процес на консултации, за да изложи своите виждания.

Един от вицепрезидентите на организацията е д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ).

GDPR трейнинг на тема: „Какво да правим при изтичане на информация?“

2018-05-16-GDPR2

На 14-ти октомври 2021 г. от 9.00 ч. ще се проведе GDPR обучение на тема „Какво да правим при изтичане на информация?“, организирано от CTeam Group и Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), с участието на лектори-експерти от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

Времетраенето на семинара е от 09:00 ч. до 17:00 ч. онлайн, чрез дистанционна платформа. На записалите се ще бъде изпратен линк за участие два дни преди събитието. Вижте ТУК или в текста по-долу подробна програма на обучението. Ще бъде издаден сертификат за участие. 

Тъй като Асоциация на индустриалния капитал в България е съорганизатор на семинара, членовете на АИКБ ще получат 20% отстъпка от редовната цена, която е 120.00 лв. без ДДС (а за членове на АИКБ – 96.00 лв. без ДДС). Ще Ви бъде издадена фактура с отстъпката като член на АИКБ.

За да се регистрирате, молим възможно най-бързо да изпратите Вашите имена, длъжност и компания на адрес: dimana.ilieva@cteam.bg Повече информация за събитието ще намерите на този линк: https://lnkd.in/dYY-p78

Както може би знаете, Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е органът, към който трябва да се обърнете със сигнали за нарушаване на вашите права при събирането, обработването и съхранението на лична информация. Какво представлява комисията, каква е дейността й и как може да бъде полезна тя на гражданите и бизнеса?

Комисията за защита на личните данни е независима държавна институция. Нейната основна функция е да контролира спазването на законовите изисквания за защита на личните данни в България. Тя е постоянно действащ орган със състав председател и четирима членове, избирани от Народното събрание за период от 5 години.

Всеки гражданин, който счита, че правото му за защита на личните данни е нарушено, може да подаде жалба до Комисията. Срокът за това е 1 година от датата, на която е научил/а за нарушението, но не по-късно от 5 години след извършването му. При установяване на нарушение, Комисията за защита на личните данни може да:

  • нареди на лицето, което е злоупотребило с личните данни да отстрани или изтрие информацията;
  • нареди на злоупотребилия с лични данни да докаже, че правата на лицето не са нарушени по друг начин;
  • наложи адаминистративно наказание;
  • предостави информация за защита на личните данни.

Правомощията на КЗЛД са регламентирани в Закона за защита на личните данни. Съгласно законовите изисквания, Комисията:

  • Анализира и извършва цялостен контрол относно спазването на нормативните изисквания в сферата на защитата на личните данни;
  • Води регистър на администраторите на лични данни, както и на водените от тях регистри на лични данни;
  • Извършва проверки на администраторите на лични данни;
  • Издава задължителни предписания във връзка със защитата на личните данни за администраторите;
  • Разглежда жалби срещу действията на администратори, които нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД, както и жалби на трети лица във връзка със защитата на лична информация;
  • След предварително уведомяване, налага временни забрани за обработването на лични данни, с което се нарушават нормите за защита на личните данни;
  • Издава становища и разрешения в случаите, предвидени в ЗЗЛД;
  • Издава становища по проекти на закони и нормативни актове в областта на защитата на личните данни;
  • Осигурява прилагането на решенията на ЕК в сферата на защитата на личните данни.

Комисията за защита на лични данни е надзорният орган, който отговаря и следи за спазването на GDPR. Според Общия регламент на Европейския съюз за защитата на данните (GDPR), обработващите лични данни трябва да въведат определени процедури и изготвят документация, за да осигурят защитата на лични данни. В противен случай GDPR предвижда строги санкции, достигащи до 20 млн. евро или 4% от годишния оборот.

Как GDPR касае физическите и юридическите лица? Важно е да знаете това добре не само ако имате бизнес уебсайт или електронен магазин, а при всички случаи на работа с лични данни на живи физически лица.

Съкращението GDPR означава General Data Protection Regulation. На български: Общ регламент на Европейски съюз за защитата на данните – ОРЗД. Той бе приет на 27 април 2016 година и влезе в сила от 25 май 2018 година. Общ регламент относно защитата на данните (ЕС 2016/679) на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз регулира обработването, съхранението и използването на лични данни на физически лица от трета страна – лица, дружества или организации.

За единното прилагане на правилата относно защитата на данните и насърчаване на сътрудничеството между органите за защита на данните навсякъде в ЕС допринася Европейският комитет по защита на данните (ЕКЗД).

Препоръчително е дружествата да прилагат определени технически и организационни мерки още в ранните етапи от проектиране на операциите по обработка, за да защитават от самото начало принципите на неприкосновеност на личния живот и защита на данните (това се нарича „защита на данните на етапа на проектирането“). По подразбиране, организациите следва да гарантират, че данните се обработват с най-голяма защита на неприкосновеността на личния живот и не са достъпни за неопределен брой лица („защита на данните по подразбиране“).

Какво се разбира под лични данни и обработването им? Под лични данни (personal data на английски) се разбира всякакъв вид информация, свързана с живо физическо лице, което е или може да бъде идентифицирано. Такава информация е например име, фамилия, адрес, ЕГН, имейл, номер на лична карта, местоположение, IP адрес, бисквитки и др. Обработване на лични данни е всяко действие, което се извършва с тях – събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение. То трябва да бъде сведено до минимум, тоест да се обработват само лични данни, които са необходими за съответната цел.

Какво е администратор на лични данни? Според това кой определя как ще се обработват данните и кой реално ги обработва, едно лице може да бъде администратор или обработващ лични данни. Администраторът единствено определя за какво ще се използват данните, които се събират. Обработващият данните събира/обработва данни по заявка на администратора. Лицето, обработващо личните данни, може да бъде и администратор в някои случаи. Всеки администратор (и представител на такъв) поддържа регистър на дейностите по обработване, за които отговоря.

Съществуват и кодекси на поведение, които не са задължителни, но са препоръчителни. Те се изготвят за отделна категория администратори/обработващи лични данни с цел улеснение ефективното прилагане на регламента, както и спомагане за доказването на факта на спазване на нормативните изисквания.

GDPR касае всяко дружество и институция, където съществува обработване на лични данни на клиенти или служители. За да разберете доколко регулацията се отнася и за вашия бизнес, първо трябва да анализирате процесите в него. Различните бизнеси са засегнати в различни степени. GDPR се отнася и за всички сайтове, тъй като използват “бисквитки”, а те съдържат определена анонимна информация, която идентифицира отделните потребители и следи техните предпочитания при сърфиране в интернет.

GDPR се прилага не само за организации, разположени в рамките на ЕС, но и за такива извън държавите членки, ако предлагат стоки, услуги или наблюдават поведението на субекти на данни в ЕС. Регламентът се прилага за всички дружества, които обработват и съхраняват личните данни на субекти, пребиваващи в Европейския съюз, независимо от местоположението на компанията.

Какви са санкциите при неспазване на GDPR и кой следи за това? Според регламент ЕС 2016/679, обработващите лични данни трябва да спазват определени правила и процеси. Ако те не бъдат изпълнени или бъдат нарушени, може да бъде наложена имуществена санкция (глоба) до 20 милиона евро или 4% от годишния оборот на дружеството. Взима се предвид дали администраторът е направил всичко възможно да приведе дейността си съобразно регламента или не. Комисията за защита на лични данни е надзорният орган в България, който отговаря и следи за спазването на GDPR.

При нарушение на сигурността на личните данни, всяко дружество (организация) е длъжно да уведоми надзорния орган без ненужно забавяне и най-късно до 72 часа след узнаване за нарушението.

ПРОГРАМА НА ОБУЧЕНИЕТО в GDPR трейнинг на тема:
„Какво да правим при изтичане на информация?“

  1. Въведение и представяне на приоритетите на КЗЛД във връзка със защитата на личните данни и по-специално относно нарушенията на сигурността. Лектор: В. Караджов, 15 мин.
  1. Сигурност на обработването. Нарушения на сигурността на личните данни. Лектор: Л. Стоичков, 30 мин.
  1. Оценка на риска за правата и свободите на субектите на данни, извършвана от администратора на лични данни при нарушение на сигурността на личните данни. Лектор: Ц. Цолов, 30 мин.
  1. Условия, изискващи уведомяване на надзорния орган, при констатиране на нарушение на сигурността на личните данни. Лектор: Радостина Такова, 30 мин.
  1. Съдържание на уведомлението до надзорния орган по смисъла на чл.33 от GDPR. Лектор: Августин Янчев, 30 мин.
  1. Условия изискващи уведомяване на засегнатите субекти на данни. Лектор: Огнян Аврамов, 30 мин.
  1. Приложими мерки за минимизиране на неблагоприятните въздействия върху правата и свободите на субектите на данни. Лектор: Юлия Кънчева, 45 мин.

13:00-14:00 – Обедна почивка.

  1. Методика за оценка на риска при нарушение на сигурността на данните. Лектор: Надя Борисова, 30 мин.
  1. Документиране на нарушения на сигурността на данните от АЛД/ОЛД. Лектор: Снежана Димитрова, 30 мин.
  1. Действия на КЗЛД при получено уведомление за нарушение на сигурността. Лектор: Л. Ячева, 30 мин.
  1. Казуси за различен тип нарушения действия на администратора до изпращане на уведомлението и действия на надзорния орган след оценка на риска върху субектите на данни. Лектор: М. Матева, 60 мин.

АИКБ: Планът за възстановяване и устойчивост трябва максимално бързо да бъде внесен за съгласуване с ЕК

Untitled_7

Няма съвършен План за възстановяване и устойчивост. Колкото и да го променяме не можем да постигнем абсолютно съвършенство. Най-добрият план към настоящия момент е внесения план. Затова призоваваме към ускореното му внасяне и съгласуване с Европейската комисия. Това заяви изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов по време на днешното заседание на Комисията по въпросите на Европейския съюз в парламента. На заседанието беше изслушан служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства Атанас Пеканов във връзка с постигнатия напредък по изготвянето на проекта на Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България.

По време на заседанието на комисията Добрин Иванов отправи две препоръки за подобряване на плана, които според думите му не налагат промяна на текста и проектите на плана. Те се отнасят единствено за финансовото разпределение, което дава възможност тези поправки да бъдат извършени много лесно и бързо.

Първата препоръка е отправяна многократно от АИКБ и тя касае средствата за икономическа трансформация на българския бизнес. Асоциацията призова да се възстанови баланса между пряката подкрепа за предприятията и възможността за предоставяне на финансови инструменти. „В първият вариант на плана средствата в трите фонда за икономическа трансформация бяха 900 млн. лв. и бяха само за пряка подкрепа. В последния вариант те са увеличени до 1,2 млрд. лв., но баланса е нарушен и превес е даден на финансовите инструменти“, допълни още Иванов.

По думите му и в момента на българския пазар има достатъчно много финансови инструменти, които обаче бизнеса не припознава и не ги използва. Изпълнителният директор на АИКБ припомни, че от 2,5 млрд. лв., които са отпуснати от ББР за гарантиране на банкови кредити предоставяни от търговските банки, едва около 334 млн. лв. са оползотворените средства. Това са под 15%, което показва, че не се постига търсения от правителството ефект.

Според Добрин Иванов националният план е за възстановяване на икономиката от последиците от кризата COVID-19. За тези две години българските предприятия са декапитализирани, силно задлъжнели, с намалени приходи от продажби и много трудно могат да инвестират. За тях не е приемливо да им се предлага финансов инструмент-кредитно финансиране, защото той няма да осигури бързо възстановяване, като дори може в някои случаи и да влоши финансовото състояние на предприятията. Докато пряката подкрепа ще осигури нужната ликвидност и ще активира допълнителни частни инвестиции под формата на самофинансиране в размер на поне 50% от общата стойност на инвестицията.

Втората препоръка на АИКБ е по отношение на предвидените средства по схемата за подпомагане на пилотни проекти за производство на зелен водород и био газ. За асоциацията от заложените в ПВУ 877 млн. лв. за изграждане на 1,7 гигават часа ВЕИ и батерии за съхраняване на произведената от тях електрическа енергия, трябва да бъдат пренасочени около 150 млн. лв. към схемата за икономическа трансформация със същото предназначение, като се запази общия ангажимент за израждане на ВЕИ мощности. Така ще бъда дадена възможност на малките и средни предприятия да изградят ВЕИ за около 350 мегават часа, които да могат да използват за собствени нужди. Така българските предприятия ще намалят общата цената за електрическата енергия, която ползват и ще бъдат по-конкурентоспособни.

АИКБ призова за спешно гласуване на актуализацията на бюджета

Photo

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) призова за спешно гласуване на актуализацията на бюджета след проведената днес среща с БСП. Тя беше организирана по желание на ръководството на партията с представители на работодателски и синдикални организации във връзка с актуализацията на държавния бюджет.

„Подкрепихме предложението на служебния кабинет за промяна в бюджета, както по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, така и на първо четене. Считаме, че то трябва да бъде прието с минимални изменения. По данни на правителството се очаква приходите за тази година да са с 2 млрд. лв. повече и ние считаме, че те трябва да се разходват по най-законосъобразния начин. А за АИКБ това може да е само чрез актуализация на бюджета“, заяви изпълнителният директор на Асоциацията Добрин Иванов.

Според него допълнителните средства, които държавата е успяла да събера вследствие както на по-доброто представяне на икономиката, така и на инфлацията, трябва да се използват за подпомагане на заетостта и доходите на работещите хора, както и за  подкрепа за предприятията.

По думите на Добрин Иванов Асоциация на индустриалния капитал в България категорично подкрепя предвидените в актуализацията 400 млн. лв. за насърчаване на бизнеса в две насоки. Първата е средствата да се разходват за продължаване на мярката 60/40. За АИКБ тя трябва да се преоформи в 75/0 и държавата да изплаща обезщетения само за времето, в което работникът не полага труд. Второто перо, по което да се насочат средствата е за подкрепа на постоянните разходите на компаниите, чиято работа е засегната от въведени ограничения заради COVID-19.

Добрин Иванов бе категоричен, че парламентът трябва да приеме предвидените средства в размер на 30 млн. лв. за един от най-пострадалите от кризата сектори – авиационния. Според него до момента България е единствената страна от ЕС, която не е подпомогнала бранша.

Изпълнителният директор на АИКБ заяви още, че в актуализацията бюджета трябва да бъдат предвидени допълнителни средства за справяне с миграционния натиск, за подкрепа на енергоинтензивните индустрии, както и за плащане на част от извършените разходи на компании по обществени поръчки.

„Имаме нужда от Вашия поглед – на синдикатите и на работодателите, от Вашите мнения и предложения по актуализацията на бюджета между първо и второ четене, по които да търсим съгласие с “Има такъв народ”, “Демократична България” и “Изправи се, БГ! Ние идваме”. Моля Ви да видим до какво съгласие за разумни предложения можем да стигнем. Ще изслушаме всяко разумно предложение  с мисъл за икономиката и за хората, и ще направим всичко възможно да постигнем съгласие с другите то да бъде прието“, каза председателят на БСП Корнелия Нинова.

 

Позиция на АИКБ относно Карта за регионалните помощи за 2022-2027 г.

РайониБГ-1200х546

Публикуваме по-долу пълния текст на позицията на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) относно обявената за обществено обсъждане Карта на регионалните помощи за периода 2022 – 2027 г. и необходимостта от съществени промени в броя и границите на районите на планиране (NUTS 2) в Република България.


ДО

Г-ЖА ИВА МИТЕВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 46-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н СТЕФАН ЯНЕВ,
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н АТАНАС ПЕКАНОВ,
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СРЕДСТВА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА ВИОЛЕТА КОМИТОВА,
МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ,
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н КИРИЛ ПЕТКОВ,
МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ХАЛИЛ ЛАТИФОВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА, БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ ПРИ 46-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ ПРИ 46-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ЙОРДАН ЦОНЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА, ИНОВАЦИИ И ТУРИЗЪМ ПРИ 46-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н СЕРГЕЙ ЦВЕТАРСКИ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ

Относно: Обявената за обществено обсъждане Карта на регионалните помощи за периода 2022 – 2027 г. и необходимостта от съществени промени в броя и границите на районите на планиране (NUTS 2) в Република България

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

От дълги години в Република България съществува много сериозен проблем, свързан с районите на планиране на ниво 2 (NUTS 2). Границите на тези райони в Република България изобщо не са очертани оптимално. Това създаде твърде неблагоприятна ситуация по отношение на регионалните помощи в областите с административни центрове в градовете Благоевград, Кюстендил, Перник и София (области София – град и Софийска област). Това неблагоприятно положение се поддържа от 2013 г. насам, като не се наблюдава никакъв стремеж към намиране на изход от възникналата ситуация.

Не е тайна, че два от районите на ниво 2 в Република България към днешна дата, както и през 2018 г., данните от която са отчитани при определянето на параметрите, не отговарят на разпоредбите на член 3, ал. 2,  не отговарят на разпоредбите на Регламент 1059/2003 г. за броя на населението в тези региони, което трябва да бъде между 800 хиляди и 3 милиона души (лица с местожителство в съответния регион). Това се отнася за Северозападния и за Северния централен район, които се намират под тази граница. От  друга страна – изискването за населението на райони на ниво 1 (NUTS 1) е да бъде в границите между 3 и 7 милиона души. От 2019 г. насам може да се смята, че населението на Република България със сигурност е под 7 милиона души, иначе казано – цялата територия на страната може да влезе в един район на ниво 1.

По мнение на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), консултирано с експерти в областта на регионалното развитие, оптималният вариант, който да осигурява положение, при което може да се постигне балансирано регионално развитие и максимално добри условия за публични и частни инвестиции в регионите, е въвеждането на 3 (три) региона на планиране на ниво 2 и на 1 (един) регион на планиране на ниво 1.

В доклада на министъра на финансите към проекта на Картата на регионалните помощи 2022 – 2027 г. е посочено, че „в отговор на икономическите затруднения, породени от пандемията от COVID-19 и невъзможността с достатъчна степен на сигурност да се прогнозира въздействието на пандемията н средносрочен и дългосрочен план и да се узнае кои региони ще бъдат особено засегнати, ЕК планира да извърши средносрочен преглед на картите на регионалните помощи през 2023 г. При този преглед ще се вземат предвид последните налични статистически данни“.

Същевременно е важно да се отбележи, че близо 40 % от назованите региони на планиране ниво 2 в ЕС, които попадат в покритието на регионалната помощ в държавите членки на ЕС към референтната 2018 г., не попадат в границите за брой население, посочени в член 3, ал. 2 от Регламент 1059/2003 г. Отчитайки и социално-икономическата и хуманитарни криза, предизвикана от пандемията, настояваме в партньорство с други държави членки на ЕС да бъде подкрепено преразглеждането на Приложение І към Регламент 1059/2003 г. с цел извеждането на актуални и адекватни статистически данни за регионите в Европейския съюз, както за определяне на ясни и точни правила за определяне на региони на планиране ниво 2 (NUTS 2), преди края на 2021 година.

Критерият, по който трябва да се определят новите граници на регионите, e съотношението на БВП на глава от населението, съпоставен със средния БВП на глава от населението за ЕС. Целта трябва да бъде да се постигне съотношение, което да е под 55 на сто. Технически това може да стане, като към сегашния Югозападен район, включващ столицата, се добавят области с нисък БВП – на първо място Видинска, Монтанска и Врачанска, и ако трябва – и области от Северен централен район. Вероятно е възможно и друго деление на Северен, Южен и Черноморски район.

Лансираните идеи за обособяване на София – град в отделен район не са особено целесъобразни, защото те не решават въпроса с недостигащото население в Северозападния и в Северния централен район. Отделно, така силно ще се затрудни отпускането на помощи за инвеститори, в това число и за местни инвеститори на територията на столицата.

Тук е мястото да се отбележи, че поради много по-адекватното райониране на Гърция нивото на помощта в Солун е по-високо отколкото това в София. При сегашното положение на нещата в България (новото старо положение) София – град, Софийска област, Пернишка, Кюстендилска и Благоевградска област получават подкрепа с 20 % базов интензитет при 50 % интензитет за останалата страна. Както вече казахме, много по-развитият Солун получава по-голяма регионална подкрепа.

В случай, че се приеме настоящето предложение на АИКБ, базовият интензитет на изброените пет области би трябвало да се покачи да 50 %, без останалите области в страната да загубят каквото и да е.

Затова е необходима промяна в „регламент – приложението“ към Регламент 1059. За да може да се мотивира подобна промяна, е необходима основателна причина. Като такава основателна причина може да бъде посочена реформа в административното деление. Подобна административна реформа може да се окаже от полза и за финансирането на по-голяма част от територията на Република България със средства от Фонда за справедлив преход – в момента Европейската комисия допуска финансирането само на три области. Ако се променят административните граници на областите, несъмнено ще бъде финансирана по-голяма част от територията на Република България.

Напълно адекватни мотиви за промяна в районите на ниво NUTS 2 могат да бъдат съображения, свързани с концентрацията на населението, наличието на определени услуги за населението и /или бизнеса във всеки район на ниво 2, както и специализацията на определени райони на ниво NUTS 2 – примерно достъп до електроенергия, произвеждана от ВЕИ, дигитални услуги или други промени и перспективи, които биха били приети определено позитивно в Европейската комисия.

Разбира се, би трябвало да се потърсят като съмишленици за подкрепа останалите седем държави, които са гласували „против“ на заседанието на Съвета през месец април 2017 г. От тях би трябвало да се потърси подкрепа за удължаване под някаква форма на живота на въглищните централи (с използване на преходни горива, търсене на водородни решения и други такива). Кризата в момента е напълно сериозно основание за търсене на такова развитие на нещата.

По принцип картите за регионална помощ на държавите членки на ЕС трябва да бъдат одобрени през настоящата 2021 г. Те трябва да влязат в сила от 1 януари 2022 г. Това налага много спешни действия от страна на Република България. Подобни прецеденти в страните от ЕС има много. През 2013 г. много държави от ЕС правиха подобни промени – бяха сливани, разделяни и обособявани нови райони както на ниво NUTS 2, така и на ниво NUTS 3, на което ниво са сегашните области в България. Тези промени от 2013 г. се отразиха пряко върху картите за регионална помощ на тези държави след 2015 г. Една от последните промени беше в Португалия и датира от края на мандата на Комисията „Барозу“.

АИКБ заявява своята готовност да подкрепи морално и експертно всякакви действия в описаните по-горе насоки, независимо от времевия дефицит, в който се намира Република България. Все пак ние разполагаме с формалното основание за несъответствието на Северозападен и Северен централен с установените критерии в ЕС. Впрочем от данните на Евростат се вижда, че има и други, не малко на брой райони на планиране на ниво NUTS 2, които са с население под 800 хиляди души или пък са с над 3 милиона жители.

Имаме всички основания да смятаме, че в много от тях са извършени изкуствени раздробявания или пък обединения, за да се постигне по-нисък размер на параметъра БВП на глава от населението и да се ползват регионални помощи от ЕС. Като такива могат да се посочат:

  • Регион Норте (Португалия) с население, което е трайно над 3 милиона души;
  • Регион Андалусия (Испания) – с население 8 милиона души (!);
  • Регион Тесалия (Гърция) – с население от 720 хиляди души, което определено е под лимита от 800 хиляди.

Във всички тези региони съотношението БВП на глава от населението е под 55 %, точно като по поръчка, за да се постигне максимален интензитет на помощта. Ние изобщо не коментираме дали тези изключения се толерират от Европейската комисия или става дума просто за пропуски, но всичко това ни навежда на мисълта, че Република България не трябва да стои бездейна при това положение.

Благоприятно обстоятелство е, че картите на регионалните помощи в останалите държави от ЕС все още не са одобрени с изключение на картата на Република Чехия. Това показва, че все още има някакво пространство за маневриране, макар и в последния момент.

Още един път подчертаваме, че АИКБ е готова да сътрудничи експертно и да подкрепи политически едно евентуално преосмисляне на броя и на границите на районите от второ ниво NUTS 2, за да бъдат постигнати по-благоприятни условия за получаване на регионална помощ за по-голяма част от територията на страната.

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
НА 
АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ


Становище на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК)

Призив от АИКБ за спешна необходимост от актуализиране на бюджета на Република България за 2021 г.

Бюджет2021

Следва пълният текст на призив от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) за спешна необходимост от актуализиране на бюджета на Република България за 2021 г., изпратен до председателя и всички парламентарни групи на 46-то Народно събрание на РБ.


ДО

Г-ЖА ИВА МИТЕВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 46-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ТОШКО ЙОРДАНОВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА „ИМА ТАКЪВ НАРОД“

Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ГЕРБ – СДС

Г-ЖА КОРНЕЛИЯ НИНОВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“

Г-Н ХРИСТО ИВАНОВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА „ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“

МУСТАФА КАРАДАЙЪ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА „ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ“

Г-ЖА МАЯ МАНОЛОВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА „ИЗПРАВИ СЕ БГ! НИЕ ИДВАМЕ!“

Относно: Спешна необходимост от актуализиране на бюджета на Република България за 2021 година

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 46-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ПАРЛАМЕНТАРНИ ГРУПИ В 46-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ,

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се обръща към Вас в качеството си на представителна на национално равнище работодателска организация, която представлява над 10 000 предприятия, осигуряващи работа на над 500 000 души, над 90 браншови организации, представляващи три четвърти от икономическите дейности в страната и мрежа от регионални структури, покриващи повече от две трети от общините в страната.

Обръщаме се към Вас с призив за незабавно започване на работа по актуализирането на бюджета на Република България за 2021 година. Едва ли е необходимо да се обяснява пространно защо е необходима тази актуализация – въпросът отдавна се дискутира на всички нива на държавното управление и сред социалните партньори. Всички знаят, че ако бюджетът на страната остане неактуализиран, това ще провали жизненоважни мерки в управлението на икономиката, като такъв развой на нещата може да има катастрофални последици.

Ние отлично разбираме сериозността на проблема с конструирането на функционираща изпълнителна власт в страната, който очевидно поглъща огромна енергия и време. Нещо повече – ние искрено желаем политическите сили и народните представители да се справят с този проблем, защото възникването на политическа нестабилност изобщо не е в интерес на икономиката на страната, нито на предприятията и предприемачите, нито на наетите работници и специалисти. Достатъчно е да се погледне само към въпроса за драматичния ръст на цената на електрическата енергия за промишлеността, за да стане ясна острата необходимост от овластена и действаща изпълнителна власт.

Това обаче е въпрос, който е изцяло в ръцете на политическите сили и е съответно и тяхна отговорност. АИКБ искрено желае успех на народните представители и на политическите сили в тази процедура.

Налага се обаче да се отдели време и за някои действия, изрично изискващи санкция от страна на законодателната власт, след които актуализацията на бюджета е несъмнено на първо място.

Предложението за актуализиране на бюджета на Република България за 2021 година вече беше подкрепено от социалните партньори – национално представителните работодателски и синдикални организации на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. АИКБ още веднъж подчертава своята привързаност към подкрепата на необходимостта от актуализация на бюджета.

От актуализацията на бюджета зависи и очакваната подкрепа за бизнеса, който трябва да осигури от своя страна очакваните приходи. Трябва да се подчертае дебело, че от продължаващата COVID-19 криза далече не страдат само отраслите, работата на които беше прекратявана на няколко пъти с административни заповеди. Кризата руши бизнеса не само на предприятията от туризма, хотелиерството и ресторантьорството. Покритието на негативното въздействие на пандемичната криза е много по-голямо и широкообхватно.

Тежко пострадаха редица отрасли, особено транспорта. В плановете за актуализиране на бюджета дори са предвидени известни средства за подкрепа на авиокомпаниите, проблемите на които досега бяха пренебрегвани като цяло. Но капризите на пандемичната криза, в съчетание с немислимата цена на електроенергията за промишлени нужди вече заплашват отрасли, за които досега изобщо не е ставало дума.

Много нагледен пример е случаят с шивашката промишленост с всичките й подотрасли. Българската шивашка промишленост е изцяло експортно ориентирана, тя е изключително зависима от глобалната динамика на търсенето и предлагането на готово облекло и други шивашки изделия. Не трябва да се заблуждаваме с популярни, но неактуални клишета, че става дума за предприятия, които работят „на ишлеме“. Напротив – става дума за предприятия, които от години работят „от скица“ – някои от тях разработват колекциите на известни чуждестранни фирми в това число от Франция, Италия, Германия и други. Но в момента възложителите, които се намират в края на веригата на доставките, настояват точно тази творческа и развойна работа да се извършва безплатно, за да се вържат ниски крайните цени в условията на кризата.

До момента при сегашната ситуация шивашката промишленост в България оцелява единствено благодарение на държавната подкрепа. В случай на спиране на държавната подкрепа (мерките от типа на жаргонно наричаната мярка „60/40“) сред по-малките предприятия ще започне вълна от прекратявания на работа и затваряне на производствени мощности, поради невъзможността да се издържи на конюнктурата на пазара само със свои сили. По-големите предприятия ще издържат прекосили още максимум около два месеца, като от края на месец септември и при тях ще се надигне вълната на затварянията.

Обръщаме внимание точно на този отрасъл поне по две причини. На първо място – досега никой не е разглеждал шивашката промишленост като сериозна жертва на пандемичната криза. Всъщност заплахата е много голяма, включително и поради фактори, на които няма как да оказваме влияние.

На второ място – защото в момента шивашката промишленост изпълнява ролята на нещо като „последен окоп на заетостта“. Шивашките предприятия, много от които са със значителен брой заети за нашите мащаби (с по 800 и повече заети), все още имат способността да наемат на работа най-нискообразованите и съответно – нискоквалифицирани работници в страната. В случай на колапс на шивашката промишленост е много вероятно да станем свидетели на голям скок на безработицата, точно в навечерието на зимния сезон. Отделно този скок може да предизвика „ефект на доминото“ и сред други отрасли.

Трябва също така да се подчертае, че тук изобщо не става дума за технологично изостанали предприятия. Точно обратното – става дума за предприятия, които през 2019 година и дори в самото начало на 2020 година са били на печалба и които непрекъснато са реинвестирали цялата си печалба. Това са автоматизирани в значителна степен предприятия, с определена степен на роботизация, въоръжени с авангардни технологии.

Тук ние анализирахме ситуацията само при шивашката индустрия, но без големи затруднения можем да приведем и други примери от други отрасли, особено при електроинтензивните индустрии, които получиха тежък „токов удар“, и при строителния бранш, който разчита на актуализацията на бюджета, за да получи вземанията си от държавата. Ефектът от кризата става все по-всеобхватен и помощта за бизнеса е крайно наложителна. А това не може да стане без актуализация на бюджета.

Отделен въпрос е, че от актуализацията на бюджета зависят и мерки, свързани със социални разходи, в които е фокусирано вниманието на цялото общество. Достатъчно е да споменем очакваното от всички увеличение на пенсиите. Провалянето на тази мярка поради липса на актуализация на бюджета би имала много тежки последици. Последното не се нуждае от допълнителни разяснения – необходими са действия.

С не по-малка острота са потребностите на здравеопазването при надигналата се поредна вълна на COVID-19.

По изложените по-горе причини АИКБ се обръща към народните представители и към политическите сили с призив да напрегнат сили и да осъществят актуализацията на бюджета. Тя е необходима за мерки, които не могат да чакат развръзката на политическата драма дали сегашното Народно събрание ще успее да излъчи правителство.

Впрочем евентуално актуализираният бюджет би имал дори по-добри показатели от досегашния, като се вземе предвид очакването бюджетният дефицит да намалее от 3,9 % от БВП на 3,6 % от БВП.

Тези мерки са приоритетни спрямо въпроса ще се отива ли на трети поредни избори за тази година или не. Без значение на отговора на последния въпрос, тези мерки трябва да бъдат осъществени. В противен случай щетите ще са огромни и потърпевши ще са цялата икономика и българското общество.

Като още един път изразяваме вярата си в здравия разум на народните представители и на политическите сили у нас, Асоциацията на индустриалния капитал в България апелира да бъде актуализиран бюджетът на Република България за 2021 година във вида, в който беше одобрен вече от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

С УВАЖЕНИЕ,

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ

Писмо от АОБР до министър-председателя относно спешни действия за цените на електроенергията

electricity-500х314-500x280

Следва пълният текст на писмото, изпратено от Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) до министър-председателя на България Стефан Янев относно предприемане на спешни действия за цените на електроенергията.


ДО

Г-Н СТЕФАН ЯНЕВ,

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ          

 

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Системно на пазара на електроенергия в България се създава дефицит, в най-голяма степен провокиран от ограничено предлагане.

През последните дни, от 1-ви август 2021 г., ситуацията се задълбочи негативно и придоби обем, който влошава драматично конкурентните позиции на фирмите и особено на индустриалните потребители на електроенергия в България в контекста на общоевропейския пазар, което е недопустимо и безотговорно поведение на компетентните институции.

Средната базова цена на активна електроенергия, пазар „ден напред“ по данни на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД за периода е 130,95 Евро/МВтч, а за утре, 4-ти август 2021 г. е 169,10 Евро/МВтч, (през следобедните часове преминавайки границата от 200 Евро/МВтч).

За сравнение, цените на електроенергията в България за периода превишават тези на основните експортни пазари на българска индустриална продукция (Германия, Италия, Франция, Австрия) с над 50%, като средното превишение за утре надминава 70% !!!

Енергоинтензивните индустриални консуматори съобразяват заявките си, отчитайки и климатичните условия, търговската активност и високите нива на енергопотребление, но поведението на държавни и общински дружества, включително неадекватно преценени периоди за изпълнение на ремонтни програми провокират системно изкривяване на пазара.

Вместо адекватни мерки, в момента:

  • мощностите на държавното дружество ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД са натоварени под 25% – при липса на технически, ресурсни и организационни пречки за пълноценно натоварване;
  • в пълен капацитет е износът на електроенергия към Гърция – директен и индиректен (през Република Северна Македония);
  • липсва достатъчен капацитет за интеграция с общоевропейския електроенергиен пазар през Румъния, Унгария, Чехия и Словакия.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Като отговорни, национално представени работодателски организации, многократно сме сигнализирали и предупреждавали за потенциалните рискове пред пазара на електроенергия в България. Уви, премината е вече граница на търпимост и след обсъждане с ръководствата на основни енергоинтензивни дружества, наши членове, Ви информираме, че започваме поетапно изключване на производствени мощности, считано от 0.00 ч. на 4-ти август 2021 г.

Настояваме, чрез оперативните възможности на институции, като Министерство на енергетиката, „Български енергиен холдинг“ ЕАД, „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и при съгласуване с регулаторните органи, да предприемете нужните спешни и адекватни мерки за:

  • осигуряване на пълноценна натовареност на държавното дружество ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД;
  • временно ограничаване на износа на електроенергия – впрочем, Гърция вече имаше такива действия по отношение трансграничния си обменен капацитет с Италия;
  • подкрепа на засегнатите енергоинтензивни индустриални потребители, с оглед обективната им невъзможност да функционират поради неадекватни и непазарни институционални решения – отбележете, че търсенето и предлагането на електроенергия на пазар „ден напред“ не формира равновесни цени единствено пред агрегираните криви, но и при ограниченията, в резултат на пазарни обединения, а това е извън възможностите за управление и планирано поведение на българските недържавни стопански субекти.

Тъй като очевидно отговорните институции и техните ръководители показват неспособност да се справят със ситуацията, следва Вие като принципал да изискате незабавни оставки и да осигурите ресурси, вкл. кадрови, с които да се справите с възникналите проблеми пред българския бизнес за осигуряването на достатъчно енергия за нормалното функциониране на българската икономика.

Заявяваме категорична готовност за организиране на национални протестни действия, с които да защитим интересите на стотиците хиляди, работещи в индустриалния сектор в България.

В очакване на Вашата спешна реакция оставаме,

 

 

С УВАЖЕНИЕ,

 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ, /П/

Председател на УС на

Асоциация на индустриалния

капитал в България

РАДОСВЕТ РАДЕВ, /П/

Председател на УС на

Българска стопанска камара

 

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ,  /П/

Председател на УС на

Българска търговско-промишлена

палата

 

КИРИЛ ДОМУСЧИЕВ, /П/

Председател на УС на

Конфедерация на работодателите и

индустриалците в България

                                          ВАСИЛ ВЕЛЕВ,

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АОБР ЗА 2021 Г.

АИКБ връчи Осмите национални награди „Икономика на светло“

4_updated

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) връчи Осмите национални награди „Икономика на светло“. Отличията бяха раздадени на официална церемония в София Хотел Балкан, а гости на събитието бяха служебният вицепремиер по икономическите и социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика Гълъб Донев, служебният министър на туризма Стела Балтова, служебният министър на регионалното развитие и благоустройство Виолета Комитова, председателят на НСИ Сергей Цветарски, изпълнителният директор на ИАНМСП Бойко Таков, председателят на ИСС Зорница Русинова и още много представители на бизнеса, неправителствени организации и социални партньори.

Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика взе приза в категорията за „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“. Инициираният от асоциацията Закон за маслодайната роза, въвежда административна практика във връзка с контрола и спирането на износа и вноса на фалшиво розово масло. Номинирани в категорията бяха още Изпълнителна агенция по горите, Министерство на образованието и науката и Министерство на финансите.

Победител в категория „За личност или организация, допринесли за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция“ стана Сдружение „Движение за национална кауза“. Отличието бе присъдено за разработването и стартирането на платформата Bulgaria Wants You, чиято цел е да бъдат привлечени български граждани от чужбина да се завърнат в страната и да се включат в местния трудов пазар. Платформата обединява усилията на бизнеса и местните власти като гарантира реални и сигурни работни места и допринася за ограничаване и превенция на недекларирания труд. Грамоти в категорията получиха още Асоциация за квалификация на автомобилистите в България, Българска асоциация на заведенията и Фондация „Фридрих Науман“.

Българско национално радио, програма „Хоризонт“ и предаването „Неделя 150“ са тазгодишният победител в категорията „Журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформална икономика“. Те пребориха конкуренцията на разследващия журналист на bTV Мария Цънцарова, предаването „Следите остават“ по БНТ 1 и електронния вестник „Икономически живот“, които бяха отличени с грамоти.

Номинациите за наградите бяха направени чрез широко обществено допитване сред членовете на Асоциацията на индустриалния капитал в България, всички социални партньори, членовете на Обществения съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика, в чийто състав влизат представители на редица държавни институции, и медиите. Победителите се излъчиха чрез тайно гласуване от голямо експертно жури, което е съставено от над 100 изявени личности: видни икономисти, общественици, представители на медиите, членове на Националния и Контролния съвет на АИКБ, на Обществения съвет по Ограничаване и превенция на неформалната икономика и недекларираната заетост и др.

Конкурсът има за цел да открои и награди водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивите практики. Така за поредна година АИКБ поощрява предприемането на активни действия в борбата с неформалната икономика и популяризира градивната роля на бизнеса в обществото за подобряване на социално-икономическата среда.

ГОДИШНИТЕ НАГРАДИ „ИКОНОМИКА НА СВЕТЛО“ ЩЕ БЪДАТ ВРЪЧЕНИ НА 1 ЮЛИ

2021-НИС-1056х670

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) ще връчи наградите „Икономика на светло“ за 2020 г. на официална церемония на 1 юли в София Хотел Балкан. Сред гостите на събитието, което ще започне в 18:00 ч., ще бъдат заместник министър-председателят по икономическите и социалните политики и министър на труда и социалната политика Гълъб Донев, министърът на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова, министърът на туризма Стела Балтова, кметът на София Йорданка Фандъкова, представители на бизнеса, неправителствени организации и социални партньори.

Целта на ежегодния и добил вече популярност конкурс, е да открои стимулиращи примери за успехи в борбата с неформалната икономика и да отличи водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивата икономика. Наградите са част от цялостната дейност на АИКБ за повишаване обществената нетърпимост към сивата икономика, поощряване предприемането на активни действия в тази посока и популяризиране градивната роля на бизнеса в обществото за подобряване на социално-икономическата среда.

Номинациите за тазгодишните награди „Икономика на светло“ може да видите тук.

МКСОР обсъди последиците за бизнеса от пандемията Covid-19

image5-1200рх

Международният координационен съвет на организациите на работодателите (МКСОР) обсъди последиците за бизнеса от пандемията Covid-19. Представители на работодателски организации от България, Русия, Украйна, Азербайджан, Унгария, Грузия, Латвия, Армения и Казахстан бяха единодушни, че най-сериозни поражения са понесли малките и средни предприятия. Те се обединиха около мнението, че за по-бързото възстановяване на икономиките са необходими устойчиви инвестиции, които да подкрепят ускоряване на растежа.

Сред основните приоритети на членовете на Международния координационен съвет на организациите на работодателите за периода 2021-2022 са работа с местните правителства за продължаване на подкрепата за компенсиране на загубите, както и насърчаване на членовете им за повече инвестиции, подкрепящи преминаването към дигитална и зелена трансформация.

По време на срещата председателят на УС на АИКБ Васил Велев представи ситуацията в България. „В България имахме няколко мерки за подкрепа на предприятията и хората – кредитна ваканция за фирми и граждани, държавни гаранции по кредити за МСП, държавна помощ за запазване на заетостта по модел 60/40. Мярката, от която обаче бизнесът наистина се нуждаеше беше свързана с подкрепа за фиксираните разходи, на предприятия с над 30% спад на продажбите, която мярка българското правителство така и не припозна. Вече виждаме признаци за излизане от кризата, но българската икономика се възстановява неравномерно. Докато индустрията започна да отчита ръст през последните 2 месеца дори и спрямо предкризисния период, сектори като туризма и пътническия въздушен транспорт най-вероятно ще се върнат към предкризисните нива едва след 2 години.“, заяви Васил Велев.

По време на срещата беше избран и ротационния председател на организацията за 2022 г. Това е Съюзът на индустриалците и предприемачите в Русия, представляван от Александър Шохин.


За МКСОР

Международният координационен съвет на организациите на работодатели е създаден през 2010 г. и обединява 18 работодателски организации от 15 страни от Централна и Източна Европа и Азия. Основната му мисия е да насърчава установяването на устойчиви връзки между тях, обмен на опит в сферата на регулиране на социалните и трудовите и свързаните с тях икономически отношения.

1 2 3 32